07 юли 2011

КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО

=======================
Здравейте, приятели!

"Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /1 Йоаново 4:1/


Срещата на Савел с Господ Исус Христос е разказана 3 пъти в Деяния - в 9 гл., 22 гл. и 26 гл.

"И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи." /Деян. 9:3-9/


"И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск." /Деян. 22:6-11/


"По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 26:12-18/


Мъжете със Савел чули ли са Гласа на Господ /Деяния 9:7/ или не са /Деяния 22:9/?
Само Савел ли е паднал на земята или всички? Щом и другарите на Савел са видели Светлината как и те не са изгубили зрението си?

Изучаващите Писанието през разните векове много са си блъскали главите по казуса и ето какво са измислили: Мъжете, които са придружавали Савел, са видели неземната Светлина на Господ, но не са чули истинските думи, които са били изговорени, а само звука на Гласа на Исус. С други думи, те са разбрали за Исус и слухово, но не са разбрали, че звукът, който са чули, е разбираема реч. /Уилям Макдоналд, "Коментар на Новия Завет", т. II, Издателство ВЕРЕН, 1994 г./

Тук ще ви предложа, скъпи приятели, КРИТИЧЕН ПРОЧИТ на Деяния.

Книгата Деяния описва в началото си бурния ръстеж на Църквата Христова - от 120 човека стават няколко хиляди. Този успех стресва първосвещенника и част от членовете на синедриона, затова ап. Петър и някои други апостоли са затворени в тъмница. Но по чудесен начин те са изведени от тъмницата. Поставени пред синедриона, ап. Петър и останалите дързостно проповядват възкръсналия Господ Исус и запалват факела на фанатична омраза в опонентите си. В този върховен миг, когато падат всякакви етични и правови норми, и всички фанатици са готови да ги убият с камъни, се изправя един законоучител на име Гамалиил, който с прости думи ги призовава да не се поддават на емоциите си, но да оставят всичко на Бога - ако делото им е от Бога, ще укрепне, ако не е, ще се провали. Но както е видно от последвалите събития споменатите юдейски старейшини са на друго мнение. Те сформират отряд за противодействие и най-разпалените стават гонители на последователите на Господ Исус Христос. Един от тия гонители е един момък, който пази дрехите на убийците на първия Христов мъченик - св. Стефан, както и носи писма с инструкции до други синагоги извън Йерусалим. Това е накратко съдържанието до така нареченото "обръщане на Савел".

Дотук изниква още един въпрос: Защо Савел не се съобразява с изложеното становище на Гамалиил, а се поддава на емоциите си? Очевидният отговор е този - той е заслепен от фанатична омраза, готов е на всичко, за да срази враговете на своя Господ. Дори да забие КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО на своя враг...

Предприетите репресивни мерки от страна на тайната полиция дават някакви резултати, но последователите на Господ Исус стават партизанско движение и изчезват от полезрението на тайната полиция. Шпионите нямат достъп до базата на апостолите и генералният щаб е принуден да смени тактиката. Именно като инфилтрира шпиони, които да снасят информация отвътре. След кратък тренировъчен лагер подривни единици са инфилтрирани във врага, с ясната мисия по всякакъв начин да съботират последователите на Пътя.

Авторът на Деяния ни описва няколко човека, вързани в неправда /Деяния 8:23/ - Анания, жена му Сапфира и Симон Магус. Но интересно, че ап. Варнава е първият поименно споменат, а явно са били стотици тия, които са продали имот и са донесли парите в нозете на апостолите. Случайно ли е споменаването на ап. Варнава? Останалите трима /Симон Магус е готов да даде злато за БОЖИЯТА СИЛА/ очевидно са имали нечисти помисли, но ап. Варнава е някак странно упоменат. Моят КРИТИЧЕН ПРОЧИТ ми казва, че ап. Варнава е един от конспираторите. Неговата мисия е да инфилтрира Савел, пардон ап. Павел.

Тактиката на контрашпионажа скоро довежда до резултат - ап. Петър е заловен отново, окован във вериги и го вардят от двете му страни стражи в тъмницата. Но Ангел Господен слиза и го освобождава. След поредното сериозно премеждие пред Църквата последователите на Пътя стават много внимателни във всяко свое действие и контрашпионажа постепенно е париран. Генералният щаб отново трябва да смени тактиката. Войната навлиза в нова фаза - стратегическо настъпление.

И така, кои са фактите от Св. Писание, които ни дават основание да се усъмним в Апостола на езичниците?

Основният акцент пада върху описаната "среща" с Господ Исус. Трите варианта от 9 гл., 22 гл. и 26 гл. не съвпадат в детайлите - не е ясно кой какво точно е чул и видял от придружителите на Савел. И самото ослепяване на Савел е твърде озадачаващо. Само той е чул речта и е изгубил зрението си?

Освен това смущаваща е светкавична "евангелизаторска" кампания на ап. Павел - той тръгва да се препира с юдеите едва проходил в Пътя, като след има-няма няколко месеца става персона-нон-грата в Дамаск. Създаденият "ореол" на ап. Павел е пуснат в слуховата машина и започват да се носят митове и легенди, които превръщат ап. Павел в легенда. Духът е пуснат от бутилката и следва верижна реакция, която довежда до такава експлозия, че екотът на гърма ще отеква до края на вековете...

Легендарният образ на ап. Павел обаче не върви пред апостолите и учениците в Йерусалим, и той търси доверено лице, което да гарантира за него - това е ап. Варнава. Попадайки в обкръжението на апостолите, ап. Павел се развихря и вдига такава пушилка, че скоро бива организиран поредния заговор срещу него, който принуждава апостолите да изпратят ап. Павел далеч от Йерусалим, за да запазят живота му.

Следва един многозначителен ред от Деяния:

"И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше." /Деян. 9:31/

Но този мир не трае дълго - вътрешните напрежения се засилват - заловен и убит е ап.Яков /Йоановият брат/ и е направен опит да бъде убит ап. Петър. Така се достига до най-ожесточената схватка - стратегическото настъпление.

Междувременно на сцената излиза Антиохийската църква, за която някак странно авторът на Деяния вметва:

"А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал." /Деян. 13:1-2/

Странният елемент е думата "учители". Какви са тия учители сред Христовите ученици, след като сам Господ Исус забранява на учениците Си да се наричат учители?

"Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос." /Матей 23:8-10/

Явно споменатите са били подготвяни за законоучители. Този квас дава едно твърде характерно лице на споменатите, което проличава и в тяхната "евангелизаторска" кампания, която много скоро кара пулта при апостолите да светне като коледна елха - това принуждава апостолите да посъветват Юпитер и Меркурий /Деян. 14:12/ да не отиват близо до Слънцето... Но напразно. Много скоро те започват да си задават въпроса с какво точно си имат работа - троянски кон, бекдор-червей или хайджакър?

В едно от посланията на ап. Павел до коринтяни има една многозначителна тирада от въпроси, която хвърля светлина в подкрепа на изложената теза:

"Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:
Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?
Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?" /1 Коринтяни 9:1-13/

Картината започва постепенно да се прояснява - отворил се е разлом в отношенията на апостолите и групата около ап. Павел и ап. Варнава. Започват да ги държат изкъсо и това не се понравва на ап. Павел /и на тези около него/, който явно подразнен от това развитие започва да прави грешка след грешка - в опитите си да защити изграденото от него.

Преди да разгледаме изграденото от ап. Павел да се спрем на въпроса: Защо е било нужно да накара апостолите и учениците да вярват, че наистина е видял Господ? Не е ли било по-лесно просто да спре гонението на последователите на Пътя, да намери ап. Варнава /както е направил/ и да стане ученик Христов без гръм и трясък?

В Евангелието от Йоан Господ казва: "Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали." /Йоан 20:29/

Очевидно е, поне за мен, че "срещата" с Господ няма за цел да докаже вярата на ап. Павел във възкръсналия Месия, колкото по-скоро да вмени на апостолите и учениците предузнаването на ап. Павел от Господ.

"Него [Исус] Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите." /Деян. 10:40-42/

Любопитен е също така водещият момент за "назначението" на ап. Павел, което е споменато чак в третия римейк на срещата. Странно, нали?! При това в защитата си пред юдеите ап. Павел твърди, че в Дамаск ще му се открие всичко, що има да върши /Деян. 22:10/, докато в защитата пред Агрипа твърди, че Господ Исус му е казал на самата среща:

"Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 22:16-18/

И защо след като е назначен "апостол на езичниците" /Римляни 11:13/ тръгва да проповядва най-напред по синагогите в Дамаск, после в Йерусалим и Антиохия, а след това и по останалите градове, където има синагоги? Ако нямаше упоменато това разделяне на юдейски народ и езичници /Деян. 22:17/, бих приел, че на ап. Павел му е открито нещо друго. Отговорът на поставения въпрос, поне за мен, е следният - назначението "апостол на езичниците" е хотфикс на ап. Павел, който го превръща от троянски кон в бекдор-червей. С прости думи, след като вижда капсулирането на последователите на Пътя и изграждането на все по-стройна структура, генералният щаб взема решение да създаде нов фронт, с ясната цел да отслаби хватката на Църквата върху юдеите в Юдея, Галилея и Самария. След няколко люти препирни с юдеите след речи в стил "Вие синковци сте хилави баби..." и високопарни приказки от рода на "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.", ап. Павел и ап. Варнава тръгват по широкия свят да "евангелизират" езичниците. /Деян. 13:38-39/

"И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина." /Йоан 14:13/ Някъде да пише "Всичко, каквото поискате, ще го сторя"?

Сещам се и за други пасажи:

"Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки, че са Ме видели [без да са Ме познали], и ще заблудят мнозина." /Матей 24:4-5/

"Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: "Аз съм Христов [слуга]!" и ще подмамят мнозина." /Марк 13:5-6/

"Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: "Аз съм Христов [слуга]!", и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях." /Лука 21:8/

Защо казвам "евангелизират" езичниците? - Много показателен е следния пасаж от Деяния:

"А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва." /Деян. 14:8-18/

Честно да си кажа аз не виждам Благовестието Христово да е достигнало до ушите на тия езичници от Листра. Тук тежестта пада върху Твореца на небето и земята.

Всъщност болшинството описани в Деяния "евангелизаторски" подвизи на Павел завършват с тежки разпри, бой и събудена люта омраза в юдеите и езичниците.

Забелязал съм, че в някои християни здраво е заседнал този препирлив дух и ако им кажеш нещо, което е твърде революционно за тях, веднага избухват. Сякаш не знаят що е писано: "Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи." /Яков 1:19/

И така да продължа с други факти от Писанието - има още много такива.

В 15 глава на Деяния е описано избухването на поредната бомба. Възниква разпра, дали е нужно да се обрязват езичниците, според Моисеевия закон. За целта ап. Павел и ап. Варнава са изпратени от братята в Антиохия в Йерусалим, за да се допитат до ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли. Този първи и последен Йерусалимски събор в споменатия състав излиза с манифест-послание, което гласи:

"От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте." /Деян. 15:23-29/

Но началото на 16 глава от Деяния започва така:

"После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък." /Деян. 16:1-3/

Както и да чета, стигам до тезата, че единодушието между ап. Павел и останалите апостоли е фикция. Кой е авторитет за ап. Павел - ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли или юдеите?

На споменатия събор обаче се разглежда един още по парлив въпрос. Ясно се открояват двата полюса в Църквата - ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя от едната страна, и ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя) от другата страна.

Въпросът е следният: Нужни ли са евангелизаторски кампании всред езичниците?
Едната страна /ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя/ застъпва тезата, че те не са нужни - призваните от Господа ще намерят начин да се свържат с Христовите ученици, подобно на Корнилий /Деян. 10:1-48/. Усилията им трябва да се концентрират върху техните събратя, юдеите. Освен това Църквата не може да си позволи такива разходи.

Другата страна /ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя)/ е на друго мнение - видно от разказите на ап. Варнава и ап. Павла за знаменията и чудесата, които Бог е извършил чрез тях между езичниците. /Деян. 15:12/ На ап. Павел и ап. Варнава им се иска да имат една "картечница на Светия Дух", която да издуха главите на езичниците.

Ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя разбират, че ап. Павел, ап. Варнава и Антиохийските братя са решили да първенствуват, затова пращат дублиращ екип до езичниците в Антиохия - Юда и Сила. Да потвърдят и те устно написаното послание, за по-голяма тежест. Голяма чест оказват на езичниците, не мислите ли? Но мисията на единия от тях е друга. Той трябва да се залепи за ап. Павел. Затова не е чудно, че на Сила се вижда добре да поседи още в Антиохия /Деян. 15:34/, след като утвърждава братята. След няколко дни, забележете, ап. Павел решава да тръгне да обикаля градовете, където са проповядвали Господното учение с ап. Варнава, за да нагледат как са братята. След пътуването до Йерусалим и обратно до Антиохия ап. Павел тръгва към Сирия и Киликия без да си почине дори седмица?! Странно. При това се скарва с верния си брат ап. Варнава, запръвпът се разделят заради разпра - ап. Варнава отплува за Кипър, а ап. Павел тръгва за Сирия и Киликия.

Но КРИТИЧНИЯТ ПРОЧИТ сочи, че не е имало никаква разпра между тях - просто Сила ги е изнервил с присъствието си в Антиохия и те решават да го разкарат оттам, като го държат далеч от тяхната база. Сила така е всмукан от развихрилия се ап. Павел, който е в стихията си, че за нула време се озовава в тъмница, с клада на краката /Деян. 16:23/, а след това е принуден да бяга през нощта с ап. Павел от Солун в Берия /Деян. 17:10/. От Берия ап. Павел тръгва мълниеносно за Атина /без Сила първоначално/, след това посещават Македония, Коринт и т. н. Изтощени от дългото пътуване по суша и вода Сила и Тимотей биват заменени от други двама спътници на ап. Павел - Прискила и Акила.

"А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици." /Деян. 18:18-23/

Ето, че достигнахме до изграденото от ап. Павел - един рояк от местни църкви, които е трябвало да бъдат държани под око при задълбочаване на вътрешния разлом в Църквата. Стратегическото настъпление, за което стана дума, се състои в инфилтрирането на доверени хора в тях. Но става едно събитие, което показва, че ап. Петър, ап. Яков и Йерусалимските братя са били доста далновидни.

"Евангелизаторската" кампания в Ефес, Мала Азия, отприщва мощна вълна на недоволство - в продължение на часове ефеските жители скандират в театъра "Велика е ефеската Диана!" /Деян. 19:34/:

"А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
И като рече това, разпусна събранието." /Деян. 19:23-41/

"Евангелизаторската" кампания на ап. Павел се оказва изключително опасна игра с Огъня. Все едно да се учат едни да пишат симфония без да познават нотите, да разбират Писанието без да различват отворен от затворен мем...

Тия нароени църкви главно от хора от кол и въже, до преди няколко дни убедени, че Луната е богиня или че Олимп е домът на боговете, започват да създават големи главоболия на апостолите - налага се част от "братята" да бъдат "предадени на дявола", защото са вълци в овча кажа /1 Коринтяни 5:1-13/. Не изключвам възможността именно те да са нароили църкви-домашни групи, и вярвайки в своята правота /"Пътят на безумния е прав в неговите очи" (Притчи 12:15)/, да са измислили поредната пародия на Пътя. Така ерес след ерес Пътя постепенно е бил зашумен от бързорастящи растения.

Земята под истинските последователи на Пътя играе ламбада - трус след трус, проблемите валят из ведро. В концептуалните различия между тях и Антиохийските братя, Йерусалимските братя виждат само усърдието на първите да прибавят по-бързо нови спасяващи се към Църквата, но тази ревност на Оза да подкрепи Божия ковчег, докарва Божия гняв върху Оза. Но когато Сила се завръща от своята мисия и започва да разказва това, което е чул и видял, в главите на Йерусалимските братя нахлуват тревожни мисли. А след пукотевицата в Ефес, те започват да гледат под лупа всички трудове на Антиохийските братя.

През цялото това време "синковците"-"хилави баби" се умножават все повече и повече и една огромна разярена тълпа е по петите на ап. Павел и неговите братя, "християните". Споменатият като бълха скача от град на град - когато бурята утихва от време на време, той се застоява тук и там, но когато се развихря, спътниците му не могат да му наспорят, просто е фурия.

Сгъстяването на буреносните облаци над ап. Павел вещае пред него скърби и мъки, затова той подготвя братята за предстоящите събития. И въпреки увещанията на братята да не ходи в Йерусалим за Петдесетница: "...и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим." /Деян. 21:4/, той се хвърля в устата на лъва. С какво може да си обясним тази непоколебимост на ап. Павел? - "Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса." /Деян. 21:13/

И така ап. Павел отива в Йерусалим, където ап. Яков и братята го посрещат и го предупреждават за достигналите до тях гневни думи относно ап. Павла, като му дават следния съвет:

"Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство." /Деян. 21:20-25/

Но всъщност юдеите са яростни от оскверняването на пазещите Моисеевия закон /юдеи/ от езичниците - събирайки се заедно те ядат и пият, пеят химни, прегръщат се, разговарят по разни теми. Гневните на ап. Павел се страхуват от вноса на култура /не от износа!/, от разкрепостяването на мисленето на юдеите.

Ако сте забелязали, писмата на ап. Павел са пълни с гневни думи към поредната избушила църква. Ето един много характерен случай:

"Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие своето осъждение.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда." /1 Коринтяни 11:18-34/

Да продължим нататък. Юдеите, явно разбрали от техните съгледвачи, че ап. Павел е в Йерусалим, търпеливо го чакат в Храма и когато той се появява там, те го залавят.

"И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите." /Деян. 21:27-30/

Веднъж хванали ап. Павла, те се нахвърлят отгоре му и когато се готвят да убият ап. Павел, известяват на хилядника на полка, че има брожение и той с войници и стотници се телепортира при стълпотворението. Просто със скоростта на светлината! Още по-невероятно е, че на ап. Павел му е позволено на говори пред разярената тълпа. Но още по-невероятно е какво казва:

"Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
и гонех до смърт, последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.
А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее." /Деян. 22:1-22/

От тези думи излиза, че ап. Павел по внушение свише напуска Йерусалим, за да отиде далеч между езичниците. Но да си припомним какво пишеше в 9-та глава на Деяния:

"И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс." /Деян. 9:26-30/

Ако не се достигне до 22 глава, се остава с погрешната предства, че ап. Павел е допуснат от апостолите начело с ап. Петър и ап. Яков, след солидното рамо на ап. Варнава. Нищо подобно. Конспираторите успяват да разгърнат дейността си едва след групирането си в Антиохия, далеч от Йерусалим:

"Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни." /Деян. 11:19-26/

След една година ап. Павел започва грандиозното дело с "евангелизирането" на юдеите и езичниците по широкия свят, което разгледахме по-горе. Но да кажем още няколко думи - за целта той самия се превръща в една пътуваща синагога. Преподавайки на юдеите славните времена на техните предци на фона на кекавите им синове, което буквално докарва до психоза слушателите му, а на втрещените езичници - основи на юдаизма, ап. Павел наистина е едно екзотично цвете в историята на Църквата.

Много ми се иска да са верни неговите слова:

"Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление." /2 Тимотей 4:7-8/

Както и тези:

"Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин." /2 Тимотей 4:18/

И всичко, описано в Деяния, да е КРИВОРАЗБРАНО от мен.

Ап. Павел пред юдеите е юдеин, пред римляните - римлянин. Както казва в едно от посланията:

"Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина." /1 Коринтяни 9:19-22/

Новината, че ап. Павел е римлянин, при това по рождение, стресва хилядникът. По простата причина, че яко се е бръкнал, за да стане римлянин. Скоро е свикан синедриона и на ап. Павел му е дадена възможност да се изкаже в своя защита. Първите думи направо са шокиращи:

"Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест." /Деян. 23:1/

След като не се вслушва в мъдрия съвет на Гамалиил и тръгва да гони Христовите ученици, измъчва и създава страхова невроза в стотици последователи на Пътя, "евангелизира" юдеите и езичниците по широкия свят, отприщвайки вълна на недоволство с невиждани дотогава размери, която създава сериозни затруднения пред последователите на Пътя, ап. Павел казва това!!!

"А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:2-9/

Много Ананиевци има в Деяния - направо свят да ти се завие?! Но какъв еквилибрист е ап. Павел?! Следва ескортирането му от огромна войскова част до Кесария по тъмна доба. Там е предаден на Феликс, който решава да изслуша двете страни на спора, затова Анания със свита от синедриона и огромен антураж от разгневени юдеи са принудени да слезат в Кесария.

Започва и самият процес пред Феликс. Атмосферата е наелектризирана. Обвинението, представено пред Феликс относно ап. Павла, гласи:

"Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон..." /Деян. 24:4-6/

Очевидно е, поне за мен, че юдеите-обвинители считат ап. Павел за родоотстъпник и предател, за природен езичник, който е отстъпил от Моисеевия закон и развращава юдеите по цялата вселена, като ги събира с езичниците наедно.

Но ап. Павел с майсторски замах извърта нещата в друга посока:

"Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,
освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес." /Деян. 24:10-21/

Ап. Павел прекрасно знае, че мнозинството от обвинителите му го гонят години наред - не става въпрос за последните 20 дни, а може би за последните 20 години. Още по-интересно е, че служи на Бога на Авраам, Исаак и Яков като "вярва всичко що е по закона и е писано в пророците". Тук вече става ясно откъде идва неговата "съвършено чиста съвест":

"И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римляни 3:27-31/

А още и:

"Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:15-21/

И още:

"И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон." /Деян. 13:38-39/

Чудно ми е след като ап. Павел знае, че "човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа" или по-друг начин казано "човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона", защо ап. Павел отива в Йерусалим да извършва очистението си според Закона? И защо подхвърля разни смущаващи недомлъвки от рода на: "Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:21/ Та тази "нова вълна" отприщва в мнозинството юдеи и езичници такова недоволство, че сам римският император е принуден да вземе главата на ап. Павла най-накрая.

Да се върнем към защитната реч на ап. Павел пред Феликс. Ап. Павел твърди не само, че е очистен, но и че обвинителите му са го намерили очистен?! Защо тогава искат да го убият? И единственият му грях, направен от незнание, бил, че е похулил първосвещенника!

"Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си"." /Деян. 23:3-5/

Ето, че неусетно стигнахме до "съденето". Тук очевидно ап. Павел казва, че е наказан без да е доказана вината му чрез съд. Т. е. той твърди, че е невинен, че е със "съвършено чиста съвест" пред Бога /и човеците/. При това се провиква: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите" /Деян. 23:6/, а след няколко реда авторът на Деяния пише: "И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:9/



Не знам дали можете да видите разковничето в тази парадигма - толкова много писане изписах, та затова ще си позволя да го изложа с прости думи: ап. Павел се е кръстил на улица "Права" и е станал християнин, сиреч неговите /стари/ грехове са умити и той е като волна птичка, нов човек. Господ е поел неговите грехове като е умрял вместо него на Кръста. Като нов човек той се умива, пристъпяйки към Господнята вечеря, за да Я яде чист - като изповядва сторените грехове с покайно сърце. Това е основното верую, което проповядва ап. Павел - "Христос умря за греховете ни според писанията" /1 Коринтяни 15:3/, за да спаси погиващия свят. "Съвършено чистата съвест" идва от ТАЗИ ВЯРА. НА СЪЩАТА ВЯРА СЕ УПОВАВА И ЦЯЛОТО ВЯРВАЩО В ТОВА ЧОВЕЧЕСТВО, ПРИЕЛО ЗА ЧИСТА МОНЕТА ВЯРАТА НА АП. ПАВЕЛ, ЧЕ ПРАВО ВЯРВА ВЪВ ВСИЧКО ПИСАНО В СВ. ПИСАНИЕ. И ТАКА СТИГАМЕ ДО ЕДИН СВЯТ СЪС СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ - ТОЙ ПОЧИВА НА БЕЗДНАТА, В КОЯТО СЕ НАЛИВА ПРЕГОРЯЛАТА МУ СЪВЕСТ И СЕ ЧЕРПИ НАОБРАТНО СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ... ВСИЧКО Е ЯСНО, ОСВЕН ЕДИН ВЪПРОС: ЗАБИТИЯТ КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО НА СТАРИЯ ЧОВЕК ЛИ Е ИЛИ НА НОВИЯ?