======================
Здравейте, приятели!
НАШАТА РЕАЛНОСТ Е НАЖЕЖЕНА ДО ЧЕРВЕНО - ЧОВЕКЪТ Е ПРЕВЪРНАТ В РОБОТИЗИРАН ОБЕКТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАБОТИ ПО ЦЯЛ ДЕН, 30-40 ГОДИНИ, ЗА ДА ДОЙДЕ, ЕВЕНТУАЛНО, "ПОЧИВКАТА" - ХОДЕНЕ ПО ДОКТОРИ И СТАРЧЕСКА ДЕМЕНЦИЯ /КАКВА ПОЧИВКА МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ С ЕДНА МИЖАВА ПЕНСИЯ?/. ИСТИНАТА Е, ЧЕ ТОВА ИЗХАБЯВАНЕ В РАБОТАТА Е ПАГУБНО ЗА ЧОВЕКА - ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА, ЗА ФИЗИЧЕСКОТО МУ ТЯЛО, ЗА ВСИЧКО. ТОВА ИЗСМУКВАНЕ НА ВРЕМЕТО ЗА РАБОТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ СЕМЕЙСТВОТО, ОСНОВНАТА ГРАДИВНА КЛЕТКА НА ОБЩЕСТВОТО - НЯМА ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ ЗА ДЕЦАТА, ПО-ТОЧНО ЗА ТЯХНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ЗА КУЛТУРНИ ЗАНИМАНИЯ, ЗА ПОЧИВКА ВСРЕД ПРИРОДАТА ЕЖЕДНЕВНО. ВСИЧКО ВКЪЩИ СЕ ПРАВИ УРЛА-БУРЛА, СЛЕД РАБОТА, ОТ ЖЕНИТЕ НАЙ-ЧЕСТО, ДОКАТО МЪЖЕТЕ ДРЕМЯТ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. ЗАТОВА И СКАТАВАНЕТО НА РАБОТНОТО МЯСТО Е ЧЕСТА ПРАКТИКА, А НАЧАЛНИЧЕСКИЯТ ПОСТ Е ТАКА ЖЕЛАН, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА СИ ПОЧИВАШ БЕЗ ДА СЕ ОЗЪРТАШ ЗА ШЕФА. ИСТИНАТА Е ТАЗИ - 8 ЧАСОВИЯТ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА 10-12 ЧАСОВИЯ. СТОЕНЕТО СЕДНАЛ ЗАД БЮРОТО ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСНО. ДОРИ СКОРО ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗА УЧЕНИ, КОИТО ОТКРИЛИ, ЧЕ СЕДАЛИЩНИТЕ ЧАСТИ СЕ УГОЛЕМЯВАЛИ ОТ СТОЕНЕТО СЕДНАЛ. А КАКВО СТАВА С ГРЪБНАКА В ПОЧТИ ЕМБРИОНАЛНАТА ПОЗА ЗАД БЮРОТО, ЗАД ВОЛАНА, ЗАД ШЕВНАТА МАШИНА...? СИГУРНИ ЛИ СТЕ, ЧЕ ТАЗИ ТРУДОВА ТЕРАПИЯ Е БЕЗОПАСНА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ?!
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ТЕЗИ ФАКТИ? ЗАЩО СЕ УВЕЛИЧАВА ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ? КЪДЕ Е ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И ИМА ЛИ В НЕЯ НАУЧНИ КАДРИ, КОИТО ДА ОБОСНОВАТ НАУЧНО СВОИТЕ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ТОЗИ РАБОТЕН ДЕН И ТАЗИ УВЕЛИЧАВАЩА СЕ ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ В ЕДНА СТРАНА С ВИСОКАТА РАННА СМЪРТНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ ГОЛЯМАТА АРМОРТИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС? ВСИЧКО ЛИ СЕ ПИШЕ НАИЗУСТ, ВСИЧКО ЛИ Е СТЪКМИСТИКА?!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ВДИГНЕМ ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ?! НИЕ ПЕЕМ ЛИ В ХОРА?! НЯМА ДА ВДИГАМЕ ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ, ЗА ДА СЪЗДАДЕМ ЖЕЛАНИЕ В ИЗБЯГАЛИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВЪРНАТ ОБРАТНО - ТУК СЕ РАБОТИ НАЙ-МАЛКО В ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ /ЗА НАЙ-МАЛКО ПАРИ/! НЯМА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ", ЗАЩОТО ЩЕ ПОСТРОИМ НОВИ БЛОКОВЕ ПО ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ /СТАРИТЕ БЛОКОВЕ ЩЕ ГИ ЗАТВОРИМ/! НЯМА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ, ЗАЩОТО ОБИЧАМЕ ДА КАРАМЕ КАТО В РАЛИ "ДАКАР"!
ЗАЩО ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ НИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВИМ?! ...ТРЕТИЯТ РАЙХ, СССР, ЕС... СОФИЯ ВИНАГИ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ! ЕКСПЕРИМЕНТИ ВСЯКАКВИ СИ ПРАВЯТ С НАС...
РАБОТАТА СЕ Е ОМАЦАЛА ОТВСЯКЪДЕ. ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ... САМО ТЕ СА ВАЖНИ. ПОВЕЧЕ ОТ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. ЛИЦЕМЕРИЕ И ФАЛШ СА ЗАВЛАДЕЛИ СВЕТА. ОГЪНЯТ НА ЗЛОТО НИ ИЗПЕПЕЛЯВА...
/Следва/
23 декември 2011
18 декември 2011
КРЕМАТОРИУМ
======================
Здравейте, приятели!
САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е онази основна движеща сила, създаваща РЕАЛНОСТТА. Може би ще се запитате: Кой е създал тази РЕАЛНОСТ, в която милиони българи като моя познат от предходната тема са били принудени да гладуват, при все че са произвеждали достатъчно, за да живеят не в недоимък, но най-малкото доволно? Всяка държава по време на война се води от стара римска повеля, според която трябва да има хляб за войника, за да има сила да брани своя Цезар и своята земя. После да има хляб за Цезаря, за да има кой да командва войника. Накрая каквото остане е за народа, за да има деца, които да станат войници. Отишъл ли си е Рим от този свят? Мислете преди да отговорите. А кой е създал Рим и как ще ви разкажа в някоя друга тема - истинската история, а не приказките за балами.
А каква е била САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ в тези милиони български жертви на фашизма /нацистите считат Третия райх за начало на Хилядолетната империя, естествен продължител на Свещената римска империя, продължител на Римската империя/? Не се сдържах да попитам моя познат защо, според него, датата 9. IX. 1944 г. е обявена за най-паметна дата на XX век в едно медийно проучване на една телевизия от най-много нейни зрители, след като добре знаем, че тогава е извършен военен преврат, след което е наложен 45 годишен червен терор в България с десетки хиляди репресирани и пр. И тогава разбрах, че победата над фашизма не е отговорът, а нещо съвсем друго - тогава САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е намерила път към този свят и е формирала глътка въздух за тези измъчени хора - ТЕ СА ЗАЖИВЕЛИ С ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ. Някой от селото на това говедарче купил преса за тухли - и всички започнали да си правят къщи, онези симпатични селски къщи, които са накацали по баирите и заобикалят селските мегдани. С фасади и стълбища от камък най-отдолу, печени тухли отгоре и много рядко желязобетон /предполагам заради скъпото желязо, за стълбището/, с гредоред за стаите и печки, вградени в стените /от едната стая се пали, а се отоплява всъщност и съседната стая/, с миндери, с долапи, с вградени в стените гардероби, с решетъчни прозорци, с врати, които се затварят от само себе си /да не се губи топлина/, с катакомба от зимници, където е струпано какво ли не и никога нищо не се изхвърля... Червените активисти са се скъсали да убеждават тези хора да тръгнат с тях да гонят фашистите, които отстъпват към Берлин, но повечето от тях не са искали и да знаят за победата над фашизма - те са искали хубави къщи, жени и деца, много деца. Разорани ниви, пълни хамбари, сладък хляб, изпечен в пещ. Така червените са взели голям завой, за да наберат добролци за фронта - предложили са амнистия на войниците и низшия команден състав на армията, симпаризирали на Хитлер. Най-големите кръволоци са хванали гората, а от гората са излезли партизаните. Въобще иснересна история. На любознателните препоръчвам спомените на Марин Йотов - "Очи в очи с войната", печатница "Дъга" - Ловеч, 2008 г.
Всичко би било добре, ако България не трябвало да плаща пари за фойерверките над Европа като изгубила войната страна - лешоядите не закъсняли да закръжат над хубавите нови къщи, пълните хамбари и димящи пещи с мирис на благоухаещо агнешко с дробине... АУШВИЦ отново трябвало да заработи. Научили за този КОНЦЛАГЕР, най-крупните богаташи панически се юрнали да продават къщите си /защото хазяите ставали квартиранти на своите квартиранти - принудително задомени бедняци от селата, които трябвало да бачкат в градските предприятия/ и да си обират крушите. Затова границите били затворени и пиле не можело да прехвръкне без знанието на милицията. Тук отново се сблъскваме със САКРАЛНА РЕАЛНОСТ - този път неин диригент е Уинстън Чърчил. Както ни обяснява В. И. Ленин в своите съчинения, най-висшата степен на империализма е концентрацията на производството и капитала, сиреч създаването на монополите. Със създаването на ТКЗС-тата и национализацията на всички малки, средни и едри предприятия България станала АЛКАТРАС, пардон АУШВИЦ. Както ни учи таварищ Ленин една от най-характерните черти на империализма е изместването на свободната конкуренция от господството на монополите. С национализацията практически е ликвидирана всякаква свободна конкуренция. Това е повратен момент в мисленето на българина - той вече не мисли за конкурентноспособност на произвеждания от него продукт. Така се стигна до патовата ситуация през 80-те и 90-те години на ХХ век българската продукция да се окаже толкова неконкурентноспособна с чуждата, че цели отрасли просто да рухнат като морално остарели. Но целта на мероприятието не била България да стане цветуща градина, а просто кредиторите й да си вземат своето - индустриалните капитали да бъдат превърнати в банкови, сиреч финансови, и да излетат през комина. Право в джоба на олигарховия контингент. А сега накъде? Може би наобратно?! Или напред към Европата, където миячи на чинии, чистачи на клозети в европейските железници или болногледачи винаги са добре дошли!
По-друга е САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ на комунистите. Те, в голямата си част, били мечтатели, копнеещи за "Животът по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Бродещи в огласяните от птички лесове, като партизани или като ятаци, те искали да се извисят над мрака и сенките на горите тилилейски... Те искали да видят Утрото на Нова Ера, Факела на Нова Вера... Но какво видели, когато взели властта в свои ръце? Видели, че човекът не може да се напише с Ч, дори другарят е с малка буква. Имало пролетни птички, но тяхната песен била заглушена от зимната вихрушка... Партията била яхната от властолюбци и алчни мекерета като по някое време партийните билети били забранени за "простосмъртните", за да има аванта за "богоизбраните", сиреч постове, апартаменти, вили, волги и пр. ОБЛАГИ. След промените партийните билети отново са свободнодостъпни, но "простосмъртните" сега са "богоизбрани" и могат да имат всичко... с бърз кредит.
В АУШВИЦ ВСИЧКО ИЗХВРЪКВА ПРЕЗ КОМИНА! С ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ БОЛЕСТИ ВСЕКИ ЩЕ ЗАПУФКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА... ИЗКЛЮЧАЯ ТИЯ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ ВЛАКА ЧЕЛНО, В НЕЗНАЕН ДЕН И ЧАС...
/Следва/
Здравейте, приятели!
САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е онази основна движеща сила, създаваща РЕАЛНОСТТА. Може би ще се запитате: Кой е създал тази РЕАЛНОСТ, в която милиони българи като моя познат от предходната тема са били принудени да гладуват, при все че са произвеждали достатъчно, за да живеят не в недоимък, но най-малкото доволно? Всяка държава по време на война се води от стара римска повеля, според която трябва да има хляб за войника, за да има сила да брани своя Цезар и своята земя. После да има хляб за Цезаря, за да има кой да командва войника. Накрая каквото остане е за народа, за да има деца, които да станат войници. Отишъл ли си е Рим от този свят? Мислете преди да отговорите. А кой е създал Рим и как ще ви разкажа в някоя друга тема - истинската история, а не приказките за балами.
А каква е била САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ в тези милиони български жертви на фашизма /нацистите считат Третия райх за начало на Хилядолетната империя, естествен продължител на Свещената римска империя, продължител на Римската империя/? Не се сдържах да попитам моя познат защо, според него, датата 9. IX. 1944 г. е обявена за най-паметна дата на XX век в едно медийно проучване на една телевизия от най-много нейни зрители, след като добре знаем, че тогава е извършен военен преврат, след което е наложен 45 годишен червен терор в България с десетки хиляди репресирани и пр. И тогава разбрах, че победата над фашизма не е отговорът, а нещо съвсем друго - тогава САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е намерила път към този свят и е формирала глътка въздух за тези измъчени хора - ТЕ СА ЗАЖИВЕЛИ С ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ. Някой от селото на това говедарче купил преса за тухли - и всички започнали да си правят къщи, онези симпатични селски къщи, които са накацали по баирите и заобикалят селските мегдани. С фасади и стълбища от камък най-отдолу, печени тухли отгоре и много рядко желязобетон /предполагам заради скъпото желязо, за стълбището/, с гредоред за стаите и печки, вградени в стените /от едната стая се пали, а се отоплява всъщност и съседната стая/, с миндери, с долапи, с вградени в стените гардероби, с решетъчни прозорци, с врати, които се затварят от само себе си /да не се губи топлина/, с катакомба от зимници, където е струпано какво ли не и никога нищо не се изхвърля... Червените активисти са се скъсали да убеждават тези хора да тръгнат с тях да гонят фашистите, които отстъпват към Берлин, но повечето от тях не са искали и да знаят за победата над фашизма - те са искали хубави къщи, жени и деца, много деца. Разорани ниви, пълни хамбари, сладък хляб, изпечен в пещ. Така червените са взели голям завой, за да наберат добролци за фронта - предложили са амнистия на войниците и низшия команден състав на армията, симпаризирали на Хитлер. Най-големите кръволоци са хванали гората, а от гората са излезли партизаните. Въобще иснересна история. На любознателните препоръчвам спомените на Марин Йотов - "Очи в очи с войната", печатница "Дъга" - Ловеч, 2008 г.
Всичко би било добре, ако България не трябвало да плаща пари за фойерверките над Европа като изгубила войната страна - лешоядите не закъсняли да закръжат над хубавите нови къщи, пълните хамбари и димящи пещи с мирис на благоухаещо агнешко с дробине... АУШВИЦ отново трябвало да заработи. Научили за този КОНЦЛАГЕР, най-крупните богаташи панически се юрнали да продават къщите си /защото хазяите ставали квартиранти на своите квартиранти - принудително задомени бедняци от селата, които трябвало да бачкат в градските предприятия/ и да си обират крушите. Затова границите били затворени и пиле не можело да прехвръкне без знанието на милицията. Тук отново се сблъскваме със САКРАЛНА РЕАЛНОСТ - този път неин диригент е Уинстън Чърчил. Както ни обяснява В. И. Ленин в своите съчинения, най-висшата степен на империализма е концентрацията на производството и капитала, сиреч създаването на монополите. Със създаването на ТКЗС-тата и национализацията на всички малки, средни и едри предприятия България станала АЛКАТРАС, пардон АУШВИЦ. Както ни учи таварищ Ленин една от най-характерните черти на империализма е изместването на свободната конкуренция от господството на монополите. С национализацията практически е ликвидирана всякаква свободна конкуренция. Това е повратен момент в мисленето на българина - той вече не мисли за конкурентноспособност на произвеждания от него продукт. Така се стигна до патовата ситуация през 80-те и 90-те години на ХХ век българската продукция да се окаже толкова неконкурентноспособна с чуждата, че цели отрасли просто да рухнат като морално остарели. Но целта на мероприятието не била България да стане цветуща градина, а просто кредиторите й да си вземат своето - индустриалните капитали да бъдат превърнати в банкови, сиреч финансови, и да излетат през комина. Право в джоба на олигарховия контингент. А сега накъде? Може би наобратно?! Или напред към Европата, където миячи на чинии, чистачи на клозети в европейските железници или болногледачи винаги са добре дошли!
По-друга е САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ на комунистите. Те, в голямата си част, били мечтатели, копнеещи за "Животът по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Бродещи в огласяните от птички лесове, като партизани или като ятаци, те искали да се извисят над мрака и сенките на горите тилилейски... Те искали да видят Утрото на Нова Ера, Факела на Нова Вера... Но какво видели, когато взели властта в свои ръце? Видели, че човекът не може да се напише с Ч, дори другарят е с малка буква. Имало пролетни птички, но тяхната песен била заглушена от зимната вихрушка... Партията била яхната от властолюбци и алчни мекерета като по някое време партийните билети били забранени за "простосмъртните", за да има аванта за "богоизбраните", сиреч постове, апартаменти, вили, волги и пр. ОБЛАГИ. След промените партийните билети отново са свободнодостъпни, но "простосмъртните" сега са "богоизбрани" и могат да имат всичко... с бърз кредит.
В АУШВИЦ ВСИЧКО ИЗХВРЪКВА ПРЕЗ КОМИНА! С ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ БОЛЕСТИ ВСЕКИ ЩЕ ЗАПУФКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА... ИЗКЛЮЧАЯ ТИЯ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ ВЛАКА ЧЕЛНО, В НЕЗНАЕН ДЕН И ЧАС...
/Следва/
02 декември 2011
"ARBEIT MACHT JOCH"
===========================
Здравейте, приятели!
ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ С МОЯ СУПЕР-ПРОЕКТ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОРОР-ЕКШЪНА, РЕАЛНОСТТА НА LIONSGATE /ЛЪВСКАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА МРАКА/:
http://www.youtube.com/watch?v=tbAzWvTbrbA&feature=related
Може би ще представлява интерес за вас да проследите пътя, който извървях, за да достигна до ВАЖНИ ПРОЗРЕНИЯ, ОТВАРЯЩИ МИ ПЪТЯ КЪМ STARGATE /ЗВЕЗДНАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА СВЕТЛИНАТА/.
Както вече споделих, моето желание да имам пчелин започва кажи-речи с моето раждане. Ще ви разкажа по-подробно именно за това. Прословутият пчелин близо до един язовир беше изграден без стартов капитал. Любопитното в случая е, че самият язовир е потопил десетки декари наша земя, в преливника на язовира също имаме земя и когато там бъде засято нещо и язовирът прелее, земеделските култури трябва да се вадят от гмуркач с шнорхел и плавници. Нашето самоуправство /да си построим пчелин по НАШЕ усмотрение/, само по себе си престъпление, е продиктувано от друго самоуправство - самият язовир е частна собственост, но не на законните притежатели на земята под него, а на трети лица. Сами разбирате, че тук са навързани много юридически казуси. Същата история е с гората около язовира - старата гора е била частна собственост, но след национализацията е станала държавна, а младата гора е засята по време на комунизЪма от селяните, но ПО ЗАКОН гората и земята под нея е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, за която отговаря горското стопанство. Никой не може да сече от гората, ако не бъде допуснат от горския - така дори да си посадил половината млада гора и да имаш половината стара гора, според ЗАКОНА влезеш ли да сечеш гора БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ от горския, автоматично ставаш ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ.
Но нека ви разкажа ПОДРОБНО самата одисея.
Беше преди много години - бях на около 10, когато едно лято дядо ми и баща ми /вече познатите от предишни теми/ си наумиха да направят пчелин. Без пари. Със собствен труд. По-скоро щеше формално да бъде пчелин, а всъщност щеше да бъде вила за отдих. Спомням си как първо отидохме да изберем мястото - харесахме си една живописна панорама: наблизо млада гора, изворче и язовира, в близост до стар асфалтов път. Често ходехме за риба на язовира, докато беше държавна собственост - аз и сестра ми хващахме главно часовници /това е една малка риба с ярък цветен кръг отстрани/, не е вкусна, но за котките става, а татко ни се смееше и се хвалеше какви големи толстолопи е хващал /обикновено оставахме с няколко шаранчета и нащите часовници/. По правило ходехме с каручката от по-близката страна на селото, където имаше много пчелини - дървени бараки, оградени с живи плетове, мрежа или съвсем открити. По Тодорживково време всеки можеше да има пчелин, стига да си направи - от подръчни материали. Гледахме тези пчелини и връщайки се в селото се хвалехме кой какво е хванал, колко хубаво сме прекарали - на чист въздух, сред природата...
Интересно че за нашия пчелин избрахме отсрещната страна. Наблизо имаше ресторант-корабче, но не работеше вече. Беше бетонирано и свободно можеше да се видят винтовете, въздушната възглавница, кърмата. Може да са го нарязали за старо желязо, но дано не са! Когато обяснявахме на някого къде имаме, имахме пчелин, казвахме - при корабчето. И всеки ни разбираше - сега нямаме пчелин, но ако няма и корабчето, никой няма да разбере къде е бил. Но това няма голямо значение - ако няма нашия пчелин, дори корабчето, остават тракийските могили, наоколо е пълно с тях. Те надживяха нашия пчелин, ще надживеят и корабчето, което бавно, но сигурно си отива. Дали корозията ще го довърши или майсторите, видели сметката на нашия пчелин, ще покаже времето.
Та беше едно горещо лято, когато започнахме градежа на къщичката. Най-първо като я построихме сложихме вътре един стар креват с рисувани метални табли и една стара печка - подслон по време на риболов или просто вила за отмора. Дори най-първо не я заключвахме - да може да влиза всеки, за да се спаси от буря или да прекара нощта. Това по-късно беше отчетено от нас като грешка.
Но да карам поред! Как играеше най-първо брадвата /познайте къде!/, как пееше бичкията, белачката на кора се плъзгаше по ликото на пресните салкъми... Най-първо си направихме магаре - на него по-лесно се обработваха диреците за къщичката. Тогава видях нещо много интересно - всяко нещо се маркира, за да може да бъде разпознато при нужда. Оказа се, че този знак се слага дори върху дините. Беше ми обяснено, че ако някой открадне каквото й да било от нас, ние можем да го познаем по този знак. Като започнах да се вглеждам в инструментите, се оказа, че те са маркирани до един. След като подготвихме диреците, с един търнокоп започнахме да пробиваме дупки /по инженерному отвори/ в земята - тя беше доста глинеста, тук-там попадахме на камъни и... глинени парчета. По тези земи са живели най-различни култури, копнеш земята и започват да излизат артефакти - дядо въобще не се впечатли, а аз и сестра ми си прехвърляхме от ръка на ръка някакво глинено парче и се споглеждахме. Когато сядахме да почиваме и да похапнем дядо си даваше вид да не се интересува от никакви съкровища, но веднъж се издаде - бях се хванал с него на ядец /игра - да излъжеш противника за нещо и когато се върже му казваш "ядец"; за целта се счупва една кост от пиле, чаталеста, когато се обзалагаш - ориенталски диви нрави, за подхранване на остроумието/. Та баба ми ме научи да му кажа, че съм открил пара в земята и да го помоля да ми каже каква е - почупи си краката да тича, но когато чу "ядец" веднага разпозна чуждата режисура. Та, доколкото мога да съдя по тази случка, дядо беше постоянно нащрек, но дали му се беше усмихвал "златният дявол" не знам. Та се оказа, че дядо, баща ми и въобще всеки един наоколо въобще не би се чудил какво ще прави с едно гърне алтъни, ако попадне в ръцете му - ще го скрие на сигурно място и ще му се любува в захлас...
Изненадите продължиха - когато беше издигнат дървеният скелет, след мъчителна работа със свредела, понеже се оказа, че суровото дърво можело да се пукне от големите гвоздеи, започнахме да правим кирпичени тухли - в едно корито бъркаме жълта пръст, кравешки/конски/магарешки фъшкии и суха слама. Ле-ле колко вода трябваше - до извора с празната кофа и обратно с пълната, незнайно колко пъти, под страшен пек... Подът беше трамбован, както и на разкрач навън от стените на къщата. Накрая дядо изкопа една дупка /отвор/ и завря в нея едно празно гърне, след което го зарина, покривайки го с похлупака му отгоре. На въпроса ми защо зарива празното гърне, той нямаше никакво обяснение - така се правело. Защо, не знаеше или знаеше, но криеше причината - така и не разбрах. Това, очевидно, е някакъв езически ритуал, свързан с духовете - когато се прави нов дом, се влага здрав глинен съд, за да се принесат някакви дарове в него или нещо подобно, за да се умилостивят духовете, които да пазят дома и обитателите му от злите сили. Е, нашето гърне беше пълно с въздух, но все пак беше на своето място - и мястото било винаги едно й също. Оказа се, че езичеството не си беше отишло съвсем...
Със стари дъски за покрива, с един стар прозорец с железни пръти и една стара врата беше оборудвана нашата нова къщичка - всичко беше прилежно и здраво заковано, а най-отгоре бяха наредени стари коританки. Вътре сглобихме провисналата пружина към таблите и един стар дюшек отгоре, една стара печка, с кюнци от стара ламарина... Накрая овесихме един як катанец /символично/. Наоколо набихме колове на площ около половин декар и размотахме нова бодлива тел, на два реда, а хубава врата с мрежа беше входът, откъм пътя.
Нашата къщичка би векувала, ако комунизЪмът не рухна под ударите на утопиите и офшорките... Вместо всички да имаме къщичка, сега никой не може да се подслони в нея - къщичката е изчезнала безследно, единствено споменът за нея е жив... В нея беше събран трудът на три поколения и можех да кажа, че съм построил нещо на този свят - сега мога да кажа, но не мога да докажа...
Издигайки тази къщичка, която ако не бяха белите вертикални стълбове, човек би я взел за построена преди век-два най-малко, аз СЕ РОДИХ. Вече знаех колко вълнуващо е да съградиш нещо, колко много вяра, любов, труд... са нужни, за да оставиш нещо след себе си. Разбрах, че нещо ценно за някого се прави не самоцелно, но за да радва своя стопанин - най-първо да изпитва задоволство от своята добре свършена работа, после да демонстрира своя гений пред другите и не на последно място, за да получи награда за своя труд.
Да се върнем към историята с пчелина. ТАЗИ БОЛЕЗНЕНА АМБИЦИЯ да имаме пчелин точно на това място всъщност извираше от чувството на някаква празнота, свързана именно с отнетите земи, лежащи под язовира, а също така и с отнетите гори - затова и къщичката в главата и в представите на дядо ми беше именно с дървен скелет и от пръст.
ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИ ПОКАЗА, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОИЗВОДНА НА ЕДНА СУМАРНА САКРАЛНА РЕАЛНОСТ. СВЕТЪТ /В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/ Е ПОТОПЕН В КРЪВ И СЪЛЗИ, ЗАЩОТО МРАКЪТ Е НАДДЕЛЯВАЛ НЕВЕДНЪЖ И СА БИЛИ ОСВОБОЖДАВАНИ ДЕМОНИ, В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА /СИЛУЕТИ НА/ АНГЕЛИ. РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10. 11. 1989 Г. Е ФУНКЦИЯ НА ЕДИН КОШМАРЕН СВЯТ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ЛОЗУНГЪТ "НИКОГА ВЕЧЕ!", НАПИСАН НА ЕДНА СТЕНА НА ЕДИН ФАШИСТКИ КОНЦЛАГЕР, ИЗБЛЕДНЯВА... КОГАТО ЕДНИ Й СЪЩИ ГРЕШКИ СЕ ПОВТАРЯТ, ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ...
БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЕДНО ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ И НЕЯСНО ЗА МНОЗИНА ИСТИРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ОСТАВАТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. РАЗУМЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЛУДОСТ ЗА ИСТИНА И ДОРИ Я ОБЯВЯВА ЗА ВОЕННА ПРОПАГАНДА. НО ИМА ФИЛМИ, ДОКУМЕНТАЛНИ, ЗАПЕЧАТАЛИ ЛИЦАТА НА УЧАСТНИЦИ В ТЕЗИ МАСОВИ УБИЙСТВА - ОЦЕЛЕЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ ЕКЗЕКУТОРИ. ИЗПРАВЯЙКИ СЕ ПРЕД ЧУДОВИЩНОСТТА НА АУШВИЦ, ДАХАУ, ОСВИЕНЦИМ..., НИЕ ОНЕМЯВАМЕ. НЕ МОЖЕМ ДОРИ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК /ОБЩЕСТВОТО/ ДА ИЗВЪРШИ ТОВА? ЕТО ЕДИН ФИЛМ НА BBC ЗА АУШВИЦ:
http://www.youtube.com/watch?v=fAAHqbv8nIU&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=kUpCjzftH84&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=fXHkBRSP8jY&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=nyawVLafR1g&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=rkCN8AWBDqY&NR=1
НА ВХОДА НА АУШВИЦ /ПОНЕ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОТКРАДНАТ*/ ВИСЕШЕ НАДПИС: "ARBEIT MACHT FREI", "ТРУДЪТ ОСВОБОЖДАВА". НО АЗ ЧЕТА НЕЩО ДРУГО НА ВХОДА НА АУШВИТЦ - "ТРУДЪТ ЗАРОБВА", "ARBEIT MACHT JOCH". КАКТО КАЗВАТ ВЪВ ФИЛМА, РАБОТОСПОСОБНИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СА БИЛИ ДЪРЖАНИ ЖИВИ, ЗА ДА СЕ ТРУДЯТ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ, А НЕРАБОТОСПОСОБНИТЕ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН - СТАРЦИ И ДЕЦА, СА УМЪРТВЯВАНИ В ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ ИЛИ РАЗСТРЕЛВАНИ. ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СА ВСЪЩНОСТ НАЧИН ДА БЪДАТ СПЕСТЕНИ АМУНИЦИИ, А САМИТЕ ЛАГЕРИ НА СМЪРТТА - НАЧИН ДА СЕ СПЕСТЯТ ПРОДОВОЛСТВИЯ. КАКТО СЕ ВИЖДА ОТ ФИЛМА, ВЕЩИТЕ НА КОНЦЛАГЕРИСТИТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ И ПАРИ, СА БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В ПОЛЗА НА ВЕРМАХТА /А КАКТО СЕ КАЗВА ВЪВ ФИЛМА И В СТАЛИНСКА РУСИЯ Е ПРАВЕНО СЪЩОТО, ДОРИ В ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ/. ВОЙНА ЗА КАПИТАЛИ - РАБОТНА СИЛА, МОЖЕЩА ДА СЪЗДАВА НОВИ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, ЗАГРАБВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - ПРИРОДНИ И СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА, ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА СОБСТВЕНА ИЗГОДА...
Разговарях преди няколко месеца с един възрастен човек за живота през годините на Втората световна война и осъзнах, че всъщност България е била ЕДИН ГИГАНТСКИ АУШВИЦ. Налагало се, спомня си този очевидец на военните години, да крият зърно в зимниците, защото принудително голямата част от тяхната продукция била изземвана от военните за фронта и селяните, които произвеждали зърното, мизерствали. Но в зимниците това зърно плесенясвало и той си спомня вкуса на този хляб - миришещ на плесен. Разказа ми, обаче, че дори и този хляб не можел да яде - защото като говедарче жандармеристите му пребърквали торбата за провизии и тя оставала празна цял ден - да не би да храни партизаните на полето. Ядял диви круши и мушмули /когато имало/. На всичко отгоре де що имало желязо било претопено за оръжие - нямало с какво да разорават нивите. Затова се изхитрили и преработвали кожусите на взривени бомби, които били хвърляни от американците на връщане от бомбардировка на румънските потролни кладенци - така правели плугове и мотики, за да произвеждат земеделска продукция, която вземали за фронта, а те гладували. На всичко отгоре живеели наедно с животните - овцете и козите отдолу, а те отгоре. Ако сте гледали "Козият рог", финалните сцени - такава къща. Най-страшни били бълхите... Направо тръпки ме полазват от този АУШВИЦ...
*
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/12/18/832279_otkradnaha_nadpisa_arbeit_macht_frei_ot_konclagera_v/
/Следва/
Здравейте, приятели!
ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ С МОЯ СУПЕР-ПРОЕКТ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОРОР-ЕКШЪНА, РЕАЛНОСТТА НА LIONSGATE /ЛЪВСКАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА МРАКА/:
http://www.youtube.com/watch?v=tbAzWvTbrbA&feature=related
Може би ще представлява интерес за вас да проследите пътя, който извървях, за да достигна до ВАЖНИ ПРОЗРЕНИЯ, ОТВАРЯЩИ МИ ПЪТЯ КЪМ STARGATE /ЗВЕЗДНАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА СВЕТЛИНАТА/.
Както вече споделих, моето желание да имам пчелин започва кажи-речи с моето раждане. Ще ви разкажа по-подробно именно за това. Прословутият пчелин близо до един язовир беше изграден без стартов капитал. Любопитното в случая е, че самият язовир е потопил десетки декари наша земя, в преливника на язовира също имаме земя и когато там бъде засято нещо и язовирът прелее, земеделските култури трябва да се вадят от гмуркач с шнорхел и плавници. Нашето самоуправство /да си построим пчелин по НАШЕ усмотрение/, само по себе си престъпление, е продиктувано от друго самоуправство - самият язовир е частна собственост, но не на законните притежатели на земята под него, а на трети лица. Сами разбирате, че тук са навързани много юридически казуси. Същата история е с гората около язовира - старата гора е била частна собственост, но след национализацията е станала държавна, а младата гора е засята по време на комунизЪма от селяните, но ПО ЗАКОН гората и земята под нея е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, за която отговаря горското стопанство. Никой не може да сече от гората, ако не бъде допуснат от горския - така дори да си посадил половината млада гора и да имаш половината стара гора, според ЗАКОНА влезеш ли да сечеш гора БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ от горския, автоматично ставаш ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ.
Но нека ви разкажа ПОДРОБНО самата одисея.
Беше преди много години - бях на около 10, когато едно лято дядо ми и баща ми /вече познатите от предишни теми/ си наумиха да направят пчелин. Без пари. Със собствен труд. По-скоро щеше формално да бъде пчелин, а всъщност щеше да бъде вила за отдих. Спомням си как първо отидохме да изберем мястото - харесахме си една живописна панорама: наблизо млада гора, изворче и язовира, в близост до стар асфалтов път. Често ходехме за риба на язовира, докато беше държавна собственост - аз и сестра ми хващахме главно часовници /това е една малка риба с ярък цветен кръг отстрани/, не е вкусна, но за котките става, а татко ни се смееше и се хвалеше какви големи толстолопи е хващал /обикновено оставахме с няколко шаранчета и нащите часовници/. По правило ходехме с каручката от по-близката страна на селото, където имаше много пчелини - дървени бараки, оградени с живи плетове, мрежа или съвсем открити. По Тодорживково време всеки можеше да има пчелин, стига да си направи - от подръчни материали. Гледахме тези пчелини и връщайки се в селото се хвалехме кой какво е хванал, колко хубаво сме прекарали - на чист въздух, сред природата...
Интересно че за нашия пчелин избрахме отсрещната страна. Наблизо имаше ресторант-корабче, но не работеше вече. Беше бетонирано и свободно можеше да се видят винтовете, въздушната възглавница, кърмата. Може да са го нарязали за старо желязо, но дано не са! Когато обяснявахме на някого къде имаме, имахме пчелин, казвахме - при корабчето. И всеки ни разбираше - сега нямаме пчелин, но ако няма и корабчето, никой няма да разбере къде е бил. Но това няма голямо значение - ако няма нашия пчелин, дори корабчето, остават тракийските могили, наоколо е пълно с тях. Те надживяха нашия пчелин, ще надживеят и корабчето, което бавно, но сигурно си отива. Дали корозията ще го довърши или майсторите, видели сметката на нашия пчелин, ще покаже времето.
Та беше едно горещо лято, когато започнахме градежа на къщичката. Най-първо като я построихме сложихме вътре един стар креват с рисувани метални табли и една стара печка - подслон по време на риболов или просто вила за отмора. Дори най-първо не я заключвахме - да може да влиза всеки, за да се спаси от буря или да прекара нощта. Това по-късно беше отчетено от нас като грешка.
Но да карам поред! Как играеше най-първо брадвата /познайте къде!/, как пееше бичкията, белачката на кора се плъзгаше по ликото на пресните салкъми... Най-първо си направихме магаре - на него по-лесно се обработваха диреците за къщичката. Тогава видях нещо много интересно - всяко нещо се маркира, за да може да бъде разпознато при нужда. Оказа се, че този знак се слага дори върху дините. Беше ми обяснено, че ако някой открадне каквото й да било от нас, ние можем да го познаем по този знак. Като започнах да се вглеждам в инструментите, се оказа, че те са маркирани до един. След като подготвихме диреците, с един търнокоп започнахме да пробиваме дупки /по инженерному отвори/ в земята - тя беше доста глинеста, тук-там попадахме на камъни и... глинени парчета. По тези земи са живели най-различни култури, копнеш земята и започват да излизат артефакти - дядо въобще не се впечатли, а аз и сестра ми си прехвърляхме от ръка на ръка някакво глинено парче и се споглеждахме. Когато сядахме да почиваме и да похапнем дядо си даваше вид да не се интересува от никакви съкровища, но веднъж се издаде - бях се хванал с него на ядец /игра - да излъжеш противника за нещо и когато се върже му казваш "ядец"; за целта се счупва една кост от пиле, чаталеста, когато се обзалагаш - ориенталски диви нрави, за подхранване на остроумието/. Та баба ми ме научи да му кажа, че съм открил пара в земята и да го помоля да ми каже каква е - почупи си краката да тича, но когато чу "ядец" веднага разпозна чуждата режисура. Та, доколкото мога да съдя по тази случка, дядо беше постоянно нащрек, но дали му се беше усмихвал "златният дявол" не знам. Та се оказа, че дядо, баща ми и въобще всеки един наоколо въобще не би се чудил какво ще прави с едно гърне алтъни, ако попадне в ръцете му - ще го скрие на сигурно място и ще му се любува в захлас...
Изненадите продължиха - когато беше издигнат дървеният скелет, след мъчителна работа със свредела, понеже се оказа, че суровото дърво можело да се пукне от големите гвоздеи, започнахме да правим кирпичени тухли - в едно корито бъркаме жълта пръст, кравешки/конски/магарешки фъшкии и суха слама. Ле-ле колко вода трябваше - до извора с празната кофа и обратно с пълната, незнайно колко пъти, под страшен пек... Подът беше трамбован, както и на разкрач навън от стените на къщата. Накрая дядо изкопа една дупка /отвор/ и завря в нея едно празно гърне, след което го зарина, покривайки го с похлупака му отгоре. На въпроса ми защо зарива празното гърне, той нямаше никакво обяснение - така се правело. Защо, не знаеше или знаеше, но криеше причината - така и не разбрах. Това, очевидно, е някакъв езически ритуал, свързан с духовете - когато се прави нов дом, се влага здрав глинен съд, за да се принесат някакви дарове в него или нещо подобно, за да се умилостивят духовете, които да пазят дома и обитателите му от злите сили. Е, нашето гърне беше пълно с въздух, но все пак беше на своето място - и мястото било винаги едно й също. Оказа се, че езичеството не си беше отишло съвсем...
Със стари дъски за покрива, с един стар прозорец с железни пръти и една стара врата беше оборудвана нашата нова къщичка - всичко беше прилежно и здраво заковано, а най-отгоре бяха наредени стари коританки. Вътре сглобихме провисналата пружина към таблите и един стар дюшек отгоре, една стара печка, с кюнци от стара ламарина... Накрая овесихме един як катанец /символично/. Наоколо набихме колове на площ около половин декар и размотахме нова бодлива тел, на два реда, а хубава врата с мрежа беше входът, откъм пътя.
Нашата къщичка би векувала, ако комунизЪмът не рухна под ударите на утопиите и офшорките... Вместо всички да имаме къщичка, сега никой не може да се подслони в нея - къщичката е изчезнала безследно, единствено споменът за нея е жив... В нея беше събран трудът на три поколения и можех да кажа, че съм построил нещо на този свят - сега мога да кажа, но не мога да докажа...
Издигайки тази къщичка, която ако не бяха белите вертикални стълбове, човек би я взел за построена преди век-два най-малко, аз СЕ РОДИХ. Вече знаех колко вълнуващо е да съградиш нещо, колко много вяра, любов, труд... са нужни, за да оставиш нещо след себе си. Разбрах, че нещо ценно за някого се прави не самоцелно, но за да радва своя стопанин - най-първо да изпитва задоволство от своята добре свършена работа, после да демонстрира своя гений пред другите и не на последно място, за да получи награда за своя труд.
Да се върнем към историята с пчелина. ТАЗИ БОЛЕЗНЕНА АМБИЦИЯ да имаме пчелин точно на това място всъщност извираше от чувството на някаква празнота, свързана именно с отнетите земи, лежащи под язовира, а също така и с отнетите гори - затова и къщичката в главата и в представите на дядо ми беше именно с дървен скелет и от пръст.
ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИ ПОКАЗА, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОИЗВОДНА НА ЕДНА СУМАРНА САКРАЛНА РЕАЛНОСТ. СВЕТЪТ /В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/ Е ПОТОПЕН В КРЪВ И СЪЛЗИ, ЗАЩОТО МРАКЪТ Е НАДДЕЛЯВАЛ НЕВЕДНЪЖ И СА БИЛИ ОСВОБОЖДАВАНИ ДЕМОНИ, В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА /СИЛУЕТИ НА/ АНГЕЛИ. РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10. 11. 1989 Г. Е ФУНКЦИЯ НА ЕДИН КОШМАРЕН СВЯТ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ЛОЗУНГЪТ "НИКОГА ВЕЧЕ!", НАПИСАН НА ЕДНА СТЕНА НА ЕДИН ФАШИСТКИ КОНЦЛАГЕР, ИЗБЛЕДНЯВА... КОГАТО ЕДНИ Й СЪЩИ ГРЕШКИ СЕ ПОВТАРЯТ, ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ...
БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЕДНО ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ И НЕЯСНО ЗА МНОЗИНА ИСТИРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ОСТАВАТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. РАЗУМЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЛУДОСТ ЗА ИСТИНА И ДОРИ Я ОБЯВЯВА ЗА ВОЕННА ПРОПАГАНДА. НО ИМА ФИЛМИ, ДОКУМЕНТАЛНИ, ЗАПЕЧАТАЛИ ЛИЦАТА НА УЧАСТНИЦИ В ТЕЗИ МАСОВИ УБИЙСТВА - ОЦЕЛЕЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ ЕКЗЕКУТОРИ. ИЗПРАВЯЙКИ СЕ ПРЕД ЧУДОВИЩНОСТТА НА АУШВИЦ, ДАХАУ, ОСВИЕНЦИМ..., НИЕ ОНЕМЯВАМЕ. НЕ МОЖЕМ ДОРИ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК /ОБЩЕСТВОТО/ ДА ИЗВЪРШИ ТОВА? ЕТО ЕДИН ФИЛМ НА BBC ЗА АУШВИЦ:
http://www.youtube.com/watch?v=fAAHqbv8nIU&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=kUpCjzftH84&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=fXHkBRSP8jY&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=nyawVLafR1g&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=rkCN8AWBDqY&NR=1
НА ВХОДА НА АУШВИЦ /ПОНЕ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОТКРАДНАТ*/ ВИСЕШЕ НАДПИС: "ARBEIT MACHT FREI", "ТРУДЪТ ОСВОБОЖДАВА". НО АЗ ЧЕТА НЕЩО ДРУГО НА ВХОДА НА АУШВИТЦ - "ТРУДЪТ ЗАРОБВА", "ARBEIT MACHT JOCH". КАКТО КАЗВАТ ВЪВ ФИЛМА, РАБОТОСПОСОБНИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СА БИЛИ ДЪРЖАНИ ЖИВИ, ЗА ДА СЕ ТРУДЯТ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ, А НЕРАБОТОСПОСОБНИТЕ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН - СТАРЦИ И ДЕЦА, СА УМЪРТВЯВАНИ В ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ ИЛИ РАЗСТРЕЛВАНИ. ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СА ВСЪЩНОСТ НАЧИН ДА БЪДАТ СПЕСТЕНИ АМУНИЦИИ, А САМИТЕ ЛАГЕРИ НА СМЪРТТА - НАЧИН ДА СЕ СПЕСТЯТ ПРОДОВОЛСТВИЯ. КАКТО СЕ ВИЖДА ОТ ФИЛМА, ВЕЩИТЕ НА КОНЦЛАГЕРИСТИТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ И ПАРИ, СА БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В ПОЛЗА НА ВЕРМАХТА /А КАКТО СЕ КАЗВА ВЪВ ФИЛМА И В СТАЛИНСКА РУСИЯ Е ПРАВЕНО СЪЩОТО, ДОРИ В ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ/. ВОЙНА ЗА КАПИТАЛИ - РАБОТНА СИЛА, МОЖЕЩА ДА СЪЗДАВА НОВИ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, ЗАГРАБВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - ПРИРОДНИ И СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА, ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА СОБСТВЕНА ИЗГОДА...
Разговарях преди няколко месеца с един възрастен човек за живота през годините на Втората световна война и осъзнах, че всъщност България е била ЕДИН ГИГАНТСКИ АУШВИЦ. Налагало се, спомня си този очевидец на военните години, да крият зърно в зимниците, защото принудително голямата част от тяхната продукция била изземвана от военните за фронта и селяните, които произвеждали зърното, мизерствали. Но в зимниците това зърно плесенясвало и той си спомня вкуса на този хляб - миришещ на плесен. Разказа ми, обаче, че дори и този хляб не можел да яде - защото като говедарче жандармеристите му пребърквали торбата за провизии и тя оставала празна цял ден - да не би да храни партизаните на полето. Ядял диви круши и мушмули /когато имало/. На всичко отгоре де що имало желязо било претопено за оръжие - нямало с какво да разорават нивите. Затова се изхитрили и преработвали кожусите на взривени бомби, които били хвърляни от американците на връщане от бомбардировка на румънските потролни кладенци - така правели плугове и мотики, за да произвеждат земеделска продукция, която вземали за фронта, а те гладували. На всичко отгоре живеели наедно с животните - овцете и козите отдолу, а те отгоре. Ако сте гледали "Козият рог", финалните сцени - такава къща. Най-страшни били бълхите... Направо тръпки ме полазват от този АУШВИЦ...
*
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/12/18/832279_otkradnaha_nadpisa_arbeit_macht_frei_ot_konclagera_v/
/Следва/
Абонамент за:
Публикации (Atom)