=======================
Здравейте, приятели!
ПРЕДВИД КЛОНЯЩОТО КЪМ НУЛА ДОВЕРИЕ НА НЯКОИ БЪЛГАРИ В БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН СЪРП & ЧУК /И ВСИЧКО СВЪРЗАНО С НЕГО/ ЧУМАТА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, МОЖЕ ДА НЕ ПРЕТЪРПИ ЖЕЛАНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ! ЗАТОВА ОТВАРЯ ВРАТИ ОЩЕ ЕДИН ИМУНИЗАЦИОНЕН КАБИНЕТ - ЗА ВСИЧКИ ДЕМОКРАТИ ОТ ЛЯВО, ДЯСНО И ЦЕНТЪР!
Знаете ли, че в България идва нова търговска верига. Тя ще има 6 сити-центъра в цялата страна, ще обслужва 60 града с прилежащите им села и ще има оборот от 600 тона стока НА ЧАС. Надявам се да не ви стресна с новината, че някои от вас вече са нейни клиенти.
http://www.economynews.bg/тест-старт-на-завод-за-отпадъците-на-варна-news18933.html
http://www.monitor.bg/article?id=288334
Мързелът, глупостта и апатията на българина вече няма да водят само до проблеми, а ще бъдат впрегнати и превърнати в $$$!
Всички боклуци, които българинът не иска да сепарира и съответно да предаде на съответните места, чрез покупко-продажба, ще отиват в тези центрове за разделяне, ще се сортират и ще бъдат ПРОДАВАНИ на преработвателните предприятия!
Но нищо няма да влезе в джоба на бедния българин, а дори напротив - ще го скъсат от данък-смет за сепариране!
Мързелът, глупостта и апатията са от Велиала! Ако не искаш да си роб на Велиала, разделяй и владей!
Купи си найлонови чували за боклук /ако не намериш такива, направи си сам от найлон!/! Вземи 5 и ги маркирай /с маркер или с цветно тиксо!/ - за хартия и твърд картон /жълт цвят!/, за пластмаса /найлон/, метал и фолио /син цвят!/, за стъкло /зелен цвят!/, за биологични отпадъци /черен цвят!/ и за взривоопасни материали /бял цвят!/! Издири предприятия за рециклиране на суровини и им продай своите сепарирани отпадъци! /Може да им ги подариш - следи за цветни контейнери в градовете, но за да се отървеш от данък-смет за сепариране трябва да излезеш от анонимност!/ Заработи си почивка, нов велосипед... с разделно събиране на отпадъци!
А всички, които искат да са роби на Велиала, да вадят калкулаторите и да смятат! Най-проста сметка за какво става дума /предполага се, че мнозинството спят средно 5 часа на денонощие, работят средно 5 часа и се хранят средно 2 часа /с кафетата/ = 12 часа на ден са далеч от кофите за смет; остават 12 часа на денонощие да прихождат сегиз-тогиз до гюмовете/: 12 часа х 600 тона х 79 лева = 568 800 лева за данък-смет НА ДЕН! /без пресметнати разходи за транспорт!/ 568 800 лева за данък-смет НА ДЕН х 365 дни = 207 612 000 лева за данък-смет НА ГОДИНА! /без пресметнати разходи за транспорт!/ 207 612 000 лева за данък-смет НА ГОДИНА : [(4 789 967 души /в трудоспособна възраст - 18 - 64 г./ + 1 389 059 души /над трудоспособна възраст - 65 г.+/) - 750 000 души /емигранти/] = 38,24 лева годишен данък-смет за сепариране, на калпак /пълнолетен/, МИНИМУМ! Да не забравяме, че не е сметнат транспортът! /Горивото става все по-скъпо!/ България е туристическа дестинация и 8 374 034 туристи са били у нас през 2010 г.! Не броим хилядите гости от космоса, които от ufo.bg са засекли! Да не забравяме и милионите транзитно преминаващи гастарбайтери, тираджии и пр.! И 10 000 нерегламентирани сметища, които от космоса изглеждат като крайни махали, обрамчили села и градове, за които са приготвили солени глоби от ЕС! 1 200 000 души са здравно неосигурени и се подразбира, че много от тях не плащат никакви данъци /защото нямат откъде да извадят пари!/... Задлъжнялостта на българина към Велиал ще напомни историята със Софийската топлофикация, но вместо Велиал да отиде на топло, Велиал ще подгрее яко задниците на всички "абонати"...
Значи, 207,6 млн. лева за данък-смет за сепариране НА ГОДИНА ще напуснат портфейлите и портмонетата на всички Велиалови роби! Заедно с тях на боклука отиват и всички суровини /които са купени от своите стопани и ще бъдат купени поне още 100 пъти всяка година отново от тях!/! Но да живее БОКЛУКЪТ! Той ще ни държи - като сламата чучелото! От плоския данък върху боклука, върху наркотиците /цигарите и алкохола/, от свитите бюджети за лудниците, болниците и затворите, от мизерните бюджети за домовете за стари хора и бавноразвиващи се, от ... ще избием пари за заплати и БОНУСИ! Без Велиал няма да има пачки по стотачки, няма да има круизи до Бахамите, няма да се леят реки от шампанско, няма да има кебапчета и кюфтета...
[Да му мислят всички отци, пастори и падрета, които не се борят с Велиала! Аз мисля, че Велиал ще е по-малкият им проблем, когато дойде Страшният съд! Тогава основният им проблем ще е Велзевул! Как ще търчат тогава и ще викат: Не сме слуги на Велиала, не знаем Велзевула... И ще направят електронна справка в НАП колко плосък данък е внесен от мързел, глупост и апатия... Ще отворят и книгата на уморените от тъпоумието на идолопоклонниците... Всички ще бъдат въдворени кой за където е! Може да се видим някъде по линиите за сепариране, а може дори и да си направим едно прощално латино-парти, луда фиеста...]
http://www.youtube.com/watch?v=Ktgwjt5IDCM
30 май 2012
19 май 2012
РУБИКОН
======================
Здравейте, приятели!
ВНИМАНИЕ! АКО ПРОЧЕТЕТЕ МАТЕРИАЛА С НУЖНОТО УСЪРДИЕ, ЩЕ СЕ ВАКСИНИРАТЕ СРЕЩУ ЧУМАТА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО! СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ОТВАРЯ ВРАТИ ЕДИНСТВЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ ИМУНИЗАЦИОНЕН КАБИНЕТ! АКО НЯМА РЕЗУЛТАТ ДО 800 ДНИ ОТ ИНЖЕКЦИЯТА, ИЗПРАТЕТЕ НИ АДРЕСА СИ, ЗА ДА ВИ ИЗПРАТИМ ДРУГ НАШ ПРОДУКТ! МЕРОПРИЯТИЕТО Е ПОД ПАТРОНАЖА НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН СЪРП & ЧУК!
Един въпрос вълнува общественото пространство: Кой ще вдигне БСП на крака? Едни смятат, че партията е на крака, дори когато е на колене, затова стоят твърдо зад Сергей Станишев, докато други твърдо са убедени, че трябва промяна и виждат смисъл да подкрепят Георги Първанов. Днес на конгреса на БСП се очертава страшен екшън - Пиф vs. Еркюл, а може би ще гледаме новите епизоди на "Ну, погоди!". [http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4818051]
Аз не съм техен конкурент за председателския пост, първо защото не членувам в партията, и второ, не съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Да, бил съм чавдарче и пионерче! Дори бях избран да стана докладчик по българо-съветските въпроси, но съвсем отговорно заявявам, че не съм подходящ! Нека ви разкажа за моя лош произход, за да се убедите сами!
Имам като всички останали деца майка и баща, но не бих казал, че съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Баща ми работеше във военно поделение, което няма име, а само 5-цифрен шифър. Цял ден го нямаше - ставаше в 5 ч. сутринта, за да може да отиде на работа навреме. Някой беше планирал военните блокове да са на другия край на града, на сами края, виждат се нивите и полята, а военният завод е на 10 и повече километра от тях, но първо трябва да се пресече целия град и на сами другия край, оттатък индустриалната зона, в една горичка е скрито самото поделение /явно всичко е планирано!/. За да отидеш на работа трябва да правиш едва ли не извънградско пътуване. Всеки ден. Имаше и нощни наряди. С една дума баща ми рядко беше вкъщи, затова и не съм имал баща в първите 6 години, освен когато излизаше да изпуши по някоя цигара вечер и заедно стояхме на терасата. Казвам 6, защото на толкова майка ми го напусна, заедно с мен и сестра ми. Сигурно причините са поне една дузина, но се сещам за една. Баща ми не знаеше какво получава всеки месец /подписвал се на ведомостта без да гледа сумата, а парите не ги броял/. Така не се знаеше какъв е семейният бюджет всеки месец и се налагаше да носим опърпани дрехи, да се стискаме постоянно и да плащаме тока с инвалидната пенсия на баба /баща ми все казваше, че на оня свят ще си оправят сметките/. Ако са му забранили да си казва заплатата, дори на жена си и децата си, да каже - ще знаем, че заплатата му е държавна тайна. Но той все излизаше с този номер - не гледал, и ние все обяснявахме на съседите, че сме във финансово затруднение. Повечето от жените в блока, както се оказа по-късно, са слагали рога на мъжете си и най-дълго просъществувалото семейство /без развод/ е нашето, но аз ви казвам, че това не е истинско семейство, а театър за пред хората. Трябва да призная, че баща ми все пак играеше донякъде ролята си на баща. Сами преценете как по подаръците, които имам от него - боен бинокъл, автентичен щик от немски шмайзер /трофеен/, армейски руски нож, който като се извади от калъфа, в средата му има един отвор, който се надява на един щифт, стърчащ от задната страна на калъфа, и се получава ножица за рязане на бодлива тел. Има и някои други военни принадлежности, но те не са така интересни /баща ми следеше всички разпродажби на военна техника и купуваше какви ли не неща/. Бананите и кроасаните били глезотии, а всички тия партакеши - не!
Партията е провела активно мероприятие, за да спаси брака на баща ми и майка ми, но се е провалила. Аз се радвам, че Партията се е провалила, защото оттогава имах баща в събота и неделя. Водеше ни на кино почти всяка седмица и ядяхме сладолед - нещо, което не бе възможно преди. Но най-важното беше, че беше с мен и сестра ми - разхождахме се, говорехме, общувахме. Дори можеше да каже чистосърдечно, че няма пари в себе си, свършили са. Дори започна да плаща издръжка - естествено не стана доброволно, но след дълга съдебна сага той бе принуден да се осведоми колко точно получава, за да уведоми съда и не умряхме от глад. Той има странно разбиране за казуса - децата са негови, само когато са при него. Дори веднъж вместо с колата си дойде с военен камион, да ни вземел, но като нямаше кой да му козирува, се върна с празни ръце. Въобще доста щуротии съм видял - например, оказа се, че е пуснал лъжлив слух, че жена му е заминала на специализация в друг град /заедно с децата/, но скоро ще се върне. Беше обсебен от идеята да ни показва пред съседите в блока, приятелите в града и на село, колегите в работата си - явно това е измислил, за да заблуди общественото мнение! Единствено го вълтнува какво ще кажат хората, а не това дали е или не е добър баща!
Семейната среда наистина се оказва ключова за формирането на мирогледа на един човек. Дядото на баща ми, на когото е кръстен междувпрочем, имал много земи. Но комунистите му взели земята и земеделската техника, и той останал само с къщата си и покъщнината - но той си мислел, че земята е целият му животът. Пропил се, купил си дори лула и започнал да пуфти с нея наляво и надясно - личало си, че нещо му тежи, нещо го мъчи, нещо го терзае... На всичкото отгоре някой решил, че саята му може да стане склад за зърно, затова с кирпичени тухли била преградена откъм двора, а за отдушници били оставени няколко прозорчета с решетка на тях. Тази огромна грамада пръст, висока 5-6 метра и това постоянно влизане и излизане на разни хора, носещи чували със зърно, отключващи и заключващи вратата на склада, минавайки през портата на къщата му, която винаги трябвало да бъде отключена, пред вратата на склада един голям кантар служел за мерене на вкарваното и изкарваното, предполагам, са били измислени с цел да изтезават този враг на народа! Също така го направили селски пъдар в ТКЗС-то, но по някое време той започнал да плете кошници, дамаджани и други неща, и да ги разнася по пазарите - с една дума отново имал свой бизнес. Тази работа не е като пъдарската - цял ден да те няма вкъщи! Повечето време си бил вкъщи, а когато внукът му взел да се навърта наоколо, взел да го учи на занаят - как се плетат кошници и дамаджани. Първо отишли край реката за жилави пръчки - голям майсторлък трябвало, но накрая резултатът бил впечатляващ! Така лека-полека баща ми научил, че дядо му не винаги е плел кошници и дамаджани, а някога бил богат човек. Но когато всеки знае какво имаш, може да останеш с празни ръце! Покритото мляко котки го не лочат! Доверие никому! Затова е толкова потаен! Страх лозе пази!
А откъде идва страстта на баща ми към битаците, джунджуриите и партакешите? Трябва да призная, че той в това отношение е цвете за мирисане всравнение с дядо, неговият баща. Баща му е патологично стиснат и алчен! След 1989-та на воля се налапа с де-що докопа /дворове, ниви, партакеши/, в които инвестира част от спестяванията си! А цял живот е събирал и продължава до ден днешен да събира всякакви неща и ги трупа у дома - има планини от метални, дървени и пластмасови партакеши, домъкнати незнайно откъде. Преди имаше такива планини и пред къщата /не казвам на тротоара, защото няма такъв откъм нас/, но сега всичко е намъкнато вътре /освен един огромен воденичен камък, един тежък стълбищен камък и една масивна каменна пейка/ - всички цигани се надпреварват да надзъртат отвсякъде, за да изпитат чувството, което изпитал Али Баба в пещерата на разбойниците! Дядо ми редовно следи местната железария, пазар, разпродажби и пр. и ако нещо е на сметка, веднага се спуска и го налапва /а пенсията му е малка като земеделец от БЗНС!/.
А откъде тази мания на баща ми да заблуди всички, че всичко е тип-топ? Стопили са му лагерите от четене на конско неговите партийни другари! Варай-карай, са му казали, само не ни излагай! Той беше като зомби какво ще каже обществото и търчеше като луд да измисля схеми да убеди всички, че всичко е наред! Така моя милост проникна в строго охранявано поделение на БНА /Българска народна армия/ и разбра какво се случва вътре - поддържаше се бойната готовност! Оръжията обикаляха тези секретни поделения в страната и постоянно се гърмеше с тях, чистеха се, разглобяваха се, сглобяваха се, смазваха се, опаковаха се, разопаковаха се... Даваха се баснословни суми за муниции, ръчен труд, транспорт... И аз пострелях с руски пистолет в стрелбището - беше ми малко трудно, защото бях на 10. Трябва да имаш здрави ръце, затова не можах да стрелям с една ръка. Трудно се справих и с карането на военната техника /електрическа камионетка/, защото прекалено рязко натисках педала на газта или отпусках, и беше голямо шоу. Още се чудя как не утрепах някого! Краката ме заболяха да дефилирам и баща ми гордо да казва, че аз съм неговият "синковец" - дори бях представен на граничарите, пазещи поделението! Там имаше някакво устройство за проверяване дали автоматите са празни, което ме впечатли и ми обясниха как действа. Но тази военна подготовка не можеше да ме подготви за живота, поне така си мислех - не можеше да ме научи как да общувам с хората, имам предвид без военни действия... Съседските деца не ме приеха като свой, когато отвреме-навреме се появавах да кажа ку-ку. Веднъж бяха заети да водят война с децата от съседния блок, затова си строяха крепост, а за разделителна линия служеше един голям ров, явно незаринат, когато е прекарано парното, защото се виждаха панелите с халки на тях /капаците/. Обходих укреплението на врага, когато нямаше никой, и задигнах една метална решетка - баща ми направо се побърка от щастие като я видя и веднага я сложи на прозорчето на мазето. Там стои и досега, боядисана в черно. След като нямаше семейство в апартамента, нямаше нужда и от зимнина - затова баща ми изпразнил по някое време всичко - като началник в поделението той имаше най-голямата маза, точно срещу вратата на мазето, на партера, до клуба за събрания, и я направил двуместен частен хотел. Единствено моята решетка е останала. Мебелировката е скромна - една дъсчена масичка, а леглото е на два етажа /може да издържи и най-тежкия човек, защото четирите крака са дула на гаубици/, има и тоалетна /влива се в канала на мивката от клуба на домоуправителя, който не съм виждал да се ползва по предназначение/.
Въобще баща ми е страшен образ! Постоянно се заключва, има една голяма топка ключове. Веднъж тази топка ключове ми падна в ръцете и реших да проверя какво има в един заключен куфар, в шкафчето на коридора - оказа се, че ако има химическа атака над града, моят баща щеше да се спаси /ако противогазът не беше дефектен!/. А под блока има някакво тайно убежище, което явно се отключва с някой от тия ключове - има една малка къщичка до блока, от която да влиза въздух. Гърмеше по цял ден в тунела и от барутните газове са му окапали почти всички зъби /той не обича лекарите и зъболекарите, затова всъщност въобще не мисли за здравето си/! За него Партията е най-висша форма на здравия разум!
Партията се изправи пред някои трудности след 1989 г. - нужни бяха не рускоговорящи, а английскоговорящи военни. Баща ми бил натоварен със следната задача: за 2 седмици да научи английски, да се яви на изпит в американското посолство в София, да го вземе и да отлети за Пенсилвания. Един ден се връщам от училище и за първи и последен път видях баща си в марков костюм, изтупан, нагласен, хвали се, че ще заминава за Америка, ако бъде одобрен - да прокарва българската политика в САЩ и американската политика в България. Той бил единственият свободен, защото никоя жена не пускала мъжа си на подобна мисия, а баща ми питал майка си и баща си, и те му позволили да отиде, като му обещали да не умират междувременно. Аз се изненадах да чуя всичко това, понеже учех в езикова гимназия и бях наясно, че ученето на език не е работа за 2 седмици. Попитах баща си знае ли поне английската азбука. Кълнеше се, че я знае, но не искаше да ни я каже. Добре, притеснява се от нас, но поне да ни каже как ще убеди американците, че знае английски! Извади едно листче и започна да чете написаното: "Ай ем... Май фъдъ из... Май мъдъ из... Ай ем фром Булгериъ..." Учудих се как е научил английски за 2 седмици, сигурно с помощта на някаква секретна технология! Оказа се, че има просто обяснение: На листа всичко е на български език, думите са транскрибирани и той просто чете на български, а от устата му излиза английска реч. През ред - един ред смисълът на български, на следващия - транскрибцията. Това му беше пищовът! За по-сигурно в една кожена чанта носеше една домашна наденица и две шишета домашна ракия - да бутне на когото трябва в посолството. Парашутът му не се отворил... За заслугите си към Родината е удостоен с голяма пенсия, която му стига за всичко и даже ми дава по някой лев, за да успокои съвестта си - той прекрасно знае, че не е идеалният баща, но и аз прекрасно знам, че не съм идеалният син. Интересното в случая е, че той продължава да се вълнува от общественото мнение, като "ГАЛЪП ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ" е - слухти наляво и надясно. Колкото по-виновен се чувства от тревожните новини, толкова по-щедър става! Чудесно! Всички губят /съжалявам!/, аз печеля! Е, не съвсем, понеже тези пари са от врага /баща ми/, "вражески пари" /никой не иска да се докосне до тях, затова си ги харча сам/, и си имам сериозни главоболия с майка ми и сестра ми, които отвреме-навреме побесняват, и губя доста нервни клетки в разправии с тях! Но аз имам следната визия за тези пари - Партията има вересии към мен, които сега изплаща. Щом така е повелил Господ, смирено приемам парите /това не е доход от търговска дейност или трудово възнаграждение, затова не дължа плосък данък!/. Възприемам се като камбоджанче, осиновено от Партията! Пея си с умиление римейк на една песничка, особено след като си взема парите от татко! Всички плачат по телевизия, радио, преса... А аз пея! Защото и майка помага, абе, без нея направо ще плача и аз през 2/3 от месеца! [Можете ли да си представите - една православна християнка я учи да ми кажела "Къш!"?! Какво коравосърдечие?! Нали все пак съм кръстен, православен съм на кота "0"! Как може да каже "Къш!" сестра на брата си в нужда?!] За съжаление не мога да се налапам и с 10 000 лева европари, защото съм над 29 години, но баща ми имаше много повече след пенсионирането си, а всичко отиде на кино /освен ако не ме е излъгал, за да не му искам!/, та не вярвам тия 10 000 лева, които ще дадат на наивни хора да отидат на друго място, освен в джоба на хитреците. По-добре да направят нещо друго, за да не се налага да се фалшифицират документи в бюрата по труда, да се търсят балъци, да се изпързалват и т. н. По-добре да дадат тези пари на поне 49 годишни, за да направят по-успешни фирми, в които да работят повече млади хора. С решение на парламента могат да направят изключение за такива като мен, под 49, които искат да развиват бизнес в България, а нямат капитал. Ако се окаже, че баща ми ме е лъгал, то още по-ентусиазирано ще си тананикам моята песничка. Надявам се да не бъда обявен за враг на народа от новата власт, само защото баща ми вместо да профука всичко е превърнал парите в злато, изкопал е една дупка в земята и е заровил съкровището си! Според мен това злато /което би могло да бъде мое жилище, моя кола, мое моторче /искаха да ми купят "Симсон"-че, но така й не можаха, горките, дядо и татко, бедни били/..., ако баща ми беше на мястото си!/ ми се полага по право, а не принадлежи на Националния исторически музей! Всички деца, които имат добри родители, имат всичко, а аз нямам нищо /освен баща ми и майка ми; сестра ми е под въпрос, много ми е ядосана от последната разправия/! А, и една камара дългове! Никакво недвижимо имущество! Дори компютърът ми е от боклука! Кръвта вода не става! Излязоха плоските монитори и започнаха да изхвърлят старите монитори! Излязоха лаптопите и започнаха да изхвърлят старите компютри! Имам резервни части всякакви! Защо не се хвана на работа, за да си купя нов компютър? Както знаете съм инженер. България е разделена на клъстери /зони/, в които има 2-3 хубави зони, но повечето са с мизерно заплащане. Аз съм в най-бедната зона, която е бъкана със заводи, но заплатата е максимум 550 лева. Проблемите са толкова много, че предпочитам да съм камбоджанче със задължения да ремонтирам това-онова вкъщи /отново не дължа плосък данък, защото гледам майка си, а тя гледа мен! ако трябва да сключим трудов договор, да видим кой от всички български граждани е сключил такъв договор! не мога да декларирам, че не получавам нищо, нито да декларирам, че дължа плосък данък! аз не се разправям с никого за нищо и никой не ме търси за нищо - все едно не съществувам! никога не съм получавал помощи като безработен! квит сме със системата - чисти сметки, добри приятели!/ пред алтернативата да се върна в производството. Но аз не лапам мухите - решил съм да си направя свой завод, в който да няма проблемите, които има във всички тукашни заводи. Ще ви разкажа и за този мой хитър план, но не сега. Дали ще успея да намеря съмишленици не знам, само знам, че баща ми и майка ми няма да са вечни, кризата ще се задълбочава /ако не се появат нашите спасители, виж по-долу!/ и ще взема да умра от глад...
Та баща ми има големи планове за мен, но врагът му е много изобретателен и проваля всички негови офанзиви. Става дума за майка ми. Избяга с баба, сестра ми и мен в друг град, не се съобрази с директива на Партията /но понеже не беше партиен член, не можеха да я изключат/, за да парира настъплението на врага в неделя ни направи дори православни християни /най-вече да запуши устата на клюкарките в града, когато кръстосвахме улиците цяла събота и неделя, и всички се чудеха какъв добър баща имаме - някой трябва просто да не е наред, за да го напусне/ и какво ли още не само й само да настъпи необратимо отчуждаване. Няколко десетилетия вече се води война - разведоха се, но сафарито продължава... Дори години след развода, когато си вадила лична карта безмалко да я пишат омъжена - някой забравил да уведоми паспортната служба за развода й и тя побесняла, че я смятат още за омъжена! Апартаментът е поделен между страните, след дълга съдебна сага - баща ми получава 15/16, а майка ми - 1/16. След като страните не могат да се разберат, жилището трябва да отиде на търг - но не отива. Явно някой подкупен чиновник от съда е прибрал някоя друга пачка и търгът се отлага във времето, а може дори всичко вече да е свършило, без да са уведомени собствениците /парите всеки може да прибере!/. Но с жилище или без жилище се трупат лихви върху дължимите към държавата суми, които никоя страна не иска да плаща - едната твърди, че няма пари, а другата - че неправомерно й изискват да плаща данък-смет. Проблемите ОКОЛО жилището не стихват. Майка ми си иска парите за 1/16-та, но баща ми се кълне, че не е дала нищо за това жилище. Дала е нещо - паспорта си! Баща ми я умилостиви да не изпускат семейното жилище, за да убеди военните власти, че има семейство с 2 деца, което има нужда от дом. За целта е извадил вълшебната си пръчица и жена му се е върнала при него, след което е отишъл с паспорта й в съответната служба и е доказал, че тя живее в семейното жилище. Понеже децата, аз и сестра ми, сме непълнолетни - нас не ни търсят, ПРЕДПОЛАГАТ, че живеем заедно с баща си и майка си. Така ПО ДОКУМЕНТИ ние винаги сме живели в жилището, когато всъщност не сме. Дори паспортът си го получих не лично, а посредством баща си - омаял ги е с вълшебната си пръчица да му го дадат все едно ми го дават на мен. Но проблемите дойдоха, когато военните безуспешно ме търсили да ми връчат повиквателната за казармата - като не съм се явил няколко пъти на комисии, пратили човек да ме намери лично. Той хлопал, тропал, но не можал да ме открие. Било докладвано, че лицето /аз/ не живее на посочения адрес - най-вероятно се укрива от казармата и трябва да бъде търсен от военна полиция. Но като разбрали, че съм син на началник, те се побояли да ме докладват, за да не ядосат фокусника с вълшебната пръчица и да изхвърчат от служба като гълъби от цилиндър. Затова издирили баща ми и му казали да ми каже да отида в служба "Набори" възможно най-бързо. Той ги уверил, че ще съм там до една неделя, а до месец ще съм в казармата. Те се успокоили, защото очевидно не се укривам, а е станала някаква грешка! До една неделя бях там, но до месец не влязох в казармата - защото се опитах да евангелизирам военния психолог /заклет атеист/! Тя /беше жена/ примигна няколко пъти и написа в картона ми, че имам негативно отношение към военната служба, след което подчерта с червено написаното. Така цели 12 години ме разтъкаваха по наборни комисии /откриха някои мои здравословни проблеми, които явно са убягвали на обикновените лекари, а и аз научих много трикове как не се става танкист, как се става радист и пр./, но не получиха подкуп от никого, за да ме оставят намира, затова продължи толкова дълго всичко. Те не знаеха, че могат да получат пари, ако ме ВКАРАТ в казармата, защото това беше едно от трите най-съкровени желания на баща ми. Аз постоянно им обяснявах, че на посочения адрес няма да ме намерят и им казвах къде живея. Все едно говорех на стената! Когато още няколко пъти не съм се явил на комисии, те направо побеснели и по бързата процедура ме дали направо на прокурора. Но прокурорът не могъл да ме призове на съд, затова отново звъннали на татко и той отново ги убедил, че е станала някаква грешка, някъде по дългата верига, затова да прекратят съдебното дирене срещу мен и да търсят истинските престъпници! Но от толкова много проблеми аз развих невроза - стягаше ме гърлото, задушаваше ме нещо, дори няколко години ме изпитваха само писмено в университета. Но стана чудо, Божие чудо!
Досието ми попаднало в ръцете на един колега на баща ми, който цяла година живял с цялото си семейство в жилището на "семейството" ни безплатно и като видял познатия адрес, разбрал, че става дума за сина на колегата му, разказали му за всички многогодишни проблеми, видял, че имам множество здравословни проблеми, спомнил си за добрината на баща ми и убедил членовете на комисията да ударят печата "Негоден" във военната ми книжка. Казали му, че не са ми издавали военна книжка /постоянно им повтарях, че нямам, когато я искаха!/, затова ми издали една, някой се подписал вместо мен, че съм изкарал военната подготовка /да, още на 10!/ и праснали печата "Негоден"! Липсваше само моят подпис вътре! Баща ми не би понесъл тази истина, затова му я спестявам - добрият му приятел ме е спасил от казармата, забил е нож в гърба му!
Порадвах се известно време на свободата, но се оказа, че автоматично съм станал запасняк - пак щеше да има ходене по мъките. Но Господ не ме остави и този път! Стана още едно чудо: казармата отпадна /поради финансов колапс на държавата/, а парите за запаса намаляха драстично. Освен това съм висшист със здравословни проблеми - не могат да ме карат да върша тежка физическа работа, затова решиха да ме снемат от отчет, или поне да не ме търсят в мирно време.
Кризата ми действа изключително добре! Даже вървя против своите интереси като ви казвам как за 800 дни може да се оправим - защото ще дойдат пари и военните, които сега са парализирани, ще се размърдат! Но аз съм патриот, някак трябва да оправдая съществуването си не пред хората, а пред майка си и баща си, защото те постоянно ми натякват, че съм взел, вземам и ще вземам от това общество, от тази държава, а не съм помогнал с нищо на нейните граждани - с една дума искам да им запуша устата като ви разкрия моя супер-план "ЕКШЪН"!
Желая само доброто на БСП и всички нейни клонинги, или по друг начин казано на всички българи, затова се намесвам във вътрешнопартийните работи на БСП! БСП твърди, че е модерна лява партия! Чудесно! Значи старите методи на управление трябва да бъдат заменени с нови! Преди е имало един върховен властелин, а сега може да има трима! Защо точно трима, а не двама или петима? Сетих се за Първия триумвират в Древен Рим - Помпей, Цезар и Крас. Зная за тях от библиотеката на баща ми - една Коледа дойде с един чувал книги, неговите, поне тия, които е сметнал, че ще ми бъдат от полза. Атмосферата се пообтегна, но явно е решил да ми направи един голям подарък за всички години без новогодишни подаръци. Та мисля, предвид написаното в историческите трудове, че БСП ще бъде много по-добре във всяко едно отношение, ако начело застанат Помпей, Цезар и Крас!!!
Как ще познаете Помпей? Трябват ви една центурия бързи, смели и сръчни социалисти, които под командването на центуриона /Помпей/ да могат да направят прословутата "костенурка" със своите щитове и задружни действия, след което под кръстосания огън на червени, сини, жълти, зелени, оранжеви и пр. пейнтболисти да изминат C крачки. После се преброяват "живите" и "мъртвите", и ако първите са повече от последните, пред вас стои Помпей в пълен блясък!
Но да се победят варварите е лесно! Да се овладее Рим, ето това може да направи само Цезар! Как да разпознаете Цезар? Трябват ви една центурия солидарни, здрави и прави социалисти, които да се цанят да работят в оловно-цинковите мини на Цезар. Цезар знае, че металът се лее в течно състояние, затова пещта винаги трябва да е подгрята здраво! Но също така знае, че при леенето на метала има много газове и те трябва да се извеждат от леярската форма - леенето не е детска игра! Ако може да накара една центурия такива социалисти да превиват гръб по цял ден под земята и да са неми като пънове C дни, да не гъкнат, че не им се дават навреме заработените заплати и нужните консумативи, то той така владее сърцата и умовете им, че те са готови да работят без заплащане цели C дни, естествено крепени от силната вяра, че ще си получат парите, когато Цезар премине Рубикон, и организира в Помпеевия амфитеатър на Рим игри /с главни актьори сенаторите на Рим, които не искат да се откупят със злато и вярност към Цезар, и дузина неяли цяла седмица зверове/, на които има много ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА за верните слуги на Цезар; всички зяпачи ще си развържат кесиите като видят как разярените зверове изведнъж онемяват и започват да правят каквото им кажат едни белобради старчета, които едва се държат на краката си, чудо на чудесата, и ще потекат реки от пари, за да се плати на всички дължимото. Ако последното не се случи, очевидно има яко бачкане за нищо, а не за достоен живот, почивка /отмора/ и забавление! Цезар може да е повече от сигурен, че косата му ще окапе бързо! Никакви помади и перуки няма да го спасят от плешивостта! Няма да е фотогеничен и ще го направят на шиш-кебап!
А кой е Крас? Трябват ви една центурия знаещи, можещи и калени социалисти, които да бъдат публика на няколко дузини кандидати за лидери в БСП, след което да решат кой от ораторите е най-подкованият идеологически социалист. Когато стигнат до консенсус по въпроса, то ще разберете кой е Крас. Той определено няма да е най-вресливият, а най-големият омайник, който от трици може да измеси козунак!
Внимание! Търсят се Помпей, Цезар и Крас! Спешно! Ако вие сте някой от тях и ваксината ни ви е напомпала, по най-бързия начин отпътувайте за конгреса на БСП, който започва всеки момент и ще продължи до зори /ако сте там!/, намерете останалите от отбора и спасете България! Има само един верен път "За нова социална България" - триумфалният марш на социалистите под водителството на Помпей, Цезар и Крас!
Здравейте, приятели!
ВНИМАНИЕ! АКО ПРОЧЕТЕТЕ МАТЕРИАЛА С НУЖНОТО УСЪРДИЕ, ЩЕ СЕ ВАКСИНИРАТЕ СРЕЩУ ЧУМАТА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО! СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ОТВАРЯ ВРАТИ ЕДИНСТВЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ ИМУНИЗАЦИОНЕН КАБИНЕТ! АКО НЯМА РЕЗУЛТАТ ДО 800 ДНИ ОТ ИНЖЕКЦИЯТА, ИЗПРАТЕТЕ НИ АДРЕСА СИ, ЗА ДА ВИ ИЗПРАТИМ ДРУГ НАШ ПРОДУКТ! МЕРОПРИЯТИЕТО Е ПОД ПАТРОНАЖА НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН СЪРП & ЧУК!
Един въпрос вълнува общественото пространство: Кой ще вдигне БСП на крака? Едни смятат, че партията е на крака, дори когато е на колене, затова стоят твърдо зад Сергей Станишев, докато други твърдо са убедени, че трябва промяна и виждат смисъл да подкрепят Георги Първанов. Днес на конгреса на БСП се очертава страшен екшън - Пиф vs. Еркюл, а може би ще гледаме новите епизоди на "Ну, погоди!". [http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4818051]
Аз не съм техен конкурент за председателския пост, първо защото не членувам в партията, и второ, не съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Да, бил съм чавдарче и пионерче! Дори бях избран да стана докладчик по българо-съветските въпроси, но съвсем отговорно заявявам, че не съм подходящ! Нека ви разкажа за моя лош произход, за да се убедите сами!
Имам като всички останали деца майка и баща, но не бих казал, че съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Баща ми работеше във военно поделение, което няма име, а само 5-цифрен шифър. Цял ден го нямаше - ставаше в 5 ч. сутринта, за да може да отиде на работа навреме. Някой беше планирал военните блокове да са на другия край на града, на сами края, виждат се нивите и полята, а военният завод е на 10 и повече километра от тях, но първо трябва да се пресече целия град и на сами другия край, оттатък индустриалната зона, в една горичка е скрито самото поделение /явно всичко е планирано!/. За да отидеш на работа трябва да правиш едва ли не извънградско пътуване. Всеки ден. Имаше и нощни наряди. С една дума баща ми рядко беше вкъщи, затова и не съм имал баща в първите 6 години, освен когато излизаше да изпуши по някоя цигара вечер и заедно стояхме на терасата. Казвам 6, защото на толкова майка ми го напусна, заедно с мен и сестра ми. Сигурно причините са поне една дузина, но се сещам за една. Баща ми не знаеше какво получава всеки месец /подписвал се на ведомостта без да гледа сумата, а парите не ги броял/. Така не се знаеше какъв е семейният бюджет всеки месец и се налагаше да носим опърпани дрехи, да се стискаме постоянно и да плащаме тока с инвалидната пенсия на баба /баща ми все казваше, че на оня свят ще си оправят сметките/. Ако са му забранили да си казва заплатата, дори на жена си и децата си, да каже - ще знаем, че заплатата му е държавна тайна. Но той все излизаше с този номер - не гледал, и ние все обяснявахме на съседите, че сме във финансово затруднение. Повечето от жените в блока, както се оказа по-късно, са слагали рога на мъжете си и най-дълго просъществувалото семейство /без развод/ е нашето, но аз ви казвам, че това не е истинско семейство, а театър за пред хората. Трябва да призная, че баща ми все пак играеше донякъде ролята си на баща. Сами преценете как по подаръците, които имам от него - боен бинокъл, автентичен щик от немски шмайзер /трофеен/, армейски руски нож, който като се извади от калъфа, в средата му има един отвор, който се надява на един щифт, стърчащ от задната страна на калъфа, и се получава ножица за рязане на бодлива тел. Има и някои други военни принадлежности, но те не са така интересни /баща ми следеше всички разпродажби на военна техника и купуваше какви ли не неща/. Бананите и кроасаните били глезотии, а всички тия партакеши - не!
Партията е провела активно мероприятие, за да спаси брака на баща ми и майка ми, но се е провалила. Аз се радвам, че Партията се е провалила, защото оттогава имах баща в събота и неделя. Водеше ни на кино почти всяка седмица и ядяхме сладолед - нещо, което не бе възможно преди. Но най-важното беше, че беше с мен и сестра ми - разхождахме се, говорехме, общувахме. Дори можеше да каже чистосърдечно, че няма пари в себе си, свършили са. Дори започна да плаща издръжка - естествено не стана доброволно, но след дълга съдебна сага той бе принуден да се осведоми колко точно получава, за да уведоми съда и не умряхме от глад. Той има странно разбиране за казуса - децата са негови, само когато са при него. Дори веднъж вместо с колата си дойде с военен камион, да ни вземел, но като нямаше кой да му козирува, се върна с празни ръце. Въобще доста щуротии съм видял - например, оказа се, че е пуснал лъжлив слух, че жена му е заминала на специализация в друг град /заедно с децата/, но скоро ще се върне. Беше обсебен от идеята да ни показва пред съседите в блока, приятелите в града и на село, колегите в работата си - явно това е измислил, за да заблуди общественото мнение! Единствено го вълтнува какво ще кажат хората, а не това дали е или не е добър баща!
Семейната среда наистина се оказва ключова за формирането на мирогледа на един човек. Дядото на баща ми, на когото е кръстен междувпрочем, имал много земи. Но комунистите му взели земята и земеделската техника, и той останал само с къщата си и покъщнината - но той си мислел, че земята е целият му животът. Пропил се, купил си дори лула и започнал да пуфти с нея наляво и надясно - личало си, че нещо му тежи, нещо го мъчи, нещо го терзае... На всичкото отгоре някой решил, че саята му може да стане склад за зърно, затова с кирпичени тухли била преградена откъм двора, а за отдушници били оставени няколко прозорчета с решетка на тях. Тази огромна грамада пръст, висока 5-6 метра и това постоянно влизане и излизане на разни хора, носещи чували със зърно, отключващи и заключващи вратата на склада, минавайки през портата на къщата му, която винаги трябвало да бъде отключена, пред вратата на склада един голям кантар служел за мерене на вкарваното и изкарваното, предполагам, са били измислени с цел да изтезават този враг на народа! Също така го направили селски пъдар в ТКЗС-то, но по някое време той започнал да плете кошници, дамаджани и други неща, и да ги разнася по пазарите - с една дума отново имал свой бизнес. Тази работа не е като пъдарската - цял ден да те няма вкъщи! Повечето време си бил вкъщи, а когато внукът му взел да се навърта наоколо, взел да го учи на занаят - как се плетат кошници и дамаджани. Първо отишли край реката за жилави пръчки - голям майсторлък трябвало, но накрая резултатът бил впечатляващ! Така лека-полека баща ми научил, че дядо му не винаги е плел кошници и дамаджани, а някога бил богат човек. Но когато всеки знае какво имаш, може да останеш с празни ръце! Покритото мляко котки го не лочат! Доверие никому! Затова е толкова потаен! Страх лозе пази!
А откъде идва страстта на баща ми към битаците, джунджуриите и партакешите? Трябва да призная, че той в това отношение е цвете за мирисане всравнение с дядо, неговият баща. Баща му е патологично стиснат и алчен! След 1989-та на воля се налапа с де-що докопа /дворове, ниви, партакеши/, в които инвестира част от спестяванията си! А цял живот е събирал и продължава до ден днешен да събира всякакви неща и ги трупа у дома - има планини от метални, дървени и пластмасови партакеши, домъкнати незнайно откъде. Преди имаше такива планини и пред къщата /не казвам на тротоара, защото няма такъв откъм нас/, но сега всичко е намъкнато вътре /освен един огромен воденичен камък, един тежък стълбищен камък и една масивна каменна пейка/ - всички цигани се надпреварват да надзъртат отвсякъде, за да изпитат чувството, което изпитал Али Баба в пещерата на разбойниците! Дядо ми редовно следи местната железария, пазар, разпродажби и пр. и ако нещо е на сметка, веднага се спуска и го налапва /а пенсията му е малка като земеделец от БЗНС!/.
А откъде тази мания на баща ми да заблуди всички, че всичко е тип-топ? Стопили са му лагерите от четене на конско неговите партийни другари! Варай-карай, са му казали, само не ни излагай! Той беше като зомби какво ще каже обществото и търчеше като луд да измисля схеми да убеди всички, че всичко е наред! Така моя милост проникна в строго охранявано поделение на БНА /Българска народна армия/ и разбра какво се случва вътре - поддържаше се бойната готовност! Оръжията обикаляха тези секретни поделения в страната и постоянно се гърмеше с тях, чистеха се, разглобяваха се, сглобяваха се, смазваха се, опаковаха се, разопаковаха се... Даваха се баснословни суми за муниции, ръчен труд, транспорт... И аз пострелях с руски пистолет в стрелбището - беше ми малко трудно, защото бях на 10. Трябва да имаш здрави ръце, затова не можах да стрелям с една ръка. Трудно се справих и с карането на военната техника /електрическа камионетка/, защото прекалено рязко натисках педала на газта или отпусках, и беше голямо шоу. Още се чудя как не утрепах някого! Краката ме заболяха да дефилирам и баща ми гордо да казва, че аз съм неговият "синковец" - дори бях представен на граничарите, пазещи поделението! Там имаше някакво устройство за проверяване дали автоматите са празни, което ме впечатли и ми обясниха как действа. Но тази военна подготовка не можеше да ме подготви за живота, поне така си мислех - не можеше да ме научи как да общувам с хората, имам предвид без военни действия... Съседските деца не ме приеха като свой, когато отвреме-навреме се появавах да кажа ку-ку. Веднъж бяха заети да водят война с децата от съседния блок, затова си строяха крепост, а за разделителна линия служеше един голям ров, явно незаринат, когато е прекарано парното, защото се виждаха панелите с халки на тях /капаците/. Обходих укреплението на врага, когато нямаше никой, и задигнах една метална решетка - баща ми направо се побърка от щастие като я видя и веднага я сложи на прозорчето на мазето. Там стои и досега, боядисана в черно. След като нямаше семейство в апартамента, нямаше нужда и от зимнина - затова баща ми изпразнил по някое време всичко - като началник в поделението той имаше най-голямата маза, точно срещу вратата на мазето, на партера, до клуба за събрания, и я направил двуместен частен хотел. Единствено моята решетка е останала. Мебелировката е скромна - една дъсчена масичка, а леглото е на два етажа /може да издържи и най-тежкия човек, защото четирите крака са дула на гаубици/, има и тоалетна /влива се в канала на мивката от клуба на домоуправителя, който не съм виждал да се ползва по предназначение/.
Въобще баща ми е страшен образ! Постоянно се заключва, има една голяма топка ключове. Веднъж тази топка ключове ми падна в ръцете и реших да проверя какво има в един заключен куфар, в шкафчето на коридора - оказа се, че ако има химическа атака над града, моят баща щеше да се спаси /ако противогазът не беше дефектен!/. А под блока има някакво тайно убежище, което явно се отключва с някой от тия ключове - има една малка къщичка до блока, от която да влиза въздух. Гърмеше по цял ден в тунела и от барутните газове са му окапали почти всички зъби /той не обича лекарите и зъболекарите, затова всъщност въобще не мисли за здравето си/! За него Партията е най-висша форма на здравия разум!
Партията се изправи пред някои трудности след 1989 г. - нужни бяха не рускоговорящи, а английскоговорящи военни. Баща ми бил натоварен със следната задача: за 2 седмици да научи английски, да се яви на изпит в американското посолство в София, да го вземе и да отлети за Пенсилвания. Един ден се връщам от училище и за първи и последен път видях баща си в марков костюм, изтупан, нагласен, хвали се, че ще заминава за Америка, ако бъде одобрен - да прокарва българската политика в САЩ и американската политика в България. Той бил единственият свободен, защото никоя жена не пускала мъжа си на подобна мисия, а баща ми питал майка си и баща си, и те му позволили да отиде, като му обещали да не умират междувременно. Аз се изненадах да чуя всичко това, понеже учех в езикова гимназия и бях наясно, че ученето на език не е работа за 2 седмици. Попитах баща си знае ли поне английската азбука. Кълнеше се, че я знае, но не искаше да ни я каже. Добре, притеснява се от нас, но поне да ни каже как ще убеди американците, че знае английски! Извади едно листче и започна да чете написаното: "Ай ем... Май фъдъ из... Май мъдъ из... Ай ем фром Булгериъ..." Учудих се как е научил английски за 2 седмици, сигурно с помощта на някаква секретна технология! Оказа се, че има просто обяснение: На листа всичко е на български език, думите са транскрибирани и той просто чете на български, а от устата му излиза английска реч. През ред - един ред смисълът на български, на следващия - транскрибцията. Това му беше пищовът! За по-сигурно в една кожена чанта носеше една домашна наденица и две шишета домашна ракия - да бутне на когото трябва в посолството. Парашутът му не се отворил... За заслугите си към Родината е удостоен с голяма пенсия, която му стига за всичко и даже ми дава по някой лев, за да успокои съвестта си - той прекрасно знае, че не е идеалният баща, но и аз прекрасно знам, че не съм идеалният син. Интересното в случая е, че той продължава да се вълнува от общественото мнение, като "ГАЛЪП ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ" е - слухти наляво и надясно. Колкото по-виновен се чувства от тревожните новини, толкова по-щедър става! Чудесно! Всички губят /съжалявам!/, аз печеля! Е, не съвсем, понеже тези пари са от врага /баща ми/, "вражески пари" /никой не иска да се докосне до тях, затова си ги харча сам/, и си имам сериозни главоболия с майка ми и сестра ми, които отвреме-навреме побесняват, и губя доста нервни клетки в разправии с тях! Но аз имам следната визия за тези пари - Партията има вересии към мен, които сега изплаща. Щом така е повелил Господ, смирено приемам парите /това не е доход от търговска дейност или трудово възнаграждение, затова не дължа плосък данък!/. Възприемам се като камбоджанче, осиновено от Партията! Пея си с умиление римейк на една песничка, особено след като си взема парите от татко! Всички плачат по телевизия, радио, преса... А аз пея! Защото и майка помага, абе, без нея направо ще плача и аз през 2/3 от месеца! [Можете ли да си представите - една православна християнка я учи да ми кажела "Къш!"?! Какво коравосърдечие?! Нали все пак съм кръстен, православен съм на кота "0"! Как може да каже "Къш!" сестра на брата си в нужда?!] За съжаление не мога да се налапам и с 10 000 лева европари, защото съм над 29 години, но баща ми имаше много повече след пенсионирането си, а всичко отиде на кино /освен ако не ме е излъгал, за да не му искам!/, та не вярвам тия 10 000 лева, които ще дадат на наивни хора да отидат на друго място, освен в джоба на хитреците. По-добре да направят нещо друго, за да не се налага да се фалшифицират документи в бюрата по труда, да се търсят балъци, да се изпързалват и т. н. По-добре да дадат тези пари на поне 49 годишни, за да направят по-успешни фирми, в които да работят повече млади хора. С решение на парламента могат да направят изключение за такива като мен, под 49, които искат да развиват бизнес в България, а нямат капитал. Ако се окаже, че баща ми ме е лъгал, то още по-ентусиазирано ще си тананикам моята песничка. Надявам се да не бъда обявен за враг на народа от новата власт, само защото баща ми вместо да профука всичко е превърнал парите в злато, изкопал е една дупка в земята и е заровил съкровището си! Според мен това злато /което би могло да бъде мое жилище, моя кола, мое моторче /искаха да ми купят "Симсон"-че, но така й не можаха, горките, дядо и татко, бедни били/..., ако баща ми беше на мястото си!/ ми се полага по право, а не принадлежи на Националния исторически музей! Всички деца, които имат добри родители, имат всичко, а аз нямам нищо /освен баща ми и майка ми; сестра ми е под въпрос, много ми е ядосана от последната разправия/! А, и една камара дългове! Никакво недвижимо имущество! Дори компютърът ми е от боклука! Кръвта вода не става! Излязоха плоските монитори и започнаха да изхвърлят старите монитори! Излязоха лаптопите и започнаха да изхвърлят старите компютри! Имам резервни части всякакви! Защо не се хвана на работа, за да си купя нов компютър? Както знаете съм инженер. България е разделена на клъстери /зони/, в които има 2-3 хубави зони, но повечето са с мизерно заплащане. Аз съм в най-бедната зона, която е бъкана със заводи, но заплатата е максимум 550 лева. Проблемите са толкова много, че предпочитам да съм камбоджанче със задължения да ремонтирам това-онова вкъщи /отново не дължа плосък данък, защото гледам майка си, а тя гледа мен! ако трябва да сключим трудов договор, да видим кой от всички български граждани е сключил такъв договор! не мога да декларирам, че не получавам нищо, нито да декларирам, че дължа плосък данък! аз не се разправям с никого за нищо и никой не ме търси за нищо - все едно не съществувам! никога не съм получавал помощи като безработен! квит сме със системата - чисти сметки, добри приятели!/ пред алтернативата да се върна в производството. Но аз не лапам мухите - решил съм да си направя свой завод, в който да няма проблемите, които има във всички тукашни заводи. Ще ви разкажа и за този мой хитър план, но не сега. Дали ще успея да намеря съмишленици не знам, само знам, че баща ми и майка ми няма да са вечни, кризата ще се задълбочава /ако не се появат нашите спасители, виж по-долу!/ и ще взема да умра от глад...
Та баща ми има големи планове за мен, но врагът му е много изобретателен и проваля всички негови офанзиви. Става дума за майка ми. Избяга с баба, сестра ми и мен в друг град, не се съобрази с директива на Партията /но понеже не беше партиен член, не можеха да я изключат/, за да парира настъплението на врага в неделя ни направи дори православни християни /най-вече да запуши устата на клюкарките в града, когато кръстосвахме улиците цяла събота и неделя, и всички се чудеха какъв добър баща имаме - някой трябва просто да не е наред, за да го напусне/ и какво ли още не само й само да настъпи необратимо отчуждаване. Няколко десетилетия вече се води война - разведоха се, но сафарито продължава... Дори години след развода, когато си вадила лична карта безмалко да я пишат омъжена - някой забравил да уведоми паспортната служба за развода й и тя побесняла, че я смятат още за омъжена! Апартаментът е поделен между страните, след дълга съдебна сага - баща ми получава 15/16, а майка ми - 1/16. След като страните не могат да се разберат, жилището трябва да отиде на търг - но не отива. Явно някой подкупен чиновник от съда е прибрал някоя друга пачка и търгът се отлага във времето, а може дори всичко вече да е свършило, без да са уведомени собствениците /парите всеки може да прибере!/. Но с жилище или без жилище се трупат лихви върху дължимите към държавата суми, които никоя страна не иска да плаща - едната твърди, че няма пари, а другата - че неправомерно й изискват да плаща данък-смет. Проблемите ОКОЛО жилището не стихват. Майка ми си иска парите за 1/16-та, но баща ми се кълне, че не е дала нищо за това жилище. Дала е нещо - паспорта си! Баща ми я умилостиви да не изпускат семейното жилище, за да убеди военните власти, че има семейство с 2 деца, което има нужда от дом. За целта е извадил вълшебната си пръчица и жена му се е върнала при него, след което е отишъл с паспорта й в съответната служба и е доказал, че тя живее в семейното жилище. Понеже децата, аз и сестра ми, сме непълнолетни - нас не ни търсят, ПРЕДПОЛАГАТ, че живеем заедно с баща си и майка си. Така ПО ДОКУМЕНТИ ние винаги сме живели в жилището, когато всъщност не сме. Дори паспортът си го получих не лично, а посредством баща си - омаял ги е с вълшебната си пръчица да му го дадат все едно ми го дават на мен. Но проблемите дойдоха, когато военните безуспешно ме търсили да ми връчат повиквателната за казармата - като не съм се явил няколко пъти на комисии, пратили човек да ме намери лично. Той хлопал, тропал, но не можал да ме открие. Било докладвано, че лицето /аз/ не живее на посочения адрес - най-вероятно се укрива от казармата и трябва да бъде търсен от военна полиция. Но като разбрали, че съм син на началник, те се побояли да ме докладват, за да не ядосат фокусника с вълшебната пръчица и да изхвърчат от служба като гълъби от цилиндър. Затова издирили баща ми и му казали да ми каже да отида в служба "Набори" възможно най-бързо. Той ги уверил, че ще съм там до една неделя, а до месец ще съм в казармата. Те се успокоили, защото очевидно не се укривам, а е станала някаква грешка! До една неделя бях там, но до месец не влязох в казармата - защото се опитах да евангелизирам военния психолог /заклет атеист/! Тя /беше жена/ примигна няколко пъти и написа в картона ми, че имам негативно отношение към военната служба, след което подчерта с червено написаното. Така цели 12 години ме разтъкаваха по наборни комисии /откриха някои мои здравословни проблеми, които явно са убягвали на обикновените лекари, а и аз научих много трикове как не се става танкист, как се става радист и пр./, но не получиха подкуп от никого, за да ме оставят намира, затова продължи толкова дълго всичко. Те не знаеха, че могат да получат пари, ако ме ВКАРАТ в казармата, защото това беше едно от трите най-съкровени желания на баща ми. Аз постоянно им обяснявах, че на посочения адрес няма да ме намерят и им казвах къде живея. Все едно говорех на стената! Когато още няколко пъти не съм се явил на комисии, те направо побеснели и по бързата процедура ме дали направо на прокурора. Но прокурорът не могъл да ме призове на съд, затова отново звъннали на татко и той отново ги убедил, че е станала някаква грешка, някъде по дългата верига, затова да прекратят съдебното дирене срещу мен и да търсят истинските престъпници! Но от толкова много проблеми аз развих невроза - стягаше ме гърлото, задушаваше ме нещо, дори няколко години ме изпитваха само писмено в университета. Но стана чудо, Божие чудо!
Досието ми попаднало в ръцете на един колега на баща ми, който цяла година живял с цялото си семейство в жилището на "семейството" ни безплатно и като видял познатия адрес, разбрал, че става дума за сина на колегата му, разказали му за всички многогодишни проблеми, видял, че имам множество здравословни проблеми, спомнил си за добрината на баща ми и убедил членовете на комисията да ударят печата "Негоден" във военната ми книжка. Казали му, че не са ми издавали военна книжка /постоянно им повтарях, че нямам, когато я искаха!/, затова ми издали една, някой се подписал вместо мен, че съм изкарал военната подготовка /да, още на 10!/ и праснали печата "Негоден"! Липсваше само моят подпис вътре! Баща ми не би понесъл тази истина, затова му я спестявам - добрият му приятел ме е спасил от казармата, забил е нож в гърба му!
Порадвах се известно време на свободата, но се оказа, че автоматично съм станал запасняк - пак щеше да има ходене по мъките. Но Господ не ме остави и този път! Стана още едно чудо: казармата отпадна /поради финансов колапс на държавата/, а парите за запаса намаляха драстично. Освен това съм висшист със здравословни проблеми - не могат да ме карат да върша тежка физическа работа, затова решиха да ме снемат от отчет, или поне да не ме търсят в мирно време.
Кризата ми действа изключително добре! Даже вървя против своите интереси като ви казвам как за 800 дни може да се оправим - защото ще дойдат пари и военните, които сега са парализирани, ще се размърдат! Но аз съм патриот, някак трябва да оправдая съществуването си не пред хората, а пред майка си и баща си, защото те постоянно ми натякват, че съм взел, вземам и ще вземам от това общество, от тази държава, а не съм помогнал с нищо на нейните граждани - с една дума искам да им запуша устата като ви разкрия моя супер-план "ЕКШЪН"!
Желая само доброто на БСП и всички нейни клонинги, или по друг начин казано на всички българи, затова се намесвам във вътрешнопартийните работи на БСП! БСП твърди, че е модерна лява партия! Чудесно! Значи старите методи на управление трябва да бъдат заменени с нови! Преди е имало един върховен властелин, а сега може да има трима! Защо точно трима, а не двама или петима? Сетих се за Първия триумвират в Древен Рим - Помпей, Цезар и Крас. Зная за тях от библиотеката на баща ми - една Коледа дойде с един чувал книги, неговите, поне тия, които е сметнал, че ще ми бъдат от полза. Атмосферата се пообтегна, но явно е решил да ми направи един голям подарък за всички години без новогодишни подаръци. Та мисля, предвид написаното в историческите трудове, че БСП ще бъде много по-добре във всяко едно отношение, ако начело застанат Помпей, Цезар и Крас!!!
Как ще познаете Помпей? Трябват ви една центурия бързи, смели и сръчни социалисти, които под командването на центуриона /Помпей/ да могат да направят прословутата "костенурка" със своите щитове и задружни действия, след което под кръстосания огън на червени, сини, жълти, зелени, оранжеви и пр. пейнтболисти да изминат C крачки. После се преброяват "живите" и "мъртвите", и ако първите са повече от последните, пред вас стои Помпей в пълен блясък!
Но да се победят варварите е лесно! Да се овладее Рим, ето това може да направи само Цезар! Как да разпознаете Цезар? Трябват ви една центурия солидарни, здрави и прави социалисти, които да се цанят да работят в оловно-цинковите мини на Цезар. Цезар знае, че металът се лее в течно състояние, затова пещта винаги трябва да е подгрята здраво! Но също така знае, че при леенето на метала има много газове и те трябва да се извеждат от леярската форма - леенето не е детска игра! Ако може да накара една центурия такива социалисти да превиват гръб по цял ден под земята и да са неми като пънове C дни, да не гъкнат, че не им се дават навреме заработените заплати и нужните консумативи, то той така владее сърцата и умовете им, че те са готови да работят без заплащане цели C дни, естествено крепени от силната вяра, че ще си получат парите, когато Цезар премине Рубикон, и организира в Помпеевия амфитеатър на Рим игри /с главни актьори сенаторите на Рим, които не искат да се откупят със злато и вярност към Цезар, и дузина неяли цяла седмица зверове/, на които има много ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА за верните слуги на Цезар; всички зяпачи ще си развържат кесиите като видят как разярените зверове изведнъж онемяват и започват да правят каквото им кажат едни белобради старчета, които едва се държат на краката си, чудо на чудесата, и ще потекат реки от пари, за да се плати на всички дължимото. Ако последното не се случи, очевидно има яко бачкане за нищо, а не за достоен живот, почивка /отмора/ и забавление! Цезар може да е повече от сигурен, че косата му ще окапе бързо! Никакви помади и перуки няма да го спасят от плешивостта! Няма да е фотогеничен и ще го направят на шиш-кебап!
А кой е Крас? Трябват ви една центурия знаещи, можещи и калени социалисти, които да бъдат публика на няколко дузини кандидати за лидери в БСП, след което да решат кой от ораторите е най-подкованият идеологически социалист. Когато стигнат до консенсус по въпроса, то ще разберете кой е Крас. Той определено няма да е най-вресливият, а най-големият омайник, който от трици може да измеси козунак!
Внимание! Търсят се Помпей, Цезар и Крас! Спешно! Ако вие сте някой от тях и ваксината ни ви е напомпала, по най-бързия начин отпътувайте за конгреса на БСП, който започва всеки момент и ще продължи до зори /ако сте там!/, намерете останалите от отбора и спасете България! Има само един верен път "За нова социална България" - триумфалният марш на социалистите под водителството на Помпей, Цезар и Крас!
15 май 2012
НЕЗАБРАВИМА ВАКАНЦИЯ
=======================
Здравейте, приятели!
Искате ли да отидете на екскурзия в някоя европейска столица? Искате, но нямате финансова възможност?! Мога да ви помогна да опитате да спечелите двупосочен самолетен билет. Ето за какво точно става дума:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1343038
Преди няколко години едни фирма ми купи двупосочен самолетен билет до Брюксел и ми предостави храна и подслон, а също и автомобил на мое разположение /но понеже не съм шофьор трябваше да ми извадят карта за градския транспорт/, за да живея цели 3 месеца в Брюксел и да разбера философията на компанията, в която трябваше да работя. Но направих фатална грешка - казах за това на роднините, те разказали на своите познати, последните разтръбили навсякъде и една голяма тълпа одумвачи се събрала да се тюхка и вайка как може това да се случи точно на мен, а не на техните деца и внуци... На всичко отгоре били информирани, че паралелно с престоя ми в Брюксел ми се превежда и заплатата ми от 1000 лева, без да съм работил в България. Явно това е било капката, която накарала една съседка направо да си скубе косите, че моята заплата е по-висока от тази на сина й, който е посланик. Излишно е да ви казвам, че не изкарах предвиденото време в Брюксел и трябваше да моля чужденците, за голямо тяхно изумление, да съкратят престоя ми, и да ме изпратят обратно в България.
Но целта ми в тази тема не е да ви разказвам патилата си, а да дам шанс на повече хора да се насладят на щастието да летят до някой европейски град и така да осъществят една своя мечта.
Не знам само откъде ще вземете пари за престоя, но ако е през лятото може да си носите спален чувал и да спите в някой парк. Ще ви трябват само пари за храна, защото не дават да се пренасят храни и течности, но може да се наядете хубаво и няколко дни да не ядете нищо. Да поемете въздух и да се гмурнете. Само внимавайте да не се удавите! Тоалетната е безплатна, затова може само да си носите едно празно 2-литрово шише за вода и да си го пълните отвреме-навреме /ще ви трябват канче и фуния, защото мивките там са направо колкото две шепи, нещо такова в умален вариант: [http://www.keranova.org/санитарен-фаянс/small-ideal-standart__261]/. За по-сигурно проучете кои европейски градове въобще имат обществени тоалетни /функциониращи и безплатни/, защото веднъж, съвсем сериозно, бях в София и като ме напъна по голяма нужда, голям зор беше, а в района не намерих нито една обществена тоалетна - добре че намерих една добра жена, която ме пусна вкъщи. Най-добре си взете фотоапарат с няколко резервни филма /определено там цените са по-високи - един обикновен филм Fuji /36 пози/ е доколкото си спомням 3.5 евро/ и батерии, защото картичките със забележителности са по 1-2 евро. Сувенири не ви трябват - само ще събират прах. Подаръци за близките?! Кой ви е подарил нещо, когато е ходил на екскурзия? Ако има такъв - подарете му няколко ваши снимки.
А, щях да забравя - в самолета на Bulgaria Air сервират към стойността на билета /не знам точно коя класа/ едно малко кроасанче, едно малко хамбургерче и една чашка безалкохолно. Храната на отиване може да си я запазите за по-късно, а на връщане ще се подкрепите още в самолета. Дори може да изчакате всички да слязат като кацнете и уж че търсите нещо, което сте изгубили, да пребродите самолета и да съберете храната, която не е изядена - някои пътници дори не я докосват, защо да не я вземете вие /така и иначе тя е за пътниците, а вие сте пътник/. Ще благославяте Bulgaria Air цял живот! Защото са ви помогнали да прекарате една незабравима ваканция!
Така с малко късмет и знания, ако спечелите двупосочен самолетен билет, то ще е само на стойност няколко вестника, с които после може да си палите печката през зимата, да постелите шкафовете вкъщи или пода, когато боядисвате стените... Ако поставят в анкетата някакви по-филисофски въпроси, то със сигурност ще летя отново до Брюксел. Така ще ям отново мини-кроасани, мини-хамбургери и ще пия мини-безалкохолни. Ако е рекъл Господ ще ям много мини-кроасани, много мини-хамбургери и ще пия много мини-безалкохолни! Само трябва да хвана полет на Bulgaria Air с повечко пътници, които не са гладни, но не отказват полагащата им се храна и я оставят на мен! Дали да не направя листовки и да ги раздам на пътниците докато чакаме да влезем в самолета - да ми помогнат със своя мини-кроасан и мини-хамбургер, ако не са гладни и не мислят да ядат храната в самолета, а така също и не искат да я вземат за вкъщи? Ако попаднете на такава листовка - моля ви, помогнете! Стомахът, тънкото и дебелото черво на мен или мой приятел се нуждаят от вашата помощ! Май ще трябва да е на няколко езика - нали летят и чужденци! Дано да има все още мини-кроасан и мини-хамбургер в менюто /безалкохолно е и водата, а вода мога да си налея отвсякъде, безплатно/! Чудя се колко от пътниците ще откликнат на моя зов за помощ /стига да могат - не на всички дават храна, зависи от класата/! Моля възползвали се от моя хитър план за незабравима ваканция да споделят своя опит в числа - за статистиката! Може дори да си купите възможно най-евтини самолетни билети /колкото по-рано вземете билета, толкова по-евтино ще ви излезе/, а хитрият ми план да го приложите, за да нямате харчове, каквито не можете да имате, дори да искате. Пишете ми, ако успеете! Една 3-дневна европейска ваканция /отиване и връщане със самолет на Bulgaria Air, без разходи за спане, храна, вода и тоалетна/ може да ви струва само 100-200 лв.! Не е престъпление да искаш помощ от спътник, поне на мен не ми е известно да не може да искаш "огънче" от спътник! Мисля също така, че туристическият поток от България към Европа ще се увеличи главозамайващо! Единствено ме притесняват три неща - да не се засекат прекалено много нуждаещи се от взаимопомощ, да не се появят някои дразги помежду им и да избухне някой масов бой в самолета, и трето - Bulgaria Air да спре раздаването на храна! Не знам, но според мен трябва да побързате - преди напливът да е станал голям и "спонсорирането" на туристи от пътниците на Bulgaria Air да стане наказуимо, най-малкото с един хубав бой.
Като епилог: Убеден съм, че ако се появят хора, които да летят с Bulgaria Air за незабравимата си ваканция, сухарската атмосфера в самолетите ще изчезне /ще има разгорещени дискусии за и против просенето и даването на милостиня, някои екскурзианти дори могат да направят организирано пътуване и да дават тон на другите като връчват ритуално своята храна на член от групата и се прегръщат, целуват, благославят, разменят си имейли и пр./, второ, ще има такива хора, които ще победят своите предразсъдъци и с радост ще помагат на нуждаещите се от храна /това ще е вид психотерапия/, а дори могат да се включат и в други инициативи веднъж изпитали чувството да помогнат с нещо, от което не се нуждаят в даден момент, трето, предлаганата храна няма да застоява и винаги ще бъде прясна и вкусна /стига братската взаимопомощ да е налице!/, четвърто, ще има много доволни туристи, които ще говорят по медиите, ще пишат в интернет, ще правят сказки със снимков и видео материал, пето, това явление няма да смущава толкова всички, защото то няма да е някакво изключение, а по-скоро зависимост - така ще започне един верижен процес, който ще види сметката най-първо на най-завистливите злобари, които ще се пръснат от яд /без тях светът ще стане много по-добър!/, после на черногледите и скептиците, които ще повярват, че стават чудеса, ще дойде ред и на дървените глави с каменни сърца...
[Ако искате в небето над Европа да е мирно и тихо - всички да си ядат мини-кроасаните и мини-хамбургерите, и да си пият мини-безалкохолните, без да изпитват угризения и вътрешни терзания, то помислете сериозно за моя пакет от мерки за преборване на проблемите за 800 дни!]
Здравейте, приятели!
Искате ли да отидете на екскурзия в някоя европейска столица? Искате, но нямате финансова възможност?! Мога да ви помогна да опитате да спечелите двупосочен самолетен билет. Ето за какво точно става дума:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1343038
Преди няколко години едни фирма ми купи двупосочен самолетен билет до Брюксел и ми предостави храна и подслон, а също и автомобил на мое разположение /но понеже не съм шофьор трябваше да ми извадят карта за градския транспорт/, за да живея цели 3 месеца в Брюксел и да разбера философията на компанията, в която трябваше да работя. Но направих фатална грешка - казах за това на роднините, те разказали на своите познати, последните разтръбили навсякъде и една голяма тълпа одумвачи се събрала да се тюхка и вайка как може това да се случи точно на мен, а не на техните деца и внуци... На всичко отгоре били информирани, че паралелно с престоя ми в Брюксел ми се превежда и заплатата ми от 1000 лева, без да съм работил в България. Явно това е било капката, която накарала една съседка направо да си скубе косите, че моята заплата е по-висока от тази на сина й, който е посланик. Излишно е да ви казвам, че не изкарах предвиденото време в Брюксел и трябваше да моля чужденците, за голямо тяхно изумление, да съкратят престоя ми, и да ме изпратят обратно в България.
Но целта ми в тази тема не е да ви разказвам патилата си, а да дам шанс на повече хора да се насладят на щастието да летят до някой европейски град и така да осъществят една своя мечта.
Не знам само откъде ще вземете пари за престоя, но ако е през лятото може да си носите спален чувал и да спите в някой парк. Ще ви трябват само пари за храна, защото не дават да се пренасят храни и течности, но може да се наядете хубаво и няколко дни да не ядете нищо. Да поемете въздух и да се гмурнете. Само внимавайте да не се удавите! Тоалетната е безплатна, затова може само да си носите едно празно 2-литрово шише за вода и да си го пълните отвреме-навреме /ще ви трябват канче и фуния, защото мивките там са направо колкото две шепи, нещо такова в умален вариант: [http://www.keranova.org/санитарен-фаянс/small-ideal-standart__261]/. За по-сигурно проучете кои европейски градове въобще имат обществени тоалетни /функциониращи и безплатни/, защото веднъж, съвсем сериозно, бях в София и като ме напъна по голяма нужда, голям зор беше, а в района не намерих нито една обществена тоалетна - добре че намерих една добра жена, която ме пусна вкъщи. Най-добре си взете фотоапарат с няколко резервни филма /определено там цените са по-високи - един обикновен филм Fuji /36 пози/ е доколкото си спомням 3.5 евро/ и батерии, защото картичките със забележителности са по 1-2 евро. Сувенири не ви трябват - само ще събират прах. Подаръци за близките?! Кой ви е подарил нещо, когато е ходил на екскурзия? Ако има такъв - подарете му няколко ваши снимки.
А, щях да забравя - в самолета на Bulgaria Air сервират към стойността на билета /не знам точно коя класа/ едно малко кроасанче, едно малко хамбургерче и една чашка безалкохолно. Храната на отиване може да си я запазите за по-късно, а на връщане ще се подкрепите още в самолета. Дори може да изчакате всички да слязат като кацнете и уж че търсите нещо, което сте изгубили, да пребродите самолета и да съберете храната, която не е изядена - някои пътници дори не я докосват, защо да не я вземете вие /така и иначе тя е за пътниците, а вие сте пътник/. Ще благославяте Bulgaria Air цял живот! Защото са ви помогнали да прекарате една незабравима ваканция!
Така с малко късмет и знания, ако спечелите двупосочен самолетен билет, то ще е само на стойност няколко вестника, с които после може да си палите печката през зимата, да постелите шкафовете вкъщи или пода, когато боядисвате стените... Ако поставят в анкетата някакви по-филисофски въпроси, то със сигурност ще летя отново до Брюксел. Така ще ям отново мини-кроасани, мини-хамбургери и ще пия мини-безалкохолни. Ако е рекъл Господ ще ям много мини-кроасани, много мини-хамбургери и ще пия много мини-безалкохолни! Само трябва да хвана полет на Bulgaria Air с повечко пътници, които не са гладни, но не отказват полагащата им се храна и я оставят на мен! Дали да не направя листовки и да ги раздам на пътниците докато чакаме да влезем в самолета - да ми помогнат със своя мини-кроасан и мини-хамбургер, ако не са гладни и не мислят да ядат храната в самолета, а така също и не искат да я вземат за вкъщи? Ако попаднете на такава листовка - моля ви, помогнете! Стомахът, тънкото и дебелото черво на мен или мой приятел се нуждаят от вашата помощ! Май ще трябва да е на няколко езика - нали летят и чужденци! Дано да има все още мини-кроасан и мини-хамбургер в менюто /безалкохолно е и водата, а вода мога да си налея отвсякъде, безплатно/! Чудя се колко от пътниците ще откликнат на моя зов за помощ /стига да могат - не на всички дават храна, зависи от класата/! Моля възползвали се от моя хитър план за незабравима ваканция да споделят своя опит в числа - за статистиката! Може дори да си купите възможно най-евтини самолетни билети /колкото по-рано вземете билета, толкова по-евтино ще ви излезе/, а хитрият ми план да го приложите, за да нямате харчове, каквито не можете да имате, дори да искате. Пишете ми, ако успеете! Една 3-дневна европейска ваканция /отиване и връщане със самолет на Bulgaria Air, без разходи за спане, храна, вода и тоалетна/ може да ви струва само 100-200 лв.! Не е престъпление да искаш помощ от спътник, поне на мен не ми е известно да не може да искаш "огънче" от спътник! Мисля също така, че туристическият поток от България към Европа ще се увеличи главозамайващо! Единствено ме притесняват три неща - да не се засекат прекалено много нуждаещи се от взаимопомощ, да не се появят някои дразги помежду им и да избухне някой масов бой в самолета, и трето - Bulgaria Air да спре раздаването на храна! Не знам, но според мен трябва да побързате - преди напливът да е станал голям и "спонсорирането" на туристи от пътниците на Bulgaria Air да стане наказуимо, най-малкото с един хубав бой.
Като епилог: Убеден съм, че ако се появят хора, които да летят с Bulgaria Air за незабравимата си ваканция, сухарската атмосфера в самолетите ще изчезне /ще има разгорещени дискусии за и против просенето и даването на милостиня, някои екскурзианти дори могат да направят организирано пътуване и да дават тон на другите като връчват ритуално своята храна на член от групата и се прегръщат, целуват, благославят, разменят си имейли и пр./, второ, ще има такива хора, които ще победят своите предразсъдъци и с радост ще помагат на нуждаещите се от храна /това ще е вид психотерапия/, а дори могат да се включат и в други инициативи веднъж изпитали чувството да помогнат с нещо, от което не се нуждаят в даден момент, трето, предлаганата храна няма да застоява и винаги ще бъде прясна и вкусна /стига братската взаимопомощ да е налице!/, четвърто, ще има много доволни туристи, които ще говорят по медиите, ще пишат в интернет, ще правят сказки със снимков и видео материал, пето, това явление няма да смущава толкова всички, защото то няма да е някакво изключение, а по-скоро зависимост - така ще започне един верижен процес, който ще види сметката най-първо на най-завистливите злобари, които ще се пръснат от яд /без тях светът ще стане много по-добър!/, после на черногледите и скептиците, които ще повярват, че стават чудеса, ще дойде ред и на дървените глави с каменни сърца...
[Ако искате в небето над Европа да е мирно и тихо - всички да си ядат мини-кроасаните и мини-хамбургерите, и да си пият мини-безалкохолните, без да изпитват угризения и вътрешни терзания, то помислете сериозно за моя пакет от мерки за преборване на проблемите за 800 дни!]
13 май 2012
МЕТАМОРФОЗА
=====================
Здравейте, приятели!
Тия дни попаднах на следната статия:
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/02/02/bylgarite-tynat-v-negramotnost-obiavi-ek.110249
Отдавна обмислям да РЕФОРМИРАМ образованието и си викам да драсна няколко реда.
На първо място смятам да започна с матура след II-ри клас. Учениците се изолират в специални кабинки /с химическа тоалетна /ако видят голям зор/, с прозорец /против клаустрофобия/, шумоизолирана/. Учениците се пребъркват щателно за пищови и микрофони, най-добре е да има и сканиране на ретината, защото все още нямат паспорти и някой може да се представи за друг, след което им се предлагат задачи с различна степен на трудност.
1. Напиши българската азбука в стандартна последователност ръкописно с малки и големи букви.
2. Напиши дума, започваща със следната буква.../ съдържаща следната буква...
3. Какво виждаш на картинката...
4. Натисни червеното копче пред теб и прочети на глас написаното...
5. Коя е любимата ти приказка?
6. На колко е равно ... + ...?
7. Колко прави ... х ...?
8. Натисни червеното копче пред теб и прочети на глас числата ...
9. Нарисувай ...
10. Натисни червеното копче пред теб и изпей на глас любимата си песничка...
Полагащите матура имат на разположение колкото им е нужно време. Може да има и нар/койка, ако решат да подремнат, за да съберат още сили.
На успешно издържалите матурата - покриващите критерий /поне 50 %-на успеваемост/, на поименна банкова сметка започва да се превежда ежемесечно сумата от ... Не като сега някакви малки стипендии, когато има пари! Пари ще има доволно, ако накачулилите се на клона една камара маймуни, които се напъват да изкарат чрез преписване добри оценки за стипендия, за освобождаване от матура, за влизане без изпит в университет и пр. бъдат свалени!
Искате колело, компютър, домашен папагал... Който се учи, ще може сам да си купи каквото поиска! А който не иска нищо, един ден ще има пари за собствен бизнес, а дори може да не работи. Самото заплащане има за цел да покаже на учащите се, че всеки положен от тях труд им дава капитал, с който един ден могат да направят каквото поискат. Най-ценният капитал естествено е наученото! Знанието им дава криле да полетят и да достигнат далечни хоризонти.
Какво да кажем за провалилите се на тази първа матура? Те могат по всяко време да се явят отново - може да са били в моментно неразположение, да са изживявали любовна авантюра, да са се развеждали родителите им... Ако не могат да прескочат тази бариера - не искат да учат, защото не им е интересно, могат да се пробват да измислят собствена азбучна система, на която да се научат да четат и пишат. Очевидно не могат да станат преводачи от своя език на български, но може да създадат някаква уникална култура. Дори може тяхната азбука да е по-кратка и по-лесна за учене. А може дори да нямат писмена азбука и да се разбират с мимики и жестове, като глухонемите. Но съвсем очевидно е, че тези неграмотни хора биха имали проблем да се приспособят към този свят: неразбирайки какво подписват някой може да ги излъже, че вместо да правят депозит в банка вземат кредит, може да ги подлъже да подпишат някакъв неизгоден за тях договор за покупко-продажба, да подпишат чек с 10-орно по-голяма сума от нужната и пр. Светът пращи от недобросъвестни хора, които са разпънали като паяци своите паяжини и чакат своята плячка... Затова единствената алтернатива е да избягат от планетата Земя. Защото не вярвам системата да им позволи да живеят в собствен свят - да не ги търси за нищо, защото не знаят български. Трябва да търсят друга планета или паралелна вселена, за да са уверени, че техните права и свободи ще бъдат гарантирани.
Сигурно ще има и такива, които искат да имат лична банкова сметка, но не могат да запомнят българската азбука. Нямат физическа възможност да се съсредоточат, да осмислят и възпроизведат видяното/чутото. Очевидно системата трябва да ги поощри, защото за разлика от вторите те полагат усилия, но няма резултат, като при първите. За самото старание трябва да получат лична банкова сметка - да имат и те джобни за сладолед и бонбони. На всички родители, които отказват да приемат фактите, и тероризират болните си деца да вървят в крак с останалите /не говоря празни приказки!/, трябва да се отнемат родителските права и децата да преминат на специално обучение, съобразено с техните възможности.
Неусетно стигнахме до III-ти клас. Мислите си, че лесно се става третокласник?! В началото на учебната година се проверяват знанията в специалната кабинка /познатото входно ниво/ - ако някой през лятната ваканция е забравил наученото, хайде обратно в началното училище или напред към планетата Х. А запознати ли са с материала, който тепърва ще изучават /прочели ли са през лятната ваканция книгите, които са им дадени по списък, поне задължителните/?
1. Кои книги от списъка* с литература прочете през лятото?
2. Натисни червеното копче пред теб и разкажи с няколко думи любим момент от всяка прочетена книга.
3. Коя от картинките пред теб представлява позната билка /как се казва/? /за незапознатите - това със събирането на билки го имаше едно време/
*[http://www.bgkniga.bg/news/102/Spisyci_s_knigi_za_Lqtno_chetene.html]
Кой ще стане третокласник, четвъртокласник, петокласник? Всички ли, както сега, или малцина? Който иска да се учи и да сполучи трябва да бъде насърчен, а всички тарикати, дето и фалшифи бележки за предадени билки са си извадили, да вървят на майната си! Учениците, които се учат, трябва да получават не само справедливо заплащане за положения труд, но образованието им да се счита за трудов стаж - да им се внасят здравни и пенсионни осигуровки! Не може един, който се е чекнал цяло лято на колелото и един, който е превивал гръб над книгите, да бъдат равнопоставени! Това е явна несправедливост! Накрая всички взимат дипломи и на равни начала кандидатстват за работа - подкупче тук, рамо от познат там, и слабакът става началник на всички над него /по знания!/!
Убеден съм, че ако предлаганата от мен реформа бъде въведена, от началното, основното и средното училище ще излизат много по-качествени учени хора - знаещи и можещи, а не тарикати, келеши и всякаква друга паплач!
Според системата ISO 9001 няма нищо по-важно в един процес от качествения контрол! Неотговарящата на посочените норми произведена продукция трябва да бъде отстранявана възможно най-рано като брак, за да се спестят пари, време и усилия, които да бъдат вложени в производството на годна продукция!
Родното образование трябва да претърпи в най-скоро време МЕТАМОРФОЗА - за да могат наистина способните знаещи и можещи млади хора да просперират, а не да си разбиват главата от блъскане в какво ли не и накрая с увереност да теглят Х на тази BG-главоблъсканица /судоку самурай/ и да си обират крушите. Горчивата истина е тази - българите бягат зад граница не защото в България няма работа, а защото не могат да ги организират да работят в нормални условия на труд! Всички тия чавдарчета, пионерчета и комсомолци, които едно време развяваха сини и червени връзки и махаха със знаменца по манифестациите, които се кълняха да служат на Партията и Родината, са забравили своите клетви, очевидно, щом търпят всичките неуредици, от които техните деца и внуци /най-вече/ панически бягат и ще бягат. Последните предпочитат да бършат зад граница задниците на млади и стари като о'пер, да лъскат кенефите в Стария и Новия свят, да лъскат бастуни по бардаците, да обикалят с найлонови чашки площадите на градове и села, да са опитни мишки в какви ли не експерименти... И всичко това защото на мнозина са дадени неправомерно дипломи, те пък са си повярвали, че са гении /щом могат да въртят всякакви номера безнаказано/, и шоуто /с тяхно участие!/ започва - без нужните знания и умения да организират функционираща хармонична система резултатите са повече от плачевни...
Обещавам ви, че ако въведем качествения контрол в образованието, до 800 дни от стартовата дата ще настъпят кардинални промени в българските училища. Няма да има откачени от четене на литературните произведенията ченета, непрестанно гледане на филми с изучаваните произведения /само й само да не бъдат прочетени/, няма да се налага да се умоляват учениците да спрат да чоплят семки или пък да не играят карти... Всички, които не искат да учат, могат съвсем свободно да напуснат училище, защото образованието след V-ти клас е на доброволни начала и никой не е задължен да се образова пряко своята воля.
Когато има матура всички учители трябва да се прибират в бомбоубежищата на гражданска защита - да не извършват подривна дейност спрямо истинността на провежданата матура. Като частни учители на платежоспособните си питомци някои направо ще реват като магарета за 1-ци, затова за общото благо трябва да са надалеч от бойното поле.
Учебният материал трябва да бъде реорганизиран - да има нива /основно, първо, второ, трето/ и всеки ученик, съобразно своите интереси и дарби да насочва своето обучение в желаната посока.
Лично според мен оценките трябва да отпаднат като форма на оценяване в самия процес на обучение. Субективната оценка на учителя фаворитизира определени ученици и се пораждат различни чувства и състояния в други, които не мислят като фаворитите, т. е. учителя. Учителят може да има свои фаворити, това е негово право, но всички ученици трябва да са рицари около кръглата маса и да изявяват своята гледна точка без страх от линчуване /слаба оценка/.
Но трябва да има оценяване на резултатите от дадена проверка на знанията /всички ученици трябва да изучават основно ниво/. Ученикът трябва да знае къде се намира - на върха или в подножието. Но това къде точно се намира, на коя кота, не влиза в работата на никого, освен на родителите му.
Също така мога да ви уверя, че специално за всички ученолюбиви деца ще бъде пуснат на пазара iPhone 4y, който ще бъде съвсем по джоба на учащите се, и няма да има повече рев и пазарлъци до припадък... Тренирайте** здравия си разум и се спасeте от лудницата!
** [http://www.dedalord.com/psychoban/]
Здравейте, приятели!
Тия дни попаднах на следната статия:
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/02/02/bylgarite-tynat-v-negramotnost-obiavi-ek.110249
Отдавна обмислям да РЕФОРМИРАМ образованието и си викам да драсна няколко реда.
На първо място смятам да започна с матура след II-ри клас. Учениците се изолират в специални кабинки /с химическа тоалетна /ако видят голям зор/, с прозорец /против клаустрофобия/, шумоизолирана/. Учениците се пребъркват щателно за пищови и микрофони, най-добре е да има и сканиране на ретината, защото все още нямат паспорти и някой може да се представи за друг, след което им се предлагат задачи с различна степен на трудност.
1. Напиши българската азбука в стандартна последователност ръкописно с малки и големи букви.
2. Напиши дума, започваща със следната буква.../ съдържаща следната буква...
3. Какво виждаш на картинката...
4. Натисни червеното копче пред теб и прочети на глас написаното...
5. Коя е любимата ти приказка?
6. На колко е равно ... + ...?
7. Колко прави ... х ...?
8. Натисни червеното копче пред теб и прочети на глас числата ...
9. Нарисувай ...
10. Натисни червеното копче пред теб и изпей на глас любимата си песничка...
Полагащите матура имат на разположение колкото им е нужно време. Може да има и нар/койка, ако решат да подремнат, за да съберат още сили.
На успешно издържалите матурата - покриващите критерий /поне 50 %-на успеваемост/, на поименна банкова сметка започва да се превежда ежемесечно сумата от ... Не като сега някакви малки стипендии, когато има пари! Пари ще има доволно, ако накачулилите се на клона една камара маймуни, които се напъват да изкарат чрез преписване добри оценки за стипендия, за освобождаване от матура, за влизане без изпит в университет и пр. бъдат свалени!
Искате колело, компютър, домашен папагал... Който се учи, ще може сам да си купи каквото поиска! А който не иска нищо, един ден ще има пари за собствен бизнес, а дори може да не работи. Самото заплащане има за цел да покаже на учащите се, че всеки положен от тях труд им дава капитал, с който един ден могат да направят каквото поискат. Най-ценният капитал естествено е наученото! Знанието им дава криле да полетят и да достигнат далечни хоризонти.
Какво да кажем за провалилите се на тази първа матура? Те могат по всяко време да се явят отново - може да са били в моментно неразположение, да са изживявали любовна авантюра, да са се развеждали родителите им... Ако не могат да прескочат тази бариера - не искат да учат, защото не им е интересно, могат да се пробват да измислят собствена азбучна система, на която да се научат да четат и пишат. Очевидно не могат да станат преводачи от своя език на български, но може да създадат някаква уникална култура. Дори може тяхната азбука да е по-кратка и по-лесна за учене. А може дори да нямат писмена азбука и да се разбират с мимики и жестове, като глухонемите. Но съвсем очевидно е, че тези неграмотни хора биха имали проблем да се приспособят към този свят: неразбирайки какво подписват някой може да ги излъже, че вместо да правят депозит в банка вземат кредит, може да ги подлъже да подпишат някакъв неизгоден за тях договор за покупко-продажба, да подпишат чек с 10-орно по-голяма сума от нужната и пр. Светът пращи от недобросъвестни хора, които са разпънали като паяци своите паяжини и чакат своята плячка... Затова единствената алтернатива е да избягат от планетата Земя. Защото не вярвам системата да им позволи да живеят в собствен свят - да не ги търси за нищо, защото не знаят български. Трябва да търсят друга планета или паралелна вселена, за да са уверени, че техните права и свободи ще бъдат гарантирани.
Сигурно ще има и такива, които искат да имат лична банкова сметка, но не могат да запомнят българската азбука. Нямат физическа възможност да се съсредоточат, да осмислят и възпроизведат видяното/чутото. Очевидно системата трябва да ги поощри, защото за разлика от вторите те полагат усилия, но няма резултат, като при първите. За самото старание трябва да получат лична банкова сметка - да имат и те джобни за сладолед и бонбони. На всички родители, които отказват да приемат фактите, и тероризират болните си деца да вървят в крак с останалите /не говоря празни приказки!/, трябва да се отнемат родителските права и децата да преминат на специално обучение, съобразено с техните възможности.
Неусетно стигнахме до III-ти клас. Мислите си, че лесно се става третокласник?! В началото на учебната година се проверяват знанията в специалната кабинка /познатото входно ниво/ - ако някой през лятната ваканция е забравил наученото, хайде обратно в началното училище или напред към планетата Х. А запознати ли са с материала, който тепърва ще изучават /прочели ли са през лятната ваканция книгите, които са им дадени по списък, поне задължителните/?
1. Кои книги от списъка* с литература прочете през лятото?
2. Натисни червеното копче пред теб и разкажи с няколко думи любим момент от всяка прочетена книга.
3. Коя от картинките пред теб представлява позната билка /как се казва/? /за незапознатите - това със събирането на билки го имаше едно време/
*[http://www.bgkniga.bg/news/102/Spisyci_s_knigi_za_Lqtno_chetene.html]
Кой ще стане третокласник, четвъртокласник, петокласник? Всички ли, както сега, или малцина? Който иска да се учи и да сполучи трябва да бъде насърчен, а всички тарикати, дето и фалшифи бележки за предадени билки са си извадили, да вървят на майната си! Учениците, които се учат, трябва да получават не само справедливо заплащане за положения труд, но образованието им да се счита за трудов стаж - да им се внасят здравни и пенсионни осигуровки! Не може един, който се е чекнал цяло лято на колелото и един, който е превивал гръб над книгите, да бъдат равнопоставени! Това е явна несправедливост! Накрая всички взимат дипломи и на равни начала кандидатстват за работа - подкупче тук, рамо от познат там, и слабакът става началник на всички над него /по знания!/!
Убеден съм, че ако предлаганата от мен реформа бъде въведена, от началното, основното и средното училище ще излизат много по-качествени учени хора - знаещи и можещи, а не тарикати, келеши и всякаква друга паплач!
Според системата ISO 9001 няма нищо по-важно в един процес от качествения контрол! Неотговарящата на посочените норми произведена продукция трябва да бъде отстранявана възможно най-рано като брак, за да се спестят пари, време и усилия, които да бъдат вложени в производството на годна продукция!
Родното образование трябва да претърпи в най-скоро време МЕТАМОРФОЗА - за да могат наистина способните знаещи и можещи млади хора да просперират, а не да си разбиват главата от блъскане в какво ли не и накрая с увереност да теглят Х на тази BG-главоблъсканица /судоку самурай/ и да си обират крушите. Горчивата истина е тази - българите бягат зад граница не защото в България няма работа, а защото не могат да ги организират да работят в нормални условия на труд! Всички тия чавдарчета, пионерчета и комсомолци, които едно време развяваха сини и червени връзки и махаха със знаменца по манифестациите, които се кълняха да служат на Партията и Родината, са забравили своите клетви, очевидно, щом търпят всичките неуредици, от които техните деца и внуци /най-вече/ панически бягат и ще бягат. Последните предпочитат да бършат зад граница задниците на млади и стари като о'пер, да лъскат кенефите в Стария и Новия свят, да лъскат бастуни по бардаците, да обикалят с найлонови чашки площадите на градове и села, да са опитни мишки в какви ли не експерименти... И всичко това защото на мнозина са дадени неправомерно дипломи, те пък са си повярвали, че са гении /щом могат да въртят всякакви номера безнаказано/, и шоуто /с тяхно участие!/ започва - без нужните знания и умения да организират функционираща хармонична система резултатите са повече от плачевни...
Обещавам ви, че ако въведем качествения контрол в образованието, до 800 дни от стартовата дата ще настъпят кардинални промени в българските училища. Няма да има откачени от четене на литературните произведенията ченета, непрестанно гледане на филми с изучаваните произведения /само й само да не бъдат прочетени/, няма да се налага да се умоляват учениците да спрат да чоплят семки или пък да не играят карти... Всички, които не искат да учат, могат съвсем свободно да напуснат училище, защото образованието след V-ти клас е на доброволни начала и никой не е задължен да се образова пряко своята воля.
Когато има матура всички учители трябва да се прибират в бомбоубежищата на гражданска защита - да не извършват подривна дейност спрямо истинността на провежданата матура. Като частни учители на платежоспособните си питомци някои направо ще реват като магарета за 1-ци, затова за общото благо трябва да са надалеч от бойното поле.
Учебният материал трябва да бъде реорганизиран - да има нива /основно, първо, второ, трето/ и всеки ученик, съобразно своите интереси и дарби да насочва своето обучение в желаната посока.
Лично според мен оценките трябва да отпаднат като форма на оценяване в самия процес на обучение. Субективната оценка на учителя фаворитизира определени ученици и се пораждат различни чувства и състояния в други, които не мислят като фаворитите, т. е. учителя. Учителят може да има свои фаворити, това е негово право, но всички ученици трябва да са рицари около кръглата маса и да изявяват своята гледна точка без страх от линчуване /слаба оценка/.
Но трябва да има оценяване на резултатите от дадена проверка на знанията /всички ученици трябва да изучават основно ниво/. Ученикът трябва да знае къде се намира - на върха или в подножието. Но това къде точно се намира, на коя кота, не влиза в работата на никого, освен на родителите му.
Също така мога да ви уверя, че специално за всички ученолюбиви деца ще бъде пуснат на пазара iPhone 4y, който ще бъде съвсем по джоба на учащите се, и няма да има повече рев и пазарлъци до припадък... Тренирайте** здравия си разум и се спасeте от лудницата!
** [http://www.dedalord.com/psychoban/]
11 май 2012
ВЕЛИКА ТАЙНА
====================
Здравейте, приятели!
Неотдавна получих следния отзив от мой читател /Анонимен написа нов коментар за публикацията ви "РЕФОРМАЦИЯ" [http://vasquez345.blogspot.com/2011/05/blog-post.html]/:
"Много пламенни разсъждения, но изпълнени с много гняв ( или ненавист , не знам точно ), за това и звучат толкова критикарско. Не забравяй, че Нашият Господ Иисус Христос се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария ( символът на вярата ) и прие човешка облик ( т.е. Творецът, бидейки в една от ипостасите на Светата и Единосъщна Троица Господ Син, прие образ на творението ) , не за да ни СЪДИ, а за да бъдем изкупени! Явно си добре запознат с тайствата в Църквата , щом си "позволяваш" така ерудирано да ги тълкуваш. Нека Светият Дух ти бъде за спасение и изправление! И не забравяй, че Църква означава Събор , а не дистанционно участие, ние трябва да бъдем дейни във вярата си. Вяра без дела не е оправдателна и душеспасителна. Господ да пази тази страна и всички православни християни ( православни, не е някаква висша принадлежност към някаква да речем "православна нация", а онези вярващи - верни, които право, т.е. истинно славят Бога). А що се отнася до това как някои свещонослужители извършват дълга си - не знам, човек трябва да е с отворено сърце и да не ОСЪЖДА, за да намери смисъла в това според теб "театрално" мероприятие. Да, християнският живот трябва да е постоянно и неуморно дръзновение. Амин, дай Боже!"
Приятелю, аз съм противник на християнството на Кон-стантин и Елен-а, не на Църквата! Дано и ти си с отворено сърце, за да намериш смисъл в моята есеистика.
След тридневни стомашни терзания, без блажна храна, Теодора се отрече от дявола, като каза пу-пу-пу, обърната на запад, свещеникът каза ху-ху-ху на нея, обърната на изток, и тя стана православна християнка. Оттогава тя сякаш не ходеше по земята, а летеше. Така неусетно изминаха десет години. Сигурно щеше да продължи да се рее из облаците, ако в информационното пространство не беше започнало усилено да се говори за вероучението. Теодора не беше запозната с православното вероучение, затова реши да се запознае в най-скоро време с материята.
Една неделя, рано сутринта, тя тръгна към близката църква както обикновено. В главата й се беше загнездила вече мисълта да се запознае с а, б, в - то на православното вероучение. След като литургията свърши, тя изчака християните да се разотидат, и започна да разглежда църковните книги, които се продаваха в предверието на храма. Дълго разглежда книгите и се спря накрая на една красива книга със светите братя Кирил и Методий, държащи свитък с българската азбука. Самата книга се именуваше "ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА" - нейн съставител бе монахиня Валентина Друмева. Книгата бе добре подвързана, с твърда корица, от хубава хартия, дори имаше Благословение от издателя - манастирът "Св. Вмчк. Георги Зограф", Света Гора, Атон. След като имаше в себе си 8,80 лв, тя бръкна в портмонето си и извади пари, плати книгата и напусна храма.
От написаното в книгата узна, че монахиня Валентина всъщност е игумения, с дългогодишен опит като преподавател по Вероучение. Учебникът имаше за цел да запознае децата с Православната вяра, по-точно преподавателите по Вероучение да положат добра основа на чистата и свята Православна вяра в детските души. "Похвално!", каза си Теодора. Реши още на мига да узнае нещо, което не й беше известно. Зачете се и за нула време стигна до "Сътворението на човека" /стр. 32-33/.
"Каква хубава вероучителна книга!", каза си Теодора. "Нека прочета още малко, за да науча още повече за чистата и свята Православна вяра!" Следващата глава от книгата се казваше "Велика тайна". След като прочете тази глава на въдищата на Теодора се закачи един голям шаран! Не беше по силите на Теодора да го издърпа - три дни се мъчи да го надвие, но не успя! Крайно изнемощяла от психическа преумора тя реши да търси помощ и едва така успя да се спаси от чудовището, което заплашваше да я погълне.
Нека ви разкажа за епичната битка на Теодора с чудовището, което се закачи на нейната въдица, десет години след като се кръсти. В главата "Велика тайна" /стр. 34-37/ се разказваше за едно момченце на име Георги, което имало малко бяло кученце. Теодора разбра от разказа, че животните са неразумни същества, не могат да се възхищават на творението като човека, нямат съвест, т. е. когато направят нещо нередно в тях няма и следа от чувство на вина, камо ли на разкаяние, нямат свободна воля /не могат да правят избор, защото за тях не съществуват моралните категории добро и зло/. От горното и от написаното ва стр. 5, а именно: "Душата се състои от три части: ум, чувство и воля.", Теодора заключи, че животните трябва да нямат душа. Но от обща култура тя знаеше, че животните са одушевени същества. Защо тогава излизаше, че са неодушевени? Тя отвори своята Библия и още в 1-ва глава на Битие прочете, че животните имат душа:
"20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро." /Битие 1:20-25/
"30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така." /Битие 1:30/
Теодора тропна с крак:
Морските влечуги, небесните птици и земните животни имат душа! Не само човекът има душа, но и всяко движещо се същество! Всяко живо същество е надарено с разум да мисли, разсъждава и изучава света около себе си! Всяко живо същество подбира своята храна /ако нямаше ум, а на случаен принцип се хранеше, то би яло дори камъни, но аз лично не съм виждала такива животни - зная само за торните червеи, които поглъщат малки камъчета и ги смилат на още по-малки/! Всяко одушевено същество е надарено със свободна воля! Например женските котки у дома са толкова волеви, че знаят да си отварят сами вратите - един скок и отварят вратата. Проблемът е, че не затварят вратата и ако е през зимата стаята изстива. Затова на всички врати вкъщи има райбери отвътре и куки отвън - само така могат да бъдат спрени! Постоянно се качват на масата, дори пред непознати, и последните учудено ме питат защо тези котки правят каквото си искат. Очевидно е защо - защото са направо слободясали! Дори могат да правят напук, когато искат - нарочно бутат часовника от масата на пода през нощта, за да се събудя, да се раздразя и посред нощ да им отворя вратата /заклюячена с райбер/, да им дам да ядат и въобще да правя каквото те повеляват! Котката има разумна /ориентира се по звездите/ и волева душа, поне 9 живота /според една максима/, но дали и тя, подобно на човека, е създадена по образ Божий? И въобще душата ли е това нещо, което прави някого да бъде създаден по образ Божий?
Невъзможността да си отговори на въпроса как животните са неразумни и същевременно имат душа я насочи да размишлява върху термина "богоподобна душа" /стр. 35/. Дълго мисли и накрая заключи: Грехопадението е повредило душата на Адам, но той не е изгубил своя разум и своята свободна воля, т. е. той все още е по образ Божий*, с "разумна, свободна и безсмъртна душа" /стр. 33/! Той е изгубил единствено райското блаженство и може да умре единствено физически! *[http://www.pravoslavieto.com/books/pravoslaven_katehizis/vjara/1.htm#образ]
Неделята свърши и Теодора заспа като къпана. Но по някое време през нощта се събуди от страшни викове - бяха нейните. Беше сънувала страшен сън. Цялата плувнала в пот тя превъртя своя сън през главата си и очите й се изцъклиха отново. Ето какво сънува Теодора тази нощ: Беше седнала около една маса с няколко деца и старец с дълга брада, с жезъл и облечен в расо, беседваше с тях. Децата говореха със стареца и той им отговаряше благо, но когато Теодора започна да говори със стареца, лицето му придоби червен цвят, благата му физиономия изчезна и целият се изпълни с такъв гняв, че се пръсна на парчета. По-страшното беше, че тя познаваше този старец - това беше местният архиепископ. Обзе я паника - какво да прави. Опита се да заспи отново, но не можа. Цяла нощ се мята като риба на сухо в леглото.
Цели два дни още се мъчи да излезе от тази каша, но тя ставаше все по-лепкава. След близо три дни без сън тя проумя, че сама не може да се справи и трябва да търси помощ. Отгоре на всичко се прибави и фактът, че тя съжителстваше със своите котки, а във вероучението на игумения Валентина беше казано, че приемайки животните за равни човек оскърбява Бога /стр. 36/.
Кошмарът, който беше сънувала, не й позволяваше дори да си помисли да припари до близката църква, където редовно ходеше местният митрополит. Затова тя предприе друга тактика - реши да потърси нещо по въпроса в интернет. Тя не знаеше, че интернетът е "хитроумното творение на човешките ръце проникнало по всички земни краища"**, затова доверявайки се на интернета вместо на своя архиепископ тя направо бе за епитимия. :) /Може би няколко месечно прекратяване на достъпа до интернет щеше да бъде доста мъчително - без онлайн игри, чат по форумите и блогване!/ **[http://www.svsedmochislenitsi.com/bg/school_ads/view/30/]
Първо реши да разбере нещо повече за монахиня /игумения/ Валентина Друмева. Написа името й в www.google.bg и се появиха различни препратки. Дори имаше едно видео с нейно участие:
http://hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=297
Настани се удобно пред монитора и си сложи слушалките. Това, което чу след 2-рата минута, я потресе! "...Бог ни избра, за да страдаме и да платим личните си грехове и греховете на нашия народ... да платим и греховете на нашите мъчители..." Тя се сети за 450-те Ваалови пророци, които св. пр. Илия изклал при потока Кисон. Поразително! Как не се беше сетила по-рано!
Вероучението на игумения Валентина беше поставено под една голяма въпросителна.
След тридневно ходене по мъките Теодора най-после заспа отново. Сънува чуден сън - беше в една чисто празна бяла стая, а от една електрическа крушка над главата й струеше светлина и цялата я обгръщаше. Колко време е спала Теодора не се наемам да кажа. Ще да е било доста, защото една камара котки се бяха струпали пред вратата. Те мяучеха пронизително и се прескачаха една друга. Сипа в чините ядене и цялата сюрия се струпа накуп. След това си направи един чай "Акбар" с ягодов аромат. Докато отпиваше от този еликсир тя си спомни за своя сън. Какво ли означаваше? Някой явно трябваше да я светне по вълнуващите я въпроси! Реши отново да се порови в интернет. Този път в www.google.bg написа "душа" и "животни". Излязоха много препратки към най-различни форуми:
http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=33&t=8027
http://magicaura.com/forum/topic-t2102.html
http://lichna-drama.com/forum/viewtopic.php?t=1171&sid=d2457ee0a415438853a41046c7889fe7
http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=525895
http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=119&sid=52072113ce7f95861540e6acb7c9f273
http://indigota.com/index.php?topic=1376.0
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=32&t=2346
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1138&tid=43535¤t=1
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=17&t=971
...
Цял ден сърфира из форумите - повечето пишещи твърдяха, че животните имат душа /психика/, именно мислят, чувстват, желаят. Как тогава бяха неразумни? Освен това научи една нова дума - видизъм. [http://bg-bg.facebook.com/note.php?note_id=192574644106991] След тази своеобразна вивисекция на интернет пространството тя се убеди, че тя е в златната среда - задава си въпроса "Имат ли животните душа?", отговаря си положително, и дотам. Стадното чувство й вдъхна успокоение и тя заспа безпроблемно тази вечер. Сънува, че се качва на автобуса за Калоферския девически манастир. Тъкмо стигна пред портата на манастира, когато... се обади пикочният й мехур. Той алармира мозъка й да я събуди и от царството на сънищата Теодора се озова в реалността. Чаят "Акбар" беше пичогонен и беше причината Теодора да не узнае още тази нощ, че нейните котки са неРазумни /непросветени/, защото не са прочели и една глава от Св. Писание, а ако някой им я е прочел, т. е. ако са я чули от някого, без Вероучение те не биха могли да асимилират написаното В ПЪЛНОТА. Котките не съблюдаваха Пост, не се усувършенстваха в светии. Една котка не би тръгнала на поклонническо пътуване до Йерусалим, защото би предпочела слънчеви бани, добра храна и спокойствие пред престой в полувоенна територия, пътуване в консервена кутия и най-вече поклонението хадж. Рядко ще видите котка-хаджийка, защото котките стриктно се придържат към максимата "око за око, зъб за зъб" - те не прощават, а дерат и ръмжат до изнемога, когато бъдат провокирани от някой натрапник. Ако някоя котка не се придържа към тази максима, то по правило е защото е полусляпа, без зъби и немощна. Тези миловидни на пръв поглед същества са завършени егоцентрици. ...
Ако срещнете Теодора, моля ви, бъдете тактични. Тя трябва да спре да се заблуждава, че членството й в Еклесията /гр. Събрание, Събор/ я прави автоматично Господня рабиня. Всички вярващи са призовани да служат свято на Господ, затова са събрани в Еклесията - да бъдат обучени да служат на Господа, но само служещите Господу са Господни /верни/, неслужещите Господу остават неверни. Все едно някой като си извади риболовен билет автоматично да става рибар и ловец - той само придобива право да практикува лов и риболов, но без съответните умения и познания за самата същност на занятието лов, респективно риболов, той си остава абсолютен профан.
Ако решите да помогнете на Теодора, то предайте й а, б, в - то на православното вероучение. Ако тя беше наясно с азбучните истини, щеше да знае, че емоциите са ирационалната част на душата - гневът замъглява рационалната част на душата, ума. Затворите са пълни с хора, които в пристъп на ярост са обезумели /оглупели, изгубили своя ум/, за миг, извършвайки някакво ужасно престъпление. Ако един архиепископ е под доминиона /властта/ на своите емоции, той наистина би се пръснал от гняв при досега с пълните глупости, които може да се пръкнат в главата на заблудения вярващ. Ако Теодора потърси помощ от верен, то той без проблем ще изгони пълчищата бесове от главата й и ще я кръсти със Св. Дух. Тогава тя вече ще е раб Божий и моята есеистика ще бъде посрещната с недоумение, с присмех, с враждебност...
Трябва да ви кажа, че Теодора е доста разколебана в последно време, за много неща. Незнаейки ВЕЛИКАТА ТАЙНА, изпада в много заплетени ситуации:
http://orthomatic.net/?p=852
Днешната Еклесия е МИМИКРИЯ на Древната Еклесия - основната й дейност е потушаването на гнева от действащото статукво /тоталитарен феодализъм/ посредством методите за промиване на мозъка /mind control/. Тя е нещо средно между училище, психиатрия и полицейски участък /това го прочетох в един форум и напълно го споделям/.
Българската комунистическа партия, под водителството на КПСС /Комунистическа партия на Съветския съюз/, ясно е съзнавала изключително опасната роля на този ретрограден апарат в България - пряк проводник на "старото" статукво. Да се говори за куклусклан-феномен /атеисти преследват религиозни/, само защото последните вярват в Бог, е хвърляне на прах в очите, заблуда. Расоносците са били реставратори и като такива е трябвало да бъдат обезвредени /парирани/. Но Еклесията не е супермаркет - един закон и се разтуря. Само Бог знае колко дървета са били изсечени, за да има хартия за писане на доноси - всички реставратори /не само в Еклесията/ били обградени с агенти, с верни на Партията хора, които трябвало да пазят Родината от съзнателните и несъзнателните мисли и дела на "старостилците". Тайните служби съвсем не били безразлични към "старото" - например живо се интересували от царското злато, което си наумили, че било скрито някъде след инсценирането на смъртта на цар Борис III през 1943 г. Явно комунистите са искали да го изпарят, за да не напомня по никакъв начин за царската династия, донесла две национални катастрофи на България. Проблемът е, че Царска България е била доста по-голяма от 111 000 квадратни километра /днешната територия на България/ и къде е завряно това съкровище /дали на територия на Сърбия, Македония, Гърция, Турция, в Черно или в Бяло море, в Охридското езеро или някъде другаде/ не е ясно. [Ако външният дълг чукне $ 2 милиарда, може да бъде сформиран иманярски батальон - да се търсят ценни метали. Технологиите се развиват и царското злато може да изкокне отнякъде.] Ако попаднете като Али Баба в пещера, пълна със съкровища, но видите на някой артефакт изписано "царЪ" или "БорисЪ", викайте ловците на духове, MIB, men in black, да изпарят Ъ-то, понеже Ъ-то е от дявола и никоя дума/име в българския език не може да завършва на "Ъ". Те ще изчукат картушите с Ъ-то и ще изпарят всички зли духове. :) Като се замисля те и петолъчката над министерския съвет така я изпариха, и мавзолея на Георги Димитров също го вдигнаха във въздуха, но реставраторският дух не може да бъде изпарен - носталгията [Партията е била майка и баща на народа - просто му е спестявала истината колко е зле реалното положение /както на малките деца им спестяват новините след 20.00 часа, когато вече трябва да спят сладки сънища/ и какво бъдеще се очертава. Става дума за носталгия по информационното затъмнение, по някаква илюзорна сигурност. Всички имали работа?! А къде са пенсионните фондове на тия труженици? И защо партийните другари имат голям пенсионен коефициент /над 1/, а всички останали се въртят около 1? А, да, бонуси! Тиран/т/ите винаги са №1! Коланите са за всички, които не са №1! Изключая адамитите и носещите шорти, бермуди и клинове!] е силна, особено когато настоящето е фарс, бъркотия, какофония - като драсканица на Пикасо, шедьовър на луд гений, откровена лудница...
Но нужда от расоносци винаги ще има - дали ще си към православния корпус, дали към юдейския, ислямския, баптисткия, католическия, протестантския, мормонския... Всички те са като някогашните жреци и магьосници - търсят вярващ електорат /наивници/, които да ги следват /безропотно, сляпо и фанатично/, разбирайте да ги носят на гърба си, а за награда ги чакат райските селения /адските дълбини/... Божието царство, Което идва СВИШЕ, все не идва, защото тръните надвиват житните класове в Нивата... Как да не се гневи човек?! За каква "дейна вяра" става дума?! Къде са тия дейни българи /православни, католици, протестанти, евангелисти, йеховисти, мормони, мюсюлмани, бахаи, дъновисти и пр./, които гилотинират дявола и въздигат Божието царство?! Сещам се за гъгнивото гласче на Теодора, но май театърът продължава - пак си е в комбина с дявола... Ако беше като Пинокио /Буратино/ сигурно носът й щеше да я изпреварва с няколко километра, най-малко! Театърът на Карабас Барабас, християнството на Кон-стантин и Елен-а, е пародия на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО. ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ПОЗНАТО В ПЪЛНОТА ЕДИНСТВЕНО НА ВЕРНИТЕ, А НА ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ЕКЛЕСИЯТА САМО ОТЧАСТИ /ДОКОЛКОТО ГОСПОДНИТЕ ГО ИЗЯВЯВАТ/. НО НИЕ, КАТО ДОБРИ ХРИСТИЯНИ, МИ ПИШЕ МОЯТ АНОНИМЕН ПРИЯТЕЛ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГНЕВИМ НА ТЕОДОРА И НА НЕЙНИЯ ДУХОВЕН НАСТАВНИК - НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ОСЪЖДАМЕ ЗА ТЕХНИТЕ КРИВИЦИ. НАПРОТИВ, ТРЯБВА ДА ГИ ПРЕГЪРНЕМ ПО БРАТСКИ, ДА ГИ ЦЕЛУНЕМ ПО БУЗАТА И ДА ГИ НАСЪРЧИМ ДА ВЪРВЯТ ПО СЪЩИЯ ПЪТ, ДО ПОРТИТЕ НА ТЯХНАТА ВЕЧНА ОБИТЕЛ. САМО ТАКА НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ХРИСТОВИ - КОГАТО ЛЮБИМ БЛИЖНИТЕ! НЕ КАЗВАЙТЕ НА ЕДИН ВЯРВАЩ, ЧЕ Е ЛИЦЕМЕР, ЛЪЖЕЦ ИЛИ ЗАБЛУДЕН, ЗАЩОТО ЩЕ ОБИДИТЕ РЕЛИГИОЗНИТЕ МУ ЧУВСТВА, А ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА НАРУШЕНИЕ НА Т. 13 /ФАТАЛНАТА ЗАПОВЕД/! [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=27&t=1756&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246&start=180] [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=24&t=795&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246]
Здравейте, приятели!
Неотдавна получих следния отзив от мой читател /Анонимен написа нов коментар за публикацията ви "РЕФОРМАЦИЯ" [http://vasquez345.blogspot.com/2011/05/blog-post.html]/:
"Много пламенни разсъждения, но изпълнени с много гняв ( или ненавист , не знам точно ), за това и звучат толкова критикарско. Не забравяй, че Нашият Господ Иисус Христос се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария ( символът на вярата ) и прие човешка облик ( т.е. Творецът, бидейки в една от ипостасите на Светата и Единосъщна Троица Господ Син, прие образ на творението ) , не за да ни СЪДИ, а за да бъдем изкупени! Явно си добре запознат с тайствата в Църквата , щом си "позволяваш" така ерудирано да ги тълкуваш. Нека Светият Дух ти бъде за спасение и изправление! И не забравяй, че Църква означава Събор , а не дистанционно участие, ние трябва да бъдем дейни във вярата си. Вяра без дела не е оправдателна и душеспасителна. Господ да пази тази страна и всички православни християни ( православни, не е някаква висша принадлежност към някаква да речем "православна нация", а онези вярващи - верни, които право, т.е. истинно славят Бога). А що се отнася до това как някои свещонослужители извършват дълга си - не знам, човек трябва да е с отворено сърце и да не ОСЪЖДА, за да намери смисъла в това според теб "театрално" мероприятие. Да, християнският живот трябва да е постоянно и неуморно дръзновение. Амин, дай Боже!"
Приятелю, аз съм противник на християнството на Кон-стантин и Елен-а, не на Църквата! Дано и ти си с отворено сърце, за да намериш смисъл в моята есеистика.
След тридневни стомашни терзания, без блажна храна, Теодора се отрече от дявола, като каза пу-пу-пу, обърната на запад, свещеникът каза ху-ху-ху на нея, обърната на изток, и тя стана православна християнка. Оттогава тя сякаш не ходеше по земята, а летеше. Така неусетно изминаха десет години. Сигурно щеше да продължи да се рее из облаците, ако в информационното пространство не беше започнало усилено да се говори за вероучението. Теодора не беше запозната с православното вероучение, затова реши да се запознае в най-скоро време с материята.
Една неделя, рано сутринта, тя тръгна към близката църква както обикновено. В главата й се беше загнездила вече мисълта да се запознае с а, б, в - то на православното вероучение. След като литургията свърши, тя изчака християните да се разотидат, и започна да разглежда църковните книги, които се продаваха в предверието на храма. Дълго разглежда книгите и се спря накрая на една красива книга със светите братя Кирил и Методий, държащи свитък с българската азбука. Самата книга се именуваше "ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА" - нейн съставител бе монахиня Валентина Друмева. Книгата бе добре подвързана, с твърда корица, от хубава хартия, дори имаше Благословение от издателя - манастирът "Св. Вмчк. Георги Зограф", Света Гора, Атон. След като имаше в себе си 8,80 лв, тя бръкна в портмонето си и извади пари, плати книгата и напусна храма.
От написаното в книгата узна, че монахиня Валентина всъщност е игумения, с дългогодишен опит като преподавател по Вероучение. Учебникът имаше за цел да запознае децата с Православната вяра, по-точно преподавателите по Вероучение да положат добра основа на чистата и свята Православна вяра в детските души. "Похвално!", каза си Теодора. Реши още на мига да узнае нещо, което не й беше известно. Зачете се и за нула време стигна до "Сътворението на човека" /стр. 32-33/.
"Каква хубава вероучителна книга!", каза си Теодора. "Нека прочета още малко, за да науча още повече за чистата и свята Православна вяра!" Следващата глава от книгата се казваше "Велика тайна". След като прочете тази глава на въдищата на Теодора се закачи един голям шаран! Не беше по силите на Теодора да го издърпа - три дни се мъчи да го надвие, но не успя! Крайно изнемощяла от психическа преумора тя реши да търси помощ и едва така успя да се спаси от чудовището, което заплашваше да я погълне.
Нека ви разкажа за епичната битка на Теодора с чудовището, което се закачи на нейната въдица, десет години след като се кръсти. В главата "Велика тайна" /стр. 34-37/ се разказваше за едно момченце на име Георги, което имало малко бяло кученце. Теодора разбра от разказа, че животните са неразумни същества, не могат да се възхищават на творението като човека, нямат съвест, т. е. когато направят нещо нередно в тях няма и следа от чувство на вина, камо ли на разкаяние, нямат свободна воля /не могат да правят избор, защото за тях не съществуват моралните категории добро и зло/. От горното и от написаното ва стр. 5, а именно: "Душата се състои от три части: ум, чувство и воля.", Теодора заключи, че животните трябва да нямат душа. Но от обща култура тя знаеше, че животните са одушевени същества. Защо тогава излизаше, че са неодушевени? Тя отвори своята Библия и още в 1-ва глава на Битие прочете, че животните имат душа:
"20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро." /Битие 1:20-25/
"30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така." /Битие 1:30/
Теодора тропна с крак:
Морските влечуги, небесните птици и земните животни имат душа! Не само човекът има душа, но и всяко движещо се същество! Всяко живо същество е надарено с разум да мисли, разсъждава и изучава света около себе си! Всяко живо същество подбира своята храна /ако нямаше ум, а на случаен принцип се хранеше, то би яло дори камъни, но аз лично не съм виждала такива животни - зная само за торните червеи, които поглъщат малки камъчета и ги смилат на още по-малки/! Всяко одушевено същество е надарено със свободна воля! Например женските котки у дома са толкова волеви, че знаят да си отварят сами вратите - един скок и отварят вратата. Проблемът е, че не затварят вратата и ако е през зимата стаята изстива. Затова на всички врати вкъщи има райбери отвътре и куки отвън - само така могат да бъдат спрени! Постоянно се качват на масата, дори пред непознати, и последните учудено ме питат защо тези котки правят каквото си искат. Очевидно е защо - защото са направо слободясали! Дори могат да правят напук, когато искат - нарочно бутат часовника от масата на пода през нощта, за да се събудя, да се раздразя и посред нощ да им отворя вратата /заклюячена с райбер/, да им дам да ядат и въобще да правя каквото те повеляват! Котката има разумна /ориентира се по звездите/ и волева душа, поне 9 живота /според една максима/, но дали и тя, подобно на човека, е създадена по образ Божий? И въобще душата ли е това нещо, което прави някого да бъде създаден по образ Божий?
Невъзможността да си отговори на въпроса как животните са неразумни и същевременно имат душа я насочи да размишлява върху термина "богоподобна душа" /стр. 35/. Дълго мисли и накрая заключи: Грехопадението е повредило душата на Адам, но той не е изгубил своя разум и своята свободна воля, т. е. той все още е по образ Божий*, с "разумна, свободна и безсмъртна душа" /стр. 33/! Той е изгубил единствено райското блаженство и може да умре единствено физически! *[http://www.pravoslavieto.com/books/pravoslaven_katehizis/vjara/1.htm#образ]
Неделята свърши и Теодора заспа като къпана. Но по някое време през нощта се събуди от страшни викове - бяха нейните. Беше сънувала страшен сън. Цялата плувнала в пот тя превъртя своя сън през главата си и очите й се изцъклиха отново. Ето какво сънува Теодора тази нощ: Беше седнала около една маса с няколко деца и старец с дълга брада, с жезъл и облечен в расо, беседваше с тях. Децата говореха със стареца и той им отговаряше благо, но когато Теодора започна да говори със стареца, лицето му придоби червен цвят, благата му физиономия изчезна и целият се изпълни с такъв гняв, че се пръсна на парчета. По-страшното беше, че тя познаваше този старец - това беше местният архиепископ. Обзе я паника - какво да прави. Опита се да заспи отново, но не можа. Цяла нощ се мята като риба на сухо в леглото.
Цели два дни още се мъчи да излезе от тази каша, но тя ставаше все по-лепкава. След близо три дни без сън тя проумя, че сама не може да се справи и трябва да търси помощ. Отгоре на всичко се прибави и фактът, че тя съжителстваше със своите котки, а във вероучението на игумения Валентина беше казано, че приемайки животните за равни човек оскърбява Бога /стр. 36/.
Кошмарът, който беше сънувала, не й позволяваше дори да си помисли да припари до близката църква, където редовно ходеше местният митрополит. Затова тя предприе друга тактика - реши да потърси нещо по въпроса в интернет. Тя не знаеше, че интернетът е "хитроумното творение на човешките ръце проникнало по всички земни краища"**, затова доверявайки се на интернета вместо на своя архиепископ тя направо бе за епитимия. :) /Може би няколко месечно прекратяване на достъпа до интернет щеше да бъде доста мъчително - без онлайн игри, чат по форумите и блогване!/ **[http://www.svsedmochislenitsi.com/bg/school_ads/view/30/]
Първо реши да разбере нещо повече за монахиня /игумения/ Валентина Друмева. Написа името й в www.google.bg и се появиха различни препратки. Дори имаше едно видео с нейно участие:
http://hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=297
Настани се удобно пред монитора и си сложи слушалките. Това, което чу след 2-рата минута, я потресе! "...Бог ни избра, за да страдаме и да платим личните си грехове и греховете на нашия народ... да платим и греховете на нашите мъчители..." Тя се сети за 450-те Ваалови пророци, които св. пр. Илия изклал при потока Кисон. Поразително! Как не се беше сетила по-рано!
Вероучението на игумения Валентина беше поставено под една голяма въпросителна.
След тридневно ходене по мъките Теодора най-после заспа отново. Сънува чуден сън - беше в една чисто празна бяла стая, а от една електрическа крушка над главата й струеше светлина и цялата я обгръщаше. Колко време е спала Теодора не се наемам да кажа. Ще да е било доста, защото една камара котки се бяха струпали пред вратата. Те мяучеха пронизително и се прескачаха една друга. Сипа в чините ядене и цялата сюрия се струпа накуп. След това си направи един чай "Акбар" с ягодов аромат. Докато отпиваше от този еликсир тя си спомни за своя сън. Какво ли означаваше? Някой явно трябваше да я светне по вълнуващите я въпроси! Реши отново да се порови в интернет. Този път в www.google.bg написа "душа" и "животни". Излязоха много препратки към най-различни форуми:
http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=33&t=8027
http://magicaura.com/forum/topic-t2102.html
http://lichna-drama.com/forum/viewtopic.php?t=1171&sid=d2457ee0a415438853a41046c7889fe7
http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=525895
http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=119&sid=52072113ce7f95861540e6acb7c9f273
http://indigota.com/index.php?topic=1376.0
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=32&t=2346
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1138&tid=43535¤t=1
http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=17&t=971
...
Цял ден сърфира из форумите - повечето пишещи твърдяха, че животните имат душа /психика/, именно мислят, чувстват, желаят. Как тогава бяха неразумни? Освен това научи една нова дума - видизъм. [http://bg-bg.facebook.com/note.php?note_id=192574644106991] След тази своеобразна вивисекция на интернет пространството тя се убеди, че тя е в златната среда - задава си въпроса "Имат ли животните душа?", отговаря си положително, и дотам. Стадното чувство й вдъхна успокоение и тя заспа безпроблемно тази вечер. Сънува, че се качва на автобуса за Калоферския девически манастир. Тъкмо стигна пред портата на манастира, когато... се обади пикочният й мехур. Той алармира мозъка й да я събуди и от царството на сънищата Теодора се озова в реалността. Чаят "Акбар" беше пичогонен и беше причината Теодора да не узнае още тази нощ, че нейните котки са неРазумни /непросветени/, защото не са прочели и една глава от Св. Писание, а ако някой им я е прочел, т. е. ако са я чули от някого, без Вероучение те не биха могли да асимилират написаното В ПЪЛНОТА. Котките не съблюдаваха Пост, не се усувършенстваха в светии. Една котка не би тръгнала на поклонническо пътуване до Йерусалим, защото би предпочела слънчеви бани, добра храна и спокойствие пред престой в полувоенна територия, пътуване в консервена кутия и най-вече поклонението хадж. Рядко ще видите котка-хаджийка, защото котките стриктно се придържат към максимата "око за око, зъб за зъб" - те не прощават, а дерат и ръмжат до изнемога, когато бъдат провокирани от някой натрапник. Ако някоя котка не се придържа към тази максима, то по правило е защото е полусляпа, без зъби и немощна. Тези миловидни на пръв поглед същества са завършени егоцентрици. ...
Ако срещнете Теодора, моля ви, бъдете тактични. Тя трябва да спре да се заблуждава, че членството й в Еклесията /гр. Събрание, Събор/ я прави автоматично Господня рабиня. Всички вярващи са призовани да служат свято на Господ, затова са събрани в Еклесията - да бъдат обучени да служат на Господа, но само служещите Господу са Господни /верни/, неслужещите Господу остават неверни. Все едно някой като си извади риболовен билет автоматично да става рибар и ловец - той само придобива право да практикува лов и риболов, но без съответните умения и познания за самата същност на занятието лов, респективно риболов, той си остава абсолютен профан.
Ако решите да помогнете на Теодора, то предайте й а, б, в - то на православното вероучение. Ако тя беше наясно с азбучните истини, щеше да знае, че емоциите са ирационалната част на душата - гневът замъглява рационалната част на душата, ума. Затворите са пълни с хора, които в пристъп на ярост са обезумели /оглупели, изгубили своя ум/, за миг, извършвайки някакво ужасно престъпление. Ако един архиепископ е под доминиона /властта/ на своите емоции, той наистина би се пръснал от гняв при досега с пълните глупости, които може да се пръкнат в главата на заблудения вярващ. Ако Теодора потърси помощ от верен, то той без проблем ще изгони пълчищата бесове от главата й и ще я кръсти със Св. Дух. Тогава тя вече ще е раб Божий и моята есеистика ще бъде посрещната с недоумение, с присмех, с враждебност...
Трябва да ви кажа, че Теодора е доста разколебана в последно време, за много неща. Незнаейки ВЕЛИКАТА ТАЙНА, изпада в много заплетени ситуации:
http://orthomatic.net/?p=852
Днешната Еклесия е МИМИКРИЯ на Древната Еклесия - основната й дейност е потушаването на гнева от действащото статукво /тоталитарен феодализъм/ посредством методите за промиване на мозъка /mind control/. Тя е нещо средно между училище, психиатрия и полицейски участък /това го прочетох в един форум и напълно го споделям/.
Българската комунистическа партия, под водителството на КПСС /Комунистическа партия на Съветския съюз/, ясно е съзнавала изключително опасната роля на този ретрограден апарат в България - пряк проводник на "старото" статукво. Да се говори за куклусклан-феномен /атеисти преследват религиозни/, само защото последните вярват в Бог, е хвърляне на прах в очите, заблуда. Расоносците са били реставратори и като такива е трябвало да бъдат обезвредени /парирани/. Но Еклесията не е супермаркет - един закон и се разтуря. Само Бог знае колко дървета са били изсечени, за да има хартия за писане на доноси - всички реставратори /не само в Еклесията/ били обградени с агенти, с верни на Партията хора, които трябвало да пазят Родината от съзнателните и несъзнателните мисли и дела на "старостилците". Тайните служби съвсем не били безразлични към "старото" - например живо се интересували от царското злато, което си наумили, че било скрито някъде след инсценирането на смъртта на цар Борис III през 1943 г. Явно комунистите са искали да го изпарят, за да не напомня по никакъв начин за царската династия, донесла две национални катастрофи на България. Проблемът е, че Царска България е била доста по-голяма от 111 000 квадратни километра /днешната територия на България/ и къде е завряно това съкровище /дали на територия на Сърбия, Македония, Гърция, Турция, в Черно или в Бяло море, в Охридското езеро или някъде другаде/ не е ясно. [Ако външният дълг чукне $ 2 милиарда, може да бъде сформиран иманярски батальон - да се търсят ценни метали. Технологиите се развиват и царското злато може да изкокне отнякъде.] Ако попаднете като Али Баба в пещера, пълна със съкровища, но видите на някой артефакт изписано "царЪ" или "БорисЪ", викайте ловците на духове, MIB, men in black, да изпарят Ъ-то, понеже Ъ-то е от дявола и никоя дума/име в българския език не може да завършва на "Ъ". Те ще изчукат картушите с Ъ-то и ще изпарят всички зли духове. :) Като се замисля те и петолъчката над министерския съвет така я изпариха, и мавзолея на Георги Димитров също го вдигнаха във въздуха, но реставраторският дух не може да бъде изпарен - носталгията [Партията е била майка и баща на народа - просто му е спестявала истината колко е зле реалното положение /както на малките деца им спестяват новините след 20.00 часа, когато вече трябва да спят сладки сънища/ и какво бъдеще се очертава. Става дума за носталгия по информационното затъмнение, по някаква илюзорна сигурност. Всички имали работа?! А къде са пенсионните фондове на тия труженици? И защо партийните другари имат голям пенсионен коефициент /над 1/, а всички останали се въртят около 1? А, да, бонуси! Тиран/т/ите винаги са №1! Коланите са за всички, които не са №1! Изключая адамитите и носещите шорти, бермуди и клинове!] е силна, особено когато настоящето е фарс, бъркотия, какофония - като драсканица на Пикасо, шедьовър на луд гений, откровена лудница...
Но нужда от расоносци винаги ще има - дали ще си към православния корпус, дали към юдейския, ислямския, баптисткия, католическия, протестантския, мормонския... Всички те са като някогашните жреци и магьосници - търсят вярващ електорат /наивници/, които да ги следват /безропотно, сляпо и фанатично/, разбирайте да ги носят на гърба си, а за награда ги чакат райските селения /адските дълбини/... Божието царство, Което идва СВИШЕ, все не идва, защото тръните надвиват житните класове в Нивата... Как да не се гневи човек?! За каква "дейна вяра" става дума?! Къде са тия дейни българи /православни, католици, протестанти, евангелисти, йеховисти, мормони, мюсюлмани, бахаи, дъновисти и пр./, които гилотинират дявола и въздигат Божието царство?! Сещам се за гъгнивото гласче на Теодора, но май театърът продължава - пак си е в комбина с дявола... Ако беше като Пинокио /Буратино/ сигурно носът й щеше да я изпреварва с няколко километра, най-малко! Театърът на Карабас Барабас, християнството на Кон-стантин и Елен-а, е пародия на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО. ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ПОЗНАТО В ПЪЛНОТА ЕДИНСТВЕНО НА ВЕРНИТЕ, А НА ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ЕКЛЕСИЯТА САМО ОТЧАСТИ /ДОКОЛКОТО ГОСПОДНИТЕ ГО ИЗЯВЯВАТ/. НО НИЕ, КАТО ДОБРИ ХРИСТИЯНИ, МИ ПИШЕ МОЯТ АНОНИМЕН ПРИЯТЕЛ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГНЕВИМ НА ТЕОДОРА И НА НЕЙНИЯ ДУХОВЕН НАСТАВНИК - НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ОСЪЖДАМЕ ЗА ТЕХНИТЕ КРИВИЦИ. НАПРОТИВ, ТРЯБВА ДА ГИ ПРЕГЪРНЕМ ПО БРАТСКИ, ДА ГИ ЦЕЛУНЕМ ПО БУЗАТА И ДА ГИ НАСЪРЧИМ ДА ВЪРВЯТ ПО СЪЩИЯ ПЪТ, ДО ПОРТИТЕ НА ТЯХНАТА ВЕЧНА ОБИТЕЛ. САМО ТАКА НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ХРИСТОВИ - КОГАТО ЛЮБИМ БЛИЖНИТЕ! НЕ КАЗВАЙТЕ НА ЕДИН ВЯРВАЩ, ЧЕ Е ЛИЦЕМЕР, ЛЪЖЕЦ ИЛИ ЗАБЛУДЕН, ЗАЩОТО ЩЕ ОБИДИТЕ РЕЛИГИОЗНИТЕ МУ ЧУВСТВА, А ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА НАРУШЕНИЕ НА Т. 13 /ФАТАЛНАТА ЗАПОВЕД/! [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=27&t=1756&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246&start=180] [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=24&t=795&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246]
Абонамент за:
Публикации (Atom)