11 май 2014

ТОРЖЕСТВЕННАЯ ЛИНЕЙКА

====================
Здравейте, приятели!

Наскоро, на 9-ти май 2014 г., получих следното писмо от мой руски приятел:

"Здравствуйте, Vasquez!

Это Дмитрий...

Поздравляю Вас с великим праздником, с ДНЁМ ПОБЕДЫ!

69 лет назад наши деды и прадеды вместе сокрушили орды фашистской Германии, освободили Европу и весь мир от нацистской вражьей нечисти!

Вечная память павшим солдатам Великой Отечественной Войны!

Если в Вашей семье есть ветераны, обязательно поздравьте их с праздником и передайте им от меня низкий поклон!

Слава и почёт ветеранам Великой Отечественной Войны!

С ДНЁМ ПОБЕДЫ ВАС!!!! УРАААА!!!!"

Има много руски филми в Ютуб за подвизите на войниците от армията на СССР във Великата Отечествена Война - документални, игрални, всякакви. Българите също са взели участие в разгрома на фашизма, но има съвсем малко нашенски филми - най-известният е "На всеки километър" /1969 и 1971/. Има в Ютуб и паради на 9-ти май в Русия предимно. Нека си припомним един парад на пионерчета и комсомолци от целия соц-лагер в София, през далечната 89-та, на 9-ти май:

Торжественная линейка в Софии - 9 мая 1989 г.

1
www.vbox7.com/play:4f4da113a2

2
www.vbox7.com/play:b27ecc5abd

Не вярвам вече да има ветерани, защото условията на живот в България са много тежки през последните 30 години за по-възрастните хора, но познавах един фронтовак - можеше да пътува безплатно с автобуса. Бай Петър, както се наричаше и го наричахме, беше от някое близко до града ни село, но живееше на квартира в града, затова постоянно шареше напред-назад по автобуса. Беше майстор по всичко... Но най-вече си падаше по жените - постоянно търсеше млади момичета и жени да живеят с него явно срещу безплатен покрив над главата и още нещо... Помня лисунгерското му лице - покрай "другарите" повечето, да не кажа всички, бяха станали с лисунгурски лица... Дали беше фронтовак по неволя или волю не знам - знам само, че беше прецапал тресавището на "другарите" без дори да разбере, че е бил в блато... Срещнах го в първите години на "демокрацията" - той не можеше да остарее, защото постоянно беше млад по дух и мислеше за своята "голяма любов", която ще срещне някой ден... Сега се сещам за още един фронтовак - той също мислеше само за жени... Той попитал Тодор Живков като бил на посещение в завода му колко получава, когато го награждавали като ударник - Тодор Живков не си казал заплатата, а споменатият фронтовак бил изключен от Партията по бързата процедура... Според запознати лично Тодор Живков наредил да му бият шута... Познавах още един фронтовак, мой роднина - той е опял планини от трупове, като полкови свещеник... Той не говореше за жени, но как точно неговата църква рухна - такова чудо не се е чувало никъде по света, но ей, на, стои църквата порутена сякаш бомба е паднала отгоре й, но не е бомба, а носеща колона била спестена от майсторите, които са я правили... Така разправяше нашият роднина, но дали е така не знам - какво му е в главата не знаех, само аз трябваше да доверявам моите прегрешения... Но войната явно прави чудеса с войниците, изменя психиката им - те искат да имат целия женски свят, за да запълнят празнината в живота си на фронта без женска ласка, грижа и топлота... Празнина в главата им е бездънна или много много дълбока, затова бойците за женските сърца са безразсъдно смели, до лудост... Споменатите вече не са на този свят - тук са само техните ордени... И спомените за тях... 9-ти май за едни е ДЕН НА ПОБЕДАТА на марксизма, ленинизма, сталинизма, социализма и комунизма над нацизма, фашизма, империализма и капитализма, а за други най-вече след краха на комунизма в периода от 1968 г. до 1989 г. е ДЕН НА ПОБЕДАТА на псевдокомунистическите ценности, които са по идеология неонацистки...

Скъпи Дмитрий, историята е болна, затова често я лекуват най-вече от апендицит - по хирургичен начин естествено. Това е историята преди да бъде лекувана, затова може да звучи малко болнава на места. Това е сбит преразказ на военните и следвоенните събития, стъпващ на множество архивни документи /не са посочени цитатите, за да е по-лесно за четене/, разказващи за участието на България в разгрома на хитлерофашизма и погрома /задушаването/ на комунизма след това, както и за появата на тоталитаризма.


РАЗГРОМЪТ НА НЕМСКОФАШИСТКАТА ГРУПА АРМИИ "ЮЖНА УКРАЙНА"

Настъпателните операции на Съветската армия в югоизточната част на Европа заемат значително място в развитието на съветското военно изкуство през лятно-есенната кампания на 1944 г.

Към средата на август 1944 г. войските на 2-и и 3-и Украински фронт, които действаха срещу немскофашистката група армии "Южна Украйна", се намираха в извънредно благоприятно оперативно положение. Силите на 2-и Украински фронт заемаха флангово положение от север срещу главните немско-румънски сили в Бесарабия и Молдавия, а 3-и Украински фронт ги обхващаше от изток. Очертанието на фронтовата линия и групировката на 2-и и 3-и Украински фронт създаваха благоприятни условия за обкръжаване на неприятелските сили в района на Яш и Кишинев.

Немскофашисткото командване отдаваше голямо значение на отбраната в Бесарабия и Молдавия, тъй като всеки неуспех би повлякъл след себе си загубата на Румъния и Балканите. Особено значение имаше румънският петрол, от който се снабдяваше хитлеристката армия, и българската икономика, без която Третият райх би рухнал без съмнение.

България бе практически неизчерпаем източник на суровини за брониране на танковите машини например, а така също и на всякакви провизии - храни, дрехи, обувки, а така също и на безплатна работна ръка... Марионетното правителство съдействаше на фашистите и те бяха обрали почти до шушка българите, които бяха принудени да крият жито в зимниците си, за да имат какво да ядат. Ядяха хляб с вкус на плесен, защото житото мухлясваше в зимника и полученото брашно беше нискокачествено, с вкус на плесен. Отделно бродеха ревизори, които събираха желязо, а селяните бяха принудени да орат нивите си с дървени плугове, а земята обработваха с каменни сечива като кроманьонци... Всичкото желязо отиваше за оръжие за немската армия! Хората ходеха масово с дървени налъми, цървули или галоши, защото кожите отиваха почти на 100 % за ботуши за фашистките войници. Глад, мизерия и болести се ширеха в България, но вторачената във войната машина на нацистка Германия не обелваше ни дума за това. Вместо истината най-първо по радиото постоянно се възпяваше "братската дружба" между фашистките държави и се пееше постоянно: "Рим, Берлин и Токио - единни във борбата - нов ред ще да турят те навсяде по Земята!". Даваха се лъжливи филми за успехите на немската армия на Източния фронт и се тръбеше навсякъде, че съвсем скоро немците и японците ще се здрависат посредата на СССР, затова всички да стискат зъби и да продължават да работят здраво до пълния разгром на СССР! Всякакви новини, противни на разпространяваната пропаганда, веднага бяха заклеймявани като лъжи, а след паническото отстъпление на фашистките войски на запад, преследвани от войските на СССР, мощни заглушителни радиостанции започнаха да блокират дори българското радио, но на хората се обясняваше, че това е радио-агресия, вражеска естествено... Немците печатаха пари без покритие на поразия и изкупуваха целия брутен вътрешен продукт, който заминаваше директно за Германия, а отделно примамваха безработни селяни и работници да отидат на работа в Германия, където ги принуждаваха да живеят в концлагери и да работят под строй във фабрики и чифлици, следени постоянно от гестаповци, а по-силните от тях използваха за копаене на окопи и прокарване на пътища на Източния фронт, като каторжници. Това бяха десетки хиляди български граждани, които практически бяха превърнати в крепостни от военната организация "Тодт". Веднъж заминали, те нямаха право да се върнат, защото можеха да сринат илюзията, че на Източния фронт немските войски са отвъд Москва, дълбоко във вътрешността на СССР, разгромяващи последните остатъци на нейните сили... Нежелаещите да се включат в "доброволческите" отряди селяни и граждани, които трябваше да ходят с металотърсачи по цял ден да търсят метали по селата, в къщите на хората, по нивите и дори в гробищата, бяха наказвани с работа за "интелигенти" - трябваше да пасат патки, но за да не хранят партизаните, им изпразваха торбите от провизиите за обяд и те трябваше да са на една закуска до вечерта, освен ако не намерят диви круши или мушмули. Пасящите патки по някое време се сетили, че имат цяло стадо патки и никой няма да забележи, ако липсва някоя - така противно на очакваната реакция пасящите патки от ден на ден ставаха все по-закръглени... А ароматният пушек от печена патка повикал от горите гладни партизани - те се наортачили с наказаните и като научили, че немците търсят метали, минираха една огромна поляна с дървени сандъчета, в които имаше по един метален щифт - това бяха съветски противотанкови мини, нелегално внесени естествено. Това е гениален план, разработен от пасящи патки - БКП се срамуваше да разкрие на света, че най-големите й умове са пасяли патките... Но историята не трябва да премълчава повече истината! Именно пасли патки партийци измислиха плана за разгрома на фашистките окупатори на своя земя, който няма аналог във военната история на никоя друга държава! При това те разгромиха врага с голи ръце, без да използват никакви оръжия, единствено съветска техника, при това не самите те, а други! За целта намериха едно обширно поле и селяните го изораха със своите дървени плугове, това само по себе си е също титаничен подвиг, през нощта, докато техните жени вкъщи режеха на малки парченца метално фолио, за да могат да го "посадят" техните мъже, след което на определени места, по схема, селяните заложиха мините и така изчакаха земята да се затвори и да поникнат треви, цветя, билки... Селяните знаеха къде са мините и ги заобикаляха, затова немците останаха цели, докато им показваха терена - иманярските устройства пищяха като луди, сякаш под нас имаше цял метален град, разказват очевидци на събитията... Немските части, които търсеха под дърво и камък метал, направо подлудяха от щастие, че в едно поле до някакво нашенско село има много метал, явно на неголяма дълбочина. Зарадваха се, че са открили огромно находище на желязна руда, затова сигнализираха в Берлин, че може да направят експресно открита мина за добив на желязна руда - експресно им заповядаха да впрегнат всичката моторизирана тежка верижна военна техника на територията на България и да я превърнат в трактори, с 3 зъба отзад, за да разорат мястото, и в най-скоро време да започне извозването на желязната руда за Германия. Без да очакват изненадата, те вкупом се впуснаха да орат и минути след като навлязоха в минирания участък се чу адски тътен, после втори, трети... Изплашени германци пищяха панически и излизаха от горящите машини, и бягайки ужасени на посоки по някакво чудо се измъкваха, докато други литваха във въздуха със страшен гръм... Всички орачи замръзнаха по местата си и започнаха да си дават звукови сигнали един на друг - Ханс, Зийгфрийд, Юрген... Паникьосаните германци не бяха сами - техните началници наблюдаваха през биноклите си с разширени от ужас зеници ставащото, но бързо се окопитиха - най-първо опитаха да направят коридор, за да измъкнат машините от капана, но металотърсачите показваха мини на всяка педя, при все че странно защо не бяха все още мъртви, щом стоят на мина... Разбраха, че има нещо паранормално, което прави металотърсачите безполезни, затова опитаха да направят коридор с изтикване на моторизирана техника в минното поле - така с големи загуби в моторна сила, на камиони, джипове и друга техника успяха да прокарат една просека, която покриха с вар, за да се виждат ясно гумите къде са минали... Накрая с една пожарна започнаха да въртят стълбата и да изваждат от танковете вцепенените от ужас фашисти, а до по далечните танкове направиха тръбен мост, по който да се измъкнат до съседен танк намиращите се вътре, след което ги измъкваха с пожарната стълба от там. Тези, които цяла нощ бяха чували адски тътени, трепереха от страх - мислели, че това са техните бойни другари... Но на сутринта разбраха, че това са били празни камиони и коли - та нали им били дали заповед да се следят един друг, да се държат за коланите като да играят българско хоро, за да не откачи някои и да претрепе всички... Така личният състав на дивизията, с малки изключения, беше спасен! По-късно се опитаха да спасят и танковете, но изглежда, че минното поле беше доста наситено и работата се оказа доста рискована. Докато чакаха заповед от Берлин какво да правят със заклещената дивизия танкове, през нощта се чул мощен рев на двигатели и дивизията отпрашила в неизвестна посока... Ето как бе унищожена немскофашистката танкова армия на наша територия! За ознаменуване на Великата победа над фашисткия окупатор по-късно бе издигнат паметник - там бе изядена не една патка, а над 100 танка, цяла танкова дивизия, бяха откраднати от немците от хора, които не разполагаха с нищо друго освен с акъл и съветски мини... Така бе пленена прословутата 1001-а танкова немска дивизия, с най-модерните панцери, дулата на които щели да разказват приказките "1001 нощ" на врага, току-що излезли от немските заводи и още не участвали в нито една битка... Без да дадат нито един залп, те станаха трофеи и с тях по-късно бе оборудвана Българска народна армия, която гони фашистките окупатори чак до срещата си с англо-американските сили, които безмалко да ги вземат за фашисти, когато ги видели в немските панцери... Благодарение на разбиването на най-модерната тежка бронетехника на Балканите фашистите в България не можаха да противостоят на Съветската армия и тя влезе победоносно съвсем скоро след това - всички фашисти скоро щяха да хванат гората, а партизаните щяха да излезат от нея.

В състава на немскофашистката група армии "Южна Украйна" влизаха 6-а и 8-а немска армия, 3-а и 4-а румънска армия и 17-и немски отделен корпус - 25 немски и 25 румънски дивизии.

Главните сили на групата армии "Южна Украйна" - немските дивизии - бяха съсредоточени по яшкото и кишиневското направление, а на фланговете бяха разположени двете румънски армии.

Немскофашисткото командване използва широко всички естествени препятствия като реки, гори и блата, за да създаде дълбоко ешалонирана отбрана пред 2-и и 3-и Украински фронт, напълно развита в инженерно отношение и с много дълговременни отбранителни съоръжения.

Планирайки операция с решителна цел - да обкръжи и разгроми основните сили на групата армии "Южна Украйна", - съветското командване реши да нанесе удар с войските на 2-и Украински фронт от района северно от Яш и друг удар с 3-и Украински фронт от плацдарма в района северно от Бендер в общо направление на Хуши. След унищожаването на немскофащистката групировка силите на двата фронта трябваше да развият бързо настъпление в дълбочина на румънска територия.

За решаването на тази задача 2-и Украински фронт трябваше да нанесе удар от района северозападно от Яш в направление на междуречието между р. Серет и р. Прут към Хуши и да сключи обръча на обкръжението заедно с войските на 3-и Украински фронт.

За развитие на успеха след пробива на тактическата зона на противниковата отбрана и двата фронта създадоха мощни подвижни групи.

Настъплението на войските на 2-и Украински фронт започна сутринта на 20 август след мощна артилерийска подготовка. В направление на главния удар на фронт от 32 км бяха струпани няколко хиляди оръдия. Още през първия ден отбраната на противника беше пробита в цялата й тактическа дълбочина. В пробива беше въведена 6-а танкова армия, която проникна до 22 август на 60 км дълбочина и обхвана яшко-кишиневската групировка на хитлеристите от запад.

За спиране проникването на 6-а танкова армия командващият немскофашистката група проведе контраудар с три пехотни и една танкова дивизия. През време на подхождането и развръщането им обаче те бяха разбити от 6-а танкова армия и авиацията на 2-и Украински фронт. На 22 август настъпващите към Яш 52-а армия и 18-и танков корпус овладяха града.

След мощна артилерийска и авиационна подготовка и войските на 3-и Украински фронт атакуваха немските позиции. Още през първия ден тактическата зона на отбраната бе пробита. Сутринта на 21 август в пробива бяха въведени 4-и гвардейски и 7-и механизиран корпус.

През нощта срещу 22 август съединенията на 46-а армия, подкрепени от Дунавската флотилия и авиацията на Черноморския флот, форсираха Днестровските лимани и десантираха в района на Акерман. Стоварени бяха и нови сили, след което 46-а армия обхвана десния фланг на 3-а румънска армия.

Вечерта на 22 август главните сили на 3-и Украински фронт проникнаха на 70 - 90 км, обхванаха от юг яшко-кишиневската противникова групировка и изолираха 3-а румънска армия от 6-а германска армия. През същия ден немскофашисткото командване реши да оттегли 6-а армия зад р. Прут, а 3-а румънска армия зад р. Дунав при Браила, като планира през това време да проведе и контраудар срещу проникналите в тила на 6-а армия сили на 3-и Украински фронт. Планът на хитлеристите бе провален от стремителното настъпление на съветските войски. На 23 август 2-и Украински фронт се придвижи още на 35 км на юг, а на следващия ден танковите му съединения овладяха Хуши и Бърлад. Предни отряди излязоха в района на Леово и Леушени, където се съединиха с войските на 3-и Украиски фронт. С това задачата за обкръжаване на немскофашистката групировка бе изпълнена.

На 24 август 7-а гвардейска армия, която нанасяше спомагателен удар, форсира р. Серет и с внезапни действия овладя гр. Роман и Бакеу. Същия ден Дунавската флотилия стовари десант в устието на р. Дунав. Овладени бяха пристанищата Вилков и Килия, с което бяха прекъснати пътищата за отстъпление на 3-а румънска армия. През това време и главните сили на 3-и Украински фронт овладяха Леушени и Леово, и прекъснаха пътя за оттегляне на 6-а немскофашистка армия през р. Прут.

На 24 август съветските войски овладяха гр. Кишинев и на следващия ден обкръжиха южно от града 22 неприятелски дивизии. Без да дават време на разстроения противник да се опомни, съветските войски започнаха неговото унищожение, а останалите сили на двата фронта предприеха стремително настъпление във вътрешността на Румъния.

Обкръжената на 23 август 3-а румънска армия бе унищожена на следващия ден от 46-а съветска армия. До 29 август обкръжените при Кишинев немски дивизии бяха напълно ликвидирани.

Намиращите се на външния фронт на обкръжението войски на двата фронта продължиха да преследват остатъците от немските и румънските войски. На 27 август съединенията на противника, които се отбраняваха южно от Фокмаши, бяха откъснати от войските, отбраняващи предпланините на Карпатите. С това бяха създадени условия за унищожението им по части и за разгръщане на широки настъпателни действия към Балканите и Унгария.

Какво се случваше през това време в България? Запознатите с истинските събития зад граница партийци знаеха, че съветските войски с всеки час са по-близо до нашата граница, затова организираха серия от нощни подривни акции. До по-големите градове в цялата страна бяха организирани "литературни четения" - мощни тътени се чуваха, чак децата се напикаваха от страх, а зъбите на фашистите тракаха като телеграфи... Гърмяха части от 1001-а българска танкова дивизия и разказваха приказката "Али Баба и 40-те разбойника"... Давайки 40 залпа по предварително набелязани цели, те се оттеглиха след канонадата - на сутринта гражданите бяха информирани, че е имало вражеска бомбардировка от безмоторни и неуловими от радарите самолети, а оттогава много граждани всяка година на 22 срещу 23 август започнаха да си правят курбан за здраве, защото са оцелели след масирана бомбардировка... Тогава те осъзнаха, че ги баламосват и че не трябва да вярват на пресата, защото тя е в ръцете на фашистите - в рамките на една седмица след тази нощ към редиците на БКП поискаха да се присъединят стотици хиляди, но Партията разбираше, че между тях може да има вражески елементи, затова подходи изключително внимателно към кандидатите, проучвайки цялото им житие-битие. Вече обществото бе наясно, че съветските войски бият немскофашистките войски на Източния фронт, затова с нетърпение очакваха братушките, за да бъде строшен тежкият хомот, който бяха принудени да носят! Както казва Христо Ботев "страшен хомот ... гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в които са заковани и ръце, и нозе, и ум, и воля, и в кои ... пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...". Наближаваше фашисткото иго да свърши и бедният Али Баба да стане богат, а 40-те разбойници да бъдат надхитрени и тяхното богатство да отиде в ръцете на Али Баба...

В резулат на седемдневните решителни действия на 2-и и 3-и Украински фронт бяха унищожени 256 хиляди души на противника и групата армии "Южна Украйна" фактически престана да съществува. А от проведената акция през нощна на 22 срещу 23 август в рамките на следващите седем дни се появиха 256 хиляди желаещи да се присъединят към редиците на БКП!

Поражението на немско-румънските войски доведе до сваляне на диктаторския режим на Антонеску и до отпадането на Румъния като съюзник на Германия. На 23 август в Румъния бе образувано демократично правителство, което обяви, че излиза от войната на страната на Германия, а на 25 август й обяви война. Румънските части успешно отбиха ударите на хитлеристите, насочени към Букурещ, и ги задържаха до пристигането на 6-а танкова армия на 30 август в района на Плоещ и на 53-а армия в Букурещ. През това време хитлеристкото командване предприе настъпателни действия и срещу румънските войски, развърнати по проходите на Северна Трансилвания, за да създаде отбрана на превалите.

На 12 септември към проходите, заемани от румънските войски, се приближи 6-а танкова и 27-а съветска армия. От запад обаче настъпваха големи немски и унгарски сили. Румънските войски оказаха ожесточена съпротива и успяха да задържат превалите на Карпатите до подхождането на съветските войски. На 23 септември съветските и румънските войски разгромиха напълно немско-унгарската групировка и я отхвърлиха на запад.

Поражението на немскофашистката група армии "Южна Украйна" измени военната и политическата обстановка и на Балканите. Българското монархофашистко правителство продължаваше да оказва всестранна помощ на хитлеристката армия, но съпротивителното движение в страната, ръководено от БКП, се разрастваше бързо. С навлизането на съветските войски в България на 9 септември 1944 г. народът се вдигна на въстание и свали фашисткото правителство. В страната бе съставено демократично правителство, което обяви война на Германия.

Поради лошото качество на хляба и липсата на сол, а най-вече поради липсата на добре изглеждащи българки /визираните приличаха на смъртници с измъчените си измършавели лица/, БКП взе решение братушките да бъдат посрещнати със салют от пленената немска танкова дивизия. 111 танка бяха наредени на едно възвишение западно от мястото на форсирането на р. Дунав от съветските войски и обърнати в посока към Берлин те дадоха едновременно мощен залп, от който земята се разтресе, а снарядите се шльопнаха в р. Дунав. Според запознати това бил моментът от приказката "Аладин и Вълшебната Лампа", в който майката на Аладин потъркала Вълшебната Лампа, за да я лъсне... Братушките бяха изключително впечатлени от това посрещане и гърмяха във въздуха с леки стрелкови оръжия, а дори метнаха в р. Дунав и те по някой снаряд. Като дойдоха до българската танкова дивизия те я разгледаха внимателно. Тя имаше много странна отличителна емблема - немски фашистки кръст, задраскан от червен Х. Танкистите не бяха с униформи, а с цивилни дрехи, нямаха дори ушанки, а обикновени плетени наглавници, през които се виждаха само очите и устата им. Те нямаха пагони, но имаха по една червена лента на дясната ръка, без никакви инициали. Не отдаваха чест, а бяха ухилени до уши и зяпаха от люковете, а някой бяха излезли навън и ни поздравяваха с ръкостискане, спомня си очевидец на събитията. След това извадиха големи буркани с бяла и жълта течност, и показвайки ни, че е добра за пиене, те я пиеха пред нас - някой реши да опита течността, затова пое един буркан и изпи една глътка. Водка, водка - викаше руснакът и всички се спуснаха към него. Не беше водка, а нашенска ракия, произведена специално за братушките - 56 градусова ракия, най-високо качество. Цели 10 хил. литра ракия бяха пресушени за по-малко от 3 дни - имаше гроздова, джанкова, кайсиева и пр. Ето така бяха посрещнати братушките - със салют и нашенска ракия! Без мъдрото водителство на БКП щяхме да посрещнем братушките с хляб с вкус на плесен, без сол и с девойки живи мъртъвци, но се спасихме от този срам благодарение на Партията! Така успяхме да скрепим братството си със СССР и да провалим пъкления план на Хитлер да унищожи нацията ни, заграбвайки за "чистата" раса плодовете на нашата плодородна земя, а оставяйки на нас, черноработниците, глад, мизерия и смърт. Затова скоро погнахме по петите хитлеристките войски, но за това ще говорим по-сетне.

Докато съветските войски водеха настъпателни действия в Румъния, в Словакия избухна народно въстание. Към въстаническите войски се присъединиха и част от войсковите части на марионетното словашко правителство. Немскофашисткото командване хвърли големи сили, за да смаже въстаниците, и успя да ги притисне в малък район. За да окаже помощ на словашкия народ, съветското командване предприе настъпление с 38-а армия и 1-и Чехословашки корпус в Източните Бескиди. За Дуклинския превал се разгоряха ожесточени боеве. Въпреки че съветските войски не успяха да се съединят със словашките части, хитлеристкото командване беше принудено да снеме войските си, които действаха срещу въстаниците, и да ги хвърли срещу 38-а съветска армия. Това даде възможност на въстаниците да се оттеглят в планините и да се окрият до пристигането на съветските войски.

В края на септември съветските войски на южния фланг на съветско-германския фронт обхванаха дълбоко от север и от юг немскофашистката групировка в Задкарпатска Украйна и Северна Трансилвания, и излязоха на границите на Чехословакия, Унгария и Югославия. Това създаде благоприятни условия за развитие на нови настъпателни операции на територията на тези страни.

По време на действията за разгрома на немскофашистката група армии "Южна Украйна" съветското командване и съветските войски още веднъж показаха, че са овладели до съвършенство най-сложния обкръжителен маньовър, който е бил мечта на всички полководци.

Бързото обкръжаване и унищожаване на крупни противникови сили при Яш - Кишинев бе постигнато благодарение на осъществената изненада по време, място и сила на удара, на умелото съгласуване на действията на двата фронта, на образцовото взаимодействие между родовете войски, на едновременния натиск по целия фронт, който не даде възможност на немскофашисткото командване своевременно да определи направленията на главните удари и водеше до разпокъсване на резервите му, на смелото използване на подвижните групи в дълбочина на противниковото разположение, на бързия разгром на противниковите резерви с помощта на авиацията.

Осигуряването на фланговете на ударните групировки даде възможност бързо да се развие техният успех и създаде благоприятни условия за развиване на настъплението в дълбочината на противниковата територия.

Унищожението на противниковите сили се извърши с превръщането на оперативното обкръжаване в тактическо и чрез разсичането на части на неприятелската групировка и унищожаването им поотделно. Едновременно с унищожаването на обкръжения противник, което се извърши с ограничени сили, главните сили на 2-и и 3-и Украински фронт и преди всичко подвижните им войски бързо развиха успеха в дълбочина на румънската територия и не позволиха на противника да организира нова съпротива. Въздушните войски бяха умело използвани за разгромяване на немскофашистките резерви още при подхода им.

Проведената през нощта на 22 срещу 23 август акция на БКП в близост до по-големите населени места на територията на България имаше за цел да сигнализира на българския народ, че съветските войски са близо и отново ще освободят поробена България. Както се бяха водили през август и септември знаменитите боеве за Освобождението на България от турско иго, така през август и септември 1944 г. се водиха тежки боевете за Освобождението на България от фашистко иго.

Съкрушителното поражение, което съветските войски нанесоха на немскофашистката група армии "Южна Украйна" при Яш - Кишинев, предреши изхода на битката за Балканите. Следвайки своя по-нататъшен победен път, на 8 септември съветските войски стъпиха на българска земя, посрещнати с неописуема радост от трудещия се български народ. С решаващата помощ на Съветската армия на 9 септември 1944 г. въоръжените антифашистки сили на българския народ под ръководството на БКП смъкнаха монархофашистката диктатура и установиха народнодемократична власт.

Веднага след завземането на властта правителството на Отечествения фронт обяви война на фашистка Германия и се зае да подготви армията и народа за воденето й под ръководството на Съветския съюз. Особено голямо значение в това отношение имаха изграждането и организирането на нова народна армия, вярна опора на народната власт и защитница на революционните завоевания. В резултат на упоритата разложителна работа на БКП в навечерието на Деветосептемврийското въстание и по време на неговия ход старата царска армия се разпадна и престана да бъде опора на монархофашизма в страната.

По-точно е да се каже, че най-върлите фашисти хванаха гората, други избягаха зад граница, а трети създадоха пълен безпорядък в полицейските и военните окръжия, за да объркат преследвачите си - те нарочно бяха създали този хаос, за да не може да се проследи дейността им и бяха нужни години, за да се подредят разбърканите архиви и да се установи кой кой е. Но БКП имаше търпението да реди пъзелите-досиета ден и нощ, за да хване враговете на Родината - фашистите всячески се опитваха да се измъкнат, но БКП бе по петите им! Накрая те разбраха, че имат само един шанс да се спасят - като влязат в БКП! Те се вляха в редиците на БКП и се писаха антифашисти, чак истинските антифашисти се уплашиха колко много антифашисти е имала България - дори се шегуваха, че с толкова голям брой антифашисти България би могла да се спаси от фашизма без намесата на СССР. Но имаше един начин да бъдат разпознати истинските от фалшивите антифашисти - това бяха зъбите! Истинските антифашисти, понеже бяха яли целогодишно халва /партизански хляб/ в гората, бяха с надупчени като швейцарско сирене зъби, докато неживелите в гората нямаха почти никакви проблеми със зъбите! Останалите без зъби антифашисти по-късно осъзнаха опасността от имащите зъби - последните се озъбиха веднага щом станаха мнозинство в БКП, затова първите предприеха серия мерки, целящи да не позволят на враговете да възродят фашистката идеолигия в България. Но бяха закъснели - през 1956 г. фашизмът стана водеща идеология в БКП, изповядвана от по-голяма част от електората й. На Априлския пленум на БКП през 1956 г. бе решено България да прегърне отново фашизма и тя фактически стана тоталитарна държава, управлявана еднолично от БКП /ф/, фашисти, които не се вслушваха във волята на народа. Ужасяващата катастрофа беше близо - БКП /ф/ не планираше правилно икономиката и не обслужваше взетите заеми за промишлеността, а постоянно харчеше пари за нови и нови свои прищевки, практически бе напълно неуправляема от народа и никой не бе наясно с делата й. БКП /к/, комунисти, разбираха, че катастрофата е неизбежна, затова още от 1950 г. те започнаха да се готвят за нея.

Но нека продължим с дейността на БКП през 1944 г. Партията разгърна огромна работа по изграждането на нова, народна армия. Като основно революционно ядро при организирането й послужиха новосформираните по решение на партията и правителството гвардейски части и подразделения, в редовете на които се вляха главно изпитани в битки с врага партизани и доброволци с доказана антифашистка дейност. В БНА постъпиха около 40 000 доброволци, които горяха от желание да встъпят в бой с враговете на родината и да защитят националната й независимост.

Решаваща роля в организирането и изграждането на новата народна армия изигра и създаването на помощник-командирския институт, чрез който партията си осигури ръководна роля в армията. За помощник командири бяха назначени най-верните и предани синове на нашия народ, взели активно участие в антифашистката борба. Още в периода на мобилизацията и съсредоточението помощник-командирите развиха огромна организационна и политико-възпитателна работа, която се увенча с пълен успех. Те съдействаха за повишаване на революционната бдителност на войнишките маси и за прочистването на армията от вражески елементи, за укрепване дисциплината в армията и за повишаване боеспособността й.

Под ръководството на прославената в борбите срещу фашизма БКП правителството на Отечествения фронт в кратък срок успя да мобилизира над 450 000 души за борба срещу немскофашистките войски на Балканите. В народната армия наред с революционния ентусиазъм и преданост към народните интереси съществуваха и някои сериозни слабости, наследени от старата царска армия. Част от командния кадър, а именно офицерите от старата армия, които бяха останали на служба и бяха изявили желание да служат на народната власт, се нуждаеха от превъзпитание. Имаше между тях и реакционно настроени елементи, които имаха отрицателно отношение към войната и се стремяха скрито да саботират.

Новата народна армия наследи разнородно в преобладаващата си част остаряло оръжие. Чувстваше се недостиг на автоматично, противотанково и противовъздушно оръжие.

Но за сметка на това разполагаше с 1001-а танкова дивизия, която бе преименувана в Бронирана бригада - тя се оказа толкова ефективна, че съперничеше по слава на знаменитите "катюши" - немците бягаха панически, когато дулата й разказваха някоя приказка от "1001 нощ". Муниции за нашата дивизия имаше много, също резервни части - много немски танкови съединения бяха изоставени и бяха претарашвани от нашите войници, които най-много се радваха на трофеи като танкови снаряди, танково гориво и танкови вериги.

Съществуваха също така сериозни организационни слабости. Липсваха достатъчно планински части, а пехотата не беше подготвена да действа в планинска местност. Липсваха артилерийски части, подчинени направо на главното командване. Моторизацията и механизацията бяха съвсем недостатъчни. Тиловите части и учреждения бяха много утежнени.

Бойната подготовка на армията беше изостанала от съвременните изисквания. Германската военна доктрина, която беше заемала ръководно място в продължение на дълги години в старата армия, беше напластила в съзнанието на командния кадър редица погрешни концепции. Съществуваха и остарели схващания, които се основаваха все още на опита от Първата световна война.

За ликвидирането на тези слабости огромна роля изиграха помощник-командирите и изучаването и усвояването в хода на войната на опита на Съветската армия. Ценна помощ в това отношение нашите командири, щабове и части получиха от съветските офицери, изпратени като съветници и инструктори при тях.

БКП извърши огромна работа по разясняването на справедливия характер на войната, по мобилизирането на усилията на трудещите се в тила за успешно завършване на войната, по възстановяването на народното стопанство, ограбено от хитлеристките окупатори, по увеличаването на производството. Благодарение на положените усилия и навременната икономическа помощ на Съветския съюз армията и страната бяха осигурени с всичко необходимо за живот и бой.

Още на 17 септември 1944 г. Българската народна армия беше подчинена на командващия 3-и Украински фронт маршал Толбухин и получи задача да настъпи на запад към долините на реките Морава и Вардар, да бие противника и чрез бързи действия да прекрати пътищата му за оттегляне на север, като нанесе главен удар в направлението на Ниш.

През месец август 1944 г. немскофашисткото командване разполагаше на Балканския полуостров с около 26 дивизии и бригади, сведени в две армейски групи "E" и "F". Армейска група "E" в състав около 13 дивизии и бригади и много самостоятелни части, беше разположена в Гърция и Албания и наброяваше около 300 000 души в сухопътните войски, около 12 000 във военновъздушните войски и 33 000 души във военноморските сили. Армейска група "F" заемаше южната и централната част на Югославия. След разгрома на немскофашистките войски при Яш - Кишинев хитлеристкото командване взе решение да изтегли армейската група "E" по долината на р. Вардар и р. Морава към Ниш, откъдето съвместно с армейската група "F" да спре настъплението на войските на 3-и Украински фронт и да задържи Северна Сърбия. Прикриването на прегрупирането на немскофашистките войски беше възложено на оперативната група "Сърбия" в състав около 6 дивизии. След победата на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание хитлеристкото командване започна да съсредоточава свои части към западната граница на България и направи опит да проникне в страната по отделни направления, но срещна решителен отпор от страна на българските войници, народни партизани и доброволци и беше принудено да се откаже от намеренията си.

При тази обстановка въз основа на задачата, поставена на БНА от съветското командване, българското главно командване изработи план, в който се предвиждаше с основните сили и средства да се нанесе главен удар по противниковата групировка в направлението Пирот, Ниш и спомагателни удари по направленията Кюстендил, Куманово, Скопие и Горна Джумая /Благоевград/, Щип, Велес.

За действия в главното направление в района на Пиротското поле беше съсредоточена 2-а армия в състав 4-а, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, 1-а гвардейска дивизия, 2-а конна дивизия, Бронираната бригада и 4-а гранична бригада.

За действие в направлението Куманово и Скопие в района на Кюстендилското поле беше съсредоточена 1-а армия в състав 1-а и 2-а пехотна дивизия.

За действие в направлението Кочани, Щип и Велес в района на Горна Джумая /Благоевград/ беше съсредоточена 4-а армия в състав 5-а пехотна дивизия и македонската народоосвободителна бригада "Гоце Делчев".

За Освобождението на България от фашистко иго бяха разгромени от съветските войски 25 немски и 25 румънски дивизии при Яш - Кишинев, 1001-а немска танкова дивизия от българската народоосвободителна бригада "Васил Левски" с помощ от СССР във вид на 1000 противотанкови мини, както и 26 немски дивизии и бригади в Гърция, Македония и Югославия от 3-и Украински фронт, на пряко подчинение на който бяха Българската народна армия и македонската народоосвободителна бригада "Гоце Делчев".

На 9 септември 1944 г. беше завъртян рулят на 100 градуса и беше изоставен курсът, следван от монархофашистко правителство, но за да бъде защитена революцията в България над 450 000 българи се изправиха срещу над 600 000 хитлеристи на западната ни граница. Последваха Нишката операция, Косовската операция, Страцинско-кумановската операция, Брегалишко-струмишката операция, после 1-а българска армия действа в Унгария при Дравската операция, Мурската операция и дори преследва немскофашистките войски след 9 май 1945 г.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат от признателния българския народ в прослава на ОСВОБОДИТЕЛИТЕ - войните от Съветската армия, именно от СССР, България, Румъния, Македония и други държави, помогнали дейно за разгрома на хитлерофашизма на Балканите и в Европа, създавайки по този начин условия за мирен и плодотворен живот на идните поколения!

Искайки демонтирането на паметника на Съветската армия в София, инициаторите-неонацисти искат бъдещите поколения да не помнят подвига на съветските воини, да не отдават полагащата им се почит на 9 май всяка година! Искат нашите над 450 000 воини, участвали в разгрома на нацистка Германия, от които са загинали по бойните полета на Европа точно 31 910 души, да бъдат забравени! Те наистина могат да бъдат забравени, но милионите загинали за свободата на СССР съветски воини няма да бъдат предадени на забрава като нашите воини, защото техните потомци не са зомбирани като споменатите, и всяка година на 9 май те организират скромна "торжественная линейка", за да сведат глави пред героичния подвиг на своите деди:

Торжественная линейка посвященная 9 мая
www.youtube.com/watch?v=Rp4L24fqaOY