ВЕЛИК ДЕН II

====================
Здравейте, приятели!

Малко поразредих писането, защото сега си наваксвам със съня за през зимата - ако щете вярвайте, но съм ужасно уморен от тези сериали, които слушах и отчасти гледах цяла зима. Сега съм в другата стая и следобяд точно като започват сериалите, като ме налегне приятна дрямка - 3-4-5 часа спя непробудно, а нощем спя още по-добре за ужас на питащите ме какво ще правя нощем... Обяснението ми е следното - телевизията ме е изсмукала и сега трябва да се заредя отново, а може би пък от облачното и дъждовно време да ми се спи така, но спя като къпан... Питали ли сте се някога какво са правили хората без телевизия?! Да, грамотните са четяли вестници, а неграмотните са клъввали по някое зрънце информация от някой милостив човек... Знам, че знаещите английски и/или гръцки вече четат книгата на Никола Булгарис "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС", а незнаещите нито гръцки, нито английски, разчитат на милостта на някого от прочелите нещичко. Искат и ще им се даде, търсят и ще намерят, хлопат и ще им се отвори! А на искащите да си останат пънчославни, нетърсещи просветление и нехлопащи да влязат в радостта, мога да кажа: "Бъдете пънчославни зомбита, щом така ви харесва! Вършете машинални действия! Но не тръбете, че знаете какво правите, когато не знаете!"

А сега предлагам на желаещите една виртуална екскурзия до църквата "Св. Спасител" в Хора /Истанбул/:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chora_Church
http://www.byzantium1200.com/chora.html
http://www.youtube.com/watch?v=foWwUu1sPSs
http://www.youtube.com/watch?v=BcttB62A85I

http://historicalcities.narod.ru/Galeri/zarigrad_galeri.htm

Според изследователите църквата е основана по времето на Юстиниян Велики през VI-ти век, после е реставрирана /вероятно и достроявана/ по времето на Алексий I-ви Комнин през XI-ти век, а последно е реставрирана от византийци през XIV-ти век по времето на Теодор Метохитес.

Имам следния въпрос: Защо в една църква от новозаветната ера има толкова много старозаветни персонажи в мозайките /стенописите/, които не са премахнати при най-малко две средновековни реставрации?

Знаете ли, че Древногръцката и Древноримската митология, подобно на Древноегипетската митология, изучават ИЗКЛЮЧИТЕЛНО генеалогията /родословието/ на боговете и героите /полу/богове?

http://bg.wikipedia.org/wiki/Древногръцка_митология
http://bg.wikipedia.org/wiki/Митологическа_библиотека
http://ancientrome.ru/antlitr/apollodor/index.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/Римска_митология

Преди да изложа основната си теза ще преведа още малко от т. 50 от "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС" на Николас Булгарис:

"50. Изпитващ: Сега продължете нататък с вашето обяснение на частите на църквата както започнахте.

    Изпитван: /Продължение/ Центърът на Храма или Издатината [идва от потъването на ключовия камък в центъра на купола], на която има обичай да се окачва голямата свещ /свещник/, Валсамон нарича среда на Главния кораб /Нефа/, други Пъпът и Средата на Храма.

Голямата Свещ е наречена така също Вощеница /Восъчна Свещица/ и Маслена Лампа, на гр. "полюлайон" с "ай" (обикновено на празник се е пеело благо с "е", "полюлейон"), и Свещник /Светилник/ ["Полюлейос" трябва да се пише с "е", не с "ай", защото често има само свещи без лампи. И е наречен така, предполагам, защото той се запалва на празниците, когато се пее на Всемилостивия; също е наречен така, защото в един от псалмите, 136-ти, ние повтаряме често "Защото Неговата милост трае до века." - бележка към текста в книгата на някой от преводачите]. Кодиний я нарича свещникът на голямата светлина, Кедрений - множество свещи, Симеон /Тесалоникийски/ - много светилници.

Цялата Църква заедно Дионисий нарича Светилището, Свещената Ограда и Светите Зали. Василий /Велики/, Господнята Светлина, я нарича Молитвеният Дом; Валсамон - Божествено Оградено Място; Аристен - Одеяние; Зонарас - Свето Оградено Място; Пахимер - Муниция на Храма. Целият Храм Симеон Тесалоникийски заявява, че представя неща земни, неща Небесни и неща над Небесата; "Нартеците," ще заяви той, "са неща от земята; Главният кораб е Небето; а най-святата Трибуна е това, което е свръхнебесно."

Средата на Храма с пълно право се нарича Храм (Главен кораб); поради това че святата Трибуна и Нартексът са ясно разделени части на Храма, тази е причината да има /да са отделени от Храма с/ перила /прегради/. Пространството на Главния кораб е, както видяхме, пригоден за втория чин /ранг/ от трите ордена /разряда/, именно Монасите, Верните и Последователните. "Самите монаси стоят отвън с миряните", пише Пахимер. В горните части на Главния кораб се съдържат двата хора, Солеят и Амвонът.

Солей е името, дадено на промеждутъка, разположен между двата хора, частта съответно за Четците /Дяконите/ и Иподяконите. "Иподяконите и Четците /Дяконите/," отбелязва Тесалониецът, "трябва да седят извън Трибуната в кръг около солея, който затова е наречен Трибуната на Четците." Така четем в Книгата на Мистериите. В Солея заемат място и Входовете, пише същият автор в неговата книга за Храма. "От Трибуната към Солея се прави Входа на Дяконите и Свещениците без светилници, и на приносителите на Тамян, изразяващо отвеждането на нашия ГОСПОД до Кръста, което стана в шестия час." Солеят се нарича и Солиум, което ще рече Трон /Престол/.

Относно Амвона, същият Симеон пише в книгата си за Мистериите, че "се поставя пред дверите на Трибуната, изобразявайки камъка, който е бил отвален от вратата на Гроба /Гробницата/; а е висок, защото висша доктрина се проповядва, и Ангел стои на него; и от това, държейки Ангелския пример, Дяконите и Презвитерите проповядват Божественото Евангелие." В наши дни Амвонът вече не е построен в средата, а срещу лявата стена на Главния кораб, за по-добро чуване на този, който стои най-отпред в дясно, особено Великия Свещеник, който е господар на Амвона, понеже без благословията и позволението на Пастиря никой не може да учи от Амвона. Той несъмнено трябва да е духовник /свещеник/, не мирянин. Това имаме /като разпоредба/ в 33-ти канон от Шестия Свят и Икуменически Събор. "Не се допуска никой да отправя богословски слова към хората от Амвона, принадлежащ към Духовенството, освен ако няма свещеническа тонзура /постригване/ и не е получил благословията на своя Пастир." Амвонът се нарича така от гр. "анабайнейн".

Троновете са много древни; и ние вярваме, че Църквата ги е конструирала по времето на Св. Сава; всъщност още по-рано, по времето на Теоктистий и Харитон Изповедник. Евсебий /Еузебиус/ в 10-та книга на своята Църковна История, глава 4-та, пише, че в допълнение на Троновете, които Константин Велики поместил в Църквата за удостояване на Председателите, той направил и това, което всъщност били троновете за публиката, за всички Християни изобщо. "Но по този начин завършвайки Главния кораб, украсявайки го както му е редът с най-горните тронове за удостояване на Председателите, и пейки по ред за публиката, и т. н." (Еусебиус, "Църковна История", X. книга, глава 4-та, точка 474-та.) "Скамейка /пейка/ е място, на което те стоят", четем в Съкровищницата на Гръцкия Език, а Лукиан казва: "Нареди пейките и подготви място за посетителите." Троновете са наречени също места. "И те сядат", казва Формата /Уставът/, "в своите собствени места", именно в Троновете. Тронът на Главния Свещеник е наречен от Игнатий Настоятелят по времето на Живота на Патриарх Св. Никифор свещена стражева кула /наблюдателница/ на Трона и най-висок наблюдателен пост; защото "отгоре Епископът инспектира делата на хората". Както видяхме в Бластарис: "Затова свещеният Обред (думите са на самия Игнатий) по божествено вдъхновение е получил завършеност, когато миряните три пъти са дали подобаващ отговор "Подобава на достойния!"; тогава той се изкачва на свещената стражева кула /наблюдателница/ на Трона като някакъв висок наблюдателен пост, което преподобният Авакум духовно показва посредством своята свещена стража, Авакум II, 1, а след това към всичките хора изговаря посланието за мир", и т. н.

Мястото на Главния Свещеник, с неговите другари епископи и свещеници седящи от двете му страни, се нарича Синтрон или свещен Синтрон; то е третата част на Храма, въпреки че по достойнство то е първото.

ЗА СВЕЩЕНАТА ТРИБУНА

Свещената Трибуна, същинско място за Свещениците, Святая Святих. Валсамон я нарича Свещеният Олтар; Кедрений - Адитумът; Кантакузений - Святото Място; Игнатий Настоятелят - Свещената Зала /Стая/. "Тази не е имала всички нейни части отворени за всички", според Тесалониеца; "но е разделена за служителите", отбелязва Зонарас. А Кирил Александрийски казва: "Олтарът е поверен на Презвитерите, и на всички, които могат да бъдат зад Завесата /на Дверите/." И е разрешено да влизат в Олтара само Свещенослужители, според указите на Лаодикийския Събор; това са трите разряда от първата Йерархия на Църквата, както казахме - Йерарси, Презвители и Дякони. Фактически, "за да не може Олтарът да бъде приближаван от множеството, (пише Еузебиус /за времето/ около Константин /Велики/, Църковна История X, 4), той е преграден с дървена решетка, направена от най-фина изработка, за да е в състояние да /предложи/ на зрителите удивителна гледка."

Тази точка е доста дълга, затова ще спра дотук и ще се опитам да обясня написаното. Дървените тронове в църквата /в православните църкви те са предимно под прозорците по външната периферия на страничните крила на църквата, докато в протестантските църкви са под прозорците по периферията на главния кораб/ представляват местата за стоене по време на Св. Литургия на монасите и канониците, на певците и хористите /дървени тронове са лепнати гърбом за стените, намират се на хора /гр. "choros", лат. "chorus"/, издигнато над пода място, на височината на солея /лат. Solium, което ще рече Throne - Престол/. В западните църкви тези места са с подвижна седалка, прибираща се към стената, а в източните те нямат седалка, а само тясна дъска за подпиране гърбом и за опиране на ръцете в изправено положение. Хористи са фактически всички в тези дървени "тронове", защото са стъпили на хора /гр. "choros", лат. "chorus"/. Очевидно тези хористи са следели църковни книги по време на службата и са имали нужда от светлината от прозорците. В някои древни византийски църкви хорът /гр. "choros", лат. "chorus"/ за хористите е под самия централен купол, но явно е бил изместен оттам, за да има повече място за амвона и Входовете /Голям и Малък/. ТРОНЪТ /англ. Stall/ от дърво, разположен на хората /гр. "choros", лат. "chorus"/, ЗА ГЛАВНИЯ СВЕЩЕНИК, е по-извисен от останалите дървени тронове /англ. stalls/, но не колкото мраморния Синтронус /гр. "syn" - заедно, гр. "thronos", лат. "thronus" - почетно място, почетен стол, владетелско място, владетелски стол/ в Бемата /Презвитериума/ - нарича се СВЕЩЕНА СТРАЖЕВА КУЛА /НАБЛЮДАТЕЛНИЦА/ НА ТРОНА /англ. Throne - 1. трон, престол; 2. царска (кралска) власт/, ПАЗИТЕЛНИЦА НА ТРОНА. Вижда се и от цитираната книга на Еузебиус, че в допълнение на ТРОНОВЕТЕ /АНГЛ. THRONES/ за Президентите /Председателите/ има МЕСТА ЗА СТОЕНЕ, ТРОНОВЕ, /АНГЛ. STALLS/ ЗА ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ /ОЧЕВИДНО ПЕЙКИТЕ И СКАМЕЙКИТЕ СЪЩО СА ЕДИН ВИД ТАКИВА ТРОНОВЕ/. И досега има запазени оригинални дървени тронове покрай стените, за подпиране и облягане, не за сядане. Но не съм виждал верните да засвиделстват за главния свещеник три пъти с възглас "Подобава на достойния!" ДА СТОИ НА СВЕЩЕНАТА СТРАЖЕВА КУЛА НА ТРОНА! Някой виждал ли е тази церемония или и тя е изчезнала? А дали някой е виждал ТРОНА, след като разбрахме, че има СТРАЖЕВА КУЛА НА ТРОНА? Можете ли да видите Синтрона застанали с гръб на юг, под прав ъгъл спрямо пътечката, която води към Светите Двери и Синтрона? Трябва да имате врат на жираф - да го протегнете от стената /колоната/ напред на север до средата на храма и да завъртите глава на 90 градуса по посока на Олтара... КАК ГЛАВНИЯТ СВЕЩЕНИК, СТОЕЙКИ НА ПОСТ В СТРАЖЕВАТА КУЛА, ПАЗИ ТРОНА? Не трябва ли да е ЛИЦЕ В ЛИЦЕ със своята ОХРАНЯВАНА ЦЕЛ, за да Я вижда най-добре? И втори въпрос: Нали на Синтрона в Бемата седят достатъчно доверени на Главния Свещеник хора, ПАЗЯТ престола Му отляво и отдясно като орляк, защо Главният Свещеник да трябва да се безпокои за мястото си като не е в Олтара, че и да трябва да го следи от стражева кула? Въпросите могат да нараснат, но нека да отговоря на тези въпроси. Ако сте следили внимателно има още един заплетен момент - веднъж бемата е небе /рай/, а наосът - земя /това е по превода на Британския музей/ [при Западния Портик е адът, а нартиката е като съблекалня за тези под очистване, да оставят мръсните си "дрехи" в процеса си на очистване там, за да пристъпят навътре в Храма, където ще бъдат ПРОСВЕТЕНИ още, за да станат самите те СЪВЪРШЕНИ в знание], а в книгата на Николас Булгарис се споменава отново позовавайки се на Симеон тесалоникийски, че бемата става небе на небесата /свръхнебеса/, а нефът /главният кораб/ става небе /рай/ [нартиката пише, че е земя, но очевидно най-близко до небето и свръхнебето]. Това е свързано с ИНКАРНАЦИЯТА /ВЪПЛЪЩЕНИЕТО/ НА БОЖИЯ СИН! И ТРОНЪТ, КОЙТО ТЪРСИМ, Е ПРЕД СТРАЖЕВАТА КУЛА - ТОВА СА ВЕРНИТЕ, ПРИЕЛИ ДА СЕ ИМЕНУВАТ ХРИСТОВИ И САМИТЕ ТЕ НОСЕЩИ В СЕБЕ СИ ХРИСТОС, БОЖИЯТ СИН! ГЛАВНИЯТ СВЕЩЕНИК СТОИ НА СТРАЖЕВАТА КУЛА ДА ПРОСИ ОТ БОГА БЛАГОДАТ: СВЕЩЕНИЦИТЕ ДА РАЗПОЗНАВАТ МРЪСНИТЕ ДУШИ И ДА ГИ ДЪРЖАТ ОТВЪД АНГЕЛСКАТА ПОРТА, ЗА ДА НАМЕРЯТ ПЪТЯ НА ПОКАЯНИЕТО И ОЧИСТВАНЕТО, А ПРЕЗ АНГЕЛСКАТА ПОРТА ДА ПРЕМИНАВАТ САМО ЧИСТИТЕ ДУШИ, КОИТО БОДЪРСТВАТ И СЕ МОЛЯТ ДА НЕ ПАДНАТ В ЗАБЛУДА И ИЗКУШЕНИЕ /МАРК 14:38/, МОЛЯТ СЕ БОГУ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ С ПОЗНАНИЕТО НА НЕГОВАТА ВОЛЯ /КОЛОСЯНИ 1:9/, ДА НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО ТУК И СЕГА /КОЛОСЯНИ 1:13/ КАТО ПРИЕМАТ НЕГОВИЯ ВЪЗЛЮБЕН СИН, ЧРЕЗ КОГОТО Е ВСИЧКО, КОЕТО Е НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА /КОЛОСЯНИ 1:15/, ДА ЦАРУВА В СЪРЦАТА ИМ ХРИСТОВИЯТ МИР /КОЛОСЯНИ 3:15/ И БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ДА СЕ ПРЕУМНОЖАВА /КОЛОСЯНИ 3:16/. КОЛКО УСЪРДНО СЕ МОЛЯТ ВЕРНИТЕ НА ВСЯКА СВЕТА ЛИТУРГИЯ: "ЦЕЛИЯТ ДЕН ДА Е СВЯТ, МИРЕН И БЕЗГРЕШЕН!"; "АНГЕЛ МИРЕН, ВЕРЕН НАСТАВНИК, ПАЗИТЕЛ НА НАШИТЕ ДУШИ И ТЕЛА, ОТ ГОСПОДА ДА ПРОСИМ!"; "ДА ВЪЗЛЮБИМ ЕДИН ДРУГИГО, ТА В ЕДИНОМИСЛИЕ ДА ИЗПОВЯДВАМЕ..." И Т. Н.

ЕПИСКОПЪТ СТОИ ПРАВ ПРЕПАСАН С ПОЯС /ЛУКА 12:35/ НА СТРАЖЕВАТА КУЛА С ЖЕЗЪЛ В ДЕСНИЦАТА СИ, ОЧАКВАЙКИ ИДВАНЕТО /НА ПРЕСТОЛА/ НА ЧОВЕШКИЯ СИН ОТ НЕБЕТО /МАТЕЙ 24:42/ НА ВСЯКА БОЖЕСТВЕНА СВЕТА ЛИТУРГИЯ, ИМЕННО ХЕРУВИМСКИЯТ ТРОН! ЧОВЕЦИ ЦАРСТВЕНИ, В КОИТО ОБИТАВА САМ БОГ! ИЗНИКВА АНГЕЛСКО ВИДЕНИЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА СТРАЖА - СЪЩИЯТ ТРЕПЕТ СЕ ДОЛАВЯ В ОЧИТЕ МУ КАТО НА ОНЗИ ДРЕВЕН СТРАЖ, КОЙТО Е ЧАКАЛ ЯВЯВАНЕТО В СВЕТА МУ НА БОГОВЕТЕ И ПОЛУБОГОВЕТЕ ОТ ДРЕВНОЕГИПЕТСКИТЕ / ДРЕВНОРИМСКИТЕ / ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ, ЗА ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНО ЗЛОТО...

И ТАКА, КАТО ВИ ПИТАТ КАКВО Е ТОВА ИЗДИГНАТО МЯСТО ДО ЮГОИЗТОЧНАТА КОЛОНА ИЛИ ЮЖНАТА СТЕНА В ХРАМА, НЕ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ Е ВЛАДИШКИЯТ ТРОН /АНГЛ. THRONE/, МЯСТО ЗА СЕДЕНЕ СЕДНАЛ НА ВЛАДИКАТА! КАЖЕТЕ, ЧЕ ТОВА Е ТРОН /АНГЛ. STALL/, МЯСТО ЗА СТОЕНЕ ПРАВ НА ВЛАДИКАТА, СТРАЖЕВА КУЛА - ТАМ ДЯДО ВЛАДИКА ДАВА КАРАУЛ, НО ДАЛИ ВИЖДА ХЕРУВИМСКИЯ ТРОН Е ПОД ВЪПРОС!

[Няколко снимки и кадри на стражева кула, която всички наричат "владишки трон", които намерих в Интернет:

1. Първата тройна снимка /гледайте снимката по средата/ и последната единична снимка на страницата ясно показва, че Владиката не може да седне, а трябва да стои прав в "архиерейския трон":

http://www.pravoslavieto.com/hramove/nesebar/sv_stefan.htm

2. Един видеоматериал с нагледно показване, че Архиереят стои изправен в стражевата кула:

Празнична вечерня, храм "Св. Св. Константин и Елена" в гр. Пловдив
http://www.youtube.com/watch?v=CheE26uNogI

3. Ето какво пише в pravoslavieto.com за "владишкия трон" /целият материал е интересен и дава ценни знания/:

"Владишкия трон

Владишкият трон се намира в дясната страна на централната нефа. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния кръг, облечен в мантия.

В древността архиереят е имал един трон. Той е т.нар. сега епископски трон или горен престол, в абсидата на светия олтар. Когато иконостасът закрил олтара от погледите на миряните, в храма се появил долен престол, поставен първоначално в лявата част на солея. Левият певец държал лампадата на патриарха и затова бил наречен лампадарий. Срещу него се намирал тронът на върховния владетел (император, деспот).

След падането на Цариград под османска власт патриархът, като етнарх, получил названието деспот, владика. Затова този трон се нарича владишки трон. Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него."

"Източната страна на св. олтар наричаме "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Този стар църковен обичай обаче не винаги и не навсякъде днес се спазва."

http://www.pravoslavieto.com/art/architecture/pravoslaven_hram.htm

ДРЕВЕН ЦЪРКОВЕН ОБИЧАЙ "НЕ ВИНАГИ И НЕ НАВСЯКЪДЕ ДНЕС СЕ СПАЗВА": СВЕЩЕНИЦИТЕ НЕ СЯДАТ СЪС СВОЯ ЕПИСКОП В СЪПРЕСТОЛИЕТО, СИНТРОНА, КОГАТО СЕ ПОЛАГА, НО НИКОЙ НЕ ИМ ПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА ДА СЕ ПОПРАВЯТ! БЪЛГАРИЯ НЕ Е ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ, ПОНЕ НЕ ОФИЦИАЛНО, А СИНТРОНЪТ В ОЛТАРА Е ПРЕМАХНАТ ИЛИ, АКО ГО ИМА, Е ПРАЗЕН, ВСЕ ЕДНО ТАЗИ ЦАРСКА СВЕЩЕНИЧЕСКА ВЛАСТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЯВНА В ЕДНА СВОБОДНА ДЪРЖАВА! ПАТРИАРХЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО НЕ Е МОЖЕЛ ДА СТОИ В СИНТРОНА ДА ДЕМОНСТРИРА ТАЗИ ЦАРСКА ВЛАСТ ПРЕД НАРОДА, ЯВНО ЗАТОВА Е БИЛ СВАЛЕН ОТ ГОРНИЯ ПРЕСТОЛ, ЛИШЕН ОТ ТИТЛАТА "ВЕЛИК БАЩА", НО БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТ ДОПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА, ДОРИ Е БИЛА ЦАРСТВО ДО СРЕДАТА НА ХХ-ТИ ВЕК/, ЗАТОВА ОСТАВА ПОД ЕДНА ГОЛЯМА ВЪПРОСИТЕЛНА ЗАЩО ИМА ВЛАДИШКИ ТРОН В ЦЪРКВАТА ИЗВЪН ОЛТАРА И САМИТЕ ЕПИСКОПИ ОТ СВ. СИНОД СТОЯТ НА НЕГО, А НЕ В СИНТРОНА, КАТО ДРЕВНИТЕ ЕПИСКОПИ? ЗАБРАНЯВА ЛИ ИМ НЯКОЙ ДНЕС ДА НАПОМНЯТ ЗА СТАРИТЕ ВРЕМЕНА? ЗАЩОТО АКО НЯМА ВЕРСКА СВОБОДА ДНЕС СЛЕД ВЕЛИКАТА ФРЕНСКАТА БУРЖОАЗНА РЕВОЛЮЦИЯ НАЙ-ОБЩО КАЗАНО, АКО АТЕИСТИТЕ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ УЧИ ЗАКОН БОЖИЙ КАТО ПРЕДИ, ЛЕСНО МОЖЕ ДА СИ ОБЯСНИМ ЛИПСАТА НА ОГЛАШЕНИЕ, ПЛАХОСТТА В ДЕЙСТВИЯТА НА СВЕЩЕНИЦИТЕ ДА РАЗДЕЛЯТ ДОБРИТЕ ОТ ЗЛИТЕ КАТО АНГЕЛИ ПРИ КРАЯ НА СВЕТА И ВЪОБЩЕ ЦЯЛОТО ИЗВРАЩАВАНЕ НА ЛИТУРГИЯТА! МОЖЕ ДА СЕ УБЕДИТЕ САМИ, ЧЕ НА "ВЛАДИШКИЯ ТРОН" ИЗВЪН ОЛТАРА В ПО-СТАРИТЕ ЦЪРКВИ НИКОЙ ВАЗРАСТЕН НЕ МОЖЕ ДА СЕДИ СЕДНАЛ, САМО ПРАВ, НО НЯМА КОЙ ДА ВИ КАЖЕ, АКО СЕ ЗАЧУДИТЕ ЗАЩО Е ТАКА, ЧЕ ЕПИСКОПЪТ НЕ СЕДИ СЕДНАЛ НА ТОВА МЯСТО, А Е ПРАВ, ЗАЩОТО ТОВА Е СТРАЖЕВА КУЛА ПРЕД ХЕРУВИМСКИЯ ТРОН! СПРЕТЕ ДА ПОВТАРЯТЕ ДО ПРИПАДЪК МАНТРАТА, ЧЕ СТЕ ГРЕШНИЦИ ИЛИ АКО НАИСТИНА СТЕ ТАКИВА, АКО ВЪВ ВАС НЕ СЕ Е ВЪПЛЪТИЛ /ИНКАРНИРАЛ/ БОЖИЯТ СИН, ТО НЕ ПЕЙТЕ, ЧЕ ТАЙНСТВЕНО ИЗОБРАЗЯВАТЕ ХЕРУВИМИ, НА КОИТО СЕДИ ЦАРЯТ НА СЛАВАТА!]

[Понеже стана дума за МИЛОСЪРДИЕТО - ще преведа още няколко точки от "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС" на Николас Булгарис, засягащи милосърдието:

"120. Изпитващ: Колко са делата на Милосърдието и кои са те?

      Изпитван: Четиринадесет: седем Телесни и седем Духовни.

121. Изпитващ: Кои са Телесните дела на Милосърдието?

     Изпитван:
1. Да нахраниш бедния, гладния.
2. Да напоиш жадния.
3. Да облечеш голия.
4. Да приютяваш странници.
5. Да посещаваш затворници.
6. Да се грижиш за болни.
7. Да погребваш мъртви.

122. Изпитващ: Кои са Духовните дела на Милосърдието?

     Изпитван:
1. Да даваш добър съвет.
2. Да учиш неуките.
3. Да повдигаш падналите.
4. Да окуражаваш опечалените.
5. Да прощаваме обиди и злини, направени ни /от други/.
6. Да понасяме тежести и тревоги, причинени ни от други.
7. Да молим настоятелно /умоляваме/ Бог за живи и мъртви."]