=======================
Здравейте, приятели!
Човечеството, като един балон, се надува и надува - вече сме 7 милиарда. Болшинството човеци искат да имат собствено жилище, кола, телевизор, хладилник... Но тези придобивки не се дават даром - "белият човек" може да има желаното, ако стане /черно/работник - да продава своя труд и време за пари. Лесно е да си купиш мобилен телефон, защото мобилната индустрия направо се скъса да произвежда мобилни апарати /добре, че има роботи!/, но значително по-трудно е да си купиш телевизор или хладилник, а наистина трудно собствено жилище /защото е много скъпо!/. Преследването на тези блага е създало един роботизиран контингент, който е готов да работи по 8-12 часа на ден. Също и нови порядки, които изкривяват старите порядки, и привържениците на последните се наричат най-често старомодни /мухльовци/ - не искаш да си свиваш собствено гнездо, а ще живееш при вашите - ти си скапаняк; не искаш телевизор - ти си откачалка; не искаш да имаш GSM - ти си мухльо... Очевидно е защо всичко иска да те накара да се залавяш за работа - за да бъдеш брънка от системата, да се повиши к.п.д.-то й, което поради многото /нарастващи в геометрична прогресия/ желаещи да имат всичко, пада и пада... Да, същата система, в която зяпаш телевизора, за да не бъдеш причислен към назадничавите; или пък съсипваш природата с твоята пърдяща каляска, за да си модерен; или отвсякъде валят оферти за нисколихвени заеми и трябва да си наистина пълна откачалка, ти повтарят от телевизора, от радиото, от вестниците, ако не се възползваш да яхнеш вълната...
Още, и още, и още... Протягащи ръце за още, и още, и още пари, алчните постоянно мислят за едно й също, как да се докопат до парите, за да имат всичко, каквото им сърце иска... Те не се замислят дали не онеправдават някого със своята липса, причинена от тяхната заетост да изкарват пари по 8-10-12 часа на ден, не им минава през ум дори, че са наемници и като такива могат да договарят с държавата като техен работодател продължителността на своя работен ден, за да имат повече време за близките си, за себе си или за друг човек. Разбираемо е защо самата система се прави на ударена, защо не е предвидила такава опция, именно всеки да регулира продължителността на своя работен ден по свое усмотрение - защото ще се отприщи верижна реакция, която ще унищожи цялата робовладелска система, стискаща като в едно гигантско менгеме всички! Картонената кула ще рухне - сомнамбулите ще прозрат, че феодално владение има там, където има васали и крепостни...
Какво правим, ако не искате да си купувате апартамент, кола, телевизор с плосък екран, печка с керамичен плот, мобилен телефон с камера...?! Защо трябва да работите наравно с гореспоменатите? Защо /хипер/инфлацията да ви изяжда спестяванията? Ако вие сте като горните и искате да имате пачки под дюшека или в банките, добре, но ако просто сте принудени да бягате с горните, а сте хроми с двата крака, поради каква причина трябва да се трудите по цял ден? Вие не искате модерните придобивки. Решили сте да живеете в дома на вашите. Тук отварям една скоба - така са живели хиляди години поколения наред. При необходимост са пристроявали селската или градската къща, но повече от това са могли да направят само богатите. Вземете ако щете фамилните къщи на английските лордове, ако щете фамилните къщи на германските благородници, ако щете първите небостъргачи-къщи в Америка - става дума за голям капитал. Наистина собственото жилище е удобство: "Моят дом е моята крепост". Тази идея за собствен дом на всеки работник беше издигната в масов култ през неотдавнашното минало - всеки работник можеше да си изплаща апартамент, кола и други придобивки. Но с фалита на тази система, т. е. когато алчността на другарите направи една огромна пробойна в кораба и последният потъна, след приватизацията на държавните предприятия новите им собственици нямат никакви задължения към работниците, най-малкото да им осигуряват жилища на изплащане. Но без работници няма да има и предприятия. Затова на работниците се отпускат кредити за дом, за да се набутат между шамарите - да плащат лихви на банките. А за такива назадничави като мен, които не искат да се набутат между шамарите, има прокурори - само родителите ми трябва да се оплачат, че ги тормозя с присъствието си, и веднага ще ме изринат от родното гнездо, с прокурорска заповед. Затова си мисля за жилище-контейнер. [http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=waAZ5hrUZNU] [http://www.youtube.com/watch?v=3YR6sUpsiZA] Затварям скобата. Решили сте да ползвате техните вещи - далеч по-здрави са и се ремонтират лесно. Грижейки се за вас, се грижите и за тях. Помагате им в чистенето, в поправката на уредите, във всичко... Но какъв парадокс! Тия, които гледат своите родители през пръсти, казват ку-ку отвреме навреме, няма кой да осъди с прокурорска заповед за безхаберие и те получават наследство наравно с добросъвестните, които гледат своите близки, натоварвайки се двойно. Между наглеждане и гледане има голяма разлика. Не говоря за тежко болни хора, а за възрастни хора, които имат нужда от всякакви грижи. На мен не ми е известно да има закон /ако греша моля да ми изпратите съответния член от трудовия кодекс/, който да дава на някого право да има работно време с продължителност по негово усмотрение, за да може да се грижи за свои близки /които не са инвалиди/ и така да придобива движимо и недвижимо имущество, но това намалено работно време да му гарантира осигурителен стаж, съответстващ на нормално работно време /8 часа/. Например да се работи на 4 часов работен ден за осигуряване на нормално съществуване /храна, дрехи, лекарства/, а другите 4 часа всеки прави каквото сметне за добре - едни продължават да работят, за да трупат пари, други - оползотворяват част от времето си за друга работа, а останалото време си почиват. Но не 2 месеца работа на 4 часов работен ден да се зачитат за 1 месец осигурителен стаж за пенсия, както е по сега действащото трудово законодателство! [http://www.karieri.bg/trudovopravna_konsultaciq/2108244_preminavane_ot_8_na_4_chasov_raboten_den/] [http://www.obshtestvo.net/content/view/305/12/]
Които искат да бачкат по цял ден, нека бачкат! Но има други /аз съм един от тях!/, които не виждат смисъл да бачкат по цял ден! Те не искат да бачкат за големи пачки! Те не искат да се ослушват като зайци да не би "световната икономическа криза" да ги свари по долни гащи и да останат без гащи! Те не искат да слушат за подвизите на финансовите магнати, които надуват балона на доверието в златото и всичко се всмуква като от тайфун, а после идва цунамито, което помита всичко по пътя си, а накрая завлича обратно със себе си де-що е докопало! Те не искат да чуват непрестанно тревожни вести за банкови фалити, икономически трусове и разорени предприятия! Те не искат да пият хапчета барабар с разорените бизнесмени, защото всичко се е сдухало отвякъде! Те не искат да спасяват кораба като скачат във водата да го носят на ръце! Те не искат да ходят на работа с патерици, протези и перуки! Те просто искат своето време!
Колебаете се какво да правите?! 8 основания да дойдете в отбора:
1. Ще имате достатъчно време за почивка! Няма да се изправяте повече пред дилемата какво точно да правите през почивните дни. Ще можете да спортувате и през седмицата, точно както банкерите, бизнесмените и баровците! С едно просто решение ставате баровец! Времето е пари, но непродавайки половината си ден, а запазвайки го за себе си, вие ставате богат човек! Намерете още един като вас и може да играете тенис на маса в градинката, да сковете пред блока една билярдна маса и да разцъкате топките! Може да побягате в парка, да поиграете боулинг, голф или кегли! Да отидете на кино, на театър, за риба, на разходка... Хайлайф!
2. Ще имате достатъчно време за учене! Животът е непрестанно учение. Но мнозина нямат време да се научат на елементарни неща, защото са си блокирали цялото време с работа. Омръзнало ли ви е да ядете скапани манджи?! Защо не пратите готвача на курс по готварство? За по-сигурно отидете с него, да не избяга от тази форма на обучение - от непокорство, от срам или от гордост. Никой не се е родил научен, така че няма нищо срамно да не знаеш. Така и на вашата трапеза ще изгрее слънце, и вашият стомах ще се зарадва като на истински сър/лейди. Край на стомашните терзания! Омръзнало ли ви е да ходите до супермаркета за щяло и нещяло?! Направете си зимнина и няма да ядете замразена, третирана с химикали, консервирана храна! Направете си сами суджуци, компоти, сладка! Когато знаете как, е по-лесно! Ще спестите куп пари за лекарства! Омръзнало ли ви е...
3. Ще имате достатъчно време за своето хоби! Не е задължително да е пиене и пушене, но понеже мнозина имат това занимание за хоби - от домашната ракия по-убава нема! Край на промишления спирт, край на главоболието! ще си пиете домашната ракия, домашното уиски, домашното бренди, домашното бяло и червено вино, направени собственоръчно от вас. Когато знаете и можете не е като да не знаете и да не можете! Препоръчвам на пушачите пури "Дон Антонио" - с тях отиваш направо в облаците. Вместо шефът да ви набива обръчите е по-добре да порелаксирате като джентълмен! Не прекалявайте с алкохола и тютюна - помнете, колкото повече отлежават, толкова по-добри стават. Няма къде да избягат, ако ги държите под ключ. Защо точно под ключ?! Защото ще правите едно упражнение, което всеки уважаващ себе си джентълмен прави. Ако не може да уцелите ключалката на вашия арсенал или пък сте прекалено нисък да го заключите, трябва да бъдете по-усърден в упражнението.
4. Ще имате достатъчно време за потомството! С ваша помощ историята няма да е скучна, математиката няма да е инквизиция, а учейки езици ще се ограмотявате безплатно. Не си давайте парите за частни учители - помогнете си сами, за да ви помогне и Господ! Ще откриете много нелепи неща, с които пълнят главите на малчуганите, но с ваша помощ тези небивалици ще бъдат изкоренени! С ваша помощ няма да им напълнят главите със слама! Желязото се кове докато е горещо!
5. Ще имате достатъчно време за напредване във вярата! Ще четете Св. Писание, ще размишлявате. Може да прескочите до молитвения дом, да побеседвате с някой духовник, с някой събрат. В спора се ражда истината! Две глави мислят повече от една!
6. Ще имате достатъчно време за семейството! Ще можете да отидете заедно на къмпинг някоя събота и неделя, вместо да се чудите дали първо да не изтупате килимите, после да напазарувате, а накрая да се тръшнете изнемощял пред телевизора да погледате някой филм. Може да отидете заедно на пикник, на разходка из природата, на пицария...
7. Ще имате достатъчно време за домашната работа! За ремонт, за почистване... Не забравяйте - за да има в една къща лейди, до нея трябва да стои сър!
8. Ще имате достатъчно време за политика! Горната камара трябва да държи изкъсо долната камара! Да не ви хвръкнат патъците, бастуните и бомбетата!
Ако не стигат 8, ето още 4:
9. Ще има какво да разказвате на колегите! Какво сте правили вчера, какво ще правите утре /след работа/?
10. Ще споделите своята работа с някого! Половината ви работа, а ако сте късметлия и повече, ще отиде при някой друг. Сговорна дружина планина повдига! Така няма да мислите за работа през почивката - ще знаете, че работата върви, а не чака точно вас!
11. Ще имате конкуренция в работата! Ще се налага да дадете най-доброто от себе си, за да убедите началството, че вашите идеи са по-добри от конкурентните или пък ще се налага да признаете преимуществото на своя колега. Две глави са повече от една! Качеството на работния продукт ще се подобри. А интелектуалният обмен ще способства взаимното изграждане. Дайте и ще ви се даде!
12. Ще можете да направите свой блог, да напишете книга, да снимате филм - да разкажете за своите идеи и мечти на хората около вас!
Нужно е само дръзновение и новата реалност идва! Не принуждавайте хромите да тичат с $маратонците$ и няма да сте слуги на неправдата!
10 февруари 2012
01 февруари 2012
ПИРАМИДИ, ФАРАОНИ...
=========================
Здравейте, приятели!
Работата за пари е основната дейност на "простосмъртния". Дали ще става рано сутрин и ще отива на робота, дали ще работи по някаква друга схема, но това е в главата на всеки един обикновен човек - как ще изкарва пари, за да съществува.
Убеден съм, че повечето неправди на тоя свят са продукт на сомнамбулизъм. За да защитя тази своя теза ще ви попитам следния въпрос: Какво знаете за д-р Карл фон Райхенбах? Подсказвам - живял е през викторианската епоха, бил е барон и е имал замък на име Райзенберг. Името му се свързва с множество открития, но преди всичко той е известен с изследванията си върху сомнамбулизма.
Ако се запознаете с трудовете на барона, ще разберете, че не всички хора са еднакви - едни са силно чувствителни /сензитивни/ за разлика от други, които са слабо чувствителни и съответно по-малко податливи на външно влияние. Но повечето от нас могат да бъдат вкарани в транс по много начини, т. е. да станат сомнамбули.
Според мен, доколкото мога да проникна зад фасадата, д-р Карл фон Райхенбах, именно като представител на господстващата класа, е имал пословичен интерес към ходещите на сън /сомнамбулите/. Поради една причина - щом нещо можело да накара някого да ходи на сън, в транс, използвайки тази технология той можел да накара някого да ходи в транс не по покривите нощем, а на работа денем. Като крупен индустриалец /от зората на индустриализацията/ той имал много заводи, но работата в тях била опасна за здравето - химическа и металургична промишленост. Била нужна огромна маса хора, която да отиде на работа в тези заводи. Но какво можело да накара някого да остави своята безопасна работа, за да отиде да работи там и да се занимава с химикали, с топене на руди и пр. опасни неща? Да, ако можело да вкара масата хора в транс по някакъв начин, за да не осъзнава риска от вредния труд или поне да намали притеснението чрез някакво въздействие, щяло да бъде много по-лесно. Баронът смятал, че сомнамбулите ходят по покривите нощем заради лунната светлина /отразена слънчева светлина/ - лунатиците имали нужда от този спектър, за да ги витализира. Значи, ако той /господстващата класа/ направел обект, който да влияе върху определен мозъчен център или група центрове по такъв начин, щял да създаде сомнамбули чрез индукция. Затова на бял свят се появили пъстри книжни пари и облигации - те трябвало да излъчват голям спектър, с плетеници от символи, нишки, водни знаци и пр. Просто попадайки на тях човешкото око ги гледало в захлас, като нещо магическо. Можем да си представим каква радост изпитвали работниците, когато получавали всеки месец по няколко банкноти, чисто новички, токущо излезли от печатницата на Националната банка. Или пък акционерите, когато придобивали акции в заводите на барона. Държейки ги в ръцете си, те изпитвали някакво магнетично привличане към заводите на Барона, както лунатиците към Луната. Вече не били толкова опасни химикалите в ума на работниците, защото банкнотите ухаели приятно на разни познати вещества, а също така и тънки нишки метал се виждал през хартията, а работниците прекрасно знаели, че той идва от техните доменни пещи. Най-после в тия банкноти и облигации бил техният капитал, който ако не отидел в огъня или във водата, би бил вечен. Затова в тяхна услуга били предвидени голям брой лични сейфове/сметки в трезорите/банките - да пазят от огън, вода и кражба скъпоценните банкноти и облигации на работниците и акционерите. Без тях /банкнотите, облигациите и личните сейфове (сметки)/ е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от изгрев до залез.
Ерата на високите технологии не би дошла, ако Барона не беше произвел в промишлени количества сомнамбули /чрез синтез на сомнамбулин* в техния мозък/. [* терминът мой] Технологията за тяхното създаване е може би най-важното откритие за последните 300 години. Без съмнение по-велико от парафина, евпиона, креозота, питикала, сидререта, пикамара, капномора или асамара. Но има още две открития, които не мога да пропусна. Ще си позволя да напиша няколко реда, защото без първото не би започнал, а без второто не би завършил и един работен ден в Ерата на високите технологии.
Сигурно се чудите на кого трябва да благодарите за съвременния часовник с аларма /електронния будилник/, който ви буди сутрин за работа. Направо като електрошокова палка ви бамка по главата и ви подканя да ставате. Тази разработка стъпва на трудовете на друг викторианец - д-р Франц Антон Месмер, конструкторът на багета или акумулаторната батерия, която междувпрочем била известна още на древните египтяни, но в друга конструктивна вариация. За разлика от днешните батерии 1.5 V /каквито има обикновено в електронните часовници с аларма/, багетът бил доста по-голям - колкото една винена бъчва. Всеки може да си направи багет, стига да знае как - трябва му една хубава дървена бъчва, в която да постави по средата метален прът с определен диаметър, който да преминава през двата капака на бъчвата и да излиза навън. Вътре трябва да я напълни с нарязани на ситно зеленчуци и метална шлака. Затваря капака на бъчвата и батерията е готова. Сега трябва зеленчуците да влязат в реакция с металните стружки и в металния прът да се индуцира ЕДН /електродвижещо напрежение/. Понеже силата на тока била голяма, д-р Месмер заземил своя багет. Докторът, явно движен от ламтеж за пари, започнал лекарска практика със своя багет, наподобяващ електрошокова палка. За разлика от днешните медицински електрошокови апарати, които имат подобно на ютии електроди, неговият електрошоков апарат имал един единствен островърх електрод, като полицейска електрошокова палка. При досег на човек с такава електрошокова палка обикновено губи съзнание. Алармата на будилника е звукова електрошокова палка и бих казал съвсем не толкова безобидна - такова електромагнитно въздействие върху мозъка е един от начините за сомнамбулизиране /зомбиране/. Без шоколизиновата** терапия сутрин е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от сутрин до вечер. [** терминът мой]
За разлика от д-р Франц Антон Месмер, който е ранен викторианец, и д-р Карл фон Райхенбах, който е класически викторианец, третият интересуващ ни е късен викторианец. Това е познатият на всички д-р Зигмунд Фройд. Неговата психологическа теория /наречена по-късно психоанализа/ е, търся точните думи, нещо средно между чука на Тор и юмрука на Один. В очите на преобладаваща част от тружениците психиатрите са нещо като палачи-инквизитори. Будят у тях "свещен страх", защото ги свързват именно с д-р Зигмунд Фройд и с мястото за принудително лечение на душевноболни хора, известно като лудница. Човек не би си и помислил да не ходи на работа, когато знае, че може да попадне в една сграда с последователите на д-р Зигмунд Фройд, като техен пациент. Този фобиен страх /от отделящ се в мозъка им страхомицин***/ от психиатри и психоаналитици, в болшинството хора, създава параноя, която не им позволява дори да си помислят да правят нещо различно от това, което правят - да работят неуморно от зори до мрак. [*** терминът мой]
Сомнамбулин, шоколизин и страхомицин са трите стълба, крепящи мирозданието на VICTORY-анците. Ако те се синтезират редовно в главите ви, ще сте примерни труженици, с изписана отгоре додолу трудова книжка /та дори и по две предвид новите пенсионни реформи/.
Но дали трудът от зори до мрак е праведно дело? Сигурен съм, че има такива, които без дори да премислят казаното по-горе ще кажат: "Разбира се! Трудът краси човека! Всички трябва да се трудим, а не да мързелуваме като някои хора, които живеят на чужд гръб. В Библията е казано да работиш 6 дена, а 7-ят ден е на Господа! /Изход 20:9-10/ Ако 6 дни мързелуваш - как ще си починеш на 7-я? Без умора няма отмора! Праведно е човек да се труди. Дай, Боже, повече такива труженици!"
Както знаете /писал съм в блога ми/, по професия съм инженер. Когато практикувах професията си и работех в една фирма като инженер, бях "пришит" към един опитен специалист, който трябваше да ме обучи. Но, подозирам, на него хич не му беше до мен, защото на бърза ръка ме заведе в цеха, за който трябваше да отговарям, показа ми машините една по една за около 30 минути и това беше инструктажът - направихме заедно няколко осморки. Каза ми сам да изучавам машините и си отиде. По неговата заръка започнах да посещавам редовно цеха и да изучавам устройството и начина на работа на машините. Запознах се с някои от работниците и наблюдавайки тяхната работа открих някои несъответствия с нормативните разпоредби. В мен веднага се породи желание да вкарам нещата в ред, да премахна безредието. Нахвърлях на един лист моя иноваторски плам и с листа право при моя шеф. Афиширах моя проект и чаках аплодисменти... Последва една звучна плесница на ментално ниво! Не исках да повярвам. Сякаш за да видя дали не халюцинирам, се опитах да се противопоставя на тази явна безотговорност. Още чувам думите на моя шеф: "Ти чуваш ли какво ти говоря?" Нямаше да оправя тази каша - всички като грешни дяволи щяха да продължат да се мъчат во веки веков... Но аз имах вече едно наум с кого си имам работа! Авторитетът на моя шеф рухна... Но моят талант да оправям каши беше забелязан и скоро ми беше възложена супер задача: да оправя най-голямата каша в цеха. В началото бях оптимист, но с времето разрах, че нямам никакъв шанс. Защото нямах право да настъпвам никого - така трябваше да извъртя всичко, че никой да не е виновен за тази каша, а същевременно да докажа на висшестоящите, че е в интерес на предприятието да се пусне нова заповед, с която да се отмени старата. С вързани ръце ме опухаха едно хубаво - изядох доста бой, за да ми дойде акъла в главата и да си обера крушите оттам. Убеждаваха ме, че по-добри условия на труд няма да намеря - спираме работа, когато мастилото в химикалките замръзне, и чакаме пролетта, а за да наваксаме ще работим и през почивните дни /понеже сме почивали без да работим зимата, през пролетта, може и през лятото, ако зимата е тежка, ще работим без да почиваме/.
Смешно е и същевременно тъжно... Ламтежът за пари е в основата на тази трагикомедия. Техническото лице не мисли как да направи нещата по технически издържан начин, а как да ги направи някак си, само й само да се добере до парите. Всичко това влияе изключително пагубно на производството - затлачва се с времето от всевъзможни проблеми. Но болшинството технически лица нямат желание да ревизират своята работа. Защото ще се издадат, че не всичко са правили както трябва. А така няма да има премии, няма да има пачки по стотачки. Правят нужното само когато обстоятелствата ги притиснат, в краен случай. И аз намазах покрай тази лакомия - почивах през зимата /в принудителен отпуск/, почивах през пролетта /бях болен от двустранна бронхопневмония около месец/, почивах през лятото /напуснах/.
Но виждам недоволство в някои: "Не всички началници са такива - има съвестни шефове, които не търпят безобразията. Как любещият своя колега може да бъде обявен за слуга на неправдата?!" Да, съгласен съм, доста на запад и доста на изток от нас има такива със сигурност! И в България има някакви наченки на ред, но ми е трудно да повярвам, че е някакво масово явление. Но съвсем лесно мога да ви покажа още едно масово явление, показващо, че трудещите се от зори до мрак, които са изрядни в своята работа /с другите/, онеправдават поне един свой ближен. Мога де ви го докажа многократно, но само ще започна, а желаещите да научат повече ще трябва да изпълнят една моя поръка.
Нека проследим един 24 часов период от време от живота на едно трудещо се семейство, без значение в коя точка на света се намират. Мъж и жена са в брак. Имат дете. Рано сутринта. Часовникът звъни. Бърза физарядка - миене на зъбите, душ /на запад се къпят всяка сутрин преди работа/, закуска, обличане, закарване на детето на училище, отиване на работа. 8 часа работа, с една почивка за обяд - от 8.00 ч. до 12.00 и от 13.00 до 17.00 работа. Слънцето залязва, наобратно към къщи, преобличане, вечеря /не пада от небето - трябва пазаруване, готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии/. 12 часа без сън, освен ако не сте дремнали тайно някъде. Малко телевизия, малко общуване с детето, с партньора. Вечерна физарядка. Сладки сънища.
Трима човека приспиват на едно й също място, закусват и вечерят заедно, нещо като полудневен пансион. От залез до изгрев са заедно. А от изгрев до залез са разделени. 9-10 часа един без друг /обикновено партьорите работят различни неща и не са учители на своите деца/ на работа, 8-9 часа всички спят в една къща и 5-6 часа всички се хранят, къпят, обличат... Колко от това време е за детето, колко за родителите, без да смятаме всички тези дейности, свързани с ядене, къпане, спане и пр., без които естествено не може, но които обгрижват изключително тялото, а не душата?
Не съм женен и нямам деца, но имам женен братовчед, който има дете. Когато ходехме на гости /вече не ходим, защото тъщата и снахата се скараха за командването на парада и водят конвенционална война - взаимните срещи са обявени за "оргии"/ детето на моя братовчед хич не искаше да си ляга рано - в детската градина ги принуждавали да спят следобед и докато хапвахме и пийвахме аз наблюдавах много интересни моменти, които бих искал да приложа като факти в защита на моята теза. В стаята имаше най-различни играчки, но това момиченце не искаше да играе с тях. Искаше баща му да му чете от една детска книжка приказка, въпреки че я знаеше наизуст. Като му омръзна да слуша приказката, то взе една кутия, отвори я и изтръска на земята един пъзел, след което моят братовчед започна да подрежда на купчинки с гърбовата страна нагоре парчетата, на които се открояваха номера от 1 до 50-60. Така парче по парче подаваше на детето си, което ред по ред подреди пъзела. Липсваше едно парче от пъзела и детето се ядоса, че го няма. Започна да лази на четири крака и да го търси под дивана, под табуретките, но като не го намери, миряса най-после.
Може би ще ме попитате: "Защо братовчед ти е номерирал пъзела?" Защото часовникът цъка - всяка минута е ценна. Времето за неговото дете е малко. Той може да реди пъзели с детето си цяла нощ, но на другия ден никой няма да му предложи да спи през деня, защото не е спал през нощта. Бърз или мъртъв!
Повечето деца могат да почувстват, че имат родители само след вечеря, преди лягане. Спомням си и аз как стоях вечер на терасата с баща ми. Той беше обикновено по потник, с цигара в ръка и насреща ни мигаха прозорците на комплекса, като светулки ту изгасваха, ту светваха, а високо горе блещукаха звездите... Майка ми беше у дома, понеже гледаше болната си майка, но от чистене, пазаруване, готвене, пране и пр. дейности все едно беше пумпал. Така беше докато не тръгна и тя на работа. Тогава трябваше да ходя на предучилищна по цял ден - как плаках за майка си, когато искаше да ме остави при учителката, как се бях захванал за крака й и не се пусках... Така са разделяли деца от майки и бащи, за да ги правят еничари...
Училището има за цел да приучи децата да стават рано и да будуват по цял ден, за да могат безпроблемно да започнат работа като възрастните. За целта системата им набутва в главите много информация, за да се занимават по цял ден и така да спят като къпани. Езици, математика, география, музика, рисуване... Но колкото и да им обясняват онзи пасаж от "Под игото" на Вазов за задушевността на семейната идилия в чорбаджимарковата къща - без опитност от тяхна страна всичко остава само фактология.
Плача за вас, деца! Къде са мама и тате? На гурбет - в Гърция, Испания, Англия...! Знам, че баба и дядо не са мама и тате! В България са и пак ги няма! Знам, че уроците са много и помощ от нийде не се види по цял ден от мама и тате! При живи баща и майка сте сираци! Знам, че вече не строим развит социализъм, не бързаме заникъде! Няма петилетки, няма планове! Мога да ви предложа, скъпи деца, да се обърнете към омбудсмана - може би той ще ви обясни защо вашите най-скъпи хора са далеч от вас по цял ден. Защо като таласъми редите пъзели по късна доба.
Аз лесно ще ви обясня, деца: Защото неправдата царува! Защото няма кой да вдигне десницата си пред Господа и да се закълне да върши правда, да отхвърли злото от себе си.
Изпитайте нещата, които ви говоря. И ако и аз съм фараон и строя пирамида с отсечените ви глави, с мъртвите ви трупове, с вашата мъка, по-добре ме предайте на забвение /забрава/ пред алтернативата да ме следвате безропотно, безпаметно и безумно...
Здравейте, приятели!
Работата за пари е основната дейност на "простосмъртния". Дали ще става рано сутрин и ще отива на робота, дали ще работи по някаква друга схема, но това е в главата на всеки един обикновен човек - как ще изкарва пари, за да съществува.
Убеден съм, че повечето неправди на тоя свят са продукт на сомнамбулизъм. За да защитя тази своя теза ще ви попитам следния въпрос: Какво знаете за д-р Карл фон Райхенбах? Подсказвам - живял е през викторианската епоха, бил е барон и е имал замък на име Райзенберг. Името му се свързва с множество открития, но преди всичко той е известен с изследванията си върху сомнамбулизма.
Ако се запознаете с трудовете на барона, ще разберете, че не всички хора са еднакви - едни са силно чувствителни /сензитивни/ за разлика от други, които са слабо чувствителни и съответно по-малко податливи на външно влияние. Но повечето от нас могат да бъдат вкарани в транс по много начини, т. е. да станат сомнамбули.
Според мен, доколкото мога да проникна зад фасадата, д-р Карл фон Райхенбах, именно като представител на господстващата класа, е имал пословичен интерес към ходещите на сън /сомнамбулите/. Поради една причина - щом нещо можело да накара някого да ходи на сън, в транс, използвайки тази технология той можел да накара някого да ходи в транс не по покривите нощем, а на работа денем. Като крупен индустриалец /от зората на индустриализацията/ той имал много заводи, но работата в тях била опасна за здравето - химическа и металургична промишленост. Била нужна огромна маса хора, която да отиде на работа в тези заводи. Но какво можело да накара някого да остави своята безопасна работа, за да отиде да работи там и да се занимава с химикали, с топене на руди и пр. опасни неща? Да, ако можело да вкара масата хора в транс по някакъв начин, за да не осъзнава риска от вредния труд или поне да намали притеснението чрез някакво въздействие, щяло да бъде много по-лесно. Баронът смятал, че сомнамбулите ходят по покривите нощем заради лунната светлина /отразена слънчева светлина/ - лунатиците имали нужда от този спектър, за да ги витализира. Значи, ако той /господстващата класа/ направел обект, който да влияе върху определен мозъчен център или група центрове по такъв начин, щял да създаде сомнамбули чрез индукция. Затова на бял свят се появили пъстри книжни пари и облигации - те трябвало да излъчват голям спектър, с плетеници от символи, нишки, водни знаци и пр. Просто попадайки на тях човешкото око ги гледало в захлас, като нещо магическо. Можем да си представим каква радост изпитвали работниците, когато получавали всеки месец по няколко банкноти, чисто новички, токущо излезли от печатницата на Националната банка. Или пък акционерите, когато придобивали акции в заводите на барона. Държейки ги в ръцете си, те изпитвали някакво магнетично привличане към заводите на Барона, както лунатиците към Луната. Вече не били толкова опасни химикалите в ума на работниците, защото банкнотите ухаели приятно на разни познати вещества, а също така и тънки нишки метал се виждал през хартията, а работниците прекрасно знаели, че той идва от техните доменни пещи. Най-после в тия банкноти и облигации бил техният капитал, който ако не отидел в огъня или във водата, би бил вечен. Затова в тяхна услуга били предвидени голям брой лични сейфове/сметки в трезорите/банките - да пазят от огън, вода и кражба скъпоценните банкноти и облигации на работниците и акционерите. Без тях /банкнотите, облигациите и личните сейфове (сметки)/ е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от изгрев до залез.
Ерата на високите технологии не би дошла, ако Барона не беше произвел в промишлени количества сомнамбули /чрез синтез на сомнамбулин* в техния мозък/. [* терминът мой] Технологията за тяхното създаване е може би най-важното откритие за последните 300 години. Без съмнение по-велико от парафина, евпиона, креозота, питикала, сидререта, пикамара, капномора или асамара. Но има още две открития, които не мога да пропусна. Ще си позволя да напиша няколко реда, защото без първото не би започнал, а без второто не би завършил и един работен ден в Ерата на високите технологии.
Сигурно се чудите на кого трябва да благодарите за съвременния часовник с аларма /електронния будилник/, който ви буди сутрин за работа. Направо като електрошокова палка ви бамка по главата и ви подканя да ставате. Тази разработка стъпва на трудовете на друг викторианец - д-р Франц Антон Месмер, конструкторът на багета или акумулаторната батерия, която междувпрочем била известна още на древните египтяни, но в друга конструктивна вариация. За разлика от днешните батерии 1.5 V /каквито има обикновено в електронните часовници с аларма/, багетът бил доста по-голям - колкото една винена бъчва. Всеки може да си направи багет, стига да знае как - трябва му една хубава дървена бъчва, в която да постави по средата метален прът с определен диаметър, който да преминава през двата капака на бъчвата и да излиза навън. Вътре трябва да я напълни с нарязани на ситно зеленчуци и метална шлака. Затваря капака на бъчвата и батерията е готова. Сега трябва зеленчуците да влязат в реакция с металните стружки и в металния прът да се индуцира ЕДН /електродвижещо напрежение/. Понеже силата на тока била голяма, д-р Месмер заземил своя багет. Докторът, явно движен от ламтеж за пари, започнал лекарска практика със своя багет, наподобяващ електрошокова палка. За разлика от днешните медицински електрошокови апарати, които имат подобно на ютии електроди, неговият електрошоков апарат имал един единствен островърх електрод, като полицейска електрошокова палка. При досег на човек с такава електрошокова палка обикновено губи съзнание. Алармата на будилника е звукова електрошокова палка и бих казал съвсем не толкова безобидна - такова електромагнитно въздействие върху мозъка е един от начините за сомнамбулизиране /зомбиране/. Без шоколизиновата** терапия сутрин е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от сутрин до вечер. [** терминът мой]
За разлика от д-р Франц Антон Месмер, който е ранен викторианец, и д-р Карл фон Райхенбах, който е класически викторианец, третият интересуващ ни е късен викторианец. Това е познатият на всички д-р Зигмунд Фройд. Неговата психологическа теория /наречена по-късно психоанализа/ е, търся точните думи, нещо средно между чука на Тор и юмрука на Один. В очите на преобладаваща част от тружениците психиатрите са нещо като палачи-инквизитори. Будят у тях "свещен страх", защото ги свързват именно с д-р Зигмунд Фройд и с мястото за принудително лечение на душевноболни хора, известно като лудница. Човек не би си и помислил да не ходи на работа, когато знае, че може да попадне в една сграда с последователите на д-р Зигмунд Фройд, като техен пациент. Този фобиен страх /от отделящ се в мозъка им страхомицин***/ от психиатри и психоаналитици, в болшинството хора, създава параноя, която не им позволява дори да си помислят да правят нещо различно от това, което правят - да работят неуморно от зори до мрак. [*** терминът мой]
Сомнамбулин, шоколизин и страхомицин са трите стълба, крепящи мирозданието на VICTORY-анците. Ако те се синтезират редовно в главите ви, ще сте примерни труженици, с изписана отгоре додолу трудова книжка /та дори и по две предвид новите пенсионни реформи/.
Но дали трудът от зори до мрак е праведно дело? Сигурен съм, че има такива, които без дори да премислят казаното по-горе ще кажат: "Разбира се! Трудът краси човека! Всички трябва да се трудим, а не да мързелуваме като някои хора, които живеят на чужд гръб. В Библията е казано да работиш 6 дена, а 7-ят ден е на Господа! /Изход 20:9-10/ Ако 6 дни мързелуваш - как ще си починеш на 7-я? Без умора няма отмора! Праведно е човек да се труди. Дай, Боже, повече такива труженици!"
Както знаете /писал съм в блога ми/, по професия съм инженер. Когато практикувах професията си и работех в една фирма като инженер, бях "пришит" към един опитен специалист, който трябваше да ме обучи. Но, подозирам, на него хич не му беше до мен, защото на бърза ръка ме заведе в цеха, за който трябваше да отговарям, показа ми машините една по една за около 30 минути и това беше инструктажът - направихме заедно няколко осморки. Каза ми сам да изучавам машините и си отиде. По неговата заръка започнах да посещавам редовно цеха и да изучавам устройството и начина на работа на машините. Запознах се с някои от работниците и наблюдавайки тяхната работа открих някои несъответствия с нормативните разпоредби. В мен веднага се породи желание да вкарам нещата в ред, да премахна безредието. Нахвърлях на един лист моя иноваторски плам и с листа право при моя шеф. Афиширах моя проект и чаках аплодисменти... Последва една звучна плесница на ментално ниво! Не исках да повярвам. Сякаш за да видя дали не халюцинирам, се опитах да се противопоставя на тази явна безотговорност. Още чувам думите на моя шеф: "Ти чуваш ли какво ти говоря?" Нямаше да оправя тази каша - всички като грешни дяволи щяха да продължат да се мъчат во веки веков... Но аз имах вече едно наум с кого си имам работа! Авторитетът на моя шеф рухна... Но моят талант да оправям каши беше забелязан и скоро ми беше възложена супер задача: да оправя най-голямата каша в цеха. В началото бях оптимист, но с времето разрах, че нямам никакъв шанс. Защото нямах право да настъпвам никого - така трябваше да извъртя всичко, че никой да не е виновен за тази каша, а същевременно да докажа на висшестоящите, че е в интерес на предприятието да се пусне нова заповед, с която да се отмени старата. С вързани ръце ме опухаха едно хубаво - изядох доста бой, за да ми дойде акъла в главата и да си обера крушите оттам. Убеждаваха ме, че по-добри условия на труд няма да намеря - спираме работа, когато мастилото в химикалките замръзне, и чакаме пролетта, а за да наваксаме ще работим и през почивните дни /понеже сме почивали без да работим зимата, през пролетта, може и през лятото, ако зимата е тежка, ще работим без да почиваме/.
Смешно е и същевременно тъжно... Ламтежът за пари е в основата на тази трагикомедия. Техническото лице не мисли как да направи нещата по технически издържан начин, а как да ги направи някак си, само й само да се добере до парите. Всичко това влияе изключително пагубно на производството - затлачва се с времето от всевъзможни проблеми. Но болшинството технически лица нямат желание да ревизират своята работа. Защото ще се издадат, че не всичко са правили както трябва. А така няма да има премии, няма да има пачки по стотачки. Правят нужното само когато обстоятелствата ги притиснат, в краен случай. И аз намазах покрай тази лакомия - почивах през зимата /в принудителен отпуск/, почивах през пролетта /бях болен от двустранна бронхопневмония около месец/, почивах през лятото /напуснах/.
Но виждам недоволство в някои: "Не всички началници са такива - има съвестни шефове, които не търпят безобразията. Как любещият своя колега може да бъде обявен за слуга на неправдата?!" Да, съгласен съм, доста на запад и доста на изток от нас има такива със сигурност! И в България има някакви наченки на ред, но ми е трудно да повярвам, че е някакво масово явление. Но съвсем лесно мога да ви покажа още едно масово явление, показващо, че трудещите се от зори до мрак, които са изрядни в своята работа /с другите/, онеправдават поне един свой ближен. Мога де ви го докажа многократно, но само ще започна, а желаещите да научат повече ще трябва да изпълнят една моя поръка.
Нека проследим един 24 часов период от време от живота на едно трудещо се семейство, без значение в коя точка на света се намират. Мъж и жена са в брак. Имат дете. Рано сутринта. Часовникът звъни. Бърза физарядка - миене на зъбите, душ /на запад се къпят всяка сутрин преди работа/, закуска, обличане, закарване на детето на училище, отиване на работа. 8 часа работа, с една почивка за обяд - от 8.00 ч. до 12.00 и от 13.00 до 17.00 работа. Слънцето залязва, наобратно към къщи, преобличане, вечеря /не пада от небето - трябва пазаруване, готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии/. 12 часа без сън, освен ако не сте дремнали тайно някъде. Малко телевизия, малко общуване с детето, с партньора. Вечерна физарядка. Сладки сънища.
Трима човека приспиват на едно й също място, закусват и вечерят заедно, нещо като полудневен пансион. От залез до изгрев са заедно. А от изгрев до залез са разделени. 9-10 часа един без друг /обикновено партьорите работят различни неща и не са учители на своите деца/ на работа, 8-9 часа всички спят в една къща и 5-6 часа всички се хранят, къпят, обличат... Колко от това време е за детето, колко за родителите, без да смятаме всички тези дейности, свързани с ядене, къпане, спане и пр., без които естествено не може, но които обгрижват изключително тялото, а не душата?
Не съм женен и нямам деца, но имам женен братовчед, който има дете. Когато ходехме на гости /вече не ходим, защото тъщата и снахата се скараха за командването на парада и водят конвенционална война - взаимните срещи са обявени за "оргии"/ детето на моя братовчед хич не искаше да си ляга рано - в детската градина ги принуждавали да спят следобед и докато хапвахме и пийвахме аз наблюдавах много интересни моменти, които бих искал да приложа като факти в защита на моята теза. В стаята имаше най-различни играчки, но това момиченце не искаше да играе с тях. Искаше баща му да му чете от една детска книжка приказка, въпреки че я знаеше наизуст. Като му омръзна да слуша приказката, то взе една кутия, отвори я и изтръска на земята един пъзел, след което моят братовчед започна да подрежда на купчинки с гърбовата страна нагоре парчетата, на които се открояваха номера от 1 до 50-60. Така парче по парче подаваше на детето си, което ред по ред подреди пъзела. Липсваше едно парче от пъзела и детето се ядоса, че го няма. Започна да лази на четири крака и да го търси под дивана, под табуретките, но като не го намери, миряса най-после.
Може би ще ме попитате: "Защо братовчед ти е номерирал пъзела?" Защото часовникът цъка - всяка минута е ценна. Времето за неговото дете е малко. Той може да реди пъзели с детето си цяла нощ, но на другия ден никой няма да му предложи да спи през деня, защото не е спал през нощта. Бърз или мъртъв!
Повечето деца могат да почувстват, че имат родители само след вечеря, преди лягане. Спомням си и аз как стоях вечер на терасата с баща ми. Той беше обикновено по потник, с цигара в ръка и насреща ни мигаха прозорците на комплекса, като светулки ту изгасваха, ту светваха, а високо горе блещукаха звездите... Майка ми беше у дома, понеже гледаше болната си майка, но от чистене, пазаруване, готвене, пране и пр. дейности все едно беше пумпал. Така беше докато не тръгна и тя на работа. Тогава трябваше да ходя на предучилищна по цял ден - как плаках за майка си, когато искаше да ме остави при учителката, как се бях захванал за крака й и не се пусках... Така са разделяли деца от майки и бащи, за да ги правят еничари...
Училището има за цел да приучи децата да стават рано и да будуват по цял ден, за да могат безпроблемно да започнат работа като възрастните. За целта системата им набутва в главите много информация, за да се занимават по цял ден и така да спят като къпани. Езици, математика, география, музика, рисуване... Но колкото и да им обясняват онзи пасаж от "Под игото" на Вазов за задушевността на семейната идилия в чорбаджимарковата къща - без опитност от тяхна страна всичко остава само фактология.
Плача за вас, деца! Къде са мама и тате? На гурбет - в Гърция, Испания, Англия...! Знам, че баба и дядо не са мама и тате! В България са и пак ги няма! Знам, че уроците са много и помощ от нийде не се види по цял ден от мама и тате! При живи баща и майка сте сираци! Знам, че вече не строим развит социализъм, не бързаме заникъде! Няма петилетки, няма планове! Мога да ви предложа, скъпи деца, да се обърнете към омбудсмана - може би той ще ви обясни защо вашите най-скъпи хора са далеч от вас по цял ден. Защо като таласъми редите пъзели по късна доба.
Аз лесно ще ви обясня, деца: Защото неправдата царува! Защото няма кой да вдигне десницата си пред Господа и да се закълне да върши правда, да отхвърли злото от себе си.
Изпитайте нещата, които ви говоря. И ако и аз съм фараон и строя пирамида с отсечените ви глави, с мъртвите ви трупове, с вашата мъка, по-добре ме предайте на забвение /забрава/ пред алтернативата да ме следвате безропотно, безпаметно и безумно...
Абонамент за:
Публикации (Atom)