====================
Здравейте, приятели!
Вече ви дадох ОТПРАВНА ТОЧКА и остава само да ви пожелая на добър ПЪТ! Ще се оправим, когато не следваме като сомнамбули пагубни пътища! Когато въстанем срещу всяка неправда, а не безропотно да навеждаме глави пред всякакви безумия и да се съгласяваме с всякакви безобразия! Когато потърсим ВОДИТЕЛСТВО, както е писано:
"Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори." /Лука 11:9-10; Матей 7:7-8/ [Йоан 15:7]
10 март 2012
10 февруари 2012
РАЗКРЕПОСТЯВАНЕ
=======================
Здравейте, приятели!
Човечеството, като един балон, се надува и надува - вече сме 7 милиарда. Болшинството човеци искат да имат собствено жилище, кола, телевизор, хладилник... Но тези придобивки не се дават даром - "белият човек" може да има желаното, ако стане /черно/работник - да продава своя труд и време за пари. Лесно е да си купиш мобилен телефон, защото мобилната индустрия направо се скъса да произвежда мобилни апарати /добре, че има роботи!/, но значително по-трудно е да си купиш телевизор или хладилник, а наистина трудно собствено жилище /защото е много скъпо!/. Преследването на тези блага е създало един роботизиран контингент, който е готов да работи по 8-12 часа на ден. Също и нови порядки, които изкривяват старите порядки, и привържениците на последните се наричат най-често старомодни /мухльовци/ - не искаш да си свиваш собствено гнездо, а ще живееш при вашите - ти си скапаняк; не искаш телевизор - ти си откачалка; не искаш да имаш GSM - ти си мухльо... Очевидно е защо всичко иска да те накара да се залавяш за работа - за да бъдеш брънка от системата, да се повиши к.п.д.-то й, което поради многото /нарастващи в геометрична прогресия/ желаещи да имат всичко, пада и пада... Да, същата система, в която зяпаш телевизора, за да не бъдеш причислен към назадничавите; или пък съсипваш природата с твоята пърдяща каляска, за да си модерен; или отвсякъде валят оферти за нисколихвени заеми и трябва да си наистина пълна откачалка, ти повтарят от телевизора, от радиото, от вестниците, ако не се възползваш да яхнеш вълната...
Още, и още, и още... Протягащи ръце за още, и още, и още пари, алчните постоянно мислят за едно й също, как да се докопат до парите, за да имат всичко, каквото им сърце иска... Те не се замислят дали не онеправдават някого със своята липса, причинена от тяхната заетост да изкарват пари по 8-10-12 часа на ден, не им минава през ум дори, че са наемници и като такива могат да договарят с държавата като техен работодател продължителността на своя работен ден, за да имат повече време за близките си, за себе си или за друг човек. Разбираемо е защо самата система се прави на ударена, защо не е предвидила такава опция, именно всеки да регулира продължителността на своя работен ден по свое усмотрение - защото ще се отприщи верижна реакция, която ще унищожи цялата робовладелска система, стискаща като в едно гигантско менгеме всички! Картонената кула ще рухне - сомнамбулите ще прозрат, че феодално владение има там, където има васали и крепостни...
Какво правим, ако не искате да си купувате апартамент, кола, телевизор с плосък екран, печка с керамичен плот, мобилен телефон с камера...?! Защо трябва да работите наравно с гореспоменатите? Защо /хипер/инфлацията да ви изяжда спестяванията? Ако вие сте като горните и искате да имате пачки под дюшека или в банките, добре, но ако просто сте принудени да бягате с горните, а сте хроми с двата крака, поради каква причина трябва да се трудите по цял ден? Вие не искате модерните придобивки. Решили сте да живеете в дома на вашите. Тук отварям една скоба - така са живели хиляди години поколения наред. При необходимост са пристроявали селската или градската къща, но повече от това са могли да направят само богатите. Вземете ако щете фамилните къщи на английските лордове, ако щете фамилните къщи на германските благородници, ако щете първите небостъргачи-къщи в Америка - става дума за голям капитал. Наистина собственото жилище е удобство: "Моят дом е моята крепост". Тази идея за собствен дом на всеки работник беше издигната в масов култ през неотдавнашното минало - всеки работник можеше да си изплаща апартамент, кола и други придобивки. Но с фалита на тази система, т. е. когато алчността на другарите направи една огромна пробойна в кораба и последният потъна, след приватизацията на държавните предприятия новите им собственици нямат никакви задължения към работниците, най-малкото да им осигуряват жилища на изплащане. Но без работници няма да има и предприятия. Затова на работниците се отпускат кредити за дом, за да се набутат между шамарите - да плащат лихви на банките. А за такива назадничави като мен, които не искат да се набутат между шамарите, има прокурори - само родителите ми трябва да се оплачат, че ги тормозя с присъствието си, и веднага ще ме изринат от родното гнездо, с прокурорска заповед. Затова си мисля за жилище-контейнер. [http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=waAZ5hrUZNU] [http://www.youtube.com/watch?v=3YR6sUpsiZA] Затварям скобата. Решили сте да ползвате техните вещи - далеч по-здрави са и се ремонтират лесно. Грижейки се за вас, се грижите и за тях. Помагате им в чистенето, в поправката на уредите, във всичко... Но какъв парадокс! Тия, които гледат своите родители през пръсти, казват ку-ку отвреме навреме, няма кой да осъди с прокурорска заповед за безхаберие и те получават наследство наравно с добросъвестните, които гледат своите близки, натоварвайки се двойно. Между наглеждане и гледане има голяма разлика. Не говоря за тежко болни хора, а за възрастни хора, които имат нужда от всякакви грижи. На мен не ми е известно да има закон /ако греша моля да ми изпратите съответния член от трудовия кодекс/, който да дава на някого право да има работно време с продължителност по негово усмотрение, за да може да се грижи за свои близки /които не са инвалиди/ и така да придобива движимо и недвижимо имущество, но това намалено работно време да му гарантира осигурителен стаж, съответстващ на нормално работно време /8 часа/. Например да се работи на 4 часов работен ден за осигуряване на нормално съществуване /храна, дрехи, лекарства/, а другите 4 часа всеки прави каквото сметне за добре - едни продължават да работят, за да трупат пари, други - оползотворяват част от времето си за друга работа, а останалото време си почиват. Но не 2 месеца работа на 4 часов работен ден да се зачитат за 1 месец осигурителен стаж за пенсия, както е по сега действащото трудово законодателство! [http://www.karieri.bg/trudovopravna_konsultaciq/2108244_preminavane_ot_8_na_4_chasov_raboten_den/] [http://www.obshtestvo.net/content/view/305/12/]
Които искат да бачкат по цял ден, нека бачкат! Но има други /аз съм един от тях!/, които не виждат смисъл да бачкат по цял ден! Те не искат да бачкат за големи пачки! Те не искат да се ослушват като зайци да не би "световната икономическа криза" да ги свари по долни гащи и да останат без гащи! Те не искат да слушат за подвизите на финансовите магнати, които надуват балона на доверието в златото и всичко се всмуква като от тайфун, а после идва цунамито, което помита всичко по пътя си, а накрая завлича обратно със себе си де-що е докопало! Те не искат да чуват непрестанно тревожни вести за банкови фалити, икономически трусове и разорени предприятия! Те не искат да пият хапчета барабар с разорените бизнесмени, защото всичко се е сдухало отвякъде! Те не искат да спасяват кораба като скачат във водата да го носят на ръце! Те не искат да ходят на работа с патерици, протези и перуки! Те просто искат своето време!
Колебаете се какво да правите?! 8 основания да дойдете в отбора:
1. Ще имате достатъчно време за почивка! Няма да се изправяте повече пред дилемата какво точно да правите през почивните дни. Ще можете да спортувате и през седмицата, точно както банкерите, бизнесмените и баровците! С едно просто решение ставате баровец! Времето е пари, но непродавайки половината си ден, а запазвайки го за себе си, вие ставате богат човек! Намерете още един като вас и може да играете тенис на маса в градинката, да сковете пред блока една билярдна маса и да разцъкате топките! Може да побягате в парка, да поиграете боулинг, голф или кегли! Да отидете на кино, на театър, за риба, на разходка... Хайлайф!
2. Ще имате достатъчно време за учене! Животът е непрестанно учение. Но мнозина нямат време да се научат на елементарни неща, защото са си блокирали цялото време с работа. Омръзнало ли ви е да ядете скапани манджи?! Защо не пратите готвача на курс по готварство? За по-сигурно отидете с него, да не избяга от тази форма на обучение - от непокорство, от срам или от гордост. Никой не се е родил научен, така че няма нищо срамно да не знаеш. Така и на вашата трапеза ще изгрее слънце, и вашият стомах ще се зарадва като на истински сър/лейди. Край на стомашните терзания! Омръзнало ли ви е да ходите до супермаркета за щяло и нещяло?! Направете си зимнина и няма да ядете замразена, третирана с химикали, консервирана храна! Направете си сами суджуци, компоти, сладка! Когато знаете как, е по-лесно! Ще спестите куп пари за лекарства! Омръзнало ли ви е...
3. Ще имате достатъчно време за своето хоби! Не е задължително да е пиене и пушене, но понеже мнозина имат това занимание за хоби - от домашната ракия по-убава нема! Край на промишления спирт, край на главоболието! ще си пиете домашната ракия, домашното уиски, домашното бренди, домашното бяло и червено вино, направени собственоръчно от вас. Когато знаете и можете не е като да не знаете и да не можете! Препоръчвам на пушачите пури "Дон Антонио" - с тях отиваш направо в облаците. Вместо шефът да ви набива обръчите е по-добре да порелаксирате като джентълмен! Не прекалявайте с алкохола и тютюна - помнете, колкото повече отлежават, толкова по-добри стават. Няма къде да избягат, ако ги държите под ключ. Защо точно под ключ?! Защото ще правите едно упражнение, което всеки уважаващ себе си джентълмен прави. Ако не може да уцелите ключалката на вашия арсенал или пък сте прекалено нисък да го заключите, трябва да бъдете по-усърден в упражнението.
4. Ще имате достатъчно време за потомството! С ваша помощ историята няма да е скучна, математиката няма да е инквизиция, а учейки езици ще се ограмотявате безплатно. Не си давайте парите за частни учители - помогнете си сами, за да ви помогне и Господ! Ще откриете много нелепи неща, с които пълнят главите на малчуганите, но с ваша помощ тези небивалици ще бъдат изкоренени! С ваша помощ няма да им напълнят главите със слама! Желязото се кове докато е горещо!
5. Ще имате достатъчно време за напредване във вярата! Ще четете Св. Писание, ще размишлявате. Може да прескочите до молитвения дом, да побеседвате с някой духовник, с някой събрат. В спора се ражда истината! Две глави мислят повече от една!
6. Ще имате достатъчно време за семейството! Ще можете да отидете заедно на къмпинг някоя събота и неделя, вместо да се чудите дали първо да не изтупате килимите, после да напазарувате, а накрая да се тръшнете изнемощял пред телевизора да погледате някой филм. Може да отидете заедно на пикник, на разходка из природата, на пицария...
7. Ще имате достатъчно време за домашната работа! За ремонт, за почистване... Не забравяйте - за да има в една къща лейди, до нея трябва да стои сър!
8. Ще имате достатъчно време за политика! Горната камара трябва да държи изкъсо долната камара! Да не ви хвръкнат патъците, бастуните и бомбетата!
Ако не стигат 8, ето още 4:
9. Ще има какво да разказвате на колегите! Какво сте правили вчера, какво ще правите утре /след работа/?
10. Ще споделите своята работа с някого! Половината ви работа, а ако сте късметлия и повече, ще отиде при някой друг. Сговорна дружина планина повдига! Така няма да мислите за работа през почивката - ще знаете, че работата върви, а не чака точно вас!
11. Ще имате конкуренция в работата! Ще се налага да дадете най-доброто от себе си, за да убедите началството, че вашите идеи са по-добри от конкурентните или пък ще се налага да признаете преимуществото на своя колега. Две глави са повече от една! Качеството на работния продукт ще се подобри. А интелектуалният обмен ще способства взаимното изграждане. Дайте и ще ви се даде!
12. Ще можете да направите свой блог, да напишете книга, да снимате филм - да разкажете за своите идеи и мечти на хората около вас!
Нужно е само дръзновение и новата реалност идва! Не принуждавайте хромите да тичат с $маратонците$ и няма да сте слуги на неправдата!
Здравейте, приятели!
Човечеството, като един балон, се надува и надува - вече сме 7 милиарда. Болшинството човеци искат да имат собствено жилище, кола, телевизор, хладилник... Но тези придобивки не се дават даром - "белият човек" може да има желаното, ако стане /черно/работник - да продава своя труд и време за пари. Лесно е да си купиш мобилен телефон, защото мобилната индустрия направо се скъса да произвежда мобилни апарати /добре, че има роботи!/, но значително по-трудно е да си купиш телевизор или хладилник, а наистина трудно собствено жилище /защото е много скъпо!/. Преследването на тези блага е създало един роботизиран контингент, който е готов да работи по 8-12 часа на ден. Също и нови порядки, които изкривяват старите порядки, и привържениците на последните се наричат най-често старомодни /мухльовци/ - не искаш да си свиваш собствено гнездо, а ще живееш при вашите - ти си скапаняк; не искаш телевизор - ти си откачалка; не искаш да имаш GSM - ти си мухльо... Очевидно е защо всичко иска да те накара да се залавяш за работа - за да бъдеш брънка от системата, да се повиши к.п.д.-то й, което поради многото /нарастващи в геометрична прогресия/ желаещи да имат всичко, пада и пада... Да, същата система, в която зяпаш телевизора, за да не бъдеш причислен към назадничавите; или пък съсипваш природата с твоята пърдяща каляска, за да си модерен; или отвсякъде валят оферти за нисколихвени заеми и трябва да си наистина пълна откачалка, ти повтарят от телевизора, от радиото, от вестниците, ако не се възползваш да яхнеш вълната...
Още, и още, и още... Протягащи ръце за още, и още, и още пари, алчните постоянно мислят за едно й също, как да се докопат до парите, за да имат всичко, каквото им сърце иска... Те не се замислят дали не онеправдават някого със своята липса, причинена от тяхната заетост да изкарват пари по 8-10-12 часа на ден, не им минава през ум дори, че са наемници и като такива могат да договарят с държавата като техен работодател продължителността на своя работен ден, за да имат повече време за близките си, за себе си или за друг човек. Разбираемо е защо самата система се прави на ударена, защо не е предвидила такава опция, именно всеки да регулира продължителността на своя работен ден по свое усмотрение - защото ще се отприщи верижна реакция, която ще унищожи цялата робовладелска система, стискаща като в едно гигантско менгеме всички! Картонената кула ще рухне - сомнамбулите ще прозрат, че феодално владение има там, където има васали и крепостни...
Какво правим, ако не искате да си купувате апартамент, кола, телевизор с плосък екран, печка с керамичен плот, мобилен телефон с камера...?! Защо трябва да работите наравно с гореспоменатите? Защо /хипер/инфлацията да ви изяжда спестяванията? Ако вие сте като горните и искате да имате пачки под дюшека или в банките, добре, но ако просто сте принудени да бягате с горните, а сте хроми с двата крака, поради каква причина трябва да се трудите по цял ден? Вие не искате модерните придобивки. Решили сте да живеете в дома на вашите. Тук отварям една скоба - така са живели хиляди години поколения наред. При необходимост са пристроявали селската или градската къща, но повече от това са могли да направят само богатите. Вземете ако щете фамилните къщи на английските лордове, ако щете фамилните къщи на германските благородници, ако щете първите небостъргачи-къщи в Америка - става дума за голям капитал. Наистина собственото жилище е удобство: "Моят дом е моята крепост". Тази идея за собствен дом на всеки работник беше издигната в масов култ през неотдавнашното минало - всеки работник можеше да си изплаща апартамент, кола и други придобивки. Но с фалита на тази система, т. е. когато алчността на другарите направи една огромна пробойна в кораба и последният потъна, след приватизацията на държавните предприятия новите им собственици нямат никакви задължения към работниците, най-малкото да им осигуряват жилища на изплащане. Но без работници няма да има и предприятия. Затова на работниците се отпускат кредити за дом, за да се набутат между шамарите - да плащат лихви на банките. А за такива назадничави като мен, които не искат да се набутат между шамарите, има прокурори - само родителите ми трябва да се оплачат, че ги тормозя с присъствието си, и веднага ще ме изринат от родното гнездо, с прокурорска заповед. Затова си мисля за жилище-контейнер. [http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=waAZ5hrUZNU] [http://www.youtube.com/watch?v=3YR6sUpsiZA] Затварям скобата. Решили сте да ползвате техните вещи - далеч по-здрави са и се ремонтират лесно. Грижейки се за вас, се грижите и за тях. Помагате им в чистенето, в поправката на уредите, във всичко... Но какъв парадокс! Тия, които гледат своите родители през пръсти, казват ку-ку отвреме навреме, няма кой да осъди с прокурорска заповед за безхаберие и те получават наследство наравно с добросъвестните, които гледат своите близки, натоварвайки се двойно. Между наглеждане и гледане има голяма разлика. Не говоря за тежко болни хора, а за възрастни хора, които имат нужда от всякакви грижи. На мен не ми е известно да има закон /ако греша моля да ми изпратите съответния член от трудовия кодекс/, който да дава на някого право да има работно време с продължителност по негово усмотрение, за да може да се грижи за свои близки /които не са инвалиди/ и така да придобива движимо и недвижимо имущество, но това намалено работно време да му гарантира осигурителен стаж, съответстващ на нормално работно време /8 часа/. Например да се работи на 4 часов работен ден за осигуряване на нормално съществуване /храна, дрехи, лекарства/, а другите 4 часа всеки прави каквото сметне за добре - едни продължават да работят, за да трупат пари, други - оползотворяват част от времето си за друга работа, а останалото време си почиват. Но не 2 месеца работа на 4 часов работен ден да се зачитат за 1 месец осигурителен стаж за пенсия, както е по сега действащото трудово законодателство! [http://www.karieri.bg/trudovopravna_konsultaciq/2108244_preminavane_ot_8_na_4_chasov_raboten_den/] [http://www.obshtestvo.net/content/view/305/12/]
Които искат да бачкат по цял ден, нека бачкат! Но има други /аз съм един от тях!/, които не виждат смисъл да бачкат по цял ден! Те не искат да бачкат за големи пачки! Те не искат да се ослушват като зайци да не би "световната икономическа криза" да ги свари по долни гащи и да останат без гащи! Те не искат да слушат за подвизите на финансовите магнати, които надуват балона на доверието в златото и всичко се всмуква като от тайфун, а после идва цунамито, което помита всичко по пътя си, а накрая завлича обратно със себе си де-що е докопало! Те не искат да чуват непрестанно тревожни вести за банкови фалити, икономически трусове и разорени предприятия! Те не искат да пият хапчета барабар с разорените бизнесмени, защото всичко се е сдухало отвякъде! Те не искат да спасяват кораба като скачат във водата да го носят на ръце! Те не искат да ходят на работа с патерици, протези и перуки! Те просто искат своето време!
Колебаете се какво да правите?! 8 основания да дойдете в отбора:
1. Ще имате достатъчно време за почивка! Няма да се изправяте повече пред дилемата какво точно да правите през почивните дни. Ще можете да спортувате и през седмицата, точно както банкерите, бизнесмените и баровците! С едно просто решение ставате баровец! Времето е пари, но непродавайки половината си ден, а запазвайки го за себе си, вие ставате богат човек! Намерете още един като вас и може да играете тенис на маса в градинката, да сковете пред блока една билярдна маса и да разцъкате топките! Може да побягате в парка, да поиграете боулинг, голф или кегли! Да отидете на кино, на театър, за риба, на разходка... Хайлайф!
2. Ще имате достатъчно време за учене! Животът е непрестанно учение. Но мнозина нямат време да се научат на елементарни неща, защото са си блокирали цялото време с работа. Омръзнало ли ви е да ядете скапани манджи?! Защо не пратите готвача на курс по готварство? За по-сигурно отидете с него, да не избяга от тази форма на обучение - от непокорство, от срам или от гордост. Никой не се е родил научен, така че няма нищо срамно да не знаеш. Така и на вашата трапеза ще изгрее слънце, и вашият стомах ще се зарадва като на истински сър/лейди. Край на стомашните терзания! Омръзнало ли ви е да ходите до супермаркета за щяло и нещяло?! Направете си зимнина и няма да ядете замразена, третирана с химикали, консервирана храна! Направете си сами суджуци, компоти, сладка! Когато знаете как, е по-лесно! Ще спестите куп пари за лекарства! Омръзнало ли ви е...
3. Ще имате достатъчно време за своето хоби! Не е задължително да е пиене и пушене, но понеже мнозина имат това занимание за хоби - от домашната ракия по-убава нема! Край на промишления спирт, край на главоболието! ще си пиете домашната ракия, домашното уиски, домашното бренди, домашното бяло и червено вино, направени собственоръчно от вас. Когато знаете и можете не е като да не знаете и да не можете! Препоръчвам на пушачите пури "Дон Антонио" - с тях отиваш направо в облаците. Вместо шефът да ви набива обръчите е по-добре да порелаксирате като джентълмен! Не прекалявайте с алкохола и тютюна - помнете, колкото повече отлежават, толкова по-добри стават. Няма къде да избягат, ако ги държите под ключ. Защо точно под ключ?! Защото ще правите едно упражнение, което всеки уважаващ себе си джентълмен прави. Ако не може да уцелите ключалката на вашия арсенал или пък сте прекалено нисък да го заключите, трябва да бъдете по-усърден в упражнението.
4. Ще имате достатъчно време за потомството! С ваша помощ историята няма да е скучна, математиката няма да е инквизиция, а учейки езици ще се ограмотявате безплатно. Не си давайте парите за частни учители - помогнете си сами, за да ви помогне и Господ! Ще откриете много нелепи неща, с които пълнят главите на малчуганите, но с ваша помощ тези небивалици ще бъдат изкоренени! С ваша помощ няма да им напълнят главите със слама! Желязото се кове докато е горещо!
5. Ще имате достатъчно време за напредване във вярата! Ще четете Св. Писание, ще размишлявате. Може да прескочите до молитвения дом, да побеседвате с някой духовник, с някой събрат. В спора се ражда истината! Две глави мислят повече от една!
6. Ще имате достатъчно време за семейството! Ще можете да отидете заедно на къмпинг някоя събота и неделя, вместо да се чудите дали първо да не изтупате килимите, после да напазарувате, а накрая да се тръшнете изнемощял пред телевизора да погледате някой филм. Може да отидете заедно на пикник, на разходка из природата, на пицария...
7. Ще имате достатъчно време за домашната работа! За ремонт, за почистване... Не забравяйте - за да има в една къща лейди, до нея трябва да стои сър!
8. Ще имате достатъчно време за политика! Горната камара трябва да държи изкъсо долната камара! Да не ви хвръкнат патъците, бастуните и бомбетата!
Ако не стигат 8, ето още 4:
9. Ще има какво да разказвате на колегите! Какво сте правили вчера, какво ще правите утре /след работа/?
10. Ще споделите своята работа с някого! Половината ви работа, а ако сте късметлия и повече, ще отиде при някой друг. Сговорна дружина планина повдига! Така няма да мислите за работа през почивката - ще знаете, че работата върви, а не чака точно вас!
11. Ще имате конкуренция в работата! Ще се налага да дадете най-доброто от себе си, за да убедите началството, че вашите идеи са по-добри от конкурентните или пък ще се налага да признаете преимуществото на своя колега. Две глави са повече от една! Качеството на работния продукт ще се подобри. А интелектуалният обмен ще способства взаимното изграждане. Дайте и ще ви се даде!
12. Ще можете да направите свой блог, да напишете книга, да снимате филм - да разкажете за своите идеи и мечти на хората около вас!
Нужно е само дръзновение и новата реалност идва! Не принуждавайте хромите да тичат с $маратонците$ и няма да сте слуги на неправдата!
01 февруари 2012
ПИРАМИДИ, ФАРАОНИ...
=========================
Здравейте, приятели!
Работата за пари е основната дейност на "простосмъртния". Дали ще става рано сутрин и ще отива на робота, дали ще работи по някаква друга схема, но това е в главата на всеки един обикновен човек - как ще изкарва пари, за да съществува.
Убеден съм, че повечето неправди на тоя свят са продукт на сомнамбулизъм. За да защитя тази своя теза ще ви попитам следния въпрос: Какво знаете за д-р Карл фон Райхенбах? Подсказвам - живял е през викторианската епоха, бил е барон и е имал замък на име Райзенберг. Името му се свързва с множество открития, но преди всичко той е известен с изследванията си върху сомнамбулизма.
Ако се запознаете с трудовете на барона, ще разберете, че не всички хора са еднакви - едни са силно чувствителни /сензитивни/ за разлика от други, които са слабо чувствителни и съответно по-малко податливи на външно влияние. Но повечето от нас могат да бъдат вкарани в транс по много начини, т. е. да станат сомнамбули.
Според мен, доколкото мога да проникна зад фасадата, д-р Карл фон Райхенбах, именно като представител на господстващата класа, е имал пословичен интерес към ходещите на сън /сомнамбулите/. Поради една причина - щом нещо можело да накара някого да ходи на сън, в транс, използвайки тази технология той можел да накара някого да ходи в транс не по покривите нощем, а на работа денем. Като крупен индустриалец /от зората на индустриализацията/ той имал много заводи, но работата в тях била опасна за здравето - химическа и металургична промишленост. Била нужна огромна маса хора, която да отиде на работа в тези заводи. Но какво можело да накара някого да остави своята безопасна работа, за да отиде да работи там и да се занимава с химикали, с топене на руди и пр. опасни неща? Да, ако можело да вкара масата хора в транс по някакъв начин, за да не осъзнава риска от вредния труд или поне да намали притеснението чрез някакво въздействие, щяло да бъде много по-лесно. Баронът смятал, че сомнамбулите ходят по покривите нощем заради лунната светлина /отразена слънчева светлина/ - лунатиците имали нужда от този спектър, за да ги витализира. Значи, ако той /господстващата класа/ направел обект, който да влияе върху определен мозъчен център или група центрове по такъв начин, щял да създаде сомнамбули чрез индукция. Затова на бял свят се появили пъстри книжни пари и облигации - те трябвало да излъчват голям спектър, с плетеници от символи, нишки, водни знаци и пр. Просто попадайки на тях човешкото око ги гледало в захлас, като нещо магическо. Можем да си представим каква радост изпитвали работниците, когато получавали всеки месец по няколко банкноти, чисто новички, токущо излезли от печатницата на Националната банка. Или пък акционерите, когато придобивали акции в заводите на барона. Държейки ги в ръцете си, те изпитвали някакво магнетично привличане към заводите на Барона, както лунатиците към Луната. Вече не били толкова опасни химикалите в ума на работниците, защото банкнотите ухаели приятно на разни познати вещества, а също така и тънки нишки метал се виждал през хартията, а работниците прекрасно знаели, че той идва от техните доменни пещи. Най-после в тия банкноти и облигации бил техният капитал, който ако не отидел в огъня или във водата, би бил вечен. Затова в тяхна услуга били предвидени голям брой лични сейфове/сметки в трезорите/банките - да пазят от огън, вода и кражба скъпоценните банкноти и облигации на работниците и акционерите. Без тях /банкнотите, облигациите и личните сейфове (сметки)/ е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от изгрев до залез.
Ерата на високите технологии не би дошла, ако Барона не беше произвел в промишлени количества сомнамбули /чрез синтез на сомнамбулин* в техния мозък/. [* терминът мой] Технологията за тяхното създаване е може би най-важното откритие за последните 300 години. Без съмнение по-велико от парафина, евпиона, креозота, питикала, сидререта, пикамара, капномора или асамара. Но има още две открития, които не мога да пропусна. Ще си позволя да напиша няколко реда, защото без първото не би започнал, а без второто не би завършил и един работен ден в Ерата на високите технологии.
Сигурно се чудите на кого трябва да благодарите за съвременния часовник с аларма /електронния будилник/, който ви буди сутрин за работа. Направо като електрошокова палка ви бамка по главата и ви подканя да ставате. Тази разработка стъпва на трудовете на друг викторианец - д-р Франц Антон Месмер, конструкторът на багета или акумулаторната батерия, която междувпрочем била известна още на древните египтяни, но в друга конструктивна вариация. За разлика от днешните батерии 1.5 V /каквито има обикновено в електронните часовници с аларма/, багетът бил доста по-голям - колкото една винена бъчва. Всеки може да си направи багет, стига да знае как - трябва му една хубава дървена бъчва, в която да постави по средата метален прът с определен диаметър, който да преминава през двата капака на бъчвата и да излиза навън. Вътре трябва да я напълни с нарязани на ситно зеленчуци и метална шлака. Затваря капака на бъчвата и батерията е готова. Сега трябва зеленчуците да влязат в реакция с металните стружки и в металния прът да се индуцира ЕДН /електродвижещо напрежение/. Понеже силата на тока била голяма, д-р Месмер заземил своя багет. Докторът, явно движен от ламтеж за пари, започнал лекарска практика със своя багет, наподобяващ електрошокова палка. За разлика от днешните медицински електрошокови апарати, които имат подобно на ютии електроди, неговият електрошоков апарат имал един единствен островърх електрод, като полицейска електрошокова палка. При досег на човек с такава електрошокова палка обикновено губи съзнание. Алармата на будилника е звукова електрошокова палка и бих казал съвсем не толкова безобидна - такова електромагнитно въздействие върху мозъка е един от начините за сомнамбулизиране /зомбиране/. Без шоколизиновата** терапия сутрин е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от сутрин до вечер. [** терминът мой]
За разлика от д-р Франц Антон Месмер, който е ранен викторианец, и д-р Карл фон Райхенбах, който е класически викторианец, третият интересуващ ни е късен викторианец. Това е познатият на всички д-р Зигмунд Фройд. Неговата психологическа теория /наречена по-късно психоанализа/ е, търся точните думи, нещо средно между чука на Тор и юмрука на Один. В очите на преобладаваща част от тружениците психиатрите са нещо като палачи-инквизитори. Будят у тях "свещен страх", защото ги свързват именно с д-р Зигмунд Фройд и с мястото за принудително лечение на душевноболни хора, известно като лудница. Човек не би си и помислил да не ходи на работа, когато знае, че може да попадне в една сграда с последователите на д-р Зигмунд Фройд, като техен пациент. Този фобиен страх /от отделящ се в мозъка им страхомицин***/ от психиатри и психоаналитици, в болшинството хора, създава параноя, която не им позволява дори да си помислят да правят нещо различно от това, което правят - да работят неуморно от зори до мрак. [*** терминът мой]
Сомнамбулин, шоколизин и страхомицин са трите стълба, крепящи мирозданието на VICTORY-анците. Ако те се синтезират редовно в главите ви, ще сте примерни труженици, с изписана отгоре додолу трудова книжка /та дори и по две предвид новите пенсионни реформи/.
Но дали трудът от зори до мрак е праведно дело? Сигурен съм, че има такива, които без дори да премислят казаното по-горе ще кажат: "Разбира се! Трудът краси човека! Всички трябва да се трудим, а не да мързелуваме като някои хора, които живеят на чужд гръб. В Библията е казано да работиш 6 дена, а 7-ят ден е на Господа! /Изход 20:9-10/ Ако 6 дни мързелуваш - как ще си починеш на 7-я? Без умора няма отмора! Праведно е човек да се труди. Дай, Боже, повече такива труженици!"
Както знаете /писал съм в блога ми/, по професия съм инженер. Когато практикувах професията си и работех в една фирма като инженер, бях "пришит" към един опитен специалист, който трябваше да ме обучи. Но, подозирам, на него хич не му беше до мен, защото на бърза ръка ме заведе в цеха, за който трябваше да отговарям, показа ми машините една по една за около 30 минути и това беше инструктажът - направихме заедно няколко осморки. Каза ми сам да изучавам машините и си отиде. По неговата заръка започнах да посещавам редовно цеха и да изучавам устройството и начина на работа на машините. Запознах се с някои от работниците и наблюдавайки тяхната работа открих някои несъответствия с нормативните разпоредби. В мен веднага се породи желание да вкарам нещата в ред, да премахна безредието. Нахвърлях на един лист моя иноваторски плам и с листа право при моя шеф. Афиширах моя проект и чаках аплодисменти... Последва една звучна плесница на ментално ниво! Не исках да повярвам. Сякаш за да видя дали не халюцинирам, се опитах да се противопоставя на тази явна безотговорност. Още чувам думите на моя шеф: "Ти чуваш ли какво ти говоря?" Нямаше да оправя тази каша - всички като грешни дяволи щяха да продължат да се мъчат во веки веков... Но аз имах вече едно наум с кого си имам работа! Авторитетът на моя шеф рухна... Но моят талант да оправям каши беше забелязан и скоро ми беше възложена супер задача: да оправя най-голямата каша в цеха. В началото бях оптимист, но с времето разрах, че нямам никакъв шанс. Защото нямах право да настъпвам никого - така трябваше да извъртя всичко, че никой да не е виновен за тази каша, а същевременно да докажа на висшестоящите, че е в интерес на предприятието да се пусне нова заповед, с която да се отмени старата. С вързани ръце ме опухаха едно хубаво - изядох доста бой, за да ми дойде акъла в главата и да си обера крушите оттам. Убеждаваха ме, че по-добри условия на труд няма да намеря - спираме работа, когато мастилото в химикалките замръзне, и чакаме пролетта, а за да наваксаме ще работим и през почивните дни /понеже сме почивали без да работим зимата, през пролетта, може и през лятото, ако зимата е тежка, ще работим без да почиваме/.
Смешно е и същевременно тъжно... Ламтежът за пари е в основата на тази трагикомедия. Техническото лице не мисли как да направи нещата по технически издържан начин, а как да ги направи някак си, само й само да се добере до парите. Всичко това влияе изключително пагубно на производството - затлачва се с времето от всевъзможни проблеми. Но болшинството технически лица нямат желание да ревизират своята работа. Защото ще се издадат, че не всичко са правили както трябва. А така няма да има премии, няма да има пачки по стотачки. Правят нужното само когато обстоятелствата ги притиснат, в краен случай. И аз намазах покрай тази лакомия - почивах през зимата /в принудителен отпуск/, почивах през пролетта /бях болен от двустранна бронхопневмония около месец/, почивах през лятото /напуснах/.
Но виждам недоволство в някои: "Не всички началници са такива - има съвестни шефове, които не търпят безобразията. Как любещият своя колега може да бъде обявен за слуга на неправдата?!" Да, съгласен съм, доста на запад и доста на изток от нас има такива със сигурност! И в България има някакви наченки на ред, но ми е трудно да повярвам, че е някакво масово явление. Но съвсем лесно мога да ви покажа още едно масово явление, показващо, че трудещите се от зори до мрак, които са изрядни в своята работа /с другите/, онеправдават поне един свой ближен. Мога де ви го докажа многократно, но само ще започна, а желаещите да научат повече ще трябва да изпълнят една моя поръка.
Нека проследим един 24 часов период от време от живота на едно трудещо се семейство, без значение в коя точка на света се намират. Мъж и жена са в брак. Имат дете. Рано сутринта. Часовникът звъни. Бърза физарядка - миене на зъбите, душ /на запад се къпят всяка сутрин преди работа/, закуска, обличане, закарване на детето на училище, отиване на работа. 8 часа работа, с една почивка за обяд - от 8.00 ч. до 12.00 и от 13.00 до 17.00 работа. Слънцето залязва, наобратно към къщи, преобличане, вечеря /не пада от небето - трябва пазаруване, готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии/. 12 часа без сън, освен ако не сте дремнали тайно някъде. Малко телевизия, малко общуване с детето, с партньора. Вечерна физарядка. Сладки сънища.
Трима човека приспиват на едно й също място, закусват и вечерят заедно, нещо като полудневен пансион. От залез до изгрев са заедно. А от изгрев до залез са разделени. 9-10 часа един без друг /обикновено партьорите работят различни неща и не са учители на своите деца/ на работа, 8-9 часа всички спят в една къща и 5-6 часа всички се хранят, къпят, обличат... Колко от това време е за детето, колко за родителите, без да смятаме всички тези дейности, свързани с ядене, къпане, спане и пр., без които естествено не може, но които обгрижват изключително тялото, а не душата?
Не съм женен и нямам деца, но имам женен братовчед, който има дете. Когато ходехме на гости /вече не ходим, защото тъщата и снахата се скараха за командването на парада и водят конвенционална война - взаимните срещи са обявени за "оргии"/ детето на моя братовчед хич не искаше да си ляга рано - в детската градина ги принуждавали да спят следобед и докато хапвахме и пийвахме аз наблюдавах много интересни моменти, които бих искал да приложа като факти в защита на моята теза. В стаята имаше най-различни играчки, но това момиченце не искаше да играе с тях. Искаше баща му да му чете от една детска книжка приказка, въпреки че я знаеше наизуст. Като му омръзна да слуша приказката, то взе една кутия, отвори я и изтръска на земята един пъзел, след което моят братовчед започна да подрежда на купчинки с гърбовата страна нагоре парчетата, на които се открояваха номера от 1 до 50-60. Така парче по парче подаваше на детето си, което ред по ред подреди пъзела. Липсваше едно парче от пъзела и детето се ядоса, че го няма. Започна да лази на четири крака и да го търси под дивана, под табуретките, но като не го намери, миряса най-после.
Може би ще ме попитате: "Защо братовчед ти е номерирал пъзела?" Защото часовникът цъка - всяка минута е ценна. Времето за неговото дете е малко. Той може да реди пъзели с детето си цяла нощ, но на другия ден никой няма да му предложи да спи през деня, защото не е спал през нощта. Бърз или мъртъв!
Повечето деца могат да почувстват, че имат родители само след вечеря, преди лягане. Спомням си и аз как стоях вечер на терасата с баща ми. Той беше обикновено по потник, с цигара в ръка и насреща ни мигаха прозорците на комплекса, като светулки ту изгасваха, ту светваха, а високо горе блещукаха звездите... Майка ми беше у дома, понеже гледаше болната си майка, но от чистене, пазаруване, готвене, пране и пр. дейности все едно беше пумпал. Така беше докато не тръгна и тя на работа. Тогава трябваше да ходя на предучилищна по цял ден - как плаках за майка си, когато искаше да ме остави при учителката, как се бях захванал за крака й и не се пусках... Така са разделяли деца от майки и бащи, за да ги правят еничари...
Училището има за цел да приучи децата да стават рано и да будуват по цял ден, за да могат безпроблемно да започнат работа като възрастните. За целта системата им набутва в главите много информация, за да се занимават по цял ден и така да спят като къпани. Езици, математика, география, музика, рисуване... Но колкото и да им обясняват онзи пасаж от "Под игото" на Вазов за задушевността на семейната идилия в чорбаджимарковата къща - без опитност от тяхна страна всичко остава само фактология.
Плача за вас, деца! Къде са мама и тате? На гурбет - в Гърция, Испания, Англия...! Знам, че баба и дядо не са мама и тате! В България са и пак ги няма! Знам, че уроците са много и помощ от нийде не се види по цял ден от мама и тате! При живи баща и майка сте сираци! Знам, че вече не строим развит социализъм, не бързаме заникъде! Няма петилетки, няма планове! Мога да ви предложа, скъпи деца, да се обърнете към омбудсмана - може би той ще ви обясни защо вашите най-скъпи хора са далеч от вас по цял ден. Защо като таласъми редите пъзели по късна доба.
Аз лесно ще ви обясня, деца: Защото неправдата царува! Защото няма кой да вдигне десницата си пред Господа и да се закълне да върши правда, да отхвърли злото от себе си.
Изпитайте нещата, които ви говоря. И ако и аз съм фараон и строя пирамида с отсечените ви глави, с мъртвите ви трупове, с вашата мъка, по-добре ме предайте на забвение /забрава/ пред алтернативата да ме следвате безропотно, безпаметно и безумно...
Здравейте, приятели!
Работата за пари е основната дейност на "простосмъртния". Дали ще става рано сутрин и ще отива на робота, дали ще работи по някаква друга схема, но това е в главата на всеки един обикновен човек - как ще изкарва пари, за да съществува.
Убеден съм, че повечето неправди на тоя свят са продукт на сомнамбулизъм. За да защитя тази своя теза ще ви попитам следния въпрос: Какво знаете за д-р Карл фон Райхенбах? Подсказвам - живял е през викторианската епоха, бил е барон и е имал замък на име Райзенберг. Името му се свързва с множество открития, но преди всичко той е известен с изследванията си върху сомнамбулизма.
Ако се запознаете с трудовете на барона, ще разберете, че не всички хора са еднакви - едни са силно чувствителни /сензитивни/ за разлика от други, които са слабо чувствителни и съответно по-малко податливи на външно влияние. Но повечето от нас могат да бъдат вкарани в транс по много начини, т. е. да станат сомнамбули.
Според мен, доколкото мога да проникна зад фасадата, д-р Карл фон Райхенбах, именно като представител на господстващата класа, е имал пословичен интерес към ходещите на сън /сомнамбулите/. Поради една причина - щом нещо можело да накара някого да ходи на сън, в транс, използвайки тази технология той можел да накара някого да ходи в транс не по покривите нощем, а на работа денем. Като крупен индустриалец /от зората на индустриализацията/ той имал много заводи, но работата в тях била опасна за здравето - химическа и металургична промишленост. Била нужна огромна маса хора, която да отиде на работа в тези заводи. Но какво можело да накара някого да остави своята безопасна работа, за да отиде да работи там и да се занимава с химикали, с топене на руди и пр. опасни неща? Да, ако можело да вкара масата хора в транс по някакъв начин, за да не осъзнава риска от вредния труд или поне да намали притеснението чрез някакво въздействие, щяло да бъде много по-лесно. Баронът смятал, че сомнамбулите ходят по покривите нощем заради лунната светлина /отразена слънчева светлина/ - лунатиците имали нужда от този спектър, за да ги витализира. Значи, ако той /господстващата класа/ направел обект, който да влияе върху определен мозъчен център или група центрове по такъв начин, щял да създаде сомнамбули чрез индукция. Затова на бял свят се появили пъстри книжни пари и облигации - те трябвало да излъчват голям спектър, с плетеници от символи, нишки, водни знаци и пр. Просто попадайки на тях човешкото око ги гледало в захлас, като нещо магическо. Можем да си представим каква радост изпитвали работниците, когато получавали всеки месец по няколко банкноти, чисто новички, токущо излезли от печатницата на Националната банка. Или пък акционерите, когато придобивали акции в заводите на барона. Държейки ги в ръцете си, те изпитвали някакво магнетично привличане към заводите на Барона, както лунатиците към Луната. Вече не били толкова опасни химикалите в ума на работниците, защото банкнотите ухаели приятно на разни познати вещества, а също така и тънки нишки метал се виждал през хартията, а работниците прекрасно знаели, че той идва от техните доменни пещи. Най-после в тия банкноти и облигации бил техният капитал, който ако не отидел в огъня или във водата, би бил вечен. Затова в тяхна услуга били предвидени голям брой лични сейфове/сметки в трезорите/банките - да пазят от огън, вода и кражба скъпоценните банкноти и облигации на работниците и акционерите. Без тях /банкнотите, облигациите и личните сейфове (сметки)/ е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от изгрев до залез.
Ерата на високите технологии не би дошла, ако Барона не беше произвел в промишлени количества сомнамбули /чрез синтез на сомнамбулин* в техния мозък/. [* терминът мой] Технологията за тяхното създаване е може би най-важното откритие за последните 300 години. Без съмнение по-велико от парафина, евпиона, креозота, питикала, сидререта, пикамара, капномора или асамара. Но има още две открития, които не мога да пропусна. Ще си позволя да напиша няколко реда, защото без първото не би започнал, а без второто не би завършил и един работен ден в Ерата на високите технологии.
Сигурно се чудите на кого трябва да благодарите за съвременния часовник с аларма /електронния будилник/, който ви буди сутрин за работа. Направо като електрошокова палка ви бамка по главата и ви подканя да ставате. Тази разработка стъпва на трудовете на друг викторианец - д-р Франц Антон Месмер, конструкторът на багета или акумулаторната батерия, която междувпрочем била известна още на древните египтяни, но в друга конструктивна вариация. За разлика от днешните батерии 1.5 V /каквито има обикновено в електронните часовници с аларма/, багетът бил доста по-голям - колкото една винена бъчва. Всеки може да си направи багет, стига да знае как - трябва му една хубава дървена бъчва, в която да постави по средата метален прът с определен диаметър, който да преминава през двата капака на бъчвата и да излиза навън. Вътре трябва да я напълни с нарязани на ситно зеленчуци и метална шлака. Затваря капака на бъчвата и батерията е готова. Сега трябва зеленчуците да влязат в реакция с металните стружки и в металния прът да се индуцира ЕДН /електродвижещо напрежение/. Понеже силата на тока била голяма, д-р Месмер заземил своя багет. Докторът, явно движен от ламтеж за пари, започнал лекарска практика със своя багет, наподобяващ електрошокова палка. За разлика от днешните медицински електрошокови апарати, които имат подобно на ютии електроди, неговият електрошоков апарат имал един единствен островърх електрод, като полицейска електрошокова палка. При досег на човек с такава електрошокова палка обикновено губи съзнание. Алармата на будилника е звукова електрошокова палка и бих казал съвсем не толкова безобидна - такова електромагнитно въздействие върху мозъка е един от начините за сомнамбулизиране /зомбиране/. Без шоколизиновата** терапия сутрин е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от сутрин до вечер. [** терминът мой]
За разлика от д-р Франц Антон Месмер, който е ранен викторианец, и д-р Карл фон Райхенбах, който е класически викторианец, третият интересуващ ни е късен викторианец. Това е познатият на всички д-р Зигмунд Фройд. Неговата психологическа теория /наречена по-късно психоанализа/ е, търся точните думи, нещо средно между чука на Тор и юмрука на Один. В очите на преобладаваща част от тружениците психиатрите са нещо като палачи-инквизитори. Будят у тях "свещен страх", защото ги свързват именно с д-р Зигмунд Фройд и с мястото за принудително лечение на душевноболни хора, известно като лудница. Човек не би си и помислил да не ходи на работа, когато знае, че може да попадне в една сграда с последователите на д-р Зигмунд Фройд, като техен пациент. Този фобиен страх /от отделящ се в мозъка им страхомицин***/ от психиатри и психоаналитици, в болшинството хора, създава параноя, която не им позволява дори да си помислят да правят нещо различно от това, което правят - да работят неуморно от зори до мрак. [*** терминът мой]
Сомнамбулин, шоколизин и страхомицин са трите стълба, крепящи мирозданието на VICTORY-анците. Ако те се синтезират редовно в главите ви, ще сте примерни труженици, с изписана отгоре додолу трудова книжка /та дори и по две предвид новите пенсионни реформи/.
Но дали трудът от зори до мрак е праведно дело? Сигурен съм, че има такива, които без дори да премислят казаното по-горе ще кажат: "Разбира се! Трудът краси човека! Всички трябва да се трудим, а не да мързелуваме като някои хора, които живеят на чужд гръб. В Библията е казано да работиш 6 дена, а 7-ят ден е на Господа! /Изход 20:9-10/ Ако 6 дни мързелуваш - как ще си починеш на 7-я? Без умора няма отмора! Праведно е човек да се труди. Дай, Боже, повече такива труженици!"
Както знаете /писал съм в блога ми/, по професия съм инженер. Когато практикувах професията си и работех в една фирма като инженер, бях "пришит" към един опитен специалист, който трябваше да ме обучи. Но, подозирам, на него хич не му беше до мен, защото на бърза ръка ме заведе в цеха, за който трябваше да отговарям, показа ми машините една по една за около 30 минути и това беше инструктажът - направихме заедно няколко осморки. Каза ми сам да изучавам машините и си отиде. По неговата заръка започнах да посещавам редовно цеха и да изучавам устройството и начина на работа на машините. Запознах се с някои от работниците и наблюдавайки тяхната работа открих някои несъответствия с нормативните разпоредби. В мен веднага се породи желание да вкарам нещата в ред, да премахна безредието. Нахвърлях на един лист моя иноваторски плам и с листа право при моя шеф. Афиширах моя проект и чаках аплодисменти... Последва една звучна плесница на ментално ниво! Не исках да повярвам. Сякаш за да видя дали не халюцинирам, се опитах да се противопоставя на тази явна безотговорност. Още чувам думите на моя шеф: "Ти чуваш ли какво ти говоря?" Нямаше да оправя тази каша - всички като грешни дяволи щяха да продължат да се мъчат во веки веков... Но аз имах вече едно наум с кого си имам работа! Авторитетът на моя шеф рухна... Но моят талант да оправям каши беше забелязан и скоро ми беше възложена супер задача: да оправя най-голямата каша в цеха. В началото бях оптимист, но с времето разрах, че нямам никакъв шанс. Защото нямах право да настъпвам никого - така трябваше да извъртя всичко, че никой да не е виновен за тази каша, а същевременно да докажа на висшестоящите, че е в интерес на предприятието да се пусне нова заповед, с която да се отмени старата. С вързани ръце ме опухаха едно хубаво - изядох доста бой, за да ми дойде акъла в главата и да си обера крушите оттам. Убеждаваха ме, че по-добри условия на труд няма да намеря - спираме работа, когато мастилото в химикалките замръзне, и чакаме пролетта, а за да наваксаме ще работим и през почивните дни /понеже сме почивали без да работим зимата, през пролетта, може и през лятото, ако зимата е тежка, ще работим без да почиваме/.
Смешно е и същевременно тъжно... Ламтежът за пари е в основата на тази трагикомедия. Техническото лице не мисли как да направи нещата по технически издържан начин, а как да ги направи някак си, само й само да се добере до парите. Всичко това влияе изключително пагубно на производството - затлачва се с времето от всевъзможни проблеми. Но болшинството технически лица нямат желание да ревизират своята работа. Защото ще се издадат, че не всичко са правили както трябва. А така няма да има премии, няма да има пачки по стотачки. Правят нужното само когато обстоятелствата ги притиснат, в краен случай. И аз намазах покрай тази лакомия - почивах през зимата /в принудителен отпуск/, почивах през пролетта /бях болен от двустранна бронхопневмония около месец/, почивах през лятото /напуснах/.
Но виждам недоволство в някои: "Не всички началници са такива - има съвестни шефове, които не търпят безобразията. Как любещият своя колега може да бъде обявен за слуга на неправдата?!" Да, съгласен съм, доста на запад и доста на изток от нас има такива със сигурност! И в България има някакви наченки на ред, но ми е трудно да повярвам, че е някакво масово явление. Но съвсем лесно мога да ви покажа още едно масово явление, показващо, че трудещите се от зори до мрак, които са изрядни в своята работа /с другите/, онеправдават поне един свой ближен. Мога де ви го докажа многократно, но само ще започна, а желаещите да научат повече ще трябва да изпълнят една моя поръка.
Нека проследим един 24 часов период от време от живота на едно трудещо се семейство, без значение в коя точка на света се намират. Мъж и жена са в брак. Имат дете. Рано сутринта. Часовникът звъни. Бърза физарядка - миене на зъбите, душ /на запад се къпят всяка сутрин преди работа/, закуска, обличане, закарване на детето на училище, отиване на работа. 8 часа работа, с една почивка за обяд - от 8.00 ч. до 12.00 и от 13.00 до 17.00 работа. Слънцето залязва, наобратно към къщи, преобличане, вечеря /не пада от небето - трябва пазаруване, готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии/. 12 часа без сън, освен ако не сте дремнали тайно някъде. Малко телевизия, малко общуване с детето, с партньора. Вечерна физарядка. Сладки сънища.
Трима човека приспиват на едно й също място, закусват и вечерят заедно, нещо като полудневен пансион. От залез до изгрев са заедно. А от изгрев до залез са разделени. 9-10 часа един без друг /обикновено партьорите работят различни неща и не са учители на своите деца/ на работа, 8-9 часа всички спят в една къща и 5-6 часа всички се хранят, къпят, обличат... Колко от това време е за детето, колко за родителите, без да смятаме всички тези дейности, свързани с ядене, къпане, спане и пр., без които естествено не може, но които обгрижват изключително тялото, а не душата?
Не съм женен и нямам деца, но имам женен братовчед, който има дете. Когато ходехме на гости /вече не ходим, защото тъщата и снахата се скараха за командването на парада и водят конвенционална война - взаимните срещи са обявени за "оргии"/ детето на моя братовчед хич не искаше да си ляга рано - в детската градина ги принуждавали да спят следобед и докато хапвахме и пийвахме аз наблюдавах много интересни моменти, които бих искал да приложа като факти в защита на моята теза. В стаята имаше най-различни играчки, но това момиченце не искаше да играе с тях. Искаше баща му да му чете от една детска книжка приказка, въпреки че я знаеше наизуст. Като му омръзна да слуша приказката, то взе една кутия, отвори я и изтръска на земята един пъзел, след което моят братовчед започна да подрежда на купчинки с гърбовата страна нагоре парчетата, на които се открояваха номера от 1 до 50-60. Така парче по парче подаваше на детето си, което ред по ред подреди пъзела. Липсваше едно парче от пъзела и детето се ядоса, че го няма. Започна да лази на четири крака и да го търси под дивана, под табуретките, но като не го намери, миряса най-после.
Може би ще ме попитате: "Защо братовчед ти е номерирал пъзела?" Защото часовникът цъка - всяка минута е ценна. Времето за неговото дете е малко. Той може да реди пъзели с детето си цяла нощ, но на другия ден никой няма да му предложи да спи през деня, защото не е спал през нощта. Бърз или мъртъв!
Повечето деца могат да почувстват, че имат родители само след вечеря, преди лягане. Спомням си и аз как стоях вечер на терасата с баща ми. Той беше обикновено по потник, с цигара в ръка и насреща ни мигаха прозорците на комплекса, като светулки ту изгасваха, ту светваха, а високо горе блещукаха звездите... Майка ми беше у дома, понеже гледаше болната си майка, но от чистене, пазаруване, готвене, пране и пр. дейности все едно беше пумпал. Така беше докато не тръгна и тя на работа. Тогава трябваше да ходя на предучилищна по цял ден - как плаках за майка си, когато искаше да ме остави при учителката, как се бях захванал за крака й и не се пусках... Така са разделяли деца от майки и бащи, за да ги правят еничари...
Училището има за цел да приучи децата да стават рано и да будуват по цял ден, за да могат безпроблемно да започнат работа като възрастните. За целта системата им набутва в главите много информация, за да се занимават по цял ден и така да спят като къпани. Езици, математика, география, музика, рисуване... Но колкото и да им обясняват онзи пасаж от "Под игото" на Вазов за задушевността на семейната идилия в чорбаджимарковата къща - без опитност от тяхна страна всичко остава само фактология.
Плача за вас, деца! Къде са мама и тате? На гурбет - в Гърция, Испания, Англия...! Знам, че баба и дядо не са мама и тате! В България са и пак ги няма! Знам, че уроците са много и помощ от нийде не се види по цял ден от мама и тате! При живи баща и майка сте сираци! Знам, че вече не строим развит социализъм, не бързаме заникъде! Няма петилетки, няма планове! Мога да ви предложа, скъпи деца, да се обърнете към омбудсмана - може би той ще ви обясни защо вашите най-скъпи хора са далеч от вас по цял ден. Защо като таласъми редите пъзели по късна доба.
Аз лесно ще ви обясня, деца: Защото неправдата царува! Защото няма кой да вдигне десницата си пред Господа и да се закълне да върши правда, да отхвърли злото от себе си.
Изпитайте нещата, които ви говоря. И ако и аз съм фараон и строя пирамида с отсечените ви глави, с мъртвите ви трупове, с вашата мъка, по-добре ме предайте на забвение /забрава/ пред алтернативата да ме следвате безропотно, безпаметно и безумно...
09 януари 2012
ИЗКУПЛЕНИЕ
========================
Здравейте, приятели!
ЧЕЛИ ЛИ СТЕ СЛЕДНИЯ ПАСАЖ ОТ СВ. ПИСАНИЕ /БИТИЕ 18:17-33/:
"И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си."
ПРАХ И ПЕПЕЛ Е АВРААМОВИЯТ РОД, АКО ПРАВЕДНИТЕ СА МАЛЦИНА, А НЕПРАВЕДНИТЕ МНОЗИНА. ЗАЩОТО НЕПРАВЕДНИТЕ, ИМАЙКИ ЗА СВОЙ ГОСПОД СОДОМСКИЯ /ГОРЯЩ/ ЦАР ВЕРА /СИН НА ЗЛОТО/ & ГОМОРСКИЯ /БУНТУВАЩ/ ЦАР ВЕРСА /СИН НА ГРЕХА/, СА НАСМОЛЕНИ /БИТИЕ 14:10/ ФАКЛИ. ОГЪНЯТ, КОЙТО ГИ ИЗГАРЯ, Е ЗЛОТО & ГРЕХЪТ. САМО СЛЕДВАЩИТЕ ГОСПОДНИЯ ПЪТ - ИМАЩИТЕ ЗА СВОЙ ГОСПОД МЕЛХИСЕДЕК /ЦАР НА ПРАВДАТА/, ИЗБЯГВАТ ТОЗИ ОГЪН. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПРАВЕДНИ ИМА НА ЕДНО МЯСТО, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ПРАХ И ПЕПЕЛ ИМА ТАМ. КЪДЕТО ГЛАСЪТ НА ПРАВЕДНИТЕ Е ЗАГЛУШЕН, ИМА ОГЪН И ДИМ, С МНОГО ПРАХ И ПЕПЕЛ...
ЗА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КОНЦЛАГЕРА НА СМЪРТТА ТРЯБВА ДА ИЗДИГНЕМ ПРАВДАТА КАТО СВОЕ ЗНАМЕ И ДА ГО РАЗВЕЕМ ПОБЕДОНОСНО НАД ГЛАВИТЕ СИ. НЕПРАВДАТА ДА БЪДЕ СРАЗЕНА, ПЛЕННИЦИТЕ НА ОГЪНЯ ДА БЪДАТ ИЗТРЪГНАТИ ОТ ОГНЕНАТА МУ ПРЕГРЪДКА. ЗАЩОТО ЗАБЛУДЕНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОМИЛВАНИ, А НЕ ПОСЕЧЕНИ.
/Следва/
Здравейте, приятели!
ЧЕЛИ ЛИ СТЕ СЛЕДНИЯ ПАСАЖ ОТ СВ. ПИСАНИЕ /БИТИЕ 18:17-33/:
"И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си."
ПРАХ И ПЕПЕЛ Е АВРААМОВИЯТ РОД, АКО ПРАВЕДНИТЕ СА МАЛЦИНА, А НЕПРАВЕДНИТЕ МНОЗИНА. ЗАЩОТО НЕПРАВЕДНИТЕ, ИМАЙКИ ЗА СВОЙ ГОСПОД СОДОМСКИЯ /ГОРЯЩ/ ЦАР ВЕРА /СИН НА ЗЛОТО/ & ГОМОРСКИЯ /БУНТУВАЩ/ ЦАР ВЕРСА /СИН НА ГРЕХА/, СА НАСМОЛЕНИ /БИТИЕ 14:10/ ФАКЛИ. ОГЪНЯТ, КОЙТО ГИ ИЗГАРЯ, Е ЗЛОТО & ГРЕХЪТ. САМО СЛЕДВАЩИТЕ ГОСПОДНИЯ ПЪТ - ИМАЩИТЕ ЗА СВОЙ ГОСПОД МЕЛХИСЕДЕК /ЦАР НА ПРАВДАТА/, ИЗБЯГВАТ ТОЗИ ОГЪН. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПРАВЕДНИ ИМА НА ЕДНО МЯСТО, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ПРАХ И ПЕПЕЛ ИМА ТАМ. КЪДЕТО ГЛАСЪТ НА ПРАВЕДНИТЕ Е ЗАГЛУШЕН, ИМА ОГЪН И ДИМ, С МНОГО ПРАХ И ПЕПЕЛ...
ЗА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КОНЦЛАГЕРА НА СМЪРТТА ТРЯБВА ДА ИЗДИГНЕМ ПРАВДАТА КАТО СВОЕ ЗНАМЕ И ДА ГО РАЗВЕЕМ ПОБЕДОНОСНО НАД ГЛАВИТЕ СИ. НЕПРАВДАТА ДА БЪДЕ СРАЗЕНА, ПЛЕННИЦИТЕ НА ОГЪНЯ ДА БЪДАТ ИЗТРЪГНАТИ ОТ ОГНЕНАТА МУ ПРЕГРЪДКА. ЗАЩОТО ЗАБЛУДЕНИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОМИЛВАНИ, А НЕ ПОСЕЧЕНИ.
/Следва/
23 декември 2011
ПРАХ И ПЕПЕЛ
======================
Здравейте, приятели!
НАШАТА РЕАЛНОСТ Е НАЖЕЖЕНА ДО ЧЕРВЕНО - ЧОВЕКЪТ Е ПРЕВЪРНАТ В РОБОТИЗИРАН ОБЕКТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАБОТИ ПО ЦЯЛ ДЕН, 30-40 ГОДИНИ, ЗА ДА ДОЙДЕ, ЕВЕНТУАЛНО, "ПОЧИВКАТА" - ХОДЕНЕ ПО ДОКТОРИ И СТАРЧЕСКА ДЕМЕНЦИЯ /КАКВА ПОЧИВКА МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ С ЕДНА МИЖАВА ПЕНСИЯ?/. ИСТИНАТА Е, ЧЕ ТОВА ИЗХАБЯВАНЕ В РАБОТАТА Е ПАГУБНО ЗА ЧОВЕКА - ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА, ЗА ФИЗИЧЕСКОТО МУ ТЯЛО, ЗА ВСИЧКО. ТОВА ИЗСМУКВАНЕ НА ВРЕМЕТО ЗА РАБОТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ СЕМЕЙСТВОТО, ОСНОВНАТА ГРАДИВНА КЛЕТКА НА ОБЩЕСТВОТО - НЯМА ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ ЗА ДЕЦАТА, ПО-ТОЧНО ЗА ТЯХНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ЗА КУЛТУРНИ ЗАНИМАНИЯ, ЗА ПОЧИВКА ВСРЕД ПРИРОДАТА ЕЖЕДНЕВНО. ВСИЧКО ВКЪЩИ СЕ ПРАВИ УРЛА-БУРЛА, СЛЕД РАБОТА, ОТ ЖЕНИТЕ НАЙ-ЧЕСТО, ДОКАТО МЪЖЕТЕ ДРЕМЯТ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. ЗАТОВА И СКАТАВАНЕТО НА РАБОТНОТО МЯСТО Е ЧЕСТА ПРАКТИКА, А НАЧАЛНИЧЕСКИЯТ ПОСТ Е ТАКА ЖЕЛАН, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА СИ ПОЧИВАШ БЕЗ ДА СЕ ОЗЪРТАШ ЗА ШЕФА. ИСТИНАТА Е ТАЗИ - 8 ЧАСОВИЯТ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА 10-12 ЧАСОВИЯ. СТОЕНЕТО СЕДНАЛ ЗАД БЮРОТО ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСНО. ДОРИ СКОРО ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗА УЧЕНИ, КОИТО ОТКРИЛИ, ЧЕ СЕДАЛИЩНИТЕ ЧАСТИ СЕ УГОЛЕМЯВАЛИ ОТ СТОЕНЕТО СЕДНАЛ. А КАКВО СТАВА С ГРЪБНАКА В ПОЧТИ ЕМБРИОНАЛНАТА ПОЗА ЗАД БЮРОТО, ЗАД ВОЛАНА, ЗАД ШЕВНАТА МАШИНА...? СИГУРНИ ЛИ СТЕ, ЧЕ ТАЗИ ТРУДОВА ТЕРАПИЯ Е БЕЗОПАСНА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ?!
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ТЕЗИ ФАКТИ? ЗАЩО СЕ УВЕЛИЧАВА ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ? КЪДЕ Е ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И ИМА ЛИ В НЕЯ НАУЧНИ КАДРИ, КОИТО ДА ОБОСНОВАТ НАУЧНО СВОИТЕ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ТОЗИ РАБОТЕН ДЕН И ТАЗИ УВЕЛИЧАВАЩА СЕ ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ В ЕДНА СТРАНА С ВИСОКАТА РАННА СМЪРТНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ ГОЛЯМАТА АРМОРТИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС? ВСИЧКО ЛИ СЕ ПИШЕ НАИЗУСТ, ВСИЧКО ЛИ Е СТЪКМИСТИКА?!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ВДИГНЕМ ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ?! НИЕ ПЕЕМ ЛИ В ХОРА?! НЯМА ДА ВДИГАМЕ ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ, ЗА ДА СЪЗДАДЕМ ЖЕЛАНИЕ В ИЗБЯГАЛИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВЪРНАТ ОБРАТНО - ТУК СЕ РАБОТИ НАЙ-МАЛКО В ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ /ЗА НАЙ-МАЛКО ПАРИ/! НЯМА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ", ЗАЩОТО ЩЕ ПОСТРОИМ НОВИ БЛОКОВЕ ПО ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ /СТАРИТЕ БЛОКОВЕ ЩЕ ГИ ЗАТВОРИМ/! НЯМА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ, ЗАЩОТО ОБИЧАМЕ ДА КАРАМЕ КАТО В РАЛИ "ДАКАР"!
ЗАЩО ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ НИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВИМ?! ...ТРЕТИЯТ РАЙХ, СССР, ЕС... СОФИЯ ВИНАГИ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ! ЕКСПЕРИМЕНТИ ВСЯКАКВИ СИ ПРАВЯТ С НАС...
РАБОТАТА СЕ Е ОМАЦАЛА ОТВСЯКЪДЕ. ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ... САМО ТЕ СА ВАЖНИ. ПОВЕЧЕ ОТ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. ЛИЦЕМЕРИЕ И ФАЛШ СА ЗАВЛАДЕЛИ СВЕТА. ОГЪНЯТ НА ЗЛОТО НИ ИЗПЕПЕЛЯВА...
/Следва/
Здравейте, приятели!
НАШАТА РЕАЛНОСТ Е НАЖЕЖЕНА ДО ЧЕРВЕНО - ЧОВЕКЪТ Е ПРЕВЪРНАТ В РОБОТИЗИРАН ОБЕКТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА РАБОТИ ПО ЦЯЛ ДЕН, 30-40 ГОДИНИ, ЗА ДА ДОЙДЕ, ЕВЕНТУАЛНО, "ПОЧИВКАТА" - ХОДЕНЕ ПО ДОКТОРИ И СТАРЧЕСКА ДЕМЕНЦИЯ /КАКВА ПОЧИВКА МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ С ЕДНА МИЖАВА ПЕНСИЯ?/. ИСТИНАТА Е, ЧЕ ТОВА ИЗХАБЯВАНЕ В РАБОТАТА Е ПАГУБНО ЗА ЧОВЕКА - ЗА НЕРВНАТА СИСТЕМА, ЗА ФИЗИЧЕСКОТО МУ ТЯЛО, ЗА ВСИЧКО. ТОВА ИЗСМУКВАНЕ НА ВРЕМЕТО ЗА РАБОТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ СЕМЕЙСТВОТО, ОСНОВНАТА ГРАДИВНА КЛЕТКА НА ОБЩЕСТВОТО - НЯМА ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ ЗА ДЕЦАТА, ПО-ТОЧНО ЗА ТЯХНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ЗА КУЛТУРНИ ЗАНИМАНИЯ, ЗА ПОЧИВКА ВСРЕД ПРИРОДАТА ЕЖЕДНЕВНО. ВСИЧКО ВКЪЩИ СЕ ПРАВИ УРЛА-БУРЛА, СЛЕД РАБОТА, ОТ ЖЕНИТЕ НАЙ-ЧЕСТО, ДОКАТО МЪЖЕТЕ ДРЕМЯТ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА. ЗАТОВА И СКАТАВАНЕТО НА РАБОТНОТО МЯСТО Е ЧЕСТА ПРАКТИКА, А НАЧАЛНИЧЕСКИЯТ ПОСТ Е ТАКА ЖЕЛАН, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА СИ ПОЧИВАШ БЕЗ ДА СЕ ОЗЪРТАШ ЗА ШЕФА. ИСТИНАТА Е ТАЗИ - 8 ЧАСОВИЯТ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА 10-12 ЧАСОВИЯ. СТОЕНЕТО СЕДНАЛ ЗАД БЮРОТО ПРЕЗ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ РАБОТЕН ДЕН Е ОПАСНО. ДОРИ СКОРО ДАВАХА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗА УЧЕНИ, КОИТО ОТКРИЛИ, ЧЕ СЕДАЛИЩНИТЕ ЧАСТИ СЕ УГОЛЕМЯВАЛИ ОТ СТОЕНЕТО СЕДНАЛ. А КАКВО СТАВА С ГРЪБНАКА В ПОЧТИ ЕМБРИОНАЛНАТА ПОЗА ЗАД БЮРОТО, ЗАД ВОЛАНА, ЗАД ШЕВНАТА МАШИНА...? СИГУРНИ ЛИ СТЕ, ЧЕ ТАЗИ ТРУДОВА ТЕРАПИЯ Е БЕЗОПАСНА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ?!
ЗАЩО НИКОЙ НЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА ТЕЗИ ФАКТИ? ЗАЩО СЕ УВЕЛИЧАВА ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ? КЪДЕ Е ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА В БЪЛГАРИЯ И ИМА ЛИ В НЕЯ НАУЧНИ КАДРИ, КОИТО ДА ОБОСНОВАТ НАУЧНО СВОИТЕ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ТОЗИ РАБОТЕН ДЕН И ТАЗИ УВЕЛИЧАВАЩА СЕ ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ В ЕДНА СТРАНА С ВИСОКАТА РАННА СМЪРТНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ ГОЛЯМАТА АРМОРТИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС? ВСИЧКО ЛИ СЕ ПИШЕ НАИЗУСТ, ВСИЧКО ЛИ Е СТЪКМИСТИКА?!
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ВДИГНЕМ ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ"?! ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НИ КАЗВА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ?! НИЕ ПЕЕМ ЛИ В ХОРА?! НЯМА ДА ВДИГАМЕ ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ, ЗА ДА СЪЗДАДЕМ ЖЕЛАНИЕ В ИЗБЯГАЛИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ВЪРНАТ ОБРАТНО - ТУК СЕ РАБОТИ НАЙ-МАЛКО В ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ /ЗА НАЙ-МАЛКО ПАРИ/! НЯМА ДА ЗАТВОРИМ АЕЦ "КОЗЛОДУЙ", ЗАЩОТО ЩЕ ПОСТРОИМ НОВИ БЛОКОВЕ ПО ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ /СТАРИТЕ БЛОКОВЕ ЩЕ ГИ ЗАТВОРИМ/! НЯМА ДА СТРОИМ МАГИСТРАЛИ, ЗАЩОТО ОБИЧАМЕ ДА КАРАМЕ КАТО В РАЛИ "ДАКАР"!
ЗАЩО ВИНАГИ НЯКОЙ ДРУГ НИ КАЗВА КАКВО ДА ПРАВИМ?! ...ТРЕТИЯТ РАЙХ, СССР, ЕС... СОФИЯ ВИНАГИ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ! ЕКСПЕРИМЕНТИ ВСЯКАКВИ СИ ПРАВЯТ С НАС...
РАБОТАТА СЕ Е ОМАЦАЛА ОТВСЯКЪДЕ. ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ... САМО ТЕ СА ВАЖНИ. ПОВЕЧЕ ОТ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ. ЛИЦЕМЕРИЕ И ФАЛШ СА ЗАВЛАДЕЛИ СВЕТА. ОГЪНЯТ НА ЗЛОТО НИ ИЗПЕПЕЛЯВА...
/Следва/
18 декември 2011
КРЕМАТОРИУМ
======================
Здравейте, приятели!
САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е онази основна движеща сила, създаваща РЕАЛНОСТТА. Може би ще се запитате: Кой е създал тази РЕАЛНОСТ, в която милиони българи като моя познат от предходната тема са били принудени да гладуват, при все че са произвеждали достатъчно, за да живеят не в недоимък, но най-малкото доволно? Всяка държава по време на война се води от стара римска повеля, според която трябва да има хляб за войника, за да има сила да брани своя Цезар и своята земя. После да има хляб за Цезаря, за да има кой да командва войника. Накрая каквото остане е за народа, за да има деца, които да станат войници. Отишъл ли си е Рим от този свят? Мислете преди да отговорите. А кой е създал Рим и как ще ви разкажа в някоя друга тема - истинската история, а не приказките за балами.
А каква е била САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ в тези милиони български жертви на фашизма /нацистите считат Третия райх за начало на Хилядолетната империя, естествен продължител на Свещената римска империя, продължител на Римската империя/? Не се сдържах да попитам моя познат защо, според него, датата 9. IX. 1944 г. е обявена за най-паметна дата на XX век в едно медийно проучване на една телевизия от най-много нейни зрители, след като добре знаем, че тогава е извършен военен преврат, след което е наложен 45 годишен червен терор в България с десетки хиляди репресирани и пр. И тогава разбрах, че победата над фашизма не е отговорът, а нещо съвсем друго - тогава САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е намерила път към този свят и е формирала глътка въздух за тези измъчени хора - ТЕ СА ЗАЖИВЕЛИ С ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ. Някой от селото на това говедарче купил преса за тухли - и всички започнали да си правят къщи, онези симпатични селски къщи, които са накацали по баирите и заобикалят селските мегдани. С фасади и стълбища от камък най-отдолу, печени тухли отгоре и много рядко желязобетон /предполагам заради скъпото желязо, за стълбището/, с гредоред за стаите и печки, вградени в стените /от едната стая се пали, а се отоплява всъщност и съседната стая/, с миндери, с долапи, с вградени в стените гардероби, с решетъчни прозорци, с врати, които се затварят от само себе си /да не се губи топлина/, с катакомба от зимници, където е струпано какво ли не и никога нищо не се изхвърля... Червените активисти са се скъсали да убеждават тези хора да тръгнат с тях да гонят фашистите, които отстъпват към Берлин, но повечето от тях не са искали и да знаят за победата над фашизма - те са искали хубави къщи, жени и деца, много деца. Разорани ниви, пълни хамбари, сладък хляб, изпечен в пещ. Така червените са взели голям завой, за да наберат добролци за фронта - предложили са амнистия на войниците и низшия команден състав на армията, симпаризирали на Хитлер. Най-големите кръволоци са хванали гората, а от гората са излезли партизаните. Въобще иснересна история. На любознателните препоръчвам спомените на Марин Йотов - "Очи в очи с войната", печатница "Дъга" - Ловеч, 2008 г.
Всичко би било добре, ако България не трябвало да плаща пари за фойерверките над Европа като изгубила войната страна - лешоядите не закъсняли да закръжат над хубавите нови къщи, пълните хамбари и димящи пещи с мирис на благоухаещо агнешко с дробине... АУШВИЦ отново трябвало да заработи. Научили за този КОНЦЛАГЕР, най-крупните богаташи панически се юрнали да продават къщите си /защото хазяите ставали квартиранти на своите квартиранти - принудително задомени бедняци от селата, които трябвало да бачкат в градските предприятия/ и да си обират крушите. Затова границите били затворени и пиле не можело да прехвръкне без знанието на милицията. Тук отново се сблъскваме със САКРАЛНА РЕАЛНОСТ - този път неин диригент е Уинстън Чърчил. Както ни обяснява В. И. Ленин в своите съчинения, най-висшата степен на империализма е концентрацията на производството и капитала, сиреч създаването на монополите. Със създаването на ТКЗС-тата и национализацията на всички малки, средни и едри предприятия България станала АЛКАТРАС, пардон АУШВИЦ. Както ни учи таварищ Ленин една от най-характерните черти на империализма е изместването на свободната конкуренция от господството на монополите. С национализацията практически е ликвидирана всякаква свободна конкуренция. Това е повратен момент в мисленето на българина - той вече не мисли за конкурентноспособност на произвеждания от него продукт. Така се стигна до патовата ситуация през 80-те и 90-те години на ХХ век българската продукция да се окаже толкова неконкурентноспособна с чуждата, че цели отрасли просто да рухнат като морално остарели. Но целта на мероприятието не била България да стане цветуща градина, а просто кредиторите й да си вземат своето - индустриалните капитали да бъдат превърнати в банкови, сиреч финансови, и да излетат през комина. Право в джоба на олигарховия контингент. А сега накъде? Може би наобратно?! Или напред към Европата, където миячи на чинии, чистачи на клозети в европейските железници или болногледачи винаги са добре дошли!
По-друга е САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ на комунистите. Те, в голямата си част, били мечтатели, копнеещи за "Животът по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Бродещи в огласяните от птички лесове, като партизани или като ятаци, те искали да се извисят над мрака и сенките на горите тилилейски... Те искали да видят Утрото на Нова Ера, Факела на Нова Вера... Но какво видели, когато взели властта в свои ръце? Видели, че човекът не може да се напише с Ч, дори другарят е с малка буква. Имало пролетни птички, но тяхната песен била заглушена от зимната вихрушка... Партията била яхната от властолюбци и алчни мекерета като по някое време партийните билети били забранени за "простосмъртните", за да има аванта за "богоизбраните", сиреч постове, апартаменти, вили, волги и пр. ОБЛАГИ. След промените партийните билети отново са свободнодостъпни, но "простосмъртните" сега са "богоизбрани" и могат да имат всичко... с бърз кредит.
В АУШВИЦ ВСИЧКО ИЗХВРЪКВА ПРЕЗ КОМИНА! С ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ БОЛЕСТИ ВСЕКИ ЩЕ ЗАПУФКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА... ИЗКЛЮЧАЯ ТИЯ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ ВЛАКА ЧЕЛНО, В НЕЗНАЕН ДЕН И ЧАС...
/Следва/
Здравейте, приятели!
САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е онази основна движеща сила, създаваща РЕАЛНОСТТА. Може би ще се запитате: Кой е създал тази РЕАЛНОСТ, в която милиони българи като моя познат от предходната тема са били принудени да гладуват, при все че са произвеждали достатъчно, за да живеят не в недоимък, но най-малкото доволно? Всяка държава по време на война се води от стара римска повеля, според която трябва да има хляб за войника, за да има сила да брани своя Цезар и своята земя. После да има хляб за Цезаря, за да има кой да командва войника. Накрая каквото остане е за народа, за да има деца, които да станат войници. Отишъл ли си е Рим от този свят? Мислете преди да отговорите. А кой е създал Рим и как ще ви разкажа в някоя друга тема - истинската история, а не приказките за балами.
А каква е била САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ в тези милиони български жертви на фашизма /нацистите считат Третия райх за начало на Хилядолетната империя, естествен продължител на Свещената римска империя, продължител на Римската империя/? Не се сдържах да попитам моя познат защо, според него, датата 9. IX. 1944 г. е обявена за най-паметна дата на XX век в едно медийно проучване на една телевизия от най-много нейни зрители, след като добре знаем, че тогава е извършен военен преврат, след което е наложен 45 годишен червен терор в България с десетки хиляди репресирани и пр. И тогава разбрах, че победата над фашизма не е отговорът, а нещо съвсем друго - тогава САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е намерила път към този свят и е формирала глътка въздух за тези измъчени хора - ТЕ СА ЗАЖИВЕЛИ С ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ. Някой от селото на това говедарче купил преса за тухли - и всички започнали да си правят къщи, онези симпатични селски къщи, които са накацали по баирите и заобикалят селските мегдани. С фасади и стълбища от камък най-отдолу, печени тухли отгоре и много рядко желязобетон /предполагам заради скъпото желязо, за стълбището/, с гредоред за стаите и печки, вградени в стените /от едната стая се пали, а се отоплява всъщност и съседната стая/, с миндери, с долапи, с вградени в стените гардероби, с решетъчни прозорци, с врати, които се затварят от само себе си /да не се губи топлина/, с катакомба от зимници, където е струпано какво ли не и никога нищо не се изхвърля... Червените активисти са се скъсали да убеждават тези хора да тръгнат с тях да гонят фашистите, които отстъпват към Берлин, но повечето от тях не са искали и да знаят за победата над фашизма - те са искали хубави къщи, жени и деца, много деца. Разорани ниви, пълни хамбари, сладък хляб, изпечен в пещ. Така червените са взели голям завой, за да наберат добролци за фронта - предложили са амнистия на войниците и низшия команден състав на армията, симпаризирали на Хитлер. Най-големите кръволоци са хванали гората, а от гората са излезли партизаните. Въобще иснересна история. На любознателните препоръчвам спомените на Марин Йотов - "Очи в очи с войната", печатница "Дъга" - Ловеч, 2008 г.
Всичко би било добре, ако България не трябвало да плаща пари за фойерверките над Европа като изгубила войната страна - лешоядите не закъсняли да закръжат над хубавите нови къщи, пълните хамбари и димящи пещи с мирис на благоухаещо агнешко с дробине... АУШВИЦ отново трябвало да заработи. Научили за този КОНЦЛАГЕР, най-крупните богаташи панически се юрнали да продават къщите си /защото хазяите ставали квартиранти на своите квартиранти - принудително задомени бедняци от селата, които трябвало да бачкат в градските предприятия/ и да си обират крушите. Затова границите били затворени и пиле не можело да прехвръкне без знанието на милицията. Тук отново се сблъскваме със САКРАЛНА РЕАЛНОСТ - този път неин диригент е Уинстън Чърчил. Както ни обяснява В. И. Ленин в своите съчинения, най-висшата степен на империализма е концентрацията на производството и капитала, сиреч създаването на монополите. Със създаването на ТКЗС-тата и национализацията на всички малки, средни и едри предприятия България станала АЛКАТРАС, пардон АУШВИЦ. Както ни учи таварищ Ленин една от най-характерните черти на империализма е изместването на свободната конкуренция от господството на монополите. С национализацията практически е ликвидирана всякаква свободна конкуренция. Това е повратен момент в мисленето на българина - той вече не мисли за конкурентноспособност на произвеждания от него продукт. Така се стигна до патовата ситуация през 80-те и 90-те години на ХХ век българската продукция да се окаже толкова неконкурентноспособна с чуждата, че цели отрасли просто да рухнат като морално остарели. Но целта на мероприятието не била България да стане цветуща градина, а просто кредиторите й да си вземат своето - индустриалните капитали да бъдат превърнати в банкови, сиреч финансови, и да излетат през комина. Право в джоба на олигарховия контингент. А сега накъде? Може би наобратно?! Или напред към Европата, където миячи на чинии, чистачи на клозети в европейските железници или болногледачи винаги са добре дошли!
По-друга е САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ на комунистите. Те, в голямата си част, били мечтатели, копнеещи за "Животът по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Бродещи в огласяните от птички лесове, като партизани или като ятаци, те искали да се извисят над мрака и сенките на горите тилилейски... Те искали да видят Утрото на Нова Ера, Факела на Нова Вера... Но какво видели, когато взели властта в свои ръце? Видели, че човекът не може да се напише с Ч, дори другарят е с малка буква. Имало пролетни птички, но тяхната песен била заглушена от зимната вихрушка... Партията била яхната от властолюбци и алчни мекерета като по някое време партийните билети били забранени за "простосмъртните", за да има аванта за "богоизбраните", сиреч постове, апартаменти, вили, волги и пр. ОБЛАГИ. След промените партийните билети отново са свободнодостъпни, но "простосмъртните" сега са "богоизбрани" и могат да имат всичко... с бърз кредит.
В АУШВИЦ ВСИЧКО ИЗХВРЪКВА ПРЕЗ КОМИНА! С ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ БОЛЕСТИ ВСЕКИ ЩЕ ЗАПУФКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА... ИЗКЛЮЧАЯ ТИЯ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ ВЛАКА ЧЕЛНО, В НЕЗНАЕН ДЕН И ЧАС...
/Следва/
02 декември 2011
"ARBEIT MACHT JOCH"
===========================
Здравейте, приятели!
ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ С МОЯ СУПЕР-ПРОЕКТ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОРОР-ЕКШЪНА, РЕАЛНОСТТА НА LIONSGATE /ЛЪВСКАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА МРАКА/:
http://www.youtube.com/watch?v=tbAzWvTbrbA&feature=related
Може би ще представлява интерес за вас да проследите пътя, който извървях, за да достигна до ВАЖНИ ПРОЗРЕНИЯ, ОТВАРЯЩИ МИ ПЪТЯ КЪМ STARGATE /ЗВЕЗДНАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА СВЕТЛИНАТА/.
Както вече споделих, моето желание да имам пчелин започва кажи-речи с моето раждане. Ще ви разкажа по-подробно именно за това. Прословутият пчелин близо до един язовир беше изграден без стартов капитал. Любопитното в случая е, че самият язовир е потопил десетки декари наша земя, в преливника на язовира също имаме земя и когато там бъде засято нещо и язовирът прелее, земеделските култури трябва да се вадят от гмуркач с шнорхел и плавници. Нашето самоуправство /да си построим пчелин по НАШЕ усмотрение/, само по себе си престъпление, е продиктувано от друго самоуправство - самият язовир е частна собственост, но не на законните притежатели на земята под него, а на трети лица. Сами разбирате, че тук са навързани много юридически казуси. Същата история е с гората около язовира - старата гора е била частна собственост, но след национализацията е станала държавна, а младата гора е засята по време на комунизЪма от селяните, но ПО ЗАКОН гората и земята под нея е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, за която отговаря горското стопанство. Никой не може да сече от гората, ако не бъде допуснат от горския - така дори да си посадил половината млада гора и да имаш половината стара гора, според ЗАКОНА влезеш ли да сечеш гора БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ от горския, автоматично ставаш ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ.
Но нека ви разкажа ПОДРОБНО самата одисея.
Беше преди много години - бях на около 10, когато едно лято дядо ми и баща ми /вече познатите от предишни теми/ си наумиха да направят пчелин. Без пари. Със собствен труд. По-скоро щеше формално да бъде пчелин, а всъщност щеше да бъде вила за отдих. Спомням си как първо отидохме да изберем мястото - харесахме си една живописна панорама: наблизо млада гора, изворче и язовира, в близост до стар асфалтов път. Често ходехме за риба на язовира, докато беше държавна собственост - аз и сестра ми хващахме главно часовници /това е една малка риба с ярък цветен кръг отстрани/, не е вкусна, но за котките става, а татко ни се смееше и се хвалеше какви големи толстолопи е хващал /обикновено оставахме с няколко шаранчета и нащите часовници/. По правило ходехме с каручката от по-близката страна на селото, където имаше много пчелини - дървени бараки, оградени с живи плетове, мрежа или съвсем открити. По Тодорживково време всеки можеше да има пчелин, стига да си направи - от подръчни материали. Гледахме тези пчелини и връщайки се в селото се хвалехме кой какво е хванал, колко хубаво сме прекарали - на чист въздух, сред природата...
Интересно че за нашия пчелин избрахме отсрещната страна. Наблизо имаше ресторант-корабче, но не работеше вече. Беше бетонирано и свободно можеше да се видят винтовете, въздушната възглавница, кърмата. Може да са го нарязали за старо желязо, но дано не са! Когато обяснявахме на някого къде имаме, имахме пчелин, казвахме - при корабчето. И всеки ни разбираше - сега нямаме пчелин, но ако няма и корабчето, никой няма да разбере къде е бил. Но това няма голямо значение - ако няма нашия пчелин, дори корабчето, остават тракийските могили, наоколо е пълно с тях. Те надживяха нашия пчелин, ще надживеят и корабчето, което бавно, но сигурно си отива. Дали корозията ще го довърши или майсторите, видели сметката на нашия пчелин, ще покаже времето.
Та беше едно горещо лято, когато започнахме градежа на къщичката. Най-първо като я построихме сложихме вътре един стар креват с рисувани метални табли и една стара печка - подслон по време на риболов или просто вила за отмора. Дори най-първо не я заключвахме - да може да влиза всеки, за да се спаси от буря или да прекара нощта. Това по-късно беше отчетено от нас като грешка.
Но да карам поред! Как играеше най-първо брадвата /познайте къде!/, как пееше бичкията, белачката на кора се плъзгаше по ликото на пресните салкъми... Най-първо си направихме магаре - на него по-лесно се обработваха диреците за къщичката. Тогава видях нещо много интересно - всяко нещо се маркира, за да може да бъде разпознато при нужда. Оказа се, че този знак се слага дори върху дините. Беше ми обяснено, че ако някой открадне каквото й да било от нас, ние можем да го познаем по този знак. Като започнах да се вглеждам в инструментите, се оказа, че те са маркирани до един. След като подготвихме диреците, с един търнокоп започнахме да пробиваме дупки /по инженерному отвори/ в земята - тя беше доста глинеста, тук-там попадахме на камъни и... глинени парчета. По тези земи са живели най-различни култури, копнеш земята и започват да излизат артефакти - дядо въобще не се впечатли, а аз и сестра ми си прехвърляхме от ръка на ръка някакво глинено парче и се споглеждахме. Когато сядахме да почиваме и да похапнем дядо си даваше вид да не се интересува от никакви съкровища, но веднъж се издаде - бях се хванал с него на ядец /игра - да излъжеш противника за нещо и когато се върже му казваш "ядец"; за целта се счупва една кост от пиле, чаталеста, когато се обзалагаш - ориенталски диви нрави, за подхранване на остроумието/. Та баба ми ме научи да му кажа, че съм открил пара в земята и да го помоля да ми каже каква е - почупи си краката да тича, но когато чу "ядец" веднага разпозна чуждата режисура. Та, доколкото мога да съдя по тази случка, дядо беше постоянно нащрек, но дали му се беше усмихвал "златният дявол" не знам. Та се оказа, че дядо, баща ми и въобще всеки един наоколо въобще не би се чудил какво ще прави с едно гърне алтъни, ако попадне в ръцете му - ще го скрие на сигурно място и ще му се любува в захлас...
Изненадите продължиха - когато беше издигнат дървеният скелет, след мъчителна работа със свредела, понеже се оказа, че суровото дърво можело да се пукне от големите гвоздеи, започнахме да правим кирпичени тухли - в едно корито бъркаме жълта пръст, кравешки/конски/магарешки фъшкии и суха слама. Ле-ле колко вода трябваше - до извора с празната кофа и обратно с пълната, незнайно колко пъти, под страшен пек... Подът беше трамбован, както и на разкрач навън от стените на къщата. Накрая дядо изкопа една дупка /отвор/ и завря в нея едно празно гърне, след което го зарина, покривайки го с похлупака му отгоре. На въпроса ми защо зарива празното гърне, той нямаше никакво обяснение - така се правело. Защо, не знаеше или знаеше, но криеше причината - така и не разбрах. Това, очевидно, е някакъв езически ритуал, свързан с духовете - когато се прави нов дом, се влага здрав глинен съд, за да се принесат някакви дарове в него или нещо подобно, за да се умилостивят духовете, които да пазят дома и обитателите му от злите сили. Е, нашето гърне беше пълно с въздух, но все пак беше на своето място - и мястото било винаги едно й също. Оказа се, че езичеството не си беше отишло съвсем...
Със стари дъски за покрива, с един стар прозорец с железни пръти и една стара врата беше оборудвана нашата нова къщичка - всичко беше прилежно и здраво заковано, а най-отгоре бяха наредени стари коританки. Вътре сглобихме провисналата пружина към таблите и един стар дюшек отгоре, една стара печка, с кюнци от стара ламарина... Накрая овесихме един як катанец /символично/. Наоколо набихме колове на площ около половин декар и размотахме нова бодлива тел, на два реда, а хубава врата с мрежа беше входът, откъм пътя.
Нашата къщичка би векувала, ако комунизЪмът не рухна под ударите на утопиите и офшорките... Вместо всички да имаме къщичка, сега никой не може да се подслони в нея - къщичката е изчезнала безследно, единствено споменът за нея е жив... В нея беше събран трудът на три поколения и можех да кажа, че съм построил нещо на този свят - сега мога да кажа, но не мога да докажа...
Издигайки тази къщичка, която ако не бяха белите вертикални стълбове, човек би я взел за построена преди век-два най-малко, аз СЕ РОДИХ. Вече знаех колко вълнуващо е да съградиш нещо, колко много вяра, любов, труд... са нужни, за да оставиш нещо след себе си. Разбрах, че нещо ценно за някого се прави не самоцелно, но за да радва своя стопанин - най-първо да изпитва задоволство от своята добре свършена работа, после да демонстрира своя гений пред другите и не на последно място, за да получи награда за своя труд.
Да се върнем към историята с пчелина. ТАЗИ БОЛЕЗНЕНА АМБИЦИЯ да имаме пчелин точно на това място всъщност извираше от чувството на някаква празнота, свързана именно с отнетите земи, лежащи под язовира, а също така и с отнетите гори - затова и къщичката в главата и в представите на дядо ми беше именно с дървен скелет и от пръст.
ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИ ПОКАЗА, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОИЗВОДНА НА ЕДНА СУМАРНА САКРАЛНА РЕАЛНОСТ. СВЕТЪТ /В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/ Е ПОТОПЕН В КРЪВ И СЪЛЗИ, ЗАЩОТО МРАКЪТ Е НАДДЕЛЯВАЛ НЕВЕДНЪЖ И СА БИЛИ ОСВОБОЖДАВАНИ ДЕМОНИ, В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА /СИЛУЕТИ НА/ АНГЕЛИ. РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10. 11. 1989 Г. Е ФУНКЦИЯ НА ЕДИН КОШМАРЕН СВЯТ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ЛОЗУНГЪТ "НИКОГА ВЕЧЕ!", НАПИСАН НА ЕДНА СТЕНА НА ЕДИН ФАШИСТКИ КОНЦЛАГЕР, ИЗБЛЕДНЯВА... КОГАТО ЕДНИ Й СЪЩИ ГРЕШКИ СЕ ПОВТАРЯТ, ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ...
БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЕДНО ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ И НЕЯСНО ЗА МНОЗИНА ИСТИРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ОСТАВАТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. РАЗУМЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЛУДОСТ ЗА ИСТИНА И ДОРИ Я ОБЯВЯВА ЗА ВОЕННА ПРОПАГАНДА. НО ИМА ФИЛМИ, ДОКУМЕНТАЛНИ, ЗАПЕЧАТАЛИ ЛИЦАТА НА УЧАСТНИЦИ В ТЕЗИ МАСОВИ УБИЙСТВА - ОЦЕЛЕЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ ЕКЗЕКУТОРИ. ИЗПРАВЯЙКИ СЕ ПРЕД ЧУДОВИЩНОСТТА НА АУШВИЦ, ДАХАУ, ОСВИЕНЦИМ..., НИЕ ОНЕМЯВАМЕ. НЕ МОЖЕМ ДОРИ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК /ОБЩЕСТВОТО/ ДА ИЗВЪРШИ ТОВА? ЕТО ЕДИН ФИЛМ НА BBC ЗА АУШВИЦ:
http://www.youtube.com/watch?v=fAAHqbv8nIU&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=kUpCjzftH84&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=fXHkBRSP8jY&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=nyawVLafR1g&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=rkCN8AWBDqY&NR=1
НА ВХОДА НА АУШВИЦ /ПОНЕ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОТКРАДНАТ*/ ВИСЕШЕ НАДПИС: "ARBEIT MACHT FREI", "ТРУДЪТ ОСВОБОЖДАВА". НО АЗ ЧЕТА НЕЩО ДРУГО НА ВХОДА НА АУШВИТЦ - "ТРУДЪТ ЗАРОБВА", "ARBEIT MACHT JOCH". КАКТО КАЗВАТ ВЪВ ФИЛМА, РАБОТОСПОСОБНИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СА БИЛИ ДЪРЖАНИ ЖИВИ, ЗА ДА СЕ ТРУДЯТ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ, А НЕРАБОТОСПОСОБНИТЕ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН - СТАРЦИ И ДЕЦА, СА УМЪРТВЯВАНИ В ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ ИЛИ РАЗСТРЕЛВАНИ. ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СА ВСЪЩНОСТ НАЧИН ДА БЪДАТ СПЕСТЕНИ АМУНИЦИИ, А САМИТЕ ЛАГЕРИ НА СМЪРТТА - НАЧИН ДА СЕ СПЕСТЯТ ПРОДОВОЛСТВИЯ. КАКТО СЕ ВИЖДА ОТ ФИЛМА, ВЕЩИТЕ НА КОНЦЛАГЕРИСТИТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ И ПАРИ, СА БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В ПОЛЗА НА ВЕРМАХТА /А КАКТО СЕ КАЗВА ВЪВ ФИЛМА И В СТАЛИНСКА РУСИЯ Е ПРАВЕНО СЪЩОТО, ДОРИ В ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ/. ВОЙНА ЗА КАПИТАЛИ - РАБОТНА СИЛА, МОЖЕЩА ДА СЪЗДАВА НОВИ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, ЗАГРАБВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - ПРИРОДНИ И СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА, ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА СОБСТВЕНА ИЗГОДА...
Разговарях преди няколко месеца с един възрастен човек за живота през годините на Втората световна война и осъзнах, че всъщност България е била ЕДИН ГИГАНТСКИ АУШВИЦ. Налагало се, спомня си този очевидец на военните години, да крият зърно в зимниците, защото принудително голямата част от тяхната продукция била изземвана от военните за фронта и селяните, които произвеждали зърното, мизерствали. Но в зимниците това зърно плесенясвало и той си спомня вкуса на този хляб - миришещ на плесен. Разказа ми, обаче, че дори и този хляб не можел да яде - защото като говедарче жандармеристите му пребърквали торбата за провизии и тя оставала празна цял ден - да не би да храни партизаните на полето. Ядял диви круши и мушмули /когато имало/. На всичко отгоре де що имало желязо било претопено за оръжие - нямало с какво да разорават нивите. Затова се изхитрили и преработвали кожусите на взривени бомби, които били хвърляни от американците на връщане от бомбардировка на румънските потролни кладенци - така правели плугове и мотики, за да произвеждат земеделска продукция, която вземали за фронта, а те гладували. На всичко отгоре живеели наедно с животните - овцете и козите отдолу, а те отгоре. Ако сте гледали "Козият рог", финалните сцени - такава къща. Най-страшни били бълхите... Направо тръпки ме полазват от този АУШВИЦ...
*
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/12/18/832279_otkradnaha_nadpisa_arbeit_macht_frei_ot_konclagera_v/
/Следва/
Здравейте, приятели!
ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ С МОЯ СУПЕР-ПРОЕКТ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОРОР-ЕКШЪНА, РЕАЛНОСТТА НА LIONSGATE /ЛЪВСКАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА МРАКА/:
http://www.youtube.com/watch?v=tbAzWvTbrbA&feature=related
Може би ще представлява интерес за вас да проследите пътя, който извървях, за да достигна до ВАЖНИ ПРОЗРЕНИЯ, ОТВАРЯЩИ МИ ПЪТЯ КЪМ STARGATE /ЗВЕЗДНАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА СВЕТЛИНАТА/.
Както вече споделих, моето желание да имам пчелин започва кажи-речи с моето раждане. Ще ви разкажа по-подробно именно за това. Прословутият пчелин близо до един язовир беше изграден без стартов капитал. Любопитното в случая е, че самият язовир е потопил десетки декари наша земя, в преливника на язовира също имаме земя и когато там бъде засято нещо и язовирът прелее, земеделските култури трябва да се вадят от гмуркач с шнорхел и плавници. Нашето самоуправство /да си построим пчелин по НАШЕ усмотрение/, само по себе си престъпление, е продиктувано от друго самоуправство - самият язовир е частна собственост, но не на законните притежатели на земята под него, а на трети лица. Сами разбирате, че тук са навързани много юридически казуси. Същата история е с гората около язовира - старата гора е била частна собственост, но след национализацията е станала държавна, а младата гора е засята по време на комунизЪма от селяните, но ПО ЗАКОН гората и земята под нея е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, за която отговаря горското стопанство. Никой не може да сече от гората, ако не бъде допуснат от горския - така дори да си посадил половината млада гора и да имаш половината стара гора, според ЗАКОНА влезеш ли да сечеш гора БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ от горския, автоматично ставаш ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ.
Но нека ви разкажа ПОДРОБНО самата одисея.
Беше преди много години - бях на около 10, когато едно лято дядо ми и баща ми /вече познатите от предишни теми/ си наумиха да направят пчелин. Без пари. Със собствен труд. По-скоро щеше формално да бъде пчелин, а всъщност щеше да бъде вила за отдих. Спомням си как първо отидохме да изберем мястото - харесахме си една живописна панорама: наблизо млада гора, изворче и язовира, в близост до стар асфалтов път. Често ходехме за риба на язовира, докато беше държавна собственост - аз и сестра ми хващахме главно часовници /това е една малка риба с ярък цветен кръг отстрани/, не е вкусна, но за котките става, а татко ни се смееше и се хвалеше какви големи толстолопи е хващал /обикновено оставахме с няколко шаранчета и нащите часовници/. По правило ходехме с каручката от по-близката страна на селото, където имаше много пчелини - дървени бараки, оградени с живи плетове, мрежа или съвсем открити. По Тодорживково време всеки можеше да има пчелин, стига да си направи - от подръчни материали. Гледахме тези пчелини и връщайки се в селото се хвалехме кой какво е хванал, колко хубаво сме прекарали - на чист въздух, сред природата...
Интересно че за нашия пчелин избрахме отсрещната страна. Наблизо имаше ресторант-корабче, но не работеше вече. Беше бетонирано и свободно можеше да се видят винтовете, въздушната възглавница, кърмата. Може да са го нарязали за старо желязо, но дано не са! Когато обяснявахме на някого къде имаме, имахме пчелин, казвахме - при корабчето. И всеки ни разбираше - сега нямаме пчелин, но ако няма и корабчето, никой няма да разбере къде е бил. Но това няма голямо значение - ако няма нашия пчелин, дори корабчето, остават тракийските могили, наоколо е пълно с тях. Те надживяха нашия пчелин, ще надживеят и корабчето, което бавно, но сигурно си отива. Дали корозията ще го довърши или майсторите, видели сметката на нашия пчелин, ще покаже времето.
Та беше едно горещо лято, когато започнахме градежа на къщичката. Най-първо като я построихме сложихме вътре един стар креват с рисувани метални табли и една стара печка - подслон по време на риболов или просто вила за отмора. Дори най-първо не я заключвахме - да може да влиза всеки, за да се спаси от буря или да прекара нощта. Това по-късно беше отчетено от нас като грешка.
Но да карам поред! Как играеше най-първо брадвата /познайте къде!/, как пееше бичкията, белачката на кора се плъзгаше по ликото на пресните салкъми... Най-първо си направихме магаре - на него по-лесно се обработваха диреците за къщичката. Тогава видях нещо много интересно - всяко нещо се маркира, за да може да бъде разпознато при нужда. Оказа се, че този знак се слага дори върху дините. Беше ми обяснено, че ако някой открадне каквото й да било от нас, ние можем да го познаем по този знак. Като започнах да се вглеждам в инструментите, се оказа, че те са маркирани до един. След като подготвихме диреците, с един търнокоп започнахме да пробиваме дупки /по инженерному отвори/ в земята - тя беше доста глинеста, тук-там попадахме на камъни и... глинени парчета. По тези земи са живели най-различни култури, копнеш земята и започват да излизат артефакти - дядо въобще не се впечатли, а аз и сестра ми си прехвърляхме от ръка на ръка някакво глинено парче и се споглеждахме. Когато сядахме да почиваме и да похапнем дядо си даваше вид да не се интересува от никакви съкровища, но веднъж се издаде - бях се хванал с него на ядец /игра - да излъжеш противника за нещо и когато се върже му казваш "ядец"; за целта се счупва една кост от пиле, чаталеста, когато се обзалагаш - ориенталски диви нрави, за подхранване на остроумието/. Та баба ми ме научи да му кажа, че съм открил пара в земята и да го помоля да ми каже каква е - почупи си краката да тича, но когато чу "ядец" веднага разпозна чуждата режисура. Та, доколкото мога да съдя по тази случка, дядо беше постоянно нащрек, но дали му се беше усмихвал "златният дявол" не знам. Та се оказа, че дядо, баща ми и въобще всеки един наоколо въобще не би се чудил какво ще прави с едно гърне алтъни, ако попадне в ръцете му - ще го скрие на сигурно място и ще му се любува в захлас...
Изненадите продължиха - когато беше издигнат дървеният скелет, след мъчителна работа със свредела, понеже се оказа, че суровото дърво можело да се пукне от големите гвоздеи, започнахме да правим кирпичени тухли - в едно корито бъркаме жълта пръст, кравешки/конски/магарешки фъшкии и суха слама. Ле-ле колко вода трябваше - до извора с празната кофа и обратно с пълната, незнайно колко пъти, под страшен пек... Подът беше трамбован, както и на разкрач навън от стените на къщата. Накрая дядо изкопа една дупка /отвор/ и завря в нея едно празно гърне, след което го зарина, покривайки го с похлупака му отгоре. На въпроса ми защо зарива празното гърне, той нямаше никакво обяснение - така се правело. Защо, не знаеше или знаеше, но криеше причината - така и не разбрах. Това, очевидно, е някакъв езически ритуал, свързан с духовете - когато се прави нов дом, се влага здрав глинен съд, за да се принесат някакви дарове в него или нещо подобно, за да се умилостивят духовете, които да пазят дома и обитателите му от злите сили. Е, нашето гърне беше пълно с въздух, но все пак беше на своето място - и мястото било винаги едно й също. Оказа се, че езичеството не си беше отишло съвсем...
Със стари дъски за покрива, с един стар прозорец с железни пръти и една стара врата беше оборудвана нашата нова къщичка - всичко беше прилежно и здраво заковано, а най-отгоре бяха наредени стари коританки. Вътре сглобихме провисналата пружина към таблите и един стар дюшек отгоре, една стара печка, с кюнци от стара ламарина... Накрая овесихме един як катанец /символично/. Наоколо набихме колове на площ около половин декар и размотахме нова бодлива тел, на два реда, а хубава врата с мрежа беше входът, откъм пътя.
Нашата къщичка би векувала, ако комунизЪмът не рухна под ударите на утопиите и офшорките... Вместо всички да имаме къщичка, сега никой не може да се подслони в нея - къщичката е изчезнала безследно, единствено споменът за нея е жив... В нея беше събран трудът на три поколения и можех да кажа, че съм построил нещо на този свят - сега мога да кажа, но не мога да докажа...
Издигайки тази къщичка, която ако не бяха белите вертикални стълбове, човек би я взел за построена преди век-два най-малко, аз СЕ РОДИХ. Вече знаех колко вълнуващо е да съградиш нещо, колко много вяра, любов, труд... са нужни, за да оставиш нещо след себе си. Разбрах, че нещо ценно за някого се прави не самоцелно, но за да радва своя стопанин - най-първо да изпитва задоволство от своята добре свършена работа, после да демонстрира своя гений пред другите и не на последно място, за да получи награда за своя труд.
Да се върнем към историята с пчелина. ТАЗИ БОЛЕЗНЕНА АМБИЦИЯ да имаме пчелин точно на това място всъщност извираше от чувството на някаква празнота, свързана именно с отнетите земи, лежащи под язовира, а също така и с отнетите гори - затова и къщичката в главата и в представите на дядо ми беше именно с дървен скелет и от пръст.
ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИ ПОКАЗА, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОИЗВОДНА НА ЕДНА СУМАРНА САКРАЛНА РЕАЛНОСТ. СВЕТЪТ /В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/ Е ПОТОПЕН В КРЪВ И СЪЛЗИ, ЗАЩОТО МРАКЪТ Е НАДДЕЛЯВАЛ НЕВЕДНЪЖ И СА БИЛИ ОСВОБОЖДАВАНИ ДЕМОНИ, В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА /СИЛУЕТИ НА/ АНГЕЛИ. РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10. 11. 1989 Г. Е ФУНКЦИЯ НА ЕДИН КОШМАРЕН СВЯТ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ЛОЗУНГЪТ "НИКОГА ВЕЧЕ!", НАПИСАН НА ЕДНА СТЕНА НА ЕДИН ФАШИСТКИ КОНЦЛАГЕР, ИЗБЛЕДНЯВА... КОГАТО ЕДНИ Й СЪЩИ ГРЕШКИ СЕ ПОВТАРЯТ, ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ...
БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЕДНО ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ И НЕЯСНО ЗА МНОЗИНА ИСТИРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ОСТАВАТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. РАЗУМЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЛУДОСТ ЗА ИСТИНА И ДОРИ Я ОБЯВЯВА ЗА ВОЕННА ПРОПАГАНДА. НО ИМА ФИЛМИ, ДОКУМЕНТАЛНИ, ЗАПЕЧАТАЛИ ЛИЦАТА НА УЧАСТНИЦИ В ТЕЗИ МАСОВИ УБИЙСТВА - ОЦЕЛЕЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ ЕКЗЕКУТОРИ. ИЗПРАВЯЙКИ СЕ ПРЕД ЧУДОВИЩНОСТТА НА АУШВИЦ, ДАХАУ, ОСВИЕНЦИМ..., НИЕ ОНЕМЯВАМЕ. НЕ МОЖЕМ ДОРИ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК /ОБЩЕСТВОТО/ ДА ИЗВЪРШИ ТОВА? ЕТО ЕДИН ФИЛМ НА BBC ЗА АУШВИЦ:
http://www.youtube.com/watch?v=fAAHqbv8nIU&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=kUpCjzftH84&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=fXHkBRSP8jY&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=nyawVLafR1g&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=rkCN8AWBDqY&NR=1
НА ВХОДА НА АУШВИЦ /ПОНЕ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОТКРАДНАТ*/ ВИСЕШЕ НАДПИС: "ARBEIT MACHT FREI", "ТРУДЪТ ОСВОБОЖДАВА". НО АЗ ЧЕТА НЕЩО ДРУГО НА ВХОДА НА АУШВИТЦ - "ТРУДЪТ ЗАРОБВА", "ARBEIT MACHT JOCH". КАКТО КАЗВАТ ВЪВ ФИЛМА, РАБОТОСПОСОБНИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СА БИЛИ ДЪРЖАНИ ЖИВИ, ЗА ДА СЕ ТРУДЯТ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ, А НЕРАБОТОСПОСОБНИТЕ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН - СТАРЦИ И ДЕЦА, СА УМЪРТВЯВАНИ В ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ ИЛИ РАЗСТРЕЛВАНИ. ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СА ВСЪЩНОСТ НАЧИН ДА БЪДАТ СПЕСТЕНИ АМУНИЦИИ, А САМИТЕ ЛАГЕРИ НА СМЪРТТА - НАЧИН ДА СЕ СПЕСТЯТ ПРОДОВОЛСТВИЯ. КАКТО СЕ ВИЖДА ОТ ФИЛМА, ВЕЩИТЕ НА КОНЦЛАГЕРИСТИТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ И ПАРИ, СА БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В ПОЛЗА НА ВЕРМАХТА /А КАКТО СЕ КАЗВА ВЪВ ФИЛМА И В СТАЛИНСКА РУСИЯ Е ПРАВЕНО СЪЩОТО, ДОРИ В ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ/. ВОЙНА ЗА КАПИТАЛИ - РАБОТНА СИЛА, МОЖЕЩА ДА СЪЗДАВА НОВИ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, ЗАГРАБВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - ПРИРОДНИ И СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА, ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА СОБСТВЕНА ИЗГОДА...
Разговарях преди няколко месеца с един възрастен човек за живота през годините на Втората световна война и осъзнах, че всъщност България е била ЕДИН ГИГАНТСКИ АУШВИЦ. Налагало се, спомня си този очевидец на военните години, да крият зърно в зимниците, защото принудително голямата част от тяхната продукция била изземвана от военните за фронта и селяните, които произвеждали зърното, мизерствали. Но в зимниците това зърно плесенясвало и той си спомня вкуса на този хляб - миришещ на плесен. Разказа ми, обаче, че дори и този хляб не можел да яде - защото като говедарче жандармеристите му пребърквали торбата за провизии и тя оставала празна цял ден - да не би да храни партизаните на полето. Ядял диви круши и мушмули /когато имало/. На всичко отгоре де що имало желязо било претопено за оръжие - нямало с какво да разорават нивите. Затова се изхитрили и преработвали кожусите на взривени бомби, които били хвърляни от американците на връщане от бомбардировка на румънските потролни кладенци - така правели плугове и мотики, за да произвеждат земеделска продукция, която вземали за фронта, а те гладували. На всичко отгоре живеели наедно с животните - овцете и козите отдолу, а те отгоре. Ако сте гледали "Козият рог", финалните сцени - такава къща. Най-страшни били бълхите... Направо тръпки ме полазват от този АУШВИЦ...
*
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/12/18/832279_otkradnaha_nadpisa_arbeit_macht_frei_ot_konclagera_v/
/Следва/
Абонамент за:
Публикации (Atom)