Здравейте, приятели!
Вече съм убеден, че България е лудница! В другите държави има много лудници, а в България има също много лудници, но и една отгоре - самата България! Не искам да обидя по-никакъв начин никого с това мое умозаключение - само искам да кажа истината такава, каквато я виждам. Моите наблюдение все повече ме навеждаха на тази мисъл, но вече съм напълно убеден, че живея в лудница...
Как стигнах до това велико прозрение? Ще ви разкажа, защото сит на гладен не вярва дето се казва. Спомняте ли си за дяволския триумвират, който всяка година се събира, за да ме съди? Е, тази година все още не се е събирал! Но за сметка на това ми се случи нещо също толкова гадно.
Майка ми реши да издаде свой фундаментален труд, именно във вид на книга, и да го представи на широката общественост. Похвално, ще кажете, и сте прави - и аз първо бях ентусиазиран, но през тази 1 година съм постоянно на тръни, а сега разбирам, че дяволът ми е подготвил изненада - да бъда на тръни до сетния си час... Явно много се е ядосал, че ще разгромявам пънчославието и иска да ме спре! Иска заблудените да продължат да се лутат като слепци и да не видят Пътя, който носи Живота... Но моят поход срещу пънчославието явно е като снежна топка - колкото повече се търкаля, толкова повече набира мощ!
Майка ми се лута дълго време и понеже доста хора издават книги, имам предвид много хора пишат мемоари и издават книжлета, тънки и дебели книги, а някои дори имат по 10-20 книжлета /10 х 15 см/, цяла поредица, но майка се спряла на А5-формата, като казва, че това е първата и последната й книга. Не вярвам в това, но времето ще покаже! Цяла библиотека с нови книги има вече, направо няма място къде да се сложат - стоят по масите и столовете - толкова много книги мъкне майка ми, през седмица някой издава своя книга и подарява на обществеността с пълни шепи... Наскоро един наш родственик дойде да ни подари книгите на своя баща, който бил ослепял, но написаните му трудове оставали за поколенията - цяла камара книги донесе, да ги раздаваме на роднини. Това просто е някаква вълна очевидно - да се издават книги - и майка просто реши да яхне вълната... Разпитвала един неин познат къде си е издал книгата, защото много й харесала, и той й дал адреса на печатницата, която след малко ще разберете, че не е като никоя друга печатница, имам предвид тя въобще не се помества в моята представа за печатница, но може да се помества във вашата, вие ще кажете... Съмнявам се някой нормален човек да одобри приетите там практики, но явно лудите се лепят като мухи за мед и печатат книги на поразия в нея... Не, не казвам, че майка ми е луда, казвам само, че я правят на луда - дали е в ред може да кажат само докторите, аз диагнози не поставям! Та майка ми попаднала на тази тукашна печатница с помощ от този неин познат - спомената печатница се наела да отпечата книгата й, но не й казала какво ще струва... Книгата вече е отпечатана в малък тираж, няколкостотин бройки, намира се у дома, но майка все още не знае какво дължи на печатницата... Но да ви разкажа цялата одисея... Идва си един ден майка и ми съобщава: Намерих печатница за книгата ми! Най-после се отървах от това набиране на материали за разни вестници, отдъхнах си аз наум... Но не познах - печатницата нямало да набира текста, по каква причина не знам, но се досещам - мързи ги... Започна здраво изнудване от страна на майка ми - ще ям, само ако набирам материалите й... Но аз работя на компютъра по цял ден и печатам отвреме-навреме като луд, нали громя пънчославието, нямам време за други неща! Но бях заплашен да бъде изпратен при бълхите на село и веднага се размърдах - то и в града бая бълхи има, ама се ядва, докато там е същински ад... Започнах по цял ден да бачкам на компютъра - и компютърът изпуши... Изгоря мониторът, а така също нещо се прецака в дънната платка... Бе като започна едно постоянно рестартиране на компютъра - имах друг монитор, но друго дъно нямам... Набера нещо и бам, рестартира, а на всичко отгоре Скайпа не иска да го включва въобще... Избухнаха скандали - саботирам издаването на книгата и не може да се свързваме със сестра ми! Оставете книгата и разговорите по Скайпа, ами как ще разгромим пънчославието? Мониторите не ги поправя никой - хайде на боклука, посъветваха ме и компютърът да отиде там, защото е "музеен експонат", но аз си викам, че все нещо може да потрябва - я хард-диск, а памет, я вентилатор... Един познат ми каза, че са се надули кондензаторите, но смениха надутите и пак същото... Предполагам, че е процесорът - трябва да търся такъв модел, а не се знае дали го произвеждат от AMD. Този компютър ми е подарък от Господ - веднъж се връщах от някъде и гледам в един гюм една много интересна кутия, на която пише "MOTHERBOARD". Бе, викам си, какво е това? Майка + борд, нещо не схващам - взех кутията да я разгледам и я, ама тя пълна... Какво е това? Вътре в един плик една компютърна дънна платка!!! Как се зарадвах само на тази AS ROCK - джаджа!!! Преминавах в нова ера - вече процесорът ми ще е 5 х 5 см, но много по-мощен от стария... Веднага започнах да обикалям магазините за процесор и вентилатор - намерих процесор за 10 лв. втора употреба и вентилатор за 10 лв. нов /от тия големите, с радиатор под него/, след което отивам право при мой приятел и му показах находката си - той ми каза, че са я изхвърлили, защото е изгоряла, но аз му казах, че няма логика да я опаковат така, ако е изгоряла... Той ме успокои, че знае къде горят тия дънни платки, извади поялника и без да иска я прецака, защото пътечките бяха много тънички, а неговият поялник явно не беше подходящ, както й да е... Стана му кофти и ми вика - я да ти дам същата платка, ей тука има една, която съм ремонтирал, но и тази ще я оправя... Сложи той процесора, не тръгва - явно са ми продали нефункциониращ процесор, но за 10 лв. толкова... Нямах все още системна кутия - исках да проверя дали ще тръгне процесорът и въобще дали дъното е в ред, затова носех само тези неща. Процесорът не го върнах, за да мога да издирвам в магазините точно такъв процесор, ако се наложи - ето, оказах се прав, а те са с много крачета тия процесори, но всеки модел има различни крачета по схема - нарочно са направили така, че да няма взаимозаменяемост между различните процесори на различните фирми, за да се купуват техните продукти при нужда от подмяна. Очевидно една й съща технология за производство на процесори се използва от различните фирми - приличат си по размер, външен вид и всички датайли, но не и по схемата на крачетата, за да се налага да се търси от точния модел на точната фирма - с една дума всичко е за пари /но между процесорите на AMD има взаимозаменяемост - моят процесор беше Athlon, а се оказа, че дъното може да работи с Duron/. Моят приятел се ядоса накрая - дъното ми прецакано, процесорът ми прецакан, поне да има нещо трето прецакано /един компютър го ядосвал, че не може да го оправи, по независещи от него причини - затова ми го подари/, за да ми върви - в него имаше един прецакан хард-диск... Каза ми, че ми го дава с уговорката, че може да сдаде багажа по всяко време, защото вече го е правил неведнъж и затова го водят прецакан, а заедно с него и системната кутия със захранването /те си бяха в ред/. Зарадвах се много на този подарък, на тази милостиня - Бог ми развърза ръцете, ако щете вярвайте! Благодаря ти, Боже, че ми подари компютър! Трябва да ви кажа, че компютърът издържа няколко години, но явно като съм го претоварил с това бачкане от сутрин до вечер в най-топлите месеци, юни, юли и август, и е изпушил... Но и този път Бог простря Десницата Си и ми даде отново компютър - този път компютърът не е мой, но аз го ползвам - сестра ми най-накрая видя с очите си, че компютърът рестартира, когато си поиска, а не както тя си беше въобразила, че аз си измислям, че компютърът не работи, за да не ми надуват главата с безкрайни разговори по Скайпа... Бог много ме обича - цяла година без Скайп... Сестра ми беше много изнервена, защото беше безработна тогава и подала около 200 молби за работа в Германия, а получила 200 отказа... Беше решила да си почине на морето, затова само купи компютъра, ще ви кажа по-сетне какъв, и се изнесе към морето, а оттам направо си замина. Но тази година в началото на май отново беше на почивка - този път през отпуската, защото най-накрая си намерила работа в едно затънтено градче, дето никой уважаващ себе си германец не иска да работи... Но тя беше много депресирана като беше без работа, а сега, когато е на работа, е направо истерична, но явно там също е лудница, но само в някои райони, в някои учреждения и предприятия, а не като при нас - във всички с много малки изключения... Тази година беше страшно разядосана, добре се видяхме само за няколко дена - може ли да си представите, ходила на почивка у нас, някъде надолу към Петрич на минерални бани и я натикали в някаква мизерна стая... Провиснали легла /явно пружините били доста стари/, стари прашни дюшеци, а за капак каналът на банята бил запушен с топка косми... Яденето се оказало под всякаква критика, а един ден помолила персонала да й запази шишчета с кебапчета от обяда, защото решила да прескочи до съседен град - след смяна на множество превозни средства, защото се оказало, че няма директна връзка точно в този ден между двата града на около 50 км един от друг, тя вечерта премаляла от глад се добрала до санаториума и се оказало, че някой е забравил да й остави обяда и отново ще яде буламачи... Отгоре на всичко на нейната маса имало възрастна двойка - един военен й набивал обръчите, докато се хранели, а тя никак не обича някой да я учи какво да прави... А за капак като ходела на процедурите сутрин било гъчканица и постоянно я питали от какво е болна, а тя трябвало да им казва, че е здрава, след което те я зяпали и не разбирали защо посещава санаториум щом е здрава - не можели да включат, че за да си здрав, трябва да инвестираш в здравето си... Почивките на планина и на море не са "глезотии", а инвестиция в здравето, а ходенето на санаториум - тройна инвестиция /чист въздух, минерална вода, масаж и разни други процедури/. Неслучайно древните римляни са имали римска баня във всяко селище, а по-късно турците я взаимстват от тях и правят т. нар. "турска баня" - инхалиране с водна пара и масажиране на тялото от теляк, затопляне, охлаждане, закаляване... Няма вече баня в града благодарение на един тъпак /това е кметът ни - той е тъп като галош, но е кмет пожизнено, защото никой не може да го победи на кметските избори (червените са много силни, а повечето въобще не гласуват - при тази разстановка той 3 мандата вече е кмет, а като няма закон до 2 мандата да е кмет, той така цял живот ще бърка каша, а ние трябва да я ядем)/ - направиха я на евангелистка църква, а котелното на банята на траурна зала... Вместо да направи и римска баня в нашия град, той закри единствената обществена баня - така всички болни са си болни и само този, който може да си позволи, ходи на санаториум, който не може просто страда до изнемога от астма, бронхит, фарингит и още какво ли не, най-вече алергии, пие най-различни хапчета, ходи по-доктори, но става все по-зле и по-зле... Затова един здрав човек на санаториум бил за тях нещо невероятно - чак започнали да се тюхкат и вайкат сякаш сестра ми е тежко болна, а не те... След седмица в такава обстановка тялото й беше попило енергия, но в очите й се четеше гняв - беше бясна на цялата ни държава и искаше по-скоро да се маха оттук... Но билетът й беше с фиксирано завръщане и трябваше още 3 дни да стои в лудницата... Предишният път компютърът като рестартира 2-3 пъти и тя се ядоса, че е повреден - всъщност като рестартира 5-10 пъти той по някаква причина започва да работи, но може да се работи само с мишката, не и с клавиатурата, а включването на Скайпа водеше до пълен блокаж на компютъра... Като не можа да направи чек-ин тогава за потвърждаване на резервацията за полет, сестра ми кипна като чайник - веднага каза, че положението е нетърпимо и трябва нов компютър! Но един нов компютър е от порядъка на 1 000 лева, а тя не искаше да си губя времето с видео-игри - това й го втълпява майка, казва й, че по цял ден играя на компютъра, а накрая няма никакъв резултат, в смисъл няма никакви финансови постъпления... Да, няма, но това съвсем не означава, че си губя времето - например 5 пъти съм световен шампион в една логическа игра, а ако имах читав компютър можеше да стана и 50 пъти, но това е друга тема. Трибагреникът ни се вее победоносно, а причината да се откажа от наградата си е тривиална - не мога да си платя пощенските разноски да ми я доставят до България /10-20 долара/. Даже организаторите на шампионата се усъмниха като им казвам, че не искам награда - да не би да съм криминален и затова да не искам да им кажа къде живея, а може би смятат, че съм много богат, затова не си казвам адреса, да не ме оберат... Всячески се опитват да го получат - искали да изпратят за своя сметка картичка до мен, даже ми я изпратиха да я видя какво преставлява. Казах им, че дигиталната картичка ми е предостатъчна - да не се оръсват излишно, защото всеки цент е ценен! Казах им от коя държава съм, от кой град, как се казвам дори им казах по два начина... Защо им е притрябвало да знаят как се казвам? Защото логическите игри в интернет не са създадени за развлечение, както смятат мнозина, а за събиране на логически схеми - тези корпорации, които спонсорират тези турнири, които съгласете се, че няма кой да ги организира без да има някаква облага за себе си, искат да знаят кой може да победи техните най-добри машини, защото те използват изкуствен интелект, за да видят на какво ниво е той и доколко той може да се противопостави на човешкия интелект. Веднъж да победиш е късмет, но 5 пъти вече става закономерност - при това да не играеш за награда, а играта да е твоята награда... Явно и аз нося славата на България навред по света - следващият път ще им кажа, че при нас заплащането на труда е символично, а интелектуалната собственост в България я нямат за нищо /музикант къща не храни, също изобретател, рационализатор, поет или писател/... Та затова сестра ми отишла и купила един по-слабичък компютър, с процесор Celeron D - при това втора употреба /Някой е внесъл употребявани компютри от цял свят и ги продава 100 лв. за системната кутия + 100 лв. за монитора. Да са живи и здрави тия чужденци, които заменят старото с ново преди да се повреди, че се сдобих с плосък монитор FLATRON на LG - това е уникално добра техника, мониторът е с мек кристал и очите въобще не болят като при кинескопните монитори - часове наред може да си работиш без проблем. Това наистина е професионална техника - такива монитори доскоро въобще нямаше у нас, но добре техниката се развива и са остарели, а те искат най-доброто и най-модерното, та са ги пратили на доизживяване при нас - и ние да се порадваме на малко екстри!/. А пък компютърът e DELL с Intel Inside - първият ми компютър беше DELL, а този очевидно е няколко поколения напред - направили са го по-компактен, на тежина горе-долу еднакво, отново с тайна заключалка /ако не я знаеш - просто нямаш шанс да отвориш системната кутия/. Така сестра ми направи чек-ин-а си миналата година, а и тази, и отлетя за своята втора родина - явно, когато самолетът се отделя от земята, тя усеща облекчение, а не носталгия по отечеството... Кой е луд да тъгува за лудницата? На мен, признавам си, винаги ми е било мъчно за България, когато я напускам, дори съм пристрастен към тази лудница, не мога вече да я напусна, може ли да си представите?! Ако избухне война, съм инструктиран да дезертирам от армията - нареждането е отгоре, разбирайте от по-висок чин от моя /аз съм редник/... Само дето има много бълхи там и затова съм дезертирал от дезертьорството - България отдавна е във война... Самолет след самолет излита с разгневени българи, решени на всичко друго, но не и да търпят повече тази лудница и да живеят в нея... Сестра ми вече иска да обикаля света, за да ходи на почивка другаде - не иска да си разваля почивката с нашенските простотии... Тази година беше в Кипър и Палма Де Майорка, а така също и в немски курорт... Кипър бил гола скала и на две крачки от брега нямало нищо под краката, а храната била оскъдна - страшна мизерия... Затова решила да отиде в Палма Де Майорка и в хотел в Бавария - да запомни тази година с нещо хубаво, защото кипърците се стискали здраво - дори конфитюрът давали по една цънка, само колкото да се опита... По Скайпа докладва редовно, но аз не искам да се излагам на риск, а оставям с майка да се разговаря, но максимум 1 час, не повече - "новият" й компютър сдаде багажа още в първия месец, затова хард-дискът беше сменен с друг, но и той е същата стока - след 1 година започна да загрява като ютия и мирише на печен бакелит, дори ако не го спра да поизтине като нищо ще се запали... Най-страшно беше в топлото, август - можеше да издържи максимум 30 минути включен... Сега вече е по-хладно, затова издържа 1-2 часа, но меря температурата със софтуер - като стигне 50 градуса по Целзий го изключвам, а майка обяснява на сестра ми, че се налага да приключват, защото носът й долавя миризма на изгоряла пластмаса... Не може по 2-3 часа разговор, защото компютърът не е първа младост... Но издържа да понапечатам някой друг материал - основната тежест падна върху други хора, тъй като доста време не можех да свикна и с новата клавиатура, която е от черните, а не като старата - от белите... След голямо врънкане едно момче започна да печата като фурия и за мен остана главно коригирането /но само на някои материали/ - естествено открихме с майка много грешки, но по някое време просто я оставих тя да открива грешките, а аз само да ги въвеждам в компютъра [наложи се да направя редакция на определени места, защото ми се струва, че имаше неясноти]... С една флашка тя носеше материали в печатницата и печатарите странирали книгата - по някое време като разбрали, че майка плаща на други хора да й набират книгата, те явно са се стреснали да не им се разнесе лоша слава, защото те си мислели, че майка ми може да работи на компютър и сама си я набира... Казали й, че е трябвало да им каже те да я наберат, но защо те не са й предложили тази услуга... Едни материали съм коригирал наистина /тези за вестниците/, но повечето само съм поправял на компютъра, а майка си ги коригира /казва ми къде е открила грешка и аз я коригирам, защото тя не може да работи на компютър - уж изкара някакъв курс, но за две седмици забрави всичко и дори не помни как се включва и изключва компютърът/, а от набраните на компютър материали съм напечатал може би 1/4, а със сигурност 3-ма са набирали, но печатарката казала на майка ми да ме пишат мен и другото момче за набор, а мен да ме пишат коректор - така се правело, да не бъдел авторът... Идва по обяд един ден печатарката и в колата носи книжките - готови, топли, направо пярят... Заболяха ме краката да ги нанасям вътре, но нали трябва да я свърши някой тая работа... Питам майка колко струва това удоволствие - тя вдига рамене, още не е ясно... Но голямо вълнение беше - да изберем снимка за корицата, да я намеря сред хиляди снимки на майка, които нямат никаква подредба, а просто някой й ги е изпратил и аз ги пъхам в една папка, естествено пиша от кого са, но след няколко месеца тя вече не помни къде се намира дадена снимка, а ми казва - искам тази й тази снимка, намери я... Обяснявам й, че трябва да ми каже името на снимката, а не как изглежда на нея - като не мога да я намеря избухва разправия... Добре, че сме я пращали на сестра ми и тя ни я праща обратно, за да я взема и да я пъхна във флашката... Поне на корицата няма печатни грешки, защото поне този текст съм го проверил... Направиха от издателството корица - пратиха един вариант, втори, тя избра единия, поне аз не разбрах колко струва единият вариант, колко другият - пълно информационно затъмнение... Отделно е дала капаро, след като я попитах в кой магазин стоката се дава на доверие - така тя ми каза, че дала на ръка определена сума, но няма никакъв документ за това... На доверие... Казах й да поиска документ, че е дала пари, но тя не иска да ме чуе... Тук хората се пазят един друг от данъчните - никой не иска касова бележка и съответно не се фактурира стоката, а когато ще има проверка някъде, по някакви канали изтича информация и някой познат отива при своя познат да го предупреди, че ще му правят изненадваща проверка данъчните... Така той замазва шашмите и проверката не установява нищо нередно... Няма да се изненадам, ако се окаже, че тази печатница прикрива реалната си дейност и декларира съвсем малка част от нея, колкото да се каже, че прави нещо... Иначе съм повече от убеден, че извършва нелегална дейност - дори в самата книга никъде не пише кой я е отпечатал, както пише на всички легитимни книги... Пише само град и година, първо издание и някакъв ISBN-номер /запазено авторско право на името на майка ми/, но няма име на печатницата, а фигурират само три имена, именно на автора, на извършилите набор на текста и на коректора /това не съм аз, но печатарката така е подучила майка да напише - че съм аз/. Няма като в другите книги, които съм чел, тираж, няма печатни коли, няма цена, няма име на съставителя на корицата, някакъв художник, няма името на извършилия това страниране и самото име на печатницата... Защо? Не е далеч от ума да се досетим защо - сивата икономика не иска да остави никакви следи, ако я погнат по петите... Някой от прочетеното ще разбере, че тази книга е набрана от мен и друг човек, коригирана е от мен и е издадена от мен - това е най-логичното предположение, защото щом няма име на печатница е логично да се предположи, че такава просто няма... Издавал ли съм книга? Не! Откъде тогава е тази книга, която всички виждат? Появила се е незнайто откъде, но аз не съм я отпечатал, защото нямам такава професионална техника - книгата е професионално отпечетана и оформена, само дето не е коригирана от мен и е пълна с печатни и пунктуационни грешки... Мога ли да съдя печатницата, че поставя моето име в печатен документ, без да иска моето съгласие? Те веднага ще кажат - докажете, че тази книга е от нашата печатница! Никъде не пише, че е отпечатана от тях, но предполагам, че по хартията и мастилото може да се установи от кого е отпечата, естествено от професионалисти... Но дори да свържат книгата с печатницата, те веднага ще се оправдаят - авторът ни каза, че текстовете са били коригирани от това лице и съответно набирани - ние не носим отговорност за съдържанието на тази книга, тя е изцяло отговорност на нейния автор... Закъде бързаха толкова - ето това не можах да разбера?! На първа корекция майка по нощите се взираше - цялата книга за няколко дни я прецапа, а пък беше ми казала, че някой я посъветвал да направят поне 3 корекции... И след няколко дена идва печатарката весела и щастлива - книгата пакетирана по 20 броя в найлон, а майка започна да снове като недарена сватя да я раздава на целия град радостна и щастлива... Представянето на книгата ще е късната есен, но тя ще я раздаде преди самото представяне, защото детето се е родило преждевременно - доста бих казал, а даже не е ясно кой го е акуширал, но поне е ясно, че неговият коректор е неграмотен... Взех една книга да я разгърна и що да видя - в бързината не всички страници са разрязани, което доказва всъщност, че книгата е печатана в печатница /от големи рула хартия - а не от А4-листи, прегънати наполовина/ - трябваше да вадя отвреме-навреме едно ножче за хартия и да кръцвам където трябва... Грешките не са толкова много, но просто си личи, че работата не е доизпипана - коректорът не си е свършил работата както трябва... Истината е, че цял живот майка си е вадила очите и е трябвало да я пенсионират още много много отдавна, но те са вдигали възрастта и тя е работила свръх 10 години за шайката разбойници в парлаМЕНТА, които ни водят към Апокалипсиса... Тя би видяла тези грешки, ако имаше добро зрение, а аз бих ги коригирал, ако не беше този пуст неин инат - нямало да ме занимава с нейната книга, щом не съм проявявал самоинициатива да помагам... Ами нали набрах някой друг материал, коригирах колкото можах, но това са стотици страници текст... Отгоре на всичко и редакторът се оказа въздух под налягане /той трябваше да прочете книгата в ръкопис и да напише своето мнение за нея като виден капацитет - да го има напечатано в самата книга/ - сега щял да пише отзвук в пресата, но не ми се вярва да напише нещо, защото здраво пие, а пиенето на никого не е простило, колкото й да си велик... Скоро ще пише рецензия за някой вестник в отвъдното, но ще разберем какво е написал един ден, ако се окажем с него на едно й също място по едно й също време...
Е, пълна ли е лудницата? Сега, ако съм съвестен гражданин, трябва да напиша един донос до полицията, че съществува печатница, която издава книги инкогнито, взема пари без да ги фактурира и въобще тероризира със своята дейност населението - да я затворят незабавно... Кой разрешава да се издават книги без да се пише името на печатницата, кой следи дейността на тия печатници и им позволява да издават книги инкогнито? Авторът може да си избере псевдоним и да е анонимен, но да не печатат позиви в нелегална печатница, че да е нужна такава конспиративност? Но нищо няма да постигна, освен някой тукашен мафиот да ми хвърли един хубав бой, че му слагам прът в колелата...
Решил съм да оправя тази каша по следния начин: Ще извърша корекция на книгата, ще я съгласувам с майка, след което ще направя един корекционен лист, най-отгоре на който ще напиша името на печатницата, на нейния управител, координатите й, а отдолу ще дам списък с грешките, открити от коректора на първа корекция, а вина за тях носи съответно печатницата, защото публикува книга без коректор, а отдолу ще дам тиража. Този лист ще залепя за моя екземпляр - ТОВА ЩЕ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ КОРИГИРАН ЕКЗЕМПЛЯР, тъй като майка отказва да направим такава корекция и да раздадем бланка с корекциите към книгите. Казва, че е късно да правя каквото й да било - да съм действал, когато е трябвало... Ако някой ме пита защо има толкова грешки, ще му пусна мухата, че книгата представлява освен всичко друго и тест за грамотност - всеки желаещ ще може да провери своята грамотност /трябва да открие грешките, които са в нея/. Може дори на някоя клюкарка да подскажа без да ме пита - слуховете бързо плъзват и скоро ще разпитват майка за теста за грамотност в книгата й... Сигурно ще се намерят желаещи да искат да узнаят колко са грамотни - ще направя една скала и съответно като ми кажат колко грешки са открили, ще вадя скалата и ще им казвам за колко са. Надявам се двойкаджиите да искат тройки, а тройкаджиите да искат четворки, а четворкаджиите - петици. На желаещите да имат шестици, ще им заръчам да узнаят името на печатницата - ако успеят да го разберат от книгата, то мога само да им ръкопляскам... Ще тръгне мълвата за ребуса /тази мълва не е тръгнала от мен, но така ще казват/ - коректор оставя грешки, за да тестува нивото на грамотност на читателя, а печатница не оставя и следа, за да бъде открита без следа, от най-любознателните... Моят срутен авторитет като неграмотен коректор и моят издигнат авторитет като печатар ще се върнат към истинските си стойности, а дяволът ще претърпи разгром /ако и полицията си свърши най-после работата/... А когато узная точната сума за това удоволствие, ще сметна колко струва бройката, и ще я напиша на същия лист - на станалите отличници ще искам да пиша седмици - знаят ли колко струва отпечатването на книгата, която държат в ръце? Ако желаят да отпечатат своя книга, евентуално, колко ДДС трябва да платят и знаят ли, че плащането под масата не се облага с ДДС, защото под масата не действа законодателството на България, а само над масата? Могат ли да ми кажат коя е тази маса и къде се намира, за да им пиша седмица? А желаещите осмица ще попитам: България беше раят на Земята за мнозина, а сега е адът под Небето. Кога България ще се оправи? Дали отговорът не е този: Портите на лудницата са широко отворени, затова разумните се спасяват чрез бягство, но ако ги затворят - тогава бягащите от лудницата ще се наложи да вразумяват лудите управници, за да не живеят в лудницата България... Искате деветки - вразумете един луд и наистина сте за шестици, само обърнете деветките обратно... Десетка давам за вразумяване на опасно луд рецидивист - единицата е за вас, а нулата за него. Защо ли? Представете си, че въртите обръч около кръста си - напред-назад, все по-умело, и изведнъж го изхлузвате от себе си и го мятате върху този, когото искате да пипнете... Хайде, давайте, разкършете се, че за подсказване получавам единица - давам ви моята единица и вие имате една, ето имате две единици, но дали правят двойка, ето това не знам, трябва да питате някой по-начетен от мен...
[Изненадващо продължение на тази история! Мислите на човека са като магнит - теглят към него това, за което си мисли! Сестра ми тази година като си беше в България се опита да разбере от управителката на печатницата цената на книгата, но безуспешно... В събота вечер е ден за Скайп-контрол - сестра ми се оплаква, майка се оплаква, а мен ме няма... Тъкмо си гледах "Хидалго" и вардех най-първо едно мляко междувременно, защото трябвало да се свари, а аз съм бил свободен, когато компютърът прегря - 1 час минал и здраво пареше... Майка ми едва се държеше на краката - болеше я стомахът - ходила в едно заведение да пие плодов сок и като се раздрискала, чак си беше купила "Лопедиум"... Цял ден пъшкаше и охкаше, но се наложи да излезе - обрали наша позната и трябваше да отиде да я успокои... Бабата била обрана още в четвъртък, но не се обадила в полицията, а чак в събота звъни у нас... Казах на майка да се обадят в полицията, защото приказките няма да хванат престъпника - явно са разбрали това и майка е ходила до полицията да извика полицай при бабата... Най-първо полицаят претръскал през компютъра на полицията всички и разбрал, че майка ми е в ред, което означава, по тяхната логика, че не си измисля и може да й се има доверие - така тръгнал след нея и отишъл при бабата, но се оказали две... Бабата извикала съседката над нея, защото и тя е застрашена от бандита... Цели 2 часа майка писала жалба, защото бабата щяла да я пише до "сабалям", а полицаят не написал протокол /на място/, защото криминалното деяние се е случило преди 3 дни. Така разбрала как е станала кражбата - измамникът се представил за търсещ квартира за детето си и понеже бабата давала квартира с обява в някакъв вестник, тя не се усъмнила и веднага му дала ключ за жилището си и за долната врата на кооперацията, та нали неговото дете ще й бъде квартирант, без въобще да поиска какъвто й да е документ за самоличност на бащата, защото не е мислела да плаща никакви данъци и въобще да се регистрира като предоставяща квартира... Хитрецът като видял колко е добра почвата за далаверата веднага й казал, че е толкова доволен, че иска да я почерпи, но няма дребни, дали не може да му развали 100 лева на дребно... Бабата се зарадвала, че ще намаже и почерпка, и в своята лакомия му казала, че трябва да отиде до скривалището си, за да донесе 100 лева на дребно - нали тя мислела, че това е нейната златна кокошка... Но тя самата се оказала златното магаре... Измамникът я е проследил скришно и през стъклото на вратата е видял къде си крие парите - не разбрах как, но я е издебнал и задигнал целия тайник с около 2 500 лева в него... Отделно има достъп до цяла кооперация и до жилището на "хазяйката", но полицаят я посъветвал да сложи ключа отвътре и да го завърти... Но на крадеца не му пречи да вземе стълба и да влезе през терасата или през някой прозорец - той знае, че бабата живее сама и не чува, затова предполагам, че тази седмица ще я обере отново... Ако не го хванат, ще се пробва наесен, после догодина, а може да изпрати и свои познати да се пробват във взлома... Полицаят я предупредил да не пуска никакви лица, а от предоставяне на квартира да се откаже - поради опасност от нови набези на измамници... След 2 часа писане и 2 часа приказки, а още 1 час оплаквания по Скайпа, майка беше скапана... Насредата на "Хидалго" ми казва, че сестра ми ме викала за 2 минути да препиша нещо... Отивам и се оказа, че 20 минути не мога да разбера за какво става дума, защото сестра ми не иска да ми обясни бавно и спокойно, а страшно изнервена накрая ми хлопна виртуалната слушалка на Скайпа и повече не иска да говори с мен... Разпитвах я за работата, която иска да свършим, но тя просто е под страшно напрежение - можете ли да си представите, германските капиталисти я карат да работи за 3-ма и дори за 4-ма, когато се наложи... Умряла тяхна колежка - работа й се разделила между останалите... Преместили техен колега в друг клон - работата му се разделила между останалите... Тяхна колежка излязла в майчинство - работата й се разпределя между останалите... Много се правят на болни, за да не изкрейзят - работата им се разпределя между останалите... Нови хора не се назначават - старите като магарета теглят талигата... Нямам вина за тази неразбория, но аз ще опера пешкира... Да разкажа как точно! След като не искаше да ми обясни подробно как да й свършим работата, не искаше да говорим повече и се обади на майка по телефона да й каже, че съм нетърпим, не мога да включа елементарни неща и цели 20 минути си губи времето да ми обяснява за какво става дума, да си къса нервите и пр., тя казала, че няма да говори повече с мен... Но аз проявих самоинициатива - пратих й анонимно съобщение, в което на немски й казвах, че нейната работа не е моя, щом тя иска така... В неделята анонимната поща пратила по някое време писъмцето до пощата на сестра ми и в понеделника тя звъни - получила анонимно писмо, в което България й казва, че най-добре ще си свърши работата, ако си я върши сама... А още, че ако иска да й бъде свършена работата от майка, да й обясни като на мен, но бавно и спокойно, за да може да й помогне - това е! Моята съвест е чиста - аз й казах самата истина! Но истината я жегнала здраво - този път не иска да ме вижда повече, никога, бил съм умрял за нея, тя щяла да си сложи черна жалейка... Че защо ще ме жалее, щом не й дреме за мен? А-а-а, жалее някогашния си добър брат, който е умрял, а аз съм лошият... Да, с моите камъни по моята глава... Трябва да изчезна за 10 дни, защото тя щяла да си идва - дълбоката конспирация беше разкрита... И кога? Тази есен... Ле-ле... Трябва да ме няма в града, защото ако ме видела, лошо ми се пишело... Толкова ядосана била, че набрала печатарката и й казала, че "ние не сме просяци, малоумници, бедняци и мошеници" - да казва какво струва книгата... Печатарката й обещала до 1 час да разбере - звъннала печатарката след 1 час и й казала цената... Така след дълго увъртане и шикалкавене от страна на печатницата най-после се разбра колко струва тази книга... Тази есен печатарката ще пие кафенце, от горещото, защото на майка ми й дошло наум да иска документ за парите, които е дала и ще даде... Този мошеник свърши добра работа - наля малко мозък в главите на три баби, че много им трябва... Да започнат да проверяват с кого си имат работа и да искат за всичко документи, а не да вярват на празни приказки и да се доверяват на измамници! Ако българите можеха да направят това, тогава наистина щяха да могат да вкарат в затвора измамниците, които ги заблуждават, а сега са се направили неподвластни на никакъв закон, хора над Закона, с тоя имунитет... Цялата държава политиците я подариха, буквално, на червените велможи /разбирайте на тях си и на свои хора/, които си правят експерименти с народа, и на чуждестранни бандити, които са в комбина с първите, а измъченият народ само пъшка и охка до изнемога... Но измамниците работят неуморно и акълът в главите на опарените се увеличава - има вероятност в близките 10-20 години да се случи чудо... Избръмчалите българи да превъртят и да станат нормални!!! Дали ще се случи и друго чудо - например сестра ми да не си дойде по някаква причина... Малария е тръшнала цялата фирма и тя е на легло, а може пък шарка да е заразила целия колектив и те работят нон-стоп, без да могат да напускат работа... Ще видим - може самолетът да не може да излети поради блокирали двигатели или да фалира туроператорът... Но дори да си дойде вече си намерих къде да живея за 10 дена, защото ремонтирам един зъб и не е ясно дали за 30 дни ще го оправят... Моите зъби ги ремонтират по 1 месец най-малко, защото са много проблемни - последният 2 пъти го пълниха с паста, а чак на 3-я път не ме болеше, та го затвориха и с пломба... Тия пусти зъби са причината сестра ми да е страшно изнервена, така ми се струва - сега си идва да й правят 6 корони наведнъж, защото тук те струват 600 евро, а там 6 000 евро... Но не иска да провери дали са некрозирали зъбите й... Ако се окажа прав, след 1-2 години ще ги извади всичките и ще остане без зъби, ако върви по моя път... Аз ако знаех за този виталитет, щях да ги тествам, но некрозите станали гангрени и хайде за вадене... Сега знам и бързам - открих сам цели два некрозирали зъба и сега лекувам втория, но ме съмнява, че може да има и още... Нашите зъболекари са много повърхностни - гледат за външни дефекти, а вътрешните изменения дори на малките снимчици не могат да видят, взират се, но нищо... Да ви уведомя, че разбрах от Интернет, че в Пловдив са внесли онзи дигитален скенер, за който ви говорих по-рано /лично аз видях такъв в кабинета на един зъболекар в Белгия, затова предполагам, че такъв има във всеки западен зъболекарски кабинет/ - прави дигитални снимки на зъбите и може да ги увеличава многократно, направо един зъб може да бъде една педя голям на екрана на компютъра... Най-после този апарат за сканиране на зъбите се появи и у нас! Един за цяла България, а в Белгия - сигурно са стотици... "ГЕРБ" гради България, но руши зъбите на българите... Гневни българи всяка година се изтръскват от цял свят, за да си ремонтират зъбите /мислят си да спестят някое евро - не знаят, че евтиното винаги излиза по-скъпо от скъпото/ - после в цял свят им ги "ремонтират" отново, този път с клещите... Но там са много напред с протезирането - измислили са зъби, които се завинтват за костта на долната или горната челюст, т. нар. импланти - болката при завинтване и доста често била неописуема, но хората имали зъби... Не, благодаря - предпочитам да съм без зъби или със старите протези /не знам дали ще мога да ги изтрая, защото родът ни имал много чувствителна лигавица - никой досега не може да ги изтрае, но може би аз ще съм първият/, но да не ме боли нищо... Скоро има опасност да остана без зъби, както вървят нещата, но сестра ми си ремонтира зъбите по една много важна причина - иска да има красива усмивка, за да е привлекателна за другия пол... Ще се попремъчи, щом не иска да си тества зъбите, но накрая ще й завинтят по едно чене горе и долу, след което ще има вечно здрави зъби... Германските баби и дядовци имали зъби-мечта и можели да сдъвчат дори нашенска луканка, затова не били на попара като нашите пенсионери, а предимно на мръвка... Затова имат нужда от много работяги... Чувам, че очаквали около 200 000 българи и румънци, но няма да са проблем и 500 000 труженици - така пенсиите на германците ще се увеличават, за да си купуват повече месце, а на нашите пенсионери ще се стопяват - да има повече кашичка... Хей, ще ме уморите от глад - всички ми казват, че най-после съм отслабнал, не могат да повярват на очите си... Питат ме какво спортувам, а аз им казвам, че стресът ме кара да отслабвам - нон-стоп топи мазнините ми, скоро ще ме превърне в скелет... Стоенето на едно място и въобще обездвижването не води до затлъстяване, а напротив - до отслабване, но трябва да си стресиран и да имаш пенсионерски доход! Невероятно, но факт... Ако цените продължават да растат, а пенсиите да се увеличават непропорционално - голямата ножица ще кръцне шкембето ми и аз ще стана за първи път елегантен, даже ще направя нови дупки на колана си, защото старите ще са неизползваеми...
О, клета Гала, до шушка ще те оберат, ако не им се опълчиш!!! Ще удариш в "Риск печели, риск губи" сектора "ФАЛИТ" - бъди сигурна, че с твоя патешки акъл ще те изпързалят като нищо... Ще си броиш стотинките и ще зъзнеш като куче зиме... О, клета Гала, ако можеш се видя как ще я закъсаш, би спряла този пъклен сценарий... Планът "Ран-ът" не е химера, както си мислиш, а истина - Еленко не ти каза, че на български ще рече "Бягането"... Маратон ще да е - 42 години ще бягаме /всяка година ще пробягваме по километър/, а накрая ще се окаже, че сме били на тренажор... Но като слезем от пътеката за бягане вече няма да сме в България, а на друга територия - всичко под краката ни ще е чужда собственост... Да, клета Гала, от догодина започват да продават земята българска на чужденци - до 10 години половината България ще е продадена на чужденците, защото доведените до просешка тояга българи ще продават всичко, каквото имат, за да оцелеят... В парлаМЕНТА ще заседават червени, сини, жълти, розови, бимбяни, а народът ще стане чер като въглен, но после ще стане червен като огнен жупел, а накрая ще бъде бял като свръхнова... Но ти, клета Гала, вярвай на измамниците в парлаМЕНТА - преходът бил свършил, вече сме пазарна икономика, вървим нагоре... А всъщност всяка година правим по 2-3 милиарда долара заеми, разбирайте частните лица, т. е. българите - за 20 години вече гоним 40 милиарда долара външен дълг, а аз бях разбрал преди време, че имаме 1.6 милиарда долара външен дълг, но явно не съм разбрал, че е направен през споменатата година... Но за външния дълг никой не говори - аз поне не съм чул някой някъде да съобщава, че гони 40 милиарда долара... От Еленко в "На кафе" с Гала научих тази стряскаща новина - за 23 години преход са натрупани около 25 милиарда долара външен дълг!!! На бъдещите поколения ще оставим 50 милиарда долара външен дълг - като роби ще трябва да работят за погасяване на дълга, стотици години!!! Клета Гала, защо не поумня навреме, за да предотвратиш тази национална катастрофа... Скъпа Гала, искам да те поканя в онова предаване, което водиш, не "На кафе", а онова с пощаджията с колело, Пейо, не се сещам как се казваше - да се срещнеш с бъдещето си... Младата Гала се среща със старата Гала - форматът на предаването ще е хорор /англ. ужас/, с елементи на комедия, но всъщност ще е трагедия... Четем писмото и следват бурни аплодисменти... Идиоти ръкопляскат на себе си... Че са втасали, та чак са шупнали... Баба Гала е без глава, но поклаща врата си, а мадам Гала е потресена... Казва на оператора с ръце да включат "Х-фактор", но всъщност иска да каже да направят таймаут, но от уплаха вместо Т е направила Х... Идват рекламите и изцъклените очи на ужасената Гала няма да се набиват повече на очи или пък не... "Скъпа Гала", четем в писмото до споменатото предаване, "Пише ти една непозната, която те познава, но ти нея не! Зная всичките ти тайни, но ти моите - не! Затова искам да се видим на 4 очи - да научиш всичките ми тайни! Но ако не искаш, нека ти ги кажа поне в това писмо - аз съм твоя съименница и съм работила в предаванията "Риск печели, риск губи", "На кафе" и в "Имаш поща", а така също и в "Бягането". Не знаеш какво е "Бягането" - ами гледай "Бягащият човек" (1987) с Арнолд Шварценегер и ще ти стане ясно за какво става дума. Накратко ще ти го обясня - главорези се опитват да ти вземат главата, а ти бягаш от тях, за да се спасиш. Моята я взеха, но както виждаш все още мога да пиша... Искам да ти кажа, че ти също участваш в това шоу, но не знаеш за него... Ето, казах ти, но не вярваш, нали? Затова искам да се видим лице в лице - ще ме помниш цял живот, е, не точно, но докато не дойде старческата деменция! Имам да ти казвам още много неща, но трябва да ти покажа белезите от разпването ми, за да хванеш вяра - ти сега носиш кръста си, а мен са ме разпнали на него, защото не можех повече да го нося, затова той ме носи... Но ще сляза от кръста си и ще дойда в шоуто ти, за да ти кажа, че кръстът ти ще стане много тежък, ако главата ти продължава да е куха като кратуна... Но ти, скъпа Гала, ще трябва да поумнееш, защото иначе съвсем ще оглупееш... В никакъв случай не се доверявай на желаещи да ти помогнат чужденци - те ще те надупят и знаеш какво ще стане... Бъди все така жизнерадостна, а Еленко кани по-често "На кафе", защото хората трябва да знаят за "Бягането" и как да избягат от гонещите ги по петите главорези!!! Черният негър, Шварценегер, ти посочва Пътя - отрежи главата на шоумените и шоуто е овър, край на роба Черен, остава само свободният Бял!!! Надявам се, скъпа Гала, да имаш здрави мускули в 5-те си дяла на мозъка, защото здраво ще трябва да се напънеш да измислиш начин да се спасиш от главорезите, които искат да те направят безмозъчно същество, биоробот под тяхно командване - да работиш до гроб, а ако стигнеш до пенсия, да живееш като скот... Бъди здрава и кажи на Пейо да върти здраво педалите, сякаш по петите му е самият дявол... Бързай, скъпа Гала, защото времето е малко - догодина, а може и по-рано, започва разпарчадисването на България, на земята й, а българите, ходещи по нея, ще ги направят роби... Те вече наполовина са такива, но сега и тапия ще им дадат... Прегръщам те сърдечно, скъпа Гала! Твоя Гала: /подпис/, [8-10 септември 2050 г. мое време, 8-10 септември 2013 г. твое време]" А, рекламите свършиха - но защо Гала е в профил, а не в анфас - не мога да видя очите й, но гласът й звучи някак странно... Е, ще дърпаме ли плика-параван и ще има ли среща? Гала, ти решаваш!!! Ще се прегърнеш ли с клетата Гала, скъпа Гала? Не искаш?! И аз не искам да се изнасям, но трябва да се изпаря - бъдещето, което си изковах, ме направи враг № 1 наред с баща ми на сестра ми... Сега вече няма да има нов компютър, няма да има нови дрехи, няма да има уиски от безмитната зона на летищата, няма да има европомощи за мен, няма да ми даде нито евро за нищо, дори да я моля... Аз съм мъртъв и ако не възкръстна, ще трябва да се изнеса от къщи и да отида на друго място, за да съм любезен с нелюбезната си сестра... Като нищо ще извикат прокурор - с прокурор ще ме изгонят, защото сестра ми в прав текст ми каза, че аз съм пиявица и трябва да спра да смуча кръв от майка ни - но пък ако отида при баща ми, не казвам баща ни, защото тя е сирак /за нея той е умрял, а за мен все още е жив/, това направо ще я подлуди... Затова подозирам, че ще се опита да ме изкара луд, за да ме натика в лудницата, само не при баща ми - така ще спаси майка от моя милост, а така също и на мен ще помогне, а от себе си ще е доволна, че не съм попаднал при татко... Баронът вече е в главата й - той я контролира, но тя няма никаква престава, че тя е умряла, а не аз... Затова й писах на немски, но тя не разбира - мисли, че се подигравам с нея... Може да ми се размине, ако обещая да скъсам всякакви контакти с татко, да обещая да я слушам във всичко и да замина за чужбина веднага, за да си изкарвам прехраната като всички останали - да робувам до полудяване на някой изверг и да си трая като виждам безобразията му, да му козирувам и най-важното да се преструвам, че ми е приятно да ме правят на луд... Има един филм, "Тънка червена линия" (1998) - там един сержант казваше на войници от неговата рота защо умират хора в тази война /Втората световна война/ - умират заради правото на собственост... Някой е хвърлил око на нещо, но и друг го иска това "островче" - воюващите страни премерват сили и по-силният получава правото като по-силен да стопанисва собствеността, до мига, когато се появи по-силен от него и му заграби собствеността, разбирайте лиши го от правото да я притежава... България е апетитна хапка за много лакомници - те водят война помежду си, а нас по всякакъв начин ни мачкат, за да пищим и да търсим "помощници"... Те на драго сърце идват и започват да въртят далавери, а нас ни подгряват здраво... Едни отиват гастарбайтери, други - в отвъдното, а трети се пекат на бавен огън в България... Сестра ми беше от третите, но за да не стане от вторите, стана от първите... Аз, като мнозинството, съм от третите, но не искам да стана гастарбайтер, защото ще поискам да стана германец например, за по-добро отношение в Германия към мен, не за друго, но германците и въобще западноевропейците, а и американците, понеже си изкарват хляба с водене на войни, и са масови убийци, за мен като народи са непривлекателни /те са колективи - техните поданици знаят за действията на своите държавни мъже, но не ги възпират, защото добре осъзнават, че ако няма черноработници, черната работа остава за тях; има много сърдечни хора в тия страни, но основното нещо, за което мислят постоянно, е как да живеят по-добре - те са егоисти, тяхното его е над всичко и практически те не се различават от робовладелците от миналото, защото с две ръце са за робството, но те да са господарите/... Ръцете им са целите оцапани с кръв... Все едно да искам да се побратимя с убийците на моите братя и сестри... Не искам да има нищо общо между мен и тях, затова не желая да отида при тях - съветвам излъгалите се да го направят да дадат заден ход и да отидат някъде другаде, светът е голям, но с убийците на своя народ да не живеят под един покрив и да не се учат на техните номера... Аз оставам тук, защото знам, че някой трябва да събуди заспалата тълпа и да им каже, че те имат права, а не само задължения!!! Едно от техните права е правото на достоен труд!!! Ако Левски беше тук, той щеше да направи партия на трудещите се и да защитава правата им - нямаше да има това непосилно бачкане до мрак в частните фирми, нямаше да има толкова инвалидизиращи контузии в предприятията от дълги смени, работа в събота и дори в неделя, нямаше да има такова мизерно заплащане на труда, нямаше да позволи тази престъпна приватизация, която продаде активи за стотици милиарди долара за неясно каква сума /поне аз не съм чувал някой да е дал някакъв отчет какви средства са постъпили от масовата приватизация/... Аз съм болен, не мога да работя като останалите, затова пък мога да работя за благото на България - затова, ако е рекъл Бог, ще продължа да громя пънчославието и дай, Боже, един ден да бъда нареден до родолюбците от Възраждането, защото те са се борили срещу гнета над поробените си братя, а аз правя същото, но искам да освободя от гнета пънчославен и целия свят... Но трябва време за всичко - трябва да пиша, пиша, пиша, за да разгромя пънчославието, с Божията Помощ!!! Четете, четете, четете - с Божията Помощ ще разгромите пънчославието в главите си!!! Ако имам възможност, ще продължа да пиша като премина през дяволския триумвират - ако ме помилва за пореден път, ще продължа да работя срещу дявола и един ден може дяволът така да се уплаши от мен, че да не смее да прави триумвират, за да ме съди... Явно тогава ще отида в рая - без дявола няма да има мум-муш, защото само дяволът, както знаем, има рога, човекът няма... А без муш-муш няма да е интересно - само ще констатират провиненията ми, но няма да ме санкционират... Може да стане друго чудо - сестра ми да отиде право на морето, там да си ремонтира зъбите, а след това да си замине без да идва вкъщи - с майка ще се видят на летището при заминаването... Молете се за щастлива развръзка - от това зависи съдбата на 3.5 милиарда човека, защото пънчославието ще им види сметката, ако не го разгромим!!! Ако не мога да пиша повече в блога, ще продължа да пиша в една тетрадка, но вие не се безпокойте - може да осъществим телепатична връзка и пак да прочетете какво пише вътре, например някоя нощ може да сънувате, че сте чели моя блог и вътре пише нещо, което будни не може да откриете на него - ето това е телепатичната връзка!!! За да я осъществите трябва да медитирате преди лягане и да си мислите натрапчиво за разгрома на пънчославието - какво знаете досега и какво въобще е известно за това... Така ще влезете във връзка със Суперкомпютъра и ще бъдете насочени към моята тетрадка, за да я прочетете - ето как ще узнаете как ще бъде разгромено пънчославието... След това трябва да отидете при някой "православен" и да му кажете това, което сте научили от мен - твърде вероятно е гневна физиономия да се изпише на лицето му и може дори да си раздере дрехите от яд... Може също така да налети да ви бие - носете си за всеки случай спрей в джоба, а може и електрошокова палка... Сега се сетих, че сестра ми си беше купила такава преди няколко години - дано не ме бамне с нея, че направо ще видя звезди посред бял ден... Бъдете внимателни с тези джаджи - първо накарайте някой да ви обезвреди вас, за да видите дали искате другите да бъдат обезвредени така... Иначе не изпълнявате Закона и ще разгромите пънчославието на Куковден...]
