ВЕЛИК ДЕН II

====================
Здравейте, приятели!

Малко поразредих писането, защото сега си наваксвам със съня за през зимата - ако щете вярвайте, но съм ужасно уморен от тези сериали, които слушах и отчасти гледах цяла зима. Сега съм в другата стая и следобяд точно като започват сериалите, като ме налегне приятна дрямка - 3-4-5 часа спя непробудно, а нощем спя още по-добре за ужас на питащите ме какво ще правя нощем... Обяснението ми е следното - телевизията ме е изсмукала и сега трябва да се заредя отново, а може би пък от облачното и дъждовно време да ми се спи така, но спя като къпан... Питали ли сте се някога какво са правили хората без телевизия?! Да, грамотните са четяли вестници, а неграмотните са клъввали по някое зрънце информация от някой милостив човек... Знам, че знаещите английски и/или гръцки вече четат книгата на Никола Булгарис "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС", а незнаещите нито гръцки, нито английски, разчитат на милостта на някого от прочелите нещичко. Искат и ще им се даде, търсят и ще намерят, хлопат и ще им се отвори! А на искащите да си останат пънчославни, нетърсещи просветление и нехлопащи да влязат в радостта, мога да кажа: "Бъдете пънчославни зомбита, щом така ви харесва! Вършете машинални действия! Но не тръбете, че знаете какво правите, когато не знаете!"

А сега предлагам на желаещите една виртуална екскурзия до църквата "Св. Спасител" в Хора /Истанбул/:

http://en.wikipedia.org/wiki/Chora_Church
http://www.byzantium1200.com/chora.html
http://www.youtube.com/watch?v=foWwUu1sPSs
http://www.youtube.com/watch?v=BcttB62A85I

http://historicalcities.narod.ru/Galeri/zarigrad_galeri.htm

Според изследователите църквата е основана по времето на Юстиниян Велики през VI-ти век, после е реставрирана /вероятно и достроявана/ по времето на Алексий I-ви Комнин през XI-ти век, а последно е реставрирана от византийци през XIV-ти век по времето на Теодор Метохитес.

Имам следния въпрос: Защо в една църква от новозаветната ера има толкова много старозаветни персонажи в мозайките /стенописите/, които не са премахнати при най-малко две средновековни реставрации?

Знаете ли, че Древногръцката и Древноримската митология, подобно на Древноегипетската митология, изучават ИЗКЛЮЧИТЕЛНО генеалогията /родословието/ на боговете и героите /полу/богове?

http://bg.wikipedia.org/wiki/Древногръцка_митология
http://bg.wikipedia.org/wiki/Митологическа_библиотека
http://ancientrome.ru/antlitr/apollodor/index.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/Римска_митология

Преди да изложа основната си теза ще преведа още малко от т. 50 от "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС" на Николас Булгарис:

"50. Изпитващ: Сега продължете нататък с вашето обяснение на частите на църквата както започнахте.

    Изпитван: /Продължение/ Центърът на Храма или Издатината [идва от потъването на ключовия камък в центъра на купола], на която има обичай да се окачва голямата свещ /свещник/, Валсамон нарича среда на Главния кораб /Нефа/, други Пъпът и Средата на Храма.

Голямата Свещ е наречена така също Вощеница /Восъчна Свещица/ и Маслена Лампа, на гр. "полюлайон" с "ай" (обикновено на празник се е пеело благо с "е", "полюлейон"), и Свещник /Светилник/ ["Полюлейос" трябва да се пише с "е", не с "ай", защото често има само свещи без лампи. И е наречен така, предполагам, защото той се запалва на празниците, когато се пее на Всемилостивия; също е наречен така, защото в един от псалмите, 136-ти, ние повтаряме често "Защото Неговата милост трае до века." - бележка към текста в книгата на някой от преводачите]. Кодиний я нарича свещникът на голямата светлина, Кедрений - множество свещи, Симеон /Тесалоникийски/ - много светилници.

Цялата Църква заедно Дионисий нарича Светилището, Свещената Ограда и Светите Зали. Василий /Велики/, Господнята Светлина, я нарича Молитвеният Дом; Валсамон - Божествено Оградено Място; Аристен - Одеяние; Зонарас - Свето Оградено Място; Пахимер - Муниция на Храма. Целият Храм Симеон Тесалоникийски заявява, че представя неща земни, неща Небесни и неща над Небесата; "Нартеците," ще заяви той, "са неща от земята; Главният кораб е Небето; а най-святата Трибуна е това, което е свръхнебесно."

Средата на Храма с пълно право се нарича Храм (Главен кораб); поради това че святата Трибуна и Нартексът са ясно разделени части на Храма, тази е причината да има /да са отделени от Храма с/ перила /прегради/. Пространството на Главния кораб е, както видяхме, пригоден за втория чин /ранг/ от трите ордена /разряда/, именно Монасите, Верните и Последователните. "Самите монаси стоят отвън с миряните", пише Пахимер. В горните части на Главния кораб се съдържат двата хора, Солеят и Амвонът.

Солей е името, дадено на промеждутъка, разположен между двата хора, частта съответно за Четците /Дяконите/ и Иподяконите. "Иподяконите и Четците /Дяконите/," отбелязва Тесалониецът, "трябва да седят извън Трибуната в кръг около солея, който затова е наречен Трибуната на Четците." Така четем в Книгата на Мистериите. В Солея заемат място и Входовете, пише същият автор в неговата книга за Храма. "От Трибуната към Солея се прави Входа на Дяконите и Свещениците без светилници, и на приносителите на Тамян, изразяващо отвеждането на нашия ГОСПОД до Кръста, което стана в шестия час." Солеят се нарича и Солиум, което ще рече Трон /Престол/.

Относно Амвона, същият Симеон пише в книгата си за Мистериите, че "се поставя пред дверите на Трибуната, изобразявайки камъка, който е бил отвален от вратата на Гроба /Гробницата/; а е висок, защото висша доктрина се проповядва, и Ангел стои на него; и от това, държейки Ангелския пример, Дяконите и Презвитерите проповядват Божественото Евангелие." В наши дни Амвонът вече не е построен в средата, а срещу лявата стена на Главния кораб, за по-добро чуване на този, който стои най-отпред в дясно, особено Великия Свещеник, който е господар на Амвона, понеже без благословията и позволението на Пастиря никой не може да учи от Амвона. Той несъмнено трябва да е духовник /свещеник/, не мирянин. Това имаме /като разпоредба/ в 33-ти канон от Шестия Свят и Икуменически Събор. "Не се допуска никой да отправя богословски слова към хората от Амвона, принадлежащ към Духовенството, освен ако няма свещеническа тонзура /постригване/ и не е получил благословията на своя Пастир." Амвонът се нарича така от гр. "анабайнейн".

Троновете са много древни; и ние вярваме, че Църквата ги е конструирала по времето на Св. Сава; всъщност още по-рано, по времето на Теоктистий и Харитон Изповедник. Евсебий /Еузебиус/ в 10-та книга на своята Църковна История, глава 4-та, пише, че в допълнение на Троновете, които Константин Велики поместил в Църквата за удостояване на Председателите, той направил и това, което всъщност били троновете за публиката, за всички Християни изобщо. "Но по този начин завършвайки Главния кораб, украсявайки го както му е редът с най-горните тронове за удостояване на Председателите, и пейки по ред за публиката, и т. н." (Еусебиус, "Църковна История", X. книга, глава 4-та, точка 474-та.) "Скамейка /пейка/ е място, на което те стоят", четем в Съкровищницата на Гръцкия Език, а Лукиан казва: "Нареди пейките и подготви място за посетителите." Троновете са наречени също места. "И те сядат", казва Формата /Уставът/, "в своите собствени места", именно в Троновете. Тронът на Главния Свещеник е наречен от Игнатий Настоятелят по времето на Живота на Патриарх Св. Никифор свещена стражева кула /наблюдателница/ на Трона и най-висок наблюдателен пост; защото "отгоре Епископът инспектира делата на хората". Както видяхме в Бластарис: "Затова свещеният Обред (думите са на самия Игнатий) по божествено вдъхновение е получил завършеност, когато миряните три пъти са дали подобаващ отговор "Подобава на достойния!"; тогава той се изкачва на свещената стражева кула /наблюдателница/ на Трона като някакъв висок наблюдателен пост, което преподобният Авакум духовно показва посредством своята свещена стража, Авакум II, 1, а след това към всичките хора изговаря посланието за мир", и т. н.

Мястото на Главния Свещеник, с неговите другари епископи и свещеници седящи от двете му страни, се нарича Синтрон или свещен Синтрон; то е третата част на Храма, въпреки че по достойнство то е първото.

ЗА СВЕЩЕНАТА ТРИБУНА

Свещената Трибуна, същинско място за Свещениците, Святая Святих. Валсамон я нарича Свещеният Олтар; Кедрений - Адитумът; Кантакузений - Святото Място; Игнатий Настоятелят - Свещената Зала /Стая/. "Тази не е имала всички нейни части отворени за всички", според Тесалониеца; "но е разделена за служителите", отбелязва Зонарас. А Кирил Александрийски казва: "Олтарът е поверен на Презвитерите, и на всички, които могат да бъдат зад Завесата /на Дверите/." И е разрешено да влизат в Олтара само Свещенослужители, според указите на Лаодикийския Събор; това са трите разряда от първата Йерархия на Църквата, както казахме - Йерарси, Презвители и Дякони. Фактически, "за да не може Олтарът да бъде приближаван от множеството, (пише Еузебиус /за времето/ около Константин /Велики/, Църковна История X, 4), той е преграден с дървена решетка, направена от най-фина изработка, за да е в състояние да /предложи/ на зрителите удивителна гледка."

Тази точка е доста дълга, затова ще спра дотук и ще се опитам да обясня написаното. Дървените тронове в църквата /в православните църкви те са предимно под прозорците по външната периферия на страничните крила на църквата, докато в протестантските църкви са под прозорците по периферията на главния кораб/ представляват местата за стоене по време на Св. Литургия на монасите и канониците, на певците и хористите /дървени тронове са лепнати гърбом за стените, намират се на хора /гр. "choros", лат. "chorus"/, издигнато над пода място, на височината на солея /лат. Solium, което ще рече Throne - Престол/. В западните църкви тези места са с подвижна седалка, прибираща се към стената, а в източните те нямат седалка, а само тясна дъска за подпиране гърбом и за опиране на ръцете в изправено положение. Хористи са фактически всички в тези дървени "тронове", защото са стъпили на хора /гр. "choros", лат. "chorus"/. Очевидно тези хористи са следели църковни книги по време на службата и са имали нужда от светлината от прозорците. В някои древни византийски църкви хорът /гр. "choros", лат. "chorus"/ за хористите е под самия централен купол, но явно е бил изместен оттам, за да има повече място за амвона и Входовете /Голям и Малък/. ТРОНЪТ /англ. Stall/ от дърво, разположен на хората /гр. "choros", лат. "chorus"/, ЗА ГЛАВНИЯ СВЕЩЕНИК, е по-извисен от останалите дървени тронове /англ. stalls/, но не колкото мраморния Синтронус /гр. "syn" - заедно, гр. "thronos", лат. "thronus" - почетно място, почетен стол, владетелско място, владетелски стол/ в Бемата /Презвитериума/ - нарича се СВЕЩЕНА СТРАЖЕВА КУЛА /НАБЛЮДАТЕЛНИЦА/ НА ТРОНА /англ. Throne - 1. трон, престол; 2. царска (кралска) власт/, ПАЗИТЕЛНИЦА НА ТРОНА. Вижда се и от цитираната книга на Еузебиус, че в допълнение на ТРОНОВЕТЕ /АНГЛ. THRONES/ за Президентите /Председателите/ има МЕСТА ЗА СТОЕНЕ, ТРОНОВЕ, /АНГЛ. STALLS/ ЗА ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ /ОЧЕВИДНО ПЕЙКИТЕ И СКАМЕЙКИТЕ СЪЩО СА ЕДИН ВИД ТАКИВА ТРОНОВЕ/. И досега има запазени оригинални дървени тронове покрай стените, за подпиране и облягане, не за сядане. Но не съм виждал верните да засвиделстват за главния свещеник три пъти с възглас "Подобава на достойния!" ДА СТОИ НА СВЕЩЕНАТА СТРАЖЕВА КУЛА НА ТРОНА! Някой виждал ли е тази церемония или и тя е изчезнала? А дали някой е виждал ТРОНА, след като разбрахме, че има СТРАЖЕВА КУЛА НА ТРОНА? Можете ли да видите Синтрона застанали с гръб на юг, под прав ъгъл спрямо пътечката, която води към Светите Двери и Синтрона? Трябва да имате врат на жираф - да го протегнете от стената /колоната/ напред на север до средата на храма и да завъртите глава на 90 градуса по посока на Олтара... КАК ГЛАВНИЯТ СВЕЩЕНИК, СТОЕЙКИ НА ПОСТ В СТРАЖЕВАТА КУЛА, ПАЗИ ТРОНА? Не трябва ли да е ЛИЦЕ В ЛИЦЕ със своята ОХРАНЯВАНА ЦЕЛ, за да Я вижда най-добре? И втори въпрос: Нали на Синтрона в Бемата седят достатъчно доверени на Главния Свещеник хора, ПАЗЯТ престола Му отляво и отдясно като орляк, защо Главният Свещеник да трябва да се безпокои за мястото си като не е в Олтара, че и да трябва да го следи от стражева кула? Въпросите могат да нараснат, но нека да отговоря на тези въпроси. Ако сте следили внимателно има още един заплетен момент - веднъж бемата е небе /рай/, а наосът - земя /това е по превода на Британския музей/ [при Западния Портик е адът, а нартиката е като съблекалня за тези под очистване, да оставят мръсните си "дрехи" в процеса си на очистване там, за да пристъпят навътре в Храма, където ще бъдат ПРОСВЕТЕНИ още, за да станат самите те СЪВЪРШЕНИ в знание], а в книгата на Николас Булгарис се споменава отново позовавайки се на Симеон тесалоникийски, че бемата става небе на небесата /свръхнебеса/, а нефът /главният кораб/ става небе /рай/ [нартиката пише, че е земя, но очевидно най-близко до небето и свръхнебето]. Това е свързано с ИНКАРНАЦИЯТА /ВЪПЛЪЩЕНИЕТО/ НА БОЖИЯ СИН! И ТРОНЪТ, КОЙТО ТЪРСИМ, Е ПРЕД СТРАЖЕВАТА КУЛА - ТОВА СА ВЕРНИТЕ, ПРИЕЛИ ДА СЕ ИМЕНУВАТ ХРИСТОВИ И САМИТЕ ТЕ НОСЕЩИ В СЕБЕ СИ ХРИСТОС, БОЖИЯТ СИН! ГЛАВНИЯТ СВЕЩЕНИК СТОИ НА СТРАЖЕВАТА КУЛА ДА ПРОСИ ОТ БОГА БЛАГОДАТ: СВЕЩЕНИЦИТЕ ДА РАЗПОЗНАВАТ МРЪСНИТЕ ДУШИ И ДА ГИ ДЪРЖАТ ОТВЪД АНГЕЛСКАТА ПОРТА, ЗА ДА НАМЕРЯТ ПЪТЯ НА ПОКАЯНИЕТО И ОЧИСТВАНЕТО, А ПРЕЗ АНГЕЛСКАТА ПОРТА ДА ПРЕМИНАВАТ САМО ЧИСТИТЕ ДУШИ, КОИТО БОДЪРСТВАТ И СЕ МОЛЯТ ДА НЕ ПАДНАТ В ЗАБЛУДА И ИЗКУШЕНИЕ /МАРК 14:38/, МОЛЯТ СЕ БОГУ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ С ПОЗНАНИЕТО НА НЕГОВАТА ВОЛЯ /КОЛОСЯНИ 1:9/, ДА НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО ТУК И СЕГА /КОЛОСЯНИ 1:13/ КАТО ПРИЕМАТ НЕГОВИЯ ВЪЗЛЮБЕН СИН, ЧРЕЗ КОГОТО Е ВСИЧКО, КОЕТО Е НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА /КОЛОСЯНИ 1:15/, ДА ЦАРУВА В СЪРЦАТА ИМ ХРИСТОВИЯТ МИР /КОЛОСЯНИ 3:15/ И БОЖИЯТА БЛАГОДАТ ДА СЕ ПРЕУМНОЖАВА /КОЛОСЯНИ 3:16/. КОЛКО УСЪРДНО СЕ МОЛЯТ ВЕРНИТЕ НА ВСЯКА СВЕТА ЛИТУРГИЯ: "ЦЕЛИЯТ ДЕН ДА Е СВЯТ, МИРЕН И БЕЗГРЕШЕН!"; "АНГЕЛ МИРЕН, ВЕРЕН НАСТАВНИК, ПАЗИТЕЛ НА НАШИТЕ ДУШИ И ТЕЛА, ОТ ГОСПОДА ДА ПРОСИМ!"; "ДА ВЪЗЛЮБИМ ЕДИН ДРУГИГО, ТА В ЕДИНОМИСЛИЕ ДА ИЗПОВЯДВАМЕ..." И Т. Н.

ЕПИСКОПЪТ СТОИ ПРАВ ПРЕПАСАН С ПОЯС /ЛУКА 12:35/ НА СТРАЖЕВАТА КУЛА С ЖЕЗЪЛ В ДЕСНИЦАТА СИ, ОЧАКВАЙКИ ИДВАНЕТО /НА ПРЕСТОЛА/ НА ЧОВЕШКИЯ СИН ОТ НЕБЕТО /МАТЕЙ 24:42/ НА ВСЯКА БОЖЕСТВЕНА СВЕТА ЛИТУРГИЯ, ИМЕННО ХЕРУВИМСКИЯТ ТРОН! ЧОВЕЦИ ЦАРСТВЕНИ, В КОИТО ОБИТАВА САМ БОГ! ИЗНИКВА АНГЕЛСКО ВИДЕНИЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА СТРАЖА - СЪЩИЯТ ТРЕПЕТ СЕ ДОЛАВЯ В ОЧИТЕ МУ КАТО НА ОНЗИ ДРЕВЕН СТРАЖ, КОЙТО Е ЧАКАЛ ЯВЯВАНЕТО В СВЕТА МУ НА БОГОВЕТЕ И ПОЛУБОГОВЕТЕ ОТ ДРЕВНОЕГИПЕТСКИТЕ / ДРЕВНОРИМСКИТЕ / ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ, ЗА ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНО ЗЛОТО...

И ТАКА, КАТО ВИ ПИТАТ КАКВО Е ТОВА ИЗДИГНАТО МЯСТО ДО ЮГОИЗТОЧНАТА КОЛОНА ИЛИ ЮЖНАТА СТЕНА В ХРАМА, НЕ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ Е ВЛАДИШКИЯТ ТРОН /АНГЛ. THRONE/, МЯСТО ЗА СЕДЕНЕ СЕДНАЛ НА ВЛАДИКАТА! КАЖЕТЕ, ЧЕ ТОВА Е ТРОН /АНГЛ. STALL/, МЯСТО ЗА СТОЕНЕ ПРАВ НА ВЛАДИКАТА, СТРАЖЕВА КУЛА - ТАМ ДЯДО ВЛАДИКА ДАВА КАРАУЛ, НО ДАЛИ ВИЖДА ХЕРУВИМСКИЯ ТРОН Е ПОД ВЪПРОС!

[Няколко снимки и кадри на стражева кула, която всички наричат "владишки трон", които намерих в Интернет:

1. Първата тройна снимка /гледайте снимката по средата/ и последната единична снимка на страницата ясно показва, че Владиката не може да седне, а трябва да стои прав в "архиерейския трон":

http://www.pravoslavieto.com/hramove/nesebar/sv_stefan.htm

2. Един видеоматериал с нагледно показване, че Архиереят стои изправен в стражевата кула:

Празнична вечерня, храм "Св. Св. Константин и Елена" в гр. Пловдив
http://www.youtube.com/watch?v=CheE26uNogI

3. Ето какво пише в pravoslavieto.com за "владишкия трон" /целият материал е интересен и дава ценни знания/:

"Владишкия трон

Владишкият трон се намира в дясната страна на централната нефа. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния кръг, облечен в мантия.

В древността архиереят е имал един трон. Той е т.нар. сега епископски трон или горен престол, в абсидата на светия олтар. Когато иконостасът закрил олтара от погледите на миряните, в храма се появил долен престол, поставен първоначално в лявата част на солея. Левият певец държал лампадата на патриарха и затова бил наречен лампадарий. Срещу него се намирал тронът на върховния владетел (император, деспот).

След падането на Цариград под османска власт патриархът, като етнарх, получил названието деспот, владика. Затова този трон се нарича владишки трон. Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него."

"Източната страна на св. олтар наричаме "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Този стар църковен обичай обаче не винаги и не навсякъде днес се спазва."

http://www.pravoslavieto.com/art/architecture/pravoslaven_hram.htm

ДРЕВЕН ЦЪРКОВЕН ОБИЧАЙ "НЕ ВИНАГИ И НЕ НАВСЯКЪДЕ ДНЕС СЕ СПАЗВА": СВЕЩЕНИЦИТЕ НЕ СЯДАТ СЪС СВОЯ ЕПИСКОП В СЪПРЕСТОЛИЕТО, СИНТРОНА, КОГАТО СЕ ПОЛАГА, НО НИКОЙ НЕ ИМ ПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА ДА СЕ ПОПРАВЯТ! БЪЛГАРИЯ НЕ Е ПОД ОСМАНСКА ВЛАСТ, ПОНЕ НЕ ОФИЦИАЛНО, А СИНТРОНЪТ В ОЛТАРА Е ПРЕМАХНАТ ИЛИ, АКО ГО ИМА, Е ПРАЗЕН, ВСЕ ЕДНО ТАЗИ ЦАРСКА СВЕЩЕНИЧЕСКА ВЛАСТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЯВНА В ЕДНА СВОБОДНА ДЪРЖАВА! ПАТРИАРХЪТ ПО ВРЕМЕТО НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО НЕ Е МОЖЕЛ ДА СТОИ В СИНТРОНА ДА ДЕМОНСТРИРА ТАЗИ ЦАРСКА ВЛАСТ ПРЕД НАРОДА, ЯВНО ЗАТОВА Е БИЛ СВАЛЕН ОТ ГОРНИЯ ПРЕСТОЛ, ЛИШЕН ОТ ТИТЛАТА "ВЕЛИК БАЩА", НО БЪЛГАРИЯ СЛЕД ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТ ДОПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА, ДОРИ Е БИЛА ЦАРСТВО ДО СРЕДАТА НА ХХ-ТИ ВЕК/, ЗАТОВА ОСТАВА ПОД ЕДНА ГОЛЯМА ВЪПРОСИТЕЛНА ЗАЩО ИМА ВЛАДИШКИ ТРОН В ЦЪРКВАТА ИЗВЪН ОЛТАРА И САМИТЕ ЕПИСКОПИ ОТ СВ. СИНОД СТОЯТ НА НЕГО, А НЕ В СИНТРОНА, КАТО ДРЕВНИТЕ ЕПИСКОПИ? ЗАБРАНЯВА ЛИ ИМ НЯКОЙ ДНЕС ДА НАПОМНЯТ ЗА СТАРИТЕ ВРЕМЕНА? ЗАЩОТО АКО НЯМА ВЕРСКА СВОБОДА ДНЕС СЛЕД ВЕЛИКАТА ФРЕНСКАТА БУРЖОАЗНА РЕВОЛЮЦИЯ НАЙ-ОБЩО КАЗАНО, АКО АТЕИСТИТЕ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА СЕ УЧИ ЗАКОН БОЖИЙ КАТО ПРЕДИ, ЛЕСНО МОЖЕ ДА СИ ОБЯСНИМ ЛИПСАТА НА ОГЛАШЕНИЕ, ПЛАХОСТТА В ДЕЙСТВИЯТА НА СВЕЩЕНИЦИТЕ ДА РАЗДЕЛЯТ ДОБРИТЕ ОТ ЗЛИТЕ КАТО АНГЕЛИ ПРИ КРАЯ НА СВЕТА И ВЪОБЩЕ ЦЯЛОТО ИЗВРАЩАВАНЕ НА ЛИТУРГИЯТА! МОЖЕ ДА СЕ УБЕДИТЕ САМИ, ЧЕ НА "ВЛАДИШКИЯ ТРОН" ИЗВЪН ОЛТАРА В ПО-СТАРИТЕ ЦЪРКВИ НИКОЙ ВАЗРАСТЕН НЕ МОЖЕ ДА СЕДИ СЕДНАЛ, САМО ПРАВ, НО НЯМА КОЙ ДА ВИ КАЖЕ, АКО СЕ ЗАЧУДИТЕ ЗАЩО Е ТАКА, ЧЕ ЕПИСКОПЪТ НЕ СЕДИ СЕДНАЛ НА ТОВА МЯСТО, А Е ПРАВ, ЗАЩОТО ТОВА Е СТРАЖЕВА КУЛА ПРЕД ХЕРУВИМСКИЯ ТРОН! СПРЕТЕ ДА ПОВТАРЯТЕ ДО ПРИПАДЪК МАНТРАТА, ЧЕ СТЕ ГРЕШНИЦИ ИЛИ АКО НАИСТИНА СТЕ ТАКИВА, АКО ВЪВ ВАС НЕ СЕ Е ВЪПЛЪТИЛ /ИНКАРНИРАЛ/ БОЖИЯТ СИН, ТО НЕ ПЕЙТЕ, ЧЕ ТАЙНСТВЕНО ИЗОБРАЗЯВАТЕ ХЕРУВИМИ, НА КОИТО СЕДИ ЦАРЯТ НА СЛАВАТА!]

[Понеже стана дума за МИЛОСЪРДИЕТО - ще преведа още няколко точки от "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС" на Николас Булгарис, засягащи милосърдието:

"120. Изпитващ: Колко са делата на Милосърдието и кои са те?

      Изпитван: Четиринадесет: седем Телесни и седем Духовни.

121. Изпитващ: Кои са Телесните дела на Милосърдието?

     Изпитван:
1. Да нахраниш бедния, гладния.
2. Да напоиш жадния.
3. Да облечеш голия.
4. Да приютяваш странници.
5. Да посещаваш затворници.
6. Да се грижиш за болни.
7. Да погребваш мъртви.

122. Изпитващ: Кои са Духовните дела на Милосърдието?

     Изпитван:
1. Да даваш добър съвет.
2. Да учиш неуките.
3. Да повдигаш падналите.
4. Да окуражаваш опечалените.
5. Да прощаваме обиди и злини, направени ни /от други/.
6. Да понасяме тежести и тревоги, причинени ни от други.
7. Да молим настоятелно /умоляваме/ Бог за живи и мъртви."]

ТОРЖЕСТВЕННАЯ ЛИНЕЙКА

====================
Здравейте, приятели!

Наскоро, на 9-ти май 2014 г., получих следното писмо от мой руски приятел:

"Здравствуйте, Vasquez!

Это Дмитрий...

Поздравляю Вас с великим праздником, с ДНЁМ ПОБЕДЫ!

69 лет назад наши деды и прадеды вместе сокрушили орды фашистской Германии, освободили Европу и весь мир от нацистской вражьей нечисти!

Вечная память павшим солдатам Великой Отечественной Войны!

Если в Вашей семье есть ветераны, обязательно поздравьте их с праздником и передайте им от меня низкий поклон!

Слава и почёт ветеранам Великой Отечественной Войны!

С ДНЁМ ПОБЕДЫ ВАС!!!! УРАААА!!!!"

Има много руски филми в Ютуб за подвизите на войниците от армията на СССР във Великата Отечествена Война - документални, игрални, всякакви. Българите също са взели участие в разгрома на фашизма, но има съвсем малко нашенски филми - най-известният е "На всеки километър" /1969 и 1971/. Има в Ютуб и паради на 9-ти май в Русия предимно. Нека си припомним един парад на пионерчета и комсомолци от целия соц-лагер в София, през далечната 89-та, на 9-ти май:

Торжественная линейка в Софии - 9 мая 1989 г.

1
www.vbox7.com/play:4f4da113a2

2
www.vbox7.com/play:b27ecc5abd

Не вярвам вече да има ветерани, защото условията на живот в България са много тежки през последните 30 години за по-възрастните хора, но познавах един фронтовак - можеше да пътува безплатно с автобуса. Бай Петър, както се наричаше и го наричахме, беше от някое близко до града ни село, но живееше на квартира в града, затова постоянно шареше напред-назад по автобуса. Беше майстор по всичко... Но най-вече си падаше по жените - постоянно търсеше млади момичета и жени да живеят с него явно срещу безплатен покрив над главата и още нещо... Помня лисунгерското му лице - покрай "другарите" повечето, да не кажа всички, бяха станали с лисунгурски лица... Дали беше фронтовак по неволя или волю не знам - знам само, че беше прецапал тресавището на "другарите" без дори да разбере, че е бил в блато... Срещнах го в първите години на "демокрацията" - той не можеше да остарее, защото постоянно беше млад по дух и мислеше за своята "голяма любов", която ще срещне някой ден... Сега се сещам за още един фронтовак - той също мислеше само за жени... Той попитал Тодор Живков като бил на посещение в завода му колко получава, когато го награждавали като ударник - Тодор Живков не си казал заплатата, а споменатият фронтовак бил изключен от Партията по бързата процедура... Според запознати лично Тодор Живков наредил да му бият шута... Познавах още един фронтовак, мой роднина - той е опял планини от трупове, като полкови свещеник... Той не говореше за жени, но как точно неговата църква рухна - такова чудо не се е чувало никъде по света, но ей, на, стои църквата порутена сякаш бомба е паднала отгоре й, но не е бомба, а носеща колона била спестена от майсторите, които са я правили... Така разправяше нашият роднина, но дали е така не знам - какво му е в главата не знаех, само аз трябваше да доверявам моите прегрешения... Но войната явно прави чудеса с войниците, изменя психиката им - те искат да имат целия женски свят, за да запълнят празнината в живота си на фронта без женска ласка, грижа и топлота... Празнина в главата им е бездънна или много много дълбока, затова бойците за женските сърца са безразсъдно смели, до лудост... Споменатите вече не са на този свят - тук са само техните ордени... И спомените за тях... 9-ти май за едни е ДЕН НА ПОБЕДАТА на марксизма, ленинизма, сталинизма, социализма и комунизма над нацизма, фашизма, империализма и капитализма, а за други най-вече след краха на комунизма в периода от 1968 г. до 1989 г. е ДЕН НА ПОБЕДАТА на псевдокомунистическите ценности, които са по идеология неонацистки...

Скъпи Дмитрий, историята е болна, затова често я лекуват най-вече от апендицит - по хирургичен начин естествено. Това е историята преди да бъде лекувана, затова може да звучи малко болнава на места. Това е сбит преразказ на военните и следвоенните събития, стъпващ на множество архивни документи /не са посочени цитатите, за да е по-лесно за четене/, разказващи за участието на България в разгрома на хитлерофашизма и погрома /задушаването/ на комунизма след това, както и за появата на тоталитаризма.


РАЗГРОМЪТ НА НЕМСКОФАШИСТКАТА ГРУПА АРМИИ "ЮЖНА УКРАЙНА"

Настъпателните операции на Съветската армия в югоизточната част на Европа заемат значително място в развитието на съветското военно изкуство през лятно-есенната кампания на 1944 г.

Към средата на август 1944 г. войските на 2-и и 3-и Украински фронт, които действаха срещу немскофашистката група армии "Южна Украйна", се намираха в извънредно благоприятно оперативно положение. Силите на 2-и Украински фронт заемаха флангово положение от север срещу главните немско-румънски сили в Бесарабия и Молдавия, а 3-и Украински фронт ги обхващаше от изток. Очертанието на фронтовата линия и групировката на 2-и и 3-и Украински фронт създаваха благоприятни условия за обкръжаване на неприятелските сили в района на Яш и Кишинев.

Немскофашисткото командване отдаваше голямо значение на отбраната в Бесарабия и Молдавия, тъй като всеки неуспех би повлякъл след себе си загубата на Румъния и Балканите. Особено значение имаше румънският петрол, от който се снабдяваше хитлеристката армия, и българската икономика, без която Третият райх би рухнал без съмнение.

България бе практически неизчерпаем източник на суровини за брониране на танковите машини например, а така също и на всякакви провизии - храни, дрехи, обувки, а така също и на безплатна работна ръка... Марионетното правителство съдействаше на фашистите и те бяха обрали почти до шушка българите, които бяха принудени да крият жито в зимниците си, за да имат какво да ядат. Ядяха хляб с вкус на плесен, защото житото мухлясваше в зимника и полученото брашно беше нискокачествено, с вкус на плесен. Отделно бродеха ревизори, които събираха желязо, а селяните бяха принудени да орат нивите си с дървени плугове, а земята обработваха с каменни сечива като кроманьонци... Всичкото желязо отиваше за оръжие за немската армия! Хората ходеха масово с дървени налъми, цървули или галоши, защото кожите отиваха почти на 100 % за ботуши за фашистките войници. Глад, мизерия и болести се ширеха в България, но вторачената във войната машина на нацистка Германия не обелваше ни дума за това. Вместо истината най-първо по радиото постоянно се възпяваше "братската дружба" между фашистките държави и се пееше постоянно: "Рим, Берлин и Токио - единни във борбата - нов ред ще да турят те навсяде по Земята!". Даваха се лъжливи филми за успехите на немската армия на Източния фронт и се тръбеше навсякъде, че съвсем скоро немците и японците ще се здрависат посредата на СССР, затова всички да стискат зъби и да продължават да работят здраво до пълния разгром на СССР! Всякакви новини, противни на разпространяваната пропаганда, веднага бяха заклеймявани като лъжи, а след паническото отстъпление на фашистките войски на запад, преследвани от войските на СССР, мощни заглушителни радиостанции започнаха да блокират дори българското радио, но на хората се обясняваше, че това е радио-агресия, вражеска естествено... Немците печатаха пари без покритие на поразия и изкупуваха целия брутен вътрешен продукт, който заминаваше директно за Германия, а отделно примамваха безработни селяни и работници да отидат на работа в Германия, където ги принуждаваха да живеят в концлагери и да работят под строй във фабрики и чифлици, следени постоянно от гестаповци, а по-силните от тях използваха за копаене на окопи и прокарване на пътища на Източния фронт, като каторжници. Това бяха десетки хиляди български граждани, които практически бяха превърнати в крепостни от военната организация "Тодт". Веднъж заминали, те нямаха право да се върнат, защото можеха да сринат илюзията, че на Източния фронт немските войски са отвъд Москва, дълбоко във вътрешността на СССР, разгромяващи последните остатъци на нейните сили... Нежелаещите да се включат в "доброволческите" отряди селяни и граждани, които трябваше да ходят с металотърсачи по цял ден да търсят метали по селата, в къщите на хората, по нивите и дори в гробищата, бяха наказвани с работа за "интелигенти" - трябваше да пасат патки, но за да не хранят партизаните, им изпразваха торбите от провизиите за обяд и те трябваше да са на една закуска до вечерта, освен ако не намерят диви круши или мушмули. Пасящите патки по някое време се сетили, че имат цяло стадо патки и никой няма да забележи, ако липсва някоя - така противно на очакваната реакция пасящите патки от ден на ден ставаха все по-закръглени... А ароматният пушек от печена патка повикал от горите гладни партизани - те се наортачили с наказаните и като научили, че немците търсят метали, минираха една огромна поляна с дървени сандъчета, в които имаше по един метален щифт - това бяха съветски противотанкови мини, нелегално внесени естествено. Това е гениален план, разработен от пасящи патки - БКП се срамуваше да разкрие на света, че най-големите й умове са пасяли патките... Но историята не трябва да премълчава повече истината! Именно пасли патки партийци измислиха плана за разгрома на фашистките окупатори на своя земя, който няма аналог във военната история на никоя друга държава! При това те разгромиха врага с голи ръце, без да използват никакви оръжия, единствено съветска техника, при това не самите те, а други! За целта намериха едно обширно поле и селяните го изораха със своите дървени плугове, това само по себе си е също титаничен подвиг, през нощта, докато техните жени вкъщи режеха на малки парченца метално фолио, за да могат да го "посадят" техните мъже, след което на определени места, по схема, селяните заложиха мините и така изчакаха земята да се затвори и да поникнат треви, цветя, билки... Селяните знаеха къде са мините и ги заобикаляха, затова немците останаха цели, докато им показваха терена - иманярските устройства пищяха като луди, сякаш под нас имаше цял метален град, разказват очевидци на събитията... Немските части, които търсеха под дърво и камък метал, направо подлудяха от щастие, че в едно поле до някакво нашенско село има много метал, явно на неголяма дълбочина. Зарадваха се, че са открили огромно находище на желязна руда, затова сигнализираха в Берлин, че може да направят експресно открита мина за добив на желязна руда - експресно им заповядаха да впрегнат всичката моторизирана тежка верижна военна техника на територията на България и да я превърнат в трактори, с 3 зъба отзад, за да разорат мястото, и в най-скоро време да започне извозването на желязната руда за Германия. Без да очакват изненадата, те вкупом се впуснаха да орат и минути след като навлязоха в минирания участък се чу адски тътен, после втори, трети... Изплашени германци пищяха панически и излизаха от горящите машини, и бягайки ужасени на посоки по някакво чудо се измъкваха, докато други литваха във въздуха със страшен гръм... Всички орачи замръзнаха по местата си и започнаха да си дават звукови сигнали един на друг - Ханс, Зийгфрийд, Юрген... Паникьосаните германци не бяха сами - техните началници наблюдаваха през биноклите си с разширени от ужас зеници ставащото, но бързо се окопитиха - най-първо опитаха да направят коридор, за да измъкнат машините от капана, но металотърсачите показваха мини на всяка педя, при все че странно защо не бяха все още мъртви, щом стоят на мина... Разбраха, че има нещо паранормално, което прави металотърсачите безполезни, затова опитаха да направят коридор с изтикване на моторизирана техника в минното поле - така с големи загуби в моторна сила, на камиони, джипове и друга техника успяха да прокарат една просека, която покриха с вар, за да се виждат ясно гумите къде са минали... Накрая с една пожарна започнаха да въртят стълбата и да изваждат от танковете вцепенените от ужас фашисти, а до по далечните танкове направиха тръбен мост, по който да се измъкнат до съседен танк намиращите се вътре, след което ги измъкваха с пожарната стълба от там. Тези, които цяла нощ бяха чували адски тътени, трепереха от страх - мислели, че това са техните бойни другари... Но на сутринта разбраха, че това са били празни камиони и коли - та нали им били дали заповед да се следят един друг, да се държат за коланите като да играят българско хоро, за да не откачи някои и да претрепе всички... Така личният състав на дивизията, с малки изключения, беше спасен! По-късно се опитаха да спасят и танковете, но изглежда, че минното поле беше доста наситено и работата се оказа доста рискована. Докато чакаха заповед от Берлин какво да правят със заклещената дивизия танкове, през нощта се чул мощен рев на двигатели и дивизията отпрашила в неизвестна посока... Ето как бе унищожена немскофашистката танкова армия на наша територия! За ознаменуване на Великата победа над фашисткия окупатор по-късно бе издигнат паметник - там бе изядена не една патка, а над 100 танка, цяла танкова дивизия, бяха откраднати от немците от хора, които не разполагаха с нищо друго освен с акъл и съветски мини... Така бе пленена прословутата 1001-а танкова немска дивизия, с най-модерните панцери, дулата на които щели да разказват приказките "1001 нощ" на врага, току-що излезли от немските заводи и още не участвали в нито една битка... Без да дадат нито един залп, те станаха трофеи и с тях по-късно бе оборудвана Българска народна армия, която гони фашистките окупатори чак до срещата си с англо-американските сили, които безмалко да ги вземат за фашисти, когато ги видели в немските панцери... Благодарение на разбиването на най-модерната тежка бронетехника на Балканите фашистите в България не можаха да противостоят на Съветската армия и тя влезе победоносно съвсем скоро след това - всички фашисти скоро щяха да хванат гората, а партизаните щяха да излезат от нея.

В състава на немскофашистката група армии "Южна Украйна" влизаха 6-а и 8-а немска армия, 3-а и 4-а румънска армия и 17-и немски отделен корпус - 25 немски и 25 румънски дивизии.

Главните сили на групата армии "Южна Украйна" - немските дивизии - бяха съсредоточени по яшкото и кишиневското направление, а на фланговете бяха разположени двете румънски армии.

Немскофашисткото командване използва широко всички естествени препятствия като реки, гори и блата, за да създаде дълбоко ешалонирана отбрана пред 2-и и 3-и Украински фронт, напълно развита в инженерно отношение и с много дълговременни отбранителни съоръжения.

Планирайки операция с решителна цел - да обкръжи и разгроми основните сили на групата армии "Южна Украйна", - съветското командване реши да нанесе удар с войските на 2-и Украински фронт от района северно от Яш и друг удар с 3-и Украински фронт от плацдарма в района северно от Бендер в общо направление на Хуши. След унищожаването на немскофащистката групировка силите на двата фронта трябваше да развият бързо настъпление в дълбочина на румънска територия.

За решаването на тази задача 2-и Украински фронт трябваше да нанесе удар от района северозападно от Яш в направление на междуречието между р. Серет и р. Прут към Хуши и да сключи обръча на обкръжението заедно с войските на 3-и Украински фронт.

За развитие на успеха след пробива на тактическата зона на противниковата отбрана и двата фронта създадоха мощни подвижни групи.

Настъплението на войските на 2-и Украински фронт започна сутринта на 20 август след мощна артилерийска подготовка. В направление на главния удар на фронт от 32 км бяха струпани няколко хиляди оръдия. Още през първия ден отбраната на противника беше пробита в цялата й тактическа дълбочина. В пробива беше въведена 6-а танкова армия, която проникна до 22 август на 60 км дълбочина и обхвана яшко-кишиневската групировка на хитлеристите от запад.

За спиране проникването на 6-а танкова армия командващият немскофашистката група проведе контраудар с три пехотни и една танкова дивизия. През време на подхождането и развръщането им обаче те бяха разбити от 6-а танкова армия и авиацията на 2-и Украински фронт. На 22 август настъпващите към Яш 52-а армия и 18-и танков корпус овладяха града.

След мощна артилерийска и авиационна подготовка и войските на 3-и Украински фронт атакуваха немските позиции. Още през първия ден тактическата зона на отбраната бе пробита. Сутринта на 21 август в пробива бяха въведени 4-и гвардейски и 7-и механизиран корпус.

През нощта срещу 22 август съединенията на 46-а армия, подкрепени от Дунавската флотилия и авиацията на Черноморския флот, форсираха Днестровските лимани и десантираха в района на Акерман. Стоварени бяха и нови сили, след което 46-а армия обхвана десния фланг на 3-а румънска армия.

Вечерта на 22 август главните сили на 3-и Украински фронт проникнаха на 70 - 90 км, обхванаха от юг яшко-кишиневската противникова групировка и изолираха 3-а румънска армия от 6-а германска армия. През същия ден немскофашисткото командване реши да оттегли 6-а армия зад р. Прут, а 3-а румънска армия зад р. Дунав при Браила, като планира през това време да проведе и контраудар срещу проникналите в тила на 6-а армия сили на 3-и Украински фронт. Планът на хитлеристите бе провален от стремителното настъпление на съветските войски. На 23 август 2-и Украински фронт се придвижи още на 35 км на юг, а на следващия ден танковите му съединения овладяха Хуши и Бърлад. Предни отряди излязоха в района на Леово и Леушени, където се съединиха с войските на 3-и Украиски фронт. С това задачата за обкръжаване на немскофашистката групировка бе изпълнена.

На 24 август 7-а гвардейска армия, която нанасяше спомагателен удар, форсира р. Серет и с внезапни действия овладя гр. Роман и Бакеу. Същия ден Дунавската флотилия стовари десант в устието на р. Дунав. Овладени бяха пристанищата Вилков и Килия, с което бяха прекъснати пътищата за отстъпление на 3-а румънска армия. През това време и главните сили на 3-и Украински фронт овладяха Леушени и Леово, и прекъснаха пътя за оттегляне на 6-а немскофашистка армия през р. Прут.

На 24 август съветските войски овладяха гр. Кишинев и на следващия ден обкръжиха южно от града 22 неприятелски дивизии. Без да дават време на разстроения противник да се опомни, съветските войски започнаха неговото унищожение, а останалите сили на двата фронта предприеха стремително настъпление във вътрешността на Румъния.

Обкръжената на 23 август 3-а румънска армия бе унищожена на следващия ден от 46-а съветска армия. До 29 август обкръжените при Кишинев немски дивизии бяха напълно ликвидирани.

Намиращите се на външния фронт на обкръжението войски на двата фронта продължиха да преследват остатъците от немските и румънските войски. На 27 август съединенията на противника, които се отбраняваха южно от Фокмаши, бяха откъснати от войските, отбраняващи предпланините на Карпатите. С това бяха създадени условия за унищожението им по части и за разгръщане на широки настъпателни действия към Балканите и Унгария.

Какво се случваше през това време в България? Запознатите с истинските събития зад граница партийци знаеха, че съветските войски с всеки час са по-близо до нашата граница, затова организираха серия от нощни подривни акции. До по-големите градове в цялата страна бяха организирани "литературни четения" - мощни тътени се чуваха, чак децата се напикаваха от страх, а зъбите на фашистите тракаха като телеграфи... Гърмяха части от 1001-а българска танкова дивизия и разказваха приказката "Али Баба и 40-те разбойника"... Давайки 40 залпа по предварително набелязани цели, те се оттеглиха след канонадата - на сутринта гражданите бяха информирани, че е имало вражеска бомбардировка от безмоторни и неуловими от радарите самолети, а оттогава много граждани всяка година на 22 срещу 23 август започнаха да си правят курбан за здраве, защото са оцелели след масирана бомбардировка... Тогава те осъзнаха, че ги баламосват и че не трябва да вярват на пресата, защото тя е в ръцете на фашистите - в рамките на една седмица след тази нощ към редиците на БКП поискаха да се присъединят стотици хиляди, но Партията разбираше, че между тях може да има вражески елементи, затова подходи изключително внимателно към кандидатите, проучвайки цялото им житие-битие. Вече обществото бе наясно, че съветските войски бият немскофашистките войски на Източния фронт, затова с нетърпение очакваха братушките, за да бъде строшен тежкият хомот, който бяха принудени да носят! Както казва Христо Ботев "страшен хомот ... гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в които са заковани и ръце, и нозе, и ум, и воля, и в кои ... пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...". Наближаваше фашисткото иго да свърши и бедният Али Баба да стане богат, а 40-те разбойници да бъдат надхитрени и тяхното богатство да отиде в ръцете на Али Баба...

В резулат на седемдневните решителни действия на 2-и и 3-и Украински фронт бяха унищожени 256 хиляди души на противника и групата армии "Южна Украйна" фактически престана да съществува. А от проведената акция през нощна на 22 срещу 23 август в рамките на следващите седем дни се появиха 256 хиляди желаещи да се присъединят към редиците на БКП!

Поражението на немско-румънските войски доведе до сваляне на диктаторския режим на Антонеску и до отпадането на Румъния като съюзник на Германия. На 23 август в Румъния бе образувано демократично правителство, което обяви, че излиза от войната на страната на Германия, а на 25 август й обяви война. Румънските части успешно отбиха ударите на хитлеристите, насочени към Букурещ, и ги задържаха до пристигането на 6-а танкова армия на 30 август в района на Плоещ и на 53-а армия в Букурещ. През това време хитлеристкото командване предприе настъпателни действия и срещу румънските войски, развърнати по проходите на Северна Трансилвания, за да създаде отбрана на превалите.

На 12 септември към проходите, заемани от румънските войски, се приближи 6-а танкова и 27-а съветска армия. От запад обаче настъпваха големи немски и унгарски сили. Румънските войски оказаха ожесточена съпротива и успяха да задържат превалите на Карпатите до подхождането на съветските войски. На 23 септември съветските и румънските войски разгромиха напълно немско-унгарската групировка и я отхвърлиха на запад.

Поражението на немскофашистката група армии "Южна Украйна" измени военната и политическата обстановка и на Балканите. Българското монархофашистко правителство продължаваше да оказва всестранна помощ на хитлеристката армия, но съпротивителното движение в страната, ръководено от БКП, се разрастваше бързо. С навлизането на съветските войски в България на 9 септември 1944 г. народът се вдигна на въстание и свали фашисткото правителство. В страната бе съставено демократично правителство, което обяви война на Германия.

Поради лошото качество на хляба и липсата на сол, а най-вече поради липсата на добре изглеждащи българки /визираните приличаха на смъртници с измъчените си измършавели лица/, БКП взе решение братушките да бъдат посрещнати със салют от пленената немска танкова дивизия. 111 танка бяха наредени на едно възвишение западно от мястото на форсирането на р. Дунав от съветските войски и обърнати в посока към Берлин те дадоха едновременно мощен залп, от който земята се разтресе, а снарядите се шльопнаха в р. Дунав. Според запознати това бил моментът от приказката "Аладин и Вълшебната Лампа", в който майката на Аладин потъркала Вълшебната Лампа, за да я лъсне... Братушките бяха изключително впечатлени от това посрещане и гърмяха във въздуха с леки стрелкови оръжия, а дори метнаха в р. Дунав и те по някой снаряд. Като дойдоха до българската танкова дивизия те я разгледаха внимателно. Тя имаше много странна отличителна емблема - немски фашистки кръст, задраскан от червен Х. Танкистите не бяха с униформи, а с цивилни дрехи, нямаха дори ушанки, а обикновени плетени наглавници, през които се виждаха само очите и устата им. Те нямаха пагони, но имаха по една червена лента на дясната ръка, без никакви инициали. Не отдаваха чест, а бяха ухилени до уши и зяпаха от люковете, а някой бяха излезли навън и ни поздравяваха с ръкостискане, спомня си очевидец на събитията. След това извадиха големи буркани с бяла и жълта течност, и показвайки ни, че е добра за пиене, те я пиеха пред нас - някой реши да опита течността, затова пое един буркан и изпи една глътка. Водка, водка - викаше руснакът и всички се спуснаха към него. Не беше водка, а нашенска ракия, произведена специално за братушките - 56 градусова ракия, най-високо качество. Цели 10 хил. литра ракия бяха пресушени за по-малко от 3 дни - имаше гроздова, джанкова, кайсиева и пр. Ето така бяха посрещнати братушките - със салют и нашенска ракия! Без мъдрото водителство на БКП щяхме да посрещнем братушките с хляб с вкус на плесен, без сол и с девойки живи мъртъвци, но се спасихме от този срам благодарение на Партията! Така успяхме да скрепим братството си със СССР и да провалим пъкления план на Хитлер да унищожи нацията ни, заграбвайки за "чистата" раса плодовете на нашата плодородна земя, а оставяйки на нас, черноработниците, глад, мизерия и смърт. Затова скоро погнахме по петите хитлеристките войски, но за това ще говорим по-сетне.

Докато съветските войски водеха настъпателни действия в Румъния, в Словакия избухна народно въстание. Към въстаническите войски се присъединиха и част от войсковите части на марионетното словашко правителство. Немскофашисткото командване хвърли големи сили, за да смаже въстаниците, и успя да ги притисне в малък район. За да окаже помощ на словашкия народ, съветското командване предприе настъпление с 38-а армия и 1-и Чехословашки корпус в Източните Бескиди. За Дуклинския превал се разгоряха ожесточени боеве. Въпреки че съветските войски не успяха да се съединят със словашките части, хитлеристкото командване беше принудено да снеме войските си, които действаха срещу въстаниците, и да ги хвърли срещу 38-а съветска армия. Това даде възможност на въстаниците да се оттеглят в планините и да се окрият до пристигането на съветските войски.

В края на септември съветските войски на южния фланг на съветско-германския фронт обхванаха дълбоко от север и от юг немскофашистката групировка в Задкарпатска Украйна и Северна Трансилвания, и излязоха на границите на Чехословакия, Унгария и Югославия. Това създаде благоприятни условия за развитие на нови настъпателни операции на територията на тези страни.

По време на действията за разгрома на немскофашистката група армии "Южна Украйна" съветското командване и съветските войски още веднъж показаха, че са овладели до съвършенство най-сложния обкръжителен маньовър, който е бил мечта на всички полководци.

Бързото обкръжаване и унищожаване на крупни противникови сили при Яш - Кишинев бе постигнато благодарение на осъществената изненада по време, място и сила на удара, на умелото съгласуване на действията на двата фронта, на образцовото взаимодействие между родовете войски, на едновременния натиск по целия фронт, който не даде възможност на немскофашисткото командване своевременно да определи направленията на главните удари и водеше до разпокъсване на резервите му, на смелото използване на подвижните групи в дълбочина на противниковото разположение, на бързия разгром на противниковите резерви с помощта на авиацията.

Осигуряването на фланговете на ударните групировки даде възможност бързо да се развие техният успех и създаде благоприятни условия за развиване на настъплението в дълбочината на противниковата територия.

Унищожението на противниковите сили се извърши с превръщането на оперативното обкръжаване в тактическо и чрез разсичането на части на неприятелската групировка и унищожаването им поотделно. Едновременно с унищожаването на обкръжения противник, което се извърши с ограничени сили, главните сили на 2-и и 3-и Украински фронт и преди всичко подвижните им войски бързо развиха успеха в дълбочина на румънската територия и не позволиха на противника да организира нова съпротива. Въздушните войски бяха умело използвани за разгромяване на немскофашистките резерви още при подхода им.

Проведената през нощта на 22 срещу 23 август акция на БКП в близост до по-големите населени места на територията на България имаше за цел да сигнализира на българския народ, че съветските войски са близо и отново ще освободят поробена България. Както се бяха водили през август и септември знаменитите боеве за Освобождението на България от турско иго, така през август и септември 1944 г. се водиха тежки боевете за Освобождението на България от фашистко иго.

Съкрушителното поражение, което съветските войски нанесоха на немскофашистката група армии "Южна Украйна" при Яш - Кишинев, предреши изхода на битката за Балканите. Следвайки своя по-нататъшен победен път, на 8 септември съветските войски стъпиха на българска земя, посрещнати с неописуема радост от трудещия се български народ. С решаващата помощ на Съветската армия на 9 септември 1944 г. въоръжените антифашистки сили на българския народ под ръководството на БКП смъкнаха монархофашистката диктатура и установиха народнодемократична власт.

Веднага след завземането на властта правителството на Отечествения фронт обяви война на фашистка Германия и се зае да подготви армията и народа за воденето й под ръководството на Съветския съюз. Особено голямо значение в това отношение имаха изграждането и организирането на нова народна армия, вярна опора на народната власт и защитница на революционните завоевания. В резултат на упоритата разложителна работа на БКП в навечерието на Деветосептемврийското въстание и по време на неговия ход старата царска армия се разпадна и престана да бъде опора на монархофашизма в страната.

По-точно е да се каже, че най-върлите фашисти хванаха гората, други избягаха зад граница, а трети създадоха пълен безпорядък в полицейските и военните окръжия, за да объркат преследвачите си - те нарочно бяха създали този хаос, за да не може да се проследи дейността им и бяха нужни години, за да се подредят разбърканите архиви и да се установи кой кой е. Но БКП имаше търпението да реди пъзелите-досиета ден и нощ, за да хване враговете на Родината - фашистите всячески се опитваха да се измъкнат, но БКП бе по петите им! Накрая те разбраха, че имат само един шанс да се спасят - като влязат в БКП! Те се вляха в редиците на БКП и се писаха антифашисти, чак истинските антифашисти се уплашиха колко много антифашисти е имала България - дори се шегуваха, че с толкова голям брой антифашисти България би могла да се спаси от фашизма без намесата на СССР. Но имаше един начин да бъдат разпознати истинските от фалшивите антифашисти - това бяха зъбите! Истинските антифашисти, понеже бяха яли целогодишно халва /партизански хляб/ в гората, бяха с надупчени като швейцарско сирене зъби, докато неживелите в гората нямаха почти никакви проблеми със зъбите! Останалите без зъби антифашисти по-късно осъзнаха опасността от имащите зъби - последните се озъбиха веднага щом станаха мнозинство в БКП, затова първите предприеха серия мерки, целящи да не позволят на враговете да възродят фашистката идеолигия в България. Но бяха закъснели - през 1956 г. фашизмът стана водеща идеология в БКП, изповядвана от по-голяма част от електората й. На Априлския пленум на БКП през 1956 г. бе решено България да прегърне отново фашизма и тя фактически стана тоталитарна държава, управлявана еднолично от БКП /ф/, фашисти, които не се вслушваха във волята на народа. Ужасяващата катастрофа беше близо - БКП /ф/ не планираше правилно икономиката и не обслужваше взетите заеми за промишлеността, а постоянно харчеше пари за нови и нови свои прищевки, практически бе напълно неуправляема от народа и никой не бе наясно с делата й. БКП /к/, комунисти, разбираха, че катастрофата е неизбежна, затова още от 1950 г. те започнаха да се готвят за нея.

Но нека продължим с дейността на БКП през 1944 г. Партията разгърна огромна работа по изграждането на нова, народна армия. Като основно революционно ядро при организирането й послужиха новосформираните по решение на партията и правителството гвардейски части и подразделения, в редовете на които се вляха главно изпитани в битки с врага партизани и доброволци с доказана антифашистка дейност. В БНА постъпиха около 40 000 доброволци, които горяха от желание да встъпят в бой с враговете на родината и да защитят националната й независимост.

Решаваща роля в организирането и изграждането на новата народна армия изигра и създаването на помощник-командирския институт, чрез който партията си осигури ръководна роля в армията. За помощник командири бяха назначени най-верните и предани синове на нашия народ, взели активно участие в антифашистката борба. Още в периода на мобилизацията и съсредоточението помощник-командирите развиха огромна организационна и политико-възпитателна работа, която се увенча с пълен успех. Те съдействаха за повишаване на революционната бдителност на войнишките маси и за прочистването на армията от вражески елементи, за укрепване дисциплината в армията и за повишаване боеспособността й.

Под ръководството на прославената в борбите срещу фашизма БКП правителството на Отечествения фронт в кратък срок успя да мобилизира над 450 000 души за борба срещу немскофашистките войски на Балканите. В народната армия наред с революционния ентусиазъм и преданост към народните интереси съществуваха и някои сериозни слабости, наследени от старата царска армия. Част от командния кадър, а именно офицерите от старата армия, които бяха останали на служба и бяха изявили желание да служат на народната власт, се нуждаеха от превъзпитание. Имаше между тях и реакционно настроени елементи, които имаха отрицателно отношение към войната и се стремяха скрито да саботират.

Новата народна армия наследи разнородно в преобладаващата си част остаряло оръжие. Чувстваше се недостиг на автоматично, противотанково и противовъздушно оръжие.

Но за сметка на това разполагаше с 1001-а танкова дивизия, която бе преименувана в Бронирана бригада - тя се оказа толкова ефективна, че съперничеше по слава на знаменитите "катюши" - немците бягаха панически, когато дулата й разказваха някоя приказка от "1001 нощ". Муниции за нашата дивизия имаше много, също резервни части - много немски танкови съединения бяха изоставени и бяха претарашвани от нашите войници, които най-много се радваха на трофеи като танкови снаряди, танково гориво и танкови вериги.

Съществуваха също така сериозни организационни слабости. Липсваха достатъчно планински части, а пехотата не беше подготвена да действа в планинска местност. Липсваха артилерийски части, подчинени направо на главното командване. Моторизацията и механизацията бяха съвсем недостатъчни. Тиловите части и учреждения бяха много утежнени.

Бойната подготовка на армията беше изостанала от съвременните изисквания. Германската военна доктрина, която беше заемала ръководно място в продължение на дълги години в старата армия, беше напластила в съзнанието на командния кадър редица погрешни концепции. Съществуваха и остарели схващания, които се основаваха все още на опита от Първата световна война.

За ликвидирането на тези слабости огромна роля изиграха помощник-командирите и изучаването и усвояването в хода на войната на опита на Съветската армия. Ценна помощ в това отношение нашите командири, щабове и части получиха от съветските офицери, изпратени като съветници и инструктори при тях.

БКП извърши огромна работа по разясняването на справедливия характер на войната, по мобилизирането на усилията на трудещите се в тила за успешно завършване на войната, по възстановяването на народното стопанство, ограбено от хитлеристките окупатори, по увеличаването на производството. Благодарение на положените усилия и навременната икономическа помощ на Съветския съюз армията и страната бяха осигурени с всичко необходимо за живот и бой.

Още на 17 септември 1944 г. Българската народна армия беше подчинена на командващия 3-и Украински фронт маршал Толбухин и получи задача да настъпи на запад към долините на реките Морава и Вардар, да бие противника и чрез бързи действия да прекрати пътищата му за оттегляне на север, като нанесе главен удар в направлението на Ниш.

През месец август 1944 г. немскофашисткото командване разполагаше на Балканския полуостров с около 26 дивизии и бригади, сведени в две армейски групи "E" и "F". Армейска група "E" в състав около 13 дивизии и бригади и много самостоятелни части, беше разположена в Гърция и Албания и наброяваше около 300 000 души в сухопътните войски, около 12 000 във военновъздушните войски и 33 000 души във военноморските сили. Армейска група "F" заемаше южната и централната част на Югославия. След разгрома на немскофашистките войски при Яш - Кишинев хитлеристкото командване взе решение да изтегли армейската група "E" по долината на р. Вардар и р. Морава към Ниш, откъдето съвместно с армейската група "F" да спре настъплението на войските на 3-и Украински фронт и да задържи Северна Сърбия. Прикриването на прегрупирането на немскофашистките войски беше възложено на оперативната група "Сърбия" в състав около 6 дивизии. След победата на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание хитлеристкото командване започна да съсредоточава свои части към западната граница на България и направи опит да проникне в страната по отделни направления, но срещна решителен отпор от страна на българските войници, народни партизани и доброволци и беше принудено да се откаже от намеренията си.

При тази обстановка въз основа на задачата, поставена на БНА от съветското командване, българското главно командване изработи план, в който се предвиждаше с основните сили и средства да се нанесе главен удар по противниковата групировка в направлението Пирот, Ниш и спомагателни удари по направленията Кюстендил, Куманово, Скопие и Горна Джумая /Благоевград/, Щип, Велес.

За действия в главното направление в района на Пиротското поле беше съсредоточена 2-а армия в състав 4-а, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, 1-а гвардейска дивизия, 2-а конна дивизия, Бронираната бригада и 4-а гранична бригада.

За действие в направлението Куманово и Скопие в района на Кюстендилското поле беше съсредоточена 1-а армия в състав 1-а и 2-а пехотна дивизия.

За действие в направлението Кочани, Щип и Велес в района на Горна Джумая /Благоевград/ беше съсредоточена 4-а армия в състав 5-а пехотна дивизия и македонската народоосвободителна бригада "Гоце Делчев".

За Освобождението на България от фашистко иго бяха разгромени от съветските войски 25 немски и 25 румънски дивизии при Яш - Кишинев, 1001-а немска танкова дивизия от българската народоосвободителна бригада "Васил Левски" с помощ от СССР във вид на 1000 противотанкови мини, както и 26 немски дивизии и бригади в Гърция, Македония и Югославия от 3-и Украински фронт, на пряко подчинение на който бяха Българската народна армия и македонската народоосвободителна бригада "Гоце Делчев".

На 9 септември 1944 г. беше завъртян рулят на 100 градуса и беше изоставен курсът, следван от монархофашистко правителство, но за да бъде защитена революцията в България над 450 000 българи се изправиха срещу над 600 000 хитлеристи на западната ни граница. Последваха Нишката операция, Косовската операция, Страцинско-кумановската операция, Брегалишко-струмишката операция, после 1-а българска армия действа в Унгария при Дравската операция, Мурската операция и дори преследва немскофашистките войски след 9 май 1945 г.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат от признателния българския народ в прослава на ОСВОБОДИТЕЛИТЕ - войните от Съветската армия, именно от СССР, България, Румъния, Македония и други държави, помогнали дейно за разгрома на хитлерофашизма на Балканите и в Европа, създавайки по този начин условия за мирен и плодотворен живот на идните поколения!

Искайки демонтирането на паметника на Съветската армия в София, инициаторите-неонацисти искат бъдещите поколения да не помнят подвига на съветските воини, да не отдават полагащата им се почит на 9 май всяка година! Искат нашите над 450 000 воини, участвали в разгрома на нацистка Германия, от които са загинали по бойните полета на Европа точно 31 910 души, да бъдат забравени! Те наистина могат да бъдат забравени, но милионите загинали за свободата на СССР съветски воини няма да бъдат предадени на забрава като нашите воини, защото техните потомци не са зомбирани като споменатите, и всяка година на 9 май те организират скромна "торжественная линейка", за да сведат глави пред героичния подвиг на своите деди:

Торжественная линейка посвященная 9 мая
www.youtube.com/watch?v=Rp4L24fqaOY

ВЕЛИК ДЕН

=====================
Здравейте, приятели!

Най-после дойде пролетта - птичките пеят, дърветата цъфтят, пчелите жужат... Най-после мога да изляза и аз, за да се насладя на живота под открито небе... Колко е хубаво да седна на любимата си пейка и просто да релаксирам, макар и под недоумяващите и дори гневни погледи на ортаците и съседите, които се чудят как така мога съвсем спокойно да си стоя... Те не знаят, че громя пънчославието неуморно... Само дано не кажат, че имам "натрапчиви мисли" в лицето на пънчославието, каквито имат междувпрочем всички - мислят за пари, власт и пр. непрестанно, но тях не ги закачат, а вкарват в лудница тия, които мислят да разбутат бардака, за да въведат НОВ СВЕТОВЕН РЕД... Разбираемо е защо старите ку*ви бранят със зъби и нокти своя бардак - не искат да свършва блаженството... Разбирайте всички да ядат ла*ната им... На ментално ниво... Когато човек се научи да яде ла*ната им, той става "ценен кадър", но който не може да ги яде и повръща до припадък от тях - той става проблем, затова го пращат в лудницата, за да го убият с лекарства, от бой или да го прекършат, превъзпитат или просто казано да го научат да яде ла*ната като останалите, което си е равносилно на убийство по особено жесток начин... В пънчославния бардак има ла*на за всички, по много...

Седя си на пейката и виждам, че има работа, която трябва да свърша. През пролетта се открояват изсъхналите през зимата клони по дърветата - стоят си без листа и чакат някой да ги отреже. Взех една бичкия /и една ножовка за всеки случай/ и лека-полека ги отрязах - дребните начупих, а по-дебелите са за рязане с циркуляр. Същото гледам са направили и съседите - често откривам до контейнерите за смет или в тях самите [вече остана само един - някой запалил контейнера за хартия, метал и други такива ценни суровини, а понеже е от пластмаса, се стопил; явно никой не се сеща да достави нов, защото може би смята, че и той ще изгори, затова вече няма разделно събиране на отпадъците; някой е запалил доста контейнери в района - явно се води война за боклука за рециклиране, затова явно се страхуват да доставят нови контейнери от дадената фирма, за да не им ги изгори конкуренцията; явно трябва да приложат схемата на белгийците например - в даден ден от седмицата да се извозват определен цвят чували пред домовете на хората, пълни с рециклируеми материали, с една дума да няма контейнери за такива отпадъци, които да стоят на улицата денонощно (през деня има хора по улиците и е малко вероятно някой да тръгне да ги пали, затова рискът от вандализъм е по-малък)] цели камари с пръчки, клони и дори коренища. Примъквам ги в двора и започвам да ги сека с брадвичка, лозовите неизсъхнали пръчки ги режа с градинска ножица, а някои сухи пръчки пък чупя на ръка. Дървени, картонени и хартиени неща - всичко намъквам в сушината за зимата! Гледам да няма вятър и да е топло, за да действам на двора това-онова без да има опасност да се обади невралгията, но едно ме остави, друго се обади - сега се е активизирала алергията или ме е лепнал някакъв вирус, защото времето позахладя. Съмнявам се, че с това стоене вкъщи съм станал толкова изнежен, че само да ме духне един по-хладен вятър навън и веднага гърлото ми се възпалява, а ако не пия антибиотик и дробовете.

Като не излизам аз не виждам с цели месеци никого /разбирайте никой не ми се оплаква и аз не се оплаквам на никого "фейс ту фейс", "лице в лице"/ - но като взех да се показвам на терасата и в двора, за да подишам свеж въздух и да се попека на слънце, видях кого мислите - видях Иванчо Кутийката да се върти около нас... Пита ме как съм, а аз му казвам, че съм ДОБРЕ, питам го той как е, но той върти очи, не казва нищо, а аз го уверявам, че и той е ДОБРЕ - ЩОМ Е НА ДВА КРАКА И МОЖЕ ДА ИЗЛИЗА НАВЪН... ИВАНЧО, ЗА ИЗУМЛЕНИЕ НА МАЙКА, КОЯТО ГО ВИДЯЛА В ХРАМА, ЗАПОЧНАЛ ДА ХОДИ НА ЦЪРКВА В НЕДЕЛЯ, ЗА ДА СЕ ТОПЛИ И ДА ИЗПРОСИ НЯКОЯ СТОТИНКА ОТ ЧЕРКУВАЩИТЕ СЕ, НО, УВИ, ВСЕ ОЩЕ НЕГОВИЯТ ВЪПРОС НЕ Е РЕШЕН... МОЯТ СЪЩО - НИКОЙ НЕ МИ ОТГОВАРЯ НА ПИСМОТО... ИЗМИНАХА 4 МЕСЕЦА, НО ВСЕ ОЩЕ НИКОЙ НЕ Е ВРЕДИЛ ИВАНЧО В ЦЪРКВАТА ЗА БЕДНИ НА ДЯДО ВЛАДИКА - НАТОВАРЕНАТА СЪС ЗАДАЧАТА ХРИСТИЯНКА, КОЯТО ПОЗНАВАЛА ДОМАКИНКАТА НА ДЯДО ВЛАДИКА, ЗАБРАВИЛА ДА ГОВОРИ С НЕЯ, АКО ЩЕТЕ ВЯРВАЙТЕ, НО ДА СЕ НАДЯВАМЕ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ СВЪРШИ РАБОТАТА... ИЗМИНАХА 2 МЕСЕЦА, НО ВСЕ ОЩЕ НИКОЙ НЕ МЕ Е ТЪРСИЛ ДА РАЗБЕРЕ ПОВЕЧЕ ЗА МОЯТА МОЛБА 3 В 1 - ДЯДО ВЛАДИКА НЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ Е МЕДИЙНА ЗВЕЗДА И НЕГОВИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЕ СЛЕДЯТ ОТ ЦЯЛ СВЯТ /НЯКОЙ МИ ИСКА GSM-НОМЕРА, ЗА ДА НЕ МИ ОТКРАДНЕЛИ ПРОФИЛА - ДАЛИ НЯКОЙ НЕ СЕ Е РАЗДРАЗНИЛ НА МОИТЕ ПИСАНИЯ; СПОРЕД ЕЛЕНКО ТАКА СА МУ БЛОКИРАЛИ ДОСТЪПА ДО НЕГОВ БЛОГ, ЗАТОВА АЗ НЕ СИ ДАВАМ ДАННИТЕ, НО ЯВНО НЯКОЙ МИ Е ВДИГНАЛ МЕРНИКА; ЩЕ МЕ ОТКРИЕТЕ В МРЕЖАТА ПО УНИКАЛНИТЕ ТЕРМИНИ, КОИТО ИЗПОЛЗВАМ, АКО НЯКОГА НЯКОЙ МЕ БЛОКИРА ТУК, НО Е ВЪЗМОЖНО И ДА МЕ ЦИТИРАТ НЯКЪДЕ, ЗАТОВА ЩЕ ТРЯВБА ДА МЕ ПОЗНАЕТЕ АЗ ЛИ СЪМ ИЛИ НЕ СЪМ ПО СТИЛА НА ПИСАНЕ/...

ИСТОРИЯТА НА ИВАНЧО КУТИЙКАТА НАКРАТКО: БАЩА МУ СЕ ЖЕНИ ЗА НЕГОВА РОДНИНА, ПО КОЯТО ТОЙ Е ЛУДНАЛ ОТ СТРАСТ /ПОХОТ/, ПРОТИВНО НА ЗАБРАНАТА НА ЛЕКАРИТЕ, ЧЕ КРЪВОСМЕШЕНИЕТО Е ОПАСНО ЗА ПОКОЛЕНИЕТО /АКО ИМА ТАКОВА/... ДОКТОРИТЕ СЕ ОКАЗВАТ ПРАВИ - ИВАН /ВСИЧКИ МУ КАЗВАМЕ ИВАНЧО/ И БРАТ МУ СА УМСТВЕНО ИЗОСТАНАЛИ /ИВАНЧО Е ПО-ГОЛЕМИЯТ/... РАЗБИРАТ КАКВО СТАВА, НО НЕ РАЗБИРАТ ЗАЩО И НАЙ-ВАЖНОТО КАК ДА СЕ СПАСЯТ ОТ БЕДА... ИВАНЧО, ПО МЕНТОРСТВОТО НА БАЩА СИ И ВЕРОЯТНО НА ПО-ГОЛЕМИ КАПАЦИТЕТИ, ОСИНОВЯВА ДЕТЕ, ЗА ДА ИМАТ ЕДИН ДЕН БОЛНОГЛЕДАЧ ТОЙ, БРАТ МУ, БАЩА МУ /МАЙКА МУ Е ПОЧИНАЛА РАНО/... НО ТОЗИ ПЛАН СЕ ОКАЗВА КУХ - ПО-МАЛКИЯТ МУ БРАТ УМИРА НЕНАДЕЙНО, ПОСЛЕ СКОРОСТНО И БАЩА МУ НА ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ, А НА ДЪЩЕРЯ МУ ЗДРАВО Й СЕЧЕ ПИПЕТО И ВИЖДАЙКИ ЗА КАКВО СА Я ВЗЕЛИ ОТ ДОМА, ВДИГА ТИНЕЙДЖЪРСКА РЕВОЛЮЦИЯ И ЕДИНСТВЕНО СЕ ЗАСТОЯВА ВКЪЩИ ОКОЛО ПОЛУЧАВАНЕТО НА ПЕНСИИТЕ, ЗА ДА ОТПОРИ НЯКОЙ ЛЕВ, А ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ ЖИВЕЕ НЕЗНАЙНО КЪДЕ И С КОГО /ПОНЕ ЗА МЕН/, ЯВНО ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ СЕ СЪБИРА С ЦИГАНИТЕ, КОИТО ИМЕННО НАВЪРТАТ ОГРОМНИТЕ СМЕТКИ ЗА ТОК, ВОДА И ТЕЛЕФОН, ДОКАТО ЖИВЕЯТ ПРИ ИВАНЧО ОКОЛО ПРЕДСМЪРТНАТА АГОНИЯ И ПОГРЕБЕНИЕТО НА БАЩАТА НА ПОСЛЕДНИЯ, А КАТО СПИРАТ ТОКА, ТЕЛЕФОНА И ВОДАТА, ТЕ ВДИГАТ ПОКЪЩНИНАТА /ЧАК НЯМА ГАЩИ ДА ПОГРЕБАТ ПОЧИНАЛИЯ СПОРЕД ОЧЕВИДЦИ/ И ИЗЧЕЗВАТ С "ГЛЕДАЧКАТА"... ОТГЛЕДАНОТО СИРАЧЕ ОБИРА СВОЯ ОСИНОВИТЕЛ ЗА БЛАГОДАРНОСТ, ОСТАВЯ ГО БЕЗ ПОМОЩ ДА ИЗПЛАЩА ДЪЛГОВЕТЕ, НАТРУПАНИ ОТ НЕГО И НЕГОВИТЕ ДРУЖКИ, И ИЗЧЕЗВА НЕЗНАЙНО КЪДЕ С ЦИГАНИТЕ /МОЖЕ ДА НАТРУПА И ОЩЕ ДЪЛГОВЕ, АКО ВЕЧЕ НЕ ГИ Е НАТРУПАЛА, СЛЕД КОЕТО ДА ГИ СТОВАРИ НА ГЛАВАТА НА БАЩА СИ/... ИВАНЧО Е УЖАСЕН /ИМА СИ ХАС ДА НЕ Е - ВСЕКИ ЧОВЕК С РАЗУМ БИ СЕ УЖАСИЛ ОТ ТАЗИ ИСТОРИЯ/ - НЯМА ДОБРИ ХОРА НА ТОЗИ СВЯТ - ТОВА Е РАЗБРАЛ СЛЕД ТАЗИ ОДИСЕЯ... МЕН МЕ Е СРАМ, КОГАТО СРЕЩНА ИВАНЧО - СРАМ МЕ Е, ЧЕ ГО УБЕЖДАВАХ, ЧЕ ИМА ДОБРИ ХОРА, НО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯ, ЧЕ АЗ НЕ ПОЗНАВАМ ТАКИВА ДОБРИ ХОРА, НЕ МОГА ДА МУ ПОСОЧА ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ МУ РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ ЗАДОВОЛИТЕЛНО, ТАКА ЧЕ ДА НЕ СЕ НАЛАГА ДА ТЪРСИ НОВА ПОМОЩ СЛЕД ВРЕМЕ, ЗАТОВА МОИТЕ ДУМИ СА ПРАЗНИ В ОЧИТЕ НА ИВАНЧО, НО АЗ НАИСТИНА ВЯРВАМ, ЧЕ ИМА ДОБРИ ХОРА...

ПЪНЧОСЛАВИЕТО Е ОСКОТИЛО ХОРАТА, ЗАТВОРИЛО Е ДУШИТЕ ИМ В КОНСЕРВЕНА КУТИЯ, ЗАТОВА МИСЛЯ ДА ИЗОБРЕТЯ ОТВАРАЧКА ЗА ТАКИВА КОНСЕРВИ... НОЖЪТ ТРЯБВА ДА Е ДОСТА ТВЪРД, ДА РЕЖЕ ПЪНЧОСЛАВНОТО ТЕНЕКЕ, КОЕТО ЗНАЧИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА Е ПО-ТВЪРД ПОНЕ 7-10 ПЪТИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ОСВОБОДИ СКОТОВЕТЕ ОТ ОКОВИТЕ ИМ... ТА ИВАНЧО ИМА НЯКАКВИ ДОХОДИ ОТ РАБОТАТА МУ КАТО ИНВАЛИД, НО НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КАКВА ПЕНСИЯ ПОЛУЧАВА КАТО Е РАБОТИЛ НА ПОЛОВИН РАБОТЕН ДЕН КАТО ИНВАЛИД - ДАЛИ ПОЛУЧАВА МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ СЛЕД РАБОТА ЦЯЛ ЖИВОТ ЗА ДЪРЖАВАТА, КОГАТО СЪВСЕМ ЗДРАВИ ХОРА СЛЕД РАБОТА ЦЯЛ ЖИВОТ ЗА ДЪРЖАВАТА ЕДВА СА Я ПОЛУЧИЛИ... ТОЙ НЕ СИ ЗНАЕ ПРАВАТА, НЯМА ПАРИ ЗА ЖАЛБИ И СЪДЕБНИ ВЪРТЕЛЕЖКИ, АКО ГИ ЗНАЕШЕ И ИСКАШЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ, МОЖЕ САМО ДА ПЛАЧЕ И ДА БРОДИ НЕМИЛ-НЕДРАГ ДА ТЪРСИ ХРАНА, ПАРИ, СЪЧУВСТВИЕ В НЯКАКВО МАТЕРИАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ... МАЙКА КАЗВА, ЧЕ АКО НЕ СИ ОПЕКА АКЪЛА НАВРЕМЕ, АЗ ЩЕ СЪМ СЛЕДВАЩИЯТ ИВАНЧО, НО БЕЗ ПЕНСИЯ, БЕЗ ДОМ /БЕЗ СТАБИЛНИ ДОХОДИ НЕ МОГА ДА ПЛАЩАМ ДАНЪЦИТЕ И КАКВОТО ПОЛУЧА В НАСЛЕДСТВО ДЪРЖАВАТА ЩЕ МИ ГО ВЗЕМЕ, АКО ПРЕДИ ТОВА ОСТАНЕ НЕЩО, НЕИЗЯДЕНО ОТ ЛИХВИТЕ, КОИТО СЕ ТРУПАТ ОТ ГОДИНИ ВЪРХУ НЕИЗПЛАТЕНИТЕ ТАКСИ КЪМ ДЪРЖАВАТА, КОЯТО ОЧЕВИДНО ИМА ИНТЕРЕС ДА РАЗТАКАВА ТЪРГА, ЗА ДА ПРИДОБИЕ ЦЕЛИЯ ИМОТ В СТАРОПРЕСТОЛНИЯ ГРАД, А ДОРИ И ЦЯЛОТО ИМУЩЕСТВО НА СПОРЕЩИТЕ, КАКТО И ДА ЗАРОБИ НАСЛЕДНИЦИТЕ НА СПОРЕЩИТЕ НЕЗНАЙНО ДО КОЕ КОЛЯНО - ТАЗИ ДЪРЖАВА МАМАТА СИ ДЖА*А, С ИЗВИНЕНИЕ/, БЕЗ СЪЧУВСТВИЕ /КЪМ МЪРЗЕЛИВЦИТЕ НЯМА МИЛОСТ, А АЗ СЪМ МЪРЗЕЛИВЕЦ СПОРЕД ПРОМИТИТЕ МОЗЪЦИ - НИЩО МИ НЯМА, ЗДРАВ СЪМ КАТО БИК, ПРАВЯ СЕ НА БОЛЕН, ЗА ДА НЕ РАБОТЯ КАТО ОСТАНАЛИТЕ, КОИТО НЕ СА БОЛНИ ОТ НИЩО И ПАК НЕ ИСКАТ ДА РАБОТЯТ, ПРЕДПОЧИТАТ ДА СИ НЯМАТ ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ С ЕКСПЛОАТАТОРИТЕ, КОИТО ГИ КАРАТ ДА СТОЯТ ПРАВИ ПО 10 ЧАСА В ЦЕХА И ДА ГИ УРИВАТ КАТО СИМСОНЧЕ В КАНАВКАТА ТЕХНИТЕ НАЧАЛНИЦИ С ГОЛЕМИТЕ СИ ЛИМУЗИНИ, ОТ ПРОСТОТИИ ИМ ПРИЗЛЯВА /КАТО НА МЕН ЕДНО ВРЕМЕ/, ДИГАТ СИ ЧУКОВЕТЕ /ИНАЧЕ ЩЕ ИМ ПОТЪНАТ ГЯМИИТЕ В БЛАТОТО/, А НАКРАЯ СИ ОБИРАТ КРУШИТЕ - БЯГАТ КЪДЕТО ИМ ВИДЯТ ОЧИТЕ ЗАД ГРАНИЦА, НЕ ИСКАТ ДА СТОЯТ ТУК И ДА ГИ БАЛАМОСВАТ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ; НИЩО ЧУДНО, ЧЕ СМЕ № 1 ПО ПЕНСИОНЕРИ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО - ГОНЯТ МЛАДИТЕ, ИНВАЛИДИЗИРАТ ТРУДЕЩИТЕ СЕ СЪС СТРЕСОВА АТМОСФЕРА НА РАБОТНОТО МЯСТО /ТИЯ ДНИ ЧЕТОХ, ЧЕ 40 % ОТ РАБОТЕЩИТЕ БЪЛГАРИ СЕ РАЗБОЛЯВАТ НА РАБОТНОТО СИ МЯСТО, ПРЕДИМНО ОТ СТРЕСА/, СЛАБИТЕ ПСИХИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ ВКАРВАТ В ГРОБА /ДОБРОВОЛНО ИЛИ НАСИЛСТВЕНО/, А В ПСИХИАТРИИТЕ Е ПЪЛНО С ИЗПУШИЛИ, ИЗБУШИЛИ ИЛИ ИЗТРЕЩЕЛИ, КОИТО СЕ ОКАЗВАТ МЕЖДУ ЧУКА И НАКОВАЛНЯТА С НИСКИ ДОХОДИ И ПРЕСКЪПИ ЛЕКАРСТВА/, БЕЗ СЕМЕЙСТВО...

ДА СЕ ВЪРНА НА ИВАНЧО - ДОБРИ СЪСЕДИ СЪБИРАТ ПАРИ И ПЛАЩАТ ДЪЛГА МУ КЪМ ВиК, ТОВА НАУЧИХ СКОРО... ЕТО, ЧЕ ИМА ДОБРИ ХОРА - КУПИЛИ СА СЪЩО ВРАТА И ВЕЧЕ ЗАКЛЮЧВАТ ВХОДА НА КООПЕРАЦИЯТА КАТО СЛУХТЯТ ЗА ЦИГАНИТЕ И САМО ДА ГИ СГАЩЯТ ВЪТРЕ В БЛОКА ЩЕ НАЛАГАТ ЗДРАВО... НЕПОЗНАТИТЕ И ПОЛИЦИЯТА МОЖЕ ДА НЕ ИСКАТ ДА НАПРАВЯТ НИЩО ДОБРО ЗА НЕГО, НО СЪСЕДИТЕ НА ИВАНЧО ЩЕ НАПРАВЯТ НУЖНОТО - САМО ТРЯБВА ДА ИМ СТАНЕ ТЕРСЕНЕ, ДА СЕ ЗАСРАМЯТ, ЧЕ СА ОСТАВИЛИ СИНА НА СВОЯ ДОБЪР СЪСЕД В БЕДА, И ДА МУ ПОМОГНАТ КАТО НА БРАТ, КАКТО СА НАПРАВИЛИ ЗА ВОДАТА И ВХОДНАТА ВРАТА... АКО МОЖЕХА И ПОЛИЦАИТЕ ДА СЕ ЗАСРАМЯТ - ДА ТРЪГНАТ ДА ТЪРСЯТ ЦИГАНИТЕ, КОИТО СА ГО ОБРАЛИ КАТО СА МУ ОТМЪКНАЛИ ДЪЩЕРЯТА И ПОКЪЩНИНАТА, А И С ДЪЛГОВЕ СА ГО ЗАТРУПАЛИ... АКО МОЖЕХА И ПЪНЧОСЛАВНИТЕ ЛИЦЕМЕРИ ДА СЕ ЗАСРАМЯТ, ЧЕ ПОСЯГАТ КЪМ БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН НА ВЕЛИКДЕН, А ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА РАЗПАЛВАТ АДСКИЯ ОГЪН... КАК ЛИ?! КАТО СЕ ПОЧНЕ ОТТАМ, ЧЕ СЕ ВОДЯТ ПО АКЪЛА НА КРЕТЕНИ, И СЕ СТИГНЕ ДО КИСНЕНЕТО В БЛАТОТО БЕЗ ДА ТЪРСЯТ ИЗХОД... А ИМА ЛИ ТАКЪВ?! ИЗХОДЪТ Е НАГОРЕ!


Продължавам с превода на труда на Св. Симеон Тесалоникийски. СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА, КОГАТО САМО ВЕРНИТЕ СА ОСТАНАЛИ, ЗАПОЧВА ВЕЛИКИЯТ ВХОД:

"След тези неща шествието /процесията/ на Божествените дарове е с голямо великолепие от Четци, Дякони и Свещеници, с лампите и свещените съдове предхождащи и следващи; [Това е Великият Вход; носенето на Елементите от Протезата до олтара. Това е най-величествената церемония в Източната Църква. Предварителното поклонение, отдадено на тези Елементи от богомолците /паството/, които падат по самата пътека на Свещеника, е защитено с трудност от Гръцките ритуалисти; но във всеки случай по такъв начин се доказва много, с какво истинско и реално преклонение /уважение, почит/ те трябва да обожават тези Елементи след Освещаване, които преди да бъдат счетени за достойни, както изглежда да казват за себе си, предварително /показват/ - бележка на преводача.] защото това символизира последното Идване /Второто Пришествие/ на ХРИСТОС, когато Той ще дойде със слава. Поради което омофорът, белязан с Кръст, върви начело, което поставя напред знака на ЧОВЕШКИЯ СИН, който ще се появи от небето, и Самият ЧОВЕШКИ СИН. А след това следват Дяконите по ред, символизиращ чиновете /сановете, ранговете/ на Ангелите; /следват/ и Ветрилата /Веялките/ [Тези Ветрила /Веялки/ не са маловажна част от блюдото /чинията, палитрата/ /символи/ на Източната /Ориенталската/ Църква; те са направени понастоящем основно от сребро, във формата на главите и крилата на херувим. - бележка на преводача.], както са наречени, насочени напред, които Св. Дионисий /Ареопагит/ нарича крила. След това идват тези, които носят Светите Дарове, след които следват останалите, и тези, които носят на своята глава светото покривало, което представлява покривалото, което е било увито около Тялото на ГОСПОДА ИСУСА. След това тези, обикаляйки Храма процесийно и молещи се за народа, влизат в олтара и всеки от тях се моли за Понтифа; и не обръщат внимание на никоя друга молитва, освен на тази за царството БОЖИЕ. Сега всичките тези неща учат, че на края на света, след заминаването на грешните, когато СПАСИТЕЛЯТ ще да се е появил, няма да има друга бащиния /наследство/ за верните освен Царството БОЖИЕ. Сега Самият ХРИСТОС е Царството БОЖИЕ, и размисълът /размишлението/ на Неговото освобождение /е този/: Неговото притежание се смири даже до смърт; Неговото притежание беше пожертвано за нас; да погледнем това принесено в жертва и божествено и оживено Тяло, показвайки своите рани - Тялото, Което наистина бе с вкус на смърт, но за добросъвестните /искрените, ревностните/ между нас /е с вкус/ на победа над смъртта. Тялото, което ни дарява, извън своите рани, безсмъртие и живот и Блаженото Видение с Ангелите, и храна и питие, и живот и светлина, самият Хляб на Живота, Истинската Светлина, вечен живот, ХРИСТОС ИСУС. Поради което този вход символизира по същото време и двете - Второто Пришествие на ХРИСТОС и Неговото погребение: защото Той е, както казахме преди, Който ще бъде нашето Блажено Видение в идващия живот. След това всички верни, които са събрани, падат пред Свещениците, отчасти като ожидащи техните молитви, отчасти да бъдат поменати в тяхното служение и отчасти благоговейки пред Божествените дарове. Въпреки че те все още не са осветени, досега те са посветени на БОГ в протезата; и Свещеникът там ги е представил пред БОГ, и е изпросил те да могат да бъдат приети на небесния олтар. Макар че по това време тяхното освещаване все още не е завършено, дотогава те се готвят за завършеност /пълнота/, и са посветени на БОГ, и са прототип на ГОСПОДНИТЕ Тяло и Кръв. Ако отдаваме чест и поклонение пред светите образи, колко повече тези дарове, както казва /Св./ Василий Велики, са прототипи, и са донесени вътре, за да могат да се превърнат накрая в Тялото и Кръвта ХРИСТОВИ."

Наистина този прелат си е вършил работата великолепно! Явно тази негова лекция ще помогне и на нас да наредим пъзела - едно е да знаем какво ТРЯБВА да се случва, а съвсем друго да не знаем! Какви са тези Веялки, които се веят?! Аз такова херувимско "кръжене" не съм виждал на живо по време на Великия Вход! Архимандритът не може да носи Св. Дарове и да вее с Ветрила над тях, просто няма толкова ръце, а очевидно херувимите не могат да са в ръцете на неръкоположени от Епископа лица, миряни, но и дядо Владика като дойдеше на храмовия празник със своя антураж и всички останали духовници от града, пак нямаше никакви херувими, които да кръжат по време на Великия Вход над Св. Дарове... Може би този, който е премахнал Великия престол /синтронуса/ и съпрестолието от Олтара, е задигнал и Рипидите /от гр. рипидион - "махало"/, Ветрилата, за да подскаже, че дядо Владика и неговият антураж не са от Ангелското войнство, но никой не може да види очевидното, защото всички чада на дядо Владика, на дядо Поп и на Архимандрита не разбират какво точно означава това, което се служи...

В Ютуб намерих един православен канал и може да видим тези Ветрила какво представляват /55:00 - 1:05:00 - до сами Св. Двери над Св. Дарове в дъното (има още едно място по-напред, при четеното на Св. Евангелие, където се виждат по-отблизо)/:

Св. Литургия след освещаването на катедралния храм "Успение на Пресвета Богородица" в гр. София
http://www.youtube.com/watch?v=ZZ5kKyLAT2A

[Още едно видео с по-детайлна картина /явно тези Веялки се използват за освещаване на икони/:

Прославление на новомъчениците от Батак 2006 г.
http://www.youtube.com/watch?v=yy3sN3CQ33E

Тук Ветрилата са от мед, което ме озадачава, но сигурно са позлатени, но златото е потъмняло; не са от сребро очевидно, защото не светят с бяло-сива светлина, а сякаш горят.

А сега интересни кадри с Рипиди от един български игрален филм /първите 15 минути/:
"На всеки километър" (1969) филм 1 - еп.10 "Велик ден"
http://vbox7.com/play:m939d998f0]

Тази тема съм я кръстил ВЕЛИК ДЕН, защото наближава ДЕНЯТ, в който ще възкръснете от гроба /пънчославната консервена кутия/ и с ГОЛЯМА СИЛА ще СВИДЕТЕЛСТВАТЕ за ВЪЗКРЕСЕНИЕТО си! За да се въоръжите с нужната СИЛА, ви давам едно четиво, което в оригинал е на гръцки, но го има и на английски - казва се "СВЕЩЕН КАТЕХИЗИС" /катехизис = въпроси и отговори/ на Николас Булгарис /Николаос Вулгарис/ (първата половина на XVII-ти век). Ако знаете английски, имате търпението и най-важното желанието да бъдете ПРОСВЕТЕНИ от един наистина вещ капацитет по въпросите на Вярата, то аз мога да адмирирам /да изразя възхищението си от/ вашето усърдие! Въоръжени със знания вие ще може да се отлепите от посредствената маса пънчославни, които не разбират какво точно правят по 2 часа всяка неделя /те вярват, че Бог им дава Благословията Си - но не знаят, че всъщност НЕизвършвайки оригиналния ритуал, именно 7-те Тайнства, които са събрани в Св. Литургия, те не получават Благодатта/, за да полетите към Православието.


"ОТНОСНО ХРАМА И НЕГОВИТЕ ЧАСТИ

49. Изпитващ: Вие веднъж или два пъти споменахте пред нас за Свещения Храм; спомням си също, че със Св. Германий описахте пред нас и Църквата в общи линии, какво значи. Но бих желал, преди да стигнем до интерпретацията на това второ делене, както го наричате, на Светата Литургия, да опишете пред нас подробно всички части на Храма, и за какво служи всеки.

    Изпитван: Древните били свикнали да строят БОЖИИ Храмове в много форми, правейки ги понякога Дромоидни (Базилични или правоъгълни), понякога Кръстовидни, понякога обли, понякога куполовидни, а понякога квадратни; въпреки че, както описва Фокас в своята 15-та глава, ние знаем, че Храмовете съчетават даже много форми. "Такъв един Храм," пише той, "е с цял купол, удължен, объл, а в централната си част е с квадратна форма." В наши дни почти всички Божествени Храмове са направени правоъгълни или дромоидни, с ъглови краища; и без изключение те гледат на Изток: "Гледайки на изток в нашите молитви ние търсим истинския дом, именно Рая, който БОГ насадил на изток. И това, (ние сме инструктирани от Германий от Константинопол в неговата "Църковна история") е било предадено от светите Апостоли, защото духовното Слънце на Правдата, ХРИСТОС, нашият БОГ, се появява на земята в частите, където материалното Слънце изгрява, според пророка, който казва, "Зорница е Неговото име"; и също, "Почитай ГОСПОДА, Който препуска най-високо на небето на Изток."

Частите на Божествените Храмове били като цяло три; тъй като има три класа Християни, за чиято молитва и общение те са специално пригодени. И като знаем, че разредите на Божествените Сили са три, има също и три разреда на Духовната Йерархия, и три части на Храма. /Духовните/ санове на Безтелесните ние вярваме да са девет, именно по три във всяка небесна Йерархия. /Духовните/ санове на Църковната Йерархия също така са девет, по три във всеки разред. Първият дял се състои от Служителите на Съвършенството, вторият от тези, които са в процес на усъвършенстване, третият, от тези под очистване /пречистване/. Други ги наричат Йерархията /Ангелите/ на Съвършенството, Йерархията на Просвещението и Йерархията на Пречистването.

На Служителите на Съвършенството принадлежи Свещената Трибуна, на тези, които напредват към съвършенството - Храмът (главният кораб, нефът), както трябва да се каже, на тези под Очистване - Портикът (Нартексът). Служителите на Съвършенството са духовниците /клириците/; тези, напредващи към Съвършенството, са чистите и верните; тези под Очистване са Оглашените /Катехизираните/, Енергумените /Демониците/ (Обладаните от зъл дух) и тези под Епитимия /с наложено наказание, изискващо покаяние/. Служители на Съвършенството е наименованието, дадено на първия разред, защото той е този, който при разпределяне на светите Мистерии, дава на чистите и верните тяхното освещаване и съвършенство; тази е причината последните да бъдат наречени кандидати за Съвършенство; точно както на Оглашените, Енергумените и Каещите се, той дава Просветление и изчистване, поради което те са наречени тези под Очистване.

От сановете в първия разред, именно от Служителите на Съвършенството, първи са Йерарсите, втори Презвитерите, трети Дяконите. Във втория разред, този на кандидатите за Съвършенство, първи са Монасите, втори - Чистите и Верните, трети Последователните /Верните на принципите си/, които са привикнали да са в компанията на Верните. В третия разред, който е този под Очистването, първи са Оглашените /Катехизираните/, втори Енергумените /Демониците/, трети - тези под Епитимия. В първия разред са "избраните за Литургическото Строяване със Свещениците в Олтара." Във втория - "тези, които са достойни да гледат Божествените неща, и да участват в причастието, и да пребивават до края в Храма." В третия - "тези, които след Четенето на Писанията са поставени извън Храма." Така /пише/ Дионисий /Ареопагит/ в неговата Духовна Йерархия, глава 3-та.

Тук трябва да отбележим, че Оглашените /Катехизираните/ са споменати първи, а тези под епитимия последни, започвайки от по-ниската част на Нартекса, и според реда, по който те излизат от църквата, по това време Оглашените /Катехизираните/ били първи; докато по реда на тяхната позиция, смятайки от горната част на Нефа, първи били Каещите се, последни от всички Оглашените /Катехизираните/. И Дионисий /Ареопагит/ заявява причината в 7-ма глава: "За Оглашените /Катехизираните/, казва той, е определено последното място, защото те не са участващи, нито посветени в някакъв свещенически обред; но другите степени от тези под Очистване вече са били посветени в свещената традиция /предание/, и безразсъдно /глупаво/ са се върнали назад към по-зле, докато те трябва да запазят техния правилен напредък напред." От тази гледна точка следователно тези, които се каят, са първи в третия ранг /класа/; Енергумените /Демониците/ втори; последни от всички са Оглашените /Катехизираните/.

Оглашените /Катехизираните/ са наречени така от гр. катехео, което ще рече някой да обучава първоначално ученици; това са тези, които са наречени Прозелити, които отричайки се от заблуждение и тяхната наследствена религия, идват в лоното на Вселенската Църква, за да приемат Озаряването /Просвещението/ на Вярата. Те са разграничени в два класа: този на Коленопреклонниците, по-напредналият клас; другият е на Слушателите, по-малко напредналият. Според Арменопулий Схолиаст /Коментатор/ /това е отбелязано/ в Резюмето на Каноните, раздел 5-ти, заглавие 3-то. Така /казва/ и Бластарис: "Оглашените /Катехизираните/ били разделяни в древността на два класа: на тези, които били вече по-напреднали, били приели вярата, но все още с отсрочено Кръщение, които чакали с Господните до Молитвата на Оглашените /Катехизираните/, и коленичели, докато тази молитва се казвала тайно; после при наставлението "Всички Оглашени да се издигнат [да се изправят от коленичили]", те излизали навън; а към тези, които напоследък е приложено допускане /достъп, вход/, тези, ако са напреднали малко, напускали след слушането на светото Евангелие." Енергумените също били разделяни на два класа: /първо/ Обладани от зъл дух, които Църквата допускала до Молитва с Оглашените, и Каещи се в часа на заминаване /тръгване/; и /второ/ тези, които живеят в сладострастие, "които са се разлъчили с Божествения живот и достигат до състоянието да бъдат на един ум и с един темперамент с прокълнатите дяволи." (Дионисий /Ареопагит/) Първи Алексий Аристен в сколиата /коментара/ на каноните на Събора от Анкира нарича /последните/ Химазомени (тези извън вратите); второ самият Събор от Анкира /ги/ нарича Противоестествени. А те са "като например оставащите неразкаяли се, без опрощение; развратници, любители на зрелища, постоянни посетители на подобни мероприятия, за които божествения Апостол, когато той именува, добавя, С такива човек да не яде." Това са слова на Св. Максим в схолиата /коментара/ на Духовната Йерархия /Ангелско Войнство/ на Дионисий /Ареопагит/.

Каещите се били четири вида /категории/. "Каещите се се разделяли на четири класа: на ридаещи, слушащи, субстрати /субстратум - база, основа, субстрат/ и последователни", според Бластрис.  По този начин ги описва Василий Велики в 56-ти Канон: "За четири години, (той говори за умишлено убийство), той трябва да плаче, стоейки извън вратата на Дома за Молитва, просейки от верните, които влизат, да се молят за него, признавайки своето собствено прегрешение; след четири години той да бъде приет сред Слушателите, през следващите пет години да се моли със Субстратите и да върви напред с тях; през следващите четири години само да стои с верните, но да не участва в жертвата; и когато тези неща се изпълнят, той да получи осветените дарове." 

Тук ясно виждаме Плачене, Слушане, Субстрация /Основополагане/ и Постоянство, които са четирите степени на Каещите се. "Плаченето се провежда извън портата на Дома за Молитва, където грешникът трябва да стои и да моли верните, които влизат, да се молят за него. Слушането се провежда вътре в портата /портала/ в Нартекса, където грешникът трябва да стои толкова дълго колкото стоят Оглашените, и трябва да излиза оттам. Субстрацията е за някого да стои вътре в портата /портика/ на Храма, и да върви напред с Оглашените. Постоянството е да заведе някого да стои с верните и да не излиза навън с Оглашените." Тази е причината защо /постоянстващите/ се числят, както видяхме, към разряда на втората йерархия. (Григорий Чудотворец, 11-ти Канон)"

В "ИСТОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА ПО СРАВНИТЕЛНИЯ МЕТОД" /уникална книга, която горещо ви препоръчвам!/ проф. Банистър Флетчър отбелязва, че всички класически гръцки храмове гледат на изток, докато римските не спазват тази посока, а най-разпространената за ранната християнската архитектура базилична форма на храма е взаимствана от римските "зали на правосъдието", най-старата по-известна от които е Базилика Улпиа в Рим, която се смята да е построена по времето на император Траян.

http://en.wikipedia.org/wiki/Basilica_Ulpia

http://www.vitruvius.be/ulpia.htm

По същото време са построени в провинциите умалени подобия на това съдилище, с една Трибуна. Една останала до наши дни базилика от началото на II-ри век има в Улпия Ескус, до с. Гиген, Свищовско.

Улпия Ескус, Гиген
http://www.youtube.com/watch?v=FCf446Vpw70

Според Витрувий, базиликата е място за среща на търговци, а проф. Флетчър пише, че във всяка апсида на Базилика Улпиа се помещава "претор" или "квестор" /явно поради големия обем дела са две/, а по-късно в апсидата в църквата седи Епископът, на Епископския трон. Абсидата е издигната, защото там се помещава Трибуналът на Съдиите и Съветниците - тази Трибуна в църквата се нарича Солей, от лат. solium, което ще рече престол, на който стоят Господ и Апостолите, в лицето на Епископа и Свещениците. Т. е. бемата е издигнатата част, Свещена Трибуна.

Ето и една базилика от началото на IV-ти век, позната като Базилика на Максентий или Константин, която е запазена отчасти и до днес.

Basilica of Maxentius
http://www.youtube.com/watch?v=0yQU4wqK_9g

Basilica of Constantine, Rome, c. 306-312
http://www.youtube.com/watch?v=tZQJgqBcyw4

Започна ли да се подрежда пъзелът? На ВЕРНИТЕ Църквата дава БЛАЖЕНО ВИДЕНИЕ за ИДВАЩИЯ ЖИВОТ - ТЕ ЩЕ НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО, ако на неверните ударят здрав шут /ако последните не искат да се ПОКАЯТ и да градят новия свят/, доказвайки по този начин СВОЯТА ВЯРНОСТ... На една крачка от ЦАРСТВОТО са всички, независимо в коя епоха живеят, СТИГА ДА НЕ СА ЛИЦЕМЕРИ - трябва само да извършат ПРАВЕДЕН СЪД над СВЕТА СИ, НАД СЕБЕ СИ! Николас Булгарис пише, че Тайнствата са 7, ни повече, ни по-малко, защото толкова са нужни за спасението на човешката душа - както сириецът Нееман /"хубав"/ се потопил 7 пъти в река Йордан, по думите на Елисей /"Божие спасение"/, за да се излекува от проказата си, така и ние трябва да се потопим 7 пъти, за да станем по плът като новородени - една метафора за нравствена чистота и невинност... Проказата е метафора за нравствена нечистота и повинност за СЪД...

Проказата на душата е лечима! Николас Булгарис ни обяснява точно как:

"50. Изпитващ: Сега продължете нататък с вашето обяснение на частите на църквата както започнахте.

    Изпитван: Първи са Портиците /Покритите входове, Порталите/ (Нартексите) или входовете към Храмовете (Симеон Тесалоникийски дава етимологията в своята книга за Божествения Храм, гл. 27) и /към/ по-ниската част на Нефа /Главния кораб/, и Катехуменеята или Дома на Оглашените, макар че както знаем от времето на Св. Максим, "тази стриктност на различаване между каещите се и тяхното разделяне не се изпълнява". Това той пише в 3-та глава от Схолията /Коментара/ върху Дионисий. И Зонарас /пише/ за същото нещо в 19-ти Канон на Лаодикийския Събор. "Сега, обаче, правилата за покаяние не се спазват, по някакъв начин са излезли от употреба /били са изоставени/", така самият Тесалоникиец /Симеон Тесалоникийски/ отправя обвинението си в книгата си срещу Ересите, и моли Светите Отци на нашето време да са доволни, че Изкуплението и Покаянието се извършват от Християните по-тайно, и което може да се нрави на духовните отци, и вече да не се извършва в Храма, освен онези, които са се отказали от Вярата или са станали убийци, /и/ с изключение на Оглашените. "Обаче," казва той, "поради гонене /на злото/ и дълги покаяния, Отците така са отсъдили справедливо, Оглашените, и Отричащите Вярата, и убийците, да се изключат /от тайно покаяние/; но на всички други, единствено при условие, че са кръстени, се разрешава тяхното покаяние да се налага от техните духовни отци тайно /и да се извършва тайно/, и т. н."

Нартексът е наречен от Гавраил Коринтски Женското място /роден от жена = смъртен/. "Където жените стоят в Храма, там се нарича Нартекс", безспорно в пространството, предназначено за Оглашените, където описахме самия Нартекс, женското място е фиксирано от Васил /Царя/, прославен на небесата, който свали закона за него /Женското място/, и беше неговият първи автор. "Той повели да се овесват була (пише Амфилохий /от Икония/ в живота на Светците) у Оглашените, налагайки заповед над жените, ако някоя бъде видяна по време на Божествената Литургия вън от покривалата, подавайки се навън, тя би трябвало да бъде изгонена от Църквата и да остане отлъчена." В наше време места за жените се построени и над Нартекса, а така също Нартексът фактически означава само предверието на Храма, където е обичайно да бъде.

Пронаосът или Парвисът /Предверието/ на древните, също /е/ свято място според Коментара на Валсамон на 2-я Канон на Дионисий Александрийски. "Пронаосите," казва той, "не са светски като предните дворове на църквите." Може да наречем Пронаоса Външен Нартекс, точно както дадохме името на Вътрешния Нартекс, какъвто с пълно право е Нартексът на древните. Портиците са Нартиците (както ги наричаме сега), които обграждат страните на църквата; макар че всъщност /собствено казано/ Нартексът не може по никакъв начин да бъде наречен Портик (емболос), откакто има две части /на Нартекса/ на църквата, макар близо една до друга. Толкова много ни е казано от Кодиний в края на неговата книга за Правилата, където той описва онази злополука, която сполетяла Императрица Теодора, (чиито свещени мощи нашата страна пази от 1483 година и се радва /на тях/ като дар от Марк Калохеретес, брат на Филип, наш собствен предшественик), когато отивала на кон към църквата през Портика на Влахерна. "Императрицата на Теофилий, Теодора," казва той, "идвала през Портика на Влахерна и нейният кон се подхлъзнал на същото място пред Нартекса на Храма", и т. н. Та така Портикът е едно, а Нартексът друго. Те са се наричали Емболи (Портици) от гр. ембалло, /което ще рече/ поставям, откакто посетителите на църквата първо са стъпвали в тях.

Портите, които са между вътрешния и външния Нартекс, са наречени Чудни Порти и Величествени Порти. Теодор от Петра ги нарича Ангелски Порти; за тях Симеон Тесалоникийски отбелязва в своята книга за Храма и Литургията, че в някои моменти от службата те са затворени, и се отварят отново. Защото "когато ние представяме нашите молитви отпред в Нефа, ние провъзгласяваме, че свещеният Храм е Небе и Рай в Едем; по тази причина и в Свещените Домове те преграждат /отделят/ Нефа с няколко завеси, когато те пеят отвън, и ги дърпат обратно при влизане, това показва, че ХРИСТОС идва към нас, и е разрушил средната разделителна стена, дал е на двете страни мир и ни е водил към небето." Това се символизира също с "Издигнете, порти, главите си, /И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата"/ [Псалми 24:7,9], със сияйната одежда на Възкресение /се пременете/ на Този, Който разби месинговите порти и направи на парчета железните лостове /резета/ [Псалми 107:16], ХРИСТОС, нашият БОГ."

От мен ли научавате за душевната проказа?! И за Ангелските порти ли чувате запръвпът?! Както виждате някои канони се променят през вековете /публичното покаяние на християните например - явно не е била добра идеята да изповядват един другиму греховете си многократно, защото представете си някой ваш брат да ви е сложил рога и да тръби всяка неделя, че сте рогоносец/, но без Ангелски порти, през които да влизат Ангели в Рая, облекли сияйната одежда на Възкресението, не виждам смисъл да си губите времето в неделя сутрин... Поне аз вече не си губя времето, но ако вие искате - ваша работа...

Но да се върна към коментара на Св. Литургия: ЧОВЕШКИЯТ СИН ОТ НЕБЕТО ВЪРВИ НАЙ-ОТПРЕД - НИЩО НЕ СЕ КАЗВА ЗА ЧОВЕШКИЯ СИН ОТ ЗЕМЯТА, НО ЛОГИЧНО Е ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, ЧЕ ЩОМ ЧОВЕШКИЯТ СИН ОТ НЕБЕТО ИМА ЗА НАСЛЕДСТВО БОЖИЕТО ЦАРСТВО, ТО ЧОВЕШКИЯТ СИН ОТ ЗЕМЯТА ПОЛУЧАВА КАТО БАЩИНИЯ ОБРАТНОТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО... АКО ПОСЛЕДНИЯТ ИСКА ДА СТИГНЕ ДО БЛАЖЕНСТВОТО КАТО ПЪРВИЯ, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ ЛОШОТО СИ НАСЛЕДСТВО... КАК? КАТО СЕ ИЗПЪЛНИ СЪС СВЕТИЯ ДУХ КАТО СЕ ИЗДИГНЕ В НЕБЕТО, ЗА ДА СЛЕЗЕ СВЕТИЯТ ДУХ НА НЕГО! ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ ВЪПЛЪЩАВА ГОСПОД В ГЛАВАТА НА ВЕРНИЯ, А ОЧЕВИДНО ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ ВЪПЛЪЩАВА ГОСПОД В СВЕТА НА ВЕРНИЯ - В НЕГОВОТО ОБКРЪЖЕНИЕ! ЛОГИЧНО Е ДА СЕ ДОСЕТИМ, ЧЕ ПРИ ПЪРВОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ГОСПОД ВЯРВАЩИЯТ ВИЖДА СВЕТЛИНА, А ПРИ ВТОРОТО - ОТ НЕГО СТРУИ СВЕТЛИНА! ДЯВОЛИТЕ БЯГАТ ПАНИЧЕСКИ ОТ ТАЗИ СВЕТЛИНА, А ОКОВАНИТЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ БИВАТ ПРОСВЕТЕНИ И СПАСЕНИ! СПАСИТЕЛЯТ, КОЙТО Е ЧОВЕШКИЯТ СИН ОТ НЕБЕТО, ПО ОБРАЗ БОЖИЙ, Е НАШЕТО БЛАЖЕНО АНГЕЛСКО ВИДЕНИЕ В ИДВАЩИЯ ЖИВОТ - НИЕ ЗНАЕМ КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО! ОСТАВА ДА БЪДЕМ ТАКИВА, КАКВИТО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО!

ПЪНЧОСЛАВНИТЕ НЕ ЖИВЕЯТ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО, НО ЗАТОВА ПЪК ТЪРПЕЛИВО ЧАКАТ ПРИШЕСТВИЕТО НА СВОЯ СПАСИТЕЛ ВЕЧЕ БЛИЗО 2 000 ГОДИНИ... КОГАТО НАБЛИЖИ ВЕЛИКДЕН, Т. Е. ПРАЗНИКЪТ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО, ТЕ РАДОСТНО ОТГОВАРЯТ НА ВЪЗГЛАСА "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!" С "ВО ИСТИНА ВОСКРЕСЕ!", НО СТАВА ВСЕ ПО-НАПЕЧЕНО ПОД КРАКАТА ИМ И НЯКОИ ВЕЧЕ СЕ ПИТАТ ДАЛИ ТЕХНИЯТ ГОСПОД НАИСТИНА Е ВЪЗКРЪСНАЛ, КЪДЕ Е ТОЙ, ЗАЩО НЕ ИМ ПОМАГА... ТЕХНИЯТ ГОСПОД ЯВНО Е НА ПЪТЯ ЗА ЕМАУС, НО НИКОЙ НЕ ГО ВИЖДА И ЧУВА, ОТ СЪЛЗИТЕ И ПИСЪЦИТЕ ОЧЕВИДНО... ЕМАУС ЩЕ РЕЧЕ "ПРЕЗРЕНИ/ОКАЯНИ/НЕЩАСТНИ ХОРА"... СВ. АП. ПЕТЪР ПИШЕ ВЪВ 2-ТО СИ ПОСЛАНИЕ /3-ТА ГЛАВА/, ЧЕ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА НА ОКАЯНИТЕ ХОРА ЩЕ СЕ СТОПЯТ, ЗА ДА ИМА НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ, В КОЯТО ДА ЦАРУВА ПРАВДА, ЗА БЛАГОСЛОВЕНИТЕ! КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА ЧУДО? РАСТЕТЕ В БЛАГОДАТТА И ПОЗНАВАНЕТО НА ГОСПОДА И СПАСА НАШЕГО ИСУСА ХРИСТА, СЪВЕТВА НАКРАЯ НА ПОСЛАНИЕТО СИ СВ. АП. ПЕТЪР НАСТАВЛЯВАНИТЕ!

МАЛКО РАЗЯСНЕНИЕ ОТ ЕДНА ДРУГА КНИГА ЗА ПРЕСТОЛА НАД СОЛЕЯ /"ЛИТУРГИКА ИЛИ ОБЯСНЕНИЕ НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО НА СВЕТАТА, ИЗТОЧНА, ПРАВОСЛАВНА КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА" - ЕВГЕНИЙ ФЕНЦИК; И ОЩЕ ЕДНА КНИГА, КОЯТО ЩЕ ВИ Е ПОЛЕЗНА: "КРАТКО УЧЕНИЕ ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕТО НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА" - ПРОТ. АЛЕКСАНДЪР РУДАКОВ/ С ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ /ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ПИШЕ ИЗТОЧНИЦИТЕ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ИЗЛОЖЕНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ/:

"Какво е престол?

В средата на олтара се възвисява четириъгълен градеж, който се нарича престол.

За какво служи престолът?

Престолът служи за това на него да се извършва най-святото тайнство: /това с/ тялото и кръвта на Господа нашего Iисуса Христа.

Защо тази четириъгълна постройка се нарича престол?

Понеже е трон на самия Бог.

Как още се нарича престолът?

Престолът се нарича още жертвеник, трапеза, гроб, светая светих, училище, съдилище и прочие.

Защо престолът се нарича жертвеник?

Защото на него се принася самият Христос в жертва на Бога.

Защо се нарича трапеза?

Престолът се нарича трапеза /маса/, защото с него получаваме духовна храна: тялото и кръвта Господни.

Защо престолът се нарича гроб?

Защото на него лежи погребан самият Господ Бог Iисус Христос във вид на хляб и вино; и в памет на погребение Господне чрез Никодима.

Защо престолът се нарича святая святих?

Защото е място най-свято, където самият Бог пребивава.

Защо св. престол се нарича училище?

Защото на него се помещава евангелието, което представя на нас самия Господ, проповядващ царството Божие.

Защо се нарича съдилище?

Защото ще бъдем съдени, когато според колкото /трябва/, с каква чистота на сърцето сме пристъпвали към престола Господен и с каква готовност сме изпълнявали закона на лежащото на престола евангелие.

Кога е започнало строенето на престоли?

Престоли са се строили в най-древни времена. Кайн и Авел, синове Адамови, са построили жертвеник на Бог."


ВСИЧКИ ЩЕ БЪДЕМ СЪДЕНИ - ПОВЕЧЕТО ЩЕ БЪДАТ СЪДЕНИ ЗА КЛЕТВОПРЕСТЪПЯНЕ, ЗАЩОТО СА СЕ ОТРЕКЛИ ОТ ДЯВОЛА, А МУ СЛУЖАТ ВСЕ ОЩЕ, ПОРАДИ НЕЗНАНИЕ КОЙ Е ДЯВОЛЪТ, ЗАЩОТО СА КРЪСТЕНИ БЕЗ ОГЛАШЕНИЕ... ДЯДО ВЛАДИКА СЪЩО ЩЕ БЪДЕ ИЗПРАВЕН НА СЪД - ЗА ИЗДАВАНЕ НА ФАЛШИВИ КРЪЩЕЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА... НА ЗЕМЯТА НЕ БЕ СЪДЕН ОТ СЛЕПЦИТЕ, НО КОГАТО ИМ ЗАПАРИ ЗДРАВО ПОД КРАКАТА - ТЕ ЩЕ ПРОГЛЕДНАТ С ПЕТИТЕ СИ ОЧЕВИДНО И ЩЕ ЗАИГРАЯТ КАЗАЧОК, БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЩЕ НАМЕРЯТ ПЪТЯ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕТО И ЩЕ НАПИШАТ ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА! СПАСЕНИЕТО Е БЛИЗО ЗА ПОТЪВАЩИЯ КОРАБ - ДА СЕ ИЗХВЪРЛИ БАЛАСТЪТ... КЪМ ДЪНОТО ЩЕ ПОЛЕТЯТ САНДЪЦИТЕ С МАСКИ, ТЪМНИ ОЧИЛА И БАСТУНИ ЗА СЛЕПЦИ... ВСЕ НЯКОЙ ЩЕ СИ СПОМНИ ОТ БЕЗКРАЙНИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ЧЕТЕНИЯ В НЕДЕЛЯ КОЙ Е ГОСПОД, КОЙТО СПАСЯВА ОТ ОГНЕНАТА ГЕЕНА, ЩЕ НАПРАВИ КОПИ-ПЕЙСТ НА ОБРАЗА МУ И ЩЕ СТАНЕ СИЯЙНО СЛЪНЦЕ НА ПРАВДАТА... ПОГРЕБАН КАТО ЖИТНО ЗЪРНО В ЗЕМЯТА Е ГОСПОД ДНЕС... ТОЙ ЧАКА ДЕНЯ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО - АНГЕЛИТЕ ДА ВЛЯЗАТ ПРЕЗ АНГЕЛСКИТЕ ПОРТИ И ДА ПОГНАТ ДЯВОЛИТЕ С ПРОКАЖЕНИ ДУШИ, КОИТО СЕ ИМАТ ЗА АНГЕЛИ С ЧИСТИ СЪРЦА... И ЩЕ СЕ ИЗДИГАТ В НЕБЕСАТА АНГЕЛИТЕ - ЗА ДА ДОНЕСАТ ЛЕК ЗА ПРОКАЖЕНИТЕ ДУШИ...

"1 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг.
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят, защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости." /Псалми 107:1-43/