СВЕТА СОФИЯ

====================

Здравейте, приятели!

В миналата тема обещах да ви разкажа какво представлява истинската Църква и какво учи. Прочел съм доста литература и сега ще цитирам интересни пасажи от различни книги, които са ме заинтригували. Понастоящем в България пънчославието е узурпирало властта навсякъде, обезобразявайки и обезличавайки служението в църквите, както и самите "свещеници". Пънчославието в една или друга степен е проникнало по всички земни краища. Но Меката на пънчославието, най-голямата бесовска вакханалия, е в България. Затова разгромяването на пънчославието в България е от голяма важност.

За да ви разкажа какво е било служението на Църквата преди появата на пънчославието по тези земи, ще започна с книгата на Николас Вулгарис "Свещеният катехизис", в която е цитиран текст от друга книга /"Imperial Novellae", 2-ра книга/, описвайки какъв брой служители от всеки духовен сан е имало в "Св. София" [Божията Мъдрост] в Константинопол по времето на император Хераклий: "Броят на Боголюбиви Презвитери трябва да бъде 80, на Дякони, мъже, 180, жени, т. е. Дякониси, 40, и на поддякони 70, и на Подготвители 160, и на Певци 25, и на Пазители на портите 75." /стр. 21/

Какви са тия "подготвители" първо? Това са т. нар. клисари, които са най-ниската свещеническа степен: "Тайнството Свещенство е несъмнено обособено, както останалите от седемте Тайнства, въпреки това има различни степени. И както казва Йоан Дамаскин в неговия Диалог срещу манихеите: "Началото и процедурно първи по степен е Подготвителят, после Поддяконът, след това Дяконът, и така Презвителът, и така Епископът." /стр. 18-19/

Всеки храм трябва да има определен брой клисари! Тяхната задача е да подготвят църквата за служба - затова трябва да дойдат първи, да отключат, да стоплят вода, да запалят отоплението, ако е студено, да преметат и да направят партина, ако е навалял нов сняг - това не е работа на черкуващите се християни, които 5 дни в седмицата работят, а на най-низшето свещенство, което работи 2 дни в седмицата по-интензивно и 5 дни по-леко! Мисля, че за един квартален храм 3-4-5 клисари са предостатъчни, тъй като освен чистене и подготовка, те изпълняват също функцията на Пазители на портите: "В чина на Подготвителите нека бъдат считани и Пазителите на портите, на които Дионисий Велики в неговото Послание до антиохийците и ученият Евсебий се спират." /стр. 19/ Но за катедрален храм трябват поне една дузина клисари!

Позволявам си да намаля броя на клисарите, защото има автоматизация на труда в днешно време, а и повечето храмове не са толкова големи като "Св. София" - с една прахосмукачка може да се работи поне 10 пъти по-бързо от ръчното метене, а с един мини-снегорин може и 20 пъти по-бързо от ръчното изриване на сняг. Но където няма автоматизация, може да трябват и повече клисари - да тупат килими, да перат черги и въобще всичко, каквото се прави в един дом на определен период от време от домакините. Също трябва да се правят и някои други дейности - да се чистят комини и кюнци, да се цепят дърва, да се пренасят въглища, да се плащат сметки за ток, вода, телефон. Всичко това изисква време, труд и средства!

Посвещаването в духовен сан за Подготвителите е различно от това за Поддяконите или Дяконите и Презвитерите. Св. Симеон Тесалонийски в своята книга за Тайнствата пише: "В случая за Подготвител то е Запечатване; за Поддякон, Полагане на ръце; за Дякон и Презвитер, Ръкополагане." /стр. 19/

Домакинството не е маловажна работа, която може да се претупва като се юркат редови християни от дъжд на вятър! Занемареният храм издава немарливост, а нередовното почистване води до трупане на паяжини и прахоляк, които могат да навредят на здравето на черкуващите се /особено прахолякът, който е алерген/. Старанието в работата на всеки свещенослужител е пътят към израстването му в духовен сан, защото то е признак на благочестие: "Божията Милост, Която винаги лекува, което е слабо, и запълва, което липсва, избира А. Б., най-благочестивият Поддякон да бъде Дякон, или Презвитер, или Епископ." /стр. 18/ Който е най-усърден в своята работа, се откроява - той е готов да носи по-голям товар. Най-големият товар се носи от Епископа: "Специалната функция на Главния Свещеник е да ръкополага и да дава /останалите/ степени на Свещенството, да благославя и да освещава тайнството Божествено Елеосвещение, да посвещава светите БОЖИИ църкви, да освещава одеждите на олтара /Антиминс/ и да учи. "Епископът е наречен така от надзираването /ръководенето/ като от възвишение работите на хората", това е етимологията, дадена от Матю Бластарис в "Четвъртият Елемент"." /стр. 19/

Да започна с това какво означава Епископът да посвещава "светите БОЖИИ църкви". Представа за този казус придобих от "Апостолически конституции или Канони на Апостолите" на коптски, с превод на английски език от Хенри Татам, Лондон, MDCCCXLVIII. Книгата е компилация от "Дидахи". В началото е описано как се процедира, когато на дадено място се събере една дузина ВЕРНИ вярващи - 12 е мистично число, както ще видите по-късно, не означава точно 12 човека, а множество. Еклесията, т. е. Събранието на вярващите, има нужда от Пастир, който да води паството на тучни пасища. Затова са нужни 3-ма "избрани мъже" от съседни църкви да дойдат и да се убедят, че Еклесията съществува най-първо и че могат да дадат благословията си да се роди още една БОЖИЯ църква като посветят най-достойния от Събранието на вярващите за Епископ. Това е много отговорна работа, защото както може да дойде благословение от добрите дела на тази църква, така може да дойде и проклятие от лошите дела върху патриарсите, които носят пред Бога отговорност за делата на своите чада, на които са дали живот. С тази традиция може да се обясни големият брой епископи на първите църковни събори. Всяка църква е имала Епископ, който е посвещавал в духовен сан на място цялата свещеническа свита, а не е шарил насам-натам из митрополията като недарена сватя като днешните епископи. Да, разстоянията са били големи за пешком или с кон /с кола/, а и е имало разбойници по пътищата - не всички са били "летящият холандец" като ап. Павел или са имали лимузини с личен шофьор като днешните владиците. Но другата основна функция на Епископа е ДА УЧИ веднъж Свещенството и втори път Паството. Неговата липса в един храм по време на събиранията не може да бъде запълнена с разни трикове като благословия и разрешение от Пастира друг да учи вместо него /виж стр. 82/. Трябва да се отбележи, че Епископът е "пръв сред презвитерите" според Св. Амврозий. Епископът е този презвитер, който ръководи събранието на вярващите, но е посветен от трима "избрани мъже" за Епископ. Той ръководи и учи от Амвона, докато останалите презвитери ръководят и учат като дават инструкции лично на всеки поотделно или пък заедно, но не от Амвона. Епископът трябва да е обучен в ученето на други хора, изкусен учител - да познава задълбочено нужната литература с коментари на Св. Писание, да има дар-слово и да храни стадото със Словото Божие, което идва от Светия Дух в Него.

Ап. Павел е за дистанционно управление. Той би говорил денонощно по своя смартфон или айфон, за да направлява делата на нароените от неговите сътрудници църкви като тези от Тит на остров Крит:

"1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8 а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." /Тит 1:1-11/

Може да си обясним многото послания, написани от ап. Павел - това са своего рода телефонни разговори с църквите, а той се явява своего рода епископ, който поради физическата невъзможност да се намира на много места едновременно, е дал пълномощия с тези "декрети" на свои сътрудници да поставят презвитери вместо него в тези църкви. Те са като пощенски куриери, които изявяват волята на ап. Павел какво да се случи на тези места. Очевидно има две традиции - едната е за местно самоуправление, за децентрализация на властта по места, а другата - за централизация на властта на едно място и дистанционно управление. Според мен всяка една концепция има свои предимства и недостатъци. Основният недостатък на централизацията на властта в едни ръце е, че лесно може да се скапе цялата система при концентрация на цялата власт в неподходящи ръце, както и от изгубване на връзката с Центъра на краищата. При местното самоуправление също има опасност от недобросъвестен елит, но е по-малко вероятно да се случат негативни процеси на Върха по едно й също време на различни места. Затова се говори за поместни ЦЪРКВИ - те са обединени идеологически, но са разделени институционално.

Да си припомним и трогателното сбогуване на ап. Павел с една от църквите:

"13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас." /Деяния 20:13-31/

Мога да разбера мъката на двете страни - изпращачи и изпращан, защото знам какво е да се вясне архиепископ за 2-3 часа на година - на храмовия празник... Вярно е, че ние бяхме избягали от митрополитската катедрала и ако ни беше наистина мъчно за дядо Владика, бихме ходили там да се черкуваме - не, не ни беше мъчно и дори се радвахме, че сме далеч от пажовете на дяда Владика, както и от самия дядо Владика, който изгони нашия кръстник-свещеник далеч далеч... Спомням си онова далечно време, когато свински кебапчета и кюфтета ще ядат всички без дядо Владика, който ще яде риба... Бих отишъл някой път да се посмея как дядо Владика стои в трона извън Олтара, който не му е по мярка, като на тръни, а накрая внимателно заобикаля костите на рибата си, докато всички останали нагъват свински кебапчета и кюфтета, попийват биричка и лимонада, а дядо Владика пие минерална вода... Всеки си има филийка с хляб - няма нужда дядо Владика да преломява хляба, той е фабрично нарязан... Епископско слово няма, има раздаване на осветени иконички или безплатни Нови завети... Няма нужда да се безпокоим, че вълци ще се появят сред стадото като си отиде дядо Владика - стадото е глутница... Но дядо Владика е спокоен за стадото - той е уверен, че неговият наместник в църквата е презвитер-епископ, поставен от Светия Дух... Дядо Владика е забравил явно казаното от ап. Петър:

"1 Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:

2 Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

3 нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

4 И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

5 Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

6 И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;

7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.

9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.

11 Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

12 Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.

13 Поздравява ви с избраната с вас църква във Вавилон, и син мой Марко.

14 Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса]." /1 Петрово 5:1-14/

Презвитерите трябва да дават пример на стадото! Що за пример? Преди да обясня по-подробно, да цитирам какво много важно нещо казва Николас Вулгарис за функцията на презвитера: "На Презвитера принадлежи извършването на другите пет Тайнства, които Епископът също администрира /ръководи/, когато избере. Той е наречен Презвитер /Старейшина/, не толкова заради годините и напредналата възраст, колкото заради побеляло разбиране и безупречен живот." /стр. 20/

Побеляло или мъдро разбиране на живота и безупречен живот - развит разум и силна воля, подчинена на рационалния ум! Ап. Павел пише вярно какъв трябва да е един презвитер и един дякон, но едно е да искаш, друго е да можеш, т. е. да си достоен да заемеш даден духовен сан /тук отново епископ и презвитер са еднозначни - под "епископство" се разбира "презвитерство", в смисъл надзиратели, т. е. ръководители/:

"1 Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.

2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,

3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;

4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;

5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)

6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.

7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.

8 Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,

9 да държат с чиста съвест тайната на вярата.

10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.

11 Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.

12 Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.

13 Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса." /1 Тимотей 3:1-13/

Преди всичко добрият презвитер, респективно дякон, е добър съпруг и баща! Това е добрият личен пример, който той дава в Еклесията и на външните. Основната градивна единица на обществото - семейството, се нуждае от патриарх /патер + архе = баща + начало/ със здрав морал и всеки добър християнин трябва да е преди всичко добър съпруг и баща, респективно съпруга и майка, за да може да изгради здраво и пълноценно семейство. Добрият съпруг и баща, респективно съпруга и майка, може да почерпи от своя личен опит и да сподели с по-младите вярващи как е изградил своето семейство на стабилна основа, с една дума да консултира прохождащи в брака като семеен терапевт, също хора със семейни проблеми и т. н.

Колко нужни са днес такива наставници, които да ни кажат как се изгражда здраво семейство - във време, когато всред младите хора има предимно фиктивни бракове, завършващи нерядко с раздяла тихомълком, и бум на гей-паради, анонсиращи еднополовите връзки... Уви, монахът в мире, който се беше обрекъл на безбрачие, не става за презвитер в света... Той не може да ми обясни какво е здраво семейство от личен опит, защото живее в самота - напротив, демонстрира завършен егоизъм, присъщ на повечето несемейни хора... Не може да ми каже нищо за детеотглеждането в това гибелно време, за опита си с жените, за нищо... Може само да ни предлага да ходим на екскурзии до разни манастири, за да напълни резервоара на новата си кола... Той е като една туристическа ножка - прави се на много неща в едно - и свещеник, и дякон, и клисар... Но не е презвитер, защото не покрива критериите за такъв, нито епископ, защото няма нужната духовна висота и най-вече кулутура на речта... В града предлага религиозен туризъм - вади ту нож, ту вилица, ту лъжица, ту тирбушон, ту отварачка за консерви, ту отварачка за бутилки... Но винаги е само едно нещо, не може да бъде всичко накуп, за да ни покаже един комплект от нож, вилица, лъжица и другите неща... Има голямо самочувствие, стремеж към каноничност в служението /което е похвално/, но често избухва като се напуши здраво за нещо - голямо текучество на хора има покрай него, никой не иска да го правят на бъзе и коприва повече време, всеки има праг на търпимост... Прави си добре сметката и ни учи и ние да си я правим - това е най-ценният му урок, за който го благославяме непрестанно аз и майка, защото мнозина са балами големи да вярват сляпо в разни врели-некипели, които им разправят в църквите расоносците...

Добрият християнин трябва да е добър син, съпруг, баща, брат /респективно дъщеря, съпруга, майка, сестра/! Родителите си да почита и уважава, да се грижи за тях, когато са в нужда. Но казвам ви, трудно е да си дете на разведени родители - не можеш угоди на никого - ту единият е сърдит, ту другият, когато тръгнеш да угаждаш на единия или на другия. Няма нищо по-лошо от разбитото семейство... Как исках някой да ми помогне, но не се намери никой свещенослужител да ми дарува мир - затова престанах да бия камбаните в църквата, нямаше кой да ми даде мир, а без мир аз не бях човек на мира и не призовавах християните на мирно място като нямаше мир кой да им дарува... Да продължа нататък, също така съпругата /респективно съпруга/ си да обича и уважава, децата си да подготви отрано за създаването на здраво семейство и да ги подкрепя да вървят в Пътя, Истината и Живота... Да е добър брат /респективно сестра/ означава да е добър със своя ближен - познат и непознат... Това е да си праведник - да си сърдечен и отзивчив човек с ближните, да постъпваш с тях така, както искаш другите да постъпват с теб! Праведниците умеят да се поправят, ако са се препънали в нещо - те искат да се помирят, търсят разбирателство, където има някаква вражда. Такива презвитери са нужни на всяка църква - ЧОВЕКОЛЮБИВИ!

На духовниците трябва да се дава десятък от паството им, колкото-толкова - така първите няма да са нехайни към паството си, защото ако покровителстват леността, ще умрат от глад! И да не чакат на гнусна печалба от лихва в банките на парите си! Те трябва да поощряват добрите предприятия на християните и да запрещават лошите, защото нивата има нужда от сеитба с добро зърно и от оплевяване на плевелите, за да даде тройна реколта! Добрият земеделец е ситият! Когато посеяното се преумножи и дойде жътва, на сеячите на човеколюбие да се даде десетък да продължат да сеят на нивата!

Всички добри християни, които са създали добри семейства и са отгледали добри християни в тях, са достойни за похвала и могат спокойно да бъдат обявени за светци още приживе! Не са ми нужни свръхестествени чудеса като нетленни мощи, чудотворни и благовонни - достатъчни са ми свидетелствата на двама-трима добри християни за някого, за да знам, че той е свят човек!

Добри християни са и тези, които са се обрекли на девство - те също имат място в Църквата, както вдовиците, които искат да останат такива. Волята на всеки един от вярващите е различна - едни искат да живеят в брак, други в безбрачие, трети - само веднъж да са бракосъчетани, а други пък повече пъти. В Църквата трябва да е ясно кой от кои е, за да намери съмишленици, които да го консултират максимално професионално от личен опит. Обреклите се на девство не са монаси или монахини, а девственици - те не се посвещават /постригват/ от Епископ, защото така са родени всички, носят девството, но не всички го запазват. Девствените могат да пожелаят брак и могат да се бракосъчетаят. Църквата е имала и такава функция - на брачна агенция, защото афиширането на принадлежност към дадена група по социален статус, е първата крачка към намиране на иглата в купа сено от търсещите я. Много показателно е наистина това, че свещениците /презвитерите/ трябва да са семейни и да са отгледали децата си - древната Църква е поощрявала именно бракосъчетаването, не само защото е един от основните ритуали за осигуряване на средства за издръжка на Църквата, но и защото човечеството се нуждае от следващо поколение, за да продължи да съществува. Основната маса хора избира да създаде семейство, да има деца, да чака внуци и правнуци, докато съвсем малка част намират семейство в някой научен колектив или се отдават на изкуството, а много малка част предпочитат отшелнически живот. Монаси могат да се черкуват, за да промотират своя манастир, където отшелниците могат да намерят покой - 2-3 максимум. Но да им се дава власт да са вся и всьо в църквите е идиотизъм! Мястото на монасите е в манастирите, а на монасите в мире - до свещениците-презвитери, но не наместо свещениците-презвитери! Тон в живота да дават несемейни на семейни, да ги "консултират" от чул и рекъл, си е лудница отвсякъде! Също млади "попчета", току-що взели диплома от Университета, да се правят на "бързи, смели, сръчни" - резултатите няма да закъснеят, ще има плач неистов... Наистина Велика е Милостта на Бога към нечеркуващите се в пънчославните сборища!

Как ще познаете едно пънчославно сборище? Освен Епископ и Презвитери с мъдро разбиране какво е семейството и как да се води Църквата, т. е. пастири, които водят паството след себе си на тучни пасища, в пънчославните сборища няма също Дякони, Поддякони, Клисари... Дежурното обяснение: Църквата няма пари за заплати! Бих се вързал на тази лъжа, ако не видях как бяха наляти много пари в новите две свещопродавници на дядо Владика на ул. "Търговска" в град Ловеч... Едната е в мазата на другата - откриха първо долната свещопродавница в мазата, а вече и горната... Повечето църкви се обслужват от цифром и словом ЕДИН човек, който е също касиер и прибира парсата... В много села има църкви, които се набикалят отвреме-навреме от свещеници от града, за да потупат празния брашнен чувал да пусне малко брашънце... Всеки може да види в сайта на БПЦ, че едни й същи свещеници служат в няколко села - не може да се намират на 2-3 места едновременно, затова вероятно служат през седмица-две някъде, ако въобще служат. Убеден съм, че малцина християни са виждали /архи/епископ, свещеници, дякони, поддякони, посветени клисари, които да обслужват един храм - виждали са предимно свещеници, по един. Не разбират каква е функцията на всеки един духовен сан и въобще самата служба, в която участват, си остава нещо много неясно за тях, при все че няма пъстра светлина пред очите им, а монохроматична такава.

Първо да прочетем още малко от книгата на Николас Вулгарис: "На Дякона се пада четенето на Светото Евангелие и цялото служение, което изпълнява този, който е помощник на Свещениците и Главния Свещеник в тяхната Литургия, откъдето е наречен Дякон, от гр. "диаконео", означаващо "Аз служа /Аз съм слуга/"." /стр. 20/

Тук дяконът изобразява редовия кръстен християнин, който не само трябва да чете на глас Светото Евангелие веднъж за себе си и втори път за другите като благовестител, но и да върши дела достойни за причисляването му към лика на светиите, каквито са презвитерите с техния безупречен живот, отдаден на ближните. Дяконът търчи насам-натам в храма да се моли на Господ - така всеки би трябвало да търчи, за да търси помощ и подкрепа. Но Господ не е някъде незнайно къде - Господ е в светиите, те носят Светия Дух в Себе Си!

"На Поддякона подобава да подготвя и да се грижи за свещените съдове и цялото свещеническо одеяние, откъдето също така Съкровищницата е била наименувана Диаконикон, както ще видим на точното място." /стр. 20/

Поддяконът изобразява редовия некръстен още вярващ /оглашен/, който наподобява на тези скъпоценности, които държи в ръце, но те са празни - в тях няма Хляба и Виното, Свещеникът го няма. Тази празнота е Бездната, в която са потънали кои до глезени, кои до кръста, кои до врата, кои напълно. Хлябът и Виното трябва да изпълнят Дискоса и Потира, а Свещеникът - Одеждите.

"На Подготвителя се пада както му е редът Подготовката; въпреки това в своята книга за Тайнствата Тесалониецът /Симеон Тесалонийски/ му дава също така други задължения. "Отивайки в Бемата", казва той за Подготвителя, "той запалва лампите и донася огън на Свещеника, и предшества светите неща, носейки факла, и му донася жертвените дарове и водата и горещата вода, и подрежда всичко в Храма, и внимава на всичко останало, и казва на певците свещените химни, и на кратко е служител на Божествените неща в Храма." " /стр. 20/

Кой е изобразен тук? Пророците и Апостолите. Първите сочат Пътя на светиите със своите прозрения, защото Светият Дух им говори и показва удивителни неща, а вторите със своята отдаденост на Вярата и Църквата прекосяват всякакви препятствия, за да достигнат с Факела на Вярата до светиите, които воюват с Бездната, за да избавят потопените в нея като разкъсат оковите на мрака в техните души.

"На Пазителите на портите се пада пазенето на вратите, особено по време на Литургията, когато оглашените излязат от църквата, както ще видим по-късно. Тези се използват да бъдат в църквата също Носачи на Светилници и Екзорцисти.

Все още има Носачи на Светилници; тези, които носят факли в светите Служения са наречени така. Освен това са наречени Аколити /последователи/, тъй като предшестват и следват със свещници и факли Дяконите и Свещениците в техните задължителни богослужения.

На Екзорцистите се пада Катехизирането, поради което са наречени също Катехисти. Така светият Събор от Анкира в неговия 13-ти канон казва: "Нека ръкоположи Екзорцисти или Катехисти" в инструкциите си за Хорепископа [Екзарх]. Тези били учителите и възпитателите на оглашените.

Нещо повече, наблюдавам, че в древни времена Църквата е имала също жени на възраст 40 години като Дякониси за катехизиране и инструктиране на жените оглашени, за които ние знаем, че 40 са били използвани да служат непрестанно в храма на славната Премъдрост БОЖИЯ. ... Това дяконство на жени е приключило по времето на Теодор Валсамон, както той сам пише в неговата интерпретация на 15-ти канон от Халкедонския Събор." /стр. 20-21/

Пазителите на Портите, Носачите на Светилниците, Екзорцистите или Катехистите - това са Учителите на Църквата. Те са като ксерокс-машини - копират информацията от главите си и я напечатват в главите на оглашените, за да ги превърнат от вълци в овце и овчарски кучета, ако нещо не се обърка естествено и не запуши ушите на първите. Така пазят добрите от злите - като продухват ушите на оглашените за измамливи учения, от които да се пазят. А излъганите наставляват да се върнат в Истината - затова учителите са и лечители на човешките души.

"И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители..." /Ефесяни 4:11/

Вероятно успях да ви убедя вече, че по църквите в България не може да видите оригиналното служение на Църквата, а някаква уродлива негова вариация и пермутация. В пънчославието няма спасение, а напротив - има погубване на човешки души, защото те биват заблуждавани по всевъзможни начини да вярват в разни фантасмагории. Какво да правим, как да се спасим от пънчославието? Първата стъпка да се излезе от пънчославното сборище е да получите разкръщелно свидетелство - така ще е подписано и подпечатано черно на бяло нежеланието на пънчославните старейшини да вървят в Пътя на Живота, а да продължат да се продънват в адската Бездна, завличайки още души със себе си... Вие не искате да погубвате душата си като пънчославен?! Потърсете съмишленици, които искат да се спасят и да помогнат на други разкръстили се да се спасят, и създайте своя свята БОЖИЯ църква! Аз полагам теоретичните основи на Светогорската евангелска църква /СВЕТОГОРЕЦ/ - вярвам, че ще ви е от полза да научите как смятам да победя пънчославието. Както Християнството е излязло от мрачните катакомби, така и Светогорската евангелска църква ще започва служба в храма по петльово време /предстои да изчисля точно кога, но първи петли са скоро след полунощ, а трети петли - малко преди съмване/, а при развиделяване черкуващите се ще напускат храма. За целта часовниците на вярващите ще бъдат бутнати с няколко часа и те ще могат да посещават храмовете по друго време, за да се черкуват. Храмовете от стари времена не са собственост на пънчославните - те са изградени от православни ктитори, които биха се възрадвали, че отново ще се служи в тях както се полага за няколко часа в денонощието! Ще е трудно Православието да се върне по нашите земи, защото пънчославните старейшини не биха се съгласили лесно на някаква промяна на сегашното статукво - взема им се хляба и властта им над простия, вярващ сляпо в тях, народ се подкопава... Атеистичният режим ще впрегне всички сили да помага на пънчославните да смачкат съпротивата срещу пънчославието - ще въведат нощни смени с двойно и тройно заплащане на труда точно по време на службата, ще активизират престъпни елементи да се вклинят в редиците за подривна дейност, доносници и ченгета ще слухтят като лалугери какво се говори и върши по време на службата, ще забраняват нощните събрания като смущаващи обществения ред и пр. Нощно-утренните богослужения в храмовете ще бъдат заплювани от пънчославните и черкуващите се ще бъдат заклеймявани като еретици, разколници и сатанисти, ще ги преследват и дори може да им навредят по различни начини. И всичко това ще стане, ако пънчославните клирици упорстват в своята ерес и не се покаят!

Знам, че в България може да се намерят добри християни от простия народ, които не блестят с познаване на Канона, а с чистосърдечие и доброта - така са създали и изградили добри семейства и поколение. Време е те да застанат начело на поместните църкви /ако бъдат създадени от някого/ и да станат пастири, защото чистосърдечие и доброта не могат да се симулират - или се проявяват към ближните и се виждат от ближните, или просто ги няма. Не си мислете, че ви казах всичко за реда на служението - само започнах. Това са само първите стъпки в един дълъг и труден път, но благодатен! Да имаше от всички чинове свещеници навсякъде в църквите и те да служеха от игла до конец по Канона, това щеше да е мълчалива проповед, която щеше да накара мнозина да се замислят за Вярата. Но ако те са мъгляви отвътре, сиреч вършат всички тия свещенодействия в храма, а извън него никой не ги знае какви са и що са, те и семействата им, защото са се дистанцирали от тях, каква полза... Никой пастир не оставя за миг паството си в полето или гората - напротив, търси други пастири, за да будуват, ако той заспи следобяд; а около кошарата има стена или здрав плет да пази стадото, също пастирски кучета, когато пастирът ляга да спи нощем. Така и пастирите трябва да са неотлъчно със стадото - не само по време на служба, а ден след ден. Затова е нужно да са повече на брой - 80 презвитери трудно биха се събрали в Бемата на един неголям Храм, затова не е нужно да са толкова много на богослужение, но 80 пастири трудно биха водили към спасение една църква от 5 000 души, ако само слушаха изповеди и даваха разрешение за причастие, без да проповядват със своя живот на всички наоколо, защото тези вярващи непрестанно се нуждаят от показване на верния път, за да не се заблудят. Не са много споменатите по-горе служители в един храм, дори да е по-малък - защото те се въртят, както квачка върти яйцата си да не се претоплят, така едни служат в храма една седмица, после други и така се въртят. Затова десятък може да се даде и от най-бедния - да отдели от времето си, за да послужи на другите. Но за тази ротация ще говорим по-нататък. Истината е една: Църква не се прави с пари, нито с много пари, а само с Любов към ближните! На когото е дадено много и той иска да даде на ближните си от своето съкровище, нему не пречи никой - може да раздава колкото иска на когото поиска! Църквата е съкровищница, в която се раздава на бедните духом от богатите духом Светия Дух. Днешният свят би бил друг, ако в него имаше кръстени с Дух и Истина вярващи, а не за пари...

Бих искал да завърша тази тема с прочетеното от една книга, която е много ценен труд /"Най-старото църковно ръководство, наречено Учението /Дидахи/ на Дванадесетте Апостоли" от Филип Шаф, Ню Йорк, 1885 г./, за да кажа с няколко думи какво учи Църквата от дълбока древност: "Има два пътя, един на Живота и един на Смъртта; и има голяма разлика между двата пътя. Пътят на Живота е този: Първо, люби Бог, Който те е направил; второ, ближния си като себе си; и всичко, каквото не искаш да правят на тебе, не прави на другите." /Из "Дидахи", глава I-ва - цитиран под линия в глава X, "Двата пътя", стр. 20/ Авторът разглежда библейската основа на Учението за двата пътя като проследява написаното в Стария и Новия Завет. Накратко, в Еремия 21:8 пише: "И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта." Да разясня с няколко думи, в тази глава се говори за пленяването на Юдовия дом от цар Навуходоносор - людете ще останат живи телом, ако се предадат на вавилонците, но оттук насетне пред тях има два пътя духом. Първият път е на Живота, да останат Давидов дом като пазят Заповедта на Господ "Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси." /Еремия 21:12/ Вторият път е този на Смъртта - да разпалят гнева Господен срещу себе си и като Юдовия цар Седекия, слугите му и людете му да бъдат предадени в робство на световните тирани да ги мачкат като пластелин, та дано измесят от триците козунак...

"15 Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

16 като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

17 Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,

18 аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.

19 Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

20 избери да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде." /Второзаконие 30:15-20/

"1 Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони,

2 и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам,

3 тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал.

4 До небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе;

5 и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти.

6 Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш.

7 И Господ твоят Бог ще излее всички тия проклетии върху неприятелите ти и върху ония, които те ненавиждат и те гонят.

8 А ти наново ще слушаш гласа на Господа, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.

9 И Господ твоят Бог в благост ще те направи да изобилваш във всичките дела на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в рожбите на земята ти; защото Господ пак ще се зарадва за тебе да ти струва добро, както се е зарадвал на бащите ти,

10 ако слушаш гласа на Господа твоя Бог, и пазиш заповедите Му и повеленията Му, които са написани в тая книга на закона, - ако се обърнеш към Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч.

12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш." /Второзаконие 30:1-14/

"12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират." /Матей 7:12-14/

В "Учението на Дванадесетте Апостоли" се говори за двата Пътя - кои са благословените от Господа и кои - проклети. Обръща се особено внимание на катехизацията - едва след нея някой може да бъде кръстен и да понесе игото Христово, т. е. да стане раб Божий. "Дете мое" - с това обръщение започва не един стих. Това кратко писание, концентрирало толкова много мъдрост, завършва с повелята да бдим, защото в последните дни лъжливите пророци и извратители на Истината ще се увеличат, овцете ще станат вълци, любовта ще се обърне на омраза. Антихристът ще коли и беси, но краят на неговото порочно властване над света ще свърши с идването на Христос със светиите.

"Посланието на Варнава противопоставя "Пътя на Светлината" и "Пътя на Тъмнината", първият под контрола на Божиите ангели, вторият - на ангелите на сатаната. Той ги нарича пътища на "учение и власт", и по такъв начин изглежда претендира да има Апостолски произход за този метод на инструкция. Той описва Пътя на Светлината като Път на любов към Бога и човека, а Пътят на Тъмнината като "извратен и проклет", като "пътя на вечна смърт с наказание на всичко, което разрушава душата, именно идолопоклонството, високомерието, лицемерието, прелюбодеянието, убийството, магията, сребролюбието и т. н."."

"Овчарят на Хермас" говори за "прав Път" и "крив Път". "Хермас приписва два ангела на човека, ангел на праведността и ангел на порочността; и той предупреждава читателя да следва първия и да отхвърля последния." /бележка под линия, стр. 21/

"Апостолическите конституции" от IV в. повтарят написаното за двата Пътя в "Дидахи". Но в тази компилация са прибавени и други интересни казуси, на които ще се спра по-подробно в някоя друга тема. Праведните трябва да се съюзяват срещу неправедните, за да бранят Правдата и да не гневят Господа с делата си, именно да не се водят от неправедни. Затова са нужни поместните Божии църкви - да дадат благодатна почва за изникването на издънката от Есеевия корен.

"Талмудът говори за Два Пътя, единият водещ до Рая, а другият до Геената. Познатият мит за Херкулес, разказан от Продикус в "Memorabilia" на Ксенофон, представя героя в неговата младост стоящ между Пътя на удоволствието и позора и трудния Път на добродетелността и величието." /стр. 22/

И така, разгледахме "анатомията" на Църквата, както и какво учи най-общо. Йерархията в Църквата има за цел да защити в максимална степен заемането на висшите духовни санове от неподходящи хора. В днешно време тази йерархия е размита неслучайно /говоря за България/. Богословите от мъжки пол, завършили висше учебно заведение, са готови за свещеници още преди 30 годишна възраст и направо ги пращат да служат в някой храм до навършване на необходимата възраст, за да бъдат ръкоположени за свещеници. Като станат свещеници, те се окопават в своето феодално владение като се обграждат с доверени свои хора /миряни/, с които да пърдят в едно гърне /това е метафора/. Свещенството има свой живот - миряните свой, пресечна точка са само изповедите, в които първите дават насоки на последните как да живеят без да познават техния живот на метафизично ниво. Християните постоянно се изповядват, постоянно им се дават причастия и така цял живот - някои, като майка, са убедени, че не могат да влязат в рая, защото са мн-о-о-о-го грешни. Тя постоянно казва на изповед, както си признава: "Отче, имам повторени и потретени грехове... Завържете ме..." А изпъведникът я успокоява, че с всички е така, няма да я завързва и да я мъчи да се поправи, да взима причастие и да си гледа живота... И майка много се гневи и постоянно фучи наоколо, но като се поуспокои отива на църква и запява след причастие: "С мир на Господа да се помолим..." Тя не знае, че тоя "свещеник" и цялата пасмина с него не са презвитери, нямат "побеляло разбиране" за живота и въобще гледат да напълнят своя джоб от такива балами като майка... Нещо повече, те са като ония фарисеи, които не влизат, но и на другите пречат да влязат в небесното царство /Матей 23:13/ - те са просто едни измамници, които и себе си мамят, и вярващите им... И наистина ще ви разкажа какво правят, което не трябва, и какво не правят, което трябва, за да хванете вяра. Много имам да говоря по този въпрос, което не съм казал още, затова ще е в друга тема. Тия "старейшини" са с детинско разбиране за праведен живот и оттам идват многото бесовщини, на които не могат да противостоят като слепи и глухи за Истината. Повече от всякога ние се нуждаем от истински надзиратели /старейшини, презвитери/ в църквите, които да съдят с Дух и Истина света, както и Домът Давидов, т. е. Църквата. Пред всеки един от нас има два Пътя - на Живота и на Смъртта. Пътят на Живота е да търсим Мъдростта с широко отворени очи, за да отидем в Царството Божие, а Пътят на Смъртта - да следваме сляпо глупостта и да паднем в ямата със слепците...

АНГЕЛ СЛЕД АНГЕЛ VII

====================

Здравейте, приятели!

Най-после времето се позатопли. Тази зима беше много студена и преживях истински кошмар с невралгията, но физическата болка е почти нищо в сравнение с психическия тормоз, на който съм подложен. Котките са много - малките пораснаха, големите ги ръмжат, бият ги, даже се евакуираха от къщи като не могат да ги търпят, предпочитат да зъзнат навън; само аз не мога да избягам никъде, няма къде. Фаворитката на майка живее в изоставена къща и я хранят разни хора, но обикновено седи на улицата и чака една жена да я нахрани - с една дума проси... Майка е подлудяла по тази причина и фучи наоколо... Малките ядат без мярка и в стремежа си да погълнат повече храна, явно не я дъвчат както трябва, затова дрискат като юрдечки където им падне - в банята, в коридора, на креватите... Майка пере като луда посред зима одеяла, чаршафи... Котенцата не дават никакъв сигнал да искат да излизат, само се чува пращене на червата им... Много сме се изнервили от тия котки, но майка настоява, че като се изходят, трябвало веднага да търча да им почиствам, защото тя търчала да им чисти веднага... Казва ми, че на оня свят щели да ме закрепостят към едно стадо котки и да им чистя от зори до мрак... Аз нямам хоби да имам ферма за котки и не знам защо някой ми вменява неговите задължения. Просто ми е писнало да си развалям настроението с гадости! Сестра ми също ми вдигна кръвното като ни се ядоса - майка забравила да я поздрави за Коледа поради многото си странични задължения. Преустанови всякакви контакти за повече от месец - изключи си домашния телефон и не искаше да говори с нас, освен по Скайп. Пробвах всичко, но Скайп не иска да работи на нейния компютър, който аз ползвам, защото операционната система не е съвместима с никоя версия на Скайп. Бях на мушка докато не се появи компютърен специалист, който да каже очевидното - не става с този стар компютър и софтуер. Отделно котките прегризали кабелите на слушалките на няколко места - не се чува нищо, но и не може да се говори по микрофона... Тогава започнаха телефонните изтезания - майка започна да говори с часове със сестра ми по телефона, направо главата ми ще се пръсне... Отношенията се затоплиха, след като майка написа дълго писмо, в което обяснява надълго и нашироко, че се извинява и моли за прошка... Но пред мен не е толкова примирена - детето трябвало да се обади за Коледа на родителя си, а не обратно... Ескалира и семейната война за процесното жилище - майка се раздразни на татко, когато му ходих на гости миналата есен, нае си адвокат и сега вече си иска парите до стотинка... Татко е притиснат на два фронта - намали волните пожертвования за мен наполовина... Но е измислил хитър план - за 2 месеца и половина трябва да науча турски език, което явно за него е много време, след като той научи английски за 2 седмици... Иска да си извадя международен паспорт, за който той ще ми дадял средствата, и ме праща в Турция да въртя бизнеса му... Моите увещания да не ме праща в зона с атентати всеки ден останаха напразни... Единственото нещо, което ме спира, е невралгията - не мога да изляза навън от страх, че може да се активизира, когато ме духне вятърът... Татко твърди, че нищо ми няма... Само "лежкуня" вкъщи, демек мързелувам, но той ще ме оправи... Майка и тя не е доволна от липсата на заплата, но все пак разбира, че не съм добре със здравето и на всички интересуващи се обяснява, повтаря и потретва, че не съм добре със здравето и не мога да излизам навън с тази невралгия, когато е студено и духа вятър... Сестра ми, татко и всички останали сякаш са склерозирали, защото многократно им се обяснява това и всеки път реагират, все едно го научават за първи път... Има и една добра новина - тази година за мен е предвиден бюджет за изследвания - ще ходя в болница да ме диагностицират и евентуално да напишат някаква епикриза, защото нямам нищо черно на бяло като документ, само голословни твърдения на разни лекари... Дано най-после разберат от какво е тази болка, която отдясно се премести вляво тази зима... Не знам дали ще искат здравните осигуровки или ще бъда частен пациент, но отвсякъде е закучено положението, въпреки че мнозина ще ви кажат, че живеем във вълчи свят... Знам, че не само аз съм зле! Покрай мен домашните също са зле от моята драма! Гледащите я наоколо познати и непознати - също! Тези, които аз гледам да се пекат на бавен огън - също! Мнозина сме на дулото на топа! Както казва един приятел, битовизми всякакви ни морят...

Може ли нещо да се промени? Може. И как? Ето този въпрос са си задавали много преди нас философите, които са видели хора в една или друга степен в това положение. Преди да ви кажа какво са измислили, да ви разкажа още за живота си. Въпреки физическия и психичен тормоз, на който съм подложен денонощно, аз имам и весели моменти. Те са свързани с пънчославните хора около мен - така здраво се разсмивам с техните умозаключения, че направо ми се оправя настроението за нула време.

Може би си спомняте, че ви бях разправял за един възрастен наш познат, който се правеше на глух за някои мои въпроси. Оказа се, че наистина има сериозен проблем със слуха, затова си има слухово апаратче. Той нарича себе си "най-големият русофил в България". Пише книги на историческа тематика за четници и опълченци, изнася сказки и пр. Също пише поезия или както казва майка, "мъче перото", защото не му идва отвътре римата, а с много мъка я натаманява, но все не може да стане както иска и продължава така по 10-20 корекции. Той издаде първата си стихосбирка за 80-я си юбилей, но сега иска да издаде и стихосбирка за 100-я си юбилей от рождението си. Безмалко този план да се провали, защото беше много болен. Майка като истинска християнка започна да моли Бога да го спаси и той взе, че се оправи. Като беше болен, беше послушен и дори отиде на църква за първи път в живота си. Той е кръстен като бебе през "Царското време" преди 1944 г., но никога не е повярвал в Бог, на църква не е ходил и дори е повярвал в материализма - той е пантеист, за него Природата е над всичко. Започна да показва зъбките си и да повтаря, че който вярва в Бог, отрича познанието. Майка първо не му обръщаше внимание, игнорираше го, но после спря да се моли за този атеист, който е прегърнал диалектическия материализъм и не вярва да съществува нещо друго освен материята. Но той не стои мирен - иска да знае как Бог е в човека, а майка да му запуши устата, му казала, че Бог не е във всеки човек, а САМО в Господ Иисус Христос. САМО ТОЙ Е БОГОЧОВЕК, В НИКОЙ ДРУГ НЕ Е БОГ! Напуши ме такъв смях, че едвам се въздържах да не прихна да се смея, но аз не се издавам, защото представете си да кажа, че Бог в Мен, нали ще ме направят на бъзе и коприва всички наоколо...

Ще започна с 37-ми Псалом, за да ви обясня как Бог е в Мен:

"1 Давидов псалом. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.

3 Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.

4 Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

5 Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;

6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

7 Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.

8 Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.

9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

10 Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери;

11 Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.

12 Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби.

13 Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му.

14 Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода.

15 Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат.

16 Малкият имот на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви;

17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните.

18 Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века.

19 Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити,

20 А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета; Ще чезнат, като дим ще изчезнат.

21 Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.

22 Защото благословените от Господа ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят.

23 Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му.

24 Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му.

25 Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб.

26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.

27 Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище.

28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби.

29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века.

30 Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие.

31 Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат,

32 Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие.

33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден.

34 Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.

35 Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва;

36 Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери.

37 Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек ще има потомство;

38 А престъпниците всички заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат.

39 Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда.

40 И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него." /Псалми 37:1-40/

"Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века." /Псалми 37:29/ От този псалм виждаме как постъпват праведните и как нечестивците. Научаваме, че Господ не гледа апатично на нищо случващо се в този свят - на всеки ще отдаде заслуженото. А от Мидраша научаваме, че Божията Слава, наречена с термина Шехина, била в райската градина при Адам и Ева. Адам и Ева, подобно на ангелите, серафимите и херувимите, се хранели от сиянието на Шехината. Но Адам нарушил Божията заповед да не яде от Дървото за познаване на доброто и злото, като послушал жена си, а не Бога. Той, подобно на жена си, все още не бил Животворящ Дух, а жива душа. Адам и Ева съгрешили в чадородието си - не успели да родят по Божие подобие Кайн и Авел. Не успели да прехвърлят натрупаната в тях Шехина в Кайн и Авел, затова Шехината се дигнала от земята, по която ходели Адам и Ева, и отишла в първото небе. (Адам, обаче, родил по свой образ и подобие Сит, в който прехвърлил Подобието на Бога, тъй като той сам бил подобен Богу. Адам и Ева видели последиците от своя грях, но само Адам се покаял. Така потомство на Ева остава Кайн, докато потомство на Адам е Сит. Още повече, че Адам познал Ева, но тя родила Кайн и Авел - разбирайте тя ги възпитала и изградила нравствено, а Адам бил техен баща само телом, но не и духом. Алюзията е с древната традиция жената да отглежда и възпитава децата до определена възраст, след което бащата поема възпитанието на синовете си конкретно. Авторът на Битие се опитва да ни каже, че вината за братоубийството е на жената на Адам, на възпитателката. А грешката на Адам е в това, че вярва на жена си повече отколкото на себе си - веднъж си е изпатил, но явно иска още да пати.) Когато Кайн съгрешил като убил брата си Авел, Шехината се дигнала на второто небе. Когато поколението на Енош съгрешило - отишла на третото небе. Когато поколението на Потопа съгрешило, отишла на четвъртото небе. Когато поколението на разделянето на езиците съгрешило - на петото небе. С греха на Содомитите - на шестото небе. С греха на Египтяните в дните на Аврам - на седмото небе. На тази деградация съответства следната градация, представена със 7 праведни мъже: поколението на Авраам, което сваля Шехината от седмото на шестото небе; поколението на Исаак, което я сваля от шестото на петото небе; поколението на Яков, което я сваля на четвъртото небе; поколението на Леви, което я праща на третото небе; поколението на Кохат, което я праща на второто небе; поколението на Амрам, което я праща на първото небе; поколението на Моисей, което я сваля на земята.

Както може да се убедите, ако познавате коментарите на Св. Писание задълбочено, Шехината била в Адам и Ева. Тя се предала на всички потомци на Адам чрез Сит. В потомството на Кайн не отишла, а се дигала нагоре и нагоре. Всички неправедни на земята са от това потомство и Бог не е у тях. Но Бог е в праведните, които наследили Шехината, натрупана от Адам до Ной и нататък до Авраам, Исаак, Яков, Леви, Кохат, Амрам, Мойсей и нататък до нашия Господ Иисус Христос и Неговите апостоли. Бог е Дух и Божията Правда във вид на Светия Дух е в праведните. Във всички праведници от века до века! И в покаялите се може да отиде, във всички, които не искат да са безбожници буквално, а Божии раби - като свалят Шехината на земята при себе си като следват стъпките на Авраам, Исаак, Яков, Леви, Кохат, Амрам и Мойсей.

Та пънчославните няма да наследят земята, защото тя е обещана на праведните. Не на наричащите се "православни" и "правоверни", а на право славещите Бога и право правещи, ръководени от правата си вяра. Които се уподобяват Нему и не са Негови противници, са Негови люде - богочовеци. Чрез Шехината в себе си едни са много повече богове от други, но все пак богове. Бог е в тях, макар и една част от Него. Бог е вложен във всеки човек, като принцип - всеки здрав психически човек има богоподобна душа /интелект, воля и чувства/, но тя е като един резервоар, в който да се помести Шехината. Неправедните като цяло, може би с малки изключения, знаят за Бога и какво повелява, но нямат Силата да бъдат праведни. Защото нямат Страх от Бога. Те не вярват във Възмездието и не вярват, че Някой ще ги накаже за престъпленията им. Имащият свещен страх, затова пиша Страх, от Бога не смее да бъде лицемерен дори, а какво остава за крадец, лъжец и убиец. А тази Сила да вървят в Правия Път ги изпълва буквално, защото всъщност Шехината е в Тях.

Но ще ме попитате: Как в църквите обучават в пънчославието от хиляди години милиарди пънчославни, нима духовниците нямат Страх от Бога? Моята наивна майка е просто една от милиардите пънчославни днес, които вярват на разни фантасмагории като тази горе, която тя така убедено повтаря. Чула я е отнякъде, този пък, който й я е казал тази "хвърковата мисъл", я е чул отдругаде и така. Духовниците искат да ги накарат да се боят от тях, а не от Бога - затова вечно бързат нанякъде с мобилен телофон в ръка, ту за погребение, ту за свадба. Няма кой да им каже елементарни неща, а и те не смеят да ги попитат, защото, ако се бояха повече от Бога, те щяха да им проглушат ушите на "отчетата" с въпросите си, но те си мълчат. Църквата е бизнес за "отчетата", нищо повече. Треби, ритуали, свещи, икони - всичко това е пари. Спасението на човешките души не дава пари, а изисква неимоверни усилия - многогодишни интелектуални усилия, много четене на богословска литература, каквато в Софийски университет и Ш/о/уменския университет надали са и чували, но най-вече Любов към ближния, а в днешния комерсиален свят да правиш нещо без пари е равносилно на това да си глупак.

Има и още нещо - в "отчетата", с много малки изключения, я няма Шехината. Майка често я питат как ходи да се изповядва при един пиян свещеник, с кой акъл му вярва и защо ходи при него. Тя не може да каже, че не е пиян, защото наистина пиенето му се отдавало повече от черковното пеене, но единият я юрка с празничните дрехи да чисти, при него не може /оттам избяга след мен/, другият храм е лобното място на нашия кръщелник, който днес, на Тодоровден, има имен ден, какво съвпадение само, Бог да го прости, та предпочита да ходи там, където най-малко ще я юркат като пиян морков /май се е излъгала - и тук почнаха да я засипват със задачи, а попадията играела на компютъра вместо да си върши задълженията, в църквата не се вясвала и въобще очите й не са виждали от години/. При "пияния поп". Той служел бързо, направо е по-бърз от най-бързите, не придирял за нищо и не шиткал с пръст като архимандрита, въобще не правел забележки за нищо и давал прошка за всичко, а майка е много грешна - нали всеки ден се караме за щяло и не щяло като ми се ядоса... Има повторени и потретени грехове, а мен въобще не ме вижда, ми казва - като не съм се изповядвал, разбирайте разтоварвал от греховете от години... Според нея дяволите веднага ще ме сграбчат на Митарствата и право в пъкъла ще ме вкарат - защото съм много грешен... Явно в пъкъла ще се съберат всички християни от църквата на Дядо Владика, на които той или някой негов подчинен е втълпил, че Бог не е в тях - там той пак ще е Владика, а те пак ще го зяпат какви врели-некипели им разправя и ще му ръкопляскат... Бог не бил в тях, а някъде другаде... Те не били в пъкъла, а някъде другаде... Защото пъкълът е за грешници, а те са праведници... Редовно ходят на църква, изповядват се, причастяват се и присъстват на литургията на верните... Всички ще възстанат срещу тази явна неправда: Как те са наедно с мен, който се отрече от всичко, което те правят, а пак сме заедно? Кой греши и в какво? Аз мисля, че пънчославните са слепи за Истината, за която ги предупреждава самият Христос: "Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините..." /Матей 24:15-16/

Христос казва да бягаме далеч от "мерзостта, която докарва запустение", но не къде да е, а по "планините". Аз се спасих на СВЕТОГОРЕЦ - Светогорската евангелска църква. Бягайте за Живота си от пънчославните сборища, защото лудостта ще се преумножи в тях и потоп от лудост ще ви лашка като черупка всред разбушувана водна стихия... Искайте разкръщелните си свидетелства, за да се знае, че нямате вземане-даване повече с пънчославните и да свалите институционално прангите от ръцете и краката ви и да не ви броят за пънчославни чада повече... При пънчославните няма спасение, а само падение! Те са в блато, не могат да се изправят, защото не са стъпили на Канарата! Не се бойте от заплахи за жълта книжка и саморазправа - по-добре да ви вкарат в лудницата без пънчославно кръщелно свидетелство, отколкото да сте в лудницата извън психиатрията, в църквата, цял живот като верен пънчославен християнин! Най-после елате в СВЕТОГОРЕЦ - изобилно ще излея върху вас Шехината, която е излята върху мен от Писанията на СВЕТИТЕ ОТЦИ! Нека борбата с нечестивците продължи до сетния ни дъх, за да наследим наедно с праведните земята на Авраам, Исаак, Яков, Леви, Кохат, Амрам и Мойсей. Амин.

А за всички останали има един нажежен остен с алевата буква на позора... Атеистите са поставили своята патерица, падналата църква, в поза "партер" на тепиха и тя като кутре маха с опашка като й хвърлят комата й от държавния бюджет... Разбираемо е защо няма ентусиазъм да се правят чудеса и се продават кръщелни свидетелства, а като няма оглашени, не може и да се служи по Канона и се проваля цялата Литургия... Но Бог е дал душа на всички разумни и не толкова разумни същества - свобода да избират дали да си правят живота светъл или да го вгорчават ден след ден... "Отчетата" са избрали да възпитават в пънчославието своето паство и непрестанно да слушат греховете на всички изповядващи им се, след като са приели, че Христос е умрял на Кръста за греховете на целия свят... Разбираемо е при толкова грешници някой да не иска да пее Богу, а да пие... Да се натрясква до несвяст и да забрави за всички грешници, които искат да станат светци като му изговорят греховете си по 100 пъти най-малко на ушенцето му... Да ви разкажа и един майтап: На 3-ти март двама постници решили да се изповядат и отишли по обед точно при този поп, който си пийва. Той като ги видял и явно в прилив на сила от алкохола им казал: "Абе, я се махайте оттука..." Те искали да се причастят на следващия ден, а предният ден били на лекция на "най-големия русофил в България" на тема "Бойното кръщение на българското опълчение". Там така се разпищовили срещу Русия, в навечерието на националния празник на България, че на лектора му се приискало да набере телефон 166 и да дойдат двама-трима яки милиционери с палки да ги поступат, но за негово съжаление вече нямало телефон 166, нито милиционери и неговият довод, че двама русофоби смущават мира на една-две дузини русофили на 3-ти март, щял вероятно да вкара в психиатрията всички барабар с лектора... Та такива работи стават с тия "отчета" като поддържат вярата у пънчославните, че "Бог - високо, цар - далеко." И по-страшни неща са видели и ще видят, защото патерицата на всяка власт я чупят на две и в огъня я хвърлят противниците на тази власт... И до едно време ще бягат праведните от пънчославните сборища, после ще се върнат в тях, за да ги разорят...

АНГЕЛ СЛЕД АНГЕЛ VI

====================

Здравейте, приятели!

Ако отворите Уикипедията, за Шумер ще прочетете следното:

"Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр. н. е.) на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.

Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд. В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).

Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил. г. пр. н. е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи помежду си. Всеки град има свой управник – цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума."

[bg.wikipedia.org]

Откъде произлизат шумерите? Библията ни отговаря на този въпрос: "Хус роди и Нимрода." /Битие 10:8/ Хус според Библейските речници, които ползвам, е държава в Африка отвъд Египет, нагоре по течението на река Нил, която в Древността е включвала Нубия, Абисиния /така се е наричала Етиопия в миналото/, както и бреговете на Червено море откъм Арабския полуостров, известни като Арабия Петреа. Твърде възможно е шумерите да са дошли от юг в Двуречието - на лодки покрай краибрежието на Арабския полуостров или пеша по самото крайбрежие /другият вариант е от север - заобиколили са Червено море и са стигнали до мястото на днешния Суецки канал, тръгнали са по краибрежието на Средиземно море и после са се спуснали към Двуречието/, тъй като ми се струва самоубийствена мисия да тръгнат да пресичат Арабската пустиня напряко. Хус означава "чернота" или "горещина" - всички знаем, че в Африка има чернокожи поради палещото слънце през деня. Вероятно шумерите са избягали от Африка поради тази причина. В Двуречието те са открили и по-плодородни земи освен по-поносим климат.

Вече изяснихме в миналата тема, че Сенаарската земя е Шумер или Халдея. В горната статия четем, че с времето се обособяват градове-държави, които започват да воюват помежду си. Очевидно до едно време е имало политически съюз между отделните градове - те са живеели в мир, тъй като всички са били изселници от една държава, т. е. били са един народ в друга земя, имащи своя държавна организация вероятно. Според историята град Вавилон е основан много преди да се нарича така, през III хил. пр. н. е. За това ще стане дума по-сетне.

Нимрод бил "голям ловец пред Господа" /Битие 10:9/ - чрез Халдейската религия. Докато халдейците имали духовна власт над Вавилон, Ерех, Акад, Урук, Ур и останалите градове от Древното Двуречие чрез тази религия, Господ одобрявал Нимрод /халдейците/. Но Нимрод решил да царува над всичките градове със силата на войската си, както се казва в Битие 10:10: "Началото /Главата/ на неговото царство беше Вавилон, /после/ и Ерех, и Акад, и Халне, в Сенаарската земя." Това е империя! Няколко държави са покорени от по-силна от тях и обединени административно в едно. Тук вече Господ не одобрява Нимрод /халдейците/! От тази държава произлиза Асирия, както пише в Битие 10:11-12: "От тази страна излезе Ашур (Асирия), та съгради Ниневия, и Роовот-Ир, и Халах, и Ресен, последният е Талсар. Същият е големият град." Използвам превода на тези стихове от Мидраша, тъй като е по-точен от българските преводи на Библията. Там има много интересен коментар на тези стихове, който цитира един стих от Псалмите: "Те бяха ръка към Лотовите потомци." /Псалми 83:8/ В смисъл Нимрод и Ашур, Вавилонската империя и Асирийската империя, са предвестници и предшественици на Амон и Моав, за които пише във Второзаконие 23:3: "Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;".

Да си спомним какво пише в Еремия:

"1 Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3 Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

4 Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете й.

5 Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6 Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

7 В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите..." /Еремия 51:1-7/

Вавилон, ръководен от Халдейската религия, е това вино в златна чаша, от което са пили народите. Вавилон, изоставил Халдейската религия, е "голямата блудница, която седи на много води" /Откровение 17:1; 5/, която държи в ръката си "златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване" /Откровение 17:4/. "Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици." /Откровение 17:15/

Може би се чудите след последната тема какво всъщност е езичеството, след като в самия Вавилон е властвала религия, която много наподобява на самото Християнство. Според Халдейската религия има много добри божества на Небето и Земята, между Небето и Земята, които управляват света на духовете - те трябва да бъдат умилостивявани, затова им се правят светилища и им се принасят дарове, а жреците им пеят химни на възхвала. Бездната обитават безброй зли същества, наречени демони, които са деца на Мрака - те правят хората чада на Мрака, когато ги обладаят. Същото правят и прокълнатите ангели, които са деца на Сатана, т. е. духът на противоборство с Небето и Неговата Светлина. Чадата на Долното небе познават Горното Небе, докато чадата на Бездната - не. Тези паднали ангели и демони могат да бъдат изгонени от обладаните от тях посредством магически заклинания и ритуали, които да въздействат на приносителите чрез вкарването на магическата мощ от страна на заклинателя в т. нар. талисмани или амулети, които да са бариера за ужасните демони. В Християнството всичко в основата е същото, но няма божества, а светии, на които се кръщават храмове, пеят се акатисти и пр. Противоборците на Св. Църква са чадата на сатаната /не искат да бъдат чада на Небето/, а атеистите, непознаващи и нежелаещи да познаят Небето /отхвърлят съществуването Му/ - чада на Бездната. Магията е заменена с мистицизъм, магическите заклинания с мистични молитви, заклинателите със свещеници, а талисманите и амулетите - със Светена вода и всичко, поръсено с нея /предимно иконки и кръстчета, които могат да бъдат открити във всяка къща и на врата на почти всеки християнин/. Дотук обявената от незапознатите за езичество Халдейска религия и Християнството не се различават в основата си, а само в надстройката, т. е. все още не съм отговорил от какво се дистанцира Християнството, визирайки езичеството на Вавилон като нещо демонско. Това демонично езичество всъщност е пънчославието, което съществува от зората на времето. Като пънчославист мога да дам отговор на този труден въпрос, тъй като той е в основата на пънчославието от вчера, днес и утре - пънчославието нрава си не мени, нито козината, вълк си е отвсякъде и ще разкъса на парчета всяка тъпа, блееща балама /овца/, която го припознае с Православието. Затова дръзвам да пиша за това, с риск да проглуша ушите ви за сетен път, скъпи приятели.

Както знаете, още от Древността има сборници със Свещени тектове, един от които е този на халдейците - за божествения премъдър Еа, който учи своя първороден син - бог Меридуг /Мардук/, как да прави магии и да гони зли духове от човека /човекът според Халдейската религия е смесица от кал и кръв, взета от съпруга на Тиамат, който бил убит от Мардук - затова е слаб, а не силен като боговете/. От този текст самите Вавилонски жреци са се учили да гонят зли духове, особено "грешния /злия/ Намтар", наречен също Дибара: "Ела по-близко, сине мой Мардук. Вземи кал от Океана и направи от нея подобие на него. Положи човека, след като си го пречистил; положи на голия му корем подобието, вложи в него моята магическа сила и обърни лицето му на запад, така че злият Намтар, който живее в неговото тяло, да вземе някое друго обиталище. Амин." ["CHALDEA FROM THE EARLIEST TIMES TO THE RISE OF ASSYRIA" by Zenaide A. Ragozin, FIFTH EDITION, London, "T. FISHER UNWIN", NEW YORK: G. P. PUTNAM'S SONS, MDCCCXCVI /"ХАЛДЕЯ ОТ НАЙ-РАННИ ВРЕМЕНА ДО ВЪЗХОДА НА АСИРИЯ" от Зенаиде А. Рагозин, ПЕТО ИЗДАНИЕ, Лондон, [Издателство] "Т. ФИШЕР ЪНУИН", НЮ ЙОРК: [Издателство] "Синове на Дж. П. Пътнам", 1896 г./ - стр. 167] В тази книга пише, че има страшни статуетки на демони от Халдея, които се намират в днешните големи музеи по света - причудливи, колкото фантазията, която ги е създала. Предполагам, че това са тези подобия, за които се говори в това заклинание. Явно на мнозина от жреците им е писнало да си цапат ръцете с кал и са излели демон от бронз, който има такъв един матов цвят като калта, а и е доста по-здрав. Може би ще се съгласите, че историята може да ни покаже кога демоните са били гонени от жреците на Вавилон в Бездната от телата на техните "пациенти", т. е. магиите им срещу демонските пълчища са действали. Същото може да кажем и за молитвите на християнските духовници и всички християни, когато се молят за Мира свише да дойде при тях - докога са удържали демоните в Бездната и те не са могли да разорят техния свят.

Историята на Вавилон в детайли познавам от книгата на руски език, за която ви говорих в миналата тема: "Земля Древнего Двуречья" (мифы, легенды, находки и открытия) от Константин Матвеев и Анатолий Сазонов, Издателство "Молодая гвардия", 1986 г. Тя е една от книгите от чувала на татко, който получих около Коледа и Нова година една година преди много години като подарък за всичките години без подаръци. Ето, че дойде ред да ви разкажа какво научих от нея за историята на Вавилон, за религията и социалното устройство.

Град Вавилон е основан през XXIII в. пр. н. е. от древните шумери и се е казвал първоначално Кадингир /врата на бога/. Около 400 години след това идват амореите и завземат града, прекръствайки го на Баб-Илу, което ще рече отново "врата на бога". Да вметна, че тук се говори за върховния халдейски бог Ану - Кадингир или Вавилон трябва да се разбира като "врата на Ану" /това става ясно от началните редове на Кодекса на Хамурапи: "Когато великият бог, царят на анунаките и Енлил, владетелят на небесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук, първия син на Еа, господството [буквално енлилството] над всички хора и го възвеличи между игигите, нарече Вавилон с неговото велико име, направи го най-мощен между страните на света и утвърди в него вечното царство, чиято основа е трайна също като земята и небесата, тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите, за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш над черноглавите и да осветлявам страната, бях призован от Ану Енлил за благоденствието на хората." (Преводът е направен по руския превод на И. М. Волков от "Хрестоматия по истории древнего мира", I, Древний Восток, 1950, стр. 149. Преводът на И. М. Волков е преработен по-късно от И. М. Дьяконов, сравнете превода от "Хрестоматия по истории древнего Востока", М., 1963 г., стр. 196. Източник /с леки корекции от моя страна/: [nauka.bg])/. Династията на амореите царува над Вавилон от 1894 до 1695 г. пр. н. е. Неин основател е Сумуабул. Най-известният неин представител е цар Хамурапи /1792-1750 г. пр. н. е./, написал знаменитият Законник на Хамурапи, който е намерен от френски археолози през 1901 г. в град Суза /Елам/. (Сега се намира в Лувъра. Представлява монолитна базалтова стела.) Цар Хамурапи предприема активни действия за обединението на цялото Двуречие, състоящо се дотогава от малки държави, нещо като държави-полиси. За тази цел използва силата на своята войска и принципа "Разделяй и владей!". Сключва съюз с държавата Мари, намираща се на юго-изток от днешна Сирия /според Уикипедия - в най-източната точка на днешна Сирия, на река Ефрат, на границата между Долна и Горна Месопотамия/, след което завладява градовете държави Исин, Урук, Ур и други. 31 години води война с Еламското царство, но накрая го побеждава. Точно там е намерен и Законникът на Хамурапи, от който е видно, че неговата власт е авторитарна и той е самодържец. "Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство и изобилие и извърших всичко за Нипур, връзката между небесата и земята, славен покровител на Кура; победоносният цар, който възстанови Ериду, очисти обредите на Абазу; владетелят на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, [през всичките] си дни ходеше при Сагил; синът на царствеността, който е създаден от Син, даде изобилие на Уру, смиреният богомолец, който поднася плодородие в Киширгал; законният цар, послушен на Шамаш, силният, който затвърди основата на Сипар, облече със зеленина гроба на Айя, издигна храм на Бара, подобен на жилище в небесата; воинът, който пощади Ларса, обнови Бару за своя съюзник Шамаш; владетелят, който дава живот на Урук, даде вода на изобилието на хората му, издигна Ану, натрупа богатството за Ану и Ищар; закрилникът на страната, който събра разпилените хора на Исин, увеличи изобилието на храма Галмах; повелителят на царете, близнак на Забаба, който укрепи жилището на град Киш, заобиколи с блясък храма на Метеурсаг, затвърди великите обреди на Ищар, грижи се за храма на Хурсагкалама. Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира, който укрепи град Кута, увеличи всичко за Меслам; буйният телец, който избоде с рогата си враговете, любимец на Туту,който развесели Борсипа, непрекъснато се грижи за Зиде; богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат, напълни хамбарите за мощния Ураш; владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата [богиня] Мама, която установи границите на Киш (Опис), направи разкошни чистите ястия за Нинту; несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи [в ръцете си] големи жертвени дарове за Нину; който залови враговете, любимец на Високата (Телитум), който изпълни оракулските предсказания за Хала, радващ сърцето на Ищар; светлият княз, чиято молитва познава Адад, който успокои сърцето на Адад-воина в град Бит Каркара, който докара в надлежен ред всичко в Угалгал; царят, който дарува живота на Адаб, покровителя на храма Мах, владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот на град Машкан Шабрим, напои с изобилие Мезлам; мъдрият управник, оня, който постигна изпълнението на всеки замисъл, укри хората на Малгум през време на бедствието, затвърди жилищата им в богатството, навеки определи чисти жертви за Еа и Дамгалнуна, които възвеличиха неговата царственост; най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата на Даган; бащата, който помилва хората на Мера и Тутул; славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чисти ястия за Ниназу, помогна на хората през време на бедата, утвърди стъпката им сред Вавилон благополучно; пастирът на народа, чиито дела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад; който позволи да блесне истината, води племената по прав път, върна на града Ашур милостивата му богиня Ламасу; който укроти пламъка, царят на Ниневия, в Мишмиш, който позволи да блесне името на Ищар. Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на Суму Лайлу, могъщият наследник на Син, Мубалит, вечният царствен потомък, могъщият цар, слънцето на Вавилон, който озари със светлина страната на Шумер и на Акад, царят, който доведе до послушание четирите страни на света, любимецът на Ищар. Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа." (Източник /с леки корекции от моя страна/: [nauka.bg]) Всичко това се отразява на целия живот на страната - на религията, социалните процеси в обществото и културата. Цар Хамурапи счита себе си за господар, чиято власт му е дадена от Мардук, за да утвърди във Вавилон вечното царство на Ану. Но вместо това се случва друго - враговете на Вавилон се множат след толкова много войни, особено след като цар Хамурапи превзема и държавата на верния си съюзник Мари след победата над Еламското царство, от което заграбва целия юг на Месопотамия. Умират много вавилонци в тези войни, държавата се изтощава икономически и е разбираемо защо след смъртта на цар Хамурапи, неговият син Самсуилун /1749-1712 г. пр. н. е./ среща трудности да запази завоеванията на баща си. Старите врагове на Вавилон се активизират и най-вече Еламският цар Римсин, който през годините събира сили и чака смъртта на Хамурапи, за да нападне Вавилон и да си върне южните земи. Наистина успява, но Самсуилун на свой ред успява да изгони от тях еламитите и да си ги върне. Но това още повече изтощава Вавилонската империя. Затова те станават лесна плячка на хетите /1595-1518 г. пр. н. е./ и на каситите /горните племена на Иран/. Борбата на вавилонците с каситите продължава 155 години. Каситите завладяват Вавилон /Вавилонската империя/ и продължават завоевателната му политика. Цар Агум I /1593-1574 г. пр. н. е./ и неговите потомци завоюват много страни и народи. Каситската династия управлява Вавилон около 500 години. Тъй като всичко било насочено към водене на войни и запазване на заграбеното, а Вавилон бил голяма плячка, те не си направили труда да променят език, религия, обичаи, традиции и култура на вавилонците, а дори асимилирали от тях гореизброените, но това станало бавно, поколение след поколение, живеейки с тях векове наред така да се каже били претопени културно от вавилонците, затова дори да са имали някаква друга култура, от нея не останал и помен. Но самото управление на каситите довежда до регрес в политическия и културния живот на Вавилон. Вавилон се освободил от каситите, но не могъл да излезе от батака, който били създали каситите през вековете в държавата им и да стане отново силна държава, ето защо през 732 г. пр. н. е. за два века пада под Асирийско иго. Вавилонците не могат да се примирят с такава участ и нееднократно въстават с оръжие в ръце. През 689 г. пр. н. е. асирийската войска разрушава Вавилон и запалва водата в подземните му хранилищата. Синът на "разрушителя на Вавилон" - Синахериб /705-681 г. пр. н. е./, Асархадон /680-669 г. пр. н. е./, заповядва да се възстанови град Вавилон след 9 години. Асирийците управляват Вавилон до 626 г. пр. н. е., когато Асирийският наместник на Вавилон, Набопаласар /605-562 г. пр. н. е./, вдига въстание против Асирия като сключва съюз с Мидия, страна в северо-източната част на днешен Иран. Войната с Асирия продължава до 605 г. пр. н. е. и завършва с победа на съюзниците. Те си поделят територията на Асирия. Синът на Набопаласар - цар Навуходоносор II /604-562 г. пр. н. е./, продължава завоевателната политика на баща си и завоюва /Древна/ Сирия, Юдея, Финикия и ред други държави. По времето на потомците на цар Навуходоносор II се издига персийският цар Кир II /ок. 600-530 г. пр. н. е./, известен като Кир Велики. Кир Велики изучил военния опит на вавилонците и системата отбранителни съоръжения на градовете им. В 539 г. пр. н. е. става сражението между персийците и вавилонците на изток от Двуречието, в град Опис, при устието на река Дияла в Тигър. Персийските войски разбиват вавилонските и настъпват към тяхната столица, като превземат Вавилон, защото една от вратите му била отворена. Според друга версия, отклоняват течението на река Ефрат, която разделя Вавилон на две части, влизат в руслото й и проникват в града през отворените врати между двете части. По време на боя загива синът на царя, Валтасар /който е регент, т. е. съуправител/, а самият цар на Вавилон, Набонид /556-539 г. пр. н. е./, попада в плен и е екзекутиран. В Библията, в Книгата на пророк Даниил, за края на Вавилон пише:

"1 Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.

2 Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.

3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.

4 Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.

5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.

6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.

7 Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.

8 Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.

9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.

10 От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.

11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,

12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.

13 Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?

14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.

15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.

16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.

17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.

18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;

19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.

20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,

21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.

22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,

23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.

24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.

25 И ето, писанието, което се написа: Мене, Текел, Перес.

26 Ето и значението на това нещо: Мене, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;

27 Текел, Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;

28 Перес, Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.

29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството. 30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.

31 И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството." /Даниил 5:1-31/

На стената било написано "мене, текел, перес", т. е. "премерено, претеглено, пресметнато" - краят на Вавилон, управляван от халдейци, бил дошъл. Валтасар е последният халдейски управител на Вавилон. Мидийците, т. е. персите, владеят Вавилон до завладяването му през 331 г. пр. н. е. от прочутия гръцки пълководец и цар Александър III Македонски /356-323 г. пр. н. е./, по-известен като Александър Велики. Във войната на Древна Гърция /Елада/ с Древна Персия Александър Велики събира огромна армия, която завладява огромни територии в Близкия и Далечния Изток, включително Вавилон, който става столица на неговата империя. Вавилон става и лобното място на Александър Велики. Ето какво пише Квинт Курций Руф /римски историк от I в. н. е./ в "История на Александър Велики Македонски" /"Historiae Alexandri Magni Macedonis"/ за смъртта на Александър: "Силно желание обзе Александър да преплува река Палакопа и да стигне до земите на арабитите. Мястото там беше удобно за основаване на град за възрастните гърци, за болните и за тези, които доброволно бяха останали при него. След като направи всичко това, спокоен за бъдещето, се надсмя над халдейците, че не само е влязъл невредим във Вавилон, но и че ще си излезе. Но когато се връщаше през блатата край Ефрат, разпрострели се до Палакопа, попадна на зараза. Клоните, висящи над реката, смъкнаха от главата на царя диадемата. Много чудни неща се разказваха. Извършиха се свещенодействия по гръцки и персийски обичаи, но с нищо не можаха да спасят царя от смъртта." /Превод от латински: Николина Бакърджиева, 1985 [chitanka.info]/ Може би това е причината през 312 г. пр. н. е. един от диадохите, пълководецът-приемник на Александър Велики, Селевк I Никатор /356-281 г. пр. н. е./, да пресели значителна част от населението на Вавилон в град Селевкия, новата столица на Селевкидската империя. Между диадохите избухнали спорове и войни за наследството на Александър Велики, ето защо Вавилон започнал да намалява като население, имущество /населението вземало вещите си със себе си, дори къщите тухла по тухла/ и дори започнали да вземат тухлите на градските стени, за да строят нови домове в новите си поселения. Вавилон продължава да бъде обитаван до I-II в. н. е., когато съвсем опустява, пясъците затрупват стените и кулите бавно... Селевкидите владеят земите на Вавилон до 63 г. пр. н. е. "Династията /на Селевкидите/ управлява Царството на Селевкидите до 63 г. пр. н. е., когато римският генерал Помпей Велики изгонва Филип II Филоромей (65–63 г. пр. н. е.), последният цар от Селевкидите, син на Филип I (92–83 г. пр. н. е.), и образува Римската провинция Сирия. Западно от река Ефрат приемник на Селевкидите става Римската република, източно от нея – Партското царство." [bg.wikipedia.org] Вавилон попада в Партското царство, което просъществува до 224 г. н. е., когато е основано Сасанидското царство. [bg.wikipedia.org] "Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбражие на Персийския залив." [bg.wikipedia.org] "Изтощена от непрекъснатите войни с Римската империя, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар Яздегерд III е убит през 651." Арабският халифат преминал в ръцете на Абасидите, после в ръцете на селджукските турци, които създали Османската империя. Тя просъществувала от 1299-1923 г. н. е. Сасанидите, арабите, абасидите и османлиите не проявяват никакъв интерес към Ал-Каср, "дворецът", представляващ няколко пясъчни хълма - под тонове пясък лежат руините на Вавилон. Трябва да изминат над 1500 години, за да се появят плеяда европейски и американски археолози, търсещи славния Вавилон, за да плячкосат каквото могат от него. Така Роберт Колдевей /1855-1925 г. н. е./ открива каквото е останало от Вавилон: "На 26 март 1898 г. Роберт Колдевей започнал разкопки в източната част на вавилонската цитадела "Каср", като само за няколко години разкрил и доказал съществуването на най-спорното от седемте чудеса на света - висящите градини на Семирамида. Отделно от това германският археолог разкрил съществуването на новия възстановен от Халдеите Вавилон - най-голямото градско укрепление, съществувало някога в света за времето си. По този начин Колдевей окончателно демитологизирал Библията, и в частност Стария завет, като една пречупена през политиката, правото и религията история на Древния свят в земите от т. нар. Плодороден полумесец." [bg.wikipedia.org] Днес руините на Вавилон се намират в днешен Ирак, който първи в Близкия Изток подпали Войната в Залива, която хвърли изкри в Израел, Ливан, Сирия и други страни от Близкия Изток:

"През 1990 година Ирак се намира в състояние на икономически колапс. Същевременно съседен Кувейт с население от около едва 1 милион души увеличава производството и износа си на петрол, което се отразява зле на иракския износ на тази суровина. Ирак обвинява Кувейт, че краде петролните му запаси чрез пробиване на диагонални шахти, които минават през границата и изтеглят иракски петрол в кувейтски кладенци. Кувейт отрича обвинението, в отговор на което през август 1990 г. Ирак го напада.

ООН решава да наложи икономически санкции на Ирак и го призовава незабавно да изтегли войските си от по-малката страна. Ирак не се съгласява с тези искания и отхвърля санкциите. В отговор Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 678, която дава право на страните-членки да използват всякакви средства за „възстановяване на мира и сигурността“. Впоследствие САЩ, които имат огромни интереси към петролните запаси в района на Персийския залив, повеждат международна коалиция за освобождаването на Кувейт.

Военната коалиция от западни държави изтласква иракската армия от Кувейт. Американските войски разполагат с голямо технологично предимство пред изтощените от недостиг на ресурси иракски въоръжени сили. Коалицията започва и масирани въздушни бомбардировки над военни цели в Ирак, но някои от ударите убиват и много цивилни. Такава е въздушната атака над Амирия, при която загиват 408 цивилни. Преди окончателното си изтегляне от Кувейт обаче, иракските сили подпалват петролните кладенци там, което предизвиква икономическа и екологична катастрофа в Кувейт. Саддам отговаря на загубата с изстрелване на ракети „Скъд“ срещу Израел и Саудитска Арабия. Въпреки това Ирак е окончателно победен, а последвалите резолюции на ООН призовават режима на Саддам да спре репресиите срещу етнически малцинства, да се откаже от програмите си за химически и биологични оръжия и да спре опитите за създаване на ядрено оръжие. Установява се зона, забранена за полети, която да попречи на самолети от иракските военновъздушни сили да организират удари срещу кюрдски и шиитски цели.

В резултат на икономическите санкции обаче в страната през 1990-те години умират 500 000 деца по данни на УНИЦЕФ. Според бившия главен прокурор на САЩ Рамзи Кларк броят на загиналите от 1990 до 2002 г. вследствие на ефектите от икономическите санкции, бомбардировките и отравяне с обеднен уран е 1,5 милиона души." [bg.wikipedia.org]

Е, и?! Какъв е изводът? Живеещите в земите на Вавилон вече 3000 години са абонирани за войни, смърт и страдания! Циклично повтарящи се касапници, в които умират стотици хиляди и дори милиони... И краят на този зловещ сценарий не се вижда?! Не, естествено, че има друг сценарий, но както казва магьосникът Еузебиус от моя любим филм "Гости от миналото" /"Les visiteurs" с Жан Рено и Кристиан Клавие/ на граф Годфроа, рицарят трябва да намери сили в себе си и да промени посоката на стрелата, целяща да унищожи неговото така желано прекрасно бъдеще - стрела, която той е изтрелял в опиянението си от демонските сили!

Елитът на всяка държава определя нейното настояще, от което пониква като цвете нейното бъдеще. Елитът може да надгражда над съществуващото или да скъса с него и да започне нов градеж. Към елита на една държава от Древността се причасляват нейните висши ръководни структури - цар, везир /висш съветник/, дворцови съветници, благородници от двора на царя, генерали от армията, висши жреци и висши гвардейци. Който контролира елита на една държава, може да насочва държавата към прогрес или към регрес. Древните шумерски мъдреци-жреци, които са създали Вавилонската религия, очевидно мечтаели бъдещето да донесе на техните потомци просперитет, затова се погрижили да им напомнят всяка година, че елитът на тяхната държава трябва да се контролира от верните на истината и правдата. Имало специален празник, който траел цели 12 дни - това бил празникът за посрещането на Нова година. Нова година при вавилонците започвала на 21-ви март, тъй като тогава било пролетното равноденствие и водите на река Тигър прииждали от топенето на снеговете по планините на север, а 2 седмици по-късно и тези на река Ефрат. Водата от реките означавала по-богата реколта, тъй като те я отклонявали към нивите чрез канали, при това без усилия като при по-ниско ниво на водата. Този ден посрещали с празнични шествия, маскаради, песни и танци. В Северното Двуречие Нова година започвала през септември, когато започвал урожаят, т. е. събирането на реколтата. Нова година на Южното Двуречие се запазила у едни народи, а Нова година на Северното Двуречие - у други. Първата възприели юдеите, от тях древните гърци и римляни, а по-късно и държавите от Западна Европа, а втората - от една част от древните гърци, които предали този обичай на Византия, а тя на Руската империя /от 1342 до 1671 г./. Далеч съм от мисълта да разказвам надълго и нашироко за целия празник, само ще отбележа, че през първите 4 дни от този празник на площади и в храмовете били устройвани четения на поеми, играели се пиеси, разказвали се митове, играели се мистериите - всичко имало за цел да напомни на слушателите и зрителите за тяхната религия. От 5-я ден започвали празничните процесии, където разни богове били носени на кораб и пътували с тълпите от едно място на друго, символизирайки разни неща - това било част от мистериите. Централно място в тези мистерии заема бог Мардук, който създава ред в хаоса, създавайки света, както и земните същества, едно от които е човекът /летящите същества създава бог Ану, а водните - бог Еа/. На 10-я ден се празнувала победата на Мардук над Тиамат - имало празничен банкет в храма, където всички вярващи знаели каква грандиозна победа извоювал бог Мардук, как разсякъл туловището на Тиамат и създал света. Всъщност бог Мардук е Елохим от глава 1-ва на Битие. Интересно в тези мистерии е посещението на бог Мардук в съдебната палата, за да бъде съден - нужно е умилостивление и се поднасят жертвени дарове. В един от ритуалите, преди да влезе в светилището на храма, на входа, съдели и самия цар - върховният жрец свалял короната, взимал скиптъра и мантията на царя, след което ги поднасял пред боговете да бъдат оценени. След това върховният жрец шибал с камшик от върви коленичилия цар. Ако царят плачел, годината /под негово управление/ щяла да бъде щастлива; ако не - неговото управление трябвало да бъде прекратено и да бъде назначен наместник на царя. Само след искрен плач водели царя пред статуята на Мардук в светилището, където той със специална молитва на глас давал или подновявал обета си да бъде послушен на заповедите му и да се вслушва във волята на духовенството, за благото на държавата. Върховният жрец обещавал на царя помощ от Мардук, както и увеличаване на царската мощ през настъпващата година - затова му връщал атрибутите на властта и царската власт била считана от всички за дадена му от бог Мардук. Царят допирал ръката на Мардук и получавал благословение за царуването си през настъпващата година. В този ден, както и на последния, 12-я, в храмовете, които били десетки във Вавилон, по площадите и по улиците излизали оратори, четци, артисти, певци и музиканти. Те говорели, четели, играели и пеели под акомпанимента на различни струнни, духови и ударни инструменти. Всички се радвали, че ще посрещнат още една добра година.

Времената за хората в земите на Древното Двуречие били добри, докато не дошли аморейските завоеватели, които не мислели за тяхното добруване, а за своето добруване... Те наложили тежки данъци, за да създадат армия, която да води войни, носещи им плячка във вид на роби и нови земи. Някогашните градове-държави вече били управлявани не от царе, които да бъдат издигани от елита на тези държави и контролирани от него, а от авторитарен тиранин, който назначавал за управители в провинциите на империята си доверени му хора, които не давали отчет на никого освен на своя господар. Контролът над императора от страна на жреците отслабвал и мистериите се превърнали в едни циркове, в които участниците знаели, че царят дори да не плаче пак ще остане на трона, няма кой да го съди за беззаконието му. Така една част от този елит, представена ни в Стария Завет от Аврам, решила да излезе от Ур Халдейски, загърбвайки по този начин злия деспот и лошите му години, създадени от порочното му управление. Халдейската религия противостояла дотогава в държавиците на такава една порочна практика, но нейното окастряне от управляващия елит на завоевателите по времето, когато Вавилон станал империя, обединявайки малките държави в Двуречието, довел до тежки и претежки години за халдейците. Разбираемо е, че мнозина халдейци не искали да останат да живеят в робство и емигрирали. Това е прословутото излизане на Аврам от Ур Халдейски. Бог Авраамов говорил на Аврам да напусне Халдейската земя, за да посреща своите нови години добри, а не лоши. Аврам не изоставил истинската Халдейска религия, а изоставил тази окастрена Халдейска религия, удобна на новия управляващ империята елит. Има много свидетества в подкрепа на това твърдение в Стария Завет.

В някои речници превеждат Нимрод като "бунтовник, грешник, изменник" ["The Scripture Lexicon" by Peter Oliver, London, 1797 ("Лексиконът на Писанията" от Питър Оливър, Лондон, 1797 г.)] или "бунтовен, изменнически, смел" ["Dictionary of Bible Proper Names" by Cyrus A. Potts, New York, 1922 ("Речник на Библейските собствени имена" от Кирус А. Потс, Ню Йорк, 1922 г.)]. Тук всъщност се визира този управляващ елит на завоевателите, който царува във Вавилонската империя, но и самите халдейци, които го следват безгласно. Нимрод си създава своя религия от Халдейската религия, с която покорява много народи, затова не е чудно, че, въпреки че цар Хамурапи в "Законник на Хамурапи" говори за себе си така: "...тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите,за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш над черноглавите и да осветлявам страната, бях призован...", той е защитник на робовладелството и феодализма, предвестници на капитализма, затова не е чудно, че се стига и до империализма, най-висшият стадий на капитализма според Ленин.

АНГЕЛ СЛЕД АНГЕЛ V

====================

Здравейте, приятели!

Дойде зимата - всичко побеля, стана студено, птичките притихнаха... Само огънят в печката бумти весело... Прибрали сме се в кухнята при печката аз, майка и една сюрия котки /бълхите не ги броя, също мравките и паяците/, също компютърът на сестра ми и няколко сопи... Котките не слушат много и само като видят сопата да се върти мирясват...

Времето хвърчи бързо и дойде 2017 г. Честита Нова година! Надявам се и тази година да продължим да громим пънчославието, затова се въоръжете с търпение. Писането става все по-трудно, защото търпението на майка е на изчерпване... Денонощно съм принуден да търпя упреци по свой адрес - кои основателни, кои не, затова и аз трябва да се въоръжа с терпение, стоицизъм и дори непукизъм, за да продължа да громя пънчославието.

В тази тема бих желал да напиша повече за религията на Нимрод, именно Халдейската религия. В момента чета една много интересна книга за Халдея ["CHALDEA FROM THE EARLIEST TIMES TO THE RISE OF ASSYRIA" by Zenaide A. Ragozin, FIFTH EDITION, London, "T. FISHER UNWIN", NEW YORK: G. P. PUTNAM'S SONS, MDCCCXCVI /"ХАЛДЕЯ ОТ НАЙ-РАННИ ВРЕМЕНА ДО ВЪЗХОДА НА АСИРИЯ" от Зенаиде А. Рагозин, ПЕТО ИЗДАНИЕ, Лондон, [Издателство] "Т. ФИШЕР ЪНУИН", НЮ ЙОРК: [Издателство] "Синове на Дж. П. Пътнам", 1896 г./]. Тя е написана от много ерудиран ориенталист, който е запознат същевременно с религията от най-древни времена до наши дни.

В X-та глава на Битие са изредени потомците на Ной с техните потомци. В Мидраша за Битие е написано за всяко име от родословието съответния народ /със своя държава/ от Древността /има много варианти за по-малките държави, направо бъркотия/, но всички коментатори са съгласни, че Шинар /или по-точно Шинеар с ударение на а-то/ е Вавилония, известна повече като Халдея. В тази книга се казва, че и Св. Августин в свой труд ["De Civitate Dei", XVII., 3.] твърди същото: "народи, не човеци" /"Gentes non homines."/.

Мидрашът прокарва основната теза на Юдаизма за Нимрод - че се разбунтувал срещу Господ като станал силен на земята; безбожен ловец на народи пред Господ, който създал своя Империя, в която имало една човеконенавистна религия. Но Вавилон има няколко хиляди години история - от своето създаване до своя край. Като се запознах В ДЕТАЙЛИ с Халдейската религия, а и с историята на Халдея, не смятам, че написаното за Нимрод в Битие 10:8-9 трябва да се разбира за цялото съществуване на Вавилон. Халдейската религия, както ще се убедите след малко, много наподобява на вярванията, свързани с Християнството. По-точно тези вярвания са дошли в Християнството от Халдейската религия. Значи халдейците първи установили на земята една религия, която впоследствие била изкривена до неузнаваемост /спомнете си "заповедите" на "боговете" да се разширява царството с всички сили, т. е. оправдава воденето на войни/, затова била изоставена. Затова Нимрод, т. е. халдейците, се нарича "голям ловец пред Господа", т. е. покорил много народи с тази религия. Древните халдейци първи царували над Вавилон, Ерех /свещен град, заобиколен от некрополис/, Акад и Халне - всичките в Сенаарската земя /Шинеар/. Това е Долна Месопотамия, която е покрай реките Тигър и Ефрат, а от юг граничи с Персийския залив. /"Тигър" означава "Стрела", защото реката е бърза./ Не се казва в Библията да са ги построили халдейците, както се казва за Ниневия, Роовот-Ир и Халах в Асирия, а вероятно са ги завладели от допотопни хора, които са ги построили. Авторът на спомената от мен книга стига до заключението, че тези допотопни хора са Каиновите потомци, които живеят в изгнание, в земята Нод. В "Епосът на Гилгамеш" се разказва за Потопа и за "Ноевия ковчег" - явно това е част от религията на халдейците, а не на тези древни обитатели на Сенаарската земя, завладяни от Нимрод. Въобще много от древните халдейски митове са преписани в Библията, както твърдят на базата на своите изследвания много учени междувпрочем. Бих ви препоръчал още една интересна книга на руски език: "Земля Древнего Двуречья" (мифы, легенды, находки и открытия) от Константин Матвеев и Анатолий Сазонов, Издателство "Молодая гвардия", 1986 г.

Преди да разкажа за Халдейската религия, да кажа още нещо. В печатите на царете, открити върху тухли от палатите им /според английски инженери от XIX-ти век тези печени тухли по нищо не отстъпвали на съвременните; дори били по-добри - издържали хилядолетия/, пише "Царе на Шумир и Акад", като Шумир /Шумер/ е Долна Халдея /Вавилония, Шинеар, Сенаар в Библията/, а Акад - Горна Халдея. Езикът е шумеро-акадски - смесица от два диалекта на един по-древен език. Името "Акад" означава "Планини" или "Планински страни". Религията е шумеро-акадска. Страната е шумеро-акадска.

Не мога да се съглася с автора на този фундаментален труд /първата книга/, че религиозността и говорът са вродени за човека и го разграничават от всички останали същества. Религиозостта, подобно на говора, се придобиват - те са плод на волеви усилия. Бебетата плачат, не говорят. Същото е и с нерелигиозните хора, каквито могат да станат всички в общение с невярващи родители, роднини и приятели - те не говорят с Бога молитвено, а тихо плачат /от гордост/ или се оплакват шумно с пяна на уста /от яд/ на някого от тяхното обкръжение. Но ще се съглася, че говорът и религиозността могат да изправят човека над животинския свят - човек може да се разбере с друг човек без настръхнала грива, крясъци и врясъци, оголени зъби и пламтящи очи, а също може да призове своя Бог на помощ срещу лицемерието и да прави това, което иска другите да правят нему, а не с един аршин да мери, а с друг да отмерва.

В Царската библиотека на Ниневия, столицата на Асирия, са намерени голям брой шумиро-акадски документи на религиозна тематика, написани с клинообразното писмо на глинени плочки. Първи ги дешифрират Сър Хенри Роулисън и д-р Джордж Смит, след което ги издават /в предишна тема съм писал по въпроса/. Колекцията документи може да бъде разделена на три части - отнасяща се "за зли духове", за болести и съдържаща химни и молитви. Пръв успява да реконструира от тези писания религията на древните халдейци френският учен Франсоа Ленорман, който се занимава с Ориенталистика и през последните 15 години до написването на книгата на Зенаиде Розозин е челен изследовател в своя клон по Ориенталски изследвания. Книгата му се казва "La Magie et la Divination chez les Chaldeens" /вероятно се превежда "Магия и Гадаене на Халдейците", 1874-5; немският й превод, 1878/. Успях да намеря превод на книгата на английски език:

masseiana.org

За хората на Шумир и Акад вселената е населена с Духове, които обитават различни сфери или региони. Те персонифицират различните части на вселената, която познават: Небето /Ана/ или Духът /Зи/ на Небето /Ана/, Зи-Ана - върховен по ранг и най-велик по сила. Небето разделят на два региона - най-горно небе, твърд, където са звездите, неподвижно закрепени според тях, и най-долно, където са подвижните небесни тела от Слънчевата система, 7 на брой според тях, които се движат всяко по своя път. Земята, разбирайте земната кора - комбинация от земя и вода, е свързана с небето чрез огромна планина, която като стълб (колона) подкрепя небето. Под земята /земната кора/ има бездънна яма или бездна, в която живеят много зли сили. "Господар на Бездната" е Мул-ге, като "ге" осначава бездна. В Бездната има 7 ужасно зли духове, демони, които се наричат Маскими, и други по-слаби, с различни имена. Земетресения, вулкани и пр. природни катаклизми са тяхно дело. От тези най-страшни Духове се боят по-малките земни Духове, наречени Ануна-ки. Всъщност тези Ануна-ки може да са бесове, болести и тям подобни множества, които влизат в човеците. Те могат да бъдат изгонени от тях чрез заклинания от заклинатели или магьосници. Атмосферата над земята е реалността на Им или Мермер, Вятърът - той движи облаците и бурите. Дъждът не идва от облаците, а от "големия резервоар на Ана", който се намира в Небесния Океан. Максимите са рожби на Бездната, но в по-долното небе също има зли Духове, които първоначално били пратеници на Ана, т. е. ангели на Ана, но от един момент нататък не признавали Върховенството на Ана и станали "бунтовни духове", като тайно направили съзаклятие да извършат грешни дела и били прокудени от твърдта /най-горното небе/ на най-долното небе - това са "падналите ангели", с които започва всяко Християнско вероучение. Земята, т.е. земната кора, плува като риба или като кораб в Небесния Океан, а нейният Дух се нарича Еа. Има неизказано много множества демони, които нападат човека във всевъзможни форми - не само телесни, но и вредящи на морала му. Те "открадват детето от коленете на бащата", "изгонват сина от бащиния дом", "крадат дни от Небето, които правят зли дни" и т. н. Най-ужасната банда е тази на болестите - предвожда се от Намтар или Дибара, демона на заразната болест, Идпа, което ще рече треска. Намтар е пръв служител на Смъртта, Нин-ге, "Жената на Бездната" - там отиват мъртвите. Според други тълкувания отиват във "Великия град" /Уру-гал/, "Великата страна" /Ки-гал/, управляван от "Жената на Великата страна" /Нин-ки-гал/.

Митологията е плод на философско-поетическия гений на народите от Древността. Цялата митология не идва в Християнството в суров вид - доста е отпаднала, но доста и остава. В Християнството Отецът на Сина е на небеса /Матей 6:9; Лука 11:2/, върховен по ранг и сила. Всички богове изчезват - остава само Един всемогъщ, троичен по лица, но единосъщен - Отец, Син и Свети Дух. Но ако се вгледаме в Новия Завет, ще видим, че още има остатъци от тази древна философия, властвала над света на древните хилядолетия. Да си спомним историята с бесноватия и свинете, Лука 8:22-37. Бесовете, Ануна-ките, се боят да отидат в бездната, при Максимите. Всъщност тези Ануна-ки - бесове, болести и тям подобни множества, които влизат в човеците - както са влезли, така могат и да излязат от тях. Те могат да бъдат изгонени от тях, както Исус изгонва 7 бяса от Мария Магдалена например /Лука 8:2; Марк 16:9/ или излекува тъщата на ап. Петър от треска /Матей 8:14-15; Марк 1:30-31; Лука 4:38-39/. В историята за маловерието /Матей 8:23-26/ природните стихии са персонифицирани, ако забелязвате - вятърът и водата се подчиняват на Христос като живи същества, просто защото и те са Духове според Халдейската религия.

Какви точно бесове е изгонил от Мария Магдалена Исус Христос не знам, но какви бесове бих изгонил аз от една днешна бесновата жена, ще ви кажа. Мазане с червила, сенки за очи и пр. козметика с цел съблазняване на отсрещния пол чрез въздействие на очите /над 90 % от информацията за света идва чрез очите/, бих посегнал на някоя друга модна линия, която е "фешън" според разни платени драскачи и модни "специалисти", обслужващи интересите на определени посредствени модни дизайнери, но най-вече бих се опълчил на амбицията й да хвърчи в облаците като мечтае за богат мъж, който може да задоволи всички нейни капризи, отхвърляйки един благороден мъж. Евреите като са станали Римска провинция и всякакви хора са дошли при тях - всеки със своя /порочен/ свят, със своите стремежи... Израел пак трябвало да излиза от Ур Халдейски като изгори огъня, който отдалечава Божия народ от Обетованата земя... Затова бил нужен Христос - да открие на чадата Израилеви, че някога Аврам излязал, не бягайки от Огъня, Който като Светлината на Слънцето, разсича Мрака, и за Която Виделина говори сам Исус на Учениците си /Матей 5:14/, а от онзи огън на Нимрод, на силния властови елит, който иска да унищожи като в пещ всеки Велик баща, който иска да поведе народа извън робството на Мрака... Този елит се бори да бъде обществото една аморфна маса, която приема всяка форма, в която я излеят слугите на Максимите между човеците, за да дойде адът на земята и те да се развихрят като у дома си...

Максимите са тук, крадат години от Небето и ги правят зли години... Не тържествува Православието, а пънчославието... Нямам братя во Христа, на които да кажа болката си и те да я отнемат от сърцето ми - мога само да пиша в блога си стенания и вопли до безкрай на моите приятели... Днес аз не виждам да се изпълнява Новата заповед на Христос, а ако има такива - те са малцина... Да се възлюбят братята означава да се поведе борба с Бездната, с нейните адски изчадия! Но днес няма такива като самия Христос, които да имат и да дадат власт и сила на своите последователи да изгонват бесове и да лекуват болните човешки души... Няма християни да гонят телесните и душевните болести с "дух и истина" /Йоан 4:24/, а разни далавераджии правят пари на гърба на болните - червени кръстове и полумесеци се надпреварват да се борят с телесните болести като взимат пари от дарения и ги дават на големите фармацевтични компании за лекарства, от които полза мижава, да не кажа никаква... Най-страшни са заразните болести според халдейците, а и според съвременните учени - днес едни са болни, утре ще бъдат други, които са гледали безучастно страдащите и не са направили нищо за болните вчера, но са били заразени междувременно! Днес има много заразни болести, които убиват милиони - малария, СПИН, туберкулоза и още много други, но няма кой да пресуши блатата, в които се развъждат маларийните комари, няма кой да се изправи срещу всички заразни болести не от страната на печалбата в долари и злато, а да помисли за света утре некомерсиално, от гледна точка на общото благо... Векове наред в най-бедните днес страни са били богатите "християнски" европейски колониални държави, които са ограбвали ресурсите им най-вече - те не са мислили в перспектива и сега виждаме каква хуманитарна катастрофа е там, в Африка най-вече...

Пънчославните не гонят злите духове от своя свят, от душите си, защото атеистите им втълпяват, че те трябва да са рационални, да мислят трезво и да не се хващат на разни фантасмагории, че има зли духове. Екзорсизмът се счита за някаква изключително трудна работа, която само обучени падрета могат да практикуват - опасна и злокобна /поне според филмите, които дават по телевизията/, към която се прибягва след разрешение на консилиум падрета. Други пънчославни освен пънчославните падрета не се наемат да гонят зли духове - явно молитвите им не са толкова силни... А халдейците са ги гонили масово, при все че са били повече като шамани според учените-ориенталисти. Както биха казали истинските християни, вярващите са царство свещеници, свет народ /Изход 19:6; Откровение 5:10/! Делата им са свети, защото Отец им е Светлината /Матей 5:16/! Пънчославните чакат Второто пришествие - тогава техният господ ще ги възнагради с един осможилест бич, да се шибат отвреме-навреме, за да изгонят бесовете от плътта им, която не е била умъртвена с Пост и Молитва, та затова да я умъртвят от бой...

Накрая да цитирам нещо, което ми попадна докато четях един форум - какъв демон властва в падналата църква, ако може да се нарече църква /написаното е твърде усукано - явно днешните богослови не могат да се изразяват просто и разбираемо, но вярвам, че ще схванете основния смисъл/:

"Днешното време обаче налага твърде сериозна подготовка, макар и да има твърде много свещеници с отлични богословски дипломи и крайно неподготвени за пастирско душегрижие. Вината я намирам у църковната иерархия, която е загрижена от расносци и енорийските храмове да носят доходи, вместо от реално душеспасение на поверените от Бога човешки души. Затова и храмовете са с малки изключения душевни врачебници и болшинството са театрални зрелища или доходни супермаркети с обиграни расоносни касиери, обслужващи потока от религиозни потребности на тълпата, която с многото палени свещи няма нищо общо с народа Божи или реалното християнство.

...

Ако ми е позволена препоръка, бих дръзнал да изразя мнение, че първом човек трябва да се ограмоти за себе си и после да прави крачка да води другите към Царството небесно. От скромните ми наблюдения съм стигнал до извода, че всяка енория си има своите потребности от пастирско душегрижие. Крайно неправилно е свещеническото разбиране, че едно научаване на богослужебния ред и един сборник от проповеди са предостатъчни. За момента всеобщата практика е точно такава - яко размахване кадилницата в обайване на хлябове и трапези, както и безсмислено преписани или издекламирани проповеди за отбиване на номера. Това не е душеспасение, не е и свещенство по чина Мелхиседеков, а селендурска каруцарщина. Непогрешимата Църква съгрешава смъртно, ръкополагайки требничари, които превръщат Царството на благодатта в долнопробен супермаркет." /prokimen, юни 12, 2013/

[forums.pravoslavie.bg]

Да-а-а... Богословски факултет на Софийския и Ш/о/уменския университет бълват кадри, които като някогашните халдейски заклинатели се надпреварват с многословие и ритуали да омаят паството си да им дадат паричките си, за да има какво да ядат те самите, а Царството Божие с неговата Трапеза остава за "оня свят"... Днес църква и държава демонстрират хармония - министър-председател и президент са в първите редици на вярващите по големите църковни празници, в костюми, ръсят бисери как само Господ щял да ни оправи, но Господ не е в сърцата и душите им и няма кой да ни оправи...

Съжалявам, че започнах новата година с тази тема, но това ми е на сърцето... Бездната е там, където са нейните изчадия! Борете се с тях!

АНГЕЛ СЛЕД АНГЕЛ IV

====================

Здравейте, приятели!

Дойде есента. Дърветата дават плод. Борбата с пънчославието също дава резултат. Драстично са се увеличили четящите моя блог - искат да узнаят повече по въпроса. Но първо да ви кажа за моите тазгодишни патила - бях на гости при татко, на село. Изпояден съм от кучешки бълхи целия, но това беше глътка въздух от игрите, които денонощно цъкам на компютъра. Убеден съм, че кръвопиещите паразити са в основата на еволюцията и деволюцията - те пренасят ДНК /дезоксирибонуклеинова киселина/ от един организъм на друг, способствайки той да еволюира или съотвeтно да дееволюира. Без майтап, но космите на ръцете ми са пораснали - явно съм придобил ДНК от кучето на татко, което носи името Хилари Клинтън. Барак Обама не можах да сваря, беше отишъл на друго място. Сега придойдоха нови кучета - подозирам, че това са Джордж Буш и Бил Клинтън. Така татко изразява отношението си към американците, като отвреме-навреме гони от себе си Хилари Клинтън, защото е фрашкана с бълхи и ги ръси наляво и надясно. Не бих казал, че е помияр, а някаква дребна порода куче, която в лицето наподобява Йода от "Междузвездни войни" с дългите си уши настрани и изпъкнали очи. Тя е продобила от ДНК-то на татко, а той от нейното - така той понася по-стоически хапането на бълхите, подозирам, защото е намалено отделянето на хистамин, който предизвиква сърбежа, който предизвиква чесането. Също от общението си са придобили един от друг някои привички - татко живее като куче, в страшна обстановка, при нечовешки условия, дори кучето му живее по-добре, защото не пуши като печка, не си готви на дърва, защото предпочита сухоежбината /татко вече е преминал на нея тотално, но в моя чест сготви два пъти - едната манджа беше за цяла рота и я ядохме цяла седмица, втръсна ми се от зеле, червен пипер и варена кайма на парцали/ и не пуфти като локомотив на баир, защото не гледа телевизия... А кучето е придобило от татко някои негови характерни навици - ходи като недарена сватя по улиците насам-натам, ляга на пътното платно и никакви увещания не могат да го накарат да се махне оттам, тъй като според единодушното мнение на всички татко е много твърдоглав...

Учените знаят, че маларията се пренася чрез комарите, затова има програми да бъдат пресушавани блатата в Африка, за да намалее популацията им. Но вероятно кръвосмучещите паразити пренасят не само вируси, но и сегменти от ДНК, т. е. вирусите също са такива сегменти, но болестотворни - това е кодирана информация, определеща телесни външни и вътрешни белези и характеристики. Генетичната информация не се предава само по полов път, а и по този начин. Вероятно затова селяните имат по-здрава имунна система - придобиват ДНК от домашните животни. Селяните са доста космати - подозирам, защото са хапани от кози и овчи бълхи. Кучешките бълхи също водят до обилно окосмяване. А котешките - до по-посно окосмяване.

Говоря тези неща, за да обясня как се разпространява пънчославието. Падналата църква е едно своеобразно блато, в което живеят вампири - това са различните пънчославни апологети, които са се насмукали с демонска кръв и я предават на нахапаните от тях. Затова може да видите страшно зомбирани вярващи, говорещи разни фантасмагории за кървящи икони, за чудотворни памуци, натъркани в мощи, за осветяване на потници и долни гащи против магии, за още много неща, които са по-присъщи на суеверните хора, които вярват в лошия си късмет като функция на фатално събитие като петък 13-ти, черна котка и пр. Пънчославните вярват, че лошият им живот се дължи на безбожието по света, но не предполагат, че точно те са най-големият генератор на фалшиво набожие. Защото постоянно им повтарят до втръсване, че са православни, правоверни и Божий народ. В тази тема ще изложа на вниманието ви множество факти, с които съм уверен, че не сте запознати. Вие нямате вина, че сте попаднали неволю в пънчославния бардак - но имате вина, ако научите за него и не искате да го разтурите!

Библията е философско произведение, написано от светите отци на Църквата. За наша радост те са оставили множество коментари на библейските текстове, много от които са достигнали до нас чрез Мидраша и по-късни негови вариации в писанията на различни теолози от по-ново време. Ключова фигура в книга Битие е Аврам/Авраам, за когото са написани много повече неща от всички останали преди него. Неговият живот е описан в древните юдейски писания доста подробно, а по-късно се добавят още християнски и ислямски предания. Той толкова силно повлиява на баща си Тера, идолопоклонникът, че го убеждава да напуснат Ур Халдейски. Тази революция срещу тиранията на "силния" властелин, Нимрод, е първата крачка към освобождението от злите сили. Само това е по-силите на Тера - да изведе семейството си от Ур Халдейски под давлението на Аврам. Но животът с него в Харан е опасен за Аврам - лошите привички на старите се лепят към младите, затова Господ казва на Аврам да излезе от общението с родата си. Никой не може да напусне своя род от пантивека, но роднините, с които живее, може - затова тук се има предвид точно това, да остави баща и майка, братя и сестри, жена и деца, за да придобие нови в Господа. Но за Тера се казва в Мидраша, че той ще се покае - бавно, но ще излезе извън хватката на Нимрод, никой идолопоклонник не е неспасяем случай. Та Аврам продължава да е Евреинът Аврам /Битие 14:13/, от Евер /Битие 10:24-25; 11:14-15/ - неговият знаменит предтеча. Казаното по-горе се потвърждава и от пасажа, където се казва, че Авраам ще почива в мир със своите отци /Битие 25:8/: "И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си."

Както знаете, ровя като къртица из електронните библиотеки, които се създават от компании като Google, за да се купуват повече компютри, не за друго. Да имаш достъп до цялата световна литература, платен естествено, е все едно да имаш в ръцете си, чрез смартфона си или лаптопа си, Александрийската библиотека на Древността, Ватиканската библиотека и въобще всички библиотеки по света. Засега призовават хората по света да си сканират книгите и да ги качват в Интернет безплатно, затова много книги "NOT IN KOPYRIGHT", стари книги, се предлагат за четене онлайн безплатно и дори за сваляне безплатно.

Преровил съм стотици и дори хиляди книги на религиозна тематика, на английски, немски и руски език, даже на еврейски, гръцки и латински. Така открих една книга в два тома на английски език, която се казва "Legends of Old Testament Characters from the Talmud and other sources" by Rev. S. Baring-Gould, London and New York, 1871 ["Легенди за старозаветни лица от Талмуда и други източници" от поч. (почитаемия или почитаемата) Сабин Баринг-Гулд, Лондон и Ню Йорк, 1871 г.]. С английския се справям горе-долу и като се зачетох какво пише за Аврам в Талмуда и други източници направо видях звезди посред бял ден... Образът на Аврам и на Господ Иисус Христос са като две капки вода, само дето Аврам е старозаветен герой, а Иисус Христос новозаветен. Тогава разбрах, че Новият Завет е Образ на Стария Завет.

Както знаем, Аврам е син на Тера, но не знаем, че майка му е Амтелай, дъщеря на Карнебо. Тера бил генерал в армията на Нимрод. Аврам се родил в годината 1948 след Сътворението, в Ур Халдейски. Според една от версиите, вечерта в деня, в който се родил Аврам, Тера организирал празненство в негова чест, като събрал свои приятели - много от съветниците и гадателите на Нимрод. Късно през нощта, когато си отивали от дома на Тера и Амтелай, всички забелязали необикновена звазда на изток. Тя се движела по небосклона от едната хемисфера в другата, като засенчила четири други звезди. Всички гледали втренчено в учудване и казали помежду си: "Наистина това означава само едно - новороденият син на Тера ще стане велик и могъщ, ще надвие всичките си врагове в царството, ще детронира велики принцове и ще завладее техните притежания." На следващата сутрин побързали да кажат на царя какво са видели и каква е тяхната интерпретация на видението, затова препоръчват детенцето да бъде посечено незабавно. А Тера да бъде компенсиран с пари. Нимрод веднага пратил злато и сребро на Тера, искайки да получи в замяна сина му, но Тера отказал. Нимрод страшно се разгневил и заплашил Тера, че ще изгори и напълно ще унищожи целия му дом, разбирайте къща и семейство. По това време една от робините на Тера родила син и той го дал на царските офицери, които предположили, че това е неговият син, занесли го на Нимрод и го посекли пред него. За да спаси Аврам, Тера го скрил с майка му и дойката му в една пещера.

Според друга версия, гадателите на Нимрод отдавна му предвещавали, че ще се роди дете, което ще се опълчи на неговата мощ и религия, и накрая ще надделее над двете. По съвета на мъдреците той предприел кампания да убива всяко бебе от мъжки пол, което се роди в царството му - така били избити 70 000 момченца в "родилния дом", който Нимрод направил за всички родилки в царството му. Божиите ангели отправили просба към Всемогъщия, молейки Го със сълзи на очи, да преустанови това жестоко убийство на невинни дечица. Бог им казал: "Аз не бездействам, не спя. Ще видите, че това зверство няма да остане ненаказано." Точно в този миг, когато Бог казал това на ангелите Си, забременяла жената на Тера с Аврам. Тя криела своята бременност колкото могла, казвайки, че е болна. Когато не можела вече да скрива състоянието си, пеленачето надуло корема й и вече било очевидно, че скоро ще роди. Затова, когато дошло времето й да роди, тя със страх избягала от града, бродила цяла нощ в пустинята докато не осветила с фенера си една пещера, в която влязла да се приюти. На сутринта родила своя син, Аврам, чието лице сияело като слънце в пещерата и хвърляло златните си лъчи наоколо. Завила го в едно палто и го оставила на грижите на Бог и Неговите ангели, след което се прибрала у дома. Бог чул рева на плачещото пеленаче и изпратил Своя ангел Гавриил в пещерата, за да даде на детето да суче мляко от неговия показалец. Когато майката на детето дошла да накърми детето си, тя видяла то да сучи от палците си - от единия сучело мляко, а от другия мед.

В тази история за кръвожадния цар и невинните деца на нещастните му поданици се вижда мотивът за класово разделение. Господстваща класа и поробената класа - винаги при робовладелството, феодализма, капитализма, кривия социализъм и псевдорепубликата има тези две класи. Първата мачка втората, за нея животът и благото на последната не са по-ценни от парите, властта и облагите, която последната носи на властимащите...

В цялата човешка история бедите за народите идват от самозабравилия се господстващ елит. Наскоро гледах един филм за Тутанкамон /"Tut", 2015, САЩ, режисьор Дейвид фон Анкен/. "Минисериалът е посветен на Тутанкамон, известен и като крал Тут – най-младият фараон на Античен Египет. Неговите златни саркофази стават един от символите на античната цивилизация. Историята ще се фокусира върху борбата за власт и опитите на младия владетел да поведе Египет. Всичко това ще се случва на фона на предателства от страна на най-близките му хора, които се интересуват само от собствените си интереси. Младият Тут поема властта след смъртта на баща си и е принуден да се ожени за сестра си, за да продължи рода. Въпреки че той е фараонът, е контролиран от трима властни мъже, които плетат интриги срещу него и бленуват да му отнемат властта. Против всички очаквания, Тут се превръща от несигурен принц в герой на бойното поле и повежда кралството към победи. След като поема по пътя, който му е отреден, и спечелва народа си, той бива предаден." Така е представен филмът в kinofen.net.

Същите интриги и предателства, преврати и изгнания, отмъщения и проклятия виждаме в Древен Рим и Древна Гърция, във Византия и в държавите от Средновековието, та чак до наши дни. Властимащите от всички времена се стремят да се окопаят и да векуват едва ли не, като са наблъскали своите роднини в държавния апарат или в директорските бордове на водещи корпорации, а народът, воден от такъв елит, отива като добичета на заколение към кланицата... Достатъчно е да си представим само няколко държавници от нашето съвремие, които са /били/ начело на държавните елити десетилетия наред - Тодор Живков и неговият бодигард-приемник Бойко Борисов в България, Маргарет Тачър /"Желязната лейди"/ във Великобритания, Ангела Меркел в Германия, Владимир Путин в Русия, Берлускони в Италия, Шимон Перез в Израел и много други държавници, които така са се вкопчили във властта, че вероятно биха убили своите претенденти, за да се задържат начело... Властта дава привилегии на управляващия елит - разбирайте фамилиите, които управляват даден народ. Затова всеки детронатор е трън в очите и задника на всеки деспот и поддържащата го клика - гадатели гледат звездите, редят пасианси и още какво ли не, за да им дадат увереност, че са непоклатими. Те от своя страна ги възнаграждават щедро за техните добри предвещания. А онези, които ги съветват как да елиминират техните претенденти за властта - още по-щедро. Светът от пантивека до ден днешен има огромен проблем - властта нерядко, да не кажа постоянно, е в ръцете на алчни и зли хора, които не се борят да дойде Божието Царство в държавата им, а точно обратното - борят се против Божието Царство, създавайки същински ад за сляпо вярващите в тях техни поддръжници. Отвреме навреме тези елити се договарят помежду си или пък от вражди между тях да има войни между народите - така умират тези условно казано 70 000 мъже-претенденти за престола на държавата, защото 70 000 младенци те лесно ще избият, 70 000 юноши също, но 70 000 мъже по-трудно. Мизерията убива мнозина в хватката си, но мракобесието, разбирайте безпросветността за Пътя, Истината и Живота, за Христос, убива много повече.

Историята за Аврам, разкрита в Талмуда и други източници, е много интересна и увлекателна. Сами виждате колко много общи символи присъстват още от рождението на Аврам и Господ Иисус Христос. Не случайно още в първия ред на Евангелието от Матея пише: "Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама." Месията е духовен син на цар Давид и патриарха Авраам! Съдбата им е една й съща, предначертана - деспотичните владетели ще искат да ги убият, за да запазят властта си над царствата си, но Бог им е дал Светлина Си, за да разкъсат духовния мрак и да счупят оковите на мракобесието. Като Факел в мрака свети Учението на Църквата и просветлява душите на всички, които търсят Спасение, което се постига само чрез Просветление и Помирение с Бога.

Още един съществен момент между двата образа е отиването в Египет, поради една й съща причина - гладът. Слизането на Аврам в Египет е предизвикано поради глада в Ханаанската земя /Битие 12:10/. Отиването на Младенеца в Египет е предизвикано от същия този глад: "Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, - Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за чуване думите Господни." /Амос 8:11/. Пощръкляването или изперкването /полудяването/ на обитателите на дадена земя води до "слизането в Египет". То се дължи на нечуването на Божия Глас и съответно неизпълняването /неслушането/ на Заповедите Му. Глад за изпълняващи Закона! Царят и неговите войници, които искат да погубят Божия Син, са всъщност онези, които искат да продължат да живеят в беззаконие, себе си да считат за най-вещи в законотворчеството и съда, но бидейки зли, лукави и алчни, те не могат да създадат добър за всички /не само за себе си/ свят, а само поредния кръг на ада за техните поданици... ["Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля"." /Матей 13:15/]

Има един коментар в Мидраша /Genesis III. 5/, който много ясно показва Египет като символ на тъмнината духовна, коментирайки Битие 1:3-4-5: "[Думата] "Светлина" е написана 5 пъти, кореспондирайки с Книгите на Неговата Тора [Петокнижие]. И БОГ КАЗА: ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА кореспондира с книга Генезис /по-скоро трябва да се превежда Зараждане, Раждане, а не познатото Битие/, в която е записано, че Светият, благославен да е Той, се ангажира с творението на Своя свят; И СТАНА СВЕТЛИНА - с книга Изход, в която е казано как Израилтяните излизат от Египет, от тъмнина към светлина; И БОГ ВИДЯ СВЕТЛИНАТА, [ЧЕ БЕШЕ ДОБРО] - с книга Левит, която е пълна с много закони; И БОГ РАЗДЕЛИ СВЕТЛИНАТА [ОТ ТЪМНИНАТА] - с книга Числа, която разделя между тези, които излизат от Египет и тези, които влизат в земята [на Египет]. И БОГ НАРЕЧЕ СВЕТЛИНАТА ДЕН - с книга Второзаконие, която е пълна с много закони. Но [слушателите] биха възразили: Не е ли книга Левит пълна с много закони? [Защо има две подобни позовавания?] Този пасаж се повтаря, именно И БОГ [ВИДЯ СВЕТЛИНАТА И] НАРЕЧЕ СВЕТЛИНАТА ДЕН: вече е сигурно, че светлина и ден са идентични!]"

Както Аврам трябва да излезе от Египет, така и Младенецът: "От Египет повиках Сина Си" /Матей 2:15/ - от земята на робството към земята на свободата, ОТ ТЪМНИНА КЪМ СВЕТЛИНА. В Евангелието на Матея Египет се разглежда като Римска провинция - нейният управител се счита за по-малко зъл от този на Юдея, но все пак за зло /предвид необходимостта да се излезе от Египет/, затова семейството на Младенеца отива там, но всъщност и двете провинции административно са под властта на Кесаря, на Рим. Всъщност Римската империя е новият Египет, от който трябва да излезе Младенецът, разбирайте Израилевия народ. Гладът идва от /слугите на/ завоевателите, а не от израилтяните, верни на Закона. Мракът и Светлината се борят непрестанно. Израилтяните, които са Авраамово семе, като Исаак няма да слязат в Египет, слушайки Гласа Господен /Битие 26:2/. Само които не се боят от всичките злини, случили се на патриарха Аврам и брата му Лот, биха отишли в Египет. Бих казал, че Египетската земя е навсякъде, където не е Юда.