====================
Здравейте, приятели!
Адска жега е [започнах да пиша тази тема в началото на юли], но борбата с пънчославието трябва да продължи. В тази тема ще поговорим за истинската религия, която хилядолетия е просветявала човечеството, но появата на пънчославието бележи нова ера. Християнството като философска рамка не е нещо ново, то стъпва на Юдаизма, а Юдаизмът от своя страна на Халдейската религия. Вече писах за Халдейската религия.
Времето се поразхлади - така може да пиша, защото като е адска жега тъкмо се настроя за писане и компютърът загрява здраво и от страх го спирам да не изгори нещо... Но Слава на Бога, че ми даде нов компютър, за да мога да продължа борбата с пънчославието! Още не съм му свикнал, защото е лаптоп и мишката е с тъчскрийн, а и клавиатурата е с друг стандарт, но прибавям старите мишка и клавиатура, а сега разучавам как да прибавя и плоския монитор, че мониторът на лаптопа е много малък и представете си няма резолюция под 1000х1000 пиксела, например 800х600 или 1024х768...
Николас Вулгарис пише в "Свещеният катехизис", че за спасението са нужни Вяра, Надежда, Любов и Добри Дела. Катехизис означава въпроси и отговори, т. е. позовавам се на въпроси 77 и 78, както и отговорите към тях. Но откъде идва Вярата? Вярата идва от слушане:
"14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово." /Римляни 10:14-14/
Тук бих искал да разгърна тезата си, която изказах в миналата тема - за това, че българският народ не е бил православен като цяло, нито е. Ще подкрепя тезата си с факти естествено.
Представете си, че някое правителство реши да въведе Будизма като национална религия в България. Идват будистки свещеници от Индия или Китай, построяват будистки храмове и започват да служат в тях на индийски или китайски език... Правителството издава указ всички да приемат Будизма... Всички отиват в тия храмове и преминават някакви церемонии да станат будисти, но езиковата бариера не им позволява бъкел да разберат нещо от Будизма като философия... Вярата идва от асимилиране от разума на чутото и видяното в храма, т. е. разбиране! Те не разбират нищо от Будизма, но вече ги наричат будисти... Ето това е станало преди над 1000 години в България - масово "покръстване" на народа от ромейски свещеници, а народът, с малки изключения, не е разбирал нищо от Християнството, защото не е разбирал гръцки език... Както казва един герой от българския игрален филм "Златният век" /Историческа драма, 1984 г./, византийците 30 години са "варили" главите на българите и едва с превеждането на богослужебните книги от светите братя Кирил и Методий на славянски език и започването да се служи на разбираем език в църквите в България е започнало реалното просвещение на българския народ. Но да се служи на славянски език в храмовете не се е харесало на Византия - защо ще ви кажа по-надолу, затова Византия се изправя срещу България при /река/ Ахелой през 917 г., където византийците претърпяват един от най-големите си разгроми. Константинопол е спасен от плячкосване и въобще Византия е продължила съществуването си единствено на милостта на цар Симеон, който добре разбира, че Византия е порта между Изтока и Запада, която е добре да съществува, за да продължи да пази България от арабите.
Още с обяваването на Християнството за легитимно в Империята с Миланския едикт /313 г./ започва да се води такава политика от Рим и Константинопол - да се покоряват народите в границите и по границите на Империята чрез Религията на Империята. Елинизмът отстъпва пред Християнството още през първите три века от новата ера. Империята разбира, че трябва да се нагоди към новите реалности - да лансира Християнството пред Елинизма. Затова започва да покорява с Християнството, но това е само на думи - строят се църкви, пращат се гръцки, респективно латински духовници там и се роят "християни", които не са кръстени с Дух и Истина, не както повелява Канонът. При това става дума за масово покръстване на цар, аристокрация и простолюдие /Чрез шантаж дори - "Ако станете християни, Империята няма да води война с вас и ще ви даде богата на жито земя, за да не гладувате...". Империята е обградена отвсякъде с войнстващи варвари /защото Империята е войнстваща спрямо тях най-първо - не могат да се създадат добросъседски отношения в такава среда/, на които трябва да се противостои, затова е готова на всичко, за да оцелее./, както е станало в България. На тази политика се противопоставя Св. Атанасий Велики /ок. 296 г. /298 г./ - 373 г./ например, който казва така в един от споровете си с арианите: "Спасителят е смирен и учи: "Ако някой иска да дойде след Мен" и "този, който иска да бъде Мой ученик". Той идва при всеки, но не го принуждава. По-скоро Той чука на вратата и казва: Отвори Ми, Моя сестро, Моя съпруго, и ако те отворят, Той влиза. Ако не се решават и не искат, Той се оттегля. Защото истината се известява не чрез мечове и копия и войници, а чрез убеждаване и разискване. Как да дойдат заедно убеждаване и изпитване на страхопочитание от император? Как да има разискване, когато съпротивата води до очаквано заточение и смърт? Императорът принуждава всички чрез сила, за да е ясно на всички как тяхната разсъдливост не е божествена, а човешка, и че партията на Арий в действителност няма цар, а Кесар, защото чрез него те правят каквото си искат." /Hist. Arian. 33/ Св. Атанасий Велики е заточван неведнъж, а и заплашван със смърт - защото не е съгласен с тази политика да се разбива с шут вратата у езичниците от техния "спасител". Той не е за такова едно войнстващо християнство, което ще вилнее векове наред и ще "спасява" света.
Тук се откроява Църквата като субект от една страна и Държавата от друга. Аз не мисля, че във Византия Църква и Държава са действали като едно цяло, в синхрон. Църквата е била подчинена на Държавата, но е съществувала реакционна сила в Църквата, която се е противопоставяла на безумната политика на Държавата.
Св. Атанасий Велики се противопоставя на насилственотото християнизиране. Радикалното християнство служи за осъществяване на целите на Империята - тя има за цел да претопи покръстените народи и те да станат част от Империята, нейна плът и кръв, чрез една обща религия - пънчославието. Затова е и триезичната догма - еврейски, гръцки и латински език да са единствените езици в Империята, на които да се чете Св. Писание, а всички останали езици да умрат. Ако Византия имаше за цел да проповядва Християнството на целия свят, както пише в Св. Писание - "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар." /Марк 16:15/, щяха да бъдат преведени на всички езици книгите от Стария и Новия Завет, където има нужда да бъдат четени на роден език на народите. Но чрез религията Империята иска да осъществи своята великошовинистична идея да владее земите покрай Великото море /Средиземно море/. В Християнството тя не вижда начин да се построи Божието Царство в този свят, а начин да консолидира своята разнородна маса от поробени народи. Империята, разбирайте елитът на Империята, няма за цел да прави всички християни светии, защото това е дълъг и труден процес, затова истинското Християнство е подменено с пънчославието - всички лесно стават християни, но малцина християни са светии, колкото да не е без хич. Аз бих казал, че тия, които продават кръщелни свидетелства, няма как да са светии, но точно от тях правят светии, защото мощите им благоухаели... Но целта е да не се усетят пънчославните, че ги кръщават не светии, а дяволи...
Християнството от късната Античност казва, че оглашението трае 3 години /за по-схватливите по-малко/: "Нека оглашените да слушат три години Словото. Но ако някой е прилежен, и постоянства добре в работата, времето не е от значение, но усърдието единствено е от значение." /"Апостолическите конституции", канон 42-ри/
Вероучението не се е извършвало в училище, както сега искат да правят пънчославните! По устав оглашението се извършва в притвора на храма, както пише протойерей Константин Николский в своя знаменит труд "Ръководство за изучаване на Богослужението на Православната Църква" [Санкт Петербург, 1901, 1907] /стр. 14/. В притвора също се кръщават вярващите, за да влязат в храма или църквата, именно пространството между светилището /олтара/ и притвора. Днес гледам, че пънчославните духовници не кръщават в притвора, а в самия храм, което противоречи на канон § 13-ти в храма да не се допускат неверни от вратарите, но както изяснихме в миналата тема вратари няма, няма и дякони, има само по един духовник в повечето църкви, който е вся и всьо в своето феодално владение. Та притворът, наричан още нартика /нартекс/, е предхрамие /пронаос/ - в него могат да се молят и да пребивават неверните, именно оглашени, каещи се грешници, езичници, еретици. Притворът се дели на две части - вътрешен и външен. Вътрешният притвор се нарича трапеза, а външният - паперт. Във вътрешния притвор оглашените слушат поученията за тях, т. е. те са хранени с Хляба на Живота, затова се нарича и Трапеза. [В моя музей с маслиновата плантация планирам да сложа в дясното ухо на всички оглашени по един микрофон. Те ще могат да си избират глави от моето DVD "Победи пънчославието!", където ще им се обяснява надълго и нашироко устройството на църквата и защо като пънчославни те са в предхрамието, а не в храма.]
Вероучението не е за деца, а за юноши и възрастни, които могат да разбират чутото в храма от Св. Писание! "Св. Литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна и тайноизвършителна." Така пише в предварителните обяснения на "Божествена Литургия на Св. Йоан Златоуст". Учителна: "Така се нарича тая част, защото в нея се предлагат на християните четива из апостолските послания и от св. Евангелия, с поучения върху тях. На тая част могат да присъстват и оглашините, т. е. ония, които са повярвали в Христа, изучават истините на вярата и се готвят да приемат св. Кръщение." Затова тая част се нарича още "литургия на оглашените". Освен четене на Апостола и на Евангелието, има и четене на Прокимена, т. е. определени стихове, взети от псалмите. [В бележка под линия /в отговора на въпрос 67/ в "Свещеният катехизис" на Николас Вулгарис пише, че в най-старата Божествена Литургия по Източен модел, Литургията на Св. Яков, се четат извадки от Стария Завет и Пророците: "И Литургията на Св. Яков след Трисагиона [Трисветата песен] дава инструкция: "После се четат големи пасажи от свещените пророчества на Стария Завет и Пророците."]
Вярата в Благовестието предшества Кръщението! Към Кръщението се пристъпва с Вяра в Спасението. Първо е Вярата, после Кръщението, а сетне и Спасението:
"И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден." /Марк 16:16/
Вярата идва от слушане - никой не може да знае Кой е Христос без оглашението, познанието за Христос идва от слушане на Св. Писание. Но достатъчно ли е някой да знае Кой е Христос, за да се нарече вярващ? Ето какво пише Николас Вулгарис, цитирайки Николас Кабасилас, за вярващите /верните/ [отговор 69, стр. 145]: "Молитвата на тези, които пазят Евангелието, които са копирали любовта на ХРИСТОС към ближния, показана в Евангелието." Тези са Вярващите /Верните/." Значи познаването на Вярата е важно, но само показването на Любовта Христова към ближния, показва кои са Вярващи /Верни/. Затова е Св. Кръщение - даваш обет, че се отричаш от дявола и няма да му служиш, и че се вричаш в Христос и ще Му служиш.
Всъщност устройството на християнския храм копира устройството на походния еврейски храм, скинията, описано в 26-та глава на Изход. Състои се от две сакрални части - Светилище и Святая Святих. Светилището или Бемата или Олтарът, където се намират Трапезата /Светият Престол/, Жертвеникът, Менората /Седмосвещникът/ и другите свидетелства на Завета, е на изток, пред Святая Святих. Самата Святая Святих е мястото, където са светиите /верните/ по време на литургията на верните - пазителите и изпълнителите на Волята на Бога. Святая Свяхих всъщност е самият Наос, Храмът с купол /трулус/. В Святая Святих Бог е сред Своя народ. Вратарите пазят веднъж свидетелствата на Завета в Светилището /Бемата/ и втори път самия Наос. Гледат в Светилището /Бемата/ и в Наоса да влизат само вършещи Волята на Бога, т. е. светии. Свидетелите на Завета, свещениците, трябва да са най-светите от всички светии. В този смисъл вратари се явяват всички верни, защото те знаят кои са най-верни сред тях и съответно най-достойни да бъдат свидетели на Бога, т. е. свещеници. Значи има едни вътрешни вратари, на Бемата, които са всички верни, и едни външни вратари - на Наоса, които да не допускат в храма неверни.
"5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;
6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.
7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда." /Изход 19:5-7/
Но защо истинското Християнство не се нрави на Империята, че си прави целия този труд да въвежда пънчославието? Защото ранното Християнство се бори срещу греховната същност на Едом, т. е. Рим. Тази същност се стреми да обърне света на юдеите и на много други народи в пустота, тъмнина и бездна, както е писано: "А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната..." /Битие 1:2/ В Мидраша е обяснено следното, накратко: Пустотата и празнотата символизират Вавилония и Мидия /Персия/: "Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна..." /Еремия 4:23/ и "...побързаха да заведат Амана на угощението..." /Естир 6:14/. Еремия говори за опустошението, което идва от завоевателната мощ на Вавилония. Затова пустотата е символ на Вавилония. Завоевателните походи на Рим опустошават не една държава, включително юдейската, т. е. Рим е продължение на Вавилония, сеяч на зло по света, сеяч на разрушение и хаос. А в Естир се говори за искащия да извърши геноцид Аман, да избие до крак всички юдеи в Мидия /Персия/ и да празнува по този повод. Какво символизира тъмнината? Тъмнината символизира Гърция. По времето на Антиох IV Епифан /175-164 г. пр. Хр./, наречен още Епиман от юдеите, което значи безумен, той се опитва да елинизира юдеите, които не са били елинизирани дотогава, и да изкорени Юдаизма заедно с цялата Юдейска култура. За елините е прославен, знаменит, което значи Епифан, а за юдеите - безумен. Той осквернява храма в Ерусалим, докарвайки "мерзостта на запустението", и избухва въстанието на Макавеите, което довежда до разрушаването на Ерусалим. Този гръцки цар се подчинява на Римската република. По-късно Рим възприема религията на Гърция. Тъмнината, т. е. Елинизмът, покрива бездната, която символизира греховната държава, Едом, т. е. Рим.
Насилствено елинизиране, насилствено християнизиране, насилствено ислямизиране - такава е съдбата на малките народи в ръцете на империите... Антиох IV Епифан заповядва масова сеч в Ерусалим като отмъщение за въстанието на юдеите, а Борис I избива до крак 52-ма боляри /с родовете им - според някои сведения/, въстанали срещу християнизирането, както и ослепява сина си Владимир, а на негово място поставя за цар Симеон... Какви ужаси са видели българите покрай насилственото ислямизиране по българските земи не се наемам да кажа, но от един български филм се сещам за набиването на кол на непокорните... Въобще нечовешки престъпления са били вършени в името на една или друга империя, за да бъдат претопени малките народи и всички да станат един народ с една религия, език и прочие...
В началото Християнството е една от многото религии в Империята, но постепенно набира последователи и става опасна за Империята със своята идеология. Не само с масовостта си, но и с антимилитаристичната си политика - забранява на последователите си да участват във войската на Императора. Без войници няма военни кампании и съответно приток на богатства към Империята от поробените народи. Християнството е и против робовладелството. Затова Християнството първо е гонено от императорите, после последните са изтърбушили църквата и са я напълнили със слама, с пънчославието. Обединителното звено не е Волята на Бога, а Волята на Императора, разбирайте Елита на Империята. Волята на Бога се изучава 3 години от оглашените в храма, а Волята на Императора не трябва да подлежи на съмнение дори и безкпрекословно да се изпълнява: "Заповядвам и без да му мислиш казваш: "Слушам!", кръгом и бегом марш!" Ето така изчезнали светиите, които носели Бог в Себе Си. Нямало нужда от вратари да пазят светилището и Святая Святих, нито от менора да гори от залез до изгрев... Настанал мрак, непрогледен мрак, та така до ден днешен пънчославните се лутат насам-натам като мумии в гробниците си...
Врагът на тяхното спасение се е погрижил в пънчославната църква "бялото духовенство" да управлява "черното духовенство". Монаси единствено могат да бъдат епископи. Монасите са малко на брой - малцина биха се подложили на промиване на мозъка в Семинарията, в С0фийския и Ш/0/уменския б0гословски факултети, както и да специализират в Московската дух0вна академия. Българската губерня слуша единствено Москва - като каже, че няма да се ходи на Велик събор, и точка. Та тези "франкенщайновци" не познават истинския живот, защото им е отнет: те можеха да бъдат съпрузи и бащи като другите, но на тях им е отнето това свещено право да имат семейство. На тях им е отредено да бъдат духовни бащи на деца, които в по-голямата си част не познават как живеят в материален план, защото първите са затворени в едни златни кафези, владишките палати, и хал хабер си нямат как се оцелява в джунглата навън. Епископите познават живота единствено на тези свои деца, на които дават заплати - "черното духовенство". Презадоволените владици пращят от здраве, защото не са подложени на трудова "терапия", превръщаща работниците в парцали, които пенсионират поради невъзможност да се трудят наравно с младите. Но нека прочетем още от Каноните!
Ето какво казва § 14-ти канон: "Епископ, под чиято власт са свещените съдове, когато всички хора викат към него за хляб, а той не им обръща внимание, каква святост има такъв? Когато хората на Египет викали към Фараона гладни, тогава той отворил всички складове и им продал; и така те не умрели поради глада, защото той се вслушал в Йосиф, Божият пророк. И Йосиф трябва да ти бъде съветник повече от на Фараон. Каква е епископската длъжност, ако той не посещава своите хора да изучава техния начин на живот? Не трябва да бъде поставян като епископ човек, ако не съблюдава Евангелието с чисто сърце. Ако той не го спазва, той е без вярва в Св. Троица. Епископ, който без да е болен, пренебрегне някой ден причастието, същият ще умре в скръб. Епископ, който обича човеците, ще получи повече благодат. Епископ, който обича бедните, същият е богат, и градът с неговата околия ще го уважава и в неговите дни на църквата няма да й липсва нещо. Епископ, който обича нуждаещите се, в неговия град няма бедни; защото църквата на града е богата. Защото кой е богат освен Отец, Син и Свети Дух? Този, който знае нещата преди да се случат /предвижда/ и се погрижва за това, той е истински епископ. По тази причина ти трябва да вярваш, че на всеки, който иска от теб, Бог ще даде, поради Неговата любов към човечеството. Вземай десетъците и първите плодове в полза на бедните; защото по тази причина Той нарежда, казвайки, "Дайте на бедните." И прави добро на тези, които служат и се молят за хората. Който заема пост в църквата, хората знаят, че неговата сянка лекува болните. Бог е милостив в грижата за бедните и сираците, и Той е отец на сираците и отец на бедните; Той е истинският Епископ. Епископ, който обича бедните, не уважава човеците според богатството им, с голямо желание ще накара бедния да седне до богатия. По-добре беден човек, който вярва, отколокото безбожен, невярващ цар. Праведният епископ сяда с голямо желание до вярващ беден човек отколкото до безбожен богаташ. Праведният богат човек не презира бедните, но сяда при тях без да се двоуми. Този, който почита богатите по-горе от бедните изпада в грях."
Както добре знаем, нищо от това не може да се случи в пънчославната църква, защото тя не взима десятък. Издържа се от продажба на свещи, иконички и волни пожертвования... Десятъкът го взима държавата, която взима и 20 % ДДС /данък добавена стойност/ от обикновените хора и фирмите, но го възстановява само на фирмите... Държавата се грижи за сираците и вдовиците - дава някакъв процент на сираците и на вдовиците от заплатите и пенсиите на загиналия родител/родители и съпруг/съпруга. Знам, че е малко, защото по телевизията има кампании на разни фондации да помогнем на сираци на полицаи, пожарникари и пр., защото държавата не може да им помогне както трябва... На вдовиците държавата отпуска процент от пенсията на техните съпрузи, защото обикновено жените надживяват съпрузите си - малко, но все пак нещо... Държавата не може да се каже, че е един добър благодетел към сираците и вдовиците, защото тя е добър благодетел към трите власти на държавна хранилка, които папат здраво... Изпълнителна, съдебна и законодателна власт изяждат вероятно половината десятък, барабар с кметства и общински управи, агенции за социално подпомагане, бюра по труда и прочие... Другата половина е за пенсии, социални помощи и стипендии... 300 000 - 400 000 хрантутника получават пари колкото 3 000 000 - 4 000 000... Те затова са така активни да гласуват за червени, сини и пр. - който им обещае най-много пари за лапане... В ролята на епископ влиза министър-председателят, който раздава десятъка на своите хора, а чуждите - вълците ги яли... Е, нали беше половината? От половината, която остава за пенсионерите, социалнослабите и учениците има други привилегировани - това са комунягите, които изпапкват почти всичко: сигурно не сте чували, но има пенсионен коефициент, като комунягите имат коефициент около 10 и нагоре, а техните роби - около и под 1... Получава се голямо социално разслоение - комунягите взимат тавана на пенсиите, а обикновените хора - минимума... Червените шамани с партийни книжки си живеят като царе, а останалите пенсионери едва свързват двата края... Не е чудно, че перманентно няма пари за стипендии, няма пари за социални помощи и въобще няма пари за пенсии... За да има пари за едни, трябва да няма пари за други... Има работещи бедни дори, защото заплатите в частния сектор в българските фирми са много малки, отделно десятъкът е троен за обикновените хора /10 % плосък данък + 20 % ДДС/, отделно данъците и таксите растат... От десятъка трябва да се дават и пари на лекари, учители, полицаи, но пари просто няма - затова постоянно стачкуват ту едни, ту други, ту трети да им се увеличат ниските заплати... От десятъка трябва да се осигуряват здравно децата до 18 години и пенсионерите, както и работещите, които плащат тройният десятък плюс здравни осигуровки, но пари няма - затова има "Българската Коледа" и една камара кампании да се помогне на този и онзи, защото НОИ, НЗОК, НСИ и пр. прикриват една бездънна яма...
Защо пънчославната църква се е отказала да взема десятък? Принудили са я да се откаже от своите социални функции, за да няма ръководеща роля в битието на нейните пасоми - да не плаща на себе си, за да не е независима от светската власт и така да не може да проповядва свободно своята доктрина. Няма пари за определен брой духовници във всеки храм от всеки от 7-те чина, защото волните пожертвования от дъжд на вятър не позволяват да се издържа голям личен състав, какъвто е нужен във всеки храм за душеспасението на черкуващите се, а съвсем малък, максимум един човек... За свещениците се разправят вицове, че са големи циции [Ето един такъв виц, който съм чувал: Един поп се давел в една река и един човек се протегнал от моста с думите: "Дядо попе, дай си ръката!" Дядо поп не искал да подаде ръката си... Човекът му казал: "Дядо попе, хвани ми ръката!" Чак тогава попът му хванал ръката и се спасил от удавяне.] - ами как да не са, като не разполагат с десятък, а със стотятък [1/100] или хилядятък [1/1000] вероятно от доходите на своите духовни чада... Без финансов поток няма как да се поддържа храм, да се освободи време за духовно изграждане на другите и т. н., защото човек има тяло, което иска да яде, да е облечено и т. н., а когато някой работи за другите, пак трябва да получава някакъв доход, който да му позволява да съществува физически той и семейството му. Затова Епископът трябва да задоволи нуждите на Църквата като вземе от десятъка: "И прави добро на тези, които служат и се молят за хората." В други канони е обяснено по-ясно, че не трябва да оставя никой чин без препитание. Духовниците са бедни като не работят да изкарват пари за себе си, а работят за другите - затова трябва да получават пари от десятъка наравно с бедните. И сираците, вдовиците и въобще бедните могат да получат доволно пари, защото те не са много, когато животът не е тежък, а лек! Когато няма войни, няма да има много сираци и вдовици! Когато няма тежък живот, няма да има много бедни!
Да отворя една скоба защо се събират три десятъка от държавата. Защото пенсионният фонд на нашите бащи и майки е изпразнен. Малко история. След разпадането на СССР и на Варшавския договор нашите чужди пазари на продукция бяха изгубени и икономиката ни трябваше да се свие драстично, а оттам и харчовете на държавата. Държавата започна да спира завод след завод, за да ограничи загубите от предприятия, работещи на загуба. По това време е изпразнила много от фондовете, включително пенсионния. Но вместо да бъде напълнен със средства от приватизацията, която приватизира имущество за 120 милиарда долара, пенсионните фондове /сега вече са много/ отново разчитат на средства от данъци. Просто Главата на нашата държава, било то от БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, не е добър стопанин! Но все пак не знаем какви дългове имаме и към кого точно - както знаете дълговете се продават и купуват като стока. Възможно е тия 120 милиарда долара да са отишли за погасяване на лихви по стари дългове или на самите дългове. България е губеща страна във Втората световна война, при все че активно участва в антихитлеристката коалиция след 1944 г., а и преди това с партизанското движение.
Да си представим, че пенсиите се плащат не от десятъка, а от заделените от всеки работещ средства от заплатата му - именно пенсионните осигуровки, които са вложени в някакви акции и дават стабилен доход на пенсионен фонд. Да си представим, че държавата съкрати своите харчове наистина и да не прави нови кметства в селища с 50 човека, да съкрати 10 пъти раздутата администрация в разните агенции и да дава добри заплати за лекари, учители и полицаи, за да не стачкуват постоянно. На държавна хранилка могат да останат максимум 50 000 човека, като половината трябва да са лекари, учители и полицаи. Т. е. не 60 000 - 70 000 полицаи, а 10 000 полицаи примерно. Сами разбирате, че издръжката на 60 000 - 70 000 полицаи за една малка държава е голямо бреме. Но къде ще отидат тези 250 000 - 350 000 човека? В частния сектор. Заплати за тези хора, оставащи на държавна работа, не трябва да се плаща от десятъка, а от различни такси, с които да бъдат обложени работещите - такса за охрана, такса за обучение на деца, такса за здравни осигуровки. Минимални такси, които да им дават права. Например като плащат на полицаите такса за охрана, последните да не отиват да вардят границите като граничари /"През куп за грош, а той лош." - народна поговорка/, изоставяйки своята работа по места, а да си вършат работа, за която им се плаща - да пазят имуществото на гражданите в страната. Самото им присъствие по места възспира престъпниците малко от малко.
Сигурно се питате как десятъкът, ако се събираше от Църквата /за това ще говорим в следващата тема/, би стигнал за преборване на бедността в България. За колко бедни става дума първо? От новините знам, че в България има 800 000 човека до 29 години, които нито работят, нито учат. Близо 3 000 000 са емигрирали, за да живеят в чужбина - да работят, да живеят на социални помощи, да просят, да крадат... За всеки влак си има пътници... Има и една голяма част, около 450 000 надомни работници, които са в т. нар. "сива икономика" - те работят, но не плащат данъци, защото работят на черно. Казвам ви ги точно, защото си имат организация - държавата не признава труда на надомните работници, затова те са част от сивата икономика. Работят колкото да има за хляб, както те казват. Значи да приемем, че става дума за 800 000 безработни, макар че около 1 000 000 не плащат здравни осигуровки. Добре, да ги закръглим на 1 000 000 бедни безработни българи, които не изкарват пари отникъде. Ясно е, че държавата няма програма за тяхното интегриране в трудовия сектор, защото всеки се спасява поединично - един напуска България, друг отива в сивата икономика, трети се самоубива, четвърти става престъпник, пети отива в лудница... Държавата е оставила почти всичко на самотек, само десятъкът прибира стриктно, защото е заинтересована да има пари за нейното съществуване, разбирайте съществуването на държавната администрация... Бойко Борисов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и пр. министър-председатели може да са сънували някакви страшни сънища като Фараона, но поне аз не съм чул за такива. Сега вече има глад за специалисти в България, защото повечето избягаха зад граница, за по-добро заплащане на труда. То и без сънища е ясно, че някакъв ограничен ресурс като изтича нанякъде и в определен момент ще се усети липсата му там, където е бил.
Да спомена, че Църквата не може да взема десятък от аморален според Каноните й труд - от блудници, гадатели /без дарба да виждат скритите неща, използващи карти, камъчета, бобчета и пр. залъгалки за наивници/, астролози, гладиатори /боксьори, кик-боксьори и др./, измамници /спекуланти, политици с лъжливи обещания, телефонни бандити и пр./ и т. н.
Десятъкът идва от пожънатото от земята и обраното от дърветата в Светата земя. Тая Света земя е Царството Божие, а озрелите житни култури и плодове са верните християни, които дават изобилно плод.
Имам обяснение защо днес светът е толкова жесток. Милосърдието е намаляло... На 15-ти август бях на един рожден ден и по радиото в пицарията чух, че е обявен за ден на милосърдието. А знаете ли, че без милосърдието в Църквата от късната Античност не е можело да станеш християнин?
"ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ ПРИЕМАТ КРЪЩЕНИЕ
45. И когато те са избрали онези, определени да получат кръщение, като са проучили техния живот - ако живеят в целомъдрие, бидейки оглашени; ако почитат вдовиците, ако посещават болните, ако са изпълнили всяко добро дело, нека чуят Евангелието. И по времето, когато ще бъдат отделени, нека положат ръце на тях в този ден, очиствайки ги.
И когато приближи денят, в който ще бъдат кръстени, нека Епископът очисти всеки един от тях, че да знае, че са чисти. Но ако някой не е добър или не е чист, да го сложат настрана, така че да не слуша словото с верните. Защото не е възможно непознат да бъде скрит. Нека учат тези, определени за кръщение, че те трябва да се омият и да бъдат освободени. Че те трябва да бъдат направени такива на петия шабат /събота/ [на петата седмица]. И ако има жена, която е с обичайното за жените, да бъде отстранена и нека приеме кръщение друг ден.
И нека тия, които ще приемат кръщение, постят по време на приготовлението на шабата. А на шабата тия, които ще приемат кръщение, като са се събрали заедно на едно място, по съвета на Епископа, нека на всички да бъде заръчано да се молят и да превият коленете си. И когато той положи ръката си на тях, прогони от тях всеки чужд дух да избяга от тях и да не се върне към тях от този момент. И когато свърши с очистването, нека духне на тях. И когато запечата челата им, и техните уши, и отвора на техните усти, нека ги изправи. И нека на тях да гледат цялата нощ, четейки им и увещавайки ги. И нека тия, които ще приемат кръщение, да не приемат нищо друго, но само това, което всеки един ще доведе до благодарствения молебен. Защото подхожда на този, който е достоен, да донесе веднага своето приношение." [Из "Апостолическите Конституции"]
От този текст разбирам няколко неща. Първо има групово кръщение - такива единични супербързи кръщения като сега няма. Проучвали са първо живота на искащите да приемат кръщение - с какво се занимават, спазват ли това, на което ги учат като оглашени, проявяват ли милосърдие... Защото десятъкът от верните отива приоритетно за бедните от братството, те проявяват милосърдие - всички верни християни подпомагат сираците на своите братя и сестри, заминали си от този свят, но оставили децата си на тях, вдовиците на своите братя по Вяра, вероятно и болните, които имат нужда от помощ. Днес такава взаимопомощ аз не виждам в България - няма десятък, който да се събира от традиционната църква, защото десятъкът се събира от държавата и се разпределя по усмотрение на властимащите... Факт е, че даваните на сираците пенсии от страна на държавата са твърде малки, щом се правят разни фондации, които да събират пари за сираци например на полицаи, загинали по време на изпълнение на някоя зле планирана полицейска операция - отвреме навреме ни призовават да даряваме средства на такива фондации, сякаш децата на полицаите са нещо повече от останалите деца сираци... Но тук опираме до извратените представи на властимащите за това кои граждани заслужават повече от другите, т. е. имат по-големи заслуги - слугинажът им, който ги брани от "народната любов", според тях заслужава повече от останалите...
Та искам да ви кажа, че плявата в пънчославната църква е много здраво натъпкана и единствено високопарните приказки на пънчославните духовници могат да заблудят наивниците, но тази църква е от дявола! Хиляди години е била в този свят и вероятно още хиляди години ще бъде тук, за да мами заблудените... Вашите сираци, ако умрете скоропостижно в някой от безбройните пътни инциденти, няма да видят милост във финансово или каквото й да е друго изражение от вашите пънчославни братя, защото те не събират пари за бедните... Вдовици, болни, безработни - всички получават шут в задниците, т. е. да се оправят както могат САМИ... Вече стават 10 години откакто съм с невралгията и ви казвам, че един мой "брат" или "сестра" не дайде да ме попита с какво да ми помогне - цъкаха с език, чудеха се, кумеха се защо не тръгвам на работа, постоянно подпитваха и мъчеха майка с въпросите си как я мисля тази работа, но никой не дойде да ме попита какво ми е и може ли да ми помогне с нещо, никой! Ето това очаква всеки заблуден, който вярва във врели-некипели и един ден като бъде питан бил ли е милосърден, той сигурно ще каже: "О, да, молих се за всички страдащи Бог да ги дари с избавление..."
/Следва/
