07 май 2019

АТРИУМ

АТРИУМ

==================

Здравейте, приятели!


Може би се чудите защо ви казвам да бягате от пънчославните сборица като от огън?! Защото не искам да бъда като Хам, сина на Ной, който като видял бащиния срам на напилия се и разголил се Ной, извикал братята си да им го покаже. Но Сим и Яфет не искали да гледат бащиния срам, затова заднешком покрили разголения Ной. Праведният Ной е Църквата Христова, а разголеният Ной - лишената от Христос сбирщина от събрани от кол и въже клети души, сборище на паднали ангели... Виното, което опиянило Ной, за да се разголи и да покаже бащиния срам, е пънчославието, а бащиният срам са пънчославните - от отците до синовете и дъщерите...


Сигурно искате да покриете бащиния срам заднешком като Сим и Яфет, за да бъдете добри синове. Пънчославните не са добри синове, защото не почитат светите отци на Църквата и вървят противно на тяхната заръка като благочестиви християни да вървим в Пътя, Истината и Живота, в Христос.


От 1500 години истинските християни са малцинство, но затова пък ментетата-християни са мнозинство. Това е политика на управляващия елит да произвежда "лош мат'риал", тъпи като галоши хорица, които лесно да се манипулират и управляват. Да покрием бащиния срам не е лесна задача, защото трябва да се изправим срещу 1000 поколения чугунени глави, които баш като нашия бащица от Банкя, "Кремълското джудже", Канцлерката с ангелско име и една плеяда такива "виртуози" се имат за всезнаещи и всемогъщи... Но те като всички ментета-християни не знаят как и следоветелно не могат да се покаят, а това е Пътят към Царството на Отца и Сина и Светия Дух, защото е казано:


Езекиил 14:6

"Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости."


Езекиил 18:30

"Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието."


Матей 3:2

"Покайте се понеже наближи небесното царство."


Матей 4:17

"От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство."


Марк 1:15

"Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;"


Деяния 2:38

"А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух."


Деяния 3:19

"Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа..."


Ето какво свидетелстват археолозите за храмовете на ранната Църква ["MONUMENTS OF THE EARLY CHURCH" by Walter Lowrie, New York, The MacMillan Company, 1901 ("ПАМЕТНИЦИ НА РАННАТА ЦЪРКВА" от Уолтър Лоури, Ню Йорк, The MacMillan Company, 1901)]:


"По проект базиликата се характеризирала с две основни части: голямата правоъгълна зала, която била пространството за миряните, и апсидата, която била мястото за клира. Към това може да се добави преддверие, което на Изток се появява като отделен архитектурен белег на постройката (нартексът, нартиката), докато на Запад същата цел обслужвал съседният [на базиликата - бележката моя] портик, наречен атриум (вижте стр. 178). Преддверието било мястото за каещите се, от които, както добре знаем, имало много степени." /стр. 105-106/


"С изключение на параклисите в памет на светци, които били издигнати над гробовете /гробниците/ на мъчениците, ранните Християнски църкви били почти винаги в градовете. Тъй като дълго време Християнството се ограничавало кажи-речи единствено в големите центрове на цивилизацията, църквите в голямата си част били снабдени с толкова ограничено пространство, колкото можело да се осигури в гъсто населените градове. Подобно на частните домове, от които те водят началото си, базиликите обикновено били заобиколени с обкръжаващи сгради; или, дори когато имало повече пространство на тяхно разположение, то било запълнено с параклиси, страноприемници, училища и цял комплекс от сгради, които били нужни като допълнение към църквата. Било положено старание да се осигури свободно пространство пред църквата, четириъгълен [вътрешен - бележката моя] двор, павиран с мрамор и заобиколен от четирите си страни с портици (Фиг. 27, е, 29, 30). То било известно с различни имена, на Запад обикновено като атриум или квадрипортикус. Атриумът бил неизменна черта /белег/ на ранните базилики на Запад; на Изток той бил по-малко използван и очевидно като имитация на Западния обичай; след 5-ти век той станал навсякъде по-малко разпространен и само в редки случаи бил имитиран в средните векове. Атриумът осигурявал тържествен вход към базиликата и в същото време я защитавал от шума на обществените улици. Той бил използван за обучението на новопокръстените, за даване храна на бедните и без съмнение за много други цели, за които една обител и църковно тяло могат да служат. Когато погребването в града станало обичайна практика, атриумът бил първото място, което осигурило място за това. Самият атриум понякога бил напълно обграден с второстепенни сгради, които по-ефикасно обособявали църквата. Някой може да се усимни в това дали атриум, обграден със сгради или за светска, или за църковна употреба, би бил подходящ за потребностите на нашия модерен живот в големите градове, където старинният църковен двор е вън от всякакво съмнение и шумът от улиците е повече от всякога смущаващ.


В средата на този вътрешен двор имало по правило фонтан с течаща вода /кантарус-ът/ за символично очистване на тези, които се готвели да влязат в църквата. Измиването основно било ограничено до това на ръцете. Този обичай е подсказан не само в Стария Завет и Юдейския ритуал, но и в установения ред, който бил неизменно свързан с Класическия храм. Символизмът бил толкова очевиден в себе си, че силно зависел от пример или намек. Тези ранни фонтани с тяхната чиста течаща вода били много по-добри, от естетическа и хигиенична гледна точка, от дълбоките съдове за свещена вода през средните векове. Фонтанът основно бил снабдяван с изворна вода от акведукт. Тъй като нямало изворна вода за неговата базилика в Нола, Паулиний разчитал на дъждовна вода, която събирал от покрива на църквата. Той описва това разпределение в една от своите поеми, и се радва на този пример на смирено упование на Божията милост /букв. снабдяване/. Даже при недостиг на вода, той можел да се утеши с красивия външен вид на фонтана и неговите орнаменти. Фонтанът /чешмата/ трябвало да има много различни форми. Хранилището за вода обикновено било заобиколено от балюстрада /решетъчна преграда, парапет/ от скулпторно оформен мрамор; много често бил увенчан с покрив с орнаменти, поддържан от колони.


Най-интересният древен кантарус /кантарий/, за който ние имаме някакво сведение, бил този, който украсявал атриума на /базиликата/ "Св. Петър". Той бил издигнат от Симахий (498-514) в замяна на по-ранен и по-прост такъв. Кантарият на Симахий издържал през средните векове, но с възстановяването на /базаликита/ "Св. Петър" бил брутално разрушен. Огромният бронзов с форма на ананас конус, който оформя центъра на фонтана, и два от бронзовите пауна, които украсявали покрива на фонтана, са запазени в един от дворовете на Ватиканския дворец. Предполага се, че пауните са били взети от мавзолея на Адриан (Замъкът Сан Анжело) и не е неправдоподобно да се каже, че и конусът също е украсявал върха на този паметник. Фигура 60 дава груба представа за този кантарий, както е бил малко преди разрушаването му. Тя е от скица на един от най-ранните Християнски археолози, холандеца Филип де Винге; скъпа сама по себе си, тя не кореспондира точно с описанията, които имаме за този интересен паметник. Според описанията, покривът бил от позлатен бронз; пауните, четирите делфина по ъглите и големият конус също били позлатени. Осем порфирени колони поддържали покрива, а между тях били разположени мраморни /хоризонтални сечения на/ апсиди, /изправени вертикално/, всяко с два издълбани грифона. Голям воден фонтан /стълб/ излизал от конуса и играел върху неговата повърхност, падайки в квадратен басейн.


Където атриумът отсъствал, какъвто обикновено бил случаят в Ориента, фонтанът - в този случай трябва да е бил по-малък - бил разположен в преддверието. Фигура 135 представя близо до вратата на църквата малък басейн върху висок пиедестал, който не бил различен от басейните за свещена вода от средните векове, с изключение на това, че бил съоръжен с течаща вода.


Много рядко на Запад, но по-често в източните провинции на Империята църквата стояла посред голям двор, заобиколен със стена - периболос-а. Прякото подсказване на периболоса бил теменос-ът, който обграждал Гръцкия храм. Броят църкви, които били построени на местата на древни храмове, запазили като декорация теменоса, който обграждал светилището. В най-простия случай той бил обикновена стена (Фиг. 61), но често бил украсен отвътре с портици. Във всеки случай теменос с портик бил характерен само за такива църкви, които имали значително право на великолепие. Целият комплекс от църковни сгради често се побирал в неговия район, заобиколен от него; в много случаи вероятно е била нужен за защита." /стр. 178-180/


В сайта с "безполезна информация" на арх. Иван Делчев има много полезни обучаващи материали /лекции/ на български език по храмова архитектура:


bezpolezno.info

Особен интерес за мен представляват българските манастири с техните централни църкви:


Manastiri.1.pdf
Manastiri.2.pdf
Manastiri.3.pdf
Manastiri.4.pdf
Manastiri.5.pdf

От съществуващите днес български манастири всички имат централна църква с екзонартекс. Портиците на атриума представляват покрити галерии с една плътна стена навън и колонада навътре, а при екзонартекса плътната стена представляват самите външни стени на църквата, а колонадата е обърната навън - така екзонартексът се явява своеобразен аналог наред с вътрешния нартекс /също портик - галерия, обърната в надлъжна посока север-юг, с вход от запад, идващ от екзонартекса, а понякога с вход от север и от юг, и тривилон на изток/ на атриума. Пространството на екзонартекса е богато изрисувано със стенописи, служейки за материал за размисъл за каещите се. Може да се види екзонартекс от западната страна на църквата /най-често/, от запад и от север /по-рядко/, от запад, север и част от юг /много рядко/.


Арх. Иван Делчев отбелязва: "Последвалото османско средновековие не предоставило необходимите политически, религиозни и икономически условия за строителството на многопрестолни черкви. Само в отделни части на Южна и Островна Гърция през XV-XVII в. били построени няколко католикона от двата типа, но явно това е станало там, където османското влияние е било по-слабо и византийските традиции са могли да се съхранят по-продължително време. В българските манастири многопрестолните черкви изчезнали напълно, за да се появят отново под атонско влияние едва през първата половина на XIX в., когато били изградени няколко католикона със странично долепени параклиси." Същото може да се каже и за България, където от това време се е запазил един израз в нашата народопсихология: "Турците не дават..." Турците не давали да се строят големи църкви с камбанарии в градовете и селата, но затова пък се строели големи джамии с високи минарета... Виждал съм стари снимки на Ловеч, известен като Алтън Ловеч /Златният Ловеч/, в който се издигат почти дузина минарета - това е към времето около Освобождението, но днес няма нито едно, всички са разрушени... Както турците са постъпили с българските църкви и камбанарии /систематично са били разрушени/, така и българите са постъпили с турските джамии и минарета /с много малки изключения/, но в последно време по селата се строят много джамии, за разлика от църкви... Ислямът изглежда се завръща по българските земи, защото не изисква покаяние като Християнството, а единствено послушание... Казват ти имамите, че като убиваш неверници те чакат една сюрия девици в рая и ти тръгваш да убиваш в името на Аллаха... Само в Турция в момента има 80 000 имами, цяла армия ченгета в раса, които държат в подчинение по директивите на Ердоган турците и те трябва да гонят всички гюленисти в името на Аллаха, но можеше сега да гонят всички партийци на Ердоган в името на Аллаха, ако превратът в Турция беше успял да детронира Ердоган... Напред във времето ще се занимая с пънчославния ислям - направо ще се изпуснете в гащите от смях в какво вярват пънчославните мюсюлмани... Съветвам ви горещо - бягайте от всички пънчославни сборища, защото те са много много опасни за здравия разум и могат тотално да ви ошашавят!!! [Никъде по света, където управлява тоталитарен режим - атеистичен, мафиотски, псевдорелигиозен или какъвто щете /военен, партиен и пр./, няма разделение между Църква и Държава - тоталитарният режим се стреми да приведе всичко на свое подчиние като се започне от Съда, мине се през Църквата и се стигне до Армията, Медиите и Бизнеса. Свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода на избор - забравете за всички свободи! Това положение е в болшинството страни по света, включително и в България за голямо съжаление...]


В българските манастири може да ходите, но само като туристи, за да разгледате архитектурата на църквите, стенописите и да подишате чист въздух! В по-новите църкви по градове и села няма екзонартекс със стенописи /той е стилизиран елемент като пространство, често ограден с метален парапет, но не се използва по предназначение; често ще видите варосани в бяло стени на екзонартекса - искат да кажат, че пънчославната църква има голямо бяло петно в паметта си по въпроса за покаянието на грешниците/, а вътрешният нартекс е обърнат на магазин като в храм-паметника "Св. Александър Невски", който е съоръжен с няколко дървени будки за свещи, иконички, книжлета и пр. От дрънкане на стотинки и шепот кое колко струва не вярвам някой да може да се вглъби и да помисли за покаяние, а и достъпът до храма е свободен, така че от там се минава като през малка гара... Навсякъде търговията е по-важна от покаянието - касата е узурпирала голяма част от вътрешния нартекс... Та църквите наподобяват на магазини за индулгенции във вид на свещи, икони и книжлета /за съжаление няма превод на сериозна светоотеческа литература/... Повечето палят свещи за физическо здраве за живите и за покой за мъртвите по някакъв неведом начин, а не за духовно здраве за живите и за покой за мъртвите чрез покаяние на техните потомци по един начин - изкупване на бащиния грях и покриване на бащиния срам...


В никакъв случай не беседвайте с пънчославните по верски въпроси, ако предприемете поклонническо пътуване, защото вероятността да ви напълнят главите с врели-некипели е много голяма! Те като цяло не са запознати с Канона и дори да им предоставите доводите ми против пънчославието, те не могат да вземат отношение, а тези, които могат, са верни до гроб на ченгеджийницата и няма дума да обелят... Нататък в темите ще ви занимая детайлно с някои от тях, касаещи покаянието, като се надявам напълно да ги демитологизирам във вашите очи.


И така, ако използвам символиката от фонтана в атриума на базиликата "Св. Петър" в Рим, грифоните в апсидата са пазачите на светилището, свещениците, които като небесен свод се извисяват над верните, представени във вид на порфирени колони. Всички в света стават матови като бронз, но някои могат да заблестят като злато - този златен блясък идва от Мъдростта, която могат да почерпят вярващите, представена във вид на златни пауни /на скицата от Филип де Винге пауните са в апсидите два по два, а в описанието грифоните са в апсидите два по два/. ["Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида – богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполетяло всеки, извършил престъпление." Източник: Уикипедия] ["В мифах и легендах разных традиций грифон выступает в роли стража. Он, подобно дракону, охраняет пути к спасению, располагаясь рядом с Древом Жизни либо иным подобным символом. Он стережет сокровища или сокровенное, тайное знание. "Змеи, драконы, грифы, охраняя сокровища, – пишет М. Элиаде – всегда охраняют пути к бессмертию, ибо золото, алмазы и жемчуг есть символы, воплощающие в себе сакральное начало и дарующие силу, жизнь и всеведение"." /sigils.ru/] Мъдростта е крайъгълен камък на Църквата! Лоното на Църквата е този конус с форма на ананас - различните люспи на кората на ананаса плътно са обвили вътрешността му, а богатото съдържание на витамини A, B и C в сока от ананас сякаш ни нашепват, че за нашето телесно здраве ни е нужен не само сок от ананас, но и екстракт от всичко това, което е в Лоното на Църквата, представено във вид на ЧИСТА ИЗВОРНА ВОДА, която живо играе върху орнаментите на фонтана в своя път към басейна, в който ще се потопят ръцете на каещите се, за да бъдат умити... Но умиването на ръцете не означава да прехвърлиш своята отговорност на друг, както направил Пилат Понтийски, защото рибните люспи върху апсидата, служещи за фон на грифоните, ни подсказват, че имащите ПРАВА ВЯРА са РИБА, ИХТИОС /"Иисус Христос Теос Иос Сотир", т. е. "Иисус Христос Божи Син Спасител"/, която плува в морето без да умира без слънчевите лъчи, даващи светлина и топлина, защото може да се потапя, но и да изплува... А монограмът с преплетени Х и Р ни напомня за Юдейската звезда /това са диагоналите й, като извитата част на Р е от горния връх на звездата към линията, свързваща два несъседни по-долни върха на звездата/ и че Христос е Авраамов и Давидов Син /Матей 1:1/ - "спасението е от юдеите" /Йоан 4:22/ казва Христос на самарянката и продължава като казва, че не само в Йерусалим или на този хълм, но на всяко свето място ще могат да се покланят Богу право: "Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." /Йоан 4:23-24/

03 януари 2019

СВЕТИЯТ ДУХ

СВЕТИЯТ ДУХ

=================

Здравейте, приятели!


Не съм спрял да мисля за борбата с пънчославието, въпреки големите проблеми, които ме връхлетяха. Всъщност мнозина ги връхлетяха подобни проблеми, финансови, но не знаят, че тепърва ще ги атакуват и здравословни проблеми като мен - ако продължават да живея по същия начин и животът им не се подобри, защото стресът е в основата на много болести. В тази тема ще ви запозная с мисията на Църквата в света. Днес Европа от Париж до София се тресе от протести срещу ниския стандарт на живот, растящите цени на горивата, хранителните продукти и данъците... Дебелооките властимащи не се трогват от стенания и тръшкания, те разбират само от здрава сопа... Затова заплатите на полицаите растат, а на всички други са замразени или до точката на замръзване - за да имат очи поне пред своите бодигардове, които ще са солидарни естествено с тези, които ги корумпират като проявяват своята благосклонност към тях, за да ги спасят на свой ред от "народната любов"... Но има едни хора, които също имат пълното право да протестират, че са доведени до просешка тояга от управляващите, но те предпочитат да лазят на четири крака и да правят непозволени неща, но да са лоялни към хвърлящите им огризки от трапезата си - това са служителите на БПЦ /Българската пънчославна църква/... Забранено им е да вземат десятък от черкуващите се - той е за държавните служители, които без него ще са на същото дередже като недоволните от живота си протестиращи срещу системата, забранено им е да се месят в работите на властимащите като не трябва да говорят за политика в храма - властта ги плаши с ислямския радикализъм, забранено им е да проповядват с Дух и Истина, за да не подкопават властта на дявола в света... За тяхната лоялност към управляващите ще им дават по 10 лева за всеки пънчославен на година... Политиката е страшна мръсотия - всички, без изключение, влезли в съприкосновение с нея, се оцапват здраво рано или късно, затова и БПЦ /Българската пънчославна църква/ се е окаляла... Въпреки че се говори за разделение на Църквата от Държавата днес, такова дефакто няма - Църквата се води на каишка от Държавата от хилядолетие и половина... Затова всъщност е забранено и да се изповядва истинското Християнство - то подкопава властта на елита, който управлява! Защото този елит не е от Бога!!! Неслучайно преди да започне Утренята има молитва за царя, който е ПОЗВОЛИЛ на Църквата да служи в неговото царство. Хилядолетие и половина вече управляващите НЕ ПОЗВОЛЯВАТ това и резултатите са налице... Тази политика е повсеместна - на изток, на запад, на север, на юг, навсякъде е ПЪЛНА КАША...


Бих искал да ви разкажа, скъпи приятели, за Църквата по времето на "благоверните царе" - какво е проповядвала, за да помечтаем да се роди един ЦАР НА СВЕТЛИНАТА, който да ни избави от ТЪМНАТА НОЩ...


Вече стана дума в една тема за разделението на храма на олтар, наос и притвор, подобно на тройното разделение на скинията и Соломоновия храм. Олтарът е издигнат над наоса и представлява горния свят, небесата, където Бог обитава в непристъпна светлина. Средната част на храма, наосът, нефът или корабът, представлява благодатното Царство Христово на земята. Притворът, разделен на две - вътрешен нартекс и външен нартекс, наречен паперт, представлява чистилището, а западният портик, чрез който се влиза в притвора, изобразява ада. Между притвора и средната част на храма се намира Царската порта, наречена още Красивата порта или Църковната порта, наречена също и Ангелската порта. Когато между притвора и наоса има една централна и две странични порти, те се наричат Тривилон. Защо тази централна порта е наречена Царска, Красива, Църковна и Ангелска? Защото престъпящите през нея са били онзи могъщ цар, на когото е била дадена сила да гради Царството Христово на земята! Те са били изпълнени със светлина - кои повече, кои по-малко, но светлината на всички вкупом светела като Слънце. Както бялата светлина се разделя на 7 основни цвята, видими при пречупване в призма, така Духът, Който бил в тях, можело да бъде разделен условно на 7 части - когато се говори за "седемте Божии духове" в Откровение, трябва да се разбира не 7 духа, а ЕДИН - СВЕТИЯТ ДУХ:


"И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове." /Откровение 4:5/


Направата на Менората /Седмосвещника/ е обяснена подробно в книга Изход:


"31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.

32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.

34 И на стъблото на светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под първите два клона една топчица, част от самия него, и под вторите два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.

36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; светилникът да бъде цял изкован от чисто злато.

37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.

38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.

39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.

40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината." /Изход 25:31-40/


"17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.

18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника.

20 И на стъблото на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под първите два клона една топчица, под вторите два клона една топчица и под третите два клона една топчица.

22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.

23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.

24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори." /Изход 37:17-24/


Как да се пали Седмосвещникът е обяснено в книга Числа:


"1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

5 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

7 И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите;

11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

15 А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

23 Господ говори още на Моисея, казвайки:

24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания." /Числа 8:1-26/


За дървеното масло за принос от левитите пише в книга на пророк Захария:


"1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

3 и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой.

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече: -

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

11 Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят." /Захария 4:1-14/


Искам да ви предупредя с предупреждението, дадено по-горе - ако недостойни запалят 7-те светила, светлината му няма да е благодат за света, но проклетия! Затова не правете още едно пънчославно сборище, в което да бъдат погубвани души!


Свещениците преди да запалят Седмосвещника първо трябва да се очистят, за да свещенодействат - сиреч трябва да изгонят от себе си тъмнината на дявола, за да могат да приемат Светлината на Господа. Господнята служба не е нищо друго освен изкореняване на тъмнината и сеене на Светлина в душите на верните за жътва пребогата.


Не може някой като не може да прави нещо на свой ред да учи другите да правят това нещо, представяйки себе си за нагледен пример - т. е. да преподава посредством демонстрация. Но ако някой изкорени своето незнание като посее семето на знанието, вече ще може да бъде наставник на други, бидейки сам ученик на по-вещ от него. И в Еклесията, за да има добри резултати, всеки трябва да бъде ученик на по-вещ от него, изпълнен със знание за Господа, а не на по-малко знаещ и можещ! Затова е казано, че всички вярващи трябва да се изпълват все повече и повече с Духа Господен, за да дават добър плод:


"1 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;

2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

3 И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

4 Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

5 Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му.

6 Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.

7 Кравата и мечката ще пасат заедно; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама както вола.

8 Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

9 Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, Както водите покриват дъното на морето." /Исая 11:1-9/


Може би ви се струва, че Духът Господен е от 6 части, а не от 7, както казахме по-горе, но нека ги изброим една по една. Първа е Мъдростта свише - Духът на Мъдрост:


"13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците." /Яков 3:13-18/


Вярващите, които водят праведен живот, са водени от Духа на Мъдростта.


Останалите се водят от глупостта, отхвърлили в сърцето си Духа на Мъдростта:


"1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,

9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Ще хвърлиш жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло." /Притчи 1:1-33/


Мъдрите ни зоват да бъдем миролюбиви и да не ходим след войнолюбците, защото ще пострадаме... Да не бъдем безумни, защото безумието погубва, да не бъдем глупави, защото глупостта умъртвява, да не бъдем наивни, защото лековерието носи беди... Но при все толкова много предупреждения да не се следва пътя на злото от вярващите защо е имало Кръстоносни походи, в които християни са тръгнали на война с друговерци? Заради Латинската империя, която цели възстановяването на Византийската империя, и нейните военни походи срещу арабите, последните завладяват Балканския полуостров - да си осигурят защита срещу военна инвазия по суша. По този начин България и някои други християнски държави попадат под многовековно робство - има насилствено ислямизиране, насилствено циганизиране /тия тумби цигани не са случайно дошли тук, а са заселени на Балканския полуостров като са изселени преди това от цялата Османска империя - да бъдат буфер между Изтока и Запада/, насилствено попънчославяване... Днес ние берем горчивите плодове на многовековно сеене на зло по нашите земи... Допуснатите преди нас грешки трябва да бъдат изправени от нас, ако желаем да живеем по-добре, или безропотно да продължим да носим тежкия си хомот, докато ни смаже под тежестта си...


Има един верен път и АЗ ще ви разкажа за него. Той е Пътят на Мъдростта, по който са вървели мъдреците хиляди и хиляди години. Чрез Свещеното Писание, което всъщност е част от Свещеното Предание, те ни зоват да ги последваме. Още в Халдейската религия Мардук е представен като син на Еа, богът на мъдростта. Атина Палада в Древногръцката религия е излязла от главата на Зевс, Минерва в Древноримската религия - от главата на Юпитер. В Стария Завет думата "мъдрост" се споменава 222 пъти. Мъдростта има своя реч в книга Притчи:


"1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешки чада.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта." /Притчи 8:1-36/


За мъдростта се говори на много места в Стария Завет най-вече около изграждането на Светилището, свещенослужителите и самото свещенодействие:


"И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува." /Изход 28:3/


"1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,

9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят." /Изход 31:1-11/


"30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,

31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,

32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;

33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.

34 И той тури в неговото сърце, и в сърцето на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.

35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, с една дума, работа на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия." /Изход 35:30-35/


"1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.

2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;

3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището." /Изход 36:1-3/


"1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите

9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти..." /Притчи 2:1-10/


Аристотел в своята "Метафизика" разграничава практическата или емпиричната мъдрост от трансцедентната или намиращата се извън обсега на човешките възприятия. Аристотел разглежда мъдростта като разбиране на причините, които пораждат нещата, т. е. следствията. Мъдреците са надарени със способност да виждат бъдещето не чрез някакви свръхестествени сили, те анализират последиците от направения от някого избор и синтезират мислено бъдещето, което ще се роди от посятото семе. Затова е добре да се съветваш с мъдрец и да търсиш напътствие от такъв. Самият ап. Павел отрича Римската република като форма на мъдро и справедливо управление, също реториката, която учи на превъзходно говорене, за да препоръча Теокрацията като Божия Света Премъдрост, приготвена за света, който идва след настоящия век:


"1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат.

3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов." /1 Коринтяни 2:1-16/


Без Духа на Мъдрост никой свещеник не може да служи - без да е воден от Канона до последната йота, ще настъпи хаос, както е настъпил всъщност в пънчославието. Без Духа на Разбиране /Разум/ никой не може да разбира Канона, а без да е убеден някой в правотата на Канона лесно може да си измисли нов, ако нещо му се види по-смислено.


"1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал." /Изход 36:1/


С Духа на Мъдрост и Духа на Разбиране свещениците могат да берат маслини от двете маслинови дървета - Стария и Новия Завет, да ги пресоват и да дават принос във вид на дървено масло. Последното е нужно, за да се налее в Светилника, Който да дава Светлина в Събранието на праведните, сиреч Църквата:


"1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел." /Псалми 1:1-6/


Блажен оня човек, който не се води от волята на нечестивите! За последните е казано така:


"10 Господ осуетява намеренията на народите /езичниците/; Прави безполезни мислите /умислите, хитрините/ на племената, пропъжда плановете /замислите/ на първенците /им/." /Псалми 33:10/


Божият народ е воден от Дух на Съвет - Божията Воля, за която Псалмопевецът, еманация на праведниците, казва така:


"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми." /Псалми 40:8/


По Закона Божий може да се живее само, ако сме изпълнени с Дух на Сила /Мощ/, за който ап. Павел казва така:


"13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се." /1 Коринтяни 16:13/


Също:


"13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,

20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря." /Ефесяни 6:13-20/


Духът на Знание, който ще изпълни земята със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето /Исая 11:9/, ще се излее из устата на Пророци, Патриарси и Царе:


"И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум." /Еремия 3:15/


А какво ще стане с тези, които не искат да знаят Божията Воля и да пазят Божия Закон? Псалмопевецът зове Господ да излее Гнева си над езичниците, които не се преобразяват от Слава в Слава по Духа Господен /2 Коринтяни 3:18/, но желаят да са чада на прокълнатите от Господа:


"6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха." /Псалми 79:6-7/


За Духа на Страх от Господа Псалмопевецът пее:


"9 Бойте се от Господа, вие, Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.

12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.

14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.

16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.

17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.

18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.

19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден." /Псалми 34:9-22/


И така, 7 са частите на Духа Господен - Дух на Мъдрост и Разум, Дух на Съвет и Сила, Дух на Знание и на Страх от Господа. 7-та част е в 6-те, които изброихме - Дух на Светост:


"Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя." /Исая 6:3/


"Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий..." /Откровение 4:8/


Затова свещениците, изпълнени с Духа Господен - Дух на Свята Мъдрост и Свят Разум, Дух на Свят Съвет и Свята Сила, Дух на Свято Знание и на Свят Страх от Господа, дълго трябва да огласят душите на пристъпящите към св. Кръщение - за да прогонят от тях духа на лукавия, който като рикащ лъв се протяга с лапа през западния портик дано успее да улови някоя балама от притвора и тя да не може да премине през Царската порта и да влезе в рая на земята - Царството Христово, а да си остане во веки веков в ада на земята - царството бесовско, където пънчославните отвреме-навреме се изпълват с гняв като видят поредната порция гадост, която са им приготвили да изядат, и започват да буйстват по улици и площади... О, бедни пънчославни, послушайте плача на пророк Еремия - на себе си се сърдете, че се кланяте на лъжливи богове:


"1 Така ми рече Господ: Иди та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста си, но във вода не го туряй.

2 И тъй, купих пояса, според Господното слово, и опасах го на кръста си.

3 И Господното слово дойде към мене втори път и рече:

4 Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата.

5 Прочее, отидох та го скрих при Ефрат, според както ми заповяда Господ.

6 И подир много дни Господ ми рече: Стани та иди при Ефрат, и вземи от там пояса, който ти заповядах да скриеш там.

7 Тогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото гдето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше за нищо.

8 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

9 Така казва Господ: Също така ще разваля гордостта на Юда И голямата гордост на Ерусалим.

10 Тия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, Които ходят според упоритостта на своето сърце, И следват други богове, за да им служат и да им се кланят, Ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо.

11 Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Израилев дом И целия Юдов дом, казва Господ, За да Ми бъдат люде и име, Хвала и слава; но не послушаха.

12 За туй, кажи им това слово - Така казва Господ Израилевият Бог: Всеки мех се пълни с вино, И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние, че всеки мех се пълни с вино?

13 Тогава речи им: Така казва Господ: Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тая земя, - Царете, които седят на Давидовия престол, Свещениците, пророците, И всичките ерусалимски жители.

14 Ще ги удрям един о друг, Бащите и синовете заедно, казва Господ; Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост Та да ги не изтребя.

15 Слушайте и внимавайте, не се надигайте; Защото Господ е говорил.

16 Дайте слава на Господа вашия Бог Преди да докара тъмнина, Преди нозете ви да се препънат по тъмните планини, И преди Той да превърне в мрачна сянка Виделото, което вие очаквате, И да го направи гъста тъмнина.

17 Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; И окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, Защото стадото Господно се завежда в плен.

18 Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, Защото падна главното ви украшение, Славната ви корона.

19 Градовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са закарани в плен, Той цял е заведен в плен.

20 Дигни очите си та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?

21 Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите ти да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?

22 Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.

23 Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.

24 Затова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.

25 Това е, което ти се пада с жребие от Мене, Отмереният ти дял, казва Господ, - Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,

26 Затова и Аз ще дигна полите ти до лицето ти, Та ще се яви срамотата ти.

27 Видях твоите мерзости по хълмовете и по полетата, Прелюбодействата ти и цвиленията ти, Безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! До кога още няма да се очистиш?" /Еремия 13:1-27/

02 септември 2018

БОЖИИТЕ СИНОВЕ VI

БОЖИИТЕ СИНОВЕ VI

==================

Здравейте, приятели!


Налага се да огранича писането, защото ме връхлетя нова лавина от проблеми... Трябва да се боря за живота си, защото проблемите ми са здравословни. Безпаричието ме мъчи даже повече отпреди, защото трябват доста на брой скъпи лекарства, постоянно ходене по доктори и т. н. Майка е изнервена на макс поради изчерпването на парите й всеки месец много преди да е получила следващата пенсия и сами разбирате, че в такава атмосфера не е възможно да се пише спокойно, но аз ще направя всичко възможно да продължа да пиша, защото борбата с пънчославието трябва да продължи на всяка цена.


Бог е милостив към вас, а и към мен, защото в края на февруари можеше да се спомина, а така нямаше да мога да ви разкажа за цялата плеяда БОЖИИ СИНОВЕ, които са дошли на света и ще дойдат. Сигурно се питате кой ще подкрепи моите думи, защото в Библията за втори Христос след Господ Исус Христос не се споменава. Ще ви запозная с най-новото откритие, направено буквално преди няколко седмици от български археолози в Хераклея Синтика - това е свидетелство за пришествието на Христос през IV в. сл. Хр., както, надявам се, ще узнаете по-нататък:


Уникална статуя на магистрат откриха в Хераклея Синтика
Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика, пред Dir.bg
СТАТУЯТА ИЗЛИЗА НА СВЕТЛО

Първо няколко думи като въведение. С превръщането на Римската република в империя се въвежда имперски култ, при който императорите и някои членове на техните семейства се обожествяват. [Източник]


Първи е обожествен Гай Юлий Цезар след неговото убийство:


"С одобряването на lex Titia на 27 ноември 43 пр.н.е.,[114] официално е сформиран Вторият триумвират, който включва Антоний, Октавиан и верния началник на конницата на Цезар, Лепид.[115] Триумвиратът официално обожествява Цезар като Divus Iulius (Божественият Юлий) през 42 пр.н.е., а Цезар Октавиан оттук нататък става Divi filius („божествен син“).[116] Виждайки, че снизходителността на Цезар е довела до убийството му, Вторият триумвират връща отново ужаса на проскрипциите, изоставен от времето на Сула. [117] Той се заема с одобрени със закон убийства на огромен брой негови опоненти – с цел да осигури финансирането на 45-те легиона във втората гражданска война срещу Брут и Касий. [118] Антоний и Октавиан ги разгромяват в битката при Филипи. [119]" [Източник]


Самият Октавиан е бил любимец на Гай Юлий Цезар:


"Цезар изпраща Октавиан в Гърция да учи риторика и да стои при македонските легиони. Три месеца след това[4], там, в Аполония, той получава писмо от майка си, с което тя го уведомява за убийството на Цезар (44 пр.н.е.), съветвайки го да не се появява в Рим. Въпреки това, Октавиан тръгва за Рим. По пътя събира сведения за събитията, които стават в столицата. Така научава, че Сенатът не поддържа убийците на Цезар, отказвайки да го обяви за тиранин. По пътя разбира и че в завещанието си Цезар го осиновява, оставяйки му голяма част от своето наследство. Октавиан решава да приеме наследството. Отива в Рим и обявява, че ще направи всичко възможно за да изпълни посмъртната воля на Цезар и да отмъсти на убийците му." [Източник]


"След победата си при Акциум Октавиан провъзгласява края на гражданските войни и началото на нова епоха. Само за 1 година възстановява 82 храма. Построяват се и нови величествени здания като театъра на Марцел, храмът на Аполон, Олтарът на мира, Пантеонът и т.н. Осигурява си благосклонността на народа чрез организирането на игри, строежа на обществени сгради и повишаване ефективността на администрацията.


В източните провинции на империята е обичайно владетелите да бъдат почитани като богове. Октавиан поема друг път. Забранява всички религиозни обреди, отнасящи се само до него. Компромисът е личността му да се свързва с Рим в рамките на един държавен култ. Официално Октавиан не допуска да бъде почитан като бог приживе, макар да се нарича син на божествения Цезар.


В религиозен план се възстановяват позабравени римски обичаи, западнали храмове биват реставрирани. Тук намира подкрепа в лицето на философи и писатели като историка Тит Ливий, писателите Вергилий, Хораций, Проперций и Овидий.


Увеличава числото на преторите и те стават 16. [17] Преразглежда старите закони и въвежда някои нови: за разкоша, за прелюбодеянието и разврата; за подкупите, за порядките в брака за всички съсловия. За особено важно смятал римският народ да остане чист от чуждоземни примеси или робска кръв. Поради това давал римско гражданство много трудно. Ограничава и освобождаването на робите. [18]" [Източник]


Във външната си политика Гай Октавиан Август не е така мирен, а бих казал доста немирен:


"По време на Августовия принципат към империята са присъединени Галатия в Мала Азия и Египет, с което се осигурява снабдяването на Рим със зърно. Октавиан Август въвежда окончателно ред в Испания – под личното му командване са превзети последните огнища на съпротива сред племената астури и кантабри. Предприемат се походи срещу немирни племена в Алпите. По принцип императорът не води лично армията, а се доверява на опитните си военачалници. Октавиан води лично само 2 от кампаниите – тази в Далмация, още като юноша и в Кантабрия – след поражението на Антоний[19]. По финансови съображения Октавиан се стреми да поддържа възможно по-малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.


През 21 – 20 пр.н.е. Октавиан Август завзема безкръвно Армения, поставяйки на престола отгледания в Рим Тигран III, син на убития коварно от Антоний, цар на Армения, Артавазд II. Така Тигран реално става васал на Август. Царят на партите, Фраат IV, стремейки се да спечели благоволението на могъщия си съсед връща щандартите на разбитите през 53 пр.н.е. легиони на Крас.[20] Така Октавиан измива срама от поредицата поражения срещу партите.[21]


Римската империя успява да изгради обръч от васални държавици покрай северната си и източна граница и така успява да осигури спокойствието си за дълги години. В това число се включват Кримския полуостров и териториите покрай Дон, управлявани от Полемон I (превзети ок.16 пр.н.е.), Армения, управлявана от Тигран II, Юдея – владение на Ирод I Велики, Комагена в Мала Азия и арабското царство на Набатея. В началото на принципата на Август е изпратена експедиция към Южна Арабия, район, известен с екзотичните си стоки, но това начинание приключва безуспешно.


Друга цел на Октавиан е да изнесе границата на империята до Дунав. В периода 29 – 16 г. са покорени тракийските племена по долното течение на Дунав. Превзети са нориките, ретите и винделиките [22]. Остава да бъдат завладени единствено паноните, който живеят в средното течение на Дунав. С тази задача е натоварен Тиберий. И двамата осиновени сина на Октавиан – Тиберий и Друз – служат вярно на втория си баща. Тиберий успява да превземе Панония и Далмация и премества границата на Римската империя към средното течение на Дунав.


На север германските племена непрекъснато вдигат въстания. Октавиан започва големи административни промени в Галия. Нарбонска Галия е част от Рим отдавна, но присъединените от Цезар части, непрекъснато вдигат въстания. Август разделя тази област на три провинции – Аквитания, Лугдунска Галия и Белгика. Извършено е преброяване на населението, изготвен е кадастър на обработваемите земи, което е основа за определяне на данъците.


Проблемът на север е прекалено дългата граница по Рейн. Октавиан смята, че германските племена, отвъд Рейн трябва да бъдат покорени и да се завладее територията до р. Елба. Така няма да е необходимо да се отбранява ъгъла между Рейн и горното течение на Дунав. През 12 пр.н.е. натоварва с тази задача заварения си син Друз. Той успява да създаде първите римски укрепления отвъд Рейн. Покорява сугамбрите, хатите и херуските и достига Елба. След смъртта му през септември 9 пр.н.е., командването поема осиновеният от Октавиан – Тиберий. През септември с.г. военачалникът Квинтилий Вар се отправя без никакви предпазни мерки от р.Везер към зимната си квартира. След множеството походи предишните години земите източно от Рейн се считат за умиротворени. Трите предвождани от него легиона биват изцяло унищожени в засада, организирана от германите в Тевтобургската гора. Вар също загива. Самият Август, според Светоний, няколко месеца не се подстригвал и се събуждал от кошмари, крещейки: „Варе, къде са ми легионите – върни ми ги“!


За известно време се получава критична ситуация, границата с Германия е без легиони и Тиберий трябва спешно да замине с войски към Рейн. Самият Октавиан е потресен от поражението на Вар и поръчва на наследника си Тиберий да не разширява границите на империята." [Източник]


Октавиан Август /рожденното му име е Гай Октавий Туриний/ носи следните титли: Imperator Caesar Divi filius Augustus /Imperator - Император; Caesar - Кесар, Цезар; Divi filius - Божий син; Augustus - Великолепния, Величествения/. [Източник] [Източник]


"На своето смъртно легло, Август казва „Намерих Рим от тухли; оставям ви го от мрамор“. Въпреки, че има известна истина в буквалния смисъл на тази фраза, Касий Дион твърди, че това е метафора за разрастването на Римската империя[23]." [Източник]


"В завещението си Октавиан поръчва неговият своеобразен опис на делата му – т.нар. „Дела на божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti) да бъде поставен на входа на мавзолея му[2]." [Източник]


"Мавзолеят е сред първите архитектурни проекти, подети от Август в Рим след победата му в битката при Акциум през 31 пр.н.е.


Има кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипарис и покрити от коничен покрив и статуя на Август. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м." [Източник]


"Октавиан умира на 76 години на 19 август 14 г.[25] На смъртното си легло пита приятелите си „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“.[25] Тялото му е пренесено от Нола в Рим.


В завещанието си, написано година и четири месеца преди смъртта му, Октавиан Август обявява за наследник на 2/3 от имуществото си – Тиберий. Ливия получава останалата 1/3.[27] и бива осиновена от рода на императора.[28] Ако първите наследници не могат или не искат да приемат наследството, като следващи наследници са посочени Друз, синът на Тиберий – на 1/3 от имуществото, а на останалите 2/3 — Германик със своите синове. В наследството има посочени и следните дарения – на държавната хазна – 40 млн. сестерции, на трибите, към които е принадлежал Октавиан – 3,5 млн., на преторианците – по 1 000 сестерции, на всеки войник от градските кохорти – по 500, а на всеки легионер – по 300.


Император Октавиан посочва, че след изплащане на даренията, наследниците ще получат не повече от 150 млн. сестерции, но оправдава това с факта, че няма много пари. Въпреки, че през последните 2 години преди смъртта си Октавиан е получил от завещания от приятели около 400 млн., той ги е използвал, заедно с двете си наследствени имения (от Юлий Цезар и Октавия) за нуждите на Републиката. В края на завещанието казва, че не иска праха на двете Юлии – дъщеря му и внучката му – да бъде положен в мавзолея му.[25]


Към завещанието има и три запечатани свитъка. В първия от тях оставя разпореждания за своето погребение. Във втория – списък на подвизите на императора (известните „Деяния на Божествения Август“) и заръка да бъде издълбан на медни дъски и сложен във входа на мавзолея. В третия свитък са описани държавните дела – списък на въоръжените сили на империята, данни за парите в държавната и в императорската хазна, имената на освободените и робите, които отговарят за счетоводството.[25] Съществуването на този трети свитък е потвърдено и от Тацит. Според него обаче Октавиан заръчва на Тиберий и да се ограничи със сегашните предели на империята и да не се разширяват границите.[29] Според Касий Дион има и четвърти свитък, в който се съдържат общи указания за управлението на империята в бъдеще.[30]


Императорът препоръчва:


- да не се освобождават много роби, за да не се напълни Рим с простолюдие с чужд произход

- да не се раздава щедро римско гражданство, за да остане разликата между римляните и покорените народи

- обществените дела да се поверяват на разумни хора, но никога на един човек (т.е. да са колегия)

- да се задоволи със сегашните граници и да не увеличава империята повече, тъй като ще стане трудна за отбрана и така ще има опасност да се загуби и вече спечеленото.


Посочените принципи спазва и самият Октавиан. Има възможност да завладее големи части от варварския свят, но така и не пожелава да го направи, вероятно поради посочената причина.


Скоро след смъртта си, с решение на Сената, е обожествен.


В Римската империя се издигат храмове и се създават колегии от жреци във всички провинции и многолюдни градове.[31]" [Източник]


Явно е, че обожествяването на Юлий Цезар има политически характер. След построяването на Храма на Цезар [Виж] Октавиан прибавя титлата Divi filius /Божий син/ в опит да засили своите политическа връзки с бившите войници на Цезар и така да си осигури военна подкрепа, защото по това време не е било възможно да си на власт без за теб да стоят легиони. [Източник] А официално е обожествен едва след смъртта си и може да участва в имперския култ. Негови статуи са поели към градовете на Империята, за да му се отдава нужната почит. Такава статуя вероятно е била поставена и в построените храмове в градовете на Юдея, което е предизвикало голямо възмущение у юдеите без съмнение. Затова те вдигат толкова въстания - защото им натрапват Римския имперски култ.


Когато четем в Евангелията за изпитващите Христос книжници, фарисеи и иродиани като Го питат правилно ли е да дават дан на Кесаря, трябва да разбираме преди всичко дали трябва да се покланят на Divus Julius [Източник], на Божествения Юлий, и на неговия Божествен син, Divi filius, в лицето на Кесаря, управляващ в даден момент Империята. Но титлата Кесар /Цезар/ идва от името на Юлий Цезар - всички императори на Римската империя с тази титла са негови духовни синове, макар и не всички да са обожествени от Сената, но тъй като Юлий Цезар е обожествен, то тази титла също ги обожествява в някаква степен като негови приемници. В Евангелието Христос не им отговаря директно, защото ако каже да, юдеите щяха да побеснеят и да се нахвърлят на този самозванец, а ако каже не, римляните реципрочно, а иска един пеняз и ги пита чий образ и надпис е на него. Пеняз или динарий е римска сребърна монета. [Виж] [Виж] [Виж] "От времето на Август върху монетите се представя храма на обожествения Юлий Цезар." [Източник]


Христос иска да им покаже, че щом в джобовете на някои от тях може да се намери монета с образа на Кесаря и с храма на Божествения Юлий, значи между тях има чуждопоклонници, които вече доста добре му се кланят, но факт е, че щом иска от други този пеняз, Той няма в Себе Си и Неговият отговор е, че Той не се кланя на Divus Julius и неговия Divi filius, и юдеите не трябва да му се кланят, ако искат да Го следват. Но понеже юдеите вдигат бунтове и не искат да плащат данък на Кесаря, Той им казва да не се боят да се разделят с земните си съкровища и да ги дадат за строене на пътища и подобряване на инфраструктурата, но да не предават своя Бог и Вяра. Да дадат Божието Богу, а Кесаревото - Кесарю! Но този отговор огорчава юдеите, защото както знаем и до днес евреите премного обичат парите, и ако в съботен ден някой от тия юдеи или евреи изпусне без да иска един сребърник на пътя, мисля, че няма да се двоуми дали да го остави там или да го вдигне и да го прибере в джоба си. Ако пък намери изпуснат от другиго сребърник, трижди повече няма да му мисли и ще го грабне било то и в съботен ден, но може някой много фанатизиран, пардон принципен, да го подмине и да провери има ли и други като него като мине след съботата по същия път.


Представеният ни в Евангелията Христос е противопоставен на размирника Варава, който с оръжие иска да избави Юдея от Римската власт, но всъщност Господ Исус Христос също не признава Римската власт и заявявайки, че Той е Божий Син, Той се изправя рамо до рамо с Кесаря, който също претендира да е Божий син /Divi filius/, макар и син на Божествения Юлий. Ако Варава е един бунтовник с шепа хора зад себе си, то Господ Исус Христос е описан в Евангелията с големи множества около Себе Си /Матей 4:25; 5:1; 8:1; 9:8; 9:33; 9:36; 12:23; 13:2; 15:30; 19:2; 21:9; Лука 3:7; 3:10; 5:15; 9:11/ - Той е бил много по-опасен размирник за Рим от Варава, затова Варава може да бъде освободен, след като не представлява кой знае каква опасност за Рим, а Господ Исус Христос е разпънат, след като не се отрича от титлата Божий Син пред Пилат... Но понеже истината е опасна за искащите да не се знае тази истина, затова на Кръста на Исус Христос не пише, че е Божий Син, а Юдейски цар - да знаят юдеите, че техният цар е мъртъв понеже Рим така е повелил и има само един господар, Кесарят... Но по същата причина, поради която фанатизираните юдеи искат да убият Христос с камъни /Йоан 10:33/, биха посегнали и на статуите на обожествените Юлий Цезар и Октавиан Август в храмовете, обслужващи имперския култ на Рим. Ако по форумите в градовете на Юдея са поставяни статуите на обожествените императори, те вероятно са били потрошавани с камъни мислено, поради страх от окупаторите, но може да е имало и такива, които са ги потрошавали с камъни и са заплащали с живота си за тази дързост.


Според редица изследователи Посланията в Новия Завет са написани преди Евангелията някъде във втората половина на I век, а Евангелията - едва след разрушаването на Ерусалим и жестоките потушавания на избухналите юдейски въстания срещу властта на Рим, според Филип Шаф [Виж] някъде 150-200 г. сл. Хр.


Реално Християнството започва да се разпространява като отговор на имперския култ на Рим да се почита Божествения Юлий и неговите приемник Октавиан, който поради политически машинации обожествява Юлий Цезар и прави себе си Divi filius. Християнството е отмъщението на юдеите. В Евангелията има плетеница от тайни послания и във философско отношение текстовете са на много високо ниво. Ако Рим не беше нападнал Юдея и не беше разселил юдеите като наказание за бунтовете по-късно, юдеите щяха да си изповядват Юдаизма в Юдея до ден днешен мирно и тихо, а така Рим дефакто помага за разпространението на Юдаизма под формата на Християнството и един ден тайните послания от книгите на Стария и Новия Завет ще станат известни на целия свят и Рим ще бъде вързан с вериги за 1000 години според пророчествата.


Какво общо има откритата римска статуя в Хераклея Синтика с написаното по-горе? Ако сте прочели материалите за статуята и сте видели видеото, ще видите, че археолозите ви баламосват - освен главата, са изпочупани и ръцете, а и част от основата, затова статуята я подкрепят на някакъв камък, за да стои изправена. Като попрочел това-онова за Рим мога да ви покажа долу-горе какво би трябвало да има в ръцете на откритата статуя и дори мога да ви обясня защо ръцете й са строшени. Главата й е била строшена, защото на нея е имало златен венец /или лъчиста златна корона/, който е бил заскобен за нея и само който разбие главата, може да вземе златния лавров венец без да го повреди. В дясната ръка трябва да има свитък, а в лявата - къс меч. На откритата статуя аналогична е следната статуя на Император Антониний Пий:


Антонин Пий
Статуя на Антонин Пий

Тези статуи, поради серийното си производство, не са били сечени от камък, а са отливани с Римски бетон - затова са толкова пластични и живи. Но са и по-чупливи от каменните. Божият Син е взел една здрава гьостерица като боздугана на Херакъл и с няколко прави отсечени удара е строшил свитъка в дясната ръка, късия меч в лявата и главата със златния лавров венец, а за по-сигурно и основата, за да не може да стои изправена. Според мен това поругаване на статуята не ще да е станало по време на бунтовете на робите - сигурно сте чували за тракиеца Спартак, който вдигнал голямо въстание срещу властта на Рим [Виж], а по-късно - по времето на появата на Византия. Този Божий Син явно е успял да строши свитъка, символ на Закона, като е направил така, че хората да живеят по по-добър и справедлив начин от преди. А този къс меч, с който военачалникът повежда армията си, е символ на Императорската власт - явно този Божий Син е бил миротворец, пацифист, понеже няма империя в световната история, която да е създадена без проливането на реки от кръв, затова строшаването на тоя меч символизира разбиването на империята на нейните части и освобождаването на поробените народи, държани в плен чрез военна сила. А разбиването на главата и свалянето на златния лавров венец символизира отнемане на победата, т. е. поражение. А повалянето на статуята и слагането й под стълбище да минават хората над нея - това явно е направено с цел поругаването да продължи векове наред. Със сигурност мога да заявя, че това е много мразен владетел, а не някакъв благодетел, както твърдят археолозите. Може да се каже кой точно, но само най-големите специалисти по Римска история могат да кажат. Забележете, че свитъкът не е вдигнат, а е ниско, което значи, че Законът не е бил на голяма висота както например по времето на Тиберий, който стои седнал на трона си и е вдигнал високо над главата си с дясната си ръка свитък, а в другата надолу държи къс меч. Щом мечът стои над свитъка при тази статия, за която говорим, значи властта на този магистрат се е налагала с военна сила, което значи, че без Римските легиони неговият авторитет не е бил голям. А за външната политика на Тиберий в Уикипедеята пише следното:


"Тиберий се отказва от покоряването на Германия и не води завоевателни войни, преминавайки към тактическа отбрана на утвърдените граници, следвайки препоръката на Август. Подсилена е защитата на Рейнския лимес. През 15 г. придунавската област Мизия става римска провинция. По дипломатически път е избегнат конфликт с маркоманския вожд Маробод, който по-късно, след свалянето му от власт в 19 г., търси убежище при римляните.


Междувременно, някои от съюзните клиентни владетели: тракийският цар Раскупор II и Архелай, владетелят на Кападокия, са повикани и арестувани в Рим, поради подозрения в нелоялност, а след това, ок. 17 – 18 г., Кападокия е присъединена като провинция. В Галия и алпийските провинции са прекратени вълненията (21 г.) сред полунезависимите племена едуи, тревери и други. Сложен е край на размириците в Нумидия (в дн. Алжир), предизвикани от бунтовника Такфаринат, от 17 до 24 г. оглавявал разбойническа армия от маври и бербери. През 26 г. легионите потушават голямо въстание на тракийското племе беси, предвождани от жреца Вологез." [Източник]


Може да се убедим, че Тиберий е държал много на Закона :


"На първо време Тиберий проявява изключителна скромност и умереност в поведението си, консултира се със Сената при всяко свое решение, избягва да издава декрети, давайки вид, че едва ли не се смята за нищо повече от частно лице. Показно той увеличава почестите, но не и фактическата власт на сенатското съсловие, а в същото време постепенно затвърждава контрола си над армията и отделя голямо внимание на обществената сигурност и безопасност – усилва охраната в Рим и Италия, за да се справи със скитащи разбойнически банди. Ангажира голям брой доносници и шпиони, чрез които да събира материал за евентуални бъдещи обвинения срещу видни лица.


Подобно на Август, издава закони срещу прахосничеството и неморалното поведение, но Тиберий бил склонен да доведе тези мерки до крайност. Възобновен е т.нар. „Закон за обида на величеството“ (25 г.), според който например за углавно престъпление се считало дори внасянето на монета с императорския образ в тоалетна, или ругаенето пред статуя на императора. Тиберий не бил харесван император, защото под предлог, че въдворява морал и дисциплина, всъщност започнал да извършва своеволия." [Източник]


Тиберий Юлий Цезар Август /Tiberius Julius Caesar Augustus/ не е обожествен по волята на Сената: "Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му." [Източник]


"Тиберий е римски император по времето, когато Исус Христос започва да проповядва в Юдея и е разпънат на кръст по заповед на тогавашния губернатор Пилат Понтийски. В Новия завет (Лука 3:1) Тиберий е споменат поименно само веднъж. " [Източник]


Разгорелият се ожесточен спор между Рим и Юдея за това КОЙ Е БОЖИЯТ СИН бих сравнил с конкуренцията между различните топ-продукти на различните държави. Ненавистта към Рим е голяма движеща сила и за няколко века Християнството се превръща в най-масовата религия в Римската империя сред поробените народи. Рим разбира, че Християнството е заплаха за Империята. Започват 10-те преследвания на християни по времето на 10-те Римски Цезари: Нерон, Дометиан, Траян, Марк Аврелий, Септимий Север, Максимин, Деций, Валериан, Аврелиан и Диоклетиан.


Имперският култ на Рим налага старата линия на Египетската империя да се обожествяват мъртви и живи владетели, а Юдея обожествява изгубилите своите титли владетели след Римската окупация, представени в събирателния образ на Исус Христос, син на Авраам, син на Давид, които в бъдеще ще въскръснат от пепелта като феникс, но и без своите дворци и велможи те блестят не по-слабо от конкуренцията в Римския пантеон. Ние, българите, може да разберем копнежа за свобода на тези поробени народи след 200 години Византийско робство и 500 Турско робство на нашия народ. Както Юдейският цар възкръсва на 3-я ден от гроба, въпреки Римската стража, печата и огромния камък на входа на гробницата, така ще възкръснат и царствата на всички Божии Синове, които Римският Divus Iulius и неговия Divi filius са пратили в гроба и са узурпирали властта им, за да царуват над една огромна империя от Атлантика покрай бреговете на Средиземно море чак до Черно море.


Статуята от Хераклея Синтика свидетелства, че в миналото е дошло време Римският Divus Iulius да бъде пратен в Хадес и да не го огрява слънчева светлина, но нашите археолози го изкарват на светло 1500 години след това, за да ни напомнят, че вечни неща в земния свят не съществуват и Рим отново е надигнал глава, за да подлъже първо доброволно народите да се включат в Европейския съюз, както някога в Римската империя, а после със заплахи и машинации ще ги държи в робско подчинение да не го напускат, както прави сега с Англия. Не е изключено пънчославните християни да бъдат подложени на жестоки гонения, защото Брюксел се кланя на бог Марс/Мартин/Бойко под диктата на Вашингтон и нежелаещите да спонсорират военните му кампании за разширяване на Империята поробени народи, пардон европейски граждани, ще станат врагове на Империята, пардон на Европейския съюз & НАТО... Но аз ви казвам да четете Библията - там има много пророчески писания за ПРИШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ СИН. Не са всичките, защото СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ са около 200 на брой, но някои от тях са изчезнали явно не без намесата на слугите на Рим.


И тъй като Рим е имал мъдри политици, които са разбрали, че тази вакханалия с обожествяването на Юлий Цезар и последвалите граждански войни, въстания и пр. от провежданата политика на 12-те Цезари, значително е подкопала основите на Рим, те са били този БОЖИЙ СИН, КОЙТО Е ПРАТИЛ DIVUS IULIUS В ХАДЕС. Това естествено е станало и с помощта на Църквата, която е добила голяма власт и е всявала голям страх в Римската аристокрация. Затова бива основан Константинопол през 330 г. и се създава Византия. Императорите стават много набожни християни, но не по своя воля - не се заблуждавайте, че те са станали нови човеци с Глава Христос, а поради страх от християните, мнозинството от техните поданици... Измислена е цяла нова доктрина, за която може да прочетете в чудесната книга на Алонсо Джоунс "Двете републики", която татко спаси от мишките по моя молба, от библиотеката на един починал пастор /адвенист/, и която разлиствам дълги години, защото е доста дебела. Според тази доктрина Божието Царство е дошло на земята през IV в. сл. Хр. с появата на Византия. 10-те гонения по времето на 10-те Римски Кесари, за които писах по-горе, са 10-те рога на Звяра, които съответстват на 10-те напасти, които Господ изпратил на Египет, за да вразуми Фараона и да освободи избрания народ от плен. Византия е Втори Израил, Христос царува и това ще продължи 1000 години, през които Звярът ще е вързан с вериги... Както "чудото" Пакс Романа [Виж] - дълъг период на относителен мир и стабилност в Римската империя, продължил 206 години /27 г. пр. Хр. - 180 г. сл. Р. Хр./, така и "чудото" Византия е дълъг период на относителен мир и стабилност. В сравнение с многото войни на Рим във вековете преди Пакс Романа, завладяването на Британия, няколко войни с даките и потушаването на няколко юдейски въстания, явно се считат за "относителен мир". [Виж] По същия начин теокрацията на Византия явно е спасила много аристократи от личните вендети на желаещи да се домогнат до Трона /спомнете си проскрипциите на Рим/, но явно не е могла да възпре елитът на Византия да води империалистически войни като Рим, който е доста спорно докога е бил република и откога империя, и списъкът на водените войни на Византийската империя е доста дълъг. [Виж]


Византия дава значителни права и свободи на всички пънчославни християни - те не са опасни за Рим като истинските християни, които знаят една работа, която пънчославните не знаят. Търговията с кръщелни свидетелства набира голяма сила, тъй като единствено християни могат да участват в държавното управление, а желаещите да седнат на държавната софра са много. Отпадат старите правила да се катехизират желаещите да станат християни 3 години. Започва да се пости по нов начин, който и до днес докарва доста стомашни проблеми на пънчославните християни след 40 или 50 дни без основни хранителни продукти. Променят се много неща в Литургията, за които съм писал надълго и нашироко.


Естествено вие ще прочетете колко набожни преди битка са били византийците... [Виж] Може някой да ви убеждава, че Василевсът е водил всички войни с "варварите" /чуждите/ не за своето облагодетелстване, а за тяхното - Христос да ги посети и изцели... Също, че Василевсът, за да спаси българите от богомилите, ги взема под крилото си за 200 години с цел тяхното просвещение и спасение... И правоверните, че са много милостиви - затова са ни взели под крилото си за 500 години... Вече има историци, които се опитват да представят Турското робство като чуждо присъствие - обявяват жестокостите на турците спрямо мирното население по българските земи за митология... Искам да ви кажа, че агентурата на една държава /няма държава без агентура/ не е само от полицаи, шпиони, контрашпиони и други слухтящи, а и от учени по история, право, религия, също журналисти, археолози и други говорящи, да не забравяме и духовниците, които колкото повече лъжат за миналото, настоящето и бъдещето, за Вярата и още какво ли не, толкова повече се издигат в йерархията на съответната агентура... Хора, занимаващи се с изучавене на историята, религията и науката като мен, могат да ви просветят за истината много повече от една дузина научни светила, богослови и пр., продали се на чужди интереси и бълващи лъжи до безкрай... Затова това, което ви говоря, те няма да ви го кажат - защото на тях им е забранено да говорят Истината, която освобождава от робските вериги на лъжата!


Мисля, че в тази тема добре описах причините за появата на Християнството, както и причините за изчезването му и замяната му с пънчославието, което вече 1500 години бичува света... И сигурно още много ще го бичува, но в пророческите писания, поместени в Стария Завет, е описано СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС СВОИТЕ АНГЕЛИ, а в Новия Завет е обещано: "...защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им." /Откровение 7:17/


И така, пред вас има два пътя... Единият е да възлюбите Divus Iulius от все сърце, да му се поклоните като на Бог и да се присъедините към неговата армия, за да отидете накрай света дори и да покорите под нозете му всички земни народи, правейки ги роби на тирани с мъртви души, които не ще избършат ничия сълза, а ще разплачат мало и голямо от бликащата из душите им човеконенавист и изливащата се от сърцата им на талази лудост... Другият път е да бъдете порция СВЕТЛИНА, ФОТОН, от СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС, КОЙТО ВЕЧНО ИДВА НА СВЕТА В ЛИЦЕТО НА БОЖИИТЕ СИНОВЕ, ЕДИН ОТ КОИТО МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ ВИЕ, АКО КАЖЕТЕ В СЪРЦЕТО СИ: "АВВА, ОТЧЕ!" /вижте Галатяни 4:6; Римляни 8:15/, ПОНЕЖЕ СТЕ СИНОВЕ БОЖИИ КАТО СТЕ ПРИЕЛИ ИЗПРАТЕНИЯ ВИ ОТ ОТЦА СВЕТИ ДУХ.

30 юли 2018

БОЖИИТЕ СИНОВЕ V

БОЖИИТЕ СИНОВЕ V

====================

Здравейте, приятели!


Днешните управляващи, а и тези от последните 30 години и тези напред във времето до Народния съд от бъдещето, ще бъдат съдени не само за самоубийците по тяхно време, но и за убитите без съд и присъда милиони угнетени от тях българи, които са доведени до крайна степен на бедност, затънали са до гуша в депресията и така не са могли да оставят поколение. Наскоро съобщиха, че България официално е под 7 милиона - високата смъртност и ниската раждаемост си казват думата. В бъдещето България може да падне и под 5 милиона, даже под 3 милиона, ако се следва сегашния курс.


Искам да обърна специално внимание на един ключов фактор, който се подминава с лека ръка от управляващите - депресията:


dnes.bg
psihologconsultant.alle.bg

"Около 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми, сочи анализ на Евростат за проявите на депресия в страните на ЕС през 2015 г. По неофициални данни у нас около 1 милион българи страдат от различни форми на депресия."


Повечето от тези 1 милион българи с депресия са от т. нар. неактивни, защото поради депресията изпитват хронична умора, липса на енергия и са в частична или пълна летаргия /зависи от депресията - лека или тежка/... При все че не правят нищо поради нежелание да правят нещо, нерешителност и равнодушие към ставащото с тях и около тях, много от депресираните хора страдат от болки в гърба все едно са носили чували с картофи... Трябва да пият обезболяващи за гърба, които пък са противопоказани за депресията - утежняват я... Всичко това води до социална изолация и до още по-тежка депресия... Работоспособността е близо до 0 - домашната работа се отлага за неопределено време, компютърът става най-добрият ти приятел в опита да се самоизолираш от околните, които ти мелят сол на главата защо нещо не е свършено... С времето това води до невъзможност да се излиза от къщи, години наред - панически страх те обзема само като си помислиш, че ще излезеш навън... Сред лицемерите, които критикуват другите, но себе си никога... Трудността в комуникацията с околните е осезаема, с потенциални партньори от отсрещния пол - дваж... Антидепресантите не лекуват депресията, само подтискат тревожността и успокояват донякъде болните, но не премахват умората, ни летаргията или болките в гръбнака...


Ако бяхте ръка или крак от Тялото с Глава Христос, нямаше да ви бичуват с лицемерие "своите", но не сте... В Христовото Братство биха се погрижили за вас да не сте жив мъртвец или умрял в кожата си...


Кои са причините, водещи до депресия?
gnezdoto.net

Аврам каза "не" на идолите на баща си Тара и излезе от Ур Халдейски! Същото направи и поколението, което предизвика демократичните промени през 1989-та в България - отказа да се кланя на другарите от БКП /Българска комунистическа партия/, подчинена на Политбюро на ЦК /Централния комитет/ на КПСС /Комунистическата партия на Съветския съюз/, и така България престана да бъде една от негласните републики на СССР!


Но също както Аврам беше подгонен от глада в чуждата земя и отиде в Египет, така и България извън лоното на СССР изгладня страшно и затова отиде в Европейския съюз, с надеждата да намери храна... И както Фараонът бе хвърлил око на Сарайя, жената на Аврам, която никак не бе неплодна и можеше да роди синове на Фараона, но понеже Господ даде дума на Аврам, че от него ще се роди Син, затова порази Фараона с импотентност, така сега и Елитът на Евросъюза, в ролята на оплодител, е хвърлил око на Елита на България, в ролята на оплодяван... Много антибългари вече бяха заченати и откърмени от Брюксел и Вашингтон, както едно време го правеше Москва - без да се замислят предават националните интереси... След много "не"-та на народа по кардинални въпроси без резултат вече се надига ГНЕВЪТ на масите - вече осъзнават, че парламентът е само парлама, която не защитава техните интереси, а чужди, противни на техните... Вече се надига вълна на противоборство с Брюксел и Вашингтон - желание да се напуснат ЕС и НАТО, да бъдат откъснати предателите на националните интереси от кораба-майка /Европарламента & Белия дом/ и да ги лишат от финансиране... Европейският елит също като Фараона ще даде на България също като на Сарайя за робиня Хагар, от която да произлезе синът на робството - явно голям заем, който да ни зароби... Също много камили - явно това са европроектите, които скараха също като Аврам и Лот братята комуняги от различните партии... Няма място за всички да лапат евро от европроектите и се изнервиха, започнаха да се карат за територия и скоро ще се разделят също като Аврам и Лот... Лот ще поеме към Содом и Гомор, ще бъде пленен, а Аврам ще тръгне да го спасява...


Разработен ли е план за поробването на България? Мисля, че да. Брюксел ни критикува за корупцията, но с тези европроекти всъщност корупцията се подхранва - най-лакомите за пари от обръчите от фирми, ротиращи около властта, намират начин да се докопат до европроектите и да осъществят проекти, от които няма належаща нужда... Така се генерират разходи, които допълнително утежняват и без това тежкото финансово положение на България, а най-неотложните проблеми се отлагат... Лошото е това, че трите власти не са независими една от друга и няма кой да ревизира дейността на изпълнителната власт... Ето, в Ловеч се извършва мащабен ремонт на пешеходната зона - предишната зона беше в общо добро състояние, но за да се усвоят европари и някоя фирма да има какво да прави 1-2 години, се извършва този неналежащ ремонт, а гражданите са подложени на терор от прах, кал и шум, както и невъзможност да се движат по тази зона свободно... Явно някой недоволен от неизбирането му да върши някой от тези ремонти без необходимост е спипал заместник-кмета на Ловеч без охрана и му е строшил двата крака и главата... Разправят, че нашата кметица постоянно се напивала и веднъж паднала по стълбите - потрошила си едната ръка, имала и комоцио, затова може би я пожалили бандитите и не я пребили и нея този път, но следващият път ще я наложат здраво... Виждате, че бандитите дават излаз на гнева си, и явно искат да ги уважават като не се е*ават с тях, а нас, обикновените граждани, ни съветват да пишем жалби до съдебната власт, която я се задейства, я не /по-вероятно второто/, а ако се задейства, с години се проточва делото и накрая се прекратява поради липса на давност...


За да не изпадате в депресия като подтискате гнева си, аз ви съветвам да се гневите на неправдата и не само да се гневите, но и да я изобличавате като пишете на адв. Мартин Мартинов от Народния съд от бъдещето!


Ето, аз пиша на адв. Мартин Мартинов - давам ви да прочетете част от писмото ми, не за друго, а за да не изпаднете в депресия от написаното, ако прочетете цялото:


Адв. Мартинов, намирам за необходимо лицето Бойко Методиев Борисов да бъде привлечено в качеството му на обвиняем за извършването на геноцид над хората с депресия в България за времето на неговото управление и смятам за целесъобразно да бъде изпратен терминатор, който да извърши операция по обезвреждането на този особено опасен масов убиец на поколенията от бъдещето на България... Не забравяйте да привлечете на подсъдимата скамейка физкултурникът с 6-те апартамента Цветан Генчев Цветанов, който не казва "не" на своя гуру, ако и да трябва за общото благо на народа... Наредете до тях и Корнелия Петрова Нинова, която е отписала неактивните от борбата... Надявам се стадион "Васил Левски" да може да побере всички обвиняеми за поредната национална катастрофа, за да няма в близко бъдеще нова, още по-голяма...


Адв. Мартинов, нямам желание да работя в робовладелските чифлици на комунягите... За тях те не са се трудили - купили са ги на безценица от държавата с пари, които не са изкарали с честен труд, а са им дадени на кредит, който в повечето случаи те не са върнали или са върнали с крадени пари... Комунягите вярват, че работниците трябва да им работят за без пари... Не е нормално висшистите да получават колкото хората без висше образование, а дори и по-малко - трябва да има категории според образованието... Не е нормално собствениците на предприятието или фирмата да не поделят печалбата със своите работници - да тънат в разкош и да живеят в лукс, докато работниците едва да свързват двата края... Трябва да има регламентирано със закон статукво, което да задължава капиталистите да не заграбват почти цялата печалба... Не е нормално работниците да са на работа от изгрев до мрак 5 от 7 дни в седмицата, а понякога и 6 от 7 дни... Нужна е пълна реорганизация на труда - въвеждане на 1-часов, 2-часов, 3-часов, 4-часов работен ден... Който иска да работи по цял ден, но нека да може да се работи и по половин ден - може някой да иска да има повече време за семейството си, за своите работи, за Църквата... А депресираните не могат от раз да тръгнат да бягат маратон - трябва да побягат малко днес, малко утре и така да влязат във форма за по-дългите разстояния...


Адв. Мартинов, нямам желание да работя за процъвтяването на капитализма... Не искам да давам 10 % от моята конфиденциална заплата на тулупите от властта, които няма да защитават моите интереси, а единствено своето добруване... По цял ден предпочитам да сърфирам из Интернет без да получа пукнат грош, но пари на душманите си да не давам... Същите, които се кълняха със сини и червени връзки да служат на Народна Република България, сега са клетвопрестъпници и служат на капиталистическите окупатори, задрасквайки Народна Република България... Комунягите, които си потрошаваха краката да търчат по събранията на БКП, сега си потрошават краката да търчат по банките да си проверяват сметките - колкото пари има в тях, толкова предателство към Род и Родина са натрупали... Изхвърлиха вече в гюмовете албумите на загиналите в борбата с фашизма... Намерих един такъв албум в нашия гюм, в който пише: "Малък е българският народ, но храбър и трудолюбив. Историята му е богата с героични борби за социална правда и независимост. През тежките години на византийското, турското и капиталистическото робства той нито за момент не забрави за своя бит и националност и води смела борба за икономическа и политическа свобода."


Адв. Мартинов, изгубихме нашата икономическа свобода, когато продажни люде ликвидираха селското стопанство и промишлеността ни, продавайки държавна собственост за 120 милиарда лева за няма и 1/10 част от тази стойност... Престъпната приватизация се нуждае от отделен съдебен състав на Народния съд, който да разнищи кой, как и защо направи всичко това...


Адв. Мартинов, изгубихме нашата политическа свобода, когато влязохме в Европейския съюз - уж беше за добро, но вече 10 години само далавери се въртят с тия еврофондове, а за бедните хорица само нови данъци и такси... Отделен съдебен състав на Народния съд за членството в Евросъюза ни трябва, както и за усвоените еврофондове...


Адв. Мартинов, написал съм писмо до Международния криминален съд - прочетете го и преценете дали не трябва нов съдебен състав на Народния съд, за диверсия от страна на чужди "партньорски" държави, които нарочно създават вакуум към тях... Тук се отглеждат деца и младежи, които ще работят за някоя друга държава и ще внасят данъци някъде другаде - че 20 години инвестиция в даден човек нищо ли е, че така с лека ръка да се харизват българи на други държави да им работят и да създават принадена стойност другаде, а не в държавата, инвестирала в тяхното отглеждане и образование...


Адв. Мартинов, заболя ли Ви главата... Съжалявам, но вместо да пиша на Вашите колеги от Съдебната система за всяко нещо, което ме вълнува, аз Ви пиша накуп - мисля, че трябва да се образува отделен съдебен състав за продажни съдии и прокурори, които свалиха превръзката на Темида... Един келеш ме нарече малоумник, но как да тръгна да го съдя, когато съдебната система е прогнила отвсякъде и трябват шашки с динамит да взривят всичките й устои, за да може да повярвам, че от нея става чеп за зеле...


++++++


По-лошото от всичко изброено е това, че пънчославието е ослепило българите и те не могат да видят очевидното за зрящите: ДУХОВНО МЪРТВИ ХОРА ГИ РЪКОВОДЯТ И ГИ ВОДЯТ КЪМ САМИЯ АД... Те не могат да разбият главата на змията, която ги е захапала за петата, защото са повалени... Покварата /порокът/ в душите им сее метежи и безредици в техния свят - затова са заточеници в земята Нод, което ще рече тресене, люлеене или клатене /вижте коментарите върху Битие на Филон Александрийски, св. Ефрем Сирин и други ранни свети отци на Църквата/... Насладата на Едем е за благочестивите, в които добродетелта е стабилна основа...


Но моля се Богу: БОЖЕ ВСЕМОГЪЩИ, НЕКА ПРОГЛЕДНАТ СЛЕПИТЕ И ДА ЧУЯТ ГЛУХИТЕ, И ДА ВЪСТАНАТ СРЕЩУ ЗМИЯТА И ДА Й РАЗБИЯТ ГЛАВАТА С НОГАТА СИ...