АМИГО

==================

Здравейте, приятели!

[ВНИМАНИЕ!!! ТЕМАТА Е ЗА ЛИЦА НАД 18 ГОДИНИ!!! МОЛЯ НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ ДА НАПУСНАТ ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН!!!]

Както всяка година и тази се проведоха гей-парад и анти-гей шевствие по улиците на София:

mysofia.bg
offnews.bg
bg.wikipedia.org
bg.wikipedia.org

Понеже в последните години възникнаха много въпроси от сорта откога съществува гей-културата, но никой не може да даде научно-обоснован отговор на този въпрос, с тази трудна задача се е заел един българин на средна възраст, който си е избрал името Амиго.

Няма да ви занимавам с километричните писания на Амиго по въпросите на гей-културата от Древността та чак до наши дни и напред във времето, но той е достигнал до извода, че всяка империя се крепи на гей-обществото, затова гейовете са много нужни и на днешните империи, които са пуснали пипалата си по всички земни краища... Най-големите инкубатори на гейове понастоящем са ядрените подводници и военните кораби на великите сили в океаните и моретата, които бълват гейове като топъл хляб фурна - месец-два под водата или на презокеанско плаване без жени и се появават поредната смяна гейове, които здраво се чукат в трюма, на мостика или в капитанската каюта, но те се майтапят помежду си, че както винаги са готови да гръмнат шампанското в задника на някой матрос или офицер, така са готови да се изпразнят и срещу врага с цялата си военна мощ... Амиго смята, че засилването на конфронтацията между Изтока и Запада неминуемо ще доведе до появата на свръх много гейове, които докато траят военните учения в различни страни на Алианса или пък по широките граници на Руската федерация, здраво се лашкат в танкове, бункери и даже в ген-щабовете... Той е убеден, че Йосиф Флавий е прав като пише в своята История /"Юдейски древности"/, че появата на границите е голямо зло, и според Амиго то поражда гей-културата - хиляди години се строят лимеси или граници на всяка империя под Слънцето, с множество крепости по тях, в които има военни гарнизони, които вардят по цели месеци на смяна границата, а мъжете в тях нямат друг избор освен да мастурбират или да се задоволяват един друг...

Амиго не е гей и не си пада по гейове и като много самотни млади мъже в България има регистрация в Елмаз - търси си жена за приятелство или сериозна връзка. Той е проумял, че не може да си намери домашна прислужница без да я задоволява сексуално - времето доказа, че не става - затова е решил да бръкне в торбата със змиите, както го учи баща му, и някоя пепелянка да се увие около него... ID-то на Амиго в Елмаз е 4597673. Ако някой иска да му помогне да си намери така желаната приятелка, може да го издири и да се свърже с него, но първо трябва да прочете този материал докрая. Амиго ми е обещал, ако си намери добра приятелка, която може да готви добре, да ме кани сутрин, обед и вечер на трапезата им, затова аз съм толкова усърден да ви разкажа за Амиго и неговата борба за по-добро бъдеще.

Ето какво пише за себе си Амиго:

За мен

Заглавие: Здравейте!

Как описва себе си: Добър, интелигентен, романтичен. Обичам да ходя за риба и съм изпълнен с надежда, че ще хвана още по-голяма риба от преди, но съм доволен и на малкото. Обичам да слушам и да разказвам истории. Постигнал съм много, но мога да постигна повече с подходящ човек до мен.

Как си представя своята приятелка:

За партньора: Добра, милосърдна, с чувство за хумор, готвеща добре жена. Умееща да променя света към по-добро.

Наскоро Амиго се запозна с Ана в Елмаз и с негово позволение и с негласното одобрение на Ана публикувам техния флирт, който може да прерасне в нещо повече. Да се помолим за Амиго и Ана да намерят каквото търсят в Елмаз.

Ето и представянето на Ана в Елмаз с ID 4444515:

За мен

Заглавие: Искам - значи мога!

Как описва себе си: Всичко на този свят се крепи на една единствена дума - желание. Искаш ли нещо - правиш го! Всичко останало е само оправдание...

Искам да предупредя читателите си, че флиртът съдържа нецензурни думи и е със силно порнографско съдържание, затова моля нежелаещите да четат такива материали да напуснат незабавно!

Amigo, 40 г.

8 Юни 2019, 08:57

В профила си пишете като мото "Искам - значи мога!". Не съм съгласен с Вас, а с писателя Николай Хайтов, който казва, че едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Простете, но Вие като жена сте с по-емоционална природа, за разлика от мъжа, който е с по-рационална природа. Да, еманципацията направи и жените доста по-рационални, но те не могат да излязат от своята физическа същност например, за да мислят като мъжете. В човешките представи само Бог може всичко - казва и става. За добро или зло човеците са ограничени от множество фактори - физически, психически и т. н. Мога да Ви дам примери, че колкото и да искаш нещо, ако нямаш физическа възможност да го направиш, всичко си остава в сферата на неосъществените желания. Надявам се Вие да ме оборите, ако мислите, че сте в състояние. Поздрави!

Ana, 32 г.

8 Юни 2019, 11:27

Нямам абсолютно никакво намерение да ви оборвам. Знам какво съм имала предвид и изобщо няма да се обяснявам... Ако нещо не ви харесва в профила ми, ще съм благодарна да не ми пишете повече.

Amigo, 40 г.

8 Юни 2019, 16:10

Както желаете. Само Ви предупреждавам, че може да пострадате, ако искате нещо, което не е по силите Ви и противно на добруването Ви, но го реализирате против здравия разум. Елементарен пример - диабетиците обичат да ядат сладко, но лекарите им забраняват, защото повищаването на кръвната захар над нормалните стойности е опасно за здравето им. Те могат да ядат захар, ако желаят, но в много ограничени количества, защото в противен случай ще пострадат. Искам, мога, но дали е в мой интерес?

Предполагам, че искате да завържете приятелство с мъже на Вашата възраст в Елмаз. Нещо Ви липсва във връзката с Вашия партньор и това Ви дава основание да желаете нещо повече за Вас самата. Искате и можете, но дали трябва? Това е сложен въпрос, на който сама трябва да си отговорите.

Какво да не ми харесва в профила Ви, нима и аз не пиша под никнейм, а не със своето име? Ще се радвам да станем приятели, стига да не е прекалено късно, защото тук има доста напушени на мъжете млади дами. Вече стъпих на мина неведнъж...

Amigo, 40 г.

9 Юни 2019, 18:19

Явно не Ви е удобно да кажете какво искате и можете, но Вашият никнейм [Ana Grey] говори достатъчно по въпроса. Падате ли си по садо-мазото? Каква е Вашата предпочитана роля - на доминиращ или на доминиран? Искате, но дали можете? В математиката има едно понятие - необходимо и достатъчно условие. Вашето желание е необходимо, но недостатъчно условие. В една връзка трябват две страни, затова явно Ви трябва партньор, за да Ви напляска като непослушно момиче или Вие да го напляскате като лошо момче. :)

Amigo, 40 г.

13 Юни 2019, 13:35

Запознах се с Ана в Елмаз. Системата на сайта посочи, че й пасвам по всички показатели без височината - тя търсеше много висок мъж, а аз бях с 5 см под минимума. Всичко би се развило добре, ако Ана беше просто Ана, а тя се казваше Ана Грей... Може би сте гледали филма "50 нюанса сиво"?! Да, Ана си падаше по садо-мазото - движеше се някъде към горната сива граница! Но ако беше написала истината за себе си в прав текст в представянето си, щеше да чака одобрение от админа до Второто пришествие, а тя отчаяно се нуждаеше от мъж, който да задоволи нейните нужди... Тя имаше нужда да бъде задоволена емоционално и в садо-мазото тя виждаше спасителен пояс, за който да се хване... Нека ти разкажа, уважаеми читателю, как Ана стигна до това да мечтае да бъде Господарка и да си търси своя покорен роб в Елмаз. Тя би написала истината за това, но в опциите за цел на контакта нямаше робуване, но затова пък имаше приятелство със скрита препратка към робуване в главата на Ана... Но нека не съдим Ана преди да разберем мотивите й да иска да се облече в стегнати кожени дрехи, подчертаващи женствеността й, и високи кожени ботуши на токчета, за да подчертае стройната си фигура...

Ана като повечето момичета беше наставлявана от майка си да върви в "правия път", затова с цел да няма проблеми с нея, че не върви в "правилната посока", тя се омъжи, роди дете и въобще правеше всичко, което я беше научила майка й. Но едно нещо не й се удаваше никак - да се прави на щастлива... Не искам да кажа, че не е имала моменти на щастие, напротив, но като цяло тя чувстваше някаква тягостност в живота си, някаква празнота, която не можеше да бъде запълнена от семейството й, от приятелите й, от работата й, от всичко в живота й... Затова като се появи филмът "50 нюанса сиво" тя веднага се асоциира с отегчения от живота си милиардер Кристиан Грей, който сменя любовниците си като носни кърпички, когато му омръзнат или не могат повече да издържат на сексуалния му садистичен нагон и кажат паролата "червено"... Ана имаше нужда от емоционално изпразване - да изкара от себе си всичкия гняв към този мъжки свят, в който жените са робини... Затова често разглеждаше секс-шоповете в мрежата, търсейки подходящ страпон за себе си... Да, Ана искаше да бъде мъж, който разтяга с члена си болезнено нечие отверстие... Искаше да изпита насладата, че може да направи това, което иска, въпреки че не й е дадено по природа да има пенис... Емоционално искаше да се изпразни от гнева си към мъжете, когато чуе стенанието на нейния роб, причинено от нея самата отзад... Бедната Ана не знаеше, че мъжете страдат много повече от една недостъпна красива жена, която желаят силно, отколкото от един як чеп отзад от нея...

Ана имаше всичкото време на света да мечтае какво ще направи със своите роби, защото тя имаше големи планове, които не можеха да бъдат реализирани от един единствен роб. Имаше много време, защото тя беше държавен служител. Най-трудното на държавния служител в България е да симулира, че работи постоянно. В действителност работа има само като даде зор шефът да не се изпусне някакъв срок за нещо. О, как Ана мразеше да бъде пресирана от началника си с думите: "Тази папка да е на бюрото ми до..." Ана мечтаеше да стане началник, но въпреки голямото й желание не ставаше, защото не беше партиен функционер... Представяше си как се е настанила в шефското кресло в своя кабинет, врътва ключа отвътре, след което изважда от сейфа най-луксозното вибриращо дилдо, вдига късата си пола, сваля бикините си и останалото е музика за ушите, а за да не чуе някой минаващ наблизо вратата е тапицирана добре... Докато робите работят, Господарката се отдава на своите фантазии... Тя иска и може! Заредена с положителни емоции и свежи сили тя вдига бикините, оправя си полата, прибира дилдото в сейфа, след което отключва кабинета си и тръгва да раздава заповеди за 10-15 минути, след което отново може да врътне ключа и да се отдаде на удоволствие...

Ана отдавна беше разбрала, че няма смисъл да си дава зор да се доказва като професионалист в работата си. В кариерата не се напредваше с усърдие и способност да си вършиш работата качествено, а по други начини. Тя беше депресирана от това, че няма с какво да се похвали пред колежките, а те не спираха да мелят колко са добре материално, какво са им подарили, какво са им обещали, къде са ходили на почивка и т. н. В раздутата десеторно и повече пъти държавна администрация работеха главно жените на партийци, полицаи, прокурори и все такива п***одавци, които се бяха наредили на държавната софра и папаха здраво народната пара... Единствената им грижа не беше спазването на Конституцията, а браненето на авторитета на техния партиен апарат... Един за всички, всички за един - този мускетарски принцип беше въприет от партийците и те бяха верни до гроб на бащицата, който ги редеше нагоре и надолу по държавната стълба в зависимост от това колко добре задоволяваха неговите щения да си затварят очите и ушите за малките му прегрешения, неговите и на другарите... Ана беше отвратена от всичко това, от постоянно пребоядисващите се маймуни, които скачаха от клон на клон, само за да имат желания пост... Ана беше млада красива дама и мъжете от службата й не бяха безразлични към нея, но тя нямаше афинитет към такива безпринципни индивиди, които лазеха в краката на шефа като плужеци бил той червен, син, лилав и какъвто се сетите, само за да напреднат в кариерата... Ана можеше да вдигне крака и да ощастливи някои от началниците си, но тя не искаше да бъде гарнитура, а основно ястие или десерт... Затова Ана реши да си търси приятели в Елмаз - тя беше готова да направи дори свирка на почти непознат нов приятел, стига той да не беше фалшив и мазен кариерист, който мисли само за власт, пари и други благинки... Ето до какво довежда корупцията по етажите на властта! До желание за бягство от държавната машина... Някой ще ме нарече болен мозък, излагайки толкова брутално на показ действителността, но моята цел е да ти разкажа, читателю, защо Ана се казваше Анастейша или Анастасия, което ще рече Въскресенка - тя беше умряла за всичко корумпирано и въскръснала от гроба като мечтаеше за друг, нов свят, тя живееше вече в него, защото искаше и можеше, имаше силата за това... Затова се казваше Анастейша Стийл, Стоманената Анастейша... Свят, в който жените не бяха травестити, обличащи се като мъже, за да имат глас и право да налагат волята си, свят, в който не трябваше да разтварят крака пред шефа, за да получат повишение на заплатата, свят, в който не връзките, а способностите определяха напредването в работата и заемания пост - там най-способните да управляват другите и да ги водят към по-добър свят бяха начело...

Но да се върнем към реалността, в която живееше Ана... Заплатата й не беше голяма и тя не можеше да си позволи да даде пари за хубав страпон, затова се беше оборудвала с комплект отвертки - дръжките им щяха да свършат добра работа... Беше хвърлила куката с примамка в Елмаз и чакаше да клъвне някое парче... Щеше да ощастливи някого отзад със своя богат арсенал, а ако някой се оплакваше, че матриалът е лош, можеше да благодари на началниците на Ана... Ана можеше да бъде умилостивена с някое мило подаръче и вместо този садистичен комплект да врътне една здрава свирка на някого, защото тя умееше да дава, когато получаваше... И аз, читателю, се надявам да я ощастливя и да я изпълня емоционално с моя словесен фалос с много смях и сълзи с това мое писание, с мечтата да ми направи една супер здрава свирка наяве и/или чрез кореспонденция...

Amigo, 40 г.

14 Юни 2019, 21:34

Драги читателю, моят словесен фалос се понрави на Ана... Хареса й тръпката на рибаря, че рибата похапва от стръвта й и скоро може да клъвне по-здраво, затова не трябва да бърза да дърпа куката... Но се изкуши да ми удари един здрав шут отзад като ме блокира - искаше и можеше, но се овладя и ето, че отново съм надървен на макс и готов за нови подвизи в рационалния свят на Ана, където се намира входът към емоционалния й свят... Нека ти разкажа, читателю, какво подразни Ана толкова много, а ти прецени дали съм прав или не. Но преди това да ти разкажа какво стана след като прочете моя взривоопасен емоционален коктейл - в нея експлоадира цяла ескадрила от емоции, които доведоха до това да не може да мигне и да се върти в леглото до късно през нощта... Все пак успя да заспи към 2-3 часа, защото беше на работа на следващия ден, пардон на сутринта. Следващата вечер, за да не се издаде отново с мятането си в леглото като риба на сухо, че нещо не е наред, реши да каже на мъжа си, че в спалнята е станало прекалено топло от излъчването на телата им и никакъв климатик не може да помогне, по-добре е тя да отиде да спи в таванската стая, временно, докато времето се позахлади... Но ще изпълнява съпружеските си задължения, да не се притеснява, че тя ще е горе, а той долу - когато поиска, може да слезе при него, а той съответно да се качи горе... Но не и тази вечер, защото е много уморена - не е могла да спи от жегата предищната нощ... Мъжът на Ана се съгласи без възражения, даже й помогна да занесат чаршафи и завивки, след което целуна жена си нежно и й пожела лека нощ... Ана го погледна с мили очи, благодари му за разбирането и даде вид, че е готова да си ляга... Мъжът й излезе от таванското помещение, а Ана изчака стъпките по стълбите да заглъхнат и извади една малка кутийка от нощното шкафче... Знаеше, че без приспивателно няма да стане и затова извади от нея едно странно силиконово нещо и го пъхна между краката си - това беше електро клиторен стимулатор-вибратор с дистанционно управление. После натисна копчето на едно малко дистанционно, след което в помещението се разля приятна мелодия на пъшкане и охкане, а под завивката тялото на Ана се въртеше като змия... Не след дълго последва мощен оргазъм - свинктерът на Ана се сви мощно няколко пъти, до болка силно, а приятна топлина се разля по цялото й тяло... След като си почина малко от преживяното тя пак пусна устройството - последва нов оргазъм и така 3 пъти подред... Нормално й стигаше веднъж, но сега явно ситуацията беше извънредна... При всеки оргазъм тя викаше със стиснати зъби неистово А-а-а в себе си, сякаш искаше да каже Амиго подобно на вълка, който се заканва на заека в "Ну, погоди!"... Да, тя беше подготвила страшно отмъщение за Амиго, ако имаше наивността да се откаже да търси милосърдна жена и паднеше в лапите на жестоката Господарка Ана Грей... С мисълта за това сладко отмъщение тя заспа като къпана... Естествено сложи устройството да се зарежда преди това - утре вечер пак щеше да й потрябва...

А какво правеше Амиго през това време? Той също имаше голям проблем - пенисът му беше станал на камък и не искаше да спадне въпреки опитите му да освободи напрежението, както той си знаеше... Ана му действаше като виагра... Ако знаеше, че ще стане по-зле от преди, Амиго нямаше да припари до Елмаз, но откъде можеше да знае това, затова и сладкото отмъщение на Ана би му дошло като манна небесна и с радост би изтърпял това наказание... Как се реши Амиго да се регистрира в Елмаз? Той до 35-тата си година беше пощаден от съдбата и не беше имал вземане-даване с почти никакви жени, но преди 3-4 години в една съседна къща се нанесе една госпожа със семейството си и с времето показа, че не е безразлична към Амиго... Явно и Амиго беше показал, че се интересува от големи й гърди по някакъв начин, защото тя се обличаше твърде предизвикателно като излизаше на двора, а може и да беше дочула отнякъде или пък видяла светлината от прозореца по късна доба, и да се беше досетила, че Амиго обича да гледа порно и да се самозадоволява... В началото Амиго пропъждаше мислите си за някаква интимност с нея, защото тя беше омъжена жена и не е редно, така смяташе Амиго, да посяга на забранен плод... Но с времето разбра, че мъжът на дамата е със здравословни проблеми и вероятно има трудности с вдигането на самолета - затова жена му се озърташе за любовник... Понякога се отдаваше на еротичните си фантазии и си мечтаеше какво ще направи с нея - искаше да докосне гърдите й, после тя да му направи една свирка и да свърши на тях... После си удряше една чекия и така до следващата след седмица-две... Но дамата стана настъпателна - не можеше да чака, защото не искаше... Веднъж Амиго беше решил да нацепи едни клони на двора за зимата, защото домашните му даваха зор, той нямаше зор, и тя като го видя как се е развихрил с брадвата, като взе да шари насам-натам по двора уж да прави нещо, но целта й беше да дойде максимално близо до него и просто да му се сложи... С хитрост успя естествено - имала някакво старо мляко в хладилника, което било за изхвърляне и й пречело, дали котките ще го харесат... Така се навря до под носа на Амиго и за по-сигурно се наведе уж да си оправя косата нещо, за да може да отгледа от няма и 2 метра закръгления й ханш и едрите й бомби, стегнати в едно черно ластично боди... На Амиго му идеше да я награби изотзад, но беше капнал от бачкане и тя наистина видя, че направо едва стои на краката си... Друг път пък беше измислила нов хитър план - купила от магазина един голям шпеков салам, половин метър дълъг, но мъжът й не го искал, защото бил много мазен, едва отрязан в единия край... Дали котките ще го ядат... Направо на Амиго му идеше да си извади салама и да й се отблагодари още на вратата за този мил жест... Друг път направила повече ядене - страхотна мусака с кайма и патладжан, да си хапнат добрите съседи... И така с тия мили жестове ледовете бяха стопени - от непознати станаха добри познати... Но той виждаше накъде беше отправен погледът й при всяка възможност... Тя го желаеше силно и ако Амиго просто си кажеше, че му се иска и на него това и това, тя щеше да му даде всичко... Но той не смееше, не само защото тя беше женена, а и защото той имаше една голяма тайна... Амиго обичаше да си похапва добре и тя беше напипала слабото му място - изредиха се какви ли не кулинарни шедьоври... Но килограмите на Амиго никак не бяха малко и дори скалата на Елмаз не го ловеше - беше един добре закръглен дебелак... А е взеизвестно, че килограмите водят но множество проблеми - с краката, със сърцето, със самолета... Пенисът е 50 % мускул, а при едно нетренирано тяло със слаби мускули и той ще е отпуснат... На Амиго му беше мек и малък, като на повечето дебелаци междувпрочем... Да, той можеше да го направи твърд и доста по-голям, но с доста волеви усилия и не за дълго, затова се беше спрял на свирката като идеална за неговите възможности и потребности... Ако Амиго претърпи пълно фиаско в Елмаз, защото е като слон в стъкларски магазин, той е решил вече твърдо да почука на вратата на съседката с едно пакетче кафе за джезве и ако го покани да пият кафе, да си каже болката и да видим дали ще се намери лек за нея... Ще й разкаже и за Елмаз и за неговите катастрофи там, ако намери сили да е докрай откровен с нея... Амиго има още няколко варианта, така че има на какво да се надява, ако не намери сили първо да се появи с пакетчето кафе на вратата на съседката, а предпочете да търси по-стари свои ухажорки, които са оставали с пръст в устата, защото на Амиго не му е стискало да им каже истината за себе си - че няма воля да отслабне и да стане по-атлетичен, за да бъде по-добър любовник, затова предпочита да го прави сам... Той е довел не една жена до бясна лудост, но явно има възмездие, защото сега на него му се връща тъпкано... Той за тяхно добро не е искал да бъде с тях, за да не ги разочарова, защото той е перфекционист във всичко освен в две-три неща - обича да прави нещата както трябва, а да бъде лош любовник в леглото за него е мъчително само да си го помисли дори... Затова иска да му правят свирки или еротичен масаж, повече не смее да мечтае... Тези му мисли и желания се появиха 2-3 години след появата на добрата съседка, която той сега се опитва да избута от главата си като си намери подходящи приятелки в Елмаз, но засега среща предимно враждебност от отсрещния пол... А още не беше казвал на никоя, че мечтае да му направи супер яка свирка... Ана беше първата... Ето, каза си болката и членът му спадна - днес сутрешната слава продължи доста дълго, цели 2-3 часа, а не 2-3 минути, но не би отказал на Ана да го изцеди до капка с една-две свирки... За съжаление тя не си падаше по тях, но за емоционалното си задоволяване бе склонна да направи някоя - такова усещане имаше Амиго...

Амиго се надяваше Ана наистина да е жена, а не някой мазен дебелак на 50, който се залива от смях отсреща, защото двама дебелаци ще са множко в тази история. В Елмаз беше фрашкано с гейове, които бързо налазиха Амиго... Искаше да вярва, че Ана Грей не е поредният гей, който се е маскирал и чака поредната си жертва, защото Амиго не си падаше по мъже, поне не още, защото можеше и това да стане, ако не намери сили в себе си да задоволи сексуалния си апетит по отредения за това нормален начин... Предпочиташе да позволи на Ана да си поиграе с аналния му отвор, но много нежно, ако тя му направи свирка - една, две, пет, колкото се споразумеят. Да, щеше да го боли дълго анусът, защото лошият матриал наистина не е като добрия, а и Ана лесно щеше да завре отвертка с дръжката наобратно, но как щеше да я извади без да я държи за дръжката й... Ще има дядо вади ряпа, а и простата можеше да го заболи от тези анални изтезания, но много му се искаше да види Ана на колене пред него или върху него да му лапа пениса, да върти език палаво върху главичката му, да го засмуква, гледайки го в очите като кобра или като тигрица, а накрая да се изпразни, където тя му позволи... Още отсега усещаше мощния напор, който изхвърляше със скоростта на мисълта му потоци сперма върху Ана... О, приказно, вълшебно, незабравимо...

Ана имаше други планове за така мечтаната от Амиго свирка. Наистина щеше да му направи една, две, три - колкото иска наведнъж, но по неин начин... Ана беше от онези жени, които смятат за унизително жената да прави орална любов на мъжа, както и обратното, не я беше срам или гнус, а просто не го считаше за правилно и морално. Право на всяка жена е да прави това, което иска, и да не прави това, което не иска. Тя искаше да ощастливи отзад Амиго, след което да го ощастливи и отпред, но този хитър план не можа да бъде укрит от всепроникващия в Ана поглед на Амиго, който знаеше и най-перверзните й фантазии, които даже самата тя още не беше съчинила в главата си, но Амиго имаше още една тайна - той беше живял много повече от 40 години, беше видял много и знаеше много, затова виждаше Ана като отворена книга и просто можеше да прочете при добро желание всичко... За него не беше проблем да изкара един живот без свирка, макар и мъчително, но емоционално не можеше без да бъде задоволяван всеки ден, затова така добре разбираше емоционалната природа на жените, за които сексът беше средство за постигане на емоционално задоволяване, не самият акт, а появата на дете от любовта и взаимната страст между двама партньори, в отглеждането на което да бъде впрегната емоционалната природа на двамата съпрузи, най-вече на жената като по-емоционална, и да изпуска фотони емоционалност към рожбата им миг след миг... Ана и съпругът й, като повечето семейства с брак в България, можеха да имат максимум едно дете - толкова позволяваше бюджетът, само богатите можеха да имат по 2-3 и повече деца. Емоционалното изпразване на жените в отглеждането на децата им беше сведено до минимум - те не можеха да имат по половин до цял футболен отбор деца като семействата в миналото, бяха принуждавани да се разделят с тях още на 4-5 годишна възраст като ги пращат на ясли, после на детска градина, на училище и децата си растяха в тези инкубатори, възпитавани в дух на рационалност, но напълно неподготвени за емоционалния свят... Жените полудяваха от емоционална незадоволеност и задръстваха сайтовете за запознанства с профилите си, където търсеха приятелство чрез кореспонденция, докато мъжете търсеха неангажиращ секс, сериозна връзка и много рядко брак... Но жените не са по мисленето и на тях не им идва наум дори, че правата им са нарушени с това ограничаване да имат по 1 дете по икономически причини, да лишават децата си от първите 7 години майчина милувка и разни лелки да им подвикват по ясли и градини, после да ги тъпчат с разни формули физически, химически, биологически и т. н. като спортисти с допинг, вместо да им обяснят на гимназистите какво е важно за един мъж да задоволи една жена и обратно, във всяко отношение, за да няма висящи като парцали некролози по сайтовете за запознанства, опърпани от времето и от дрането с нокти на желаещите да се докопат до устенцата на някоя дама и да я запълнят с *** си... Самоцензурирах се, истината е много брутална...

Малко се отплеснах, за да обясня на моя читател, че емоционалната незадоволеност е програмирана да се случи от програмистите на системата, в която живеем. Ана е програмирана да стане Ана Грей. Тя би опитала с удоволствие да бъде и робиня на някой Господар, макар повече да й харесва да е Господарка, но всъщност тя не може да бъде такава, а само да се заблуждава, че е такава... Много незадоволени емоционално стават гейове, други травестити, трети сменят дори пола си по някои от модерните начини. Ана е решила да посегне към садо-мазото, което е по-добре от това да стане лезбийка или да приема наркотици, споделям мнението на Амиго. Тя с голямо удоволствие ще окове Амиго, за да му направи обещаната свирка - ще го подлъже, че не обича да бъде насилвана с ръка да прави свирка и за да е сигурна, че няма, е по-добре здраво да го върже... Като няма къде да бяга, Ана ще извади от същото шкафче, в което държи своята електронна играчка за клитора си, един електро-стимулатор за пенис, ще го надене на безпомощния да се съпротивлява Амиго и просто ще натиска копчето до изцеждането на последната капка семенна течност от члена на Амиго... За да изпита още по-голяма наслада от преживените оргазми, тя ще завре едно метално яйцевидно дилдо в ануса на Амиго, за да бъде сигурна, че свинктерът му ще бъде разтеглен и свит на макс, а в очите на Амиго ще прочете съжаление, че е поискал да го ощастливи със свирка и молба за милост...

Внимавайте какво си пожелавате, защото после може да съжалявате! И помнете, че жените са хитри и коварни, когато търсят начин да си го върнат на мъжете! Задоволявайте ги сексуално и емоционално най-вече, защото когато са напушени от емоционална незадоволеност стават истински дяволи към мъжете и по-добре да не си им в полезрението...

Мили читателю, ясно е, че Ана лично не иска и не може да ме задоволи сексуално, а и не е редно да я отделям от любящия й съпруг, който се бъхти по цял ден за нея и детето им, но се надявам да има някоя свободна приятелка, която не е омъжена, госпожица, и да ме свърже с нея. Така тя ще й разкаже като приятелка на приятелка каво е станало, за да може да изпита емоционална съпричастност. Нейната приятелка може да ми хареса, да се надървя и работата да стане. Аз ще опитам да намеря на Ана садо-мазо роб, който дваж повече да мели от мен, защото тя иска приказки до безкрай без да дава нищо в замяна - да мълчи като пън /поне ми дава да й говоря все още, значи иска да ме слуша, нали?/ и да си стиска краката /явно е вярна съпруга и не трябва да я упрекваме за последното, нали?/, а аз искам само по една супер яка свирка отвреме-навреме, когато ми се прииска... А може да си сложа силиконов пръстен за задържане на ерекцията и да опитаме нещо по-сложно с приятелката й - на всичко съм навит, че пак съм надървен здраво... Като я оправям ще си мисля с благодарност за Ана и ще благодаря на Бог, че не си имам работа с лошия матриал и дивата дива Ана Грей... Иначе аз съм доста зает да се изпразвам емоционално, но не говоря обикновено на садо-мазо тематика... Емоционалният ми член е огромен и би задоволил почти всяка жена, стига да не е някоя разпоретина, която иска да има цял харем мъже и затова живее в отворена връзка, каквато стана доста модерна напоследък...

Но ако Ана смята, че между нас може да има интимност на физическо и психическо ниво /това е спорно дали ще е възможно, защото аз харесвам дами със стил, а Ана може да няма стил на обличане и ниво на култура, каквито ми се нравят; а аз не съм като онези мъже, които могат да го правят с всяка без значение дали я харесват или не - 20 % го могат, останалите 80 % не чисто физиологически, спорно е обаче психически колко могат/ - иска го повече от всичко, аз съм готов да й стана личен секс-гуру и да я науча да задоволява мъжете с малки пениси като мен, да не говорим, че мъжът й просто ще я боготвори /дважди и трижди/... Естествено това не е по силите на всяка жена, затова Ана трябва да е готова да положи много труд, за да стане секс-богиня... Тя може да си мисли, че е такава, но аз ще й покажа, че се заблуждава... Може да гледа на евентуалната ни връзка като на инвестиция в себе си, защото аз съм изключително богат на знания за сексуално и емоционално задоволяване на всяка една жена, било то млада или по-възрастна... Аз не искам да я отнемам от нейния мъж за постоянно, а само за обучителните сеанси, в които тя да ми се отдава напълно... Искам да й помогна да подобри креватната гимнастика с мъжа й, защото имам чувството, че нещата не вървят много... Ако тя смята, че може така, аз съм готов да я просветя по въпросите, които считам за нужно да й разясня... Но не си падам да участвам в садо-мазо, гледал съм садо-мазо предимно на мъже с малки пениси, които имат проблеми като мен да си намерят сексуален обект и явно се възбуждат от мисълта да играят ролята на доминатори над жени в безпомощно състояние, но мен лично това не ми доставя удоволствие на емоционално ниво... Повече ме възбужда мисълта да бъда желан от жена и да бъда с нея, защото аз я желая също външно и вътрешно, а не защото единствено аз я желая физически...

Amigo, 40 г.

15 Юни 2019, 17:36

Скъпи читателю, трябва да ти кажа, че аз нямам зор да пиша, но Ана има... За пореден път Амиго успя да разяри жена и Ана е бясна на мъжете, вече е убедена, че повечето са пълни глупаци и жените по-скоро трябва да вземат властта и да изритат всички мъжки задници от нея... Вече обмисля да направи женска партия с името "Свобода, равенство, братство", но този лозунг на Френската буржоазна революция ще важи само за жените... Не знам, Ана, дали Конституционният съд ще позволи да се регистрира на избори такава една партия, защото е съставен главно от мъже, иначе може да си направиш и партия на садистките-мазохистки, ако така искаш - никой няма да те спре, стига да не си сложите на централата на партията свастика... Аз лично бих те подкрепил с моя глас, ако допуснат партията ти до изборите, защото предпочитам да им го начукат здраво на тия, които сега ни го начукват здраво... Много мъже ще гласуват за такава една женска партия, защото мизерията, страхът и апатията, които сега властват в България, нямат пол и ако твоята партия е готова да се бори с тях, не виждам кой не би искал да се спаси от тях, освен мазохистите, които ще нададат вой, и естествено садистите, които няма да могат да си доставят удоволствие повече...

По-добре да не знаете колко бе бясна Ана на Амиго - даже Зевс би завидял какви мълнии излизат от очите й... "Как ли пък не! Да му лапам пениса на този глупак... Трябва да съм си изгубила ума, ако все пак го направя дори наум..." Такива мисли се въртяха в главата на Ана след последната им среща в Елмаз... Ана не вярваше на Амиго, очевидно, че пенисът му е малък и мек, иначе емоционалният му пенис вече с удоволствие го е лапнала и няма намерение да го пусне... Макар и разярена, емоционално тя бе изпълнена с нещо, което не можеше точно да дефинира, но все пак то й харесваше... Скуката се изпари от живота й и тя се надяваше да поеме поредната доза емоционална сперма от пениса на Амиго с всяко ново влизане в Елмаз... Затова още не можеше да блокира Амиго и да го остави да прави каквото знае без нейното внимание към него - тя не вярваше да има такава добра съседка, нито някакви ухажорки, а даже вече се съмняваше, че Амиго е на доста по-млада възраст, въпреки твърденията му, че е видял много и знае много... Вероятно е гледал прекалено много порно и този наркотик просто е издухал главата му - живее в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалността... Беше убедена не на 100 %, а на 110 %, че Амиго не е незадоволен сексуално, а напротив... Също беше убедена, че садо-мазото му харесва повече от нормалния секс и той би могъл да я посвети в най-перверзните тайнства, ако му кажеше това, което не можеше да разбере, защото беше глупак - че този патриархален свят, в който живеят мъжете или по-скоро искат да живеят, отдавна е в историята и филмът "50 нюанса сиво" се заиграва с тази тематика с прословутия договор между доминатора и доминирания... В днешния свят много от жените в брак вече не питат мъжете си дали може да направят нещо, а го правят без да ги питат, както те си знаят - те са придобили патриархален статут... Ана наистина беше доминатор, но се асоциираше с Ана Грей, защото тя можеше да доминира над "доминатора" Кристиан Грей с прословутия договор - да му казва какво може и какво не може да прави с нея в любовното ложе... Сякаш някой мъж в миналото е питал жена си иска ли да прави секс с него, когато му се прииска... Да, мъжът така е устроен, че постоянно да му се прави секс, за разлика от жената, която има по-малка потребност от секс чисто физически, но пък по-голяма нужда от любовната игра преди секса и самия секс като прелюдия към майчинството с цел емоционално задоволяване естествено... Ана казваше в Елмаз, че тя иска да има романтична връзка с друг мъж и може да има такава - тя няма господар от мъжки пол на вагината си, нито на сърцето си, тя самата си е господар на всичко... "Искам - значи мога!" - тя можеше да го прави с когото поиска където поиска, защото терминът "изневяра" не съществуваше за нея, тя го беше зачеркнала с един голям Х и точка... Тя обичаше мъжа си, но сърцето й беше голямо и може да обича още 100 мъже - така си мислеше Ана, но ако те бяха готови да бъдат подчинени от нея и да й дават главно емоционална сперма без да искат да им лапа пенисите или да я чукат чисто физически, но ако Ана поискаше, можеше да позволи на някой от нейния харем в Елмаз да я задоволи и физически, но когато тя го повикаше в Господарските покои... С една дума тя търсеше най-вече Платоническа любов и ако Амиго и всеки един мъж беше готов да се тресне с две тухли между краката, за да се самоскопи и да бъде като евнух, Ана щеше да го добави към списъка с приятелите си, които й разказват какви садо-мазо фантазии имат, какво са успели да реализират със своите партньори и т. н., а Ана съпреживяваше всичко това и емоционално се зареждаше като батерия, включена в някаква садо-мазо мрежа... Но всяка батерия също отдава електричество към мрежата, затова и Ана разказваше своите садо-мазо фантазии и като жена с неограничени възможности да се отдава на своите желания тя се срещаше в садо-мазо мрежите със своите поклонници и им се отдаваше във виртуален секс... Затова с Амиго беше рязка още отначало - той не можеше да разбере нейната природа и нямаше смисъл да се опитва, нямаше да може, защото не иска... Амиго се опита да й каже, че тя иска да се самозаблуждава, че може всичко, затова се и самозаблуждава... Една жена може да прави с един мъж само това, което той й позволи, и обратното - един мъж може да прави с една жена само това, което тя му позволи... Ана беше права, че тя може да решава с кого да бъде или не, но не и да решава как мъжете да се отнасят с нея - тя може да желае един мъж, но трябва да е пожелана и тя от този мъж, за да бъдат заедно! Да, насилието над личността съществува, но то е допуснато да се случи от по-слабата страна... Ана страдаше от емоционалната си незадоволеност много дълго и просто един ден реши да строши оковите си като престане да бъде поредната порядъчна незадоволена жена и да се отдаде на желанието си да намери садо-мазо приятели в мрежата, които да й дават това, което й липсваше - малко тръпка в живота... Допреди Революцията тя се боеше да дава воля на желанията си, защото тя също като Амиго се вълнуваше повече дали нещо е редно или не, но когато престана да се вълнува от това, тя стана абсолютно свободна да прави всичко, каквото пожелаеше със себе си... Е, не всичко щеше да върви по мед и масло за Ана, защото представете си да поискаше да стане мото-лезбийка или рокерка - не вярвам да можеше да си купи мощен мотор с държавната си заплата, ако и да искаше силно това, лезбийките как да е щяха да я прикачат към мотора на някоя лезбийка-доминатор, ако Ана се съгласеше да играе ролята на женска държанка, но жените рокери щяха направо да я разкъсат на парчета със зъби и нокти, че се опитва да се добере до мястото на мотора на някоя от тях, защото там конкуренцията е жестока...

Ана, ако поискаше, можеше да лапне пениса на Амиго без никакви угризения на съвестта... Достатъчно беше Амиго да я убеди, че не е глупак, за какъвто го смяташе досега, че е жертва като нея на системата и че пенисът му е голям колкото футболна свирка, но желанието му да бъде с жена не е по-малко от на всеки друг мъж с нормален пенис [нормално развит анатомично пенис], какъвто имаше и той, но малък... Тя можеше да се убеди, че съществува понятието "микропенис" - такъв имат доста голям брой мъже, които срещат затруднение в намирането на сексуален партньор предимно от самопреградите, които те си правят... Но Ана вдъхнови Амиго да опита и той да бъде свободен от предразсъдъците си - искаше и можеше, но само с Ана, защото тя го караше да мечтае... Тя караше кръвта му да кипва и пенисът му да се надървя здраво, само когато си помисли за нея... Не виждаше голяма разлика дали Ана или добрата съседка ще му направи свирка - и в двата случая щеше да бъде нарушител на моралните устои на обществото, в което семейството и бракът бяха основополагащи, поне на теория, защото на практика бракът масово не се сключваше официално от младите семейства... Но Ана беше млада и си падаше по извращенията, а съседката беше доста по-възрастна и не беше ясно дали щеше да приеме Амиго и неговия малък приятел за достатъчно апетитни... С Ана щеше да бъде трудно, да, но тя имаше желание да бъде със садо-мазо поклонник, а Амиго харесваше някои нежни садо-мазо техники за изтезание, които би могъл да сподели с Ана, ако и тя му кажеше какво й харесва в садо-мазото... Не харесваше бруталното садо-мазо, в което участваха предимно мъже с малки пениси в ролята на доминатори или на роби на жени-доминатори, защото падението предимно на мъжете с малки пениси беше голямо, но те бяха готови на всичко, за да задоволят по някакъв начин сексуалното и емоционалното си его...

Ана беше гледала доста садо-мазо извращения и от някои я побиваха тръпки... Затова не си падаше по робството, а искаше да бъде Господарка... Например не разбираше чий болен мозък беше измислил следната садо-мазо сцена - в кръг около една гола жена на колене стоят изправени десетина голи мъже и лъскат бастуни, след което един по един се изпразват в една голяма чаша за коктейл, а като свърши и последният жената взема една голяма сламка и изпива съдържанието на чашата до дъно... После се облизва лакомо за още... Ана не разбираше, че тази жена беше секс-богиня и мъжката сперма беше амброзия за нея, а не гнусотия като за простосмъртните мъже и жени... Ана вероятно се е чудила откъде у порнозвездите от женски пол се намират такива сили и такова желание за секс - ами от мъжката сперма, която поглъщат... Амиго не искаше Ана просто да му лапа пениса, а искаше да я направи по-силна, по-страстна, по-разпалена за любовни ласки, защото поглъщането на мъжката сперма от жената даваше на жената от живителната енергия на мъжа... Как? В спермата се съдържаше тестостерон, който даваше на мъжете мускулна сила, силно либидо и още много неща... В жената имаше също тестостерон, но в много малки количества, затова тя бе по-закръглена и по-нежна, лесно се уморяваше от физическа работа, желанието й за секс беше слабо и т. н. Тестостеронът имаше това свойство да бъде усвояван от храносмилателния тракт, затова той попадаше директно в кръвта на жената и прибавен към нейния създаваше йо-йо ефект... Затова Амиго съветва Ана да преосмисли мнението си за оралната любов и редовно да гълта спермата на мъжа си, а и на мъжете, с които иска и може да бъде, защото ще има повече желание и възможност за физическа интимност с тях... А Амиго може да продължи с разхищението на своята сперма, но той не е егоист, а добър и благороден човек, затова предлага на Ана да й бъде секс-гуру, ако тя прояви милосърдие към един мъж с малък пенис като него и го ощастливи по желания от него начин... Амиго е жертва на системата, да - всички храни по магазините от бяло брашно и с бяла захар са понижаващи тестостерона и противопоказани за него, затова има толкова много дебелаци и затлъстяването сред мъжете е с размери много по-големи от всички глобални епидемии на болести като малария, СПИН, туберкулоза и т. н. По телевизията постоянно рекламират сладки неща - бонбони, шоколади, сладоледи, бисквити и какво ли не, ядат се на поразия торти, пасти, еклери, толумбички, пият се безалкохолни, натъпкани с още по-опасните аспартам и други такива подсладители, които направо скапват тестостерона в организма на мъжете и жените... Затова и ниският тестостерон води до малки размери на пениса и тестисите, но колкото й да е нисък все пак е много по-висок от този на жените, който практически се доближава до абсолютната нула и въобще не е чудно, че нямат никакво влечение към секс, не искат да правят ни семейство, ни да имат деца, нищо... Но напредват в кариерата... И един ден придобиват желание да въртят мъжете на пръста си като синджирче - наляво, надясно, както го правят курвите около ерегенните си зони... Мъжете подлудяват направо от сексуален нагон, изливат се кофи сперма, а насреща нищо като популация... И почват да реват по медиите, че имало отрицателен прираст на населението, че имало много ергени и госпожици на средна възраст, да правят кампании за деца и още какво ли не, но нямат никакъв шанс с този нисък тестостерон в кръвта...

Скъпи читателю, Ана е много права, че желанието е голяма сила! Програмистите на този свят желаят да има дебелаци с малки пишки като мен, които искат нещо силно, но се страхуват да го направят и изпадат в депресия най-често... Те желаят да има емоционално незадоволени жени, които да са тъжни и подтиснати, за да не мислят за секс и да не правят семейство, да не раждат деца и т. н. - с една дума искат унищожение на част от популацията на Земята, защото с тези бързи темпове на нарастване на населението до век-два тук може да има над 100 милиарда човека, а те не могат да фотосинтезират още като растенията... Ние сме пожертвани в името на светлото бъдеще на човечеството!!! Но Ана казва "НЕ!" на този план - тя иска да има цял харем мъже в Елмаз, Амиго също казва "НЕ!" и ще се изпразни в устенцата на всяка дама, която го надърви като Ана, за да я въскреси от пепелта като феникс и тя да полети към обятията на някой мъж и да го дари с щастие... Амиго има силно ограничени сексуални възможности, но затова пък е учил за секс-гуру при най-добрите от най-добрите и може да обучи една жена да стане секс-богиня в леглото, за да му даде любовна наслада, каквато за жалост една простосмъртна не може да му даде, колкото и да иска и да вярва, че може...

Амиго е разгневен на мозъчния тръст, който иска той да е дебелак с малка мека пишка, съчувства и на Ана за нейната емоциална дисхармония и слаботелесност, затова ще застане като Херкулес на краката си, ще напрегне всичките си мускули да награби цялата тази мозъчна повръщаница и ще я запрати с всичка сила към небитието, за да прати всички интелектуалци на майната им на спътниците на Марс Фобос и Деймос... Аман от чекиджии в този свят!

Амиго отказва да върви по утъпкания от доста дебелаци с малки пениси път и да стане гей! Те с радост застават на четири крака или лягат по гръб и разкрачват максимално крака, за да им го набутат здраво отзад... Гейовете вече и конгрес си правят всяка година, където веят знамена с цветовете на дъгата под ужасените погледи на столичани и на синодалните старци, които получават скомен като наближи месец юни и чуят в главите си свирките, надувани от гейовете по улиците на София, и вярвате или не, но скоро даже и в църква ще могат да се венчават, защото могаг да се венчават мъж и жена със сключен брак, а така ще извъртят всичко, че на гейовете ще се дадат такива права, че направо ще ви се замае главата... Подобно на изпразването в устата и изпразването в ануса има своите положителни ефекти върху тялото на получателя и пасивните гейове ще станат доста по-активни за радост на свръх активните гейове, които са им дали малко от своята жизнена сила... Това не топли никак Ана, която изпуска потенциални приятели в Елмаз, но и за нея са подготвени богат асортимент играчки за самозадоволяване, ако не може да попадне на раздумка с някой садо-мазо почитател като Амиго и остане на сухо по-дълго време... За нея интелектуалците, градящи светлото бъдеще на малка част от човечеството, което ще остане след тестостероновия апокалипсис, който сега е в стихията си, са подготвили членове с вкус на ягода, банан, портокал и други плодове, за да й е вкусно, когато си го навира в устата и си представя, че това е пенисът на нейния възлюбен, има и други екстри като реалистичен пенис с помпа за изпразване на съмнителна бяла течност, приличаща на бял течен силикон вероятно с доста захар в него, за да си представи колко е вкусна спермата на партньора й и т. н. Тя иска пенис и може да си го завре където пожелае, стига да се обади в секс-шопа да й го изпратят в дискретен пакет без никакви обозначения - само след 1-2 дена тя ще може да се наслади на реалния пенис на своя въображаем приятел и ако не забрави да си вземе и лубрикант на водна основа, тя дълго ще се самозадоволява и ще си фантазира разни неща... Но Ана не е вчерашна явно и тази монотонна перспектива не й се нрави много, затова би желала да си говори с някого в Елмаз за садо-мазо, защото в приказките за секс има повече еротика отколкото в лъскането на един бастун от силикон... Тя те очаква, мили читателю, и с радост ще изслуша твоите садо-мазо фантазии - може на теб да ти проговори, кой знае... Аз мога да се разхождам в главите на жените и не ги питам може или не - и в главата на Ана съм сега, разхождам се нагоре и надолу, надниквам в килерите със стари отдавна забравени спомени и тя иска или не, не може да се скрие от мен... Тя може, ако иска, да забрави за мен и аз няма да й причинявам никакъв дискомфорт, но аз ще поразгледам и ще я оставя намира...

Амиго мечтае да бъде като уханно цвете и пчелички да кацат върху чашката му, да пият от нектара му и пак да литват... Той ще чака колкото трябва Ана, защото и той си дава свободата за иска и може всичко в името на Любовта!

А за тестостероновия апокалипсис може да научите повече от трудовете на най-начетения български андролог и ендокринолог Проф. д-р д. м. н. Филип Куманов, който дълги години посвети на борбата с ниския тестостерон:

gpnews.bg

+х+х+х+х+х+х+х+х+х+

Амиго бърбори като латерна... Ана направо го подлудява да трака на клавиатурата при положение, че навън е над 35 градуса, а вътре е още повече дори... Но благодарение на неговия супер-компютър с марката "hp", той може практически да работи и в най-големите жеги, защото тази марка лаптопи има свойството да не прегрява... Амиго смята за по-рационално да не се купуват никакви самолети F-16 от България, а да се вдигнат самолетите на 60 000 - 600 000 български мъже с понижен тестостерон като се подложат на тестостеронова терапия с пълно държавно финансиране... За мъжете с нормални нива на тестостерона не е препоръчително да се инжектират с тестостерон, но много бодибилдъри го правят въпреки опасностите - най-вече спортисти, които са така натъпкани с тестостерон, че жените изглеждат мускулести като мъже например в тениса или плуването или атлетиката, а мъжете са напомпани като балони с хелий... И жените не могат да поемат директно големи дози тестостерон освен по споменатия от Амиго начин, затова ако се вдигнат 60 000 - 600 000 самолета с марка Ф-16 [Фалос с дължина 16 см.] в небето на България, които намерят къде да забият нос и да се освободят от товара си, те ще създадат 60 000 - 600 000 наземни бази, където да кацнат и да се приберат на закрито... Не на гейовете и лезбийките, транссексуалните и там каквито още има, а на мъжете и жените с нисък тестостерон трябва да се даде свободата да се върнат към живота на нормалните здрави хора като им се осигури психотерапия, тестостеронотерапия, нон-стоп информативна кампания, портал за срещи на двата пола за хора с малки пениси и жени с нежелание за секс, но желание да имат приятел - не да се крият по дупките и да ги ***т гейовете, лезбийки, травестити и кой знае какви още в задниците, а да имат нормален сексуален живот между мъж и жена! Преди всичко трябва да бъдат разрушени преградите, които мъжете с малки пениси са си изградили от неразбирането, което са срещнали в живота си - да надмогнат срама, да преборят стреса от емоционалния дисбаланс в себе си, да застанат прави и да кажат СТОП на лицемерието и фалша в обществото, което се прави на ударено с мокър парцал по главата и не вижда страданието на тази голяма група мъже и жени със сексуални проблеми, които ако не бъдат решени по подабаващ начин, се израждат в разврат, познат на всички под гореизброените общества, борещи се за място под Слънцето... Най-големите им меценати са всички лицемери в държавата, които не се грижат за здравето на нацията, за нейното духовно и физическо процъфтяване, а гледат да се нагушат здраво с пари и имоти, не подозирайки, че децата им са обречени на унищожение от тях самите... Единственото хубаво нещо за България е това, че тя ликвидира своята армия и няма инкубатори на гейове като казармата едно време, изключая няколко американски бази, но те редовно се обслужват от проституиращия контингент и все пак не са толкова на сухо, но все пак има заклети гейове, както има заклети преводачи и готвачи - те варат-карат мъжко дупе искат, затова най-добре е за нас американските бази да се заградят отвсякъде с бодлива тел и ров с вода, за да се спрат всякакви гейове отвън да влизат в тях с цел да се намали разрастването на гей-тумора в българското общество, а ако американците толкова искат да си доставят по въздуха гейове от Америка да лапат пишките на гейовете в американските бази и да ги връщат обратно със самолетите в САЩ... Но нека останат тук да ни пазят от гейовете на джуджето... Все пак може да се прегърнат на бойната линия по братски, да си ударят по едно минетче и да се задоволят взаимно както смятат за добре... Нашата цел е да вдигнем самолетите си, да направим базите за тях, самолетите да излитат, да кацат, да излитат, да кацат до пълна изнемога от страна на пилотите и наземния парсонал и накрая да увиснат детски ританки на простора... Подкрепете ДНК-кампанията на Амиго за мъжете с малки пениси "Направи го с жена", която се бори за нормален живот на мъжете с малки пениси и цели да ги отдалечи от гей-обществото, което ги очаква с надървени членове... Много от мъжете с нисък тестостерон е възможно да имат стерилитет /безплодие/, затова кампанията се бори да се дадат права на такива двойки да осиновят дете по бърза процедура, също финансиране от страна на държавата да заченат по естествен или неестествен начин жените и разни други неща, които може да научите, ако се допитате до Амиго.

България изчезва (Bulgaria is disappearing)

Да спрем изчезването на България! Амиго твърдо е решил да пъхне чушлето си в нечии устенца като първа стъпка по своя път към женската обител... Той си дава свобода да иска и може всичко, както Ана го учи... Нека ви кажа какво ми сподели Амиго за Ана, какво толкова го възбужда в нея - тя няма нито снимка на профила си, не иска да говори с него, но пък иска да го слуша... Надървя се от свободата, която има в Ана - тя е като пчеличка, която може да кацне от едно цвете на друго съвсем невинно, а Амиго мечтае за такива пчелички, които да го опрашат и той да ги опраши... Той завижда за някои неща на жените, но за други не им завижда - това е една благородна завист, а не някаква изгаряща сърцето му завист... Например много им завижда на жените, че винаги са готови за секс, когато не са в цикъл и там техните женски работи, които той не знае много - просто разтварят крака и пенисът на мъжа върши всичко, масажира клитора им, срамните устни, те се възбуждат и могат да свършат при достатъчно продължителен полов акт, но пък от друга страна не им завижда, че не могат да свършат бързо като мъжете, които могат доста бързо да се изпразнят, ако желаят, затова с цел по-голямата вероятност за оргазъм на жената мъжете пият разни лекарства за задържане на еякулацията... Не им завижда за бременността, защото това си е голяма хамалогия, но пък им завижда за сладките дупета, за гърдите, за нежните устни, за чувствените очи от по-емоционалната им природа и т. н. Най-много се възхищава на жените за мултифункционалността им в кухнята - те са като перпетуум мобиле и бачкат непрестанно при добро желание и мотивация, чистят, готвят, перат, а даже и за секс имат сили, деца да гледат, мъж, въобще Амиго много им завижда, че могат да се оправят с всичко и имат импулс за живот, докато Амиго е доста ленив и обича да си похапва наготово, не обича никак да върши каквато й да е къщна работа, постоянно му проглушават ушите, че каналите са запушени и трябва да ги чисти, че има да свърши това, онава, но той няма време за битовизми, а постоянно пише нещо на компютъра си, сякаш от това зависи животът му...

И така, скъпи читателю, пренасяме се в едно възможно бъдеще, където Амиго вече е топнал чушлето си и е изпитал щастието да се изпразни не от своята ръка, а от друга, да бъде обслужен от дамата на сърцето му... Той събира сили пак да топне чушлето си в устенцата на своята страстна избраница, но се случва непредвидена ситуация... "Доброжелатели" на Амиго и Ана или добрата съседка са докладвали на мъжа на Ана или добрата съседка, че между тях има нещо интимно... Ето и самият разговор - седи си мъжът на добрата съседка или пък на Ана в хола на ъгловото диванче след работа и както си почива, чува едната стена зад себе си да казва на другата: "Хареса ли ти мъжът, който днес идва да пие кафе у нас?" Другата стена: "Явно съм задрямала и не съм видяла нищо. Какво правиха?" Първата стена: "Пиха кафе и после правиха хот-дог - питката от домакинята, а кревишът и майонезата от госта... Домакинята здраво загря кренвирша в питката си и от него излезе майонезата... Мъжът направо беше на седмото небе от възбуда и щастие... Домакинята също остана много доволна от гощавката с майонеза... Накрая гостът си взе кренвиршчето и доволен от добре свършената работа си отиде у тях и се тръшна на кревата като пребит..." Мъжът на добрата съседка или мъжът на Ана се обажда: "Не, още не се е тръшнал, но аз ще се погрижа..." Взема мобилния и се обажда на групата за спешно реагиране: "Ало, брато, имам нужда от помощ... Един днес е бил с жена ми и искам да го отуча да идва тук... Ще помогнете ли на брат в беда?" От телефона: "Да, разбира се, брато... А какво да му кажем, защо яде бой?" Отсреща: "Кажете му, че той си знае защо яде бой..."

След няколко дни Амиго и неговата възлюбена на чушлето му се срещат в ортопедията на болницата... Той е в гипсово корито и изглежда много измъчен... Ана или добрата съседка му носи цветя, бонбони и дори иска да го освободи от напрежението с една яка свирка, но Амиго й казва, че са го ритали в слабините и сега е много зле, насинен е здраво... "О, милото ми момче, кой ти причини тази неволя... Иде ми да го удуша, ей на..." и се кръсти... Амиго: "Бях литнал в облаците, но ме приземиха... В мъжкия свят само жените имат абсолютна свобода, ако си я извоюват... Мъжете се борят за територията си - както мъжките елени, овни и други чифтокопитни се борят за женски, така и мъжете се борят да запазят своето... Днес искам свирка, утре ще поискам анален секс, други ден - вагинален, после може да те поискам за себе си и цялата, а ти си добра домакиня... Апетитът идва с яденето, а аз съм много лаком... Затова си плащам сега... Припомниха ми, че Богът на Авраам, Исаак и Яков е Бог ревнив да се изпълняват 10-те Божии заповеди от мъжете, затова е казано да не пожелаваме жената на ближния си, защото после може да пожелаем и имота му, и него да го няма и да станем човекоубийци... Ако те отнема от него, той ще трябва да си пържи яйца на очи и наденичка сутрин, обед и вечер, а неговите яйца и наденичка ще увиснат като сопол без жената на сърцето му... Добре стана, че те срещнах, за да поумнея още повече..." Приятелката на Амиго: "А ни беше толкова хубаво заедно... Милото ми момче, съжалявам, че пострада заради мен, но не съжалявам, че налях масло в огъня на страстта и я разпалих здраво в теб... Не се бой да искаш интимност с жени, защото ти можеш да направиш всичко в леглото с тях, ако го желаеш истински..." Амиго: "Искам - значи мога! Но което взема чуждо, за него ще ям бой... Защото аз съм лицемер - не искам да ми вземат нищо мое като майсторя нещо например, а искам да съм 30 минути например с жената на някого, за 30 минути тя да е моя... Естествено, че ще срещна мъжки отпор, защото ако не срещна, ще настъпвам и ще превзема цялата крепост... Мъжете живеят в свой свят и аз не мога да избягам от него, защото имам едно чушле, което е заплаха и за най-големите ***ове, защото аз мога да завладявам духовна територия, да омайвам жените с приказки и съм много опасен за тези, които не могат това, а могат само да ч***т здраво... Аз задоволявам жените емоционално, а те сексуално... Но може пак да бъдем заедно в леглото, ако мъжът ти позволи да направим тройка... Или ти да ми го лапаш, а той да е в ролята на воайор, а после аз да гледам как те чука и да направя една чекия... Но не трябва да се крием от него, защото ще ям бой... Братът може да даде своето на брата си назаем, за да потуши бушуващите страсти в млад мъж, в който вижда себе си, защото жена му е обект на прицел, и да е спокоен, че любовникът си знае мястото и няма да настъпва заплашително да завзема чужда територия..." Ана може да вярва, че нейната вагина е за всеки мъж, но мъжът й, ако е ревнив като Бога на Авраам, Исаак и Яков, ще търси сметка на тези, които си завират чушлето във вагината на жена му или в устенцата на жена му, защото апетитът идва с яденето и днес ще са устенцата на жена му, утре ще е цепката й, други ден ще е цяла нощ гушкане, а мъжът й ще лъска бастуна си сам... Затова мъжете имат Кодекс на честта и когато им сложат рогата, те като елени, овни и други рогати животни се засилват с всичка сила към своите конкуренти, за да ги изблъскат от своята територия или победени да подвият опашка и с наведа надолу глава да признаят поражението си и да търсят по-слаб противник, за да му вземат женската... А понякога и животните се съвокупляват мъжки-мъжки, но слабите и млади мъжки играт ролята на женски, а силните и опитни екземпляри доминират над тях и правят анален секс с изпразване на сперма, която се усвоява от по-младите и те стават по-мъжествени от тестостерона в спермата... Затова гей-общността може в някаква степен да изиграе някаква положителна роля за един или друг мъж, но в никакъв случай един пасивен гей не трябва да остава пасивен към жените, защото неизползването на пениса по предназначение води до закърняване, затова се практикува обрязване в някои общности, за да няма капсулиране на пениса /фимоза/ и невъзможност да ерегира, а понякога дори да уринира и се налага операция... Затова мастурбирането на необрязани мъже е много полезно за пениса на мъжа - той укрепва и става по-мускулест и по-силен и издръжлив, като се предотвратяват множество проблеми... Ето един полезен материал за мастурбирането на английски език, в който се казва да не изпитвате вина, че мастурбирате, а да се наслаждавате на самия акт на мастурбация, но да не прекалявате с нея, за да не се отчуждите и откъснете от другия пол:

healthline.com

И така, Амиго вижда какъв е Пътят, който трябва да поеме, за да се наслади евентуално на една яка свирка... Трябва да вземе една двулитрова бутилка бира, едно пликче фъстъци и едно пакетче нес-кафе - Бог Троицу любит - и да отиде при мъжа на добрата съседка или пък при мъжа на Ана, ако тя иска да бъде с него, и да му каже какво му е на сърцето... Желае силно жена му и иска да му направи една свирка, но се бои да пипа нещо, което е на друг мъж без негово позволение - може ли да бъде с жена му насаме или той с тях, но от друга страна не е гей, а така също има малък пенис, дали жена му няма да се обиди... От него зависи да помисли добре, да премисли, да опипа почвата дали жена му обича да лапа малки пишки и да вземе решение, когато е готов... Може да направят тройка - той отзад, Амиго отпред, жената - посредата на четири крака, или верижно да я оправят - той долу, Амиго горе, той горе, Амиго долу, докато могат... Амиго може да научи нещо ново от добрия му съсед и от добрата му съседка, а и той ще стане добър съсед в техните очи... Като го видят и ще го канят да правят тройка... И Амиго ще стане много демократичен, ако си намери жена - и той ще я споделя с брата си, ако силно му се прииска да вземе назаем жена му, както взема тесла, чук или друг важен инструмент от него... Тази практика да се разменят партньори съществува в едно село в България, но няма да навлизам в подробности. Тази религиозна общност смята, че всичко на братята е общо и могат да го ползват съвместно - така едната жена днес е при един брат, утре - при друг, други ден - при трети, но това вече става много за някои моралисти, затова ще спра дотук... На мен, ако ми дадат да правя тройка, и аз съм готов да направя тройка с друг мъж или жена, защото може жена да ме пожелае, т. е. да пожелае Амиго, и ако жена ми е съгласна, да скача при нас в леглото - може пък да й хареса и да дойде пак... Е, няма да казвам, че ще я правя секс-богиня пред мъжа й, да не се изхвърлям толкова, че съм секс-гуру - ще кажа, че знам някои кама-сутра техники и тантрични практики за доставяне на удоволствие в секса на жените и на мъжете, затова може да им покажа някои неща, за да видим дали ще им харесат... Пътят е ясен, но ако искам да събудя ревност в мъжа на моята възлюбена и искам да изям един хубав тупаник, моя воля... Както казва Ана: "Искам - значи мога!" Искам бой - ям бой! Вървя в Правия път - може да се смили съседът и да ме извика след месец-два, година, две, кой знае... Само Бог и на когото открие това...

А на синодалните старци, които отправят горещи молитви към пънчославния господ да ги избави от голямата гей-беда, ще кажа да си спомнят какво правеха свещениците в Стария Завет - принасяха жертвата на Олтара като поръсваха месото със сол, която е взета от Содомските солни мини, които били образувани от Огъня, който изпепелил Содом и Гомор... Затова, ако те намерят такава сол и поръсят с нея своята жертва, тя благоуханно ще замирише като се пече в пещта и Бог много ще се зарадва на сладкия пушек, който като тамян се понася нагоре и нагоре, и ще даде освобождение от ужасния скомен от свирките на гейовете на прайда им в главите на българските пънчославни старци... Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори! Кесия пълна и претъпкана ще ви се даде в пазухата... Божието Царство даром не се дава, то се взема със сила /Матей 11:12/!

А накрая да поздравя всички, които имаха търпението да достигнат до тук, с една песен на дует "Ритон":

"Как си, Амиго?"

:)

А Ана надали ще си намери своя Амиго, на когото да вкарва пениса в метален кафез и да го заключва с малко катинарче, а ключът да държи на шията си по седмица-две... Това е мечтата на всяка Господарка - да държи в подчинение пениса на своя роб... В мрежата има достатъчно материал по темата, затова да не навлизам в подробности, защото ще ви настръхнат косите какви перверзии са измислени от интелектуалците по света, които наемат порнозвезди да правят тия садо-мазо сцени, други ги правят транссексуални като ги превръщат в shemale-и, ladyboys и още какви ли не чудесии... Всичко това е режисирано от мозъчен порнографски тръст, който като двете религии във филма "Мерлин" застават една срещу друга - старата езическа вяра и новата Християнска вяра... В случая пънчославието застава срещу новата вяра - порнофетишизъм, в който нарушителите на всякакви общоприети за нормални действия и норми се издигат в култ и се преминава към безразборен секс между майки и доведени синове, бащи и доведени дъщери, всякакви варианти са възможни, монахини правят групов секс със свещеници, естестевно облеклото е на монахини и на свещеници, полицаи залавят гей, който ги изнасилва за тяхна радост, защото също са гейове, и прочие и прочие избълван порнографски материал, който цели едно единствено нещо - да ни покаже, че при слаб контрол по всички вериги нагоре и надолу настъпва разюзданост и упадък на морала в обществото, който довежда до експлозия на лудост... А на садо-мазо mistress-а [en.wiktionary.org] в никакъв случай не трябва да се дава никой мъж, за да го ръководи в живота като го е хванала за онази работа и му се е качила на гърба, както една гола Ева е яхнала един гол Адам в една картина на Албрехт Дюрер и той се мъчи да я свали от гърба си, а тя разярено се е вкопчила в него и не се пуска... Мъжете трябва да внимават много с жените си, защото тяхната емоционалност /на жените/ ги кара често да не мислят какво искат да направят, затова като се появи потенциален любовник, на когото жена му отделя повече внимание от обикновено, той трябва да я попита дали има влечение към него и ако тя потвърди, да правят тройка - той трябва да говори с любовника, че е съгласен с желанието на жена си и позволява да вземе жена му назаем в обятията си, но при условие, че му я върне както му я е дал в ръцете... Амиго прощава на Ана, че не мисли като мъж - тя е наивна по детински за мъжкия свят и да се радва, че мъжете прощават на жените си техните прегрешения, защото който обича, трябва да прощава в името на Любовта... Да пожелаем на Ана на добър път в нейния женски свят, в който всичко е възможно! И дано нейните роби ядат по-малко бой от ревнивия й съпруг, ако наистина изпита ревност, защото има и такива, които на драго сърце биха харизали жените си на друг, за да се отърват от скапани манджи, лош секс и мрънкане до безкрай за щяло и нещяло... Аз мисля, Амиго мисли, че Ана ще си вземе поука - да прави орална любов и да се допитва до мъжа си не за неин комфорт, а за комфорта на нейните роби, може ли да има роби и те да я задоволяват емоционално в Елмаз и понякога сексуално наживо... Но ако не иска, значи тя иска да налага своите роби с юмруците на мъжа й, който също участва в садо-мазото - робите трябва да знаят, че робуването на Ана ще им излезе през носа рано или късно... По-добре да е рано отколкото късно, нали? Сбогуваме се с Амиго, който отива да нагледа своя профил в Елмаз - може някой да му е подарил "Елмаз Екстра" и да разгледа кой го е разглеждал, но той няма възможност да си го позволи, защото си е харесал една играчка от секс-шопа и иска да си я подари за рожденния ден... Обмисля да посети и една компаньонка напред в бъдещето, когато се опаричи, ако не се реши скоро да купи бира, фъстъци и нес-кафе - тя прави еротични масажи с освобождаване, както сега се нарича еякулацията... Сигурно е голям кеф, защото тя приема всякакви мъже - в блога й има стотици питания кое колко струва и даже мъж с малък пенис пита проблем ли е, че му е малък, а тя отговаря кратко, точно и ясно - не, само пари да има да си плати сеанса... Та така, Амиго вече задрасква някои остарели според него схващания за позволено и непозволено, и ще пробва да натрупа малко опит в интимността с жена, защото вече му писна да гледа порно и да лъска бастуна, иска да премине от 2D на 3D, IMAX 3D и 4DX, едно измерение да прибави и да влезе в порното, защото сеансите се филмират искат или не искат участниците и се качват в мрежата... Ана може да гледа това клипче някъде и да се убеди, че Амиго винаги казва истината за всичко, колкото и болезнено да е това за него, защото няма нищо тайно за Амиго, което да не открие на приятелите на Амиго, каквито се надявам да четат това писание... Е, сигурно ще има и някой гей, който се надървя от малки пениси, но Херкулес не дава да го оправят отзад и не лапа пениси, защото има як боздуган, който ще се стовари с невиждана сила върху гей-натрапниците и като бейзболна топка или като топка за голф ще ги изпрати при техните създадели на спътниците на Марс Фобос и Деймос, където да си правят прайда колкото искат, стига марсианците да не ги подгонят за развращаване на обществото им...

[Амиго иска да изкаже своята благодарност за мощния тласък в мисленето му, който му оказаха три дами от Елмаз, с които си побъбри колкото можа - това са Ива от Троян, Вили от София и Ана от Ловеч. Те му показаха, че той трябва да бъде открит, ако желае да си намери жена, защото недомлъвките за миналото му пораждат съмнение в жените дали той е в ред с главата, защото Ива например много се чуди как така мъж на 40 години не е имал сериозна връзка, а тепърва търси жена за такава. Ето какво си пишат Ива и Амиго:

iva, 47 г.

28 Май 2019, 20:27

Откога си сам, може би си имал сериозна връзка?

Amigo, 40 г.

28 Май 2019, 20:48

Аз съм малко като дъновистите - любувам се на цветята, но не ги откъсвам. Като пчеличките обичам да кацам от цвят на цвят... Не съм имал сериозна връзка. Но се реших да предприема тази стъпка да търся сериозна връзка по една много тривиална причина. Ще обясня с технически пример - самолетите за дълго и комфортно пътуване са с два двигателя, може с четири, с шест, но никога с един като изтребителите, които са бързи, но летят за малко и после трябва да кацнат... Аз искам животът ми да е добър и комфортен, а не труден и мъчителен. Трябва ми допълнителна тяга в живота, защото сам очевидно не мога да продължа да се рея в облаците, а трябва да забия нос в земята и да забравя за небето...

iva, 47 г.

28 Май 2019, 20:50

Да, ясно, разбрах те.

iva, 47 г.

28 Май 2019, 20:53

Лека и спокойна вечер!

Amigo, 40 г.

28 Май 2019, 21:04

Лека и на теб! Информацията обикаля цялата вселена, когато се споделя с друг човек. Аз си търся опора в живота, защото виждам, че сам воинът не е воин. Не случайно е измислен бракът и въобще мъжът и жената се събират, но една сериозна връзка е предверието към брака. Аз, уви, съм малко встрани от цялата работа по една или друга причина. Но ще опитам да хвана бика за рогата, с риск да стана трофей...

iva, 47 г.

30 Май 2019, 09:49

Ива, а ти имала ли си сериозна връзка?

iva, 47 г.

30 Май 2019, 11:39

Да, имах без брак, но се разделихме.

Amigo, 40 г.

30 Май 2019, 15:16

Значи си разбрала от собствен опит, че мъжете имат недостатъци - едни повече, други по-малко. Жените също, но за всеки партньор е различно - едни качества за едни може да са недостатъци, а за други преимущества.

Аз имам доста недостатъци, затова се боя да започна сериозна връзка. Но повече се боя какво ще правя сам, защото родителите ми вече са на възраст и не знам колко още ще могат да ме гледат. Чувствам, че съм им голяма тежест, болка, грижа. А и в малкия град хората си врат носа, където не им е работа - постоянно ръчкат познатите ми кога ще се женя, защо не се женя, аз, сестра ми, която е 2 години по-малка от мен, даже някой беше пуснал слух, че съм бил женен, но съм се развел, което не е вярно. С една дума едните ми страхове се оказват по-малки от другите и е дадена зелена светлина за сериозна връзка.

Хубавото на сайтовете за запознанства е това, че може да се контактува дистанционно, а така някой няма да си глътне езика от притеснение да говори по някои въпроси, които го притесняват. Веднъж изгубих ума и дума от една колежка, която си беше наумила, че трябва да се съберем да живеем заедно при родителите й. Отказах й, но така и не събрах смелост да й кажа защо. Тя се разсърди, качи се на автобуса и повече не я видях, нито чух - вече 15 години. Веднъж пътувах за чужбина и минах през София - имах малко време и реших да я видя една вечер, но токът на улицата беше спрял и така и не успях да я посетя, за да й се извиня и поне малко да потуша гнева й. Мислех да й пиша, но щом тя не иска да ми пише, значи още ми е сърдита.

Amigo, 40 г.

1 Юни 2019, 19:43

Ива, извинявай, ако съм те натоварил с моя хленч. Но ми е много тежко, че съм се родил в една държава, която се е разпаднала от гнилоч... Ако се бях родил някъде другаде по света, не във втория, третия или четвъртия свят, а в първия - белия свят, в развита държава, вероятно отдавна щях да съм забравил за проблемите си. Но аз нямах това щастие. Сега живея втори живот след сериозно премеждие и явно бях съжален от няколко човека в бели престилки с нужните познания да ми помогнат, затова 4-5 от най-големите ми недостатъци бяха отстранени. Корупцията в здравеопазването ни е достигнала невиждани размери! 20 години прекарах в сън, докато не бях събуден. Много мъже имат такива проблеми като моите, но малцина намират пътя към точните лекари и още по-малко имат волята да се борят с природата на проблемите си.

Няма да ти досаждам повече с проблемите си, само съжалявам, че не можахме да се опознаем по-добре. Защото наистина с жените с интелект мога да си говоря много дълго за какво ли не.

+х+х+х+

Амиго се опитва да обясни на Ива, първата му приятелка в Елмаз, с която си писа много дружелюбно допреди тайните от миналото му да изпълзят и да съсипят имиджа му в Елмаз в очите на Ива, която се надяваше все пак Амиго да е по-зрял за възрастта си. Ами 23 години Амиго е в тестостеронова кома!!! Открит нисък тестостерон през пубертета и никой не му е казал, че може да се лекува с тестостеронова терапия след пубертета или преди пубертета, но за последната е закъснял, затова цели 23 години Амиго се мъчи като грешен дявол - краката му са като гумени от слабата мускулатура, уморява се лесно от физическа работа, но майка му и всички са убедени, че той е свръх мързелив, а не защото мускулатурата му е като женската почти, изпада в депресия поради малкия си пенис, който е мек и малък по всяко време нон-стоп, затваря се вкъщи и не излиза с години, което довежда до ред други проблеми и т. н. НЗОК го търси под дърво и камък да си иска неплатените здравни осигуровки, а никой от цялата тази огромна здравеопазваща уж мрежа или каса през времето, когато е бил здравноосигурен, не му изпраща едно писмо да му каже, че са анализирали неговия здравен статус и са стигнали до извода, че той има нужда от тестостеронова терапия, която ще реши един куп проблеми за година-две... Ниският тестостерон води и до инсулинова резистенция и един ден Амиго просто изпада в диабетна кома и практически е полуумрял с 30,7 единици захар в кръвта и с глюкозен хемоглобин към 10 единици... Изведнъж майка му и баща му се стресват, че двамата ще изгубят болногледача си, тъй като сестра на Амиго, която от дълги години е в чужбина и е зачеркнала България напълно - не смята да се връща никога в нея, ако ще бомби да падат над главата й, им е обяснила, че щом гледат мен, а не нея, да се обръщат към мен за своите нужди като остареят - изплашени те се надпреварват да изплатят всички дължими такси към НЗОК /майка вади накуп парите, а татко спира да пуши по много няколко месеца, за да събере някой лев за мен, защото майка побеснява, че я е изхитрил отново/, докато допреди това се надцакват кой ще изхитри другия да ги плати, и чудото става, аз съм въскресен и мога да се лекувам отново след дълго прекъснати здравни права... Вече мога да посетя всички доктори и да се лекувам, но понеже направленията за доктори свършват много бързо всяко тримесечие, често се налага да си плащам от джоба за много прегледи, тъй като нямам почти никаква документация за своите болежки, а искам да се сдобия с такива, защото ще се явявам на ТЕЛК... За зла врага правителството решава да промени закона за ТЕЛК, за да намали драстично броя на инвалидите - не е важно колко заболявания имаш, а колко са тежки, вече не се сумират процентите на всички заболявания, а се сумират само процентите на заболяванията с увреждане над 50 %... Така се оказва, че диабет тип 2, нисък тестостерон и прочие здравословни проблеми като се сумират правят 0 % инвалидност, защото са под 50 % всяко по отделно /друг е въпросът дали държавата не принуждава лекарското съсловие да понижава процентите инвалидност за дадено заболяване, защото майка се явява преди години за едно заболяване и те напълно отрекоха да е толкова болна, а тя искаше да ходи да се лекува на санаториум не частно, а по касата (цял живот е плащала осигуровки за какво, нали за това да се лекува като е болна, но явно някой не иска болните да се лекуват с парите в НЗОК, а те да отиват за магистрали, защото Брюксел казва така, а не защото на нас ни трябват 3-лентови магистрали!), и оттогава тя кълне като се сети за тази история доктора, поне допреди да помогне на мен в лекарската комисия, който я е изпързалял и я е изкарал симулант, а много я боли тази болежка и по два пъти всяка година ходи на санаториум/... Аз съм здрав като камък и трябва да вървя на работа! Ура! Само дето не е така за съжаление... Измъченият ми вид го доказва, аз съм умрял в кожата си... Не виждам светлина в тунела и имам автосоицидни манифестации - чудя се под влака ли да се хвърля, от някой мост или гъби да търся в гората от мухоморките... Единственият стимул да живея ми дават борбата с пънчославието и писането на мислите ми, които един ден могат да помогнат на човечеството да се отърве от своето многовековно духовно робство... Аз не живея днес, аз живея утре... Бъдещето ми е предначертано от тези, които са живели преди мен - аз ще предначертая бъдещето на тези, които ще живеят след мен... Затова и не е чудно, поне за мен, че депресията в класификатора със заболявания на НЗОК е с код F 33 - същият номер има единствената моя запазена играчка от моята колекция със сглобяеми самолети, които дълги години събираха прах отгоре над библиотеката и пречеха явно да се наблъскат разни багажлъци отгоре, затова и майка ми един по един ги е изхвърлила всичките, останало е само едно метално самолетче, което лесно се бърше от праха, с номер F 33... Каквото и да правя, аз не мога да променя моето предначертано бъдеще, което дойде като това самолетче и кацна пред слисаните погледи на лекарите от ТЕЛК, които даже тежката невралгия считат за нищо работа, но депресията направо ме изстреля в облаците... Нямаше накъде да ходят, признаха ми инвалидност, но после са им дърпали ушите здраво, особено след като полицията хвана председателката на ТЕЛК-а с подкуп от десетки пациенти, които срещу 200-1200 лева са си купували инвалидност за получаване на инвалидна пенсия като на пазара зарзават, докато истински болните не могат да се отлепят от 0 % инвалидност по новите правила, затова изведнъж най-тежко болните вече не са инвалиди, а могат да тръгнат на работа с по 5 байпаса и с по няколко мозъчни инсулта... Лудницата е пълна, но тази тема не може да се казва ПЪЛНА ЛУДНИЦА, защото е посветена на Амиго, който казва СТОП на цялата повръщаница и започва да прави лицеви опори с пениса си в знак на протест срещу тези, които желаят пенисът му да е малък и мек, за да не може да направи абсолютно нищо с него освен да уринира и мастурбира отвреме-навреме... Амиго изгуби 23 години от живота си - най-хубавите си години пропиля в лежане и сега трябва да обясни какво е правил през това време на дамите в Елмаз... Ами нищо, просто е стоял под любимата си круша, както е казвал неведнъж, и е гледал какво става около него - мравките как пълзят, пчеличките как жужат, крушите над главата му как зреят... Годините са минавали една след друга, болестите са се множали и един ден той става на 40 и разбира, че някой не си е свършил работата и просто не му е казал това, което му казват сега - ниският тестостерон може да се повиши с тестостеронови инжекции, с хапчета или пък гел, но последните две възможности са много опасни за здравето! И Амиго след 20 години се събужда от кошмара и разбира, че пенисът му може да стане твърд и доста по-голям... Разбира, че е дадена зелена светлина на интимността му с жени и той може да стане дори порнозвезда в 30-минутен сеанс с компаньонка по негов избор, че животът не е толкова лош и последният може да стане доста по-добър, ако си намери жена, която да го освобождава от напрежението в пениса му, което започва да се покачва с бясна скорост... Изведнъж либидото му се повишава и той започва да мисли постоянно за жени и за секс... Секс-тематиката нахлува в главата му - той е изгледал купища порно-филми през годините на тестостероновата кома и не е могъл да се възбуди кой знае колко, но сега вече само да си помисли за жена и веднага се надървя, особено като си представи, че може да пробва да направи и той нещо в леглото с нея... Най-много мечтае за свирка... Мечтае да си купи и устройство за уголемяване на пениса за рожденния си ден... Той е като онзи герой от един стар филм, който е замразен и се събужда в бъдещето - проблемът е, че няма минало - няма трудов стаж, няма сериозна връзка досега с жена, няма деца, няма приятели, няма пари, има само мечти за бъдещето... Със свръхскорост се понася към Елмаз, за да намери по-скоро любителки на свирките, но трябва да им разкаже истината за своето минало - то е откраднато от мозъчен тръст, който се състои от интернационални престъпници, които крадат нормалния живот на гражданите от държави от третия и четвъртия свят, че България е бананова република, която се управлява от стадо маймуни с общ коефициент на интелигентност много по-нисък от този на най-глупавата маймуна в джунглата, вероятно бебе-маймуна, което е на няколко месеца и все още не може да осъзнае къде се намира... Амиго звучи като побъркан, нали? Истината направо е зашеметяваща по размери на корумпираност, некадърност, апатия... А за Бойко и Цецо народът вече песни пее...

Анонимен кобзар /народен певец/ е направил ремикс на Вазовата ода "Опълченците на Шипка" в нов вариант, за да "възпее" героите на нашето съвремие, но поради тяхната корумпирана същност той се срамува да застане с името си зад този изобличаващ материал, който ще отеква във вековете напред и назад в историята на България, а всички ние от това време ще трябва да изтърпим срама да ни сочат с пръст нашите предтечи и потомци като живелите в най-мрачното робство на България - това на пребоядисващите се маймуни, които са изгубили своята човешка същност и са слезли дори под човекоподобните маймуни по морал, затова този кобзар иска да ни разтресе до мозъка на костите ни с нашите "герои", а не да се подиграва с подвига на опълченците на Шипка, дали живота си за нашата свобода... Анонимният кобзар казва, че новите "герои" се гаврят с паметта на загиналите за нашата свобода като ни правят роби на всичко друго освен не на правдата, истината и добродетелта, за които опълченците на Шипка са дали живота си, за да живеем ние мечтания от тях живот, затова проклети да са во веки веков всичките им поддръжници на тия "герои" на новото време...

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА БОЙКО

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека...

Но някои знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в България има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Бойко!

Три мандата младите дружини

как властта ти бранят. Празните кратуни

трепетно повтарят, на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

червените орки лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Станишев безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са парите!"

И орките тръгват с викове сърдити

и Интернационалът гръмовно въздуха разпра:

"Ний нямаме ни цар, ни господар...

Нас Партия велика води...

Бой последен е този,

дружно вси да вървим!

Звездите от небето, другари,

до една ще свалим..."

Върхът отговори мощно с друг рефрен:

"Там, над звездния покров,

над звездите обитава Бойко...

Чувате ли неговия зов?

Работа, работа и само работа

от ГЕРБ за ГЕРБ до гроб..."

И с нов дъжд комплоти, камъни и дървье,

дружините верни, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди вражи на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Комунетата ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат кат чакали, бягат кат коьоти

и пак се зарвъщат; гербери-мафиоти,

кат пантери тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три мандата веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските соколи не фърчат към тях -

сюнет не искат да направят пак.

Нищо, те ще паднат, и други ще дойдат.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Бойко, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте ГЕРБ с лаврови венци!

На вашата сила Аз поверих

властта, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да избият

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт безславна и с една победа

всички червени пишлемета.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И едни се събраха на Лета,

за да забравят небесния свод

и стоящият над него безумен деспот...

И запяха с радост:

"Който е честит да има

благ приятел в тежък час,

кой владей жена любима,

с нас да пей – да пее с нас...

Бодро, както в небесата,

се понася звездний рой,

както млад юнак – във бой,

в своя път летете, братя!"

Други се събраха на Стикс,

подгрявани от топлите си чувства...

А герберите, прославяйки своя Фюрер,

запяха тържествено:

"Нов народ се изправя за борба готов...

Магистрали, стадиони, лентички безброй...

Ний градиме за народа герберския строй..."

Боят не се обръща на смърт и на щик,

героите наши като халва твърди

маслото посрещат с "железни" си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че другите умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Цецо пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ мат'риалът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Явно народният певец иска да каже, че празноглавците са всички българи, които вярват в таласъми... Пребоядисалите се комунета Бойко, Цецо и Цецка се изправят на бран срещу пребоядисаните в социалисти Сергей, Р. Овч., Корнелия и цялата позната гмеж в БСП - този бой е между две крила на една партия майка... Който й да победи, печели един играч - задкулисна мафиотска структура, която очевидно управлява чрез своите пионки абсолютно всички държавни институции, а и частни такива... Няма отърване от лошия мат'риал и робството ни е гарантирано за стотици години напред... Освен ако не избягаме оттук на друга планета или в друго измерение, където интернационалните престъпници, които крадат нормалния живот на хората от третия и четвъртия свят очевидно в комбина с местната престъпна върхушка на отделните тоталитарно управлявани държави по света, не са пуснали пипалата си... "България на три морета!" може да двучи така: "България далеч от българия!" - време е да помислим за бягство към звездите, както се пее в песента за Амиго... Ще пробием небесния свод под Бойко, но трябва да се изкачим над Бойко очевидно, да пробием небето над главата му и да продължим нагоре докато ни стигне горивото, след което да се надяваме, че сме достатъчно далече от мощното гравитационно привличане от главата на най-значимия герой на нашето време Бойко Методиев Борисов, за да се надяваме да не се върнем обратно в неговата вселена, където той реди звездите в небосвода, както е логото на партия ГЕРБ, и да се надяваме в новия свят да няма гербери, които нон-стоп работят против народа си за благото и процъфтяването на престъпната структура, стояща зад абсолютно всички банки, болници, бакалии и каквото се сетите с б и от а до я... 20 години от живота на Амиго са пропилени, но той не може да се сърди на никого освен на своето нещастие, че е имал лошия късмет да се роди във времена на позор и низост, известни в герберските учебници по история като Златна ера на Бойко, Цецо и компания... Амиго предлага да се инициира кампания за събиране на цветни метали от дребни стотинки, които да бъдат претопени и направени на една гигантска летяща чиния, в която да се качат всички желаещи да се спасят от пълна морална деградация и да отпрашат към звездите накъдето им видят очите с надеждата никога повече да не видят землянин... Те се срамуват от всички земляни и ще кажат на извънземните, че са от планета, която е гръмнала, нямат дом и си търсят такъв, но ако може да не е около гръмналата им планета, а по-далеч, защото им навява лоши спомени... После ще основат нова цивилизация, а в тяхната митология ще има един зъл архи-демон с инициали Б. М. Б. и с подвластници с инициали Ц. Ц. и Ц. Ц. Те се изправили срещу Морала на Антропоса и били превърнати от човеци в под-маймуни, издигнали в култ войните и нароили множество гей-под-маймуни, които здраво яхали всеки, когото сварят надупен... Аналното робство принудило малка група от бунтовници срещу разврата да си построи летяща чиния и да отпраши към неизвестна планета... Те завещават на своите потомци никога да нямат "щастието" да бъдат ***ни в задниците от гейовете на архи-демона Б. М. Б., затова ако видят лицето на Б. М. Б. в някого от тях, веднага да събират цветни метали за летяща чиния и да бягат оттам, защото гравитационното привличане от главата на Б. М. Б. ще изкриви пространство-временния континуум и те ще се озоват в Каменната ера, където гей-под-маймуни здраво се надървят на всеки задник...]

АТРИУМ

==================

Здравейте, приятели!

Може би се чудите защо ви казвам да бягате от пънчославните сборица като от огън?! Защото не искам да бъда като Хам, сина на Ной, който като видял бащиния срам на напилия се и разголил се Ной, извикал братята си да им го покаже. Но Сим и Яфет не искали да гледат бащиния срам, затова заднешком покрили разголения Ной. Праведният Ной е Църквата Христова, а разголеният Ной - лишената от Христос сбирщина от събрани от кол и въже клети души, сборище на паднали ангели... Виното, което опиянило Ной, за да се разголи и да покаже бащиния срам, е пънчославието, а бащиният срам са пънчославните - от отците до синовете и дъщерите...

Сигурно искате да покриете бащиния срам заднешком като Сим и Яфет, за да бъдете добри синове. Пънчославните не са добри синове, защото не почитат светите отци на Църквата и вървят противно на тяхната заръка като благочестиви християни да вървим в Пътя, Истината и Живота, в Христос.

От 1500 години истинските християни са малцинство, но затова пък ментетата-християни са мнозинство. Това е политика на управляващия елит да произвежда "лош мат'риал", тъпи като галоши хорица, които лесно да се манипулират и управляват. Да покрием бащиния срам не е лесна задача, защото трябва да се изправим срещу 1000 поколения чугунени глави, които баш като нашия бащица от Банкя, "Кремълското джудже", Канцлерката с ангелско име и една плеяда такива "виртуози" се имат за всезнаещи и всемогъщи... Но те като всички ментета-християни не знаят как и следоветелно не могат да се покаят, а това е Пътят към Царството на Отца и Сина и Светия Дух, защото е казано:

Езекиил 14:6

"Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости."

Езекиил 18:30

"Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието."

Матей 3:2

"Покайте се понеже наближи небесното царство."

Матей 4:17

"От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство."

Марк 1:15

"Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;"

Деяния 2:38

"А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух."

Деяния 3:19

"Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа..."

Ето какво свидетелстват археолозите за храмовете на ранната Църква ["MONUMENTS OF THE EARLY CHURCH" by Walter Lowrie, New York, The MacMillan Company, 1901 ("ПАМЕТНИЦИ НА РАННАТА ЦЪРКВА" от Уолтър Лоури, Ню Йорк, The MacMillan Company, 1901)]:

"По проект базиликата се характеризирала с две основни части: голямата правоъгълна зала, която била пространството за миряните, и апсидата, която била мястото за клира. Към това може да се добави преддверие, което на Изток се появява като отделен архитектурен белег на постройката (нартексът, нартиката), докато на Запад същата цел обслужвал съседният [на базиликата - бележката моя] портик, наречен атриум (вижте стр. 178). Преддверието било мястото за каещите се, от които, както добре знаем, имало много степени." /стр. 105-106/

"С изключение на параклисите в памет на светци, които били издигнати над гробовете /гробниците/ на мъчениците, ранните Християнски църкви били почти винаги в градовете. Тъй като дълго време Християнството се ограничавало кажи-речи единствено в големите центрове на цивилизацията, църквите в голямата си част били снабдени с толкова ограничено пространство, колкото можело да се осигури в гъсто населените градове. Подобно на частните домове, от които те водят началото си, базиликите обикновено били заобиколени с обкръжаващи сгради; или, дори когато имало повече пространство на тяхно разположение, то било запълнено с параклиси, страноприемници, училища и цял комплекс от сгради, които били нужни като допълнение към църквата. Било положено старание да се осигури свободно пространство пред църквата, четириъгълен [вътрешен - бележката моя] двор, павиран с мрамор и заобиколен от четирите си страни с портици (Фиг. 27, е, 29, 30). То било известно с различни имена, на Запад обикновено като атриум или квадрипортикус. Атриумът бил неизменна черта /белег/ на ранните базилики на Запад; на Изток той бил по-малко използван и очевидно като имитация на Западния обичай; след 5-ти век той станал навсякъде по-малко разпространен и само в редки случаи бил имитиран в средните векове. Атриумът осигурявал тържествен вход към базиликата и в същото време я защитавал от шума на обществените улици. Той бил използван за обучението на новопокръстените, за даване храна на бедните и без съмнение за много други цели, за които една обител и църковно тяло могат да служат. Когато погребването в града станало обичайна практика, атриумът бил първото място, което осигурило място за това. Самият атриум понякога бил напълно обграден с второстепенни сгради, които по-ефикасно обособявали църквата. Някой може да се усимни в това дали атриум, обграден със сгради или за светска, или за църковна употреба, би бил подходящ за потребностите на нашия модерен живот в големите градове, където старинният църковен двор е вън от всякакво съмнение и шумът от улиците е повече от всякога смущаващ.

В средата на този вътрешен двор имало по правило фонтан с течаща вода /кантарус-ът/ за символично очистване на тези, които се готвели да влязат в църквата. Измиването основно било ограничено до това на ръцете. Този обичай е подсказан не само в Стария Завет и Юдейския ритуал, но и в установения ред, който бил неизменно свързан с Класическия храм. Символизмът бил толкова очевиден в себе си, че силно зависел от пример или намек. Тези ранни фонтани с тяхната чиста течаща вода били много по-добри, от естетическа и хигиенична гледна точка, от дълбоките съдове за свещена вода през средните векове. Фонтанът основно бил снабдяван с изворна вода от акведукт. Тъй като нямало изворна вода за неговата базилика в Нола, Паулиний разчитал на дъждовна вода, която събирал от покрива на църквата. Той описва това разпределение в една от своите поеми, и се радва на този пример на смирено упование на Божията милост /букв. снабдяване/. Даже при недостиг на вода, той можел да се утеши с красивия външен вид на фонтана и неговите орнаменти. Фонтанът /чешмата/ трябвало да има много различни форми. Хранилището за вода обикновено било заобиколено от балюстрада /решетъчна преграда, парапет/ от скулпторно оформен мрамор; много често бил увенчан с покрив с орнаменти, поддържан от колони.

Най-интересният древен кантарус /кантарий/, за който ние имаме някакво сведение, бил този, който украсявал атриума на /базиликата/ "Св. Петър". Той бил издигнат от Симахий (498-514) в замяна на по-ранен и по-прост такъв. Кантарият на Симахий издържал през средните векове, но с възстановяването на /базаликита/ "Св. Петър" бил брутално разрушен. Огромният бронзов с форма на ананас конус, който оформя центъра на фонтана, и два от бронзовите пауна, които украсявали покрива на фонтана, са запазени в един от дворовете на Ватиканския дворец. Предполага се, че пауните са били взети от мавзолея на Адриан (Замъкът Сан Анжело) и не е неправдоподобно да се каже, че и конусът също е украсявал върха на този паметник. Фигура 60 дава груба представа за този кантарий, както е бил малко преди разрушаването му. Тя е от скица на един от най-ранните Християнски археолози, холандеца Филип де Винге; скъпа сама по себе си, тя не кореспондира точно с описанията, които имаме за този интересен паметник. Според описанията, покривът бил от позлатен бронз; пауните, четирите делфина по ъглите и големият конус също били позлатени. Осем порфирени колони поддържали покрива, а между тях били разположени мраморни /хоризонтални сечения на/ апсиди, /изправени вертикално/, всяко с два издълбани грифона. Голям воден фонтан /стълб/ излизал от конуса и играел върху неговата повърхност, падайки в квадратен басейн.

Където атриумът отсъствал, какъвто обикновено бил случаят в Ориента, фонтанът - в този случай трябва да е бил по-малък - бил разположен в преддверието. Фигура 135 представя близо до вратата на църквата малък басейн върху висок пиедестал, който не бил различен от басейните за свещена вода от средните векове, с изключение на това, че бил съоръжен с течаща вода.

Много рядко на Запад, но по-често в източните провинции на Империята църквата стояла посред голям двор, заобиколен със стена - периболос-а. Прякото подсказване на периболоса бил теменос-ът, който обграждал Гръцкия храм. Броят църкви, които били построени на местата на древни храмове, запазили като декорация теменоса, който обграждал светилището. В най-простия случай той бил обикновена стена (Фиг. 61), но често бил украсен отвътре с портици. Във всеки случай теменос с портик бил характерен само за такива църкви, които имали значително право на великолепие. Целият комплекс от църковни сгради често се побирал в неговия район, заобиколен от него; в много случаи вероятно е била нужен за защита." /стр. 178-180/

В сайта с "безполезна информация" на арх. Иван Делчев има много полезни обучаващи материали /лекции/ на български език по храмова архитектура:

bezpolezno.info

Особен интерес за мен представляват българските манастири с техните централни църкви:

Manastiri.1.pdf
Manastiri.2.pdf
Manastiri.3.pdf
Manastiri.4.pdf
Manastiri.5.pdf

От съществуващите днес български манастири всички имат централна църква с екзонартекс. Портиците на атриума представляват покрити галерии с една плътна стена навън и колонада навътре, а при екзонартекса плътната стена представляват самите външни стени на църквата, а колонадата е обърната навън - така екзонартексът се явява своеобразен аналог наред с вътрешния нартекс /също портик - галерия, обърната в надлъжна посока север-юг, с вход от запад, идващ от екзонартекса, а понякога с вход от север и от юг, и тривилон на изток/ на атриума. Пространството на екзонартекса е богато изрисувано със стенописи, служейки за материал за размисъл за каещите се. Може да се види екзонартекс от западната страна на църквата /най-често/, от запад и от север /по-рядко/, от запад, север и част от юг /много рядко/.

Арх. Иван Делчев отбелязва: "Последвалото османско средновековие не предоставило необходимите политически, религиозни и икономически условия за строителството на многопрестолни черкви. Само в отделни части на Южна и Островна Гърция през XV-XVII в. били построени няколко католикона от двата типа, но явно това е станало там, където османското влияние е било по-слабо и византийските традиции са могли да се съхранят по-продължително време. В българските манастири многопрестолните черкви изчезнали напълно, за да се появят отново под атонско влияние едва през първата половина на XIX в., когато били изградени няколко католикона със странично долепени параклиси." Същото може да се каже и за България, където от това време се е запазил един израз в нашата народопсихология: "Турците не дават..." Турците не давали да се строят големи църкви с камбанарии в градовете и селата, но затова пък се строели големи джамии с високи минарета... Виждал съм стари снимки на Ловеч, известен като Алтън Ловеч /Златният Ловеч/, в който се издигат почти дузина минарета - това е към времето около Освобождението, но днес няма нито едно, всички са разрушени... Както турците са постъпили с българските църкви и камбанарии /систематично са били разрушени/, така и българите са постъпили с турските джамии и минарета /с много малки изключения/, но в последно време по селата се строят много джамии, за разлика от църкви... Ислямът изглежда се завръща по българските земи, защото не изисква покаяние като Християнството, а единствено послушание... Казват ти имамите, че като убиваш неверници те чакат една сюрия девици в рая и ти тръгваш да убиваш в името на Аллаха... Само в Турция в момента има 80 000 имами, цяла армия ченгета в раса, които държат в подчинение по директивите на Ердоган турците и те трябва да гонят всички гюленисти в името на Аллаха, но можеше сега да гонят всички партийци на Ердоган в името на Аллаха, ако превратът в Турция беше успял да детронира Ердоган... Напред във времето ще се занимая с пънчославния ислям - направо ще се изпуснете в гащите от смях в какво вярват пънчославните мюсюлмани... Съветвам ви горещо - бягайте от всички пънчославни сборища, защото те са много много опасни за здравия разум и могат тотално да ви ошашавят!!! [Никъде по света, където управлява тоталитарен режим - атеистичен, мафиотски, псевдорелигиозен или какъвто щете /военен, партиен и пр./, няма разделение между Църква и Държава - тоталитарният режим се стреми да приведе всичко на свое подчиние като се започне от Съда, мине се през Църквата и се стигне до Армията, Медиите и Бизнеса. Свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода на избор - забравете за всички свободи! Това положение е в болшинството страни по света, включително и в България за голямо съжаление...]

В българските манастири може да ходите, но само като туристи, за да разгледате архитектурата на църквите, стенописите и да подишате чист въздух! В по-новите църкви по градове и села няма екзонартекс със стенописи /той е стилизиран елемент като пространство, често ограден с метален парапет, но не се използва по предназначение; често ще видите варосани в бяло стени на екзонартекса - искат да кажат, че пънчославната църква има голямо бяло петно в паметта си по въпроса за покаянието на грешниците/, а вътрешният нартекс е обърнат на магазин като в храм-паметника "Св. Александър Невски", който е съоръжен с няколко дървени будки за свещи, иконички, книжлета и пр. От дрънкане на стотинки и шепот кое колко струва не вярвам някой да може да се вглъби и да помисли за покаяние, а и достъпът до храма е свободен, така че от там се минава като през малка гара... Навсякъде търговията е по-важна от покаянието - касата е узурпирала голяма част от вътрешния нартекс... Та църквите наподобяват на магазини за индулгенции във вид на свещи, икони и книжлета /за съжаление няма превод на сериозна светоотеческа литература/... Повечето палят свещи за физическо здраве за живите и за покой за мъртвите по някакъв неведом начин, а не за духовно здраве за живите и за покой за мъртвите чрез покаяние на техните потомци по един начин - изкупване на бащиния грях и покриване на бащиния срам...

В никакъв случай не беседвайте с пънчославните по верски въпроси, ако предприемете поклонническо пътуване, защото вероятността да ви напълнят главите с врели-некипели е много голяма! Те като цяло не са запознати с Канона и дори да им предоставите доводите ми против пънчославието, те не могат да вземат отношение, а тези, които могат, са верни до гроб на ченгеджийницата и няма дума да обелят... Нататък в темите ще ви занимая детайлно с някои от тях, касаещи покаянието, като се надявам напълно да ги демитологизирам във вашите очи.

И така, ако използвам символиката от фонтана в атриума на базиликата "Св. Петър" в Рим, грифоните в апсидата са пазачите на светилището, свещениците, които като небесен свод се извисяват над верните, представени във вид на порфирени колони. Всички в света стават матови като бронз, но някои могат да заблестят като злато - този златен блясък идва от Мъдростта, която могат да почерпят вярващите, представена във вид на златни пауни /на скицата от Филип де Винге пауните са в апсидите два по два, а в описанието грифоните са в апсидите два по два/. ["Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида – богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполетяло всеки, извършил престъпление." Източник: Уикипедия] ["В мифах и легендах разных традиций грифон выступает в роли стража. Он, подобно дракону, охраняет пути к спасению, располагаясь рядом с Древом Жизни либо иным подобным символом. Он стережет сокровища или сокровенное, тайное знание. "Змеи, драконы, грифы, охраняя сокровища, – пишет М. Элиаде – всегда охраняют пути к бессмертию, ибо золото, алмазы и жемчуг есть символы, воплощающие в себе сакральное начало и дарующие силу, жизнь и всеведение"." /sigils.ru/] Мъдростта е крайъгълен камък на Църквата! Лоното на Църквата е този конус с форма на ананас - различните люспи на кората на ананаса плътно са обвили вътрешността му, а богатото съдържание на витамини A, B и C в сока от ананас сякаш ни нашепват, че за нашето телесно здраве ни е нужен не само сок от ананас, но и екстракт от всичко това, което е в Лоното на Църквата, представено във вид на ЧИСТА ИЗВОРНА ВОДА, която живо играе върху орнаментите на фонтана в своя път към басейна, в който ще се потопят ръцете на каещите се, за да бъдат умити... Но умиването на ръцете не означава да прехвърлиш своята отговорност на друг, както направил Пилат Понтийски, защото рибните люспи върху апсидата, служещи за фон на грифоните, ни подсказват, че имащите ПРАВА ВЯРА са РИБА, ИХТИОС /"Иисус Христос Теос Иос Сотир", т. е. "Иисус Христос Божи Син Спасител"/, която плува в морето без да умира без слънчевите лъчи, даващи светлина и топлина, защото може да се потапя, но и да изплува... А монограмът с преплетени Х и Р ни напомня за Юдейската звезда /това са диагоналите й, като извитата част на Р е от горния връх на звездата към линията, свързваща два несъседни по-долни върха на звездата/ и че Христос е Авраамов и Давидов Син /Матей 1:1/ - "спасението е от юдеите" /Йоан 4:22/ казва Христос на самарянката и продължава като казва, че не само в Йерусалим или на този хълм, но на всяко свето място ще могат да се покланят Богу право: "Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." /Йоан 4:23-24/

СВЕТИЯТ ДУХ

=================

Здравейте, приятели!

Не съм спрял да мисля за борбата с пънчославието, въпреки големите проблеми, които ме връхлетяха. Всъщност мнозина ги връхлетяха подобни проблеми, финансови, но не знаят, че тепърва ще ги атакуват и здравословни проблеми като мен - ако продължават да живея по същия начин и животът им не се подобри, защото стресът е в основата на много болести. В тази тема ще ви запозная с мисията на Църквата в света. Днес Европа от Париж до София се тресе от протести срещу ниския стандарт на живот, растящите цени на горивата, хранителните продукти и данъците... Дебелооките властимащи не се трогват от стенания и тръшкания, те разбират само от здрава сопа... Затова заплатите на полицаите растат, а на всички други са замразени или до точката на замръзване - за да имат очи поне пред своите бодигардове, които ще са солидарни естествено с тези, които ги корумпират като проявяват своята благосклонност към тях, за да ги спасят на свой ред от "народната любов"... Но има едни хора, които също имат пълното право да протестират, че са доведени до просешка тояга от управляващите, но те предпочитат да лазят на четири крака и да правят непозволени неща, но да са лоялни към хвърлящите им огризки от трапезата си - това са служителите на БПЦ /Българската пънчославна църква/... Забранено им е да вземат десятък от черкуващите се - той е за държавните служители, които без него ще са на същото дередже като недоволните от живота си протестиращи срещу системата, забранено им е да се месят в работите на властимащите като не трябва да говорят за политика в храма - властта ги плаши с ислямския радикализъм, забранено им е да проповядват с Дух и Истина, за да не подкопават властта на дявола в света... За тяхната лоялност към управляващите ще им дават по 10 лева за всеки пънчославен на година... Политиката е страшна мръсотия - всички, без изключение, влезли в съприкосновение с нея, се оцапват здраво рано или късно, затова и БПЦ /Българската пънчославна църква/ се е окаляла... Въпреки че се говори за разделение на Църквата от Държавата днес, такова дефакто няма - Църквата се води на каишка от Държавата от хилядолетие и половина... Затова всъщност е забранено и да се изповядва истинското Християнство - то подкопава властта на елита, който управлява! Защото този елит не е от Бога!!! Неслучайно преди да започне Утренята има молитва за царя, който е ПОЗВОЛИЛ на Църквата да служи в неговото царство. Хилядолетие и половина вече управляващите НЕ ПОЗВОЛЯВАТ това и резултатите са налице... Тази политика е повсеместна - на изток, на запад, на север, на юг, навсякъде е ПЪЛНА КАША...

Бих искал да ви разкажа, скъпи приятели, за Църквата по времето на "благоверните царе" - какво е проповядвала, за да помечтаем да се роди един ЦАР НА СВЕТЛИНАТА, който да ни избави от ТЪМНАТА НОЩ...

Вече стана дума в една тема за разделението на храма на олтар, наос и притвор, подобно на тройното разделение на скинията и Соломоновия храм. Олтарът е издигнат над наоса и представлява горния свят, небесата, където Бог обитава в непристъпна светлина. Средната част на храма, наосът, нефът или корабът, представлява благодатното Царство Христово на земята. Притворът, разделен на две - вътрешен нартекс и външен нартекс, наречен паперт, представлява чистилището, а западният портик, чрез който се влиза в притвора, изобразява ада. Между притвора и средната част на храма се намира Царската порта, наречена още Красивата порта или Църковната порта, наречена също и Ангелската порта. Когато между притвора и наоса има една централна и две странични порти, те се наричат Тривилон. Защо тази централна порта е наречена Царска, Красива, Църковна и Ангелска? Защото престъпящите през нея са били онзи могъщ цар, на когото е била дадена сила да гради Царството Христово на земята! Те са били изпълнени със светлина - кои повече, кои по-малко, но светлината на всички вкупом светела като Слънце. Както бялата светлина се разделя на 7 основни цвята, видими при пречупване в призма, така Духът, Който бил в тях, можело да бъде разделен условно на 7 части - когато се говори за "седемте Божии духове" в Откровение, трябва да се разбира не 7 духа, а ЕДИН - СВЕТИЯТ ДУХ:

"И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове." /Откровение 4:5/

Направата на Менората /Седмосвещника/ е обяснена подробно в книга Изход:

"31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.

32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.

34 И на стъблото на светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под първите два клона една топчица, част от самия него, и под вторите два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.

36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; светилникът да бъде цял изкован от чисто злато.

37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.

38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.

39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.

40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината." /Изход 25:31-40/

"17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.

18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.

19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника.

20 И на стъблото на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.

21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под първите два клона една топчица, под вторите два клона една топчица и под третите два клона една топчица.

22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.

23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.

24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори." /Изход 37:17-24/

Как да се пали Седмосвещникът е обяснено в книга Числа:

"1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.

3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.

4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.

5 Господ говори още на Моисея, казвайки:

6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.

7 И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.

8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.

9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;

10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите;

11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.

12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.

13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.

14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.

15 А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.

16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.

17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.

18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.

19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.

20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.

21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.

22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.

23 Господ говори още на Моисея, казвайки:

24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;

25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,

26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания." /Числа 8:1-26/

За дървеното масло за принос от левитите пише в книга на пророк Захария:

"1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

3 и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?

5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не зная, господарю мой.

6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!

8 При това, Господното слово дойде към мене и рече: -

9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.

10 Защото кой презира тоя ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем, Които са очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.

11 Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят." /Захария 4:1-14/

Искам да ви предупредя с предупреждението, дадено по-горе - ако недостойни запалят 7-те светила, светлината му няма да е благодат за света, но проклетия! Затова не правете още едно пънчославно сборище, в което да бъдат погубвани души!

Свещениците преди да запалят Седмосвещника първо трябва да се очистят, за да свещенодействат - сиреч трябва да изгонят от себе си тъмнината на дявола, за да могат да приемат Светлината на Господа. Господнята служба не е нищо друго освен изкореняване на тъмнината и сеене на Светлина в душите на верните за жътва пребогата.

Не може някой като не може да прави нещо на свой ред да учи другите да правят това нещо, представяйки себе си за нагледен пример - т. е. да преподава посредством демонстрация. Но ако някой изкорени своето незнание като посее семето на знанието, вече ще може да бъде наставник на други, бидейки сам ученик на по-вещ от него. И в Еклесията, за да има добри резултати, всеки трябва да бъде ученик на по-вещ от него, изпълнен със знание за Господа, а не на по-малко знаещ и можещ! Затова е казано, че всички вярващи трябва да се изпълват все повече и повече с Духа Господен, за да дават добър плод:

"1 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;

2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

3 И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

4 Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

5 Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му.

6 Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; И малко дете ще ги води.

7 Кравата и мечката ще пасат заедно; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама както вола.

8 Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

9 Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа, Както водите покриват дъното на морето." /Исая 11:1-9/

Може би ви се струва, че Духът Господен е от 6 части, а не от 7, както казахме по-горе, но нека ги изброим една по една. Първа е Мъдростта свише - Духът на Мъдрост:

"13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците." /Яков 3:13-18/

Вярващите, които водят праведен живот, са водени от Духа на Мъдростта.

Останалите се водят от глупостта, отхвърлили в сърцето си Духа на Мъдростта:

"1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

8 Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на майка си,

9 Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 Ще хвърлиш жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло." /Притчи 1:1-33/

Мъдрите ни зоват да бъдем миролюбиви и да не ходим след войнолюбците, защото ще пострадаме... Да не бъдем безумни, защото безумието погубва, да не бъдем глупави, защото глупостта умъртвява, да не бъдем наивни, защото лековерието носи беди... Но при все толкова много предупреждения да не се следва пътя на злото от вярващите защо е имало Кръстоносни походи, в които християни са тръгнали на война с друговерци? Заради Латинската империя, която цели възстановяването на Византийската империя, и нейните военни походи срещу арабите, последните завладяват Балканския полуостров - да си осигурят защита срещу военна инвазия по суша. По този начин България и някои други християнски държави попадат под многовековно робство - има насилствено ислямизиране, насилствено циганизиране /тия тумби цигани не са случайно дошли тук, а са заселени на Балканския полуостров като са изселени преди това от цялата Османска империя - да бъдат буфер между Изтока и Запада/, насилствено попънчославяване... Днес ние берем горчивите плодове на многовековно сеене на зло по нашите земи... Допуснатите преди нас грешки трябва да бъдат изправени от нас, ако желаем да живеем по-добре, или безропотно да продължим да носим тежкия си хомот, докато ни смаже под тежестта си...

Има един верен път и АЗ ще ви разкажа за него. Той е Пътят на Мъдростта, по който са вървели мъдреците хиляди и хиляди години. Чрез Свещеното Писание, което всъщност е част от Свещеното Предание, те ни зоват да ги последваме. Още в Халдейската религия Мардук е представен като син на Еа, богът на мъдростта. Атина Палада в Древногръцката религия е излязла от главата на Зевс, Минерва в Древноримската религия - от главата на Юпитер. В Стария Завет думата "мъдрост" се споменава 222 пъти. Мъдростта има своя реч в книга Притчи:

"1 Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешки чада.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта." /Притчи 8:1-36/

За мъдростта се говори на много места в Стария Завет най-вече около изграждането на Светилището, свещенослужителите и самото свещенодействие:

"И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува." /Изход 28:3/

"1 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:

2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;

3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;

4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,

5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.

6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:

7 шатъра за срещане, ковчега за плочите на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,

8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,

9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;

10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;

11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят." /Изход 31:1-11/

"30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,

31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,

32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;

33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.

34 И той тури в неговото сърце, и в сърцето на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.

35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, с една дума, работа на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия." /Изход 35:30-35/

"1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.

2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;

3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището." /Изход 36:1-3/

"1 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

2 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

3 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

5 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

6 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

7 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

8 За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите

9 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

10 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти..." /Притчи 2:1-10/

Аристотел в своята "Метафизика" разграничава практическата или емпиричната мъдрост от трансцедентната или намиращата се извън обсега на човешките възприятия. Аристотел разглежда мъдростта като разбиране на причините, които пораждат нещата, т. е. следствията. Мъдреците са надарени със способност да виждат бъдещето не чрез някакви свръхестествени сили, те анализират последиците от направения от някого избор и синтезират мислено бъдещето, което ще се роди от посятото семе. Затова е добре да се съветваш с мъдрец и да търсиш напътствие от такъв. Самият ап. Павел отрича Римската република като форма на мъдро и справедливо управление, също реториката, която учи на превъзходно говорене, за да препоръча Теокрацията като Божия Света Премъдрост, приготвена за света, който идва след настоящия век:

"1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;

2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат.

3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;

5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;

7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.

8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.

9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".

10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.

12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.

14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.

16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов." /1 Коринтяни 2:1-16/

Без Духа на Мъдрост никой свещеник не може да служи - без да е воден от Канона до последната йота, ще настъпи хаос, както е настъпил всъщност в пънчославието. Без Духа на Разбиране /Разум/ никой не може да разбира Канона, а без да е убеден някой в правотата на Канона лесно може да си измисли нов, ако нещо му се види по-смислено.

"1 Моисей каза още: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал." /Изход 36:1/

С Духа на Мъдрост и Духа на Разбиране свещениците могат да берат маслини от двете маслинови дървета - Стария и Новия Завет, да ги пресоват и да дават принос във вид на дървено масло. Последното е нужно, за да се налее в Светилника, Който да дава Светлина в Събранието на праведните, сиреч Църквата:

"1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;

2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.

4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.

5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;

6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел." /Псалми 1:1-6/

Блажен оня човек, който не се води от волята на нечестивите! За последните е казано така:

"10 Господ осуетява намеренията на народите /езичниците/; Прави безполезни мислите /умислите, хитрините/ на племената, пропъжда плановете /замислите/ на първенците /им/." /Псалми 33:10/

Божият народ е воден от Дух на Съвет - Божията Воля, за която Псалмопевецът, еманация на праведниците, казва така:

"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми." /Псалми 40:8/

По Закона Божий може да се живее само, ако сме изпълнени с Дух на Сила /Мощ/, за който ап. Павел казва така:

"13 Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се." /1 Коринтяни 16:13/

Също:

"13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

19 и за мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието,

20 за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря." /Ефесяни 6:13-20/

Духът на Знание, който ще изпълни земята със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето /Исая 11:9/, ще се излее из устата на Пророци, Патриарси и Царе:

"И ще ви дам пастири по Моето сърце, Които ще ви пасат със знание и разум." /Еремия 3:15/

А какво ще стане с тези, които не искат да знаят Божията Воля и да пазят Божия Закон? Псалмопевецът зове Господ да излее Гнева си над езичниците, които не се преобразяват от Слава в Слава по Духа Господен /2 Коринтяни 3:18/, но желаят да са чада на прокълнатите от Господа:

"6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;

7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха." /Псалми 79:6-7/

За Духа на Страх от Господа Псалмопевецът пее:

"9 Бойте се от Господа, вие, Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.

10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.

12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -

13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.

14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.

16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.

17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.

18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.

19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден." /Псалми 34:9-22/

И така, 7 са частите на Духа Господен - Дух на Мъдрост и Разум, Дух на Съвет и Сила, Дух на Знание и на Страх от Господа. 7-та част е в 6-те, които изброихме - Дух на Светост:

"Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя." /Исая 6:3/

"Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий..." /Откровение 4:8/

Затова свещениците, изпълнени с Духа Господен - Дух на Свята Мъдрост и Свят Разум, Дух на Свят Съвет и Свята Сила, Дух на Свято Знание и на Свят Страх от Господа, дълго трябва да огласят душите на пристъпящите към св. Кръщение - за да прогонят от тях духа на лукавия, който като рикащ лъв се протяга с лапа през западния портик дано успее да улови някоя балама от притвора и тя да не може да премине през Царската порта и да влезе в рая на земята - Царството Христово, а да си остане во веки веков в ада на земята - царството бесовско, където пънчославните отвреме-навреме се изпълват с гняв като видят поредната порция гадост, която са им приготвили да изядат, и започват да буйстват по улици и площади... О, бедни пънчославни, послушайте плача на пророк Еремия - на себе си се сърдете, че се кланяте на лъжливи богове:

"1 Така ми рече Господ: Иди та си купи ленен пояс, и опаши го на кръста си, но във вода не го туряй.

2 И тъй, купих пояса, според Господното слово, и опасах го на кръста си.

3 И Господното слово дойде към мене втори път и рече:

4 Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат, и скрий го там в някоя пукнатина на канарата.

5 Прочее, отидох та го скрих при Ефрат, според както ми заповяда Господ.

6 И подир много дни Господ ми рече: Стани та иди при Ефрат, и вземи от там пояса, който ти заповядах да скриеш там.

7 Тогава отидох при Ефрат та изкопах, и взех пояса от мястото гдето бях го скрил; и, ето, поясът беше се развалил, не струваше за нищо.

8 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

9 Така казва Господ: Също така ще разваля гордостта на Юда И голямата гордост на Ерусалим.

10 Тия зли люде, които отказват да слушат думите Ми, Които ходят според упоритостта на своето сърце, И следват други богове, за да им служат и да им се кланят, Ще бъдат като тоя пояс, който не струва за нищо.

11 Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека, Аз прилепих при Себе Си целия Израилев дом И целия Юдов дом, казва Господ, За да Ми бъдат люде и име, Хвала и слава; но не послушаха.

12 За туй, кажи им това слово - Така казва Господ Израилевият Бог: Всеки мех се пълни с вино, И те ще ти рекат: Та не знаем ли ние, че всеки мех се пълни с вино?

13 Тогава речи им: Така казва Господ: Ето, ще напълня до опиване всичките жители на тая земя, - Царете, които седят на Давидовия престол, Свещениците, пророците, И всичките ерусалимски жители.

14 Ще ги удрям един о друг, Бащите и синовете заедно, казва Господ; Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост Та да ги не изтребя.

15 Слушайте и внимавайте, не се надигайте; Защото Господ е говорил.

16 Дайте слава на Господа вашия Бог Преди да докара тъмнина, Преди нозете ви да се препънат по тъмните планини, И преди Той да превърне в мрачна сянка Виделото, което вие очаквате, И да го направи гъста тъмнина.

17 Но ако не послушате това, Душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; И окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, Защото стадото Господно се завежда в плен.

18 Кажи на царя и на овдовялата царица: Смирете се, седнете ниско, Защото падна главното ви украшение, Славната ви корона.

19 Градовете на юг се затвориха, И няма кой да ги отвори; Всички от Юда са закарани в плен, Той цял е заведен в плен.

20 Дигни очите си та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?

21 Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите ти да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?

22 Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.

23 Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.

24 Затова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.

25 Това е, което ти се пада с жребие от Мене, Отмереният ти дял, казва Господ, - Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,

26 Затова и Аз ще дигна полите ти до лицето ти, Та ще се яви срамотата ти.

27 Видях твоите мерзости по хълмовете и по полетата, Прелюбодействата ти и цвиленията ти, Безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! До кога още няма да се очистиш?" /Еремия 13:1-27/

БОЖИИТЕ СИНОВЕ VI

==================

Здравейте, приятели!

Налага се да огранича писането, защото ме връхлетя нова лавина от проблеми... Трябва да се боря за живота си, защото проблемите ми са здравословни. Безпаричието ме мъчи даже повече отпреди, защото трябват доста на брой скъпи лекарства, постоянно ходене по доктори и т. н. Майка е изнервена на макс поради изчерпването на парите й всеки месец много преди да е получила следващата пенсия и сами разбирате, че в такава атмосфера не е възможно да се пише спокойно, но аз ще направя всичко възможно да продължа да пиша, защото борбата с пънчославието трябва да продължи на всяка цена.

Бог е милостив към вас, а и към мен, защото в края на февруари можеше да се спомина, а така нямаше да мога да ви разкажа за цялата плеяда БОЖИИ СИНОВЕ, които са дошли на света и ще дойдат. Сигурно се питате кой ще подкрепи моите думи, защото в Библията за втори Христос след Господ Исус Христос не се споменава. Ще ви запозная с най-новото откритие, направено буквално преди няколко седмици от български археолози в Хераклея Синтика - това е свидетелство за пришествието на Христос през IV в. сл. Хр., както, надявам се, ще узнаете по-нататък:

Уникална статуя на магистрат откриха в Хераклея Синтика
Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика, пред Dir.bg
СТАТУЯТА ИЗЛИЗА НА СВЕТЛО

Първо няколко думи като въведение. С превръщането на Римската република в империя се въвежда имперски култ, при който императорите и някои членове на техните семейства се обожествяват. [Източник]

Първи е обожествен Гай Юлий Цезар след неговото убийство:

"С одобряването на lex Titia на 27 ноември 43 пр.н.е.,[114] официално е сформиран Вторият триумвират, който включва Антоний, Октавиан и верния началник на конницата на Цезар, Лепид.[115] Триумвиратът официално обожествява Цезар като Divus Iulius (Божественият Юлий) през 42 пр.н.е., а Цезар Октавиан оттук нататък става Divi filius („божествен син“).[116] Виждайки, че снизходителността на Цезар е довела до убийството му, Вторият триумвират връща отново ужаса на проскрипциите, изоставен от времето на Сула. [117] Той се заема с одобрени със закон убийства на огромен брой негови опоненти – с цел да осигури финансирането на 45-те легиона във втората гражданска война срещу Брут и Касий. [118] Антоний и Октавиан ги разгромяват в битката при Филипи. [119]" [Източник]

Самият Октавиан е бил любимец на Гай Юлий Цезар:

"Цезар изпраща Октавиан в Гърция да учи риторика и да стои при македонските легиони. Три месеца след това[4], там, в Аполония, той получава писмо от майка си, с което тя го уведомява за убийството на Цезар (44 пр.н.е.), съветвайки го да не се появява в Рим. Въпреки това, Октавиан тръгва за Рим. По пътя събира сведения за събитията, които стават в столицата. Така научава, че Сенатът не поддържа убийците на Цезар, отказвайки да го обяви за тиранин. По пътя разбира и че в завещанието си Цезар го осиновява, оставяйки му голяма част от своето наследство. Октавиан решава да приеме наследството. Отива в Рим и обявява, че ще направи всичко възможно за да изпълни посмъртната воля на Цезар и да отмъсти на убийците му." [Източник]

"След победата си при Акциум Октавиан провъзгласява края на гражданските войни и началото на нова епоха. Само за 1 година възстановява 82 храма. Построяват се и нови величествени здания като театъра на Марцел, храмът на Аполон, Олтарът на мира, Пантеонът и т.н. Осигурява си благосклонността на народа чрез организирането на игри, строежа на обществени сгради и повишаване ефективността на администрацията.

В източните провинции на империята е обичайно владетелите да бъдат почитани като богове. Октавиан поема друг път. Забранява всички религиозни обреди, отнасящи се само до него. Компромисът е личността му да се свързва с Рим в рамките на един държавен култ. Официално Октавиан не допуска да бъде почитан като бог приживе, макар да се нарича син на божествения Цезар.

В религиозен план се възстановяват позабравени римски обичаи, западнали храмове биват реставрирани. Тук намира подкрепа в лицето на философи и писатели като историка Тит Ливий, писателите Вергилий, Хораций, Проперций и Овидий.

Увеличава числото на преторите и те стават 16. [17] Преразглежда старите закони и въвежда някои нови: за разкоша, за прелюбодеянието и разврата; за подкупите, за порядките в брака за всички съсловия. За особено важно смятал римският народ да остане чист от чуждоземни примеси или робска кръв. Поради това давал римско гражданство много трудно. Ограничава и освобождаването на робите. [18]" [Източник]

Във външната си политика Гай Октавиан Август не е така мирен, а бих казал доста немирен:

"По време на Августовия принципат към империята са присъединени Галатия в Мала Азия и Египет, с което се осигурява снабдяването на Рим със зърно. Октавиан Август въвежда окончателно ред в Испания – под личното му командване са превзети последните огнища на съпротива сред племената астури и кантабри. Предприемат се походи срещу немирни племена в Алпите. По принцип императорът не води лично армията, а се доверява на опитните си военачалници. Октавиан води лично само 2 от кампаниите – тази в Далмация, още като юноша и в Кантабрия – след поражението на Антоний[19]. По финансови съображения Октавиан се стреми да поддържа възможно по-малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.

През 21 – 20 пр.н.е. Октавиан Август завзема безкръвно Армения, поставяйки на престола отгледания в Рим Тигран III, син на убития коварно от Антоний, цар на Армения, Артавазд II. Така Тигран реално става васал на Август. Царят на партите, Фраат IV, стремейки се да спечели благоволението на могъщия си съсед връща щандартите на разбитите през 53 пр.н.е. легиони на Крас.[20] Така Октавиан измива срама от поредицата поражения срещу партите.[21]

Римската империя успява да изгради обръч от васални държавици покрай северната си и източна граница и така успява да осигури спокойствието си за дълги години. В това число се включват Кримския полуостров и териториите покрай Дон, управлявани от Полемон I (превзети ок.16 пр.н.е.), Армения, управлявана от Тигран II, Юдея – владение на Ирод I Велики, Комагена в Мала Азия и арабското царство на Набатея. В началото на принципата на Август е изпратена експедиция към Южна Арабия, район, известен с екзотичните си стоки, но това начинание приключва безуспешно.

Друга цел на Октавиан е да изнесе границата на империята до Дунав. В периода 29 – 16 г. са покорени тракийските племена по долното течение на Дунав. Превзети са нориките, ретите и винделиките [22]. Остава да бъдат завладени единствено паноните, който живеят в средното течение на Дунав. С тази задача е натоварен Тиберий. И двамата осиновени сина на Октавиан – Тиберий и Друз – служат вярно на втория си баща. Тиберий успява да превземе Панония и Далмация и премества границата на Римската империя към средното течение на Дунав.

На север германските племена непрекъснато вдигат въстания. Октавиан започва големи административни промени в Галия. Нарбонска Галия е част от Рим отдавна, но присъединените от Цезар части, непрекъснато вдигат въстания. Август разделя тази област на три провинции – Аквитания, Лугдунска Галия и Белгика. Извършено е преброяване на населението, изготвен е кадастър на обработваемите земи, което е основа за определяне на данъците.

Проблемът на север е прекалено дългата граница по Рейн. Октавиан смята, че германските племена, отвъд Рейн трябва да бъдат покорени и да се завладее територията до р. Елба. Така няма да е необходимо да се отбранява ъгъла между Рейн и горното течение на Дунав. През 12 пр.н.е. натоварва с тази задача заварения си син Друз. Той успява да създаде първите римски укрепления отвъд Рейн. Покорява сугамбрите, хатите и херуските и достига Елба. След смъртта му през септември 9 пр.н.е., командването поема осиновеният от Октавиан – Тиберий. През септември с.г. военачалникът Квинтилий Вар се отправя без никакви предпазни мерки от р.Везер към зимната си квартира. След множеството походи предишните години земите източно от Рейн се считат за умиротворени. Трите предвождани от него легиона биват изцяло унищожени в засада, организирана от германите в Тевтобургската гора. Вар също загива. Самият Август, според Светоний, няколко месеца не се подстригвал и се събуждал от кошмари, крещейки: „Варе, къде са ми легионите – върни ми ги“!

За известно време се получава критична ситуация, границата с Германия е без легиони и Тиберий трябва спешно да замине с войски към Рейн. Самият Октавиан е потресен от поражението на Вар и поръчва на наследника си Тиберий да не разширява границите на империята." [Източник]

Октавиан Август /рожденното му име е Гай Октавий Туриний/ носи следните титли: Imperator Caesar Divi filius Augustus /Imperator - Император; Caesar - Кесар, Цезар; Divi filius - Божий син; Augustus - Великолепния, Величествения/. [Източник] [Източник]

"На своето смъртно легло, Август казва „Намерих Рим от тухли; оставям ви го от мрамор“. Въпреки, че има известна истина в буквалния смисъл на тази фраза, Касий Дион твърди, че това е метафора за разрастването на Римската империя[23]." [Източник]

"В завещението си Октавиан поръчва неговият своеобразен опис на делата му – т.нар. „Дела на божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti) да бъде поставен на входа на мавзолея му[2]." [Източник]

"Мавзолеят е сред първите архитектурни проекти, подети от Август в Рим след победата му в битката при Акциум през 31 пр.н.е.

Има кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипарис и покрити от коничен покрив и статуя на Август. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м." [Източник]

"Октавиан умира на 76 години на 19 август 14 г.[25] На смъртното си легло пита приятелите си „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“.[25] Тялото му е пренесено от Нола в Рим.

В завещанието си, написано година и четири месеца преди смъртта му, Октавиан Август обявява за наследник на 2/3 от имуществото си – Тиберий. Ливия получава останалата 1/3.[27] и бива осиновена от рода на императора.[28] Ако първите наследници не могат или не искат да приемат наследството, като следващи наследници са посочени Друз, синът на Тиберий – на 1/3 от имуществото, а на останалите 2/3 — Германик със своите синове. В наследството има посочени и следните дарения – на държавната хазна – 40 млн. сестерции, на трибите, към които е принадлежал Октавиан – 3,5 млн., на преторианците – по 1 000 сестерции, на всеки войник от градските кохорти – по 500, а на всеки легионер – по 300.

Император Октавиан посочва, че след изплащане на даренията, наследниците ще получат не повече от 150 млн. сестерции, но оправдава това с факта, че няма много пари. Въпреки, че през последните 2 години преди смъртта си Октавиан е получил от завещания от приятели около 400 млн., той ги е използвал, заедно с двете си наследствени имения (от Юлий Цезар и Октавия) за нуждите на Републиката. В края на завещанието казва, че не иска праха на двете Юлии – дъщеря му и внучката му – да бъде положен в мавзолея му.[25]

Към завещанието има и три запечатани свитъка. В първия от тях оставя разпореждания за своето погребение. Във втория – списък на подвизите на императора (известните „Деяния на Божествения Август“) и заръка да бъде издълбан на медни дъски и сложен във входа на мавзолея. В третия свитък са описани държавните дела – списък на въоръжените сили на империята, данни за парите в държавната и в императорската хазна, имената на освободените и робите, които отговарят за счетоводството.[25] Съществуването на този трети свитък е потвърдено и от Тацит. Според него обаче Октавиан заръчва на Тиберий и да се ограничи със сегашните предели на империята и да не се разширяват границите.[29] Според Касий Дион има и четвърти свитък, в който се съдържат общи указания за управлението на империята в бъдеще.[30]

Императорът препоръчва:

- да не се освобождават много роби, за да не се напълни Рим с простолюдие с чужд произход

- да не се раздава щедро римско гражданство, за да остане разликата между римляните и покорените народи

- обществените дела да се поверяват на разумни хора, но никога на един човек (т.е. да са колегия)

- да се задоволи със сегашните граници и да не увеличава империята повече, тъй като ще стане трудна за отбрана и така ще има опасност да се загуби и вече спечеленото.

Посочените принципи спазва и самият Октавиан. Има възможност да завладее големи части от варварския свят, но така и не пожелава да го направи, вероятно поради посочената причина.

Скоро след смъртта си, с решение на Сената, е обожествен.

В Римската империя се издигат храмове и се създават колегии от жреци във всички провинции и многолюдни градове.[31]" [Източник]

Явно е, че обожествяването на Юлий Цезар има политически характер. След построяването на Храма на Цезар [Виж] Октавиан прибавя титлата Divi filius /Божий син/ в опит да засили своите политическа връзки с бившите войници на Цезар и така да си осигури военна подкрепа, защото по това време не е било възможно да си на власт без за теб да стоят легиони. [Източник] А официално е обожествен едва след смъртта си и може да участва в имперския култ. Негови статуи са поели към градовете на Империята, за да му се отдава нужната почит. Такава статуя вероятно е била поставена и в построените храмове в градовете на Юдея, което е предизвикало голямо възмущение у юдеите без съмнение. Затова те вдигат толкова въстания - защото им натрапват Римския имперски култ.

Когато четем в Евангелията за изпитващите Христос книжници, фарисеи и иродиани като Го питат правилно ли е да дават дан на Кесаря, трябва да разбираме преди всичко дали трябва да се покланят на Divus Julius [Източник], на Божествения Юлий, и на неговия Божествен син, Divi filius, в лицето на Кесаря, управляващ в даден момент Империята. Но титлата Кесар /Цезар/ идва от името на Юлий Цезар - всички императори на Римската империя с тази титла са негови духовни синове, макар и не всички да са обожествени от Сената, но тъй като Юлий Цезар е обожествен, то тази титла също ги обожествява в някаква степен като негови приемници. В Евангелието Христос не им отговаря директно, защото ако каже да, юдеите щяха да побеснеят и да се нахвърлят на този самозванец, а ако каже не, римляните реципрочно, а иска един пеняз и ги пита чий образ и надпис е на него. Пеняз или динарий е римска сребърна монета. [Виж] [Виж] [Виж] "От времето на Август върху монетите се представя храма на обожествения Юлий Цезар." [Източник]

Христос иска да им покаже, че щом в джобовете на някои от тях може да се намери монета с образа на Кесаря и с храма на Божествения Юлий, значи между тях има чуждопоклонници, които вече доста добре му се кланят, но факт е, че щом иска от други този пеняз, Той няма в Себе Си и Неговият отговор е, че Той не се кланя на Divus Julius и неговия Divi filius, и юдеите не трябва да му се кланят, ако искат да Го следват. Но понеже юдеите вдигат бунтове и не искат да плащат данък на Кесаря, Той им казва да не се боят да се разделят с земните си съкровища и да ги дадат за строене на пътища и подобряване на инфраструктурата, но да не предават своя Бог и Вяра. Да дадат Божието Богу, а Кесаревото - Кесарю! Но този отговор огорчава юдеите, защото както знаем и до днес евреите премного обичат парите, и ако в съботен ден някой от тия юдеи или евреи изпусне без да иска един сребърник на пътя, мисля, че няма да се двоуми дали да го остави там или да го вдигне и да го прибере в джоба си. Ако пък намери изпуснат от другиго сребърник, трижди повече няма да му мисли и ще го грабне било то и в съботен ден, но може някой много фанатизиран, пардон принципен, да го подмине и да провери има ли и други като него като мине след съботата по същия път.

Представеният ни в Евангелията Христос е противопоставен на размирника Варава, който с оръжие иска да избави Юдея от Римската власт, но всъщност Господ Исус Христос също не признава Римската власт и заявявайки, че Той е Божий Син, Той се изправя рамо до рамо с Кесаря, който също претендира да е Божий син /Divi filius/, макар и син на Божествения Юлий. Ако Варава е един бунтовник с шепа хора зад себе си, то Господ Исус Христос е описан в Евангелията с големи множества около Себе Си /Матей 4:25; 5:1; 8:1; 9:8; 9:33; 9:36; 12:23; 13:2; 15:30; 19:2; 21:9; Лука 3:7; 3:10; 5:15; 9:11/ - Той е бил много по-опасен размирник за Рим от Варава, затова Варава може да бъде освободен, след като не представлява кой знае каква опасност за Рим, а Господ Исус Христос е разпънат, след като не се отрича от титлата Божий Син пред Пилат... Но понеже истината е опасна за искащите да не се знае тази истина, затова на Кръста на Исус Христос не пише, че е Божий Син, а Юдейски цар - да знаят юдеите, че техният цар е мъртъв понеже Рим така е повелил и има само един господар, Кесарят... Но по същата причина, поради която фанатизираните юдеи искат да убият Христос с камъни /Йоан 10:33/, биха посегнали и на статуите на обожествените Юлий Цезар и Октавиан Август в храмовете, обслужващи имперския култ на Рим. Ако по форумите в градовете на Юдея са поставяни статуите на обожествените императори, те вероятно са били потрошавани с камъни мислено, поради страх от окупаторите, но може да е имало и такива, които са ги потрошавали с камъни и са заплащали с живота си за тази дързост.

Според редица изследователи Посланията в Новия Завет са написани преди Евангелията някъде във втората половина на I век, а Евангелията - едва след разрушаването на Ерусалим и жестоките потушавания на избухналите юдейски въстания срещу властта на Рим, според Филип Шаф [Виж] някъде 150-200 г. сл. Хр.

Реално Християнството започва да се разпространява като отговор на имперския култ на Рим да се почита Божествения Юлий и неговите приемник Октавиан, който поради политически машинации обожествява Юлий Цезар и прави себе си Divi filius. Християнството е отмъщението на юдеите. В Евангелията има плетеница от тайни послания и във философско отношение текстовете са на много високо ниво. Ако Рим не беше нападнал Юдея и не беше разселил юдеите като наказание за бунтовете по-късно, юдеите щяха да си изповядват Юдаизма в Юдея до ден днешен мирно и тихо, а така Рим дефакто помага за разпространението на Юдаизма под формата на Християнството и един ден тайните послания от книгите на Стария и Новия Завет ще станат известни на целия свят и Рим ще бъде вързан с вериги за 1000 години според пророчествата.

Какво общо има откритата римска статуя в Хераклея Синтика с написаното по-горе? Ако сте прочели материалите за статуята и сте видели видеото, ще видите, че археолозите ви баламосват - освен главата, са изпочупани и ръцете, а и част от основата, затова статуята я подкрепят на някакъв камък, за да стои изправена. Като попрочел това-онова за Рим мога да ви покажа долу-горе какво би трябвало да има в ръцете на откритата статуя и дори мога да ви обясня защо ръцете й са строшени. Главата й е била строшена, защото на нея е имало златен венец /или лъчиста златна корона/, който е бил заскобен за нея и само който разбие главата, може да вземе златния лавров венец без да го повреди. В дясната ръка трябва да има свитък, а в лявата - къс меч. На откритата статуя аналогична е следната статуя на Император Антониний Пий:

Антонин Пий
Статуя на Антонин Пий

Тези статуи, поради серийното си производство, не са били сечени от камък, а са отливани с Римски бетон - затова са толкова пластични и живи. Но са и по-чупливи от каменните. Божият Син е взел една здрава гьостерица като боздугана на Херакъл и с няколко прави отсечени удара е строшил свитъка в дясната ръка, късия меч в лявата и главата със златния лавров венец, а за по-сигурно и основата, за да не може да стои изправена. Според мен това поругаване на статуята не ще да е станало по време на бунтовете на робите - сигурно сте чували за тракиеца Спартак, който вдигнал голямо въстание срещу властта на Рим [Виж], а по-късно - по времето на появата на Византия. Този Божий Син явно е успял да строши свитъка, символ на Закона, като е направил така, че хората да живеят по по-добър и справедлив начин от преди. А този къс меч, с който военачалникът повежда армията си, е символ на Императорската власт - явно този Божий Син е бил миротворец, пацифист, понеже няма империя в световната история, която да е създадена без проливането на реки от кръв, затова строшаването на тоя меч символизира разбиването на империята на нейните части и освобождаването на поробените народи, държани в плен чрез военна сила. А разбиването на главата и свалянето на златния лавров венец символизира отнемане на победата, т. е. поражение. А повалянето на статуята и слагането й под стълбище да минават хората над нея - това явно е направено с цел поругаването да продължи векове наред. Със сигурност мога да заявя, че това е много мразен владетел, а не някакъв благодетел, както твърдят археолозите. Може да се каже кой точно, но само най-големите специалисти по Римска история могат да кажат. Забележете, че свитъкът не е вдигнат, а е ниско, което значи, че Законът не е бил на голяма висота както например по времето на Тиберий, който стои седнал на трона си и е вдигнал високо над главата си с дясната си ръка свитък, а в другата надолу държи къс меч. Щом мечът стои над свитъка при тази статия, за която говорим, значи властта на този магистрат се е налагала с военна сила, което значи, че без Римските легиони неговият авторитет не е бил голям. А за външната политика на Тиберий в Уикипедеята пише следното:

"Тиберий се отказва от покоряването на Германия и не води завоевателни войни, преминавайки към тактическа отбрана на утвърдените граници, следвайки препоръката на Август. Подсилена е защитата на Рейнския лимес. През 15 г. придунавската област Мизия става римска провинция. По дипломатически път е избегнат конфликт с маркоманския вожд Маробод, който по-късно, след свалянето му от власт в 19 г., търси убежище при римляните.

Междувременно, някои от съюзните клиентни владетели: тракийският цар Раскупор II и Архелай, владетелят на Кападокия, са повикани и арестувани в Рим, поради подозрения в нелоялност, а след това, ок. 17 – 18 г., Кападокия е присъединена като провинция. В Галия и алпийските провинции са прекратени вълненията (21 г.) сред полунезависимите племена едуи, тревери и други. Сложен е край на размириците в Нумидия (в дн. Алжир), предизвикани от бунтовника Такфаринат, от 17 до 24 г. оглавявал разбойническа армия от маври и бербери. През 26 г. легионите потушават голямо въстание на тракийското племе беси, предвождани от жреца Вологез." [Източник]

Може да се убедим, че Тиберий е държал много на Закона :

"На първо време Тиберий проявява изключителна скромност и умереност в поведението си, консултира се със Сената при всяко свое решение, избягва да издава декрети, давайки вид, че едва ли не се смята за нищо повече от частно лице. Показно той увеличава почестите, но не и фактическата власт на сенатското съсловие, а в същото време постепенно затвърждава контрола си над армията и отделя голямо внимание на обществената сигурност и безопасност – усилва охраната в Рим и Италия, за да се справи със скитащи разбойнически банди. Ангажира голям брой доносници и шпиони, чрез които да събира материал за евентуални бъдещи обвинения срещу видни лица.

Подобно на Август, издава закони срещу прахосничеството и неморалното поведение, но Тиберий бил склонен да доведе тези мерки до крайност. Възобновен е т.нар. „Закон за обида на величеството“ (25 г.), според който например за углавно престъпление се считало дори внасянето на монета с императорския образ в тоалетна, или ругаенето пред статуя на императора. Тиберий не бил харесван император, защото под предлог, че въдворява морал и дисциплина, всъщност започнал да извършва своеволия." [Източник]

Тиберий Юлий Цезар Август /Tiberius Julius Caesar Augustus/ не е обожествен по волята на Сената: "Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му." [Източник]

"Тиберий е римски император по времето, когато Исус Христос започва да проповядва в Юдея и е разпънат на кръст по заповед на тогавашния губернатор Пилат Понтийски. В Новия завет (Лука 3:1) Тиберий е споменат поименно само веднъж. " [Източник]

Разгорелият се ожесточен спор между Рим и Юдея за това КОЙ Е БОЖИЯТ СИН бих сравнил с конкуренцията между различните топ-продукти на различните държави. Ненавистта към Рим е голяма движеща сила и за няколко века Християнството се превръща в най-масовата религия в Римската империя сред поробените народи. Рим разбира, че Християнството е заплаха за Империята. Започват 10-те преследвания на християни по времето на 10-те Римски Цезари: Нерон, Дометиан, Траян, Марк Аврелий, Септимий Север, Максимин, Деций, Валериан, Аврелиан и Диоклетиан.

Имперският култ на Рим налага старата линия на Египетската империя да се обожествяват мъртви и живи владетели, а Юдея обожествява изгубилите своите титли владетели след Римската окупация, представени в събирателния образ на Исус Христос, син на Авраам, син на Давид, които в бъдеще ще въскръснат от пепелта като феникс, но и без своите дворци и велможи те блестят не по-слабо от конкуренцията в Римския пантеон. Ние, българите, може да разберем копнежа за свобода на тези поробени народи след 200 години Византийско робство и 500 Турско робство на нашия народ. Както Юдейският цар възкръсва на 3-я ден от гроба, въпреки Римската стража, печата и огромния камък на входа на гробницата, така ще възкръснат и царствата на всички Божии Синове, които Римският Divus Iulius и неговия Divi filius са пратили в гроба и са узурпирали властта им, за да царуват над една огромна империя от Атлантика покрай бреговете на Средиземно море чак до Черно море.

Статуята от Хераклея Синтика свидетелства, че в миналото е дошло време Римският Divus Iulius да бъде пратен в Хадес и да не го огрява слънчева светлина, но нашите археолози го изкарват на светло 1500 години след това, за да ни напомнят, че вечни неща в земния свят не съществуват и Рим отново е надигнал глава, за да подлъже първо доброволно народите да се включат в Европейския съюз, както някога в Римската империя, а после със заплахи и машинации ще ги държи в робско подчинение да не го напускат, както прави сега с Англия. Не е изключено пънчославните християни да бъдат подложени на жестоки гонения, защото Брюксел се кланя на бог Марс/Мартин/Бойко под диктата на Вашингтон и нежелаещите да спонсорират военните му кампании за разширяване на Империята поробени народи, пардон европейски граждани, ще станат врагове на Империята, пардон на Европейския съюз & НАТО... Но аз ви казвам да четете Библията - там има много пророчески писания за ПРИШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ СИН. Не са всичките, защото СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ са около 200 на брой, но някои от тях са изчезнали явно не без намесата на слугите на Рим.

И тъй като Рим е имал мъдри политици, които са разбрали, че тази вакханалия с обожествяването на Юлий Цезар и последвалите граждански войни, въстания и пр. от провежданата политика на 12-те Цезари, значително е подкопала основите на Рим, те са били този БОЖИЙ СИН, КОЙТО Е ПРАТИЛ DIVUS IULIUS В ХАДЕС. Това естествено е станало и с помощта на Църквата, която е добила голяма власт и е всявала голям страх в Римската аристокрация. Затова бива основан Константинопол през 330 г. и се създава Византия. Императорите стават много набожни християни, но не по своя воля - не се заблуждавайте, че те са станали нови човеци с Глава Христос, а поради страх от християните, мнозинството от техните поданици... Измислена е цяла нова доктрина, за която може да прочетете в чудесната книга на Алонсо Джоунс "Двете републики", която татко спаси от мишките по моя молба, от библиотеката на един починал пастор /адвенист/, и която разлиствам дълги години, защото е доста дебела. Според тази доктрина Божието Царство е дошло на земята през IV в. сл. Хр. с появата на Византия. 10-те гонения по времето на 10-те Римски Кесари, за които писах по-горе, са 10-те рога на Звяра, които съответстват на 10-те напасти, които Господ изпратил на Египет, за да вразуми Фараона и да освободи избрания народ от плен. Византия е Втори Израил, Христос царува и това ще продължи 1000 години, през които Звярът ще е вързан с вериги... Както "чудото" Пакс Романа [Виж] - дълъг период на относителен мир и стабилност в Римската империя, продължил 206 години /27 г. пр. Хр. - 180 г. сл. Р. Хр./, така и "чудото" Византия е дълъг период на относителен мир и стабилност. В сравнение с многото войни на Рим във вековете преди Пакс Романа, завладяването на Британия, няколко войни с даките и потушаването на няколко юдейски въстания, явно се считат за "относителен мир". [Виж] По същия начин теокрацията на Византия явно е спасила много аристократи от личните вендети на желаещи да се домогнат до Трона /спомнете си проскрипциите на Рим/, но явно не е могла да възпре елитът на Византия да води империалистически войни като Рим, който е доста спорно докога е бил република и откога империя, и списъкът на водените войни на Византийската империя е доста дълъг. [Виж]

Византия дава значителни права и свободи на всички пънчославни християни - те не са опасни за Рим като истинските християни, които знаят една работа, която пънчославните не знаят. Търговията с кръщелни свидетелства набира голяма сила, тъй като единствено християни могат да участват в държавното управление, а желаещите да седнат на държавната софра са много. Отпадат старите правила да се катехизират желаещите да станат християни 3 години. Започва да се пости по нов начин, който и до днес докарва доста стомашни проблеми на пънчославните християни след 40 или 50 дни без основни хранителни продукти. Променят се много неща в Литургията, за които съм писал надълго и нашироко.

Естествено вие ще прочетете колко набожни преди битка са били византийците... [Виж] Може някой да ви убеждава, че Василевсът е водил всички войни с "варварите" /чуждите/ не за своето облагодетелстване, а за тяхното - Христос да ги посети и изцели... Също, че Василевсът, за да спаси българите от богомилите, ги взема под крилото си за 200 години с цел тяхното просвещение и спасение... И правоверните, че са много милостиви - затова са ни взели под крилото си за 500 години... Вече има историци, които се опитват да представят Турското робство като чуждо присъствие - обявяват жестокостите на турците спрямо мирното население по българските земи за митология... Искам да ви кажа, че агентурата на една държава /няма държава без агентура/ не е само от полицаи, шпиони, контрашпиони и други слухтящи, а и от учени по история, право, религия, също журналисти, археолози и други говорящи, да не забравяме и духовниците, които колкото повече лъжат за миналото, настоящето и бъдещето, за Вярата и още какво ли не, толкова повече се издигат в йерархията на съответната агентура... Хора, занимаващи се с изучавене на историята, религията и науката като мен, могат да ви просветят за истината много повече от една дузина научни светила, богослови и пр., продали се на чужди интереси и бълващи лъжи до безкрай... Затова това, което ви говоря, те няма да ви го кажат - защото на тях им е забранено да говорят Истината, която освобождава от робските вериги на лъжата!

Мисля, че в тази тема добре описах причините за появата на Християнството, както и причините за изчезването му и замяната му с пънчославието, което вече 1500 години бичува света... И сигурно още много ще го бичува, но в пророческите писания, поместени в Стария Завет, е описано СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС СВОИТЕ АНГЕЛИ, а в Новия Завет е обещано: "...защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им." /Откровение 7:17/

И така, пред вас има два пътя... Единият е да възлюбите Divus Iulius от все сърце, да му се поклоните като на Бог и да се присъедините към неговата армия, за да отидете накрай света дори и да покорите под нозете му всички земни народи, правейки ги роби на тирани с мъртви души, които не ще избършат ничия сълза, а ще разплачат мало и голямо от бликащата из душите им човеконенавист и изливащата се от сърцата им на талази лудост... Другият път е да бъдете порция СВЕТЛИНА, ФОТОН, от СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС, КОЙТО ВЕЧНО ИДВА НА СВЕТА В ЛИЦЕТО НА БОЖИИТЕ СИНОВЕ, ЕДИН ОТ КОИТО МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ ВИЕ, АКО КАЖЕТЕ В СЪРЦЕТО СИ: "АВВА, ОТЧЕ!" /вижте Галатяни 4:6; Римляни 8:15/, ПОНЕЖЕ СТЕ СИНОВЕ БОЖИИ КАТО СТЕ ПРИЕЛИ ИЗПРАТЕНИЯ ВИ ОТ ОТЦА СВЕТИ ДУХ.