=========================
Здравейте, приятели!
Произволът в България, при все че е пълновластен господар, с ВОЛЯ И РАЗУМ съвсем лесно може да бъде премахнат. По-долу ще ви даря с РАЗУМ и ако имате ВОЛЯ, произволът ще си плюе на петите.
Както знаете вече, живея в къща наполовина боядисана в един цвят, наполовина в друг, половината ограда е една, другата половина различна. Ще си кажете: Къщата и оградата са частна собственост - всеки може да прави със своята частна собственост каквото си иска. Но ако решите да минете по тротоара пред частния ни имот НЯМА да можете. Освен ако не сте планинска коза. Горните съседи са забравили на тротоара две големи торби с пясък - около 1 кубичен метър всяка. С времето тези торби са се посплескали и са се разляли, при това упорито се търкалят по баира към нас. Първоначално бяха 16 такива торби, но от година-две, а може и повече, останаха тези две и никой не може да премине оттам. Освен това пред нас спират и коли - остава една пътечка за най-слаботелесните първокласници. Най-често паркира колата на вече познатия ви ортак.
Ако започна да въвеждам ред - да кажа на съседа да махне торбите оттам, а на ортака да не спира колата на тротоара, ще избухне такава бомба, че по-добре да се изнеса от града. По закон, понеже къщата е в идеален център, спирането на коли на тротоара е забранено, още повече стоварване трайно на блокиращи пешеходците материали. Но понеже сме в България - никой не следи за спазването на законите и съответно няма спазващи реда. За да премахна този произвол - торбите да бъдат премахнати и колата да не спира на тротоара, за да могат пишеходците, между които съм и аз, БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО да преминават по тротоара, трябва да ВЗРИВЯ една бомба.
Мога да дам напътствия, но веднага ще възникне ПРОБЛЕМ - КАТО КАКЪВ ВНАСЯМ РЕД. Просто искам да ползвам тротоара, но така излиза, че КОМАНДВАМ. Зная, че по-добре да си трая и да заобикалям торбите и колата, както и правя. НО ТАКА АЗ СТАВАМ ОПОРА НА ПРОИЗВОЛА - ВИЖДАМ БЕЗРЕДИЕТО, А НЕ ВНАСЯМ РЕД. ЗА РАЗЛИКА ОТ ОБЩИНАРИТЕ, КОИТО НЕ ХАЯТ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ, АЗ ИСКАМ ДА ИМА РЕД. АЗ ИСКАМ ТРОТОАРЪТ ДА Е СВОБОДЕН И ДА МОЖЕ ВСЕКИ ДА ВЪРВИ ПО НЕГО. НО ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ СЪМ СЕ ИЗПОКАРАЛ С ДОСТА ХОРА ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА, ИМЕННО КАТО ЗАЩИТНИК НА РЕДА, И АКО ПРОДЪЛЖА ДА ВЪРВЯ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО, МОЖЕ ДА СЕ САМОИЗОЛИРАМ. А ЧОВЕК ДО ЧОВЕКА ОПИРА. ЗАТОВА ОТ ЕДИН МОМЕНТ НАТАТЪК СИ ТРАЯ. ПРЕДПОЧИТАМ ДА ЗАОБИКАЛЯМ ПРОБЛЕМИТЕ, А НЕ ДА ГИ РЕШАВАМ. НО ТЕЗИ ДВЕ ТОРБИ И КОЛАТА НЕ СА САМО МОЙ ПРОБЛЕМ, А И НА ПЕШЕХОДЦИТЕ. АКО НЯКОЙ ОТ ТЯХ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ТЕЗИ ТОРБИ И ТАЗИ КОЛА МУ НАРУШАВАТ ПРАВАТА НА ПЕШЕХОДЕЦ, И ЧЕ ТОЙ МОЖЕ ДА ПОДАДЕ ЖАЛБА В ОБЩИНАТА, ЗА ДА ДОЙДАТ И ДА СЪСТАВЯТ ПО ЕДИН НАКАЗАТЕЛЕН АКТ НА ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИТЕ, ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО. НО НИКОЙ, ОЧЕВИДНО, НЕ ГО ИНТЕРЕСУВА КЪДЕ ВЪРВЯТ ДЕЦАТА МУ, РОДИТЕЛИТЕ МУ И ВЪОБЩЕ ВСИЧКИ ПЕШЕХОДЦИ, КАМОЛИ ДА ТРЪГНЕ ДА ВЪВЕЖДА НЯКАКЪВ РЕД. МЪКА, МЪКА... ЕСТЕСТВЕНО АЗ МОГА ДА ПОДАМ ТАЗИ ЖАЛБА КАТО ОНЕПРАВДАН ПЕШЕХОДЕЦ, НО ДА СЕ ПРАВЯ НА ШЕРИФ ПРЕД МОИТЕ СЪСЕДИ БЕЗ ДВА ПИСТОЛЕТА В РЪЦЕТЕ Е ДОСТА РИСКОВАНО!
ДОБРЕ, ТОРБИТЕ НА СЪСЕДИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ВДИГНАТИ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ ОРГАНИ СЛЕД НАДЛЕЖНО ПОДАДЕН СИГНАЛ, НО КЪДЕ ДА ОТИДЕ КОЛАТА НА ОРТАКА? ТОЙ ИМА ГАРАЖ, НО САМО ДА Я ВКАРА И НЯКОЙ ДРУГ ЩЕ СПРЕ НА НЕГОВОТО МЯСТО. И ТАКА ОТНОВО ОПИРАМЕ ДО ПРОИЗВОЛА. НО АКО СЕ НАМЕРЕШЕ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, КОЙТО ДА ПРЕДЛОЖИ НА ОБЩИНСКАТА УПРАВА НА ГРАДА ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕНА ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА ПАРКИРАНЕ НА АВТОМОБИЛИ, ВСИЧКИ ТРОТОАРИ ЩЯХА ДА СА СВОБОДНИ ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ И В ГРАДА ЩЕШЕ ДА ЦАРИ ЕВРОПЕЙСКИ ДУХ. ТАЗИ СИСТЕМА, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ ЗА ВСЕКИ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ГРАД И ДОРИ СЕЛО, СЕ СЪСТОИ В СЛЕДНОТО:
http://www.youtube.com/watch?v=9PIoLjJ9GFU
http://www.youtube.com/watch?v=sSHf-b88enM&feature=related
А ЕТО КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО В СОФИЯ, НАШАТА СТОЛИЦА, КАКТО И В ПОВЕЧЕТО НИ ГРАДОВЕ МЕЖДУВПРОЧЕМ:
http://vbox7.com/play:a8bda167
http://mayon.blog.com/2010/01/08/howto-Неправилно-паркиране/
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=946630
http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/55834
А ЕТО КАК МОЖЕ ДА БЪДЕ НАВСЯКЪДЕ. ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ДА СТАНЕ "БЯЛА ЗОНА", БЯЛА, ЗА ДА НЕ СЕ СКАРАТ ПОЛИТИЦИТЕ ЗАЩО ДА Е СИНЯ, А НЕ ЧЕРВЕНА ИЛИ ПЪК ЖЪЛТА:
http://cityparkingsolutions.com/Синя-Зона-Бургас-1/Принудително-преместване-на-неправи-60.aspx
http://cityparkingsolutions.com/Синя-Зона-Бургас-1/Паркиране-по-постоянно-местожителст-51.aspx
http://cityparkingsolutions.com/Синя-Зона-Бургас-1/Паркиране-чрез-SMS-самотаксуване-55.aspx
http://cityparkingsolutions.com/Синя-Зона-Бургас-1/Паркиране-с-предварително-закупен-ед-57.aspx
http://cityparkingsolutions.com/Синя-Зона-Бургас-1/Блокиране-на-неправилно-паркирано-ПП-56.aspx
КОЛКО ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМАХНАТ ПРОИЗВОЛЪТ В ПАРКИРАНЕТО. ВЪВ ВСЯКО НАСЕЛЕНО МЯСТО СЕ СЪБИРА КОМИСИЯ ОТ ВЕЩИ ЛИЦА, КОЯТО ОБХОЖДА ВСИЧКИ УЛИЦИ НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО И СЪСТАВЯ КАРТА НА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕСТА ЗА ПАРКИРАНЕ - ЕСТЕСТВЕНО БУЛЕВАРДИТЕ ЩЕ СЕ ПОСВИЯТ, А НЯКОИ УЛИЦИ ТРЯБВА ДА СТАНАТ ЕДНОПОСОЧНИ, ЗА ДА МОЖЕ ПОЛОВИНАТА ПЛАТНО ДА СТАНЕ ПАРКИНГ, С КОЕТО ДА СЕ ОСВОБОДЯТ ТРОТОАРИТЕ, ДА СЕ СЪБЛЮДАВА КЪДЕ ИМА ЧАСТНИ ГАРАЖИ, ЗА ДА СЕ ПРЕКЪСНЕ ЗОНАТА ЗА ПАРКИРАНЕ ПРЕД ГАРАЖИТЕ, ДА СЕ СЛЕДИ ЗА ГЮМОВЕТЕ, ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ ЗЕБРИ, ДА НЕ СЕ ПАРКИРА ПРЕД СПИРКИ... ТАКА СЪСТАВЕНИЯТ ПЛАН СЕ ОФОРМЯ КАТО ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ, СЛЕД КОЕТО СЕ ВНАСЯ В ОБЩИНАТА ЗА ОДОБРЯВАНЕ. СЛЕД ОДОБРЯВАНЕТО МУ СЕ ПРИСТЪПВА КЪМ МАРКИРАНЕТО НА ЗОНИТЕ ЗА ПАРКИРАНЕ С БЯЛА БОЯ, ЗОНИТЕ ПРЕД ГАРАЖИ И ПР. СЕ МАРКИРАТ КАТО ЗАБРАНЕНИ ЗА ПАРКИРАНЕ, ЗОНИТЕ ПРЕД СПИРКИТЕ СЕ МАРКИРАТ С BUS ИЛИ АВТОБУС, ПОСТАВЯТ СЕ ЗНАЦИ ЗА ШОФЬОРИТЕ, ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ ОРИЕНТИРАТ В КОЯ ПОСОКА Е ДАДЕНА УЛИЦА /АКО Е ЕДНОПОСОЧНА/, ЗЕБРИ ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ, СВЕТОФАРИ. ЗАПОЗНАВА СЕ ОБЩЕСТВЕНОСТТА С НОВИТЕ ЗОНИ ЗА ПАРКИРАНЕ, С ПРАВИЛАТА ЗА ПАРКИРАНЕ В ТЯХ, СЛЕД КОЕТО ЗАПОЧВА ДА СЕ СЛЕДИ ЗА ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИ. НАКРАЯ ЕДИН ТЕЛЕФОН ЗА ПОДАВАНЕ НА АНОНИМНИ СИГНАЛИ ЗА ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ И ПОЗНАЙТЕ ДАЛИ ЩЯХ ДА СИ ТРАЯ ЗА КОЛАТА НА ОРТАКА ИЛИ ЗА ТОРБИТЕ С ПЯСЪК НА СЪСЕДА. КЪДЕТО МИНА И ВИДЯ СПРЕЛИ НА ЗЕБРАТА АВТОМОБИЛИ - ВЕДНАГА ЗВЪНЯ И КАЗВАМ НОМЕРА НА КОЛАТА, МЯСТОТО И ЧАСА. НАЙ-ДОБРЕ ТОЗИ ТЕЛЕФОН ДА Е БЕЗПЛАТЕН - ТАКА НЯМА ДА СЕ НАБУТВА НИКОЙ ЗАРАДИ ЗАКОНОНАРУШИТЕЛИТЕ.
ПРОСТО ЛИ Е ДА НЯМА ПРОИЗВОЛ ПО УЛИЦИТЕ - ДА СЕ ПАРКИРА ПРАВИЛНО НАВСЯКЪДЕ В БЪЛГАРИЯ И ТРОТОАРИТЕ ДА СА СВОБОДНИ ЗА ПЕШЕХОДЦИТЕ? ТРЯБВА САМО ВОЛЯ ЗА БОРБА С ПРОИЗВОЛА! А НЕ САМО ПО ЧЕРНОМОРИЕТО ДА СЕ ОБИРАТ НАЙ-ВЕЧЕ ПОЧИВАЩИТЕ ЧУЖДЕНЦИ И ПО-ЗАМОЖНИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ДА ОТИДАТ НА МОРЕ, КАКТО И ДА СЕ ПРАВИ "СИНЯ ЗОНА" В ЦЕНТЪРА НА ГРАДОВЕТЕ, ЗА ДА СЕ СЪБИРАТ ТАКСИ, КОИТО ДА СЕ РАЗДАВАТ КАТО ПРЕМИИ НА ОБЩИНАРИТЕ ЗА КОЛЕДА.
ДОЛУ ПРОИЗВОЛА! АЗ ИСКАМ РЕД, ЗАКОННОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ! А ВИЕ?
http://www.youtube.com/watch?v=nqdomTCLpDg&feature=related
/Следва/
23 септември 2011
19 септември 2011
ОМАГЬОСАН КРЪГ
====================
Здравейте, приятели!
КАКТО МОЖЕ БИ СТЕ ВИДЕЛИ В ПРЕДИШНИТЕ ДВЕ ТЕМИ, ПРОКЛЕТИЯТА ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА С ПРОКЛЕТНИЦИТЕ - ЕДНИ КАТАСТРОФИРАТ, ДРУГИ ГИ ПРЕГАЗВАТ, ТРЕТИ ПО ПЕТИТЕ ГИ СЛЕДВА РАЗТОПЕН МЕТАЛ... НО МАЛЦИНА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТЕ СА СЦЕНАРИСТИ НА ТОЗИ ХОРЪР-ТРИЛЪР.
ЖИВОТЪТ НИ Е АД, ЗАЩОТО ПРОКЛЕТИЯТА СЕ СТОВАРВА ВЪРХУ ГЛАВИТЕ НИ. АКО СЕ ВГЛЕДАМЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, ЩЕ СИ ПРИПОМНИМ КАК СССР СЕ ОТЪРВА ОТ СВОИТЕ САТЕЛИТИ КАТО ЧИСТО И ПРОСТО СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА. НО ПИТАМ СЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЕШИ ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ НАС? ЗАЩО ВСЕ СЕ ОКАЗВАМЕ ПОТОПЕНИ В НАЙ-СМЪРДЯЩАТА ПОМИЯ?
МНОЗИНА СА НЕДОВОЛНИ ОТ БИТИЕТО, КОЕТО ИМ СЕ НАТРАПВА, А НЕ МОГАТ ДА ВИДЯТ, ИЛИ НЕ ИСКАТ ДА ВИДЯТ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ИМЕННО ТЕ СА ПРОДУЦЕНТИ НА ТАЗИ СМРАДЛИВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, НА ТОВА БЛАТО, В КОЕТО КВАКАТ.
НО КАКЪВ ПАРАДОКС САМО?! ВСЕКИ ВОДАЧ НА МПС /МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО/ ТРЯБВА ДА ИМА КНИЖКА ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, СЛЕД УСПЕШНО ИЗДЪРЖАН ИЗПИТ ПО КОРМУВАНЕ, А НА КОРМИЛОТО НА БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ЗАСТАНЕ ВСЕКИ БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ГАРАНЦИЯ ЗА ПРАВОСПОСОБНОСТ ДА УПРАВЛЯВА?! ПРОСТО ОБЛИЧА ЕДИН КОСТЮМ, СЪБИРА ЕДНА ТАЙФА, КОЯТО НАЛЯВО И НАДЯСНО СЕ УСМИХВА ПРИВЕТЛИВО НА ГРАЖДАНИТЕ, ЗДРАВИСВА СЕ ДРУЖЕЛЮБНО С ВСЕКИ СРЕЩНАТ И ОБЕЩАВА, ОБЕЩАВА, МЕД И МАСЛО Й ШУРТИ ОТ УСТАТА... И СЕ НАМИРА ЕЛЕКТОРАТ, КОЙТО ДА Я НАМЕСТИ В ПРЕЗИДЕНТСКИЯ, РЕСПЕКТИВНО В ПРЕМИЕРСКИЯ СТОЛ, В МИНИСТЕРСКИТЕ КРЕСЛА И В ПАРЛАМЕНТА... И ЗАПОЧВА КАТАСТРОФА СЛЕД КАТАСТРОФА, ДО ПЪЛНА ИЗНЕМОГА...
ФАКТ - НЯМА КОНТРОЛЕН ОРГАН, КОЙТО ДА ЛИЦЕНЗИРА КАНДИДАТИТЕ ЗА УПРАВЛЯВАЩИ ОТ ЕДНА СТРАНА, А ОТ ДРУГА - ДА ИМ ПРОДУПЧИ ТАЛОНА, КОГАТО ИЗВЪРШАТ ТЕЖКО ПТП /ПЪТНО-ТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ/, С МИЛИОНИ ЖЕРТВИ. НАИСТИНА ПРЕЗИДЕНТЪТ МОЖЕ ДА НАЛАГА ВЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТИ, НО НЕ И ДА БЛОКИРА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ПРОИЗВОЛ - ВСЕ ПАК СМЕ ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА, А НЕ ПРЕЗИДЕНТСКА. ТА ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЦИ СЕ НАДПРЕВАРВАТ ДА ОБЕЩАВАТ БЛАГОДЕНСТВИЕ НА НАРОДА, ДОРИ ТЪРЖЕСТВЕНО СЕ ЗАКЛЕВАТ ДА ДАДАТ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ ЗА БЛАГОТО НА ДЪРЖАВАТА, А МНОЗИНСТВОТО ОТ ТЯХ СЛЕД СЕБЕ СИ КАТО ДА СА СЕ НАГОВОРИЛИ ЕДИН С ДРУГ ОСТАВЯТ РАЗДОР...
НО ЩОМ МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ЛУКСА ЗА УПРАВЛЯВАЩИ ДА ИЗБИРАМЕ НЕЛИЦЕНЗИРАНИ ВОДАЧИ, КОИТО ДА НИ БЛЪСКАТ ВЪВ ВСИЧКО И ДА ОСТАВАТ НА ВОЛАНА СЛЕД ЗИГ-ЗАГ-ЛЪКАТУШЕНИЯТА СИ, НА КОГО ДРУГ ДА СЕ СЪРДИМ ОСВЕН НА СЕБЕ СИ?!
БЕЗ ИЗБОР НА ПАРЛАМЕНТ И ПРЕЗИДЕНТ ВСИЧКИ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ ОТПАДАТ - ПРЯКОТО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ ОТ ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ ДА ГЛАСУВА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН НАД 30 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПЪРВО ЩЕ ДАДЕ 100 %-НА ЯСНОТА ЗА УПРАВЛЕНСКАТА ВИЗИЯ НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ, ВТОРО НЯМА ДА ИМА ИЗЛЪГАЛИ СЕ В НЯКОГО /ОСВЕН В СЕБЕ СИ/ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ЩЕ СЕ ДЕБЛОКИРА ЕДИН СЕРИОЗЕН ПАРИЧЕН РЕСУРС, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТИДЕ ЗА ДАЛЕЧ ПО-ПОЛЗОТВОРНИ НЕЩА.
БЕЗ НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРЕЗИДЕНТСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ДЕБЛОКИРАНИ СЪОТВЕТНО 53 000 000 ЛЕВА И 4 186 000 ЛЕВА /"ОТЧЕТЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА - СЪБИТИЯ, ФАКТИ, ИДЕИ", ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ИЗДАТЕЛСТВО "ЗАХАРИ СТОЯНОВ", 2011, СТР. 95/. ТЕНДЕНЦИЯТА Е БЮДЖЕТИТЕ НА ДВЕТЕ ВЕДОМСТВА ДА СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ЗАТОВА СЛЕД 10 ГОДИНИ ТАЗИ СУМА МОЖЕ ДА НАДХВЪРЛИ 100 000 000 ЛЕВА.
С ТЕЗИ 57 186 000 ЛЕВА КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ МОГАТ ДА СЕ ОБОРУДВАТ С НАЙ-НАЛЕЖАЩОТО МОДЕРНО МЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ ОБЩИНСКИТЕ ДЪРЖАВНИ БОЛНИЦИ. СЪС СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ РЕМОНТИРАТ НАЙ-ПРОБЛЕМНИТЕ УЧАСТЪЦИ НА ВТОРОКЛАСНИТЕ И ТРЕТОКЛАСНИТЕ ПЪТИЩА ОТ РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА. СЪС ПО-СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ ЛИКВИДИРАТ ПОНЕ ПОЛОВИНАТА ОТ НАД 10 000 НЕЗАКОННИ СМЕТИЩА, ЗА КОИТО МЕЖДУВПРОЧЕМ СКОРО ЩЕ НИ ГЛОБЯТ ОТ ЕС, КАТО СЕ ИЗГРАДЯТ МОДЕРНИ ЗАВОДИ ЗА ОТПАДЪЦИ. СЪС ПО-ПО-СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ ПОСТРОЯТ НЯКОЛКО ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДНИТЕ ВОДИ НА НАЙ-ПРОБЛЕМНИТЕ МЕСТА. И ТАКА ДО КРАЯ НА СВЕТА.
НО ВСЕ ПАК УПРАВЛЯВАЩ ЕКИП НА СТРАНАТА Е НУЖЕН - ДА ИЗВЪРШВА ОДИТОРЕН НАДЗОР НАД ОТДЕЛНИТЕ ЗВЕНА, ДА ПОПРИТЯГА РАЗВИНТЕНИТЕ ГАЙКИ И БОЛТОВЕ, ДА НАЛИВА МАСЛО ЗА БУТАЛАТА НА ДВИГАТЕЛЯ, ДА ПЪЛНИ РЕЗЕРВОАРА С ГОРИВО, ДА НАЛИВА ВОДА ЗА ЧИСТАЧКИТЕ, ДА ИЗВЪРШВА ПЪЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД ВЕДНЪЖ ГОДИШНО. ВЪОБЩЕ СЪВЕСТЕН МЕХАНИК, КОЙТО ДА СЛЕДИ ЗА ИЗПРАВНОСТТА НА ПОВЕРЕНИЯ МУ АВТОМОБИЛ. ЕСТЕСТВЕНО ЗА ТОВА Е НУЖНО ОБУЧЕНИЕ - НАЙ-МАЛКОТО МЕХАНОТЕХНИКУМ, АКО РАЗБИРАТЕ НАКЪДЕ БИЯ. САМОУКИ РАЗБИРАЧИ, КОИТО СЕ УЧАТ В ДВИЖЕНИЕ, МОГАТ ДА НАНЕСАТ ДОСТА ПОРАЗИИ НА АВТОМОБИЛА, А РЕМОНТЪТ Е СКЪП... ЗАТОВА ЛИЦЕНЗИРАНИЯТ МЕХАНИК ДАВА ГАРАНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА ИЗВЪРШЕНИЯ РЕМОНТ.
НУЖЕН Е И ЛИЦЕНЗИОНЕН ОРГАН, КОЙТО БИ ДАЛ ПРАВО НА ДАДЕН СУБЕКТ ДА СЕ НАРИЧА ТАКЪВ МЕХАНИК, СЛЕД НАДЛЕЖНО ПРОУЧВАНЕ НА НЕГОВИТЕ ПОЗНАНИЯ И УМЕНИЯ В ПРАКТИКУВАНАТА ОТ НЕГО ОБЛАСТ. ТОЗИ ЛИЦЕНЗИОНЕН ОРГАН ТРЯБВА В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ДА ЕЛИМИНИРА ОПАСНИ "МЕХАНИЦИ" ЗА НАШИЯ АВТОМОБИЛ, КОИТО БИХА ПОДЛОЖИЛИ НА РИСК ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ВОЗЕЩИТЕ СЕ В ТОЗИ АВТОМОБИЛ.
НА БАЗАТА НА ПРОВЕДЕНИЯ ОДИТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ МЕРКИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА НАДВИСНАЛИТЕ ОПАСНОСТИ НАД АВТОМОБИЛА И СЪОТВЕТНО ДА СЕ СЪЗДАДАТ БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНА МУ ЕКСПЛОАТАЦИЯ. ИМЕННО МЕХАНИКЪТ /НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪМНЯВАТЕ - ЕКИП ОТ ЛИЦЕНЗИРАНИ ЕКСПЕРТИ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА/ ТРЯБВА ДА ИЗГОТВИ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ, КОИТО ДА БЪДАТ ПРЕДЛОЖЕНИ НА ВНИМАНИЕТО НА НАША МИЛОСТ, ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ. В ЯСНА ФОРМА СЕ ОПИСВА ДАДЕН ПРОБЛЕМ - АКО СЕ ПРОДЪЛЖИ В ТАЗИ ПОСОКА, БЕЗ ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ, ЩЕ СТАНЕ ТОВА И ТОВА, КОЕТО ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ТОВА И ТОВА, И ЩЕ РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ ТОВА И ТОВА. ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ТАЗИ СИТУАЦИЯ, ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ТОВА И ТОВА. ДА ЕЛИМИНИРАТ ЛИ ЗАПЛАХАТА СПОРЕД ЕКСПЕРТНОТО СТАНОВИЩЕ ИЛИ ДА ПАСУВАТ?
АКЦЕНТЪТ ПАДА ВЪРХУ ОТГОВОРНОСТТА! КОЙ ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОРЕДНАТА КАТАСТРОФА? АКО ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ НЕ СЕ ВСЛУШАТ В ИЗРАЗЕНОТО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ И СЕ СТИГНЕ ДО ПРЕДРЕЧЕНАТА КАТАСТРОФА ВСЛЕДСТВИЕ НА ТЕХНИЯ ВОТ, ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТТА, КАТО ПРИ ТОВА ЩЕ СЕ ВИДИ, ЧЕ ЕКСПЕРТНИЯТ ЕКИП Е ИМАЛ ПРАВО И НЕ НОСИ ВИНА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ. ЩЕ КАЖЕТЕ: КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КОЙ Е ВИНОВЕН, КОЛАТА ВЕЧЕ СЕ Е ОБЪРНАЛА? АМИ, ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТТА. КОЙТО Е ДОПУСНАЛ ПОРЕДНАТА КАТАСТРОФА ДА НЕ БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА - БИЛ Е НАИВЕН, БЕЗОТГОВОРЕН ИЛИ НАПУК Е ГЛАСУВАЛ НАОКАКИ НА ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР, ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОНЕСЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА. НИМА НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ПРАВОВА ДЪРЖАВА?! Е, КАК ЩЕ СИ ПОНЕСЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА? ИМА ЕДНА ПРИКАЗКА: КОЙТО ЧУПИ, /ТОЙ ЩЕ/ КУПИ. КОЙТО ЧУПИ НАШИЯ АВТОМОБИЛ, ЩЕ ПЛАЩА ЗА РЕМОНТА МУ. ТУК ОПИРАМЕ ДО ПРОЗРАЧНОСТТА НА ВОТА. В МОМЕНТА ВОТЪТ Е МЪГЛЯВ - НЕ Е ЯСНО КОЙ ЗА КОГО ГЛАСУВА /ЯСНО Е САМО КОЙ НЕ Е ГЛАСУВАЛ/ И СЪОТВЕТНО КАКВА ВИНА ЗА НАНЕСЕНИТЕ ВРЕДИ И ПОЛЗИ ОТ СТРАНА НА ИЗБРАНИТЕ ОТ НЕГО ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА НОСИ. АКО ВОТЪТ СТАНЕ ПРОЗРАЧЕН - ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОВЕРИ КОЙ КАК Е ГЛАСУВАЛ /ВОТЪТ ДА НЕ Е ТАЕН, А ЯВЕН - НА БЮЛЕТИНАТА ПИШЕ ИМЕТО НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛЯ/, ПРИ НАНАСЯНЕ НА ЩЕТИ ОТ ЕДНИ ГРАЖДАНИ НА ДРУГИ ГРАЖДАНИ, ВСЕКИ ЩЕ МОЖЕ ДА СИ ПОНЕСЕ НАКАЗАНИЕТО - ИЗРАЗЕНО В НЯКАКВО ИЗМЕРЕНИЕ. ДАЛИ ЩЕ Е В ПАРИ, ДАЛИ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН ТРУД ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, НО НЕ МОЖЕ В БЪЛГАРИЯ, ЩОМ ПРЕТЕНДИРАМЕ ТЯ ДА Е ПРАВОВА ДЪРЖАВА, ВСЕКИ ДА ПРАВИ БЕЗНАКАЗАНО ВСЯКАКВИ ИЗВРАЩЕНИЯ С ДРУГИТЕ И ДА ОСТАВА БЕЗНАКАЗАН УГНЕТИТЕЛ. ТОВА Е ПРОИЗВОЛ И ДОКАТО НЕ БЪДЕ ЛИКВИДИРАН ТОЗИ ПРОИЗВОЛ - КУЧЕ ВЛАЧИ, ДИРЯ НЯМА - ВСИЧКО ЩЕ ВЪРВИ ОТ ЗЛЕ НА ПО-ЗЛЕ.
ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА?! НЕ ВИЖДАМ ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ ДА Е АПОТЕОЗ НА ИДЕАЛИТЕ НА ЛЕВСКИ, БОТЕВ, РАКОВСКИ... НО С УТРОЕНИ УСИЛИЯ ОТ СТРАНА НА ВСИЧКИ РАДЕТЕЛИ ЗА СВЕТЛИ БЪДНИНИ БЪЛГАРИЯ НАИСТИНА МОЖЕ ЕДИН ДЕН ДА БЪДЕ ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА. ВОДЕЩА ДА Е ВОЛЯТА НА ТЕЗИ, КОИТО ПАЗЯТ ЖИВИ В СЕБЕ СИ НЕЛИЦЕМЕРНАТА БРАТСКА ЛЮБОВ, СТОИЦИЗМА И БОРБЕНОСТТА НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ-РЕВОЛЮЦИОНЕРИ. НО ПРЕДИ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕБРОДЕНА ЕДНА БЕЗБРЕЖНА НОЩ, КЪДЕТО ПРОИЗВОЛЪТ Е ПЪЛНОВЛАСТЕН ГОСПОДАР...
/Следва/
Здравейте, приятели!
КАКТО МОЖЕ БИ СТЕ ВИДЕЛИ В ПРЕДИШНИТЕ ДВЕ ТЕМИ, ПРОКЛЕТИЯТА ВЪРВИ РЪКА ЗА РЪКА С ПРОКЛЕТНИЦИТЕ - ЕДНИ КАТАСТРОФИРАТ, ДРУГИ ГИ ПРЕГАЗВАТ, ТРЕТИ ПО ПЕТИТЕ ГИ СЛЕДВА РАЗТОПЕН МЕТАЛ... НО МАЛЦИНА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТЕ СА СЦЕНАРИСТИ НА ТОЗИ ХОРЪР-ТРИЛЪР.
ЖИВОТЪТ НИ Е АД, ЗАЩОТО ПРОКЛЕТИЯТА СЕ СТОВАРВА ВЪРХУ ГЛАВИТЕ НИ. АКО СЕ ВГЛЕДАМЕ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, ЩЕ СИ ПРИПОМНИМ КАК СССР СЕ ОТЪРВА ОТ СВОИТЕ САТЕЛИТИ КАТО ЧИСТО И ПРОСТО СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА. НО ПИТАМ СЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЕШИ ДА СЕ ОТЪРВЕ ОТ НАС? ЗАЩО ВСЕ СЕ ОКАЗВАМЕ ПОТОПЕНИ В НАЙ-СМЪРДЯЩАТА ПОМИЯ?
МНОЗИНА СА НЕДОВОЛНИ ОТ БИТИЕТО, КОЕТО ИМ СЕ НАТРАПВА, А НЕ МОГАТ ДА ВИДЯТ, ИЛИ НЕ ИСКАТ ДА ВИДЯТ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ИМЕННО ТЕ СА ПРОДУЦЕНТИ НА ТАЗИ СМРАДЛИВА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, НА ТОВА БЛАТО, В КОЕТО КВАКАТ.
НО КАКЪВ ПАРАДОКС САМО?! ВСЕКИ ВОДАЧ НА МПС /МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО/ ТРЯБВА ДА ИМА КНИЖКА ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, СЛЕД УСПЕШНО ИЗДЪРЖАН ИЗПИТ ПО КОРМУВАНЕ, А НА КОРМИЛОТО НА БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА ЗАСТАНЕ ВСЕКИ БЕЗ АБСОЛЮТНО НИКАКВА ГАРАНЦИЯ ЗА ПРАВОСПОСОБНОСТ ДА УПРАВЛЯВА?! ПРОСТО ОБЛИЧА ЕДИН КОСТЮМ, СЪБИРА ЕДНА ТАЙФА, КОЯТО НАЛЯВО И НАДЯСНО СЕ УСМИХВА ПРИВЕТЛИВО НА ГРАЖДАНИТЕ, ЗДРАВИСВА СЕ ДРУЖЕЛЮБНО С ВСЕКИ СРЕЩНАТ И ОБЕЩАВА, ОБЕЩАВА, МЕД И МАСЛО Й ШУРТИ ОТ УСТАТА... И СЕ НАМИРА ЕЛЕКТОРАТ, КОЙТО ДА Я НАМЕСТИ В ПРЕЗИДЕНТСКИЯ, РЕСПЕКТИВНО В ПРЕМИЕРСКИЯ СТОЛ, В МИНИСТЕРСКИТЕ КРЕСЛА И В ПАРЛАМЕНТА... И ЗАПОЧВА КАТАСТРОФА СЛЕД КАТАСТРОФА, ДО ПЪЛНА ИЗНЕМОГА...
ФАКТ - НЯМА КОНТРОЛЕН ОРГАН, КОЙТО ДА ЛИЦЕНЗИРА КАНДИДАТИТЕ ЗА УПРАВЛЯВАЩИ ОТ ЕДНА СТРАНА, А ОТ ДРУГА - ДА ИМ ПРОДУПЧИ ТАЛОНА, КОГАТО ИЗВЪРШАТ ТЕЖКО ПТП /ПЪТНО-ТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ/, С МИЛИОНИ ЖЕРТВИ. НАИСТИНА ПРЕЗИДЕНТЪТ МОЖЕ ДА НАЛАГА ВЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТИ, НО НЕ И ДА БЛОКИРА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ПРОИЗВОЛ - ВСЕ ПАК СМЕ ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА, А НЕ ПРЕЗИДЕНТСКА. ТА ВСИЧКИТЕ ПОЛИТИЦИ СЕ НАДПРЕВАРВАТ ДА ОБЕЩАВАТ БЛАГОДЕНСТВИЕ НА НАРОДА, ДОРИ ТЪРЖЕСТВЕНО СЕ ЗАКЛЕВАТ ДА ДАДАТ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ ЗА БЛАГОТО НА ДЪРЖАВАТА, А МНОЗИНСТВОТО ОТ ТЯХ СЛЕД СЕБЕ СИ КАТО ДА СА СЕ НАГОВОРИЛИ ЕДИН С ДРУГ ОСТАВЯТ РАЗДОР...
НО ЩОМ МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ ЛУКСА ЗА УПРАВЛЯВАЩИ ДА ИЗБИРАМЕ НЕЛИЦЕНЗИРАНИ ВОДАЧИ, КОИТО ДА НИ БЛЪСКАТ ВЪВ ВСИЧКО И ДА ОСТАВАТ НА ВОЛАНА СЛЕД ЗИГ-ЗАГ-ЛЪКАТУШЕНИЯТА СИ, НА КОГО ДРУГ ДА СЕ СЪРДИМ ОСВЕН НА СЕБЕ СИ?!
БЕЗ ИЗБОР НА ПАРЛАМЕНТ И ПРЕЗИДЕНТ ВСИЧКИ ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ ОТПАДАТ - ПРЯКОТО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ ОТ ВСЕКИ ЖЕЛАЕЩ ДА ГЛАСУВА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН НАД 30 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПЪРВО ЩЕ ДАДЕ 100 %-НА ЯСНОТА ЗА УПРАВЛЕНСКАТА ВИЗИЯ НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ, ВТОРО НЯМА ДА ИМА ИЗЛЪГАЛИ СЕ В НЯКОГО /ОСВЕН В СЕБЕ СИ/ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ЩЕ СЕ ДЕБЛОКИРА ЕДИН СЕРИОЗЕН ПАРИЧЕН РЕСУРС, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТИДЕ ЗА ДАЛЕЧ ПО-ПОЛЗОТВОРНИ НЕЩА.
БЕЗ НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРЕЗИДЕНТСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ЩЕ БЪДАТ ДЕБЛОКИРАНИ СЪОТВЕТНО 53 000 000 ЛЕВА И 4 186 000 ЛЕВА /"ОТЧЕТЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА - СЪБИТИЯ, ФАКТИ, ИДЕИ", ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ИЗДАТЕЛСТВО "ЗАХАРИ СТОЯНОВ", 2011, СТР. 95/. ТЕНДЕНЦИЯТА Е БЮДЖЕТИТЕ НА ДВЕТЕ ВЕДОМСТВА ДА СЕ УВЕЛИЧАВАТ, ЗАТОВА СЛЕД 10 ГОДИНИ ТАЗИ СУМА МОЖЕ ДА НАДХВЪРЛИ 100 000 000 ЛЕВА.
С ТЕЗИ 57 186 000 ЛЕВА КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ МОГАТ ДА СЕ ОБОРУДВАТ С НАЙ-НАЛЕЖАЩОТО МОДЕРНО МЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ ОБЩИНСКИТЕ ДЪРЖАВНИ БОЛНИЦИ. СЪС СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ РЕМОНТИРАТ НАЙ-ПРОБЛЕМНИТЕ УЧАСТЪЦИ НА ВТОРОКЛАСНИТЕ И ТРЕТОКЛАСНИТЕ ПЪТИЩА ОТ РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА. СЪС ПО-СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ ЛИКВИДИРАТ ПОНЕ ПОЛОВИНАТА ОТ НАД 10 000 НЕЗАКОННИ СМЕТИЩА, ЗА КОИТО МЕЖДУВПРОЧЕМ СКОРО ЩЕ НИ ГЛОБЯТ ОТ ЕС, КАТО СЕ ИЗГРАДЯТ МОДЕРНИ ЗАВОДИ ЗА ОТПАДЪЦИ. СЪС ПО-ПО-СЛЕДВАЩИТЕ 57 186 000 ЛЕВА МОГАТ ДА СЕ ПОСТРОЯТ НЯКОЛКО ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДНИТЕ ВОДИ НА НАЙ-ПРОБЛЕМНИТЕ МЕСТА. И ТАКА ДО КРАЯ НА СВЕТА.
НО ВСЕ ПАК УПРАВЛЯВАЩ ЕКИП НА СТРАНАТА Е НУЖЕН - ДА ИЗВЪРШВА ОДИТОРЕН НАДЗОР НАД ОТДЕЛНИТЕ ЗВЕНА, ДА ПОПРИТЯГА РАЗВИНТЕНИТЕ ГАЙКИ И БОЛТОВЕ, ДА НАЛИВА МАСЛО ЗА БУТАЛАТА НА ДВИГАТЕЛЯ, ДА ПЪЛНИ РЕЗЕРВОАРА С ГОРИВО, ДА НАЛИВА ВОДА ЗА ЧИСТАЧКИТЕ, ДА ИЗВЪРШВА ПЪЛЕН ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД ВЕДНЪЖ ГОДИШНО. ВЪОБЩЕ СЪВЕСТЕН МЕХАНИК, КОЙТО ДА СЛЕДИ ЗА ИЗПРАВНОСТТА НА ПОВЕРЕНИЯ МУ АВТОМОБИЛ. ЕСТЕСТВЕНО ЗА ТОВА Е НУЖНО ОБУЧЕНИЕ - НАЙ-МАЛКОТО МЕХАНОТЕХНИКУМ, АКО РАЗБИРАТЕ НАКЪДЕ БИЯ. САМОУКИ РАЗБИРАЧИ, КОИТО СЕ УЧАТ В ДВИЖЕНИЕ, МОГАТ ДА НАНЕСАТ ДОСТА ПОРАЗИИ НА АВТОМОБИЛА, А РЕМОНТЪТ Е СКЪП... ЗАТОВА ЛИЦЕНЗИРАНИЯТ МЕХАНИК ДАВА ГАРАНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО НА ИЗВЪРШЕНИЯ РЕМОНТ.
НУЖЕН Е И ЛИЦЕНЗИОНЕН ОРГАН, КОЙТО БИ ДАЛ ПРАВО НА ДАДЕН СУБЕКТ ДА СЕ НАРИЧА ТАКЪВ МЕХАНИК, СЛЕД НАДЛЕЖНО ПРОУЧВАНЕ НА НЕГОВИТЕ ПОЗНАНИЯ И УМЕНИЯ В ПРАКТИКУВАНАТА ОТ НЕГО ОБЛАСТ. ТОЗИ ЛИЦЕНЗИОНЕН ОРГАН ТРЯБВА В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ДА ЕЛИМИНИРА ОПАСНИ "МЕХАНИЦИ" ЗА НАШИЯ АВТОМОБИЛ, КОИТО БИХА ПОДЛОЖИЛИ НА РИСК ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ВОЗЕЩИТЕ СЕ В ТОЗИ АВТОМОБИЛ.
НА БАЗАТА НА ПРОВЕДЕНИЯ ОДИТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ МЕРКИ ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА НАДВИСНАЛИТЕ ОПАСНОСТИ НАД АВТОМОБИЛА И СЪОТВЕТНО ДА СЕ СЪЗДАДАТ БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ЗА ПО-НАТАТЪШНА МУ ЕКСПЛОАТАЦИЯ. ИМЕННО МЕХАНИКЪТ /НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪМНЯВАТЕ - ЕКИП ОТ ЛИЦЕНЗИРАНИ ЕКСПЕРТИ ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА/ ТРЯБВА ДА ИЗГОТВИ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ, КОИТО ДА БЪДАТ ПРЕДЛОЖЕНИ НА ВНИМАНИЕТО НА НАША МИЛОСТ, ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ. В ЯСНА ФОРМА СЕ ОПИСВА ДАДЕН ПРОБЛЕМ - АКО СЕ ПРОДЪЛЖИ В ТАЗИ ПОСОКА, БЕЗ ДА СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ, ЩЕ СТАНЕ ТОВА И ТОВА, КОЕТО ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ТОВА И ТОВА, И ЩЕ РЕФЛЕКТИРА ВЪРХУ ТОВА И ТОВА. ЗА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ ТАЗИ СИТУАЦИЯ, ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ТОВА И ТОВА. ДА ЕЛИМИНИРАТ ЛИ ЗАПЛАХАТА СПОРЕД ЕКСПЕРТНОТО СТАНОВИЩЕ ИЛИ ДА ПАСУВАТ?
АКЦЕНТЪТ ПАДА ВЪРХУ ОТГОВОРНОСТТА! КОЙ ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОРЕДНАТА КАТАСТРОФА? АКО ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ НЕ СЕ ВСЛУШАТ В ИЗРАЗЕНОТО ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ И СЕ СТИГНЕ ДО ПРЕДРЕЧЕНАТА КАТАСТРОФА ВСЛЕДСТВИЕ НА ТЕХНИЯ ВОТ, ПОСЛЕДНИТЕ ЩЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТТА, КАТО ПРИ ТОВА ЩЕ СЕ ВИДИ, ЧЕ ЕКСПЕРТНИЯТ ЕКИП Е ИМАЛ ПРАВО И НЕ НОСИ ВИНА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ. ЩЕ КАЖЕТЕ: КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КОЙ Е ВИНОВЕН, КОЛАТА ВЕЧЕ СЕ Е ОБЪРНАЛА? АМИ, ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМА КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТТА. КОЙТО Е ДОПУСНАЛ ПОРЕДНАТА КАТАСТРОФА ДА НЕ БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА - БИЛ Е НАИВЕН, БЕЗОТГОВОРЕН ИЛИ НАПУК Е ГЛАСУВАЛ НАОКАКИ НА ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР, ЩЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОНЕСЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА. НИМА НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ПРАВОВА ДЪРЖАВА?! Е, КАК ЩЕ СИ ПОНЕСЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА? ИМА ЕДНА ПРИКАЗКА: КОЙТО ЧУПИ, /ТОЙ ЩЕ/ КУПИ. КОЙТО ЧУПИ НАШИЯ АВТОМОБИЛ, ЩЕ ПЛАЩА ЗА РЕМОНТА МУ. ТУК ОПИРАМЕ ДО ПРОЗРАЧНОСТТА НА ВОТА. В МОМЕНТА ВОТЪТ Е МЪГЛЯВ - НЕ Е ЯСНО КОЙ ЗА КОГО ГЛАСУВА /ЯСНО Е САМО КОЙ НЕ Е ГЛАСУВАЛ/ И СЪОТВЕТНО КАКВА ВИНА ЗА НАНЕСЕНИТЕ ВРЕДИ И ПОЛЗИ ОТ СТРАНА НА ИЗБРАНИТЕ ОТ НЕГО ФИЗИЧЕСКИ И ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА НОСИ. АКО ВОТЪТ СТАНЕ ПРОЗРАЧЕН - ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОВЕРИ КОЙ КАК Е ГЛАСУВАЛ /ВОТЪТ ДА НЕ Е ТАЕН, А ЯВЕН - НА БЮЛЕТИНАТА ПИШЕ ИМЕТО НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛЯ/, ПРИ НАНАСЯНЕ НА ЩЕТИ ОТ ЕДНИ ГРАЖДАНИ НА ДРУГИ ГРАЖДАНИ, ВСЕКИ ЩЕ МОЖЕ ДА СИ ПОНЕСЕ НАКАЗАНИЕТО - ИЗРАЗЕНО В НЯКАКВО ИЗМЕРЕНИЕ. ДАЛИ ЩЕ Е В ПАРИ, ДАЛИ ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗЕН ТРУД ИЛИ ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, НО НЕ МОЖЕ В БЪЛГАРИЯ, ЩОМ ПРЕТЕНДИРАМЕ ТЯ ДА Е ПРАВОВА ДЪРЖАВА, ВСЕКИ ДА ПРАВИ БЕЗНАКАЗАНО ВСЯКАКВИ ИЗВРАЩЕНИЯ С ДРУГИТЕ И ДА ОСТАВА БЕЗНАКАЗАН УГНЕТИТЕЛ. ТОВА Е ПРОИЗВОЛ И ДОКАТО НЕ БЪДЕ ЛИКВИДИРАН ТОЗИ ПРОИЗВОЛ - КУЧЕ ВЛАЧИ, ДИРЯ НЯМА - ВСИЧКО ЩЕ ВЪРВИ ОТ ЗЛЕ НА ПО-ЗЛЕ.
ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА?! НЕ ВИЖДАМ ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ ДА Е АПОТЕОЗ НА ИДЕАЛИТЕ НА ЛЕВСКИ, БОТЕВ, РАКОВСКИ... НО С УТРОЕНИ УСИЛИЯ ОТ СТРАНА НА ВСИЧКИ РАДЕТЕЛИ ЗА СВЕТЛИ БЪДНИНИ БЪЛГАРИЯ НАИСТИНА МОЖЕ ЕДИН ДЕН ДА БЪДЕ ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА. ВОДЕЩА ДА Е ВОЛЯТА НА ТЕЗИ, КОИТО ПАЗЯТ ЖИВИ В СЕБЕ СИ НЕЛИЦЕМЕРНАТА БРАТСКА ЛЮБОВ, СТОИЦИЗМА И БОРБЕНОСТТА НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ-РЕВОЛЮЦИОНЕРИ. НО ПРЕДИ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕБРОДЕНА ЕДНА БЕЗБРЕЖНА НОЩ, КЪДЕТО ПРОИЗВОЛЪТ Е ПЪЛНОВЛАСТЕН ГОСПОДАР...
/Следва/
01 септември 2011
АВАРИЕН СТОП
=====================
Здравейте, приятели!
Сега ще ви разкажа няколко интересни истории, случили се с мен самия. Първата е малко чудновата - върху мен заваля дъжд от книги още от ранно детство - не съм ги броил колко са, но просто няма място в шкафовете от историческа литература. Всички тези книги са ми подарени от роднини и приятели. Сякаш се бяха наговорили един с друг да ми подаряват точно историческа литература. Когато научих немски и английски език пред мен се отвори един свят, изпълнен с интересни произведения на историческа, културна и научна тематика и към мен започнаха да се лепят най-различни чуждоезични книги. НЕЩО просто тегли книгите към мен. Доста книги са се оказали нежелани за някого и хоп, те идват при мен. Трябва да си призная, че някъде на около 10 пожелах да имам библиотека, подобна на тази на един съсед в едно село, и по стечение на обстоятелствата днес тази библиотека е на мое разположение. Явно съм ПОЖЕЛАЛ книги, много книги, и те просто идват при мен. Проблемът е, че не мога да изхвърлям и да унищожавам книги. Жал ми е, защото в тях е вложен дух, труд, време и средства, а в днешното все по-безпросветно време, когато все по-малко се печата и препечатва СТОЙНОСТНА литература, е ГРЕХОТА да се похабяват.
Трябва да призная, че невероятните случки, случили се с мен, са толкова много, че да ги опиша една по една би било трудно начинание. Но като сега си спомням как си ПОЖЕЛАХ едно нещо. Трябва да съм бил в 4-ти или 5-ти клас. За Нова година в училище организирахме размяна на подаръци. От една кутия всеки тегли на кого другиго ще подарява. Изтеглихме си билетчетата и като всяко нетърпеливо дете хукнахме да търсим кой на кого ще подарява. Всички разбраха кой на кого ще подарява освен мен. Търсих, не и не - накрая стигнах до убеждението, че е станала някаква грешка. С такива тревожни мисли посрещнах деня на размяната на подаръците. За моя голяма изненада за мен имаше подарък - от учителката. Една зелена пластмасова кола Алфа Ромео. Със самонавиващ се механизъм, бръм-бръм-бръм и я пускаш сама да се движи. Трябва да си призная, че бях доста разочарован, докато моите съученици се радваха на това, което искаха да получат - бяха се разбрали предварително и моментът на изненада почти липсваше. Е, викам си, поне имаше изненада. Но явно ме очакваше още по-голяма изненада, когато същата учителка ЕДНОЛИЧНО реши в часа на класния ръководител да започнавам моите съученици с БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА. Нямаше накъде да избягам и ща не ща започнах да чета вестници и да осведомявам моите съученици, че между НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СССР ИМА НЕРУШИМ СЪЮЗ - НИЕ И ТЕ С ВСЯКА ИЗМИНАЛА ПЕТИЛЕТКА СТАВАМЕ ВСЕ ПО-БРАТСКИ НАРОДИ И СТРОИМ КОМУНИЗЪМА ПОД МЪДРОТО РЪКОВОДСТВО НА ПАРТИЯТА, ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ И КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. Но точно по това време се запознах със запалени ракетомоделисти, които в мазето си конструираха многостепенна ракета. Стана нужда да избирам - БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА или РАКЕТОМОДЕЛИЗМА. И си ПОЖЕЛАХ някак си да се отърва от полит-дейността. Така БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА се разтрогна, и моята работа като информатор по казуса приключи.
Това е може би най-сериозното ми провинение - ПОЖЕЛАХ играта пред работата, забавлението пред задължението. Така тръгнах по наклонената плоскост и навлякох доста ПРОКЛЕТИЯ на главата си. Спомням си, че с мой приятел откраднахме от строеж до нас един сандък с карабид и цяло едно лято трещяхме на близката спортна площадка посред града - стъклени шишета, буркани и въобще каквото можехме да докопаме хвръкна във въздуха. Малко карабид, вода отгоре и бягаш. Следва реакция и звън на чупещо се стъкло. Беше забавно, но без съмнение сме нарушили следобедния сън на старците, безработните и малките деца. И сме навлекли ПРОКЛЕТИЯ върху себе си. Малко по малко помъдрявах, но не мислех, че тези лудории грижливо и прилежно са били записвани от НЯКОГО и в определен момент цялата тази ПРОКЛЕТИЯ, която се е натрупала от моите лоши постъпки, ще ме връхлети като ЕКСПРЕС на влаков прелез.
НЕЩО се опита да ме премахне на няколко пъти. Без майтап, още виждам смъртта да замахва с косата и да ми хвръква главата. Но НЕЩО парира ТЕЗИ ИНТЕРВЕНЦИИ. Ще ви разкажа една от тези направо паранормални истории. Значи връщам се един ден, по обяд, от училище. Учех в гимназия и съм бил 9-ти или 10-ти клас. Прибирам се към къщи и минавам през едно кръстовище. НЯКОЙ изведнъж ме накара да стана изключително внимателен - съсредоточи вниманието ми върху една кола, която идваше отдолу. На светофара беше спряла друга кола, зелен москвич, светеше зелено за мен, а отдолу идваше червен волксваген. По някакъв необясним за мен начин аз разбрах, че нещо ще се случи, затова като стъпих на зебрата не бързах да застана на пътя на идващата отдолу кола. Платното беше двулентово. И се случи следното - колата не можа да спре на светофара, а няколко метра /5-10 метра/ отвъд зебрата. През това време аз пресякох да направя път на другата кола, обърнах се и погледнах през рамо човека - той беше мускулест мъж и бе захлупил ръце и лице на покрива на колата си. Всичко беше ясно без думи. Същата година се запознах с едно момче, което много години по-късно ми сподели, че щял да бъде блъснат на същото кръстовище, но нанадолнище, а той пък познавал съответно друго момче, което щяло да бъде прегазено пак там.
Любопитна подробност, но мястото, на което се преби с мотор това момче, за което писах в миналата тема, също е някаква подобна местност - там просто е като гробище от надгробни плочи покрай пътя. Много нещастни случаи - катастрофирали, блъснати, всякакви. Явно НЕЩО активизира смъртността на това място да е свръхголяма, подобно на споменатото кръстовище, където са станали незнайно колко нещастни случаи. НЯКОЙ, обаче, може да предотврати смъртен случай, като при това нерядко дава РАЗБИРАНЕ на избавения от смърт как да продължи живота си. Нямаше да бъде възможно да ви разкажа тази интересна история, ако не беше познатият от предишната тема ортак. Случи се така, че някога си гледахме кокошки - имаше яйца, имаше кудкудякане, но и... миризма. Затова този ортак подаде жалба срещу нас в общината и ни забраниха да имаме птици. Така той можеше да си прави каквото иска, а ние не можехме. Но ние съвсем нямахме намерение да оставаме без пресни яйца, затова започнахме да си гледаме кокошки на различни адреси в града, при приятели. Малко повече тичане, но има крем карамел, миш-маш и аероконяк от хубави яйца. Но изглежда, че кукуригането на петела е страшен мор за някои хора. Освен всичко са и много завистливи и яйцата са им голям трън в очите. Затова мине се не мине година току някои се наговарят да запищят, че миризмата на кокошки е непоносима и ние потегляме към друга дестинация. Та случи се така, че съвсем скоро, ако щете вярвайте тази седмица, заклахме петела, а кокошките изпратихме на ново място. Поканихме добрите ни приятели, у които цяла година гледахме кокошките и петела, да изядат с нас петела, който много лошо кълвеше, и от дума на дума стигнахме до духовенството и до кръстилия ни свещеник. С изненада научих, буквално вчера, че дядо поп не е бил винаги свещеник, а началник на местната търговия. Здраво бъркал в кацата с меда, той и бъдещата попадия, били са за в затвора за присвояване на държавна собственост и въобще много ПРОКЛЕТИЯ натрупали с всички свои зли деяния. Дошло ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО - дядо поп катастрофирал със своя мотор и докато бил в кома, му се казало да стане свещеник. Така той станал свещеник, но неговата лоша светска слава го преследвала и сега си обяснявам донякъде защо му казваха ЧЕРВЕН ПОП и СИНИТЕ църковници го изгониха от енорията му. Но това е друга история.
Както сигурно сте се убедили, в ПИКОВИЯ МОМЕНТ В НЯКОИ СЛУЧАИ НЯКОЙ НАТИСКА АВАРИЕН СТОП и човек се разминава на косъм от опелото /ако е кръстен/ и шперплатовия ковчег за 90 лева. Чудел съм се много пъти ЗАЩО бях предупреден, а ето, че и други са били пощадени. Моят приятел, отчето... Значи все още не ни е дошло времето - СЪДБА...
Та да се върна на историята - колкото повече чета българската история, толкова повече се убеждавам, че един АВАРИЕН СТОП е можел да предотврати не една и две национални катастрофи. Но ТОЙ все още не е изобретен. Затова чувствам се ПРИЗВАН да вложа нужните енергия и време да конструирам АВАРИЕН СТОП, който да каже СТОП на поредните национални катастрофи.
"Ако погледнем назад към нашата най-нова история, ще видим, че при всички национални катастрофи, до които нашият народ е бил довеждан, винаги личи намесата на германския империализъм и послушния му агент Фердинанд." [Борис Илиев - "Революционният Народен съд", Издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 9]
"Класически пример за Народен съд от Средновековието ни дава Френският конвент, който в качеството си на Народен съд - изразител на народната воля, осъжда краля Луи Капет XVI на смърт за предателство.
...
Тук с право можем да си зададем въпроса: Каква щеше да бъде съдбата на България, ако и българският народ беше призовал на народен съд цар Фердинанд през 1913 година за предателство и го беше осъдил на смърт?" [Борис Илиев - "Революционният Народен съд", Издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 12-13]
С право и ние можем да си зададем въпроса каква щеше да бъде съдбата на България, ако цар Борис III не беше допуснат да царува след абдикацията на баща си, а монархията бе свалена още 1918 година? А каква би била съдбата на всички ни, ако Тодор Живков не беше управлявал до дълбока старост? Какво би станало, ако червените не бяха се пребоядисали на сини, жълти, зелени, оранжеви и всякакви? Какво би станало, ако излъгалите в предизборната кампания управляващи можеха да бъдат свалени от власт по причина на разминаване на техния курс с предизборните обещания?
Нима когато пътуваме във влак и видим някаква грозяща ни опасност не дърпаме ВЕДНАГА АВАРИЙНАТА СПИРАЧКА?! Нима не искаме да слезем ВЕДНАГА, когато ДИМ ЗАДУШЛИВ влиза в ДРОБОВЕТЕ НИ или ОГЪН ИЗПОЯЖДАЩ ни хваща за ГУШАТА?! Нима не СПИРАМЕ СВОЯ ПЪТ до магазина и не се връщаме у дома, когато завали АДСКИ ПОРОЙ или удари ГРАДУШКА С ГОЛЕМИНА НА ОРЕХ ИЛИ ЯЙЦЕ?! Не сме ли ЛИЦЕМЕРИ, когато всяка МАШИНА правим да има АВАРИЕН СТОП, а НАШАТА ДЪРЖАВА е без АВАРИЕН СТОП? НЯМА ИСТИНСКИ ВОТ НА /НЕ/ДОВЕРИЕ... ВОТ, КЪДЕТО НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА СЕ САМООЦЕНЯВАТ, НО УПРАВЛЯВАНИТЕ ДА ОЦЕНЯВАТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ!!! НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ДЕПУТАТСКИТЕ ЗАПЛАТИ СА ПРИВЛЕКАТЕЛНИ И МОГАТ ДА ИЗКУШАТ МНОЗИНА ДА КАЖАТ НА ЧЕРНОТО БЯЛО, НА КРИВОТО ПРАВО, НА ПРОКЛЕТОТО БЛАГОСЛОВЕНО. МНОЗИНА СА, КОИТО НЕ ПРИЗНАВАТ ПРЕД СЕБЕ СИ, ЧЕ ГРЕШАТ - ВЕДНЪЖ СА СЛЕПИ ЗА СВОИТЕ ГРЕШКИ, ВЕДНЪЖ ОТ ГОРДОСТ, ВЕДНЪЖ ОТ СТРАХ... НИМА НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ СЛЯПО НА ТЯХ И ДА НЕ ВЯРВАМЕ НА СЕБЕ СИ?! МОЛЯ ВИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, КОГАТО ВИЖДАМЕ БАЩИНИЯ СРАМ, ДА НЕ БЪДЕМ КАТО ХАМА, НО ДА БЪДЕМ КАТО СИМА И ЯФЕТА. ЗАЩОТО И НАШИЯ СРАМ ЩЕ БЛЕСНЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, ОТ ПОЖЪЛТЕЛИТЕ СТРАНИЦИ НА ИСТОРИЯТА. НАШИЯТ СРАМ ЩЕ БЪДЕ ТЕЖЪК ХОМОТ, В КОЙТО ЩЕ БЪДАТ ЗАПРЕГНАТИ ТЕ ЗАРАДИ НАШАТА ПРОКЛЕТИЯ, КАКТО НИЕ СЕГА СМЕ ВПРЕГНАТИ ЗАРАДИ ПРОКЛЕТИЯТА НА ДЕДИТЕ НИ. НО АКО КАЖЕМ СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ - СТОП НА СБЪРКАНАТА СИСТЕМА - СБЪРКАНАТА СИСТЕМА СПИРА ДА ФУНКЦИОНИРА И БЕЗКОНТРОЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕСТАВА ДА СЪЩЕСТВУВА. НИЕ ВЛИЗАМЕ В РОЛЯТА НА ОТК, КАЧЕСТВЕН КОНТРОЛ, И НА БРАКА КАЗВАМЕ БРАК, НА ГОДНАТА ПРОДУКЦИЯ ГОДНА ПРОДУКЦИЯ. КОЛКО ПРОСТО Е ВСИЧКО - ЕДИН НАРОДЕН ВОТ И ВСИЧКО СИ ИДВА НА МЯСТОТО!!! АКО НАРОДЪТ КАЖЕ СТОП НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ - ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ И НОВИ УПРАВЛЯВАЩИ.
НЕ КАЗАХ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ЗАЩОТО ПАРЛАМЕНТ НЕ Е НЕОБХОДИМ. СЕГАШНАТА "ДЕМОКРАТИЧНА" СИСТЕМА ДАВА КАРДБЛАНШ НА ХОРА С НЕЧИСТИ ПОМИСЛИ ДА ВЛЯЗАТ В ПАРЛАМЕНТА И ДА РАЗИГРАВАТ СВОИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ КАКТО СИ ИСКАТ. ДА БЪРКАТ В ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА И ДА Я ОШУШКВАТ ЦЯЛАТА, СЛЕД КОЕТО ПРОСТО ДА СЕ ПРЕБОЯДИСВАТ И КАТО "НОВИ" УПРАВЛЯВАЩИ ДА РАЗИГРАВАТ ПОРЕДНИЯ ЦИРК, ОБВИНЯВАЩИ ЗА БЪРКОТИЯТА ВСЕКИ ДРУГ, НО НЕ И СЕБЕ СИ. С ЕДНО ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗБИРАТЕЛНА БРОШУРА, ПОПЪЛВАЩА СЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 2 ЧАСА, ОТ ЛИЦА НАД 30 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, И ПРЕБРОЯВАНЕ НА ГЛАСОВЕТЕ В ПОЛЗА НА ЕДНО ИЛИ ДРУГО ГЛАСУВАНЕ ОТ ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЛИСТ, ЩЕ СЕ ВИЖДА РЕАЛНОТО ГЛАСОПОДАВАНЕ, А НЕ НЯКАКВИ СТЪКМИСТИКИ. АКО НЯКОЙ НЕ ИСКА ДА УЧАСТВА В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА, МОЖЕ ДА СИ НАПРАВИ ОТВОД И ДА НЕ ГО ТЪРСЯТ ДА ГЛАСУВА.
ЗА НЕГРАМОТНИ И ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ ОБСЛУЖВАЩИ ЕКИПИ. В ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЛИСТ В СБИТА, НО ЯСНА ФОРМА, СА ОПИСАНИ ГЛАСУВАНИТЕ ТЕКСТОВЕ И ЧРЕЗ ЗАГРАЖДАНЕ ИЛИ МАРКИРАНЕ НА ДАДЕНО ПОЛЕ МОГАТ ДА СЕ ОБРАБОТВАТ ЕЛЕКТРОННО. НА ПЪРВАТА, ВТОРАТА, ТРЕТАТА, ЧЕТВЪРТАТА, ПЕТАТА И Т. Н. ГОДИНА ОТ УПРАВЛЕНИЕТО /НЯМА МАНДАТНОСТ - УСПЕШНО УПРАВЛЕНИЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕКЪСВА/ НА ИЗБРАНО ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ПРОВЕЖДАТ ВОТОВЕ НА ДОВЕРИЕ /ВОТ НА ДОВЕРИЕ - ПРАВИТЕЛСТВОТО БЕЗ БОЙ И ВОЙ СЕ ПОДЛАГА НА ТАЗИ ПРЕВАНТИВНА МЯРКА/ И АКО ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ РЕШАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ПАДНЕ И ДА ДОЙДАТ НОВИ ИЗБОРИ /НЕ СА ПРЕДСРОЧНИ, ЗАЩОТО НЯМА МАНДАТ НА УПРАВЛЕНИЕ/ СЕ ПРЕСТЪПВА КЪМ НЕЗАБАВНО ОТТЕГЛЯНЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ. В РАМКИТЕ НА ЕДНА СЕДМИЦА СЕ ОРГАНИЗИРАТ НОВИ ИЗБОРИ И НОВИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ПОЕМАТ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ЗА ДА СЕ СТИГНЕ ДО УСПЕШЕН ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ, ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ИМАТ НЯКАКВА АЛТЕРНАТИВА - ДРУГ УПРАВЛЕНСКИ ЕЛИТ ИЛИ ПРОСТО ИСКАТ БЕЗПИЛОТНО ПИЛОТИРАНЕ. ВСЯКАК МОЖЕ, СТИГА ДА НЕ СЕ МНОЖИ ПРОКЛЕТИЯТА!
ЕДИН ПАДНА, ОСТАВАТ ОЩЕ ЕДИНАДЕСЕТ КАЗУСА.
/Следва/
Здравейте, приятели!
Сега ще ви разкажа няколко интересни истории, случили се с мен самия. Първата е малко чудновата - върху мен заваля дъжд от книги още от ранно детство - не съм ги броил колко са, но просто няма място в шкафовете от историческа литература. Всички тези книги са ми подарени от роднини и приятели. Сякаш се бяха наговорили един с друг да ми подаряват точно историческа литература. Когато научих немски и английски език пред мен се отвори един свят, изпълнен с интересни произведения на историческа, културна и научна тематика и към мен започнаха да се лепят най-различни чуждоезични книги. НЕЩО просто тегли книгите към мен. Доста книги са се оказали нежелани за някого и хоп, те идват при мен. Трябва да си призная, че някъде на около 10 пожелах да имам библиотека, подобна на тази на един съсед в едно село, и по стечение на обстоятелствата днес тази библиотека е на мое разположение. Явно съм ПОЖЕЛАЛ книги, много книги, и те просто идват при мен. Проблемът е, че не мога да изхвърлям и да унищожавам книги. Жал ми е, защото в тях е вложен дух, труд, време и средства, а в днешното все по-безпросветно време, когато все по-малко се печата и препечатва СТОЙНОСТНА литература, е ГРЕХОТА да се похабяват.
Трябва да призная, че невероятните случки, случили се с мен, са толкова много, че да ги опиша една по една би било трудно начинание. Но като сега си спомням как си ПОЖЕЛАХ едно нещо. Трябва да съм бил в 4-ти или 5-ти клас. За Нова година в училище организирахме размяна на подаръци. От една кутия всеки тегли на кого другиго ще подарява. Изтеглихме си билетчетата и като всяко нетърпеливо дете хукнахме да търсим кой на кого ще подарява. Всички разбраха кой на кого ще подарява освен мен. Търсих, не и не - накрая стигнах до убеждението, че е станала някаква грешка. С такива тревожни мисли посрещнах деня на размяната на подаръците. За моя голяма изненада за мен имаше подарък - от учителката. Една зелена пластмасова кола Алфа Ромео. Със самонавиващ се механизъм, бръм-бръм-бръм и я пускаш сама да се движи. Трябва да си призная, че бях доста разочарован, докато моите съученици се радваха на това, което искаха да получат - бяха се разбрали предварително и моментът на изненада почти липсваше. Е, викам си, поне имаше изненада. Но явно ме очакваше още по-голяма изненада, когато същата учителка ЕДНОЛИЧНО реши в часа на класния ръководител да започнавам моите съученици с БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА. Нямаше накъде да избягам и ща не ща започнах да чета вестници и да осведомявам моите съученици, че между НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СССР ИМА НЕРУШИМ СЪЮЗ - НИЕ И ТЕ С ВСЯКА ИЗМИНАЛА ПЕТИЛЕТКА СТАВАМЕ ВСЕ ПО-БРАТСКИ НАРОДИ И СТРОИМ КОМУНИЗЪМА ПОД МЪДРОТО РЪКОВОДСТВО НА ПАРТИЯТА, ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ И КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. Но точно по това време се запознах със запалени ракетомоделисти, които в мазето си конструираха многостепенна ракета. Стана нужда да избирам - БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА или РАКЕТОМОДЕЛИЗМА. И си ПОЖЕЛАХ някак си да се отърва от полит-дейността. Така БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА се разтрогна, и моята работа като информатор по казуса приключи.
Това е може би най-сериозното ми провинение - ПОЖЕЛАХ играта пред работата, забавлението пред задължението. Така тръгнах по наклонената плоскост и навлякох доста ПРОКЛЕТИЯ на главата си. Спомням си, че с мой приятел откраднахме от строеж до нас един сандък с карабид и цяло едно лято трещяхме на близката спортна площадка посред града - стъклени шишета, буркани и въобще каквото можехме да докопаме хвръкна във въздуха. Малко карабид, вода отгоре и бягаш. Следва реакция и звън на чупещо се стъкло. Беше забавно, но без съмнение сме нарушили следобедния сън на старците, безработните и малките деца. И сме навлекли ПРОКЛЕТИЯ върху себе си. Малко по малко помъдрявах, но не мислех, че тези лудории грижливо и прилежно са били записвани от НЯКОГО и в определен момент цялата тази ПРОКЛЕТИЯ, която се е натрупала от моите лоши постъпки, ще ме връхлети като ЕКСПРЕС на влаков прелез.
НЕЩО се опита да ме премахне на няколко пъти. Без майтап, още виждам смъртта да замахва с косата и да ми хвръква главата. Но НЕЩО парира ТЕЗИ ИНТЕРВЕНЦИИ. Ще ви разкажа една от тези направо паранормални истории. Значи връщам се един ден, по обяд, от училище. Учех в гимназия и съм бил 9-ти или 10-ти клас. Прибирам се към къщи и минавам през едно кръстовище. НЯКОЙ изведнъж ме накара да стана изключително внимателен - съсредоточи вниманието ми върху една кола, която идваше отдолу. На светофара беше спряла друга кола, зелен москвич, светеше зелено за мен, а отдолу идваше червен волксваген. По някакъв необясним за мен начин аз разбрах, че нещо ще се случи, затова като стъпих на зебрата не бързах да застана на пътя на идващата отдолу кола. Платното беше двулентово. И се случи следното - колата не можа да спре на светофара, а няколко метра /5-10 метра/ отвъд зебрата. През това време аз пресякох да направя път на другата кола, обърнах се и погледнах през рамо човека - той беше мускулест мъж и бе захлупил ръце и лице на покрива на колата си. Всичко беше ясно без думи. Същата година се запознах с едно момче, което много години по-късно ми сподели, че щял да бъде блъснат на същото кръстовище, но нанадолнище, а той пък познавал съответно друго момче, което щяло да бъде прегазено пак там.
Любопитна подробност, но мястото, на което се преби с мотор това момче, за което писах в миналата тема, също е някаква подобна местност - там просто е като гробище от надгробни плочи покрай пътя. Много нещастни случаи - катастрофирали, блъснати, всякакви. Явно НЕЩО активизира смъртността на това място да е свръхголяма, подобно на споменатото кръстовище, където са станали незнайно колко нещастни случаи. НЯКОЙ, обаче, може да предотврати смъртен случай, като при това нерядко дава РАЗБИРАНЕ на избавения от смърт как да продължи живота си. Нямаше да бъде възможно да ви разкажа тази интересна история, ако не беше познатият от предишната тема ортак. Случи се така, че някога си гледахме кокошки - имаше яйца, имаше кудкудякане, но и... миризма. Затова този ортак подаде жалба срещу нас в общината и ни забраниха да имаме птици. Така той можеше да си прави каквото иска, а ние не можехме. Но ние съвсем нямахме намерение да оставаме без пресни яйца, затова започнахме да си гледаме кокошки на различни адреси в града, при приятели. Малко повече тичане, но има крем карамел, миш-маш и аероконяк от хубави яйца. Но изглежда, че кукуригането на петела е страшен мор за някои хора. Освен всичко са и много завистливи и яйцата са им голям трън в очите. Затова мине се не мине година току някои се наговарят да запищят, че миризмата на кокошки е непоносима и ние потегляме към друга дестинация. Та случи се така, че съвсем скоро, ако щете вярвайте тази седмица, заклахме петела, а кокошките изпратихме на ново място. Поканихме добрите ни приятели, у които цяла година гледахме кокошките и петела, да изядат с нас петела, който много лошо кълвеше, и от дума на дума стигнахме до духовенството и до кръстилия ни свещеник. С изненада научих, буквално вчера, че дядо поп не е бил винаги свещеник, а началник на местната търговия. Здраво бъркал в кацата с меда, той и бъдещата попадия, били са за в затвора за присвояване на държавна собственост и въобще много ПРОКЛЕТИЯ натрупали с всички свои зли деяния. Дошло ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО - дядо поп катастрофирал със своя мотор и докато бил в кома, му се казало да стане свещеник. Така той станал свещеник, но неговата лоша светска слава го преследвала и сега си обяснявам донякъде защо му казваха ЧЕРВЕН ПОП и СИНИТЕ църковници го изгониха от енорията му. Но това е друга история.
Както сигурно сте се убедили, в ПИКОВИЯ МОМЕНТ В НЯКОИ СЛУЧАИ НЯКОЙ НАТИСКА АВАРИЕН СТОП и човек се разминава на косъм от опелото /ако е кръстен/ и шперплатовия ковчег за 90 лева. Чудел съм се много пъти ЗАЩО бях предупреден, а ето, че и други са били пощадени. Моят приятел, отчето... Значи все още не ни е дошло времето - СЪДБА...
Та да се върна на историята - колкото повече чета българската история, толкова повече се убеждавам, че един АВАРИЕН СТОП е можел да предотврати не една и две национални катастрофи. Но ТОЙ все още не е изобретен. Затова чувствам се ПРИЗВАН да вложа нужните енергия и време да конструирам АВАРИЕН СТОП, който да каже СТОП на поредните национални катастрофи.
"Ако погледнем назад към нашата най-нова история, ще видим, че при всички национални катастрофи, до които нашият народ е бил довеждан, винаги личи намесата на германския империализъм и послушния му агент Фердинанд." [Борис Илиев - "Революционният Народен съд", Издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 9]
"Класически пример за Народен съд от Средновековието ни дава Френският конвент, който в качеството си на Народен съд - изразител на народната воля, осъжда краля Луи Капет XVI на смърт за предателство.
...
Тук с право можем да си зададем въпроса: Каква щеше да бъде съдбата на България, ако и българският народ беше призовал на народен съд цар Фердинанд през 1913 година за предателство и го беше осъдил на смърт?" [Борис Илиев - "Революционният Народен съд", Издателство на Отечествения фронт, София, 1988, стр. 12-13]
С право и ние можем да си зададем въпроса каква щеше да бъде съдбата на България, ако цар Борис III не беше допуснат да царува след абдикацията на баща си, а монархията бе свалена още 1918 година? А каква би била съдбата на всички ни, ако Тодор Живков не беше управлявал до дълбока старост? Какво би станало, ако червените не бяха се пребоядисали на сини, жълти, зелени, оранжеви и всякакви? Какво би станало, ако излъгалите в предизборната кампания управляващи можеха да бъдат свалени от власт по причина на разминаване на техния курс с предизборните обещания?
Нима когато пътуваме във влак и видим някаква грозяща ни опасност не дърпаме ВЕДНАГА АВАРИЙНАТА СПИРАЧКА?! Нима не искаме да слезем ВЕДНАГА, когато ДИМ ЗАДУШЛИВ влиза в ДРОБОВЕТЕ НИ или ОГЪН ИЗПОЯЖДАЩ ни хваща за ГУШАТА?! Нима не СПИРАМЕ СВОЯ ПЪТ до магазина и не се връщаме у дома, когато завали АДСКИ ПОРОЙ или удари ГРАДУШКА С ГОЛЕМИНА НА ОРЕХ ИЛИ ЯЙЦЕ?! Не сме ли ЛИЦЕМЕРИ, когато всяка МАШИНА правим да има АВАРИЕН СТОП, а НАШАТА ДЪРЖАВА е без АВАРИЕН СТОП? НЯМА ИСТИНСКИ ВОТ НА /НЕ/ДОВЕРИЕ... ВОТ, КЪДЕТО НЕ УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА СЕ САМООЦЕНЯВАТ, НО УПРАВЛЯВАНИТЕ ДА ОЦЕНЯВАТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ!!! НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ДЕПУТАТСКИТЕ ЗАПЛАТИ СА ПРИВЛЕКАТЕЛНИ И МОГАТ ДА ИЗКУШАТ МНОЗИНА ДА КАЖАТ НА ЧЕРНОТО БЯЛО, НА КРИВОТО ПРАВО, НА ПРОКЛЕТОТО БЛАГОСЛОВЕНО. МНОЗИНА СА, КОИТО НЕ ПРИЗНАВАТ ПРЕД СЕБЕ СИ, ЧЕ ГРЕШАТ - ВЕДНЪЖ СА СЛЕПИ ЗА СВОИТЕ ГРЕШКИ, ВЕДНЪЖ ОТ ГОРДОСТ, ВЕДНЪЖ ОТ СТРАХ... НИМА НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ СЛЯПО НА ТЯХ И ДА НЕ ВЯРВАМЕ НА СЕБЕ СИ?! МОЛЯ ВИ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, КОГАТО ВИЖДАМЕ БАЩИНИЯ СРАМ, ДА НЕ БЪДЕМ КАТО ХАМА, НО ДА БЪДЕМ КАТО СИМА И ЯФЕТА. ЗАЩОТО И НАШИЯ СРАМ ЩЕ БЛЕСНЕ ПРЕД ОЧИТЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, ОТ ПОЖЪЛТЕЛИТЕ СТРАНИЦИ НА ИСТОРИЯТА. НАШИЯТ СРАМ ЩЕ БЪДЕ ТЕЖЪК ХОМОТ, В КОЙТО ЩЕ БЪДАТ ЗАПРЕГНАТИ ТЕ ЗАРАДИ НАШАТА ПРОКЛЕТИЯ, КАКТО НИЕ СЕГА СМЕ ВПРЕГНАТИ ЗАРАДИ ПРОКЛЕТИЯТА НА ДЕДИТЕ НИ. НО АКО КАЖЕМ СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ - СТОП НА СБЪРКАНАТА СИСТЕМА - СБЪРКАНАТА СИСТЕМА СПИРА ДА ФУНКЦИОНИРА И БЕЗКОНТРОЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ ПРЕСТАВА ДА СЪЩЕСТВУВА. НИЕ ВЛИЗАМЕ В РОЛЯТА НА ОТК, КАЧЕСТВЕН КОНТРОЛ, И НА БРАКА КАЗВАМЕ БРАК, НА ГОДНАТА ПРОДУКЦИЯ ГОДНА ПРОДУКЦИЯ. КОЛКО ПРОСТО Е ВСИЧКО - ЕДИН НАРОДЕН ВОТ И ВСИЧКО СИ ИДВА НА МЯСТОТО!!! АКО НАРОДЪТ КАЖЕ СТОП НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ - ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ И НОВИ УПРАВЛЯВАЩИ.
НЕ КАЗАХ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, ЗАЩОТО ПАРЛАМЕНТ НЕ Е НЕОБХОДИМ. СЕГАШНАТА "ДЕМОКРАТИЧНА" СИСТЕМА ДАВА КАРДБЛАНШ НА ХОРА С НЕЧИСТИ ПОМИСЛИ ДА ВЛЯЗАТ В ПАРЛАМЕНТА И ДА РАЗИГРАВАТ СВОИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ КАКТО СИ ИСКАТ. ДА БЪРКАТ В ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА И ДА Я ОШУШКВАТ ЦЯЛАТА, СЛЕД КОЕТО ПРОСТО ДА СЕ ПРЕБОЯДИСВАТ И КАТО "НОВИ" УПРАВЛЯВАЩИ ДА РАЗИГРАВАТ ПОРЕДНИЯ ЦИРК, ОБВИНЯВАЩИ ЗА БЪРКОТИЯТА ВСЕКИ ДРУГ, НО НЕ И СЕБЕ СИ. С ЕДНО ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗБИРАТЕЛНА БРОШУРА, ПОПЪЛВАЩА СЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 2 ЧАСА, ОТ ЛИЦА НАД 30 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, И ПРЕБРОЯВАНЕ НА ГЛАСОВЕТЕ В ПОЛЗА НА ЕДНО ИЛИ ДРУГО ГЛАСУВАНЕ ОТ ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЛИСТ, ЩЕ СЕ ВИЖДА РЕАЛНОТО ГЛАСОПОДАВАНЕ, А НЕ НЯКАКВИ СТЪКМИСТИКИ. АКО НЯКОЙ НЕ ИСКА ДА УЧАСТВА В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА, МОЖЕ ДА СИ НАПРАВИ ОТВОД И ДА НЕ ГО ТЪРСЯТ ДА ГЛАСУВА.
ЗА НЕГРАМОТНИ И ХОРА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДВИДЯТ ОБСЛУЖВАЩИ ЕКИПИ. В ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЛИСТ В СБИТА, НО ЯСНА ФОРМА, СА ОПИСАНИ ГЛАСУВАНИТЕ ТЕКСТОВЕ И ЧРЕЗ ЗАГРАЖДАНЕ ИЛИ МАРКИРАНЕ НА ДАДЕНО ПОЛЕ МОГАТ ДА СЕ ОБРАБОТВАТ ЕЛЕКТРОННО. НА ПЪРВАТА, ВТОРАТА, ТРЕТАТА, ЧЕТВЪРТАТА, ПЕТАТА И Т. Н. ГОДИНА ОТ УПРАВЛЕНИЕТО /НЯМА МАНДАТНОСТ - УСПЕШНО УПРАВЛЕНИЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕКЪСВА/ НА ИЗБРАНО ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ПРОВЕЖДАТ ВОТОВЕ НА ДОВЕРИЕ /ВОТ НА ДОВЕРИЕ - ПРАВИТЕЛСТВОТО БЕЗ БОЙ И ВОЙ СЕ ПОДЛАГА НА ТАЗИ ПРЕВАНТИВНА МЯРКА/ И АКО ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ РЕШАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ПАДНЕ И ДА ДОЙДАТ НОВИ ИЗБОРИ /НЕ СА ПРЕДСРОЧНИ, ЗАЩОТО НЯМА МАНДАТ НА УПРАВЛЕНИЕ/ СЕ ПРЕСТЪПВА КЪМ НЕЗАБАВНО ОТТЕГЛЯНЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ. В РАМКИТЕ НА ЕДНА СЕДМИЦА СЕ ОРГАНИЗИРАТ НОВИ ИЗБОРИ И НОВИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ПОЕМАТ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ЗА ДА СЕ СТИГНЕ ДО УСПЕШЕН ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ, ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ИМАТ НЯКАКВА АЛТЕРНАТИВА - ДРУГ УПРАВЛЕНСКИ ЕЛИТ ИЛИ ПРОСТО ИСКАТ БЕЗПИЛОТНО ПИЛОТИРАНЕ. ВСЯКАК МОЖЕ, СТИГА ДА НЕ СЕ МНОЖИ ПРОКЛЕТИЯТА!
ЕДИН ПАДНА, ОСТАВАТ ОЩЕ ЕДИНАДЕСЕТ КАЗУСА.
/Следва/
30 август 2011
ЛАХАЙ-РОЙ
====================
Здравейте, приятели!
Продължавам да развивам въпроса как за 800 дни херкулесовците могат да прекършат врата на СБЪРКАНАТА СИСТЕМА.
ГЛАВНИЯТ УДАР, ХЕРКУЛЕСОВЦИ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАСОЧЕН СРЕЩУ ЦЕНТЪРА НА ПРОТИВНИКОВАТА ФОРМАЦИЯ. Ако ние не знаем КЪДЕ да ударим, НАШИЯТ ПРОТИВНИК ще ни обходи по фланговете и ще ни удари в ТИЛ.
Затова сега ще се занимаем с няколко важни въпроса. За по-лесно обясняване на теоретичната постановка ще използвам практически примери.
Всички сме се сблъсквали в една или друга степен с безотговорно отношение на някоя държавна институция към нас самите. Няма да ви разказвам надълго и нашироко колко отвеяни са държавните служители, които попадат в полезрението ми, само ще ви кажа, че с годините проблемите, нерешени навреме от последните, се мултиплицират лавинообразно. ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ е този - те не следят какво има да се оправя, а си почиват и чакат някой да изпищи, за да нарушат блажената си дрямка и АКО благоволят, да се размърдат. Сами разбирате, че под носа им има купища проблеми, които от година на година се задълбочават, но на тях не им пука за ВАШИТЕ проблеми!!! Единствено ще им запука, АКО прехвърлите ВАШИТЕ проблеми в ТЯХНАТА юрисдикция. КАК? Като подадете молба или жалба, за да се задвижи машината и колелце А да каже на колелце Б да каже на колелце В да направи нужното, за да се поддържа жив митът, че има АБВ-формация, която решава проблемите на гражданите. Проблем НЯМА, докато той не се появи на бюрото на колелце А във вид на хартия и мастило - оформен по образец, с внесена такса и хиляди моления да се направи нужното. Но за разлика от църковните свещи за по 20-50 стотинки, тук "молитвената свещ" е 15-50 лева, а за по-усуканите казуси и повече. След като таксата е платена, машината се задвижва. Познатото ни колелце А, сиреч началникът, НАРЕЖДА на своя подчинен, колелце Б, да провери истинността на молбата или жалбата, след което да НАРЕДИ на колелцето В, сиреч подчинен на подчинения на началника, да направи КОРЕКЦИЯ и проблемът да се реши, за да си заслужи АБВ-формацията митичната слава и най-важното - блажената дрямка да продължи, а гражданинът да остане така доволен, че да им купи уиски и бонбони...
Но докато едни блажено са скръстили ръце, на други им гори чергата под краката... Има една мъдра приказка: орташката кобила вълци я яли! Сиреч общите проблеми са ничии. Като чаках доволно време ортаците да направят нужното, за да изгасят огъня, видях, че по-скоро къщата ще изгори, отколкото някой да си мръдне пръста. Размърдах се - намерих майстори, млади, стари, всякакви. Идват, но проблемът е много комплексен - едно дърво е пораснало така, че клоните му са се лепнали за стряхата на покрива. Изкъртили са улуци, капаци, всичко. Като има силен вятър така удря стряхата, така скърца и бумка, че трябват тапи за уши... Та тия майстори се пулят, умуват как да отрежат клоните без да се претрепят. Парите лесни, казват, но ако паднем... Другият проблем е самият покрив - ако клоните паднат отгоре му, ще го разбият, а това са още харчове за наша сметка. Допълнително наблизо има кабели на електропреносната мрежа, интернет-кабел. Така един майстор стигна до прозрението, че му трябва специализирана техника, за да се справи с проблема. Вярно, че иска 3 пъти повече пари, но дава гаранция, че няма да се утрепе и че няма да досъбори покрива. Кандисахме, приготвихме парите и чакаме, но майсторът го няма - проблем със специализираната техника - тя не била негова, а държавна. И така се разплете кълбото - дървото не може да се реже без разрешение от общината. За да се отреже това застрашаващо къщата ни дърво, трябва молба с документи за собственост плюс платена такса да се връчат на колелцето А, което да нареди на колелцето Б да огледа как колелцето В да дойде със прословутата специализирана техника на адреса, за да си свърши работата, естествено за наша сметка. Иначе има глоба, ако без тях си отрежем клоните - хич не е малка, в размер на 7 "молитвени свещи", от най-малките.
И всичко започва от прехвърлянето на проблемите - едните ортаци на вторите, вторите на третите и третите обратно на първите и вторите. Един омагьосан кръг, от който може да се излезе само по магически начин. В случая проблемът е форсиран и от четвърта страна - именно същата община, която нехае за общинските проблеми, просто защото ги няма на хартия, под носа на колелцата А, Б и В. Но ние няма да се занимаваме засега с АБВ-тружениците, защото ще разгледаме как вълците ядат орташката кобила.
Ако някога ви се случи да наминете покрай нашата къщурка, то без съмнение ще си изкривите врата да я зяпате слисани и в недоумение. Много пъти са ме питали каква е тая цигания - единият етаж боядисан в един цвят, другият в друг. Или защо половината ограда е една, а другата половина друга. Обяснявам им, че собствениците са повече от един и всеки иска да е господар. Крещящо боядисаният етаж е на нашите ортаци, а крещящо нескопосаната ограда е наша. Тази ограда не е била винаги такава - тя е такава, обяснявам на слисаните минувачи, откакто един от ортаците се напи здраво, извади ъглошлайфа и отряза част от старата ограда. Това самоволно разграждане на двора беше последвано от самоволно заграждане, с подръчни материали. Но те не трябва да се безпокоят - ВСИЧКО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО. Защото казах на висок глас, за да чуят всички и да ЗНАЯТ: КОЛКОТО ПРАВО ПРАВИШ, ТОЛКОВА ДОБРО ДА ВИДИШ.
Сега ако дойдат тия любопитни минувачи и ме контрират, че нищо не се е променило след толкова години - всичко си е постарому, ще им разкажа една интересна история. Значи чакаме една вечер майсторът, за когото вече стана дума - да огледа дървото. Започва да се стъмнява и да не го изпуснем светнахме всички лампи - даже на ортаците. И седим и чакаме. Аз и майка ми. Озъртаме се и по някое време се прибират ортаците - направи ми впечатление, че колата не я управляваше мъжът, този с ъглошлайфа, а жена му. При това много припряно паркира, направо се наби със задница в нашата половина от оградата. Слизат - нещо превъзбудени, суетят се... Ние им казахме защо сме светнали тяхната лампа, извинихме се, че ще ги натоварим с някой ват, но те нямат намерение да се прибират. Нещо бъбрив съседът - извади едно шише ракия, извади сок, чаши, мезе, наля ни и вика: ЗА МОЕ ЗДРАВЕ ДА ПИЕМ И ЯДЕМ. Вгледах се в него - като трепетлика трепери, припряно вади цигара, пали, дърпа, говори какво било в детството му, с една дума все едно е видял дявола. Какво, бе, защо да пием и ядем за твое здраве?! Досега не ти трябвахме за нищо - без да ни питаш боядиса къщата наполовина в този крещящ цвят, против волята ни гътна старата ограда, направи куп щуротии, за които дори не искаме да си спомняме, а сега да пием и ядем за твое здраве?! Последното се чете в погледа ни, но СПОРЕД ЕТИКЕТА загрижено питаме какво става. Чутото въобще не ни изненадва. Защото ние знаем за ВЪЗМЕЗДИЕТО, знаем КАКВО Е ТО, единствено не знаем ЧАСА НА РАЗПЛАТАТА. И все пак на мен лично ми домъчнява, че в този ден е можело да изгори моят ортак, когато 3 кубически метра разтопен метал предизвикват производствена авария в завода, в който в момента работи, и ако не са били спринтьорските умения на леярите, те са щели да хвръкнат във въздуха заедно с цялата леярна. Мъчно ми е, защото има малко дете, което щеше да остане сирак точно като споменатият ортак, когато кофа разтопен метал в подобна произведствена авария пада върху неговия баща и последният умира в страшни мъки. Бащата, по всеобщо мнение, е бил много проклет. Ако и синът не спре с щуротиите, в най-скоро време не отпусне педала на газта, и той рано или късно ще сподели СЪДБАТА на баща си. Колкото и да ядем и пием за негово здраве, АКО ТОЙ НЕ ПИЕ ОТ ЛАХАЙ-РОЙ, е труп.
Но има ли СЪДБА? И нима човек, посредством СВОБОДНАТА ВОЛЯ да върши добро и зло не предопределя собствената си СЪДБА? Защото всяко негово действие влиза в полезрението на друг човек и последният, виждайки например някаква неправда спрямо себе си, въздига ГЛАС срещу онеправдаващия го. Изказан или четящ се в очите, ТОЗИ ВОПЪЛ ЗА ВЪЗМЕЗДИЕ може да бъде КЛЕТВА /ПРОКЛЯТИЕ/, може да бъде ПОЖЕЛАНИЕ, може да бъде СТОН /ОПЛАКВАНЕ/. И ПОЖЕЛАНИЕТО, И СТОНЪТ /ОПЛАКВАНЕТО/, И КЛЕТВАТА /ПРОКЛЯТИЕТО/ ИМАТ ЗА ЦЕЛ ДА ДОВЕДАТ ОБЕКТА ДО ВРАЗУМЛЕНИЕ. Както може би се досещате, тези ЖАЛБИ НА ПОТЪРПЕВШИТЕ достигат до АБВ-ФОРМАЦИЯТА, стояща над блажено дремещата АБВ-формация. НО ПЪРВАТА НЕ ДРЕМЕ, А ДЕЙСТВА - ЖАЛБИТЕ, подадени по ГЛАСОВАТА ПОЩА, влизат в СИСТЕМАТА и удрят право в сърцето, главата или където трябва когото трябва когато трябва.
Бих могъл да ви разкажа много интересни истории, но тръпки ще полазят по гърбовете ви от ужас и може да спрете да четете моя блог. Затова най-страшните истории ще ги запазя за себе си. Но няма как да не ви разкажа една много интересна история.
Има наблизо едни съседи, които се чудят и маят защо точно техният син го сполетя такава съдба - уби се с мотор. Те, като повечето от вас, нямат никаква представа за АБВ-ФОРМАЦИЯТА. Те си мислят, че НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ СЛУЧАЙНО. Ако някога дойдат и ме попитат зная ли нещо по въпроса защо точно техният любим син трябваше да си отиде от този свят, ще им разкажа една история. Ще им разкажа как техният син не уважаваше хората и по всяко време, най-вече следобяд, когато възрастните, безработните и малките деца спят следобеден сън, форсираше двигателя на мотора си и смущаваше немалко хора. Достатъчно е да се е намерил поне един ДА Е ПОЖЕЛАЛ ТИШИНА И СПОКОЙСТВИЕ. В случая бъдете сигурни, че е налице. Значи този моторист решил да си продаде мотора. Но си казал - я да го надуя до дупка, за изпроводяк. И понеже няма писта наблизо решил да използва шосето. Той разсъждавал така: За мен винаги ще има място между две коли. Но в злополучния ден насреща му се изпречили камион и автобус...
РАВНОСМЕТКАТА - ЕДИН ОГРОМЕН ТОПОР ВИСИ НАД ГЛАВИТЕ НА ВСИЧКИ ПРОКЛЕТНИЦИ И ПРАС-ПРАС-ПРАС УДРЯ КАТО ДУЗИНА ЧУКОВЕ ГЛАВИТЕ ИМ, В РОЛЯТА НА ПИРОНИ, И ИМ СКРИВА ШАПКАТА. КОЛКОТО ПО-ПРОКЛЕТИ СА ХОРАТА, ТОЛКОВА БИЕНЕТО НА ЧУКОВЕТЕ ПО ЧУТУРИТЕ ИМ Е ПО-ЯКО.
http://www.youtube.com/watch?v=RiGOZshAF1k&feature=youtu.be&a
ДА... НА ЗЛА КРУША ЗЪЛ ПЪРТ! ТА КОЛКОТО БЕЗХАБЕРИЕТО И ПРЕСТЪПНОТО НЕХАЙСТВО НА НЯКОИ ХОРА РАСТАТ, С ИЗМАМНОТО ЧУВСТВО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ, ТОЛКОВА ПРЕМЕЖДИЯТА ПРЕД ТЯХ ЩЕ СЕ МНОЖАТ.
ЗНАЧИ ДА ОБОБЩИМ - ОСНОВНИЯТ УДАР, ХЕРКУЛЕСОВЦИ, ТРЯБВА ДА УДАРИ ЦЕНТЪРА НА ПРОТИВНИКОВАТА ФОРМАЦИЯ, ИМЕННО ЗВЕНАТА, ГЕНЕРИРАЩИ ПРОКЛЕТИЯ. ЗАТОВА СЧИТАМ ЗА СВОЙ ДЪЛГ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ДЕЗЕРТИРАЩИТЕ И ДЕМОРАЛИЗИРАЩИТЕ РЕДИЦИТЕ В ПОЛЗА НА ВРАГА ЩЕ БЪДАТ ПРИЯТЕЛСКИ ПОКАНЕНИ ДА СЕ ВЪРНАТ В СТРОЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ИЛИ ЩЕ ИМ ПОЖЕЛАЯ ДА СИ НАМЕРЯТ МАЙСТОРА... ЗНАМ, ЧЕ МОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЩЕ БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНО КОГАТО КЪДЕТО И КАКТО ТРЯБВА.
/Следва/
Здравейте, приятели!
Продължавам да развивам въпроса как за 800 дни херкулесовците могат да прекършат врата на СБЪРКАНАТА СИСТЕМА.
ГЛАВНИЯТ УДАР, ХЕРКУЛЕСОВЦИ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАСОЧЕН СРЕЩУ ЦЕНТЪРА НА ПРОТИВНИКОВАТА ФОРМАЦИЯ. Ако ние не знаем КЪДЕ да ударим, НАШИЯТ ПРОТИВНИК ще ни обходи по фланговете и ще ни удари в ТИЛ.
Затова сега ще се занимаем с няколко важни въпроса. За по-лесно обясняване на теоретичната постановка ще използвам практически примери.
Всички сме се сблъсквали в една или друга степен с безотговорно отношение на някоя държавна институция към нас самите. Няма да ви разказвам надълго и нашироко колко отвеяни са държавните служители, които попадат в полезрението ми, само ще ви кажа, че с годините проблемите, нерешени навреме от последните, се мултиплицират лавинообразно. ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ е този - те не следят какво има да се оправя, а си почиват и чакат някой да изпищи, за да нарушат блажената си дрямка и АКО благоволят, да се размърдат. Сами разбирате, че под носа им има купища проблеми, които от година на година се задълбочават, но на тях не им пука за ВАШИТЕ проблеми!!! Единствено ще им запука, АКО прехвърлите ВАШИТЕ проблеми в ТЯХНАТА юрисдикция. КАК? Като подадете молба или жалба, за да се задвижи машината и колелце А да каже на колелце Б да каже на колелце В да направи нужното, за да се поддържа жив митът, че има АБВ-формация, която решава проблемите на гражданите. Проблем НЯМА, докато той не се появи на бюрото на колелце А във вид на хартия и мастило - оформен по образец, с внесена такса и хиляди моления да се направи нужното. Но за разлика от църковните свещи за по 20-50 стотинки, тук "молитвената свещ" е 15-50 лева, а за по-усуканите казуси и повече. След като таксата е платена, машината се задвижва. Познатото ни колелце А, сиреч началникът, НАРЕЖДА на своя подчинен, колелце Б, да провери истинността на молбата или жалбата, след което да НАРЕДИ на колелцето В, сиреч подчинен на подчинения на началника, да направи КОРЕКЦИЯ и проблемът да се реши, за да си заслужи АБВ-формацията митичната слава и най-важното - блажената дрямка да продължи, а гражданинът да остане така доволен, че да им купи уиски и бонбони...
Но докато едни блажено са скръстили ръце, на други им гори чергата под краката... Има една мъдра приказка: орташката кобила вълци я яли! Сиреч общите проблеми са ничии. Като чаках доволно време ортаците да направят нужното, за да изгасят огъня, видях, че по-скоро къщата ще изгори, отколкото някой да си мръдне пръста. Размърдах се - намерих майстори, млади, стари, всякакви. Идват, но проблемът е много комплексен - едно дърво е пораснало така, че клоните му са се лепнали за стряхата на покрива. Изкъртили са улуци, капаци, всичко. Като има силен вятър така удря стряхата, така скърца и бумка, че трябват тапи за уши... Та тия майстори се пулят, умуват как да отрежат клоните без да се претрепят. Парите лесни, казват, но ако паднем... Другият проблем е самият покрив - ако клоните паднат отгоре му, ще го разбият, а това са още харчове за наша сметка. Допълнително наблизо има кабели на електропреносната мрежа, интернет-кабел. Така един майстор стигна до прозрението, че му трябва специализирана техника, за да се справи с проблема. Вярно, че иска 3 пъти повече пари, но дава гаранция, че няма да се утрепе и че няма да досъбори покрива. Кандисахме, приготвихме парите и чакаме, но майсторът го няма - проблем със специализираната техника - тя не била негова, а държавна. И така се разплете кълбото - дървото не може да се реже без разрешение от общината. За да се отреже това застрашаващо къщата ни дърво, трябва молба с документи за собственост плюс платена такса да се връчат на колелцето А, което да нареди на колелцето Б да огледа как колелцето В да дойде със прословутата специализирана техника на адреса, за да си свърши работата, естествено за наша сметка. Иначе има глоба, ако без тях си отрежем клоните - хич не е малка, в размер на 7 "молитвени свещи", от най-малките.
И всичко започва от прехвърлянето на проблемите - едните ортаци на вторите, вторите на третите и третите обратно на първите и вторите. Един омагьосан кръг, от който може да се излезе само по магически начин. В случая проблемът е форсиран и от четвърта страна - именно същата община, която нехае за общинските проблеми, просто защото ги няма на хартия, под носа на колелцата А, Б и В. Но ние няма да се занимаваме засега с АБВ-тружениците, защото ще разгледаме как вълците ядат орташката кобила.
Ако някога ви се случи да наминете покрай нашата къщурка, то без съмнение ще си изкривите врата да я зяпате слисани и в недоумение. Много пъти са ме питали каква е тая цигания - единият етаж боядисан в един цвят, другият в друг. Или защо половината ограда е една, а другата половина друга. Обяснявам им, че собствениците са повече от един и всеки иска да е господар. Крещящо боядисаният етаж е на нашите ортаци, а крещящо нескопосаната ограда е наша. Тази ограда не е била винаги такава - тя е такава, обяснявам на слисаните минувачи, откакто един от ортаците се напи здраво, извади ъглошлайфа и отряза част от старата ограда. Това самоволно разграждане на двора беше последвано от самоволно заграждане, с подръчни материали. Но те не трябва да се безпокоят - ВСИЧКО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО. Защото казах на висок глас, за да чуят всички и да ЗНАЯТ: КОЛКОТО ПРАВО ПРАВИШ, ТОЛКОВА ДОБРО ДА ВИДИШ.
Сега ако дойдат тия любопитни минувачи и ме контрират, че нищо не се е променило след толкова години - всичко си е постарому, ще им разкажа една интересна история. Значи чакаме една вечер майсторът, за когото вече стана дума - да огледа дървото. Започва да се стъмнява и да не го изпуснем светнахме всички лампи - даже на ортаците. И седим и чакаме. Аз и майка ми. Озъртаме се и по някое време се прибират ортаците - направи ми впечатление, че колата не я управляваше мъжът, този с ъглошлайфа, а жена му. При това много припряно паркира, направо се наби със задница в нашата половина от оградата. Слизат - нещо превъзбудени, суетят се... Ние им казахме защо сме светнали тяхната лампа, извинихме се, че ще ги натоварим с някой ват, но те нямат намерение да се прибират. Нещо бъбрив съседът - извади едно шише ракия, извади сок, чаши, мезе, наля ни и вика: ЗА МОЕ ЗДРАВЕ ДА ПИЕМ И ЯДЕМ. Вгледах се в него - като трепетлика трепери, припряно вади цигара, пали, дърпа, говори какво било в детството му, с една дума все едно е видял дявола. Какво, бе, защо да пием и ядем за твое здраве?! Досега не ти трябвахме за нищо - без да ни питаш боядиса къщата наполовина в този крещящ цвят, против волята ни гътна старата ограда, направи куп щуротии, за които дори не искаме да си спомняме, а сега да пием и ядем за твое здраве?! Последното се чете в погледа ни, но СПОРЕД ЕТИКЕТА загрижено питаме какво става. Чутото въобще не ни изненадва. Защото ние знаем за ВЪЗМЕЗДИЕТО, знаем КАКВО Е ТО, единствено не знаем ЧАСА НА РАЗПЛАТАТА. И все пак на мен лично ми домъчнява, че в този ден е можело да изгори моят ортак, когато 3 кубически метра разтопен метал предизвикват производствена авария в завода, в който в момента работи, и ако не са били спринтьорските умения на леярите, те са щели да хвръкнат във въздуха заедно с цялата леярна. Мъчно ми е, защото има малко дете, което щеше да остане сирак точно като споменатият ортак, когато кофа разтопен метал в подобна произведствена авария пада върху неговия баща и последният умира в страшни мъки. Бащата, по всеобщо мнение, е бил много проклет. Ако и синът не спре с щуротиите, в най-скоро време не отпусне педала на газта, и той рано или късно ще сподели СЪДБАТА на баща си. Колкото и да ядем и пием за негово здраве, АКО ТОЙ НЕ ПИЕ ОТ ЛАХАЙ-РОЙ, е труп.
Но има ли СЪДБА? И нима човек, посредством СВОБОДНАТА ВОЛЯ да върши добро и зло не предопределя собствената си СЪДБА? Защото всяко негово действие влиза в полезрението на друг човек и последният, виждайки например някаква неправда спрямо себе си, въздига ГЛАС срещу онеправдаващия го. Изказан или четящ се в очите, ТОЗИ ВОПЪЛ ЗА ВЪЗМЕЗДИЕ може да бъде КЛЕТВА /ПРОКЛЯТИЕ/, може да бъде ПОЖЕЛАНИЕ, може да бъде СТОН /ОПЛАКВАНЕ/. И ПОЖЕЛАНИЕТО, И СТОНЪТ /ОПЛАКВАНЕТО/, И КЛЕТВАТА /ПРОКЛЯТИЕТО/ ИМАТ ЗА ЦЕЛ ДА ДОВЕДАТ ОБЕКТА ДО ВРАЗУМЛЕНИЕ. Както може би се досещате, тези ЖАЛБИ НА ПОТЪРПЕВШИТЕ достигат до АБВ-ФОРМАЦИЯТА, стояща над блажено дремещата АБВ-формация. НО ПЪРВАТА НЕ ДРЕМЕ, А ДЕЙСТВА - ЖАЛБИТЕ, подадени по ГЛАСОВАТА ПОЩА, влизат в СИСТЕМАТА и удрят право в сърцето, главата или където трябва когото трябва когато трябва.
Бих могъл да ви разкажа много интересни истории, но тръпки ще полазят по гърбовете ви от ужас и може да спрете да четете моя блог. Затова най-страшните истории ще ги запазя за себе си. Но няма как да не ви разкажа една много интересна история.
Има наблизо едни съседи, които се чудят и маят защо точно техният син го сполетя такава съдба - уби се с мотор. Те, като повечето от вас, нямат никаква представа за АБВ-ФОРМАЦИЯТА. Те си мислят, че НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАТ СЛУЧАЙНО. Ако някога дойдат и ме попитат зная ли нещо по въпроса защо точно техният любим син трябваше да си отиде от този свят, ще им разкажа една история. Ще им разкажа как техният син не уважаваше хората и по всяко време, най-вече следобяд, когато възрастните, безработните и малките деца спят следобеден сън, форсираше двигателя на мотора си и смущаваше немалко хора. Достатъчно е да се е намерил поне един ДА Е ПОЖЕЛАЛ ТИШИНА И СПОКОЙСТВИЕ. В случая бъдете сигурни, че е налице. Значи този моторист решил да си продаде мотора. Но си казал - я да го надуя до дупка, за изпроводяк. И понеже няма писта наблизо решил да използва шосето. Той разсъждавал така: За мен винаги ще има място между две коли. Но в злополучния ден насреща му се изпречили камион и автобус...
РАВНОСМЕТКАТА - ЕДИН ОГРОМЕН ТОПОР ВИСИ НАД ГЛАВИТЕ НА ВСИЧКИ ПРОКЛЕТНИЦИ И ПРАС-ПРАС-ПРАС УДРЯ КАТО ДУЗИНА ЧУКОВЕ ГЛАВИТЕ ИМ, В РОЛЯТА НА ПИРОНИ, И ИМ СКРИВА ШАПКАТА. КОЛКОТО ПО-ПРОКЛЕТИ СА ХОРАТА, ТОЛКОВА БИЕНЕТО НА ЧУКОВЕТЕ ПО ЧУТУРИТЕ ИМ Е ПО-ЯКО.
http://www.youtube.com/watch?v=RiGOZshAF1k&feature=youtu.be&a
ДА... НА ЗЛА КРУША ЗЪЛ ПЪРТ! ТА КОЛКОТО БЕЗХАБЕРИЕТО И ПРЕСТЪПНОТО НЕХАЙСТВО НА НЯКОИ ХОРА РАСТАТ, С ИЗМАМНОТО ЧУВСТВО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ, ТОЛКОВА ПРЕМЕЖДИЯТА ПРЕД ТЯХ ЩЕ СЕ МНОЖАТ.
ЗНАЧИ ДА ОБОБЩИМ - ОСНОВНИЯТ УДАР, ХЕРКУЛЕСОВЦИ, ТРЯБВА ДА УДАРИ ЦЕНТЪРА НА ПРОТИВНИКОВАТА ФОРМАЦИЯ, ИМЕННО ЗВЕНАТА, ГЕНЕРИРАЩИ ПРОКЛЕТИЯ. ЗАТОВА СЧИТАМ ЗА СВОЙ ДЪЛГ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ДЕЗЕРТИРАЩИТЕ И ДЕМОРАЛИЗИРАЩИТЕ РЕДИЦИТЕ В ПОЛЗА НА ВРАГА ЩЕ БЪДАТ ПРИЯТЕЛСКИ ПОКАНЕНИ ДА СЕ ВЪРНАТ В СТРОЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ИЛИ ЩЕ ИМ ПОЖЕЛАЯ ДА СИ НАМЕРЯТ МАЙСТОРА... ЗНАМ, ЧЕ МОЕТО ЖЕЛАНИЕ ЩЕ БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНО КОГАТО КЪДЕТО И КАКТО ТРЯБВА.
/Следва/
15 август 2011
ДАРВИН
=====================
Здравейте, приятели!
В последно време все по-често се сблъсквам с креационисти и еволюционисти, които са се хванали за гушата. Те кръстосват шпаги по форумите, дори по телевизията зачестиха научнопопулярни филми на тази тема. Пишат се множество книги на най-различни езици.
Бих искал да внеса яснота по въпроса за "терориста" Чарлз Дарвин. Дарвиновата теория за произхода на видовете разглежда СЪЗНАТЕЛНОТО ВЛИЯНИЕ НА ЧОВЕКА /ИЗКУСТВЕНИЯ ОТБОР/ И РЕСПЕКТИВНО ЕСТЕСТВЕНИЯ ОТБОР като фактори за формирането на биоразнообразието. В "Произход на видовете" Дарвин не разглежда въпроса кой и как е създал живота - империи, царства, отдели, класове, разреди, групи, семейства, родове, а разглежда кой и как е създал видовете. Например овенът е животно, значи е от животинското царство, има гръбначен стълб - значи спада към отдел гръбначни, женската храни малките с мляко - значи класът е млекопитаещи, има раздвоени копита - значи разредът е двукопитни /чифтокопитни/, рогата му са кухи - значи семейството е кухороги, сходството в признаците /устройство на вътрешните органи и системи, външна форма, начин на хранене и пр./ формира общ род, а като се прибави към сходството в признаците и сходство с родителя /запазване на родовите характеристики от родителите в потомството/ - общ вид.
Дарвин разглежда формирането на нови ВИДОВЕ - В РОДА!!! Например едни овце СЕЛЕКТИВНО са създадени да дават месо, затова окосмяването им е по-посно /късо/ и са по-набити, за разлика от други, които са по-слаби, с по-дълга козина - за добив на вълна. Късокосместата овца НЕ Е по-висш вид от дългокосместата, нито дългокосместата от късокосместата. Те са ОБЛАГОРОДЕНИ в специфично направление, ЗА СМЕТКА на друго. Или домашната патица - нейната костна структура е променена /за разлика от дивата патица/ и крилете й закърняват, а краката - заякват. Така тя не може да лети като дивата патица. И домашната и дивата патица могат да плуват, да крякат, да снасят яйца и пр. - те си остават в едно семейство и дори в един род, но изменението в скелетната им структура ги отделя в различни видове. Логично е да се досетим, както са го направили натуралистите, че някой ловец е донесъл пачи яйца от гората и дивите патици /които си остават диви - в смисъл искат да избягат обратно в дивата природа, независимо че ИЗГЛЕЖДАТ съвсем опитомени/ са живели в клетки, докато са се видоизменили и са станали домашни. А те са станали домашни именно като са изгубили способността да летят и следователно НЕ МОГАТ да избягат.
Както може да се убедите, натуралистите начело с Дарвин НЕ СА пропагандатори на еволюционната теория, която се тиражира понастоящем. Те не говорят за произхода на царствата, а за произхода на видовете. Като така аз не виждам на какво основание Дарвинизмът се обявява за богоборство и дори фашизъм и тероризъм. Затова АПЕЛИРАМ - не хулете името и делото на Дарвин.
Ако някой има възможност нека сведе настоящето до знанието на г-н Харун Яхя и неговите привърженици. Дарвинистите са прави - животът е борба. Но те говорят за БОРБАТА ЗА ЖИВОТ между представителите на животинското и растителното царства. Както пишат натуралистите, органичният живот е съпроводен с постоянно изтребление на живи органични същества - борба за храна, за пространство, за светлина, за надмощие /неприкосновеност/ и пр. Силните побеждават по-слабите и като трофей те взимат храната, пространството, светлината и пр., както и запазват своята неприкосновеност, поне докато не се появи по-силен от тях и не я загубят. А когато в тази борба падат жертви тутакси отгоре им се нахвърлят гладни и "по най-добродушен и весел начин" ги изяждат. Победи за едни, поражения за други... Животът е постоянна борба - дори понякога изглежда неравностойна. Например конска муха и кон - нещастният кон няма никакъв шанс... Шиба с опашка, шиба, но мухата е снесла в носа му цяла колония яйца и отърване няма... Въобще висшите животни страдат от низшите неимоверно - последните паразитстват и си живеят супер, като нерядко им причиняват опасни болести. Ако някой може да противоречи на очевидните факти и да нарича дарвинистите лъжци, той е или чалнат, или сляп, или просто шегаджия.
Тази борба за оцеляването е в реда на нещата да се пренесе и в човешкия свят. Например всички, които паразитстват на гърба на някого, подобно на низшите животни над висшите, са кръвопийци. В миналото, а и по настоящем както се оказва, колониалното владичество процъфтява - икономическото заробване, мизерия, глад за едни, свобода, разкош, изобилие за други... Ето нагледен пример за борба за храна, пространство, неприкосновеност... Има ли смисъл да продължавам. Но човекът е много по-изобретателен във всяването на смърт...
Последното го доказва най-вече историята на ХХ век... И всичко е борба за надмощие - до новото раздаване на картите, новото надлъгване и премерване на силите, и новия триумфален марш на победителите над главите на победените...
Здравейте, приятели!
В последно време все по-често се сблъсквам с креационисти и еволюционисти, които са се хванали за гушата. Те кръстосват шпаги по форумите, дори по телевизията зачестиха научнопопулярни филми на тази тема. Пишат се множество книги на най-различни езици.
Бих искал да внеса яснота по въпроса за "терориста" Чарлз Дарвин. Дарвиновата теория за произхода на видовете разглежда СЪЗНАТЕЛНОТО ВЛИЯНИЕ НА ЧОВЕКА /ИЗКУСТВЕНИЯ ОТБОР/ И РЕСПЕКТИВНО ЕСТЕСТВЕНИЯ ОТБОР като фактори за формирането на биоразнообразието. В "Произход на видовете" Дарвин не разглежда въпроса кой и как е създал живота - империи, царства, отдели, класове, разреди, групи, семейства, родове, а разглежда кой и как е създал видовете. Например овенът е животно, значи е от животинското царство, има гръбначен стълб - значи спада към отдел гръбначни, женската храни малките с мляко - значи класът е млекопитаещи, има раздвоени копита - значи разредът е двукопитни /чифтокопитни/, рогата му са кухи - значи семейството е кухороги, сходството в признаците /устройство на вътрешните органи и системи, външна форма, начин на хранене и пр./ формира общ род, а като се прибави към сходството в признаците и сходство с родителя /запазване на родовите характеристики от родителите в потомството/ - общ вид.
Дарвин разглежда формирането на нови ВИДОВЕ - В РОДА!!! Например едни овце СЕЛЕКТИВНО са създадени да дават месо, затова окосмяването им е по-посно /късо/ и са по-набити, за разлика от други, които са по-слаби, с по-дълга козина - за добив на вълна. Късокосместата овца НЕ Е по-висш вид от дългокосместата, нито дългокосместата от късокосместата. Те са ОБЛАГОРОДЕНИ в специфично направление, ЗА СМЕТКА на друго. Или домашната патица - нейната костна структура е променена /за разлика от дивата патица/ и крилете й закърняват, а краката - заякват. Така тя не може да лети като дивата патица. И домашната и дивата патица могат да плуват, да крякат, да снасят яйца и пр. - те си остават в едно семейство и дори в един род, но изменението в скелетната им структура ги отделя в различни видове. Логично е да се досетим, както са го направили натуралистите, че някой ловец е донесъл пачи яйца от гората и дивите патици /които си остават диви - в смисъл искат да избягат обратно в дивата природа, независимо че ИЗГЛЕЖДАТ съвсем опитомени/ са живели в клетки, докато са се видоизменили и са станали домашни. А те са станали домашни именно като са изгубили способността да летят и следователно НЕ МОГАТ да избягат.
Както може да се убедите, натуралистите начело с Дарвин НЕ СА пропагандатори на еволюционната теория, която се тиражира понастоящем. Те не говорят за произхода на царствата, а за произхода на видовете. Като така аз не виждам на какво основание Дарвинизмът се обявява за богоборство и дори фашизъм и тероризъм. Затова АПЕЛИРАМ - не хулете името и делото на Дарвин.
Ако някой има възможност нека сведе настоящето до знанието на г-н Харун Яхя и неговите привърженици. Дарвинистите са прави - животът е борба. Но те говорят за БОРБАТА ЗА ЖИВОТ между представителите на животинското и растителното царства. Както пишат натуралистите, органичният живот е съпроводен с постоянно изтребление на живи органични същества - борба за храна, за пространство, за светлина, за надмощие /неприкосновеност/ и пр. Силните побеждават по-слабите и като трофей те взимат храната, пространството, светлината и пр., както и запазват своята неприкосновеност, поне докато не се появи по-силен от тях и не я загубят. А когато в тази борба падат жертви тутакси отгоре им се нахвърлят гладни и "по най-добродушен и весел начин" ги изяждат. Победи за едни, поражения за други... Животът е постоянна борба - дори понякога изглежда неравностойна. Например конска муха и кон - нещастният кон няма никакъв шанс... Шиба с опашка, шиба, но мухата е снесла в носа му цяла колония яйца и отърване няма... Въобще висшите животни страдат от низшите неимоверно - последните паразитстват и си живеят супер, като нерядко им причиняват опасни болести. Ако някой може да противоречи на очевидните факти и да нарича дарвинистите лъжци, той е или чалнат, или сляп, или просто шегаджия.
Тази борба за оцеляването е в реда на нещата да се пренесе и в човешкия свят. Например всички, които паразитстват на гърба на някого, подобно на низшите животни над висшите, са кръвопийци. В миналото, а и по настоящем както се оказва, колониалното владичество процъфтява - икономическото заробване, мизерия, глад за едни, свобода, разкош, изобилие за други... Ето нагледен пример за борба за храна, пространство, неприкосновеност... Има ли смисъл да продължавам. Но човекът е много по-изобретателен във всяването на смърт...
Последното го доказва най-вече историята на ХХ век... И всичко е борба за надмощие - до новото раздаване на картите, новото надлъгване и премерване на силите, и новия триумфален марш на победителите над главите на победените...
10 август 2011
ДА БЪДЕ БОЖИЯТА ВОЛЯ
====================
Здравейте, приятели!
Наближават избори и темата как да се оправим за 800 дни може да бъде изтълкувана като политическа агитация на формация "Ред, законност, справедливост". Затова ще отложа за по-нататък този въпрос.
Освен това имам доста грижи - искат да ме правят пастор. Опитах се да се измъкна, но колкото повече се дърпам, толкова повече ме искат. Пуснал съм документи в два завода, само й само да се откажат. Ако си намеря работа по специалността, а може и някаква друга работа като инженер, сигурно ще ме оставят на мира. Другият вариант е да бягам зад граница - от 1-ви януари 2012 година щели да отворят пазара на труда в Германия и за българи.
Е, като пастор ще мога да си купя кошери и да гледам пчели - всички знаят, че пасторите получават добри пари от своите енориаши или както там се казва техният електорат. Но проблемът е, че теологията на днешните църкви е сбъркана - те вярват в щуротии. З-Д-Р-А-В-О-Т-О У-Ч-Е-Н-И-Е не държат. Това е все едно да стана звероукротител. В общи линии в това се изчерпва работата на енорийските работници, по модерному казано - те създават едно ментално поле, което влияе по един магнетичен начин на попадналите в него и последните, подобно на Лайденски стъкленици, се наелектризират, и освобождават електрически заряд, самобичувайки се/бичувайки някого. Тези садо-мазо изстъпления са продиктувани от чувство за вина, респективно жажда за възмездие. Дето се казва: "Всеки луд с номера си." Проблемът е, че лудналите в днешните църкви са МНОЗИНСТВО - БОЛШИНСТВОТО четат Св. Писание като малчугани, а техните духовни наставници като пубери и им пълнят главите с врели-некипели. Малчуганите не могат да оборят пуберите и става едно мазало - майко мила...
Здравейте, приятели!
Наближават избори и темата как да се оправим за 800 дни може да бъде изтълкувана като политическа агитация на формация "Ред, законност, справедливост". Затова ще отложа за по-нататък този въпрос.
Освен това имам доста грижи - искат да ме правят пастор. Опитах се да се измъкна, но колкото повече се дърпам, толкова повече ме искат. Пуснал съм документи в два завода, само й само да се откажат. Ако си намеря работа по специалността, а може и някаква друга работа като инженер, сигурно ще ме оставят на мира. Другият вариант е да бягам зад граница - от 1-ви януари 2012 година щели да отворят пазара на труда в Германия и за българи.
Е, като пастор ще мога да си купя кошери и да гледам пчели - всички знаят, че пасторите получават добри пари от своите енориаши или както там се казва техният електорат. Но проблемът е, че теологията на днешните църкви е сбъркана - те вярват в щуротии. З-Д-Р-А-В-О-Т-О У-Ч-Е-Н-И-Е не държат. Това е все едно да стана звероукротител. В общи линии в това се изчерпва работата на енорийските работници, по модерному казано - те създават едно ментално поле, което влияе по един магнетичен начин на попадналите в него и последните, подобно на Лайденски стъкленици, се наелектризират, и освобождават електрически заряд, самобичувайки се/бичувайки някого. Тези садо-мазо изстъпления са продиктувани от чувство за вина, респективно жажда за възмездие. Дето се казва: "Всеки луд с номера си." Проблемът е, че лудналите в днешните църкви са МНОЗИНСТВО - БОЛШИНСТВОТО четат Св. Писание като малчугани, а техните духовни наставници като пубери и им пълнят главите с врели-некипели. Малчуганите не могат да оборят пуберите и става едно мазало - майко мила...
07 юли 2011
КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО
=======================
Здравейте, приятели!
"Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /1 Йоаново 4:1/
Срещата на Савел с Господ Исус Христос е разказана 3 пъти в Деяния - в 9 гл., 22 гл. и 26 гл.
"И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи." /Деян. 9:3-9/
"И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск." /Деян. 22:6-11/
"По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 26:12-18/
Мъжете със Савел чули ли са Гласа на Господ /Деяния 9:7/ или не са /Деяния 22:9/?
Само Савел ли е паднал на земята или всички? Щом и другарите на Савел са видели Светлината как и те не са изгубили зрението си?
Изучаващите Писанието през разните векове много са си блъскали главите по казуса и ето какво са измислили: Мъжете, които са придружавали Савел, са видели неземната Светлина на Господ, но не са чули истинските думи, които са били изговорени, а само звука на Гласа на Исус. С други думи, те са разбрали за Исус и слухово, но не са разбрали, че звукът, който са чули, е разбираема реч. /Уилям Макдоналд, "Коментар на Новия Завет", т. II, Издателство ВЕРЕН, 1994 г./
Тук ще ви предложа, скъпи приятели, КРИТИЧЕН ПРОЧИТ на Деяния.
Книгата Деяния описва в началото си бурния ръстеж на Църквата Христова - от 120 човека стават няколко хиляди. Този успех стресва първосвещенника и част от членовете на синедриона, затова ап. Петър и някои други апостоли са затворени в тъмница. Но по чудесен начин те са изведени от тъмницата. Поставени пред синедриона, ап. Петър и останалите дързостно проповядват възкръсналия Господ Исус и запалват факела на фанатична омраза в опонентите си. В този върховен миг, когато падат всякакви етични и правови норми, и всички фанатици са готови да ги убият с камъни, се изправя един законоучител на име Гамалиил, който с прости думи ги призовава да не се поддават на емоциите си, но да оставят всичко на Бога - ако делото им е от Бога, ще укрепне, ако не е, ще се провали. Но както е видно от последвалите събития споменатите юдейски старейшини са на друго мнение. Те сформират отряд за противодействие и най-разпалените стават гонители на последователите на Господ Исус Христос. Един от тия гонители е един момък, който пази дрехите на убийците на първия Христов мъченик - св. Стефан, както и носи писма с инструкции до други синагоги извън Йерусалим. Това е накратко съдържанието до така нареченото "обръщане на Савел".
Дотук изниква още един въпрос: Защо Савел не се съобразява с изложеното становище на Гамалиил, а се поддава на емоциите си? Очевидният отговор е този - той е заслепен от фанатична омраза, готов е на всичко, за да срази враговете на своя Господ. Дори да забие КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО на своя враг...
Предприетите репресивни мерки от страна на тайната полиция дават някакви резултати, но последователите на Господ Исус стават партизанско движение и изчезват от полезрението на тайната полиция. Шпионите нямат достъп до базата на апостолите и генералният щаб е принуден да смени тактиката. Именно като инфилтрира шпиони, които да снасят информация отвътре. След кратък тренировъчен лагер подривни единици са инфилтрирани във врага, с ясната мисия по всякакъв начин да съботират последователите на Пътя.
Авторът на Деяния ни описва няколко човека, вързани в неправда /Деяния 8:23/ - Анания, жена му Сапфира и Симон Магус. Но интересно, че ап. Варнава е първият поименно споменат, а явно са били стотици тия, които са продали имот и са донесли парите в нозете на апостолите. Случайно ли е споменаването на ап. Варнава? Останалите трима /Симон Магус е готов да даде злато за БОЖИЯТА СИЛА/ очевидно са имали нечисти помисли, но ап. Варнава е някак странно упоменат. Моят КРИТИЧЕН ПРОЧИТ ми казва, че ап. Варнава е един от конспираторите. Неговата мисия е да инфилтрира Савел, пардон ап. Павел.
Тактиката на контрашпионажа скоро довежда до резултат - ап. Петър е заловен отново, окован във вериги и го вардят от двете му страни стражи в тъмницата. Но Ангел Господен слиза и го освобождава. След поредното сериозно премеждие пред Църквата последователите на Пътя стават много внимателни във всяко свое действие и контрашпионажа постепенно е париран. Генералният щаб отново трябва да смени тактиката. Войната навлиза в нова фаза - стратегическо настъпление.
И така, кои са фактите от Св. Писание, които ни дават основание да се усъмним в Апостола на езичниците?
Основният акцент пада върху описаната "среща" с Господ Исус. Трите варианта от 9 гл., 22 гл. и 26 гл. не съвпадат в детайлите - не е ясно кой какво точно е чул и видял от придружителите на Савел. И самото ослепяване на Савел е твърде озадачаващо. Само той е чул речта и е изгубил зрението си?
Освен това смущаваща е светкавична "евангелизаторска" кампания на ап. Павел - той тръгва да се препира с юдеите едва проходил в Пътя, като след има-няма няколко месеца става персона-нон-грата в Дамаск. Създаденият "ореол" на ап. Павел е пуснат в слуховата машина и започват да се носят митове и легенди, които превръщат ап. Павел в легенда. Духът е пуснат от бутилката и следва верижна реакция, която довежда до такава експлозия, че екотът на гърма ще отеква до края на вековете...
Легендарният образ на ап. Павел обаче не върви пред апостолите и учениците в Йерусалим, и той търси доверено лице, което да гарантира за него - това е ап. Варнава. Попадайки в обкръжението на апостолите, ап. Павел се развихря и вдига такава пушилка, че скоро бива организиран поредния заговор срещу него, който принуждава апостолите да изпратят ап. Павел далеч от Йерусалим, за да запазят живота му.
Следва един многозначителен ред от Деяния:
"И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше." /Деян. 9:31/
Но този мир не трае дълго - вътрешните напрежения се засилват - заловен и убит е ап.Яков /Йоановият брат/ и е направен опит да бъде убит ап. Петър. Така се достига до най-ожесточената схватка - стратегическото настъпление.
Междувременно на сцената излиза Антиохийската църква, за която някак странно авторът на Деяния вметва:
"А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал." /Деян. 13:1-2/
Странният елемент е думата "учители". Какви са тия учители сред Христовите ученици, след като сам Господ Исус забранява на учениците Си да се наричат учители?
"Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос." /Матей 23:8-10/
Явно споменатите са били подготвяни за законоучители. Този квас дава едно твърде характерно лице на споменатите, което проличава и в тяхната "евангелизаторска" кампания, която много скоро кара пулта при апостолите да светне като коледна елха - това принуждава апостолите да посъветват Юпитер и Меркурий /Деян. 14:12/ да не отиват близо до Слънцето... Но напразно. Много скоро те започват да си задават въпроса с какво точно си имат работа - троянски кон, бекдор-червей или хайджакър?
В едно от посланията на ап. Павел до коринтяни има една многозначителна тирада от въпроси, която хвърля светлина в подкрепа на изложената теза:
"Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:
Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?
Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?" /1 Коринтяни 9:1-13/
Картината започва постепенно да се прояснява - отворил се е разлом в отношенията на апостолите и групата около ап. Павел и ап. Варнава. Започват да ги държат изкъсо и това не се понравва на ап. Павел /и на тези около него/, който явно подразнен от това развитие започва да прави грешка след грешка - в опитите си да защити изграденото от него.
Преди да разгледаме изграденото от ап. Павел да се спрем на въпроса: Защо е било нужно да накара апостолите и учениците да вярват, че наистина е видял Господ? Не е ли било по-лесно просто да спре гонението на последователите на Пътя, да намери ап. Варнава /както е направил/ и да стане ученик Христов без гръм и трясък?
В Евангелието от Йоан Господ казва: "Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали." /Йоан 20:29/
Очевидно е, поне за мен, че "срещата" с Господ няма за цел да докаже вярата на ап. Павел във възкръсналия Месия, колкото по-скоро да вмени на апостолите и учениците предузнаването на ап. Павел от Господ.
"Него [Исус] Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите." /Деян. 10:40-42/
Любопитен е също така водещият момент за "назначението" на ап. Павел, което е споменато чак в третия римейк на срещата. Странно, нали?! При това в защитата си пред юдеите ап. Павел твърди, че в Дамаск ще му се открие всичко, що има да върши /Деян. 22:10/, докато в защитата пред Агрипа твърди, че Господ Исус му е казал на самата среща:
"Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 22:16-18/
И защо след като е назначен "апостол на езичниците" /Римляни 11:13/ тръгва да проповядва най-напред по синагогите в Дамаск, после в Йерусалим и Антиохия, а след това и по останалите градове, където има синагоги? Ако нямаше упоменато това разделяне на юдейски народ и езичници /Деян. 22:17/, бих приел, че на ап. Павел му е открито нещо друго. Отговорът на поставения въпрос, поне за мен, е следният - назначението "апостол на езичниците" е хотфикс на ап. Павел, който го превръща от троянски кон в бекдор-червей. С прости думи, след като вижда капсулирането на последователите на Пътя и изграждането на все по-стройна структура, генералният щаб взема решение да създаде нов фронт, с ясната цел да отслаби хватката на Църквата върху юдеите в Юдея, Галилея и Самария. След няколко люти препирни с юдеите след речи в стил "Вие синковци сте хилави баби..." и високопарни приказки от рода на "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.", ап. Павел и ап. Варнава тръгват по широкия свят да "евангелизират" езичниците. /Деян. 13:38-39/
"И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина." /Йоан 14:13/ Някъде да пише "Всичко, каквото поискате, ще го сторя"?
Сещам се и за други пасажи:
"Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки, че са Ме видели [без да са Ме познали], и ще заблудят мнозина." /Матей 24:4-5/
"Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: "Аз съм Христов [слуга]!" и ще подмамят мнозина." /Марк 13:5-6/
"Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: "Аз съм Христов [слуга]!", и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях." /Лука 21:8/
Защо казвам "евангелизират" езичниците? - Много показателен е следния пасаж от Деяния:
"А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва." /Деян. 14:8-18/
Честно да си кажа аз не виждам Благовестието Христово да е достигнало до ушите на тия езичници от Листра. Тук тежестта пада върху Твореца на небето и земята.
Всъщност болшинството описани в Деяния "евангелизаторски" подвизи на Павел завършват с тежки разпри, бой и събудена люта омраза в юдеите и езичниците.
Забелязал съм, че в някои християни здраво е заседнал този препирлив дух и ако им кажеш нещо, което е твърде революционно за тях, веднага избухват. Сякаш не знаят що е писано: "Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи." /Яков 1:19/
И така да продължа с други факти от Писанието - има още много такива.
В 15 глава на Деяния е описано избухването на поредната бомба. Възниква разпра, дали е нужно да се обрязват езичниците, според Моисеевия закон. За целта ап. Павел и ап. Варнава са изпратени от братята в Антиохия в Йерусалим, за да се допитат до ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли. Този първи и последен Йерусалимски събор в споменатия състав излиза с манифест-послание, което гласи:
"От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте." /Деян. 15:23-29/
Но началото на 16 глава от Деяния започва така:
"После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък." /Деян. 16:1-3/
Както и да чета, стигам до тезата, че единодушието между ап. Павел и останалите апостоли е фикция. Кой е авторитет за ап. Павел - ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли или юдеите?
На споменатия събор обаче се разглежда един още по парлив въпрос. Ясно се открояват двата полюса в Църквата - ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя от едната страна, и ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя) от другата страна.
Въпросът е следният: Нужни ли са евангелизаторски кампании всред езичниците?
Едната страна /ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя/ застъпва тезата, че те не са нужни - призваните от Господа ще намерят начин да се свържат с Христовите ученици, подобно на Корнилий /Деян. 10:1-48/. Усилията им трябва да се концентрират върху техните събратя, юдеите. Освен това Църквата не може да си позволи такива разходи.
Другата страна /ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя)/ е на друго мнение - видно от разказите на ап. Варнава и ап. Павла за знаменията и чудесата, които Бог е извършил чрез тях между езичниците. /Деян. 15:12/ На ап. Павел и ап. Варнава им се иска да имат една "картечница на Светия Дух", която да издуха главите на езичниците.
Ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя разбират, че ап. Павел, ап. Варнава и Антиохийските братя са решили да първенствуват, затова пращат дублиращ екип до езичниците в Антиохия - Юда и Сила. Да потвърдят и те устно написаното послание, за по-голяма тежест. Голяма чест оказват на езичниците, не мислите ли? Но мисията на единия от тях е друга. Той трябва да се залепи за ап. Павел. Затова не е чудно, че на Сила се вижда добре да поседи още в Антиохия /Деян. 15:34/, след като утвърждава братята. След няколко дни, забележете, ап. Павел решава да тръгне да обикаля градовете, където са проповядвали Господното учение с ап. Варнава, за да нагледат как са братята. След пътуването до Йерусалим и обратно до Антиохия ап. Павел тръгва към Сирия и Киликия без да си почине дори седмица?! Странно. При това се скарва с верния си брат ап. Варнава, запръвпът се разделят заради разпра - ап. Варнава отплува за Кипър, а ап. Павел тръгва за Сирия и Киликия.
Но КРИТИЧНИЯТ ПРОЧИТ сочи, че не е имало никаква разпра между тях - просто Сила ги е изнервил с присъствието си в Антиохия и те решават да го разкарат оттам, като го държат далеч от тяхната база. Сила така е всмукан от развихрилия се ап. Павел, който е в стихията си, че за нула време се озовава в тъмница, с клада на краката /Деян. 16:23/, а след това е принуден да бяга през нощта с ап. Павел от Солун в Берия /Деян. 17:10/. От Берия ап. Павел тръгва мълниеносно за Атина /без Сила първоначално/, след това посещават Македония, Коринт и т. н. Изтощени от дългото пътуване по суша и вода Сила и Тимотей биват заменени от други двама спътници на ап. Павел - Прискила и Акила.
"А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици." /Деян. 18:18-23/
Ето, че достигнахме до изграденото от ап. Павел - един рояк от местни църкви, които е трябвало да бъдат държани под око при задълбочаване на вътрешния разлом в Църквата. Стратегическото настъпление, за което стана дума, се състои в инфилтрирането на доверени хора в тях. Но става едно събитие, което показва, че ап. Петър, ап. Яков и Йерусалимските братя са били доста далновидни.
"Евангелизаторската" кампания в Ефес, Мала Азия, отприщва мощна вълна на недоволство - в продължение на часове ефеските жители скандират в театъра "Велика е ефеската Диана!" /Деян. 19:34/:
"А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
И като рече това, разпусна събранието." /Деян. 19:23-41/
"Евангелизаторската" кампания на ап. Павел се оказва изключително опасна игра с Огъня. Все едно да се учат едни да пишат симфония без да познават нотите, да разбират Писанието без да различват отворен от затворен мем...
Тия нароени църкви главно от хора от кол и въже, до преди няколко дни убедени, че Луната е богиня или че Олимп е домът на боговете, започват да създават големи главоболия на апостолите - налага се част от "братята" да бъдат "предадени на дявола", защото са вълци в овча кажа /1 Коринтяни 5:1-13/. Не изключвам възможността именно те да са нароили църкви-домашни групи, и вярвайки в своята правота /"Пътят на безумния е прав в неговите очи" (Притчи 12:15)/, да са измислили поредната пародия на Пътя. Така ерес след ерес Пътя постепенно е бил зашумен от бързорастящи растения.
Земята под истинските последователи на Пътя играе ламбада - трус след трус, проблемите валят из ведро. В концептуалните различия между тях и Антиохийските братя, Йерусалимските братя виждат само усърдието на първите да прибавят по-бързо нови спасяващи се към Църквата, но тази ревност на Оза да подкрепи Божия ковчег, докарва Божия гняв върху Оза. Но когато Сила се завръща от своята мисия и започва да разказва това, което е чул и видял, в главите на Йерусалимските братя нахлуват тревожни мисли. А след пукотевицата в Ефес, те започват да гледат под лупа всички трудове на Антиохийските братя.
През цялото това време "синковците"-"хилави баби" се умножават все повече и повече и една огромна разярена тълпа е по петите на ап. Павел и неговите братя, "християните". Споменатият като бълха скача от град на град - когато бурята утихва от време на време, той се застоява тук и там, но когато се развихря, спътниците му не могат да му наспорят, просто е фурия.
Сгъстяването на буреносните облаци над ап. Павел вещае пред него скърби и мъки, затова той подготвя братята за предстоящите събития. И въпреки увещанията на братята да не ходи в Йерусалим за Петдесетница: "...и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим." /Деян. 21:4/, той се хвърля в устата на лъва. С какво може да си обясним тази непоколебимост на ап. Павел? - "Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса." /Деян. 21:13/
И така ап. Павел отива в Йерусалим, където ап. Яков и братята го посрещат и го предупреждават за достигналите до тях гневни думи относно ап. Павла, като му дават следния съвет:
"Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство." /Деян. 21:20-25/
Но всъщност юдеите са яростни от оскверняването на пазещите Моисеевия закон /юдеи/ от езичниците - събирайки се заедно те ядат и пият, пеят химни, прегръщат се, разговарят по разни теми. Гневните на ап. Павел се страхуват от вноса на култура /не от износа!/, от разкрепостяването на мисленето на юдеите.
Ако сте забелязали, писмата на ап. Павел са пълни с гневни думи към поредната избушила църква. Ето един много характерен случай:
"Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие своето осъждение.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда." /1 Коринтяни 11:18-34/
Да продължим нататък. Юдеите, явно разбрали от техните съгледвачи, че ап. Павел е в Йерусалим, търпеливо го чакат в Храма и когато той се появява там, те го залавят.
"И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите." /Деян. 21:27-30/
Веднъж хванали ап. Павла, те се нахвърлят отгоре му и когато се готвят да убият ап. Павел, известяват на хилядника на полка, че има брожение и той с войници и стотници се телепортира при стълпотворението. Просто със скоростта на светлината! Още по-невероятно е, че на ап. Павел му е позволено на говори пред разярената тълпа. Но още по-невероятно е какво казва:
"Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
и гонех до смърт, последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.
А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее." /Деян. 22:1-22/
От тези думи излиза, че ап. Павел по внушение свише напуска Йерусалим, за да отиде далеч между езичниците. Но да си припомним какво пишеше в 9-та глава на Деяния:
"И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс." /Деян. 9:26-30/
Ако не се достигне до 22 глава, се остава с погрешната предства, че ап. Павел е допуснат от апостолите начело с ап. Петър и ап. Яков, след солидното рамо на ап. Варнава. Нищо подобно. Конспираторите успяват да разгърнат дейността си едва след групирането си в Антиохия, далеч от Йерусалим:
"Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни." /Деян. 11:19-26/
След една година ап. Павел започва грандиозното дело с "евангелизирането" на юдеите и езичниците по широкия свят, което разгледахме по-горе. Но да кажем още няколко думи - за целта той самия се превръща в една пътуваща синагога. Преподавайки на юдеите славните времена на техните предци на фона на кекавите им синове, което буквално докарва до психоза слушателите му, а на втрещените езичници - основи на юдаизма, ап. Павел наистина е едно екзотично цвете в историята на Църквата.
Много ми се иска да са верни неговите слова:
"Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление." /2 Тимотей 4:7-8/
Както и тези:
"Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин." /2 Тимотей 4:18/
И всичко, описано в Деяния, да е КРИВОРАЗБРАНО от мен.
Ап. Павел пред юдеите е юдеин, пред римляните - римлянин. Както казва в едно от посланията:
"Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина." /1 Коринтяни 9:19-22/
Новината, че ап. Павел е римлянин, при това по рождение, стресва хилядникът. По простата причина, че яко се е бръкнал, за да стане римлянин. Скоро е свикан синедриона и на ап. Павел му е дадена възможност да се изкаже в своя защита. Първите думи направо са шокиращи:
"Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест." /Деян. 23:1/
След като не се вслушва в мъдрия съвет на Гамалиил и тръгва да гони Христовите ученици, измъчва и създава страхова невроза в стотици последователи на Пътя, "евангелизира" юдеите и езичниците по широкия свят, отприщвайки вълна на недоволство с невиждани дотогава размери, която създава сериозни затруднения пред последователите на Пътя, ап. Павел казва това!!!
"А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:2-9/
Много Ананиевци има в Деяния - направо свят да ти се завие?! Но какъв еквилибрист е ап. Павел?! Следва ескортирането му от огромна войскова част до Кесария по тъмна доба. Там е предаден на Феликс, който решава да изслуша двете страни на спора, затова Анания със свита от синедриона и огромен антураж от разгневени юдеи са принудени да слезат в Кесария.
Започва и самият процес пред Феликс. Атмосферата е наелектризирана. Обвинението, представено пред Феликс относно ап. Павла, гласи:
"Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон..." /Деян. 24:4-6/
Очевидно е, поне за мен, че юдеите-обвинители считат ап. Павел за родоотстъпник и предател, за природен езичник, който е отстъпил от Моисеевия закон и развращава юдеите по цялата вселена, като ги събира с езичниците наедно.
Но ап. Павел с майсторски замах извърта нещата в друга посока:
"Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,
освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес." /Деян. 24:10-21/
Ап. Павел прекрасно знае, че мнозинството от обвинителите му го гонят години наред - не става въпрос за последните 20 дни, а може би за последните 20 години. Още по-интересно е, че служи на Бога на Авраам, Исаак и Яков като "вярва всичко що е по закона и е писано в пророците". Тук вече става ясно откъде идва неговата "съвършено чиста съвест":
"И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римляни 3:27-31/
А още и:
"Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:15-21/
И още:
"И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон." /Деян. 13:38-39/
Чудно ми е след като ап. Павел знае, че "човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа" или по-друг начин казано "човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона", защо ап. Павел отива в Йерусалим да извършва очистението си според Закона? И защо подхвърля разни смущаващи недомлъвки от рода на: "Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:21/ Та тази "нова вълна" отприщва в мнозинството юдеи и езичници такова недоволство, че сам римският император е принуден да вземе главата на ап. Павла най-накрая.
Да се върнем към защитната реч на ап. Павел пред Феликс. Ап. Павел твърди не само, че е очистен, но и че обвинителите му са го намерили очистен?! Защо тогава искат да го убият? И единственият му грях, направен от незнание, бил, че е похулил първосвещенника!
"Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си"." /Деян. 23:3-5/
Ето, че неусетно стигнахме до "съденето". Тук очевидно ап. Павел казва, че е наказан без да е доказана вината му чрез съд. Т. е. той твърди, че е невинен, че е със "съвършено чиста съвест" пред Бога /и човеците/. При това се провиква: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите" /Деян. 23:6/, а след няколко реда авторът на Деяния пише: "И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:9/
Не знам дали можете да видите разковничето в тази парадигма - толкова много писане изписах, та затова ще си позволя да го изложа с прости думи: ап. Павел се е кръстил на улица "Права" и е станал християнин, сиреч неговите /стари/ грехове са умити и той е като волна птичка, нов човек. Господ е поел неговите грехове като е умрял вместо него на Кръста. Като нов човек той се умива, пристъпяйки към Господнята вечеря, за да Я яде чист - като изповядва сторените грехове с покайно сърце. Това е основното верую, което проповядва ап. Павел - "Христос умря за греховете ни според писанията" /1 Коринтяни 15:3/, за да спаси погиващия свят. "Съвършено чистата съвест" идва от ТАЗИ ВЯРА. НА СЪЩАТА ВЯРА СЕ УПОВАВА И ЦЯЛОТО ВЯРВАЩО В ТОВА ЧОВЕЧЕСТВО, ПРИЕЛО ЗА ЧИСТА МОНЕТА ВЯРАТА НА АП. ПАВЕЛ, ЧЕ ПРАВО ВЯРВА ВЪВ ВСИЧКО ПИСАНО В СВ. ПИСАНИЕ. И ТАКА СТИГАМЕ ДО ЕДИН СВЯТ СЪС СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ - ТОЙ ПОЧИВА НА БЕЗДНАТА, В КОЯТО СЕ НАЛИВА ПРЕГОРЯЛАТА МУ СЪВЕСТ И СЕ ЧЕРПИ НАОБРАТНО СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ... ВСИЧКО Е ЯСНО, ОСВЕН ЕДИН ВЪПРОС: ЗАБИТИЯТ КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО НА СТАРИЯ ЧОВЕК ЛИ Е ИЛИ НА НОВИЯ?
Здравейте, приятели!
"Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /1 Йоаново 4:1/
Срещата на Савел с Господ Исус Христос е разказана 3 пъти в Деяния - в 9 гл., 22 гл. и 26 гл.
"И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.
А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
И прекара три дни без да види и, не яде, нито пи." /Деян. 9:3-9/
"И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск." /Деян. 22:6-11/
"По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 26:12-18/
Мъжете със Савел чули ли са Гласа на Господ /Деяния 9:7/ или не са /Деяния 22:9/?
Само Савел ли е паднал на земята или всички? Щом и другарите на Савел са видели Светлината как и те не са изгубили зрението си?
Изучаващите Писанието през разните векове много са си блъскали главите по казуса и ето какво са измислили: Мъжете, които са придружавали Савел, са видели неземната Светлина на Господ, но не са чули истинските думи, които са били изговорени, а само звука на Гласа на Исус. С други думи, те са разбрали за Исус и слухово, но не са разбрали, че звукът, който са чули, е разбираема реч. /Уилям Макдоналд, "Коментар на Новия Завет", т. II, Издателство ВЕРЕН, 1994 г./
Тук ще ви предложа, скъпи приятели, КРИТИЧЕН ПРОЧИТ на Деяния.
Книгата Деяния описва в началото си бурния ръстеж на Църквата Христова - от 120 човека стават няколко хиляди. Този успех стресва първосвещенника и част от членовете на синедриона, затова ап. Петър и някои други апостоли са затворени в тъмница. Но по чудесен начин те са изведени от тъмницата. Поставени пред синедриона, ап. Петър и останалите дързостно проповядват възкръсналия Господ Исус и запалват факела на фанатична омраза в опонентите си. В този върховен миг, когато падат всякакви етични и правови норми, и всички фанатици са готови да ги убият с камъни, се изправя един законоучител на име Гамалиил, който с прости думи ги призовава да не се поддават на емоциите си, но да оставят всичко на Бога - ако делото им е от Бога, ще укрепне, ако не е, ще се провали. Но както е видно от последвалите събития споменатите юдейски старейшини са на друго мнение. Те сформират отряд за противодействие и най-разпалените стават гонители на последователите на Господ Исус Христос. Един от тия гонители е един момък, който пази дрехите на убийците на първия Христов мъченик - св. Стефан, както и носи писма с инструкции до други синагоги извън Йерусалим. Това е накратко съдържанието до така нареченото "обръщане на Савел".
Дотук изниква още един въпрос: Защо Савел не се съобразява с изложеното становище на Гамалиил, а се поддава на емоциите си? Очевидният отговор е този - той е заслепен от фанатична омраза, готов е на всичко, за да срази враговете на своя Господ. Дори да забие КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО на своя враг...
Предприетите репресивни мерки от страна на тайната полиция дават някакви резултати, но последователите на Господ Исус стават партизанско движение и изчезват от полезрението на тайната полиция. Шпионите нямат достъп до базата на апостолите и генералният щаб е принуден да смени тактиката. Именно като инфилтрира шпиони, които да снасят информация отвътре. След кратък тренировъчен лагер подривни единици са инфилтрирани във врага, с ясната мисия по всякакъв начин да съботират последователите на Пътя.
Авторът на Деяния ни описва няколко човека, вързани в неправда /Деяния 8:23/ - Анания, жена му Сапфира и Симон Магус. Но интересно, че ап. Варнава е първият поименно споменат, а явно са били стотици тия, които са продали имот и са донесли парите в нозете на апостолите. Случайно ли е споменаването на ап. Варнава? Останалите трима /Симон Магус е готов да даде злато за БОЖИЯТА СИЛА/ очевидно са имали нечисти помисли, но ап. Варнава е някак странно упоменат. Моят КРИТИЧЕН ПРОЧИТ ми казва, че ап. Варнава е един от конспираторите. Неговата мисия е да инфилтрира Савел, пардон ап. Павел.
Тактиката на контрашпионажа скоро довежда до резултат - ап. Петър е заловен отново, окован във вериги и го вардят от двете му страни стражи в тъмницата. Но Ангел Господен слиза и го освобождава. След поредното сериозно премеждие пред Църквата последователите на Пътя стават много внимателни във всяко свое действие и контрашпионажа постепенно е париран. Генералният щаб отново трябва да смени тактиката. Войната навлиза в нова фаза - стратегическо настъпление.
И така, кои са фактите от Св. Писание, които ни дават основание да се усъмним в Апостола на езичниците?
Основният акцент пада върху описаната "среща" с Господ Исус. Трите варианта от 9 гл., 22 гл. и 26 гл. не съвпадат в детайлите - не е ясно кой какво точно е чул и видял от придружителите на Савел. И самото ослепяване на Савел е твърде озадачаващо. Само той е чул речта и е изгубил зрението си?
Освен това смущаваща е светкавична "евангелизаторска" кампания на ап. Павел - той тръгва да се препира с юдеите едва проходил в Пътя, като след има-няма няколко месеца става персона-нон-грата в Дамаск. Създаденият "ореол" на ап. Павел е пуснат в слуховата машина и започват да се носят митове и легенди, които превръщат ап. Павел в легенда. Духът е пуснат от бутилката и следва верижна реакция, която довежда до такава експлозия, че екотът на гърма ще отеква до края на вековете...
Легендарният образ на ап. Павел обаче не върви пред апостолите и учениците в Йерусалим, и той търси доверено лице, което да гарантира за него - това е ап. Варнава. Попадайки в обкръжението на апостолите, ап. Павел се развихря и вдига такава пушилка, че скоро бива организиран поредния заговор срещу него, който принуждава апостолите да изпратят ап. Павел далеч от Йерусалим, за да запазят живота му.
Следва един многозначителен ред от Деяния:
"И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше." /Деян. 9:31/
Но този мир не трае дълго - вътрешните напрежения се засилват - заловен и убит е ап.Яков /Йоановият брат/ и е направен опит да бъде убит ап. Петър. Така се достига до най-ожесточената схватка - стратегическото настъпление.
Междувременно на сцената излиза Антиохийската църква, за която някак странно авторът на Деяния вметва:
"А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал." /Деян. 13:1-2/
Странният елемент е думата "учители". Какви са тия учители сред Христовите ученици, след като сам Господ Исус забранява на учениците Си да се наричат учители?
"Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.
Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос." /Матей 23:8-10/
Явно споменатите са били подготвяни за законоучители. Този квас дава едно твърде характерно лице на споменатите, което проличава и в тяхната "евангелизаторска" кампания, която много скоро кара пулта при апостолите да светне като коледна елха - това принуждава апостолите да посъветват Юпитер и Меркурий /Деян. 14:12/ да не отиват близо до Слънцето... Но напразно. Много скоро те започват да си задават въпроса с какво точно си имат работа - троянски кон, бекдор-червей или хайджакър?
В едно от посланията на ап. Павел до коринтяни има една многозначителна тирада от въпроси, която хвърля светлина в подкрепа на изложената теза:
"Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми:
Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?
Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?" /1 Коринтяни 9:1-13/
Картината започва постепенно да се прояснява - отворил се е разлом в отношенията на апостолите и групата около ап. Павел и ап. Варнава. Започват да ги държат изкъсо и това не се понравва на ап. Павел /и на тези около него/, който явно подразнен от това развитие започва да прави грешка след грешка - в опитите си да защити изграденото от него.
Преди да разгледаме изграденото от ап. Павел да се спрем на въпроса: Защо е било нужно да накара апостолите и учениците да вярват, че наистина е видял Господ? Не е ли било по-лесно просто да спре гонението на последователите на Пътя, да намери ап. Варнава /както е направил/ и да стане ученик Христов без гръм и трясък?
В Евангелието от Йоан Господ казва: "Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали." /Йоан 20:29/
Очевидно е, поне за мен, че "срещата" с Господ няма за цел да докаже вярата на ап. Павел във възкръсналия Месия, колкото по-скоро да вмени на апостолите и учениците предузнаването на ап. Павел от Господ.
"Него [Исус] Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите." /Деян. 10:40-42/
Любопитен е също така водещият момент за "назначението" на ап. Павел, което е споменато чак в третия римейк на срещата. Странно, нали?! При това в защитата си пред юдеите ап. Павел твърди, че в Дамаск ще му се открие всичко, що има да върши /Деян. 22:10/, докато в защитата пред Агрипа твърди, че Господ Исус му е казал на самата среща:
"Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене." /Деян. 22:16-18/
И защо след като е назначен "апостол на езичниците" /Римляни 11:13/ тръгва да проповядва най-напред по синагогите в Дамаск, после в Йерусалим и Антиохия, а след това и по останалите градове, където има синагоги? Ако нямаше упоменато това разделяне на юдейски народ и езичници /Деян. 22:17/, бих приел, че на ап. Павел му е открито нещо друго. Отговорът на поставения въпрос, поне за мен, е следният - назначението "апостол на езичниците" е хотфикс на ап. Павел, който го превръща от троянски кон в бекдор-червей. С прости думи, след като вижда капсулирането на последователите на Пътя и изграждането на все по-стройна структура, генералният щаб взема решение да създаде нов фронт, с ясната цел да отслаби хватката на Църквата върху юдеите в Юдея, Галилея и Самария. След няколко люти препирни с юдеите след речи в стил "Вие синковци сте хилави баби..." и високопарни приказки от рода на "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете. и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.", ап. Павел и ап. Варнава тръгват по широкия свят да "евангелизират" езичниците. /Деян. 13:38-39/
"И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина." /Йоан 14:13/ Някъде да пише "Всичко, каквото поискате, ще го сторя"?
Сещам се и за други пасажи:
"Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, казвайки, че са Ме видели [без да са Ме познали], и ще заблудят мнозина." /Матей 24:4-5/
"Пазете се да ви не подмами някой. Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: "Аз съм Христов [слуга]!" и ще подмамят мнозина." /Марк 13:5-6/
"Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: "Аз съм Христов [слуга]!", и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях." /Лука 21:8/
Защо казвам "евангелизират" езичниците? - Много показателен е следния пасаж от Деяния:
"А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
Той слушаше Павла като говореше; а Павел, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва." /Деян. 14:8-18/
Честно да си кажа аз не виждам Благовестието Христово да е достигнало до ушите на тия езичници от Листра. Тук тежестта пада върху Твореца на небето и земята.
Всъщност болшинството описани в Деяния "евангелизаторски" подвизи на Павел завършват с тежки разпри, бой и събудена люта омраза в юдеите и езичниците.
Забелязал съм, че в някои християни здраво е заседнал този препирлив дух и ако им кажеш нещо, което е твърде революционно за тях, веднага избухват. Сякаш не знаят що е писано: "Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи." /Яков 1:19/
И така да продължа с други факти от Писанието - има още много такива.
В 15 глава на Деяния е описано избухването на поредната бомба. Възниква разпра, дали е нужно да се обрязват езичниците, според Моисеевия закон. За целта ап. Павел и ап. Варнава са изпратени от братята в Антиохия в Йерусалим, за да се допитат до ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли. Този първи и последен Йерусалимски събор в споменатия състав излиза с манифест-послание, което гласи:
"От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте." /Деян. 15:23-29/
Но началото на 16 глава от Деяния започва така:
"После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък." /Деян. 16:1-3/
Както и да чета, стигам до тезата, че единодушието между ап. Павел и останалите апостоли е фикция. Кой е авторитет за ап. Павел - ап. Петър, ап. Яков и останалите апостоли или юдеите?
На споменатия събор обаче се разглежда един още по парлив въпрос. Ясно се открояват двата полюса в Църквата - ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя от едната страна, и ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя) от другата страна.
Въпросът е следният: Нужни ли са евангелизаторски кампании всред езичниците?
Едната страна /ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя/ застъпва тезата, че те не са нужни - призваните от Господа ще намерят начин да се свържат с Христовите ученици, подобно на Корнилий /Деян. 10:1-48/. Усилията им трябва да се концентрират върху техните събратя, юдеите. Освен това Църквата не може да си позволи такива разходи.
Другата страна /ап. Павел, ап. Варнава (и Антиохийските братя)/ е на друго мнение - видно от разказите на ап. Варнава и ап. Павла за знаменията и чудесата, които Бог е извършил чрез тях между езичниците. /Деян. 15:12/ На ап. Павел и ап. Варнава им се иска да имат една "картечница на Светия Дух", която да издуха главите на езичниците.
Ап. Петър, ап. Яков и останалите Йерусалимски братя разбират, че ап. Павел, ап. Варнава и Антиохийските братя са решили да първенствуват, затова пращат дублиращ екип до езичниците в Антиохия - Юда и Сила. Да потвърдят и те устно написаното послание, за по-голяма тежест. Голяма чест оказват на езичниците, не мислите ли? Но мисията на единия от тях е друга. Той трябва да се залепи за ап. Павел. Затова не е чудно, че на Сила се вижда добре да поседи още в Антиохия /Деян. 15:34/, след като утвърждава братята. След няколко дни, забележете, ап. Павел решава да тръгне да обикаля градовете, където са проповядвали Господното учение с ап. Варнава, за да нагледат как са братята. След пътуването до Йерусалим и обратно до Антиохия ап. Павел тръгва към Сирия и Киликия без да си почине дори седмица?! Странно. При това се скарва с верния си брат ап. Варнава, запръвпът се разделят заради разпра - ап. Варнава отплува за Кипър, а ап. Павел тръгва за Сирия и Киликия.
Но КРИТИЧНИЯТ ПРОЧИТ сочи, че не е имало никаква разпра между тях - просто Сила ги е изнервил с присъствието си в Антиохия и те решават да го разкарат оттам, като го държат далеч от тяхната база. Сила така е всмукан от развихрилия се ап. Павел, който е в стихията си, че за нула време се озовава в тъмница, с клада на краката /Деян. 16:23/, а след това е принуден да бяга през нощта с ап. Павел от Солун в Берия /Деян. 17:10/. От Берия ап. Павел тръгва мълниеносно за Атина /без Сила първоначално/, след това посещават Македония, Коринт и т. н. Изтощени от дългото пътуване по суша и вода Сила и Тимотей биват заменени от други двама спътници на ап. Павел - Прискила и Акила.
"А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.
Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите,
но се прости с тях, казвайки: Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.
А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;
И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.
И като поседя там известно време излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна та утвърдяваше всичките ученици." /Деян. 18:18-23/
Ето, че достигнахме до изграденото от ап. Павел - един рояк от местни църкви, които е трябвало да бъдат държани под око при задълбочаване на вътрешния разлом в Църквата. Стратегическото настъпление, за което стана дума, се състои в инфилтрирането на доверени хора в тях. Но става едно събитие, което показва, че ап. Петър, ап. Яков и Йерусалимските братя са били доста далновидни.
"Евангелизаторската" кампания в Ефес, Мала Азия, отприщва мощна вълна на недоволство - в продължение на часове ефеските жители скандират в театъра "Велика е ефеската Диана!" /Деян. 19:34/:
"А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.
Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
А някои от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?
И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
И като рече това, разпусна събранието." /Деян. 19:23-41/
"Евангелизаторската" кампания на ап. Павел се оказва изключително опасна игра с Огъня. Все едно да се учат едни да пишат симфония без да познават нотите, да разбират Писанието без да различват отворен от затворен мем...
Тия нароени църкви главно от хора от кол и въже, до преди няколко дни убедени, че Луната е богиня или че Олимп е домът на боговете, започват да създават големи главоболия на апостолите - налага се част от "братята" да бъдат "предадени на дявола", защото са вълци в овча кажа /1 Коринтяни 5:1-13/. Не изключвам възможността именно те да са нароили църкви-домашни групи, и вярвайки в своята правота /"Пътят на безумния е прав в неговите очи" (Притчи 12:15)/, да са измислили поредната пародия на Пътя. Така ерес след ерес Пътя постепенно е бил зашумен от бързорастящи растения.
Земята под истинските последователи на Пътя играе ламбада - трус след трус, проблемите валят из ведро. В концептуалните различия между тях и Антиохийските братя, Йерусалимските братя виждат само усърдието на първите да прибавят по-бързо нови спасяващи се към Църквата, но тази ревност на Оза да подкрепи Божия ковчег, докарва Божия гняв върху Оза. Но когато Сила се завръща от своята мисия и започва да разказва това, което е чул и видял, в главите на Йерусалимските братя нахлуват тревожни мисли. А след пукотевицата в Ефес, те започват да гледат под лупа всички трудове на Антиохийските братя.
През цялото това време "синковците"-"хилави баби" се умножават все повече и повече и една огромна разярена тълпа е по петите на ап. Павел и неговите братя, "християните". Споменатият като бълха скача от град на град - когато бурята утихва от време на време, той се застоява тук и там, но когато се развихря, спътниците му не могат да му наспорят, просто е фурия.
Сгъстяването на буреносните облаци над ап. Павел вещае пред него скърби и мъки, затова той подготвя братята за предстоящите събития. И въпреки увещанията на братята да не ходи в Йерусалим за Петдесетница: "...и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим." /Деян. 21:4/, той се хвърля в устата на лъва. С какво може да си обясним тази непоколебимост на ап. Павел? - "Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса." /Деян. 21:13/
И така ап. Павел отива в Йерусалим, където ап. Яков и братята го посрещат и го предупреждават за достигналите до тях гневни думи относно ап. Павла, като му дават следния съвет:
"Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.
И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство." /Деян. 21:20-25/
Но всъщност юдеите са яростни от оскверняването на пазещите Моисеевия закон /юдеи/ от езичниците - събирайки се заедно те ядат и пият, пеят химни, прегръщат се, разговарят по разни теми. Гневните на ап. Павел се страхуват от вноса на култура /не от износа!/, от разкрепостяването на мисленето на юдеите.
Ако сте забелязали, писмата на ап. Павел са пълни с гневни думи към поредната избушила църква. Ето един много характерен случай:
"Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие своето осъждение.
По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда." /1 Коринтяни 11:18-34/
Да продължим нататък. Юдеите, явно разбрали от техните съгледвачи, че ап. Павел е в Йерусалим, търпеливо го чакат в Храма и когато той се появява там, те го залавят.
"И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите." /Деян. 21:27-30/
Веднъж хванали ап. Павла, те се нахвърлят отгоре му и когато се готвят да убият ап. Павел, известяват на хилядника на полка, че има брожение и той с войници и стотници се телепортира при стълпотворението. Просто със скоростта на светлината! Още по-невероятно е, че на ап. Павел му е позволено на говори пред разярената тълпа. Но още по-невероятно е какво казва:
"Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
и гонех до смърт, последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.
И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.
А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее." /Деян. 22:1-22/
От тези думи излиза, че ап. Павел по внушение свише напуска Йерусалим, за да отиде далеч между езичниците. Но да си припомним какво пишеше в 9-та глава на Деяния:
"И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.
И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.
И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс." /Деян. 9:26-30/
Ако не се достигне до 22 глава, се остава с погрешната предства, че ап. Павел е допуснат от апостолите начело с ап. Петър и ап. Яков, след солидното рамо на ап. Варнава. Нищо подобно. Конспираторите успяват да разгърнат дейността си едва след групирането си в Антиохия, далеч от Йерусалим:
"Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.
И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;
който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.
Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;
и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни." /Деян. 11:19-26/
След една година ап. Павел започва грандиозното дело с "евангелизирането" на юдеите и езичниците по широкия свят, което разгледахме по-горе. Но да кажем още няколко думи - за целта той самия се превръща в една пътуваща синагога. Преподавайки на юдеите славните времена на техните предци на фона на кекавите им синове, което буквално докарва до психоза слушателите му, а на втрещените езичници - основи на юдаизма, ап. Павел наистина е едно екзотично цвете в историята на Църквата.
Много ми се иска да са верни неговите слова:
"Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление." /2 Тимотей 4:7-8/
Както и тези:
"Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин." /2 Тимотей 4:18/
И всичко, описано в Деяния, да е КРИВОРАЗБРАНО от мен.
Ап. Павел пред юдеите е юдеин, пред римляните - римлянин. Както казва в едно от посланията:
"Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина." /1 Коринтяни 9:19-22/
Новината, че ап. Павел е римлянин, при това по рождение, стресва хилядникът. По простата причина, че яко се е бръкнал, за да стане римлянин. Скоро е свикан синедриона и на ап. Павел му е дадена възможност да се изкаже в своя защита. Първите думи направо са шокиращи:
"Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест." /Деян. 23:1/
След като не се вслушва в мъдрия съвет на Гамалиил и тръгва да гони Христовите ученици, измъчва и създава страхова невроза в стотици последователи на Пътя, "евангелизира" юдеите и езичниците по широкия свят, отприщвайки вълна на недоволство с невиждани дотогава размери, която създава сериозни затруднения пред последователите на Пътя, ап. Павел казва това!!!
"А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".
А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:2-9/
Много Ананиевци има в Деяния - направо свят да ти се завие?! Но какъв еквилибрист е ап. Павел?! Следва ескортирането му от огромна войскова част до Кесария по тъмна доба. Там е предаден на Феликс, който решава да изслуша двете страни на спора, затова Анания със свита от синедриона и огромен антураж от разгневени юдеи са принудени да слезат в Кесария.
Започва и самият процес пред Феликс. Атмосферата е наелектризирана. Обвинението, представено пред Феликс относно ап. Павла, гласи:
"Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон..." /Деян. 24:4-6/
Очевидно е, поне за мен, че юдеите-обвинители считат ап. Павел за родоотстъпник и предател, за природен езичник, който е отстъпил от Моисеевия закон и развращава юдеите по цялата вселена, като ги събира с езичниците наедно.
Но ап. Павел с майсторски замах извърта нещата в друга посока:
"Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,
освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес." /Деян. 24:10-21/
Ап. Павел прекрасно знае, че мнозинството от обвинителите му го гонят години наред - не става въпрос за последните 20 дни, а може би за последните 20 години. Още по-интересно е, че служи на Бога на Авраам, Исаак и Яков като "вярва всичко що е по закона и е писано в пророците". Тук вече става ясно откъде идва неговата "съвършено чиста съвест":
"И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Римляни 3:27-31/
А още и:
"Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:15-21/
И още:
"И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон." /Деян. 13:38-39/
Чудно ми е след като ап. Павел знае, че "човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа" или по-друг начин казано "човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона", защо ап. Павел отива в Йерусалим да извършва очистението си според Закона? И защо подхвърля разни смущаващи недомлъвки от рода на: "Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно." /Галатяни 2:21/ Та тази "нова вълна" отприщва в мнозинството юдеи и езичници такова недоволство, че сам римският император е принуден да вземе главата на ап. Павла най-накрая.
Да се върнем към защитната реч на ап. Павел пред Феликс. Ап. Павел твърди не само, че е очистен, но и че обвинителите му са го намерили очистен?! Защо тогава искат да го убият? И единственият му грях, направен от незнание, бил, че е похулил първосвещенника!
"Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?
А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?
И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си"." /Деян. 23:3-5/
Ето, че неусетно стигнахме до "съденето". Тук очевидно ап. Павел казва, че е наказан без да е доказана вината му чрез съд. Т. е. той твърди, че е невинен, че е със "съвършено чиста съвест" пред Бога /и човеците/. При това се провиква: "Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите" /Деян. 23:6/, а след няколко реда авторът на Деяния пише: "И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?" /Деян. 23:9/
Не знам дали можете да видите разковничето в тази парадигма - толкова много писане изписах, та затова ще си позволя да го изложа с прости думи: ап. Павел се е кръстил на улица "Права" и е станал християнин, сиреч неговите /стари/ грехове са умити и той е като волна птичка, нов човек. Господ е поел неговите грехове като е умрял вместо него на Кръста. Като нов човек той се умива, пристъпяйки към Господнята вечеря, за да Я яде чист - като изповядва сторените грехове с покайно сърце. Това е основното верую, което проповядва ап. Павел - "Христос умря за греховете ни според писанията" /1 Коринтяни 15:3/, за да спаси погиващия свят. "Съвършено чистата съвест" идва от ТАЗИ ВЯРА. НА СЪЩАТА ВЯРА СЕ УПОВАВА И ЦЯЛОТО ВЯРВАЩО В ТОВА ЧОВЕЧЕСТВО, ПРИЕЛО ЗА ЧИСТА МОНЕТА ВЯРАТА НА АП. ПАВЕЛ, ЧЕ ПРАВО ВЯРВА ВЪВ ВСИЧКО ПИСАНО В СВ. ПИСАНИЕ. И ТАКА СТИГАМЕ ДО ЕДИН СВЯТ СЪС СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ - ТОЙ ПОЧИВА НА БЕЗДНАТА, В КОЯТО СЕ НАЛИВА ПРЕГОРЯЛАТА МУ СЪВЕСТ И СЕ ЧЕРПИ НАОБРАТНО СЪВЪРШЕНО ЧИСТА СЪВЕСТ... ВСИЧКО Е ЯСНО, ОСВЕН ЕДИН ВЪПРОС: ЗАБИТИЯТ КИНЖАЛ В СЪРЦЕТО НА СТАРИЯ ЧОВЕК ЛИ Е ИЛИ НА НОВИЯ?
Абонамент за:
Публикации (Atom)