====================
Здравейте, приятели!
Как бързо хвърчи времето? Цели 5 години не се бяхме виждали с татко - аха аз да отида да го видя, аха той да дойде да ме види... Накрая той реши да дойде да ме види с новия си джип - взел го на старо отнякъде, но цели 2 години бил на трупчета в гаража и го ремонтирал. Избърза да дойде преди КАТ да започнат проверките за зимни гуми, защото гумите му са летни, доста изтъркани. Хубав джип си е взел, NISSAN, с хидравлика, а двигателят не е капсулован като при по-новите модели, но много нафта гори, 15 литра на 100 километра - но е чудесен за пътища с дупки, защото окачването му е много здраво. Беше с един наш приятел от село - полицай, на когото всички там завиждат, че е най-младият пенсионер.
А иначе много работа ми се събра есента - от търчане не мога да си събера мислите... А си мислех за митарствата, откъде мислите идват в Християнството митарствата. В Рилския манастир има фрески с митарствата, но не мога да ви ги покажа, защото компютърът на сестра ми се повреди в дънната платка /вероятно видео-картата е изгоряла, защото малко преди да изгори грееше като ютия и разбрах, че дъното няма да го бъде дълго/ и сега не мога да гледам видео-файлове и панорамни снимки на моя стар компютър. Един роднина ми даде неговия стар компютър като видя колко съм зле - да не събира прах у тях както се казва. Той пък има проблем с мрежовата карта и не мога да се свързвам с Интернет, а отвреме-навреме дава "син екран", известен още като "екранът на смъртта", неясно по каква причина. Моят компютър е Pentium III, неговият е Pentium IV, та съм направил една стъпаловидна пирамида от моя, на сестра ми и неговия компютър, а най-отгоре е захранването на неговия компютър, външно. Като искам да вляза в Интернет, вадя кабела на мишката и на монитора, и ги включвам в най-долното стъпало, а като искам да работя 5-6 по-бързо, ги вадя и ги включвам в най-горното стъпало... От компютъра на сестра ми мога да ползвам разни елементи, та затова не го изхвърлих /ако сестра ми беше тук, веднага щеше да го изхвърли/ - памети, хард-диск и други. Всичките са марка DELL, но най-старият модел е най-здрав, докато по-новите модели не толкова. Дори вече има системни кутии във вид на флашка, която се включва към монитора - компютрите стават все по-малки, по-мощни, но все по-нетрайни /по-чупливи/...
Повечето неща в Християнството идват от Египет... Винаги съм искал да отида в Египет, за да видя пирамидите, затова сестра ми ми подари за един рожден ден една богато илюстрована книга на немски - "Египет - богове, митове, религии" от Луция Галин, Издателство XXL, Райхелсхайм, 2001 г. Имам си направена от мен библиотечка, на която си държа книгите, които най-често чета - да са ми под ръка. Там е и тази книга, която е формат А4, с твърди корици, с гланцирана хартия - луксозно издание. Преди се възхищавах на грандиозните строежи на египтяните, а сега повече се възхищавам на тяхната религия - покланяйки се на бика, те се покланят на бог Пта /бикът, т. е. аписът, се асоциира с бог Пта/, който пък се свързва с Твореца на света според Мемфиската теология, Пта-Нун, но паралелно се покланят, така си мисля, и на гения на онези далечни свои предци, които са опитомили дивия бик и са го впрегнали да оре нивите им. Този земеделски народ е издигнал в култ "трактора", защото всичко за тях започва от сеитбата, минава през жътвата и свършва с новата сеитба /има и един етап, в който река Нил прелива, залива нивите, та тогава не могат да работят на тях - тогава са се строели храмовете от древните египтяни, които срещу храна и облекло, така казват изследователите, са работели за Фараона/ - без животинска сила може да си представите колко тежко би било да се копае под палещото слънце спечената земя, за да се засее нивата с жито, царевица, ечемик...
Като се почне от водите като прастар елемент - за тях се говори в Битие 1:2, че Божият Дух се носел над водите [правилно е да се чете "водите" в Битие 1:2, а не "водата"], които съществували в бездната, заедно с тъмнината, пустотата и неустроеността /устроен е уреден, а неустроен е неуреден/. Да кажа няколко думи за т. нар. Огдоада /Осморка/ - според митологията за сътворението, създадена в град Хермополис, която се счита за най-старата в Древен Египет, водите се свързват с двойката божества Нун и Наунет, които изпълвали първичната бездна /според древните египтяни светът е океан, в който плуват небето и земята/. Тази бездна е безкрайна и тази безкрайност свързвали с божествата Ху/х/ и Хаухет. В бездната до появата на светлината цари тъмнина, последната се свързва с божествата Кук и Каукет. Тези първични води били необятни /безгранични/ и вечни, обвити в мистерия. За Огдоадата може да прочете повече в "Оксфордската енциклопедия на Древен Египет" на Доналд Редфорд, том II, стр. 470 /Оксфорд, Университетско издателство, 2001 г. - енциклопедията е в 3 тома/. В Огдоадата се включват още една двойка божества - Амун и Амаунет, свързани със скритата сила. Според Мемфиската теология върховен бог е Пта-Нун /Нун представлява първичните води/, а Амун е създаден от бог Пта. Но според Хелиополисовата теология Амун е върховен бог, първичен. Амун е Елохим от Библията - първо създава бог Шу, слънчевата светлина, вероятно струяща от самия бог-слънце Амун. После Шу и Тефнут раждат Нут и Геб, небето и земята, а в Библията пише, че Бог създал простор, който разделил водите - този простор бил небето, събраната вода под небето - морета, а изникналата суша - земя. [Ако искате да прочете нещо повече за Огдоадата и въобще за Египетските богове и богини, написано на един доста разбираем език, ви препоръчвам книгата на George Hart "The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses", London and New York, Routledge Taylor & Francis Group, 2nd Edition, 2005, стр. 113.]
Та като се мине и през представата на древните египтяни за върховния им бог Амун да твори, много сходна с описаната в Битие 1-ва глава, и се стигне до "претеглянето на сърцата" от Анубис, т. е. частния съд над душите на починалите, т. е. митарства - всичко е дошло в Християнството от Египетската религия! Водите, Ну /Нун/, ги свързват с хаоса, защото река Нил циклично създавала хаос като преливала всяка година. Но пък реката носела плодородна тиня, която хубаво наторявала земите около Нил. Затова те вярвали, че в хаоса съществува ред. Тази представа за извечносъществуващия хаос присъства в древногръцката митология, а явно е прескочил и в християнската митология. Но за да се появи редът от хаоса, така вярвали те, трябва СЛЪНЦЕ - БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА: ХЕКА /МАГИЯ ИЛИ БОЖЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ/, СИА /ПОЗНАНИЕ ИЛИ БОЖЕСТВЕНО ЗНАНИЕ/ И ХУ /БОЖЕСТВЕНИ ДУМИ, МИСЛИ/. Това много напомня за ЛОГОСА, БОЖИЕТО СЛОВО - Битие 1:3-31, Йоан 1:1-3. Древните египтяни очевидно са били наясно, че не всяка заповед на техния Фараон създава ред! Фараонът трябва да е "СИН НА АМУН/ПТА", за да е дарен с БОЖЕСТВЕНИ ЕНЕРГИЯ, ЗНАНИЕ И ДАР-СЛОВО!
Може би ще останете изненадани да научите, че според древните египтяни мозъкът не изпълнява функцията да мисли, а сърцето - затова при балсамиране изваждали с кука мозъка през носа /носовете - нали са два/, но сърцето не махали от тялото. Това се обяснява с тяхната религия - те вярвали, че след смъртта човек се среща с Анубис, мъж с глава на чакал /чакалите били голяма напаст за населението в Египет/, който изважда сърцето от мумията и го слага на една везна... Образно казано. Всъщност сърцето е "ба"-то на човека - неговата душа. Който е пазил съществуващия ред, вървял е в пътя на истината и е вършил правда, е достоен да отиде във владенията на богинята Маат - богиня на реда, истината и правдата! Тази душа застава пред престола на Озирис и 42 божества - това бил "трибуналът". Съденият трябва да каже имената на своите съдии, които жреците са му вкарали в главата, пардон душата чрез вероучението. Той трябвало да изброй всички грехове и да каже дали е съгрешавал приживе. Писари си водели записки и накрая калкулирали греховете на подсъдимия... В зависимост от греховете на човек, душата поемала към своето обиталище - към полетата на разни добри богове, а в противен случай до везната изниквало едно същество с глава на крокодил, лапи на леопард и пр., което се облизвало и въртяло очи, персонификация на хищническия свят, който очаква душата... Рай и ад - много познато, нали?!
Разбирайки религията на древните египтяни, ще може да разберем и написаното в Св. Писание! Египтяните наричали храма "Божият Палат" и "Божият Дом". Всеки техен храм имал стъпаловидна архитектура - на най-горната му част се намирало светилището, където в дървен сандък се намирал гранитен, базалтов, сиенитен или някакъв друг твърд каменен блок или пък от твърдо дърво монолитен къс, на който бил "изографисан" бог от върховната Нонада /Девятка/ и съответно написани разни заклинания и молитви. Древните "икони" са били триизмерни, нещо като Плевенската епопея - картината на фона се слива с фигурата най-отпред, която е триизмерна. Това произведение на изкуството се затваряло с две вратички като скрин, за да бъде по-въздействащо при отваряне. Съвременните икони се носят в празнична процесия понякога, нали? Те са в дървени сандъчета, покрити със стъкло, но без вратички отпред. Древните преносими "икони" били също така носени в процесия от свещеници - церемониално били изваждани от сандъчетата в храмовете, слагани на лодка и поемали своя път... Но сигурно ще се съгласите, че когато вратичките на светилището са затворени, бог не е в присъствието на молещите се. Така възникнало понятието "БОЖИЕ ПРИСЪСТВИЕ". Точно това се опитва да ни обясни Библията от самото си начало - в Едем Адам и Ева били в присъствието на Господ Бог, Той ходел из градината /Битие 3:8/, но извън Едем земята ще ражда на Адам тръни и бодли /Битие 3:18/. АДАМ И ЕВА ЩЕ ЖИВЕЯТ В ЕДЕМ /НАСЛАДА, ПРИЯТНОСТ/, АКО НЕ ИЗЛЯЗАТ ОТ ПРИСЪСТВИЕТО НА ДОБРИЯ ЗЕМЕДЕЛЕЦ - БОЖИЯТА СЛАВА /БЛАГОДАТ/ ЩЕ ПРАВИ ВСЯКО МЯСТО НА ЧУДНА ГРАДИНА, АКО АДАМ И ЕВА ОСТАНАТ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ И СЕ ВОДЯТ ОТ БОГА ВЪВ ВСИЧКО! КАКТО ЗНАЕМ ОТ БИБЛИЯТА, АДАМ И ЕВА СА ИЗГОНЕНИ ОТ ЕДЕМ, ЗАТОВА ЧЕ СА ЯЛИ ОТ ДЪРВОТО ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО, НО НИКЪДЕ НЕ ПИШЕ, ЧЕ СА ИЗЛЕЗЛИ ОТ ГОСПОДНЕТО ПРИСЪСТВИЕ КАТО БРАТОУБИЕЦА КАИН! ГОСПОД БОГ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е С ТЯХ И ДА ГИ НАПЪТСТВА КАК ДА СЕ БОРЯТ С ТРЪНИТЕ И БОДЛИТЕ, ЗА ДА СЕ ВЪРНАТ В ЕДЕМ! КАКТО НАПЪТСТВА КАИН МЕЖДУВПРОЧЕМ: "ГРЕХЪТ ЛЕЖИ НА ВРАТАТА И КЪМ ТЕБЕ СЕ СТРЕМИ; НО ТИ ТРЯБВА ДА ГО ВЛАДЕЕШ" /БИТИЕ 4:7/! НО УБИЙСТВОТО Е СЛЕДСТВИЕ НА НЯКОЛКО СМЪРТНИ ГРЯХА - В СЪРЦЕТО НА КАИН НЕ ОБИТАВАЛ ЖИВИЯТ БОГ, А ОТСЪСТВАЛ ОТТАМ. ЗАТОВА САМИЯТ КАИН КАЗВА: "Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице..." /Битие 4:14/, а по-късно се казва: "Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем." /Битие 4:16/ За земята Нод св. Еврем Сирин в коментарите си на Битие пише, че била земетръсна зона, а в речника на д-р Смит значението на "Нод" е скитащ, странстващ, по смисъла на бежанец и скитник, за какъвто се говори, че ще е Каин /Битие 4:12/.
Тук е редно да внеса яснота по един важен въпрос, който би възникнал в някои читатели: Как Бог отсъства някъде, нима не е навсякъде? Древните египтяни имат отговор на този въпрос и ако се занимаете да изучите техните вярвания, ще установите, че има прост отговор на този сложен въпрос. Когато Бог създава човека, Той вдъхва в ноздрите му "жизнено дихание" /Битие 2:7/ - това е жизнената сила, известна като "ка". Всяко живо същество има в себе си такава жизнена сила, която при смъртта му се връща при Животодателя. Тази жизнена сила оживотворява тялото, но има и още една сила и това е "ба", душата на съществото. Бог е предал част от своето "Ба" на Адам и Ева посредством ОБЩЕНИЕТО СИ С ТЯХ - в противен случай /ако приемем, че с "Ка"-то Си е предал и "Ба"-то Си в Битие 2:7/, те щяха да знаят всичко, което знае Бог. Но това противоречи на казаното в Битие 3:22: "И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно...", т. е. до изяждането на плода за познаване на доброто и злото, Адам и Ева нямат Интелекта на Господ Бог, като капацитет имам предвид, не природата на този интелект. Ето как разбираме, че "Ба"-то на Господ Бог не е "вдъхнато" в ноздрите на Адам, а само "Ка"-то! Но няма съмнение, че Бог е вложил в човека едно съзнание с неговите основни параметри - човек да може да мисли, да избира и да чувства. В "ба"-то на човека се записва информацията за живота на всеки човек. Очевидно това "ба" на човека е дошло отнякъде - дали е от "Ба"-то на Бог или е създадено от Него, но очевидно има разлика в капацитета на интелекта, даден на Адам. А и да не забразяве, че Адам е господар на фауната на небето /простора/, (флората и фауната на) земята и фауната на морето под простора /Битие 1:28/, а Бог е Господар на всичко това, но и на Ангелите, а така също и на ВОДИТЕ НАД ПРОСТОРА /БИТИЕ 1:6-7/!
Та какво всъщност ни казва Св. Писание за греховете? Например пише, че за убийството на човек, бил той и убиец /Каин/, ще се отмъсти седмократно /Битие 4:15/! Защо седмократно ще попитате? В Мидраш Рабба се казва, че отмъщението за убийство е седмократно, защото под "братовата ти кръв" /Битие 4:10/ трябва да се разбира не само кръвта на Авел, но и на потомството му. С убийството на един човек в земята влиза убитият и цялото му /неродено/ потомство. Тази кръв вика от земята към Господ /Битие 4:10/ - това е един своеобразен вик към Господа като този на угнетените в Содом и Гомор. И Господ отмъщава! Колко от писанията на Пророците и Апостолите започват с възмездието, което очаква враговете на Господ: "Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си..." /Исая 1:24/. Содом и Гомор ще бъдат изпепелени - злото няма да царува в тях, ни грехът! "Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си." /Наум 1:2/ А също: "...в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус." /2 Солунци 1:8/
В Мидраша се споменава, че Каин кръстил града, който построил, на името на своя син Енох. Очевидно се е боял, че Господ може да накаже неговия син и затова искал нещо да остане след него. Така си го обяснявам аз. Според коментаторите в Мидраша обаче, кръщаването на град на името на владетеля от самия владетел или на негов жив родственик от него, като Александрия на Александър /Велики/ и Антиохия на Антиохий, е проява на грандомания от превъзнасяне, продукт на гордост. В бележка под линия е споменато, че "тези градове ще останат като вечен мемориал на техния срам". Ами Константинопол - градът на Константин /Велики/?! Сещам се и за Вашингтон - кръстен на Джордж Вашингтон. В днешно време се кръщават кораби, улици и площади на знаменити личности! Това ме навежда на мисълта, че се касае за кръщаване на град от самия негов жив владетел на себе си или свой родственик - това е грандомания! Не е грешно да се кръщава град, улица и пр. от признателните потомци, оценили достойнствата на своите предшественици. Но ако се замислим, в днешно време, а и преди, много търговци кръщават фирмите си на своето име - то става търговска марка, а дори и по-късно се прибавя към това име "и синове". Например името "Маджаров" ми се е набило на очи - върху месни продукти или млечни, не помня. Или едноличен търговец еди кой си. Мисля, че такива търговски фирми е добре да е ясно на кого са собственост, защото доброто име е по-ценно от злато и с времето доверието в нещо се запазва като се види името на производителя, че е със същото име. Значи става дума за кръщаване на градове, села, махали, улици, площади и друга недвижима собственост на себе си, докато търговска фирма може да се кръщава на себе си. Но аз продължавам да твърдя, че Каин от страх е кръстил града на сина си - поне нещо да напомня за него, ако умре преждевременно... Но виждаме, че "И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха." /Битие 4:18/ Мислим си, че Бог е милостив - не наказва потомството на Каин, то се плоди и множи... Но всъщност в Мидраша узнаваме жестоката истина: Всички тези имена - Ирад, Мехуяил, Метусаил, означавали различни видове наказание, което Бог праща върху потомството на Каин. Защото ако за убийството на Каин ще се отмъсти седмократно на убиеца, то и за убийството на Авел ще се отмъсти седмократно на Каин! Ирад означавало "Аз ще ги прогоня от света", Мехуяил - "Аз ще ги изтребя от света", а Метусаил - "Аз ще ги накарам да изчезнат от света". "Какво да правя с Ламех и неговите потомци?", завършва коментарът. Очевидно Бог е много разгневен на потомците на Каин - заради убийството, извършено от Каин, ще плащат 7 поколения, а не само Каин, както се разбира от Мидраша! Каин е първото поколение, Енох - второто, Ирад - третото, Мехуяил - четвъртото, Метусаил - петото, Ламех - шестото, Явала и Ювал от Ада и Тувал-Каин и Наама от Села - седмото. Забележете, че от Каин до Метусал се ражда по едно дете на баща, а чак при Ламех, който си е взел две жени, му се раждат по две деца от жена. Много малко потомци се раждат, докато в Битие 5:1-32 за Адам и неговите потомци през Сит се повтаря постоянно "роди синове и дъщери" /Битие 5:4,7,13,16,19,22,26,30/. Очевидно Бог наказва убийците с намаляване на потомството им - това се има предвид с трите имена от потомците на Каин по-горе, именно "Аз ще ги прогоня от света", "Аз ще ги изтребя от света" и "Аз ще ги накарам да изчезнат от света". Но защо Ламех, който е убил мъж и юноша /Битие 4:23/ [В Мидраша е казано, че са двама - единият го е ранил, т. е. с някакво острие го е наранил, а другият го е смазал вероятно с боздуган. За юношата се казва, че е бил мъж по сила и дете по години. Вероятно се касае за някаква битка, в която е участвал Ламех.], има по две деца от жена?! Проклятието за греха на Каин при децата на Ламех свършва, затова Ламех се плоди повече от предишните поколения, но самият той като убиец отваря нова "сметка" за 7 поколения от себе си, при това с двойна наказателна сила, защото за единия убит ще се отмъсти седмократно и за другия убит от него седмократно. Някой преписвач вероятно се е объркал и вместо "77" с черта отгоре да чете седмократно и седмократно, той е написал "седемдесет и седем" в Битие 4:24, в което няма логика. За всеки убит се отмъщава седмократно - поради това, че с него в земята влиза и неговото потомство. Може да се застъпват различните наказания и някои поколения да са наказани от прадядовци, дядовци и бащи със стерилитет дори, но вече има сурогатни майки и бащи, бебе в епруветка и замразени яйцеклетки, сперматозоиди и пр., а дори домове пълни със сираци от неконтролируемото плодене на някои малцинства... Уви, никой не предупреждава потенциалните убийци, че може да бъдат взети на мушка не само те, но и техните потомци - да бъдат "скопени" и просто да изчезнат от лицето на земята. /Излежаването на 3-10-15-годишни присъди за убийство няма да ги спаси нито тях, нито децата им, ако имат въобще такива, от приготвеното възмездие./ Това вярване идва отново от Древния Египет - Озирис е дал сила на всяко поколение човеци, животни, растения да се възпроизвежда, но някои от тези поколения корумпират себе си и животът си отива от тях, т. е. те не могат да се възпроизвеждат в същата степен като нормално възпроизвеждащите се или пък въобще не могат да се възпроизвеждат. Човеци, неможещи да имат потомство, при все нямащи сексуални проблеми, са били считани в Древността за прокълнати. Затова може би това голямо проклятие се пренася върху убийците и техните потомци - да стресне сериозно кандидатите за такива! Дали това вярване почива на някаква друга основа - експериментална, установена от наблюдения върху убийци и техните потомци, не се наемам да кажа. Но предполагам, че връзката е по-горе споменатата - древните народи са имали много богове, включително на плодовитостта, но не съм чувал да са имали бог на стерилитета. Убийците корумпират себе си и своето потомство като не ценят живота, но с времето започват да го оценяват сериозно като имат проблеми с оцеляването на рода и като започнат да ценят живота на себе си и околните достатъчно този "недъг" изчезва от поколенията напред, отвъд 7-то поколение от убиеца; в противен случай потомството им изчезва. Значи за участващите във войни "професионални войници" може да се напише прогресията - 7, 14, 21, 28, ... 7n [nEN, n е естествено число]. Явно е, че рецидивът в убийствата означава рецидив в отмъщението, т. е. по-голямо възмездие. Идва момент, когато безчинствата на убийците надминават всякакви граници, т. е. те се самозабравят, и си мислят, че няма кой да ги накаже за нищо, затова убиват повече и повече за удоволствие дори. Бог може да прецени, че такива не заслужават да оставят потомство и просто да ги унищожи с един хубав потоп например...
А спасяването на някого от смърт, избавлението, идващо от някого, по аналогия може да се каже, че носи седмократна благодат на избавителя! На 7 поколения всъщност - на благодетеля и потомците му! На даващия живот, изцеряващия, спасяващия прогресията е същата, но вече на него ще му се въздаде 7n-кратно [nEN, n е естествено число] за добрите му дела БЛАГОДАТ. Затова, така си мисля, едни човеци живеят много по-добре от други човеци - Бог избира времето и мястото, където да се роди всеки един от следващите поколения човеци, а сигурно ще се съгласите с мен, че не всички времена са еднакви, а и не всяка държава /планета/ е еднакво добре или зле с друга, всяка си има своя "ореол". Бог говори в сърцето на човека чрез множество нагледни примери от живота, че дадено място не е добро за потомството му - да не се плоди там, да бяга оттам, както и че дадено време не е добро за децата му - да не ги обрича на гибел, но да чака бъдещият свят.
Но някой сигурно ще протестира, че 10-те Божии заповеди все още не са дадени по времето на Адам - те идват чак при Моисей. Защо има наказание, когато няма забрана да убиваш човек/човеци? 10-те Божии заповеди очевидно си съществуват и по времето на Каин и Ламех - това, че не са им известни, не прави греховете им ненаказуеми от Господ. Даже Аврам след битката с пленилите брат му Лот се страхува и Господ му казва: "Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит..." /Битие 15:1/ В Мидраш Рабба има един коментар на този стих, който ми се струва доста смислен - Аврам се бои от отмъщението за убийството на човеците от армията на Ходологомор и царете с него! Той е тръгнал на война да освободи брат си Лот, но цената на свободата на Лот е животът на падналите от ръката на 318-те воини на Аврам и неговите конфедерати в битките при Дан и Хова, която е отляво на Дамаск /Битие 14:14-15/, неприятели. Отмъщението за убийството на тия човеци пада върху Аврам, разбирайте и върху неговото потомство. Според една човешка максима "Никой не съди победителите!", но явно Господ съди всички - затова Аврам се страхува от възмездието. Той като предводител на армията си от 318 човека носи моралната отговорност за делата на всички, които води в битка - той, а не някой друг, е виновен за смъртта на тези, които са паднали от редиците на Ходологомор, за да освободи Лот от плен. Аврам се бои дали всеки един негов войник е теглил ножа на враговете справедливо, някой от армията му може да не е съдил праведно при Дан /Дан означава "съд; съдия" - вижте Речника на д-р Смит, т. I, стр. 533/ или при нощната атака да не е поразил скривалището на врага /Хова означава "скрит; замаскиран" - вижте Речника на д-р Смит, т. II, стр. 1083/, т. е. да не е виждал кого мушка и съсича, та затова е доста притеснен... Да не забравяме, че Аврам участва в конфедеративна бойна формация - има трима мъже, които са отишли с него в битката, Анер, Есхол и Мамври /Битие 14:24/, като негови съюзници /Битие 14:13/! И наистина, оказва се, че някой е сгафил - това не ще да са воините на Аврам, защото след битката Мелхиседек благославя Аврам /Битие 14:18-20/, но не и неговите конфедерати! Затова Аврам казва на царя на Содом, който целият е в черно /предполагам/ от скока си в смолна /катранена/ яма, за да се избави от преследвачите си /Битие 14:10/: "Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си." /Битие 14:24/ Значи да разясня по-детайлно написаното според моя прочит. След битките при Дан и Хова, Аврам като предводител успява да възвърне всичкия имот на Содом, както и всичкия имот на Лот: "И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете." /Битие 14:16/ В Царевата долина излизат да го посрещнат двама души. Първо е упоменат Содомският цар, който е бил олицетворение на "царят на войната" със своята кавалерия, която е станала плячка на царете с Ходологомор, а сега е просто цар без царство, но все още с царски претенции да властва над човеци. Очевидно кавалерията на царя на Содом, за която се говори в Септуагинтата, е била отнета без кавалеристите - под "кавалерия", плячкосана от царете начело с Ходологомор, трябва да се разбира или бойни коне, или бойни коне с колесници. Упоменато е, че царят на Содом се опитва да замени конете за мъже в славянския превод на Библията, който е по Септуагинтата, а в други библии просто пише: "А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си." /Битие 14:21/ В имота на Содомския цар очевидно влиза и кавалерията, така че няма противоречие - но упоменаването й като разменно средство, боен кон за мъж, означава, че ако Аврам приеме тази размяна, той също трябва да е войнолюбец, да цени бойните коне и въобще кавалерията /повече от мъжете - за да направи изгодна сделка/, за да води по-успешни битки с врага си. Приемайки такава сделка, той би признал пред себе си и пред всички нас, че не е отдаден на Царя на Мира от Салем /Йерусалим/, Мелхиседек /"цар на правдата"/, който също излиза да го посрещне в Царевата долина. Ако Аврам не беше покорен слуга на Мелхиседек от Салем, той нямаше да му даде десетък от всичко, придобито в битката с Ходологомор. Той нямаше да му даде от човеците и имота на Содомския цар и от човеците и имота на Лот, защото войнолюбецът не цени благословията на Царя на Мира, а на царя на войната: Щеше да положи всичко в краката на царя на войната, Содомският цар, за да получи неговата благословия... Но Аврам ни показва, че умее да воюва без кавалерия срещу Содомския цар - над десетъка от човеците отнема властта на цар Вера /предава я в ръцете на Мелхиседек/, а така също и с десетъка, даден на Мелхиседек, мощта му /кавалерията е намаляла с десетъка и имотът му с десетъка/ да води война е намаляла. Аврам очевидно е обърнал към своя Бог този десетък от "трофеите" и той вече не е слуга на Содомския цар, а на Салемския Цар! Но останалите продължават да са слуги на Содомския цар - за какво му е на един миролюбив човек като Аврам такава войнствена компания?! С право той казва на Содомския цар: "Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама." /Битие 14:22-23/ Аврам взема само своето - тези, които е успял да обърне в Правата вяра! Не иска да прави алъш-вериш със Содомския цар - мъжете-войнолюбци даром ги връща, а имота на Содом не му трябва, ни кавалерия, ни брашно, сеяно, жънато и мляно да бъде ядено от зли човеци, за да им дава сила да вършат своите пъклени дела. Не иска да бъде обогатен от цар Бера по никакъв начин - не иска да има нищо общо с него, никакъв имот, нищо. Иска да е свързан със Салемския цар и да Му дава десетък от всичко, що придобие във войната си със силите на злото! Храната на Содом и Гомор /Битие 14:11/ я отмъкват царете с Ходологомор като ценност за тях, но Аврам и мъжете му не я докосват въобще - само момците похапват от брашънцето, че много пригладнели горките... Има още много да се каже за тази интересна история от Св. Писание, но да не прекалявам с писането.
В последния абзац се прокрадва идеята, че водещите справедливи войни като Аврам, с освободителна цел, не са като завоевателните, с поробваща цел - Господ би трябвало да има предвид това. Също има самозащита - врагът трябва да бъде спрян от защитниците, за да не разорят дома им. Но тук няма никакъв проблем! Отмъщението за убийство е седмократно, както пише в Битие, но вече в зависимост от аргументацията, стояща зад всяко едно убийство, има намаляне на степента на отмъщение спрямо убиеца и неговия род или съответно увеличаване на отмъщението за убийство.
Питам се при такова тежко наказание за убийство - да страдат 7 поколения заради пролятата кръв на убития и неговото неродено потомство, как в Близкия Изток, където кажи-речи всички са вярващи в някоя от Аврамическите религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, не се страхуват да водят война помежду си и да загиват десетки хиляди и дори стотици хиляди, а може и повече. Откъде идва смелостта на евреите да направят десант и да се окопаят в Палестина - да изгонвят от домовете им стотици хиляди палестинци, да издигнат огради и военни барикади, за да не могат да се върнат?! Тези бежанци от Палестина са направили "хубава" реклама на евреите в Арабската диаспора между Нил и Ефрат. На арабите веднага им е станало ясно, че евреите са най-големият им враг, ще изгонят и тях от земите им, затова трябва те да ги прогонят от техните земи. Евреите получават независимост и заграбват по-голяма част от Палестина, образувайки държавата Израел. Египет и Сирия не се колебаят и нападат младата държава - в резултат са разбити на пух и прах от модерните оръжия, с които разполага Израел. Водят още няколко войни и все биват победени - Сирия губи Голанските възвишения, ивицата Газа бива окупирана и въобще се натрупва страшна омраза между арабите и евреите. Постоянно летят снаряди, изстреляни от палестински партизани от територията на Йордания и Сирия, Израел с вертолети "прочиства" терористични гнезда по границата си с тези държави. Сирия и Израел окупират части от Ливан. Тези палестинци шарят насам-натам и търсят спонсори за своите атаки по Израел. Целият Арабски свят разбира, че на никого от световната общност не му дреме дали някой ще изсели стотици хиляди араби от някоя държава - така на Садам Хюсеин му идва "гениалната" идея да нападне съседен Иран, а после Кувейт. Прогонените от Палестина в Йордания създават сериозни главоболия на Йорданския крал - Израел го обвинява, че помага на терористи. Той започва да прочиства границата с Израел от палестински бежанци, но палестинците вече не могат да изстрелват ракети към Израел и насочват своя гняв към краля - притичват им се на помощ палестински бежанци от Сирия с 200 танка, дадени им от бащата на Башар Асад, пожизнен диктатор. Палестинците не успяват да свалят краля на Йордания, но той разбира, че няма да закача палестинските бежанци повече - да си стрелят по Израел колкото им сърце иска... Даже организира военно изложение, където производители от цял свят предлагат оръжието си на платежоспособни дами и господа... Зад Израел стои САЩ, зад Сирия стои СССР - постоянно се доставя ново и ново оръжие, което се използва ту в открита, ту в партизанска война. Постоянно има атентати в Израел, а днес и камикадзета с ножове... След като Египет и Сирия нападат Израел в една война, САЩ праща оръжие на Израел от въздуха, а СССР на другата страна пак от въздуха... После през 1986 г. САЩ обвинява Сирия, че подслонява "терористи" - палестински бежанци. Започват опити да бъде свален бащата на Башар Асад - оцелява при няколко атентата, при един от които заповядва да бъде извършен геноцид над един град, от който са атентаторите, крепост на някакво религиозно течение, за да покаже на светска Сирия, че не му дреме за религиозните им права и свободи. По-късно САЩ нападат Ирак - първо заради Кувейт, а после поради съмнение за наличието на "оръжие за масово унищожение", разбирайте ядрено. Бомбардирани са десетки градове в Ирак като в Югославия - колко са убитите един Господ знае... Ирак, Афганистан, Пакистан, Ливан, Египет, Либия... Накрая дойде ред на Сирия... Тръгнаха да бягат от Близкия Изток и Африка в Европа стотици хиляди младежи, майки и деца... А мъжете останаха да се бият с и в "Ислямска държава" - едните искат да създадат Ислямска държава, затова извършват геноцид над другите верски общности, а "умерената опозиция", обучена и въоръжена от Запада, иска Близкият Изток да е колония на Запада като Балканите. Има и трета страна в спора - Башар Асад, който е пожизнен диктатор като баща си, почетен президент, върховен главнокомандващ и ако щете звезда, защото огромни негови портрети висят във всеки град. Башар Асад като се видя на зор и се обърна към Русия - не към своите арабски братя, защото всичките са със САЩ, а към Русия... Заваляха руските бомби над "Ислямска държава" и "умерената опозиция" - армията на Башар Асад /по професия е офталмолог, очен лекар/ напредва към Турция, където се продавал на занижени цени петрола от сирийските петролни находища през границата, превозван най-малко с 1000 камиона-цистерни... Започна лов на камиони-цистерни - Русия унищожи 1000, но явно има още... Свалиха Руски самолет с туристи над Синайския полуостров, излетели от Египет... Путин евакуира 40 000 - 50 000 руски туристи от Египет без багажа им експресно... НАТО също бомбардира здраво "Ислямска държава" - колкото повече "терористи" бъдат убити, толкова по-малко проблеми ще имат с колонизирането на Близкия Изток... Франция, Великобритания и всички от НАТО без България ръсят бомби над "Ислямска държава"... България няма самолети - от над 700 самолета по времето на НРБ, сега има 7 самолета, от които само един лети... Може да си представите каква разруха цари в Българската армия /БА/ и в цялата държава... Но по нареждане на НАТО 6-те двигателя на МИГ-овете заминават за Полша, където ще бъдат "модернизирани" срещу по 1 милион евро - това скара България, Полша и Русия, защото МИГ-овете са руско производство... После може и те да похвърлят малко бомби върху "Ислямска държава"... Мероприятието по хвърлянето на бомби над "Ислямска държава" се спонсорира от членовете на НАТО, между които е България, както и от целокупния руски народ, който яко стегна колана, след като Русия наложи търговско ембарго на храни от Европейския съюз, а сега с пресъединяването на Украйна към зоната за свободна търговия на Европейския съюз, и от Украйна. Халифатът отвърна на удара - изобретиха летящи бомби, за да минират небето и да свалят самолетите над тях... Закачили гранати към надути с хелий гроздове от презервативи и те полетели нагоре, но имало опасност руските пилоти да умрат от смях като ги видят, не от тях, защото голямата струя около самолетите избутвала всичко наоколо... Затова ислямистите се върнаха към традиционните методи - атентати на земя и залагане на бомби в самолети... Франция е най-лоша от всички в НАТО, защото Сирия е бивша колония на Франция - тя води хорото, както може да се убедите сами междуврочем, Оланд /Франсоа Роланд/ записка всички да скачат срещу "Ислямска държава" след Парижките атентати от 13 ноември тази година, дори се обърна за помощ не към НАТО, а към Европейския съюз... Стягат се военни от целия Европейски съюз - в България се търсят 1 500 офицери... Да паднат по бойните полета на Близкия Изток като "миротворци" - да отидат да накарат ислямистите да свалят оръжие, да им го дадат и да се предадат... Последното е малко вероятно предвид фанатичната омраза у някои ислямисти към верската принадлежност на европейците като цяло... Очертава се здрава пуканица през 2016-2020 г. Израелски експерт по тероризма предупреждава Европа да е наясно, че между бежанците без съмнение има главорези, камикадзета и всякакви убийци, които няма да се поколебаят да жертват живота си, за да убият колкото може повече "неверници". Затова ни препоръчва да се поучим от тяхната тактика за борба с почти ежедневните атентати в Израел - изграждане на огради, въоръжена охрана по границите, засилен полицейски контрол и т. н. Трябва винаги да очакваме отнякъде да се появи убиец - като чуем гръм и веднага трябва да лягаме по очи, държейки ръце пред лицето, ако видим убиец с нож трябва да бягаме колкото можем, ако някой иска да ни застреля, трябва да се правим, че вече сме застреляни като не мърдаме между труповете... За всичко това трябват тренировки и Израел бил готов да обучи колкото иска ЕС инструктури да спасяват човешки животи...
Може би си спомняте, че първият убит бежанец от Близкия Изток беше близо до българо-турската граница. България беше разкритикувана от ЕС за инцидента, но български граждани започнаха подписка за защита на този, който изстрелял куршума, но не бил убил човека самият той, а станал рикушет... Мостът, в който рикуширал куршума, се наричал Аврамов мост... Мисля си, какво имаме общо с Аврама, за който ви говорих по-горе, и евреи, и християни, и мюсюлмани, въпреки че и едните, и другите, и третите твърдят, че той е техен патриарх, велик пророк и пр. Нима щом е така, те не се боят като него от отмъщението, което очаква всеки убиец и неговото потомство според СВЕЩЕНАТА КНИГА, написана преди хиляди години като предупреждение към всички човеци? Знае ли въобще какво учи Св. Писание днешното човечество или цялата земя е пълна с неграмотници-самохвалци, които се бият в гърдите колко са праведни и отдадени на Бог, но всъщност хал-хабер си нямат какви трябва да бъдат те, за да е Той благосклонен към тях и тяхното потомство според СВЕЩЕНАТА КНИГА, която за едните се състои от писанията на Тората /Петокнижието/, за другите - от писанията на Тората, Псалмите /на Давид/, Пророците и Евангелието, а за третите - от писанията на Тората, Псалмите /на Давид/, Евангелието и Корана заедно със Сунната. Мисля, че отговорът е не. Всичките са от първия до последния заблудени от най-различни шарлатани, които само гледат как да им измъкнат парите, за да живеят богато и пребогато на техен гръб...
"Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме." /2 Петрово 2:1-3/
