ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА IV

====================
Здравейте, приятели!

[Зимата и въобще когато се активизира невралгията пия едни хапчета за невралгията и страшно ми се спи от едно от тях - случвало се е да спя цял ден и цяла нощ, по цели седмици дремя... Само дето не мога да заспя като мечките, огладнявам... Как се излъгах да ям пържено още се чудя /може би лакомията, с която се боря, ме надви - затова пострадах така/, но страшно ми се доядоха свински пръжки - вече 10 дена съм на лекарства за стомаха, че здраво се бях поболял, а може и лекарствата за невралгията да влияят на стомаха... Отгоре на всичко едно от писмата ми до държавните институции в София разтресе тукашната социална, здравна и пр. служба, та сега трябва да се опитам да изпълня техните предписания, за да ми помогнат по някакъв начин... Но е доста трудно без средства, та сега се чудя как да измеся от трици козунак...]

В тази тема ще стане дума за леността - един от седемте смъртни гряха. Леността стои в основата на небрежието, невниманието, немарливостта, безгрижието, лекомислието, равнодушието, безразличието, нехайството. Може би сте се чудили защо едни държави са по-добро място за живот от други - ами просто защото там се борят с леността, не само се борят, но и я побеждават! Тъй като "леността хвърля в дълбок сън" /Притчи 19:15/, т. е. човек не е трезв и бдящ като будния, а опиянен и унесен в дълбок сън, той лесно става жертва на дебнещите го опасности. Така е и с едно общество в дадена държава - ако то бъде приспано, то става лесна плячка за хищниците, които се вълнуват от природните богатства на територията на държавите, а не от добруването на народа, живеещ там. "Бездейна душа ще гладува" /Притчи 19:15/ - който не се бори с леността, не мисли за дома си, за неговото управление, а "хляб на леност яде" /Притчи 31:27/, вместо както се казва "добре внимава в управлението на дома си" /Притчи 31:27/, за неговия дом пише, че "от голяма леност засяда къщният покрив" /Еклесиаст 10:18/, покривът пропада, "от безделието на ръцете прокапва къщата" /Еклесиаст 10:18/. Горко на тоя дом /град, земя/, управляван от наивник, от дете /Еклесиаст 10:16/; блазе на тоя дом /град, земя/, управляван от благоразумен, от сина на благородник /Еклесиаст 10:17/.

В една книга /"Грехът и неговите последици" от Хенри Едуард, Архиепископ на Уестминстър, второ издание, Лондон, 1874/ прочетох нещо много интересно за леността, което ми помогна да вникна в същността на проблема, както ще се убедите по-нататък. Леността може да управлява един дом и той да е сборище на глупаци, на наивници, които се имат за благоразумни... Такива са всички пънчославни - имат се за православни, правоверни и правостоящи, но всъщност това е само в главите им... Да им помогнем да се събудят от сладкия си сън с едно ведро вода, от загриженост към тях... Включете се в разгрома на пънчославието по-скоро, защото в противен случай лудостта пънчославна ще унищожи този свят, разбирайте всички пънчославни ще се изтрепят помежду си...

"Има седем главни гряха, имената на които вие всички знаете. Първият, това е високомерието /надменността, горделивостта, гордостта/, което разделя душата от Бог; вторият, това е завистта, или ревността /ревнивостта/, която разделя човека от неговия ближен; третият, това е леността /мързелът/, която е товар, който притиска надолу /смачква, пресова/ силите на човека, така че той става изтощен да върши своя дълг /задължение/ по отношение на Бог и Го изоставя /отрича се от Него/; четвъртият, това е алчността /сребролюбието, скъперничеството/, която потапя човека дълбоко в тинята на този свят, така че той я прави да бъде негов бог; петият, това е лакомията /ненаситността, преяждането/, която прави човека сетивен /сенсуален/ глупак; шестият, това е гневът /ядът/, който прави човека роб на себе си; и последно, това е покварата /порочността, развратността, безнравствеността, неморалността, душевната нечистотия, мръсотия/, която прави човека роб на дявола. В тези седем разновидности има седем пътя на вечна смърт; и всички онези, които със своите отворени очи, със знанието на интелекта и с пълното съгласие на волята, извършват грях от който й да е от тези седем вида, вървят в пътя на греха, водещ до смърт." /"Смъртен грях", стр. 39-40/ 

Не всички днес знаят кои са седемте главни гряха, за съжаление. Това се дължи на отпадането на дългия процес по катехизация преди кръщението - нищо незнаещи за дявола и смъртта се "отричат" от дявола и неговото царство, но си остават чада на лукавия... Пишат се цели студии как е било някога, та дано някой се поучи от историята на Църквата днес:

http://azbyka.ru/katehizacija/istorija-katekhizatsii-v-drevnej-tserkvi.shtml

http://azbyka.ru/katehizacija/read-offline/100/istorija-katekhizatsii-v-drevnej-tserkvi.pdf

Ето какво пише авторът в Послеслова на тази книга:

"Языческая средневековая Русь не была исключением из общего правила. Она, можно допустить, была крещена при Владимире, но не была до своего крещения катехизирована. Останется ли она такой же, по большей части не оглашенной, и в начале третьего тысячелетия?

Вопрос этот, предвижу, будет некоторыми встречен с теплохладным безразличием. “Ну прожили же мы как-то и без общецерковной катехизации все это время”, – возразят мне. Прожить-то прожили, да вот и революцию нажили, и постсоветский атеизм, еще покруче и циничнее прежнего. Хватит нам, верным, клирикам и мирянам, скрываться за священной оградой и делать вид, что ничего не произошло. Мы и так в прошлом потеряли слишком много времени.

Ибо что такое Ренессанс, Реформация, Просвещение и Новое Время – эти величайшие страницы в учебнике по истории Европы, в который Россия вписала свою уникальную главу? Что они такое, как не старые, забытые образы крещения? Ведь ренессанс есть не что иное, как возрождение, т. е. второе рождение. Ре-формация – это преображение, совлечение старых одежд и облечение в одежды новые. Просвещение, как мы видели, было доминирующим на Востоке представлением о крещении как о выходе из бесовской тьмы греха на свет. Для человека, рожденного свыше, от воды и Духа, для неофита, т. е. для ново-просвещенного, жизнь во Христе становится новым эоном, упоительным и мистическим предвкушением будущего века, т. е. поистине “новым временем”.

Все эти эпохи в истории Европы – Ренессанс, Реформация, Просвещение и Новое Время – трагически потеряли свою связь с таинством вхождения в Церковь – крещением – и превратились, напротив, в символы все более и более последовательного отхода от Церкви и отпадения от Бога. Перефразируя К. Г. Честертона, можно сказать, что современный мир полон старых христианских идей, но сошедших с ума. Вместо возрождения христианства в мире языческом Ренессанс, наоборот, был возрождением классических форм языческого гения на почве позднесредневекового христианства. Вместо воссоединения с Церковью в крещении Реформация стала болезненным разрывом, раной в сердце церковном. Эпоха Просвещения вместо того, чтобы быть освобождением от языческих суеверий и возвращением ко Христу – Солнцу Правды, наоборот, превратилась, как уверяют нас школьные хрестоматии, в борьбу “научной мысли” с “церковными суевериями”. Новое Время вместо того, чтобы стать временем веры в Бога, оказалось временем неверия, агрессивного утверждения гуманистического идеала и превознесения творческих способностей твари над властью Творца.

Мы сидим у разбитого корыта гуманизма. Мы танцуем на гробах старых ценностей. Мы пробуем пировать во время чумы, ищем спасения в экономике и притворяемся, что можем устроиться в этом мире, ну совсем как буржуа. Мы изверились и устали. После кровавых войн и абсурдных революций мы уже не так слепо верим в торжество человеческого разума, как наши просвещенные предки. Некоторые Кассандры на Западе уже не первое десятилетие пророчат о том, что мы вступаем в пост-христианскую эпоху, когда с христианством будет покончено раз и навсегда. Не будет даже старых понятий, сошедших с ума, – они просто выйдут из употребления. О христианах все забудут. Мы, однако, спим, забыв призыв древнейшего крещального гимна: “Встань, спящий, и воскресни из мертвых, и осветит тебя Христос” (Еф.5:14). Выбираться же из этого периода, который Н. А. Бердяев назвал “новыми темными веками”, к настоящему Ренессансу, настоящей Реформации, настоящей эпохе Просвещения и настоящему Новому Времени можно лишь глубоко осознав, что: обращение человека, воспитание ума, воли и чувства начинается в огласительной практике; толкование Священного Писания начинается с катехизиса; богословие и осмысление истории выросло из катехизиса; христианская этика уходит корнями в древний катехизис; апологетика рождается в опыте катехизации; догматическое богословие обрело свою структуру в катехизисе; пастырское богословие начинается катехизисом; символический язык литургии становится понятным и оживает в катехизисе; молитвенная жизнь начинается в катехизации; наконец, преображение и воцерковление культуры, нашей великой русской культуры, равно как и культуры мировой, сегодня невозможно без катехизации." /"История катехизации в древней церкви", диак. Павел Л. Гаврилюк. Под ред. свящ. Георгия Кочеткова – М.: Свято-Филаретовская московская высшая православно-христианская школа, 2001/

Кръщение без катехизация на вярващи с вяра, формирана от хорските приказки забележете на некатехизирани езичници... Театрално отричане от дявола и пришиване на етикет "християнин" на езичници... Чете ли моят приятел, който ме упрекваше, че съм негодувал срещу тази порочна практика неоснователно и да не съм осъждал духовниците, които за пари казват на черното бяло?!

Преди да ви разкажа за прозренията ми за леността, нека ви цитирам още някои важни неща от книгата на Архиепископ Хенри Едуард:

"Сега стигаме до последиците. Първият резултат от един смъртен грях е да прониже душата смъртно. Божията благодат е животът на душата, както душата е животът на тялото; а един грях, водещ до смърт, във всяка една разновидност, за която говорих, умъртвява душата. Душата умира веднага, на място; не като дърво, което е ударено от светкавица и умира постепенно ден след ден; първо в главния ствол, после започват да умират клоните, а след това умира в дънера, а след това умира в корена. Това е бавен процес, но не така е с душата. Един единствен грях, водещ до смърт, умъртвява душата изведнъж, а това е поради тази причина: Божията благодат е животът на душата, а един смъртен грях отделя душата от Бог. Светите ангели, когато били създадени, живеели в присъствието на Бог, макар че не виждали все още лицето на Бог. Те били под изпитание. Всяко създание зависи от Бог по два начина: то се нуждае от подкрепата на Бог за своето съществуване; и от благодатта на Бог за своето освещаване. Ако Бог не присъстваше с нас в този момент в нашия физически живот, ние щяхме да умрем. Ако Той не беше в тази сграда, стените й биха изчезнали. Така е било с ангелите в тяхното първо състояние на блаженство. Помощта на Бог е тази, която ги е поддържала в тяхното съществуване като чисти интелекти /разуми/, неопетнени в тяхната невинност, превъзходни в тяхната сила, изключителен в тяхната енергия /мощ, действеност/. "Той прави Своите ангели /първи/ духове, а Своите служители /втори/ огнен пламък." /Евреи 1:7/ Те също имат нужда от благодат. Ангелите били свети, точно както ние сме свети, защото Светият Дух бил с тях; и всички действия за ангелското усъвършенстване били подкрепени от истинска благодат и помощ от Бог, точно както нашето собствено. Посредством един грях - един грях, водещ до смърт - този грях е гордостта, чисто духовна, те паднали и умрели вечно и без изкупление; и както пише Св. Юда: "Напускайки своите обиталища, били хвърлени надолу в тъмнина и вечни вериги до деня на съд." /Юда 1:6/ Както било с ангелските естества, така е било и с човешките. Бог, когато Той създал човека, го устроил, както казах преди, с три усъвършенствания - усъвъвършенстването по естество, т. е. на тяло и душа; свръхестественото усъвършенстване или обитаването на Светия Дух и за освещаване; и свръхсвръхестественото усъвършенстване или съвършената хармония на душата в себе си и с Бог; и безсмъртието на тялото." /"Смъртен грях", стр. 40-42/

Представям си една електрическа централа в ролята на Бог - тя дава електричество на градове и села около нея, в които светят електрически лампи. Авария по веригата, предизвикана от нарушител на безопасносната експлоатация, прекъсва захранването и цял град, село или дом остава без ток. Без ток няма светлина, няма топлина, няма уют. Може да гръмне и някоя крушка или някой да я отвърти, за да стои на тъмно, но отделянето от работещата електропреносната мрежа на централата, доставяща електричеството до потребителите, е причината за стоенето на тъмно на някого. Колкото повече електричество черпи някой, толкова повече Божия благодат получава - той израства интелектуално, разбирайте той се усъвършенства, и неговите три естества също се усъвършенстват. Душата му се преизпълва с живот - може да предаде електричество на други, по-малки потребители, за да се преизпълнят и техните души с живот. Бог ще му даде още електричество, но трябва да е по високоволтовата верига, за големи консуматори. Този потребител става трансформатор на квартал, подстанция, станция... Но ако някой голям доставчик на електричество се възгордее и реши, че не му е нужна връзка с електроцентралата - прекъсне кабела помежду им - мрак обзема всички отвъд прекъсването... До ДЕНЯ на съд мракът ще властва над този ангел и неговите слуги...

Без Божията благодат една душа не може да е в светлината, а напротив - обзета е от мрака... В този смисъл е вързана с веригите на ада - в нея продължават да действат умът, волята и чувствата, но те не са подчинени на Животодателя, съвършен в Правда, Истина и Святост, затова не създават свят на Правда, Истина и Светлина, а на неправда, лъжа и тъмнина...

Тази Божия благодат една душа може да получи единствено посредством ПРОСВЕЩЕНИЕТО, затова СВЕЩЕНИЦИТЕ ТРЯБВА ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО ДА УЧИТЕЛСТВАТ. Ето какво пише за свещеническата служба в една друга книга /"За дълга на енорийските свещеници", Георги Кониски, Епископ на Могилев, подпомогнат от Партений Сопкофски, Епископ на Смоленск, Петербург, 1776/:

"Свещеническата Служба и иго се състои принципно в четири работи: I. В учителстване; II. В живеене свято; III. В служене на Тайнствата; IV. В молитва за хората." /гл. I, част IX/

В ТОЗИ ЦЕНЕН ТРУД Е ОБЯСНЕНО ЯСНО И ТОЧНО, ЧЕ "ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СВЕЩЕНИКА Е ДА УЧИ ХОРАТА" - "ПЪРВО ДА УЧИ, ПОСЛЕ ДА КРЪЩАВА" /ВИЖ МАТЕЙ 28:19; МАРК 16:15-16/. ЦИТИРАНО Е МНОГОКРАТНО КАКВО ПИШЕ АП. ПАВЕЛ: "ГОРКО МИ, АКО НЕ БЛАГОВЕСТВАМ" /1 КОРИНТЯНИ 9:16-17/; "ЗАРЪЧВАМ ТИ ПРЕД БОГА И ПРЕД ХРИСТА ИСУСА, КОЙТО ЩЕ СЪДИ ЖИВИТЕ И МЪРТВИТЕ, И ПРЕД ВИД НА ЯВЛЕНИЕТО МУ И ЦАРУВАНЕТО МУ: ПРОПОВЯДВАЙ СЛОВОТО, НАСТОЯВАЙ НА ВРЕМЕ И БЕЗ ВРЕМЕ, ИЗОБЛИЧАВАЙ, ПОРИЦАВАЙ, УВЕЩАВАЙ, С ГОЛЯМО ТЪРПЕНИЕ И НЕПРЕСТАННО ПОУЧАВАНЕ." /2 ТИМОТЕЙ 4:1-2/; СВЕЩЕНИКЪТ ТРЯБВА ДА Е "СПОСОБЕН ДА ПОУЧАВА" /КАКТО ПИШЕ ЗА ЕПИСКОПА, РАЗБИРАЙТЕ ЕПИСКОПАТА, СВЕЩЕНСТВОТО, В 1 ТИМОТЕЙ 3:2/; СПИСЪКЪТ ПРОДЪЛЖАВА С 1 ТИМОТЕЙ 4:6, 14, 16; 1 ТИМОТЕЙ 6:2; 2 ТИМОТЕЙ 2:2, 14-15, 24; 2 ТИМОТЕЙ 3:14; 2 ТИМОТЕЙ 4:5; ТИТ 2:1, 7, 15; ТИТ 3:8.

Има една интересна бележка, която ще преведа дословно:

"Ако някой Епископ, на неговото назначение, от леност /мързел/ пропусне да учи, нека да бъде отстранен от длъжност, докато той се поправи. Апостолски канони /постановления/ XXXVI. Ако някой Епископ или Свещеник са небрежни към своите подчинени Клир и народ, и пропусне да ги инструктира във вярата, нека бъде отстранен от длъжност; и ако той стои още в своето нехайство, нека той да бъде детрониран /снет от длъжност/. Апостолски канони LVIII. Нека старейшините, т. е. Епископът и Свещеникът на Църквата, всеки ден, но особено през всички Недели, учат народа на Божиите заповеди; и нека им говорят не от своя собствен личен дух, а съгласно разбиранията на светите Отци. Канон VI. на Шести Икуменически Събор.

Божественият Григорий в Проповед I. казва, че "от всички епископски и свещенически задължения най-първото е това да се проповядва словото на Бога."

Св. Златоуст, в своята втора Проповед /Хомилия/ върху Посланието до Тит, няма друго име за мястото или столата /катедрата/ на Епископа освен това, "мястото за учителстване". В Проповед /Хомилия/ IX. върху Посланието до римляни, той казва: "Това е моето свещеническо звание, да проповядвам и разгласям Евангелието." /гл. II, част I, раздел III/


В моята докторска дисертация, посветена на пънчославието, в главата "Възникване на пънчославието и неговото укрепване", аз изказвам хипотезата, че седемте главни /смъртни/ гряха са основната движеща сила, която е умъртвила мигновено членовете от клира на падналата пънчославна църква и те са мъртви души... Затова хич не им дреме какво става в този свят и че те би трябвало да противостоят на света на злото като инкарнират в човешките души Божия Син!!! Леността ги е хванала за брадите и не им дава да учителстват като свещениците, за които пише в старите книги - раздават се фалшиви кръщелни свидетелства, милиарди хартийки без реално отричане от дявола, а също така тези свещеници не учителстват всред събранието на вярващите като разясняват Закона, а са глътнали бастун; алчността е приковала погледите им върху финикийските знаци - държавата им дава пари, а те не изобличават някого от управниците да се покае за нещо и да свали претежкия товар от плещите на паството им, защото са скачени съдове. Няма свещен гняв в тях към този грешен свят /освен когато лицемерстват, за да не бъдат изобличени, че са в комбина с дявола/, но има гняв в очите на тези, които осъзнават в каква каша ги забъркват точно те, как църква и държава са се прегърнали и се отслужват заупокойни за шарлита, работещи в атеистичен вестник, които хулят всички вери, дори и тяхната... Без съмнение високоумието ги е издигнало до бесовските висини, за да се смятат по-знаещи от Св. Отци и от цялата древна Църква, за да считат, че учителстването на Клира е отживелица, че без учение има спасение... Завистта ще да ги е обзела, когато са видели богатите да ядат и пият без да се трудят - от глупостта човешка да черпят с пълни шепи; та тъй и те са станали богаташи със своя валута - предълги молитви измисляли и четяли, подвързвали в книги и продавали, за да си напълнят джоба... Развратили се страшно - с дявола се прегърнали и в ада се продънили дружно... Лакомяли се за все повече имоти и пари - все повече храмове издигали, за да продават свещи и икони, църковни календарчета и молитвеници, фалшиви кръщелни свидетелства и празни надежди за справедлив и добър свят, в който хората са братя во Христа... Гняв ги обземал, когато някой въставал срещу тях - заклеймявали го като еретик, разколник, Юда, само за да запазят своя непоклатим авторитет и да продължат да си живеят охолно на гърба на измамените от тях...

Но дошла Ерата на Интернет - всички църковни книги били дигитализирани и пуснати да се четат свободно в мрежата, тъй като никой не подозирал, че те са опасни с нещо за някого, никой не знаел, че един огромен звяр беснее наоколо, а в древните книги има инструкции как да бъде озаптен и да не тормози с присъствието си света на верните Христови последователи... Хората започнали да си пишат по форуми, да спорят, да списват блогове след изгонване отнякъде, да обменят мисли - събрали се накуп една сюрия пънчославни и започнали да се препират кой е най-знаещ и можещ, най-верен и истинен християнин... Някой трябвало да им покаже, че всички са един дол дренки... Трябвало да удари ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА...

[Ако редовно ходите на църква и все още не сте разбрали кои са производните на седемте смъртни гряха, то сте попаднали на ленив учител /ленива команда учители, ако свещениците са повече/. Редно е да направите един тест във вашата църква и като се убедите, че вие не сте изключение от правилото, може да изпратите протестна нота до митрополита или патриарха на вашата църква, че имате за наставник ленив учител /група/. Позовавайки се на Апостолски канон XXXVI. може да поискате да бъде отстранен от длъжност вашият учител /учители/ във вярата, но вероятността да постигнете успех е малка предвид това, че пънчославните духовници разбират XXXVI-ти Апостолските канон по следния начин: "Ако някой, ръкоположен за епископ, не приеме да служи и да се грижи за поверения му народ, нека се отлъчи, докато приеме." [http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=apostol_decree.xml], т. е. всички, които кръщават без да учат и служат без да учителстват, а също така учителстват, водени от своите разбирания, а не позовавайки се на Св. Отци, не подлежат на отстраняване от служба... Аз не искам да участвам в маскарада, а който иска и не му пука с кого се събира и какво прави за душеспасението на себе си и другите, нека върви в кривия път и другите да води в него - нека ме презира, че съм вероотстъпник... Отстъпих от кривата пънчославна вяра и ви казвам: Покайте се, пънчославни духовници и миряни, докато е време напуснете кривия път, който ви води към погибел!]