====================
Здравейте, приятели!
Тази година се навършват 140 години от Шипченската епопея. Организирано е честване под патронажа на Президента на Република България, г-н Румен Радев. Ще има и потомци на опълченците.
Приветствено слово за тържественото честване написах и аз. Тази година реших да говоря за всичките години, през които мълчах и оставях други да говорят вместо мен на такива чествания.
Уважаеми потомци и гости,
Изминаха 140 години от епичните боеве при Шипка! Няма българин с българско самосъзнание, който да не трепва при споменаването на този връх! Там са оставили костите си мнозина от нашите освободители, но духовете им са живи - те са с нас, техните потомци по плът и по дух, зоват ни да браним България от поробителя...
Те мечтаеха за свободна България - със своя независима вътрешна и външна политика, със своя армия, индустрия, с просперираща нация... Знам, че днес ние сме по-далеч от всякога от техния блян - знам, че няма да ни ръкопляскат за ставащото в България!
Но да помечтаем и ние с тях за една друга България, която не е пинг-понга между Великите сили, която не е със срината икономика поради изгубените външни и вътрешни пазари, която не е обезлюдена от специалисти и млади хора поради мизерното заплащане на труда...
Ние предадохме техните мечти на забвение и днес стоим тук с наведени глави - от срам... Няма с какво да се похвалим пред тях...
Те бяха възрожденци, които уважаваха просветните дейци, а днес учителите са в немилост. Не е чудно, че има остър недостиг на кадри.
Те бяха патриоти, които бяха готови да се жертват за България, а днес колцина биха изоставили всичко, за да вдигнат народния кръст и да го понесат като свой?
Те бяха човеци, които имаха морал, а днес моралът е на изчезване...
Длъжници сме им, защото те строшиха отоманските окови, а ние трябва да строшим нашите окови! Трябва да се борим с духовната нищета, от която тръгва всяко зло! Да хвърляме Словото и то да дава плод в нас кое 30, 60 и 100. Хората могат да бъдат добри, ако бъдат просветени как да вършат добро. За жалост отвсякъде ги заливат пошлост и дяволия - с тези лотарии, телевизионни предавания, показващи простащини, жълти и пожълтели вестници със скандални клюки и още, и още низост, мерзост и лудост, избликващи отвсякъде като вулкани...
Нужна е тази самокритика, защото слепите и глухите трябва да прогледнат и да чуят, че свободата само започва с извоюването на независимост на една държава от друга, но трябват още много стъпки, които ние, уви, не сме извървели и скоро няма да извървим, защото не искаме да следваме Завета на славните ни деди, които преди 140 години с братския руски народ се изправиха на бран срещу векове човеконенавист, за да отворят една нова страница в книгата на нашата история. Страница, в която да не са запрегнати ръце и нозе в робски вериги, гъбясали от кърви и сълзи, както пише Христо Ботев.
И наистина днес ние, освободените от този робски хомот, които не знаем от личен опит и добре не знаем този робски живот в Османската империя, трябва да сме признателни на тия смели мъже, които като Херакъл размахаха своя боздуган, за да не бъдат роби на безчовечни господари. Наистина те могат да бъдат наречени херкулесовци, защото извършиха такова славно дело, което близо век и половина не престава да вълнува признателните потомци.
Със свещен страх се произнасят Вазовите слова: "О, Шипка, три деня младите дружини как прохода бранят..." Застанали от двете страни на пътя по протежение на 4-5 километра, по хълмовете наоколо, българското опълчение има решаваща роля за изхода на войната! Русия и Турция са водили 10-ина войни, Австро-Унгария и Турция - още толкова, а България има една война, продължила 500 години и увенчана с лавров венец! На Шипка поробителите видяха стаяваното у българите 500 години, видяха непримиримост с робската участ и воля да строшат оковите си. Като невидима порта се затваряха двете крила пред талазите на Сюлеймана, за да спрат устрема на тигрите и да ги обърнат в бяг като овци, както пише Вазов. Не успяха да пристигнат на помощ на обсадения Плевен - най-голямата обсада на 19-ти век. Не падна заветният връх, а падна Плевен! 140 години ни делят от тия знаменателни за Нова България събития!
В Панорамата в Плевен виждаме една безкрайна бойна сцена в равнината чак до хоризонта, а от Шипка виждаме като на длан цяла България. Може да си представим какъв трепет са изпитвали опълченците да знаят, че цяла България сега тях гледа /Иван Вазов/... Кръвта им е кипяла да положат още един поганец мъртъв на олтара на Свободата, а ако е такава съдбата им - и своя живот... Но "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" /Христо Ботев/ - опълченците на Шипка остават да живеят в нашите сърца, изпълват умовете ни на такива годишнини... Чувате ли как викат: "Да живее България!" /"Хъшове", Иван Вазов/? Виждате ли ги с погледи, устремени като орли към Свободата на България? Да бяха повече от нас като тях...
Ап. Павел пише, че вяра без дела е мъртва. Знам, че опълченците на Шипка с делата си доказаха, че любят България, "свойто отечество красно" /Иван Вазов/. Тяхната вяра не е мъртва, но жива! Вярвам, че те при възкресението на мъртвите ще застанат отдясно на Бога /Божията Слава/, защото любеха своя ближен! Ако не се покаем, ние ще застанем вляво, където е "плач и скърцане със зъби"... Но сит на гладен не вярва, затова е трудно някой невярващ да повярва, че ще има Съд за делата на всички.
В заключение, да се помолим за душите на загиналите на този славен връх, както и за всички, участвали в боевете - от двете страни. Да сведем глави в памет на падналите за Свободата на България! Да мълвим словата на опълченците "Да живее България!" - за нея те положиха живота си от люлката до гроба...
