АТРИУМ

==================

Здравейте, приятели!

Може би се чудите защо ви казвам да бягате от пънчославните сборица като от огън?! Защото не искам да бъда като Хам, сина на Ной, който като видял бащиния срам на напилия се и разголил се Ной, извикал братята си да им го покаже. Но Сим и Яфет не искали да гледат бащиния срам, затова заднешком покрили разголения Ной. Праведният Ной е Църквата Христова, а разголеният Ной - лишената от Христос сбирщина от събрани от кол и въже клети души, сборище на паднали ангели... Виното, което опиянило Ной, за да се разголи и да покаже бащиния срам, е пънчославието, а бащиният срам са пънчославните - от отците до синовете и дъщерите...

Сигурно искате да покриете бащиния срам заднешком като Сим и Яфет, за да бъдете добри синове. Пънчославните не са добри синове, защото не почитат светите отци на Църквата и вървят противно на тяхната заръка като благочестиви християни да вървим в Пътя, Истината и Живота, в Христос.

От 1500 години истинските християни са малцинство, но затова пък ментетата-християни са мнозинство. Това е политика на управляващия елит да произвежда "лош мат'риал", тъпи като галоши хорица, които лесно да се манипулират и управляват. Да покрием бащиния срам не е лесна задача, защото трябва да се изправим срещу 1000 поколения чугунени глави, които баш като нашия бащица от Банкя, "Кремълското джудже", Канцлерката с ангелско име и една плеяда такива "виртуози" се имат за всезнаещи и всемогъщи... Но те като всички ментета-християни не знаят как и следоветелно не могат да се покаят, а това е Пътят към Царството на Отца и Сина и Светия Дух, защото е казано:

Езекиил 14:6

"Затова кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Покайте се, отвърнете се от идолите си, да! отвърнете лицата си от всичките си мерзости."

Езекиил 18:30

"Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието."

Матей 3:2

"Покайте се понеже наближи небесното царство."

Матей 4:17

"От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство."

Марк 1:15

"Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;"

Деяния 2:38

"А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух."

Деяния 3:19

"Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа..."

Ето какво свидетелстват археолозите за храмовете на ранната Църква ["MONUMENTS OF THE EARLY CHURCH" by Walter Lowrie, New York, The MacMillan Company, 1901 ("ПАМЕТНИЦИ НА РАННАТА ЦЪРКВА" от Уолтър Лоури, Ню Йорк, The MacMillan Company, 1901)]:

"По проект базиликата се характеризирала с две основни части: голямата правоъгълна зала, която била пространството за миряните, и апсидата, която била мястото за клира. Към това може да се добави преддверие, което на Изток се появява като отделен архитектурен белег на постройката (нартексът, нартиката), докато на Запад същата цел обслужвал съседният [на базиликата - бележката моя] портик, наречен атриум (вижте стр. 178). Преддверието било мястото за каещите се, от които, както добре знаем, имало много степени." /стр. 105-106/

"С изключение на параклисите в памет на светци, които били издигнати над гробовете /гробниците/ на мъчениците, ранните Християнски църкви били почти винаги в градовете. Тъй като дълго време Християнството се ограничавало кажи-речи единствено в големите центрове на цивилизацията, църквите в голямата си част били снабдени с толкова ограничено пространство, колкото можело да се осигури в гъсто населените градове. Подобно на частните домове, от които те водят началото си, базиликите обикновено били заобиколени с обкръжаващи сгради; или, дори когато имало повече пространство на тяхно разположение, то било запълнено с параклиси, страноприемници, училища и цял комплекс от сгради, които били нужни като допълнение към църквата. Било положено старание да се осигури свободно пространство пред църквата, четириъгълен [вътрешен - бележката моя] двор, павиран с мрамор и заобиколен от четирите си страни с портици (Фиг. 27, е, 29, 30). То било известно с различни имена, на Запад обикновено като атриум или квадрипортикус. Атриумът бил неизменна черта /белег/ на ранните базилики на Запад; на Изток той бил по-малко използван и очевидно като имитация на Западния обичай; след 5-ти век той станал навсякъде по-малко разпространен и само в редки случаи бил имитиран в средните векове. Атриумът осигурявал тържествен вход към базиликата и в същото време я защитавал от шума на обществените улици. Той бил използван за обучението на новопокръстените, за даване храна на бедните и без съмнение за много други цели, за които една обител и църковно тяло могат да служат. Когато погребването в града станало обичайна практика, атриумът бил първото място, което осигурило място за това. Самият атриум понякога бил напълно обграден с второстепенни сгради, които по-ефикасно обособявали църквата. Някой може да се усимни в това дали атриум, обграден със сгради или за светска, или за църковна употреба, би бил подходящ за потребностите на нашия модерен живот в големите градове, където старинният църковен двор е вън от всякакво съмнение и шумът от улиците е повече от всякога смущаващ.

В средата на този вътрешен двор имало по правило фонтан с течаща вода /кантарус-ът/ за символично очистване на тези, които се готвели да влязат в църквата. Измиването основно било ограничено до това на ръцете. Този обичай е подсказан не само в Стария Завет и Юдейския ритуал, но и в установения ред, който бил неизменно свързан с Класическия храм. Символизмът бил толкова очевиден в себе си, че силно зависел от пример или намек. Тези ранни фонтани с тяхната чиста течаща вода били много по-добри, от естетическа и хигиенична гледна точка, от дълбоките съдове за свещена вода през средните векове. Фонтанът основно бил снабдяван с изворна вода от акведукт. Тъй като нямало изворна вода за неговата базилика в Нола, Паулиний разчитал на дъждовна вода, която събирал от покрива на църквата. Той описва това разпределение в една от своите поеми, и се радва на този пример на смирено упование на Божията милост /букв. снабдяване/. Даже при недостиг на вода, той можел да се утеши с красивия външен вид на фонтана и неговите орнаменти. Фонтанът /чешмата/ трябвало да има много различни форми. Хранилището за вода обикновено било заобиколено от балюстрада /решетъчна преграда, парапет/ от скулпторно оформен мрамор; много често бил увенчан с покрив с орнаменти, поддържан от колони.

Най-интересният древен кантарус /кантарий/, за който ние имаме някакво сведение, бил този, който украсявал атриума на /базиликата/ "Св. Петър". Той бил издигнат от Симахий (498-514) в замяна на по-ранен и по-прост такъв. Кантарият на Симахий издържал през средните векове, но с възстановяването на /базаликита/ "Св. Петър" бил брутално разрушен. Огромният бронзов с форма на ананас конус, който оформя центъра на фонтана, и два от бронзовите пауна, които украсявали покрива на фонтана, са запазени в един от дворовете на Ватиканския дворец. Предполага се, че пауните са били взети от мавзолея на Адриан (Замъкът Сан Анжело) и не е неправдоподобно да се каже, че и конусът също е украсявал върха на този паметник. Фигура 60 дава груба представа за този кантарий, както е бил малко преди разрушаването му. Тя е от скица на един от най-ранните Християнски археолози, холандеца Филип де Винге; скъпа сама по себе си, тя не кореспондира точно с описанията, които имаме за този интересен паметник. Според описанията, покривът бил от позлатен бронз; пауните, четирите делфина по ъглите и големият конус също били позлатени. Осем порфирени колони поддържали покрива, а между тях били разположени мраморни /хоризонтални сечения на/ апсиди, /изправени вертикално/, всяко с два издълбани грифона. Голям воден фонтан /стълб/ излизал от конуса и играел върху неговата повърхност, падайки в квадратен басейн.

Където атриумът отсъствал, какъвто обикновено бил случаят в Ориента, фонтанът - в този случай трябва да е бил по-малък - бил разположен в преддверието. Фигура 135 представя близо до вратата на църквата малък басейн върху висок пиедестал, който не бил различен от басейните за свещена вода от средните векове, с изключение на това, че бил съоръжен с течаща вода.

Много рядко на Запад, но по-често в източните провинции на Империята църквата стояла посред голям двор, заобиколен със стена - периболос-а. Прякото подсказване на периболоса бил теменос-ът, който обграждал Гръцкия храм. Броят църкви, които били построени на местата на древни храмове, запазили като декорация теменоса, който обграждал светилището. В най-простия случай той бил обикновена стена (Фиг. 61), но често бил украсен отвътре с портици. Във всеки случай теменос с портик бил характерен само за такива църкви, които имали значително право на великолепие. Целият комплекс от църковни сгради често се побирал в неговия район, заобиколен от него; в много случаи вероятно е била нужен за защита." /стр. 178-180/

В сайта с "безполезна информация" на арх. Иван Делчев има много полезни обучаващи материали /лекции/ на български език по храмова архитектура:

bezpolezno.info

Особен интерес за мен представляват българските манастири с техните централни църкви:

Manastiri.1.pdf
Manastiri.2.pdf
Manastiri.3.pdf
Manastiri.4.pdf
Manastiri.5.pdf

От съществуващите днес български манастири всички имат централна църква с екзонартекс. Портиците на атриума представляват покрити галерии с една плътна стена навън и колонада навътре, а при екзонартекса плътната стена представляват самите външни стени на църквата, а колонадата е обърната навън - така екзонартексът се явява своеобразен аналог наред с вътрешния нартекс /също портик - галерия, обърната в надлъжна посока север-юг, с вход от запад, идващ от екзонартекса, а понякога с вход от север и от юг, и тривилон на изток/ на атриума. Пространството на екзонартекса е богато изрисувано със стенописи, служейки за материал за размисъл за каещите се. Може да се види екзонартекс от западната страна на църквата /най-често/, от запад и от север /по-рядко/, от запад, север и част от юг /много рядко/.

Арх. Иван Делчев отбелязва: "Последвалото османско средновековие не предоставило необходимите политически, религиозни и икономически условия за строителството на многопрестолни черкви. Само в отделни части на Южна и Островна Гърция през XV-XVII в. били построени няколко католикона от двата типа, но явно това е станало там, където османското влияние е било по-слабо и византийските традиции са могли да се съхранят по-продължително време. В българските манастири многопрестолните черкви изчезнали напълно, за да се появят отново под атонско влияние едва през първата половина на XIX в., когато били изградени няколко католикона със странично долепени параклиси." Същото може да се каже и за България, където от това време се е запазил един израз в нашата народопсихология: "Турците не дават..." Турците не давали да се строят големи църкви с камбанарии в градовете и селата, но затова пък се строели големи джамии с високи минарета... Виждал съм стари снимки на Ловеч, известен като Алтън Ловеч /Златният Ловеч/, в който се издигат почти дузина минарета - това е към времето около Освобождението, но днес няма нито едно, всички са разрушени... Както турците са постъпили с българските църкви и камбанарии /систематично са били разрушени/, така и българите са постъпили с турските джамии и минарета /с много малки изключения/, но в последно време по селата се строят много джамии, за разлика от църкви... Ислямът изглежда се завръща по българските земи, защото не изисква покаяние като Християнството, а единствено послушание... Казват ти имамите, че като убиваш неверници те чакат една сюрия девици в рая и ти тръгваш да убиваш в името на Аллаха... Само в Турция в момента има 80 000 имами, цяла армия ченгета в раса, които държат в подчинение по директивите на Ердоган турците и те трябва да гонят всички гюленисти в името на Аллаха, но можеше сега да гонят всички партийци на Ердоган в името на Аллаха, ако превратът в Турция беше успял да детронира Ердоган... Напред във времето ще се занимая с пънчославния ислям - направо ще се изпуснете в гащите от смях в какво вярват пънчославните мюсюлмани... Съветвам ви горещо - бягайте от всички пънчославни сборища, защото те са много много опасни за здравия разум и могат тотално да ви ошашавят!!! [Никъде по света, където управлява тоталитарен режим - атеистичен, мафиотски, псевдорелигиозен или какъвто щете /военен, партиен и пр./, няма разделение между Църква и Държава - тоталитарният режим се стреми да приведе всичко на свое подчиние като се започне от Съда, мине се през Църквата и се стигне до Армията, Медиите и Бизнеса. Свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода на избор - забравете за всички свободи! Това положение е в болшинството страни по света, включително и в България за голямо съжаление...]

В българските манастири може да ходите, но само като туристи, за да разгледате архитектурата на църквите, стенописите и да подишате чист въздух! В по-новите църкви по градове и села няма екзонартекс със стенописи /той е стилизиран елемент като пространство, често ограден с метален парапет, но не се използва по предназначение; често ще видите варосани в бяло стени на екзонартекса - искат да кажат, че пънчославната църква има голямо бяло петно в паметта си по въпроса за покаянието на грешниците/, а вътрешният нартекс е обърнат на магазин като в храм-паметника "Св. Александър Невски", който е съоръжен с няколко дървени будки за свещи, иконички, книжлета и пр. От дрънкане на стотинки и шепот кое колко струва не вярвам някой да може да се вглъби и да помисли за покаяние, а и достъпът до храма е свободен, така че от там се минава като през малка гара... Навсякъде търговията е по-важна от покаянието - касата е узурпирала голяма част от вътрешния нартекс... Та църквите наподобяват на магазини за индулгенции във вид на свещи, икони и книжлета /за съжаление няма превод на сериозна светоотеческа литература/... Повечето палят свещи за физическо здраве за живите и за покой за мъртвите по някакъв неведом начин, а не за духовно здраве за живите и за покой за мъртвите чрез покаяние на техните потомци по един начин - изкупване на бащиния грях и покриване на бащиния срам...

В никакъв случай не беседвайте с пънчославните по верски въпроси, ако предприемете поклонническо пътуване, защото вероятността да ви напълнят главите с врели-некипели е много голяма! Те като цяло не са запознати с Канона и дори да им предоставите доводите ми против пънчославието, те не могат да вземат отношение, а тези, които могат, са верни до гроб на ченгеджийницата и няма дума да обелят... Нататък в темите ще ви занимая детайлно с някои от тях, касаещи покаянието, като се надявам напълно да ги демитологизирам във вашите очи.

И така, ако използвам символиката от фонтана в атриума на базиликата "Св. Петър" в Рим, грифоните в апсидата са пазачите на светилището, свещениците, които като небесен свод се извисяват над верните, представени във вид на порфирени колони. Всички в света стават матови като бронз, но някои могат да заблестят като злато - този златен блясък идва от Мъдростта, която могат да почерпят вярващите, представена във вид на златни пауни /на скицата от Филип де Винге пауните са в апсидите два по два, а в описанието грифоните са в апсидите два по два/. ["Грифоните са "кучетата на Зевс". Те са впрегнати и в колесницата на Немезида – богинята на отмъщението и символизират бързото възмездие, което би сполетяло всеки, извършил престъпление." Източник: Уикипедия] ["В мифах и легендах разных традиций грифон выступает в роли стража. Он, подобно дракону, охраняет пути к спасению, располагаясь рядом с Древом Жизни либо иным подобным символом. Он стережет сокровища или сокровенное, тайное знание. "Змеи, драконы, грифы, охраняя сокровища, – пишет М. Элиаде – всегда охраняют пути к бессмертию, ибо золото, алмазы и жемчуг есть символы, воплощающие в себе сакральное начало и дарующие силу, жизнь и всеведение"." /sigils.ru/] Мъдростта е крайъгълен камък на Църквата! Лоното на Църквата е този конус с форма на ананас - различните люспи на кората на ананаса плътно са обвили вътрешността му, а богатото съдържание на витамини A, B и C в сока от ананас сякаш ни нашепват, че за нашето телесно здраве ни е нужен не само сок от ананас, но и екстракт от всичко това, което е в Лоното на Църквата, представено във вид на ЧИСТА ИЗВОРНА ВОДА, която живо играе върху орнаментите на фонтана в своя път към басейна, в който ще се потопят ръцете на каещите се, за да бъдат умити... Но умиването на ръцете не означава да прехвърлиш своята отговорност на друг, както направил Пилат Понтийски, защото рибните люспи върху апсидата, служещи за фон на грифоните, ни подсказват, че имащите ПРАВА ВЯРА са РИБА, ИХТИОС /"Иисус Христос Теос Иос Сотир", т. е. "Иисус Христос Божи Син Спасител"/, която плува в морето без да умира без слънчевите лъчи, даващи светлина и топлина, защото може да се потапя, но и да изплува... А монограмът с преплетени Х и Р ни напомня за Юдейската звезда /това са диагоналите й, като извитата част на Р е от горния връх на звездата към линията, свързваща два несъседни по-долни върха на звездата/ и че Христос е Авраамов и Давидов Син /Матей 1:1/ - "спасението е от юдеите" /Йоан 4:22/ казва Христос на самарянката и продължава като казва, че не само в Йерусалим или на този хълм, но на всяко свето място ще могат да се покланят Богу право: "Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." /Йоан 4:23-24/