====================
Здравейте, приятели!
Листата пожълтяха и започнаха да капят... Крушата е натежала от плод /през октомври и ноември/ - нашата круша е Попска круша, дава плод до началото на декември, дори има една замръзнала круша на дървото в момента... Стана доста студено - преди няколко дена падна първият сняг... Идват празници /Весели празници!/... Може да си мислите, че съм в почивка, затова пиша по-малко, но всъщност не съм спирал да се боря с пънчославието.
В Мидраша пише така: "Шест неща предшествали създаването на света; някои от тях в действителност били създадени, докато създаването на другите било вече замислено." /Битие, I. 4./ Две били създадени, а четири - замислени. Тронът на Славата и Мъдростта били създадени от Бога ПРЕДИ Сътворението на света.
Доста трудно е да се разбере от съвременния човек написаното в Св. Писание без да се знае за представите на древните египтяни за структурата на света. Тъй като Моисей е написал началото на книга Битие именно според космогонията на древните египтяни. Те вярват, че небето е разделено на две части /затова се говори за небеса/ - далечният тъмен космос, отвъд звездите, те смятат за най-горното небе. Това небе е обиталище на боговете. Звездите и близкият космос с познатите им космически светещи тела от Слънчевата система те смятат за долното небе.
Повече за представите на древните египтяни за вселената може да научим от откритото при разкопки изображение с придружаващи обяснителни надписи върху тавана на кенотафа на Сети I. в Абидос /19-та династия, ок. 1280 г. пр. Хр./. Същото изображение е открито върху тавана на гробницата на Рамзес IV. /20-та династия, ок. 1150 г. пр. Хр./, а по-късно и в папируси от II в. сл. Хр.
mps.mpg.de
Тексове отдясно и над Нут:
"Еднородната тъмнина, извор на боговете,
мястото, откъдето идват птиците -
това е от нейната северозападна страна до нейната югоизточна страна,
отворена към Дуата, който е от нейната северна страна,
с нейната задни части на запад и нейната глава на изток." /1-5/ *
Древните египтяни, както и други древни народи преди тях, установили, че Слънцето не свети само от една посока - от север. Но като наблюдавали звездите в нощното небе, те установили, че точно в северния полярен кръг има звезди, които стоят на едно място /всъщност не е така, но без оптични инструменти изглежда така/ - тези звезди те нарекли вечни, защото си стоели на едно място, докато другите, които се появявали и изчезвали от полезрението им нощем, нарекли преходни. Така те повярвали, че Севера е по-специално място, което те нарекли Дуат - нощем Слънцето пътува на лодка в него като влиза в устата на Нут, Небето, и излиза между слабините й. Може да се убедите, че за Севера се говори и в Св. Писание:
"6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон няма покрив.
7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.
10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.
13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей." /Йов 26:6-13/
Говори се за краища на светлината и тъмнината, за небесни стълбове и пр. Древните египтяни вярват, че богинята Нут, небето, е с протегнати ръце и крака над земята - това са четирите небесни стълбове, а нейното тяло се държи от бог Шу, атмосферата, който е стъпил върху бог Геб, земята. Горната част на небето съществува в еднородна тъмнина, неговите краища са незнайни /дори за боговете/, закрепено е за Водите, неподвижно /11-13/. Светлината на бог Ра, Слънцето, не прониква там /14/. Може да се окаже, че древните египтяни са знаели повече за вселената от нас самите, защото учените едва в края на ХХ в. установиха, че над 90 % от вселената се състои от тъмна материя, но в това няма нищо смущаващо предвид ограничения спектър на видимата за човешкото око светлина.
А какви са тия птици, за които се говори във 2-ри стих? Ами от север в Египет всяка зима идвали големи ята прелетни птици - отивали на юг да търсят храна и топлина. Древните египтяни много се чудили на тия птици как ги връхлитат циклично всяка година, постоят няколко месеца и пак си отиват на север, отвъд Великото море, и решили, че това не са птици, а живели някога в Египет техни предци или богове, които са дошли от Дуата във форма на птици... Затова почнали да почитат божества с човешки тела, но с глави на птици... После се прибавили главите на крокодили, хипопотами и други животни...
Светът, наречен от древните гърци космос, а от древните римляни мундус, е един балон, едно мехурче, което стои във Водите, които са инертни, т. е. неподвижни. Водите, бог Ну, е инертен, за разлика от Амун/Атум. В Библията Амун/Атум е заменен с Елохим, т. е. Могъщите. Могъществото се свързва със СИЛА /и творческа/, а чисто физически силата, приложена към неподвижно тяло, го привежда в движение /когато се преодолеят силите на задържане в неподвижно състояние/ - така и БОГ привежда в движение своя свят чрез СВОЯТА СИЛА. Горното небе на тъмнината е фиксирано за Водите, затова звездите, най-близо до него, дори спират да се движат, но долното небе на светлината се движи непрестанно - всички небесни /космически/ тела имат своя орбита, Слънцето, Луната, звездите, познатите планети. Древните египтяни стигат до извода, че светлото небе се подчинява на едни закони /динамични/, а тъмното небе - на други /статични/. Земята, която е под небето, заедно с множеството си, се подчинява на тия небеса. Нощем земята спи, а денем е будна, кипяща от живот. Затова като четем "В начало Бог създаде небето и земята." /Битие 1:1/ и "А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната;" /Битие 1:2/, трябва да се сетим, че тоя хаос на земята - пустотата и неустроеността, е функция на инертността на небето. Но призоваването на Логоса, "ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!", изтиква това небе на тъмнината надалеч заедно със земята на тъмнината, а на преден план изниква НЕБЕТО НА СВЕТЛИНАТА СЪС ЗЕМЯТА НА СВЕТЛИНАТА.
Та значи небето и земята от Битие 1:1 са небе и земя на тъмнина. Едва небето и земята от 6-те творчески ДНИ са небе и земя на светлина, които се появяват след извикването на Логоса. Може да се каже, че Мощните /богове, сили, ипостаси/ първо създали един свят на тъмнина, но той не бил добър. Затова Мощните, Елохим, създали СВЕТА НА СВЕТЛИНАТА, като основен негов камък била СВЕТЛИНАТА, която била добро нещо /Битие 1:4/. Така възникнали злото и доброто, техните ареали /реалности/:
"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това..." /Исая 45:7-8/
Логосът, т. е. Мъдростта, съществува от вечността:
"22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.
24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,
26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него." /Притчи 8:22-30/
Мъдростта говори за времето преди създаването на земята, бездните, планините и водните извори, когато бил разпрострян свод над лицето на бездната. Може да се убедите от горния цитат, че Светлината не присъства в изброените от Мъдростта неща, които видяла Господ да създава. Не присъства и Тъмнината. Но само за Светлината се казва, че е добро нещо - т. е. Добрата Мъдрост е Светлината от Битие 1:3, която съществува преди създаването на небето и земята от Битие 1:1, но посредством която е създаден СВЕТЪТ НА СВЕТЛИНАТА през 6-те творчески ДНИ! Тъмнината е олицетворение на Злата Мъдрост, с която е създаден светът на тъмнината в НОЩТА преди 6-те творчески ДНИ.
Интересно е да отбележа, че Мъдростта е наречена Син Божий от Лактантий: "И така, Бог, промислителят и основателят на всички неща, както казахме във втора книга, преди да започне тази отлична работа по света, родил чист и нетленен Дух, Който Той нарекъл Свой Син. И въпреки че Той после създал посредством Себе Си безброй други същества, които ние наричаме ангели, този първороден, обаче, бил единственият, който Той считал за достоен да бъде наречен с божественото име, бидейки силен в превъзходството и величествеността на Своя Отец." /"Божествени уредби" /4:6//
Лактантий продължава: "Сигурно е, че Той е самият Божий Син, за когото най-мъдрият Цар Соломон, изпълнен с божествено вдъхновение, казва тези неща, които ние сме добавили: "Бог ме основа в началото на Неговите пътища, в Неговите дела преди вековете. Той ме издигна в началото, преди да направи земята, и преди да основе дълбините, преди водните извори да се покажат. Господ ме роди преди всички хълмове. Той направи сферите, и необитаемите граници под небето. Когато Той подготвяше небето, Аз бях при Него. И когато Той разделяше Своето Собствено седалище, когато Той правеше силни облаците над ветровете, и когато укрепваше планините, и когато ги поставяше под небето, и когато положи яките основи на земята, Аз бях с Него, уреждайки всички неща. Аз бях Този, в Когото Той се наслаждаваше. Всеки ден се наслаждавах, когато Той се веселеше, светът бе завършен." В тази връзка Трисмегистус пише за Него като за "Божият майстор", а Сибилата /Пророчицата/ Го нарича "Съветник", защото Той е надарен от Бог Отец с такава мъдрост и сила, че Бог Му дал работа и употребил двете, Неговата мъдрост и ръцете Му, в сътворяването на света." /"Божествени уредби" /4:6//
Същото, но по друг начин, е казано от Лактантий тук: "Тъй като Бог имал най-голямата предвидливост за планиране, и най-голямото умение да изпълнява в действие, преди Той да започне работата по света - тъй като в Него бил, и винаги е, изворът на пълна и най-завършена добра същност - за да може тази добра същност да избликне като поток [под налягане, да експлоадира] от Него, и да може да се лее далеч, Той изработил Дух като Себе Си, Който да може да бъде надарен със съвършенствата на Бог Отец. ... И така, Бог, когато започнал зданието на света, поставил над цялата работа този първи и най-велик Син, и Го използвал в същото време като съветник и майстор, в планиране, подреждане, и довеждане докрай, тъй като Той е завършен и в знание, и в преценка, и в сила..." /Божествени уредби" /2:9//
Обърнете внимание на цитирания от Лактантий пасаж от Св. Писание: "Когато Той подготвяше небето, Аз бях при Него. И когато Той разделяше Своето Собствено седалище, когато Той правеше силни облаците над ветровете, и когато укрепваше планините, и когато ги поставяше под небето, и когато положи яките основи на земята, Аз бях с Него, уреждайки всички неща."
Подобно на древните текстове за Сътворението, написани с клинопис на глинени плочки от библиотеката на Ашур-бани-пал, НЕБЕТО е наречено СЕДАЛИЩЕ, сиреч ПРЕСТОЛ. В Библията пише: "Така казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие..." /Исая 66:1/ Също: "Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога..." /Матей 5:34/, "И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него." /Матей 23:22/.
Тъмното небе /с пустата и неуредена земя за поднижие/ е престол на един инертен бог, докато светлото небе /с изобилстваща с живот земя за поднижие/ е престол на един МОГЪЩ ТВОРЕЦ. Може да направим аналог с един ерген и с един съпруг с жена си и децата си, с цялото си семейство. На по-голяма почит от Древността, та до ден днешен, е имащият семейство, защото животът в многообразието му е по-ценен от този в еднообразието му. Библията ни казва, че пустотата и неуредеността не бива да бъдат предпочитани пред многообразието на живота и порядъка! Трябва да се стремим към СВЕТЛИНАТА, а не към тъмнината!
В Изход 20:11 пише така: "...защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина..." И също в Изход 31:17: "...защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои." За 6 ДНИ Господ е НАПРАВИЛ небето и земята от СВЕТЛИНАТА, а небето и земята от Битие 1:1 в НОЩТА от тъмнината, преди да се появи ДЕНЯТ... Колко лесно и бързо е да създадеш свят на зло, а колко трудно и бавно - свят на добро?!
Според ред теолози, обаче, в Битие 1:1 са говори за сътворението на небето и земята на елементарно ниво - в начало, най-напред, по време на СЪТВОРЕНИЕТО на небето и земята, Бог създал техните елементи. Това сътворение е ПОДГОТОВКА за НАПРАВАТА на небето и земята от тия вече съществуващи елементи.
От Химията знаем, че материята е организирана енергия - всички молекули, атомни частици, субатомни частици представляват енергия с различна плътност, а разположението им в пространството една спрямо друга определя нивото на енергията за дадена система /молекулите са по-ниско енергийни и затова са по-стабилни от свободните атоми на елементите/. Значи по-правилно е да се говори за сътворяване на енергията и на едно електромагнитно поле, в което енергията е организирана по определен начин в химични елементи от Менделеевата таблица, а те от своя страна в различни неорганични и органични структури.
Както майстор събира камъни, дървета и всякакви материали за построяването на една къща, така и Бог събрал преди 6-те дни, в които направил Небето и Земята, всичко необходимо. В случая Бог създал необходимите материали, защото глаголът "бара" означава създавам нещо ново, създавам нещо несъществуващо дотогава. Затова времето, в което били създадени небето и земята преди да започнат 6-те творчески дни, е една подготовка на същинската творческа работа по НАПРАВАТА на небето и земята. Както биват отбирани материали за един строеж - едни са добри, а други не по усмотрение на майстора, така и за направата на НЕБЕТО И ЗЕМЯТА добра се оказала СВЕТЛИНАТА, затова те били направени в 6 ДНИ, а не в 6 нощи, където би властвала тъмнината.
Преди малко говорихме за химични елементи, но св. Ефрем Сирин казва, че в начало "Бог сътворил небесата, и земята, и водите, и въздуха, и огъня, и множествата, които са невидими, (т. е. Ангели, Архангели, Тронове, Господства, Принципали, Сили, Херувими и Серафими), и цялата йерархия от спътници на Духовните същества, и Светлината, и Нощта, и времето на Деня, и леките ветрове, и силните ветрове (т. е. бури)." /"Пещерата със съкровища"/ Очевидно по времето на късната Античност са силни идеите на средно до късно античните философи, които считат, че има 4 първоелемента, от които са направени всички неща /някои прибавят към въздуха, водата, земята и огъня етера, т. е. светлината/. Но за философите от ранната Античност, очевидно повлияни от философията на Древността, Бог всъщност е Господ на Духовете и Той е сътворил Духове: Небето, Земята, Дълбините и въобще всичко са Духове, живи духовни същества, а не мъртва материя! Затова древните вярват, че всичко около тях е живо, те са заобиколени от Духове. Небето е богинята Нут, защото ражда Слънцето всеки ден, а Земята е бог Геб, защото всичко се стреми нагоре като ерегирал мъжки фалос на легнал по гръб мъж /бог Геб/ - в това вярват древните египтяни, а други народи вярват, че Земята е богиня, защото ражда всичко, а Небето е бог, защото дава вода Земята да ражда.
В Първа книга на Енох, 69-та глава, пише надълго и нашироко за тези Духове, сътворени от Господ на Духовете, които ние наричаме просто Небе, Земя или Море. Небето е "разпростряно" преди сътворението на света: "И Небето било разпростряно преди да бъде създаден [сътворен] света, и завинаги." /1 Енох 69:16/ А "...земята била основана върху водата, И от тайните ниши на планините дошли хубави води, От сътворението на света и до вечността." /1 Енох 69:17/ Всички "...те благодарят, и славят, и възхваляват името на Господ на Духовете винаги и завинаги" /1 Енох 69:24/ Слънцето, Луната, звездите - всички те според Първа книга на Енох са живи Духовни същества, които си комуникират със своя Творец на някакъв техен език, който Енох е успял да улови, след като се докоснал до Мъдростта на Бога. В 3-та притча на Енох, за която става дума, Господ на Духовете чрез своето ИМЕ разпрострял Небето преди да положи основите на Земята, и Морето постлал с пясък отдолу, и Дълбините уякчил, и завършил курсовете на Слънцето и Луната, също на Звездите, и на разни други неща. В ТЯХ НЕ СЕ ВКЛЮЧВА ТЪМНИНАТА! НЯМА Я И ПУСТОТАТА! СЪЩО НЕУРЕДЕНОСТТА! ВЪРХУ ВОДА БИЛА ОСНОВАНА ЗЕМЯТА - ОЧЕВИДНО ПЪРВИЧНИТЕ ВОДИ, БЕЗДНАТА /ДЪЛБИНИТЕ/ ОЧЕВИДНО ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЛА, НО БИЛА УЯКЧЕНА, И Т. Н.
В Книга на Исая, в съответствие със стиха "И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината." /Битие 1:4/, пише така:
"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. Роси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, И за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това." /Исая 45:7-8/
Посредством Мъдростта, т. е. Светлината, Бог е създал едно НЕБЕ, което да излее ПРАВДА, и една ЗЕМЯ, която да роди СПАСЕНИЕ! Властта на Бог, символизирана от НЕБЕТО, т. е. ТРОНА, била разпростряна върху ЗЕМЯТА, т. е. ПОДНОЖИЕТО, която родила СПАСЕНИЕ, т. е. БОЖИИ ЧОВЕЦИ /Битие 2:1/. Не случайно древните египтяни наричат Бог ЗАВЪРШИТЕЛ - затова и пишат, че в 6-я ДЕН "се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство" /Битие 2:1/. Всеки може да започне нещо, но не всеки има нужните разум /мъдрост/, воля и сърце да го завърши!
"И Небето било разпростряно преди да бъде създаден [сътворен] света, и завинаги." /1 Енох 69:16/. Това Небе е Тронът на Божията Слава, за Който се говори в Мидраша - отпреди Сътворението на небето и земята /лош (тъмен) и добър (светъл) свят/.
В Мидраша някои неща са написани доста пестеливо и трябват седмици и дори месеци, а може и години, за да се открият логическите връзки помежду им. В 1-ва Книга на Енох, 69:13-25, е описана историята за един ангел, който искал да придобие тайно познание от Архангел Михаил, негов пазител, за да го сподели после със синовете на човеците. Този ангел искал да знае изречените слова, с които Господ на Духовете разпрострял Небето, положил основите на Земята и т. н. С една дума искал от Архангел Михаил да му даде Формулата, наречена "клетва". В 1-ва Книга на Енох, 69:16, пише така за тази "клетва": "А тези са тайните на тази клетва... И те са силни посредством Неговата клетва; И Небето било разпростряно преди да бъде създаден света, и завинаги." В бележка под линия към този стих от 1-ва Книга на Енох в една много интересна книга с апокрифни, сиреч тайни, книги има препратка към Йов 26:7: "Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо." Терминът "севера" всъщност е нощното небе, осеяно с безброй звезди наедно с Полярната звезда, известна още като Северната звезда. Тя е тройна звезда - древните народи я смятат за неподвижна и вярват, че там, при неподвижните звезди, обитава Бог - тези звезди, също като Бог, са непоклатими, не се променят и са вечни. Днес ние знаем, че в Галактиката няма неподвижни звезди, тъй като Вселената се разширява. Във видимата вселена всички звезди са подвижни. Също имат начало и край на съществуването си, дори Полярната звезда. Но логиката на древните мислители, философи, мъдреци, е очевидна - Бог обитава на Небето, при звездите, които светят и показват пътя на човека в мрака, те са пътеводна светлина за него. По същия начин Бог води човеците по Своя Път и ако те виждат Светлината Му, няма да ходят в Мрак и да се лутат като слепци. Тази Светлина е Неговият Син, Неговата Мъдрост!
1-ва Книга на Енох е изключително ценна и дава представа за мисленето на древните ни предци. Няма съмнение за мен, че тази "клетва" е магическо заклинание, тъй като тези митове идват от дълбока древност, когато магията е била на почит, но поради появата в по-късни времена на множество шарлатани, които мамят наивниците за пари или правят черна магия пак за пари, чародейството е обявено за дяволска работа в Юдаизма. В Християнството отново има преправяне на неудобната истина - например с обявяването на определени книги за канонични, на други - за еретични, на трети - за апокрифни. Целта е да се отсее част от информацията и достъп до тази част да имат малко хора. Не трябва да се посяга на никоя част от древното митологично творчество, защото без нея ние може да не може да разберем даден пасаж, защото точно там е обяснено нещо по-детайлно и никъде другъде. Но явно Християнството от определен момент нататък се води от принципа: "Разделяй и владей!" Целта е да се скъса с Юдаизма, а така всъщност се губи една брънка назад от веригата, водеща до древните митологии. Мисля, че всеки сам за себе си трябва да реши дали дадена написана книга, обявена за канонична, еретична или апокрифна, го води към просветление или не. Да не отхвърля нещо, което не познава, защото се е доверил на с голяма вероятност съмнителен авторитет. Като провери нещо дали е вярно, тогава може да обяви даден авторитет за надежден, не преди това.
А какво е това подножие? Подножието /под+ноги, под+крака/ ще рече пиедесталът /основата/, който е под Трона - едно издигнато място, с няколко стъпала, като стъпаловидна пирамида. Според 1-ва Книга на Енох Бог се грижел за подножието на Престола си. Като видял злия свят, който ставал все по-зъл, Той дал власт на 200 Стражи да инструктират човеците, т. е. да ги учат да съдят право и да са почтени /това е според "Книга на Юбилеите", друга апокрифна книга, която е наречена "Малкото Битие"/. Това били Ангели. Та тия 200 Ангели били ПРАТЕНИЦИ на Бога, които трябвало да поддържат Божия Ред на Земята и да противостоят на злото. Но дяволът си няма работа, както казват - съблазнила ги красотата на човешките дъщери и те решили да си вземат по една жена, за да си родят деца... Това е предхристиянска митология, Юдейска. В Християнската митология Божиите синове, сиреч Синовете на Сит, биват съблазнени от красотата на дъщерите на Кайн. Та първоначално Божиите синове всъщност са Ангелите, които били ПРАТЕНИ от Бога на Земята да поддържат в подчинение на Закона Божий човеците. Тия Ангели се спуснали надолу от небето на земята по времето на Яред /1 Енох 6:6/ - поради страстното желание да имат за жени човешките дъщери. Едни ангели научили жените си на чародейство - да правят магии посредством заклинания, други - как да секат и изкореняват дървета, трети ги запознали с козметиката - как да се правят красиви като се намацат здраво... Започнали безогледно да секат дърветата, да си правят колиби и големи дървени къщи, дървени маси и столове, дървени гардероби, ракли и още какво ли не... Горите, дробовете на Земята, започнали да оредяват... Човекът не бил пазител на Творението, а се превърнал в негов унищожител... Огромни машини правели цели гори с големи и малки дървета на стърготини, които посредством новите технологии ставали на дървени плоскости, с които отново се правели всякакви дървени мебели, с тази разлика, че в тия плоскости имало разни лепила, опасни за здравето... Имало дори дървени клекала за тоалетни, които се произвеждали в България и заливали целия свят... Имало дървени подови настилки /паркети/, дървени ламперии и дървени кревати - спални, в които човеците съвсем спокойно си спели... А какво да кажем за отоплението на дърва... Козметиката също набрала зашеметяваща скорост и станала един от най-развитите бизнеси с милиарди потребители от женски пол, които искали да са по-красиви и да могат да мамят наивните мъже с козметичната си красота... Магиите посредством заклинания еволюирали - разпращали се любовни SMS-и, видео-послания през Facehook, "Море от любов"-автобусът на Наталия сновял като совалка на стан насам-натам... Чародейките знаели как да завъртят главата на един мъж, та няма да се справят с една дузина наивници или една държава - особено с тази медийна власт... Небето Бог създал с Мъдрост /Псалми 136:5/, а Земята била опустошена от глупост...
В подножието на трона на най-мъдрия цар Соломон виждаме лъвове и пауни:
wikipedia.org
"12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.
15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела." /Притчи 8:12-22/
Какво виждаме в подножието на трона на /слугите на/ пънчославния господ не е трудно да се досетим... Лъвове разпердушинват пауни...
*
От чудесната книгата на James P. Allеn "Genesis in Egypt - The Philosophy of Ancient Egyptian Creation Accounts", Yale University, 1988 ["Битие в Египет - Обяснения на философията на Сътворението според древните египтяни", Университет Йейл, 1988]
