02 септември 2018

БОЖИИТЕ СИНОВЕ VI

БОЖИИТЕ СИНОВЕ VI

==================

Здравейте, приятели!


Налага се да огранича писането, защото ме връхлетя нова лавина от проблеми... Трябва да се боря за живота си, защото проблемите ми са здравословни. Безпаричието ме мъчи даже повече отпреди, защото трябват доста на брой скъпи лекарства, постоянно ходене по доктори и т. н. Майка е изнервена на макс поради изчерпването на парите й всеки месец много преди да е получила следващата пенсия и сами разбирате, че в такава атмосфера не е възможно да се пише спокойно, но аз ще направя всичко възможно да продължа да пиша, защото борбата с пънчославието трябва да продължи на всяка цена.


Бог е милостив към вас, а и към мен, защото в края на февруари можеше да се спомина, а така нямаше да мога да ви разкажа за цялата плеяда БОЖИИ СИНОВЕ, които са дошли на света и ще дойдат. Сигурно се питате кой ще подкрепи моите думи, защото в Библията за втори Христос след Господ Исус Христос не се споменава. Ще ви запозная с най-новото откритие, направено буквално преди няколко седмици от български археолози в Хераклея Синтика - това е свидетелство за пришествието на Христос през IV в. сл. Хр., както, надявам се, ще узнаете по-нататък:


Уникална статуя на магистрат откриха в Хераклея Синтика
Археологът Людмил Вагалински, чийто екип откри римската статуя на Хераклея Синтика, пред Dir.bg
СТАТУЯТА ИЗЛИЗА НА СВЕТЛО

Първо няколко думи като въведение. С превръщането на Римската република в империя се въвежда имперски култ, при който императорите и някои членове на техните семейства се обожествяват. [Източник]


Първи е обожествен Гай Юлий Цезар след неговото убийство:


"С одобряването на lex Titia на 27 ноември 43 пр.н.е.,[114] официално е сформиран Вторият триумвират, който включва Антоний, Октавиан и верния началник на конницата на Цезар, Лепид.[115] Триумвиратът официално обожествява Цезар като Divus Iulius (Божественият Юлий) през 42 пр.н.е., а Цезар Октавиан оттук нататък става Divi filius („божествен син“).[116] Виждайки, че снизходителността на Цезар е довела до убийството му, Вторият триумвират връща отново ужаса на проскрипциите, изоставен от времето на Сула. [117] Той се заема с одобрени със закон убийства на огромен брой негови опоненти – с цел да осигури финансирането на 45-те легиона във втората гражданска война срещу Брут и Касий. [118] Антоний и Октавиан ги разгромяват в битката при Филипи. [119]" [Източник]


Самият Октавиан е бил любимец на Гай Юлий Цезар:


"Цезар изпраща Октавиан в Гърция да учи риторика и да стои при македонските легиони. Три месеца след това[4], там, в Аполония, той получава писмо от майка си, с което тя го уведомява за убийството на Цезар (44 пр.н.е.), съветвайки го да не се появява в Рим. Въпреки това, Октавиан тръгва за Рим. По пътя събира сведения за събитията, които стават в столицата. Така научава, че Сенатът не поддържа убийците на Цезар, отказвайки да го обяви за тиранин. По пътя разбира и че в завещанието си Цезар го осиновява, оставяйки му голяма част от своето наследство. Октавиан решава да приеме наследството. Отива в Рим и обявява, че ще направи всичко възможно за да изпълни посмъртната воля на Цезар и да отмъсти на убийците му." [Източник]


"След победата си при Акциум Октавиан провъзгласява края на гражданските войни и началото на нова епоха. Само за 1 година възстановява 82 храма. Построяват се и нови величествени здания като театъра на Марцел, храмът на Аполон, Олтарът на мира, Пантеонът и т.н. Осигурява си благосклонността на народа чрез организирането на игри, строежа на обществени сгради и повишаване ефективността на администрацията.


В източните провинции на империята е обичайно владетелите да бъдат почитани като богове. Октавиан поема друг път. Забранява всички религиозни обреди, отнасящи се само до него. Компромисът е личността му да се свързва с Рим в рамките на един държавен култ. Официално Октавиан не допуска да бъде почитан като бог приживе, макар да се нарича син на божествения Цезар.


В религиозен план се възстановяват позабравени римски обичаи, западнали храмове биват реставрирани. Тук намира подкрепа в лицето на философи и писатели като историка Тит Ливий, писателите Вергилий, Хораций, Проперций и Овидий.


Увеличава числото на преторите и те стават 16. [17] Преразглежда старите закони и въвежда някои нови: за разкоша, за прелюбодеянието и разврата; за подкупите, за порядките в брака за всички съсловия. За особено важно смятал римският народ да остане чист от чуждоземни примеси или робска кръв. Поради това давал римско гражданство много трудно. Ограничава и освобождаването на робите. [18]" [Източник]


Във външната си политика Гай Октавиан Август не е така мирен, а бих казал доста немирен:


"По време на Августовия принципат към империята са присъединени Галатия в Мала Азия и Египет, с което се осигурява снабдяването на Рим със зърно. Октавиан Август въвежда окончателно ред в Испания – под личното му командване са превзети последните огнища на съпротива сред племената астури и кантабри. Предприемат се походи срещу немирни племена в Алпите. По принцип императорът не води лично армията, а се доверява на опитните си военачалници. Октавиан води лично само 2 от кампаниите – тази в Далмация, още като юноша и в Кантабрия – след поражението на Антоний[19]. По финансови съображения Октавиан се стреми да поддържа възможно по-малка армия, затова е важно на всяка цена да се избегнат военни неуспехи.


През 21 – 20 пр.н.е. Октавиан Август завзема безкръвно Армения, поставяйки на престола отгледания в Рим Тигран III, син на убития коварно от Антоний, цар на Армения, Артавазд II. Така Тигран реално става васал на Август. Царят на партите, Фраат IV, стремейки се да спечели благоволението на могъщия си съсед връща щандартите на разбитите през 53 пр.н.е. легиони на Крас.[20] Така Октавиан измива срама от поредицата поражения срещу партите.[21]


Римската империя успява да изгради обръч от васални държавици покрай северната си и източна граница и така успява да осигури спокойствието си за дълги години. В това число се включват Кримския полуостров и териториите покрай Дон, управлявани от Полемон I (превзети ок.16 пр.н.е.), Армения, управлявана от Тигран II, Юдея – владение на Ирод I Велики, Комагена в Мала Азия и арабското царство на Набатея. В началото на принципата на Август е изпратена експедиция към Южна Арабия, район, известен с екзотичните си стоки, но това начинание приключва безуспешно.


Друга цел на Октавиан е да изнесе границата на империята до Дунав. В периода 29 – 16 г. са покорени тракийските племена по долното течение на Дунав. Превзети са нориките, ретите и винделиките [22]. Остава да бъдат завладени единствено паноните, който живеят в средното течение на Дунав. С тази задача е натоварен Тиберий. И двамата осиновени сина на Октавиан – Тиберий и Друз – служат вярно на втория си баща. Тиберий успява да превземе Панония и Далмация и премества границата на Римската империя към средното течение на Дунав.


На север германските племена непрекъснато вдигат въстания. Октавиан започва големи административни промени в Галия. Нарбонска Галия е част от Рим отдавна, но присъединените от Цезар части, непрекъснато вдигат въстания. Август разделя тази област на три провинции – Аквитания, Лугдунска Галия и Белгика. Извършено е преброяване на населението, изготвен е кадастър на обработваемите земи, което е основа за определяне на данъците.


Проблемът на север е прекалено дългата граница по Рейн. Октавиан смята, че германските племена, отвъд Рейн трябва да бъдат покорени и да се завладее територията до р. Елба. Така няма да е необходимо да се отбранява ъгъла между Рейн и горното течение на Дунав. През 12 пр.н.е. натоварва с тази задача заварения си син Друз. Той успява да създаде първите римски укрепления отвъд Рейн. Покорява сугамбрите, хатите и херуските и достига Елба. След смъртта му през септември 9 пр.н.е., командването поема осиновеният от Октавиан – Тиберий. През септември с.г. военачалникът Квинтилий Вар се отправя без никакви предпазни мерки от р.Везер към зимната си квартира. След множеството походи предишните години земите източно от Рейн се считат за умиротворени. Трите предвождани от него легиона биват изцяло унищожени в засада, организирана от германите в Тевтобургската гора. Вар също загива. Самият Август, според Светоний, няколко месеца не се подстригвал и се събуждал от кошмари, крещейки: „Варе, къде са ми легионите – върни ми ги“!


За известно време се получава критична ситуация, границата с Германия е без легиони и Тиберий трябва спешно да замине с войски към Рейн. Самият Октавиан е потресен от поражението на Вар и поръчва на наследника си Тиберий да не разширява границите на империята." [Източник]


Октавиан Август /рожденното му име е Гай Октавий Туриний/ носи следните титли: Imperator Caesar Divi filius Augustus /Imperator - Император; Caesar - Кесар, Цезар; Divi filius - Божий син; Augustus - Великолепния, Величествения/. [Източник] [Източник]


"На своето смъртно легло, Август казва „Намерих Рим от тухли; оставям ви го от мрамор“. Въпреки, че има известна истина в буквалния смисъл на тази фраза, Касий Дион твърди, че това е метафора за разрастването на Римската империя[23]." [Източник]


"В завещението си Октавиан поръчва неговият своеобразен опис на делата му – т.нар. „Дела на божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti) да бъде поставен на входа на мавзолея му[2]." [Източник]


"Мавзолеят е сред първите архитектурни проекти, подети от Август в Рим след победата му в битката при Акциум през 31 пр.н.е.


Има кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипарис и покрити от коничен покрив и статуя на Август. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м." [Източник]


"Октавиан умира на 76 години на 19 август 14 г.[25] На смъртното си легло пита приятелите си „Как мислите, добре ли изиграх комедията на живота си?“.[25] Тялото му е пренесено от Нола в Рим.


В завещанието си, написано година и четири месеца преди смъртта му, Октавиан Август обявява за наследник на 2/3 от имуществото си – Тиберий. Ливия получава останалата 1/3.[27] и бива осиновена от рода на императора.[28] Ако първите наследници не могат или не искат да приемат наследството, като следващи наследници са посочени Друз, синът на Тиберий – на 1/3 от имуществото, а на останалите 2/3 — Германик със своите синове. В наследството има посочени и следните дарения – на държавната хазна – 40 млн. сестерции, на трибите, към които е принадлежал Октавиан – 3,5 млн., на преторианците – по 1 000 сестерции, на всеки войник от градските кохорти – по 500, а на всеки легионер – по 300.


Император Октавиан посочва, че след изплащане на даренията, наследниците ще получат не повече от 150 млн. сестерции, но оправдава това с факта, че няма много пари. Въпреки, че през последните 2 години преди смъртта си Октавиан е получил от завещания от приятели около 400 млн., той ги е използвал, заедно с двете си наследствени имения (от Юлий Цезар и Октавия) за нуждите на Републиката. В края на завещанието казва, че не иска праха на двете Юлии – дъщеря му и внучката му – да бъде положен в мавзолея му.[25]


Към завещанието има и три запечатани свитъка. В първия от тях оставя разпореждания за своето погребение. Във втория – списък на подвизите на императора (известните „Деяния на Божествения Август“) и заръка да бъде издълбан на медни дъски и сложен във входа на мавзолея. В третия свитък са описани държавните дела – списък на въоръжените сили на империята, данни за парите в държавната и в императорската хазна, имената на освободените и робите, които отговарят за счетоводството.[25] Съществуването на този трети свитък е потвърдено и от Тацит. Според него обаче Октавиан заръчва на Тиберий и да се ограничи със сегашните предели на империята и да не се разширяват границите.[29] Според Касий Дион има и четвърти свитък, в който се съдържат общи указания за управлението на империята в бъдеще.[30]


Императорът препоръчва:


- да не се освобождават много роби, за да не се напълни Рим с простолюдие с чужд произход

- да не се раздава щедро римско гражданство, за да остане разликата между римляните и покорените народи

- обществените дела да се поверяват на разумни хора, но никога на един човек (т.е. да са колегия)

- да се задоволи със сегашните граници и да не увеличава империята повече, тъй като ще стане трудна за отбрана и така ще има опасност да се загуби и вече спечеленото.


Посочените принципи спазва и самият Октавиан. Има възможност да завладее големи части от варварския свят, но така и не пожелава да го направи, вероятно поради посочената причина.


Скоро след смъртта си, с решение на Сената, е обожествен.


В Римската империя се издигат храмове и се създават колегии от жреци във всички провинции и многолюдни градове.[31]" [Източник]


Явно е, че обожествяването на Юлий Цезар има политически характер. След построяването на Храма на Цезар [Виж] Октавиан прибавя титлата Divi filius /Божий син/ в опит да засили своите политическа връзки с бившите войници на Цезар и така да си осигури военна подкрепа, защото по това време не е било възможно да си на власт без за теб да стоят легиони. [Източник] А официално е обожествен едва след смъртта си и може да участва в имперския култ. Негови статуи са поели към градовете на Империята, за да му се отдава нужната почит. Такава статуя вероятно е била поставена и в построените храмове в градовете на Юдея, което е предизвикало голямо възмущение у юдеите без съмнение. Затова те вдигат толкова въстания - защото им натрапват Римския имперски култ.


Когато четем в Евангелията за изпитващите Христос книжници, фарисеи и иродиани като Го питат правилно ли е да дават дан на Кесаря, трябва да разбираме преди всичко дали трябва да се покланят на Divus Julius [Източник], на Божествения Юлий, и на неговия Божествен син, Divi filius, в лицето на Кесаря, управляващ в даден момент Империята. Но титлата Кесар /Цезар/ идва от името на Юлий Цезар - всички императори на Римската империя с тази титла са негови духовни синове, макар и не всички да са обожествени от Сената, но тъй като Юлий Цезар е обожествен, то тази титла също ги обожествява в някаква степен като негови приемници. В Евангелието Христос не им отговаря директно, защото ако каже да, юдеите щяха да побеснеят и да се нахвърлят на този самозванец, а ако каже не, римляните реципрочно, а иска един пеняз и ги пита чий образ и надпис е на него. Пеняз или динарий е римска сребърна монета. [Виж] [Виж] [Виж] "От времето на Август върху монетите се представя храма на обожествения Юлий Цезар." [Източник]


Христос иска да им покаже, че щом в джобовете на някои от тях може да се намери монета с образа на Кесаря и с храма на Божествения Юлий, значи между тях има чуждопоклонници, които вече доста добре му се кланят, но факт е, че щом иска от други този пеняз, Той няма в Себе Си и Неговият отговор е, че Той не се кланя на Divus Julius и неговия Divi filius, и юдеите не трябва да му се кланят, ако искат да Го следват. Но понеже юдеите вдигат бунтове и не искат да плащат данък на Кесаря, Той им казва да не се боят да се разделят с земните си съкровища и да ги дадат за строене на пътища и подобряване на инфраструктурата, но да не предават своя Бог и Вяра. Да дадат Божието Богу, а Кесаревото - Кесарю! Но този отговор огорчава юдеите, защото както знаем и до днес евреите премного обичат парите, и ако в съботен ден някой от тия юдеи или евреи изпусне без да иска един сребърник на пътя, мисля, че няма да се двоуми дали да го остави там или да го вдигне и да го прибере в джоба си. Ако пък намери изпуснат от другиго сребърник, трижди повече няма да му мисли и ще го грабне било то и в съботен ден, но може някой много фанатизиран, пардон принципен, да го подмине и да провери има ли и други като него като мине след съботата по същия път.


Представеният ни в Евангелията Христос е противопоставен на размирника Варава, който с оръжие иска да избави Юдея от Римската власт, но всъщност Господ Исус Христос също не признава Римската власт и заявявайки, че Той е Божий Син, Той се изправя рамо до рамо с Кесаря, който също претендира да е Божий син /Divi filius/, макар и син на Божествения Юлий. Ако Варава е един бунтовник с шепа хора зад себе си, то Господ Исус Христос е описан в Евангелията с големи множества около Себе Си /Матей 4:25; 5:1; 8:1; 9:8; 9:33; 9:36; 12:23; 13:2; 15:30; 19:2; 21:9; Лука 3:7; 3:10; 5:15; 9:11/ - Той е бил много по-опасен размирник за Рим от Варава, затова Варава може да бъде освободен, след като не представлява кой знае каква опасност за Рим, а Господ Исус Христос е разпънат, след като не се отрича от титлата Божий Син пред Пилат... Но понеже истината е опасна за искащите да не се знае тази истина, затова на Кръста на Исус Христос не пише, че е Божий Син, а Юдейски цар - да знаят юдеите, че техният цар е мъртъв понеже Рим така е повелил и има само един господар, Кесарят... Но по същата причина, поради която фанатизираните юдеи искат да убият Христос с камъни /Йоан 10:33/, биха посегнали и на статуите на обожествените Юлий Цезар и Октавиан Август в храмовете, обслужващи имперския култ на Рим. Ако по форумите в градовете на Юдея са поставяни статуите на обожествените императори, те вероятно са били потрошавани с камъни мислено, поради страх от окупаторите, но може да е имало и такива, които са ги потрошавали с камъни и са заплащали с живота си за тази дързост.


Според редица изследователи Посланията в Новия Завет са написани преди Евангелията някъде във втората половина на I век, а Евангелията - едва след разрушаването на Ерусалим и жестоките потушавания на избухналите юдейски въстания срещу властта на Рим, според Филип Шаф [Виж] някъде 150-200 г. сл. Хр.


Реално Християнството започва да се разпространява като отговор на имперския култ на Рим да се почита Божествения Юлий и неговите приемник Октавиан, който поради политически машинации обожествява Юлий Цезар и прави себе си Divi filius. Християнството е отмъщението на юдеите. В Евангелията има плетеница от тайни послания и във философско отношение текстовете са на много високо ниво. Ако Рим не беше нападнал Юдея и не беше разселил юдеите като наказание за бунтовете по-късно, юдеите щяха да си изповядват Юдаизма в Юдея до ден днешен мирно и тихо, а така Рим дефакто помага за разпространението на Юдаизма под формата на Християнството и един ден тайните послания от книгите на Стария и Новия Завет ще станат известни на целия свят и Рим ще бъде вързан с вериги за 1000 години според пророчествата.


Какво общо има откритата римска статуя в Хераклея Синтика с написаното по-горе? Ако сте прочели материалите за статуята и сте видели видеото, ще видите, че археолозите ви баламосват - освен главата, са изпочупани и ръцете, а и част от основата, затова статуята я подкрепят на някакъв камък, за да стои изправена. Като попрочел това-онова за Рим мога да ви покажа долу-горе какво би трябвало да има в ръцете на откритата статуя и дори мога да ви обясня защо ръцете й са строшени. Главата й е била строшена, защото на нея е имало златен венец /или лъчиста златна корона/, който е бил заскобен за нея и само който разбие главата, може да вземе златния лавров венец без да го повреди. В дясната ръка трябва да има свитък, а в лявата - къс меч. На откритата статуя аналогична е следната статуя на Император Антониний Пий:


Антонин Пий
Статуя на Антонин Пий

Тези статуи, поради серийното си производство, не са били сечени от камък, а са отливани с Римски бетон - затова са толкова пластични и живи. Но са и по-чупливи от каменните. Божият Син е взел една здрава гьостерица като боздугана на Херакъл и с няколко прави отсечени удара е строшил свитъка в дясната ръка, късия меч в лявата и главата със златния лавров венец, а за по-сигурно и основата, за да не може да стои изправена. Според мен това поругаване на статуята не ще да е станало по време на бунтовете на робите - сигурно сте чували за тракиеца Спартак, който вдигнал голямо въстание срещу властта на Рим [Виж], а по-късно - по времето на появата на Византия. Този Божий Син явно е успял да строши свитъка, символ на Закона, като е направил така, че хората да живеят по по-добър и справедлив начин от преди. А този къс меч, с който военачалникът повежда армията си, е символ на Императорската власт - явно този Божий Син е бил миротворец, пацифист, понеже няма империя в световната история, която да е създадена без проливането на реки от кръв, затова строшаването на тоя меч символизира разбиването на империята на нейните части и освобождаването на поробените народи, държани в плен чрез военна сила. А разбиването на главата и свалянето на златния лавров венец символизира отнемане на победата, т. е. поражение. А повалянето на статуята и слагането й под стълбище да минават хората над нея - това явно е направено с цел поругаването да продължи векове наред. Със сигурност мога да заявя, че това е много мразен владетел, а не някакъв благодетел, както твърдят археолозите. Може да се каже кой точно, но само най-големите специалисти по Римска история могат да кажат. Забележете, че свитъкът не е вдигнат, а е ниско, което значи, че Законът не е бил на голяма висота както например по времето на Тиберий, който стои седнал на трона си и е вдигнал високо над главата си с дясната си ръка свитък, а в другата надолу държи къс меч. Щом мечът стои над свитъка при тази статия, за която говорим, значи властта на този магистрат се е налагала с военна сила, което значи, че без Римските легиони неговият авторитет не е бил голям. А за външната политика на Тиберий в Уикипедеята пише следното:


"Тиберий се отказва от покоряването на Германия и не води завоевателни войни, преминавайки към тактическа отбрана на утвърдените граници, следвайки препоръката на Август. Подсилена е защитата на Рейнския лимес. През 15 г. придунавската област Мизия става римска провинция. По дипломатически път е избегнат конфликт с маркоманския вожд Маробод, който по-късно, след свалянето му от власт в 19 г., търси убежище при римляните.


Междувременно, някои от съюзните клиентни владетели: тракийският цар Раскупор II и Архелай, владетелят на Кападокия, са повикани и арестувани в Рим, поради подозрения в нелоялност, а след това, ок. 17 – 18 г., Кападокия е присъединена като провинция. В Галия и алпийските провинции са прекратени вълненията (21 г.) сред полунезависимите племена едуи, тревери и други. Сложен е край на размириците в Нумидия (в дн. Алжир), предизвикани от бунтовника Такфаринат, от 17 до 24 г. оглавявал разбойническа армия от маври и бербери. През 26 г. легионите потушават голямо въстание на тракийското племе беси, предвождани от жреца Вологез." [Източник]


Може да се убедим, че Тиберий е държал много на Закона :


"На първо време Тиберий проявява изключителна скромност и умереност в поведението си, консултира се със Сената при всяко свое решение, избягва да издава декрети, давайки вид, че едва ли не се смята за нищо повече от частно лице. Показно той увеличава почестите, но не и фактическата власт на сенатското съсловие, а в същото време постепенно затвърждава контрола си над армията и отделя голямо внимание на обществената сигурност и безопасност – усилва охраната в Рим и Италия, за да се справи със скитащи разбойнически банди. Ангажира голям брой доносници и шпиони, чрез които да събира материал за евентуални бъдещи обвинения срещу видни лица.


Подобно на Август, издава закони срещу прахосничеството и неморалното поведение, но Тиберий бил склонен да доведе тези мерки до крайност. Възобновен е т.нар. „Закон за обида на величеството“ (25 г.), според който например за углавно престъпление се считало дори внасянето на монета с императорския образ в тоалетна, или ругаенето пред статуя на императора. Тиберий не бил харесван император, защото под предлог, че въдворява морал и дисциплина, всъщност започнал да извършва своеволия." [Източник]


Тиберий Юлий Цезар Август /Tiberius Julius Caesar Augustus/ не е обожествен по волята на Сената: "Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му." [Източник]


"Тиберий е римски император по времето, когато Исус Христос започва да проповядва в Юдея и е разпънат на кръст по заповед на тогавашния губернатор Пилат Понтийски. В Новия завет (Лука 3:1) Тиберий е споменат поименно само веднъж. " [Източник]


Разгорелият се ожесточен спор между Рим и Юдея за това КОЙ Е БОЖИЯТ СИН бих сравнил с конкуренцията между различните топ-продукти на различните държави. Ненавистта към Рим е голяма движеща сила и за няколко века Християнството се превръща в най-масовата религия в Римската империя сред поробените народи. Рим разбира, че Християнството е заплаха за Империята. Започват 10-те преследвания на християни по времето на 10-те Римски Цезари: Нерон, Дометиан, Траян, Марк Аврелий, Септимий Север, Максимин, Деций, Валериан, Аврелиан и Диоклетиан.


Имперският култ на Рим налага старата линия на Египетската империя да се обожествяват мъртви и живи владетели, а Юдея обожествява изгубилите своите титли владетели след Римската окупация, представени в събирателния образ на Исус Христос, син на Авраам, син на Давид, които в бъдеще ще въскръснат от пепелта като феникс, но и без своите дворци и велможи те блестят не по-слабо от конкуренцията в Римския пантеон. Ние, българите, може да разберем копнежа за свобода на тези поробени народи след 200 години Византийско робство и 500 Турско робство на нашия народ. Както Юдейският цар възкръсва на 3-я ден от гроба, въпреки Римската стража, печата и огромния камък на входа на гробницата, така ще възкръснат и царствата на всички Божии Синове, които Римският Divus Iulius и неговия Divi filius са пратили в гроба и са узурпирали властта им, за да царуват над една огромна империя от Атлантика покрай бреговете на Средиземно море чак до Черно море.


Статуята от Хераклея Синтика свидетелства, че в миналото е дошло време Римският Divus Iulius да бъде пратен в Хадес и да не го огрява слънчева светлина, но нашите археолози го изкарват на светло 1500 години след това, за да ни напомнят, че вечни неща в земния свят не съществуват и Рим отново е надигнал глава, за да подлъже първо доброволно народите да се включат в Европейския съюз, както някога в Римската империя, а после със заплахи и машинации ще ги държи в робско подчинение да не го напускат, както прави сега с Англия. Не е изключено пънчославните християни да бъдат подложени на жестоки гонения, защото Брюксел се кланя на бог Марс/Мартин/Бойко под диктата на Вашингтон и нежелаещите да спонсорират военните му кампании за разширяване на Империята поробени народи, пардон европейски граждани, ще станат врагове на Империята, пардон на Европейския съюз & НАТО... Но аз ви казвам да четете Библията - там има много пророчески писания за ПРИШЕСТВИЕТО НА БОЖИЯ СИН. Не са всичките, защото СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ са около 200 на брой, но някои от тях са изчезнали явно не без намесата на слугите на Рим.


И тъй като Рим е имал мъдри политици, които са разбрали, че тази вакханалия с обожествяването на Юлий Цезар и последвалите граждански войни, въстания и пр. от провежданата политика на 12-те Цезари, значително е подкопала основите на Рим, те са били този БОЖИЙ СИН, КОЙТО Е ПРАТИЛ DIVUS IULIUS В ХАДЕС. Това естествено е станало и с помощта на Църквата, която е добила голяма власт и е всявала голям страх в Римската аристокрация. Затова бива основан Константинопол през 330 г. и се създава Византия. Императорите стават много набожни християни, но не по своя воля - не се заблуждавайте, че те са станали нови човеци с Глава Христос, а поради страх от християните, мнозинството от техните поданици... Измислена е цяла нова доктрина, за която може да прочетете в чудесната книга на Алонсо Джоунс "Двете републики", която татко спаси от мишките по моя молба, от библиотеката на един починал пастор /адвенист/, и която разлиствам дълги години, защото е доста дебела. Според тази доктрина Божието Царство е дошло на земята през IV в. сл. Хр. с появата на Византия. 10-те гонения по времето на 10-те Римски Кесари, за които писах по-горе, са 10-те рога на Звяра, които съответстват на 10-те напасти, които Господ изпратил на Египет, за да вразуми Фараона и да освободи избрания народ от плен. Византия е Втори Израил, Христос царува и това ще продължи 1000 години, през които Звярът ще е вързан с вериги... Както "чудото" Пакс Романа [Виж] - дълъг период на относителен мир и стабилност в Римската империя, продължил 206 години /27 г. пр. Хр. - 180 г. сл. Р. Хр./, така и "чудото" Византия е дълъг период на относителен мир и стабилност. В сравнение с многото войни на Рим във вековете преди Пакс Романа, завладяването на Британия, няколко войни с даките и потушаването на няколко юдейски въстания, явно се считат за "относителен мир". [Виж] По същия начин теокрацията на Византия явно е спасила много аристократи от личните вендети на желаещи да се домогнат до Трона /спомнете си проскрипциите на Рим/, но явно не е могла да възпре елитът на Византия да води империалистически войни като Рим, който е доста спорно докога е бил република и откога империя, и списъкът на водените войни на Византийската империя е доста дълъг. [Виж]


Византия дава значителни права и свободи на всички пънчославни християни - те не са опасни за Рим като истинските християни, които знаят една работа, която пънчославните не знаят. Търговията с кръщелни свидетелства набира голяма сила, тъй като единствено християни могат да участват в държавното управление, а желаещите да седнат на държавната софра са много. Отпадат старите правила да се катехизират желаещите да станат християни 3 години. Започва да се пости по нов начин, който и до днес докарва доста стомашни проблеми на пънчославните християни след 40 или 50 дни без основни хранителни продукти. Променят се много неща в Литургията, за които съм писал надълго и нашироко.


Естествено вие ще прочетете колко набожни преди битка са били византийците... [Виж] Може някой да ви убеждава, че Василевсът е водил всички войни с "варварите" /чуждите/ не за своето облагодетелстване, а за тяхното - Христос да ги посети и изцели... Също, че Василевсът, за да спаси българите от богомилите, ги взема под крилото си за 200 години с цел тяхното просвещение и спасение... И правоверните, че са много милостиви - затова са ни взели под крилото си за 500 години... Вече има историци, които се опитват да представят Турското робство като чуждо присъствие - обявяват жестокостите на турците спрямо мирното население по българските земи за митология... Искам да ви кажа, че агентурата на една държава /няма държава без агентура/ не е само от полицаи, шпиони, контрашпиони и други слухтящи, а и от учени по история, право, религия, също журналисти, археолози и други говорящи, да не забравяме и духовниците, които колкото повече лъжат за миналото, настоящето и бъдещето, за Вярата и още какво ли не, толкова повече се издигат в йерархията на съответната агентура... Хора, занимаващи се с изучавене на историята, религията и науката като мен, могат да ви просветят за истината много повече от една дузина научни светила, богослови и пр., продали се на чужди интереси и бълващи лъжи до безкрай... Затова това, което ви говоря, те няма да ви го кажат - защото на тях им е забранено да говорят Истината, която освобождава от робските вериги на лъжата!


Мисля, че в тази тема добре описах причините за появата на Християнството, както и причините за изчезването му и замяната му с пънчославието, което вече 1500 години бичува света... И сигурно още много ще го бичува, но в пророческите писания, поместени в Стария Завет, е описано СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС СЪС СВОИТЕ АНГЕЛИ, а в Новия Завет е обещано: "...защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им." /Откровение 7:17/


И така, пред вас има два пътя... Единият е да възлюбите Divus Iulius от все сърце, да му се поклоните като на Бог и да се присъедините към неговата армия, за да отидете накрай света дори и да покорите под нозете му всички земни народи, правейки ги роби на тирани с мъртви души, които не ще избършат ничия сълза, а ще разплачат мало и голямо от бликащата из душите им човеконенавист и изливащата се от сърцата им на талази лудост... Другият път е да бъдете порция СВЕТЛИНА, ФОТОН, от СЛАВНОТО ПРИШЕСТВИЕ НА ХРИСТОС, КОЙТО ВЕЧНО ИДВА НА СВЕТА В ЛИЦЕТО НА БОЖИИТЕ СИНОВЕ, ЕДИН ОТ КОИТО МОЖЕ ДА БЪДЕТЕ ВИЕ, АКО КАЖЕТЕ В СЪРЦЕТО СИ: "АВВА, ОТЧЕ!" /вижте Галатяни 4:6; Римляни 8:15/, ПОНЕЖЕ СТЕ СИНОВЕ БОЖИИ КАТО СТЕ ПРИЕЛИ ИЗПРАТЕНИЯ ВИ ОТ ОТЦА СВЕТИ ДУХ.