====================
Здравейте, приятели!
Ако отворите Уикипедията, за Шумер ще прочетете следното:
"Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр. н. е.) на територията на Южна Месопотамия. Шумерите се считат за изобретатели на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.
Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд. В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).
Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил. г. пр. н. е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи помежду си. Всеки град има свой управник – цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума."
Откъде произлизат шумерите? Библията ни отговаря на този въпрос: "Хус роди и Нимрода." /Битие 10:8/ Хус според Библейските речници, които ползвам, е държава в Африка отвъд Египет, нагоре по течението на река Нил, която в Древността е включвала Нубия, Абисиния /така се е наричала Етиопия в миналото/, както и бреговете на Червено море откъм Арабския полуостров, известни като Арабия Петреа. Твърде възможно е шумерите да са дошли от юг в Двуречието - на лодки покрай краибрежието на Арабския полуостров или пеша по самото крайбрежие /другият вариант е от север - заобиколили са Червено море и са стигнали до мястото на днешния Суецки канал, тръгнали са по краибрежието на Средиземно море и после са се спуснали към Двуречието/, тъй като ми се струва самоубийствена мисия да тръгнат да пресичат Арабската пустиня напряко. Хус означава "чернота" или "горещина" - всички знаем, че в Африка има чернокожи поради палещото слънце през деня. Вероятно шумерите са избягали от Африка поради тази причина. В Двуречието те са открили и по-плодородни земи освен по-поносим климат.
Вече изяснихме в миналата тема, че Сенаарската земя е Шумер или Халдея. В горната статия четем, че с времето се обособяват градове-държави, които започват да воюват помежду си. Очевидно до едно време е имало политически съюз между отделните градове - те са живеели в мир, тъй като всички са били изселници от една държава, т. е. били са един народ в друга земя, имащи своя държавна организация вероятно. Според историята град Вавилон е основан много преди да се нарича така, през III хил. пр. н. е. За това ще стане дума по-сетне.
Нимрод бил "голям ловец пред Господа" /Битие 10:9/ - чрез Халдейската религия. Докато халдейците имали духовна власт над Вавилон, Ерех, Акад, Урук, Ур и останалите градове от Древното Двуречие чрез тази религия, Господ одобрявал Нимрод /халдейците/. Но Нимрод решил да царува над всичките градове със силата на войската си, както се казва в Битие 10:10: "Началото /Главата/ на неговото царство беше Вавилон, /после/ и Ерех, и Акад, и Халне, в Сенаарската земя." Това е империя! Няколко държави са покорени от по-силна от тях и обединени административно в едно. Тук вече Господ не одобрява Нимрод /халдейците/! От тази държава произлиза Асирия, както пише в Битие 10:11-12: "От тази страна излезе Ашур (Асирия), та съгради Ниневия, и Роовот-Ир, и Халах, и Ресен, последният е Талсар. Същият е големият град." Използвам превода на тези стихове от Мидраша, тъй като е по-точен от българските преводи на Библията. Там има много интересен коментар на тези стихове, който цитира един стих от Псалмите: "Те бяха ръка към Лотовите потомци." /Псалми 83:8/ В смисъл Нимрод и Ашур, Вавилонската империя и Асирийската империя, са предвестници и предшественици на Амон и Моав, за които пише във Второзаконие 23:3: "Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога;".
Да си спомним какво пише в Еремия:
"1 Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.
2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
3 Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.
4 Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете й.
5 Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.
6 Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.
7 В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите..." /Еремия 51:1-7/
Вавилон, ръководен от Халдейската религия, е това вино в златна чаша, от което са пили народите. Вавилон, изоставил Халдейската религия, е "голямата блудница, която седи на много води" /Откровение 17:1; 5/, която държи в ръката си "златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване" /Откровение 17:4/. "Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици." /Откровение 17:15/
Може би се чудите след последната тема какво всъщност е езичеството, след като в самия Вавилон е властвала религия, която много наподобява на самото Християнство. Според Халдейската религия има много добри божества на Небето и Земята, между Небето и Земята, които управляват света на духовете - те трябва да бъдат умилостивявани, затова им се правят светилища и им се принасят дарове, а жреците им пеят химни на възхвала. Бездната обитават безброй зли същества, наречени демони, които са деца на Мрака - те правят хората чада на Мрака, когато ги обладаят. Същото правят и прокълнатите ангели, които са деца на Сатана, т. е. духът на противоборство с Небето и Неговата Светлина. Чадата на Долното небе познават Горното Небе, докато чадата на Бездната - не. Тези паднали ангели и демони могат да бъдат изгонени от обладаните от тях посредством магически заклинания и ритуали, които да въздействат на приносителите чрез вкарването на магическата мощ от страна на заклинателя в т. нар. талисмани или амулети, които да са бариера за ужасните демони. В Християнството всичко в основата е същото, но няма божества, а светии, на които се кръщават храмове, пеят се акатисти и пр. Противоборците на Св. Църква са чадата на сатаната /не искат да бъдат чада на Небето/, а атеистите, непознаващи и нежелаещи да познаят Небето /отхвърлят съществуването Му/ - чада на Бездната. Магията е заменена с мистицизъм, магическите заклинания с мистични молитви, заклинателите със свещеници, а талисманите и амулетите - със Светена вода и всичко, поръсено с нея /предимно иконки и кръстчета, които могат да бъдат открити във всяка къща и на врата на почти всеки християнин/. Дотук обявената от незапознатите за езичество Халдейска религия и Християнството не се различават в основата си, а само в надстройката, т. е. все още не съм отговорил от какво се дистанцира Християнството, визирайки езичеството на Вавилон като нещо демонско. Това демонично езичество всъщност е пънчославието, което съществува от зората на времето. Като пънчославист мога да дам отговор на този труден въпрос, тъй като той е в основата на пънчославието от вчера, днес и утре - пънчославието нрава си не мени, нито козината, вълк си е отвсякъде и ще разкъса на парчета всяка тъпа, блееща балама /овца/, която го припознае с Православието. Затова дръзвам да пиша за това, с риск да проглуша ушите ви за сетен път, скъпи приятели.
Както знаете, още от Древността има сборници със Свещени тектове, един от които е този на халдейците - за божествения премъдър Еа, който учи своя първороден син - бог Меридуг /Мардук/, как да прави магии и да гони зли духове от човека /човекът според Халдейската религия е смесица от кал и кръв, взета от съпруга на Тиамат, който бил убит от Мардук - затова е слаб, а не силен като боговете/. От този текст самите Вавилонски жреци са се учили да гонят зли духове, особено "грешния /злия/ Намтар", наречен също Дибара: "Ела по-близко, сине мой Мардук. Вземи кал от Океана и направи от нея подобие на него. Положи човека, след като си го пречистил; положи на голия му корем подобието, вложи в него моята магическа сила и обърни лицето му на запад, така че злият Намтар, който живее в неговото тяло, да вземе някое друго обиталище. Амин." ["CHALDEA FROM THE EARLIEST TIMES TO THE RISE OF ASSYRIA" by Zenaide A. Ragozin, FIFTH EDITION, London, "T. FISHER UNWIN", NEW YORK: G. P. PUTNAM'S SONS, MDCCCXCVI /"ХАЛДЕЯ ОТ НАЙ-РАННИ ВРЕМЕНА ДО ВЪЗХОДА НА АСИРИЯ" от Зенаиде А. Рагозин, ПЕТО ИЗДАНИЕ, Лондон, [Издателство] "Т. ФИШЕР ЪНУИН", НЮ ЙОРК: [Издателство] "Синове на Дж. П. Пътнам", 1896 г./ - стр. 167] В тази книга пише, че има страшни статуетки на демони от Халдея, които се намират в днешните големи музеи по света - причудливи, колкото фантазията, която ги е създала. Предполагам, че това са тези подобия, за които се говори в това заклинание. Явно на мнозина от жреците им е писнало да си цапат ръцете с кал и са излели демон от бронз, който има такъв един матов цвят като калта, а и е доста по-здрав. Може би ще се съгласите, че историята може да ни покаже кога демоните са били гонени от жреците на Вавилон в Бездната от телата на техните "пациенти", т. е. магиите им срещу демонските пълчища са действали. Същото може да кажем и за молитвите на християнските духовници и всички християни, когато се молят за Мира свише да дойде при тях - докога са удържали демоните в Бездната и те не са могли да разорят техния свят.
Историята на Вавилон в детайли познавам от книгата на руски език, за която ви говорих в миналата тема: "Земля Древнего Двуречья" (мифы, легенды, находки и открытия) от Константин Матвеев и Анатолий Сазонов, Издателство "Молодая гвардия", 1986 г. Тя е една от книгите от чувала на татко, който получих около Коледа и Нова година една година преди много години като подарък за всичките години без подаръци. Ето, че дойде ред да ви разкажа какво научих от нея за историята на Вавилон, за религията и социалното устройство.
Град Вавилон е основан през XXIII в. пр. н. е. от древните шумери и се е казвал първоначално Кадингир /врата на бога/. Около 400 години след това идват амореите и завземат града, прекръствайки го на Баб-Илу, което ще рече отново "врата на бога". Да вметна, че тук се говори за върховния халдейски бог Ану - Кадингир или Вавилон трябва да се разбира като "врата на Ану" /това става ясно от началните редове на Кодекса на Хамурапи: "Когато великият бог, царят на анунаките и Енлил, владетелят на небесата и на земята, съдещ съдбините на страната, връчи на Мардук, първия син на Еа, господството [буквално енлилството] над всички хора и го възвеличи между игигите, нарече Вавилон с неговото велико име, направи го най-мощен между страните на света и утвърди в него вечното царство, чиято основа е трайна също като земята и небесата, тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите, за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш над черноглавите и да осветлявам страната, бях призован от Ану Енлил за благоденствието на хората." (Преводът е направен по руския превод на И. М. Волков от "Хрестоматия по истории древнего мира", I, Древний Восток, 1950, стр. 149. Преводът на И. М. Волков е преработен по-късно от И. М. Дьяконов, сравнете превода от "Хрестоматия по истории древнего Востока", М., 1963 г., стр. 196. Източник /с леки корекции от моя страна/: [nauka.bg])/. Династията на амореите царува над Вавилон от 1894 до 1695 г. пр. н. е. Неин основател е Сумуабул. Най-известният неин представител е цар Хамурапи /1792-1750 г. пр. н. е./, написал знаменитият Законник на Хамурапи, който е намерен от френски археолози през 1901 г. в град Суза /Елам/. (Сега се намира в Лувъра. Представлява монолитна базалтова стела.) Цар Хамурапи предприема активни действия за обединението на цялото Двуречие, състоящо се дотогава от малки държави, нещо като държави-полиси. За тази цел използва силата на своята войска и принципа "Разделяй и владей!". Сключва съюз с държавата Мари, намираща се на юго-изток от днешна Сирия /според Уикипедия - в най-източната точка на днешна Сирия, на река Ефрат, на границата между Долна и Горна Месопотамия/, след което завладява градовете държави Исин, Урук, Ур и други. 31 години води война с Еламското царство, но накрая го побеждава. Точно там е намерен и Законникът на Хамурапи, от който е видно, че неговата власт е авторитарна и той е самодържец. "Аз, Хамурапи, пастирът, наименуван от Енлил, който натрупах богатство и изобилие и извърших всичко за Нипур, връзката между небесата и земята, славен покровител на Кура; победоносният цар, който възстанови Ериду, очисти обредите на Абазу; владетелят на четирите страни на света, който възвеличи името на Вавилон, умилостиви сърцето на Мардук, своя владетел, [през всичките] си дни ходеше при Сагил; синът на царствеността, който е създаден от Син, даде изобилие на Уру, смиреният богомолец, който поднася плодородие в Киширгал; законният цар, послушен на Шамаш, силният, който затвърди основата на Сипар, облече със зеленина гроба на Айя, издигна храм на Бара, подобен на жилище в небесата; воинът, който пощади Ларса, обнови Бару за своя съюзник Шамаш; владетелят, който дава живот на Урук, даде вода на изобилието на хората му, издигна Ану, натрупа богатството за Ану и Ищар; закрилникът на страната, който събра разпилените хора на Исин, увеличи изобилието на храма Галмах; повелителят на царете, близнак на Забаба, който укрепи жилището на град Киш, заобиколи с блясък храма на Метеурсаг, затвърди великите обреди на Ищар, грижи се за храма на Хурсагкалама. Крепост срещу враговете, онзи, чиито желания изпълни неговият приятел Ира, който укрепи град Кута, увеличи всичко за Меслам; буйният телец, който избоде с рогата си враговете, любимец на Туту,който развесели Борсипа, непрекъснато се грижи за Зиде; богът на царете, който познава мъдростта, разшири орната земя на Дилбат, напълни хамбарите за мощния Ураш; владетелят, достоен за скиптъра и тиарата, с които го украси мъдрата [богиня] Мама, която установи границите на Киш (Опис), направи разкошни чистите ястия за Нинту; несравнимо разумният, който определи пасбището и водопоите на Лагаш и Гирсу, който държи [в ръцете си] големи жертвени дарове за Нину; който залови враговете, любимец на Високата (Телитум), който изпълни оракулските предсказания за Хала, радващ сърцето на Ищар; светлият княз, чиято молитва познава Адад, който успокои сърцето на Адад-воина в град Бит Каркара, който докара в надлежен ред всичко в Угалгал; царят, който дарува живота на Адаб, покровителя на храма Мах, владетелят на царете, непобедимият боец, оня, който подари живот на град Машкан Шабрим, напои с изобилие Мезлам; мъдрият управник, оня, който постигна изпълнението на всеки замисъл, укри хората на Малгум през време на бедствието, затвърди жилищата им в богатството, навеки определи чисти жертви за Еа и Дамгалнуна, които възвеличиха неговата царственост; най-първият от царете, който покори ефратските селища със силата на Даган; бащата, който помилва хората на Мера и Тутул; славният княз, който направи светло лицето на Ищар; установи чисти ястия за Ниназу, помогна на хората през време на бедата, утвърди стъпката им сред Вавилон благополучно; пастирът на народа, чиито дела са приятни на Ищар, който въдвори Ищар сред широкоуличния Акад; който позволи да блесне истината, води племената по прав път, върна на града Ашур милостивата му богиня Ламасу; който укроти пламъка, царят на Ниневия, в Мишмиш, който позволи да блесне името на Ищар. Аз съм славният, покорен на великите богове потомък на Суму Лайлу, могъщият наследник на Син, Мубалит, вечният царствен потомък, могъщият цар, слънцето на Вавилон, който озари със светлина страната на Шумер и на Акад, царят, който доведе до послушание четирите страни на света, любимецът на Ищар. Когато Мардук ме прати да управлявам народа и да доставям на страната благоденствие, аз вложих истината и справедливостта в устата на страната и дадох благоденствие на народа." (Източник /с леки корекции от моя страна/: [nauka.bg]) Всичко това се отразява на целия живот на страната - на религията, социалните процеси в обществото и културата. Цар Хамурапи счита себе си за господар, чиято власт му е дадена от Мардук, за да утвърди във Вавилон вечното царство на Ану. Но вместо това се случва друго - враговете на Вавилон се множат след толкова много войни, особено след като цар Хамурапи превзема и държавата на верния си съюзник Мари след победата над Еламското царство, от което заграбва целия юг на Месопотамия. Умират много вавилонци в тези войни, държавата се изтощава икономически и е разбираемо защо след смъртта на цар Хамурапи, неговият син Самсуилун /1749-1712 г. пр. н. е./ среща трудности да запази завоеванията на баща си. Старите врагове на Вавилон се активизират и най-вече Еламският цар Римсин, който през годините събира сили и чака смъртта на Хамурапи, за да нападне Вавилон и да си върне южните земи. Наистина успява, но Самсуилун на свой ред успява да изгони от тях еламитите и да си ги върне. Но това още повече изтощава Вавилонската империя. Затова те станават лесна плячка на хетите /1595-1518 г. пр. н. е./ и на каситите /горните племена на Иран/. Борбата на вавилонците с каситите продължава 155 години. Каситите завладяват Вавилон /Вавилонската империя/ и продължават завоевателната му политика. Цар Агум I /1593-1574 г. пр. н. е./ и неговите потомци завоюват много страни и народи. Каситската династия управлява Вавилон около 500 години. Тъй като всичко било насочено към водене на войни и запазване на заграбеното, а Вавилон бил голяма плячка, те не си направили труда да променят език, религия, обичаи, традиции и култура на вавилонците, а дори асимилирали от тях гореизброените, но това станало бавно, поколение след поколение, живеейки с тях векове наред така да се каже били претопени културно от вавилонците, затова дори да са имали някаква друга култура, от нея не останал и помен. Но самото управление на каситите довежда до регрес в политическия и културния живот на Вавилон. Вавилон се освободил от каситите, но не могъл да излезе от батака, който били създали каситите през вековете в държавата им и да стане отново силна държава, ето защо през 732 г. пр. н. е. за два века пада под Асирийско иго. Вавилонците не могат да се примирят с такава участ и нееднократно въстават с оръжие в ръце. През 689 г. пр. н. е. асирийската войска разрушава Вавилон и запалва водата в подземните му хранилищата. Синът на "разрушителя на Вавилон" - Синахериб /705-681 г. пр. н. е./, Асархадон /680-669 г. пр. н. е./, заповядва да се възстанови град Вавилон след 9 години. Асирийците управляват Вавилон до 626 г. пр. н. е., когато Асирийският наместник на Вавилон, Набопаласар /605-562 г. пр. н. е./, вдига въстание против Асирия като сключва съюз с Мидия, страна в северо-източната част на днешен Иран. Войната с Асирия продължава до 605 г. пр. н. е. и завършва с победа на съюзниците. Те си поделят територията на Асирия. Синът на Набопаласар - цар Навуходоносор II /604-562 г. пр. н. е./, продължава завоевателната политика на баща си и завоюва /Древна/ Сирия, Юдея, Финикия и ред други държави. По времето на потомците на цар Навуходоносор II се издига персийският цар Кир II /ок. 600-530 г. пр. н. е./, известен като Кир Велики. Кир Велики изучил военния опит на вавилонците и системата отбранителни съоръжения на градовете им. В 539 г. пр. н. е. става сражението между персийците и вавилонците на изток от Двуречието, в град Опис, при устието на река Дияла в Тигър. Персийските войски разбиват вавилонските и настъпват към тяхната столица, като превземат Вавилон, защото една от вратите му била отворена. Според друга версия, отклоняват течението на река Ефрат, която разделя Вавилон на две части, влизат в руслото й и проникват в града през отворените врати между двете части. По време на боя загива синът на царя, Валтасар /който е регент, т. е. съуправител/, а самият цар на Вавилон, Набонид /556-539 г. пр. н. е./, попада в плен и е екзекутиран. В Библията, в Книгата на пророк Даниил, за края на Вавилон пише:
"1 Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
2 Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
7 Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
10 От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
11 Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите,
12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.
13 Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
19 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
20 Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
21 и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25 И ето, писанието, което се написа: Мене, Текел, Перес.
26 Ето и значението на това нещо: Мене, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;
27 Текел, Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;
28 Перес, Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.
29 Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството. 30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
31 И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството." /Даниил 5:1-31/
На стената било написано "мене, текел, перес", т. е. "премерено, претеглено, пресметнато" - краят на Вавилон, управляван от халдейци, бил дошъл. Валтасар е последният халдейски управител на Вавилон. Мидийците, т. е. персите, владеят Вавилон до завладяването му през 331 г. пр. н. е. от прочутия гръцки пълководец и цар Александър III Македонски /356-323 г. пр. н. е./, по-известен като Александър Велики. Във войната на Древна Гърция /Елада/ с Древна Персия Александър Велики събира огромна армия, която завладява огромни територии в Близкия и Далечния Изток, включително Вавилон, който става столица на неговата империя. Вавилон става и лобното място на Александър Велики. Ето какво пише Квинт Курций Руф /римски историк от I в. н. е./ в "История на Александър Велики Македонски" /"Historiae Alexandri Magni Macedonis"/ за смъртта на Александър: "Силно желание обзе Александър да преплува река Палакопа и да стигне до земите на арабитите. Мястото там беше удобно за основаване на град за възрастните гърци, за болните и за тези, които доброволно бяха останали при него. След като направи всичко това, спокоен за бъдещето, се надсмя над халдейците, че не само е влязъл невредим във Вавилон, но и че ще си излезе. Но когато се връщаше през блатата край Ефрат, разпрострели се до Палакопа, попадна на зараза. Клоните, висящи над реката, смъкнаха от главата на царя диадемата. Много чудни неща се разказваха. Извършиха се свещенодействия по гръцки и персийски обичаи, но с нищо не можаха да спасят царя от смъртта." /Превод от латински: Николина Бакърджиева, 1985 [chitanka.info]/ Може би това е причината през 312 г. пр. н. е. един от диадохите, пълководецът-приемник на Александър Велики, Селевк I Никатор /356-281 г. пр. н. е./, да пресели значителна част от населението на Вавилон в град Селевкия, новата столица на Селевкидската империя. Между диадохите избухнали спорове и войни за наследството на Александър Велики, ето защо Вавилон започнал да намалява като население, имущество /населението вземало вещите си със себе си, дори къщите тухла по тухла/ и дори започнали да вземат тухлите на градските стени, за да строят нови домове в новите си поселения. Вавилон продължава да бъде обитаван до I-II в. н. е., когато съвсем опустява, пясъците затрупват стените и кулите бавно... Селевкидите владеят земите на Вавилон до 63 г. пр. н. е. "Династията /на Селевкидите/ управлява Царството на Селевкидите до 63 г. пр. н. е., когато римският генерал Помпей Велики изгонва Филип II Филоромей (65–63 г. пр. н. е.), последният цар от Селевкидите, син на Филип I (92–83 г. пр. н. е.), и образува Римската провинция Сирия. Западно от река Ефрат приемник на Селевкидите става Римската република, източно от нея – Партското царство." [bg.wikipedia.org] Вавилон попада в Партското царство, което просъществува до 224 г. н. е., когато е основано Сасанидското царство. [bg.wikipedia.org] "Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбражие на Персийския залив." [bg.wikipedia.org] "Изтощена от непрекъснатите войни с Римската империя, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт. Последният сасанидски цар Яздегерд III е убит през 651." Арабският халифат преминал в ръцете на Абасидите, после в ръцете на селджукските турци, които създали Османската империя. Тя просъществувала от 1299-1923 г. н. е. Сасанидите, арабите, абасидите и османлиите не проявяват никакъв интерес към Ал-Каср, "дворецът", представляващ няколко пясъчни хълма - под тонове пясък лежат руините на Вавилон. Трябва да изминат над 1500 години, за да се появят плеяда европейски и американски археолози, търсещи славния Вавилон, за да плячкосат каквото могат от него. Така Роберт Колдевей /1855-1925 г. н. е./ открива каквото е останало от Вавилон: "На 26 март 1898 г. Роберт Колдевей започнал разкопки в източната част на вавилонската цитадела "Каср", като само за няколко години разкрил и доказал съществуването на най-спорното от седемте чудеса на света - висящите градини на Семирамида. Отделно от това германският археолог разкрил съществуването на новия възстановен от Халдеите Вавилон - най-голямото градско укрепление, съществувало някога в света за времето си. По този начин Колдевей окончателно демитологизирал Библията, и в частност Стария завет, като една пречупена през политиката, правото и религията история на Древния свят в земите от т. нар. Плодороден полумесец." [bg.wikipedia.org] Днес руините на Вавилон се намират в днешен Ирак, който първи в Близкия Изток подпали Войната в Залива, която хвърли изкри в Израел, Ливан, Сирия и други страни от Близкия Изток:
"През 1990 година Ирак се намира в състояние на икономически колапс. Същевременно съседен Кувейт с население от около едва 1 милион души увеличава производството и износа си на петрол, което се отразява зле на иракския износ на тази суровина. Ирак обвинява Кувейт, че краде петролните му запаси чрез пробиване на диагонални шахти, които минават през границата и изтеглят иракски петрол в кувейтски кладенци. Кувейт отрича обвинението, в отговор на което през август 1990 г. Ирак го напада.
ООН решава да наложи икономически санкции на Ирак и го призовава незабавно да изтегли войските си от по-малката страна. Ирак не се съгласява с тези искания и отхвърля санкциите. В отговор Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 678, която дава право на страните-членки да използват всякакви средства за „възстановяване на мира и сигурността“. Впоследствие САЩ, които имат огромни интереси към петролните запаси в района на Персийския залив, повеждат международна коалиция за освобождаването на Кувейт.
Военната коалиция от западни държави изтласква иракската армия от Кувейт. Американските войски разполагат с голямо технологично предимство пред изтощените от недостиг на ресурси иракски въоръжени сили. Коалицията започва и масирани въздушни бомбардировки над военни цели в Ирак, но някои от ударите убиват и много цивилни. Такава е въздушната атака над Амирия, при която загиват 408 цивилни. Преди окончателното си изтегляне от Кувейт обаче, иракските сили подпалват петролните кладенци там, което предизвиква икономическа и екологична катастрофа в Кувейт. Саддам отговаря на загубата с изстрелване на ракети „Скъд“ срещу Израел и Саудитска Арабия. Въпреки това Ирак е окончателно победен, а последвалите резолюции на ООН призовават режима на Саддам да спре репресиите срещу етнически малцинства, да се откаже от програмите си за химически и биологични оръжия и да спре опитите за създаване на ядрено оръжие. Установява се зона, забранена за полети, която да попречи на самолети от иракските военновъздушни сили да организират удари срещу кюрдски и шиитски цели.
В резултат на икономическите санкции обаче в страната през 1990-те години умират 500 000 деца по данни на УНИЦЕФ. Според бившия главен прокурор на САЩ Рамзи Кларк броят на загиналите от 1990 до 2002 г. вследствие на ефектите от икономическите санкции, бомбардировките и отравяне с обеднен уран е 1,5 милиона души." [bg.wikipedia.org]
Е, и?! Какъв е изводът? Живеещите в земите на Вавилон вече 3000 години са абонирани за войни, смърт и страдания! Циклично повтарящи се касапници, в които умират стотици хиляди и дори милиони... И краят на този зловещ сценарий не се вижда?! Не, естествено, че има друг сценарий, но както казва магьосникът Еузебиус от моя любим филм "Гости от миналото" /"Les visiteurs" с Жан Рено и Кристиан Клавие/ на граф Годфроа, рицарят трябва да намери сили в себе си и да промени посоката на стрелата, целяща да унищожи неговото така желано прекрасно бъдеще - стрела, която той е изтрелял в опиянението си от демонските сили!
Елитът на всяка държава определя нейното настояще, от което пониква като цвете нейното бъдеще. Елитът може да надгражда над съществуващото или да скъса с него и да започне нов градеж. Към елита на една държава от Древността се причасляват нейните висши ръководни структури - цар, везир /висш съветник/, дворцови съветници, благородници от двора на царя, генерали от армията, висши жреци и висши гвардейци. Който контролира елита на една държава, може да насочва държавата към прогрес или към регрес. Древните шумерски мъдреци-жреци, които са създали Вавилонската религия, очевидно мечтаели бъдещето да донесе на техните потомци просперитет, затова се погрижили да им напомнят всяка година, че елитът на тяхната държава трябва да се контролира от верните на истината и правдата. Имало специален празник, който траел цели 12 дни - това бил празникът за посрещането на Нова година. Нова година при вавилонците започвала на 21-ви март, тъй като тогава било пролетното равноденствие и водите на река Тигър прииждали от топенето на снеговете по планините на север, а 2 седмици по-късно и тези на река Ефрат. Водата от реките означавала по-богата реколта, тъй като те я отклонявали към нивите чрез канали, при това без усилия като при по-ниско ниво на водата. Този ден посрещали с празнични шествия, маскаради, песни и танци. В Северното Двуречие Нова година започвала през септември, когато започвал урожаят, т. е. събирането на реколтата. Нова година на Южното Двуречие се запазила у едни народи, а Нова година на Северното Двуречие - у други. Първата възприели юдеите, от тях древните гърци и римляни, а по-късно и държавите от Западна Европа, а втората - от една част от древните гърци, които предали този обичай на Византия, а тя на Руската империя /от 1342 до 1671 г./. Далеч съм от мисълта да разказвам надълго и нашироко за целия празник, само ще отбележа, че през първите 4 дни от този празник на площади и в храмовете били устройвани четения на поеми, играели се пиеси, разказвали се митове, играели се мистериите - всичко имало за цел да напомни на слушателите и зрителите за тяхната религия. От 5-я ден започвали празничните процесии, където разни богове били носени на кораб и пътували с тълпите от едно място на друго, символизирайки разни неща - това било част от мистериите. Централно място в тези мистерии заема бог Мардук, който създава ред в хаоса, създавайки света, както и земните същества, едно от които е човекът /летящите същества създава бог Ану, а водните - бог Еа/. На 10-я ден се празнувала победата на Мардук над Тиамат - имало празничен банкет в храма, където всички вярващи знаели каква грандиозна победа извоювал бог Мардук, как разсякъл туловището на Тиамат и създал света. Всъщност бог Мардук е Елохим от глава 1-ва на Битие. Интересно в тези мистерии е посещението на бог Мардук в съдебната палата, за да бъде съден - нужно е умилостивление и се поднасят жертвени дарове. В един от ритуалите, преди да влезе в светилището на храма, на входа, съдели и самия цар - върховният жрец свалял короната, взимал скиптъра и мантията на царя, след което ги поднасял пред боговете да бъдат оценени. След това върховният жрец шибал с камшик от върви коленичилия цар. Ако царят плачел, годината /под негово управление/ щяла да бъде щастлива; ако не - неговото управление трябвало да бъде прекратено и да бъде назначен наместник на царя. Само след искрен плач водели царя пред статуята на Мардук в светилището, където той със специална молитва на глас давал или подновявал обета си да бъде послушен на заповедите му и да се вслушва във волята на духовенството, за благото на държавата. Върховният жрец обещавал на царя помощ от Мардук, както и увеличаване на царската мощ през настъпващата година - затова му връщал атрибутите на властта и царската власт била считана от всички за дадена му от бог Мардук. Царят допирал ръката на Мардук и получавал благословение за царуването си през настъпващата година. В този ден, както и на последния, 12-я, в храмовете, които били десетки във Вавилон, по площадите и по улиците излизали оратори, четци, артисти, певци и музиканти. Те говорели, четели, играели и пеели под акомпанимента на различни струнни, духови и ударни инструменти. Всички се радвали, че ще посрещнат още една добра година.
Времената за хората в земите на Древното Двуречие били добри, докато не дошли аморейските завоеватели, които не мислели за тяхното добруване, а за своето добруване... Те наложили тежки данъци, за да създадат армия, която да води войни, носещи им плячка във вид на роби и нови земи. Някогашните градове-държави вече били управлявани не от царе, които да бъдат издигани от елита на тези държави и контролирани от него, а от авторитарен тиранин, който назначавал за управители в провинциите на империята си доверени му хора, които не давали отчет на никого освен на своя господар. Контролът над императора от страна на жреците отслабвал и мистериите се превърнали в едни циркове, в които участниците знаели, че царят дори да не плаче пак ще остане на трона, няма кой да го съди за беззаконието му. Така една част от този елит, представена ни в Стария Завет от Аврам, решила да излезе от Ур Халдейски, загърбвайки по този начин злия деспот и лошите му години, създадени от порочното му управление. Халдейската религия противостояла дотогава в държавиците на такава една порочна практика, но нейното окастряне от управляващия елит на завоевателите по времето, когато Вавилон станал империя, обединявайки малките държави в Двуречието, довел до тежки и претежки години за халдейците. Разбираемо е, че мнозина халдейци не искали да останат да живеят в робство и емигрирали. Това е прословутото излизане на Аврам от Ур Халдейски. Бог Авраамов говорил на Аврам да напусне Халдейската земя, за да посреща своите нови години добри, а не лоши. Аврам не изоставил истинската Халдейска религия, а изоставил тази окастрена Халдейска религия, удобна на новия управляващ империята елит. Има много свидетества в подкрепа на това твърдение в Стария Завет.
В някои речници превеждат Нимрод като "бунтовник, грешник, изменник" ["The Scripture Lexicon" by Peter Oliver, London, 1797 ("Лексиконът на Писанията" от Питър Оливър, Лондон, 1797 г.)] или "бунтовен, изменнически, смел" ["Dictionary of Bible Proper Names" by Cyrus A. Potts, New York, 1922 ("Речник на Библейските собствени имена" от Кирус А. Потс, Ню Йорк, 1922 г.)]. Тук всъщност се визира този управляващ елит на завоевателите, който царува във Вавилонската империя, но и самите халдейци, които го следват безгласно. Нимрод си създава своя религия от Халдейската религия, с която покорява много народи, затова не е чудно, че, въпреки че цар Хамурапи в "Законник на Хамурапи" говори за себе си така: "...тогава аз, Хамурапи, славният, богобоязлив княз, за да се позволи да сияе справедливостта в страната, за да бъдат погубени беззаконните и злите,за да не може силният да притеснява слабия, за да изгрявам аз като Шамаш над черноглавите и да осветлявам страната, бях призован...", той е защитник на робовладелството и феодализма, предвестници на капитализма, затова не е чудно, че се стига и до империализма, най-висшият стадий на капитализма според Ленин.
