СВЕТА СОФИЯ V

====================

Здравейте, приятели!

Листата пожълтяха и започнаха да капят... Крушата е натежала от плод /през октомври и ноември/ - нашата круша е Попска круша, дава плод до началото на декември, дори има една замръзнала круша на дървото в момента... Стана доста студено - преди няколко дена падна първият сняг... Идват празници /Весели празници!/... Може да си мислите, че съм в почивка, затова пиша по-малко, но всъщност не съм спирал да се боря с пънчославието.

В Мидраша пише така: "Шест неща предшествали създаването на света; някои от тях в действителност били създадени, докато създаването на другите било вече замислено." /Битие, I. 4./ Две били създадени, а четири - замислени. Тронът на Славата и Мъдростта били създадени от Бога ПРЕДИ Сътворението на света.

Доста трудно е да се разбере от съвременния човек написаното в Св. Писание без да се знае за представите на древните египтяни за структурата на света. Тъй като Моисей е написал началото на книга Битие именно според космогонията на древните египтяни. Те вярват, че небето е разделено на две части /затова се говори за небеса/ - далечният тъмен космос, отвъд звездите, те смятат за най-горното небе. Това небе е обиталище на боговете. Звездите и близкият космос с познатите им космически светещи тела от Слънчевата система те смятат за долното небе.

Повече за представите на древните египтяни за вселената може да научим от откритото при разкопки изображение с придружаващи обяснителни надписи върху тавана на кенотафа на Сети I. в Абидос /19-та династия, ок. 1280 г. пр. Хр./. Същото изображение е открито върху тавана на гробницата на Рамзес IV. /20-та династия, ок. 1150 г. пр. Хр./, а по-късно и в папируси от II в. сл. Хр.

mps.mpg.de

Тексове отдясно и над Нут:

"Еднородната тъмнина, извор на боговете,

мястото, откъдето идват птиците -

това е от нейната северозападна страна до нейната югоизточна страна,

отворена към Дуата, който е от нейната северна страна,

с нейната задни части на запад и нейната глава на изток." /1-5/ *

Древните египтяни, както и други древни народи преди тях, установили, че Слънцето не свети само от една посока - от север. Но като наблюдавали звездите в нощното небе, те установили, че точно в северния полярен кръг има звезди, които стоят на едно място /всъщност не е така, но без оптични инструменти изглежда така/ - тези звезди те нарекли вечни, защото си стоели на едно място, докато другите, които се появявали и изчезвали от полезрението им нощем, нарекли преходни. Така те повярвали, че Севера е по-специално място, което те нарекли Дуат - нощем Слънцето пътува на лодка в него като влиза в устата на Нут, Небето, и излиза между слабините й. Може да се убедите, че за Севера се говори и в Св. Писание:

"6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон няма покрив.

7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.

13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей." /Йов 26:6-13/

Говори се за краища на светлината и тъмнината, за небесни стълбове и пр. Древните египтяни вярват, че богинята Нут, небето, е с протегнати ръце и крака над земята - това са четирите небесни стълбове, а нейното тяло се държи от бог Шу, атмосферата, който е стъпил върху бог Геб, земята. Горната част на небето съществува в еднородна тъмнина, неговите краища са незнайни /дори за боговете/, закрепено е за Водите, неподвижно /11-13/. Светлината на бог Ра, Слънцето, не прониква там /14/. Може да се окаже, че древните египтяни са знаели повече за вселената от нас самите, защото учените едва в края на ХХ в. установиха, че над 90 % от вселената се състои от тъмна материя, но в това няма нищо смущаващо предвид ограничения спектър на видимата за човешкото око светлина.

А какви са тия птици, за които се говори във 2-ри стих? Ами от север в Египет всяка зима идвали големи ята прелетни птици - отивали на юг да търсят храна и топлина. Древните египтяни много се чудили на тия птици как ги връхлитат циклично всяка година, постоят няколко месеца и пак си отиват на север, отвъд Великото море, и решили, че това не са птици, а живели някога в Египет техни предци или богове, които са дошли от Дуата във форма на птици... Затова почнали да почитат божества с човешки тела, но с глави на птици... После се прибавили главите на крокодили, хипопотами и други животни...

Светът, наречен от древните гърци космос, а от древните римляни мундус, е един балон, едно мехурче, което стои във Водите, които са инертни, т. е. неподвижни. Водите, бог Ну, е инертен, за разлика от Амун/Атум. В Библията Амун/Атум е заменен с Елохим, т. е. Могъщите. Могъществото се свързва със СИЛА /и творческа/, а чисто физически силата, приложена към неподвижно тяло, го привежда в движение /когато се преодолеят силите на задържане в неподвижно състояние/ - така и БОГ привежда в движение своя свят чрез СВОЯТА СИЛА. Горното небе на тъмнината е фиксирано за Водите, затова звездите, най-близо до него, дори спират да се движат, но долното небе на светлината се движи непрестанно - всички небесни /космически/ тела имат своя орбита, Слънцето, Луната, звездите, познатите планети. Древните египтяни стигат до извода, че светлото небе се подчинява на едни закони /динамични/, а тъмното небе - на други /статични/. Земята, която е под небето, заедно с множеството си, се подчинява на тия небеса. Нощем земята спи, а денем е будна, кипяща от живот. Затова като четем "В начало Бог създаде небето и земята." /Битие 1:1/ и "А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната;" /Битие 1:2/, трябва да се сетим, че тоя хаос на земята - пустотата и неустроеността, е функция на инертността на небето. Но призоваването на Логоса, "ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!", изтиква това небе на тъмнината надалеч заедно със земята на тъмнината, а на преден план изниква НЕБЕТО НА СВЕТЛИНАТА СЪС ЗЕМЯТА НА СВЕТЛИНАТА.

Та значи небето и земята от Битие 1:1 са небе и земя на тъмнина. Едва небето и земята от 6-те творчески ДНИ са небе и земя на светлина, които се появяват след извикването на Логоса. Може да се каже, че Мощните /богове, сили, ипостаси/ първо създали един свят на тъмнина, но той не бил добър. Затова Мощните, Елохим, създали СВЕТА НА СВЕТЛИНАТА, като основен негов камък била СВЕТЛИНАТА, която била добро нещо /Битие 1:4/. Така възникнали злото и доброто, техните ареали /реалности/:

"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това..." /Исая 45:7-8/

Логосът, т. е. Мъдростта, съществува от вечността:

"22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 Докато Господ още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него." /Притчи 8:22-30/

Мъдростта говори за времето преди създаването на земята, бездните, планините и водните извори, когато бил разпрострян свод над лицето на бездната. Може да се убедите от горния цитат, че Светлината не присъства в изброените от Мъдростта неща, които видяла Господ да създава. Не присъства и Тъмнината. Но само за Светлината се казва, че е добро нещо - т. е. Добрата Мъдрост е Светлината от Битие 1:3, която съществува преди създаването на небето и земята от Битие 1:1, но посредством която е създаден СВЕТЪТ НА СВЕТЛИНАТА през 6-те творчески ДНИ! Тъмнината е олицетворение на Злата Мъдрост, с която е създаден светът на тъмнината в НОЩТА преди 6-те творчески ДНИ.

Интересно е да отбележа, че Мъдростта е наречена Син Божий от Лактантий: "И така, Бог, промислителят и основателят на всички неща, както казахме във втора книга, преди да започне тази отлична работа по света, родил чист и нетленен Дух, Който Той нарекъл Свой Син. И въпреки че Той после създал посредством Себе Си безброй други същества, които ние наричаме ангели, този първороден, обаче, бил единственият, който Той считал за достоен да бъде наречен с божественото име, бидейки силен в превъзходството и величествеността на Своя Отец." /"Божествени уредби" /4:6//

Лактантий продължава: "Сигурно е, че Той е самият Божий Син, за когото най-мъдрият Цар Соломон, изпълнен с божествено вдъхновение, казва тези неща, които ние сме добавили: "Бог ме основа в началото на Неговите пътища, в Неговите дела преди вековете. Той ме издигна в началото, преди да направи земята, и преди да основе дълбините, преди водните извори да се покажат. Господ ме роди преди всички хълмове. Той направи сферите, и необитаемите граници под небето. Когато Той подготвяше небето, Аз бях при Него. И когато Той разделяше Своето Собствено седалище, когато Той правеше силни облаците над ветровете, и когато укрепваше планините, и когато ги поставяше под небето, и когато положи яките основи на земята, Аз бях с Него, уреждайки всички неща. Аз бях Този, в Когото Той се наслаждаваше. Всеки ден се наслаждавах, когато Той се веселеше, светът бе завършен." В тази връзка Трисмегистус пише за Него като за "Божият майстор", а Сибилата /Пророчицата/ Го нарича "Съветник", защото Той е надарен от Бог Отец с такава мъдрост и сила, че Бог Му дал работа и употребил двете, Неговата мъдрост и ръцете Му, в сътворяването на света." /"Божествени уредби" /4:6//

Същото, но по друг начин, е казано от Лактантий тук: "Тъй като Бог имал най-голямата предвидливост за планиране, и най-голямото умение да изпълнява в действие, преди Той да започне работата по света - тъй като в Него бил, и винаги е, изворът на пълна и най-завършена добра същност - за да може тази добра същност да избликне като поток [под налягане, да експлоадира] от Него, и да може да се лее далеч, Той изработил Дух като Себе Си, Който да може да бъде надарен със съвършенствата на Бог Отец. ... И така, Бог, когато започнал зданието на света, поставил над цялата работа този първи и най-велик Син, и Го използвал в същото време като съветник и майстор, в планиране, подреждане, и довеждане докрай, тъй като Той е завършен и в знание, и в преценка, и в сила..." /Божествени уредби" /2:9//

Обърнете внимание на цитирания от Лактантий пасаж от Св. Писание: "Когато Той подготвяше небето, Аз бях при Него. И когато Той разделяше Своето Собствено седалище, когато Той правеше силни облаците над ветровете, и когато укрепваше планините, и когато ги поставяше под небето, и когато положи яките основи на земята, Аз бях с Него, уреждайки всички неща."

Подобно на древните текстове за Сътворението, написани с клинопис на глинени плочки от библиотеката на Ашур-бани-пал, НЕБЕТО е наречено СЕДАЛИЩЕ, сиреч ПРЕСТОЛ. В Библията пише: "Така казва Господ: Небето Ми е престол, И земята е Мое подножие..." /Исая 66:1/ Също: "Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога..." /Матей 5:34/, "И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него." /Матей 23:22/.

Тъмното небе /с пустата и неуредена земя за поднижие/ е престол на един инертен бог, докато светлото небе /с изобилстваща с живот земя за поднижие/ е престол на един МОГЪЩ ТВОРЕЦ. Може да направим аналог с един ерген и с един съпруг с жена си и децата си, с цялото си семейство. На по-голяма почит от Древността, та до ден днешен, е имащият семейство, защото животът в многообразието му е по-ценен от този в еднообразието му. Библията ни казва, че пустотата и неуредеността не бива да бъдат предпочитани пред многообразието на живота и порядъка! Трябва да се стремим към СВЕТЛИНАТА, а не към тъмнината!

В Изход 20:11 пише така: "...защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина..." И също в Изход 31:17: "...защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои." За 6 ДНИ Господ е НАПРАВИЛ небето и земята от СВЕТЛИНАТА, а небето и земята от Битие 1:1 в НОЩТА от тъмнината, преди да се появи ДЕНЯТ... Колко лесно и бързо е да създадеш свят на зло, а колко трудно и бавно - свят на добро?!

Според ред теолози, обаче, в Битие 1:1 са говори за сътворението на небето и земята на елементарно ниво - в начало, най-напред, по време на СЪТВОРЕНИЕТО на небето и земята, Бог създал техните елементи. Това сътворение е ПОДГОТОВКА за НАПРАВАТА на небето и земята от тия вече съществуващи елементи.

От Химията знаем, че материята е организирана енергия - всички молекули, атомни частици, субатомни частици представляват енергия с различна плътност, а разположението им в пространството една спрямо друга определя нивото на енергията за дадена система /молекулите са по-ниско енергийни и затова са по-стабилни от свободните атоми на елементите/. Значи по-правилно е да се говори за сътворяване на енергията и на едно електромагнитно поле, в което енергията е организирана по определен начин в химични елементи от Менделеевата таблица, а те от своя страна в различни неорганични и органични структури.

Както майстор събира камъни, дървета и всякакви материали за построяването на една къща, така и Бог събрал преди 6-те дни, в които направил Небето и Земята, всичко необходимо. В случая Бог създал необходимите материали, защото глаголът "бара" означава създавам нещо ново, създавам нещо несъществуващо дотогава. Затова времето, в което били създадени небето и земята преди да започнат 6-те творчески дни, е една подготовка на същинската творческа работа по НАПРАВАТА на небето и земята. Както биват отбирани материали за един строеж - едни са добри, а други не по усмотрение на майстора, така и за направата на НЕБЕТО И ЗЕМЯТА добра се оказала СВЕТЛИНАТА, затова те били направени в 6 ДНИ, а не в 6 нощи, където би властвала тъмнината.

Преди малко говорихме за химични елементи, но св. Ефрем Сирин казва, че в начало "Бог сътворил небесата, и земята, и водите, и въздуха, и огъня, и множествата, които са невидими, (т. е. Ангели, Архангели, Тронове, Господства, Принципали, Сили, Херувими и Серафими), и цялата йерархия от спътници на Духовните същества, и Светлината, и Нощта, и времето на Деня, и леките ветрове, и силните ветрове (т. е. бури)." /"Пещерата със съкровища"/ Очевидно по времето на късната Античност са силни идеите на средно до късно античните философи, които считат, че има 4 първоелемента, от които са направени всички неща /някои прибавят към въздуха, водата, земята и огъня етера, т. е. светлината/. Но за философите от ранната Античност, очевидно повлияни от философията на Древността, Бог всъщност е Господ на Духовете и Той е сътворил Духове: Небето, Земята, Дълбините и въобще всичко са Духове, живи духовни същества, а не мъртва материя! Затова древните вярват, че всичко около тях е живо, те са заобиколени от Духове. Небето е богинята Нут, защото ражда Слънцето всеки ден, а Земята е бог Геб, защото всичко се стреми нагоре като ерегирал мъжки фалос на легнал по гръб мъж /бог Геб/ - в това вярват древните египтяни, а други народи вярват, че Земята е богиня, защото ражда всичко, а Небето е бог, защото дава вода Земята да ражда.

В Първа книга на Енох, 69-та глава, пише надълго и нашироко за тези Духове, сътворени от Господ на Духовете, които ние наричаме просто Небе, Земя или Море. Небето е "разпростряно" преди сътворението на света: "И Небето било разпростряно преди да бъде създаден [сътворен] света, и завинаги." /1 Енох 69:16/ А "...земята била основана върху водата, И от тайните ниши на планините дошли хубави води, От сътворението на света и до вечността." /1 Енох 69:17/ Всички "...те благодарят, и славят, и възхваляват името на Господ на Духовете винаги и завинаги" /1 Енох 69:24/ Слънцето, Луната, звездите - всички те според Първа книга на Енох са живи Духовни същества, които си комуникират със своя Творец на някакъв техен език, който Енох е успял да улови, след като се докоснал до Мъдростта на Бога. В 3-та притча на Енох, за която става дума, Господ на Духовете чрез своето ИМЕ разпрострял Небето преди да положи основите на Земята, и Морето постлал с пясък отдолу, и Дълбините уякчил, и завършил курсовете на Слънцето и Луната, също на Звездите, и на разни други неща. В ТЯХ НЕ СЕ ВКЛЮЧВА ТЪМНИНАТА! НЯМА Я И ПУСТОТАТА! СЪЩО НЕУРЕДЕНОСТТА! ВЪРХУ ВОДА БИЛА ОСНОВАНА ЗЕМЯТА - ОЧЕВИДНО ПЪРВИЧНИТЕ ВОДИ, БЕЗДНАТА /ДЪЛБИНИТЕ/ ОЧЕВИДНО ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЛА, НО БИЛА УЯКЧЕНА, И Т. Н.

В Книга на Исая, в съответствие със стиха "И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината." /Битие 1:4/, пише така:

"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. Роси, небе, от горе, И нека излеят облаците правда; Нека се отвори земята, за да се роди спасение, И за да изникне същевременно правда; Аз Господ създадох това." /Исая 45:7-8/

Посредством Мъдростта, т. е. Светлината, Бог е създал едно НЕБЕ, което да излее ПРАВДА, и една ЗЕМЯ, която да роди СПАСЕНИЕ! Властта на Бог, символизирана от НЕБЕТО, т. е. ТРОНА, била разпростряна върху ЗЕМЯТА, т. е. ПОДНОЖИЕТО, която родила СПАСЕНИЕ, т. е. БОЖИИ ЧОВЕЦИ /Битие 2:1/. Не случайно древните египтяни наричат Бог ЗАВЪРШИТЕЛ - затова и пишат, че в 6-я ДЕН "се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство" /Битие 2:1/. Всеки може да започне нещо, но не всеки има нужните разум /мъдрост/, воля и сърце да го завърши!

"И Небето било разпростряно преди да бъде създаден [сътворен] света, и завинаги." /1 Енох 69:16/. Това Небе е Тронът на Божията Слава, за Който се говори в Мидраша - отпреди Сътворението на небето и земята /лош (тъмен) и добър (светъл) свят/.

В Мидраша някои неща са написани доста пестеливо и трябват седмици и дори месеци, а може и години, за да се открият логическите връзки помежду им. В 1-ва Книга на Енох, 69:13-25, е описана историята за един ангел, който искал да придобие тайно познание от Архангел Михаил, негов пазител, за да го сподели после със синовете на човеците. Този ангел искал да знае изречените слова, с които Господ на Духовете разпрострял Небето, положил основите на Земята и т. н. С една дума искал от Архангел Михаил да му даде Формулата, наречена "клетва". В 1-ва Книга на Енох, 69:16, пише така за тази "клетва": "А тези са тайните на тази клетва... И те са силни посредством Неговата клетва; И Небето било разпростряно преди да бъде създаден света, и завинаги." В бележка под линия към този стих от 1-ва Книга на Енох в една много интересна книга с апокрифни, сиреч тайни, книги има препратка към Йов 26:7: "Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо." Терминът "севера" всъщност е нощното небе, осеяно с безброй звезди наедно с Полярната звезда, известна още като Северната звезда. Тя е тройна звезда - древните народи я смятат за неподвижна и вярват, че там, при неподвижните звезди, обитава Бог - тези звезди, също като Бог, са непоклатими, не се променят и са вечни. Днес ние знаем, че в Галактиката няма неподвижни звезди, тъй като Вселената се разширява. Във видимата вселена всички звезди са подвижни. Също имат начало и край на съществуването си, дори Полярната звезда. Но логиката на древните мислители, философи, мъдреци, е очевидна - Бог обитава на Небето, при звездите, които светят и показват пътя на човека в мрака, те са пътеводна светлина за него. По същия начин Бог води човеците по Своя Път и ако те виждат Светлината Му, няма да ходят в Мрак и да се лутат като слепци. Тази Светлина е Неговият Син, Неговата Мъдрост!

1-ва Книга на Енох е изключително ценна и дава представа за мисленето на древните ни предци. Няма съмнение за мен, че тази "клетва" е магическо заклинание, тъй като тези митове идват от дълбока древност, когато магията е била на почит, но поради появата в по-късни времена на множество шарлатани, които мамят наивниците за пари или правят черна магия пак за пари, чародейството е обявено за дяволска работа в Юдаизма. В Християнството отново има преправяне на неудобната истина - например с обявяването на определени книги за канонични, на други - за еретични, на трети - за апокрифни. Целта е да се отсее част от информацията и достъп до тази част да имат малко хора. Не трябва да се посяга на никоя част от древното митологично творчество, защото без нея ние може да не може да разберем даден пасаж, защото точно там е обяснено нещо по-детайлно и никъде другъде. Но явно Християнството от определен момент нататък се води от принципа: "Разделяй и владей!" Целта е да се скъса с Юдаизма, а така всъщност се губи една брънка назад от веригата, водеща до древните митологии. Мисля, че всеки сам за себе си трябва да реши дали дадена написана книга, обявена за канонична, еретична или апокрифна, го води към просветление или не. Да не отхвърля нещо, което не познава, защото се е доверил на с голяма вероятност съмнителен авторитет. Като провери нещо дали е вярно, тогава може да обяви даден авторитет за надежден, не преди това.

А какво е това подножие? Подножието /под+ноги, под+крака/ ще рече пиедесталът /основата/, който е под Трона - едно издигнато място, с няколко стъпала, като стъпаловидна пирамида. Според 1-ва Книга на Енох Бог се грижел за подножието на Престола си. Като видял злия свят, който ставал все по-зъл, Той дал власт на 200 Стражи да инструктират човеците, т. е. да ги учат да съдят право и да са почтени /това е според "Книга на Юбилеите", друга апокрифна книга, която е наречена "Малкото Битие"/. Това били Ангели. Та тия 200 Ангели били ПРАТЕНИЦИ на Бога, които трябвало да поддържат Божия Ред на Земята и да противостоят на злото. Но дяволът си няма работа, както казват - съблазнила ги красотата на човешките дъщери и те решили да си вземат по една жена, за да си родят деца... Това е предхристиянска митология, Юдейска. В Християнската митология Божиите синове, сиреч Синовете на Сит, биват съблазнени от красотата на дъщерите на Кайн. Та първоначално Божиите синове всъщност са Ангелите, които били ПРАТЕНИ от Бога на Земята да поддържат в подчинение на Закона Божий човеците. Тия Ангели се спуснали надолу от небето на земята по времето на Яред /1 Енох 6:6/ - поради страстното желание да имат за жени човешките дъщери. Едни ангели научили жените си на чародейство - да правят магии посредством заклинания, други - как да секат и изкореняват дървета, трети ги запознали с козметиката - как да се правят красиви като се намацат здраво... Започнали безогледно да секат дърветата, да си правят колиби и големи дървени къщи, дървени маси и столове, дървени гардероби, ракли и още какво ли не... Горите, дробовете на Земята, започнали да оредяват... Човекът не бил пазител на Творението, а се превърнал в негов унищожител... Огромни машини правели цели гори с големи и малки дървета на стърготини, които посредством новите технологии ставали на дървени плоскости, с които отново се правели всякакви дървени мебели, с тази разлика, че в тия плоскости имало разни лепила, опасни за здравето... Имало дори дървени клекала за тоалетни, които се произвеждали в България и заливали целия свят... Имало дървени подови настилки /паркети/, дървени ламперии и дървени кревати - спални, в които човеците съвсем спокойно си спели... А какво да кажем за отоплението на дърва... Козметиката също набрала зашеметяваща скорост и станала един от най-развитите бизнеси с милиарди потребители от женски пол, които искали да са по-красиви и да могат да мамят наивните мъже с козметичната си красота... Магиите посредством заклинания еволюирали - разпращали се любовни SMS-и, видео-послания през Facehook, "Море от любов"-автобусът на Наталия сновял като совалка на стан насам-натам... Чародейките знаели как да завъртят главата на един мъж, та няма да се справят с една дузина наивници или една държава - особено с тази медийна власт... Небето Бог създал с Мъдрост /Псалми 136:5/, а Земята била опустошена от глупост...

В подножието на трона на най-мъдрия цар Соломон виждаме лъвове и пауни:

wikipedia.org

"12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела." /Притчи 8:12-22/

Какво виждаме в подножието на трона на /слугите на/ пънчославния господ не е трудно да се досетим... Лъвове разпердушинват пауни...

*

От чудесната книгата на James P. Allеn "Genesis in Egypt - The Philosophy of Ancient Egyptian Creation Accounts", Yale University, 1988 ["Битие в Египет - Обяснения на философията на Сътворението според древните египтяни", Университет Йейл, 1988]

СВЕТА СОФИЯ IV

====================

Здравейте, приятели!

Дойде есента, заваляха есенните дъждове, позахладня... Дърветата дават плод... Чуват се резачки все по-често - хората се подсигуряват с дърва за зимата... Чувам, че един кубик нарязани дърва /дъб, бук, габър/ за огрев вече отивал към 100 лева, а подпалките /топола, бор, чам/ на кубик - към 50 лева... Рязането на дърва ми говори, че хората се стискат здраво - предпочитат те да си нарежат дървата като платят на познат в най-лошия случай, но не могат да си позволят да си купят нарязани дърва... От дни кънти чукът на съседа - паф, паф, паф... Той пък цепи дебели дървета, после ще ги реже, цепи на по-дребни, носи в мазата, а като избуши ще пусне старите рок-ен-рол шлагери на макс... Голяма немотия ни е налегнала... Хората са стигнали дотам да не мислят за нищо друго освен за своето физическо оцеляване... Не са далеч от дивите зверове, които нямат духовни потребности...

Но някога, много отдавна, хората имали духовни потребности! Те с голяма радост отивали в храма и със завидно търпение слушали ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година псалмите, притчите, кондаците и т. н. Целият лекционарий за 1 годишен кръг включвал всичко, написано в Стария и Новия Завет. След като им прочетял дяконът предвидената за съответния час от деня или нощта част от Светото Писание, следвала поучителна беседа върху прочетеното от най-вещия учител - Епископът. Той бил грамотен човек и имал достъп до различна помощна литература. Не всички християни от една Църква били еднакво вещи във Вярата - тя била функция на вещината на Епископа, на способността му да обяснява на разбираем език, на неговото усърдие и на усърдието на всеки да посещава Дома Божий. И ако това е за една Църква, представете си за много, където епископите били различни лица.

Всички християни, които редовно ходят на Литургия, вероятно знаят "Символът на Вярата". В древни времена по него познавали кой е християнин - щом някой го знаел наизуст и воала, той бил християнин, а не езичник... Но ако попитате един християнин къде в Светото Писание пише за тия неща в "Символът на Вярата", той ще каже, че за първия член на "Символът на Вярата" пише в Битие 1-ва глава - "В начало Бог създаде небето и земята." /Битие 1:1/ и така до края, "И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести." /Битие 1:31/, за втория член - за частта, че Господ Исус Христос се въплътил, страдал, бил разпнат и възкръснал в Новия Завет, но как чрез Него е станал светът, не може да каже, въпреки че знае какво казва св. ап. и ев. Йоан:

"1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2 То в начало беше у Бога.

3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." /Йоан 1:3/.

Да видим какво пише в "Символът на Вярата" за Господ Исус Христос: "Вярвам... в един Господ Исус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез Когото всичко е станало..."

Първо какво ще рече "преди всички векове"? Векове или светове или ери, това са творческите дни, в които са създадени Небето и Земята. Св. Киприян Картагенски пише така: "...първите 7 дни в Божието подреждане съдържат 7 000 години..." /Трактат 11:11/ Св. Ириней също споменава за Господния ден от 1 000 години в "Срещу ересите" /5:23:2/: "Отново има някои, които запращат смъртта на Адам към хилядната година. Но понеже "денят Господен е 1 000 години" /Пс. 90:4/, той не е превишил 1 000 години, но е умрял в рамките им, потвърждавайки по такъв начин присъдата за своя грях."

Ето къде пише, че Господ Исус Христос е роден преди всички векове:

"3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи." /Битие 1:3-4-5/

Светлината се появява преди започването на първия ден, а не както твърдят всички пънчославни - в първия ден! Денят започва от утрото, а не от вечерта!

В първия ден се ражда Небето /Битие 1:6-7/. Във втория ден се ражда Земята, обособяват се Моретата; Земята ражда тревата, дърветата /Битие 1:9-12/. В третия ден Небето ражда светилата на небесния простор /Битие 1:14-18/. В четвъртия ден Водата ражда влечуги, птици и всякакви движещи се същества /Битие 1:20-22/. В петия ден Земята ражда животни - влечуги, зверове, добитък, също пълзящи същества, а накрая и човека /Битие 1:24-30/. В шестия ден "небето и земята се свършиха, и цялото тяхно войнство" /Битие 2:1/.

"И така, тъй като всички Божии дела се свършили за 6 дни, светът трябва да премине в сегашното си състояние през 6 периода, т. е. през 6 000 години. Защото великият ден на Бога е ограничен от период от 1 000 години, както показва пророкът, който казва: "За Теб, о, Господи, 1 000 години са като един ден." И както Бог се е трудил през тези 6 дни в създаването на такива велики дела, така Неговата религия и истина трябва да се трудят през тези 6 000 години, докато проклетията бъде надвита и започнат да властват те. И отново, след като Бог, свършвайки Своите работи, си починал на 7-я ден и го благословил, така в края на 6 000-те години всичката проклетия трябва да бъде премахната от земята, и правдата /справедливостта/ да царува за 1 000 години; и трябва да има спокойствие и почивка от трудовете, които светът сега от много време понася. Но как има да стане, ще обясня поред. Ние често казваме, че по-малките неща и маловажните неща са образ и предшестващи сенки на велики неща; както този наш ден, който е ограничен от изгрева и залеза на слънцето, е представяне на този велик ден, към който интервал от 1 000 години са прикрепени границите му.

По същия начин и оформянето на земния човек иносказателно казва за формирането в бъдеще на небесния народ. Защото както, когато всички неща били завършени, които били замислени за употреба от човека, последен от всички, на 6-я ден, Той направил и човека, и го въвел в този свят като в дом внимателно подготвен; така сега във великия 6-ти ден истинският човек е формиран от Словото Божие, т. е. светият народ е оформен за праведност посредством доктрината и наставленията на Бога. И както тогава смъртният и несъвършен човек бил оформен от пръстта, за да живее 1 000 години в този свят; така сега от този земен период /епоха/ е оформен съвършен човек, който бидейки оживен от Бога, да може да властва напълно в този свят 1 000 години." /Лактантий, "Божествени уредби" 7:14/

Но какво направил тогава Бог на 5-я ден? Адам, земен човек. В еврейския текст пише: "Да направим АДАМ по Наш образ, по Наше подобие..." /Битие 1:26/ Т. е. земният човек да е по Божие подобие, по Божий образ. Адам е по Божие подобие /Битие 5:1/. Но в еврейската азбука 6-та буква е Вав и изобразява човек, а не 5-тата буква. Защо? Защото чак в 6-я ден, последният творчески ден, Бог създал истинския Човек! Затова в Битие 2:4 в думата "поколения" стои още един Вав, докато в Битие 5:1 единият Вав липсва и така до Поколението на Месията, който възстановява "изгубеният" Вав, Човек.

Адам можел да владее над флората и фауната, защото той бил антропос, Хомо Сапиенс. Чрез силата на разума, волята и сърцето си той владеел земния свят, бил господар на всичко добро в него. Но Адам се сблъскал с нещо, което не съумял да подчини, защото силата на неговите оръжия се оказала безполезна - това било злото, над което той нямал власт, а напротив - злото имало власт над него. Но откъде дошло злото в света на Адам? Тук пише: "И стана вечер..." /Битие 1:31/ 5-ят ден свършил и настъпила нощта... Както пише Хезиод в своята "Теогония", "(211) Нощта родила омразната Съдба и мрачната Гибел и Смърт, и родила Съня, и дала рождение на пасмината Сънища. Второ, мрачната Нощ родила Вината и мъчителната Беда, въпреки че не е спала с никой от боговете, и Хесперидите, които пазят златните красиви ябълки отвъд великия Океан и дърветата, даващи този плод. Родила и (а) Съдби и (б) безжалостни наказващи Гибели, (а) Клото (Орис) и Лахезис (Участ) и Атропос (Непреклонност), които давали на смъртните, когато се раждали, да имат двете - добра и зла [Съдба], и (б) които се държели здраво за прегрешенията на човеците и боговете; и богините никога не спирали своя ужасен гняв, докато не накажели със зло този, който върши престъпление. Смъртната Нощ дала рождение също на Немезис (Негодувание), злочестина за смъртните човешки същества; и след това родила Измамата и Лекомислието и гибелната Стара Възраст, родила и коравосърдечната Борба /Спор, Конфликт/. (226) И омразният Конфликт родил болезнения [тежък] Труд и Забравата и Глада и сълзливите Болки, и Сражения и Боеве и Убийства и Кланета, и Спорове и Лъжи и Измислици и Препирни, и Беззаконие и Безразсъдство, повечето едно като друго, и Клетва, която всъщност донася най-много злочестина на човешките същества на земята, когато някой предумишлено се кълне с фалшива клетва."

По този философски начин Хезиод ни разкрива с какво се сблъсква всеки един човек в този свят, когато попадне в царството на Мрака. Той може да се спаси единствено като напусне царството на Мрака и отиде в Царството на Светлината. А за да направи това, трябва да различава Светлина от Тъмнина:

"И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ." /Битие 1:3-4-5/

Чрез тази Светлина е станал целият Божи свят: Небето и Земята и цялото им войнство! Тази Светлина е Божият Син! "...Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен..."

Ето какво пише Лактантий в "Божествени уредби" /4:6/ за Бог Син: "И така, Бог, промислителят и основателят на всички неща, както казахме във втора книга, преди да започне тази отлична работа по света, родил чист и нетленен Дух, Който Той нарекъл Свой Син. И въпреки че Той после създал посредством Себе Си безброй други същества, които ние наричаме ангели, този първороден, обаче, бил единственият, който Той считал за достоен да бъде наречен с божественото име, бидейки силен в превъзходството и величествеността на Своя Отец."

"В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." /Йоан 1:1/

"...защото Логос означава двете, говор и разум, затова Той е двете, гласът и мъдростта на Бог." /Лактантий, "Божествени уредби" 4:9/

А защо Господ Бог поставил Адам в Едем /наслада/, след като целият земен свят бил негов?

Св. Ефрем Сирин в своята книга "Пещерата със съкровища" казва, че "Църквата е Божието състрадание, което Той се канел да простре над децата на човеците". Едем символизира Светата Църква, продължава Св. Ефрем Сириец, "Защото Бог, съгласно Своето предвиждане, знаел какво Сатана е скроил на Адам, и затова Той поставил Адам предварително в лоното на Своето състрадание, както блаженният Давид пее в Псалмите, казвайки: "Господи, ти си наше прибежище през всички поколения", т. е. "Ти си направил да имаме наше прибежище в Твоето състрадание." И когато се моли настоятелно на Бог за изкуплението на чадата на човеците, Давид казва: "Спомни Си Твоята Църква, която придоби в старо време", т. е. "Спомни Си Твоето състрадание, което се каниш да разпростреш над нашата слабохарактерна раса." Едем е Светата Църква, а Раят, който бил в нея, е земята на покой /почивка/, и наследството на живота, които Бог е приготвил за всички свети чада на човеците."

Първият Адам е жива душа, а Последният Адам - животворящ Дух. Първият Адам, земният човек, е гонен от стихиите - те не му се подчиняват, той няма власт над тях. Господар на стихиите, разбирайте на Хаоса и на неговите творения, Мракът, Нощта и всички нейни деца, за които говори Хезиод, е Последният Адам, небесният човек. Той може да им заповяда и те да се усмирят, за да настане тишина, и мир, и спокойствие.

Земният човек е гонен от беднотията, затова е принуден да бяга от нея, а тя да го гони по петите... Небесният човек е гонител на проклетията, следователно не се бои от беднотията и знае как да я побеждава!

В миналата тема обещах да ви кажа как 1 000 000 бедни българи могат да бъдат спасени от бедността. Ето, казах ви - земният човек се бои от беднотията и бяга от нея, небесният човек знае как да я побеждава.

В света има много бедни и малко богати на пари. Мнозина от тях вярват, че са създадени в края на 6-я ден, но всъщност са саздадени в 5-я ден... Но за разлика от Адам, който е жива душа, те са мъртви души... Беднотията ги е хванала здраво за гушата, но те се молят усърдно, палят свещички, кръстят се, плачат в църквите, редят молитви безброй, наизустени от молитвениците... Как така са мъртви души, нали имат жива вяра?! Жива пънчославна вяра! Пет пари не струва тая вяра, пукнат грош!

Само истинската ПРАВОСЛАВНА ВЯРА може да ги обогати духовно и те да съзрат Мрака, който ги е склещил натясно в ъгъла и не им дава мира!

От богатите да не чакат нищо добро. Богатите по правило предпочитат да си наемат охрана да ги варди от бедни бандити, да живеят в лукс и дори да парадират със своето богатство - те не искат да помогнат на бедните, а искат да трупат още и още капитал. В Интернет има статистики на списание "Форбс" например, които показват всяка година кои са най-богатите хора на света. "Класацията на милиардерите за 2017-а показва, че броят на най-богатите на планетата се е увеличил с почти 13 % спрямо 2016-а и достига до най-високото си ниво от 31 години, откакто списанието съставя класацията. Тази година става дума за 2043 милиардера, от които 565 са от САЩ. Увеличеният брой американски милиардери според "Forbes" се дължи на скока на фондовите борси след избирането на Доналд Тръмп през ноември. Китайци са 319 милирдера в класацията, а от Германия има 114 души." Източник:

webcafe.bg

Още малко шокираща информация: "Десет процента от най-богатите хора в света държат 87,7 на сто от световното богатство, а един процент от тези хора притежава повече от половината от тези финанси." Източник:

drugitenovini.com

"Най-богатите 10% в света са отговорни за половината от всички емисии на въглероден диоксид, сочи ново проучване, цитирано от СNN. ... Бедната половина от населението – приблизително 3,5 милиарда души – е отговорна само за 10 на сто от емисиите. Въпреки това, те са най-силно засегнати от природни бедствия, които се дължат на климатичните промени, като наводнения или суши." Източник:

money.bg

Единственият път на спасение от беднотията физическа и духовна е познаването на Божия Син, Който е Светлина от Светлина! Само хора със стремеж към духовно извисяване могат да разчупят калъпите и оковите, в които са ги сложили техните господари, да разбият с шут отвътре саркофазите и ковчезите, за да напуснат гробниците и да не бъдат повече роби на Мрака... Светлината ви зове!

/Следва/

СВЕТА СОФИЯ III

====================

Здравейте, приятели!

Адска жега е [започнах да пиша тази тема в началото на юли], но борбата с пънчославието трябва да продължи. В тази тема ще поговорим за истинската религия, която хилядолетия е просветявала човечеството, но появата на пънчославието бележи нова ера. Християнството като философска рамка не е нещо ново, то стъпва на Юдаизма, а Юдаизмът от своя страна на Халдейската религия. Вече писах за Халдейската религия.

Времето се поразхлади - така може да пиша, защото като е адска жега тъкмо се настроя за писане и компютърът загрява здраво и от страх го спирам да не изгори нещо... Но Слава на Бога, че ми даде нов компютър, за да мога да продължа борбата с пънчославието! Още не съм му свикнал, защото е лаптоп и мишката е с тъчскрийн, а и клавиатурата е с друг стандарт, но прибавям старите мишка и клавиатура, а сега разучавам как да прибавя и плоския монитор, че мониторът на лаптопа е много малък и представете си няма резолюция под 1000х1000 пиксела, например 800х600 или 1024х768...

Николас Вулгарис пише в "Свещеният катехизис", че за спасението са нужни Вяра, Надежда, Любов и Добри Дела. Катехизис означава въпроси и отговори, т. е. позовавам се на въпроси 77 и 78, както и отговорите към тях. Но откъде идва Вярата? Вярата идва от слушане:

"14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?

17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово." /Римляни 10:14-14/

Тук бих искал да разгърна тезата си, която изказах в миналата тема - за това, че българският народ не е бил православен като цяло, нито е. Ще подкрепя тезата си с факти естествено.

Представете си, че някое правителство реши да въведе Будизма като национална религия в България. Идват будистки свещеници от Индия или Китай, построяват будистки храмове и започват да служат в тях на индийски или китайски език... Правителството издава указ всички да приемат Будизма... Всички отиват в тия храмове и преминават някакви церемонии да станат будисти, но езиковата бариера не им позволява бъкел да разберат нещо от Будизма като философия... Вярата идва от асимилиране от разума на чутото и видяното в храма, т. е. разбиране! Те не разбират нищо от Будизма, но вече ги наричат будисти... Ето това е станало преди над 1000 години в България - масово "покръстване" на народа от ромейски свещеници, а народът, с малки изключения, не е разбирал нищо от Християнството, защото не е разбирал гръцки език... Както казва един герой от българския игрален филм "Златният век" /Историческа драма, 1984 г./, византийците 30 години са "варили" главите на българите и едва с превеждането на богослужебните книги от светите братя Кирил и Методий на славянски език и започването да се служи на разбираем език в църквите в България е започнало реалното просвещение на българския народ. Но да се служи на славянски език в храмовете не се е харесало на Византия - защо ще ви кажа по-надолу, затова Византия се изправя срещу България при /река/ Ахелой през 917 г., където византийците претърпяват един от най-големите си разгроми. Константинопол е спасен от плячкосване и въобще Византия е продължила съществуването си единствено на милостта на цар Симеон, който добре разбира, че Византия е порта между Изтока и Запада, която е добре да съществува, за да продължи да пази България от арабите.

Още с обяваването на Християнството за легитимно в Империята с Миланския едикт /313 г./ започва да се води такава политика от Рим и Константинопол - да се покоряват народите в границите и по границите на Империята чрез Религията на Империята. Елинизмът отстъпва пред Християнството още през първите три века от новата ера. Империята разбира, че трябва да се нагоди към новите реалности - да лансира Християнството пред Елинизма. Затова започва да покорява с Християнството, но това е само на думи - строят се църкви, пращат се гръцки, респективно латински духовници там и се роят "християни", които не са кръстени с Дух и Истина, не както повелява Канонът. При това става дума за масово покръстване на цар, аристокрация и простолюдие /Чрез шантаж дори - "Ако станете християни, Империята няма да води война с вас и ще ви даде богата на жито земя, за да не гладувате...". Империята е обградена отвсякъде с войнстващи варвари /защото Империята е войнстваща спрямо тях най-първо - не могат да се създадат добросъседски отношения в такава среда/, на които трябва да се противостои, затова е готова на всичко, за да оцелее./, както е станало в България. На тази политика се противопоставя Св. Атанасий Велики /ок. 296 г. /298 г./ - 373 г./ например, който казва така в един от споровете си с арианите: "Спасителят е смирен и учи: "Ако някой иска да дойде след Мен" и "този, който иска да бъде Мой ученик". Той идва при всеки, но не го принуждава. По-скоро Той чука на вратата и казва: Отвори Ми, Моя сестро, Моя съпруго, и ако те отворят, Той влиза. Ако не се решават и не искат, Той се оттегля. Защото истината се известява не чрез мечове и копия и войници, а чрез убеждаване и разискване. Как да дойдат заедно убеждаване и изпитване на страхопочитание от император? Как да има разискване, когато съпротивата води до очаквано заточение и смърт? Императорът принуждава всички чрез сила, за да е ясно на всички как тяхната разсъдливост не е божествена, а човешка, и че партията на Арий в действителност няма цар, а Кесар, защото чрез него те правят каквото си искат." /Hist. Arian. 33/ Св. Атанасий Велики е заточван неведнъж, а и заплашван със смърт - защото не е съгласен с тази политика да се разбива с шут вратата у езичниците от техния "спасител". Той не е за такова едно войнстващо християнство, което ще вилнее векове наред и ще "спасява" света.

Тук се откроява Църквата като субект от една страна и Държавата от друга. Аз не мисля, че във Византия Църква и Държава са действали като едно цяло, в синхрон. Църквата е била подчинена на Държавата, но е съществувала реакционна сила в Църквата, която се е противопоставяла на безумната политика на Държавата.

Св. Атанасий Велики се противопоставя на насилственотото християнизиране. Радикалното християнство служи за осъществяване на целите на Империята - тя има за цел да претопи покръстените народи и те да станат част от Империята, нейна плът и кръв, чрез една обща религия - пънчославието. Затова е и триезичната догма - еврейски, гръцки и латински език да са единствените езици в Империята, на които да се чете Св. Писание, а всички останали езици да умрат. Ако Византия имаше за цел да проповядва Християнството на целия свят, както пише в Св. Писание - "Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар." /Марк 16:15/, щяха да бъдат преведени на всички езици книгите от Стария и Новия Завет, където има нужда да бъдат четени на роден език на народите. Но чрез религията Империята иска да осъществи своята великошовинистична идея да владее земите покрай Великото море /Средиземно море/. В Християнството тя не вижда начин да се построи Божието Царство в този свят, а начин да консолидира своята разнородна маса от поробени народи. Империята, разбирайте елитът на Империята, няма за цел да прави всички християни светии, защото това е дълъг и труден процес, затова истинското Християнство е подменено с пънчославието - всички лесно стават християни, но малцина християни са светии, колкото да не е без хич. Аз бих казал, че тия, които продават кръщелни свидетелства, няма как да са светии, но точно от тях правят светии, защото мощите им благоухаели... Но целта е да не се усетят пънчославните, че ги кръщават не светии, а дяволи...

Християнството от късната Античност казва, че оглашението трае 3 години /за по-схватливите по-малко/: "Нека оглашените да слушат три години Словото. Но ако някой е прилежен, и постоянства добре в работата, времето не е от значение, но усърдието единствено е от значение." /"Апостолическите конституции", канон 42-ри/

Вероучението не се е извършвало в училище, както сега искат да правят пънчославните! По устав оглашението се извършва в притвора на храма, както пише протойерей Константин Николский в своя знаменит труд "Ръководство за изучаване на Богослужението на Православната Църква" [Санкт Петербург, 1901, 1907] /стр. 14/. В притвора също се кръщават вярващите, за да влязат в храма или църквата, именно пространството между светилището /олтара/ и притвора. Днес гледам, че пънчославните духовници не кръщават в притвора, а в самия храм, което противоречи на канон § 13-ти в храма да не се допускат неверни от вратарите, но както изяснихме в миналата тема вратари няма, няма и дякони, има само по един духовник в повечето църкви, който е вся и всьо в своето феодално владение. Та притворът, наричан още нартика /нартекс/, е предхрамие /пронаос/ - в него могат да се молят и да пребивават неверните, именно оглашени, каещи се грешници, езичници, еретици. Притворът се дели на две части - вътрешен и външен. Вътрешният притвор се нарича трапеза, а външният - паперт. Във вътрешния притвор оглашените слушат поученията за тях, т. е. те са хранени с Хляба на Живота, затова се нарича и Трапеза. [В моя музей с маслиновата плантация планирам да сложа в дясното ухо на всички оглашени по един микрофон. Те ще могат да си избират глави от моето DVD "Победи пънчославието!", където ще им се обяснява надълго и нашироко устройството на църквата и защо като пънчославни те са в предхрамието, а не в храма.]

Вероучението не е за деца, а за юноши и възрастни, които могат да разбират чутото в храма от Св. Писание! "Св. Литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна и тайноизвършителна." Така пише в предварителните обяснения на "Божествена Литургия на Св. Йоан Златоуст". Учителна: "Така се нарича тая част, защото в нея се предлагат на християните четива из апостолските послания и от св. Евангелия, с поучения върху тях. На тая част могат да присъстват и оглашините, т. е. ония, които са повярвали в Христа, изучават истините на вярата и се готвят да приемат св. Кръщение." Затова тая част се нарича още "литургия на оглашените". Освен четене на Апостола и на Евангелието, има и четене на Прокимена, т. е. определени стихове, взети от псалмите. [В бележка под линия /в отговора на въпрос 67/ в "Свещеният катехизис" на Николас Вулгарис пише, че в най-старата Божествена Литургия по Източен модел, Литургията на Св. Яков, се четат извадки от Стария Завет и Пророците: "И Литургията на Св. Яков след Трисагиона [Трисветата песен] дава инструкция: "После се четат големи пасажи от свещените пророчества на Стария Завет и Пророците."]

Вярата в Благовестието предшества Кръщението! Към Кръщението се пристъпва с Вяра в Спасението. Първо е Вярата, после Кръщението, а сетне и Спасението:

"И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден." /Марк 16:16/

Вярата идва от слушане - никой не може да знае Кой е Христос без оглашението, познанието за Христос идва от слушане на Св. Писание. Но достатъчно ли е някой да знае Кой е Христос, за да се нарече вярващ? Ето какво пише Николас Вулгарис, цитирайки Николас Кабасилас, за вярващите /верните/ [отговор 69, стр. 145]: "Молитвата на тези, които пазят Евангелието, които са копирали любовта на ХРИСТОС към ближния, показана в Евангелието." Тези са Вярващите /Верните/." Значи познаването на Вярата е важно, но само показването на Любовта Христова към ближния, показва кои са Вярващи /Верни/. Затова е Св. Кръщение - даваш обет, че се отричаш от дявола и няма да му служиш, и че се вричаш в Христос и ще Му служиш.

Всъщност устройството на християнския храм копира устройството на походния еврейски храм, скинията, описано в 26-та глава на Изход. Състои се от две сакрални части - Светилище и Святая Святих. Светилището или Бемата или Олтарът, където се намират Трапезата /Светият Престол/, Жертвеникът, Менората /Седмосвещникът/ и другите свидетелства на Завета, е на изток, пред Святая Святих. Самата Святая Святих е мястото, където са светиите /верните/ по време на литургията на верните - пазителите и изпълнителите на Волята на Бога. Святая Свяхих всъщност е самият Наос, Храмът с купол /трулус/. В Святая Святих Бог е сред Своя народ. Вратарите пазят веднъж свидетелствата на Завета в Светилището /Бемата/ и втори път самия Наос. Гледат в Светилището /Бемата/ и в Наоса да влизат само вършещи Волята на Бога, т. е. светии. Свидетелите на Завета, свещениците, трябва да са най-светите от всички светии. В този смисъл вратари се явяват всички верни, защото те знаят кои са най-верни сред тях и съответно най-достойни да бъдат свидетели на Бога, т. е. свещеници. Значи има едни вътрешни вратари, на Бемата, които са всички верни, и едни външни вратари - на Наоса, които да не допускат в храма неверни.

"5 Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

6 и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

7 И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда." /Изход 19:5-7/

Но защо истинското Християнство не се нрави на Империята, че си прави целия този труд да въвежда пънчославието? Защото ранното Християнство се бори срещу греховната същност на Едом, т. е. Рим. Тази същност се стреми да обърне света на юдеите и на много други народи в пустота, тъмнина и бездна, както е писано: "А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната..." /Битие 1:2/ В Мидраша е обяснено следното, накратко: Пустотата и празнотата символизират Вавилония и Мидия /Персия/: "Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна..." /Еремия 4:23/ и "...побързаха да заведат Амана на угощението..." /Естир 6:14/. Еремия говори за опустошението, което идва от завоевателната мощ на Вавилония. Затова пустотата е символ на Вавилония. Завоевателните походи на Рим опустошават не една държава, включително юдейската, т. е. Рим е продължение на Вавилония, сеяч на зло по света, сеяч на разрушение и хаос. А в Естир се говори за искащия да извърши геноцид Аман, да избие до крак всички юдеи в Мидия /Персия/ и да празнува по този повод. Какво символизира тъмнината? Тъмнината символизира Гърция. По времето на Антиох IV Епифан /175-164 г. пр. Хр./, наречен още Епиман от юдеите, което значи безумен, той се опитва да елинизира юдеите, които не са били елинизирани дотогава, и да изкорени Юдаизма заедно с цялата Юдейска култура. За елините е прославен, знаменит, което значи Епифан, а за юдеите - безумен. Той осквернява храма в Ерусалим, докарвайки "мерзостта на запустението", и избухва въстанието на Макавеите, което довежда до разрушаването на Ерусалим. Този гръцки цар се подчинява на Римската република. По-късно Рим възприема религията на Гърция. Тъмнината, т. е. Елинизмът, покрива бездната, която символизира греховната държава, Едом, т. е. Рим.

Насилствено елинизиране, насилствено християнизиране, насилствено ислямизиране - такава е съдбата на малките народи в ръцете на империите... Антиох IV Епифан заповядва масова сеч в Ерусалим като отмъщение за въстанието на юдеите, а Борис I избива до крак 52-ма боляри /с родовете им - според някои сведения/, въстанали срещу християнизирането, както и ослепява сина си Владимир, а на негово място поставя за цар Симеон... Какви ужаси са видели българите покрай насилственото ислямизиране по българските земи не се наемам да кажа, но от един български филм се сещам за набиването на кол на непокорните... Въобще нечовешки престъпления са били вършени в името на една или друга империя, за да бъдат претопени малките народи и всички да станат един народ с една религия, език и прочие...

В началото Християнството е една от многото религии в Империята, но постепенно набира последователи и става опасна за Империята със своята идеология. Не само с масовостта си, но и с антимилитаристичната си политика - забранява на последователите си да участват във войската на Императора. Без войници няма военни кампании и съответно приток на богатства към Империята от поробените народи. Християнството е и против робовладелството. Затова Християнството първо е гонено от императорите, после последните са изтърбушили църквата и са я напълнили със слама, с пънчославието. Обединителното звено не е Волята на Бога, а Волята на Императора, разбирайте Елита на Империята. Волята на Бога се изучава 3 години от оглашените в храма, а Волята на Императора не трябва да подлежи на съмнение дори и безкпрекословно да се изпълнява: "Заповядвам и без да му мислиш казваш: "Слушам!", кръгом и бегом марш!" Ето така изчезнали светиите, които носели Бог в Себе Си. Нямало нужда от вратари да пазят светилището и Святая Святих, нито от менора да гори от залез до изгрев... Настанал мрак, непрогледен мрак, та така до ден днешен пънчославните се лутат насам-натам като мумии в гробниците си...

Врагът на тяхното спасение се е погрижил в пънчославната църква "бялото духовенство" да управлява "черното духовенство". Монаси единствено могат да бъдат епископи. Монасите са малко на брой - малцина биха се подложили на промиване на мозъка в Семинарията, в С0фийския и Ш/0/уменския б0гословски факултети, както и да специализират в Московската дух0вна академия. Българската губерня слуша единствено Москва - като каже, че няма да се ходи на Велик събор, и точка. Та тези "франкенщайновци" не познават истинския живот, защото им е отнет: те можеха да бъдат съпрузи и бащи като другите, но на тях им е отнето това свещено право да имат семейство. На тях им е отредено да бъдат духовни бащи на деца, които в по-голямата си част не познават как живеят в материален план, защото първите са затворени в едни златни кафези, владишките палати, и хал хабер си нямат как се оцелява в джунглата навън. Епископите познават живота единствено на тези свои деца, на които дават заплати - "черното духовенство". Презадоволените владици пращят от здраве, защото не са подложени на трудова "терапия", превръщаща работниците в парцали, които пенсионират поради невъзможност да се трудят наравно с младите. Но нека прочетем още от Каноните!

Ето какво казва § 14-ти канон: "Епископ, под чиято власт са свещените съдове, когато всички хора викат към него за хляб, а той не им обръща внимание, каква святост има такъв? Когато хората на Египет викали към Фараона гладни, тогава той отворил всички складове и им продал; и така те не умрели поради глада, защото той се вслушал в Йосиф, Божият пророк. И Йосиф трябва да ти бъде съветник повече от на Фараон. Каква е епископската длъжност, ако той не посещава своите хора да изучава техния начин на живот? Не трябва да бъде поставян като епископ човек, ако не съблюдава Евангелието с чисто сърце. Ако той не го спазва, той е без вярва в Св. Троица. Епископ, който без да е болен, пренебрегне някой ден причастието, същият ще умре в скръб. Епископ, който обича човеците, ще получи повече благодат. Епископ, който обича бедните, същият е богат, и градът с неговата околия ще го уважава и в неговите дни на църквата няма да й липсва нещо. Епископ, който обича нуждаещите се, в неговия град няма бедни; защото църквата на града е богата. Защото кой е богат освен Отец, Син и Свети Дух? Този, който знае нещата преди да се случат /предвижда/ и се погрижва за това, той е истински епископ. По тази причина ти трябва да вярваш, че на всеки, който иска от теб, Бог ще даде, поради Неговата любов към човечеството. Вземай десетъците и първите плодове в полза на бедните; защото по тази причина Той нарежда, казвайки, "Дайте на бедните." И прави добро на тези, които служат и се молят за хората. Който заема пост в църквата, хората знаят, че неговата сянка лекува болните. Бог е милостив в грижата за бедните и сираците, и Той е отец на сираците и отец на бедните; Той е истинският Епископ. Епископ, който обича бедните, не уважава човеците според богатството им, с голямо желание ще накара бедния да седне до богатия. По-добре беден човек, който вярва, отколокото безбожен, невярващ цар. Праведният епископ сяда с голямо желание до вярващ беден човек отколкото до безбожен богаташ. Праведният богат човек не презира бедните, но сяда при тях без да се двоуми. Този, който почита богатите по-горе от бедните изпада в грях."

Както добре знаем, нищо от това не може да се случи в пънчославната църква, защото тя не взима десятък. Издържа се от продажба на свещи, иконички и волни пожертвования... Десятъкът го взима държавата, която взима и 20 % ДДС /данък добавена стойност/ от обикновените хора и фирмите, но го възстановява само на фирмите... Държавата се грижи за сираците и вдовиците - дава някакъв процент на сираците и на вдовиците от заплатите и пенсиите на загиналия родител/родители и съпруг/съпруга. Знам, че е малко, защото по телевизията има кампании на разни фондации да помогнем на сираци на полицаи, пожарникари и пр., защото държавата не може да им помогне както трябва... На вдовиците държавата отпуска процент от пенсията на техните съпрузи, защото обикновено жените надживяват съпрузите си - малко, но все пак нещо... Държавата не може да се каже, че е един добър благодетел към сираците и вдовиците, защото тя е добър благодетел към трите власти на държавна хранилка, които папат здраво... Изпълнителна, съдебна и законодателна власт изяждат вероятно половината десятък, барабар с кметства и общински управи, агенции за социално подпомагане, бюра по труда и прочие... Другата половина е за пенсии, социални помощи и стипендии... 300 000 - 400 000 хрантутника получават пари колкото 3 000 000 - 4 000 000... Те затова са така активни да гласуват за червени, сини и пр. - който им обещае най-много пари за лапане... В ролята на епископ влиза министър-председателят, който раздава десятъка на своите хора, а чуждите - вълците ги яли... Е, нали беше половината? От половината, която остава за пенсионерите, социалнослабите и учениците има други привилегировани - това са комунягите, които изпапкват почти всичко: сигурно не сте чували, но има пенсионен коефициент, като комунягите имат коефициент около 10 и нагоре, а техните роби - около и под 1... Получава се голямо социално разслоение - комунягите взимат тавана на пенсиите, а обикновените хора - минимума... Червените шамани с партийни книжки си живеят като царе, а останалите пенсионери едва свързват двата края... Не е чудно, че перманентно няма пари за стипендии, няма пари за социални помощи и въобще няма пари за пенсии... За да има пари за едни, трябва да няма пари за други... Има работещи бедни дори, защото заплатите в частния сектор в българските фирми са много малки, отделно десятъкът е троен за обикновените хора /10 % плосък данък + 20 % ДДС/, отделно данъците и таксите растат... От десятъка трябва да се дават и пари на лекари, учители, полицаи, но пари просто няма - затова постоянно стачкуват ту едни, ту други, ту трети да им се увеличат ниските заплати... От десятъка трябва да се осигуряват здравно децата до 18 години и пенсионерите, както и работещите, които плащат тройният десятък плюс здравни осигуровки, но пари няма - затова има "Българската Коледа" и една камара кампании да се помогне на този и онзи, защото НОИ, НЗОК, НСИ и пр. прикриват една бездънна яма...

Защо пънчославната църква се е отказала да взема десятък? Принудили са я да се откаже от своите социални функции, за да няма ръководеща роля в битието на нейните пасоми - да не плаща на себе си, за да не е независима от светската власт и така да не може да проповядва свободно своята доктрина. Няма пари за определен брой духовници във всеки храм от всеки от 7-те чина, защото волните пожертвования от дъжд на вятър не позволяват да се издържа голям личен състав, какъвто е нужен във всеки храм за душеспасението на черкуващите се, а съвсем малък, максимум един човек... За свещениците се разправят вицове, че са големи циции [Ето един такъв виц, който съм чувал: Един поп се давел в една река и един човек се протегнал от моста с думите: "Дядо попе, дай си ръката!" Дядо поп не искал да подаде ръката си... Човекът му казал: "Дядо попе, хвани ми ръката!" Чак тогава попът му хванал ръката и се спасил от удавяне.] - ами как да не са, като не разполагат с десятък, а със стотятък [1/100] или хилядятък [1/1000] вероятно от доходите на своите духовни чада... Без финансов поток няма как да се поддържа храм, да се освободи време за духовно изграждане на другите и т. н., защото човек има тяло, което иска да яде, да е облечено и т. н., а когато някой работи за другите, пак трябва да получава някакъв доход, който да му позволява да съществува физически той и семейството му. Затова Епископът трябва да задоволи нуждите на Църквата като вземе от десятъка: "И прави добро на тези, които служат и се молят за хората." В други канони е обяснено по-ясно, че не трябва да оставя никой чин без препитание. Духовниците са бедни като не работят да изкарват пари за себе си, а работят за другите - затова трябва да получават пари от десятъка наравно с бедните. И сираците, вдовиците и въобще бедните могат да получат доволно пари, защото те не са много, когато животът не е тежък, а лек! Когато няма войни, няма да има много сираци и вдовици! Когато няма тежък живот, няма да има много бедни!

Да отворя една скоба защо се събират три десятъка от държавата. Защото пенсионният фонд на нашите бащи и майки е изпразнен. Малко история. След разпадането на СССР и на Варшавския договор нашите чужди пазари на продукция бяха изгубени и икономиката ни трябваше да се свие драстично, а оттам и харчовете на държавата. Държавата започна да спира завод след завод, за да ограничи загубите от предприятия, работещи на загуба. По това време е изпразнила много от фондовете, включително пенсионния. Но вместо да бъде напълнен със средства от приватизацията, която приватизира имущество за 120 милиарда долара, пенсионните фондове /сега вече са много/ отново разчитат на средства от данъци. Просто Главата на нашата държава, било то от БСП, СДС, НДСВ, ГЕРБ, не е добър стопанин! Но все пак не знаем какви дългове имаме и към кого точно - както знаете дълговете се продават и купуват като стока. Възможно е тия 120 милиарда долара да са отишли за погасяване на лихви по стари дългове или на самите дългове. България е губеща страна във Втората световна война, при все че активно участва в антихитлеристката коалиция след 1944 г., а и преди това с партизанското движение.

Да си представим, че пенсиите се плащат не от десятъка, а от заделените от всеки работещ средства от заплатата му - именно пенсионните осигуровки, които са вложени в някакви акции и дават стабилен доход на пенсионен фонд. Да си представим, че държавата съкрати своите харчове наистина и да не прави нови кметства в селища с 50 човека, да съкрати 10 пъти раздутата администрация в разните агенции и да дава добри заплати за лекари, учители и полицаи, за да не стачкуват постоянно. На държавна хранилка могат да останат максимум 50 000 човека, като половината трябва да са лекари, учители и полицаи. Т. е. не 60 000 - 70 000 полицаи, а 10 000 полицаи примерно. Сами разбирате, че издръжката на 60 000 - 70 000 полицаи за една малка държава е голямо бреме. Но къде ще отидат тези 250 000 - 350 000 човека? В частния сектор. Заплати за тези хора, оставащи на държавна работа, не трябва да се плаща от десятъка, а от различни такси, с които да бъдат обложени работещите - такса за охрана, такса за обучение на деца, такса за здравни осигуровки. Минимални такси, които да им дават права. Например като плащат на полицаите такса за охрана, последните да не отиват да вардят границите като граничари /"През куп за грош, а той лош." - народна поговорка/, изоставяйки своята работа по места, а да си вършат работа, за която им се плаща - да пазят имуществото на гражданите в страната. Самото им присъствие по места възспира престъпниците малко от малко.

Сигурно се питате как десятъкът, ако се събираше от Църквата /за това ще говорим в следващата тема/, би стигнал за преборване на бедността в България. За колко бедни става дума първо? От новините знам, че в България има 800 000 човека до 29 години, които нито работят, нито учат. Близо 3 000 000 са емигрирали, за да живеят в чужбина - да работят, да живеят на социални помощи, да просят, да крадат... За всеки влак си има пътници... Има и една голяма част, около 450 000 надомни работници, които са в т. нар. "сива икономика" - те работят, но не плащат данъци, защото работят на черно. Казвам ви ги точно, защото си имат организация - държавата не признава труда на надомните работници, затова те са част от сивата икономика. Работят колкото да има за хляб, както те казват. Значи да приемем, че става дума за 800 000 безработни, макар че около 1 000 000 не плащат здравни осигуровки. Добре, да ги закръглим на 1 000 000 бедни безработни българи, които не изкарват пари отникъде. Ясно е, че държавата няма програма за тяхното интегриране в трудовия сектор, защото всеки се спасява поединично - един напуска България, друг отива в сивата икономика, трети се самоубива, четвърти става престъпник, пети отива в лудница... Държавата е оставила почти всичко на самотек, само десятъкът прибира стриктно, защото е заинтересована да има пари за нейното съществуване, разбирайте съществуването на държавната администрация... Бойко Борисов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и пр. министър-председатели може да са сънували някакви страшни сънища като Фараона, но поне аз не съм чул за такива. Сега вече има глад за специалисти в България, защото повечето избягаха зад граница, за по-добро заплащане на труда. То и без сънища е ясно, че някакъв ограничен ресурс като изтича нанякъде и в определен момент ще се усети липсата му там, където е бил.

Да спомена, че Църквата не може да взема десятък от аморален според Каноните й труд - от блудници, гадатели /без дарба да виждат скритите неща, използващи карти, камъчета, бобчета и пр. залъгалки за наивници/, астролози, гладиатори /боксьори, кик-боксьори и др./, измамници /спекуланти, политици с лъжливи обещания, телефонни бандити и пр./ и т. н.

Десятъкът идва от пожънатото от земята и обраното от дърветата в Светата земя. Тая Света земя е Царството Божие, а озрелите житни култури и плодове са верните християни, които дават изобилно плод.

Имам обяснение защо днес светът е толкова жесток. Милосърдието е намаляло... На 15-ти август бях на един рожден ден и по радиото в пицарията чух, че е обявен за ден на милосърдието. А знаете ли, че без милосърдието в Църквата от късната Античност не е можело да станеш християнин?

"ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ ПРИЕМАТ КРЪЩЕНИЕ

45. И когато те са избрали онези, определени да получат кръщение, като са проучили техния живот - ако живеят в целомъдрие, бидейки оглашени; ако почитат вдовиците, ако посещават болните, ако са изпълнили всяко добро дело, нека чуят Евангелието. И по времето, когато ще бъдат отделени, нека положат ръце на тях в този ден, очиствайки ги.

И когато приближи денят, в който ще бъдат кръстени, нека Епископът очисти всеки един от тях, че да знае, че са чисти. Но ако някой не е добър или не е чист, да го сложат настрана, така че да не слуша словото с верните. Защото не е възможно непознат да бъде скрит. Нека учат тези, определени за кръщение, че те трябва да се омият и да бъдат освободени. Че те трябва да бъдат направени такива на петия шабат /събота/ [на петата седмица]. И ако има жена, която е с обичайното за жените, да бъде отстранена и нека приеме кръщение друг ден.

И нека тия, които ще приемат кръщение, постят по време на приготовлението на шабата. А на шабата тия, които ще приемат кръщение, като са се събрали заедно на едно място, по съвета на Епископа, нека на всички да бъде заръчано да се молят и да превият коленете си. И когато той положи ръката си на тях, прогони от тях всеки чужд дух да избяга от тях и да не се върне към тях от този момент. И когато свърши с очистването, нека духне на тях. И когато запечата челата им, и техните уши, и отвора на техните усти, нека ги изправи. И нека на тях да гледат цялата нощ, четейки им и увещавайки ги. И нека тия, които ще приемат кръщение, да не приемат нищо друго, но само това, което всеки един ще доведе до благодарствения молебен. Защото подхожда на този, който е достоен, да донесе веднага своето приношение." [Из "Апостолическите Конституции"]

От този текст разбирам няколко неща. Първо има групово кръщение - такива единични супербързи кръщения като сега няма. Проучвали са първо живота на искащите да приемат кръщение - с какво се занимават, спазват ли това, на което ги учат като оглашени, проявяват ли милосърдие... Защото десятъкът от верните отива приоритетно за бедните от братството, те проявяват милосърдие - всички верни християни подпомагат сираците на своите братя и сестри, заминали си от този свят, но оставили децата си на тях, вдовиците на своите братя по Вяра, вероятно и болните, които имат нужда от помощ. Днес такава взаимопомощ аз не виждам в България - няма десятък, който да се събира от традиционната църква, защото десятъкът се събира от държавата и се разпределя по усмотрение на властимащите... Факт е, че даваните на сираците пенсии от страна на държавата са твърде малки, щом се правят разни фондации, които да събират пари за сираци например на полицаи, загинали по време на изпълнение на някоя зле планирана полицейска операция - отвреме навреме ни призовават да даряваме средства на такива фондации, сякаш децата на полицаите са нещо повече от останалите деца сираци... Но тук опираме до извратените представи на властимащите за това кои граждани заслужават повече от другите, т. е. имат по-големи заслуги - слугинажът им, който ги брани от "народната любов", според тях заслужава повече от останалите...

Та искам да ви кажа, че плявата в пънчославната църква е много здраво натъпкана и единствено високопарните приказки на пънчославните духовници могат да заблудят наивниците, но тази църква е от дявола! Хиляди години е била в този свят и вероятно още хиляди години ще бъде тук, за да мами заблудените... Вашите сираци, ако умрете скоропостижно в някой от безбройните пътни инциденти, няма да видят милост във финансово или каквото й да е друго изражение от вашите пънчославни братя, защото те не събират пари за бедните... Вдовици, болни, безработни - всички получават шут в задниците, т. е. да се оправят както могат САМИ... Вече стават 10 години откакто съм с невралгията и ви казвам, че един мой "брат" или "сестра" не дайде да ме попита с какво да ми помогне - цъкаха с език, чудеха се, кумеха се защо не тръгвам на работа, постоянно подпитваха и мъчеха майка с въпросите си как я мисля тази работа, но никой не дойде да ме попита какво ми е и може ли да ми помогне с нещо, никой! Ето това очаква всеки заблуден, който вярва във врели-некипели и един ден като бъде питан бил ли е милосърден, той сигурно ще каже: "О, да, молих се за всички страдащи Бог да ги дари с избавление..."

/Следва/

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА...

====================

Здравейте, приятели!

Тази година се навършват 140 години от Шипченската епопея. Организирано е честване под патронажа на Президента на Република България, г-н Румен Радев. Ще има и потомци на опълченците.

Приветствено слово за тържественото честване написах и аз. Тази година реших да говоря за всичките години, през които мълчах и оставях други да говорят вместо мен на такива чествания.

Уважаеми потомци и гости,

Изминаха 140 години от епичните боеве при Шипка! Няма българин с българско самосъзнание, който да не трепва при споменаването на този връх! Там са оставили костите си мнозина от нашите освободители, но духовете им са живи - те са с нас, техните потомци по плът и по дух, зоват ни да браним България от поробителя...

Те мечтаеха за свободна България - със своя независима вътрешна и външна политика, със своя армия, индустрия, с просперираща нация... Знам, че днес ние сме по-далеч от всякога от техния блян - знам, че няма да ни ръкопляскат за ставащото в България!

Но да помечтаем и ние с тях за една друга България, която не е пинг-понга между Великите сили, която не е със срината икономика поради изгубените външни и вътрешни пазари, която не е обезлюдена от специалисти и млади хора поради мизерното заплащане на труда...

Ние предадохме техните мечти на забвение и днес стоим тук с наведени глави - от срам... Няма с какво да се похвалим пред тях...

Те бяха възрожденци, които уважаваха просветните дейци, а днес учителите са в немилост. Не е чудно, че има остър недостиг на кадри.

Те бяха патриоти, които бяха готови да се жертват за България, а днес колцина биха изоставили всичко, за да вдигнат народния кръст и да го понесат като свой?

Те бяха човеци, които имаха морал, а днес моралът е на изчезване...

Длъжници сме им, защото те строшиха отоманските окови, а ние трябва да строшим нашите окови! Трябва да се борим с духовната нищета, от която тръгва всяко зло! Да хвърляме Словото и то да дава плод в нас кое 30, 60 и 100. Хората могат да бъдат добри, ако бъдат просветени как да вършат добро. За жалост отвсякъде ги заливат пошлост и дяволия - с тези лотарии, телевизионни предавания, показващи простащини, жълти и пожълтели вестници със скандални клюки и още, и още низост, мерзост и лудост, избликващи отвсякъде като вулкани...

Нужна е тази самокритика, защото слепите и глухите трябва да прогледнат и да чуят, че свободата само започва с извоюването на независимост на една държава от друга, но трябват още много стъпки, които ние, уви, не сме извървели и скоро няма да извървим, защото не искаме да следваме Завета на славните ни деди, които преди 140 години с братския руски народ се изправиха на бран срещу векове човеконенавист, за да отворят една нова страница в книгата на нашата история. Страница, в която да не са запрегнати ръце и нозе в робски вериги, гъбясали от кърви и сълзи, както пише Христо Ботев.

И наистина днес ние, освободените от този робски хомот, които не знаем от личен опит и добре не знаем този робски живот в Османската империя, трябва да сме признателни на тия смели мъже, които като Херакъл размахаха своя боздуган, за да не бъдат роби на безчовечни господари. Наистина те могат да бъдат наречени херкулесовци, защото извършиха такова славно дело, което близо век и половина не престава да вълнува признателните потомци.

Със свещен страх се произнасят Вазовите слова: "О, Шипка, три деня младите дружини как прохода бранят..." Застанали от двете страни на пътя по протежение на 4-5 километра, по хълмовете наоколо, българското опълчение има решаваща роля за изхода на войната! Русия и Турция са водили 10-ина войни, Австро-Унгария и Турция - още толкова, а България има една война, продължила 500 години и увенчана с лавров венец! На Шипка поробителите видяха стаяваното у българите 500 години, видяха непримиримост с робската участ и воля да строшат оковите си. Като невидима порта се затваряха двете крила пред талазите на Сюлеймана, за да спрат устрема на тигрите и да ги обърнат в бяг като овци, както пише Вазов. Не успяха да пристигнат на помощ на обсадения Плевен - най-голямата обсада на 19-ти век. Не падна заветният връх, а падна Плевен! 140 години ни делят от тия знаменателни за Нова България събития!

В Панорамата в Плевен виждаме една безкрайна бойна сцена в равнината чак до хоризонта, а от Шипка виждаме като на длан цяла България. Може да си представим какъв трепет са изпитвали опълченците да знаят, че цяла България сега тях гледа /Иван Вазов/... Кръвта им е кипяла да положат още един поганец мъртъв на олтара на Свободата, а ако е такава съдбата им - и своя живот... Но "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" /Христо Ботев/ - опълченците на Шипка остават да живеят в нашите сърца, изпълват умовете ни на такива годишнини... Чувате ли как викат: "Да живее България!" /"Хъшове", Иван Вазов/? Виждате ли ги с погледи, устремени като орли към Свободата на България? Да бяха повече от нас като тях...

Ап. Павел пише, че вяра без дела е мъртва. Знам, че опълченците на Шипка с делата си доказаха, че любят България, "свойто отечество красно" /Иван Вазов/. Тяхната вяра не е мъртва, но жива! Вярвам, че те при възкресението на мъртвите ще застанат отдясно на Бога /Божията Слава/, защото любеха своя ближен! Ако не се покаем, ние ще застанем вляво, където е "плач и скърцане със зъби"... Но сит на гладен не вярва, затова е трудно някой невярващ да повярва, че ще има Съд за делата на всички.

В заключение, да се помолим за душите на загиналите на този славен връх, както и за всички, участвали в боевете - от двете страни. Да сведем глави в памет на падналите за Свободата на България! Да мълвим словата на опълченците "Да живее България!" - за нея те положиха живота си от люлката до гроба...

СВЕТА СОФИЯ II

====================

Здравейте, приятели!

В миналата тема ви говорих какво вършат духовниците в България, което не трябва, а сега ще ви кажа какво не правят, което трябва. Малко съм притеснен дали ще мога да напиша надълго и нашироко всичко спокойно, защото от горещото време компютърът взе да прегрява много бързо, а ламповият кинескоп грее като пещ... Налага се да спирам често, за да не изгори нещо. Отгоре на всичко бълхите са толкова много, че вече ме болят палците на ръцете от биене на бълхи... Взел съм си бутилки с вода в стаята при мен и няколко празни кутии от котешка храна за тоалетна по малка нужда - не смея да се подам навън, че в коридора и другите стаи бълхите са изгладнели страшно, веднага се лепят за краката и почват да смучат кръв... Котките спят по двора по цял ден и цяла нощ, само да ядат идват за малко, та бълхите вкъщи затова са озверели така... Пръскахме, но нищо не помага освен ръчното биене на бълхи за спокоен сън и спокойно пребиваване. Обул съм магическите си бели чорапи и ляв на десен, десен на ляв - това упражнение го повторям по 50-100 пъти на ден най-малко... Знам, че при татко е 3-4-5 пъти по-зле с бълхите, ако не и 10 пъти предвид липсата на баня /бойлерът на дърва е изгнил; татко топли вода в един леген на слънце - къпе се само през лятото; в бюджета не са предвидени средства за нов бойлер - всеки месец изпушва по един, но нали е пристрастен към пушенето, без къпане може, но без цигари - не/, електрически котлон /за да не се изкуши да си готви на ток, татко е запокитил някъде всички котлони - готви се само на дърва, но за да пести дървата, той готви много рядко; основно яде сухоежбина - всичко, каквото не изисква топлинна обработка/, пералня /татко вече не пере чаршафите - на гостите се предлага най-чистият наличен, "екстра"; единствено си пере бельото и чорапите; всеки гостенин може да си изпере каквото поиска собственоръчно, но трябва да има предвид, че в къщата няма канализация и това трябва да го направи на двора в един леген с вода - канализацията се е напукала при една много студена зима преди няколко лета/ и в селото вече няма селска аптека /закрили са я, защото селото било под 500 човека - хората не си обръщат внимание на здравето като се разболеят от настинка например, тя прераства в нещо по-сериозно и адио, Рио, право към гробищата/. С всяка година става все по-зле... Не само при мен, а и при сестра ми е зле - иска да бяга от Германия, щяла да ходи в друга държава да работи, по-далеч от "рая" на "християндемократката" Ангела Меркел... Търси си контейнер да си натовари покъщнината с еднопосочен билет, само да не се натресе пак на пачи яйца... Майка постоянно е в църквата да се моли сестра ми да НЕ започва работа като стюардеса, автобусен шофьор и разни други професии, а за мен - да започна КАКВА ДА Е работа, само да се увеличи бюджетът... Малко е абсурдно, признавам, да оправям света, когато аз самият живея нередовен живот - няма с какво да се похваля, ни със семейство /баща и майка/, ни с мой брак, ни с деца, ни с приличен доход от работа, ни с приличен живот. Ще се похваля с живота си, който искам да живея - не само по-добре в материален аспект, а най-вече по-добре в духовен план. Искам да ви разкажа за живота, който нямам, но се надявам да имам някога, в един друг свят, по познатия начин - борба, борба и пак борба с пънчославието.

И така, духовниците в България не пазят Канона на Светата Църква. Те през вековете са си измислили свой правилник, за да угодят на своите господари - властниците от света. Те няма да закачат господарите си, така са решили, а те от своя страна ще ги протекционират да бъдат несменяеми. Но светът не става по-добър, а все по-жесток.

Може би се питате, може ли да спре този процес на разпад на ценностите /доколкото ги има/ и упадък на нравствеността /доколкото я има/? Може теоретично, но няма воля в обществото ни, т. е. практически не на този етап. Ако бъде изскубната тази фалшива религия, пънчославието, цялата система, генерирана от нея, ще рухне. Това е начинът да се спре упадъка на цивилизацията и деградацията на обществото. Трябва ново покръстване с Дух и Истина на българите, желаещи да са православни. Но това покръстване не може да стане насилствено, както било уж прието Православието по-напред при цар Борис I - така насадена никоя религия не е приета истински от никого, а притворно, от страх от владетеля, от обществото или и двете.

За да направите съпоставка между това какво е било в миналото и какво е днес Християнството, аз ще ви разведа из най-новия ми център за лечение на пънчославни християни. Планирам да изградя денонощно работещ музей, в който да демонстрирам на желаещите да видят истинската Христова Църква как е служела и какво е проповядвала. Не знам дали центърът ще може да е на българска територия, защото планирам да насадя плантация от маслинови дървета и чрез студено пресоване на маслини да извличам маслиново олио, зехтин. Желаещите да посетят музея ще могат да закупят тумбеста стъкленица /с коркова тапа/ със зехтин от 250 милилитра, със сертификат за качество. Посетителите ще бъдат развеждани из плантацията и екскурзоводи ще им обясняват всичко каквото ги интересува за маслиновите дръвчета, технологията на студено пресоване на маслини и за какво се използва всичкият този зехтин.

Ще има църква във византийски стил. На входа ще ви посрещнат пазителите на Портите. Ето какво пише за тях в Канона /§ 13/:

"Вратарите /пазителите на Портите/ по същия начин да стоят всеки ден при портите на храма. Тези, които пазят /наблюдават, на стража са, бодърстват/ портите на мястото на входа, да се грижат за портите на храма. На тях Словото дава благословия, казвайки: "Благословени са тези, които пазят прага на входа и които стоят на стража пред храма нощем заради враговете на храма. Тези, които правят така за дома на Бога, Когото възхваляват, ще благоденстват, също и тези, които се грижат за реда в храма и цяла нощ не позволяват на светилника да изгасне." Същото е казано за законите на скинията и за светилника в храма. Бог нуждае ли се от светлината на светилник? Не, защото Той е светлината на света и светлина на всички светлини. Но вратарят нека знае, че той е окото в главата и седмият всред свещените светилници на свещника, който направи Моисей, който пророк Захария също видя и за който говори така: Видях свещник целият от злато - т. е. Църквата - и на него светилник - т. е. Христос - и две маслинови дървета - т. е. Старият и Новият Завет, които старозаветните хора, които са в светилището, интерпретират според Словото на Светия Дух. Защото Бог е свят и се наслаждава в светиите. И свети [трябва да] са тези, които влизат в храма. Единствено тези, които вършат волята на Бога, наистина са светии."

Основната роля на вратарите е да възспират еретици да влизат в дома Божий [В Канон 6 на Лаодикийския събор пише така: "Не е позволено на еретици да влизат в дома Божий, докато постоянстват в ереста си."]. Могат да влизат само светиите, които са такива не само поради правата си вяра, но и поради праведните си дела.

Няма как пънчославни да бъдат допуснати в дома Божий от съвестно вършещи работата си пред Бога вратари, затова предвиждам да има на входа един павилион с албуми със снимки, в които да е отразено какво има вътре в храма. Желаещите да разгледат вътрешността ще могат да си закупят от тях. В албумите ще има посвещение: "Подарява се на пънчославния еретик ... /тук се пише името на купувача от продавача/, за да му бъде за изправление."

Предвиждам да има един фургон, в който да има няколко ученически чина и столове - на малка дъска ще е написан следният текст: "Аз, ... /името на декларатора/, разбрах, че съм мамен от моята църква, че съм православен християнин, а всъщност съм пънчославен еретик. Не искам повече да ям бой от пънчославните ми братя, но искам да имам истински братя во Христа, които да не са лицемери. Затова се отричам от пънчославието и считам моето кръщение за недействително - Светият Дух не е в пънчославната църква и там не кръщават с Дух и Истина. Желая да бъда кръстен с Дух и Истина. Моля да бъда допуснат в дома Божий и да се уча от светиите на Правда и Истина, за да вървя в Пътя на Живота." Следват дата, подпис и печат от канцеларията ни.

Освен безплатните канцеларски материали като бели листове и писалки, ще има ксерокс-машина и факс - декларациите ще се копират и изпращат по пощата или ще се изпращат директно по факса до съответните пънчославни сборища, за да задраскат в книжата си съответния отпаднал от пънчославието. Пощенските разноски ще се поемат от дарители, за което ще се направи една каса за дарения, на която ще пише "Помогни на пънчославен да се раздели с пънчославото сборище - спаси човек!".

И така, не са нужни никакви решетки, СОТ-ове и какви ли не още чудесии да се пази дома Божий от взломяване - предвидени са пазители на Портите, които денем и нощем бдят кой се навърта наоколо и за какво. Казано е в 134-ти псалм, 1-ви стих: "Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен." Тези вратари благославят нощем Господа за великите му дела, най-великото от които е Църквата. Тя е Светлина в мрака за човеците, стоящи в тъмнина и смъртна сянка - Пътеводна Светлина, която ги води по Пътя на Спасението! Христос трябва да ги одухотворява, да ги осиява, за да се спасят от тъмнината в тях. На светиите Христос дава изобилно Светлина като слънце в зенита си денем, но в останалите мракът е непрогледен и те не виждат нищо, слепи са за Истината и Правдата. Да бъдат просветени и одухотворени стоящите в мрака - това е основната функция на Църквата. Затова менората /седмосвещникът/ трябва да свети от вечер до заран, както е написано за нея: "И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения." /Изход 27:20-21/ А също и тук: "Господ говори още на Моисея, казвайки: Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило. Аарон да го приготвя отвън завесата, която е пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, за да свети от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения. На чисто златния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги." /Левит 24:1-4/

От маслиновите дървета се извлича дървено масло, първоток, най-чисто, което се налива в чашките на седмосвещника. От вечер до заран трябва да гори златният светилник, менората. В превод: книгите от Стария и Новия Завет са като една гора от маслини, от които се добива дървено масло за златния светилник. Това дървено масло е есенцията на Св. Писание, което дава на света, стоящ в тъмнина, посредством Църквата Светлина, защото има и друга една есенция, която може да не дава Виделина. Златният светилник, т. е. Църквата, не може да функционира правилно, ако народът Божий не извлича тази спасителна есенция от Св. Писание и не я дава на Църквата, за да осиява Христос техния свят. Църквата най-първо не може да съществува, ако Божият народ не дава своите скъпоценности за направата на самия златен свещник и останалите свещени съдове за дома Божий, т. е. висша правда е да родиш в Господа своя син/дъщеря и да го/я дадеш да служи в храма. Само най-висшата проба злато, пречистено от всякакви примеси, става за направата на златния свещник - искам да кажа, че не от всекиго става духовник, а само от избрани. Затова като правят днес свещника с примеси от нерафинирано злато и дори неблагородни метали, не е никак чудно, че помазаникът не е Помазаникът и помазанието не е Помазанието. Не е чудно също, че днес народът от вярващи не е Божият народ, предвид това, че не е съставен от светии, и дървеното масло, което дава за свещника, не дава на света изобилно Светлина, а едва мъждука... Висша правда е да се дава дървено масло за Светилника, който да свети от вечер до заран в дома Божий - това отличава светиите от вярващите днес, тяхната отдаденост на Вярата. "Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота." /Йоан 8:12/ Светиите се водят от Светлината, Христос, затова и не ходят в тъмнина. Но те знаят нещо повече: "Когато съм в света, светлина съм на света." /Йоан 9:5/. Светиите знаят, че без Христос техният свят няма да е светъл свят, а мрачен. Затова те са Тялото с Глава Христос - не се заблуждавайте, че Тялото е от всички вярващи, без да се гледа какво вършат, само да вярват, че ги води Христос. Светлината на света, Христос, е само в света на Тялото с Главата! Но да се върна към вратарите: "Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" /Матей 6:22-23/ Вратарите са око в Главата - светило на Тялото. И ако не пуснат никого в дома Божий, защото искащите да влязат не ходят в Правия Път, ще стане ясно, че Главата се е отделила от тялото. Но днес очевидно духовниците се страхуват да кажат Истината на своето паство директно, казват я индиректно като обявяват за светци единици от милионите живели по тяхно време вярващи. Смеят им се в лицето, но вярващите са толкова тъпи, че не могат да зацепят хумора за тяхна сметка - светците имали нетленни физически тела, техните мощи благоухаели, а грешниците нямали нетленни физически тела, изгнивали в земята и вонели ужасно. Ами по тяхната логика да канонизират за светец и Наполеон Бонапарт /вероятно отровен с арсеник и живак/ - 19 години след смъртта му /1821 г./ като отворили оловния му ковчег, за да пренесат останките му във Франция /1840 г./, тялото му било запазено и бил сякаш като току-що заспал според очевидци. [Наскоро открили два черепа на "монаси-революционери" в Троянския манастир - били в някакъв сандък, в някаква килия. Сега ще ги изложат за поклонение, защото черепите им не са изгнили и очевидно щом 140 години са се запазили, значи това са черепи на светци... И пънчославните търчат през глава да се кланят на такива "чудеса", а след време ще се окаже, че от тяхното поколение ще обяват за светци максимум 2-3 - т. е. телата на всички без малцина ще изгният дори да са много вярващи. Ами че има Египетски мумии на фараони в музеите по света на 2000-3000 години, да обявим и тях за нетленни мощи на светци?! А, те били балсамирани, като вождовете на СССР, не стават. Но археолозите откриват доста запазени скелети и черепи на хиляди години в некрополите на древните. Нима консервацията на скелетите и черепите на човеци, живели преди хиляди години, е знак за тяхното духовно извисяване?! Това са пълни глупости!] На Адам е казано: "С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш." /Битие 3:19/ Адам е подобие Божие, пръстен човек с душа, "жива душа" /Битие 2:7/, в която се натрупва Шехина /Шехината предава на Сит/. Говори се в Езекиил за опазване на душата жива, т. е. тя може да умре, нечестието може да я умъртви: "А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си." /Езекиил 18:27/ С една дума човекът, който е жива душа, не е безсмъртен, както проповядват някои пънчославни апологети. Няма да види изтление духовният човек, който е Образ на Бога: "Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление." /Псалми 16:10/; "Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление." /Деяния 2:27/. Също и: "Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух." /1 Коринтяни 15:45/ Духът дава на душата живот - за тялото не се казва такова нещо. Но аз в началото ви казах, че пънчославието е стъкмистика, в него няма нормална логика и то не почива на никакви пасажи от каноничните книги на Св. Писание.

"1 Тогава Господ говори на Моисея казвайки:

2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.

3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед,

4 синьо, мораво, червено, висон, и козина,

5 червенобоядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво,

6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,

7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.

8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.

...

31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.

...

37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.

38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.

39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.

40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината." /Изход 25:1-8,31,37-40/

Изкован светилник! Много мускулна сила трябва от ковачите, здрави мишци да въртят чуковете...

"18 И като подигнах очите си видях, и ето четири рога.

19 И рекох на ангела, който говореше с мене: Какви са тия? И той ми отговори: Тия са роговете, които разпръснаха Юда, Израиля и Ерусалим.

20 Тогава Господ ми показа четирима ковачи.

21 И рекох: Какво са дошли да правят тия? И в отговор рече: Ония са роговете, които разпръснаха Юда тъй, че никой не повдигаше главата си; но тия са дошли да ги уплашат, и да повалят роговете на народите, които подигнаха рог против Юдовата земя, за да я разпръснат." /Захария 1:18-21/

А освен светилник и чаша трябва да събира маслото като злато:

"1 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.

2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,

3 и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.

...

11 Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.

12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?

13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой.

14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят." /Захария 4:1-3,11-14/

Интересно е да се отбележи, че се споменават двамата помазаници. Кои са те? За Господния помазаник се говори на много места най-вече в книгите Царе /1 Царе 2:10; 2:35; 12:3; 12:5; 16:6; 26:9; 26:11; 26:16; 26:26 и т. н./. Под "Господен помазаник" се разбира господаря, владетеля, както се казва в 1 Царе 24:6: "И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник.", както и в 1 Царе 24:10: "Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник." Църквата, под давлението на своите господари, учи, че властниците са Господни помазаници - народът трябва да ги слуша и да им се подчинява без ропот, да си пати като Давид от Саул, но да не пролива царска кръв за благото на господарите си. Господарите от своя страна също помазват слугите си... Последните са се отказали да бъдат господари и са предали цялата власт в ръцете на своите господари, които понякога се именуват техни слуги /депутати/, но това е само за заблуда на масите... Робите ги помазват с окови - едни с пранги на ръцете, други на краката, трети на врата, четвърти на ръцете, краката и врата, оковават ги в галери да гребат в нежелана за тях посока под силата на бича, продават ги на други господари и т. н. Не всички господари са Господни, задова не всички слуги по широкия свят могат да бъдат наречени Божий народ. Но слугите трябва да се сърдят най-вече на себе си какво дървено масло наливат в свещника в светилището, защото каквото посеят, това ще пожънат. За господарите е добре дошло да имат слуги, тъпи като гьон, които се гневят на всичко друго, само не на себе си и на своето помазание. "Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите..." /Захария 6:4/ - така ще бъде направен дома Божий, изкован светилника и всички неща в храма. Царете строят светилищата /Захария 6:9/, но Църквата я строят светиите, те са живите камъни в нея! Та се говори за двама помазаници, за двама господари на света - в Стария Завет Господният помазаник е представен в лицето на благочестиви патриарси, пророци и царе, докато в Новия Завет Господният помазаник е Господ Исус Христос, Божият Син. В Стария Завет са описани и много неблагочестиви царе, играли ролята на Господен помазаник. Само истинският Господен помазаник е одобрен от Бога, а лъжливият - не. Единият е Бог истинен от Бог истинен, а другият - сатана лъжлив от сатана лъжлив. Единият налива дървено масло в чашата и другият налива. Единият Помазаник /Христос/ е Светлина за света, а другият помазаник - мрак за света. Вече 1500 години на земята царува помазаникът на дявола, но тъй като самият дявол е много ловък манипулатор, както е писано: "И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;" /2 Коринтяни 11:14/, той не може да бъде хванат в крачка от пънчославните, незаинтересовани за своето спасение. Тъй като дяволът им втълпява, че спасението им се поднася на тепсия, даром го получават при кръщението си, не може да го заработят. Никой пънчославен не е чувал за греховете против Светия Дух, първият от които е: "Да мислиш, че си спасен без добри дела." /"Свещен катехизис" на Николас Вулгарис, въпрос 134, отговор 1/

Да, как ще бъде спрян дяволът от вратарите, ако реши да се черкува в Божия дом и да получи благословия? Ще застане пред вратарите и като го спрат за проверка, ще каже: "Божи човек съм, вервайте ми..." Дяволът може да влиза в хората, за него е детска игра да се намъкне в един пънчославен и да го подкара на църква, за да разгневи своя враг, Бога, като вместо сладко благоухание подуши ужасна воня от жертвеника... Нужно е надеждно свидетество, а за надеждно свидетелство се счита мнението на 2-3 светии, имащи сведения от първа ръка за човека - съвпадат ли мненията на трима души за някого по даден въпрос, свидетелството за него е истинно. Та вратарите не питат човека какъв е - те знаят кои не са свети и не ги пускат да се черкуват. Мислите ли, че биха пуснали непознат в дома Божий? Кой от вас би пуснал вкъщи непознат, който сам казва за себе си, че е еди какъв си, без да провери от свои доверени познати дали казва истината за себе си? Всяко учреждение има портиер, т. е. вратар - да пази вътрешните от външните. Не е ли парадоксално, че домът Божий е като хан - всеки влиза и излиза, когато си поиска. Така са го направили пънчославните духовници - заради парите от свещите, всеки да пали, когато си поиска... Нерядко по телевизията някой духовник моли крадците да върнат чудотворна икона, нещо друго задигнато от храма - влезли невярващи да се "помолят", нямало никого да ги възспре да открадат нещо и се самообслужили... Или пък други по-злокобни новини: Ислямист-терорист с жилетка с експлозиви влязъл да се "помоли" в християнска църква по време на служба и се взривил насред множеството - последно беше в Египет такъв атентат с много жертви... "Ле-ле, откъде ни дойде това чудо на главите...", вайкат се вярващите като погребват скъпи за тях хора, а на други им ампутират ръце и крака в болницата... Отговорът е един: Не пазите Канона на Св. Църква. Сърдете се на себе си, не на някого другиго.

Да завърша тази тема с това, че това възспиране от вратарите на тези, които не са свети, да се черкуват, действа веднъж на самите съгрешили в нещо да осъзнаят своя грях и втори път действа морализиращо на цялата Църква. Вратарите са едното око, но Главата има и второ око. Вратарите следят за реда в дома Божий, а второто око - за реда в света извън дома Божий. За това второ око ще говорим в следващата тема. То вижда кой вярващ какъв е на дело, в живота, а не разчита само на изповеди от първо лице. Това око казва на другото око - не пускайте този вярващ в дома Божий, защото е лихвар да речем, дава пари с лихва на братята си. И идва този вярващ да се черкува със семейството си в неделя и на входа го спират, не може да влезе. Събира се цяла тълпа да научи какво става... Защо не го пускат? Давал пари с лихва на братята си, а Господ забранява... "О-ле-ле, не знаех, че не може... Какво да сторя е ясно - ще спра да давам пари с лихва, а взетата ще върна... О, и ако се разорят взелите заем от мен, да им го опростя... Ох, вече ще подбирам на кого давам заем - на глупаци пари не давам, хора..." След време идва отново цялото семейство, щастливо, че най-после ще умие срама от делата на бащата... Но ги чака изненада: Вратарите пускат бащата, но синът - не... Пак се събират хора да научат какво става тук? Вратарите твърдят, че синът бил двуженец. Заръчано им е да не го пускат в дома Божий. Бащата е в недоумение - как така има две жени, той знае само за една... Второто око е видяло втората жена и е казало на първото око, че има грешник, да не го пускат в събранието на светиите. Бащата недоумява каква втора жена си е взел синът му... Синът хвърля светлина по казуса... Оказва се, че той решил да подражава на патриарха Авраам - взел си една Сара, но решил да си вземе и една Хагар, защото сметнал, че е угодно Богу да е като Авраам и да удвои шанса си да има обещания от Бога наследник /той, Авраам, не по свое желание прави това, а по желанието на жена си - тя му предлага наложницата си/. Обичал игрите на късмета и след като не можел да играе хазарт като вярващ, решил да заложи на двойна печалба като направи двама сина, един от своята Сара и един от своята Хагар... Не разбира какво лошо има в това да е като патриарха Авраам... И Авраама ли ще изгонят от дома Божий, ако дойде да се черкува... Да, ще го изгонят, ако е двуженец... Така в Древността са изправяли падналите - с публична изобличителна проповед на недъзите им пред дома Божий... Който познаел себе си и не искал да бере срам в недоумение, влизал в Пътя, а който не искал да се поправи - спирал да се черкува и отпадал от събранието на светиите, а те се лишавали от общението с един мраколюбец. Ако тази спасителна практика от миналото на Църквата се беше запазила до днес, сигурно щеше да има по-здрав морал в обществото ни и нямаше студенти да се барикадират в Алма-матер цяла зима да мръзнат като кучета. Църквата е фундаментална, основополагаща за морала в едно общество. Блокирането на нейните оздравяващи морала на обществото механизми целят само едно - пълна деградация на човечеството до степен на зверилник, в който не здравият разум царува, а само патките пасе... Определено всичко това става под действието на зъл дух, много по-могъщ от най-смелите представи на древните народи, вярвали в зли духове, магьосници, магии и тем подобни чудесии.

Но слава Богу, историята на Църквата не е тера инкогнита, непозната земя, за много минали и съвременни изследователи, един от които имам честта да съм аз. Пътят на Мъдростта зове своите последователи и аз вярвам, зная, че този свят един ден, ден необикновен, ще види Светлината на света и ще изостави пътя на лудостта, който е поел за своя гибел, за да тръгне отново в утъпкания път, по който са вървели светиите на Църквата. Амин.

[Във всеки православен храм, в олтара, има седмосвещник. Може да не е от чисто злато, а само позлатен, може да не е изкован, а отлят, но има. Стъпаловиден е и в чашките му се поставят малки чашки със зехтин, в които има плаващ фитил. Поради заключването на храма след приключване на работа на свещопродавеца и преди всичко заради "пожарната безопасност" е забранено в храма да има горящи светила от вечер до заран. Всички свещи се изгасят, лампи, всичко. Тъмно е като в рог. Така е откакто пънчославните са решили да няма вратари и да не се пали менората от вечер до заран. Кога е направено това нововъведение не могат да ви кажат и самите пънчославни, защото при тях постоянно се правят нововъведения. Редно е най-после някой да ви каже и докаже, че пънчославната църква няма нищо общо с Православната Църква. Българският народ не е православен - никога не е бил, но може да бъде, ако бъде кръстен с Дух и Истина.]