01 февруари 2018

СВЕТА СОФИЯ VI

СВЕТА СОФИЯ VI

================


Здравейте, приятели!


Честита Нова година! Надявам се да продължим да громим пънчославието, защото светът е потънал в тъмнина и повече от всякога има нужда от СВЕТЛИНА. ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! Да продължаваме да черпим светлина от древните мъдреци, защото как иначе ще разберем какво ни казват те от страниците на Библията?! Как ще разберем Завета на нашите набожни предци, ако не познаваме тяхната Философия?! Как ще ходим в Светлина, ако не знаем що е Мрак, за да го избягваме?!


В една минала тема говорихме за пазителите на Портите - че в Дома Божий могат да влизат само светии. Че светии са всички тези, които вършат Волята на Бога /Канон § 13/. Бих искал да изясним какво всъщност означава святостта и може ли един християнин да бъде светец бед да е извършил някакви свръхестествени чудеса като благоуханни мощи, изцеления при гроба му и прочие. Пънчославните светци вършат всички тия неща, но някога, много отдавна, живели на света едни други светци, за които ще ви разкажа.


Някога, много отдавна, християните се събирали, за да се черкуват като светии наедно с най-светите и да вървят вкупом в Пътя, Истината и Живота. Имало и такива, които не били светии - те можело да слушат проповедите от нартиката, т. е. притвора, за да научат как да станат светии.


Нямало централизиран орган като Синода да назначава навсякъде в църквите под негова власт свещеници, завършили Богословие в някой университет, които да въртят цялата църква, изпълнявайки всички длъжности наведнъж, и да пълнят касата на Синода с парички... Както казахме, Църквите били свързани, тъй като ръкополагането на Епископ се извършвало от поне трима действащи Епископи на поместни Църкви, но светиите в дадена Църква измежду своите редици избирали най-светия за Първосвещеник/Епископ, който да бъде ръкоположен за такъв, а Той измежду останалите светии избирал Свещеници/Презвители, Дякони, Иподякони, Четци, Вратари, Подготвители/Икономи/Клисари. Та поместните Църкви били независими да определят своя клир, т. е. своето ръководство. На първите Събори имало стотици Епископи, т. е. толкова поместни Църкви са съществували. Постепенно тези поместни Църкви изчезнали, били институционално унищожени и подчинени на други Църкви, които пък били подчинени на държавната власт, т. е. на светската власт.


Днес не може да видим в пълнота това, което било някога, не защото е лошо, а защото е опасно за абсолютната власт на Антихриста над пънчославните християни...


Може би сте чували за агапите - братски вечери на любовта, св. Евхаристия в Древността, където вярващите се събирали да се гощават с Хляб и Вино, но били отменени в тази им форма и започнали да дават по една лъжичка вино и по едно къшейче хляб не на маса, а на крак, защото някои братя започнали да се напиват и да буйстват... Аз не вярвам, че са буйствали от чаша вино! Днес, ако някой вярващ се понапие от чаша силно домашно вино, сигурно ще си излее душичката и всички ще разберат какво мисли за живота си - нещо, което е опасно за всяка една власт, защото когато едно нещо се повтори и потрети, то става максима! Днешната светска власт всячески се опитва да създаде раздор между всички, над които упражнява контрол. Неслучайно има толкова много партии във всички държави, където уж било демокрация, т. е. власт на народа, има много религиозни формирования, регистрирани, т. е. признати от държавата, които се надпреварват да продухват ушите на мало и голямо, че те са най-прави и най-близо до Бога, има безброй НПО-та, които прокарват различни /чужди/ интереси... В църквите се говори, че Бог е Любов, че Той ще прости на каещите се грешници техните грехове като се изповядат и причастят, но не продължава нататък - че те ще се усъвърщенстват в светии! На кого от вас са казали: Ти си светия, защото си победил алчността, гордостта, похотта, лакомията, завистта, гнева и леността?! Да, вероятно на никого, защото кой от вас е презрял богатството си и е казал като първите християни, описани в Новия Завет: "Дайте, братя, да си съберем имота и да живеем заедно! Да се кооперираме, а не да се конкурираме!" Имате ли вяра в някого от християните наоколо, че да му поверите живота си, защото той ще се разпорежда не само с имота ви, но и с живота ви? Ако той не е светия, той няма да мисли как да обогати всички пропорционално на тяхното участие, а ще мисли за своя джоб най-първо и приоритетно, както правят капиталистите; ако не е светия, той няма да се допита до всички свои братя най-първо, защото е горд и лекомислен, затова ще се разгневи и ще го обземе завист от лакомия естествено, ако някой му дръпне чержето изпод краката и го детронира, за да избегнат всички фиаското или провала; ако не е светия, той ще влезе в бардака на света без да се замисли...


И ако няма коопериране днес поне на капиталите между болшинството християни и няма християнски комуни освен някои секти с гурута, забраняващи да се яде сол, захар и бяло брашно, то вероятно е за доброто на пънчославните, но най-вече на атеистите, които управляват света на пънчославните...


Не е тайна, че затлъстяването е набрало голяма сила в световен мащаб, особено сред младите хора - преяждането с фабрикати и полуфабрикати е масова практика, а неизразходването на енергията нерядко води освен до наднормено тегло, но и до сериозни здравословни проблеми от застоялия начин на живот. Ако християните знаеха, че може да станат светии като победат 7-те смъртни гряха - да ядат по-малко, да работят по-малко и т. н., но да имат време да се разхождат сред природата, да четат книги, да спортуват и въобще да живеят по-природосъобразно и по-одухотворено, сигурно аптеките нямаше да бъдат претъпкани от всякакви лекарства, болниците нямаше да пращят от армортизирани хора на пределна възраст и здравната каса нямаше да е във фалит поради невъзможност да покрие харчовете на здравноосигурените, които е обещала да поеме за нейна сметка... На християните, ако бяха ръководени от милосърдни управници, милеещи за техния живот и здраве, щяха да им кажат, че няма нищо по-добро от сготвеното у дома ядене от пресни продукти - трябва да има отново професия домакиня и един от двамата съпрузи в едно семейство да я работи, дори да се сменят е най-справедливо, защото пазаруването, готвенето, чистенето и т. н. грижи за дома е тежка работа, защото доброто здраве започва от добрата храна!


Ако алчните капиталисти искат работниците им да нямат друг живот освен този в техните робовладелски чифлици, то милостивите християни трябва да бъдат трижди повече от добри баща и майка, за да се каже, че любят своя ближен по примера Христов. Ако лекомислените хора нехаят за благото на своя работник или съсед, то милостивите християни не само трябва да се молят за добруването му, но и да му правят добро - като му дават добър съвет, помагат му в нужда, подкрепят го да направи добро на други. Много важен е добрият пример - добрият християнин е кротък, хрисим, не е кибритлия, изпълнен с гняв; може да се разгневи, защото е нормално човек да се гневи на неправда или на някое зло, но гневът не трябва да помрачава разума му. Победилият яда в себе си започва с добро разрешаването на някой спор, гледа да се разбере по човешки с отсрещната страна, а не да се юрне с рогата напред като бик на корида... Победилият завистта не търси да клъвне някого, а да го прегърне по братски и да му каже: "Прав си, братко, но тук и тук си в грешка, защото..." Взаимното изграждане не може да стане без любов!


А какво е това, което е обратното на лакомията? Да, въздържанието. Сигурно не знаете, че първите християни са се борили срещу лукса и разточителството - не са носели скъпи дрехи, скъпи бижута, скъпи прически и т. н. Без съмнение те биха изключили от своя списък със забавления почти всичко, което днес се счита за разтоварващо за мнозина пънчославни християни - от надбягването с коне и кучета, през колоезденето, та чак до надпреварата с болиди от Формула 1. За съжаление спортът се е превърнал в бизнес и състезателите се дрогират с всякакви опасни за здравето им вещества, за да са по-силни и по-издръжливи. Те печелят много, но и губят много - живеят половин живот на макс и после право в гроба, зависи кой колко е зобал... По телевизията постоянно облъчват зрителите с поредния рекорд на Гинес, с поредния милионер от лотариите, с какви ли не простотии... Християните, които са решили да се учат на въздържание чрез пост и молитва, очевидно трябва да спрат да гледат телевизия, да четат вестници и списания, да слушат радио, защото отвсякъде ги залива информация за хора с богатство и слава, тънещи в лукс, живеещи в охолство... Само по новините дават черната хроника... Но веднага след тях идват спортните новини - там ви напълват главите с големите успехи на родните спортни величия, какви титли са взели и колко са прибавили към сметките си... Но целта на всички тия залъгалки като предавания за спорт, сериали и прочие е една - човек да бъде зомбиран и да започне да живее не своя живот, а да се вълнува какво става с топ-спортистите, с героите от сериалите и т. н. Да изоставя всичката си работа, да мята шала и да се юрва с феновете да гледа на живо футбол със своя любим отбор, който играе в един град тази седмица, после в друг, в трети, в четвърти... Знаете ли колко футболни запалянковци има, които се шляят по мачове целогодишно, знаят всички песни, които се пеят по мачовете, футболът е техен начин на живот? Ще кажете, че както футболистите ходят всяка седмица на мач, така може да се каже, че и християните ходят на църква, мюсюлманите на джамия, евреите на синагога и т. н., дори някои ходят по повече от веднъж седмично в храма, а някои дори през ден или всеки ден. Да, но религията не е забавление, тя е жизнено важна за едно цивилизовано общество, докато без футбол може да се живее!


Да кажа и няколко думи за целомъдрието, без което не може да бъдеш светия. Ако плътската похот не дава мира на мнозина и те не могат да си държат онази работа в гащите като видят възможност за изява, разбирайте дори изневяра, а така също и жени не могат да не пуснат на мъже, то как е при целомъдрените хора? Христос казва, че като пожелаеш една жена и вече си съгрешил с нея в сърцето си, дори последната Божа заповед забранява пожелаването на жената на брата ти? Еротичните фантазии са затворени в човека, в разума му, те не разрушават семейства, не се зачеват деца и т. н. Но да, те се пораждат от плътско влечение, от плътска похот. Очевидно не е достатъчно да няма действие като прелюбодеянието например, но и да няма желание към друг сексуален субект освен с бракосъчетания партньор! Очевидно бракът с желания субект или въобще субект от отсрещния пол изпълнява ролята на средство за спасение от бушуването на плътската похот, ако някой излезе от девството на ментално ниво и има нужда да задоволи тази своя страст, която може да бъде задоволена само по един начин. Не трябва да се учудваме защо в миналото са се бракосъчетавали толкова млади - защото очевидно тогава е започвал пубертетът, свързан с появата на сексуален нагон.


Да ви попитам одобрявате ли банките за сперма, където мъже дават срещу заплащане семенна течност за оплождане на жени? А даряването на ембриони, замразяването им, което според майка е насилие над природата, даването от жени на яйцеклетки срещу заплащане и прочие и прочие? Одобрявате ли инвитрото, бебето в епруведка и т. н.? Защо са всичките тези иновации, знаете ли? Да, за пари! Но нима това не е един узаконен от държавата разврат, в който да бъдат вкарани имащи възпроизводствени проблеми семейства?


Нека ви разкажа една истинска история, случила се с един познат много отдавна, някъде по времето на социализма. Той бил още млад, на около 20-25 г., когато срещнал на улицата една двойка от друг град, която го поканила да го почерпи в хотела, където пребивавали. Хапнали, пийнали и жената си отишла в стаята, уж да си легне, а мъжът останал с нашия герой. Споделил му, че са бездетно семейство - нямат деца, защото той не може да има деца... Дошли са в този град да търсят помощ. Той би ли се съгласил да помогне, да легне с жена му, за да забременее? Той не му мислил много, качил се при жената и... След 9 месеца получил по пощата един голям колет с писмо вътре, че им се е родил син, че ще са му благодарни цял живот за човечността и добрината, а така също и с множество армагани като на кум - една риза, вратовръзка и разни деликатеси за ядене... Като чух тази история за първи път, аз казах на глас: Ето това е един истински християнин!


Да не мислите, че не е имало бездетни двойки в миналото? Имало е, но е имало и човеколюбиви хора, които могат да дадат радост на скърбящите като им въздигнат деца из своите чресла! В Библията пише за Онан, който не искал да въздигне потомство на брата си и Господ го убил /Битие 38:1-10/. Нима случаите не са аналогични, с тази разлика, че няма мъртъв съпруг, а импотентен, увреден, неможещ да има деца. Нима девер на жената от едно такова семейство не е всеки брат Христов на имащия възпроизводствени проблеми мъж?! Разбира се, че е!


Искам да кажа няколко думи и за борбата с леността, т. е. нехайството. Молитвата може да помогне да се победи леността! Светците са много вглъбени в молитва - те са Божиите синове, които търсят от своя Божествен Отец Светия Дух да ги направлява.


7-те смъртни гряха носят духовна смърт и наказание на грешника, изразяващо се в разлъчване с Животодателя, с Бог, Който е Любов. Светците са победили духовната смърт и пребъдват в Пътя, Истината и Живота, защото са подчинили своите чувства на най-възвищеното - на ЛЮБОВТА, а са елиминирали най-низшето от себе си - омразата. Те са смирени по сърце, за разлика от гордите, защото да вървиш в Пътя означава да си покорен.


Някой може би ще опонира, че днес има православни, католици, протестанти и др. християни, които са светци, защото са победили духовната смърт. Нека видим дали това е така като продължим да говорим какво различава светците от грешниците. Но нали вече казахме, нима има още неща? Да, нали 7-те смъртни гряха имат свои производни! Да видим дали са победили и тях.


От алчността произхожда сребролюбието, което ап. Павел сравнява с идолопоклонство /Колосяни 3:5/. Мнозина християни си държат парите в банки, да не кажа всички, за да се множат като им дават лихва, взета от дадени под лихва техни пари на други хора, а даването на пари под лихва на братя не е разрешено от Закона. Но нали Законът вече не важи, християните могат да правят каквото поискат, ако съвестта им позволява?! Могат да убиват еретици, спомнете си за Инквизицията, да крадат чужди земи, спомнете си за земите на други племена и култури в Африка, Северна и Южна Америка, Австралия, завзети от Короната на Англия, Португалия, Испания и др., намиращи се под властта на Църквата на протестанти, католици и др., да лъжат, спомнете си множеството лъжи, довели света през ХХ в. до две световни войни, а преди това до безброй военни стълкновения... Значи сребролюбието може да не е лошо според някои, т. е. даването на пари с лихва да се адмирира. Но как мислите, къде би отишъл един християнин, ако спешно му трябват пари? При богат брат да му даде пари без лихва или да вземе бърз кредит с 10-орно по-висока лихва от обикновената, за да му излезе през носа връщането й? Кой би искал да се мъчи, ако може да не се мъчи?! Някой мазохист вероятно, някой луд или луд мазохист?!


Замислете се! Как едни светии, които не са съгласни с тая порочна практика да се дават пари с лихва, не противостоят на това явление като говорят надлъж и нашир, че лихварството е дяволска работа, че парите на богатите християни не трябва да се дават в ръцета на "набожни" банкери, които да въртят далавери с тях и да забогатяват на гърба на бедните християни, а трябва да принасят полза на братята без да съдират от тях кожите от гърбовете им! Посочете ми кой проповедник сте чули да говори срещу лихварството, има ли някаква световна мрежа за даване на кредити без лихва между християни, за която аз да не знам? Нали по делата им ще ги познаем светиите, не по добрите намерения, които както знаем водят към ада, а не към рая! Към рая водят добрите дела!


И след като всичките тия владици са прегърнали пънчославието като не изобличават лихварството и други подобни неща, не са ли всички вярващи в тяхното достойнство лъжесвидетели, макар и заблудени слепци? Като казват "достоен", не изричат ли лъжливо свидетелство пред Бога? Достойни ли са тия владици, които освещават църква на името на пресветата, пречиста, преблагословена, славна Владичица наша Богородица, нетленно родила Бог Слово, завряна в мазата на друг храм? По-достойната от серафимите и по-славната от серафимите е завряна в мазата, даже и в градската тоалетна биха я завряли, за да се продават свещички, иконички, книжлета, опела и кръщенета. Църквата не е нон-стоп магазин на улица Търговска, в който да влизат свободно сегиз-тогиз разни вярващи да правят оборот! На такива владици казвам "анатема", искам си разкръщелното свидетелство и дим да ме няма... Защото не искам да съм лъжесвидетел!


Ще се намерят такива, знам, които биха се подписали с две ръце даже, че не те, а именно аз съм лъжесвидетел, защото техните господари ще ги наградят финансово или с по-висок пост, за да продължават да викат "достоен" с по-голяма тежест... Алчността, ако сте забелязали, прави богатите големи непукисти, безсърдечни копелета, които дори си купуват власт като плод и зеленчук... Не за да помогнат на бедните, а за да бранят богатството си от тях! От алчността извират не само сребролюбието, лъжесвидетелстването и безсърдечието, но и коварството, непочтеността, лъжата, кражбата, светотатството, лихварството и идолопоклонството. Мога да позная, когато коварство е изписано на лицето на някой човек - мъчи да те прекара някак, да те излъже, гледа надолу, уж от смирение, но за да не видиш как върти очи като шугав... Нима не бих могъл да позная и благостта, ако я видя?! Нима си мислите, че отвътре е едно, а отвън друго?! Не, отвън е каквото е отвътре! Хитростта си личи по лицата на хитрите, добряците и веселяците не бихте сбъркали със злобарите и завистниците вероятно. Така вероятно не бихте сбъркали светците с правещите се на света вода ненапита, ако искарате един ускорен курс при мен.


Ясно е, че заради финансова облага някой би излъгал, друг откраднал, трети убил дори, за да обере някого, четвърти би откраднал от църква свети предмети, т. е. да извърши светотатство, да е непочтен по някакъв друг начин. Но кой би станал идолопоклонник заради пари? Кой би отхвърлил Пътя, Истината и Живота, за да води следващите го към ада? Явно някой безумец, който е продал душата си на дявола... Намирам, че пънчославните архиереи са такива безумци... Те продават кръщелни свидетелства без оглашение, за да измамят жертвите си, че са станали християни, прощават им всичко регулярно, но те цял живот си остават грешници, които, обаче, били верни последователи на безгрешния Христос... Пънчославните владици живеят в палати с охрана и готвач, имат шофьор да кара скъпа кола, живеят в разкош - нещо, от което светците се боят, но те не... Стигам до извода, че шарлатаните, в своето безумство, са повярвали, че всички измамени от тях са безумци и те няма от какво да се боят... Светците в една Църква не биха търпели това явно лицемерие - Владиката им да живее в лукс, а Църквата да проповядва въздържание сред пасомите си! Ако имате кола, нима не я карате вие? Владиката ако няма кола, тъй като е дал обет за нестяжение, да вика такси или да ползва автобус, а може някой брат да го закара донякъде като си плати каквото трябва! Защо ще му купуват скъпа кола, ще му правят гараж, ще наемат шофьор да го кара, защо е всичко това? Как той проповядва с делата си това, което проповядва с устата си?!


Мога да продължа да изброявам производните на 7-те смъртни гряха, да ги обяснявам на разбираем език, но се боя да не избухне някоя разправия с майка, че доста писане ми се отваря, а зимата сме се сврели в една стая и трябва да се погаждаме някак. Затова тук ще ги изброя накратко, така както са изброене в "Свещеният катехизис" на Николас Вулгарис.


От плътската похот произлизат развратът, прелюбодеянието, кръвосмешението, похотливостта, оскверняването на девици, блудничеството, феминизирането, содомията, невъздържаността и липсата на страха от Бога.


От лакомията произхождат покварата, пиянството, разюздаността, разбойничеството, лъжесвидетелстването и похотливостта.


От гордостта идват самохвалството, горделивостта, амбицията /силното желание, стремеж/ от славолюбие, непокорството, презрението, наглостта и самовлюбеността.


От гнева са /бого/хулството, омразата, отмъщението, придирчивостта /взискателността/, ругаенето, кавгаджийството /скандалджийство, забъркването в свади, разпри/ и убийството.


От завистта са коварството, враждата, злобата, сприхавостта /избухливостта/, злословието, неблагодарността и измяната /предателството/.


От леността идват безделието /мързелът/, равнодушието /безразличието, апатията/, бездуховността, страхливостта /малодушието/, отчаянието /безнадеждността/ и неблагочестивостта.


Този списък не е пълен, тъй като например убийството може да бъде извършено не само поради гняв, но и поради завист или алчност.


Има така също една специална група смъртни второстепенни грехове, т. е. произлизащи от 7-те главни смъртни гряха, наречени грехове срещу Св. Дух: да мислиш, че някой е спасен без добри дела; да изпаднеш в отчаяние като мислиш, че Бог не е състрадателен; да се бориш с Истината, когато си запознат с нея; да завиждаш на твоя ближен за добрите неща, които получава от Бог; да упорстваш в греха; да решиш да умреш без разкаяние.


Ще се опитам да отговоря на въпроса: Зашо днес няма светии в такива големи мащаби като в първите векове? Нима нещо се е променило?! Да. За да бъде канонизиран някой за светец, освен свят живот се изискват и извършени от него приживе или посмъртно чудеса. Без чудеса никой не може да бъде обявен от Църквата за светия. Папа Инокентий III /папа от 1198 до 1216 г./ налага окончателно този нов стандарт, който е набирал сила векове наред преди него в пънчославния свят. Така започва ерата на великото отстъпление от Вярата... В смисъл?! За да разберете какво имам предвид, ще ви дам един пример. Сигурно гледате по телевизията Олимпиадата на всеки 4-5 години. Там има всякакви спортисти от цял свят, изявени в своята област. Има например десетобойци - те бягат, скачат дълъг и висок скок, мятат гюле, копие или диск, правят такива неща. Какво мислите биха постигнали, ако не са тренирали преди състезанията дълги години. Да, резултатите им щяха да бъдат доста по-слаби. Ето такива неща стават и с християните оттогова до днес - от тях искат да са като Христос, най-изявеният атлет, а не първо да потренират, след което постепенно да влязат във форма. Естествено е да има отчаяние в редиците - постоянно расоносците им повтарят, че Христос е безгрешен, че той е идеал, непостижим... Ако постоянно ви казват индиректно, че сте слабаци, как да повярвате, че може да бъдете като Христос?! Самият Христос казва: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца." /Йоан 14:12/ Но защо няма тия примери? Защото на всички се повтаря постоянно, че са грешници, а не, че могат да са светии, че могат да се усъвършенстват в светии! Оставете спортистите - да се прехвърлим на музикантите, на писателите, на поетите, на готвачите, на всяка една овладяна до съвършенство професия, което е постигнато с многогодишен труд на усъвършенстване.


Обичам да слушам в Ютуб музика, например музикални изпълнения на "2Cellos":


youtube.com

Може да видите и по-раншни техни изпълнения, когато са били по-млади, но определено след долу-горе 30 години упражнения те са станали виртуози в свиренето на чело. На мен ми харесва музиката им! А на вас?


Ще ми кажете, че да станеш светия е трудно, даже невъзможно за повечето. Това е привилегия за малцина... Спрете да се заблуждавате като слушате дрънканиците на пънчославните духовници! Последните имат финансова изгода да си останете прости като гъбено семе, за да не осъзнаете никога, че ви манипулират с лъжите си. Те се боят от светиите, защото светиите не биха търпяли тяхното робство и веднага биха обявили независимост, отцепвайки се от тях! Виждате какъв цирк е сега да се направи Събор - Русия дава заповед на България да не участва, защото сме тяхна губерня... Днешният християнски свят е един голям конгломерат от отделни по-големи и по-малки църкви, които воюват помежду си за вярващи, от които да се издържат - те нямат духовно единство, нищо че уж Христос бил техен Глава, и не е чудно, че даже в Синода отделните владици враждуват помежду си, тъй като имат различни търкания... Ако имаше множество поместни Църкви, които да са независими една от друга институционално, в един Събор биха присъствали вероятно десетки хиляди Епископи в световен мащаб. Но светската власт е против! Затова се заклеймяват някои ереси от ранните векове - за да се покаже, че свободомислието е опасно! И така да няма свободомислещи... От век-два официално светската власт е отделена от църковната власт, но двете не са независими, а църковната власт е подчинена на светската власт... Може да прочетете историята, ако желаете - не само през комунизма, но и през Средновековието, патриарси и други важни църковни длъжности като игумени на манастири, архиепископи пр. се заемат само с одобрението на владеещата /партийна/ аристокрация, която следи тези лица да са й верни, в смисъл такъв да не й пречат като й вкарват прът в колелата! Затова владиците искат кола с личен шофьор... По същата причина, поради която властимащите искат служебна кола с шофьор и охранител... Боят се от народната любов... "Слугите" се боят от "господарите" си... Светиите от какво биха се бояли, ако не от Бога?! Но грешните господари се боят от гнева на слугите си, да не ги линчуват...


Аз ви казвам да не линчувате никого, но да си вземете шапката и да бягате от пънчославните вертепи! Има по-голяма вероятност вас да линчуват, ако се разпърчите в храма да се омитат измамниците, защото финансовият интерес е голяма движеща сила и ще накара мнозина да тръгнат срещу Истината, за да запазят работните си места като манипулатори на масите по религиозните въпроси... Комунистическата партия, подобно на фашистката партия и на аристокрацията през тъмните векове винаги е мислела за пълно овладяване на Църквата, за изпразването й от съдържание и за напълването й с верни й хора... Дяволите имат само една цел: Да няма светии и адът да е на земята, за да живеят в него щастливо и без сътресения! Те биха втълпили на неродените дори, че светиите са 1 на 1 000 000, игла в купа сено и пр., за да успеят да заблудят колкото може повече пънчославни, че те са от люлката до гроба грешници, но някой може да просияе като светец, ако е много набожен и прави поклони в църквите от сутрин до вечер, ако се зазида в някоя пещера и прочие "подвизи"... За повече информация може да прочетете дипломната работа на Ловчанския владика дядо Гавриил, който разглежда подвизите на Руските подвижници на благочестието през отминалите векове...


Ще ви разкажа за един от тях, съвсем накратко за чудесата, които извършил или станали с него, тъй като не искам да ви отегчавам. Не за друго, а защото: "Безценен дар получи Българската православна църква от Руската православна църква - частица от мощите на великия подвижник на благочестието Св. Серафим Саровски." [dir.bg]


Св. Серафим Саровски 3 години боледувал от воднянка, страдал тежко, но се отказал от лекарите, за да бъде изцелен чудодейно... Събличал се гол до кръста при едно блато и чакал насекомите да го нажилят здраво - тялото му се подувало като балон, посинявало, а раните се инфектирали, но той не търсел лекарска помощ, защото вярвал, че ще бъде излекуван чудодейно... Цели 3 години се хранел само с трева... Прегърбеният си вид дължи на тази трева - бил нападнат от разбойници, които били много гладни, но като им предложил трева и те побеснели... След 7 дни, без лекарска помощ естествено, той оздравял чудодейно... Простил на разбойниците, че го пребили - дори се молил отново да ги срещне, за да го натупат пак, защото той вярвал, че тялото му трябва да се умъртви докрай и да не усеща болка, когато го изнурява... И наистина затворен в килията той измислял нови и нови мъчения за себе си - например за 1 седмица прочитал от край до край целия Нов Завет, което е непосилно за повечето, но не и за него /в първите 4 дни прочитал по едно Евангелие, а в последните 3 дни на седмицата - Деянията и Посланията/... Пробвал съм да прочета едно Евангелие за 1 ден и направо главата ми щеше да се пръсне от информацията, а Св. Серафим Саровски седмица след седмица четял целия Нов Завет - явно в един от тези "сеанси" главата му се "разцепила" и 5 дни бил в несвяст телом, но духом прекарал в райските селения, където ангели, серафими и херувими хвърчали наоколо... За да не полети като ракета от блаженството, което изпитвал, когато му се отваряли "небесата", си сложил огромен железен кръст под расото - да помни, че кръстът му е тежък, че е "убоги Серафим"...


След 5 години мълчание той получил заповед от Императора да излиза от килията си, защото Наполеон се бил развилнял из Европа и Руската империя била заплашена от чужда инвазия - били нужни духовни наставници, които да подковават крепостните, че техният "бащица", Императорът, е добър християнин, затова те трябва да го бранят с всички сили... С голяма скръб за живите, неговите "сироти", които странно защо като видел винаги наричал "Радост моя!", той си отишъл от този грешен свят - неговите молитвени маратони в пещерата в пустинята и в зазиданата килия в манастира, които продължили десетки години, го изнурили здраво, особено молитвеното правило на Св. Пахомий Велики... Починал в молитвена поза, на колене... Предрекъл бил, че ще умре, когато има пожар - и наистина така го открили, по дима на пожара в килията му - една свещ се била катурнала и запалила някакъв балдахин на икона в килията му... Не извикали доктор, за да констатира смъртта му, тъй като душата му като НЛО била забелязана да излита към космоса от няколко съседни манастира...


[Тук може да прочетете пълното житие на светеца, който като св. Иван Рилски търсил уединение в пустинята за духовно съзерцание, бягайки от света на пънчославните:
pravoslavieto.com]


Но точно пънчославните властници са издигнали в култ чудесата около този светец /аз не се съмнявам за светия му живот, а за чудесата, съпътстващи живота му - надявам се да сте доловили шеговитата нотка в повествованието ми/, защото в миналото в Русия, тази огромна по размери страна, лекарската помощ е била привилегия за богатите, а за бедните е оставало едно - да се молят да стане някакво чудо... За да не роптаят срещу властта, че в тяхната паланка няма лекар, да не се бунтуват и т. н., че лекарската помощ е непосилна за бедняците и пр., са били популяризирани тези светци, които не търсят лекари, а се молят да стане чудо - и то става... Колко хора са измрели като кучета в Русия от тази погрешна практика ние не знаем, но се досещаме - много! И сега някои не искат да ходят по доктори - поради безпаричие, страх или нехайство за здравето си... Лекарите са за това - да бъдат търсени за съвет, за преглед, за медицинска помощ! Бог е дал на човека разум да оцелява физически в този живот, но ако той е неразумен и не отива там, където знае, че трябва да отиде, когато се разболее телом, а се прави сам на доктор, то рискът за настъпване на смърт или предсмъртна мъчителна агония е доста по-голям!


Да продължа нататък по главната тема. Бог е дал на Хомо Сапиенс разум да владее над флората и фауната. Бог е дал на Адам и от Неговата Шехина, от Славата Божия. Не се заблуждавайте, че Адам и Ева са еднакви по душа, само телом са два пола! В Библията е посочено, че Ева е взета от мястото, където е сърцето на Адам. Жената е по-чувствена, по-емоционална, докато мъжът е по-рационален. Естествено има еманципирани жени, които приличат повече на мъже отколкото на жени - пресметливи, улегнали, педантични, докато има и мъже, които приличат на жени - стихийни, буйни в чуствата, дори параноични. Полът не значи нищо в случая, важна е душата на индивида! Жената е носител приоритетно на емоционалността, мъжът - приоритетно на рационалността. Жените се еманципират, мъжете се феминизират, но винаги едната страна в душата на човека е водеща!


Адам познал Ева и тя родила Кайн и Авел, т. е. тя ги е феминизирала - това се чете между редовете, затова Кайн е толкова необуздан в гнева си, в него е подтиснат разума за сметка на експанзия на чувствеността му! Хората на чувствата са на вълни, избухват и утихват, пак се развилняват в тях емоциите и после отново се утаяват страстите им... Но в най-сюблимният момент някой може да изгуби връзка с разума, да стане роб на чувствата, които да го обсебят... Авел е убит от ревност, завист, гняв - това убийство е неосъзнато в самия момент на извършването му от Кайн, то е извършено импулсивно, в пристъп на безумие, става осъзнато едва по-късно, когато земята връща кръвта на Авел и Кайн 3 пъти се опитва да скрие престъплението си. Това братоубийство всъщност ни казва нещо друго - че ние може да направим много зли неща от омраза, гняв, завист и други чувства, но рано или късно ще се сблъскаме със своето престъпление! Защото не сме безумни, но разумни, когато чувствата бъдат усмирени! Чувствата са като някакви зли кучета, които лаят и хапят, но те ще се изморят и тогава, в тишината на ремисията, ние ще осъзнаем какво става с нас!


Ще ви кажа какво става с нас... Ще ви припомня едно мое видение: Аз съм със скафандър, стоя изправен, а наоколо се търкалят мъртви трупове и до края на хоризонта виждам порутени обгорели сгради... Мъртвите трупове са безумци, а аз съм единственият жив В МОИТЕ ОЧИ - единственият разумен човек... Тия безумци са обладани от алчност, от злоба, от похот, от омраза един към друг... Те са престанали да имат страх от Бога и не мислят какво правят със себе си и с другите... Адският огън е изпепелил света им, но те не виждат това... Искам да извикам, но буца е заседнала на гърлото ми и седя безмълвен, с ръце отпуснати надолу безпомощно... Светът на разума го няма, само светът на безумието е останал... Чувствата са опустошили човеците - алчността ги е заслепила, замъглила е разума им... Пари, пари, пари... Бедните се гневят на богатите от завист... От любов към парите майка продава децата си... Силни държави нападат слаби държави и хвърлят бомби над тях, за да откраднат природните им богатства без да им дадат нищо в замяна... Богати бизнес-институции изкупуват дълговете на бедни народи, за да ги поробят икономически... Къде е благоразумието във всичко това? 30 години гледам как измамници от цял свят разграбват България, как купуват политици да служат на интересите ту на Запада, ту на Изтока, как разбиват икономиката ни, как народът ни се разпилява като стадо без овчари и се поделя между глутниците вълци... Но ако започна да завиждам на високия им стандарт, постигнат с лукавство и чужда пролята кръв, нима няма да бъда по-клет от тях самите, отдали се на разврат с най-низките човешки страсти?! Днес председателстваме Европейския съюз - потомък на разбойническата банда, която от векове ограбва света... Какво да кажа, ако бях пленник на чувствата си?! Нищо вероятно, само ще махам ентусиазирано като лунатик със знаменцето със звездите в ръка, от радост, щастие, гордост... Или ще викам като говедо: "Му-у-у-у, водете ме към кланицата, говеда мръсни..." Последното издава вероятно моята омраза, погнуса, гняв, безхаберие какво ще става, непукизъм, смелост дори... Сигурно ще се намери някой влюбен в Западната цивилизация - в изкуството, архитектурата, науката й: "О, европески братя, добре сте ни дошли! Елате като кръстоносците на Владислав Варненчик и сечете наред - корупция, мизерия, фалш... Паметник ще ви издигнем, но първо ни освободете от тях..." Словото на разума ще го оставя за някой друг път - Европа на две и на три скорости е като бегач със скорости, който изисква доста приказки.


Та реших, че по-добре ще е да не викам да търся живи, защото през защитното стъкло на скафандъра ми може да не се чува, а да построя един Фар, Фарът на края на света. Ако има живи, те ще видят светлината на маяка и ще дойдат при мен - тя ще ги привлече. Ако искат да бъдат роби на страстите си, да продължават да живеят в тъмнина, но ако искат да бъдат свободни от това робство, за да вникнат в написаното в Библията и да я четат не като безумци, но като човеци с разум и дори с мъдрост, нека следват светлината от Фара на края на света. Светът, който идва, е свят на светлина! Светът, който си отива, е свят на болка и тъга...


Но да продължа по темата. Едва с появата на Християнството се обръща такова внимание на чувствата, тъй като Христос фокусира вниманието ни върху ЛЮБОВТА към Бога и ближния:


"Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гьозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате." /Лука 11:42/


"...но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога." /Йоан 5:42/


"По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." /Йоан 13:35/


"Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов." /Йоан 15:9/


"Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов." /Йоан 15:10/


"Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си." /Йоан 15:13/


"И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях." /Йоан 17:26/


"Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове." /1 Петрово 4:8/


"Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него." /1 Йоаново 2:5/


"1 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

2 Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

3 И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

5 и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

7 Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен.

8 Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

10 По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

11 Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

12 и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

13 Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

14 Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

15 Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,

17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

19 От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

20 относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

21 Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

22 и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

23 И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

24 И който пази неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /1 Йоаново 3:1-24/


"7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.

8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

9 В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.

10 В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

11 Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.

12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас.

13 По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си.

14 И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.

15 Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.

16 И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.

17 В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.

18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

19 Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.

20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." /1 Йоаново 4:7-21/


"...защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки." /1 Йоаново 5:3/


"И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало." /2 Йоаново 1:6/


"...пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот." /Юда 1:21/


"А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /Римляни 5:5/


"Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго." /Йоан 13:34/


Новият Завет може да бъде резюмиран в няколко думи: Вяра, Надежда, Любов и Добри Дела. Тия четирите са нужни за Спасението на един християнин!


Да, светиите освен елиминиране на омразата и прегръщане на Любовта Христова, трябва да имат "добри подвизи", както се казва в една молитва:


"Боже свети, Който сред светии живееш, Когото ангелите с трисвет глас възпяват на небето, а човеците възхваляват на земята. Ти даде от Светия Твой Дух, на всекиго благодат по мярата на Христовите дарования и чрез нея постави в Твоята света Църква едни за апостоли, други за пророци, други за благовестители, други за пастири и учители, и чрез проповядваното от тях слово, при Твоето действие, мнозина се усъвършенстваха в светии, които от род в род Ти благоугодиха с различни благодетели и ни оставиха примера на своите добри подвизи; а като отидоха в радостта, готови са, в каквото сами бяха изкушени, да помагат и на нас, когато падаме в злополука. Като възпоменаваме всички тези светии, ние похваляваме техния богоугоден живот и Тебе Самия, Който си действал в техните желания и дела. Похваляваме Те и вярваме, че техните добродетели са Твои дарования и усърдно Те молим, Свети над светиите: Дай и на нас грешните да последваме тяхното учение, живот, любезност, вяра, дълготърпение и любов и с тяхната молитвена помощ, а най-вече чрез Твоята вседействаща благодат, да се удостоим с тяхната небесна слава и да хвалим Твоето пресвято име, на Отца и Сина и Светия Дух, во веки! Амин!"


[Както трябва човек да оказва контрол над чувствата си, така трябва да има контрол и над разума и волята си /затова трябва да търси духовно водачество от по-мъдрите и по-светите/, защото човек лесно може да се заблуди и да вярва, че върви по един път, а всъщност да върви по друг:


"21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди." /Притчи 5:21-23/


Леността докарва немотия:


"6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж." /Притчи 6:6-11/


Гордостта не трябва да избуява, отрано трябва да се плеви като опасен бурен:


"20 Сине мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

22 Когато ходиш, наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш, ще се разговаря с тебе.

23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот." /Притчи 6:20-23/


Да, трябва да призная, че има едно добро феминизиране на всекиго от майка му и баща му /защото всеки е феминизиран в някаква степен/, което му вдъхва любов към майка и баща, род, родина и т. н. Прекомерната чувственост от страна на майка му или баща му може да направи един индивид мекушав, гневлив или завистлив. Тук се говори по-скоро за еманципиране на сина посредством баща си и майка си, за подхранване на разума му от разума на баща му и майка му.


Тия неща са мерзост за душата на Господа, разбирайте и за душата на вярващия, които бащата и майката на всеки подрастващ трябва да знаят и да му ги кажат, ако имат Господ за свой господар:


"16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя." /Притчи 6:16-19/


Накратко, липсата на Страх от Господа отваря пътя към вършенето на зло, защото:


"13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста." /Притчи 8:13/


Който не мрази злото, а го обича, не е тръгнал по Пъта на Мъдростта, защото:


"Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века." /Псалми 111:10/


"Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката." /Притчи 1:7/


"Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум." /Притчи 9:10/


Законът е даден на всички чада Авраамови - на евреи, християни и мюсюлмани, защото ни учи да имаме Страх от Бога! Не презирайте написаното в Стария Завет като някои пънчославни християни и мюсюлмани, нито пък презирайте написаното в Новия Завет като някои пънчославни евреи и мюсюлмани! Последното го казвам, защото Любовта към Господа е завършек на мъдростта, както е казано:


"17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

...

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото, който ме намери, намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска, онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта." /Притчи 8:17-21,32-36/


А где е Господнето благоволение?


"В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение." /Псалми 16:3/


"1 Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,

4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда, не се отмята;

5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века." /Псалми 15:1-5/]


-

Под черта: Смятам, че малко се знае за ролята на Наполеон Бонапарт за премахването на крепостничеството в Руската империя, а и в Австрийската империя и Османската империя. Ако не бяха Наполеоновите войни, вероятно още щеше да съществува крепостничеството в Европа. Наполеон I всъщност се изправя срещу шовинизма на Английската Корона да властва над Европа като над своя колония, за да запази завоеванията на Великата Френска Революция и да развее над Европа лозунга на Конвента: "Свобода. Равенство. Братство." Нима Наполеоновите войници биха тръгнали да завладяват Европа и да умират за своя Император в 40 битки, ако той просто искаше да бъде поредният властелин на света като много други преди него? Самият Наполеон и неговата армия не са ли в ролята на Гняв Божий, който излива огън и жупел над Содом и Гомор, над феодална Европа, потънала в разврат и беззаконие на прогнилата монархия и на лишената от святост римокатолическа и източноправославна църква, патерица на тази вакханалия? Мисля, че са!