ЮБИЛЕЙ

10 ГОДИНИ В ТЪРСЕНЕ НА ТЪРСЕЩИТЕ ИСТИНАТА

===================================================================
Здравейте, приятели!

Поради големия интерес към материала до БАН /2007 г./ реших да смеля още по-наситно предоставената информация.

Това е мое писмо до БАН /Българска Академия на Науките/ във връзка с едно фундаментално мое откритие, което ще промени света, стига да се намери някой, който да вдене за какво става въпрос:

Уважаеми ...,

Чуках на много врати, но те се отваряха само пред свои. [1] Но понеже е казано: "Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който проси, придобива, и който търси, намира, и който хлопа, ще му се отвори." Реших да похлопам и на тази врата. [2] С молба да ми посочите дверите на моите търсения, които продължават близо 10 години. [3] А аз търся търсещите Истината човеци. [4] Не на думи, но воистина. [5]

Ето и моето слово, което отправих многократно към различни научни организации, но за тях аз съм просто един профан, дори лунатик... [6] Мои познати ме умоляват да забравя всичко, дори бях посъветван да се разкая, защото съм станал еретик?! [7]

Предварително благодаря. [8]


Към Вас се обръща един човек, който не иска бурените да заглушат житните класове в нивата му. [9]
Завършил съм ... и както се подразбира съм ... . [10] През годините на следването ми бях в досег, смея да твърдя, с най-изявените корифеи в областта на техническите науки, като придобих и една обширна представа за човешките достижения в науката. [11]
Някои въпроси се загнездиха в съзнанието ми и не ме напуснаха никога. [12] Така, след като се дипломирах, реших да се опитам да намеря отговори на въпросите, които ме вълнуваха. [13]
Не бих се обърнал към Вас, ако не смятам, че е важно. [14]
През 2000 г., изкачвайки "К2" [математическия], направих забележително откритие - открих основна математическа аксиома. [15]
Но всичките ми опити да споделя моята радост се оказаха напразни - говорих с доценти, професори, математици, приятели, непознати... Те не можеха да разберат и думичка от това, което беше така ясно за мен. Но ме насърчиха да продължа. [16]
През последните вече 6 /шест/ години се занимавам с аксиомата и верижно стигнах до множество открития. [17]
Бих искал да изложа накратко някои от тях, както и да дам някои напътствия към учените, които се занимават с Теория на струните и мембраните, наречена още T. O. E. /Theory of everything/ (Теория на всичко). [18]
Според мен, нашият (материален) свят е проекция, математическа проекция, с проектиращ вектор - основен кодиращ ключ. [19]
Основната аксиома ни дава нов поглед в частност върху материалния свят, като елиминира някои съществени проблеми при научното му изследване. Но и поглед в дълбочина, зад материалния свят. [20]
На първо място, разглеждайки света като проекция, като засега се абстрахираме от самия процес на проектиране, може да се вгледаме не в динамиката на развитие на света, но в състоянието му. [21] Не е нужно да създаваме някакъв хаос, който да се припокрива с представите ни за порядък (ред). Защото разглеждането на света като процес, започнал с Големия взрив, поражда множество "неудобни" въпроси, които са плашещи за научния свят, а най-плашещо е "нищото", от което се е появило нещото /веществото/. [22]
Всъщност, ако се приеме, че светът в общност /цяло/ има и нематериална част, проблемите отпадат - просто Големият взрив е инфлексна точка между аматерия и материя, "точка на сгъстяване" за аматерията, съвпадаща с "точка на разширяване" за материята. [23] Явно при преходът от аматерия към материя се отделя огромно количество енергия, което способсва разширяването на вселената ни. [24] Но е напълно възможно да съществува/т друга/и инфлексна/и точка/и, в която/които материята да се превръща в нематерия. Най-вероятно тези точки са в дълбините на микросвета - в атомните ядра, но не изключвам да има такава/такива и в дълбините на макросвета. Възможно е да съществуват множество други форми, които да са нито нематерия, нито материя. Да преминават една в друга в такива инфлексни точки. [25]
Това, че нашите телесни очи възприемат вълни с дължина от 380 до 770 nm, не означава, че няма други дължини на вълните - в ултравиолетовата и инфрачервената област на спектъра, които неорганичните очи-приемници на роботите възприемат. По същия начин това, което е в нашите представи, които за съжаление са подчинени преди всичко на тялото ни, е една малка част от света. [26]
Ние сме нетърпеливи да разберем смисъла на целия филм, а сме видели само един кадър. Мислено се връщаме назад във времето и се пренасяме в далечното бъдеще, затваряме в рамка безкрайността, организираме в представите си развитие от начало към край, а изпускаме много съществен момент - самия миг. Губим си времето с незначителни неща, а изпускаме съществените. Искаме да имаме това, което нямаме и не обръщаме внимание на това, което придобием - само докато се борим за него то е в мислите ни. Познатото ни отегчава, непознатото ни привлича и омайва. Всичко това произтича от вглеждането в нещата и осъзнаването на провалените илюзии. Разочарованието се дължи преди всичко на погрешната представа, изградена в мигове на еуфория, когато разумът е изтикан в някой далечен ъгъл. [27]
Ние сме едва в началото - прекалено рано да пишем T. O. E., но не и да мечтаем. Като Айнщайн. [28]
Всякакви опити да създадем някакъв ред ще довежда до по-голям хаос. Защото представите ни за ред и хармония не е задължително да имат нещо общо с реда и хармонията в действителност. [29]
Ние не искаме просто да гледаме филма, ние искаме да го режисираме. Да нагодим света към нашите представи, а не нашите представи към света.
Според мен, не е срамно да си признаем, че не можем да кажем с точност колко измерения има светът, дали са 11 или безброй, на колко години е светът, има ли начало и край, или извечно съществува в безкрайност. Но можем да заявим, че светът наистина е грандиозен - за съжаление ние виждаме само една малка част от него, но Духът ни разкрива нови хоризонти. [30]
Обобщавайки, homo sapiens е на света от толкова кратко време, че да търсим развитие на всеобщ сценарий, надхвърлящ по размер вероятно безброй пъти интервала на нашето съществуване във времето, е като начинанието да се търси основната градивна частица на материята. [31]
Разглеждането на света като проекция на Духа, позволява да се гледа на света не само с телесните очи, но най-вече с тези на духа/разума [mind]. Да се съсредоточи вниманието не в динамиката, а в статиката, в състоянието на света, да се излезе от времето и да се отиде във вечността, като се търсят закономерности не в изменчивите неща, но в тези, които са непроменяеми. Вечни принципи, които са отвъд времето, над преходността. [32]
Под изследване на състоянието на света, според мен, не следва да се разбира точно това на материята. [33]
Да се търси основна частица, изграждаща материята, е causa pertuta, понеже дори такъв лаик като мене, знае, че всяко измерване има интервал на неопределеност, а няма как, засега, да се измерва с абсолютна точност. В дадено измерване може да се стесни интервала на неопределеност на резултата от измерване, но не и да се елиминира напълно, понеже всеки технически уред има праг на разделителна способност, който не е /ограничен/ в безкрайност, т. е. не е абсолютен. Да се твърди, че даден уред няма праг на разделителна способност или че той е в безкрайност, е равнозначно на твърдението, че не е възможно усъвършенстването му. Т. е., че той е съвършен. [34]
Дори след хилядолетия обаче и техническите средства за наблюдение на микро- и макросвета биха се усъвършенствали, порядък след порядък. Мисля си, че сме доста далеч от съвършенството, във всяко отношение. Ще се откриват нови и нови поделементи на елементите - материални, нематериални, енергийни и др. [35]
Този процес може да продължи до безкрай, в което няма нищо лошо /от една страна/, стига да осъзнаем, че в капана на размерността няма горен и долен праг. Както при времето, така и при пространството. В един миг има вечност, в една безмерна точка - безкрайност. [36]
Дори човешкият живот - "един токущо роден и още непоздравен завинаги изгубен миг", е вечност. [37]
В този ред на мисли, каква гаранция има, че струните няма да са изградени от други поделементи или мембраните няма да са части от нещо по-голямо? Колкото и "изключително малки" да са тези "вибриращи нишки от енергия, наречени струни" /"String's theory", NOVA/, те най-малките ли са? Как ще се докаже това? Тук освен размерността се намесва и друг съществен проблем - енергията. Какво е енергията? Каква е същността й? Възможно ли е всеки вид енергия да е проявление на комбинация от определен брой "първични" енергии? Подобно на цветовете. С какви средства ще се регистрират всички енергийни подполета, които са насложени в даден вид енергия? Поведението на материята подсказва, че освен материални частици, в нея съществуват и енергийни; при химично съединение на два атома водород например, енергийните "частици" взаимодействат помежду си, образувайки енергийна маса, която имитира материална антимаса. С други думи, променя се гравитационното поле около водородната молекула. [38]
Обобщавайки, да се търси основна частица, изграждаща нашия свят, е едно занимание, което най-вероятно ще доведе до съждението, че микро- и макросвета се засрещат в безкрайност, т. е. че светът е от Мьобиусен тип. [39]

Това навежда на мисълта, че не трябва да се изследва толкова това, което ни заслепява /материята/, но да се вгледаме и в това, което не ни прави особенно впечатление. Наистина материята е много интересна за изследване - океан от багри, форми, идеи... Но не нейната материална структура е толкова важна, според мен, колкото по-скоро нематериалната структура на света, скрита зад материалната структура. [40] С други думи, считам за по-важна не структурата на материята като пълнеж от /материални/нематериални/ поделементи, а структурата на света като /строга/ геометрична конфигурация, преливаща в многообразие от форми. [41]
Днес ние знаем, че атомите в молекулите не са разположени безпорядъчно, а са свързани един с друг в строго определен ред, съобразно с тяхната валентност /Класическа структурна теория на Бутлеров, 1861 г./, при това атомите на молекулите са подредени в тетраедрални структури /Стереохимична структурна теория, Вант Хоф и Льо Бел, 1874 г./.
Знаем и повече - протоните и неутроните в атомните ядра на химичните елементи са подредени по строго определен начин /Стоян Сарг-Саргойчев, BSM-теория, 2000 - 2002 г./, като придават на атомното ядро специфична форма /Технически университет-Дармщат, Германия, 2003 г./. [42]
И още повече - кварките, изграждащи хадроните /протони, неутрони/, са в състояние да образуват множество сложни частици, наречени хадрони, но устойчиви са само протонът и неутронът /KHuK, Германия/. Т. е. протонът и неутронът са устойчиви структури благодарение не толкова на изграждащите ги видове части/ци/, а на формата /конфигурацията/, която заемат те в пространството. [43]
Така възниква съждението, че съществува някакво предпочитание на елементите да заемат едни пространствени конфигурации пред други. В случая с протона и неутрона се касае за вътрешна симетрия - триплетните структури имат афинитет към симетрията: udu и dud /u - up-частица; d - down-частица/. [44]
Изследванията ми върху молекулните структури на тетраедрално ниво показват, че най-голям афинитет към симетрията имат въглеродо-водородните структури, а повечето други имитират симетрия, но в действителност са асиметрични. Поради някаква причина /вероятно превенция на опастността от енергийно пренасищане/ материята упорито избягва симетричните форми или по-точно - нещо пречи на материята да заема само симетрични форми. Затова споменах, че материята имитира симетрия, т. е. на пръв поглед структурата е симетрична, но в действителност при измерване се оказва, че е асиметрична. [45]
Естествено, както вече споменах, материята може да заема симетрични структури - например метанът, етанът и други въглеводороди.
Удивителна симетрия разкриват и изследванията на KHuK /Komitee fuer Hadronen- und Kernphysik, Германия/ върху снежинките - една неповторима гледка, която невъоръженото око може да оцени само в краткия им танц през зимата. [46]
Голяма доза симетрия е заложена в растенията, в животните, в самите нас, но и почти недоловима асиметрия. [47]
Геометрията на материята или зад материята ме вълнува толкова, понеже реално погледнато не съществуват химични елементи поради качествено различие в изграждащите ги елементи, а поради такова в пространствената им конфигурация, способствано от количествено различие. [48] Но съществуването на изомери сред химичните сединения говори, че количественото различие не е абсолютна величина, каквато е геометрията/пространствената конфигурация. [49]
Обобщавайки, вниманието трябва да се фокусира в геометрията на материята, като не се ограничи само с нея, а се премине зад нея. Новата аксиома е път към последното, Път към Протоизмерение А&O. [50]
Невъзможността на този етап от техническото ни развитие да се проникне до дълбините на микро- и макросвета предопределя необходимостта да се елиминира размера и да се търсят такива модели, които да са общоприложими, независимо от размера. [51] Формата е точно такъв модел, понеже не зависи от размерите, а от положението на елементите. [52]
С прости думи, дали между две точки има едно или друго разстояние, стига критериите за равнина да съвпадат, формата си остава отсечка; или дали един триъгълник е със страни 3, 4 и 5 cm или 3, 4 и 5 /royal/ cubits /лакътя/, триъгълникът си остава Египетски; или дали една сфера има големина колкото сачма или гюле, тя си остава с тази форма - на сфера. [53]
Като обобщение - формата е инвариантна по отношение на габарита, т. е. на дименсиалността на измерението в пространсвен /и времеви/ аспект. Едно предимство, което е кардинално, според мен. [54]
.........................................................................................................................
Въпросите, които ме вълнуват, са много и в това кратко изложение не могат да бъдат засегнати всичките. Затова ще се огранича с гореизложените. [55]
В случай, че БАН/... или някой друг прояви интерес към моята работа, бих могъл да напиша едно по-всеобхватно и задълбочено представяне на моя мироглед. [56]
Благодаря за проявеното търпение. [57]

Оставам с почитания към Вас: ..., 2006-2007 [58]

/моля за потвърждение за получаване на настоящето/ [59]

!Материалът е интелектуална собственост на Vasquez!

^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Очаквам всякакви отзиви на адрес: vasquez@dir.bg

[1] Възпитаният човек чука, за да му се отвори - ако не чуках, а влизах направо, то сигурно нямаше да имам този проблем.
[2] Това е метафора /оподобяване въз основа на някакво сходство, на някаква прилика/ - всеки един сътрудник на БАН е врата към БАН, а БАН също е врата - към научните среди.
[3] Търся вратата, през която се влиза - защото попадам на задънени врати, fake-doors.
[4] Вече съм открил Истината, но търся хора, с които да я споделя.
[5] Попадал съм на мними /фалшиви/ търсачи на Истината, затова се подсигурявам.
[6] Досега все съм удрял на камък - попадал съм на неподходящи хора, които не могат да вникнат в написаното и не виждат смисъл да ми отговарят, както и такива, които считат написаното за плод на болен мозък, а също и такива, които виждат провокация от някого под фалшиво име, който е решил да си направи бъзък-шегичка с тях.
[7] Дългите години в безплодни търсения ме превърнаха в неудачник в очите на обществото, а това допълнително обтегна семейната среда и усилено се опитват да ме принудят да се откажа от моите научни занимания.
[8] Правя малък трик, но никой не иска да захапе.
[9] Използвам отново метафора - житните класове са нещата, които искам да запазя от бурените - проблемите от всякакво естество, които искат да ме впримчат и да ме откажат от умножаването и преумножаването на благата.
[10] Декларирам, че съм образован човек, а не профан - имам фундамент, върху който може да се надгражда.
[11] Бил съм в досег с водещи технически кадри и съм попил от тяхната техническа култура, а освен това, както всеки заинтересован /от БАН/ може да провери, съм постигнал много в тази насока. Истината е, че още като студент бях поканен да участвам в екип от специалисти, който конструира, изработи, сглоби и юстира уникален за България уред.
[12] В процеса на обучение се сблъсках с някои проблеми, които изплуваха непрестанно в съзнанието ми и ме зовяха да се впусна в научни изследвания.
[13] След завършването си попаднах в една много тежка икономическа криза, вилнееща в България, дълго време не можех да си намеря работа като специалист, затова докато бях безработен имах много време да чета и размишлявам.
[14] Важността на откритието ми дава основание да се обърна към БАН.
[15] Математическият "К2" е Последната/Великата теорема на Пиер Ферма /1601 - 1665/, изтъкнат френски математик. Тази теорема е по теория на числата. Занимавайки се с Последната/Великата теорема на Ферма, през 2000 г., направих споменатото откритие - то е толкова фундаментално, че го нарекох ОСНОВНА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА. Откритието е математическо.
[16] Наистина съм говорил с много хора - дори на желаещите съм оставил откритието, ако се намери някой мераклия /техен студент, колега, приятел, непознат/ и прояви желание да разбере повече по въпроса, да ме потърси. Поне няма да го затрият моите роднини, които са пощръкляли, буквално.
[17] На своя глава започнах сериозни научни изследвания - през тези години почти не съм работил по професията си, нямах време. :) Усилено си търся меценат/и. Приемам всякаква помощ, най-вече съвети и кинти. :) Продавам историята на споменатото откритие - може да се направи комедиен сериал. Но реалността си е баш трагедия.
[18] Предлагам да опиша същността на някои от откритията, както и да дам някои съвети на занимаващите се с "ТOE" /"THEORY OF EVERYTHING"/, породени от досега ми с новата аксиома. Така да се каже челен опит, ексклузивно. :)
[19] Изказвам хипотеза за същността на света - материята е кодиран запис. Самият кодиращ ключ е математически. Всичко ротира около една ос на въртене - споменатият ключ. Бог е оставил подпис върху цялото творение - цялото творение сочи на едно невидимо ниво своя ТВОРЕЦ. В този смисъл проектиращият вектор е самият КЛЮЧ.
[20] Основният кодиращ ключ е производна на основната математическа аксиома. Той е безспорно доказателство за важността на аксиомата.
[21] Предлагам засега да се абстрахираме от динамиката, като се съсредоточим върху статиката - да въведем някакъв ред. Наблюденията ми показват, че състоянието на света не се изследва толкова, колкото динамичните му процеси. Затова наблягам на важността на статиката - не трябва да бъде подценявана никоя страна.
[22] Загатвам, че в момента цари голям, ако не и пълен хаос в представите ни за вселената.
[23] Какво е инфлексна точка, точка на сгъстяване и съответно точка на разширяване? Всички сте виждали машинка за мелене на месо - месото се вкарва във фунията и посредством въртящия се Архимедов винт и тялото на машината се постига максимална компресия на месото, което срещайки месомелачното ножче и решетката се превръща на кайма. Мястото, където месото се превръща на кайма е точка на сгъстяване за месото и точка на разширяване за каймата, именно инфлексната точка е мястото на преход между две различни фази на веществото - от едната страна е месото, от другата каймата. Има преход от едно състояние в друго. Конкретно в случая изказвам хипотеза, че материята е "кайма", а преди да стане на "кайма" е била "месо", т. е. Големият взрив е инфлексна точка.
[24] Вселената се разширява, но не от "primeval atom" /"Протоатом", "Частицата на Господ"/, а от инфлексната точка, отвъд която съществува друга реалност.
[25] Отново изказвам хипотеза, че е възможно да съществуват много други форми освен материята, които да преминават една в друга в такива инфлексни точки.
[26] Бий самара да се сеща магарето! Стесненият диапазон на нашите възприятия не е критерий за всеобхватност, което води до ограниченост на нашите представи и съответно до едно твърде бегло рамкиране на Вселената. И защо да се дава кард-бланш само на едни хора, а на други не?
[27] Увличайки постепенно четящия това писмо в необятността на възможните вариации и пермутации на тема произход и развитие на Вселената изведнъж взимам рязък завой и се оказва, че не търся трибуна за изказване на поредната ТOE/Теория на всичкОТО, а напротив - твърдя, че това преливане от пусто в празно е загуба на ценно време, затова предлагам начин да се излезе от "страната на приказките", да не изтикваме повече разума в най-далечния ъгъл, но да видим фактите без воали и розови очила.
[28] Изказвам в прав текст вече загатнатото - ние, на този етап, не можем да пишем TOE, но можем само да събираме отделни парченца, които обаче един ден може да ни дадат нужния ресурс да сглобим пъзела и да напишем една истинска ТЕОРИЯ НА ВСИЧКО. Това последното направо отвинтва шайбата на експерта от БАН, който има Стивън Хокинг освен за автор на една истинска TOE, така също и за "господар на вселената", и така се ражда един незабравим шедьовър. :) От него разбирам защо толкова години никой не ми отговаря - учените масово пушат ОПИУМ-АЛА-ХОКИНГ... Стивън Хокинг и неговата TOE са ОПИУМ ЗА НАУКАТА... :)
[29] Изказвам съждения в подкрепа на изложената теза - нашите представи за ред и хармония не могат да бъдат Критерий за Ред и Хармония.
[30] Всеки може да твърди всичко, но това не създава някакъв РЕД в представите ни, а напротив - ХАОС. Но има ИЗХОД от този омагьосан кръг - да се вслушаме в... Духа. Това, последното, направо хвърля в музиката четящия експерт от БАН - какъв е този Дух, Който ни разкрива нови хоризонти, недоумява, за него този Дух е фикция, а може би не?!
[31] Тук вплитам "луковата глава", която насълзи от смях/плач някои хора, но да се надяваме, че са разбрали това-онова.
[32] Тук споменавам основните предимства на този нов път - най-общо казано, не само че няма да се стигне за пореден път до задънена улица, ами и ще се излезе от омагьосания кръг. :)
[33] Намеквам, че това изследване ще се съсредоточи не върху материята, а върху нещо друго.
[34] Обяснявам, че липсата на съвършени уреди обрича изследванията на несъвършенство - търсенето на основна градивна частица през хилядите години показва, че все повече се прониква в микро- и макросвета, но с развитието на техниката се навлиза все по-дълбоко, но не се достига долен/горен праг. Този процес на усъвършенстване на уредите ще продължи и занапред, като по този начин ще се откриват нови и нови поделементи на вече известните такива - молекули, атоми, хадрони, кварки...
[35] Развитието на техниката ще обуславя нови и нови открития.
[36] Големите мечти не трябва да умират, но в името им не трябва да се съсипва всичко - затова писането на TOE не трябва да бъде надгробен камък на един свят, защото ако проблемите, които ни връхлитат, не бъдат решени днес, утре може да няма...
[37] Една мисъл на един немски класик: "Mensch, was ist dein Leben? Ein kaum geborener und noch nicht begruesst auf immer verlorener Aigenblick..."
[38] Размисли върху Теория на струните и мембраните, написана от Стивън Хокинг и компания. Гледах "String's theory" - поредица на NOVA. Има я в Youtube.
http://www.youtube.com/watch?v=dfarf7XDqys
[39] Мьобиус /Мьобиусна лента/:
http://mathforum.org/sum95/math_and/moebius/moebius.html
http://www.worldofescher.com/gallery/MobiusStripIILg.html
[40] Новата аксиома позволява да се гледа по специален начин на структурата на материята, а не толкова на самите изграждащи елементи. Така не се визира самата материя, а конфигурацията й в пространството - изследва се геометрията й, а не пълнежа й.
[41] Това е ключов момент - в геометричната конфигурация е закодирана информация, която може да бъде декодирана, затова геометричната конфигурация е от такова важно значение.
[42] Исторически данни за постигнатото в изследването на материята - Класическа структурна теория на Бутлеров, 1861 г.; Стереохимична структурна теория, Вант Хоф и Льо Бел, 1874 г.; BSM-теория, Стоян Сарг-Саргойчев, 2000 - 2002 г.; изследвания на формата на атомното ядро при Технически университет-Дармщат, Германия, 2003 г.
http://www.helical-structures.org/index_bulg.htm
[43] Изследвания на KHuK, Германия:
http://www.khuk.de/
http://www.khuk.de/dokumente/KHuK_Broschuere_72dpi.pdf
Изказвам хипотезата, че устойчивостта на хадроните е функция приоритетно на геометрията/структурата им, а не толкова на изграждащите ги елементи.
[44] "Hadrons are categorized into two families: baryons (made of three quarks), and mesons (made of one quark and one antiquark)."
"The two most well-known types of hadron are protons and neutrons (both baryons), which can be found in the atomic nuclei. All hadrons except protons are unstable and undergo particle decay – however neutrons are stable when found inside the atomic nuclei."
http://en.wikipedia.org/wiki/Hadron
http://www.khuk.de/dokumente/KHuK_Broschuere_72dpi.pdf
[45] Симетрията и асиметрията всъщност определят дали една молекула е полярна или неполярна - симетрията предопределя неполярност, докато асиметрията предопределя полярност на молекулата.
http://www.tutor-pages.com/Chemistry/Molecular_Geometry/Polar_Or_Nonpolar.html
[46] Много обичам да гледам зиме през прозореца как вали сняг, а аз съм до печката, на топло. :)
[47] Симетрията и асиметрията са вложени във флората и фауната.
[48] Това съждение е фундаментално: Геометрията на материята или зад материята ме вълнува толкова, понеже реално погледнато не съществуват химични елементи поради качествено различие в изграждащите ги елементи, а поради такова в пространствената им конфигурация, способствано от количествено различие.
[49] Съществуването на изомерите сочи именно абсолюта на геометрията.
[50] Новата аксиома е ПЪТ към ПРОТОИЗМЕРЕНИЕ АЛФА&ОМЕГА.
[51] Една препоръка - сполучлива или не ще каже бъдещето.
[52] Вниманието трябва да се фокусира върху формата.
[53] Примери за едни й същи форми - естествено тук се говори за идеални форми; реалната форма на различни реални тела, например на сферични тела, е близка до сфера, но дори калибровъчните сачми нямат идеална сферична форма.
[54] Формата е инвариантна по отношение на габарита.
[55] Това е кратко изложение, което дори не дава насоки за какво всъщност може да послужи всичко по-горе.
[56] На онзи етап /2007 г./ имах голямо желание да се свържа с БАН - към момента /2010 г./ не съм голям мераклия, още повече че БАН не разполага с нужния технически, финансов и не на последно място интелектуален капацитет. Естествено бих написал едно по-задълбочено изложение на тази тема, но се питам дали ще се намери някой, който да може да вникне в него. Светът стои на ръба на пропаст и само Духът може да ни спаси от пълното фиаско. Нужна е упорита работа, за да се излезе от задънената улица/омагьосания кръг, затова съм готов да преглътна обидите, нанесени ми от некомпетентни персони.
[57] На този, който е прочел всичко, наистина благодаря!
[58] Така завършват учтивите писма.
[59] Всяко писмо може да се загуби, затова е добре да съществува обратна връзка. :)

E, стига толкова. Сега да не трябва да обяснявам и разясненията, че ще стане още толкова писане. :)

Vasquez