БОГ ПРОСТИТ, БОГ УПОКОИТ

=======================
Здравейте, приятели!

Днес е 1-ви ноември, ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ! ИСКАМ ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО =НЕ= ПРАЗНУВАТ. ДАНО ГИ СЪБУДЯ С МОЯТА ПРИВЕТСТВЕНА РЕЧ!!!

Не е хубаво човек да се хвали, но искам да се похваля, че тази година станах помощник-готвач. Бях посветен в тайните на готварското изкуство и вече съм подготвен за живота. За съжаление нещата вървят натам и вие да трябва да изкарате същия курс, защото АЕЦ-ът наближава да предаде богу дух. Е, когато това стане, тогава ще си спомните за моите думи и ако сега се смеете, то тогава няма да ви е до смях. Защото ще трябва да се върнем в пределектрическата епоха и да готвим на дърва, да живеем без телевизор и хладилник, без компютър и прахосмукачка, без GSM и радио - ще си лягаме с кокошките и ще ставаме с петлите, за да посрещнем слънцето на крака, като божество. Но погледнете от хубавата страна - няма да се налага да плащаме хиперсметки за ток. Откъде знам, че АЕЦ-ът си отива? Всяко нещо на този свят има експлоатационен живот - АЕЦ-ът също. За голямо съжаление скоро АЕЦ-ът ще сдаде багажа - ремонтът ще струва повече от построяването на нов, а както всички знаем пари няма. Спокойно, просто ще спре да работи, нищо повече - както на една кола се скапва купето поради изгниване на ламарината, така АЕЦ-ът просто ще се разпадне. Е, няма да е съвсем видимо, но аз съвсем ясно виждам къде ще е проблемът - той няма да се вижда с просто око, затова всички експерти ще се надпреварват да обясняват, че проблем няма, но защо не работи така и няма да установат. Накрая на всички ще им писне да търсят проблема и ще го бракуват - най-лесно е АЕЦ-ът да бъде разпарчадисан, но ако няма нов АЕЦ, ще стоим на тъмно, което не е добре. Аз, като експерт по аварирали АЕЦ-и, трябва да ви кажа, че проблемът е в БИЕНЕТО на ВАЛОВЕТЕ, които скапват ЛАГЕРИТЕ. Понеже става дума за ОГРОМНИ ВАЛОВЕ, от порядъка на няколко метра в диаметър, ПОДМЯНАТА никак не е лесна работа. Ще кажете: Че защо? Ами, защото първо ТЕЖАТ много и второ - ТРУДНО СЕ ИЗРАБОТВАТ. Хайде, КРАН за АВАРИРАЛ ВАЛ ще намерим - ще го нарежем за СТАРО ЖЕЛЯЗО, с една ГОРЕЛКА, работеща на РАЙСКИ ГАЗ, но ПРОБЛЕМЪТ е КАКВО ще сложим на НЕГОВО МЯСТО. Очевидно е, че ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ не става - трябва НЕЩО, за да се предава ВЪРТЯЩИЯТ МОМЕНТ. ПРАЗНИТЕ ПРИКАЗКИ вършат работа, но само за генериране на СТАТИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, а ние искаме ДИНАМИЧНО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО. Очевидно е, че трябва да ЗАМЕНИМ АВАРИРАЛИЯ ВАЛ С ДРУГ. Но откъде да ГО вземем? - Ето как процедират в ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЕКСПЕРТИТЕ: НАРЯЗВАТ АВАРИРАЛИЯ ВАЛ И НЕГОВИТЕ РАЗБИТИ ЛАГЕРИ И ГИ ВКАРВАТ В ЕДНА ПЕЩ, ЗА ДА СТАНАТ НА ТЕЧЕН МЕТАЛ И СЛЕД ТОВА ГО ПОДВЕЖДАТ ДО ФОРМА, КЪДЕТО СЕ ОТЛИВА ОТЛИВКАТА ЗА НОВИЯ ВАЛ /ЗА ЛАГЕРИТЕ ЩЕ СЕ МИСЛИ ВПОСЛЕДСТВИЕ/. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ МЕТАЛЪТ Е МАЛКО НЕПОСЛУШЕН И ПРИ ОСОБЕНО ГОЛЕМИ ДЕТАЙЛИ СЕ ПОЛУЧАВАТ НЯКОИ ВЪТРЕШНИ ДЕФЕКТИ. ЗАТОВА СЕ НАЛАГА ДА СЕ ПРАВЯТ НЯКОИ ХИТРОСТИ, ЗА ДА СЕ ИЗМАМИ МЕТАЛА, ТАКА ЧЕ ДА СЕ ПОЛУЧИ ЖЕЛАНАТА ОТЛИВКА, А НЕ ТОВА, КОЕТО МЕТАЛЪТ ИСКА ДА НАПРАВИ ОТ СЕБЕ СИ. ЕТО ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ТРУДНОСТ - ДА СЕ ИЗЛЕЕ МЕТАЛЪТ В ЛЕЯРСКАТА ФОРМА - АКО НЯМА ОПИТНИ ЛЕЯРИ, ВСИЧКО ОТИВА НА КИНО. АКО НЯКОЙ ТЕПЪРВА ТРЪГВА ДА СЕ УЧИ, А НЕ ПОПИВА ОПИТ И ЗНАНИЯ ОТ ПРЕДИШНИТЕ ЛЕЯРИ, А СИ ИЗМИСЛЯ СОБСТВЕНИ ПРАВИЛА - НАПРИМЕР, ЧЕ НЯМА ЗЕМНА ГРАВИТАЦИЯ, ЧЕ ТЕМПЕРАТУРНИЯТ ГРАДИЕНТ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ И ПРОЧИЕ, НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА КУПЧИНА СКРАБ, КОЯТО ЩЕ ГЛЪТНЕ ВРЕМЕ, СРЕДСТВА И УСИЛИЯ. ЗАТОВА АЗ ПРЕДЛАГАМ ДА НЕ СЕ РАЗБИВАТ ЛАГЕРИТЕ ПОВЕЧЕ ПОСРЕДСТВОМ БИЕНЕ НА ВЪРТЯЩИТЕ СЕ ВАЛОВЕ - РАДИАЛНО И АКСИАЛНО НАЙ-ВЕЧЕ, ЗАЩОТО КАКТО БАПТИСАХМЕ КРЕМИКОВЦИ И НЯМА ВЕЧЕ ТЕЖКА ИНДУСТРИЯ, ВИДИМ ЛИ СМЕТКАТА НА АЕЦ-ЪТ, ЩЕ СТОИМ НА ТЪМНО ДО КРАЯ НА СВЕТА. НЕ УБИВАЙТЕ АЕЦ-ЪТ, СПРЕТЕ БИЕНЕТО И НЕ МИ ОТВАРЯЙТЕ РАБОТА - С ТОЗИ РАЙСКИ ГАЗ НАПРАВО ПОЛИТАМ В ОБЛАЦИТЕ... ДА НЕ СЕ ВРЪЩАМЕ В КАМЕННАТА ЕРА, ЗАЩОТО АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАК Е ТАМ, АЗ ЩЕ ВИ РАЗКАЖА.

Това лято, защото съм ГОЛЯМ ШАРАН и вярвам на разни хора, които ми чертаят светло бъдеще /явно защото сапунките, които гледат, не им позволяват да видят под носа си какво става/, бях извън ЦИВИЛИЗАЦИЯТА - бях в КАМЕННАТА ЕРА. Там, в ПРЕДЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕПОХА, хората живеят с много труд, водят борба за своето оцеляване - сеят зеленчуци, берат плодове, и билки - за цяр. Интересно, но пенсионното осигуряване в сегашния му вид било измислено между двете световни войни. Бях изненадан да науча също, че управляващият режим по тези земи и времена е бил особено брутален и предали се партизани почти юноши, на които е било обещавано чрез прокламации да бъдат помилвани и да дочакат своите старини, са били разстрелвани уж при опит за бягство. Научих още много неща от очевидци на събитията - видели прехода от воловете и ралото до тировеца, от газеника до електрическата крушка. В момента токът е лукс, привилегия на "боговете", затова газеникът стои на видно място, до иконата на Св. Богородица /странно, но никой не осъзнава КОЯ Е СВЕТА БОГОРОДИЦА - всякакви лъжливи варианти се тиражират, но ИСТИНАТА просто се е скрила в миша дупка, в пизула по-точно, до ЛАМПАТА, само някой трябва да Я ЗАПАЛИ/, и готвят на дърва, с пача и свинска мас, а по време на празник - с олио от рента. Техните стомаси са доста яки, но аз направо съм от няколко месеца между живота и смъртта - отвори ми се остър гастрит и изходът може да е летален. Затова бързам да ви кажа как е там, за да не пострадате като мен и да си отидете от този свят експресно. Там се готви всичко, което може да ви раздуе стомасите до пръсване - боб, леща и други варива, също наденички с много черен пипер, какво още - пържени картофи, пържени или варени яйца, пържени горски ядливи гъби /огромни, като шапки/, пържена риба и пр. Тъй като на огъня се готви малко пипкаво, готвачът трябва да става при трети петли най-късно, за да запали печката /ВСЕКИ БОЖИ ДЕН, тъй като хладилникът стои изключен в една стая като музеен експонат, заедно с електрическия котлон/, да сложи една голяма тенджера с вода и да започва да готви супата или с един голям тиган да пържи - пъха дърва, които преди това трябва да се нацепят, преди това трябва да се нарежат, преди това да се нацепят с клинове и един огромен чук, преди това да се докарат от гората, преди това да се отсекат, а преди това да порастат, за да има какво да бъде сечено. Направо свят да му се завие на човек - ей, голям зор беше с тези дърва, дигай, слагай, с една каруца и една своенравна кобила, нагоре, надолу, в една коприва и един бъз, змии и гущери пълно, и тия старци припкат като жребчета, а аз наполовин на възрастта им, каталясах за два курса. Голямо шоу беше - паф-паф-паф, цял ден кънти от удари с чук, а този чук тежи поне 5 килограма - двадесет пъти го дигнах и ми отмаляха ръцете, а те цял ден паф-паф-паф. Направо потънах от срам - да не говорим от зор. Помъчих се с цепенето на дърва - брадвата тежка, а тук-там има такива чепове, пробвах да разцепя няколко, ъ-ъ, трудна работа. Викам им - е, очевидно, че не ставам за тази работа. А те ми викат: Който не сече, пренася, цепи, реже, разцепва и складира, няма да яде и да се топли на зима! Ща, не ща - трябваше да им скачам по свирката. Добре че залязваше слънцето - иначе да съм умрял от зор досега. Доста плюски и мазоли ми излязоха - това беше както преди доста години, когато строихме една къща от кирпич, с дървен скелет, насред полето, и трябваше да нося вода от един близък извор - бърка се глина и се правят тухли със слама, които се печат на слънце. [Това беше в един пчелин - до кошери не се стигна, защото първо откраднаха бодливата тел, а дереците понеже бяха дървени и в едни големи драки, високи човешки бой, никой не се интересуваше от тях, поне докато не отидохме да си ги приберем тъй-тъй не ограждат вече къщичката. След това, по разкази на очевидци, някакъв овчар затворил кучето на друг овчар, за да му направи мръсно - кучето беше прогризало една дупка и от зор беше се изпуснало многократно. След това някой беше влизал и откраднал печката, а кюнците бяха намачкани, т. е. някой е стъпал по тях. След това някой разпрал дюшека и изглежда е връзвал някого за леглото, защото са му трябвали телове от пружината - накрая всичко метално изчезна. После дойде ред на коританките - те, между другото, са по-ценни от керемидите, защото керемидите се разпадат, а коританките са над 100 годишни и само са покрити с мъх, но са цели. Разкрита, къщичката не съм я виждал - така и не можах да я видя. Някой я направил на трески - отпрал първо покрива, избил от стените кирпичените тухли и отрязал дървените стълбове доземи. Ако някога някой от вас реши да посети това място, подозирам че ще намери една слегната могила от жълта пръст, а наоколо бурени с човешки бой...] Тогава си спомням, че беше такъв пек и имах такива мазоли на краката и плюски по ръцете. Та да се върна на яденето - тия дърва горяха като хартия и изхвърчаха през комина сякаш бяха от въздух. А, щях да забравя - за да се запали печката, трябват чукелеци. Тия чукелеци се получават като се свали зърното от мамула, който преди това трябва да се вземе от хамбара, който пък трябва да се обели от шумата и пренесе до хамбара, преди това да се докара от нивата с каруцата, преди това да се копае и оре с магаре /кобилата, както разбрах от стареца, най-възрастният, яде за 4 магарета, но не може да свържи работата и на 1, не иска, но магарето по някаква причина е по-навито да работи/, преди това се сее, след като естествено преди това се изоре отново с магаре - и всичко това под страшен пек. Спомням си веднъш как аз и магарето се бяхме скрили под каруцата, докато останалите режеха връхчетата на царевичака и шумките, и ги правеха на снопи - е, и аз порязах малко, но жегата беше адска, земята беше напукана и от тия царевични листа страшно сърбят ръцете... Няма да ви обяснявам как се прави смеска за прасето - върти се един ХРОМЕЛ, СПЕЦИАЛЕН, и се пускат натрошените зърна в един отвор по средата. Но докато се стигне до там трябва да се нарони царевицата, а това е по-трудно дори от всички операции по дървата, взети заедно. Това е някаква старовремска машина - с някакъв маховик, който създава помощен въртящ момент, но ти си въртиш като поп, нагоре, надолу с една огромна ръчка, коята задвижва някакво зъбно колело, и мамулът се вкарва в една дупка и се чува скръъъц, от което получаваш скомен, целият настръхваш. Опитах се да докажа на единия от старците, че ръчната работа с една специална мамулороначка е по-добро решение - веднага, докато още ми се нормализираше сърцебиенето, ми беше донесена една голяма кофа нарочно с най-големите и твърди мамули - аз нищо не казах, но не можах да натроша дори един мамул. Ха-ха-ха, разсмя се старецът - бил натрошавал по 5 мери /не си спомням думата, май беше шиник, но не съм сигурен/ на ден като млад /това е едно дървено ведро, събиращо около 20-ина килограма натрошена царевица/ - доста тежко е за вдигане. А-а-а, не се смейте - за да нахраним прасето, едно доста голямо прасе, с което се сприятелих - давах му коприва и джанки, за да яде по-малко смеска, трябваше да донесем от хамбара жито - 1:1 се мешат царевица и жито, защото прасето обичало само чиста смеска, а кочаните от мамулите ни трябваха за печката. Голяма въртележка, но да ви кажа какво ни чака, ако вървим в същата посока. Това е откровение свише, което ми се даде, за да ви предупредя и колкото се може по-скоро да поемем в правилния път. Трябваше жито, а то беше в един огромен хамбар - старецът, три пъти по-възрастен, вика: Ти ли ще слизаш да гребеш житото или ще поемаш да вдигаш и изнасяш? Трудна дилема - 2-3 метра се слиза по една подвижна стълба, но първо подпираш същата стълба над вратата, качваш се, стоиш на една греда, взимаш стълбата, спускаш я надолу и слизаш по нея. Направо се слисах кой е измислил тази щуротия, нямаше да се сетя да сляза така - оказа се, че този стар хамбар, най-малко на 100 години, събира тонове зърно, може и 10 тона, но ако бях задал въпроса колко събира, подозирам, че старецът щеше като нищо да ми даде един метър, да вляза вътре и да измеря мерките, а никак не ми се слизаше долу. Срам, не срам, видях, че няма как да сляза аз, затова слезе старецът, а аз поемах и изсипвах зърното - как се вързах, още се питам, но старецът вика: "Зер съм слязъл, я да го изметем целия и да изнесем всичко навън!" Ле-ле-ле, 40 пъти най-малко се провесвах надолу, вдигах две огромни кофи, подобни на шиника, но малко по-леки, една след друга, докато изсипвам старецът пълни, не се спря, докато не измете и последното зрънце от хамбара. Аз каталясах, но ме беше срам да кажа - излизай, че ще ме умориш. Щеше да ми каже: "Готово, но утре ти слизаш долу!", затова предпочитах да си мълча. Подготвихме хамбара за новите жито и ечемик, а за капак изслушах лекция как едно време не е имало комбаини и се е жънело на ръка, със сърпове, вече не си спомням терминологията, но се е вършало на хармана, как сега сме били разглезени с тия комбаини и трактори и сме били станали на баби, направо на женчовци, как не сме били можели да напъхаме някакви 200 чувала жито и ечемик в хамбара, та трябвало да се плащат грешни пари на работници и пр. Но тази година щем, не щем, ще носим и за всичко трябва да благодарим на местните апаши, които ограбили стареца - задигнали му около 1000 лева от някакъв буркан и неговия пистолет, а вместо него напъхали един речен камък. Старецът побутвал отвреме-навреме и се успокоявал, че неговият верен приятел е там. [Веднъж трима влезли в къщата му и казали: "Дядо, давай парите - ние сме трима, а ти си сам!" Той уж отишъл за тях, а извадил пистолета и казал: "Сега сме двама на трима!" Апашите си счупили краката да бягат, но го издебнали, когато бил за пенсията и задигнали парите и пистолета, поне аз така си обяснявам едновременната кражба на двете неща - в момента един огромен кофар виси на вратата и напомня на стареца за 1000-та му лева и неговия пистолет, а междувременно е изгонен един от вероятните извършители, но подозирам, че не е той, а са именно тримата - 1000-та лева няма как да върне, но си е взел пушка и следващият път няма да е така толерантен, направо не ми се мисли, ако някой апаш се появи насреща му - ще го направи на решето...] Та какво било неговото слисване, когато бурканът се оказал празен, а под дюшека имало не пистолет, а камък - животът е жесток, това били парите за погребението му /дали са 1000 или повече не знам, но са били доста - цяла пачка, събирана с десетилетия от скромната му пенсия - при 50 години трудов стаж на полето не искам да ви казвам каква му е пенсията, защото няма да ми повярвате/, сега не може да умре, затова ще ни надживее всички. Слушах ни жив, ни умрял, информацията летеше покрай ушите ми, в които се чуваше пукане. Сигурно имах кръвно 200/100. Направихме изключение - поради това, че имаше хромел само за жито, а не за царевица, се наложи да нарушим статуквото и да пуснем ярмомелката, но ако бях такъв мераклия да въртя ХРОМЕЛА - В ЕДНА ЧУТУРА С ЕДИН ТОПОР ДА ПРАСКАМ ДО ПРИПАДЪК... НЯМАШЕ ПРОБЛЕМ!!! НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ!!! Та затова завързахме един чувал за гърлото на ярмомелката и чух фиииииууууу, тръъът /трябваше да се чува отчетливо тръъът отвреме-навреме, а не цръъъ, защото ако изгореше двигателят, който струваше космическите 250 лева, спуканана ни е работата!!!/... Дървата ги рязахме също на ток /употребата на трион е строго забранена, защото се изхабява и струва много скъпо да се купи нова режеща лента, а и заточването е много трудно/ - с циркуляр, но каква играчка беше да го сглобим, защото е едновременно точилка за ножове и брадви, двигателят и стойката по-точно се използват ту за шлайф, ту за циркуляр - иначе си има ръчно точило, голямо въртене пада, да не ви разправям, защото лимитът за ток е 5 лева на месец - повече бюджетът не позволява. [Не мога да не ви разкажа как един следобед тъкмо си подрямвах и чувам старецът да вика: Ставай, ставай! Бързо! Ле-ле, какво става, да не гори къщата? Гледам с едното око - няма огън, подушвам - няма дим... Какво става, за Бога? Сънен, ставам, излизам навън: Какво става пак? Старецът тревожно обикаля и се суети наоколо: Събрали се буреносни облаци и аха да завали, а той обикновено спи на слънце пред къщата. Събрал чергата, но машината за рязане на дърва, където я бяха мъкнали двамата здравеняци, старците двойно по-възрастни от мен, дето паф-паф-паф удряха с чуковете, за зла врага ги нямаше - бяхме само аз и старецът, тройно по възрастен. Викам му: Как да я дигнем? Той вика: Аз ще те науча - с хитрост, ще я влачим! Как се вързах, не знам, но оттогава не съм същият. Ходих на хирург, но според него няма нищо тревожно - не съм изсипан, но аз имам съмнение, че не могат да открият нищо с такова опипване с ръце, затова не съм толкова спокоен колкото хирурга. Какво ще стане с мен, не знам, но и гастритът ме притиска - пия разни скъпи лекарства, но положението е зле. Спасихме машината, въпреки че не заваля дъжд, както старецът предполагаше, но ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕ ПОКАЗАХ МЪЖ, което от една страна ме радва, а от друга ми се плаче, защото скалпелът ще играе, а легна ли под ножа трябва да натъпча един буркан с левове и да го изпратя на здравната каса, за да даде зелена светлина на моята операция - ако евентуално бъда спасен, ще отчетат дейност, ако не - аз ще изпия до дъно ЧАША ЛЕДЕНА СМЪРТ... Ако някога се сетите за мен, за вас, вземете от реката една речна морена и на нея издълбайте /не с метал, че от паметника на Апостола са изчегъркали буквите, та какво остава за едни никому непознати българи/: + /ЕДИН КРЪСТ/, А ОТДОЛУ НАПИШЕТЕ: В ПАМЕТ НА ЗАГИНАЛИТЕ ПРЕДИ WW III - ЗА ПО-СИГУРНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАКАЧЕНА /МОРЕНАТА/ НА ЕДНО СТОМАНЕНО ВЪЖЕ ПОД НЯКОЙ МОСТ НАД НЯКОЯ РЕКА, НАЙ-МАЛКО НА 20 МЕТРА ОТ ВОДАТА, ЗА ДА НЕ Я ДОКОПА НЯКОЙ ВАНДАЛ - НАПРИМЕР МОЖЕ ПОД СТОМАНЕНИЯ МОСТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО /НАЙ-ВИСОКИЯ/, НАД РЕКА ЯНТРА, ДОСТА Е ВИСОК И ЩЕ СЕ ВИЖДА ОТДАЛЕЧ С БИНОКЪЛ. НЯКОЙ МОЖЕ ДА Я ВКЛЮЧИ В ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА СТРАНАТА И НА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ДА СЕ ОБЯСНЯВА КАК СА ЗАГИНАЛИ ГЕРОЙСКИ ТЕХНИТЕ ПРЕДЦИ - ПОД СКАЛПЕЛА, НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР ИЛИ В КАМЕННАТА ЕРА!!!] Единствено ток се използва от най-възрастния в къщата за слушане на радио, по-точно детските приказки сутрин по радиоточката и детските приказки вечер по телевизора /кинескопът е гръмнал и служи единствено като радио, затова виси над главата му и не е нужно някой да го гледа - няма нужда да обяснявам, че няма пари за ремонт с тази пенсия/ за "Лека нощ, деца!". След поредния убийствен ден заспиваш като ударен с чук по главата - не трябва да забравяш лампата, защото ако сметката за ток надскочи 5 лева, няма детски приказки!!! Няма педя човек-лакът брада да каже: "Здравейте, приятели! Здравейте, мили деца! Днес ще ви разкажа една приказка..." Интересът към приказките напредва с възрастта - възрастните хора "гледат" Сънчо и слушат Зорница по-редовно от малките деца. Докато децата не искат да заспят със Сънчо, заради света на големите, възрастните искат да заспят със Сънчо, именно за да не чуят новините. В 7 без 10 са на линия и в 8 без 10 - по 10 минути за закуска и вечеря. А някога, си спомнят с умиление, как са слушали по цял ден радио - питат се къде е отишъл техният свят и знаят отговора: Аз съм причината!!! Изкат да ме направят крепък като тях, но материалът, от който съм направен, е калпав!!! Сякаш те не са ми родни баща и дядо, а сме три различни поколения, нямащи никаква спойка и нищо общо помежду си. Старците лягат в своите кревати /мъдрият, за да заспи преди новините, а "умният" да ги слуша под юргана, за да заспи по някое време и сутринта да е кукуряк за повторението на сериалите, за които вече бях говорил в една друга тема - спасява ги единствено това, че са в различни стаи, иначе на стареца няма да му издържат батериите и може да свърши курса, а пари за погребение няма, затова да не дърпаме ДЯВОЛА за опашката/, като преди това здраво са напръскали с "Мегатокс" /това е препарат против бълхи, струва 2.50 лева флаконът и стига за няколко дни спокоен сън - като свършат парите, сънят става неспокоен/, а аз до среднощ бия огромните бълхи /защото препаратът е токсичен и не съм такъв здравеняк като старците/, за да поспя няколко часа спокоен сън - и така до следващия ДЕН, когато ще дойде някой ДРУГ, за да продължи тази ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ...

МОЛЯ ВИ, НЕ ОТИВАЙТЕ ТАМ, ЗАЩОТО В КАМЕННАТА ЕРА СЕ РАБОТИ ЗДРАВО, ХЛЯБЪТ Е ЧЕР /ОТ ХРОМЕЛА/ И КОРАВ /ЗАЩОТО Е ПЕЧЕН В ПЕЩ, НА ДЪРВА, И КОРАТА МУ Е ДЕБЕЛА/, САМО НАЙ-СИЛНИТЕ ОЦЕЛЯВАТ, А СЛАБИТЕ БИВАТ СМАЧКВАНИ ОТ ЖИВОТА, ТЕХНИТЕ ДУШИ АГОНИЗИРАТ... ЖИВОТЪТ МЕЖДУ ЗОРНИЦАТА И СЪНЧО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЕТЪЛ, ЗА ДА НЕ БЯГА НИКОЙ КАТО УЖИЛЕН ОТ ИСТИНАТА ВЕЧЕР И ДА СИ ЛЯГА, ЗА ДА СЪНУВА СЛАДКИ СЪНИЩА, ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ МУ Е ГОРЧИВ, И ЗА ДА НЕ СЕ СЪБУЖДА ОТ ПОРЕДНАТА БЪЛХА, КОЯТО Е РЕШИЛА ДА ГО УХАПЕ, А НЕ ОТ ПЕСНИТЕ НА ПТИЧКИТЕ В НОВИЯ ДЕН.

АКО ИСКАТЕ ДА ОТИДЕТЕ В КАМЕННАТА ЕРА, ТРЯБВА САМО ДА ПРОДЪЛЖИТЕ С ДИНАМИЧНОТО БИЕНЕ, ДА ИЗКАРАТЕ ОТ СТРОЯ ЛАГЕРИТЕ НА ВАЛОВЕТЕ, ВАЛОВЕТЕ ДА ПРОВИСНАТ ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ДА ЗАТРАКА ВСИЧКО КАТО ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ, НАЙ-НАКРАЯ ДА ОТИДЕ ВСИЧКО ЗА СКРАБ И ПОСЛЕ БЕЗ ТЕЖКА ИНДУСТРИЯ НЕ ВИ ВИЖДАМ - ЩЕ ВЪРТИТЕ ХРОМЕЛА, МАМУЛОТРОШАЧКАТА, БРАДВАТА, ТА ПУШЕК ЩЕ СЕ ВДИГА... АЗ НЯМА ДА СЪМ ТУК, А НА ОНЯ СВЯТ... ОТТАМ ЩЕ ВИ ГЛЕДАМ И ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ВАС - ДА ВИ ДОЙДЕ АКЪЛА В ГЛАВАТА!!! МЪРТВИТЕ СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ МОЛЯТ ЗА ЖИВИТЕ, А НЕ САМО ЖИВИТЕ ЗА МЪРТВИТЕ, НАЛИ?

НАКРАЯ ЗА ИЗПРОВОДЯК ЕДНА ПЕСЕН НА ПЛАМЕН СИВОВ /ЗА ДА ГЛЕДАТЕ ВИДЕОТО, ПРОСТО СЕ ВГЛЕДАЙТЕ В СЕБЕ СИ, В СВОЯ ЖИВОТ, В СВОЯ СВЯТ - ВСЯКО ВИДЕО Е ПЕРСОНАЛНО. МОЕТО ВИДЕО МОЖЕ БИ ВИ НАСЪЛЗИ ОТ СМЯХ, НО ИСТИНАТА, КОЯТО ВИ ПРЕДСТАВИХ, Е ЗА ПЛАЧ!!!/:

"НАМАЖЕТЕ ГЛАВАТА МИ С ГАЗ, ЗАПАЛЕТЕ МЕ... ДА ИЗГОНИМЕ ВЪШКИТЕ, МЪЖКИТЕ, ЖЕНСКИТЕ... ДОНЕСЕТЕ ПАРФЮМИТЕ, ФРЕНСКИТЕ... ДА НАРЪСИМ ЦЪРВУЛИТЕ... ДА НАДРОБИМ МАМУЛИТЕ... ТОЧКА БГ, БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА БГ, БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА БГ... ПОКАЖЕТЕ МИ ПЪТЯ ЗА НИШ, ИЗПРАТЕТЕ МЕ, ИЗВАДЕТЕ СИ КЪРПИТЕ, НОСНИТЕ, ВНОСНИТЕ... ПРИТОПЛЕТЕ МИ МАНДЖИТЕ, ПОСТНИТЕ... ДА ПОЧЕРПИМЕ ЧЕТАТА... ДА НАХРАНИМЕ ПСЕТАТА... ТОЧКА БГ, БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА БГ, БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА БГ... РАЗКАЖЕТЕ ЗА ТАЗИ СТРАНА ДЕТО ПЪШКАЛА, ОБАЧЕ НЕ СВЪРШВАЛА... ГОРДИ СПОМЕНИ МЪРШАВИ... НЯМА БОТЕВ, НЯМА ГО ЛЕВСКИ... САМО БУТОВЕ СПЛЕСКАНИ... ИЦО, HOW DO YOU DO? ВАСКО, BYE, BYE... WWW... БУЛГАР ТОЧКА БГ... БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА БГ, БУЛГАРЪ, КАЗВАМ ТОЧКА БГ... ДАЙТЕ МИ ВАШТО @ /МАЙМУНСКО А/, НАХРАНЕТЕ МЕ СЪС СУРОВАТКА... ДАЙТЕ МИ ПЪТ, СПОМЕНИ, ВЯТЪР... ПЪТЯТ Е КРИВ, СПОМЕНЪТ КРАТЪК... ДЕКОРИ НЯМА В ТОЗИ ТЕАТЪР, НЯМА КЪДЕ ДА СЕ УМИЯ... ЗЕМЯТА Е САМО ФИЛИЯ, НАМАЗАНА С ХОРА... ХАПЕШ ЛИ, ДЯВОЛЕ? НЯМА ГО ЯВНО... ЧАКАМЕ СЪНЧО, ХРУПАМЕ ЗРЪНЧО... ЩАСТЛИВЕЦ, ИМА ТАКАВА ХИЖА НА ВИТОША... КЕН ЛИ, ТУ ЛИБУ ДИБУ ДАУТ Ю, КЕН ЛИ, ТУ ЛИБУ ДИБУ ДАУТ Ю... BG, I DON'T KNOW YOU, BG... I DON'T KNOW YOU, I DON'T KNOW YOU... ДОНЕСЕТЕ МИ ДВЕ ТЕНЕКИИ СЪС СИРЕНЕ, НЯМА НИЩО ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ... САЛ ЕДНА ПРАЗНА КРАТУНА, СПУКАНА ГУМА И ЕДНА МРЪСНА ДУМА... БУЛГАР... ТОЧКА, БГ, БУЛГАР, КАЗВАМ ТОЧКА, БГ, БЪЛГАРЪ, СЛАГАМ ТОЧКА, БГ... ХЕЙ!"

http://vodpod.com/watch/4551011--bg

[ЧОВЕКЪТ НЕ Е НЕЩО НЕСВЪРЗАНО СЪС ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ГО СВЯТ - КАКТО МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ ДОБЪР, ТАКА И ЛОШ, МНОГО ЛОШ. ВИЕ СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ВАШИТЕ ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ СИ СТОЯТ САМО ВЪВ ВАС И КАТО ПСУВАТЕ СКРИШНО, В ТЪМНАТА СТАИЧКА, ЖИВОТА И СВЕТА, ВСИЧКО СИ ОСТАВА ОТНОВО ПО СТАРОМУ, А ВИЕ ПРОСТО СТЕ ТЕГЛИЛИ ЕДНА МАЙНА НА ВСИЧКО - НЯМА ТАКАВА РАБОТА. ВСЯКА ВАША МИСЪЛ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА МЪЛНИЕНОСНО И УДРЯ ГРАНИЦИТЕ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, ЗА ДА СЕ ВЪРНЕ КАТО ЕХО ВЪРХУ ВАС - ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТАКЪВ, ЗАЩОТО НЯМАТЕ СИЛАТА ДА ГО ПРОМЕНИТЕ. - АЗ ИМАМ, НО ТОВА Е ДРУГ ВЪПРОС. НЕ ВИЖДАМ СМИСЪЛ ДА ГО ОПРАВЯМ, СЛЕД КАТО ТАКА Й ИНАЧЕ ВСИЧКО ОТИВА НА КИНО. ОСВЕН АКО НЕ МЕ УБЕДИТЕ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ НАПЪНА И ДА ПРЕПРОГРАМИРАМ ВСИЧКО В BG. АКО ИСКАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ - ПРОСТО МИ ПИШЕТЕ КАКВО ИСКАТЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ И КАК ИМЕННО =ТИ= ЩЕ ГО НАПРАВИШ, А КОЛКОТО НЕ ТИ ДОСТИГА ЩЕ ТИ ПОМОГНА =АЗ=. АЗ ЗНАМ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ И ЗНАМ КАК СЕ ПРАВИ, НО Е БРУТАЛНО ПРОСТО ДА НАТИСНА ЕДИН БУТОН, НА КОЙТО ПИШЕ ERASE, КАТО СЕ НАРЕДЯ НА ЕДНА ГОЛЯМА ОПАШКА, КЪДЕТО ОБЯСНЯВАШ НА ЕДНИ КОСТЮМИРАНИ ХОРА ЗАЩО И ОТ КОГО/КАКВО БЯГАШ - БЯГАШ ОТ ХОРЪР-ТРИЛЪР-КОМЕДИЯТА - СВОЯ ЖИВОТ. МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА ИЗБЯГА ОТ СБЪРКАНОТО МИСЛЕНЕ, ОТ БЕЗУМНИТЕ СХЕМИ, КОИТО Е НАУЧЕН ДА СЛЕДВА? ЕДНА МАЙНА НА ВСИЧКО СТИГА ЛИ ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТОЗИ ФИЛМ? НЕ МИСЛЯ. СПРЕТЕ ДА ПСУВАТЕ НА ТЪМНО - ИЗЛЕЗТЕ И КАЖЕТЕ ВСИЧКО НА СВЕТЛО! КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА СИ ВЪРНЕМ ИЗГУБЕНОТО, ДА НАВАКСАМЕ ПРОПУСНАТОТО, ДА ВЪЗСТАНОВИМ РАВНОВЕСИЕТО И ДА ПОГЛЕДНЕМ НА ВСИЧКО, ОСТАВЕНО ЗАД ГЪРБА НИ, С ОБЛЕКЧЕНИЕ, А НЕ С НОСТАЛГИЯ? КОГА ЩЕ ЗАТВОРИМ СТРАНИЦИТЕ НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО И ЩЕ ПОГЛЕДНЕМ КЪМ ЧЕТВЪРТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО - БЕЗ РОБСТВО, БЕЗ РАЗЦЕПЛЕНИЕ, БЕЗ ЯТАГАНИ И КРЕМЪКЛИЙКИ, БЕЗ ЧЕРВЕНИ, ЗЕЛЕНИ, СИНИ, ЖЪЛТИ И ПРОЧИЕ? АЗ ИСКАМ ДА ЗНАМ! АКО НЯМА ДА Е СКОРО /В БЛИЗКИТЕ 20 ГОДИНИ/, ДА СЕ НАРЕЖДАМ НА ОПАШКАТА И ДА ИЗЧЕЗВАМ ОТТУК! АЗ ЛИЧНО СМЯТАМ ДА ОТИДА НА ПЛАНЕТАТА КРИСИ /АКО Я НАМЕРЯ КЪДЕ Е/ - ТАМ СИГУРНО СА ПО-НАПРЕД С МЕДИЦИНАТА И ЩЕ ЖИВЕЯ ПОНЕ 1000 ГОДИНИ КАТО ЧОВЕК, ВМЕСТО НАЙ-МНОГО 100, АКО ИЗВАДЯ КЪСМЕТ И НЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА ПОЛЗВАМ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ. ДОБРА ИДЕЯ МИ ДАДЕ МАРИЯ ОТ БУРГАС - ИМЕННО ДА ПОГЛЕДНА НАГОРЕ КЪМ НЕОБЯТНИЯ УНИВЕРЗУМ, ЗА КОЕТО ИСКАМ ДА Й БЛАГОДАРЯ, КАТО Я ПОЗДРАВЯ С ЕДНА ПЕСЕН, НАПИСАНА СПЕЦИАЛНО ЗА ТАКИВА КАТО НЕЯ, КОИТО ОСТАВАТ ТУК КАКВОТО Й ДА СЕ СЛУЧИ: http://vbox7.com/play:fcebd949 = http://vbox7.com/play:c82e2371 .]