ПИРАМИДИ, ФАРАОНИ...

=========================
Здравейте, приятели!

Работата за пари е основната дейност на "простосмъртния". Дали ще става рано сутрин и ще отива на робота, дали ще работи по някаква друга схема, но това е в главата на всеки един обикновен човек - как ще изкарва пари, за да съществува.

Убеден съм, че повечето неправди на тоя свят са продукт на сомнамбулизъм. За да защитя тази своя теза ще ви попитам следния въпрос: Какво знаете за д-р Карл фон Райхенбах? Подсказвам - живял е през викторианската епоха, бил е барон и е имал замък на име Райзенберг. Името му се свързва с множество открития, но преди всичко той е известен с изследванията си върху сомнамбулизма.

Ако се запознаете с трудовете на барона, ще разберете, че не всички хора са еднакви - едни са силно чувствителни /сензитивни/ за разлика от други, които са слабо чувствителни и съответно по-малко податливи на външно влияние. Но повечето от нас могат да бъдат вкарани в транс по много начини, т. е. да станат сомнамбули.

Според мен, доколкото мога да проникна зад фасадата, д-р Карл фон Райхенбах, именно като представител на господстващата класа, е имал пословичен интерес към ходещите на сън /сомнамбулите/. Поради една причина - щом нещо можело да накара някого да ходи на сън, в транс, използвайки тази технология той можел да накара някого да ходи в транс не по покривите нощем, а на работа денем. Като крупен индустриалец /от зората на индустриализацията/ той имал много заводи, но работата в тях била опасна за здравето - химическа и металургична промишленост. Била нужна огромна маса хора, която да отиде на работа в тези заводи. Но какво можело да накара някого да остави своята безопасна работа, за да отиде да работи там и да се занимава с химикали, с топене на руди и пр. опасни неща? Да, ако можело да вкара масата хора в транс по някакъв начин, за да не осъзнава риска от вредния труд или поне да намали притеснението чрез някакво въздействие, щяло да бъде много по-лесно. Баронът смятал, че сомнамбулите ходят по покривите нощем заради лунната светлина /отразена слънчева светлина/ - лунатиците имали нужда от този спектър, за да ги витализира. Значи, ако той /господстващата класа/ направел обект, който да влияе върху определен мозъчен център или група центрове по такъв начин, щял да създаде сомнамбули чрез индукция. Затова на бял свят се появили пъстри книжни пари и облигации - те трябвало да излъчват голям спектър, с плетеници от символи, нишки, водни знаци и пр. Просто попадайки на тях човешкото око ги гледало в захлас, като нещо магическо. Можем да си представим каква радост изпитвали работниците, когато получавали всеки месец по няколко банкноти, чисто новички, токущо излезли от печатницата на Националната банка. Или пък акционерите, когато придобивали акции в заводите на барона. Държейки ги в ръцете си, те изпитвали някакво магнетично привличане към заводите на Барона, както лунатиците към Луната. Вече не били толкова опасни химикалите в ума на работниците, защото банкнотите ухаели приятно на разни познати вещества, а също така и тънки нишки метал се виждал през хартията, а работниците прекрасно знаели, че той идва от техните доменни пещи. Най-после в тия банкноти и облигации бил техният капитал, който ако не отидел в огъня или във водата, би бил вечен. Затова в тяхна услуга били предвидени голям брой лични сейфове/сметки в трезорите/банките - да пазят от огън, вода и кражба скъпоценните банкноти и облигации на работниците и акционерите. Без тях /банкнотите, облигациите и личните сейфове (сметки)/ е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от изгрев до залез.

Ерата на високите технологии не би дошла, ако Барона не беше произвел в промишлени количества сомнамбули /чрез синтез на сомнамбулин* в техния мозък/. [* терминът мой] Технологията за тяхното създаване е може би най-важното откритие за последните 300 години. Без съмнение по-велико от парафина, евпиона, креозота, питикала, сидререта, пикамара, капномора или асамара. Но има още две открития, които не мога да пропусна. Ще си позволя да напиша няколко реда, защото без първото не би започнал, а без второто не би завършил и един работен ден в Ерата на високите технологии.

Сигурно се чудите на кого трябва да благодарите за съвременния часовник с аларма /електронния будилник/, който ви буди сутрин за работа. Направо като електрошокова палка ви бамка по главата и ви подканя да ставате. Тази разработка стъпва на трудовете на друг викторианец - д-р Франц Антон Месмер, конструкторът на багета или акумулаторната батерия, която междувпрочем била известна още на древните египтяни, но в друга конструктивна вариация. За разлика от днешните батерии 1.5 V /каквито има обикновено в електронните часовници с аларма/, багетът бил доста по-голям - колкото една винена бъчва. Всеки може да си направи багет, стига да знае как - трябва му една хубава дървена бъчва, в която да постави по средата метален прът с определен диаметър, който да преминава през двата капака на бъчвата и да излиза навън. Вътре трябва да я напълни с нарязани на ситно зеленчуци и метална шлака. Затваря капака на бъчвата и батерията е готова. Сега трябва зеленчуците да влязат в реакция с металните стружки и в металния прът да се индуцира ЕДН /електродвижещо напрежение/. Понеже силата на тока била голяма, д-р Месмер заземил своя багет. Докторът, явно движен от ламтеж за пари, започнал лекарска практика със своя багет, наподобяващ електрошокова палка. За разлика от днешните медицински електрошокови апарати, които имат подобно на ютии електроди, неговият електрошоков апарат имал един единствен островърх електрод, като полицейска електрошокова палка. При досег на човек с такава електрошокова палка обикновено губи съзнание. Алармата на будилника е звукова електрошокова палка и бих казал съвсем не толкова безобидна - такова електромагнитно въздействие върху мозъка е един от начините за сомнамбулизиране /зомбиране/. Без шоколизиновата** терапия сутрин е немислим животът на поколения труженици, които се бъхтят неуморно от сутрин до вечер. [** терминът мой]

За разлика от д-р Франц Антон Месмер, който е ранен викторианец, и д-р Карл фон Райхенбах, който е класически викторианец, третият интересуващ ни е късен викторианец. Това е познатият на всички д-р Зигмунд Фройд. Неговата психологическа теория /наречена по-късно психоанализа/ е, търся точните думи, нещо средно между чука на Тор и юмрука на Один. В очите на преобладаваща част от тружениците психиатрите са нещо като палачи-инквизитори. Будят у тях "свещен страх", защото ги свързват именно с д-р Зигмунд Фройд и с мястото за принудително лечение на душевноболни хора, известно като лудница. Човек не би си и помислил да не ходи на работа, когато знае, че може да попадне в една сграда с последователите на д-р Зигмунд Фройд, като техен пациент. Този фобиен страх /от отделящ се в мозъка им страхомицин***/ от психиатри и психоаналитици, в болшинството хора, създава параноя, която не им позволява дори да си помислят да правят нещо различно от това, което правят - да работят неуморно от зори до мрак. [*** терминът мой]

Сомнамбулин, шоколизин и страхомицин са трите стълба, крепящи мирозданието на VICTORY-анците. Ако те се синтезират редовно в главите ви, ще сте примерни труженици, с изписана отгоре додолу трудова книжка /та дори и по две предвид новите пенсионни реформи/.

Но дали трудът от зори до мрак е праведно дело? Сигурен съм, че има такива, които без дори да премислят казаното по-горе ще кажат: "Разбира се! Трудът краси човека! Всички трябва да се трудим, а не да мързелуваме като някои хора, които живеят на чужд гръб. В Библията е казано да работиш 6 дена, а 7-ят ден е на Господа! /Изход 20:9-10/ Ако 6 дни мързелуваш - как ще си починеш на 7-я? Без умора няма отмора! Праведно е човек да се труди. Дай, Боже, повече такива труженици!"

Както знаете /писал съм в блога ми/, по професия съм инженер. Когато практикувах професията си и работех в една фирма като инженер, бях "пришит" към един опитен специалист, който трябваше да ме обучи. Но, подозирам, на него хич не му беше до мен, защото на бърза ръка ме заведе в цеха, за който трябваше да отговарям, показа ми машините една по една за около 30 минути и това беше инструктажът - направихме заедно няколко осморки. Каза ми сам да изучавам машините и си отиде. По неговата заръка започнах да посещавам редовно цеха и да изучавам устройството и начина на работа на машините. Запознах се с някои от работниците и наблюдавайки тяхната работа открих някои несъответствия с нормативните разпоредби. В мен веднага се породи желание да вкарам нещата в ред, да премахна безредието. Нахвърлях на един лист моя иноваторски плам и с листа право при моя шеф. Афиширах моя проект и чаках аплодисменти... Последва една звучна плесница на ментално ниво! Не исках да повярвам. Сякаш за да видя дали не халюцинирам, се опитах да се противопоставя на тази явна безотговорност. Още чувам думите на моя шеф: "Ти чуваш ли какво ти говоря?" Нямаше да оправя тази каша - всички като грешни дяволи щяха да продължат да се мъчат во веки веков... Но аз имах вече едно наум с кого си имам работа! Авторитетът на моя шеф рухна... Но моят талант да оправям каши беше забелязан и скоро ми беше възложена супер задача: да оправя най-голямата каша в цеха. В началото бях оптимист, но с времето разрах, че нямам никакъв шанс. Защото нямах право да настъпвам никого - така трябваше да извъртя всичко, че никой да не е виновен за тази каша, а същевременно да докажа на висшестоящите, че е в интерес на предприятието да се пусне нова заповед, с която да се отмени старата. С вързани ръце ме опухаха едно хубаво - изядох доста бой, за да ми дойде акъла в главата и да си обера крушите оттам. Убеждаваха ме, че по-добри условия на труд няма да намеря - спираме работа, когато мастилото в химикалките замръзне, и чакаме пролетта, а за да наваксаме ще работим и през почивните дни /понеже сме почивали без да работим зимата, през пролетта, може и през лятото, ако зимата е тежка, ще работим без да почиваме/.

Смешно е и същевременно тъжно... Ламтежът за пари е в основата на тази трагикомедия. Техническото лице не мисли как да направи нещата по технически издържан начин, а как да ги направи някак си, само й само да се добере до парите. Всичко това влияе изключително пагубно на производството - затлачва се с времето от всевъзможни проблеми. Но болшинството технически лица нямат желание да ревизират своята работа. Защото ще се издадат, че не всичко са правили както трябва. А така няма да има премии, няма да има пачки по стотачки. Правят нужното само когато обстоятелствата ги притиснат, в краен случай. И аз намазах покрай тази лакомия - почивах през зимата /в принудителен отпуск/, почивах през пролетта /бях болен от двустранна бронхопневмония около месец/, почивах през лятото /напуснах/.

Но виждам недоволство в някои: "Не всички началници са такива - има съвестни шефове, които не търпят безобразията. Как любещият своя колега може да бъде обявен за слуга на неправдата?!" Да, съгласен съм, доста на запад и доста на изток от нас има такива със сигурност! И в България има някакви наченки на ред, но ми е трудно да повярвам, че е някакво масово явление. Но съвсем лесно мога да ви покажа още едно масово явление, показващо, че трудещите се от зори до мрак, които са изрядни в своята работа /с другите/, онеправдават поне един свой ближен. Мога де ви го докажа многократно, но само ще започна, а желаещите да научат повече ще трябва да изпълнят една моя поръка.

Нека проследим един 24 часов период от време от живота на едно трудещо се семейство, без значение в коя точка на света се намират. Мъж и жена са в брак. Имат дете. Рано сутринта. Часовникът звъни. Бърза физарядка - миене на зъбите, душ /на запад се къпят всяка сутрин преди работа/, закуска, обличане, закарване на детето на училище, отиване на работа. 8 часа работа, с една почивка за обяд - от 8.00 ч. до 12.00 и от 13.00 до 17.00 работа. Слънцето залязва, наобратно към къщи, преобличане, вечеря /не пада от небето - трябва пазаруване, готвене, сервиране, отсервиране, миене на чинии/. 12 часа без сън, освен ако не сте дремнали тайно някъде. Малко телевизия, малко общуване с детето, с партньора. Вечерна физарядка. Сладки сънища.

Трима човека приспиват на едно й също място, закусват и вечерят заедно, нещо като полудневен пансион. От залез до изгрев са заедно. А от изгрев до залез са разделени. 9-10 часа един без друг /обикновено партьорите работят различни неща и не са учители на своите деца/ на работа, 8-9 часа всички спят в една къща и 5-6 часа всички се хранят, къпят, обличат... Колко от това време е за детето, колко за родителите, без да смятаме всички тези дейности, свързани с ядене, къпане, спане и пр., без които естествено не може, но които обгрижват изключително тялото, а не душата?

Не съм женен и нямам деца, но имам женен братовчед, който има дете. Когато ходехме на гости /вече не ходим, защото тъщата и снахата се скараха за командването на парада и водят конвенционална война - взаимните срещи са обявени за "оргии"/ детето на моя братовчед хич не искаше да си ляга рано - в детската градина ги принуждавали да спят следобед и докато хапвахме и пийвахме аз наблюдавах много интересни моменти, които бих искал да приложа като факти в защита на моята теза. В стаята имаше най-различни играчки, но това момиченце не искаше да играе с тях. Искаше баща му да му чете от една детска книжка приказка, въпреки че я знаеше наизуст. Като му омръзна да слуша приказката, то взе една кутия, отвори я и изтръска на земята един пъзел, след което моят братовчед започна да подрежда на купчинки с гърбовата страна нагоре парчетата, на които се открояваха номера от 1 до 50-60. Така парче по парче подаваше на детето си, което ред по ред подреди пъзела. Липсваше едно парче от пъзела и детето се ядоса, че го няма. Започна да лази на четири крака и да го търси под дивана, под табуретките, но като не го намери, миряса най-после.

Може би ще ме попитате: "Защо братовчед ти е номерирал пъзела?" Защото часовникът цъка - всяка минута е ценна. Времето за неговото дете е малко. Той може да реди пъзели с детето си цяла нощ, но на другия ден никой няма да му предложи да спи през деня, защото не е спал през нощта. Бърз или мъртъв!

Повечето деца могат да почувстват, че имат родители само след вечеря, преди лягане. Спомням си и аз как стоях вечер на терасата с баща ми. Той беше обикновено по потник, с цигара в ръка и насреща ни мигаха прозорците на комплекса, като светулки ту изгасваха, ту светваха, а високо горе блещукаха звездите... Майка ми беше у дома, понеже гледаше болната си майка, но от чистене, пазаруване, готвене, пране и пр. дейности все едно беше пумпал. Така беше докато не тръгна и тя на работа. Тогава трябваше да ходя на предучилищна по цял ден - как плаках за майка си, когато искаше да ме остави при учителката, как се бях захванал за крака й и не се пусках... Така са разделяли деца от майки и бащи, за да ги правят еничари...

Училището има за цел да приучи децата да стават рано и да будуват по цял ден, за да могат безпроблемно да започнат работа като възрастните. За целта системата им набутва в главите много информация, за да се занимават по цял ден и така да спят като къпани. Езици, математика, география, музика, рисуване... Но колкото и да им обясняват онзи пасаж от "Под игото" на Вазов за задушевността на семейната идилия в чорбаджимарковата къща - без опитност от тяхна страна всичко остава само фактология.

Плача за вас, деца! Къде са мама и тате? На гурбет - в Гърция, Испания, Англия...! Знам, че баба и дядо не са мама и тате! В България са и пак ги няма! Знам, че уроците са много и помощ от нийде не се види по цял ден от мама и тате! При живи баща и майка сте сираци! Знам, че вече не строим развит социализъм, не бързаме заникъде! Няма петилетки, няма планове! Мога да ви предложа, скъпи деца, да се обърнете към омбудсмана - може би той ще ви обясни защо вашите най-скъпи хора са далеч от вас по цял ден. Защо като таласъми редите пъзели по късна доба.

Аз лесно ще ви обясня, деца: Защото неправдата царува! Защото няма кой да вдигне десницата си пред Господа и да се закълне да върши правда, да отхвърли злото от себе си.


Изпитайте нещата, които ви говоря. И ако и аз съм фараон и строя пирамида с отсечените ви глави, с мъртвите ви трупове, с вашата мъка, по-добре ме предайте на забвение /забрава/ пред алтернативата да ме следвате безропотно, безпаметно и безумно...