IN MEMORIAM

=======================
Здравейте, приятели!

Опечален съм - почина дядо... Той беше селски човек. Ще помня най-вече голямото му трудолюбие! Неговото верую беше работа, работа и пак работа! "Залудо работи, без работа не сед!" За съжаление аз съм се метнал не на дядо, а на татко - той, като мен, е по умуването, за разлика от дядо, който не му мислеше много, а действаше! Той работеше като фурия - обработвал е земята през по-голяма част от своя живот, като труженик на полето, в ТКЗС-то. Също е садил ТКЗС-арска гора, а като рухна ТКЗС-то работеше като метач в селската работилница. Освен тези си дейности той е работил какво ли не - например работил е като нощна охрана. По комунистическо време много се е пръскало с препарати, против различни вредители, затова са били впрегнати летателни машини. Но авиационното гориво е било много скъпо и нощем е трябвало да престояват в близост до селата. Такъв самолет е трябвало да нощува в близост до нашето село на едно импровизирано летище /една равна поляна/, докато самите пилоти с джип са си ходили в града. Та нощем някой е трябвало да пази техниката - никой не искал да не спи, но дядо искал - дали му един пистолет и той обикалял поляната цяла нощ, а на сутринта предавал самолета непокътнат на пилотите и отивал да спи /по закон трябвало да си почива на определено време, иначе той би работил до припадък/. Тези нощни дежурства били добре платени, но дядо искал да се налапа още - за да пръска самолетът трябвало да се прави разтвор, а именно вода и отровни вещества. Никой не искал да работи с отрови, но дядо искал - защото му обещали да му дадат голяма пенсия /все наруваше, че са го излъгали/. Та другите не искали да правят най-различни неща, но дядо искал - така натрупал огромно богатство, изразяващо се най-вече в купчини най-различни железа, стъкларии, пластмаси и пр., които другите считали за боклук, но дядо не мислел като тях. Дядо беше и гробар - повечето считат копаенето на гробове за долна професия, но дядо до преклонна възраст копаеше гробове и без него и неговите колеги никой не можеше да погребе никого /ако си мислите, че копаенето на гроб е лесна работа, трябва да пробвате - само извикайте някого да ви наглежда, да не умрете от сърдечен удар в трапа/.

Та такъв беше дядо - той вървеше срещу течението! Много обичаше да лепи над леглото си плакати с разголени мадами... Често се налагаше да лепи нови, понеже от опушването от печката на дърва всичко почерняваше. Та освен трудолюбив, дядо си падаше и женкар, поне на думи, но за разлика от другите женкари, които крият тази си страст, той не се притесняваше да си каже коя му е на сърце и избухваха разправии... Дядо беше практичен човек - не пиеше, но произвеждаше вино и ракия, беше майстор на агнешкото печено и съседите по Гергьовден идваха с тави за печенe при него, умееше да майстори най-различни неща...

Дядо беше накупил шевни машини "SINGER". Баба ми беше самоука шивачка - на тия машини правеше разни дрехи нейна мода. Баба ми, да не остане по-назад в работата, шиеше на ръка и юргани - но най-вече през зимата, когато няма полска работа, а само шътане. Баба беше също много трудолюбива. Тя, за разлика от дядо, благославяше на лягане и на ставане идването на 9-ти септември, защото преди 9-ти септември е трябвало да готви на цял взвод ратаи, които са обработвали земите на бащата на дядо - ставала е в тъмни тъмници и е лягала след залеза, пребита от шетня. Докато баба беше жива имаше най-различна зимнина, но от нейната кончина никой не прави ни компоти, ни туршия, ни сладка, а единствено луканка. Дядо колекционираше и ръчни часовници - спомням си този факт, защото ми подари първия ръчен часовник, още работи. Може би, защото е руски - казва се "Raketa" /явно е направен за износ, защото пише MADE IN USSR/ и е същевременно календар за периода 1980 - 2000 г. Дядо беше накачулил своите часовници на една тел като наденици високо до тавана /в селските къщи от тавана висят халки и куки, в които някога са връзвали детските люлки/...

Дядо и баба бяха много къщовни. Баба отговаряше за домакинската работа, а дядо за майсторлъка - явно от едно време имаше всякакви инструменти, всякакви приспособления, всякакви помещения. Дядо правеше чудесни пещи от глина за печене, можеше да вари домашна ракия /научи и мен на тоя занаят/, правеше много хубаво вино /шерата беше великолепна/, построихме заедно къщичката на пчелина до язовира близо до село, а освен това заедно направихме един свинарник-пилчарник-конюшня /естествено дядо плати на майстори да ръководят строежа, но ние помагахме колкото можем/, също така е направил много други неща, например един хамбар за царевица, стъпил на специални опори против мишки...

След 10-ти ноември се оказа, че е бил и доста пестелив - не само че е купил почти цял апартамент на татко, но му купи и гаражна клетка след това, накупил е също много имоти на село и още кой знае какво...

Даваше и пари назаем... Веднъж беше спазарил рязане на няколко кубика дърва срещу невъзможност за връщане на дълг и когато човекът се появи подпийнал и нещо не искаше да реже дървата, дядо както беще прегърбен /85 годишен/ така се разядоса, че включи резачката на ток и наряза дървата...

Та дядо винаги ще го помня. Как само здраво напръскваше против бълхи под юргана /посред лято спеше с юрган/ и се мушкаше под него... Как въртеше черпака юнашки... Как ронеше мамули с онази скр-ъ-ъ-ъц-чудесия, за да ми докаже колко лесно било... Как ходихме с каруцата за гъби в гората тримата за последно - дядо, татко и аз... Ще помня и баба - как със стъклена чаша разрязваше разточеното тесто и кръгчетата пържеше в тигана, а аз търпеливо чаках бухтите да станат и ги пълнех със сирене или мармалад...

Винаги ще помня прекараните лета на село! Почивайте в мир, дядо и бабо!