СВЕТА СОФИЯ

====================

Здравейте, приятели!

В миналата тема обещах да ви разкажа какво представлява истинската Църква и какво учи. Прочел съм доста литература и сега ще цитирам интересни пасажи от различни книги, които са ме заинтригували. Понастоящем в България пънчославието е узурпирало властта навсякъде, обезобразявайки и обезличавайки служението в църквите, както и самите "свещеници". Пънчославието в една или друга степен е проникнало по всички земни краища. Но Меката на пънчославието, най-голямата бесовска вакханалия, е в България. Затова разгромяването на пънчославието в България е от голяма важност.

За да ви разкажа какво е било служението на Църквата преди появата на пънчославието по тези земи, ще започна с книгата на Николас Вулгарис "Свещеният катехизис", в която е цитиран текст от друга книга /"Imperial Novellae", 2-ра книга/, описвайки какъв брой служители от всеки духовен сан е имало в "Св. София" [Божията Мъдрост] в Константинопол по времето на император Хераклий: "Броят на Боголюбиви Презвитери трябва да бъде 80, на Дякони, мъже, 180, жени, т. е. Дякониси, 40, и на поддякони 70, и на Подготвители 160, и на Певци 25, и на Пазители на портите 75." /стр. 21/

Какви са тия "подготвители" първо? Това са т. нар. клисари, които са най-ниската свещеническа степен: "Тайнството Свещенство е несъмнено обособено, както останалите от седемте Тайнства, въпреки това има различни степени. И както казва Йоан Дамаскин в неговия Диалог срещу манихеите: "Началото и процедурно първи по степен е Подготвителят, после Поддяконът, след това Дяконът, и така Презвителът, и така Епископът." /стр. 18-19/

Всеки храм трябва да има определен брой клисари! Тяхната задача е да подготвят църквата за служба - затова трябва да дойдат първи, да отключат, да стоплят вода, да запалят отоплението, ако е студено, да преметат и да направят партина, ако е навалял нов сняг - това не е работа на черкуващите се християни, които 5 дни в седмицата работят, а на най-низшето свещенство, което работи 2 дни в седмицата по-интензивно и 5 дни по-леко! Мисля, че за един квартален храм 3-4-5 клисари са предостатъчни, тъй като освен чистене и подготовка, те изпълняват също функцията на Пазители на портите: "В чина на Подготвителите нека бъдат считани и Пазителите на портите, на които Дионисий Велики в неговото Послание до антиохийците и ученият Евсебий се спират." /стр. 19/ Но за катедрален храм трябват поне една дузина клисари!

Позволявам си да намаля броя на клисарите, защото има автоматизация на труда в днешно време, а и повечето храмове не са толкова големи като "Св. София" - с една прахосмукачка може да се работи поне 10 пъти по-бързо от ръчното метене, а с един мини-снегорин може и 20 пъти по-бързо от ръчното изриване на сняг. Но където няма автоматизация, може да трябват и повече клисари - да тупат килими, да перат черги и въобще всичко, каквото се прави в един дом на определен период от време от домакините. Също трябва да се правят и някои други дейности - да се чистят комини и кюнци, да се цепят дърва, да се пренасят въглища, да се плащат сметки за ток, вода, телефон. Всичко това изисква време, труд и средства!

Посвещаването в духовен сан за Подготвителите е различно от това за Поддяконите или Дяконите и Презвитерите. Св. Симеон Тесалонийски в своята книга за Тайнствата пише: "В случая за Подготвител то е Запечатване; за Поддякон, Полагане на ръце; за Дякон и Презвитер, Ръкополагане." /стр. 19/

Домакинството не е маловажна работа, която може да се претупва като се юркат редови християни от дъжд на вятър! Занемареният храм издава немарливост, а нередовното почистване води до трупане на паяжини и прахоляк, които могат да навредят на здравето на черкуващите се /особено прахолякът, който е алерген/. Старанието в работата на всеки свещенослужител е пътят към израстването му в духовен сан, защото то е признак на благочестие: "Божията Милост, Която винаги лекува, което е слабо, и запълва, което липсва, избира А. Б., най-благочестивият Поддякон да бъде Дякон, или Презвитер, или Епископ." /стр. 18/ Който е най-усърден в своята работа, се откроява - той е готов да носи по-голям товар. Най-големият товар се носи от Епископа: "Специалната функция на Главния Свещеник е да ръкополага и да дава /останалите/ степени на Свещенството, да благославя и да освещава тайнството Божествено Елеосвещение, да посвещава светите БОЖИИ църкви, да освещава одеждите на олтара /Антиминс/ и да учи. "Епископът е наречен така от надзираването /ръководенето/ като от възвишение работите на хората", това е етимологията, дадена от Матю Бластарис в "Четвъртият Елемент"." /стр. 19/

Да започна с това какво означава Епископът да посвещава "светите БОЖИИ църкви". Представа за този казус придобих от "Апостолически конституции или Канони на Апостолите" на коптски, с превод на английски език от Хенри Татам, Лондон, MDCCCXLVIII. Книгата е компилация от "Дидахи". В началото е описано как се процедира, когато на дадено място се събере една дузина ВЕРНИ вярващи - 12 е мистично число, както ще видите по-късно, не означава точно 12 човека, а множество. Еклесията, т. е. Събранието на вярващите, има нужда от Пастир, който да води паството на тучни пасища. Затова са нужни 3-ма "избрани мъже" от съседни църкви да дойдат и да се убедят, че Еклесията съществува най-първо и че могат да дадат благословията си да се роди още една БОЖИЯ църква като посветят най-достойния от Събранието на вярващите за Епископ. Това е много отговорна работа, защото както може да дойде благословение от добрите дела на тази църква, така може да дойде и проклятие от лошите дела върху патриарсите, които носят пред Бога отговорност за делата на своите чада, на които са дали живот. С тази традиция може да се обясни големият брой епископи на първите църковни събори. Всяка църква е имала Епископ, който е посвещавал в духовен сан на място цялата свещеническа свита, а не е шарил насам-натам из митрополията като недарена сватя като днешните епископи. Да, разстоянията са били големи за пешком или с кон /с кола/, а и е имало разбойници по пътищата - не всички са били "летящият холандец" като ап. Павел или са имали лимузини с личен шофьор като днешните владиците. Но другата основна функция на Епископа е ДА УЧИ веднъж Свещенството и втори път Паството. Неговата липса в един храм по време на събиранията не може да бъде запълнена с разни трикове като благословия и разрешение от Пастира друг да учи вместо него /виж стр. 82/. Трябва да се отбележи, че Епископът е "пръв сред презвитерите" според Св. Амврозий. Епископът е този презвитер, който ръководи събранието на вярващите, но е посветен от трима "избрани мъже" за Епископ. Той ръководи и учи от Амвона, докато останалите презвитери ръководят и учат като дават инструкции лично на всеки поотделно или пък заедно, но не от Амвона. Епископът трябва да е обучен в ученето на други хора, изкусен учител - да познава задълбочено нужната литература с коментари на Св. Писание, да има дар-слово и да храни стадото със Словото Божие, което идва от Светия Дух в Него.

Ап. Павел е за дистанционно управление. Той би говорил денонощно по своя смартфон или айфон, за да направлява делата на нароените от неговите сътрудници църкви като тези от Тит на остров Крит:

"1 Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите избрани и познаване на истината, която е по благочестието,

2 в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

3 а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител,

4 до Тита, истинното ми чадо по общата ни вяра: Благодат и мир да бъде с тебе от Бога Отца и Христа Исуса, нашия спасител.

5 Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

6 ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

7 Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

8 а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

9 който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

10 Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

11 чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат." /Тит 1:1-11/

Може да си обясним многото послания, написани от ап. Павел - това са своего рода телефонни разговори с църквите, а той се явява своего рода епископ, който поради физическата невъзможност да се намира на много места едновременно, е дал пълномощия с тези "декрети" на свои сътрудници да поставят презвитери вместо него в тези църкви. Те са като пощенски куриери, които изявяват волята на ап. Павел какво да се случи на тези места. Очевидно има две традиции - едната е за местно самоуправление, за децентрализация на властта по места, а другата - за централизация на властта на едно място и дистанционно управление. Според мен всяка една концепция има свои предимства и недостатъци. Основният недостатък на централизацията на властта в едни ръце е, че лесно може да се скапе цялата система при концентрация на цялата власт в неподходящи ръце, както и от изгубване на връзката с Центъра на краищата. При местното самоуправление също има опасност от недобросъвестен елит, но е по-малко вероятно да се случат негативни процеси на Върха по едно й също време на различни места. Затова се говори за поместни ЦЪРКВИ - те са обединени идеологически, но са разделени институционално.

Да си припомним и трогателното сбогуване на ап. Павел с една от църквите:

"13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, 23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас." /Деяния 20:13-31/

Мога да разбера мъката на двете страни - изпращачи и изпращан, защото знам какво е да се вясне архиепископ за 2-3 часа на година - на храмовия празник... Вярно е, че ние бяхме избягали от митрополитската катедрала и ако ни беше наистина мъчно за дядо Владика, бихме ходили там да се черкуваме - не, не ни беше мъчно и дори се радвахме, че сме далеч от пажовете на дяда Владика, както и от самия дядо Владика, който изгони нашия кръстник-свещеник далеч далеч... Спомням си онова далечно време, когато свински кебапчета и кюфтета ще ядат всички без дядо Владика, който ще яде риба... Бих отишъл някой път да се посмея как дядо Владика стои в трона извън Олтара, който не му е по мярка, като на тръни, а накрая внимателно заобикаля костите на рибата си, докато всички останали нагъват свински кебапчета и кюфтета, попийват биричка и лимонада, а дядо Владика пие минерална вода... Всеки си има филийка с хляб - няма нужда дядо Владика да преломява хляба, той е фабрично нарязан... Епископско слово няма, има раздаване на осветени иконички или безплатни Нови завети... Няма нужда да се безпокоим, че вълци ще се появят сред стадото като си отиде дядо Владика - стадото е глутница... Но дядо Владика е спокоен за стадото - той е уверен, че неговият наместник в църквата е презвитер-епископ, поставен от Светия Дух... Дядо Владика е забравил явно казаното от ап. Петър:

"1 Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:

2 Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

3 нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

4 И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

5 Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

6 И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;

7 и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.

9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.

10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.

11 Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

12 Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.

13 Поздравява ви с избраната с вас църква във Вавилон, и син мой Марко.

14 Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса]." /1 Петрово 5:1-14/

Презвитерите трябва да дават пример на стадото! Що за пример? Преди да обясня по-подробно, да цитирам какво много важно нещо казва Николас Вулгарис за функцията на презвитера: "На Презвитера принадлежи извършването на другите пет Тайнства, които Епископът също администрира /ръководи/, когато избере. Той е наречен Презвитер /Старейшина/, не толкова заради годините и напредналата възраст, колкото заради побеляло разбиране и безупречен живот." /стр. 20/

Побеляло или мъдро разбиране на живота и безупречен живот - развит разум и силна воля, подчинена на рационалния ум! Ап. Павел пише вярно какъв трябва да е един презвитер и един дякон, но едно е да искаш, друго е да можеш, т. е. да си достоен да заемеш даден духовен сан /тук отново епископ и презвитер са еднозначни - под "епископство" се разбира "презвитерство", в смисъл надзиратели, т. е. ръководители/:

"1 Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.

2 Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава,

3 не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец;

4 който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност;

5 (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?)

6 да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола.

7 При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола.

8 Така и дяконите трябва да бъдат сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба,

9 да държат с чиста съвест тайната на вярата.

10 Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни.

11 Тъй и жените им трябва да бъдат сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко.

12 Дяконите да бъдат мъже всеки на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си.

13 Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса." /1 Тимотей 3:1-13/

Преди всичко добрият презвитер, респективно дякон, е добър съпруг и баща! Това е добрият личен пример, който той дава в Еклесията и на външните. Основната градивна единица на обществото - семейството, се нуждае от патриарх /патер + архе = баща + начало/ със здрав морал и всеки добър християнин трябва да е преди всичко добър съпруг и баща, респективно съпруга и майка, за да може да изгради здраво и пълноценно семейство. Добрият съпруг и баща, респективно съпруга и майка, може да почерпи от своя личен опит и да сподели с по-младите вярващи как е изградил своето семейство на стабилна основа, с една дума да консултира прохождащи в брака като семеен терапевт, също хора със семейни проблеми и т. н.

Колко нужни са днес такива наставници, които да ни кажат как се изгражда здраво семейство - във време, когато всред младите хора има предимно фиктивни бракове, завършващи нерядко с раздяла тихомълком, и бум на гей-паради, анонсиращи еднополовите връзки... Уви, монахът в мире, който се беше обрекъл на безбрачие, не става за презвитер в света... Той не може да ми обясни какво е здраво семейство от личен опит, защото живее в самота - напротив, демонстрира завършен егоизъм, присъщ на повечето несемейни хора... Не може да ми каже нищо за детеотглеждането в това гибелно време, за опита си с жените, за нищо... Може само да ни предлага да ходим на екскурзии до разни манастири, за да напълни резервоара на новата си кола... Той е като една туристическа ножка - прави се на много неща в едно - и свещеник, и дякон, и клисар... Но не е презвитер, защото не покрива критериите за такъв, нито епископ, защото няма нужната духовна висота и най-вече кулутура на речта... В града предлага религиозен туризъм - вади ту нож, ту вилица, ту лъжица, ту тирбушон, ту отварачка за консерви, ту отварачка за бутилки... Но винаги е само едно нещо, не може да бъде всичко накуп, за да ни покаже един комплект от нож, вилица, лъжица и другите неща... Има голямо самочувствие, стремеж към каноничност в служението /което е похвално/, но често избухва като се напуши здраво за нещо - голямо текучество на хора има покрай него, никой не иска да го правят на бъзе и коприва повече време, всеки има праг на търпимост... Прави си добре сметката и ни учи и ние да си я правим - това е най-ценният му урок, за който го благославяме непрестанно аз и майка, защото мнозина са балами големи да вярват сляпо в разни врели-некипели, които им разправят в църквите расоносците...

Добрият християнин трябва да е добър син, съпруг, баща, брат /респективно дъщеря, съпруга, майка, сестра/! Родителите си да почита и уважава, да се грижи за тях, когато са в нужда. Но казвам ви, трудно е да си дете на разведени родители - не можеш угоди на никого - ту единият е сърдит, ту другият, когато тръгнеш да угаждаш на единия или на другия. Няма нищо по-лошо от разбитото семейство... Как исках някой да ми помогне, но не се намери никой свещенослужител да ми дарува мир - затова престанах да бия камбаните в църквата, нямаше кой да ми даде мир, а без мир аз не бях човек на мира и не призовавах християните на мирно място като нямаше мир кой да им дарува... Да продължа нататък, също така съпругата /респективно съпруга/ си да обича и уважава, децата си да подготви отрано за създаването на здраво семейство и да ги подкрепя да вървят в Пътя, Истината и Живота... Да е добър брат /респективно сестра/ означава да е добър със своя ближен - познат и непознат... Това е да си праведник - да си сърдечен и отзивчив човек с ближните, да постъпваш с тях така, както искаш другите да постъпват с теб! Праведниците умеят да се поправят, ако са се препънали в нещо - те искат да се помирят, търсят разбирателство, където има някаква вражда. Такива презвитери са нужни на всяка църква - ЧОВЕКОЛЮБИВИ!

На духовниците трябва да се дава десятък от паството им, колкото-толкова - така първите няма да са нехайни към паството си, защото ако покровителстват леността, ще умрат от глад! И да не чакат на гнусна печалба от лихва в банките на парите си! Те трябва да поощряват добрите предприятия на християните и да запрещават лошите, защото нивата има нужда от сеитба с добро зърно и от оплевяване на плевелите, за да даде тройна реколта! Добрият земеделец е ситият! Когато посеяното се преумножи и дойде жътва, на сеячите на човеколюбие да се даде десетък да продължат да сеят на нивата!

Всички добри християни, които са създали добри семейства и са отгледали добри християни в тях, са достойни за похвала и могат спокойно да бъдат обявени за светци още приживе! Не са ми нужни свръхестествени чудеса като нетленни мощи, чудотворни и благовонни - достатъчни са ми свидетелствата на двама-трима добри християни за някого, за да знам, че той е свят човек!

Добри християни са и тези, които са се обрекли на девство - те също имат място в Църквата, както вдовиците, които искат да останат такива. Волята на всеки един от вярващите е различна - едни искат да живеят в брак, други в безбрачие, трети - само веднъж да са бракосъчетани, а други пък повече пъти. В Църквата трябва да е ясно кой от кои е, за да намери съмишленици, които да го консултират максимално професионално от личен опит. Обреклите се на девство не са монаси или монахини, а девственици - те не се посвещават /постригват/ от Епископ, защото така са родени всички, носят девството, но не всички го запазват. Девствените могат да пожелаят брак и могат да се бракосъчетаят. Църквата е имала и такава функция - на брачна агенция, защото афиширането на принадлежност към дадена група по социален статус, е първата крачка към намиране на иглата в купа сено от търсещите я. Много показателно е наистина това, че свещениците /презвитерите/ трябва да са семейни и да са отгледали децата си - древната Църква е поощрявала именно бракосъчетаването, не само защото е един от основните ритуали за осигуряване на средства за издръжка на Църквата, но и защото човечеството се нуждае от следващо поколение, за да продължи да съществува. Основната маса хора избира да създаде семейство, да има деца, да чака внуци и правнуци, докато съвсем малка част намират семейство в някой научен колектив или се отдават на изкуството, а много малка част предпочитат отшелнически живот. Монаси могат да се черкуват, за да промотират своя манастир, където отшелниците могат да намерят покой - 2-3 максимум. Но да им се дава власт да са вся и всьо в църквите е идиотизъм! Мястото на монасите е в манастирите, а на монасите в мире - до свещениците-презвитери, но не наместо свещениците-презвитери! Тон в живота да дават несемейни на семейни, да ги "консултират" от чул и рекъл, си е лудница отвсякъде! Също млади "попчета", току-що взели диплома от Университета, да се правят на "бързи, смели, сръчни" - резултатите няма да закъснеят, ще има плач неистов... Наистина Велика е Милостта на Бога към нечеркуващите се в пънчославните сборища!

Как ще познаете едно пънчославно сборище? Освен Епископ и Презвитери с мъдро разбиране какво е семейството и как да се води Църквата, т. е. пастири, които водят паството след себе си на тучни пасища, в пънчославните сборища няма също Дякони, Поддякони, Клисари... Дежурното обяснение: Църквата няма пари за заплати! Бих се вързал на тази лъжа, ако не видях как бяха наляти много пари в новите две свещопродавници на дядо Владика на ул. "Търговска" в град Ловеч... Едната е в мазата на другата - откриха първо долната свещопродавница в мазата, а вече и горната... Повечето църкви се обслужват от цифром и словом ЕДИН човек, който е също касиер и прибира парсата... В много села има църкви, които се набикалят отвреме-навреме от свещеници от града, за да потупат празния брашнен чувал да пусне малко брашънце... Всеки може да види в сайта на БПЦ, че едни й същи свещеници служат в няколко села - не може да се намират на 2-3 места едновременно, затова вероятно служат през седмица-две някъде, ако въобще служат. Убеден съм, че малцина християни са виждали /архи/епископ, свещеници, дякони, поддякони, посветени клисари, които да обслужват един храм - виждали са предимно свещеници, по един. Не разбират каква е функцията на всеки един духовен сан и въобще самата служба, в която участват, си остава нещо много неясно за тях, при все че няма пъстра светлина пред очите им, а монохроматична такава.

Първо да прочетем още малко от книгата на Николас Вулгарис: "На Дякона се пада четенето на Светото Евангелие и цялото служение, което изпълнява този, който е помощник на Свещениците и Главния Свещеник в тяхната Литургия, откъдето е наречен Дякон, от гр. "диаконео", означаващо "Аз служа /Аз съм слуга/"." /стр. 20/

Тук дяконът изобразява редовия кръстен християнин, който не само трябва да чете на глас Светото Евангелие веднъж за себе си и втори път за другите като благовестител, но и да върши дела достойни за причисляването му към лика на светиите, каквито са презвитерите с техния безупречен живот, отдаден на ближните. Дяконът търчи насам-натам в храма да се моли на Господ - така всеки би трябвало да търчи, за да търси помощ и подкрепа. Но Господ не е някъде незнайно къде - Господ е в светиите, те носят Светия Дух в Себе Си!

"На Поддякона подобава да подготвя и да се грижи за свещените съдове и цялото свещеническо одеяние, откъдето също така Съкровищницата е била наименувана Диаконикон, както ще видим на точното място." /стр. 20/

Поддяконът изобразява редовия некръстен още вярващ /оглашен/, който наподобява на тези скъпоценности, които държи в ръце, но те са празни - в тях няма Хляба и Виното, Свещеникът го няма. Тази празнота е Бездната, в която са потънали кои до глезени, кои до кръста, кои до врата, кои напълно. Хлябът и Виното трябва да изпълнят Дискоса и Потира, а Свещеникът - Одеждите.

"На Подготвителя се пада както му е редът Подготовката; въпреки това в своята книга за Тайнствата Тесалониецът /Симеон Тесалонийски/ му дава също така други задължения. "Отивайки в Бемата", казва той за Подготвителя, "той запалва лампите и донася огън на Свещеника, и предшества светите неща, носейки факла, и му донася жертвените дарове и водата и горещата вода, и подрежда всичко в Храма, и внимава на всичко останало, и казва на певците свещените химни, и на кратко е служител на Божествените неща в Храма." " /стр. 20/

Кой е изобразен тук? Пророците и Апостолите. Първите сочат Пътя на светиите със своите прозрения, защото Светият Дух им говори и показва удивителни неща, а вторите със своята отдаденост на Вярата и Църквата прекосяват всякакви препятствия, за да достигнат с Факела на Вярата до светиите, които воюват с Бездната, за да избавят потопените в нея като разкъсат оковите на мрака в техните души.

"На Пазителите на портите се пада пазенето на вратите, особено по време на Литургията, когато оглашените излязат от църквата, както ще видим по-късно. Тези се използват да бъдат в църквата също Носачи на Светилници и Екзорцисти.

Все още има Носачи на Светилници; тези, които носят факли в светите Служения са наречени така. Освен това са наречени Аколити /последователи/, тъй като предшестват и следват със свещници и факли Дяконите и Свещениците в техните задължителни богослужения.

На Екзорцистите се пада Катехизирането, поради което са наречени също Катехисти. Така светият Събор от Анкира в неговия 13-ти канон казва: "Нека ръкоположи Екзорцисти или Катехисти" в инструкциите си за Хорепископа [Екзарх]. Тези били учителите и възпитателите на оглашените.

Нещо повече, наблюдавам, че в древни времена Църквата е имала също жени на възраст 40 години като Дякониси за катехизиране и инструктиране на жените оглашени, за които ние знаем, че 40 са били използвани да служат непрестанно в храма на славната Премъдрост БОЖИЯ. ... Това дяконство на жени е приключило по времето на Теодор Валсамон, както той сам пише в неговата интерпретация на 15-ти канон от Халкедонския Събор." /стр. 20-21/

Пазителите на Портите, Носачите на Светилниците, Екзорцистите или Катехистите - това са Учителите на Църквата. Те са като ксерокс-машини - копират информацията от главите си и я напечатват в главите на оглашените, за да ги превърнат от вълци в овце и овчарски кучета, ако нещо не се обърка естествено и не запуши ушите на първите. Така пазят добрите от злите - като продухват ушите на оглашените за измамливи учения, от които да се пазят. А излъганите наставляват да се върнат в Истината - затова учителите са и лечители на човешките души.

"И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители..." /Ефесяни 4:11/

Вероятно успях да ви убедя вече, че по църквите в България не може да видите оригиналното служение на Църквата, а някаква уродлива негова вариация и пермутация. В пънчославието няма спасение, а напротив - има погубване на човешки души, защото те биват заблуждавани по всевъзможни начини да вярват в разни фантасмагории. Какво да правим, как да се спасим от пънчославието? Първата стъпка да се излезе от пънчославното сборище е да получите разкръщелно свидетелство - така ще е подписано и подпечатано черно на бяло нежеланието на пънчославните старейшини да вървят в Пътя на Живота, а да продължат да се продънват в адската Бездна, завличайки още души със себе си... Вие не искате да погубвате душата си като пънчославен?! Потърсете съмишленици, които искат да се спасят и да помогнат на други разкръстили се да се спасят, и създайте своя свята БОЖИЯ църква! Аз полагам теоретичните основи на Светогорската евангелска църква /СВЕТОГОРЕЦ/ - вярвам, че ще ви е от полза да научите как смятам да победя пънчославието. Както Християнството е излязло от мрачните катакомби, така и Светогорската евангелска църква ще започва служба в храма по петльово време /предстои да изчисля точно кога, но първи петли са скоро след полунощ, а трети петли - малко преди съмване/, а при развиделяване черкуващите се ще напускат храма. За целта часовниците на вярващите ще бъдат бутнати с няколко часа и те ще могат да посещават храмовете по друго време, за да се черкуват. Храмовете от стари времена не са собственост на пънчославните - те са изградени от православни ктитори, които биха се възрадвали, че отново ще се служи в тях както се полага за няколко часа в денонощието! Ще е трудно Православието да се върне по нашите земи, защото пънчославните старейшини не биха се съгласили лесно на някаква промяна на сегашното статукво - взема им се хляба и властта им над простия, вярващ сляпо в тях, народ се подкопава... Атеистичният режим ще впрегне всички сили да помага на пънчославните да смачкат съпротивата срещу пънчославието - ще въведат нощни смени с двойно и тройно заплащане на труда точно по време на службата, ще активизират престъпни елементи да се вклинят в редиците за подривна дейност, доносници и ченгета ще слухтят като лалугери какво се говори и върши по време на службата, ще забраняват нощните събрания като смущаващи обществения ред и пр. Нощно-утренните богослужения в храмовете ще бъдат заплювани от пънчославните и черкуващите се ще бъдат заклеймявани като еретици, разколници и сатанисти, ще ги преследват и дори може да им навредят по различни начини. И всичко това ще стане, ако пънчославните клирици упорстват в своята ерес и не се покаят!

Знам, че в България може да се намерят добри християни от простия народ, които не блестят с познаване на Канона, а с чистосърдечие и доброта - така са създали и изградили добри семейства и поколение. Време е те да застанат начело на поместните църкви /ако бъдат създадени от някого/ и да станат пастири, защото чистосърдечие и доброта не могат да се симулират - или се проявяват към ближните и се виждат от ближните, или просто ги няма. Не си мислете, че ви казах всичко за реда на служението - само започнах. Това са само първите стъпки в един дълъг и труден път, но благодатен! Да имаше от всички чинове свещеници навсякъде в църквите и те да служеха от игла до конец по Канона, това щеше да е мълчалива проповед, която щеше да накара мнозина да се замислят за Вярата. Но ако те са мъгляви отвътре, сиреч вършат всички тия свещенодействия в храма, а извън него никой не ги знае какви са и що са, те и семействата им, защото са се дистанцирали от тях, каква полза... Никой пастир не оставя за миг паството си в полето или гората - напротив, търси други пастири, за да будуват, ако той заспи следобяд; а около кошарата има стена или здрав плет да пази стадото, също пастирски кучета, когато пастирът ляга да спи нощем. Така и пастирите трябва да са неотлъчно със стадото - не само по време на служба, а ден след ден. Затова е нужно да са повече на брой - 80 презвитери трудно биха се събрали в Бемата на един неголям Храм, затова не е нужно да са толкова много на богослужение, но 80 пастири трудно биха водили към спасение една църква от 5 000 души, ако само слушаха изповеди и даваха разрешение за причастие, без да проповядват със своя живот на всички наоколо, защото тези вярващи непрестанно се нуждаят от показване на верния път, за да не се заблудят. Не са много споменатите по-горе служители в един храм, дори да е по-малък - защото те се въртят, както квачка върти яйцата си да не се претоплят, така едни служат в храма една седмица, после други и така се въртят. Затова десятък може да се даде и от най-бедния - да отдели от времето си, за да послужи на другите. Но за тази ротация ще говорим по-нататък. Истината е една: Църква не се прави с пари, нито с много пари, а само с Любов към ближните! На когото е дадено много и той иска да даде на ближните си от своето съкровище, нему не пречи никой - може да раздава колкото иска на когото поиска! Църквата е съкровищница, в която се раздава на бедните духом от богатите духом Светия Дух. Днешният свят би бил друг, ако в него имаше кръстени с Дух и Истина вярващи, а не за пари...

Бих искал да завърша тази тема с прочетеното от една книга, която е много ценен труд /"Най-старото църковно ръководство, наречено Учението /Дидахи/ на Дванадесетте Апостоли" от Филип Шаф, Ню Йорк, 1885 г./, за да кажа с няколко думи какво учи Църквата от дълбока древност: "Има два пътя, един на Живота и един на Смъртта; и има голяма разлика между двата пътя. Пътят на Живота е този: Първо, люби Бог, Който те е направил; второ, ближния си като себе си; и всичко, каквото не искаш да правят на тебе, не прави на другите." /Из "Дидахи", глава I-ва - цитиран под линия в глава X, "Двата пътя", стр. 20/ Авторът разглежда библейската основа на Учението за двата пътя като проследява написаното в Стария и Новия Завет. Накратко, в Еремия 21:8 пише: "И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта." Да разясня с няколко думи, в тази глава се говори за пленяването на Юдовия дом от цар Навуходоносор - людете ще останат живи телом, ако се предадат на вавилонците, но оттук насетне пред тях има два пътя духом. Първият път е на Живота, да останат Давидов дом като пазят Заповедта на Господ "Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси." /Еремия 21:12/ Вторият път е този на Смъртта - да разпалят гнева Господен срещу себе си и като Юдовия цар Седекия, слугите му и людете му да бъдат предадени в робство на световните тирани да ги мачкат като пластелин, та дано измесят от триците козунак...

"15 Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

16 като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

17 Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш,

18 аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате.

19 Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

20 избери да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде." /Второзаконие 30:15-20/

"1 Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони,

2 и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам,

3 тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал.

4 До небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе;

5 и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти.

6 Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш.

7 И Господ твоят Бог ще излее всички тия проклетии върху неприятелите ти и върху ония, които те ненавиждат и те гонят.

8 А ти наново ще слушаш гласа на Господа, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.

9 И Господ твоят Бог в благост ще те направи да изобилваш във всичките дела на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в рожбите на земята ти; защото Господ пак ще се зарадва за тебе да ти струва добро, както се е зарадвал на бащите ти,

10 ако слушаш гласа на Господа твоя Бог, и пазиш заповедите Му и повеленията Му, които са написани в тая книга на закона, - ако се обърнеш към Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа.

11 Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч.

12 Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

13 Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

14 Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш." /Второзаконие 30:1-14/

"12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират." /Матей 7:12-14/

В "Учението на Дванадесетте Апостоли" се говори за двата Пътя - кои са благословените от Господа и кои - проклети. Обръща се особено внимание на катехизацията - едва след нея някой може да бъде кръстен и да понесе игото Христово, т. е. да стане раб Божий. "Дете мое" - с това обръщение започва не един стих. Това кратко писание, концентрирало толкова много мъдрост, завършва с повелята да бдим, защото в последните дни лъжливите пророци и извратители на Истината ще се увеличат, овцете ще станат вълци, любовта ще се обърне на омраза. Антихристът ще коли и беси, но краят на неговото порочно властване над света ще свърши с идването на Христос със светиите.

"Посланието на Варнава противопоставя "Пътя на Светлината" и "Пътя на Тъмнината", първият под контрола на Божиите ангели, вторият - на ангелите на сатаната. Той ги нарича пътища на "учение и власт", и по такъв начин изглежда претендира да има Апостолски произход за този метод на инструкция. Той описва Пътя на Светлината като Път на любов към Бога и човека, а Пътят на Тъмнината като "извратен и проклет", като "пътя на вечна смърт с наказание на всичко, което разрушава душата, именно идолопоклонството, високомерието, лицемерието, прелюбодеянието, убийството, магията, сребролюбието и т. н."."

"Овчарят на Хермас" говори за "прав Път" и "крив Път". "Хермас приписва два ангела на човека, ангел на праведността и ангел на порочността; и той предупреждава читателя да следва първия и да отхвърля последния." /бележка под линия, стр. 21/

"Апостолическите конституции" от IV в. повтарят написаното за двата Пътя в "Дидахи". Но в тази компилация са прибавени и други интересни казуси, на които ще се спра по-подробно в някоя друга тема. Праведните трябва да се съюзяват срещу неправедните, за да бранят Правдата и да не гневят Господа с делата си, именно да не се водят от неправедни. Затова са нужни поместните Божии църкви - да дадат благодатна почва за изникването на издънката от Есеевия корен.

"Талмудът говори за Два Пътя, единият водещ до Рая, а другият до Геената. Познатият мит за Херкулес, разказан от Продикус в "Memorabilia" на Ксенофон, представя героя в неговата младост стоящ между Пътя на удоволствието и позора и трудния Път на добродетелността и величието." /стр. 22/

И така, разгледахме "анатомията" на Църквата, както и какво учи най-общо. Йерархията в Църквата има за цел да защити в максимална степен заемането на висшите духовни санове от неподходящи хора. В днешно време тази йерархия е размита неслучайно /говоря за България/. Богословите от мъжки пол, завършили висше учебно заведение, са готови за свещеници още преди 30 годишна възраст и направо ги пращат да служат в някой храм до навършване на необходимата възраст, за да бъдат ръкоположени за свещеници. Като станат свещеници, те се окопават в своето феодално владение като се обграждат с доверени свои хора /миряни/, с които да пърдят в едно гърне /това е метафора/. Свещенството има свой живот - миряните свой, пресечна точка са само изповедите, в които първите дават насоки на последните как да живеят без да познават техния живот на метафизично ниво. Християните постоянно се изповядват, постоянно им се дават причастия и така цял живот - някои, като майка, са убедени, че не могат да влязат в рая, защото са мн-о-о-о-го грешни. Тя постоянно казва на изповед, както си признава: "Отче, имам повторени и потретени грехове... Завържете ме..." А изпъведникът я успокоява, че с всички е така, няма да я завързва и да я мъчи да се поправи, да взима причастие и да си гледа живота... И майка много се гневи и постоянно фучи наоколо, но като се поуспокои отива на църква и запява след причастие: "С мир на Господа да се помолим..." Тя не знае, че тоя "свещеник" и цялата пасмина с него не са презвитери, нямат "побеляло разбиране" за живота и въобще гледат да напълнят своя джоб от такива балами като майка... Нещо повече, те са като ония фарисеи, които не влизат, но и на другите пречат да влязат в небесното царство /Матей 23:13/ - те са просто едни измамници, които и себе си мамят, и вярващите им... И наистина ще ви разкажа какво правят, което не трябва, и какво не правят, което трябва, за да хванете вяра. Много имам да говоря по този въпрос, което не съм казал още, затова ще е в друга тема. Тия "старейшини" са с детинско разбиране за праведен живот и оттам идват многото бесовщини, на които не могат да противостоят като слепи и глухи за Истината. Повече от всякога ние се нуждаем от истински надзиратели /старейшини, презвитери/ в църквите, които да съдят с Дух и Истина света, както и Домът Давидов, т. е. Църквата. Пред всеки един от нас има два Пътя - на Живота и на Смъртта. Пътят на Живота е да търсим Мъдростта с широко отворени очи, за да отидем в Царството Божие, а Пътят на Смъртта - да следваме сляпо глупостта и да паднем в ямата със слепците...