"ARBEIT MACHT JOCH"

===========================
Здравейте, приятели!

ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА ВИ ЗАПОЗНАЯ С МОЯ СУПЕР-ПРОЕКТ ЗА ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ХОРОР-ЕКШЪНА, РЕАЛНОСТТА НА LIONSGATE /ЛЪВСКАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА МРАКА/:

http://www.youtube.com/watch?v=tbAzWvTbrbA&feature=related

Може би ще представлява интерес за вас да проследите пътя, който извървях, за да достигна до ВАЖНИ ПРОЗРЕНИЯ, ОТВАРЯЩИ МИ ПЪТЯ КЪМ STARGATE /ЗВЕЗДНАТА ПОРТА, ПОРТАТА НА СВЕТЛИНАТА/.

Както вече споделих, моето желание да имам пчелин започва кажи-речи с моето раждане. Ще ви разкажа по-подробно именно за това. Прословутият пчелин близо до един язовир беше изграден без стартов капитал. Любопитното в случая е, че самият язовир е потопил десетки декари наша земя, в преливника на язовира също имаме земя и когато там бъде засято нещо и язовирът прелее, земеделските култури трябва да се вадят от гмуркач с шнорхел и плавници. Нашето самоуправство /да си построим пчелин по НАШЕ усмотрение/, само по себе си престъпление, е продиктувано от друго самоуправство - самият язовир е частна собственост, но не на законните притежатели на земята под него, а на трети лица. Сами разбирате, че тук са навързани много юридически казуси. Същата история е с гората около язовира - старата гора е била частна собственост, но след национализацията е станала държавна, а младата гора е засята по време на комунизЪма от селяните, но ПО ЗАКОН гората и земята под нея е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, за която отговаря горското стопанство. Никой не може да сече от гората, ако не бъде допуснат от горския - така дори да си посадил половината млада гора и да имаш половината стара гора, според ЗАКОНА влезеш ли да сечеш гора БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ от горския, автоматично ставаш ЗАКОНОНАРУШИТЕЛ.

Но нека ви разкажа ПОДРОБНО самата одисея.

Беше преди много години - бях на около 10, когато едно лято дядо ми и баща ми /вече познатите от предишни теми/ си наумиха да направят пчелин. Без пари. Със собствен труд. По-скоро щеше формално да бъде пчелин, а всъщност щеше да бъде вила за отдих. Спомням си как първо отидохме да изберем мястото - харесахме си една живописна панорама: наблизо млада гора, изворче и язовира, в близост до стар асфалтов път. Често ходехме за риба на язовира, докато беше държавна собственост - аз и сестра ми хващахме главно часовници /това е една малка риба с ярък цветен кръг отстрани/, не е вкусна, но за котките става, а татко ни се смееше и се хвалеше какви големи толстолопи е хващал /обикновено оставахме с няколко шаранчета и нащите часовници/. По правило ходехме с каручката от по-близката страна на селото, където имаше много пчелини - дървени бараки, оградени с живи плетове, мрежа или съвсем открити. По Тодорживково време всеки можеше да има пчелин, стига да си направи - от подръчни материали. Гледахме тези пчелини и връщайки се в селото се хвалехме кой какво е хванал, колко хубаво сме прекарали - на чист въздух, сред природата...

Интересно че за нашия пчелин избрахме отсрещната страна. Наблизо имаше ресторант-корабче, но не работеше вече. Беше бетонирано и свободно можеше да се видят винтовете, въздушната възглавница, кърмата. Може да са го нарязали за старо желязо, но дано не са! Когато обяснявахме на някого къде имаме, имахме пчелин, казвахме - при корабчето. И всеки ни разбираше - сега нямаме пчелин, но ако няма и корабчето, никой няма да разбере къде е бил. Но това няма голямо значение - ако няма нашия пчелин, дори корабчето, остават тракийските могили, наоколо е пълно с тях. Те надживяха нашия пчелин, ще надживеят и корабчето, което бавно, но сигурно си отива. Дали корозията ще го довърши или майсторите, видели сметката на нашия пчелин, ще покаже времето.

Та беше едно горещо лято, когато започнахме градежа на къщичката. Най-първо като я построихме сложихме вътре един стар креват с рисувани метални табли и една стара печка - подслон по време на риболов или просто вила за отмора. Дори най-първо не я заключвахме - да може да влиза всеки, за да се спаси от буря или да прекара нощта. Това по-късно беше отчетено от нас като грешка.

Но да карам поред! Как играеше най-първо брадвата /познайте къде!/, как пееше бичкията, белачката на кора се плъзгаше по ликото на пресните салкъми... Най-първо си направихме магаре - на него по-лесно се обработваха диреците за къщичката. Тогава видях нещо много интересно - всяко нещо се маркира, за да може да бъде разпознато при нужда. Оказа се, че този знак се слага дори върху дините. Беше ми обяснено, че ако някой открадне каквото й да било от нас, ние можем да го познаем по този знак. Като започнах да се вглеждам в инструментите, се оказа, че те са маркирани до един. След като подготвихме диреците, с един търнокоп започнахме да пробиваме дупки /по инженерному отвори/ в земята - тя беше доста глинеста, тук-там попадахме на камъни и... глинени парчета. По тези земи са живели най-различни култури, копнеш земята и започват да излизат артефакти - дядо въобще не се впечатли, а аз и сестра ми си прехвърляхме от ръка на ръка някакво глинено парче и се споглеждахме. Когато сядахме да почиваме и да похапнем дядо си даваше вид да не се интересува от никакви съкровища, но веднъж се издаде - бях се хванал с него на ядец /игра - да излъжеш противника за нещо и когато се върже му казваш "ядец"; за целта се счупва една кост от пиле, чаталеста, когато се обзалагаш - ориенталски диви нрави, за подхранване на остроумието/. Та баба ми ме научи да му кажа, че съм открил пара в земята и да го помоля да ми каже каква е - почупи си краката да тича, но когато чу "ядец" веднага разпозна чуждата режисура. Та, доколкото мога да съдя по тази случка, дядо беше постоянно нащрек, но дали му се беше усмихвал "златният дявол" не знам. Та се оказа, че дядо, баща ми и въобще всеки един наоколо въобще не би се чудил какво ще прави с едно гърне алтъни, ако попадне в ръцете му - ще го скрие на сигурно място и ще му се любува в захлас...

Изненадите продължиха - когато беше издигнат дървеният скелет, след мъчителна работа със свредела, понеже се оказа, че суровото дърво можело да се пукне от големите гвоздеи, започнахме да правим кирпичени тухли - в едно корито бъркаме жълта пръст, кравешки/конски/магарешки фъшкии и суха слама. Ле-ле колко вода трябваше - до извора с празната кофа и обратно с пълната, незнайно колко пъти, под страшен пек... Подът беше трамбован, както и на разкрач навън от стените на къщата. Накрая дядо изкопа една дупка /отвор/ и завря в нея едно празно гърне, след което го зарина, покривайки го с похлупака му отгоре. На въпроса ми защо зарива празното гърне, той нямаше никакво обяснение - така се правело. Защо, не знаеше или знаеше, но криеше причината - така и не разбрах. Това, очевидно, е някакъв езически ритуал, свързан с духовете - когато се прави нов дом, се влага здрав глинен съд, за да се принесат някакви дарове в него или нещо подобно, за да се умилостивят духовете, които да пазят дома и обитателите му от злите сили. Е, нашето гърне беше пълно с въздух, но все пак беше на своето място - и мястото било винаги едно й също. Оказа се, че езичеството не си беше отишло съвсем...

Със стари дъски за покрива, с един стар прозорец с железни пръти и една стара врата беше оборудвана нашата нова къщичка - всичко беше прилежно и здраво заковано, а най-отгоре бяха наредени стари коританки. Вътре сглобихме провисналата пружина към таблите и един стар дюшек отгоре, една стара печка, с кюнци от стара ламарина... Накрая овесихме един як катанец /символично/. Наоколо набихме колове на площ около половин декар и размотахме нова бодлива тел, на два реда, а хубава врата с мрежа беше входът, откъм пътя.

Нашата къщичка би векувала, ако комунизЪмът не рухна под ударите на утопиите и офшорките... Вместо всички да имаме къщичка, сега никой не може да се подслони в нея - къщичката е изчезнала безследно, единствено споменът за нея е жив... В нея беше събран трудът на три поколения и можех да кажа, че съм построил нещо на този свят - сега мога да кажа, но не мога да докажа...

Издигайки тази къщичка, която ако не бяха белите вертикални стълбове, човек би я взел за построена преди век-два най-малко, аз СЕ РОДИХ. Вече знаех колко вълнуващо е да съградиш нещо, колко много вяра, любов, труд... са нужни, за да оставиш нещо след себе си. Разбрах, че нещо ценно за някого се прави не самоцелно, но за да радва своя стопанин - най-първо да изпитва задоволство от своята добре свършена работа, после да демонстрира своя гений пред другите и не на последно място, за да получи награда за своя труд.

Да се върнем към историята с пчелина. ТАЗИ БОЛЕЗНЕНА АМБИЦИЯ да имаме пчелин точно на това място всъщност извираше от чувството на някаква празнота, свързана именно с отнетите земи, лежащи под язовира, а също така и с отнетите гори - затова и къщичката в главата и в представите на дядо ми беше именно с дървен скелет и от пръст.

ВСЪЩНОСТ ТАЗИ ИСТОРИЯ МИ ПОКАЗА, ЧЕ ТОЗИ СВЯТ НЕ Е НИЩО ДРУГО ОСВЕН ПРОИЗВОДНА НА ЕДНА СУМАРНА САКРАЛНА РЕАЛНОСТ. СВЕТЪТ /В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ/ Е ПОТОПЕН В КРЪВ И СЪЛЗИ, ЗАЩОТО МРАКЪТ Е НАДДЕЛЯВАЛ НЕВЕДНЪЖ И СА БИЛИ ОСВОБОЖДАВАНИ ДЕМОНИ, В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА /СИЛУЕТИ НА/ АНГЕЛИ. РЕАЛНОСТТА, В КОЯТО ЖИВЯХМЕ ПРЕДИ 10. 11. 1989 Г. Е ФУНКЦИЯ НА ЕДИН КОШМАРЕН СВЯТ, КОЙТО Е НА ПЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ. ЗА ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ ЛОЗУНГЪТ "НИКОГА ВЕЧЕ!", НАПИСАН НА ЕДНА СТЕНА НА ЕДИН ФАШИСТКИ КОНЦЛАГЕР, ИЗБЛЕДНЯВА... КОГАТО ЕДНИ Й СЪЩИ ГРЕШКИ СЕ ПОВТАРЯТ, ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ...

БЕЗ СЪМНЕНИЕ ЕДНО ОТ НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ И НЕЯСНО ЗА МНОЗИНА ИСТИРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ОСТАВАТ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. РАЗУМЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ ТАЗИ ЛУДОСТ ЗА ИСТИНА И ДОРИ Я ОБЯВЯВА ЗА ВОЕННА ПРОПАГАНДА. НО ИМА ФИЛМИ, ДОКУМЕНТАЛНИ, ЗАПЕЧАТАЛИ ЛИЦАТА НА УЧАСТНИЦИ В ТЕЗИ МАСОВИ УБИЙСТВА - ОЦЕЛЕЛИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ ЕКЗЕКУТОРИ. ИЗПРАВЯЙКИ СЕ ПРЕД ЧУДОВИЩНОСТТА НА АУШВИЦ, ДАХАУ, ОСВИЕНЦИМ..., НИЕ ОНЕМЯВАМЕ. НЕ МОЖЕМ ДОРИ ДА СЕ ЗАПИТАМЕ: КАК Е ВЪЗМОЖНО ЧОВЕК /ОБЩЕСТВОТО/ ДА ИЗВЪРШИ ТОВА? ЕТО ЕДИН ФИЛМ НА BBC ЗА АУШВИЦ:

http://www.youtube.com/watch?v=fAAHqbv8nIU&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=kUpCjzftH84&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=fXHkBRSP8jY&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=nyawVLafR1g&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=rkCN8AWBDqY&NR=1

НА ВХОДА НА АУШВИЦ /ПОНЕ ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, ПРЕДИ ДА БЪДЕ ОТКРАДНАТ*/ ВИСЕШЕ НАДПИС: "ARBEIT MACHT FREI", "ТРУДЪТ ОСВОБОЖДАВА". НО АЗ ЧЕТА НЕЩО ДРУГО НА ВХОДА НА АУШВИТЦ - "ТРУДЪТ ЗАРОБВА", "ARBEIT MACHT JOCH". КАКТО КАЗВАТ ВЪВ ФИЛМА, РАБОТОСПОСОБНИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СА БИЛИ ДЪРЖАНИ ЖИВИ, ЗА ДА СЕ ТРУДЯТ ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ, А НЕРАБОТОСПОСОБНИТЕ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН - СТАРЦИ И ДЕЦА, СА УМЪРТВЯВАНИ В ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ ИЛИ РАЗСТРЕЛВАНИ. ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ СА ВСЪЩНОСТ НАЧИН ДА БЪДАТ СПЕСТЕНИ АМУНИЦИИ, А САМИТЕ ЛАГЕРИ НА СМЪРТТА - НАЧИН ДА СЕ СПЕСТЯТ ПРОДОВОЛСТВИЯ. КАКТО СЕ ВИЖДА ОТ ФИЛМА, ВЕЩИТЕ НА КОНЦЛАГЕРИСТИТЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ И ПАРИ, СА БИЛИ КОНФИСКУВАНИ В ПОЛЗА НА ВЕРМАХТА /А КАКТО СЕ КАЗВА ВЪВ ФИЛМА И В СТАЛИНСКА РУСИЯ Е ПРАВЕНО СЪЩОТО, ДОРИ В ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ/. ВОЙНА ЗА КАПИТАЛИ - РАБОТНА СИЛА, МОЖЕЩА ДА СЪЗДАВА НОВИ МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, ЗАГРАБВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ - ПРИРОДНИ И СЪЗДАДЕНИ ОТ ЧОВЕКА, ВЪЗПОЛЗВАНЕ ОТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ В МАКСИМАЛНА СТЕПЕН ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА СОБСТВЕНА ИЗГОДА...

Разговарях преди няколко месеца с един възрастен човек за живота през годините на Втората световна война и осъзнах, че всъщност България е била ЕДИН ГИГАНТСКИ АУШВИЦ. Налагало се, спомня си този очевидец на военните години, да крият зърно в зимниците, защото принудително голямата част от тяхната продукция била изземвана от военните за фронта и селяните, които произвеждали зърното, мизерствали. Но в зимниците това зърно плесенясвало и той си спомня вкуса на този хляб - миришещ на плесен. Разказа ми, обаче, че дори и този хляб не можел да яде - защото като говедарче жандармеристите му пребърквали торбата за провизии и тя оставала празна цял ден - да не би да храни партизаните на полето. Ядял диви круши и мушмули /когато имало/. На всичко отгоре де що имало желязо било претопено за оръжие - нямало с какво да разорават нивите. Затова се изхитрили и преработвали кожусите на взривени бомби, които били хвърляни от американците на връщане от бомбардировка на румънските потролни кладенци - така правели плугове и мотики, за да произвеждат земеделска продукция, която вземали за фронта, а те гладували. На всичко отгоре живеели наедно с животните - овцете и козите отдолу, а те отгоре. Ако сте гледали "Козият рог", финалните сцени - такава къща. Най-страшни били бълхите... Направо тръпки ме полазват от този АУШВИЦ...

*
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/12/18/832279_otkradnaha_nadpisa_arbeit_macht_frei_ot_konclagera_v/

/Следва/