КРЕМАТОРИУМ

======================
Здравейте, приятели!

САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е онази основна движеща сила, създаваща РЕАЛНОСТТА. Може би ще се запитате: Кой е създал тази РЕАЛНОСТ, в която милиони българи като моя познат от предходната тема са били принудени да гладуват, при все че са произвеждали достатъчно, за да живеят не в недоимък, но най-малкото доволно? Всяка държава по време на война се води от стара римска повеля, според която трябва да има хляб за войника, за да има сила да брани своя Цезар и своята земя. После да има хляб за Цезаря, за да има кой да командва войника. Накрая каквото остане е за народа, за да има деца, които да станат войници. Отишъл ли си е Рим от този свят? Мислете преди да отговорите. А кой е създал Рим и как ще ви разкажа в някоя друга тема - истинската история, а не приказките за балами.

А каква е била САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ в тези милиони български жертви на фашизма /нацистите считат Третия райх за начало на Хилядолетната империя, естествен продължител на Свещената римска империя, продължител на Римската империя/? Не се сдържах да попитам моя познат защо, според него, датата 9. IX. 1944 г. е обявена за най-паметна дата на XX век в едно медийно проучване на една телевизия от най-много нейни зрители, след като добре знаем, че тогава е извършен военен преврат, след което е наложен 45 годишен червен терор в България с десетки хиляди репресирани и пр. И тогава разбрах, че победата над фашизма не е отговорът, а нещо съвсем друго - тогава САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ е намерила път към този свят и е формирала глътка въздух за тези измъчени хора - ТЕ СА ЗАЖИВЕЛИ С ЖИВОТА НА СВОИТЕ МЕЧТИ. Някой от селото на това говедарче купил преса за тухли - и всички започнали да си правят къщи, онези симпатични селски къщи, които са накацали по баирите и заобикалят селските мегдани. С фасади и стълбища от камък най-отдолу, печени тухли отгоре и много рядко желязобетон /предполагам заради скъпото желязо, за стълбището/, с гредоред за стаите и печки, вградени в стените /от едната стая се пали, а се отоплява всъщност и съседната стая/, с миндери, с долапи, с вградени в стените гардероби, с решетъчни прозорци, с врати, които се затварят от само себе си /да не се губи топлина/, с катакомба от зимници, където е струпано какво ли не и никога нищо не се изхвърля... Червените активисти са се скъсали да убеждават тези хора да тръгнат с тях да гонят фашистите, които отстъпват към Берлин, но повечето от тях не са искали и да знаят за победата над фашизма - те са искали хубави къщи, жени и деца, много деца. Разорани ниви, пълни хамбари, сладък хляб, изпечен в пещ. Така червените са взели голям завой, за да наберат добролци за фронта - предложили са амнистия на войниците и низшия команден състав на армията, симпаризирали на Хитлер. Най-големите кръволоци са хванали гората, а от гората са излезли партизаните. Въобще иснересна история. На любознателните препоръчвам спомените на Марин Йотов - "Очи в очи с войната", печатница "Дъга" - Ловеч, 2008 г.

Всичко би било добре, ако България не трябвало да плаща пари за фойерверките над Европа като изгубила войната страна - лешоядите не закъсняли да закръжат над хубавите нови къщи, пълните хамбари и димящи пещи с мирис на благоухаещо агнешко с дробине... АУШВИЦ отново трябвало да заработи. Научили за този КОНЦЛАГЕР, най-крупните богаташи панически се юрнали да продават къщите си /защото хазяите ставали квартиранти на своите квартиранти - принудително задомени бедняци от селата, които трябвало да бачкат в градските предприятия/ и да си обират крушите. Затова границите били затворени и пиле не можело да прехвръкне без знанието на милицията. Тук отново се сблъскваме със САКРАЛНА РЕАЛНОСТ - този път неин диригент е Уинстън Чърчил. Както ни обяснява В. И. Ленин в своите съчинения, най-висшата степен на империализма е концентрацията на производството и капитала, сиреч създаването на монополите. Със създаването на ТКЗС-тата и национализацията на всички малки, средни и едри предприятия България станала АЛКАТРАС, пардон АУШВИЦ. Както ни учи таварищ Ленин една от най-характерните черти на империализма е изместването на свободната конкуренция от господството на монополите. С национализацията практически е ликвидирана всякаква свободна конкуренция. Това е повратен момент в мисленето на българина - той вече не мисли за конкурентноспособност на произвеждания от него продукт. Така се стигна до патовата ситуация през 80-те и 90-те години на ХХ век българската продукция да се окаже толкова неконкурентноспособна с чуждата, че цели отрасли просто да рухнат като морално остарели. Но целта на мероприятието не била България да стане цветуща градина, а просто кредиторите й да си вземат своето - индустриалните капитали да бъдат превърнати в банкови, сиреч финансови, и да излетат през комина. Право в джоба на олигарховия контингент. А сега накъде? Може би наобратно?! Или напред към Европата, където миячи на чинии, чистачи на клозети в европейските железници или болногледачи винаги са добре дошли!

По-друга е САКРАЛНАТА РЕАЛНОСТ на комунистите. Те, в голямата си част, били мечтатели, копнеещи за "Животът по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Бродещи в огласяните от птички лесове, като партизани или като ятаци, те искали да се извисят над мрака и сенките на горите тилилейски... Те искали да видят Утрото на Нова Ера, Факела на Нова Вера... Но какво видели, когато взели властта в свои ръце? Видели, че човекът не може да се напише с Ч, дори другарят е с малка буква. Имало пролетни птички, но тяхната песен била заглушена от зимната вихрушка... Партията била яхната от властолюбци и алчни мекерета като по някое време партийните билети били забранени за "простосмъртните", за да има аванта за "богоизбраните", сиреч постове, апартаменти, вили, волги и пр. ОБЛАГИ. След промените партийните билети отново са свободнодостъпни, но "простосмъртните" сега са "богоизбрани" и могат да имат всичко... с бърз кредит.

В АУШВИЦ ВСИЧКО ИЗХВРЪКВА ПРЕЗ КОМИНА! С ЕДНА КОМПОЗИЦИЯ БОЛЕСТИ ВСЕКИ ЩЕ ЗАПУФКА КЪМ ПОСЛЕДНАТА СПИРКА... ИЗКЛЮЧАЯ ТИЯ, КОИТО ЩЕ СРЕЩНАТ ВЛАКА ЧЕЛНО, В НЕЗНАЕН ДЕН И ЧАС...

/Следва/