ИЗПОВЕД

====================================
Здравейте, приятели!

Ще започна от самото начало - имах /дали е свършило е друг въпрос!/ трудно детство. Баща ми и майка ми се оказаха по някое време във война и се разделиха след тежък развод - тази война продължава и до ден днешен, десетки години непрекъснати караници, борби, надлъгвания...

Когато се загледам назад в живота си, виждам онова малко момче, което гледаше звездите от терасата на блока с баща си и си говореха за живота, за мечтите, за семейството... За съжаление аз не можах да видя едно здраво семейство и покрай тия разправии съм скептично настроен към семейството като градивна единица на обществото. С течение на годините тази моя позиция ми се струва все по-вярна и когато започнаха да ме подпитват разни познати: "Какво става с теб, виж връстниците ти - няма ли някоя, която да обземе вниманието ти, да създадеш семейство, да имаш деца...?", аз започвах да мънкам и да се чувствам кофти. Докато не си казах: "Чакай, бе, кои са тия хора и какви са те, че да им даваш обяснение какво правиш и какво възнамеряваш да правиш? Ти знаеш ли те какво правят - някой дава ли ти обяснение?" Така в мен се зароди идеята да не им докладвам какво правя и как го правя, защото това не им влиза в работата. Затова започнах да им отговарям загадъчно: "Работя върху себе си!" След което поглеждах с мистериозен поглед и не давах никакви обяснения повече. Това, обаче, предизвика глад за информация и вместо да ме оставят намира, започнаха да се въртят трескаво около мен и да въртат очи и глави като шугави. Трябваше да измисля нова стратегия, защото вместо да ми вадят думите с ченгел разни клюкари, предпочитах да чета някоя интересна книга или да се виждам с някой интересен и приятен за мен човек. Така реших да ги пратя за зелен хайвер - реших да стана учен. :) Естествено не истински учен, а това да ми бъде камуфлаж - моето призвание е ФИЛОСОФИЯТА. Затова скалъпих няколко писма на научна тематика и написах една книга с разни най-различни мои философии вътре, включително за науката. След което изпратих писмата, а за книгата започнах да издирвам мераклии да я прочетат. За мое голямо учудване всичките любопитни персони, на които попадах, категорично отказваха да прочетат 100-ина странички и нашият разговор завинаги приключи. :) Ако се появат пак и искат да знаят нещо по-специално, ще ги попитам: "Аз давах ли ви моята книга даром? Вече е късно, криза е, сега трябва да си платите, за да я прочетете!" Когато стане дума за пари, обикновено всички тези сладкодумци си обират крушите. Но интересно какво стана с тримата мераклии, които се намериха - първият се отказа да я чете, вторият я взе да я чете и не иска да ми каже какво му е харесало и какво не, а третият категорично каза, че книгата е пълна боза. :) По подобен начин се разви историята с писмата - с едно изключение - за мое учудване от БАН искаха да се срещнем. Но писмото беше написано по такъв начин, че едва ли не ми правят някакво извънредно предложение, видите ли, много са заети, но специално на мен ще обърнат внимание. Нямаше смисъл да им обяснявам цялата тази история, която ви обяснявам на вас - затова им отговорих, че щом са толкова заети, ще се обърна към някой друг.

Вече бях изпълнил предначертаното - на всички любопитни с какво се занимавам навирах "писмото до БАН" и "книгата" и им казвах: "Четете - тук всичко си пише!"

Но славата ми на знаменит учен все повече се разнасяше и един ден при мен започнаха да идват разни хора - какво мисля за това, какво мисля за онова, разказваха ми техните патила и ми обясняваха какво трябва да направя, за да патентовам откритието си, при кого трябва да отида, за да се задвижат работите по-бързо и т. н. Беше ми приятно да си говоря с тия хора, затова след година-две започнах да гледам на интернет-форумите с други очи - всъщност интелектуалният обмен течеше в двете посоки, независимо че не бях формулирал никаква ОСНОВНА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА. Но ОСНОВНАТА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА влияше на моите събеседници по мистериозен начин и с течение на времето ОСНОВНАТА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА стана мое амплоа.

Първият форум, в който попаднах съвсем предначертано от Бога /както разбрах по-късно!/, беше www.fellowshipbg.org - регистрирах се и започнах да излагам идеите си относно религията, но изведнъш установих, че тези идеи предизвикаха "топли братски чувства" в модераторите и за 3 месеца бях пратен на концлагер, да преосмисля поведението си и най-вече философията си. Хареса ми виртуалния тупаник и без да са изтекли тия 3 месеца се регистрирах отново - този път лавирах по-внимателно покрай "боксьорите" и започнах да разбирам философията на интернет-общуването. След като отново бях изритан, ми изтече 3 месечния бан и продължих със стария акаунт, но понеже бях вече нов човек, се кръстих с друго име. Така на бял свят се появи Vasquez. След като не се отказа от "идолослужението", той беше изпратен на вечна каторга в адските дълбини.

Понеже Vasquez беше контактувал с Кабрал от www.forums.pravoslavie.bg и последният му беше направил добро впечатление с богословските си познания, Vasquez се регистрира във Форума и открито заяви своите намерения да се бори СВЕТЛИНАТА да озари седящите в мрака и да издаде на всеки достоен диплом за смирение, търпение и кротост. Но на Vasquez не му беше даден и 1 ден - след като каза една истина на Модератора, излетя през десктопа. Но Vasquez беше свикнал да яде бой - освен това разбра, че няма нужда да се представя, щом никой не го прави и не е задължително, както беше във Фелоу. Значи спокойно можеше да пише като Гост/Анонимен и да си говори с останалите и без да е регистриран - това не можеше да стане във Фелоу.

Започнах да задавам разни въпроси и ставаше все по-интересно. Докато една нощ не попаднах в ОГНЕНАТА СТИХИЯ - имах чувството, че падам от небостъргач и ТОЗИ ОГЪН КАТО МЕЧ ВЛИЗАШЕ В МЕН - добре, че се събудих от преразтегнат мускул на крака. Тогава с Кабрал беседвахме за ИМЕТО НА БОГА, си спомням. И видях ИМЕТО НА БОГА изписано - затова се отказах да споря с Кабрал. Но въпросът беше - ТОЗИ ПЛАМТЯЩ, НО НЕИЗГАРЯЩ ОГЪН откъде се появи? Възможно ли беше ТОВА ДА Е БОЖИЯТ СВЯТ ДУХ. Последното не го поставям под въпрос. Ще попитате: "Защо?" Ами, имам си основания. :) Изведнъж започнах да разбирам КАКВО ПРОПОВЯДВА ЦЪРКВАТА ВЕЧЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ, или по-точно КАКВО ПРОПОВЯДВА ВЪВ ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТ - ВИЖДАХ ЦЯЛАТА ЕКЗЕГЕЗА НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ. Някои мои догадки от миналото вече бяха разрешени - наистина Vasquez беше намерил ФАР-ЪТ НА СВЕТА. Но Vasquez беше корабокрушенец, отхвърлен от вълните на КРАЯ НА СВЕТА - в "секцията за отпадъци" на ПравославиеБГ. Той беше гребец в галерата на "православните", които шибаха всички "инославни" с бича на презрението... Но Vasquez чувстваше непреодолимо привличане към БОГОСЛОВИЕТО и този бой беше за него милувка /не съм садомазохист!/ - затова той започна да пише есета или както ги нарекоха "каламбури", с които изразяваше своята дълбока покруса от действителността - защото СВЕТИЯТ ДУХ ГОВОРИ В СЪРЦЕТО МУ. Дългите години занимания с философски трудове и историческа литература го бяха подготвили да опъне нервите на тия, които наричаха себе си "православни", и побързаха да го заклеймят като "еретик", нарушаващ мира и спокойствието във Форума. След което Vasquez беше помолен най-учтиво да си ходи, порази липса на ДИАЛОГ.

Но той искаше да разговаря, затова за него не беше проблем, ВЕЧЕ, да разбие на пух и прах който й да е лицемер, изпречил се на пътя му. Той влезе като /Divine/ Dante. Не така грубо като Vasquez шамаросваше лицемерите, а с МАЙСТОРЛЪК. Впрочем Vasquez беше попаднал междувременно на няколко човека, люляни от болна мистика и реши да им даде ЕДИН ХУБАВ УРОК, като приложи ОСНОВНАТА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА в действие. Както винаги схемата сработи и започнаха дълги усуквания, които надявам се моят приятел simon да разбере защо не доведоха до нищо - защото всичко "научно" във Vasquez се върти около НИЩОТО. Където й да е simon сега, ако ме слуша, нека знае - нахраних го с едно голямо блюдо ФАНТАЗИЯ отсърце :), надявам се да ми прости, че не съм "истински християнин" като него. Но междувременно се появиха и други желаещи /ако не е бил отново самият simon/, които искаха още и още. Нямаше как да не ги нахраня със солидна порция "кебапчета" и "шишчета", каквито можех да приготвя СПЕЦИАЛНО ЗА ТЯХ отново отсърце :) - като междувременно ги водя към НАИСТИНА ВАЖНОТО - ПРАВИЛНАТА ЕКЗЕГЕЗА /ТЪЛКУВАНЕ/ НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ.

Прося прощение от вас, скъпи приятели, защото използвах слабостта ви, за да бъда силен - няма никаква ОСНОВНА МАТЕМАТИЧЕСКА АКСИОМА, която Vasquez да e измислил и формулирал, затова не заслужава Нобелова награда :), нито тиквен медал :). БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ ВИ ГОВОРЯ САМАТА ИСТИНА! ВЯРВАЙТЕ МИ, АКО МОЖЕТЕ ДА МИ ВЯРВАТЕ СЛЕД ВСИЧКО!

БЪДЕТЕ СИЛНИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ СЛАБОСТТА ВИ! ЗАЩОТО ВАШИТЕ ВРАГОВЕ БИХА ВИ ПОГУБИЛИ В СЛАБОСТТА ВИ, А АЗ ИСКАМ ВИЕ ДА УКРЕПНЕТЕ ЧРЕЗ ТОЗИ УРОК, ТА ДА БЪДЕТЕ СИЛНИ ЗА ТЯХ!