ПОБЕДА

======================
Здравейте, приятели!

Наближават предсрочни парламентарни избори и сигурно се чудите за кого да гласувате... За когото й да гласувате все едни й същи хора ще ви управляват!!! И да не гласувате пак същите хора ще ви управляват!!! Има само един начин да се спасите - да НЕ УЧАСТВАТЕ в този цирк!!!

Както знаете разработвам плана "ЕКШЪН" - именно как в рамките на 800 дни да направим на пух и прах помийната яма, т. е. тя да изчезне от полезрението ни. Това не е фокус, защото тя няма да бъде скрита в ръкава или в цилиндъра на фокусника, а наистина ще изчезне! Не, няма да си затворим очите, нито ще си сложим на главата кофа, торба и пр.! Имайте търпението да прочетете докрай тази доста дълга тема и се надявам да получите отговор какъв е ИЗХОДЪТ!

Най-първо искам да обясня какви са механизмите, които довеждат до властта всяка партия, която се готви да участва на тези предсрочни избори. Да започнем с Българската социалистическа партия. БСП има твърд електорат, но какво точно го втърдява? Веднага ще ви кажа: носталгията по Тодорживковото време! Но как тези партийци помнят като слонове, нима не страдат от старческа деменция? Държат ги в транс!!! Намомнят им за "славните времена"! Как? С книги, които възхваляват морала на партийците, тяхната принципност, честност, всеотдайност към Партията и народа... Стотици книги със спомени се печатат годишно, очевидно по партийна повеля, които навяват от страниците си такава носталгия, че прочелите ги баби и дядовци се разплакват от умиление какви другари са имали, след което започват да разнасят книгата на своите познати непартийци, да я прочетат - така една книга дойде до майка и дори аз я взех в ръце... Беше с ярко червен фон, обикновено партийните книги са с такъв фон, гланцирани корици, бели листи... Майка не можа да си позволи за нейната книга такава гланцирана корица, защото е много скъпа, но Партията може за разлика от нея... Майка получи книгата в аванс, преди официалното й представяне - тези, които са я прочели, могат да задават въпроси на автора на срещата, а партийците имат нужда от такива хора, за да покажат, че има интерес към книгата... Авторът подарява книгата на майка и иска да чуе отзива й пред обществеността... Майка беше смаяна - на рожденните дни на детето четяли партизански стихове... Партиецът е обожествен от неговата вярна съпруга и подчинена, той е с нея в мислите й години след неговата кончина... Тя не се осмелява да му говори по име /от страхопочитание/, дори когато подготвяли свадбата си, обръщала се към бъдещия си съпруг с "другарю" и фамилията му... И сега говори за него официално, кой е другарят ... - партийна поръчка, какво да се прави... След възхвала на другаря ... и на Партията, следва апел към читателите - да бъдат достойни продължители на делото на другарите... Перифразирам написаното - не съм чел книгата, но доколкото подочух това-онова от майка, докато обсъждаше книгата с този наш познат, новия. По едно време го попита познавал ли е другаря ..., наистина ли е бил такъв, какъвто го описва тази книга... Хъката-мъката нашият гост си каза - това е ПРОПАГАНДА... Другарят ... бил голям гуляйджия и пиянде - естествено в книгата това го няма... Другарят ... бил толкова добър с приятелите си, защото и те са били толкова добри с него... Нашият гост беше така добър да ми обясни какво има предвид, докато майка слагаше масата и кръстосваше с чиниите от кухнята в хола: Партийците създавали дефицит на пазара - изтегляли почти всички вносни и по-търсени стоки от пазара в своите складове, след което уреждали своите приятели да се сдобият с някаква търсена стока от тях, а те им давали от стоките, които те били монополизирали... Шуробаджанащината процъфтявала по времето на "социализма" - как да не са били доволни другарите от своите другари... Моят събеседник държал в склада си 10-20 симсончета например - 500 броя като пристигнели внос, 490 броя се разпределяли между партийците в района, а 10 броя се продавали в магазина за народа, а магазинерът вдигал ръце пред хората и казвал, че са се продали за нула време, все едно били 10 броя... Също така този нов познайник имал в склада на предприятието центрофуги за мед - от испанска ламарина, неръждавейка, производство на някакъв наш завод, много търсени на вътрешния пазар, но имало само за партийците... Веднага го попитах не създава ли тази шуробаджанащина предпоставки за прикриване на престъпления от партийците - да си затварят очите за някои престъпления, за да са добри със своите благодетели... Нашият гост не каза нищо, но си сложи апаратчето на ухото, да ме чуе по-добре /явно не е вярвал на ушите си какво чува и защо ми е да знам за тази най-голяма далавера/, за да демонстрира, че не ме е разбрал, а аз пак го питам същото... Този път нямаше накъде да бяга - реши да ми отговори заобиколно: Бил веднъж на гости при роднини в друг град, пийнали хубаво и на сутринта трябвало да шофира, а на едно място имало пътен патрул, спрели го и искали да го проверат с дрегер... Той решил да хитрува - ще каже, че си е забравил книжката, за да го глобят, че няма книжка, а не че кара пил... Попитах го какво значение има дали има или няма книжка, ако се окаже, че кара пил? Той ми отговори, че не могат да му вземат книжката, ако кара пил, а само ще му напишат някакъв фиш, а той щял да отиде с фиша при неговите приятели в автомобилната инспекция и те щели да анулират фиша, докато ако му вземели книжката катаджиите, трябва да се прибере с жена си с такси, а колата му да я вземат пътните полицаи, въобще много по-трудно ще му е да си измъкне книжката, колата и главата от торбата... Но хитрият му план не се наложило да влиза в действие - оказало се, че организмът му е силен и е усвоил алкохола без да остави следи в организма, дрегерът отчитал нула промила алкохол в кръвта... Тогава си припомних за един друг партиец, който ни беше на гости за един помен на моя дядо по майчина линия - той отговарял за строителните материали, вреждал за тухли, цимент, арматура и пр. строителни материали партийците, а те го вреждали по вътрешен начин да получи нещо от дефицитните стоки... Също така липсите никога не излизали при одита - всичко било тип-топ... Само дето имаше около 10 милиарда долара външен дълг през 1989-та година... Не е чудно защо Тодор Живков беше единственият разследван - той беше изкупителната жертва, прах в очите на обществото, а делото беше разтакавано, а накрая и прекратено поради смъртта на бившия първи... Никоя мафия няма да разследва себе си - така и родната мафия просто разчиташе хората да забравят истината, а те щяха да им пробутат лъжи за миналото... Как имало от всичко за всички по равно, как нямало класова борба през социализма, колко принципни са били комунистите... Заливаните с тази пропаганда вярват безрезервно в този никога несъществувал ред - и тичат с бастуните към урните да пуснат своя глас за връщането на социализма... В един форум някой е превел със субтитри една реч на Сергей Станишев, а аз си я преписах, защото много ми хареса колко живо е предадено истинското послание: "Слушайте ме внимателно, овце... ще ви шиб*ме мам*цата яко, ако не гласувате за българските социалисти... нашият кеф е важен... ще свършите като кучета в кофите, ако не ни се подчинявате... така ще е - България ще умре икономически... социално... и несправедливо... като една истинска европейска държава... това... мога да обещая... на вас... в този ден... да ви е*а мам*та, скъпи нещастници - ще работите и за без пари даже - като роби... БЪЛГАРИЯ е богата страна, от която и ние ще грабим за ваша сметка..." /субтитри: neloanjelo/ Гласувайте за БСП - България да е икономическа руина, а вие да сте роби, скъпи на партийците колкото пробит грош!

А как ГЕРБ втвърдява своя електорат? Бойко Борисов обеща наскоро да изрине от държавната хранилка всички бесепари, депесари и атакисти, обявя им "тотална война", а на тяхно място ще сложи гербери... Как герберите да не търчат през глава по протести - те са заинтересувани да свалят по-бързо тройната коалиция /БСП, ДПС и АТАКА/, за да бъдат уволнени хванатите в далавери и нарушения държавни служители, а на тяхно място да се настанят те... Ще ги тероризират с постоянни проверки, които винаги ще хващат само другите в крачка, не и своите /защото те ще имат чадър над себе си/... А от тези служители зависи на кого ще бъдат отпуснати пари по европрограмите - с една дума те ще обслужват своя началник и тези под неговото крило... А той ще протекционира протекциониращите го... Търговия с постове и влияние... Гласувайте за ГЕРБ - джобът ви ще е продънен, но винаги джобът на герберите във властта ще е пълен!

А АТАКА? Волен Сидеров издава свой безплатен вестник /официоз на неговата ПРОПАГАНДА/, където залива с информация атакистите какви безобразия се вършат от управляващите - "златният пръст" не подкрепял това правителство, но за да не се върне ГЕРБ на власт и Цветанов да се озове в затвора, затова дал рамо на това неподкрепяно от него правителство, за да спре едни престъпници е сложил на кормилото на държавата други... Атакистите се изпълват с гняв, за разлика от герберите, които се изпълват със завист като гледат гроздето и не могат да го докопат, защото е високо... И като вдигне две ръце нагоре с изпънати пръсти и всички атакисти се размазват от щастие - това е ЗНАКЪТ на Фюрера на квадрат, а според някой означава вайкане и вдигане безпомощно на ръце към небето, но все още не е достигната максималната амплитуда и Волен Сидеров стои непоклатим пред своя електорат, онемял от полуда... АТАКА - реве тълпата на конгресите, а ръководството на АТАКА потрива доволно ръце... Гласувайте за АТАКА - гарантирано официозът на партията ще е пълен с лоши вести, когато партията се управлява ЕДНОЛИЧНО от луд /все още никой не е отговорил на моите 10 въпроса, имам предвид не е дал РАЗУМЕН отговор/, а физиономията на атакистите ще е изкривена като отражение от счупено огледало...

А електоратът на ДПС се втвърдява от едно пистолетче с 3 газови патрона... Всеки, който не гласува за ДПС, застрашава властта на Доган, намалява властта му, а това е предателство равносилно на /опит за/ убийство на почетния председател на ДПС - така ги манипулира да гласуват за неговата партия Доган... Оказа се, че Октай Енимехмедов е недоволен от провежданата от Доган политика, искал да види "генерали от турски произход" начело на българската армия, полиция и може би пожарна, а това може да стане само с предложение на Министерския съвет и указ на Президента на Република България... Затова го освободиха от затвора - радикален депесар, недоволен от Доган, представлява заплаха за националната сигурност, ако облъчи с мислите в главата си някого в затвора или лудницата, затова е под домашен арест за неопределен период от време... ДПС пазело "етническия мир" като дава права и свободи на Доган да дирижира политическия живот в България... Гласувайте за ДПС - надувайте балона, че движението дава права и свободи на всичките си членове, а не овластява само шепа олигарси, да видим колко улави ще се навържат като шашави да търчат след пищялката на Маестрото...

Носталгия, завист, гняв, страх... А Реформаторският блок? Неговият електорат едно време се втвърдяваше при вида на Надежда Михайлова, имаше някаква надежда за демокрация... След управлението на СДС и ДСБ от Иван Костов надеждата умря... Роди се безнадеждността и шеметният устрем към властта... Сега Радан Кънев и Яне Янев са се заели да реанимират дясното, при все че Бойко Борисов казва, че е десен... Те дават надежда, че може да бъде извършена смяна на властовия елит... Гласувайте за РФ - гарантирано ще повръщате от сега до края на дните си, от "реформацията", от добре познатото минало и настояще, което ще е гарнирано с нови гадости от познатия буламач...

Накрая остана Евророма - нейният електорат се запътва към урните, само когато му обещаят пари в кеш и кебапчета... Евророма е обикновено с БСП в коалиция, но който плати на тартора на родата най-много - той "печели"... Как гласуват циганите за едни, а всъщност се оказва, че гласуват за други - в един форум прочетох, че гласуват фиктивно с Х със син конец, снимат бюлетината, за да докажат, че са гласували за някого, а после махат конеца и гласуват както желаят... Гласувайте за Евророма - поне едни ще ви наричат европейски роми, а всички останали ще ви гонят от Европа като балкански цигани, заедно с всички гореспоменати, които просо сънуват...

Носталгия, завист, гняв, страх, надежда, комерсиализъм... В една или друга степен всяка една от споменатите основни движещи сили се среща при останалите - всички се надяват на по-добро бъдеще за самите себе си, но не знаят, че техните надежди са напразни... Тези, за които са гласували, не се интересуват от народното добруване, а единствено от своето партийно шмекеруване, игрички до полуда с народните парички...

Да почетем едно задълбочено изследване на процесите, протичащи в нашия управляван от една шайка мошенници свят, взето от учебник по политикономия /"ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ", П. Никитин, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1960 г., глава VI, § 1, 2, 3/:

"МОНОПОЛИСТИЧЕН КАПИТАЛИЗЪМ - ИМПЕРИАЛИЗЪМ

Преход към империализма

През последната третина на XIX век капитализмът прераства в своя най-висок и последен стадий - империализма. Основната отличителна черта на този стадий е смяната на свободната конкуренция с господството на монополите. Развитието на производствените сили през последната третина на XIX век отиде далеч напред. В металургията се появиха нови методи за добиване на стомана (бесемеровият, томасовият, мартеновият). Новите методи за добиване на стомана налагаха да се премине от дребните полукустарни работилници, които преобладаваха по-рано, към едрите стоманолеярни заводи. На последната третина на XIX век се падат цяла редица големи изобретения (изобретяването на динамомашината през 1867 г., на двигателя с вътрешно горене през 1877 г., на парната турбина през 1883-1885 г.), което ускори развитието на промишлеността и транспорта. Върху основата на новите типове двигатели се появиха: трамваят - през 1879 г., автомобилът - през 1885 г., моторният локомотив - през 1891 г. и самолетът - през 1903 г. Успехите на науката и техниката откриха възможност за произвеждане и употреба на електрическата енергия. Появиха се нови отрасли в металургията (електрозаварката, електролитният начин за получаване на алуминий и т. н.).

Докато по-рано господстващо положение заемаше леката промишленост, развитието на техниката през последната третина на XIX век издигна на първо място тежката промишленост. Отраслите на тежката промишленост бързо растат. Така световният добив на стомана се увеличи от 1870 до 1900 г. 56 пъти, добивът на нефт - 25 пъти, на каменни въглища - повече от 3 пъти. Бързо се уедрява производството, което особено се засили след икономическата криза от 1873 г.

Заедно с развитието на производителните сили и уедряването на производството все повече се изостряха всички противоречия на капитализма. По-често почнаха да се повтарят икономическите кризи на свръхпроизводство, растеше тяхната разрушителна сила, увеличаваше се безработицата. Все по-чести ставаха войните между капиталистическите държави, които причиняваха неизчислими бедствия на трудещите се маси. Докато мизерията на трудещите се маси растеше в огромна степен, нечувано се увеличаваха богатствата на капиталистите. Това предизвика засилване на икономическата и политическата борба на работническата класа.

Агентурата на буржоазията в работническото движение побърза да обяви, че установяването на господството на монополите в капиталистическия свят представлява настъпване на някаква нова ера в развитието на капитализма, че отсега нататък капитализмът започва да губи своя антинароден характер, че той става "организиран", "безкризисен", "мирен". Така например Кауцки и Хилфердинг проповядваха идеята, че сега станало възможно да се премахнат анархията в производството и войните чрез договаряне между капиталистите от различните страни.

Същността на всички тези "теории" се свежда до това, че забулват противоречията на капитализма, отклоняват работническата класа от революционната борба.

Пред идеолозите на работническата класа бе поставена задачата да дадат точен научен анализ на империализма, да изследват ония нови явления, с които започна да се характеризира капитализмът в края на XIX и началото на XX век. Това беше необходимо, преди всичко за да се даде на работническата класа правилно теоретично оръжие в нейната борба за освобождение от потисничеството на капитала.

Тази задача беше изпълнена от В. И. Ленин в неговия безсмъртен труд "Империализмът като най-висок стадий на капитализма" и в редица други негови произведения. В. И. Ленин посочи, че империализмът е продължение на всички основни свойства на капитализма. При империализма се запазват: частната собственост на капиталистите върху средствата за производство, отношенията на експлоатация на наемните работници от капиталистите, такава форма на разпределение, при която расте богатството на едни и мизерията на други, антагонистичните отношения между пролетариата и буржоазията. При империализма се запазва и буржоазната държава.

Поради това при империализма продължават да действат всички икономически закони на капитализма: законът за принадената стойност, всеобщият закон на капиталистическото натрупване, законът за абсолютното и относителното обедняване на трудещите се, законът за конкуренцията и анархията в производството и др. Обаче действието на тези закони при империализма придобива свои особености.

Лениновият анализ на империализма показва, че монополистичният стадий на капитализма притежава следните основни икономически признаци: "1) концентрация на производството и капитала, която е стигнала до такава висока степен на развитие, че тя създаде монополите, които играят решаваща роля в стопанския живот; 2) сливане на банковия капитал с индустриалния и създаване на базата на този "финансов капитал" на финансова олигархия; 3) износът на капитал за разлика от износа на стоки придобива особено важно значение; 4) образуват се международни монополистични съюзи на капиталистите, които поделят света, и 5) завършена е териториалната подялба на земята от най-големите капиталистически държави." /В. И. Ленин, Съч., т. 22, стр. 276./

§ 1. Концентрация на производството и монополи

Свободна конкуренция и концентрация на производството

До империализма господстваше свободната конкуренция. През периода на свободната конкуренция една и съща стока се произвежда от много капиталисти и всеки се стреми да я продаде с най-голяма изгода. Свободната конкуренция довежда до това, че най-слабите се разоряват, а други, най-силните, се обогатяват и разширяват своето производство. Силният задушава слабия. По думите на Енгелс, "конкуренцията е най-пълният израз на съществуващата в съвременното буржоазно общество война на всички срещу всички". /К. Маркс и Ф. Енгелс, Съч., т. III, стр. 369./ Свободната конкуренция, разорявайки едни и обогатявайки други, доведе до концентрация на производството, т. е. до съсредоточаване на производството в по-големите предприятия, в които работят стотици и хиляди работници. Концентрацията на производството на известно стъпало от своето развитие поражда монопола. Най-високото си развитие концентрацията на производството достига в епохата на империализма. Тя продължава и в наши дни.

Така например в Германия в предприятията с над 50 души работници са били съсредоточени през 1882 г. 22 % от всички работници и служители, през 1895 г. - 30, през 1907 г. - 37, през 1925 г. - 47.2, през 1939 г. - 49.9 %. В Западна Германия през 1955 г. в такива предприятия бяха съсредоточени 87.1 % от всички работници и служители. В САЩ през 1904 г. най-едрите предприятия с продукция за един милион долара и повече съставляваха спрямо общия брой на предприятията 0.9 %. В тези предприятия бяха заети 25.6 % от общия брой на работниците и те даваха 38 % от цялата обща продукция на американската промишленост. През 1939 г. най-едрите предприятия на САЩ, които съставляваха 5.2 % от общия брой на предприятията, съсредоточаваха в себе си 55 % от всички заети работници и 67.5 % от цялата промишлена продукция. 500 промишлени корпорации в САЩ през 1955 г. произвеждаха около половината от общата маса печалби. От тях 50 най-големи корпорации, които представяха само 0.05 % от общия брой на корпорациите, бяха съсредоточили около една четвърт от продукцията на цялата обработваща промишленост на САЩ.

С висока степен на концентрация се отличаваше промишлеността в царска Русия, където през 1905 г. големите предприятия (с брой на работниците над 100 души) бяха съсредоточили 76.6 % от всички промишлени работници и произвеждаха преобладаващата част от промишлената продукция.

Наред с концентрация на капитала се извършва и негова централизация. Централизация се нарича увеличението на капитала в резултат на обединяването на няколко капитали в един, по-едър капитал. Тя може да става по споразумение, например при организиране на акционерни дружества, и принудително, когато в хода на ожесточената конкурентна борба едрият капитал разорява и поглъща по-дребните капиталистически предприятия.

Конкуренцията заставя всеки капиталист да поевтинява стоките, а това е по силите само на едрите капиталисти. Дребните предприятия, които не издържат на конкуренцията, или се разоряват, или преминават в ръцете на едрия капитал. Този процес става непрекъснато. Така например броят на банкрутиралите компании в САЩ беше: в 1947 г. - 3,474, в 1949 г. - 9,246, в 1954 г. - 11,086, в  1956 г. - 12,686, в 1957 г. - 13,739 и в 1958 г. - 14,964.

Концентрацията и централизацията на производството и капитала води до натрупване на огромни маси работници в едрите и най-едрите предприятия. Това подпомагането сплотяването и организирането на работническата класа за борба с капитала, превръща пролетариата в боеспособна, революционна сила. Концентрацията и централизацията на капитала и производството води до гигантско обобществяване на труда, до засилване властта на капитала над труда, до изострянето на класовата борба между работниците и капиталистите.

Форми на монополите

Концентрацията на производството довежда до монопола. За най-едрите предприятия, които притежават голям капитал, е трудно да се победят един друг в конкурентната борба. Но тъй като тези предприятия са малко, създава се възможност за едрите капиталисти да стигнат до споразумение помежду си за подялба на пазарите, на източниците на суровини, за установяване на единни цени и т. н.

Монополът е сговор или обединение, в ръцете на които е съсредоточено производството или продажбата на преобладаваща част от едни или други стоки. Каквито и да са разновидностите на тези обединения, всички те преследват една и съща цел - получаването на най-високи печалби.

В. И. Ленин установи следните исторически етапи в развитието на монополите: "1) 1860-ти и 1870-те години - най-високата, пределна степен в развитието на свободната конкуренция. Монополите са само едва забележими зародиши. 2) След кризата от 1873 година широк период на развитие на картелите, но те са още изключение. Те са още нетрайни. Те са още преходно явление. 3) Подемът в края на XIX век и кризата в 1900-1903 г.: картелите стават една от основите на целия стопански живот. Капитализмът се е превърнал в империализъм." /В. И. Ленин, Съч., т. 22, стр. 206-207./

Монополистични обединения възникват най-напред в решаващите отрасли на промишлеността - в тежката индустрия. В тези отрасли концентрацията на производството се извършва особено бързо. Но след като обхванат тежката промишленост, монополите се разпростират и върху отраслите на леката промишленост, като си подчиняват тези отрасли един на друг.

Формите на монополистични обединения са извънредно разнообразни. В началото това са кратковременни съглашения за продажните цени между отделните капиталисти. Тези съглашения подготвят почвата за по-продължителни съглашения. Основни форми на монополите са картелите, синдикатите, тръстовете и концерните.

Картелът е съюз на капиталисти, участниците в който се договарят за подялба на пазарите, за продажните цени, определят количеството на произвежданите стоки. Предприятията, които влизат в картела, произвеждат и продават продукцията самостоятелно. Тази форма на монополи намери особено голямо разпространение в Германия.

Синдикатът е по-високо стъпало на монополистично обединение. Предприятията, които влизат в синдиката, произвеждат самостоятелно, но изгубват своята комерческа (търгавска) самостоятелност. Участниците в синдиката продават продукцията и купуват суровини не сами, а създават за целта общ търговски апарат. Тази форма на монополи получи широко разпространение в дореволюционна Русия.

Тръстът е монопол, в който собствеността на всички предприятия е обединена, а предишните притежатели на предприятията стават членове, които получават печалба според броя на акциите. Начело на тръста стои управление, което ръководи производството, продажбата и финансовата дейност.

Концернът е обединение на най-едрите тръстове или предприятия от различни промишлени отрасли, банки, търговски фирми, транспортни и застрахователни компании въз основа на тяхната обща финансова зависимост от определена група най-едри капиталисти. Тръстовете и концерните получиха широко разпространение в САЩ, Англия и други страни.

Монополистични съюзи в главните капиталистически държави

При империализма капиталистическите монополистични съюзи заемат господстващо положение в икономиката на капиталистическите страни. Те обхващат общо взето всички промишлени отрасли, транспорта, търговията, застрахователното дело, банките. Ще покажем това, вземайки за пример най-големите капиталистически страни:

САЩ. В черната металургия господстват осем монопола, под контрола на които през 1956 г. се намираше 82 % от цялата продукция на стомана. От тези 8 монопола два - Американският стоманен тръст и Витлеемската стоманена корпорация - разполагаха с 50 % от цялата производствена мощност в страната на стомана. Американският стоманен тръст обхваща 140 стоманолеярни заводи и има 180 доменни пещи, той контролира около 70 % от всички запаси на желязна руда в страната, притежава свой железопътен транспорт. "Стандарт ойл", в който влизат около 20 компании, господстващи в нефтената промишленост на САЩ и други страни.

В атомобилната промишленост има три големи монопола: "Дженерал мотърс", "Форд", "Крайслер", които през 1955 г. произведоха 95 % от автомобилите в САЩ. Тези три монопола имат важно значение в производството на оръжие и на военни материали. Така например през годините на Втората световна война те произвеждаха 100 % от целия военен моторизиран транспорт, 75 % от авиационните двигатели, 40 % от танковете, 30 % от артилерийските оръдия, картечниците, автоматите и т. н.

В електрическата промишленост два монопола - "Дженерал електрик" и "Вестинхаус къмпани" - държат в ръцете си всички основни производствени мощности. В химическата промишленост господства тръстът "Дюпон де Немур". Тръстът произвежда взривни и отровни вещества, пластмаси, продукция на основната химия, атомно оръжие.

В Англия, както и в САЩ, в икономиката господстват най-крупните монополи. Така Британската федерация за желязо и стомана обединява всички основни металургически компании в Англия. Най-крупен монопол е военно-промишленият концерн "Викерс-Армстронг", който съсредоточава в своите предприятия производството на военни материали и оръжия, военното и гражданското машиностроене и корабостроене, производствотто на авиационна и електротехническа продукция. През време на Втората световна война концернът продал на английското правителство 28,000 самолета, 164,000 тежки оръжия, множество подводници. Този концерн представлява най-голямата реакционна сила в политическия живот на Англия.

В химическата промишленост най-голям монопол е химическият тръст "Импириал кемикъл индъстрис", който контролира 95 % от продукцията на основната химия, 95 % от производството на азот, 40 % от производството на багрилни вещества; той е основен производител на военната химия. Тръстът е тясно свързан с най-важните отрасли на английската промишленост и особено с военните концерни.

Във Франция един монопол съсредоточава в своите предприятия цялото производство на алуминий. Също един монопол контролира 80 % от производството на багрилни вещества. Около 95 % от производството на леки коли е съсредоточено в предприятията на четири монопола и т. н.

В Западна Германия най-едър монопол е Германският стоманен тръст, който в началото на Втората световна война контролираше 370 компании и имаше 220 клонове в Германия и други страни. След Втората световна война Германският стоманен тръст беше възстановен с помощта на американски капитал и сега е главен участник в Европейското обединение за каменни въглища и стомана. Най-големите монополи - концерните на Круп и Тисен и други - също бяха възстановени след войната и произвеждат не само стомана, но и оръжие. В химическата промишленост господстващ монопол е концернът "И. Г. Фарбениндустри", който в края на Втората световна война контролираше 380 завода в Германия и 500 компании в други страни. Днес "И. Г. Фарбениндустри" напълно е възстановил своите икономически позиции.

Крупни монополи, заемащи господстващо положение в страната, съществуват в Италия, Япония, Белгия и други страни.

Монополи и конкуренция

Идеолозите на буржоазията твърдят, че монополът премахва конкуренцията. В действителност монополите не премахват конкуренцията, а съществуват заедно с нея.

Първо, макар монополите да господстват в икономиката на капиталистическите страни, стопроцентна монополизация дори на един какъвто и да е отрасъл на производството е рядко изключение. Затова се води конкурентна борба между монополите и капиталистите, които не влизат в монопола (така наречените странични, диви предприятия). В тази борба монополите употребяват всевъзможни средства: временно силно намаляване на цените, обявяване на бойкот, организиране на експлозии, палежи и т. н. Това се прави, за да се застави "дивото" предприятие да се присъедини към монопола или да се разори окончателно.

Второ, води се конкуренция вътре в монопола. Участниците в картелите, в синдикатите се борят помежду си за най-изгодни пазари, за по-голям дял в производството. В тръстовете и концерните се води борба между капиталистите за ръководните постове, за контролните пакети от акции, за разпределението на печалбите. Борбата вътре в монопола най-често има скрит характер и само в особени остри случаи излиза наяве и води до разпадане на монопола. На мястото на разпадналия се монопол може да се образува нов.

Трето, води се борба между монополите в един и същ отрасъл. Това става тогава, когато в даден отрасъл съществуват не един, а няколко монополи.

Четвърто, в епохата на империализма особено остър характер взема конкуренцията между монополите от различни производствени отрасли, например конкуренцията между каменовъглени и металургически монополи, които си доставят взаимно стоки.

Лъжливи са всички приказки, че монополът означавал планомерност в развитието на капиталистическото стопанство. Монополът, възникнал от свободната конкуренция, не премахва конкуренцията, а съществува наред с нея, като поражда редица особено остри конфликти, противоречия. Конкурентната борба при господството на монополите взема особено ожесточен и хищнически характер. За задушаване на противника се пущат в ход прякото насилие, подкупът, шантажът, финансовите машинации. Тук "всички средства са добри".

Империализмът не може да премахне конкуренцията. Именно "съчетаването на противоречащите едно на друго "начала" - конкуренцията и монопола - е съществено за империализма, именно то подготвя краха, т. е. социалистическата революция." /В. И. Ленин, Съч., т. 24, стр.  478./

§ 2. Финансов капитал и финансова олигархия

Концентрация на капитала и монополите в банковото дело

Концентрацията на производството в образуването на монополите в промишлеността неизбежно водят към концентрация на капитала в банковото дело и към създаване на банкови монополи. Ожесточената борба между банките довежда до поглъщане на малките банки от най-големите. Големите банки сключват помежду си спогодби и по този начин възникват монополистичните съюзи на банките - банковите монополи. Те подчиняват малките банки, спестовните каси и кредитните дружества. Всеки такъв монопол командва десетки, а понякога и стотици по-малки банки. Размерите на банките растат, техните обороти се увеличават. Така например в САЩ през 1900 г. е имало 10,382 банки с активи 10,785,000 долара, а през 1940 г. - 15,017 банки с активи 80,213,00 долара. Следователно за 40 години броят на банките в САЩ се е увеличил само с 50 %, а банковите активи нараснали 8 пъти. В САЩ на 20 най-големи банки се падало през 1900 г. 15 % от общата сума на влоговете във всички банки, а през 1952 г. - 29 %. В Англия сумата на балансите на пет най-големи банки съставлявала през 1900 г. 28 %, а през 1952 г. - 79 % от общата сума на балансите на всички депозитни банки в Англия.

Тези цифри дават нагледна характеристика на степента на концентрация на капитала, която била достигната в кредитната система на САЩ и Англия.

Концентрацията на банковото дело и образуването на банковите монополи довежда до изменение на взаимоотношенията между банките и промишлеността.

Новата роля на банките

Първоначално банките били прости посредници в плащанията. С развитието на капитализма се разширява кредитната дейност на банките. Банката събира капитал от ония капиталисти, които не могат в дадения момент да го използват, и дава капитал на ония капиталисти, които в дадения момент се нуждаят от капитал. Концентрацията и централизацията на банковото дело довежда до това, че банките придобиват огромна икономическа власт над цялото стопанство.

Съсредоточавайки в себе си текущите сметки на капиталистите, големите банки получават възможност да познават състоянието на техните работи, да ги контролират и най-после чрез влошаване или подобряване на условията на кредита си подчиняват промишлените капиталисти, насочват тяхната дейност.

По този начин банките от скромни посредници в плащанията се превръщат във всемогъщи финансови центрове.

Превръщането на банките от прости посредници във всемогъщи монополисти ускорява извънредно много процеса на концентрация на производството. Това става, защото банките кредитират преди всичко едрите предприятия, обединени в монополи. Банките вече са заинтересовани от доброто състояние на работите на свързаните с тях монополи и започват да купуват техни акции. Но те купуват такава част от акциите, която им осигурява решаваща роля в монополистичното обединение.

Финансов капитал

В. И. Ленин писа за същността на финансовия капитал: "Концентрация на производството; монополи, които възникват от нея; сливане или срастване на банките с промишлеността - ето историята на възникването на финансовия капитал и съдържанието на това понятие." /В. И. Ленин, Съч., т. 22, стр. 233./

Банките купуват акции на промишлени, търговски, транспортни и други монополи и по този начин стават техни съпритежатели. На свой ред промишлените монополи също притежават акции на свързаните с тях банки. В резултат на това става преплитане, срастване на монополистичния банков и монополистичния промишлен капитал. Върху тази основа се появява нов вид капитал - финансовият капитал.

Срастването на банковия капитал с промишления взема различни форми. Особено ярко то се проявява в личната уния, т. е. в това, че едни и същи лица възглавяват банкови, промишлени, търговски и т. н. монополи. Ръководителите на банките участват в управлението на промишлените предприятия, а представители на промишлените монополи от своя страна влизат в ръководните органи на банките.

В САЩ например днес една тясна група, наброяваща 400 промишленици и банкери, заема около 1,200 директорски постове в 250 най-крупни корпорации. Типичен представител на такова "съвместителство" е един от Рокфелеровците - Лоуренс Рокфелер, който заема директорски постове в над 10 различни компании.

В Германия през годините на Втората световна война 54 сътрудници на най-голямата банка ("Дойче банк") заемали 707 директорски постове в редица компании.

Конкретен израз на властта на финансовия капитал е господството на финансовата олигархия.

Финансова олигархия

Нарастването на монополите и на финансовия капитал довежда до това, че най-големите банкери и промишленици образуват тясна група от лица, която съсредоточава в ръцете си целия стопански и политически живот на страната. Появява се финансовата олигархия, т. е. господството и властта на малцина финансови крале. Всички жизнено важни отрасли на икономиката, всички ключови позиции на политиката на капиталистическите страни се намират в ръцете на финансовата олигархия.

В САЩ например решаваща роля в икономиката на страната играят осемте финансови групи - на Морган, Рокфелер, Дюпон, Мелон, Калифорнийската, Чикагската, Кливландската и "Фърст нешънъл сити банк". Сумата от активите, контролирани от тези финансови групи, през 1955 г. възлизала на 218,500,000,000 долара. Най-големи от тези групи са две финансови групи - на Морган и Рокфелер. Сферата на влияние на Морган през 1955 г. обхващаше банки и корпорации с общ капитал 65,300,000,000 долара. Между тях са: 5 най-големи банки, 14 железопътни компании, монополи в областта на телефона, радиото и кабелната мрежа; Американският стоманен тръст, компанията "Дженерал електрик" и т. н. Сферата на влияние на Рокфелер през 1955 г. обхващаше банки и корпорации с общ капитал 61,400,000,000 долара. Между тях са: най-големият петролен монопол "Стандард ойл", железопътни, металургически монополи и т. н. В САЩ милиардерите и най-големите милионери, които съставляват 1 % от населението, притежават 60 % от всички богатства на страната.

Финансовата олигархия осъществява своето господство в икономическата област посредством т. н. система за участие. Същността на "системата за участие" се състои в следното. Крупен финансист или група от финансисти с помощта на контролния пакет от акции и други методи държи в ръцете си основното акционерно дружество, което е "дружество майка". Това "дружество майка" придобива акциите на другите акционерни дружества и притежавайки контролните пакети от акции, господства над зависимите от него "дружества дъщери", те - над "дружествата внуци" и т. н. Благодарение на "системата на участие" полето на господство на едрия капитал все повече се разширява. Тази система може да се представи във вид на многоетажна пирамида, на върха на която стоят най-големите тузове на финансовия свят.

Финансовата олигархия господства и в политическата област, като подчинява държавния апарат на капиталистическите страни. Възниква и се развива държавно-монополистичният капитализъм.

Държавно-монополистичен капитализъм

Държавно-монополистичният капитализъм се характеризира с високата степен на обобществяване на производството, с преплитането в едно цяло на частните и държавните монополи, с подчиняването на държавния апарат на финансовата олигархия. Това подчинение има за цел намесата в икономиката на страната за все по-голямо обогатяване на монополите.

Във всички капиталистически страни в епохата на империализма правителствата се съставят или от доверени лица на господстващите монополи, или от самите монополисти. От друга страна, министрите, генералите, дипломатите обикновено получават големи и доходни постове в ръководните монополи.

В САЩ например към средата на 1955 г. от 272 най-важни държавни постове 150 са били заемани от най-едри капиталисти, а 30 постове - от юристи на корпорациите. Финансовата група на Рокфелер беше представена в правителството от държавния секретар Дълес, който беше ръководител на юридическа фирма и директор на 15 промишлени и финансови фирми. Групата на Дюпон дълго време беше представена в правителството от министъра на отбраната Уилсон - бивш председател на компанията "Дженерал мотърс" - и т. н. Всичко това свидетелства за пълното подчинение на държавния апарат на САЩ на крупните монополи.

В Англия в правителството на Чърчил през 1953 г. от 33 членове на правителството 19 били директори на 75 акционерни компании, 14 души или самите принадлежали към семействата от стар аристократически род, или се били сродили с тях. Такова е положението и в другите капиталистически страни.

Представители на монополите в правителството осигуряват на монополистите огромни печалби чрез "регулиране" на икономическия живот на страната. Монополистите наричат икономическата политика на правителството "регулиране", разбира се, само за измама на народните маси. Основна задача на това "регулиране" е - осигуряване на монополите най-изгодни условия за реализация на стоките.

Голяма роля в обогатяването на финансовата олигархия играят строителството на държавни предприятия за сметка на бюджета, както и национализацията на частните предприятия и превръщането им в държавна собственост. Когато държавата строи предприятия, това строителство се извършва от частни монополи при изгодни условия, а след завършване на строителството тези предприятия обикновено се предават за експлоатация на най-големите монополи срещу много нисък наем или им се продават евтино. Когато държавата извършва национализация на частни предприятия - тази национализация се осъществява в интерес на капиталистите. На бившите притежатели на предприятията се заплаща обикновено по-скъпо, отколкото тези предприятия струват, а тези предприятия се експлоатират в интерес на най-едрите монополи. По този начин "държавното предприемачество" се осъществява и в двата случая в интерес на капиталистите.

Държавно-монополистичният капитализъм носи със себе си по-нататъшно засилване на експлоатацията на работническата класа и понижаване на жизненото равнище на всички трудещи се. Опирайки се на апарата на държавната власт, монополите увеличават степента на експлоатация на работническата класа, засилват ограбването на всички трудещи се с високи данъци и цени, въвеждат каторжен режим в предприятията. Всичко това предизвиква изостряне на противоречията и на борбата между труда и капитала.

Заедно с това държавно-монополистичният капитализъм, представяйки възможно най-високо стъпало на обобществяване на производството при капитализма, е най-пълна материална подготовка към социализма, негово преддверие. Но за преминаването към социализма е необходим революционен преврат, преминаване на властта в ръцете на работническата класа.

В редица икономически слаборазвити страни, които сега тръгнаха по пътя на самостоятелно развитие (Индия, Индонезия, ОАР, Ирак и др.), държавата също осъществява редица мероприятия в икономиката, строи големи предприятия, отделя особено внимание на развитието на тежката промишленост. Но тук няма такова господство на финансовата олигархия, каквато съществува в империалистическите страни - САЩ, Англия, Франция, ГФР и други. Това се обяснява с недостатъчното развитие на капитализма в тези страни. Тук съществува не държавно-монополистичен капитализъм, а държавен капитализъм. В икономически слаборазвитите страни той играе прогресивна роля, защото ги подпомага да развиват своята икономика, да се борят за икономическа независимост от империалистите.

През периода на империализма буржоазните икономисти започнаха да пропагандират различни "теории", които твърдят, че сега държавата станала решаваща сила в стопанството на капиталистическите страни, че била способна да осигури планово ръководство на народното стопанство в интерес на цялото общество. Вярно ли е това? Не, не е вярно! Нима от това, че държавата започна да се намесва в икономиката, природата на капитализма се е изменила? В условията на държавно-монополистичния капитализъм собствеността върху средствата за производство се намира както по-рано в ръцете на капиталистическата класа. Държавното "регулиране" на производството се извършва в интерес на големите монополи, за тяхно обогатяване. 

§ 3. Износ на капитал. Икономическа и териториална подялба на света

Износ на капитал

До империализма главна форма на икономически връзки между страните беше външната търговия, износът на стоки. При империализма световната търговия още повече се разширява, но особено голямо значение придобива износът на капитал. Износът на капитал при империализма става основа на експлоатацията на голяма част от капиталистическия свят от страна на няколко най-големи империалистически страни.

Работата е там, че при господството на монополите в промишлено най-развитите капиталистически страни се образува грамаден "излишък" на капитал. Разбира се, ако монополите насочеха своите капитали към повишаване жизненото равнище на трудещите се, към повдигане на изоставащото селско стопанство - нямаше да има никакъв "излишък" на капитал. Капиталистите се стремят да вложат своите капитали там, където могат да получат монополно висока печалба.

Капиталът се изнася в чужбина в две форми: като заемен и като производителен капитал. Износ на заемен капитал има тогава, когато се предоставят заеми на правителствата или на капиталистите на други страни. Страната, която е получила заем, трябва да плаща лихви за него. В този случай принадената стойност, създадена от работниците в тази страна, отива във форма на лихви в страната, която изнася капитал.

Износ на производителен капитал има тогава, когато капиталистите строят в други страни промишлени предприятия, железопътни линии и т. н. Това става по следния начин. В САЩ например се създава акционерно дружество за съоръжаване на нефтодобивните предприятия в една от латиноамериканските страни. Пуснатите акции се изкупуват от американски капиталисти. С капитала, който е събран от продажбата на акциите, се строят предприятия в тази страна. А печалбата от тези предприятия получават притежателите на акциите, т. е. американските капиталисти. И в двата случая капиталът се изнася за получаване на монополно високи печалби.

Капиталът се изнася предимно в икономически изостаналите страни. В изостаналите страни капиталите са малко, земята е евтина, суровините са в изобилие, работната заплата е ниска. Всичко това прави влагането на капитал тук най-изгодно. До победата на народната революция в Китай чуждестранните империалисти изнасяха огромни капитали от тази страна. Днес засилен износ на капитал се извършва в Африка, в страните от Латинска Америка, Близкия и Средния Изток. Но наред с изостаналите страни капитал се изнася и в промишлено развитите страни. Износът на капитал има сериозни последици както за страните, които внасят, така и за страните, които изнасят капитал.

Износът на капитал довежда до укрепване на икономическите връзки между страните. Но това укрепване на икономическите връзки води до подчиняване на изостаналите страни от икономически развитите страни, означава експлоатация на първите от вторите. Следователно износът на капитал създава система на империалистическо господство и подчинение.

След Втората световна война се появиха нови особености в износа на капитал. Отпадането от капитализма на редица страни в Европа и Азия доведе до това, че сферата на влагане на капитал рязко се намали.

След войната се засили неравномерността в износа на капитал. Значително беше намален износът на капитал от Англия и Франция. Затова пък рязко се засили износът на капитал от САЩ. През 1949 г. американските капиталовложения в чужбина надминаваха сумата на чуждестранните капиталовложения на всички останали капиталистически държави, взети заедно. От 1939 до 1955 г. общата сума на капиталовложенията на САЩ в чужбина нарасна почти 4 пъти. САЩ днес е център на финансова експлоатация на целия капиталистически свят.

През годините след войната САЩ все повече изнасят капитал във формата на правителствени заеми и кредити, и то не само в слаборазвитите страни, но и във високоиндустриалните страни от Западна Европа - Англия, Франция, Западна Германия и т. н. Тези държавни заеми и кредити имат не само икономически, но и военно-политически характер. Те имат за цел потискането на народнодемократичното движение в целия свят, създаването на военни блокове против страните от социалистическия лагер и т. н.

Чрез износа на капитал финансовата олигархия в развитите капиталистически страни се стреми да постави под свой контрол цялата икономика на страните, които внасят капитал.

Капитал изнася не една страна, а много страни. Всяка империалистическа страна се стреми да изнася капитал в ония страни, в които това е по-изгодно. А това довежда до конкуренция и борба не само между капиталистите, но и между страните. Ето защо износът на капитал засилва борбата между империалистическите страни и изостря противоречията в целия капиталистически свят.

Икономическа подялба на света между капиталистическите съюзи

Монополите в капиталистическите страни постигат преди всичко неоспорвано господство във вътрешния пазар. Те разделят помежду си вътрешния пазар и изкуствено поддържат цените на високо равнище, като получават колосални печалби. За запазване на високите цени монополите се стремят да предпазят вътрешния пазар от чуждестранна конкуренция. За тази цел държавите установяват високи мита, а понякога и пряка забрана за вноса на някои стоки. Често пъти размерът на митата е няколко пъти по-голям от стойността на стоката. По този начин се осигурява господството на монопола на вътрешния пазар.

Но вътрешният пазар при нарастващото обедняване на трудещите се маси е ограничен. Той не е в състояние да погълне огромните маси от стоки, които изхвърлят гигантските предприятия. Затова монополите все повече се стремят да продават стоките си на външните пазари. Но как да се продават стоки на външните пазари, когато те са оградени с мита?

За преодоляване на високите мита се използва износът на капитал. Капиталистите строят в другите страни фабрики и заводи, които наводняват пазарите на тези страни със стоки. Голяма роля в преодоляването на високите мита и в завладяване на външни пазари играе и дъмпингът. Дъмпинг, или експорт на загуба, означава, че изнасяните стоки се продават в другите страни на ниски цени, понякога дори на по-ниски от производствените разходи. След като изтласкат своите конкуренти от пазара с помощта на ниските цени, монополите повишават цените на стоките.

Борбата за външни пазари, за източници на суровини, за сфери на влагане на капитал довежда до икономическа подялба на света на сфери на влияние на отделните монополи. Излизането на монополите извън пределите на отделните държави означава ново, още по-високо стъпало в концентрацията на производството и капитала, което В. И. Ленин нарече свръхмонопол.

Когато в един или друг отрасъл на производството решаваща роля в целия капиталистически свят започват да играят няколко тръстове или синдикати, създават се условия за образуване на международни монополи. Международните монополи представляват спогодби между най-големите монополи на развитите страни за подялба на пазарите и източниците на суровини, за размерите на производството, за ценовата политика и т. н.

Първите международни монополи възникват през 60-80-те години на XIX век. В края на XIX век те наброявали около 40, а преди Втората световна война (1939 г.) броят им надминава 300. Днес те наброяват около 350. Характер на международни монополи придобиват най-големите монополи в капиталистичмеските страни.

В. И. Ленин посочва, че до Първата световна война електротехническата промишленост в целия свят била монополизирана от САЩ и Германия. В Германия съществувала Всеобща електрическа компания (АЕГ), която притежавала свои предприятия и клонове в редица страни в Европа и Америка. В САЩ електротехническата промишленост била монополизирана от Всеобщата електрическа компания, която имала свои предприятия и клонове в цяла Америка и започнала да прониква в Европа. През 1907 г. между тези монополи била сключена спогодба за подялба на сферите на влияние в целия свят. Германската компания получила европейския и част от азиатския пазар, американската получила пазара в страните от американския континент.

Световният пазар на петрол до Първата световна война бил разделен между американската компания "Стандард ойл" и англо-холандската компания "Роял дъч шел".

Международните монополи господстват във всички отрасли, включително и в производството на оръжие. Най-големите фирми, които произвеждат оръжие, като "Армстронг-Викерс" в Англия, "Шнайдер-Крезо" във Франция, "Круп" в Германия, били свързани помежду си продължително време. Тези фирми разделяли помежду си пазарите и снабдявали с оръжие всички, които плащали добре. Връзките между тези фирми не се прекратиха дори и през време на войната.

След Втората световна война се появиха много нови международни монополи. Най-мощният от тях е Европейското обединение за въглищата и стоманата, което обхваща каменовъглената и металургическата промишленост на Франция, Западна Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия.

Вследствие неравномерността на развитието на капиталистическите страни съотношението на силите на международните монополи постоянно се изменя. Между тях непрекъснато се води борба и тази борба нерядко се води с помощта на въоръжената сила на държавите, чрез войни. В светлината на тези факти особено ясно се вижда лъжливостта на твърденията на буржоазните идеолози - че международните монополи били "оръдия на мира", че участващите в тях можели да уреждат противоречията по мирен начин. Обратното - създаването на международни монополи означава не прекратяване на борбата за подялба на света и не преминаване към мирно сътрудничество между империалистическите страни, а изостряне на тази борба. Тази борба неведнъж се е превръщала във въоръжено стълкновение между държавите.

И така, посредством износа на капитал и образуването на международни монополи магнатите на финансовия капитал поделят помежду си света икономически, т. е. на сфери на влияние. Борбата за икономическа подялба на света поражда борба за неговата териториална подялба.

Териториална подялба на света между империалистическите държави и борбата за неговото преразпределение

Началото на империалистическата епоха се характеризира със завършване на териториалната подялба на света между империалистическите държави. В периода на прехода към империализма се засилва завладяването на колонии. От 1876 до 1914 г. "великите" държави са завладели около 25 милиона квадратни километра колонии, т. е. територия един път и половина по-голяма от територията на метрополиите. Най-много земи завладяла Англия. Докато към 1876 г. нейните колониални владения възлизали на 22,500,000 кв. км. с население 251,900,000 души, към 1914 г. колониалните владения на Англия са се увеличили с 11,000,000 кв. км., а населението - със 141,600,000. Германия, Съединените американски щати и Япония в 1876 г. не са притежавали никакви колониални владения, а Франция почти нямала колонии. Към 1914 г. тези четири държави "придобили" колонии с площ 14,100,000 кв. км. с население 100,000,000 души.

Към началото на XX в. териториалната подялба на света беше вече завършена, "свободни" земи вече не бяха останали. Създало се беше положение, при което някаква територия можеше да се придобие само ако се отнемеше тя от предишния владетел. На дневен ред бе поставен въпросът за преразпределяне на света. Борбата за преразпределяне на вече поделения свят чрез война характеризира цялата империалистическа епоха.

Първата война за преразпределение на света беше войната на САЩ срещу Испания през 1898 г. В резултат на тази война американските империалисти завладяха Филипините, Порто-Рико, Хуам, Куба, Хавайските острови и остров Самоа.

За преразпределяне на света империалистите разпалиха Първата и Втората световна война.

С настъпването на епохата на империализма се завършва образуването на капиталистическата световна стопанска система. Образуването на капиталистическото световно стопанство се е извършило чрез подчиняване на икономически слабите страни от силни империалистически държави. Съставна част на капиталистическата световна стопанска система е колониалната система на империализма.

Колониална система на империализма

Колониалната система на империализма представлява съвкупност от колонии, полуколонии и зависими страни, потискани и експлоатирани от империалистическите държави.

Създаването на колониалната система на империализма беше резултат на икономическата и териториалната подялба на света между империалистическите държави.

Идеолозите на империализма се стараят да докажат, че империализмът изпълнява "цивилизаторска" роля в колониите, повишавал културата на техните народи. Всъщност тези лъжливи твърдения нямат нищо общо с действителността. За колониите и зависимите страни са характерни не развитието на културата, а почти пълна неграмотност на населението, лишаването му от медицинска помощ, изостаналостта на икономиката. Империалистите изкуствено спъват развитието на колониалните и зависимите страни, за да запазят своето господство в тях. Не за "цивилизаторска" дейност империалистите завладяха колонии, а за получаване на монополно високи печалби.

В епохата на империализма ролята и значението на колониите за империалистическите държави нарастват извънредно много. Преди всичко се засилва ролята на колониите като пазари на пласмент на стоки. Така Англия през 1930 г. изнасяла за своите колонии 43.5 % от целия експорт, през 1938 г. - 50 %, а през 1949 г. - 54 %. Империалистите, ограждайки колониите с мита от конкуренцията, получават възможност да пласират там най-лошите стоки на много високи цени.

Засилва се ролята на колониите като сфера на влагане на капитал. Колониите са изгодно и надеждно поле за влагане на капитал. Тук империалистите премахват чуждестранната конкуренция, имат евтина работна сила, евтини суровини и по този начин осигуряват високи печалби от вложения капитал. Обикновено в колониите капиталите се влагат в добивната промишленост, а селското им стопанство империалистите специализират за производство на една отделна култура (каучук, кафе, памук и др.). Затова развитието на колониалните страни има едностранчив, уродлив характер. Колониите се превръщат в аграрно-суровинни придатъци на империалистическите страни.

Капиталистическите монополи се стремят да заграбят максимално възможното количество суровини. А суровините се намират в по-голямата си част в колониите. Да вземем например петрола. Проучените петролни запаси в капиталистическите страни към края на 1958 г. възлезли на 30,429,000 т., от тях на страните от Близкия и Средния Изток се падат 20,681,000 т., или около 68 %, а на страните в Западна Европа - 0.6 %. Ето защо между монополите на САЩ, Англия, Франция, Италия и т. н. се води борба за източниците на петрол в Близкия и Средния Изток. Завладяването на суровинните източници позволява на промишлените монополи да диктуват цените на световния пазар и да получават висока печалба.

В епохата на империализма се засилва военно-стратегическото значение на колониите. В обстановка, когато се води борба за нова подялба на вече поделения свят, империалистическите държави създават в колониите свои ополни пунктове, военноморски и военновъздушни бази. Освен това империалистическите държави използват колониите като доставчици на "пушечно месо".

Финансовият капитал на метрополиите експлоатира жестоко народите на колониарните страни.

В колониалните и зависимите страни обикновено липсва всякакво трудово законодателство. Тук широко се прилага женският и детският труд (от 6-7 годишна възраст), работният ден достига 12-14 и повече часа, а работната заплата се намира на мизерно равнище. Тежкото положение на трудещите се в колониалните и зависимите страни довежда до епидемии, до измиране на населението в тези страни.

Империалистическият гнет и експлоатацията неизбежно предизвикват съпротивата на народите от колониалните и зависимите страни и тяхната борба за национална независимост. Националноосвободителното движение на колониалните народи взе особено широк размах след Втората световна война, когато то доведе до това, че започна разпадането на колониалната система на империализма."

Жестока експлоатация на колониалните народи... Борбата за колониите е борба за пазари, суровини, евтина работна ръка и най-важното територия за разполагане на военни бази от стратегическо значение за по-нататъшните апетити на колонизаторите!!! Не сънувате - Хитлер има достойни продължители в лицето на всички империалисти!!! Не са важни интересите на колониалните народи, а на колонизаторите - от августовския пуч /19-21 август/ през 1991 г. в СССР до днес в някогашните соц-страни се води бясна борба за преразпределение на капитали... България, Ирак, Югославия, Либия, Сирия, Палестина, Украйна, Судан, Куба, Грузия, Армения, Молдова, Беларус, Казахстан, Русия - империалистите начело със САЩ и ЕС разпалват нови и нови конфликти, но за всички наивници естествено те са умиротворители... Тези държави станаха обект на вражеска агресия от страна на най-големите империалистически държави, а по-близките до Русия и на самата Русия... С цел най-близко разполагане на ядрени балистични ракети до Русия беше взломена и Народна Република България, тъй като на САЩ и ЕС е ясно, че Русия няма да позволи на територията на Украйна да се разположат каквито й да е балистични ракети със среден и широк обсег на действие... Ето как протече самата колонизация:

http://bgnews.me/инж-иван-пехливанов-от-приватизацият/

"- Пътят, начертан от Ран-Ът, ли бе единственият възможен пред България?

- Не. Имаше много възможности. Но ни смениха външния опекун. Даже при стария опекун имахме повече възможности за самостоятелност. Новият действа, както навремето при индианците.

Планът „Ран-Ът“ препоръчваше да се предприеме бърза приватизация на всички държавни предприятия и наричаше това „най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила“. И техните ученици наистина приватизираха така, че сега сме най-бедната страна в Евросъюза. Дори полуграмотните знаят, че когато човек иска да продаде стоката си, той я хвали. А нашите политици очерниха индустрията ни и после тръгнаха да я продават. От приватизация на обекти за над 60 милиарда долара получихме под 3 милиарда.

- Малко се говори и за собствеността на кооперациите. Какво стана с нея?

- Аз оставих собственост за четири милиарда лева – 30 200 търговски обекта и хранителни заведения, хлебозаводи, всички предприятия за безалкохолни напитки и др. Всичко бе разграбено зад завесата."

http://bgistoria.jimdo.com/българия-която-изгубихме/

"1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение. Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания! Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси. В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес – че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията. Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо. Защото е разбит индустриалният ни интелект! Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел – превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!"

"Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно. За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9,2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения! Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана! Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица. Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно – средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове. В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове. Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него? В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция. 1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба. В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора? Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!"

"Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен. Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари. Разправата бе извършена професионално. Тя включваше: Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване. Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност. Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система. Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия. Изпълнението започна още от началото на 1990 година. Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала. Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв. Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания. На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг. По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация. Лекомислено се изоставиха традиционни пазари. Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи. Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект."

"Машиностроенето най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект.

В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.

В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.

С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.

Това бяха плодове на индустриалния ни интелект. Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини. Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” – САЩ, “Тойота” – Япония и “Балканкар” – България.

/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите “демокрации”./

Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори. Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски. – Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.

Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Корабостроенето от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа. Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона. С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации. Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.

Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.

След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!

Инвестиционното машиностроене до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.

Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.

Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех…

Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.

Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.

Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.

Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!

Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.

Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.

Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.

Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му – ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи. Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ – София!

Инструменталното производство беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!

През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!

Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба."

"Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем: Господа, изпълнихте поръчението:

    
1. Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
2. Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
3. Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
4. Създадохте най-голямата безработица в Европа!
5. Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
6. Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
7. Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
8. Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
9. Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
10. Върнахте забравената детска неграмотност!
11. Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!

Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!"

Да, предателите на НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ изпълниха плана - най-първо скриха паметниците на Ленин, за да ампутират от народното съзнание надеждата за един по-добър свят: 

"Салют отцам и нашим дедам
Заветам их всегда верны.
Теперь ничто не остановит
Победный шаг родной страны.

Ты плыви, плыви бесстрашно,
Гордость северных морей.
Революции надежда,
Сгусток веры всех людей.

В октябре, в октябре,
Рапортуем мы наши победы.
В октябре, в октябре,
Новый мир дали нам наши деды."

/Из химна на Червения флот към филма "На лов за Червения Октомври" /1990/ с Шон Конъри/

Явно след Студената война отново ще дойде Гореща война - след като никой не си е взел поука от историята... Възможно е именно българи да се превърнат в заплаха за световната сигурност, ако бъде гласувано доверие на налудничавите приумици на ексминистъра Дянков в Москва, на експремиера Станишев в Брюксел и експремиера Борисов във Вашингтон... Както казах в една друга тема - прехвалените противоракетни щитове няма да регистрират нищо, но ТРИМАТА ГЛУПАЦИ ще изкарат с писъци и врясъци горящите от попадението жертви... А-А-А-А-А... ПОМОГИТЕ, ХЕЛП, ХИЛФЕ... Баронът вече пропищя от "европейските" роми, които на талази обсаждат социалните служби в развитите страни на Европа, но това нямаше да стане, ако не бяха взривени, буквално, Балканските икономики... Твърдата политика на министър Дянков и премиера Борисов да не обръщат внимание на социалните проблеми на разорените по някои данни 400 000 фирми по време на тяхното управление доведе до невиждана емиграция в Европа, а 25-годишната вакханалия на Столетницата и нейните клонинги направо разпръсна по половината земно кълбо голяма част от трудоспособните българи... Но вече няма къде да бягат - трябва да се изправят срещу ТРИМАТА ГЛУПАЦИ, освен ако не искат да наторят Марс...

Това са две карикатури, които могат да бъдат апроксимирани за останалите разорени от империалистите държави от някогашния соц-блок, само трябва да се сменят абревиатурите на партиите и цветовете на връхната дреха на просяка:

http://alarmanews.com/wp-content/uploads/2014/01/HristoSlavov.jpg
http://alarmanews.com/wp-content/uploads/2014/01/KARIK-bg_eu.jpg

Първата карикатура е малко неясна, но очевидно билетът за празната кабина най-долу на "виенското колело" е 200 000 лева, а за по-горните кабини е повече или по-малко, зависи кой накъде върви, нагоре или надолу... А втората карикатура е малко подвеждаща - все едно не сме част от ЕС... Но така е при ДВОЙНИЯ СТАНДАРТ - НЕ СМЕ ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН, А СМЕ ЕДИННИ В ДАВАНЕТО И РАЗДЕЛЕНИ ВЪВ ВЗИМАНЕТО... НАЛИ СЕГА СА НИ СПРЕЛИ ЕВРОФОНДОВЕТЕ, ТЕКАТ НЯКАКВИ НАКАЗЕТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ...

Все пак няма да е лошо да обясня с един прост пример как държавно-монополистичният капитализъм обогатява монополите чрез "регулиране" на икономическия живот на страната. Да вземем прословутия "енергиен микс", който определя цената на тока:

http://gikotev.blog.bg/photos/82070/original/Lavina%20Kapital%2001.jpg

Най-ниската цена на мегаватчас е тази от АЕЦ, а съответно от ВЕИ и ТЕЦ са неколкократно по-високи. Евтиният ток от АЕЦ-а е забележете 35 % от целия микс, а цената му е едва 15 % от цялата цена, а 11 % енергия от ВЕИ-тата е отново 15 % от цената на микса, а съответно от ТЕЦ-овете имаме (7 + 11 + 14 + 8 + 2.84 + 2) = 44.84 % от електроенергията за съответно (15 + 19 + 19 + 6 + 2.48 + 2) = 63.48 % от цената на микса. Но тази висока цена ще нарастне! Защото евтината електроенергия от АЕЦ-а ще намалее до 11 % и ще формира едва 4 % от цената на микса, докато ВЕИ-та ще нараснат до 19 % и съответно скъпата електроенергия от тях ще формира 36 % от цената /ако ДКЕВР се окаже безпомощна да намали този процент, вижте бележката, той ще се увеличи до 42-43 %/, а съответно електроенергията от ТЕЦ-овете и топлофикациите ще нарасне до (11 + 15 + 19 + 10) = 55 %, а съответно делът в цената ще падне до (17 + 12 + 12 + 7) = 48 %! Очевидно ниската цена на електроенергията от АЕЦ-а е недобра за монополистите, затова я намаляват - за да се увеличи в микса делът на скъпата електроенергия, за да могат монополистите да печелят от най-бедните европейци... Вместо около 70-80 лева крайна цена на електроенергията за битови клиенти с ДДС единствено от АЕЦ-а, цената е 96.60 лева и нараства лавинообразно до 110.50 лева, но намаляват цената на преноса високо напрежение и съответно ниско напрежение...

Ето и самата статия, от която съм взел тази изчерпателна графика за енергийния микс:

http://gikotev.blog.bg/drugi/2014/06/25/koi-i-kak-vi-podgriava-skarata-quot-cena-na-elektroenergiiat.1276049

Когато никой не контролира политиците - те вършат чудовищни безобразия:

http://news7.bg/predavania/vapros-na-gledna-tochka/vsichki-videa/uzhasat-na-chernobil-i-otgovornostta-na-tsk-na-bkp/96548#.U8FXGyfVEwo

Лавинообразен скок в раковите и онкологичните заболявания след аварията в Чернобил... А след престъпната приватизация нямаше ли лавинообразен бум на безработни? А нима мислите, че всичките тези войни са избухнали случайно? Кой контролира военните концерни на кого какви оръжия продават? Знаете ли, че тези концерни имат ИНТЕРЕС да разпалват войни, за да имат ПЕЧАЛБА? Знаете ли, че колкото повече нови държави се образуват по земното кълбо, толкова повече оръжие ще трябва на съответните структури, за да пазят територията си? Ролята на колониалните народи е да бъдат "пушечно месо" с тези горещи точки на своя територия, където гладът и мизерията създават зверове сред доскорошните побратими, които хващат оръжието, за да се измъкнат от капана, но вкарват света си в още по-голяма вакханалия на зверства и терор... А слугите на монополистите вземат нови и нови заеми, трупат дългове, безмилостно текат лихвите и трябва да се погасяват старите заеми, за да се вземат новите, така се закрепостяват народите, превръщат се в роби, които изпращат цялата си принадена стойност с един керван камили в банковите сметки на своите "благодетели"... Робство, не имагинерно, а реално...

Хванете сърпове и чукове, труженици! Обединете се от вси страни срещу сганта на Ксеркса-империалиста, спартанци-социалисти *! ТОВА НЕ Е ЛУДОСТ! НУЖЕН Е РЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕВРАТ В ПОЛИТИКАТА НА ВАШАТА ДЪРЖАВА! РАЗРУШЕТЕ МОНОПОЛА И ВЛЕЗТЕ В ПОЛИТИКАТА КАТО РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪБРАЛА ВЪЖДЕЛЕНИЯТА ЗА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ НА РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА! ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИ СТРАНИ - ОБЕДИНЕТЕ СЕ! ПОБЕДА!

*
http://www.vbox7.com/play:033287bc97