РАЗМИСЛИ IV

====================
Здравейте, приятели!

Скоро не съм писал за моето битие. Мислех да публикувам една тема с един празен бял лист, който не е празен, а пълен с моите тайни. Но нека той е подлистник към тази тема. Не знаете ли, че вашите приятели имат тайни от вас? От неудобство или пък от недоверие те няма да ви кажат своите тайни - така и аз, къде от неудобство, къде от недоверие, ще си пазя моите тайни. Но с риск да ви депресирам отново, ще споделя тези мои мисли, които мога да ви открия - надявам се да не съм прекалено щедър и да не ви заболят главите...

Скоро имаше ден на национален траур за жертвите от потопа във Варна и Добрич... Имах около 1 лев в GSM-а и не посмях да изпратя SMS в помощ на пострадалите, за да карам още някой месец с този ваучер... Казах си, че и без мен ще се оправят... След няколко дена татко ми се обади и ми каза, че потопът го е заклещил на село и не си е взел пенсията, като я вземел щял да ми изпрати моите парички... Но като отишъл в старопрестолния град с няколко дена закъснение и служителката в пощата му казала, че КОМПЮТЪРЪТ не му дава пенсията, но следващият месец, стига да дойде когато трябва, ще получи и пенсията за този /тогава ще е миналия/ месец... Как ще ви лъжа? КОМПЮТЪРЪТ НЕ ДАВА ПЕНСИЯТА НА ТАТКО, КОЯТО ДЪРЖАВАТА Е ЗАДЪЛЖЕНА ДА ИЗПЛАЩА НА ВСЕКИ ПЕНСИОНЕР ВСЕКИ МЕСЕЦ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА МУ /ТОВА Е НЕЧУВАНО БЕЗОБРАЗИЕ, ДА ИЗТЕЗАВАТ МЕН, МАЙКА И ТАТКО ДО СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ, АКО ИМА СЛЕДВАЩ/... Майка много се зарадва, че паричките от татко секнаха... Започна да ме поучава, че не трябва да чакам на нея и на него, а да съм самостоятелен... Искам, но не става - не искат да ме вземат на работа отвкъщи като инженер, какво да направя, ръкомахам аз... Но тя продължава да нарежда, че няма пари, а аз продължавам да ям... Влизам в моята стая и си мисля колко напред съм в технологията да спра да ям... След като мога да пия вода, а да консумирам всякаква друга течност, както и да ям хляб, а да усвоявам всякаква друга храна на мисловно ниво, то стигнах още по-далеч, изобретих метод, чрез който не огладнявам за определен период... Хванете се за бюрото, за да не рипнете и да паднете назад със стола, от смях... Значи щом опаковките пазят информация за съхраняваната в тях храна или питие, то в тях може да се слага вода или хляб, за да се възприемат от мозъка като всичко друго, но още по-интересното е, че празните опаковки действат на мозъка по много интересен начин. Преди да ви кажа за поредното ми откритие да ви разкажа как го направих. Хапвам в моята стая и понякога накачулвам празни чинии и чаши около компютъра. Мързи ме да ги занеса в мивката и така направих зашеметяващо откритие - празните съдове, които са пред очите ми, ме държат сит! Явно до мозъка ми достига информация, че съм погълнал храна като вижда празните чинии с остатъци от храна по дъното, затова не сигнализира на стомаха ми, че съм гладен! Махам чинията и съм отново гладен! Така мога да прекарам няколко часа без да съм гладен, когато би трябвало вече да съм гладен, което си е голям напредък!

Сега си мисля дали бих могъл да покрадвам енергия от добре нахранени хора, от по-богатите имам предвид, защото тези капиталисти очевидно не мислят за нас, искат да ни ликвидират със сбърканата си социална политика, а отгоре на всичко ни натресоха близкоизточни и африкански бежанци, разтягат някакви локуми за работа, интеграция и пр., а нас, нереализираните професоинално българи и неинтегрираните в обществото български цигани поради тяхната неграмотност и некомпетентност да работят нещо, ни правят на идиоти... Разбрах, че не трябва да чакам нищо добро от тази държава, ръководена от продажни хора...

Днес крада от майка и татко, уж те ми дават, но истината е, че аз взимам от тях искат, не искат... А утре, утре ще крада от други, щат, не щат... Както казва една приказка: "Сиромах човек - жив дявол!" Ще се телепортирам до хладилниците на богатите, ще си намазвам малко масло, ще си отрязвам малко сиренце, ще си правя чайче, ще хапвам за ваша сметка, капиталисти. Не е ли честно? Вие ме оставихте на произвола, да ме онеправдават, а сега аз съм на вашия гръб... Ще се къпя във вашата баня, ще погледам телевизия да видя кои коват законите в гетото, че няма да имам ток и вода, нали се сещате, аз съм аут от системата... Може да ме спрете по един начин - да ми направите живота друг, защото моите ръце са вързани, не мога да бъда трудоустроен да работя както мога и искам, мога само да бъда обявен за луд, че не мога да работя както вие можете, къде доброволно, къде насила, предимно против волята ви се бъхтите от зори до мрак, от страх да не изгубите работата си скачате като зайчета, скок подскок скачате по свирката на капиталистите, скок подскок ще дойдете при тези със съсипано здраве, на които дават пенсия по болест, която няма да стига до никъде и затова ще трябва да ви идвам на гости, за да мога да живея един що годе нормален живот, по-скоро ненормален, ако ме питате, защото аз съм извън системата, не че искам да съм част от нея, но и не мога да живея извън нея, не ми е позволено да бъда свободен, пари трябват за всичко, човекът е роб, роб на парите... Пратете протестна нота до където искате, че ще ползвам хладилника, бойлера, сешоара и пр. ваши неща, но ще съм беден и нуждаещ се, а вие ще сте богати и преситени... Бъдещето се кове днес - днес залагате бомба със закъснител...

Засега няма желаещи да спонсорират похода срещу пънчославието... Но БОГ изобилно изля Своята Благодат върху МЕНЕ и затова АЗ мога да дам на избраните от Неговата Благодат - може те да не искат да извадят чековите си книжки, но по-вероятното е в тях да няма нищо, защото "световната икономическа криза" е намалила драстично спестяванията им... Банките са стабилни - банкноти чисто новички има в тях до тавана, ако вложителите решат да теглят, но с тези пари може да си купят трици... Житото няма да стигне за всички - прекалено много пари без покритие са складирани в банките...

Също така знам, че е трудно на едни да се жертват за други - "Божият народ", "правоверните" и "правоправещите" протестанти/католици трудно ще се навият да дадат пари за освободителен поход на "православните", а пък последните да се изръсят е още по-трудно... Знам, че българите в Българпия и в чужбина са уривани до немай къде - работят за жълти стотинки дето се казва и не могат да ми пратят нищо, е, могат, но ще се изтезават, защото всичко става все по-калпаво, така го правят, за да се купуват постоянно нови и нови боклуци, да си хвърлятe парите в джоба на измамниците, но моля ви, добри хора, може вече да ми изпратите мислено енергийна помощ, за да не се налага в бъдещето да влизам у вас и да викате ченгетата, да им обяснявате докъде е била майонезата или пък млякото, саламът колко дълъг е бил или рулото тоалетна хартия... Та направих още едно изобретение, което ми позволява да складирам енергия и да храносмилам без да храносмилам!

Идеята за последното откритие ми дойде изневиделица... През последната година хората мрат като мухи - очевидно условията на живот в България /резултат на задружните усилия на управляващите от "прехода"/ ги морат като "Райд" комарите... Та постоянно търсят майка да помага да се погребват починали - тя като бивш обредчик знае къде се ходи, какво се прави, затова я търсят под дърво и камък... Тя не взима пари и те изобилно дават за Бог да прости раздавка - направо не мога да насмогна да изям храната някой път, направо се пръскам... Така ми дойде идеята да складирам излишната храна - ще съхранявам храна за напред, но не самата храна като вещество, а като енергия! Ще кажете къде ще я съхраняваш тази енергия от храносмилането, нали тя се е отделила вече? Значи, ям за двама, но половината енергия казвам наум, че е за мен, но в бъдеще - представям си мост между мен в бъдещето и мен сега, и изведнъж, ако щете вярвайте, стомахът ми олеква! Идеята ми е като отида в бъдещето и да кажа: Сега ще си похапна от запаса! Дали ще стане трансферът все още не знам, но се надявам за мое и за ваше добро да стане!

Някои са стигнали и по-далеч в материята, направо звучи откачено, но чух наскоро, че някой не изхвърлял тоалетната си хартия, след като е употребена... Майка се смееше, че я душел като някакъв ароматен парфюм - но това е същото като празните опаковки, ако се замислим. Екскрементите по тоалетната хартия посредством носнитните рецептори пращат сигнал до мозъка, че субектът скоро е изхвърлил храна, да не бърза, ленива перисталтика и така се забавя храненето. Аз пробвах с непрано пране - схемата работи, опитайте и ще се убедите, че по-дълго време, няколко часа, не ви се ходи по голяма нужда, когато надушвате лай*а. Но е малко гадно да сте с едни й същи гащи, почва да ви сърби - така си обух долните гащи наобратно и мога да кажа, че бельото може да се носи и наобратно!

Та ако искате да промените бъдещето, трябва да се спасите от пънчославието - този прогнил свят има спешна нужда от ПРАВОСЪДИЕ, не от главите на червени атеистични съдии и прокурори в цацаратурата, но от СЪДИИ, КОИТО ХОДЯТ В ПЪТЯ НА МИРА И ПОЗНАВАТ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЗА ДА ВОДЯТ НАТАМ ИЗБРАНИТЕ И ДА ПРИДОБИЯТ ДУШИ КАТО ГИ СПАСЯТ ОТ ТОЗИ АД!!! ПЪТНИК ИСКАМ ДА СЪМ, ДА ВЪРВЯ КЪМ СВЕТЛИЯ СВЯТ, ДА ИЗБЯГАМ, ВЪРВЕЙКИ НАТАМ, ОТ ТОЗИ МРАЧЕН АД!!!

[Компютърът ще се запали, трябва да приключвам - пак почна да грее като ютия, нищо че днес го изчистих от прах основно, смазах вентилаторите и съм отворил кутията да се охлажда, но харддискът е доста стар, отвреме навреме скрибуца и въобще е доста горещ след час-два, а е едва краят на юни, още не е юли или август, когато е най-горещо, то даже не е горещо времето, а е от компютъра, но явно техниката затова са я сменили с нова.]

Значи много ми е терсене, че крада от храната на майка всеки ден, а и от татко като ми дава част от пенсията си. Наистина искам да работя нещо, за което съм учил, но от вкъщи - търся работа, регистрирах се в една агенция за подбор на персонал, но нещо не могат да разберат, че не търся работа на място, а дистанционно. Вече съм убеден, че трябва да търся проекти - открих една немска фирма, която търси фрийлансъри, но не знам дали ще мога да се справя с техните кратки срокове, все пак аз не искам да работя като луд по цял ден. Очевидно българското машиностроене е в колапс и трябва и аз да емигрирам като стотиците хиляди специалисти, тука няма работа за мен... Да предлагам своя труд зад граница, като например индийците, които работят като фрийлансъри по компютъра... Проблемът е, че нямам мощен компютър, на който да работя от вкъщи, да сваля необходимия софтуер, да ми дадат лиценз от компанията за него и да почна да работя от България... Отново съм с вързани ръце, но германците са много лакоми за български инженери - те им работят почти за без пари, не са инвестирали нищо в тяхното обучение и професионално изграждане, затова са на голяма далавера... Само трябва да кажа, че сестра ми е германка, да им дам адреса й да се уверят, че това е така, след което аз ставам натурализиран германец по сестринска линия В ДОКУМЕНТИТЕ - няма значение какво мисля за Ангела и Барона, както и за всички германци, в които те са се копирали, да се надяваме, че ще попадна на такива, които няма да искат да им работя нон-стоп, ще ми влезат в положението, да се надяваме, че няма да искат да се чуваме по Скайпа да ми пълнят главата с врели-некипели, а само ще получавам проекти и ще им изпращам моята работа по тях, а те, ако са доволни от свършената работа, ще ми плащат по банков път и аз ще пълня хладилниците на майка и татко, а вашите няма да закачам, ако не се налага... Това е моят план - ще емигрирам професионално, моят труд ще е малко по-високо платен оттук... Ще мога да си купя модерен компютър, но се боя майка да не разкаже за моите успехи на някой завистник и да се провали всичко - някой НАП-аджия да ме напъпли и да иска да кихам парички в НАП, да инспектират работното ми място, време и пр. дивотии.

Но трябва да побързам с този план - сестра ми е решила да бяга от Германия... След като завърши с неимоверни усилия в Германия, работи и учи едновременно, тя не можа да си намери работа по специалността в Германия... Оказа се, че там е като тук - навсякъде са нужни връзки, тамошните комуняги са здраво хванали всякакви фирми и не пускат в тях кого да е... Ангела е камерадка, другарка от комсомола - бутането на Берлинската стена е само прах в очите на германското общество в частност, не е паднала все още, има си другари и другарки, които дърпат конците навсякъде, а останалите трябва да се съобразяват със статуквото... Сестра ми се смееше защо съм учил, когато няма да работя това нещо, но сега усмивката й я няма - но поне е висшист, а там много уважават висшистите, имат респект, защото 90 % са среднисти, не всеки има дупе да учи, в смисъл не всеки е богат, затова като чуят висшист те смятат, че пред себе си имат някой с фон в името, благородник, затова покорно навеждат поглед, защото там има класи, низшата класа няма право да гледа в очите висшата, трябва да демонстрира реверанс с поглед най-малкото... Но като чуят фамилиата, завършваща на "ва" и веднага си отдъхват - очевидно не е германка, а натурализирана германка, а може би просто емигрантка, но определено не е от старите аристократични фамилии, от които са техните шефове, камерадите...

Разбирам защо сестра ми иска да бяга - ТЯ Е РАЗОЧАРОВАНА - мислеше, че ще й постелят килим от цветя под краката, а те й постлаха килим от тръни, може да се каже и от дръжки на рози... Цветовете на розата и уханието й ги няма - има само бодлите й... Без връзки можеше да започне работа единствено като низш персонал - чистач, болногледач, социален работник... Вятърът я отвя в едно малко градче, направо село - няма кино, театър, а само италианска пицария, нещо като ресторант за бързо хранене... Там живя около година, но когато чу историята за двете баби, разказана й от мен, реши да се премести незабавно... Разказвах й защо нейната Коледа е на село, тъжна - защото кривият комунизъм не си е отишъл... Оказа се, че пемзите за крака и ръце не ги е купила майка, а сестра ми - майка няма пари за дребни подаръчета благодарение на мен, а няма пари за подобна екскурзия благодарение на червените "другари", които са източили пенсионните фондове и затова дават такива ниски пенсии на болшинството пенсионери, с изключение естествено на партийците... Оказа се, че кметицата не е сляпа, а нейната слугиня - тя нямала пари за операция на очите, като нейната господарка... Майка коригираше всички несъответствия... Слугинята отишла с книгата си да й почете нещо господарката й - затова книгата попаднала в ръцете й, но тя не казала, че има две книги, а поискала да купи нейната на смешно ниска цена, слугинята като сляпа и неможеща да чете поискала да се отърве от книгата, затова я продала... Червената баба веднага откъснала посвещението от майка и експедирала книгата на племенника си... Наистина историята не се понрави на сестра ми - беше й много тересене и накрая разбра защо е на село... Кривият комунизъм пращаше едно време всички висшисти без връзки на село - явно тя беше една от останалите на село гражданка, за да има работа за селяните в града с връзки... След няколко месеца се инсталира в центъра на съседен по-голям град - никой не искал да бъде близо до една църква, която имала някаква камбана, която кънтяла като кламертон, а в квартирата хазяйка била някаква мърлява селянка... Но сестра ми искала - тя избива комплексите си очевидно, предпочита да живее със селяни насред града вместо на село, но В ОЧИТЕ НА КОЛЕГИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ СИ тя е гражданка...

Сестра ми преживя катарзис през последните близо 2 години - по цял ден гледа турски сапунки наживо, като социален работник тя оформя документите на кандидатите за помощи, трябва да ги изслушва, да им обяснява какви документи трябва да представят, с една дума да ги вкара в социалните коловози на немската система... Тя беше много щастлива да е в Германия, да не слуша моите оправдания защо нямам работа... А сега по цял ден слуша оправданията на тамошните безработни, да си го кажем направо заливат я с такива оправдания защо не работят, че направо й се повръща... Нашенците я мислели за рускиня, затова не се притеснявали да говорят на "български" - турско-цигански, а тя като ги питала това не е ли турски език, те уплашено я питали да не би да знае турски, защото циганите си водили със себе си турско-немски преводачи и се разправяли с тях какво да я баламосат пред нея... Казва, че вече й е до козирката от тия "българи" /а може да са полиглоти, да разбират български, турски, немски, но да се правят на неграмотни, за да ги съжаляват; може "преводачът" да е някой техен бос, да говори вместо тях, а после да прибира процент от помощите; във всеки случай ПО ДОКУМЕНТИ са българи, но здраво издишащи откъм българщина, освен откъм Байганювщина/ - разбираемо е защо иска да бяга, работи за двама-трима, натоварването е 200-300 %, вече сънува цигани... А според съновника това било болести... Не се майтапя - онази Германия, която познавахме от филмите, вече я няма, там е гъчкано с цигани, на тумби прииждат и германците се чудят как да ги разкарат оттам... Затова са забили очевидно тази социална служба в това затънтено градче - сградата била стара, нямало климатици, адска жега, а като я попитах стол за хранене има ли, тя ме изгледа гневно... С една дума вече моята работа не е основната й грижа, но все пак не пропуска да ме подкачи - иска да ставам барман, а тя сервитьорка, да отворим бар в един град извън Германия, там ще налее капитала си и се надява да го утрои... Казвам й, че не ставам за барман - нямам добри истории за клиентите, като чуят живота ми какъв е и ще започнат да драйфат, а на музика не издържам, не съм ходил никога на дискотека и не смятам да ходя някога /мразя дискотеките по принцип, а през студентските ми години живеех близо до няколко дискотеки в Студентски град и яко дънеха всяка нощ, накрая се преместих в друг блог, такава гюрюлтия беше, че не се издържаше/, едвам издържах до полунощ на абитуриентския си бал музиката... Тя ме гледа начумерено - казва ми, че трябва да се науча да лъжа, защото всички го правят, сигурно иска да каже, че трябва да сипваме вода в питиетата и там ще са същите идиоти-пиянки, а контролните органи няма да ни хванат със спиртомера, а ако ни хванат - да живее корупцията... Да, дали ще крада от майка и татко или от някой друг - все тая, ще кажете... Не, не е все тая - аз взимам от майка и татко на заем, все някога се надявам да им върна инвестицията в мен! Сестра ми също се надява, като ми дава, един ден, ако се опарича, да я спонсорирам както тя сега ме спонсорира - с дрехи, самобръсначка, уиски... Има полза от "българите" - те й напомнят за мен, какъв съм аз без сестра на място и така тя иска да нося бяла панделка, а не черна жалейка... Но мисля, че още като е пяла химна на дойчовците вече песента й е изпята, аз загубих сестра си, Баронът е в главата й - мисли как да трупа пари, затова като й увеличат заплатата и съвсем ще забрави да бяга от Германия, после пак ще поиска и пак ще я купят с цветните хартийки, които дрогират мозъка...

[Компютърът пак прегря, но е добре, че се самоизключва - явно като не му работеха вентилаторите, бяха клеясали и се движеха доста трудно, нещо алармираше, че има проблем, и изключваше захранването, а бутонът за пускане свети в жълто, а не в зелено. Тази техника на "DELL" наистина е много добра - ако не беше харддискът, който грее като ютия, при това не е тази марка, то сигурно нямаше да струва 50 евро цялата системна кутия с всичко в нея. Трябва да намеря нов харддиск, ако искам да почна работа от вкъщи в чужбина - не съм играл скоро лотария, но определено мога да хвърля някой лев на боклука като ми прати татко парички, стига да доживее до следваща пенсия, защото той не може да живее без цигари и алкохол, но съм повече от убеден, че тази национална лотария е шашма и полицията протекционира измамници, след като не ми отговори какво ще направи по въпроса с моя сигнал или вече е направила след толкова месеца.]

След обяд отново продължавам да пиша. Книгата на майка пожъна небивал успех - всички искат да прочетат за забравените знаменитости от нашия град, за ужас на партийците... Някакъв бивш летец, понастоящем кмет на едно съседно селце, решил да организира турнир в памет на един от забравените герои... Майка трябваше да изнася серия от литературни четения за удостоен с фашистки кръст наш герой, за ужас на русофилите-антифашисти, които се опитваха да й обяснят, че сме били в Тристранния пакт и този герой се е забил в американска летяща крепост, все едно е воювал с Русия... Но майка пише, че той е защитавал родното небе - няма значение кого е свалил, важното е, че е загинал геройски... Бил е камикадзе, затова по-късно София и цяла България е бомбардирана като отмъщение за свалените американски бомбардировачи, но майка не обяснява толкова надълго и нашироко кому е служил тази военновъздушна ескадрила и всички освен споменатите се наси*ат от щастие да слушат какви асове е имала България, чак лично царят пише писмо до родителите да каже на поколенията какви патриоти е имало, да бранят небето на Третия райх, до сетен дъх верни на Третия райх... "Зийг хайл!", казва негово височество царят на всички фашисти, а те си мислят, че царят им казва "Да живее Царство България!"... Но като оставим настрана сложната политическа обстановка, този капан, в който е бил затворен споменатият, както се изразява майка, той наистина е храбър и самоотвержен, защитник на това, в което е вярвал - да се хварли във въздушен бой срещу тъндърболтите с неговия месершмит, а после да се забие в американски бомбардировач... След 70 години най-после капанът беше отворен - от 4 селища ритали топка за купата в памет на българския ас, защитавал родното небе от едни нашественици в служба на други... За всички футболисти и техните треньори имало по питка с кебапчета, с изключение на официалните гости, които от глад не издържали до края на турнира и не дочакали края на финала, май не дочакали и края на полуфиналите... Но посадили туя, в близост до скромна паметна плоча... Майка дълго опява, че в нашия град няма паметници, където да пише имената на падналите във войните през XX-ти век нашенци, а в селата имало... Ами те там имат един площад - ако не сложат паметник на своите съселяни просто трябва да демонтират мемориала, защото ще го потрошат вандали или ще го откраднат, ако е от метал или по-скъп материал...

Покрай тези нейни изяви отнякъде се появи един русофил, който ни ограмотява от няколко месеца къде щяхме да бъдем без Русия... А къде щеше да бъде Русия без България - задава ли си този въпрос? Той се има за поет, по-скоро пише проза, но си мисли, че пише поезия - има смисъл, но няма рима. Как се върза майка да му помогне в редакцията не знам - вече няколко редакции направиха, а той постоянно променя нещо... Голям културен деец - и той издал една книга за забравените нашенци, но неговата книга е за опълченци от нашия край. Той е маниак на тема Левски-Ботев-опълченци - броди по библиотеките, по гробищата, по архивите, дори давал по 2-3 лева на ксерокопие, една страница да я ксерокопира в Софийската библиотека била толкова с най-ценните документи, що пари е потрошил да пише за опълченците, да слага надгробни плочи на гробовете им, да събира материали за тях, чисто любителски, даже професорите от БАН не могат да му наспорят... Истински патриот! От него разбрах, че паметникът на Шипка е построен по същото време, когато е строена новата част на булеварда-мемориал - строежът на връх "Св. Никола" бил много труден, на няколко пъти го спирали, защото работниците бягали, а веднъж като паднал някакъв дълбок сняг и хората не могли да излязат от бараките, а магаренцето, което били запрели в строящия се паметник като огладняло - изяло чертежите на мемориала, но не изяло листа с лъва... Мигар магарето ще разпознае лъва на хартия... Но споменатият пише "лъвът и на хартия си е лъв"... Не е за вярване, но когато го разпитвах за булеварда-мемориал, се оказа, че той е ръководил строителните работи по времето на социализма /полагане на нова настилка и пр./ - той е убеден, че е прав, защото са планирали да има тролейбус, а на него му обяснили, че тролейбусът не може да прави завои... Как в София може, а тук не може?! И кой е мислел за тролейбуси през 1900 г., когато е построено финансовото отделение, в което по-късно се е помещавало окръжието и съдът, а и част от още съществуващи сгради по протежение на бул. "България" в нашия град? Наистина получих много ценни сведения от този партиец - пъзелът е по-голям отколкото си представях, напред и назад във времето! Та майка си намери слушател, а този господин си намери компания - бърборят по 6 часа най-малко без прекъсване като дойде у дома. В последно време е станал мнителен - да не би да имам нещо против него, че не стоя при тях - ще ми гръмне главата, без майтап... Имаше един-двама такива бърборковци - те като дойдеха и просто до сутринта приказки, а той е по-умерен, до 2-3 ч. през нощта рецитира "стихове"... Майка си губи прекалено много време в приказки, в бродене по чукарите да търсят гробове на опълченци и други подобни нетрадиционни дейности. В най-големия сняг имаше годишнина на един от опълченците, да не повярва човек, че в парка пред тукашния зоопарк имало паметник на местен поборник, и като решиха, че ще правят поклонение - 10 човека тръгват да се катерят в снега, а от кметството не могли да намерят къде е мястото, затова предполагам не могли да направят партина дотам. Та на снимките се виждат стъпките на 10 човека около паметника, а на една от снимките споменатият държи пистолет, а останалите го гледат като тряснати - майка държи портативен касетофон до него, на който звучало "Шуми Марица окървавена..." /както той казва "стара патриотична песен" - това е монархистки боен химн, забранен от комунистите/, а през това време ехтят изстрели... Така подобавало да се почитат героите, загинали за свободата на България - но споменатият не е загинал в бой, а само е умрял в града след Освобождението, но очевидно тук не се търси историческа достоверност... Но наистина е герой - отдал е младостта си на революционната борба, деен участник в Освобождението на България, а по-късно кмет на града - той наистина е достоен човек, заслужаващ да бъде почетен с цветя от признателните потомци!

Като казах потомци и се сетих за дядо - все още не мога да се поклоня на гроба му, както и да отида при татко на гости, защото семейната война се разгоря с нова сила... Какво трябва да направя, за да отида на гости на татко? Трябва да подпиша документ, че няма да се връщам по-болен от сега, както и да си сменя адресната регистрация, за да ме гонят от здравната каса на село, защото веднъж тръгна ли натам заминавам завинаги /нямам право да се върна, защото със сигурност ще съм по-зле от преди - според майка татко е луд и ще ми повлия зле на психическото здраве; според татко майка е виновна за моето аутсайдерство, но той щял да ме вкара в пътя/... Освен това нямам право да взимам нищо с мен - всичко, купено ми от майка или сестра ми, ще бъде изгорено на една голяма клада, а аз трябва да отида гол при татко... Последното ми експулсиране беше отменено, защото пия лекарства срещу стреса - щяло да бъде провалено лечението ми като спра лекарствата, защото татко мисли да ме лекува с народна медицина - невралгията, алергията, гастритът и неврозата за него не са вятър и мъгла, казва ми да спирам всички лекарства и да отивам при него да ставам земеделец... Пробвах да спра антидепресантите, но не мога да преглъщам, така ме стяга гърлото, да не говорим, че не мога да изляза от портата като преди /моите проблеми очевидно се изпречват пред мен и ме хващат буквално за гърлото - болестите, липсата на професионална реализация, финансовите проблеми, общественото неодобрение и пр./... Пробвах без хапчетата за алергия - пак не става... Без хапчетата за гастрита направо нещо ври в стомаха ми, особено когато ям нещо пържено, люто или трудносмилаемо... Единствено хапчетата за невралгията ги ограничавам - защото са много силни и ми се спи постоянно, отпуснат съм като парцал дори след сън, предпочитам да се мажа с обезболяващ гел по лицето, когато ме притегне по-слабо отвреме-навреме, но всячески се пазя от вятър, хладно време и студ /като ме притегне здраво няма накъде, но пия минимална доза/... Артрозата на ставата на челюста се обажда всеки ден, особено когато ям твърда храна, мажа здраво с обезболяващия гел почти всеки ден... Сърцето също се обажда, кръвното е ту високо, ту ниско, но по-рядко, затова трябва да лежа няколко пъти в годината, а в последно време някакъв бронхит ме е лепнал - какви ли не лекарства ми даде лекарят, нищо не може да ме спаси от тази лека кашлица и постоянно секретираща се храчка, от половин година съм все така... Може да стане и по-страшно, особено когато почнат да хапят навсякъде бълхите, просто не ми се мисли /сега хапят само по краката - всеки ден убивам по няколко преди лягане предимно, но има и мравки, паяци и комари/... По-болен от сега сигурно мога да стана, ако не внимавам и не се пазя като сега, а ако спра лекарствата със сигурност ще вляза в гроба с устрем... Освен ако не стане някакво чудо... Да стана неустрашим и стресът просто да не ми влияе /да си отвъртя главата като крушка/, безчувствен и болката да не я чувствам, неуязвим и нищо да не ме убива... Но тогава няма да е вълнуващо колкото сега - да получаваш постоянно шах, но да преграждаш пътя на пата/мата... Изпитвам носталгия по изгубеното здраве... Играя понякога китайска лечебна гимнастика - за здраве... Най-добре се чувствам, когато спя след ползотворен ден, а буден най-добре се чувствам, когато чета нещо интересно или пиша нещо, което ме е провокирало към дълбок размисъл, събеседвам с някого лице в лице или гледам някакво видео /диалогът е вътрешен/, релаксирам като си мисля за разни неща или просто седя на любимата си пейка и гледам какво става около мен...

Колкото живот ми остава ще посветя най-вече на борбата с пънчославието - диверсията с цел идеологическото проваляне на пънчославието може да предизвика сътресения в близко бъдеще в редиците на пънчославните пастири... Демитологизирането им няма за цел тяхното физическо изтребление, а единствено да ги върне в лоното на Светото Православие, естествено с покайни сълзи... Светогорската евангелска църква /СВЕТОГОРЕЦ/ ще призове пънчославните пастири да се откажат от ереста си - ще им бъде изявена Истината и те ще могат да избират дали да продължават да служат на бога на парите и да пълнят джобовете си със съкровища, които ръжда изяжда и молец изпояжда, или да съборят бастиона, който градят със сбърканото си служение, като се покаят, отвъщайки се от това сбъркано служение, и започнат да ПРАВОРАЗДАВАТ, разлъчвайки като АНГЕЛИ БОЖИИ добрите от злите, за да градят БОЖИЕТО ЦАРСТВО тук и сега...