За мен е ясно, че участниците в тази дискусия нямат никаква представа за какво се говори, но когато се опитах да им обясня за какво става дума относно жената, срещнах як отпор, защото, подозирам, някой от модераторите не може да стане НОВ ЧОВЕК. Може би вие ще му помогнете, като започнете от себе си.
Aether наистина се е потрудил да извади от различни книги цитати по темата. Ето най-важното.
Aether
Цитат, Публикувано на: 09 Окт 2009
Kакто винаги си прося боя, но не успях да се сдържа след като видях тази тема... :lol:
Павел
"Павел е един наистина странен човек! Душата му не е душа на свободен човек. Понякога прилича на див звяр, преследван и ранен, търсещ пещера, където да скрие от света своята болка.
Той не говори за Иисус, нито повтаря неговите думи.[...]
Но той е човек със скрити сили и тяхното наличие се потвърждава от тези, които се събират около него. И понякога той ги убеждава в това, в което той самият не е убеден. Ние, които познавахме Иисус, и слушахме словата му, казваме, че той, Иисус, учеше човека как да разкъса веригите на своето робство, за да се освободи от своето вчера.
А Павел изковава вериги за утрешния човек. Той удря по наковалнята със собствения си чук от името на Този, когото не познава."
Халил Джубран (76)
"И забелязах, че до нас стоеше един мъж и наблюдаваше със задоволство екзекуцията на Стефан. Името му беше Савел от Тарс и той бе предал Стефан на римляните и на тълпата, за да бъде той убит с камъни.
Савел бе плешив, нисък на ръст. Имаше смъкнати рамене и непропорционално тяло. Той не ми хареса.
Казаха ми, че сега той проповядва Иисус на висок глас. Трудно е да се повярва...
Не ми харесва този човек от Тарс, макар и да ми казаха, че след смъртта на Стефан той е бил укротен и завладян по пътя за Дамаск. Главата му е прекалено твърда, за да е сърцето му сърце на истински ученик."
Халил Джубран (77)
Павел е може би евреин, произлизащ от семейство от висшето общество, тъй като споменава за своето родство с Ирод. Римското му гражданство, навярно заплатено със злато, му позволява да промени първоначалното си име Савел на Павел. Павел навярно е възпитан в най-строга фарисейска традиция. Несъмнено е получил високо образование, благодарение на което владее гръцки - международен език и езикът на интелектуалците по онова време. Казва, че е получил най-висшето за времето си богословско образование под ръководството на Гамалиил. За съжаление Павел не запазва толерантността на този голям иудейски учител и става фанатик, противник на първните християнски общности.
Преобразяването по пътя за Дамаск
Много скоро Павел заема първостепенно положение в ранното християнство. Неговите послания са написани още преди написването на евангелията. И макар да знаем, че Павел не участва пряко в написването на синоптичните евангелия, той все пак налага своето влияние върху четирите канонични евангелия. Библейската школа в Йерусалим доказва, че евангелията са били построени въз основа на няколко първоизточника, които те наричат документи А,Б,В,Г,Д. (вж. приложената таблица). Открити са павелизми на няколко нива, по-специално в един документ (документ В)? който служи за редакцията на Марко. Известно е, че за последен редактор на този документ се смята същият, който е написал и последните редакции на Матей и Лука. А евангелието от Йоан също е изградено въз основа на тези последни редакции. Това ясно показва нагаждането на всички тези текстове към павелианската доктрина, (78) както и че 50% от Новия завет са написани от Павел. Отпечатъкът, оставен от Павел върху християнството, е определящ и го прави пръв доктринер на Църквата, доктрина, която по форма и дух няма нищо общо с учението на Христос!
Преобразяването на Павел по пътя за Дамаск е несъмнено една от най-големите измами в историята. Докато Христос е жив, Павел не се появява. После прекарва времето си в измъчване на неговите последователи. Старанието му при преследването на християните изглежда безгранично: „Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор." (79)
Когато Христос напуска света, той е уж призван и избран, за да увековечи едно учение, което дори не е следвал! И липсва свидетел, който да потвърди думите на Павел, което е много удобно! Но престъплението е почти съвършено, понеже ред несъответствия, свързани със събитието и самата личност на Савел, противоречат на неговата версия.
Павел разказва четирикратно за събитието. И всеки път - по различен начин: В „Деянията" (80) той заявява: „Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; Но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха." И уточнява, че ярката светлина обгръща именно него. На друго място (81) светлината заобикаля Павел и обхваща онези, които го придружават.
Иисус му заявява: „Савле, Савле, що Ме гониш? [...] Стани, та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш"
(82)
Пак в Деянията (83) Иисус започва със същия въпрос, но след това му отправя друга, и то твърде дълга реч: „Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ срещу ръжен. [...] Аз съм Иисус, когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си, защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените."
Както се вижда във втория текст, Иисус изобщо не му казва да отиде в Дамаск, докато това е съществен елемент в първия вариант, понеже именно там всичко трябва да му бъде казано. Но - връх на несъответствието - в „Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни" (84) Павел заявява, че е чул неизразими думи, които на човек не е позволено да изговори. Думите от „Деянията на светите Апостоли" следователно са чиста измислица... Да допуснем Преобразяването на Павел, означава да допуснем абсурдното... И настина защо Иисус би поискал от един човек, който преследва неговите последователи, да разпространява посланието, което очевидно не познава, понеже никога не е срещал Христос - и то в най-строга секретност, така че да няма никакъв свидетел? Освен това Павел е неуравновесена личност и тази липса на равновесие не се променя след отиването му в Дамаск. Нима Иисус Христос не би намерил нещо по-добро от една толкова тъмна личност за разпространяването на едно толкова важно послание?!?
Савел, една смутна личност
Епилепсията:
Павел е епилептик. Падането му от коня по пътя за Дамаск и трите последващи дни, през които той загубва зрение, характеризират епилептична криза, „жило в плътта", за което сам говори: "За да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям." (86) Уточнението на Павел: "Беше ли в тялото или извън тялото" свидетелства ясно за психическата страна на патологията.
В добавка към епилепсията Павел е една тъмна личност. Самият той признава, че изпитва голямо удоволствие от мъченията, наложени на Стефан, за когото се казва в "Деянията", че Павел "одобряваше убийството му". (87) Освен това се казва, че той "пакостеше па църквата". (88) Този упорит преследвач на последователите Иисусови носи в себе си дълбоко психично неравновесие.
Богословите на църквата ще ни кажат, че преобразяването на Савел представлява най-добрия пример за изкупителната сила на Бог. Но ако просветленият живот след преобразяването на един Франциск от Асизи или на един Бернар от Клерво ясно свидетелства за тази изкупителна сила, с какво преобразяването на Павел, чийто живот е доминиран от садомазохизма, е нещо по-различно от рязката промяна на една личност, жадна за власт над себеподобните си, която обръща един садист в садомазохист?
Садомазохизмът:
Натрапчивата му идея да вижда в плътта обител на страстите и греховете издава вътрешния му дискомфорт. Както отбелязва Жилабер в психологическото си изследване на Павел (89), неговият садомазохизъм е очевиден: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът..." (90) и „затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен" (91) И още: „станахме като измет на света, измет за всички досега" (92)
Неговата реторика граничи с богохулство: "Ние сме безумни зарад Христа." (93) Единственото, което го интересува у Христос, е разпъването Му на кръста. Нито веднъж Павел не говори за Възкресението, основна тема на Христовото послание.
Този садомазохизъм оказва пагубен ефект върху християнството в неговата ортодоксална форма. В своя фанатизъм първите християни с радост се предават на преследванията и мъченията от страна на римляните, като по този начин се надяват да постигнат Вечен живот и да се присъединят към Христос в страданието. Това е кредото на църковните отци от 2 в. - Иполит, Игнатий, Ириней, Юстин, Поликарп и Тертулиан, които са единодушни по въпроса:
Игнатий: "Да ме сполетят огън и кръст, бой с диви зверове, да ме насекат и разкъсат, да изтерзаят костите ми, да откъснат крайниците ми, да смажат цялото ми тяло... само да достигна Исуса Христа." (94)
Тертулиан: "Трябва да приемете кръста си и да го понесете подир вашия Учител... единственият ключ, що отваря вратите на рая, е собствената ви кръв." (95)
Поликарп: "С един час страдания те постигат вечен живот." (96)
Гностиците смятат подобен подход за безполезен и следователно не страдат толкова от гоненията. Противно на синоптичните евангелия, гностичните текстове не отдават голямо значение на Христовите страдания на кръста. Гностиците смятат, че Месията е Чист Дух и не придават на тялото му голямо значение. В един от текстовете от Наг Хамади, „Втори трактат на Великия Сет", Христос говори за своето космическо измерение и отрича да е страдал на кръста... (97)
Гностиците смятат, че Христос е умрял, за да бъдем спасени ние. Те намират за смехотворно да се вярва, че да изповядаш вярата си и да си навлечеш мъчения може да донесе Спасение. (98)
Ето как разсъждават те: "Ако се предадем на смърт в Негово име, всички ще бъдем спасени". Това не е начинът да се постигне спасението..." (99)
Църковните отци не прощават на гностиците, че избягват мъченичеството, и се изпълват с омраза към онези, които наричат "еретици". В „Апология" Юстин заявява: "Не знаем дали се отдават на разврат и людоедство, но знаем много добре едно от техните злодеяния: за разлика от православните, те не са пито преследвани, нито убивани като мъченици". (100)
Когато император Константин определя католицизма за официална религия, едно от първите му дела е да публикува през 326 и 333 г. два едикта, забраняващи събранията на гностиците и заповядващи техните евангелия да бъдат изгорени. По този начин православният клон на християнството взима надмощие над гностичния, опирайки се върху политическата структура на Римската империя, която се наема да унищожи „еретиците".
Покръстването на личност като Константин не е образец за разграничение за църквата. Той предава на смърт няколко члена от своето семейство, сред които и собствения си син. Той сварява жена си, при все че тя му е спасила живота при един заговор. Константин хвърля сянка върху царуването си с недостойни прояви на деспотизъм и слабо управление. След като е обещал да пощади живота на Лициний, когото е победил в битка, той го предава на смърт ведно със сина му. Константин храни с телата на военопленниците зверовете от цирка. Известни на историците, тези факти са укривани от Църквата в продължение на векове...
Католическата църква възприема свръхцентрализираната власт на Римската империя, за да разпростре своето господство и в най-отдалечените краища. За да укрепи устоите си, тя се опира върху институциите и военната сила на разпадащата се империя. Следователно благодарение на убийците на Христос и на първите християни - римляните - Църквата установява своето господство върху духовността на Запада. Историята на християнството навярно би била съвсем различна, ако прославеният гностичен учител Валентин, дошъл от Александрия в Рим, е бил избран за римски епископ на мястото на Пий Първи, който става папа. Валентин е отлъчен от Римската църква след 150-а година.
Садомазохизмът на Павел, с който е пропито учението на католическата църква, и който фалшифицира основите на християнската мистика, няма друг еквивалент, освен неговото женомразство, което го кара да презира жените и да пренебрегва Вечното Женско Начало.
Незачитането на жените
Лука отдава голямо значение на жените, които заобикалят Христос.
Той ни обрисува последователно Елисавета, майка на Йоан Кръстител, в щастливо очакване на рожбата си, вдовицата от Наим, чиито сълзи трогват Христос, Мария Магдалена, която изтрива нозете на Иисус с косите си и ги помазва с благовония, Йоана, Сузана, девойки от Йерусалим, които изкачват Голгота подир Учителя.
Отношението на Павел към жените е показателно за душевното му разстройство:
"Жените да мълчат в събранията, понеже не им е позволено да вземат думата; да бъдат подчинени, както самият закон повелява."(101)
Така Павел, който отхвърля закона, отново се позовава на него, когато това му е изгодно.
"Жената да се учи в безмълвие И пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но ЗАПОВЯДВАМ да бъде в безмълвие." (102)
В своята мегаломания Павел се въздига за пример и абсолютен авторитет. Той въвежда правила, които Христос никога не е давал:
„Защото желая, всички човеци да са като мене. [...] А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене." (103)
Той дава ново тълкувание на Битие: „И не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление." (104)
Неговото презрение към жените е безгранично:
"Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетейки, ни със злато, или с бисери, или драгоценни дрехи, а с добри дела..." (105)
"Ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа." (106)
Изобщо жената го интересува единствено, когато е лишена от всичко женско. Впрочем той я лишава от самоличност: "a на жената глава е мъжът" (107) и се въздига до положението на Твореца, за да ни разкрие: "и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа." (108)
Относно женитбата и сексуалността Павел ни заявява (109), че тези, които се женят, ще имат плътски страдания, и им препоръчва да не се женят:
"Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена. Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя." (110)
За щастие малцина се вслушват в съветите му, в противен случай нямаше да има кой да чете неговите послания... За повторната женитба: "...ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение...." (111)
Павел се намесва с прекалена самоувереност в личния живот на другите. Неговото тщеславие е безгранично. Той добавя в своите послания: " който обича жена си, себе си обича" (112)
Той счита, че вдовица, която живее сладострастно, „приживе е умряла". (113)
Жената го интересува само когато стане монахиня. Така че Павел приема за монахини предимно вдовици над шестдесетгодишна възраст. "За вдовица да се приема жена не по-долу от шейсет години, водила един мъж." (114)
Жената интересува Павел, само когато е на възраст, т. е. когато не може вече да бъде майка. Така, въпреки че отначало приема млади вдовици, впоследствие се отказва от това, навярно поради несполуки в преследването на идеала за целомъдрие. (115) - "...и тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят." (116)
На неомъжените и вдовиците, които не могат да се въздържат, препоръчва да се женят: "...защото по-добре е да се женят - добавя той, -отколкото да се разпалват" (117) От две злини следва да се избере по-малката!
Като добри последователи на Павел духовниците проявяват същата ярост към жената, особено в своите нападки срещу гностиците: "Колко дръзки са тези еретички! Не проявяват никаква сдържаност. Не се побояват да поучават, да участват в дискусии, да прогонват духове, да лекуват, дори да дават кръщение!" (118)
По подобен начин Тертулиан дава "Предписания за църковна дисциплина относно жените": "Не се разрешава на жена да говори в църквата, още по-малко пък да поучава, да кръщава, нито да предлага или да изисква за себе си участие в никаква мъжка дейност — и дума да не става за свещеническа служба!" (119)
Трудно бихме открили подобни женомразки бълнувания в словото на Иисус. Сред последователите му има много жени и някои от тях играят първенствуваща роля: Мария Магдалена, Марта, Йоана, Сузана и много други. Той защитава Мария Магдалена и казва: "Kойто от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея." (120)
След смъртта на Иисус някои жени имат ръководна роля в християнските общности, проповядват, пророкуват и разпространяват учението.
Що се отнася до женитбата, от която Павел се опитва да отдалечи своите последователи, никъде в думите на Христос не откриваме осъждане или неодобрение. Когато самият Той отива на сватбата в Кана, Иисус не изказва никакво съждение по въпроса. Напротив, Той казва, че в женитбата мъжът и жената са съчетани от Бога. (121) Желаейки навярно да възстанови равновесието след отклонението в християнството, Мохамед заявява в Корана. "На вас, които сте неженени, казваме: "Оженете се" (122) Какъв контраст между думите на Павел за женитбата и тези на големия съвременен поет - мистик Халил Джубран:
"...Тук копнежът повдига завесите на съмнението от загадките на отминалите години и от трохите сладост създава щастие, надминато единствено от щастието на душата, която прегръща своя Бог. Бракосъчетанието е съюз на две божествени сили, за да се роди на земята трета... То е, когато две души отблъскват отблъскването и се съединяват с единението. То е златна халка от една връзка, чието начало е поглед, а краят й - безкрайност... " (123)
Тези прекрасни думи на Халил Джубран въздигат душата към вътрешната й божествена същност, докато тези на Павел отвеждат вниманието надолу към злото, към греха.
Отсъствието на Майката
Въпреки своята свръхемоционалност Павел никога не ни говори за своята майка. Нещо още по-лошо - той не говори и за Мария - Майката на Иисус! А неговите мисионерски странствания с Лука не са могли да го оставят в неведение относно детството на Иисус. Действително в своето евангелие Лука придава важно значение на детството на Иисус и на Мария: Майката на Исус е „благословена между жените." (124)
За Павел Иисус е просто „роден от жена" (125), а не от дева, както е за Матей. Това премълчаване на непорочността на Мария е несъмнено преднамерено. То показва, че - противно на евангелистите - той не приема Непорочното зачатие и проявява слабо уважение към Мария, която нарича просто „жената"!
Евангелията, вдъхновени от Павел, представят Иисус като син, малко почитащ своята майка: „Жено, ето син ти!" (126)
Христос - Принципът на Добродетелта, би ли се обърнал към майка си с подобно обръщение?!?
Единственият аспект от живота на Христос, който го интересува, е разпъването Му на кръста.
В своя характерологичен анализ на Павел Жилабер изтъква огромната празнота в неговите писания - отсъствието на майката на Христос - Дева Мария. Той отбелязва, че Павел никога не говори за природата, която е проявление на Майката в колективното несъзнавано. Морето и нощта, които играят подобна роля в колективната психика, са възприети единствено в техния враждебен аспект: нощта е отъждествена с мрака, а морето се възприема само по повод на корабокрушението.
Какъв поразителен контраст между Иисус, когото виждаме да върви по водата, и Павел, който говори за морето като корабокрушенец! (128)
Противопоставянето между гностиците, които почитат Майката, и християнството на Павел, който никога не говори за Нея, е пълно. Премеждието на Павел в Ефес е един поучителен момент, който показва, че се е опитвал в своите проповеди да се противопостави на култа към Богинята Майка. Ефес от древни времена е едно от главните места за поклонение пред Богинята Майка под името Артемида. Нападките на Павел срещу култа към Нея предизвикват размирици, от които той е принуден да бяга, сподирян от виковете на множеството: „Велика е Артемида Ефеска!" (129)
Впрочем Павел е яростен хулител на древната религия изобщо и на мита за Великата Богиня. Той е агитатор, нападащ вярата и култа към Великата Богиня. Още веднъж „Деяния на светите Апостоли" са ясни в това отношение:
"...а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце ЧОВЕШКИ... Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита." (130)
Всъщност Павел нарочно оставя настрана всичко, което има по-близка или по-далечна връзка с Майката - езическа или християнска - и по този начин прекъсва в съзнанието вътрешната връзка, която от зората на вековете хората са имали с Вечната Майка.
С изключение на Климент Александрийски, висшите духовници, приемници на идеите на Павел, проявяват същото женомразство чак до Павел VI, който през 197-а година заявява, че една жена не може да бъде свещенослужител „защото нашият Господ е мъж" (131), както и Йоан Павел II, който упорства в това отношение.
Църквата, която в своето кредо се нарича Света и Католическа, което означава Всеобща, е издигнала на пиедестал двама мъже - Петър и Павел - които са твърде далеч от святостта и всеобщността. Тяхната омраза и скриването на Божествения Женски Аспект - Богинята Майка, ги правят отговорни за отклонението на християнството в посока на мъжкия деспотизъм и догматизма.
АВГУСТИН И ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ
И днес Църквата почита Свети Августин като светилник, а той е бил просто главня за подпалване на клади. Рене Жирар (132)
Наред с Павел, Августин е един от главните теологически стълбове на християнството. Неговата доктрина за първородния грях с залегнала в основата на католицизма. Освен това неговите писания оказват значимо влияние върху Калвин и следователно дълбоко засягат протестантството. Августин с особено усърдие охулва и осъжда култа към Богинята Майка на езическия свят.
Августин има многобройни допирни точки с Павел. Животът му е белязан от религиозен прелом. Първоначално той е пламенен привърженик на манихейството, хули и презира християнството. Той е за манихейството това, което е Павел за еврейския закон три века по-рано. По-късно Августин приема християнството вследствие на среща със св. Амврозий. Благодарение на своята висока образованост (преподава реторика в Рим, а по-късно и в Милано) написва и проповядва Доктрината за първородния грях. Тази доктрина, освен че е духовно несъстоятелна, ще има опустошителен ефект върху западния мироглед. Както при Павел, неговият ексцентризъм и свръхемоционалност го карат да си противоречи. Тон се нахвърля яростно върху езичниците в многобройните си трактати, писма и проповеди, които напомнят многословното и сектантско въодушевление на павеловите писания. Неговото съчинение "За Божия град" е апология на християнството и образец в жанра по отношение на догматизма, фанатизма и липсата на толерантност. В този свой труд Августин решава да атакува култа към Богинята: "Богинята Майка е надминала всички свои синове не във величието, а в престъпността, с това чудовище не може да бъде сравнена дори чудовищността на Янус. Този изверг не е надминат от тъй многобройните престъпни похождення на Юпитер. Тя оскверни земята и ужаси небесата." (133)
Да не се заблуждаваме! Августин не се ограничава с бичуване на култа към Богинята сам по себе си. Той напада пряко Богинята Майка. Жлъчността на думите му издава пълна липса на уважение и толерантност към простото и чисто преклонение на милиони хора по онова време към Вечната Майка.
Ако днес биха били критикувани многобройните злоупотреби на Църквата и биха се повторили подобни думи, отправени този път срещу Иисус Христос или Дева Мария, или Бог Отец, това не би ли било богохулство? А Августин богохулства и не е случаен фактът, че той е станал един от главните стълбове на Църквата. Той се вписва в линията на мракобесие, нетърпимост и следователно пълно незачитане на посланието на Христос. Христос въстава срещу фанатизма и липсата на толерантност. Той говори за Бащата и Майката и не изрича нито дума против култа към Богинята. Очевидно е възражението: това, че не е говорил за него, не означава, че го е одобрявал. При все това, подобно възражение отпада от само себе си: измерението на Сина Человечески е тъй обширно, ръстът Му - тъй величав, че ако бе счел за необходимо да разобличи култа към Богинята, то Той непременно би го сторил. Щом Той не го с направил, защо онези, които претендират, че Го следват, вършат противното?
Доктрината за Първородния грях, която е станала централна тема в християнството, е конструирана от Августин и доразвита въз основа на писанията на Павел върху греха. Естествено грехът е за сметка на жената, понеже Ева стои в основата на този грях, който осъжда цялото човечество още от появата му.
Теорията за Първородния грях произлиза от централната тема на Битие - Изкушението на Адам. При все това подобно развитие е напълно чуждо на юдейството, което не смята, че цялото човечество е осъдено поради сторения грях. Напротив, в юдаизма Израил е избраният народ, издигнат до ранга на царско достойнство. Впрочем подобна концепция са имали голям брой християни от първите векове, които са следвали еврейската религия. Например Григорий Нисийски смятал, че човечеството е жив образ на Единия Бог. (134)
Августин е водил безпътен живот и никога не е можел да контролира своето либидо, както без капка свян пише в своите "Изповеди". Да постигне вътрешно равновесие за него е било още по-трудно поради факта, че следва строго напътствията на Павел, който осъжда брака. Както често става, когато някой е изправен пред голям личен проблем, Августин не се опитва да преодолее и превъзмогне своята обърканост, а прави от нея общовалидна максима.
По този начин митът за Грехопадението на Адам се отклонява към чисто сексуална интерпретация. Адам е съблазнен от Ева и от тяхната забранена връзка се ражда целият човешки род. Тъй като е плод на прегрешение, човекът живее в грях и не може да се освободи от него. Всеки
без изключение е подложен от дадена възраст насетне на сексуално изкушение и не може да го преодолее. Човечеството е покварено от този грях, който е първороден, понеже произлиза от първородителите. В своята мегаломания Августин фантазира как би изглеждал актът на зачеване на човешкото същество, ако Адам и Ева не бяха съгрешили. Той го нарича "размножаване без страст, контролирано от волята". Августин допуска, че "хипотезата за подобно зачеване не е проверена от опита", но - допуска той, - "не е била приложена от единствените, които биха могли да докажат валидността й" - Адам и Ева. Той заключава, че "те са съгрешили твърде рано и са били прогонени от райската градина." (135)
Според Августин единствено Христос е останал незасегнат от Първородния грях, тъй като е роден от девица. Децата и ембрионите, дори тези, които са живели, ако умрат, без да са били кръстени, - казва той, - ще горят вечно след смъртта си - мъчение, заслужено не поради несъществуващите им грехове, а поради Първородния грях, който са приели с раждането си." (136) В този Първороден грях тъкмо жената е олицетворение на злото. Тя е съблазнителката и тази, която води към погибел Адам и цялото човечество. Поради тази причина Августин заявява, че "жената е слабата половина" (137), и заключава: "мъжът е създаден, за да властва над жена си, както духът властва над плътта." (138) Излиза, че духът на самия Августин не е достатъчно буден, понеже в своите писания той непрестанно повтаря, че половата страст не може да бъде овладяна.
Последствията за развитието на западното общество от тази доктрина, станала централна за Католическата църква, са твърде сериозни.
Действително поради това, че сексът - естествена и нормална част от живота - е превърнат в петно и проклятие, сексуалният живот не е могъл да бъде интегриран от обществото в нравствеността. Бракът, в който сексуалността намира своя пълен разцвет, не е признат за израстване в духовен план, а на него се гледа като на по-малкото зло. Пътят към светостта става този на безбрачието, изключващо семейния живот. Морално дискредитирана, сексуалността е изтласкана в тъмните зони на подсъзнанието до деня, в който една нова догма - доктрината на Фройд - я изважда оттам, за да тласне обществото в другата крайност - тази на разюзданата сексуалност и прехваленото "освобождение на нравите".
На второ място, негативната оценка за самоконтрола на човека дава основание за господството на Църквата над масите и открива пътя за тоталитаризма. Августин е един от първите, които препоръчват използването на сила за налагане учението на Църквата. Движението на донатистите, противопоставящо се на възгледите на Августин, бива потушено с нетърпимост, предвещаваща Инквизицията. По това време епископ на Картаген, Августин заговорничи с властта в Рим за въвеждането на закони, ограничаващи гражданските права. Донатистите са съдени и отстранени от чиновнически длъжности. Техните епископи са пратени в изгнание, а Августин оправдава употребата на сила като необходимост за справяне с тези еретици. (139)
Епископ Пелагий, от ирландски произход, е защитник на истината и справедливостта. Той проповядва свободната воля и достойнството на човека така, както ги е определил Ориген сто години по-рано. Следователно той се противопоставя на схващането на Августин и вижда в Първородния грях една абсурдна доктрина. Августин става негов гонител. Първо той осъжда като еретик Целестий, ученик на Пелагий. После, през 417 г., издейства от Рим осъждането на самия Пелагий.
И накрая, теорията на Августин е оцветена от безгранично женомразство, наследено от предписанията на Павел. Августин заявява, че „жената не е създадена по божие подобие" (140) и че "тя няма душа." (141)
Неговото женомразство го подтиква да изкаже едно радикално тълкуване на Стария завет, което принизява Ева до "петно за цялото човечество", което е особено обезпокоително, понеже в юдео-християнската традиция Ева представлява Първичната Майка.
Би могло да се възрази, че женомразството е широко разпространен възглед по онова време и че Августин е просто изразител на духа на своето време. Всъщност не е така. Това принизяване на жената не се споделя от всички. При гностиците жената се радва на признание и заема равностойно на мъжа място в обществото. Впрочем гностиците дават на мита за Адам и Ева тълкуване напълно противоположно на католическата версия. Според гностичния текст "Ипостасът на архонтите" Адам разпознава в Духовната Сила Първичната Майка. "Ти ми даде живот. Ти си моята Майка." (142)
Казва се, че Богинята Майка влиза в Змията, за да напътства Ева и да я научи, че трябва чрез Дървото на познанието да се научат да различават истината от неистината и да станат като боговете: "Женският духовен принцип влезе в змията като учител и каза: „Никак не ще умрете. Напротив, очите ви ще се отворят и ще станете като боговете. Ще различавате добро от зло." (143)
Тази версия на гностиците трябва да се свърже с „Евангелие на Тома" (144), в което Иисус Христос вижда в змията принципа на мъдростта, а не носителя на грехопадението на човечеството.
/Цитат
Aether
Цитат, Публикувано на: 09 Окт 2009
1 век
Павел:
"Тези, който се оженят, ще страдат в плътта си."
Павел избива последователите на Христос и се радва на мъчението на Стефан
5 век
Августин заявява:
"фригидността (студенината) е духовност"
"Сексът в брака е само за тези, който не могат да се контролират"
"Идеалът е: никога секс, в никой момент, и завинаги"
Тези два поста цитирам "умните хора", не са очевидно мое мнение, просто събирам инфо, ще съм благодарен, ако се изказвате по обосновано. :biggrin:
/Цитат
***
Както вече сте забелязали въпросите са много и изглежда, че намирането на отговори не е по силите на всеки. Някои, в опит да "саботират" темата, пробват различни тактики:
+ small axe нарича цитираните автори "умни хора" - очевидно изразява презрение към тези, които "мразят истината". Но ако small axe обича истината, той би трябвало да седне и да напише едно солидно опровержение на написаното, с риск да умре от старост.
+ Кабрал се опитва да "парира" ударите като изказва тезата: "Аз не считам, че има каквито и да е различия между проповядваното от Павел и оставеното от Иисус."
Кабрал
Цитат, Публикувано на: 09 Окт 2009
Цитат /Aether/:
"...пръв доктринер на Църквата, доктрина, която по форма и дух няма нищо общо с учението на Христос!" /Цитат /Aether/
Аз не считам, че има каквито и да е различия между проповядваното от Павел и оставеното от Иисус. Евангелистите са се мъчили много със Съборното послание на Иаков и посланията на Павел, но това е защото нямат разбиране за благодат, вяра и дела, а не защото между Павел и Иаков е имало някакви различия. Учението на Христос е предадено на апостолите, които учат народите на него. Всичко това е само от Светото Предание. Идва обаче един момент, когато поместните църкви /а не отделните/ започват да допускат грешки, за което апостолите изпращат посланията си, за да ги вкарат в пътя. Затова Павел, Петър, Иоан, Иаков и Иуда не преповтарят всичко казано от Иисус, а само сочат грешките и начините на изправяне на тези грешки.
За да се твърди горното би следвало да се посочат някакви различия между казаното за едни и същи неща между Иисус и Павел, а не да се казва, че Павел е казал нещо повече от Христос или обратното.
/Цитат
+ Dadi се опитва да "притисне" Aether сам да си изтрие писанията, защото можело да съблазни някого, който не е чел Новия Завет. По неговата логика трябва да го няма форума "Инославие". А сигурно и всички инославни, които "излъчват" лоши мисли/думи/дела в ефира.
+ ven4e умело вплита идеите на феминизма и еманципацията в темата. Изразява отвращението си от хомосексуализма.
Притиснат като палец на врата Aether отвръща на удара с шут по вратата. Не е ясно от коя страна на вратата е, поне на този етап.
Aether
Цитат, Публикувано на: 10 Окт 2009
Dadi написа:
Цитат /Dadi/
Aether написа:
Цитат /Aether/
"Павел е един наистина странен човек! Душата му не е душа на свободен човек. Понякога прилича на див звяр..."
/Цитат /Aether/
Какво мислиш iтиi [i=italic] за текстовете, които си поместил?
Кой е авторът им? Доста съм сигурен, че не е Халил Джубран. Тогава какво прави неговото име там?
Човек носи отговорност за това, което публикува, дори да не е автор на текста. Може да има хора, които не са чели посланията на апостол Павел в Новия Завет, но сега четат материала, който ти си поместил. Как ще знаят такива хора, че този текст е долнопробна клевета? Ако човек е чел Новия Завет с непреднамерена нагласа, веднага вижда, че поне една трета от твърденията в текста, който предлагаш тук, са откровени лъжи, а останалите са злонамерени и несъстоятелни интерпретации на цитати от Писанието взети извън контекста. Но ако човекът не познава Писанието, ти също носиш отговорност за заблудата му заедно с автора написал текста, който си поместил тук.
Предлагам ти да помислиш: освен ако не вярваш искрено в това, кеото си поднесъл, дали не би искал сам да си го изтриеш или - още по-добре - да си прочетеш Новия Завет, да намериш всички цитати, които са използвани в този текст и да напишеш подробно какво мислиш за изказванията на автора по тях.
Не искам да звуча наставнически, но дори да звучи така, пак повтарям: всяка наша мисъл, всяка дума, всяко действие водят до определени последствия - за нас и за ближните ни.
/Цитат /Dadi/
Добре, аз както разбираш в момента си търся ориентир по кой път да поема и затова пресявам голямо количество инфо, като се старая да съм безпристрастен. Не е Халил Джубран. Някои цитати са от него и това, че е ислямист (предполагам по името му), е нищо друго освен поредната гледна точка. Всяка цифра от текста е цитат на различен автор или част от някоя книга (ест има цитати от ефесяни, тимотея, коринтяни, йоана, матея, от корана, Халил Джубран, Августин: La cite de dieu, E&G.strachan: Freeing the Feminine, Nag Hamadi (още бая)
Напр. (76) е от K.Gibran: Jesus, The Son of Man
(78) Gillabert: Le colosse aux pied d'argile. Metanoia 1974...
и т.н.
Aether написа:
Цитат /Aether/
Много скоро Павел заема първостепенно положение в ранното християнство. Неговите послания са написани още преди написването на евангелията. И макар да знаем, че Павел не участва пряко в написването на синоптичните евангелия, той все пак налага своето влияние върху четирите канонични евангелия. bБиблейската школа в Йерусалим доказва, че евангелията са били построени въз основа на няколко първоизточника, които те наричат документи А,Б,В,Г,Д.b [b=bold; text in red] (вж. приложената таблица). Открити са павелизми на няколко нива, по-специално в един документ (документ В), който служи за редакцията на Марко. Известно е, че за последен редактор на този документ се смята същият, който е написал и последните редакции на Матей и Лука. А евангелието от Йоан също е изградено въз основа на тези последни редакции. Това ясно показва нагаждането на всички тези текстове към павелианската доктрина, (78) както и че b50% от Новия завет са написани от Павел.b [b=bold; text in red]
/Цитат /Aether/
Нося отговорност ли? Да, най-вероятно, но вместо да се крия от тези нападки, предпочитам да ги оборя и вярата да си ми остане чиста. Ако не си обедил разума си, съмненията остават на подсъзнателно ниво дори да си отхвърлил тази информация.
Долнопробна келвета? Искаш да кажеш, че Библейста школа в Йеруслим лъже или че този дето е писал, е подправил изказванията на тази школа?
Добре, да приемем, че това е една лъжа - обори я с доказателства, къде те бъркат и каква е всъщност истината.
Само не започвай с цитата от Коринтяни (там мисля, че беше), че са щяли да започнат "последователите на дявола" да опровергават писанията и ние не трябвало да им вярваме (или нещо от тоя род), щото както виждаш, това може да си го е измислил Павел с цел закрепване на идеологията си?
Сега, нищо лично, просто разсъждавам, но ако 50% от новия завет е изкривен, кой ще ни е пътеводителят?
Kabral написа:
Цитат /Kabral/
За да се твърди горното би следвало да се посочат някакви различия между казаното за едни и същи неща между Иисус и Павел, а не да се казва, че Павел е казал нещо повече от Христос или обратното.
/Цитат /Kabral/
Съгласен съм, но от къде ще вземем думите на Иисус, като се води че "50% от Новия завет са написани от Павел"?
Междодругото съм спестил обсъждането към апостол Петър, защото щеше да стане прекалено дълго... Там се започва с цитата "Махни се от Мене, сатана! Ти ми си съблазън" и "Махни се от Мене, сатана! Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо."
Защо точно тези тримата, а не някой друг? Защо другите апостоли нямат такива издънки, за които да се захванеш?
ven4e, значи тебе те устройва изказването на Августин, че "жената няма душа".
Иха, за какви равни права се борят жените... да си остават там долу и да не се бъркат в работата на висшите...
Надявам се накой да постне нещо по интересно от нападки за отговорност, който явно нямат логични доводи, ами се мъчат чрез страха да "овладеят" ситуацията.
/Цитат
Следват различни мнения - за първенствуващата роля на мъжа над жената, за противопоставянето матриархат - патриархат, за [съвременната] наука като антитеза на историята за произхода на човека, и по-точно на жената, описана в Битие, за християнството и неговите корени /юдаизма и юдейството като теза и антитеза/, за цикличността на всичко динамично развиващо се, за сътворение и еволюция... Усмивките и смехът започват все по-често да присъстват в коментарите.
/Който се интересува от точните мнения на изказалите се да посети линка по-горе./
Няма коментари:
Публикуване на коментар