ПИЛИГРИМ

===============================
Здравейте, приятели!

Както може би вече сте забелязали, аз пиша многословно /за което понесох доста критики!/ за нещата, които ме вълнуват, но как обичам да говоря... :) Спомням си студентските години в София - по цели вечери съм разисквал с мои съквартиранти и приятели разни теми. Спомням си как веднъж направихме купон в нашата стая и се събрахме няколко българи, сърби, македонци и албанци, и направихме маратон по пиене на бира - играем карти и пием бира. В общежитието сме, пием бира от стъклени бутилки и играем карти. Като изпием бирата се въртим - взимаме празните бутилки и отиваме до една дървена барака на стотина метра през един парк. Когато дойде моят ред, след като бях пийнал здраво, краката ми сами вървяха, пресякох парка, луната светеше високо /сякаш беше пълнолуние/, подадох празните бутилки и се върнах с пълните... Маратонът продължи до мига, в който някой реши да натрошим празните бутилки, като ги изхвърлим през прозореца. Чу се чупенето на стъкло, но аз не исках да изхвърля моята бутилка - някак чувствах някаква вандалска постъпка в този акт, дори на градус. Същата вечер бяхме говорили надълго и нашироко за чудесната балканска природа, за чудесните балканци, за братството между българи, сърби, македонци, албанци... Сутринта видях стъкларията под прозореца ни, но вместо да взема една метла и лопата, за да измета тази свинщина, аз просто не реагирах по никакъв начин. Сякаш нямах никакво участие в тази постъпка. Но аз имах - бях ходил до бараката за бира. Но нямах сила и смелост да си призная, че ТАЗИ СВИНЩИНА БЕШЕ МОЯ РАБОТА!!! Да, освен това обичах да живея мърляво, да не подбирам приятелите си, заниманията си и пр. Аз се носех по течението - правех каквото другите правят, макар дълбоко в себе си да разбирах, че този начин на живот не е ВЪЗВИШЕН. Така по някакъв инстинктивен начин започнах да се разлъчвам с всеобщата маса, започнах да си намирам по-смислени занимания, да търся по-възвишени хора, с които да се срещам и да обменям мисли и идеи. Не казвам, че моите дотогавашни занимания и събеседници са чиста загуба на време, напротив. Но апетитът идва с яденето.

Всяка седмица започнах да обмислям какво ще правя събота и неделя. Обикновено съботата я използвах да ходя на кино, а неделята ходех до храм-паметника "Св. Александър Невски" и прилежащия наоколо център. Хареса ми кино "Изток", срещу хотел "Плиска", а и имаше едно магазинче за сглобяеми самолети и кораби /от пластмаса/, разглеждах ги, докато ядях пуканки или понички и чаках да вляза в киносалона. После се качвах на автобус № 280 и обратно в Студентски град - спирах на последната спирка, купувах си пица, хотдог или дюнер, бира и плодове, а имаше и сергия със стари книги, та междувременно разглеждах и тези книги, харесвах си нещо и си го купувах. После се качвах обратно на автобус № 280 или № 94 и се прибирах към общежитието. Хапвах, пийвах, после подремвах хубав следобеден сън, а накрая идваше най-хубавото - четенето на книгата. Няма да забравя, когато видях книгата на К. В. Керам "БОГОВЕ, ГРОБНИЦИ И УЧЕНИ - РОМАН ЗА АРХЕОЛОГИЯТА", Издателство "Български художник", София, 1978 г.

От много четене :) се е разпаднала - трябва да я нося на подвързия! Тази книга е част от поредица, но другите книги не съм ги срещал. Именно "БОГОВЕ, ГРОБНИЦИ И УЧЕНИ В КАРТИНИ" и "БОГОВЕ, ГРОБНИЦИ И УЧЕНИ В ДОКУМЕНТИ".

Четейки тази книга, аз откривах света на древните, сякаш бях самият Индиана Джоунс. Сякаш играех Quadrax. С годините, колкото повече четях, разгадавах тайните на древните, много задънени коридори се оказаха с изход и продължавам напред. Не трябва да забравяме, че древните са били хора като нас - с мечти като нашите, с търсения като нашите /на големите въпроси/, с потребности като нашите... Да си мислим, че те са били просто едни варвари с примитивно мислене, за мен е несериозно. Те са се раждали точно като нас и са израствали интелектуално точно като нас. Трудно ми е да повярвам, че строителите на такива сложни храмови съоръжения ще оставят своите пилигрими :) да бъдат най-обикновени варвари, които ще пропилеят всичко в разгулен живот - тези империи са просъществували хилядолетия. Те са се нуждаели от гръбнак, който да противостои на варварството. Религията е била инструмент за моделиране на съзнанието - давала е на хората ИМПУЛС, за да излязат от примитивизма, който е присъщ на НЕОДУХОТВОРЕНАТА НАТУРА, да надскочат своята низша природа, да не останат просто едни консуматори и разрушители, но да МОДЕЛИРАТ СЕБЕ СИ, ТАКА ЧЕ ДА ЗАСИЯЕ В ТЯХ БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО ДА ОЗАРИ СТОЯЩИТЕ В МРАК. Древните са били мъдри хора - осъзнавали са, че трябва да дадат най-доброто от най-доброто, за да получат най-доброто от най-доброто. Инвестиция с възвръщаемост!!!

Да надникнем в света на древните. :) Млад приближен на фараона отива в храма на Абу Симбел /Египет/ да търси съвет как да си намери ДОБРА ЖЕНА. Попада на духовник, който обаче не иска ДИРЕКТНО да му каже САМАТА ИСТИНА - че му трабва ЗРЯЛОСТ, за да направи МЪДЪР ИЗБОР. [Ето тук [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=10&t=2202&sid=f139181ccf7a8cb21ed726fe2d3dfcf3&start=0] питам: ЖЕНАТА Е СВОБОДА ИЛИ РОБСТВО?] По заобиколев начин той му казва: "Трябва да отидеш до величествените пирамиди в близост до Хелиополис - помоли се на боговете, носи богати дарове." Междувременно този духовник пише до съответните органи да се погрижат за този млад човек. След хиляди километри на гърба на камила или пътуване с корабче по Нил, след много приятни емоции и хубави гледки, срещи с интересни хора, среща с величествените пирамиди - с една дума замаян от всичко, този младеж е ТОТАЛНО ошашавен, но и отчасти ОСЪЗНАЛ, че има много да учи за света, за хората, за боговете :), за да разбере КОЕ Е ДОБРО и КОЕ - ЗЛО, та да може да направи ИЗБОР, и то МЪДЪР ИЗБОР. Ето това е била функцията на религията - един торент сайт с адреси, препратки към различни дестинации. За едни превключва на първа, за други на втора, за трети на трета, четвърта, пета... скорост - една гигантска скоростна кутия. Всеки един ПИЛИГРИМ има нужда от ДУХОВНО ПЪТУВАНЕ, за да израсне в своето мислене посредством ДУХОВЕН ОБМЕН. ПОКЛОННИЧЕСКИТЕ ПЪТУВАНИЯ не са измислени отвчера - те са с много древен произход. Има ги в Християнството, има ги в Исляма, има ги в Будизма...

Бил съм и аз на поклоннически пътувания. Спомням си, когато посетих Кръстова гора /манастир не видях, поне не си спомням да имаше/, преди да бъде бетонирана. С един автобус "Чавдар" се носихме като народна песен по чукарите, на един завой се надвесихме над една пропаст и безмалко да се намерим на дъното й. Взех си камъче с кръстче - при добро желание се вижда наистина. Спомням си планината с море от хора с горящи свещи в ръце - имаше нощно бдение. Там срещнах един пастор, с когото си поговорих, докато християните от нашия автобус се провираха през една дупка в едно дърво. Аз не се проврях и бях заклеймен като пъзльо. Вечерта зъзнах като куче в автобуса с възрастните поклонници, докато всички останали обикаляха в ноща и после ни разказваха как са чакали два часа да налеят литър вода от някакво аязмо, как са се пъхали в някакви параклисчета и пр. Изядохме сандвичите, изпихме напитките, някои нащракаха снимки, качихме се на "Чавдар"-а и се заспускахме по баирите към нашия град. Като наближихме Бачковския манастир пуснахме по една вода, покрай Копривщица - по още една, на Беклемето хапнахме и пийнахме, някои ядоха и сладолед, и няколко часа по-късно като ни напънаха стомасите и мехурите, голям зор беше, едвам се добрахме до вкъщи. Когато си спомняме за това пътуване, всички се смеем - изплуват нови и нови глупости, нови и нови подробности, които изписват усмивки на лицата ни.

Не мога да забравя едно пътуване, в което се разминах на косъм от... Ще разберете след малко от какво. Бяхме на посещение на манастирите в района на Черепиш и една баба караше една тежка количка с дарове за манастирите, но нямаше сили да я бута, затова реших да й помогна. И както помагах на тая баба да се качи в пътническия влак, който по неясна за мен причина беше спрял на тази малка гара и просто стоеше, и й подавах количката й, както стоях на половин метровия перон ИЗВЕДНЪЖ се появи влак зад завоя и аз си викам: ВЛАК!!! Просто гледах вцепенен. Премина на две педи от мен. Това беше експресът за София. Само се обърнах и го видях изотзад. Бях си глътнал езика от страх.

Сигурен съм, че всеки или поне повечето от вас имат някакви поклоннически пътувания. Не искам да ви разказвам повече за мои пътувания, защото може да се отегчите, а и не си спомням кой знае какво. А и искам да сте свежарки :), защото съм планирал да ви пратя на мои разноски на поклонническо пътуване - до Константинопол. Не, не до Цариград. Не, нямам машина на времето, нито имам жълта книжка.

http://www.arkeo3d.com/byzantium1200/contents.html

Вярвам, че ви е харесало това пътуване. :) Сега искам да помислите КАКВО би накарало Византия/Рим да изостави уютното пристанище на езичеството. Историята ни казва, че Константин Велики е първият езически император, прегърнал Християнството!!! 300 години Империята е гонила християните и ИЗВЕДНЪЖ разбира, че Християнството е ИМПЕРСКАТА РЕЛИГИЯ!!! Която повече от хилядолетие ще властва над земите на Изтока* и Запада**, и над половин хилядолетие в земите на Запада** след падането на Константинопол!!! [*, ** - Изтока и Запада на Империята] Вярвам в чудеса, но това е направо ЧУДО НА ЧУДЕСАТА!!!

Ето какво мисля по казуса:

ХРИСТИЯНСТВОТО НОСИ В СЕБЕ СИ СИЛНО ДЕМОКРАТИЧЕН ЗАРЯД - БРАТСТВО, РАВЕНСТВО, СВОБОДА - В ДУХА ХРИСТОВ. ТО Е АНТИТЕЗА НА ТИРАНИЯТА, КОЯТО Е АМПЛОА НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ДО ПОЯВАТА НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ НА СЦЕНАТА НА ИСТОРИЯТА. В ЕДНА ИМПЕРИЯ НА ДЕСПОТИЗЪМ И ТЪМНИНА Е НОРМАЛНО ЕДНО ТАКОВА НОСЕЩО СВЕТЛИНА УЧЕНИЕ ДА НАБИРА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА СИЛА. КОЛКОТО И НЕВЕРОЯТНО ДА ЗВУЧИ, ХРИСТИЯНСТВОТО ВЪПЛЪЩАВА В СЕБЕ СИ ДУХА НА РЕПУБЛИКАТА. В ОТЧАЯН ОПИТ ДА СПАСИ СВОЯ СВЯТ ОТ НАБЕЗИТЕ НА ВСЕ ПО-МОЩНИТЕ АТАКИ НА ВАРВАРИТЕ, /НУЖДАЕЙКИ СЕ ОТ ВОЙНИЦИ, КОИТО ДА ПАРИРАТ АТАКИТЕ НА СПОМЕНАТИТЕ/, РИМ СЕ ВРЪЩА КЪМ ДУХА НА РЕПУБЛИКАТА. НО ПРИ ТАКОВА ГОЛЯМО РАЗНООБРАЗИЕ ОТ ЕТНОСИ НЕ Е ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО ДА СЕ ПРИЛОЖИ КЛАСИЧЕСКАТА ФОРМУЛА - ДЕМОКРАЦИЯ [ДЕМОС + КРАТОС] - ВЛАСТ НА НАРОДА. ЗАТОВА ТОВА Е НОВ ВИД САМОДЪРЖИЕ ЗА РИМ - ТЕОКРАЦИЯ, А ВСЪЩНОСТ СИ Е ПОЗНАТАТА ТИРАНИЯ, НО В ПРИКРИТ ВИД. ТОВА Е БРИЛЯНТЕН ХОД НА КОНСТРУКТОРИТЕ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД, ИМЕННО НА ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ ДА СА ВТОРИ ИЗРАЕЛ - ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Е ДОШЛО НА ЗЕМЯТА, СЛЕД КАТО СЕ Е ИЗПЪЛНИЛО ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ ОТКРОВЕНИЕ - 10-ТЕ ИМПЕРАТОРИ-ГОНИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНИТЕ, СИРЕЧ 10-ТЕ РОГА НА ЗВЯРА, СА ИСТОРИЯ. ТАКА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СПОДЕЛЯТ ТОВА ВИЖДАНЕ И СЕ СМЯТАТ ЗА ПЪРВИ ИЗРАЕЛ, СТАВАТ АВТОМАТИЧНО ВРАГОВЕ. ТОЗИ СПОР - КОЙ Е БОЖИЯТ ИЗРАЕЛ - Е ХИЛЯДОЛЕТЕН, ИМЕННО КОЙ Е ПРИЕМНИК НА ДРЕВНАТА ЦЪРКВА. ПРЕТЕНДЕНТИТЕ РАСТАТ ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА В АРИТМЕТИЧНА ПРОГРЕСИЯ, А ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО СТОЛЕТИЯ В ГЕОМЕТРИЧНА ПРОГРЕСИЯ.

НО НЕЩО Е ПО-ВАЖНО ОТ ТОЗИ СПОР, ИМЕННО КОЙ Е ПЪТЯТ КЪМ БОЖИЯ ИЗРАЕЛ, КОЙ Е ХРИСТОС:

ВЕРНИЯТ ПЪТ Е ВЯРНАТА ФИЛОСОФСКА РАМКА - БЕЗ НЕЯ ВСИЧКО Е ОБРЕЧЕНО НА ПРОВАЛ. ТЯ ФОРМИРА И МОДЕЛИРА СЪЗНАНИЕТО - БЕЗ ИСТИНСКАТА ФИЛОСОФСКА РАМКА, КОЯТО Е ЕДНА ЕДИНСТВЕНА, ХИЛЯДИ И ХИЛЯДИ ГОДИНИ ОСНОВОПОЛАГАЩА ЗА П-О-К-О-Л-Е-Н-И-Е-Т-О, ВЛАСТВА РАЗРУХАТА.

ТОЗИ, КОЙТО -Е- ПРОТОС И ЕСХАТОС, ПЪРВИЯТ И ПОСЛЕДНИЯТ, НАЧАЛОТО И КРАЯТ, ТРЯБВА ДА ДОЙДЕ В СВЕТА [НА ИЗБРАНИТЕ], ЗА ДА МОЖЕ НОВИЯТ ЧОВЕК ДА ПОБЕДИ СТАРИЯ - ГРЕХОВНИЯТ ЧОВЕК ДА БЪДЕ РАЗПНАТ, ДА УМРЕ ТЯЛОТО НА ГРЕХА, ЗА ДА СЕ ВЪПЛЪТИ ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК, ЖИВОТВОРЯЩИЯТ ДУХ.