ВЕЛИКА ТАЙНА

====================
Здравейте, приятели!

Неотдавна получих следния отзив от мой читател /Анонимен написа нов коментар за публикацията ви "РЕФОРМАЦИЯ" [http://vasquez345.blogspot.com/2011/05/blog-post.html]/:

"Много пламенни разсъждения, но изпълнени с много гняв ( или ненавист , не знам точно ), за това и звучат толкова критикарско. Не забравяй, че Нашият Господ Иисус Христос се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария ( символът на вярата ) и прие човешка облик ( т.е. Творецът, бидейки в една от ипостасите на Светата и Единосъщна Троица Господ Син, прие образ на творението ) , не за да ни СЪДИ, а за да бъдем изкупени! Явно си добре запознат с тайствата в Църквата , щом си "позволяваш" така ерудирано да ги тълкуваш. Нека Светият Дух ти бъде за спасение и изправление! И не забравяй, че Църква означава Събор , а не дистанционно участие, ние трябва да бъдем дейни във вярата си. Вяра без дела не е оправдателна и душеспасителна. Господ да пази тази страна и всички православни християни ( православни, не е някаква висша принадлежност към някаква да речем "православна нация", а онези вярващи - верни, които право, т.е. истинно славят Бога). А що се отнася до това как някои свещонослужители извършват дълга си - не знам, човек трябва да е с отворено сърце и да не ОСЪЖДА, за да намери смисъла в това според теб "театрално" мероприятие. Да, християнският живот трябва да е постоянно и неуморно дръзновение. Амин, дай Боже!"

Приятелю, аз съм противник на християнството на Кон-стантин и Елен-а, не на Църквата! Дано и ти си с отворено сърце, за да намериш смисъл в моята есеистика.


След тридневни стомашни терзания, без блажна храна, Теодора се отрече от дявола, като каза пу-пу-пу, обърната на запад, свещеникът каза ху-ху-ху на нея, обърната на изток, и тя стана православна християнка. Оттогава тя сякаш не ходеше по земята, а летеше. Така неусетно изминаха десет години. Сигурно щеше да продължи да се рее из облаците, ако в информационното пространство не беше започнало усилено да се говори за вероучението. Теодора не беше запозната с православното вероучение, затова реши да се запознае в най-скоро време с материята.

Една неделя, рано сутринта, тя тръгна към близката църква както обикновено. В главата й се беше загнездила вече мисълта да се запознае с а, б, в - то на православното вероучение. След като литургията свърши, тя изчака християните да се разотидат, и започна да разглежда църковните книги, които се продаваха в предверието на храма. Дълго разглежда книгите и се спря накрая на една красива книга със светите братя Кирил и Методий, държащи свитък с българската азбука. Самата книга се именуваше "ПРАВОСЛАВНО ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА" - нейн съставител бе монахиня Валентина Друмева. Книгата бе добре подвързана, с твърда корица, от хубава хартия, дори имаше Благословение от издателя - манастирът "Св. Вмчк. Георги Зограф", Света Гора, Атон. След като имаше в себе си 8,80 лв, тя бръкна в портмонето си и извади пари, плати книгата и напусна храма.

От написаното в книгата узна, че монахиня Валентина всъщност е игумения, с дългогодишен опит като преподавател по Вероучение. Учебникът имаше за цел да запознае децата с Православната вяра, по-точно преподавателите по Вероучение да положат добра основа на чистата и свята Православна вяра в детските души. "Похвално!", каза си Теодора. Реши още на мига да узнае нещо, което не й беше известно. Зачете се и за нула време стигна до "Сътворението на човека" /стр. 32-33/.

"Каква хубава вероучителна книга!", каза си Теодора. "Нека прочета още малко, за да науча още повече за чистата и свята Православна вяра!" Следващата глава от книгата се казваше "Велика тайна". След като прочете тази глава на въдищата на Теодора се закачи един голям шаран! Не беше по силите на Теодора да го издърпа - три дни се мъчи да го надвие, но не успя! Крайно изнемощяла от психическа преумора тя реши да търси помощ и едва така успя да се спаси от чудовището, което заплашваше да я погълне.

Нека ви разкажа за епичната битка на Теодора с чудовището, което се закачи на нейната въдица, десет години след като се кръсти. В главата "Велика тайна" /стр. 34-37/ се разказваше за едно момченце на име Георги, което имало малко бяло кученце. Теодора разбра от разказа, че животните са неразумни същества, не могат да се възхищават на творението като човека, нямат съвест, т. е. когато направят нещо нередно в тях няма и следа от чувство на вина, камо ли на разкаяние, нямат свободна воля /не могат да правят избор, защото за тях не съществуват моралните категории добро и зло/. От горното и от написаното ва стр. 5, а именно: "Душата се състои от три части: ум, чувство и воля.", Теодора заключи, че животните трябва да нямат душа. Но от обща култура тя знаеше, че животните са одушевени същества. Защо тогава излизаше, че са неодушевени? Тя отвори своята Библия и още в 1-ва глава на Битие прочете, че животните имат душа:

"20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро." /Битие 1:20-25/

"30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така." /Битие 1:30/

Теодора тропна с крак:

Морските влечуги, небесните птици и земните животни имат душа! Не само човекът има душа, но и всяко движещо се същество! Всяко живо същество е надарено с разум да мисли, разсъждава и изучава света около себе си! Всяко живо същество подбира своята храна /ако нямаше ум, а на случаен принцип се хранеше, то би яло дори камъни, но аз лично не съм виждала такива животни - зная само за торните червеи, които поглъщат малки камъчета и ги смилат на още по-малки/! Всяко одушевено същество е надарено със свободна воля! Например женските котки у дома са толкова волеви, че знаят да си отварят сами вратите - един скок и отварят вратата. Проблемът е, че не затварят вратата и ако е през зимата стаята изстива. Затова на всички врати вкъщи има райбери отвътре и куки отвън - само така могат да бъдат спрени! Постоянно се качват на масата, дори пред непознати, и последните учудено ме питат защо тези котки правят каквото си искат. Очевидно е защо - защото са направо слободясали! Дори могат да правят напук, когато искат - нарочно бутат часовника от масата на пода през нощта, за да се събудя, да се раздразя и посред нощ да им отворя вратата /заклюячена с райбер/, да им дам да ядат и въобще да правя каквото те повеляват! Котката има разумна /ориентира се по звездите/ и волева душа, поне 9 живота /според една максима/, но дали и тя, подобно на човека, е създадена по образ Божий? И въобще душата ли е това нещо, което прави някого да бъде създаден по образ Божий?

Невъзможността да си отговори на въпроса как животните са неразумни и същевременно имат душа я насочи да размишлява върху термина "богоподобна душа" /стр. 35/. Дълго мисли и накрая заключи: Грехопадението е повредило душата на Адам, но той не е изгубил своя разум и своята свободна воля, т. е. той все още е по образ Божий*, с "разумна, свободна и безсмъртна душа" /стр. 33/! Той е изгубил единствено райското блаженство и може да умре единствено физически! *[http://www.pravoslavieto.com/books/pravoslaven_katehizis/vjara/1.htm#образ]

Неделята свърши и Теодора заспа като къпана. Но по някое време през нощта се събуди от страшни викове - бяха нейните. Беше сънувала страшен сън. Цялата плувнала в пот тя превъртя своя сън през главата си и очите й се изцъклиха отново. Ето какво сънува Теодора тази нощ: Беше седнала около една маса с няколко деца и старец с дълга брада, с жезъл и облечен в расо, беседваше с тях. Децата говореха със стареца и той им отговаряше благо, но когато Теодора започна да говори със стареца, лицето му придоби червен цвят, благата му физиономия изчезна и целият се изпълни с такъв гняв, че се пръсна на парчета. По-страшното беше, че тя познаваше този старец - това беше местният архиепископ. Обзе я паника - какво да прави. Опита се да заспи отново, но не можа. Цяла нощ се мята като риба на сухо в леглото.

Цели два дни още се мъчи да излезе от тази каша, но тя ставаше все по-лепкава. След близо три дни без сън тя проумя, че сама не може да се справи и трябва да търси помощ. Отгоре на всичко се прибави и фактът, че тя съжителстваше със своите котки, а във вероучението на игумения Валентина беше казано, че приемайки животните за равни човек оскърбява Бога /стр. 36/.

Кошмарът, който беше сънувала, не й позволяваше дори да си помисли да припари до близката църква, където редовно ходеше местният митрополит. Затова тя предприе друга тактика - реши да потърси нещо по въпроса в интернет. Тя не знаеше, че интернетът е "хитроумното творение на човешките ръце проникнало по всички земни краища"**, затова доверявайки се на интернета вместо на своя архиепископ тя направо бе за епитимия. :) /Може би няколко месечно прекратяване на достъпа до интернет щеше да бъде доста мъчително - без онлайн игри, чат по форумите и блогване!/ **[http://www.svsedmochislenitsi.com/bg/school_ads/view/30/]

Първо реши да разбере нещо повече за монахиня /игумения/ Валентина Друмева. Написа името й в www.google.bg и се появиха различни препратки. Дори имаше едно видео с нейно участие:

http://hristiyanstvoto.eu/pred-gost.php?n=297

Настани се удобно пред монитора и си сложи слушалките. Това, което чу след 2-рата минута, я потресе! "...Бог ни избра, за да страдаме и да платим личните си грехове и греховете на нашия народ... да платим и греховете на нашите мъчители..." Тя се сети за 450-те Ваалови пророци, които св. пр. Илия изклал при потока Кисон. Поразително! Как не се беше сетила по-рано!

Вероучението на игумения Валентина беше поставено под една голяма въпросителна.

След тридневно ходене по мъките Теодора най-после заспа отново. Сънува чуден сън - беше в една чисто празна бяла стая, а от една електрическа крушка над главата й струеше светлина и цялата я обгръщаше. Колко време е спала Теодора не се наемам да кажа. Ще да е било доста, защото една камара котки се бяха струпали пред вратата. Те мяучеха пронизително и се прескачаха една друга. Сипа в чините ядене и цялата сюрия се струпа накуп. След това си направи един чай "Акбар" с ягодов аромат. Докато отпиваше от този еликсир тя си спомни за своя сън. Какво ли означаваше? Някой явно трябваше да я светне по вълнуващите я въпроси! Реши отново да се порови в интернет. Този път в www.google.bg написа "душа" и "животни". Излязоха много препратки към най-различни форуми:

http://www.puls.bg/forum/viewtopic.php?f=33&t=8027

http://magicaura.com/forum/topic-t2102.html

http://lichna-drama.com/forum/viewtopic.php?t=1171&sid=d2457ee0a415438853a41046c7889fe7

http://forum.rozali.com/viewtopic.php?p=525895

http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=119&sid=52072113ce7f95861540e6acb7c9f273

http://indigota.com/index.php?topic=1376.0

http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=32&t=2346

http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1138&tid=43535&current=1

http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=17&t=971
...

Цял ден сърфира из форумите - повечето пишещи твърдяха, че животните имат душа /психика/, именно мислят, чувстват, желаят. Как тогава бяха неразумни? Освен това научи една нова дума - видизъм. [http://bg-bg.facebook.com/note.php?note_id=192574644106991] След тази своеобразна вивисекция на интернет пространството тя се убеди, че тя е в златната среда - задава си въпроса "Имат ли животните душа?", отговаря си положително, и дотам. Стадното чувство й вдъхна успокоение и тя заспа безпроблемно тази вечер. Сънува, че се качва на автобуса за Калоферския девически манастир. Тъкмо стигна пред портата на манастира, когато... се обади пикочният й мехур. Той алармира мозъка й да я събуди и от царството на сънищата Теодора се озова в реалността. Чаят "Акбар" беше пичогонен и беше причината Теодора да не узнае още тази нощ, че нейните котки са неРазумни /непросветени/, защото не са прочели и една глава от Св. Писание, а ако някой им я е прочел, т. е. ако са я чули от някого, без Вероучение те не биха могли да асимилират написаното В ПЪЛНОТА. Котките не съблюдаваха Пост, не се усувършенстваха в светии. Една котка не би тръгнала на поклонническо пътуване до Йерусалим, защото би предпочела слънчеви бани, добра храна и спокойствие пред престой в полувоенна територия, пътуване в консервена кутия и най-вече поклонението хадж. Рядко ще видите котка-хаджийка, защото котките стриктно се придържат към максимата "око за око, зъб за зъб" - те не прощават, а дерат и ръмжат до изнемога, когато бъдат провокирани от някой натрапник. Ако някоя котка не се придържа към тази максима, то по правило е защото е полусляпа, без зъби и немощна. Тези миловидни на пръв поглед същества са завършени егоцентрици. ...


Ако срещнете Теодора, моля ви, бъдете тактични. Тя трябва да спре да се заблуждава, че членството й в Еклесията /гр. Събрание, Събор/ я прави автоматично Господня рабиня. Всички вярващи са призовани да служат свято на Господ, затова са събрани в Еклесията - да бъдат обучени да служат на Господа, но само служещите Господу са Господни /верни/, неслужещите Господу остават неверни. Все едно някой като си извади риболовен билет автоматично да става рибар и ловец - той само придобива право да практикува лов и риболов, но без съответните умения и познания за самата същност на занятието лов, респективно риболов, той си остава абсолютен профан.

Ако решите да помогнете на Теодора, то предайте й а, б, в - то на православното вероучение. Ако тя беше наясно с азбучните истини, щеше да знае, че емоциите са ирационалната част на душата - гневът замъглява рационалната част на душата, ума. Затворите са пълни с хора, които в пристъп на ярост са обезумели /оглупели, изгубили своя ум/, за миг, извършвайки някакво ужасно престъпление. Ако един архиепископ е под доминиона /властта/ на своите емоции, той наистина би се пръснал от гняв при досега с пълните глупости, които може да се пръкнат в главата на заблудения вярващ. Ако Теодора потърси помощ от верен, то той без проблем ще изгони пълчищата бесове от главата й и ще я кръсти със Св. Дух. Тогава тя вече ще е раб Божий и моята есеистика ще бъде посрещната с недоумение, с присмех, с враждебност...

Трябва да ви кажа, че Теодора е доста разколебана в последно време, за много неща. Незнаейки ВЕЛИКАТА ТАЙНА, изпада в много заплетени ситуации:

http://orthomatic.net/?p=852

Днешната Еклесия е МИМИКРИЯ на Древната Еклесия - основната й дейност е потушаването на гнева от действащото статукво /тоталитарен феодализъм/ посредством методите за промиване на мозъка /mind control/. Тя е нещо средно между училище, психиатрия и полицейски участък /това го прочетох в един форум и напълно го споделям/.

Българската комунистическа партия, под водителството на КПСС /Комунистическа партия на Съветския съюз/, ясно е съзнавала изключително опасната роля на този ретрограден апарат в България - пряк проводник на "старото" статукво. Да се говори за куклусклан-феномен /атеисти преследват религиозни/, само защото последните вярват в Бог, е хвърляне на прах в очите, заблуда. Расоносците са били реставратори и като такива е трябвало да бъдат обезвредени /парирани/. Но Еклесията не е супермаркет - един закон и се разтуря. Само Бог знае колко дървета са били изсечени, за да има хартия за писане на доноси - всички реставратори /не само в Еклесията/ били обградени с агенти, с верни на Партията хора, които трябвало да пазят Родината от съзнателните и несъзнателните мисли и дела на "старостилците". Тайните служби съвсем не били безразлични към "старото" - например живо се интересували от царското злато, което си наумили, че било скрито някъде след инсценирането на смъртта на цар Борис III през 1943 г. Явно комунистите са искали да го изпарят, за да не напомня по никакъв начин за царската династия, донесла две национални катастрофи на България. Проблемът е, че Царска България е била доста по-голяма от 111 000 квадратни километра /днешната територия на България/ и къде е завряно това съкровище /дали на територия на Сърбия, Македония, Гърция, Турция, в Черно или в Бяло море, в Охридското езеро или някъде другаде/ не е ясно. [Ако външният дълг чукне $ 2 милиарда, може да бъде сформиран иманярски батальон - да се търсят ценни метали. Технологиите се развиват и царското злато може да изкокне отнякъде.] Ако попаднете като Али Баба в пещера, пълна със съкровища, но видите на някой артефакт изписано "царЪ" или "БорисЪ", викайте ловците на духове, MIB, men in black, да изпарят Ъ-то, понеже Ъ-то е от дявола и никоя дума/име в българския език не може да завършва на "Ъ". Те ще изчукат картушите с Ъ-то и ще изпарят всички зли духове. :) Като се замисля те и петолъчката над министерския съвет така я изпариха, и мавзолея на Георги Димитров също го вдигнаха във въздуха, но реставраторският дух не може да бъде изпарен - носталгията [Партията е била майка и баща на народа - просто му е спестявала истината колко е зле реалното положение /както на малките деца им спестяват новините след 20.00 часа, когато вече трябва да спят сладки сънища/ и какво бъдеще се очертава. Става дума за носталгия по информационното затъмнение, по някаква илюзорна сигурност. Всички имали работа?! А къде са пенсионните фондове на тия труженици? И защо партийните другари имат голям пенсионен коефициент /над 1/, а всички останали се въртят около 1? А, да, бонуси! Тиран/т/ите винаги са №1! Коланите са за всички, които не са №1! Изключая адамитите и носещите шорти, бермуди и клинове!] е силна, особено когато настоящето е фарс, бъркотия, какофония - като драсканица на Пикасо, шедьовър на луд гений, откровена лудница...

Но нужда от расоносци винаги ще има - дали ще си към православния корпус, дали към юдейския, ислямския, баптисткия, католическия, протестантския, мормонския... Всички те са като някогашните жреци и магьосници - търсят вярващ електорат /наивници/, които да ги следват /безропотно, сляпо и фанатично/, разбирайте да ги носят на гърба си, а за награда ги чакат райските селения /адските дълбини/... Божието царство, Което идва СВИШЕ, все не идва, защото тръните надвиват житните класове в Нивата... Как да не се гневи човек?! За каква "дейна вяра" става дума?! Къде са тия дейни българи /православни, католици, протестанти, евангелисти, йеховисти, мормони, мюсюлмани, бахаи, дъновисти и пр./, които гилотинират дявола и въздигат Божието царство?! Сещам се за гъгнивото гласче на Теодора, но май театърът продължава - пак си е в комбина с дявола... Ако беше като Пинокио /Буратино/ сигурно носът й щеше да я изпреварва с няколко километра, най-малко! Театърът на Карабас Барабас, християнството на Кон-стантин и Елен-а, е пародия на ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО. ИСТИНСКОТО ХРИСТИЯНСТВО Е ПОЗНАТО В ПЪЛНОТА ЕДИНСТВЕНО НА ВЕРНИТЕ, А НА ЧЛЕНУВАЩИТЕ В ЕКЛЕСИЯТА САМО ОТЧАСТИ /ДОКОЛКОТО ГОСПОДНИТЕ ГО ИЗЯВЯВАТ/. НО НИЕ, КАТО ДОБРИ ХРИСТИЯНИ, МИ ПИШЕ МОЯТ АНОНИМЕН ПРИЯТЕЛ, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ГНЕВИМ НА ТЕОДОРА И НА НЕЙНИЯ ДУХОВЕН НАСТАВНИК - НЕ ТРЯБВА ДА ГИ ОСЪЖДАМЕ ЗА ТЕХНИТЕ КРИВИЦИ. НАПРОТИВ, ТРЯБВА ДА ГИ ПРЕГЪРНЕМ ПО БРАТСКИ, ДА ГИ ЦЕЛУНЕМ ПО БУЗАТА И ДА ГИ НАСЪРЧИМ ДА ВЪРВЯТ ПО СЪЩИЯ ПЪТ, ДО ПОРТИТЕ НА ТЯХНАТА ВЕЧНА ОБИТЕЛ. САМО ТАКА НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ХРИСТОВИ - КОГАТО ЛЮБИМ БЛИЖНИТЕ! НЕ КАЗВАЙТЕ НА ЕДИН ВЯРВАЩ, ЧЕ Е ЛИЦЕМЕР, ЛЪЖЕЦ ИЛИ ЗАБЛУДЕН, ЗАЩОТО ЩЕ ОБИДИТЕ РЕЛИГИОЗНИТЕ МУ ЧУВСТВА, А ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА НАРУШЕНИЕ НА Т. 13 /ФАТАЛНАТА ЗАПОВЕД/! [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=27&t=1756&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246&start=180] [http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=24&t=795&sid=2d43f5a5374ccfe7b8136f110c909246]