РУБИКОН

======================
Здравейте, приятели!

ВНИМАНИЕ! АКО ПРОЧЕТЕТЕ МАТЕРИАЛА С НУЖНОТО УСЪРДИЕ, ЩЕ СЕ ВАКСИНИРАТЕ СРЕЩУ ЧУМАТА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО! СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ОТВАРЯ ВРАТИ ЕДИНСТВЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ ИМУНИЗАЦИОНЕН КАБИНЕТ! АКО НЯМА РЕЗУЛТАТ ДО 800 ДНИ ОТ ИНЖЕКЦИЯТА, ИЗПРАТЕТЕ НИ АДРЕСА СИ, ЗА ДА ВИ ИЗПРАТИМ ДРУГ НАШ ПРОДУКТ! МЕРОПРИЯТИЕТО Е ПОД ПАТРОНАЖА НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН СЪРП & ЧУК!

Един въпрос вълнува общественото пространство: Кой ще вдигне БСП на крака? Едни смятат, че партията е на крака, дори когато е на колене, затова стоят твърдо зад Сергей Станишев, докато други твърдо са убедени, че трябва промяна и виждат смисъл да подкрепят Георги Първанов. Днес на конгреса на БСП се очертава страшен екшън - Пиф vs. Еркюл, а може би ще гледаме новите епизоди на "Ну, погоди!". [http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4818051]

Аз не съм техен конкурент за председателския пост, първо защото не членувам в партията, и второ, не съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Да, бил съм чавдарче и пионерче! Дори бях избран да стана докладчик по българо-съветските въпроси, но съвсем отговорно заявявам, че не съм подходящ! Нека ви разкажа за моя лош произход, за да се убедите сами!

Имам като всички останали деца майка и баща, но не бих казал, че съм израстнал в здраво социалистическо семейство. Баща ми работеше във военно поделение, което няма име, а само 5-цифрен шифър. Цял ден го нямаше - ставаше в 5 ч. сутринта, за да може да отиде на работа навреме. Някой беше планирал военните блокове да са на другия край на града, на сами края, виждат се нивите и полята, а военният завод е на 10 и повече километра от тях, но първо трябва да се пресече целия град и на сами другия край, оттатък индустриалната зона, в една горичка е скрито самото поделение /явно всичко е планирано!/. За да отидеш на работа трябва да правиш едва ли не извънградско пътуване. Всеки ден. Имаше и нощни наряди. С една дума баща ми рядко беше вкъщи, затова и не съм имал баща в първите 6 години, освен когато излизаше да изпуши по някоя цигара вечер и заедно стояхме на терасата. Казвам 6, защото на толкова майка ми го напусна, заедно с мен и сестра ми. Сигурно причините са поне една дузина, но се сещам за една. Баща ми не знаеше какво получава всеки месец /подписвал се на ведомостта без да гледа сумата, а парите не ги броял/. Така не се знаеше какъв е семейният бюджет всеки месец и се налагаше да носим опърпани дрехи, да се стискаме постоянно и да плащаме тока с инвалидната пенсия на баба /баща ми все казваше, че на оня свят ще си оправят сметките/. Ако са му забранили да си казва заплатата, дори на жена си и децата си, да каже - ще знаем, че заплатата му е държавна тайна. Но той все излизаше с този номер - не гледал, и ние все обяснявахме на съседите, че сме във финансово затруднение. Повечето от жените в блока, както се оказа по-късно, са слагали рога на мъжете си и най-дълго просъществувалото семейство /без развод/ е нашето, но аз ви казвам, че това не е истинско семейство, а театър за пред хората. Трябва да призная, че баща ми все пак играеше донякъде ролята си на баща. Сами преценете как по подаръците, които имам от него - боен бинокъл, автентичен щик от немски шмайзер /трофеен/, армейски руски нож, който като се извади от калъфа, в средата му има един отвор, който се надява на един щифт, стърчащ от задната страна на калъфа, и се получава ножица за рязане на бодлива тел. Има и някои други военни принадлежности, но те не са така интересни /баща ми следеше всички разпродажби на военна техника и купуваше какви ли не неща/. Бананите и кроасаните били глезотии, а всички тия партакеши - не!

Партията е провела активно мероприятие, за да спаси брака на баща ми и майка ми, но се е провалила. Аз се радвам, че Партията се е провалила, защото оттогава имах баща в събота и неделя. Водеше ни на кино почти всяка седмица и ядяхме сладолед - нещо, което не бе възможно преди. Но най-важното беше, че беше с мен и сестра ми - разхождахме се, говорехме, общувахме. Дори можеше да каже чистосърдечно, че няма пари в себе си, свършили са. Дори започна да плаща издръжка - естествено не стана доброволно, но след дълга съдебна сага той бе принуден да се осведоми колко точно получава, за да уведоми съда и не умряхме от глад. Той има странно разбиране за казуса - децата са негови, само когато са при него. Дори веднъж вместо с колата си дойде с военен камион, да ни вземел, но като нямаше кой да му козирува, се върна с празни ръце. Въобще доста щуротии съм видял - например, оказа се, че е пуснал лъжлив слух, че жена му е заминала на специализация в друг град /заедно с децата/, но скоро ще се върне. Беше обсебен от идеята да ни показва пред съседите в блока, приятелите в града и на село, колегите в работата си - явно това е измислил, за да заблуди общественото мнение! Единствено го вълтнува какво ще кажат хората, а не това дали е или не е добър баща!

Семейната среда наистина се оказва ключова за формирането на мирогледа на един човек. Дядото на баща ми, на когото е кръстен междувпрочем, имал много земи. Но комунистите му взели земята и земеделската техника, и той останал само с къщата си и покъщнината - но той си мислел, че земята е целият му животът. Пропил се, купил си дори лула и започнал да пуфти с нея наляво и надясно - личало си, че нещо му тежи, нещо го мъчи, нещо го терзае... На всичкото отгоре някой решил, че саята му може да стане склад за зърно, затова с кирпичени тухли била преградена откъм двора, а за отдушници били оставени няколко прозорчета с решетка на тях. Тази огромна грамада пръст, висока 5-6 метра и това постоянно влизане и излизане на разни хора, носещи чували със зърно, отключващи и заключващи вратата на склада, минавайки през портата на къщата му, която винаги трябвало да бъде отключена, пред вратата на склада един голям кантар служел за мерене на вкарваното и изкарваното, предполагам, са били измислени с цел да изтезават този враг на народа! Също така го направили селски пъдар в ТКЗС-то, но по някое време той започнал да плете кошници, дамаджани и други неща, и да ги разнася по пазарите - с една дума отново имал свой бизнес. Тази работа не е като пъдарската - цял ден да те няма вкъщи! Повечето време си бил вкъщи, а когато внукът му взел да се навърта наоколо, взел да го учи на занаят - как се плетат кошници и дамаджани. Първо отишли край реката за жилави пръчки - голям майсторлък трябвало, но накрая резултатът бил впечатляващ! Така лека-полека баща ми научил, че дядо му не винаги е плел кошници и дамаджани, а някога бил богат човек. Но когато всеки знае какво имаш, може да останеш с празни ръце! Покритото мляко котки го не лочат! Доверие никому! Затова е толкова потаен! Страх лозе пази!

А откъде идва страстта на баща ми към битаците, джунджуриите и партакешите? Трябва да призная, че той в това отношение е цвете за мирисане всравнение с дядо, неговият баща. Баща му е патологично стиснат и алчен! След 1989-та на воля се налапа с де-що докопа /дворове, ниви, партакеши/, в които инвестира част от спестяванията си! А цял живот е събирал и продължава до ден днешен да събира всякакви неща и ги трупа у дома - има планини от метални, дървени и пластмасови партакеши, домъкнати незнайно откъде. Преди имаше такива планини и пред къщата /не казвам на тротоара, защото няма такъв откъм нас/, но сега всичко е намъкнато вътре /освен един огромен воденичен камък, един тежък стълбищен камък и една масивна каменна пейка/ - всички цигани се надпреварват да надзъртат отвсякъде, за да изпитат чувството, което изпитал Али Баба в пещерата на разбойниците! Дядо ми редовно следи местната железария, пазар, разпродажби и пр. и ако нещо е на сметка, веднага се спуска и го налапва /а пенсията му е малка като земеделец от БЗНС!/.

А откъде тази мания на баща ми да заблуди всички, че всичко е тип-топ? Стопили са му лагерите от четене на конско неговите партийни другари! Варай-карай, са му казали, само не ни излагай! Той беше като зомби какво ще каже обществото и търчеше като луд да измисля схеми да убеди всички, че всичко е наред! Така моя милост проникна в строго охранявано поделение на БНА /Българска народна армия/ и разбра какво се случва вътре - поддържаше се бойната готовност! Оръжията обикаляха тези секретни поделения в страната и постоянно се гърмеше с тях, чистеха се, разглобяваха се, сглобяваха се, смазваха се, опаковаха се, разопаковаха се... Даваха се баснословни суми за муниции, ръчен труд, транспорт... И аз пострелях с руски пистолет в стрелбището - беше ми малко трудно, защото бях на 10. Трябва да имаш здрави ръце, затова не можах да стрелям с една ръка. Трудно се справих и с карането на военната техника /електрическа камионетка/, защото прекалено рязко натисках педала на газта или отпусках, и беше голямо шоу. Още се чудя как не утрепах някого! Краката ме заболяха да дефилирам и баща ми гордо да казва, че аз съм неговият "синковец" - дори бях представен на граничарите, пазещи поделението! Там имаше някакво устройство за проверяване дали автоматите са празни, което ме впечатли и ми обясниха как действа. Но тази военна подготовка не можеше да ме подготви за живота, поне така си мислех - не можеше да ме научи как да общувам с хората, имам предвид без военни действия... Съседските деца не ме приеха като свой, когато отвреме-навреме се появавах да кажа ку-ку. Веднъж бяха заети да водят война с децата от съседния блок, затова си строяха крепост, а за разделителна линия служеше един голям ров, явно незаринат, когато е прекарано парното, защото се виждаха панелите с халки на тях /капаците/. Обходих укреплението на врага, когато нямаше никой, и задигнах една метална решетка - баща ми направо се побърка от щастие като я видя и веднага я сложи на прозорчето на мазето. Там стои и досега, боядисана в черно. След като нямаше семейство в апартамента, нямаше нужда и от зимнина - затова баща ми изпразнил по някое време всичко - като началник в поделението той имаше най-голямата маза, точно срещу вратата на мазето, на партера, до клуба за събрания, и я направил двуместен частен хотел. Единствено моята решетка е останала. Мебелировката е скромна - една дъсчена масичка, а леглото е на два етажа /може да издържи и най-тежкия човек, защото четирите крака са дула на гаубици/, има и тоалетна /влива се в канала на мивката от клуба на домоуправителя, който не съм виждал да се ползва по предназначение/.

Въобще баща ми е страшен образ! Постоянно се заключва, има една голяма топка ключове. Веднъж тази топка ключове ми падна в ръцете и реших да проверя какво има в един заключен куфар, в шкафчето на коридора - оказа се, че ако има химическа атака над града, моят баща щеше да се спаси /ако противогазът не беше дефектен!/. А под блока има някакво тайно убежище, което явно се отключва с някой от тия ключове - има една малка къщичка до блока, от която да влиза въздух. Гърмеше по цял ден в тунела и от барутните газове са му окапали почти всички зъби /той не обича лекарите и зъболекарите, затова всъщност въобще не мисли за здравето си/! За него Партията е най-висша форма на здравия разум!

Партията се изправи пред някои трудности след 1989 г. - нужни бяха не рускоговорящи, а английскоговорящи военни. Баща ми бил натоварен със следната задача: за 2 седмици да научи английски, да се яви на изпит в американското посолство в София, да го вземе и да отлети за Пенсилвания. Един ден се връщам от училище и за първи и последен път видях баща си в марков костюм, изтупан, нагласен, хвали се, че ще заминава за Америка, ако бъде одобрен - да прокарва българската политика в САЩ и американската политика в България. Той бил единственият свободен, защото никоя жена не пускала мъжа си на подобна мисия, а баща ми питал майка си и баща си, и те му позволили да отиде, като му обещали да не умират междувременно. Аз се изненадах да чуя всичко това, понеже учех в езикова гимназия и бях наясно, че ученето на език не е работа за 2 седмици. Попитах баща си знае ли поне английската азбука. Кълнеше се, че я знае, но не искаше да ни я каже. Добре, притеснява се от нас, но поне да ни каже как ще убеди американците, че знае английски! Извади едно листче и започна да чете написаното: "Ай ем... Май фъдъ из... Май мъдъ из... Ай ем фром Булгериъ..." Учудих се как е научил английски за 2 седмици, сигурно с помощта на някаква секретна технология! Оказа се, че има просто обяснение: На листа всичко е на български език, думите са транскрибирани и той просто чете на български, а от устата му излиза английска реч. През ред - един ред смисълът на български, на следващия - транскрибцията. Това му беше пищовът! За по-сигурно в една кожена чанта носеше една домашна наденица и две шишета домашна ракия - да бутне на когото трябва в посолството. Парашутът му не се отворил... За заслугите си към Родината е удостоен с голяма пенсия, която му стига за всичко и даже ми дава по някой лев, за да успокои съвестта си - той прекрасно знае, че не е идеалният баща, но и аз прекрасно знам, че не съм идеалният син. Интересното в случая е, че той продължава да се вълнува от общественото мнение, като "ГАЛЪП ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ" е - слухти наляво и надясно. Колкото по-виновен се чувства от тревожните новини, толкова по-щедър става! Чудесно! Всички губят /съжалявам!/, аз печеля! Е, не съвсем, понеже тези пари са от врага /баща ми/, "вражески пари" /никой не иска да се докосне до тях, затова си ги харча сам/, и си имам сериозни главоболия с майка ми и сестра ми, които отвреме-навреме побесняват, и губя доста нервни клетки в разправии с тях! Но аз имам следната визия за тези пари - Партията има вересии към мен, които сега изплаща. Щом така е повелил Господ, смирено приемам парите /това не е доход от търговска дейност или трудово възнаграждение, затова не дължа плосък данък!/. Възприемам се като камбоджанче, осиновено от Партията! Пея си с умиление римейк на една песничка, особено след като си взема парите от татко! Всички плачат по телевизия, радио, преса... А аз пея! Защото и майка помага, абе, без нея направо ще плача и аз през 2/3 от месеца! [Можете ли да си представите - една православна християнка я учи да ми кажела "Къш!"?! Какво коравосърдечие?! Нали все пак съм кръстен, православен съм на кота "0"! Как може да каже "Къш!" сестра на брата си в нужда?!] За съжаление не мога да се налапам и с 10 000 лева европари, защото съм над 29 години, но баща ми имаше много повече след пенсионирането си, а всичко отиде на кино /освен ако не ме е излъгал, за да не му искам!/, та не вярвам тия 10 000 лева, които ще дадат на наивни хора да отидат на друго място, освен в джоба на хитреците. По-добре да направят нещо друго, за да не се налага да се фалшифицират документи в бюрата по труда, да се търсят балъци, да се изпързалват и т. н. По-добре да дадат тези пари на поне 49 годишни, за да направят по-успешни фирми, в които да работят повече млади хора. С решение на парламента могат да направят изключение за такива като мен, под 49, които искат да развиват бизнес в България, а нямат капитал. Ако се окаже, че баща ми ме е лъгал, то още по-ентусиазирано ще си тананикам моята песничка. Надявам се да не бъда обявен за враг на народа от новата власт, само защото баща ми вместо да профука всичко е превърнал парите в злато, изкопал е една дупка в земята и е заровил съкровището си! Според мен това злато /което би могло да бъде мое жилище, моя кола, мое моторче /искаха да ми купят "Симсон"-че, но така й не можаха, горките, дядо и татко, бедни били/..., ако баща ми беше на мястото си!/ ми се полага по право, а не принадлежи на Националния исторически музей! Всички деца, които имат добри родители, имат всичко, а аз нямам нищо /освен баща ми и майка ми; сестра ми е под въпрос, много ми е ядосана от последната разправия/! А, и една камара дългове! Никакво недвижимо имущество! Дори компютърът ми е от боклука! Кръвта вода не става! Излязоха плоските монитори и започнаха да изхвърлят старите монитори! Излязоха лаптопите и започнаха да изхвърлят старите компютри! Имам резервни части всякакви! Защо не се хвана на работа, за да си купя нов компютър? Както знаете съм инженер. България е разделена на клъстери /зони/, в които има 2-3 хубави зони, но повечето са с мизерно заплащане. Аз съм в най-бедната зона, която е бъкана със заводи, но заплатата е максимум 550 лева. Проблемите са толкова много, че предпочитам да съм камбоджанче със задължения да ремонтирам това-онова вкъщи /отново не дължа плосък данък, защото гледам майка си, а тя гледа мен! ако трябва да сключим трудов договор, да видим кой от всички български граждани е сключил такъв договор! не мога да декларирам, че не получавам нищо, нито да декларирам, че дължа плосък данък! аз не се разправям с никого за нищо и никой не ме търси за нищо - все едно не съществувам! никога не съм получавал помощи като безработен! квит сме със системата - чисти сметки, добри приятели!/ пред алтернативата да се върна в производството. Но аз не лапам мухите - решил съм да си направя свой завод, в който да няма проблемите, които има във всички тукашни заводи. Ще ви разкажа и за този мой хитър план, но не сега. Дали ще успея да намеря съмишленици не знам, само знам, че баща ми и майка ми няма да са вечни, кризата ще се задълбочава /ако не се появат нашите спасители, виж по-долу!/ и ще взема да умра от глад...

Та баща ми има големи планове за мен, но врагът му е много изобретателен и проваля всички негови офанзиви. Става дума за майка ми. Избяга с баба, сестра ми и мен в друг град, не се съобрази с директива на Партията /но понеже не беше партиен член, не можеха да я изключат/, за да парира настъплението на врага в неделя ни направи дори православни християни /най-вече да запуши устата на клюкарките в града, когато кръстосвахме улиците цяла събота и неделя, и всички се чудеха какъв добър баща имаме - някой трябва просто да не е наред, за да го напусне/ и какво ли още не само й само да настъпи необратимо отчуждаване. Няколко десетилетия вече се води война - разведоха се, но сафарито продължава... Дори години след развода, когато си вадила лична карта безмалко да я пишат омъжена - някой забравил да уведоми паспортната служба за развода й и тя побесняла, че я смятат още за омъжена! Апартаментът е поделен между страните, след дълга съдебна сага - баща ми получава 15/16, а майка ми - 1/16. След като страните не могат да се разберат, жилището трябва да отиде на търг - но не отива. Явно някой подкупен чиновник от съда е прибрал някоя друга пачка и търгът се отлага във времето, а може дори всичко вече да е свършило, без да са уведомени собствениците /парите всеки може да прибере!/. Но с жилище или без жилище се трупат лихви върху дължимите към държавата суми, които никоя страна не иска да плаща - едната твърди, че няма пари, а другата - че неправомерно й изискват да плаща данък-смет. Проблемите ОКОЛО жилището не стихват. Майка ми си иска парите за 1/16-та, но баща ми се кълне, че не е дала нищо за това жилище. Дала е нещо - паспорта си! Баща ми я умилостиви да не изпускат семейното жилище, за да убеди военните власти, че има семейство с 2 деца, което има нужда от дом. За целта е извадил вълшебната си пръчица и жена му се е върнала при него, след което е отишъл с паспорта й в съответната служба и е доказал, че тя живее в семейното жилище. Понеже децата, аз и сестра ми, сме непълнолетни - нас не ни търсят, ПРЕДПОЛАГАТ, че живеем заедно с баща си и майка си. Така ПО ДОКУМЕНТИ ние винаги сме живели в жилището, когато всъщност не сме. Дори паспортът си го получих не лично, а посредством баща си - омаял ги е с вълшебната си пръчица да му го дадат все едно ми го дават на мен. Но проблемите дойдоха, когато военните безуспешно ме търсили да ми връчат повиквателната за казармата - като не съм се явил няколко пъти на комисии, пратили човек да ме намери лично. Той хлопал, тропал, но не можал да ме открие. Било докладвано, че лицето /аз/ не живее на посочения адрес - най-вероятно се укрива от казармата и трябва да бъде търсен от военна полиция. Но като разбрали, че съм син на началник, те се побояли да ме докладват, за да не ядосат фокусника с вълшебната пръчица и да изхвърчат от служба като гълъби от цилиндър. Затова издирили баща ми и му казали да ми каже да отида в служба "Набори" възможно най-бързо. Той ги уверил, че ще съм там до една неделя, а до месец ще съм в казармата. Те се успокоили, защото очевидно не се укривам, а е станала някаква грешка! До една неделя бях там, но до месец не влязох в казармата - защото се опитах да евангелизирам военния психолог /заклет атеист/! Тя /беше жена/ примигна няколко пъти и написа в картона ми, че имам негативно отношение към военната служба, след което подчерта с червено написаното. Така цели 12 години ме разтъкаваха по наборни комисии /откриха някои мои здравословни проблеми, които явно са убягвали на обикновените лекари, а и аз научих много трикове как не се става танкист, как се става радист и пр./, но не получиха подкуп от никого, за да ме оставят намира, затова продължи толкова дълго всичко. Те не знаеха, че могат да получат пари, ако ме ВКАРАТ в казармата, защото това беше едно от трите най-съкровени желания на баща ми. Аз постоянно им обяснявах, че на посочения адрес няма да ме намерят и им казвах къде живея. Все едно говорех на стената! Когато още няколко пъти не съм се явил на комисии, те направо побеснели и по бързата процедура ме дали направо на прокурора. Но прокурорът не могъл да ме призове на съд, затова отново звъннали на татко и той отново ги убедил, че е станала някаква грешка, някъде по дългата верига, затова да прекратят съдебното дирене срещу мен и да търсят истинските престъпници! Но от толкова много проблеми аз развих невроза - стягаше ме гърлото, задушаваше ме нещо, дори няколко години ме изпитваха само писмено в университета. Но стана чудо, Божие чудо!

Досието ми попаднало в ръцете на един колега на баща ми, който цяла година живял с цялото си семейство в жилището на "семейството" ни безплатно и като видял познатия адрес, разбрал, че става дума за сина на колегата му, разказали му за всички многогодишни проблеми, видял, че имам множество здравословни проблеми, спомнил си за добрината на баща ми и убедил членовете на комисията да ударят печата "Негоден" във военната ми книжка. Казали му, че не са ми издавали военна книжка /постоянно им повтарях, че нямам, когато я искаха!/, затова ми издали една, някой се подписал вместо мен, че съм изкарал военната подготовка /да, още на 10!/ и праснали печата "Негоден"! Липсваше само моят подпис вътре! Баща ми не би понесъл тази истина, затова му я спестявам - добрият му приятел ме е спасил от казармата, забил е нож в гърба му!

Порадвах се известно време на свободата, но се оказа, че автоматично съм станал запасняк - пак щеше да има ходене по мъките. Но Господ не ме остави и този път! Стана още едно чудо: казармата отпадна /поради финансов колапс на държавата/, а парите за запаса намаляха драстично. Освен това съм висшист със здравословни проблеми - не могат да ме карат да върша тежка физическа работа, затова решиха да ме снемат от отчет, или поне да не ме търсят в мирно време.

Кризата ми действа изключително добре! Даже вървя против своите интереси като ви казвам как за 800 дни може да се оправим - защото ще дойдат пари и военните, които сега са парализирани, ще се размърдат! Но аз съм патриот, някак трябва да оправдая съществуването си не пред хората, а пред майка си и баща си, защото те постоянно ми натякват, че съм взел, вземам и ще вземам от това общество, от тази държава, а не съм помогнал с нищо на нейните граждани - с една дума искам да им запуша устата като ви разкрия моя супер-план "ЕКШЪН"!

Желая само доброто на БСП и всички нейни клонинги, или по друг начин казано на всички българи, затова се намесвам във вътрешнопартийните работи на БСП! БСП твърди, че е модерна лява партия! Чудесно! Значи старите методи на управление трябва да бъдат заменени с нови! Преди е имало един върховен властелин, а сега може да има трима! Защо точно трима, а не двама или петима? Сетих се за Първия триумвират в Древен Рим - Помпей, Цезар и Крас. Зная за тях от библиотеката на баща ми - една Коледа дойде с един чувал книги, неговите, поне тия, които е сметнал, че ще ми бъдат от полза. Атмосферата се пообтегна, но явно е решил да ми направи един голям подарък за всички години без новогодишни подаръци. Та мисля, предвид написаното в историческите трудове, че БСП ще бъде много по-добре във всяко едно отношение, ако начело застанат Помпей, Цезар и Крас!!!

Как ще познаете Помпей? Трябват ви една центурия бързи, смели и сръчни социалисти, които под командването на центуриона /Помпей/ да могат да направят прословутата "костенурка" със своите щитове и задружни действия, след което под кръстосания огън на червени, сини, жълти, зелени, оранжеви и пр. пейнтболисти да изминат C крачки. После се преброяват "живите" и "мъртвите", и ако първите са повече от последните, пред вас стои Помпей в пълен блясък!

Но да се победят варварите е лесно! Да се овладее Рим, ето това може да направи само Цезар! Как да разпознаете Цезар? Трябват ви една центурия солидарни, здрави и прави социалисти, които да се цанят да работят в оловно-цинковите мини на Цезар. Цезар знае, че металът се лее в течно състояние, затова пещта винаги трябва да е подгрята здраво! Но също така знае, че при леенето на метала има много газове и те трябва да се извеждат от леярската форма - леенето не е детска игра! Ако може да накара една центурия такива социалисти да превиват гръб по цял ден под земята и да са неми като пънове C дни, да не гъкнат,  че не им се дават навреме заработените заплати и нужните консумативи, то той така владее сърцата и умовете им, че те са готови да работят без заплащане цели C дни, естествено крепени от силната вяра, че ще си получат парите, когато Цезар премине Рубикон, и организира в Помпеевия амфитеатър на Рим игри /с главни актьори сенаторите на Рим, които не искат да се откупят със злато и вярност към Цезар, и дузина неяли цяла седмица зверове/, на които има много ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА за верните слуги на Цезар; всички зяпачи ще си развържат кесиите като видят как разярените зверове изведнъж онемяват и започват да правят каквото им кажат едни белобради старчета, които едва се държат на краката си, чудо на чудесата, и ще потекат реки от пари, за да се плати на всички дължимото. Ако последното не се случи, очевидно има яко бачкане за нищо, а не за достоен живот, почивка /отмора/ и забавление! Цезар може да е повече от сигурен, че косата му ще окапе бързо! Никакви помади и перуки няма да го спасят от плешивостта! Няма да е фотогеничен и ще го направят на шиш-кебап!

А кой е Крас? Трябват ви една центурия знаещи, можещи и калени социалисти, които да бъдат публика на няколко дузини кандидати за лидери в БСП, след което да решат кой от ораторите е най-подкованият идеологически социалист. Когато стигнат до консенсус по въпроса, то ще разберете кой е Крас. Той определено няма да е най-вресливият, а най-големият омайник, който от трици може да измеси козунак!

Внимание! Търсят се Помпей, Цезар и Крас! Спешно! Ако вие сте някой от тях и ваксината ни ви е напомпала, по най-бързия начин отпътувайте за конгреса на БСП, който започва всеки момент и ще продължи до зори /ако сте там!/, намерете останалите от отбора и спасете България! Има само един верен път "За нова социална България" - триумфалният марш на социалистите под водителството на Помпей, Цезар и Крас!